Докладът „Избягалите данъци. Кой плаща данъци в Централна и Източна Европа“ ще бъде представен на специална пресконференция в Брюксел на 7-ми март, в която ще има и българско участие, съобщават от коалиция "За земята".

 

Ето и текста на доклада, който е  достъпен на български език на следния адрес: https://taxdog.files.wordpress.com/2017/03/runaway_taxes_a4_bg_new1_small.pdfму:

 

ИЗБЯГАЛИТЕ ДАНЪЦИ: КОЙ ПЛАЩА ДАНЪЦИ В ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА

Често се говори за „високи“ или „ниски“ данъци, но от значение е не само размерът на данъчната тежест, но и кой в обществото я носи. Правителствата в редица страни облагат със символични данъци огромните мултинационални корпорации, очаквайки по този начин да спечелят повече работни места, престиж – и още нещо. Опитът показва, че все някой трябва да плати данъчната сметка.Данъчните подаръци за Големия Бизнес падат върху плещите на обикновените хора и на малките и средни местни фирми.

Това гласи заключението от нов доклад, посветен на данъчното облагане на най-големите компании в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). „Избягалите данъци“ е съвместен труд на неправителствени организации от шест страни в региона. Идеята за това изследване тръгва от България.

Това не е случайно: десетте компании в България, които отчитат най-голям оборот за 2015 г., взети заедно не само че не плащат данък на държавата, но всъщност получават данъчни приходи от над 150 млн. лв. В законодателството на редица страни е предвидено приспадане от дължимия данък на загубите от предходни години. Но само в България данъчната загуба е придобила подобни гротескни размери.

България води не само по отношение на либералното данъчно облагане на големия бизнес. В сравнение с другите страни в региона, а и отвъд него, българският бюджет най-силно разчита на „скритите данъци“. ДДС и акцизите върху горивата и тютюневите изделия формират над 70% от данъчните приходи в държавния бюджет. Средната норма на „скритите данъци“ за страните в региона е с около една трета по-ниска.

Все пак Лукойл Нефтохим, които не са плащали корпоративни данъци от цяло десетилетие, имат съперници по данъчна еквилибристика в останалите страни от региона. Докладът „Избягалите данъци“ например засяга данъчните практики на полската OrlenGroup, която има мощен клон в Чехия. В Полша Orlenе платила половин милиард злоти данък печалба, но в Чехия дъщерната Unipetrol отчита загуба в четири от последните пет години. При положение че над половината от разходите на чешкото поделение са за доставки от Полша, това не може да не породи въпроси. Още повече, че освен Orlen инвеститори в Unipetrol са и няколко анонимни кипърски акционери.

Унгария се очертава като „данъчният рай“ на ЦИЕ. Повечето от най-големите компании там плащат ефективен корпоративен данък под 1%, независимо че ставката за печалби над 500 млн. форинта е 19%. Тук изпъква унгарското поделение на GeneralElectric, което е получило близо 9 млрд. долара дивиденти от други поделения на конгломерата, за да бъдат те обложени в Унгария с 0.002% данък.

Редица от най-големите компании в Полша са държавни или с голямо държавно участие и за тях е много по-трудно да се възползват от вратичките в данъчните закони. За сметка на това, те декларират много ниски печалби и съответно данъчните им отчисления са скромни.

В Латвия Latvenergo постига най-висока норма на печалба (20%), но в същото време плаща и най-нисък данък, тъй като ползва данъчни отстъпки за внедряване на нови технологии. В Словения Gorenje не е плащала корпоративен данък в течение на пет години. Докладът „Избягалите данъци“ предлага още редица примери за големи компании – данъчни „иноватори“ в ЦИЕ. 

Заключението на доклада гласи, че независимо от ниските данъчни ставки в региона, големите компании в ЦИЕ като цяло се изкушават да избягват дължимите данъци. Безплатен обяд няма: щом Големият Бизнес не иска да плаща, плаща населението. В интерес на гражданите е правителствата от Централна и Източна Европа да работят заедно на европейско равнище, за да осигурят общ набор от правила и норми за данъчно облагане на компаниите.

Публикувана в Бизнес

Професионалисти в областта на потребителската сигурност от цял свят ще обсъдят в Брюксел с Европейската комисия как да бъде подобрена тя в рамките на тазгодишното издание на Международната седмица за безопасността на продуктите, започнала в понеделник в белгийската столица, съобщиха от пресцентъра на изпълнителния орган на Европейския съюз.

През тази година участниците ще отделят специално внимание на подобряването на потребителската безопасност в дигиталния свят, тъй като 65% от всички потребители на интернет в ЕС вече пазаруват онлайн.

„Излизайки на пазара в ЕС, продуктите трябва да бъдат безопасни независимо дали се продават онлайн или в традиционните магазини и без значение откъде пристигат. Но в днешния свят на комуникации действия единствено от страна на ЕС няма да могат да променят ситуацията.

Заради глобализирането на търговията, която през интернет продължава да нараства, от решаващо значение е да засилим международното сътрудничество, особено с най-големите ни търговски партньори – САЩ и Китай”, заяви европейският комисар за правосъдието, потребителите и равенството на половете Вера Йоурова.

Експерти по потребителска безопасност от ЕК ще се срещнат с китайските си колеги от Главното управление за контрол на качеството, както и с американските представители на Комисията за безопасност на потребителските продукти, за да обсъдят как би могъл да бъде гарантиран ефективен контрол върху качеството на изнасяните стоки. Специалисти по наблюдение на пазара пък ще имат възможността да обменят опит със свои колеги извън ЕС.

Публикувана в Новини на часа

Кампанията за окончателна забрана на неоникотиноидите в цeлия Европейски съюз на Фондацията за околна среда и земеделие е подкрепена от принца на Монако Албер II, съобщават от фондацията. Те си поставят цел до края на настоящата година забраната да стане факт.

Принцът е подкрепил кампанията по време на конференция „Пчелите се грижат за европейците. Европейците грижат ли се за пчелите?“, домакинствана от българския евродепутат Мария Габриел. Събитието се проведе в рамките на Европейската седмица на пчелите и опрашването.

Албер II има фондация, която се бори за спасяването на дивите пчели. Освен него специални гости на конференцията са били още високопоставени представители на европейските институции, пчелари и земеделски производители от цяла Европа, изследователи, представители на бизнеса и на неправителствени организации.

Публикувана в Бизнес

Европейският съюз е приел списък за 77 пестицидни активни вещества, които трябва да бъдат заменени в бъдеще с алтернативни. Както бе посочено в прессъобщение от Европейската комисия, че е било необходимо да се изготви такъв списък за приетите през 2009 г. реформи по продажбите на пестициди. Властите в Брюксел обаче подчертаха, че избраните от тях вещества са безопасни. С каталога не трябва да се злоупотребява като списък на забранени вещества, а трябва да се приема като приоритетен списък от кандидати за замяна. Всички вещества, включени в списъка остават разрешени за продажба и на разположение, и продължават да се считат за безопасни.

Въпреки това, те могат да бъдат заменяни с по-надеждни алтернативи, ако е възможно. Крайният срок за регистрацията за замяна е ограничен до седем години. Както може да се види от съответното законодателство на ЕС, веществото трябва да се разгледа наред с другото, като кандидат за замяна, ако отговаря на определени критерии по отношение на екологията, натрупването в организма и токсичността.

Публикувана в Растениевъдство

Брюксел - през следващите 10 години Европейската комисия очаква увеличаване на продажбите на световния пазар. Средната цена на зърното ще бъде 180 евро за тон. Износът на свинско месо се очаква да нарасне с 20%.

Както е видно от средносрочните прогнози на ЕС за селскостопанските пазари, производствените излишъци не би трябвало да повлияят върху продажбата на селскостопански продукти в следващите десет години. От гледна точка на стабилното производство на зърно, Брюксел определя производство за 2014-та в размер на 317 млн. тона. Делът на пшеницата и царевицата ще продължи да се увеличава. Въпреки лекото увеличение на производството обаче, Комисията очаква намаляване на запасите. Властите обясняват това с добрите възможности за износ и нарастващото търсене на храни за животни в рамките на вътрешния пазар на ЕС. По преценка на Комисията, цената на зърното през следващите десет години ще възлиза на 180 евро на тон. Това е по-малка стойност, за разлика от данните през 2010 и 2012 година. Експертите от Брюксел са на мнение, че търсеното на зърно за производство на биоетанол няма да бъде голямо.

Комисията има оптимистични прогнози и по отношение на износа на свинско месо. Тя предвижда увеличение на износа с 2,5 млн. тона до 2024 година, което отговаря на ръст от 20%. Най-важният пазар остава Китай. Виетнам и Филипините също ще бъдат важни купувачи на свинско месо от ЕС. Що се отнася до Русия, Комисията на ЕС остава предпазлива в преценките си. Дори и през следващите години забраната за внос на продукти от ЕС да се вдигне, тенденцията за  самостоятелно снабдяване на Русия с хранителни  продукти ще доведе до по-малък внос от ЕС, коментираха експертите от Брюксел.

Източник: http://www.agrarheute.com/

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия реши, че Гърция ще получи по-малко средства по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП) за 2014-та година. Както обявиха властите в Брюксел, обезщетението се намалява с около 17 милиона евро. Причината за решението са продължаващите нередности при одобренията за обработваеми земи в контекста на системата за идентификация на земеделските парцели.

„Това е първият път, в който Комисията използва тази мярка за бюджетен контрол, но е много важно правилата да се спазват“, заяви комисарят в ресор земеделие Фил Хоган. През последните години Гърция е постигнала голям напредък в преодоляване на недостатъците на този така важен за управлението на средствата по ОСП елемент. Въпреки това, проверките през последните три години показаха, че изчисляването на площите не отговаря на разписаните правила, подчерта Хоган. В резултат на това, максималната допустима площ е завишена, което от своя страна е довело до нередности при изплащането на еднократните плащания.

Въпреки плана за действие от страна на гръцките власти и допълнителните усилия за подобряване на ситуацията, одит направен през месец ноември показва, че целите за отстраняване на нередностите не могат да бъдат постигнати в краткосрочен план. Ето защо беше взето решение директните пращания към Гърция да бъдат намалени, за да се компенсират грешните изчисления.

Източник: https://www.topagrar.com

Публикувана в Бизнес

Правителствата на държавите от ЕС и Европейският парламент не успяха да се споразумеят за бюджета на съюза за 2015 г., съобщи говорителка на бюджетната комисия на ЕП, цитиран от Франспрес. „Няма споразумение по европейския бюджет, Европейската комисия ще представи нов проектобюджет за 2015 г.“, съобщи в „Туитър“ говорителката. 

Милиарди евро са заложени на карта за различни бенефициенти, като се започне от бедни региони и земеделци и се стигне до учени и студенти, отбеляза ДПА. 
„Не спечелихме надпреварата с времето днес“, каза италианският държавен секретар по икономическите въпроси Енрико Дзанети, чиято страна е ротационен председател на ЕС. 
Преговорите „ни позволиха да скъсим дистанцията между позициите си, което трябва да ни позволи да продължим да преговаряме на основата на ново предложение на Комисията“, каза Дзанети. 
С изтичането на крайния срок вчера в полунощ Комисията трябва да представи нов проектобюджет, по който ще започнат нови преговори с очакването той да бъде гласуван на пленарно заседание в ЕП на 17 декември. 
Ако не бъде приет бюджет до началото на 2015 г., съюзът ще трябва да ограничи разходите си до една дванадесета от сегашния бюджет на месец, докато не се постигне споразумение. 
За 2015 г. Европейският парламент настоява за бюджет от 146,4 млрд. евро, или с 8% повече, отколкото тази година. 
Правителствата обаче искат разходите да възлизат на 140 млрд. евро, което е увеличение от 3,3% спрямо тази година. 
Друг голям проблем е този с неплатените сметки, които ЕС продължава да прехвърля от година на година, с което тяхната сума достигна 20 млрд. евро.



 

Публикувана в Новини на часа
Четвъртък, 07 Август 2014 09:37

Франция срещу стандартите на Брюксел

Голяма верига френски супермаркети организираха кампания срещу бюрократичните нормативи на Брюксел. Те призоваха клиентите си да купуват нестандартни според изискванията на ЕС зеленчуци и плодове. за целта в супермаркетите са оборудвани специални щандове с нестандартна по размери и форма, но абсолютно годни за консумация плодове и зеленчуци. Гражданите са откликнали на призива и още първия ден от кампанията са били продадени значителни количества с такива продукти. Това е начин да се спре изхвърлянето на годна за храна продукция, което в цял свят е в големи размери. в същото време на други места населението страда от глад и недохранване.

Публикувана в Растениевъдство

България все още не е изпратила споразумение за партньорство в Брюксел, нито е приготвила пакетите си за директни плащания и папките с програмите за развитие на селските райони, за да бъдат подписани от Европейската комисия

Новата европейска селскостопанска политика трябва да стартира на цялата територия на Съюза на 1.1.2015 г. До 1 август 2014 г. обаче текат срокове, които трябва да се спазят, за да бъде визуализирана на практика цялата реформа с всичките й детайли и да бъде направен избор, защото във всяка от схемите текстове за избиране и за неизбиране има твърде много. Това е въпрос както на политика и възможни бюджети, така и на внимателен анализ от страна на всяка една държава членка. Проблемът е, че предстоят избори за Европейски парламент, както и неизбежната лятна почивка, което прави времето до края на юли твърде малко за изготвяне на такива отговорни политически документи.
На МЗХ предстои по десетки и стотици точки и пунктове от схемите да пресмята и да решава какво е по-добре да избере до 2020 г., а браншовите организации твърдят, че дебат още не е проведен и настояват за него.
Предстои и администрацията да се подготви, за да може този път с началото на кампанията през март 2015 г. да е написала навреме и подготвила изцяло наредбите и правилниците. И те да не се променят (както досега) дори и по време на стартирали кампании.
ДИРЕКТНИТЕ СУБСИДИИ ЩЕ БЪДАТ ОБЩО ОКОЛО 700 МЛН. ЕВРО НА ГОДИНА
От тях задължително трябва да има субсидия за младите фермери – 25% от средното национално плащане. Задължително ще е и зеленото плащане. Останалите плащания влизат в пластовете, избрани са от нас, но са доброволни за държавата членка.
ОСНОВНИЯТ ПЛАСТ Е БАЗОВОТО ДИРЕКТНО ПЛАЩАНЕ
Субсидията у нас до 2020 г. ще се предоставя на хектар земеделска площ. Минималната, която може да бъде заявена за подпомагане, е 1 ха /10 дка/, за България границата на прага може да стане и 0,5 ха, ако изберем.
На второ място – от това, което държавите членки имаха право да избират, България избра т.нар. преразпределително плащане /ПРП/ или повече пари за първите хектари.
Още от 2014 г., то ще идва като
ПЛАСТ ПРЕРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНО ПЛАЩАНЕ
Съгласно правилата за него, към базовата ставка на хектар ще се добавя допълнителна сума, която не може обаче да надвишава 65% от националното плащане на хектар.
България се е спряла на максималната площ за това плащане –  30 ха или 300 декара. Процентът на надплащането ще се определя според общия размер на декларираните площи в страната.
От 2015 г. се въвежда задължителното плащане в полза на климата и околната среда – т.е.
ПЛАСТЪТ ЗЕЛЕНО ДИРЕКТНО ПЛАЩАНЕ
Всяка година то ще бъде 30% от годишния национален таван на страната. При него неяснотите са особено много. В еврорегламента са определени едни пакети от практики, но държавата още не е дебатирала с браншовете по тях, а всъщност има ход да ги замени с малко по-други – т. нар. еквивалентни.
Зеленото плащане ще се предоставя на производители, които прилагат в рамките на стопанството си една или няколко от следните земеделски практики:
- диверсификация на културите,
- поддържане на съществуващи постоянно затревени площи,
- наличие на екологично насочена площ в рамките на общата земеделска площ.
Тези елементи обаче могат точно сега да бъдат подменени, ако не изцяло, то частично, с еквиваленти.
На мястото на диверсификация на културите например (което означава да отглеждаш задължително 2 или 3 култури) някои държави избират сеитбооборот (защото стопаните им така или иначе го спазват).
Други членки са се спрели на зимно покритие на повърхността на почвата (такова е избрала Италия, позволявайки на своите фермери да оставят царевични стъбла от по една-две педи през зимата като покривка), трети са намерили изхода в междинните култури.
На мястото на постоянно затревените площи например, трети държави избират подходящо управление на стръмни склонове (ако така и така ги имат преобладаващо във фермите) или поддържане на ландшафта (което например ще се плаща на стопаните им при наличие на езера, живи плетове, канавки, дървета, синори и тераси, обрасла дървесна растителност в стопанствата).
Като еквиваленти съществуват и: контрол на торенето (за участъци, които не се торят), ограничения за използване на пестициди (на места, където те така и така не се ползват).
Т.е. става ясно, че това е един европейски начин и подход опитните държави членки доста да  улеснят задължителните зелени схеми за фермерите си, а в същото време да им гарантират, че поддържайки това, което имат, те ще получават зелени плащания за него.
Нашите земеделски производители обаче още нито са чули в подробности за това, нито са го видели в регламента, нито им е обяснявано какви възможности дава той на държавата да избира от тяхно име.
Например, на мястото на стресиращите за мнозина екологично насочени площи държавата би могла да прилага като еквивалент оставянето на земя под угар, буферни зони и ивици, чиито показатели също трябва да се обсъдят и да се прецени дали няма да свършат по-добра работа на стопаните от много наши райони.
Например, при елемента диверсификация на културите един производител ще бъде задължен да отглежда 3 култури, ако площта му е над 30 ха, и две култури, ако обработва от 10 до 30 ха, но нито една от тях не може да надвишава 75%. Това би могло да създаде доста проблеми на някои производители на зеленчуци, които сега отглеждат  една култура  и за нея имат пазар. Когато такива фермери ще трябва да засеят и втора, и трета култури, те ще се окажат изправени пред ситуацията, че нямат техника.
Много неясноти има и при особеностите на ландшафта – живи плетове, езера, канавки, дървета, синори и тераси, обрасла дървесна растителност.
А ако на нашите фермери всичко това, което го пише като еквивалент в регламента, им изнася, то МЗХ трябва да го избере, за да ги облекчи и им помогне, казва и Светлана Боянова от Института по агростратегии и иновации, бивш зам.-министър на земеделието. Според нея точно сега е моментът всяка държава членка да създаде свой списък с екологично насочени площи, които да отговарят на спецификата на стопанствата.
Дяволът е в подробностите, твърди Боянова, и смята, че още утре държавата трябва да започне да обсъжда детайлите, защото време няма. Тя напомня, че само до 2017 г.. санкции за неспазване на зелените изисквания няма да има, за да могат стопаните да свикнат с тях, но след това корекциите на субсидиите ще започнат и ще растат прогресивно.
ПЛАСТ МЛАДИ ФЕРМЕРИ
И тук има някои уловки, но е сравнително по-ясно. За млади ще бъдат считани тези, които са физически лица; които за първи път създават стопанство; които може да стават само ръководители на стопанство или да са станали такива преди не повече от 5 г. преди подаване на първо заявление за подпомагане на площ. Не може да са по-възрастни от 40 години.
Те имат право на парите не повече от 5 години и ако тази година например кандидатстват за площ за трети път, ще рече, че ще получават занапред 3 години директни плащания, а не 5.
Директното им плащане ще се изчислява като 25% от средните директни плащания площ. Но държавата трябва да реши какъв лимит ще наложи относно големината на стопанствата им, защото  допустимият размер е между 25 и 90 ха.
ПЛАСТ ЗА ПЛОЩИ С ПРИРОДНИ ОГРАНИЧЕНИЯ
Тук, за да получат субсидия, допустимите площи за субсидиране трябва да са такива, че изцяло или частично да попадат в район с природни ограничения.
Пак държавата трябва да определи дали на финансиране да подлежат всички площи, попадащи в този критерии, или да определи допълнителни критерии, като например максимален размер на стопанисваните хектари, за които да се дава субсидията.
МЗХ още не е определило за кои необлагодетелствани райони ще се прилага продължаващо и намаляващо финансиране.
ПЛАСТ ДРЕБНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ
България трябва до началото на август да е  готова и с предложението си що е то дребен стопанин, но дефиницията още е в мъгла. Засега в работния вариант на Тематичната подпрограма за развитието на малките земеделски стопанства е приета следната дефиниция – икономически размер, измерен в стандартен производствен обем от 2000 до 7999 евро, и размер на използваната земеделска площ до 10 ха.
Финансирането ще бъде от 500 до 1250 евро, като регламентът дава 2 възможности: твърда сума или диференцирана ставка според размера на стопанството.
Финансирането по схемата и неговите детайли могат да бъдат заявени най-късно до 15 октомври 2015 г. Стопаните у нас засега почти не са наясно, че ще трябва да поддържат площта, която ще декларират през 2015 г. и през всичките останали години до края на схемата. Те нямат право на другото директно подпомагане за площ, но ще бъдат освободени от принципите за “зелено” земеделие.
ПЛАСТ ОБВЪРЗАНИ ПЛАЩАНИЯ
България ги избра и те ще се отнасят за плодове, зеленчуци, животни. Но за първите две и днес още не е ясно  кои точно ще бъдат избраните за субсидиране традиционни култури и ще бъде ли допълван списъкът.
Става ясно, че сума неща остават неясни и предстои след дебат с неправителствените организации да се решат.
Всъщност още не се знае и догодина от 1 март кои земеделски стопани ще имат право да кандидатстват за директни субсидии и да очертават нивите си. Защото още не е решено от МЗХ кои ще бъдат активните земеделски производители. 15 браншови организации вече настояват те задължително да бъдат на светло и да подават данъчни декларации.
Държавата трябва да реши кои са активни, защото в еврорегламента пише само кои не са, твърди Боянова.
Тя твърди, че не е решено още нещо – при разпокъсаната собственост площите у нас се  обработват и заявяват на големи парчета, но фактически на документ са разпокъсани. Ще реши ли страната ни дали от 2015 г. ще се очертават като масиви, без да има документация за тях, или ще се очертава всяко обработваемо парче?
Трето – кога ще стане ясно и това как ще се обработват т.нар. бели петна?
Научавайки за досега ставащото и неставащото с избора на елементите за директно субсидиране в сектора, отделните браншове вече твърдят, че сериозно са притеснени и усилват натиска си към МЗХ за общ дебат и в планирането на разходите и в определянето на изискванията за допустимост на бенефициентите.
Твърдят, че агроведомството все още държи вратите затворени и ще ги отвори, когато изпрати предложенията си в Брюксел и вече ще е станало фатално късно за промени.
На 1.1.2015 г. цялата нова реформа ще влезе в сила, казаха от Главна дирекция “Земеделие” на ЕК. Дотогава трябва да се одобри и подпише споразумението за партньорство с ЕС и да се напише цялата програма.

Публикувана в Агроновини

В Европейския парламент се проведе конференция за състоянието и предизвикателствата пред планинските региони, организирана от евродепутатите от ГЕРБ/ЕНП Мария Габриел и Владимир Уручев. Във форума се включиха кметове на планински общини от България, сред които членове на Асоциацията за развитие на планинските общини в България, експерти от Европейската комисия, представители на Европейската асоциация на избраните представители на планински региони, евродепутати от няколко комисии. Целта на конференцията бе да се идентифицират по-ясно проблемите и да се насърчат мерки за тяхното преодоляване.

При откриването на конференцията Мария Габриел подчерта важността европейските институции да бъдат приобщени към проблемите на планинските региони.„Планинските региони са изправени пред предизвикателства, пред каквито другите региони не са - отдалеченост, липса на социални и здравни услуги. За преодоляването им на първо време е необходимо да им бъде даден приоритет в стратегиите за устойчиво развитие на европейско и национално ниво. Новата Обща селскостопанска политика и Кохезионната политика дават широк набор от инструменти, подпомагащи тези райони, и позволяващи по-целенасочено използване на европейските средства. За да могат те да доведат до конкретни резултати, все още е предизвикателство поддържането на постоянен диалог и обмен на добри практики между местните власти, страните-членки и европейските институции. Днешната конференция е стъпка напред в тази посока”, заяви Мария Габриел. Тя наблегна и на други ключови въпроси като запазване на биоразнообразието, овладяване на икономическата и демографската криза, използване потенциала на туризма.

Владимир Уручев сподели дълбоката си лична привързаност и съпричастност към проблемите на планинските райони, породени от факта, че самия той е роден и израсъл в Родопите. Според него масовото обезлюдяване и силното изоставане в условията на финансова криза са изострили проблемите в тази част на България. В тази връзка той призова към интегриран подход при изработването на специфични политики за оказване на подкрепа и по-целенасочени европейски действия за подобряване ситуацията в планинските региони. “Нужна ни е интегрирана политика, която да отчита много фактори – баланс между социално-икономическото развитие и опазването на околната среда, селско и горско стопанство като основен поминък на хората, развитие на нов вид туризъм, обществени услуги с високо качество. Той наблегна и на важността от сътрудничество между общините и побратимяване като начин за целенасочени общи действия.”, заяви българският евродепутат.

Кметът на община Банско Георги Икономов, председател на Асоциацията за развитие на планинските общини в България подчерта, че днес самото разбиране за устойчиво развитие обхваща не само екологичното равновесие, но и икономическата сигурност и социалната справедливост. „Ако искаме компетентно да решаваме проблемите на околната среда, то трябва да си даваме сметка и за вътрешно-обществената социална поносимост. Това ни задължава да работим за една все по-взискателна концепция за устойчиво развитие, основана на наличието на обществен консенсус”, заяви Икономов.

Форумът получи подкрепа и от комисаря по земеделие Дачиан Чолош, който изпрати писмено приветствие с акцент на необходимостта от специфично политическо внимание и подкрепа за планинските региони, особено когато става дума за селско стопанство. Той набляга и на изработения от ЕК нов доброволен инструмент за насърчаване на европейското селско стопанство в планинските райони: терминът за качество "планински продукт".

Тематичните дискусии по време на конференцията обхванаха въпросите за икономическото и социално развитие на планинските региони в Европа, предприетите действия за подобряване на ситуацията, необходимите бъдещи мерки за развитие на тези региони, включително възможностите в рамките на Общата селскостопанска политика и Кохезионната политика за 2014-2020 г.

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта