Министър Танева взе участие в неформална видеоконферентна среща на министрите на земеделието на ЕС

Ключовите теми за България в дебата за бъдещата ОСП остават по-амбициозна външна конвергенция, продължаването на обвързаната подкрепа и запазването на Националната преходна помощ. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на неформална видеоконферентна среща на министрите на земеделието на ЕС. По думите й, именно последните две подпомагат уязвимите и недофинансирани сектори в земеделието. Министър Танева допълни, че страната ни настоява за изключване на дребните земеделски стопани от контрола на условността. Българският министър приветства обявяването на амбициозните цели в Зелената сделка. „Това е осъзната обществена необходимост и ние трябва да дадем достатъчно финансова възможност на нашите фермери да бъдат съществена част от постигането на тези цели. Имплементирането им в стратегическите ни планове трябва да бъде в съответствие с националните специфики“, категорична бе Десислава Танева. Тя подчерта, че поради това трябва да се определят достатъчно надеждни индикатори за оценка на всяка страна.

Министър Танева изтъкна, че всички фермери в Европа очакват с интерес приключването на дебата за ОСП 2021-2027 г. и приемането на Многогодишната финансова рамка. Тя подчерта, че Хърватското председателство е постигнало значителен напредък, а докладът му е база за продължаване на дебата за следващия програмен период. Десислава Танева изрази надежда, че по време на Германското председателство новата ОСП ще бъде финализирана.

По време на срещата днес министрите обсъдиха и съобщението на ЕК до европейския парламент и до Съвета : „Към по-устойчив риболов в ЕС: актуално състояние и ориентации за 2021 г.“. По отношение на Черно море, което се отличава със своето специфично рибарство, министър Танева отбеляза, че е постигнат напредък в рамките на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море. Тя бе категорична, че трябва да бъдат оценени и усилията на България и Румъния за подобряване на събирането на данни и на ефективността на извършвания контрол. „Огромно предизвикателство остава установяването на ефективен модел за управление на споделените с трети страни запаси в Черно море. Прилагането на единни мерки и действия от всички черноморски страни е ключова стъпка към устойчивото рибарство в този воден басейн в дългосрочен план“, каза още земеделският министър. По думите й, бъдещите решения за Черно море следва да се базират преди всичко на ясни научни данни и препоръки. Министър Танева уточни, че по този начин ще се гарантира равнопоставеност между държавите в приноса им за постигане на целите за устойчивост в рибарството. Тя увери колегите си министри, че страната ни ще продължи да сътрудничи на всички нива за преодоляване на трудностите при прилагането на регионалния подход в Черно море.

Публикувана в Агроновини

Компенсациите - до 7 хил. евро на фермер и до 50 хил. евро на преработвателно предприятие

На 19.05.2020г. се очаква да бъдат обявени резултати от финалното гласуване в Европейския парламент за изменение на Регламент 1305/2013, който ще позволи да се програмира мярка „COVID-19“ с 2% от бюджета по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Това заяви земеделският министър Десислава Танева - в отговор на питане от народни представители по време на Парламентарен контрол. Аграрният министър даде още детайли по бъдещата мярка:

"Ще предложим на Европейската комисия по мярката да компенсираме разходите на стопаните за противоепидемични мерки, както и за намалени доходи от затворени канали за реализация на продукцията. Измененията са по инициатива на България, която в отделните етапи на приемането и финализирането й, получи единодушна подкрепа от всички страни членки.
2% за България означават близо 100 милиона лева ресурс по тази компенсаторна мярка. Планираме в началото на месец юли да проведем Комитет по наблюдение, на който да бъде обсъдено прилагането на мярката. Това означава, че до края на лятото/началото на есента, земеделските производителите ще могат да получат и плащанията си. Максималната стойност на подпомагане за земеделски производител е 7 000 евро към момента, а за малки и средни предприятия са 50 000 евро.
Правим всичко възможно кандидатстването по хоризонталната мярка COVID-19 за земеделския сектор да е максимално облекчено. До няколко дни ще анонсираме пред браншовите организации конкретните компенсаторни ставки на всеки вид производство, които ще бъдат представени и обсъдени с Европейската комисия.
На сектор зеленчукопроизводство ще бъде предложено критерия за финансиране да не е както досега по хектар, количество и други, а той да бъде на база реализиран доход."

Публикувана в Агроновини

Докато кротко си бълбукаме в тинята на родните скандали, в Европейския парламент вече се вихри тежка битка – за цената, която ще се плати за Зелената сделка. В тази посока трябва да бъдат насочени и усилията на българските земеделци.

Всички трябва да са абсолютно наясно, че се задават коренни промени във финансирането по Общата селскостопанска политика. Въпреки, че икономисти предупреждават, че логиката на Зелената сделка се бие с пазарната, амбициозните евробюрократи няма лесно да се откажат от амбициозните цели, които очерта Урсула фон дер Лайен.

Затова битката се очертава яростна и дълга. България вместо да се вторачва в собствения си земеделски пъп, трябва да впрегне сили и добре да обмисли своята позиция.

Трима са българските евродепутати, които защитават интересите на фермерите в ресорната земеделска комисия в европарламента – Асим Адемов от ГЕРБ/ЕНП, Атидже Алиева – Вели от ДПС/група „Обнови Европа“ и Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП.

Резонни са въпросите: държат ли топла връзка фермерите с нашите евродепутати или по инерция робуваме на мантрата „Бог високо, Брюксел далеко“. Не са ли именно това хората, които могат да инициират полезни за българските фермери предложения и политики в Европейския парламент.

Няма съмнение, че земеделското министерство работи с българските евродепутати, но по темата рядко има новини. Това не просто е калпав PR, а някак по нашенски хвърля сянка на съмнение до колко прозрачно се водят българските битки на полето на голямата европейска политика. Ами, похвалете се бе, хора! Колкото и дипломацията да е тиха работа,не е ли редно да има публичност в тези неща?

Отдавна сме свикнали с умопомрачителния чиновнически език на Брюксел. Нищо, че от години се говори за опростяване на ОСП. Проблемът е, че става все по-сложно и по-трудно. А Зелената сделка вероятно на всички ще излезе през носа.

В този смисъл ще бъде повече от здравословно земеделското министерство да инициира среща между българските евродепутати и представителите на родния земеделски бранш – темата да се сложи на масата и да се намери българският консенсус по бъдещата ОСП.

Ако продължаваме да действаме под сурдинка и всеки да дърпа чергата към себе си, съвсем скоро ще осъмнем изненадани – с нова ОСП, която ще се чудим как да прилагаме на родна почва. И с поредните скандали с домашен привкус. Докато бълбукаме в тази до болка позната родна тиня, Европа ще се променя. А ние ще се питаме дали пак не изпускаме поредния влак.  

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Понеделник, 08 Юни 2020 23:41

Всички сме в кюпа – обвързани!

Повече от ясно е, че държавата се клати. Горчивата чаша не подмина и земеделския министър Десислава Танева.

Скандалът избухна след като електронна медия публикува в интернет мрежата видео запис от преди два месеца, в който аграрният министър заявява /не цитираме точно думите, а контекста/, че не е уместно да разлайваме кучетата, като се навираме в очите на Брюксел като опитни схемаджии в усвояването на европейски пари.

Ама никак не е уместно - тъкмо когато ще се водят битки за общата многогодишна финансова рамка. Тъкмо когато сме извоювали т. нар. обвързана подкрепа да се прилага в страната ни през следващите 2 години /бюджетът по нея в рамките на 1 година е 121 млн. евро за сектор „Плодове и зеренчуци“/. Тъкмо измолихме от Брюксел да остане и преходната национална помощ, която е солидно перо за родните животновъди и за тютюнопроизводителите. А голямата ни гордост е извънредната хоризонтална мярка „Ковид - 19“.

И плащанията тази година се правят навреме, че и по-рано. И още малко – ще вземат най-накрая и да се електронизират българските фермери и да се свърши с тия пусти бумащини. И хоп – скандал! Стига де, не е честно, нали така!

Честно, нечестно - всички сме в кюпа – обвързани! Това е истината. Българските схемаджии от няколко години смело и безотговорно подават заявления за подпомагане, лъжат с фалшиви фактури за продадени плодове и зеленчуци. Съвестните алармират, че има проблем, но докато се задвижи тромавата административна машина за проверки, програмният период взел, че се изнизал.

Права е министър Танева, изобщо не е за хвалба, че у нас се проверяват 50% от заявените площи за подпомагане – заради съмнения за злоупотреби. И те даже изобщо не спират, щом при последната проверка се оказва, че от 307 подадени заявления за финансово подпомагане за борба с теления червей по картофите – при 200 проверени полета, в 40% от тях не само, че няма телен червей, ами и картофи никакви не се намират.

А в цивилизованите европейски държави проверяват едва 5% от своите фермери и нарушенията там са изключение, а не правило. Какво тогава да си мисли човек за останалите 50%, които от МЗХГ и ДФЗ изобщо не са проверили? При такива драстични злоупотреби някак естествено е да се запита човек, нали?

Срам, пълен срам – и за българските фермери, и за институциите, и за медиите. Каква файда да търкаляме едни и същи локуми в няколко аграрни сайта, да се надпреварваме кой ще се вреди пръв за интервю с аграрния министър или с шефа на ДФЗ, а после да се бием в гърдите наравно с браншовиците и да викаме: Ние нали предупреждавахме! За кое сме предупреждавали – май за ланския сняг и за нищо повече.

Колко години наред слушаме за нарушения – то не бяха пъдпъдъци, то не бяха тикви, то не бяха къщи за гости, то не бяха картофи – и така до края на света.

Затова от МЗХГ и от ДФЗ да започнат със 100% проверки – колкото по-скоро лъсне истината, толкова по-бързо ще стане ясно кой кой е в българското земеделие. Пък ако ще и кучетата в Брюксел да ни се смеят. Стига и това да не се превърне в политическа игра. Както често се случва. Тогава на ход идват активните мероприятия.

Бедно ми бедно, българско земеделие, що ти трябваше да си обвързано?

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

България да премахне мерките, задължаващи търговските вериги да излагат на видно място и да осигуряват специални места за продажба на местни стоки.Това поиска Европейската комисия в официално уведомително писмо към София. Според Брюксел наложените на търговците задължения ограничават свободното движение на стоки, както и свободата на търговците.

Мерките бяха приети от правителството с постановление през месец април - то задължи търговските обекти, да предлагат българска продукция на местни (регионални) производители. „Местата за продажба следва да са с площ, достатъчна за излагане и продажба на съответните хранителни продукти, както и да са обозначени по подходящ начин, от който да е видно, че предлаганите продукти са регионално производство. На тези места следва да се предлагат мляко и млечни продукти от българско сурово мляко; риба и рибни продукти; прясно месо и яйца; пчелен мед; пресни сезонни плодове и зеленчуци, произведени от регионални производители“, пише в постановлението. За неспазване на изискванията са предвидени санкции, които бяха записани в Закона за извънредното положение - 15 до 25 хил. лв., а при повторно нарушение - от 30 до 50 хил. лв.

"Такива ограничения могат да бъдат оправдани само с императивни съображения от общ интерес, като например общественото здраве, и трябва да бъдат подходящи и необходими за постигането на тази цел. Поради извънредните обстоятелства, произтичащи от свързаната с коронавируса санитарна обстановка и отслабването на икономиките в ЕС, е абсолютно необходимо да се запазят свободното движение на стоки и свободата на установяване", пише в съобщението на еврокомисията.

От МЗХГ реагираха с позиция, изпратена до медиите - по повод уведомителното писмо, изпратено от Брюксел.

„Предприетата мярка не засяга свободното движение на стоки, произведени в други държави, тъй като Постановлението, издадено на основание на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, не предвижда забрана и ограничения за предлагане на продукция от държави членки на ЕС и трети страни. По никакъв начин не се нарушават досегашните доставки в търговските обекти  на продукти, внесени от други държави и продукти, които могат да се предлагат на пазара във всички търговски обекти  в страната.

Чрез приетото ПМС № 70 бяха предприети спешни мерки на национално ниво, които целят  гарантиран и улеснен достъп на потребителите до продукцията на регионални (местни) производители. Действията на Министерството са насочени в подкрепа на българското производство, на малките и местни производители за запазване на поминъка им предвид карантинирани райони, затруднени транспортни връзки и риск от пренасяне на заразата при транспортиране.“

В чл. 2 от приетото Постановление се определят норми за сурово мляко и за предлагане на млечни продукти, като същото е в процес на промяна след съгласуване със заинтересованите страни.

Въведените мерки не водят до изкривяване на конкуренцията и вътрешния пазар, а са в ползва на потребителя без да засягат каквито и да е правила. Същите са приети в условията на безпрецедентна и глобална здравна, икономическа и дори търговска криза.

МЗХГ ще изпрати в срок обосновано становище до Европейската комисия относно приетото Постановление за осигуряване на регионална продукция в търговските вериги.“

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 04 Май 2020 05:10

Мълчанието на тулупите

Той премиерът Бойко Борисов вероятно имаше предвид един съвсем конкретен тулуп, но някак си целокупният български народ се почувства като такъв. И няма начин да е иначе, след като премиерът лично съобщи народната квалификация от високата трибуна на Министерския съвет.

Мрежата гъмжи от шеги, но тулупите мъдро и целокупно си мълчат по много въпроси. Мълчанието е злато, казва народната мъдрост. Преклонената главица сабя не я сече – това пък е друга мъдрост, и тя е изстрадана през вековното мълчание тулупско.

Сигурно затова така мълчаливо се преструвахме близо два месеца, че спазваме карантината, но само коронавирусът знае колко е вярно това. Всяка сутрин едни национално-щабни тулупи прилежно ни рисуваха апокалипсис, а пък ние си знаехме, че тая работа изобщо няма как да е точно такава.

Той и вирусът у нас някак си тулуп излезе. Уж удари малко хора, но знае ли ги някой колко са всъщност, като още чакаме едни милиони тестове да дойдат от обединената Европа, че да ни изследват целокупно и да лъсне цялата работа – тулупска ли е или не е. Вместо това, сдобихме се с фурми.

Докато един виден, но самотен градинар победоносно обясняваше от същата тази висока трибуна на Министерския съвет какви благини е извоювал за своите колеги, те мълчаливо го гледаха и се питаха той кого точно представлява, ако на разговор в кабинета на премиера го е завел един баш тулуп патриот - дето всъщност не го е толкова еня за градинарите, а дали ще прескочи изборната бариера и ще влезе в следващото Народно събрание. Че чак и земеделският министър се включи в тая твърде явна и тулупска работа. Ама нейсе, пари щом ще дават още, да си замълчим и по този въпрос.

Какво от това, че първите два самолетни полета до великата Великобритания се оказаха от летище София, и то със сезонни български берачи на ягоди? Те така правят тулупите – предпочитат пари да изкарат, даже и с коронавирус да се върнат от Обединеното кралство.

А то пък нали градинарите и овощарите у нас собствен заместник-министър си издигнаха, но защо замълчаха тулупски, като му духнаха под опашката от земеделското ведомство? Или ялово е била зачената цялата тази работа, или това сме си ние, тулупите – по-добре да мълчим, щото мълчанието е злато, изпитана мъдрост е това, не е шега работа. Пък и протести по време на карантина кой ще ти прави? Само у лекарите български такава смелост може да се намери. Ние ще си протестираме в мрежата, там е по тулупски безопасно.

Най-мразените тулупи са зърнопроизводителите. Тях вируси не ги ловят, даже и небето май се смили, та дъжд им изпрати. Пак ще напълнят хамбарите със зърно, тяхното никога не се губи. А и онези тулупи в Брюксел едва ли скоро ще влязат в релси, та да им сложат тавани на парите. Макар че, след като пакетът „Мобилност“ си гласуваха, ей тъй насред световната пандемия, колко му е да изтъркалят и Зелената сделка. Тия тулупски завери така се правят – мълчаливо и бързо. Явно и в Европейската комисия ги разбират тези работи. Ама да видим кои тулупи ще излязат по-мощни – нашите или европейските?

У нас никой не разбра какъв беше смисълът от битката с търговските вериги, след като фермерските пазари си останаха все така пренебрежимо малко на брой. Твърдоглавите малки производители така и не проумяват, че още по-твърдоглавите и с малки финансови възможности потребители няма да търсят родна продукция в големия хипермаркет, а там ще търсят най-евтиното. Щото до тук ни докара всички мълчанието тулупско – да си броим стотинките и да смятаме промоциите.

А пък в малките животновъдни ферми колко агнета са спрели да плачат, един Господ знае. Статистиката казва, че мълчанието на агнетата било знак за добри продажби, но наесен ще видим колко овце ще заблеят в българските кошари. И колко стопани пак ще мълчат като тулупи, щото едни гласовити са се цанили за техни представителни говорители. Ама кое как е, иди че разбери какво се крие зад мълчанието тулупско – гняв или съгласие, не е ясно.

И понеже ни разхлабват положението извънредно, нека си признаем, че ние много не сме се били всъщност вкарали в него. Гледаме втренчено от дивана вкъщи накъде още има да полудява светът и мъдро си мислим наум: „Тулупи с тулупи, вие си пренареждайте играта, ние ще си я караме както си знаем“. То не е ли било винаги така? Промяната е голяма сила, но мълчанието тулупско е още по-голямо. Да живей!

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Подмярка 4.1 трябва да бъде отворена през май

Шестата нотификация на ПРСР eодобрена от Европейската комисия. Тя беше поискана от България през есента на миналата година. така 175 млн. евро ще бъдат пренасочени към няколко мерки от ПРСР, съобщи земеделският министър Десислава Танева на пресконференция в Министерския съвет.

40 млн. евро от одобрените средства отиват за мярка 11 „Биологично земеделие“, като приемът по нея е в рамките на Кампанията по директните плащания за 2020 година .

С одобрената шеста нотификация от Брюксел ще бъдат обявени приеми и по мерки, чиито срокове вече са изтекли според последния Индикативен график.

Такава е подмярката 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, която трябва да бъде отворена през месеца май. Тя е предназначена само за сектор „Животновъдство“, с приоритет – повишаване на биосигурността в стопанствата.

Специално предвидената подмярка 5.1, която отново е насочена към животновъдите, трябва да бъде отворена до две седмици, обяви още министър Танева.

Върви и прием по подмярка 6.3 - за подкрепа на малките животновъдни стопанства .

Преразпределянето на средствата по ПРСР, одобрено през шестата нотификация от Брюксел, ще даде шанс на още кандидати по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“, популярна като „Млад фермер“.

Публикувана в Бизнес

Европейското съфинансиране на програмите за активен надзор, наука и превенция за АЧС не трябва да се намаляват. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел. По думите й, именно те са най-важни за ранното откриване и диагностициране на заболяването, както и за намаляване на щетите от възникващи огнища след това. "По отношение на финансовата част е добре да се помисли за корелация между обезщетенията в последствие, или респективно за тяхното съфинансиране", каза още министър Танева. Тя отправи препоръка към ЕК за изготвяне на наръчник или друг нормативен акт, с който цялата експертиза на ЕС и световната наука да бъдат имплементирани във високи стандарти за биосигурност.

Десислава Танева подчерта, че провелата се Международна конференция за АЧС в рамките на Зелена седмица 2020 в Берлин, е била много полезна, особено за засегнатите от заболяването страни. Министър Танева изтъкна и доброто сътрудничество на България с ЕК относно бързата реакция за всеки един проблем, по който страната ни е изисквала становище или помощ на място.

По време на днешното заседание бяха отчетени резултатите от Международната конференция на високо равнище "Бъдещето на световното производство на свинско месо в условията на заплаха от АЧС", която се проведе в Берлин, Германия. Страните-членки изтъкнаха необходимостта от глобална стратегия, както и от целеви кампании за информираност на обществото, за да бъдат ограничени щетите от болестта.

Източник: МЗХГ

Публикувана в Агроновини

Време е да опазим националните си интереси в земеделието, независимо от препоръките на „началниците в Брюксел“

Ася Василева

Ако напишете в Google “Стратегия за развитието на българското земеделие" ще ви излязат стотици резултати. Особено голям интерес на към този тип „творчество“ се забелязва през последните десетина години. Няколко правителства досега (с изключение на последното ) търсеха обяснения за неблагополучията в родното земеделие, като набързо създаваха група за изработване на стратегия за развитие на отрасъла. Няма спор, че там попадаха най-авторитетните български учени. Те създаваха на базата на своите познания и опит един продукт, който чертаеше добри и правилни перспективи за развитието на агросектора ни. За жалост, след отминаване на традиционната шумотевица около това действие на новия министър, нищо не се случваше в реалността и всичко си оставаше на хартия. Специалистите си получаваха хонорарите, а реално движение на тези стратегии - нямаше.


И как ли да има? В обосновките и препоръките на тези стратегии се анализираше и търсеше българският национален интерес. Но указанията за развитието на отрасъла вече идваха и продължават да идват готови от Брюксел. Те се съпровождат с известно количество пари. А както казваше и самият премиер Бойко Борисов “моите началници са в Брюксел”. Оттам се решава какво да се прави. И мислите ли, че мъдрите решения на брюкселската бюрокрация са взимани в национален интерес на България?


Много от политиците в Брюксел, които създават европейските програми, сигурно добре познават работите на такива наши големи учени като акад. Атанас Атанасов, проф. Пламен Мишев и др. Но те противоречат с историческия им опит и закономерното предвиждане на техните дългосрочни интереси на Общността.

За Брюксел бе нормално да се отпуснат 66 000 евро на група шведски фермери, за да си закупят акордеони и да създадат група, с която да убиват тъмните и дълги скандинавски вечери. Както е известно, скандинавските стопанства са далеч едно от друго, селски кръчми почти няма, остава хората сами да се забавляват. Важното е фермерите да останат във фермите си и да продължават да се трудят.


Ако някой в България поиска толкова пари за селски клуб, сигурно ще го помислят за луд, пък и за момент си представете колко цигански оркестъра биха били създадени. Ние акордеони си имаме, но пък толкова други неща нямаме. И след толкова години уж щедро финансиране по западни програми, земеделието като че ли не е помръднало от мястото си.

Според акад. Атанасов производството на зърнени култури в България са единственият печеливш сектор в българското земеделие. Но и там липсва добавена стойност. Едни и същи култури, 5 на брой, – рапица, слънчоглед, царевица, пшеница, ечемик, се произвеждат и изнасят от България. Едва 5-7 % от стопанствата ни могат да се развиват високотехнологично. Независимо от европейските субсидии, от 2007 г. насам делът на земеделието в икономиката ни (БВП) се свива почти наполовина – от 9,6% на 4%. 5490 фермери, които са 1,9% от всички регистрирани земеделски стопани у нас, обработват 82 на сто от земеделската земя в България. От 2007 г. досега българското земеделие е загубило 500 000 работни места! Традиционни български култури като зеленчуци, плодове, млечни продукти, вече изчезват от родното производство. Ипак според акад. Атанасов, за да не загине българското земеделие, е необходима нова аграрна революция, в която стратегиите да бъдат изцяло преосмислени и реално приложени на практика.

Много добре зная, че министър Танева е заета в последните месеци да гаси пожари в подведомствените ѝ структури. Щях да започнаизброяването им с АЧС, но в крайна сметка всичко е свързано с безхаберието и корупцията. Зная, че на нейния гръб лежат и други проблеми, които не са получили гласност сред обществото. Но в същото време ми се иска да напиша, че идва времето, когато успешното министерстване ще бъде оценявано не толкова по потушените пожари и запазване на достойнството на съответния орган, но и със визията за новото българско земеделие, която чертае министърът.

И в този смисъл трябва да се направи необходимото стратегиите за развитието на земеделието, които вече съществуват и са добри, да намерят място в деловия график на министерството на земеделието. България разполага с прекрасни учени със световна слава и е престъпление да не се използва техният потенциал за запазването на националните ни интереси. Точно сега, когато се чертае новата ОСП, му е времето!

Публикувана в Агроновини

Въпреки инфарктните преговори по структурирането на Европейската комисия, на Европейския съвет и на Европейския парламент, вече са ясни параметрите на парите, с които Брюксел ще подкрепи българските фермери през 2019 г.

 В края на юни, на последното съвместно заседание на Комитета по директни плащания и Комитета за развитие на селските райони в Брюксел, е обсъден проект на Регламент за изпълнение на Комисията за установяване на бюджетни тавани за 2019 г. Те касаят фермерите в европейските държави-членки, в това число и в България. 

119 444 000 евро е размерът на сумата, определена за България по схемите за доброволна обвързана подкрепа. 

По схемата за единно плащане на площ, за България е заложена сума в размер на 378 884 000 евро, а по схемата за преразпределително плащане – 55 900 000 евро. 

За агроекологични практики, за страната ни е определена сума от 238 888 000 евро. По схемата за млади земеделски стопани, средствата са в размер на 3 176 000 евро. 

Средствата за схемите за доброволна обвързана подкрепа са в рамките на максимално допустимия по Регламент 1307/2013 процент - 15 на сто. 

Проектът на Регламент за установяване на бюджетни тавани за 2019 г. е подкрепен от България и от останалите европейски държави. 

Информацията е на Национална селска мрежа.
 

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 5

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта