Държавите от Европейския съюз единодушно подкрепиха предложението на Еврокомисията половината от директните плащания на земеделските производители за 2013 г. да се изплатят още през тази година.
 
Решението е прието на последното заседание на Управителния комитет за директните плащания към ЕК, съобщиха от Брюксел.
 
При специфичните субсидии, които се изплащат за говеждо и телешко месо, процентът на субсидиите може да бъде увеличен и до края на годината производителите да получат до 80% от полагаемото. В България подобни субсидии не се изплащат.
 
Предложението на ЕК има за цел да облекчи финансовите затруднения, които фермерите имаха през тази година заради неблагоприятни метеорологични условия. Заради суровата зима и обилните валежи в Западна Европа реколтата в тези държави пострада, припомниха експерти.
 
Подобно на предишни години авансовите плащания могат да бъдат отпуснати от 16 октомври 2013 г. При условие, че държавите членки са проверили заявленията по обичайния начин, тогава преводите трябва да започнат от 1 декември.
 
Българските стопани биха могли да разчитат на подобни плащания от началото на декември. На този етап обаче не е ясно какъв ще бъде размера на плащанията. Известно е, че при актуализацията на бюджета за тази цел бяха предвидени около 120 млн. лв., което е много под 50% от предвидения бюджет.
 
Известно е, че за тази стопанска година секторът ще получи около един милиард лева директни плащания.
 
Комисарят по земеделието Дачиан Чолош коментира вчера, че „корекция като тази може да бъде основен стимул за овладяване на паричните потоци, които при тежка година като тази се отразяват негативно на приходите на земеделските производители”.

Публикувана в Новини на часа
Един от най-ценните символи на България - розовото масло ще бъде патентовано в Брюксел. Сдружение "Българско розово дружество" е подготвило искане за патент на продукта, а до 14 септември в земеделското министерство ще се приемат евентуални възражения срещу предложението.
 
Ако няма такива, документът ще бъде изпратен в Брюксел и ще чакаме максимум година, за да получим европейска протекция за родното розово масло. След приключване на процедурата единствено продукт, произведен в България от розовия цвят до дестилацията на маслото, ще може да се нарича "българско розово масло". Така ще се гарантира качеството и под това име няма да може да се продава продукт, произведен в Турция и Китай например, коментират производителите.
 
Българското розово масло се прави от цвят на Rosa damascena, без примеси на клонки, листа или неразтворени пъпки, пише в документите, които ще бъдат изпратени до Брюксел.
 
В него не трябва да има механични примеси като кал или камъни. Преработката на розовия цвят трябва да се прави в рамките на 10-15 часа след брането чрез водно-парна дестилация.
 
Водата, с която се прави дестилацията, трябва да е изследвана за качествата си в Регионалната здравна инспекция. Розовият цвят се смесва с вода в съотношение 1:4 до 1:5, за да се получи максимално добро качество на розовото масло.
Публикувана в Новини на часа
Европейската комисия одобри субсидиите за пчеларите през следващите три години. Парите ще се отпуснат на всички страни членки на ЕС за периода 2014-2016, а общият бюджет е 292 млн.евро.
 
Със субсидии за пчеларите ще се подпомагат шест различни мерки – рационализация на производството, проучвания и анализ на меда, техническа помощ за пчелари и сдружения на пчелари, научни изследвания в пчеларството, контрол и превенция на акара вароа по пчелите и подновяване на пчелни кошери.
 
За да има достъп до субсидии за пчеларите всяка държава от ЕС трябва да покаже, че е изпълнила изискванията за постигане на целите на програмата. България е сред страните, които ще получат средно по размер подпомагане -  по около 1,13 млн. евро за всяка от трите години. С най-голям размер на субсидиите са Испания, Франция, Италия, Унгария, Полша, Гърция, Румъния. Предвидените за тях средства са средно по 2-5 млн. евро на година. Най-ниско подпомагане ще има за Малта, Люксембург, Естония, Ирландия, Кипър.
 

Европейска програма за пчеларство 2014-2016 (в евро)

Страни членки

2014

2015

2016

     

Белгия

232 420

232 463

232 178

България

1 134 101

1 134 312

1 132 919

Чехия

1 165 776

1 165 992

1 164 560

Дания

168 949

171 162

179 323

Германия

1 533 581

1 533 866

1 531 982

Естония

82 800

82 800

82 800

Ирландия

33 871

33 878

33 836

Гърция

2 825 000

2 825 000

2 850 000

Испания

5 302 305

5 303 289

5 296 775

Франция

3 527 263

3 527 918

3 523 585

Хърватия

1 060 725

1 060 922

1 059 619

Италия

2 839 003

2 839 530

2 836 042

Кипър

96 920

96 938

96 819

Латвия

180 677

180 711

180 489

Литва

312 557

312 615

312 231

Люксембург

16 826

16 829

16 808

Унгария

2 347 032

2 347 467

2 344 584

Малта

6 774

6 776

6 767

Холандия

165 131

157 375

160 895

Австрия

811 713

811 863

810 866

Полша

2 761 211

2 761 724

2 758 332

Португалия

1 222 022

1 222 249

1 220 748

Румъния

3 341 845

3 342 465

3 338 360

Словения

360 057

360 124

359 681

Словакия

549 483

549 585

548 910

Финландия

107 801

107 821

107 689

Швеция

323 404

323 464

323 067

Великобритания

590 752

590 862

590 136

EU-28

33 100 000

33 100 000

33 100 000

Публикувана в Новини на часа
Петък, 12 Юли 2013 12:33

Усилията не са напразни

Направеното досега ще бъде основа за следващите стъпки.

Горещата и за съжаление неприятна за пчеларите новина от Брюксел, вече е факт. Няма да има субсидиране на пчелно семейство в следващия програмен период. Пчеларите ще се справят сами със своите проблеми и ще продължат да работят в полза на обществото и природата. Но може да се направят и някои изводи и поуки за всички:
- за пръв път българското пчеларство излезе на протест, даде знак, че е загрижено за съдбата на пчелите, екологичното равновесие и земеделието в Европа;
- пчеларите изпревариха с правилната си реакция действията на правителството и земеделската администрация чиято практика в бъдеще трябва да се промени;
- пчеларските организации в повечето случаи също останаха в ариегарда на изразената загриженост за съдбата на пчелите и последствията за хората.
Може да се кажат и други неща - нелицеприятни, но оттук насетне действията ще определят кой какъв е и колко може.
„Важно да не спираме, само с последователни и постоянни усилия можем да постигнем резултати, може би не днес, но да се надяваме в бъдеще” казва Мария Габриел. А ние знаем, че тя е права!

Димо Димов

Публикувана в Апибизнес

Европа реже над 1 милиард лева за селата

 

Брюксел планира да намали с 20% парите за България до 2020 г., окончателното решение идва наесен

 

Албена Филипова

Българските села и земеделски стопани ще получат от Брюксел 531 млн. евро, или левовата равностойност на 1, 039 млрд. лева, по-малко в следващия програмен период 2014 – 2020 г., в сравнение със сега изтичащия. Това сочи предварителната план – сметка за разпределението на средствата за развитие на селските райони в Общността за следващите седем години, с която вестник „Гласът на фермера” разполага. Според документа, страната ще получи 2, 078 млрд. евро, без националното съфинансиране от 25%. За сравнение за периода 2007 – 2013 г., за модернизация на отрасъла на селското стопанство у нас, Брюксел утвърди 2,609 млрд. евро. Простата аритметика показва, че парите за земеделие ще бъдат с 1/5 по-малко. Лошата вест долетя в средата на миналата седмица, когато членовете на Европейския парламент дадоха "зелена светлина" на бюджетното споразумение за разходите на ЕС за периода 2014-2020 г. След продължителни и тежки преговори финансовата рамка на Общността беше закована на 960 млрд. евро. От тях за селските райони са заделени общо 84, 936 млрд. евро. Окончателно решение ще се гласува тази есен.

Орязването на средствата за развитие на селските райони се очакваше. „Гласът на фермера” първи алармира още преди осем месеца, че Европа ще намали най-малко с 500 млн. евро парите за земеделие. Прогнозата направи бившият зам. – шеф на фонд „Земеделие” Свилен Колев, който отговаряше за прилагане на ПРСР у нас до 2013 г. В интервю за вестника той изрично подчерта, че в предвижданията си обаче, той е свръх оптимист. Ето как експертът обясни и негативните очаквания:

„Бюджетът на Европа се формира на същия принцип, на който се прави и бюджета на всяка една страна. Това означава, че Брюксел вече е наясно, колко пари няма да усвоим  и ще средствата ще бъдат пренасочи. В края на 2011 г. изгубихме 45 млн. евро (90 лева) от бюджета на Програмата за 2009 г. Тогава под заплаха да бъдат загубени бяха близо 325 млн. лв., но от тях 237 млн. лв. бяха спасени, след като се пренасочиха към създадения Гаранционен фонд за кредитиране на фермерски проекти по ПРСР. В края на 2012 г. се разделихме с още 51 млн. евро. В края на 2013 г. също се очертава сериозна загуба. Явно разчетите и анализите на Европейската Комисия още отсега ясно посочват, че най-малко 500 млн. евро няма да стигнат до селските райони у нас. Целта на фактологията, която посочвам е своевременно да се видят пропуските за да може да има реакция и да се ограничат загубите за страната ”, посочи декември месец 2012 г. Свилен Колев.

Реално обаче за страната ни се очертават много по-сериозни загуби, въпреки, че шефът на фонд „Земеделие” Румен Порожанов не споделя публично тези прогнози. Пред парламентарната земеделска комисия миналата седмица той обяви, че няма да има проблеми с усвояването на бюджета за селските райони, въпреки, че до 30 юни са платени 55% и договорени 86 % от парите по ПРСР. Агрочиновниците щели да приемат повече проекти по общинските мерки и така ще наддоговорят бюджета за селата. Наддоговарянето на пари е механизъм, чрез който по принцип може да се компенсира ниското усвояване. Инвестиции са насочени към изграждане на пътища и на водопроводи. Интересен фактът, доказан в практиката, че посредством публичните проекти наистина най-лесно се усвояват дадени пари, но и най-лесно се пренасочват...

България ще изгуби и още пари от тези, които „спаси” в Гаранционния фонд. Тези 237 млн. лева или 123 млн. евро към момента също са в риск, защото от тях са се възползвали едва 4 - 5 проекта по Програмата. 

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 20 Юни 2013 16:32

Бюджетът на ЕС зацикли

Евродепутатите не постигнаха споразумение при последното си заседание, приключило снощи в Брюксел, преговорите ще продължат след 1 юли
 
"Преговорите бяха прекратени, след като Ирландското председателство заяви, че няма мандат за повече промени, а парламентът не даде съгласие върху предложения текст, тъй като той се различава значително от преговорния мандат, който имаме", заяви Ивайло Калфин, който е част от петчленния преговорен екип на парламента.
 
Европейският парламент и страните членки не можаха да постигнат споразумение за дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2014-2020 г.. Това стана ясно след приключилите късно снощи преговори в Брюксел, които са и последните водени под председателството на Ирландия.
 
При последните преговори през февурари европейските лидери се договориха бюджетът за следващия период да бъде намален от 1,033 трилиона евро на 960 млрд. евро.
 
Основните проблеми, които са станали пречка за постигане на съгласие на последното юнско заседание, са възможността да се усвоят пълноценно средствата, заложени в бюджета, както и способността чрез него да бъдат финансирани важни политики в държавите от ЕС. Става въпрос за растящата младежка безработица, конкурентоспособността на икономиката и развитие на изследванията и оновациите.
Публикувана в Новини на часа
България излезе с декларация за еднакви условия за всички държави при прилагането на новата схема за преразпределително плащане за първите хектари.
Това стана в рамките на заседанието на срещата на министрите на земеделието от Вишеградската група в Краков, Полша, където бяха дискутирани и важни въпроси от областта на директните плащания като част от реформата на Общата селскостопанска политика 2014-2020 г. 
Делегациите от другите държави изразиха националните си позиции по отношение на прилагане на опростена схема за директно подпомагане без задължение за права за плащане, както и за възможността за прехвърляне на средства между стълбовете на ОСП при отчитане на националната специфика.
Те още искат прилагането на специално директно подпомагане за млади земеделски производители и специална схема за малки земеделски стопанства. 
Заместник-министър Благоева пък представи от името на България проект на обща декларация.
Тя е инициирана от нашата страна и призовава за предвиждане на еднакви условия за всички държави членки на Евросъюза при прилагането на новата схема за преразпределително плащане за първите хектари. 
 
България подкрепя въвеждането на завишено подпомагане на т.нар. първи хектари на фермерите по линия на директните плащания. Това бе заявено още от заместник-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова пред Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, където за първи път на ниво министри се обсъди прилагането на схемата. 
Такова плащане е необходимо, за да подкрепим по-малките ферми, в които има по-голяма трудова заетост в сравнение с по-големите, които реализират икономии от мащаба, мотивира се тогава МЗХ.
 
Европейският парламент предлага за първи хектари да се считат първите 50 хектара от стопанството, а предложението на Ирландското председателство е да се взема предвид средният размер на фермите, което за България е 6 хектара. Окончателните параметри на схемата ще се определят съвместно от Съвета на ЕС по земеделие и Европарламента.
За нас е особено важно размерът на първите хектари да се определя от държавите-членки до определен лимит на ниво ЕС, без конкретна референция към средния размер на стопанството, каза България на предишното заседание в ЕС.
 
Публикувана в Новини на часа
Реформата на новата Обща селскостопанска политика 2014-2020 г. на Европейския съюз ще се приложи практически от началото на 2015 г., съобщи в Брюксел еврокомисарят по земеделските въпроси Дачиан Чолош. „Очаква се Европейската комисия, Европейският парламент и държавите членки да постигнат съгласие по промените до юни, най-късно юли”, отбеляза комисарят. 
Националните администрации, които управляват плащанията, няма обаче да са готови да приложат законодателството от началото на следващата година, когато стопаните подават заявките си за субсидиране. „Затова през 2014 г. то ще се извършва по старите правила”, уточни Чолош.
Основното в реформата е, че 30% от преките плащания ще зависят от това дали получателят им прилага екологични мерки, като например сеитбооборот и оставяне на земя под угар. Проектът предвижда също намаляване на разликата в субсидията на декар между страните членки, регионите и между различните категории земеделци. Реформите включват стимули за младите фермери, засилване на ролята на браншовите органицазии в производството и преработката за съкращаване на пътя на доставките и постепенно премахване на производствените квоти.
За първи път ЕП има равна законодателна роля в ОСП с държавите членки. Тя му е дадена от Лисабонската стратегия, която влезе в сила през 2009 г. Досега парламентаристите даваха само мнение по правилата за субсидиране на сектора, които се предлагаха от Комисията и се решаваха от правителствата.
Публикувана в Новини на часа
Вторник, 09 Април 2013 10:19

Колко са парите за земеделие

Милионите от Брюксел отново ще тръгнат със закъснение. Възможно е фермерите да изпуснат сроковете. Българските чиновници се оправдават с европейските им колеги, че са забавили европравилата за новия програмен период.

Индикативният график за приема по мерките от ПСРС за 2013 година трябваше да бъде готов още през януари. Вече има някакво раздвижване по въпроса, но конкретните дати и бюджети за всеки прием и кои ще са приоритетните дейности ще се определят допълнително. От Министерството на земеделието казаха, че програмата за селските райони изостава заради забавянето на европравилата за новия програмен период.
Първите варианти трябва да са готови до края на май. Причината е, че използването на новите евросредства не може да започне без одобрени от Брюксел програми. Сега остава работната група да си свърши работата. А след това сътвореното от нея да получи одобрение от еврочиновниците. А като знаем, че нито едните други, нито другите си дават особено зор, тръпки ни побиват. И все пак от това, което знаем, става ясно, че министерството на земеделието и храните и ДФ „Земеделие” ще отворят приеми по следните 11 мерки от Програмата за развитие на селските райони.
Според прогнозният график, публикуван на страниците на МЗХ и ПРСР, кандидатите за млади фермери по мярка 112 могат да подават заявления от 27 май до 14 юни. Ако бъдат одобрени, те получават 12 500 евро субсидия.
Фермерите и собствениците на гори по 114-а мярка могат да подават предложенията си от 22 април до 17 май.
За модернизация на стопанствата по мярка 121 ще се кандидатства от 20 май до 14 юни. Това е една от най-атрактивните мерки в графика.

Но още не е ясно дали от фонд „Земеделие“ ще одобри исканията на зърнопроизводилите  да се отпускат по тази мярка отново пари за закупуването на трактори и комбайни. Но за това е необходимо разрешение от Брюксел.
Най-дълъг срок за прием ще има по мярка 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите“ - от 22 април до 16 август. За добавяне на стойност към земеделски и горски продукти ще се кандидатства от 1 до 26 юли. Последната мярка от Ос 1, по която ще има прием, е 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране“. Съгласно графика се предвижда по мярката да се приемат заявления от 10 юни до 6 септември. По тази схема земеделците с обори от по няколко крави имат шанс да модернизират стопанствата си и да подобрят качеството на продукцията си.
В периода от 6 до 31 май ще има прием по мерки 311 и 312. И по двете мерки обаче няма да се допускат проекти за производството и продажбата на енергия от ВЕИ и по-специално за инвестиции за изграждане на фотоволтаични електроцентрали.
От 8 юли до 2 август ще се кандидатства за насърчаване на туристическите дейности по мярка 313 и по двете общински мерки - 321 и 322.
Субсидиите, които ще се отпускат през тази година за сеитбооборот, няма да се получават толкова лесно. Те ще са по мярка 214 „Агроекологични плащания”, а направлението е „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите”.
От средствата ще могат да се възползват фермери, които ще се решат да кандидатстват за тези пари. За целта обаче трябва да се ангажират да спазват определени условия. Необходимо е да се определи точно полето, за което ще се изпълнява програмата, да се раздели на парцели, да се изготви таблица, която да онагледява ротацията на културите, да се извършва редовен почвен анализ, да се състави план за управление на хранителните елементи и балансирано подхранване на културите и т.н., като всички специализирани документи трябва да са изготвени от дипломиран агроном.
Мярката дава възможност да се стимулират и фермерите, чиито стопанства са разположени на проблемни участъци, например почви, засегнати от силна ерозия или застрашени от замърсяване с нитрати или други вредни вещества в резултат от селскостопански дейности. Други условия са поддържане на растителна покривка на 50% през зимните месеци, което предполага отглеждане на зимуващи култури на половината площ, първата обработка на почвата за пролетните култури да е след 1-и април същата година, и т.н.
А щом ще се отпускат пари за сеитбооборот, логично е, акцентът да е върху растителните видове, които ще се редуват на полетата. В изискванията е посочено и включването на бобови култури - люцерна, детелина, соя и др. бобови. Това е от изключително значение, тъй като бобовите са задължителен вид в правилния сеитбооборот.

Публикувана в Агроновини
Четвъртък, 21 Март 2013 15:33

Брюксел пуска нови микрокредити

Пари на млади хора ще отпуска Европейският съюз. Те ще се дават на предприемачи с идеи, които искат да захванат свой бизнес. Изпълнението на програмата стартира от 1 януари 2014 година и всеки, който иска да кандидатства, ще може да го направи до 31 декември 2020 г.

“За целта Брюксел отпускат 958,19 милиона евро”, обясни пред Дартс нюз евродепутатът Филиз Хюсменова. По нейна инициатива 60% от средствата ще бъдат по програма “Прогрес” (Програма за заетост и социална солидарност), която е за изпробване и оценяване на иновационни решения. “Ще могат да се възползват хората, които желаят да започнат своя дейност или допълнително да развият съществуваща, хора с идеи и бизнес проекти”, уточни Хюсменова.

20 на сто от парите са за ос “Микрофинансиране и социално предприемачество”, а 15% ще отидат по програма “EURES” (Европейска служба за заетост) за свободно движение на работници. Освен младежите, ще бъде подпомагана заетостта и при други групи, които са в неравностойно положение или са по-слабо представени. Програмата ще се управлява от Комисията в подкрепа на заетостта и социалните политики в ЕС.

ЕС праща храни на най-бедните

Специален фонд за европейско подпомагане на най-бедните лица ще предоставя безвъзмездно хранителни стоки и такива от първа необходимост на най-нуждаещите се в Европейския съюз. Комисията по регионално развитие прие предложенията на Хюсменова за разширяване кръга на крайните получатели на помощта – с бездомни и деца в бедност.

Част от приетите предложения се отнасят до облекчаване на административните правила за работата на бенефициентите и партньорите, натоварени с организацията и изпълнението на дейностите. “Евродепутатите се съгласиха съфинансирането на дейностите от националните бюджети да остане в минимален процент с оглед финансовите ограничения от кризата”, обясни нашият евродепутат. Колегите й в Брюксел не можаха да се преборят за увеличаване средствата на фонда и те остават в размер на 2 500 000 млрд. евро за следващия програмен период. Членовете на комисията призоваха да се избягва разхищаването на храни и за сътрудничество на държавите членки с вериги магазини и стопански производители в ЕС.

Свободните работни места в Европа са милион и половина

Според последната статистика свободните работни места в 31 страни в Европа (ЕС-27 плюс Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария) са близо 1.5 милиона. Търсещите работа пък са около милион и 80 хиляди. Те са пуснали своите автобиографии в европейския портал. Близо 30 хил. пък са регистрираните в мрежата работодатели, съобщи БТА.

По данни на Агенцията по заетостта у нас в началото на годината свободните работни места са били около 25 хиляди. На първичния пазар на труда са били заявени близо 9 000 вакантни места, а частният бизнес е търсел около 5500 работници. Най-много вакантни места са били обявени в сферата на промишлеността (2 500), търговията (над 1 500) и в държавното управление (около 1 000).

През миналата година от предложения за работа в европейския портал за заетост са се възползвали над 1 500 българи, като най-предпочитани дестинации са били Германия, Испания и Португалия. Само в Испания са отишли на сезонна работа за бране на плодове над 1 000 българи, като кандидатите са били близо 4 000.

 

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта