- Г-жо Танева, има ли риск „Напоителни системи“ да обсебят подмярка 4.3?

- Не, няма такъв риск. Мярката ще отвори в края на месец март – нека видим колко проектни предложения ще постъпят и след това ще можем да анализираме.

- Мнозина казват, че кандидатстването по 4.3 е изключително трудно – предвид изискванията и условията. Беше ли възможно опростяване на режима?

- Не. Всяка инвестиция в хидромелиоративно съоръжение е изначално тежка като административна процедура. Но такова е общото европейско законодателство по отношение на управлението на водите, това не е земеделско законодателство. И ние не можем да дерогираме в него по отношение на водоползването. Такива са законовите правила и сме длъжни да ги спазваме.

„Напоителни системи“ ЕАД е изготвило проектни предложения за 29 хидромелиоративни обекта, които имат първостепенна важност за напояването, съобщи по време на петъчен парламентарен контрол земеделският министър Десислава Танева. Дружеството има 14 клона в страната. Ако проектите бъдат реализирани, поливните площи в страната ще се увеличат с 200 хил. дка, каза още Танева.

Общият бюджет по подмярка 4.3 е 50 465 860 евро или близо 100 млн. лева. На интернет страницата на МЗХГ още на 13 март са публикувани насоките за кандидатстване по подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР (2014 – 2020 г.). Срокът за обществено обсъждане е до 24 март. След това подмярката трябва да бъде отворена за прием на проектни предложения. Бенефициенти по нея са сдруженията за напояване и „Напоителни системи“ ЕАД. Размерът за допустимите разходи по един проект е до 6 млн. евро за „Напоителни системи“ и до 1,5 млн. евро за проекти на юридически лица, учредени по Закона за сдружения за напояване, по Търговския закон или по Закона за кооперациите.Одобрен проект се изпълнява в срок до 36 месеца от датата на подписването на административния договор.

Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

Храна, и то българска има достатъчно, нашите производители са готови да посрещнат всички заявки от хранителните търговци за доставка. Те имат ресурси от няколко месеца до две години, дори да няма нова реколта, могат да задоволят вътрешното потребление на храни. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева в официално изявление в Министерски съвет, заедно с представители на хранителния бранш. Тя допълни, че място за паника изобщо няма. По думите й, всяко презапасяване може да повлияе основно върху финансовия бюджет на потребителите и хранителния срок на годност. Това би довело  до изхвърляне на годна и качествена храна. 
Земеделският министър посочи, че България е основен производител и търговец в световен мащаб на зърнени култури, на 11 място сме в света по производство на пшеница.  Наличността към момента е  1 млн.  и 700 хил. тона. „Това количество може да задоволи вътрешното потребление  за повече от една година за всички нужди, като хляб и хлебни изделия и за фуражи, и всичко, което се преработва. Наличността при царевицата е над 2 милиона тона, с настоящата наличност за вътрешно потребление можем да издържим до 2 години, при условие че дори няма реколта. За слънчогледа, един също много конкурентен хранителен бизнес с производство на олио, експортно ориентиран, в предприятията за производство на олио има налична суровина за минимум 3 месеца, за да произведат олио“, съобщи Танева. Тя уточни, че половината от това олио ще е за вътрешно потребление, при необходимост и отделно от това, неизтъргуван слънчоглед има до края на годината като наличност, за да задоволи потреблението на растителни масла. 
Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите потвърди, че към момента няма производител в България, който да е притеснен за суровината. Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България и Владислав Михайлов, председател на  Национална асоциация на млекопреработвателите увериха, че недостиг на млечни продукти няма. Димитър Зоров посочи още, че задължителната дезинфекция е всекидневна практика в предприятията. Служителите влизат с дезинфекцирани обувки и ръце, и с работни облекла, които се подменят. „Хората могат да бъдат спокойни, че при производството на млечните продукти има несъприкосновеност с ръцете“, категоричен бе той. „Българската преработвателна промишленост произвежда два пъти повече просдукция, отколкото е необходимо за нуждите на българския пазар“, заяви Антоанета Божинова от Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. Йордан Господинов, изпълнителен директор на Асоциация на производителите на рибни продукти – БГ Фиш подчерта, че количеството на българска риба е достатъчно и консумацията.  Дамян Вътев от Асоциацията на месопреработвателите в България и Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки също се обединиха около позицията, че техните браншове имат достатъчно наличности от месни продукти и безалкохолни напитки. 
Напомняме, че от Европейската агенция за безопасност на храни (EFSA) уверяват, че няма риск за предаване на корона вирус чрез храни.
Във връзка с извънредното положение в страната земеделският министър коментира,  че всички мерки по отношение на дисциплината в Министерството са предприети. „Работните срещи и консултативните съвети от присъствени станаха неприсъствени с видеоконферентни връзки. От следващата седмица за служителите в рискови групи ще бъдат създадени условия да работят от място. Призивът ми е, всички да спазват ограничителните мерки и социална изолация, за да можем да минимизираме щетите от заболяването и то да отмине най-щадящо за българското общество, икономика и стопански живот“ , подчерта Танева.

Публикувана в Бизнес

Ловците като че ли не разбраха, че тазгодишният ловен сезон не беше упражняване на хоби, а трябваше да се прояви национална отговорност, коментира земеделският министър за "Гласът на земеделеца" по време на петъчния парламентарен контрол

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Танева, има ли риск да изчезне източнобалканската свиня – заради Африканската чума?

- Държавата е взела мерки да съхрани вида. Дори вече има родени прасенца, така че няма да допуснем източнобалканската свиня да изчезне. Нека обаче припомня – мерки бяха взети още в началото на появата на епизоотията. И бяха дадени конкретни указания към стопаните, които отглеждат източнобалканска свиня – всички животни да бъдат в затворени пространства. Държа да попитам: колко от тях спазиха тези мерки? Болестта не прощава. Ако можеш да излъжеш държавата, не можеш да излъжеш Африканската чума.

- Имаше ли ефект от удължаването на ловния сезон, намаля ли популацията на дивата свиня, където случаите на заразени животни са най-много?

- В по-голямата си част ловците като че ли не разбраха, че тазгодишният ловен сезон не беше упражняване на хоби, а трябваше да се прояви национална отговорност към сериозен проблем в държавата. И да се депопулира дивата свиня. Очакваме външната таксация - от края на март до края на май - и тогава ще имаме актуалните данни за това в какви нива е свалена популацията на дивата свиня. Остават мерките за активен надзор, претърсвания за трупове, индивидуален отстрел в 20-километровите зони около големите свиневъдни обекти. С тях са ангажирани включително и служителите от горските стопанства. Към момента е факт изключително високият интензитет на заразени с АЧС диви свине – на намерени трупове и на отстреляни, резултатите се обявяват регулярно.

- Не трябваше ли на по-високо държавно ниво да бъде организирано намаляването на депопулацията на дивата свиня и да не се разчита единствено на ловците?

- Направихме максимално възможното. Ангажирахме ловците, горските служители, сроковете удължихме. Всичко, което е по силите ни – беше направено.

- Със затопляне на времето може ли да се очаква нов пик на заболяването?

- Дори и да има такъв, надявам се щетите да са много по-малки. Ако се спазват мерките за биосигурност. Особено на входа на фермата. Всичко, което влиза в даден обект, трябва да се третира като заразено – фураж, животно, човек, превозно средство. И хигиенните мерки да се взимат така, че да не се допуска разпространение на заразата.

- Имате ли поглед върху личните стопанства, каква е картината там?

- В тях започва репопулация и тя трябва да се случи при условията на Наредба 44. За да облекчим хората, заявленията за регистрация на лично стопанство се подават при местния кмет и тази регистрация е безплатна. Няма проблем да имате лично стопанство, стига да го правите по законовия ред. Призовавам за отговорност и самосъзнание – за да свалим максимално риска по всички възможни вектори на разпространение на заболяването.

Публикувана в Интервюта

Завършва процесът по изграждане на Националната противоградова защита. Към момента защитаваната територия обхваща 21 млн. декара обработваема земя, трайни насаждения и смесено земеползване. През тази година ще бъде въведен и пилотен проект за защита чрез самолетен способ 40 хил. кв. км. площ. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на заседание на Министерски съвет, на което бяха одобрени допълнителни разходи в размер на 10,4 млн. лв. по бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите.  С тях ще бъдат закупени 14 000 броя противоградови ракети за обезпечаване на ракетните площадки в страната през 2020 г. Министър Танева поясни, че в момента се провежда административна процедура за въвеждане в експлоатация на радара в Шумен. „По този начин ще бъде завършен процесът по изграждане на Националната противоградова защита. Предстои да довършим разговорите със земеделските стопани по отношение на съфинансирането на Компенсационния фонд срещу природни бедствия“, подчерта още тя.

През 2019 година започнаха дейността си две нови регионални дирекции с прилежащите им 62 ракетни площадки, с което броят на ракетните площадки нарастна от 200 на 262.

На днешното заседание присъстваха председателят на Националната асоциация на тютюнопроизводителите Цветан Филев и председателят на Съюза на производителите на ориенталски тютюни Арбен Мименов, които изказаха благодарност към министър-председателя Бойко Борисов, министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева и изпълнителния директор на ДФЗ Васил Грудев, че са получили парите  си в срок.

Министър Танева заяви, че средствата по Националната преходна помощ за тютюн в размер на близо 76 млн. лв са преведени по сметките на над 40 000 производители и предвид топлото време, това ще им позволи да започнат в срок засаждането на новата реколта. 

Тютюнопроизводителите коментираха и позицията, която България защитава пред Европейската комисия за продължаване на националната преходна помощ. По думите им, благодарение  на нея, секторът ще продължи да произвежда тази суровина, която служи за преработка на тютюневите изделия.

Публикувана в Агроновини

Шестото издание на международното селскостопанско изложение в Пловдив отново събира в рамките на 5 дни 650 фирми от 30 държави и над 40 хиляди посетители

Анета Божидарова

За шеста поредна година Агра 2020 символично постави началото на активния земеделски сезон. Всеки, който се интересува от аграрен бизнес, не пропуска изложението. Тук може да се види всичко – от семепроизводство и посадъчен материал, през земеделска техника, наука и иновации, до атрактивните палати с храни и напитки.

Тази година за първи път дефилират елитни месодайни разплодни животни – знак, че браншът върви упорито в професионална посока. Внушителна картина и атракция за посетителите са

млади и породисти бикове от порядъка на 1000 килограма

Фактът, че ги притежават български животновъди, показва, че фермерите са разбрали едно от най-важните неща в този тежък занаят – компромис с качеството на всички нива е недопустим, ако искаш да си успешен пазарен играч. По правилата тепърва предстои работа и се започва от самото начало. Само така ще се сложи ред в месодайния бранш.

По традиция отделните земеделски сектори провеждат значими форуми в рамките на изложението Агра – за поредна година биопроизводителите седнаха на една маса с администрацията. Стопаните имат конкретни питания и искат да получат още по-конкретни отговори – особено на важния за бранша въпрос –

ще успее ли да се рестартира българското биопроизводство

след 3 години на застой? Вече са обещани и преразпределени 40 млн. евро по мярка 11 „Биологично земеделие“. Новият биорегистър е в процес на актуализиране на данните. И въпреки, че фермерите обичайно се притесняват от всяка промяна, от земеделското министерство уверяват, че всеки, който има сертификат като биопроизводител, ще си получи финансирането по мярката - въпреки неточностите в биорегистъра, които своевременно могат да бъдат поправени. Важен детайл – всеки стопанин разполага само с 10 дни, за да коригира и потвърди своите данни в биорегистъра.

Без съмнение,

най-голямото предизвикателство пред целия земеделски бранш са т. нар. зелени политики

свързани с бъдещия програмен период и новата Обща селскостопанска политика. Тя още няма конкретни параметри, защото те са свързани с гласуването на многогодишната финансова рамка за целия ЕС. След Брекзит картината е леко напрегната и даже няма яснота дали до края на тази календарна година европейските държави ще постигнат съгласие по бюджета. Което не пречи на България да работи в аванс. И да има повече и добре обмислени варианти за възможните предизвикателства, които ще ни поднесе Зелената сделка.

До края на 2020 година националният стратегически план за земеделието трябва да бъде готов, а от аграрното министерство очакват активност от страна на цялата земеделска общност в тази посока.

По традиция, лентата на Агра прерязва земеделският министър Десислава Танева. „2020 година е ключова за българското земеделие.

Каквото посеем, това ще жънем през следващите 7 години

обясни на езика на фермерите предстоящите предизвикателства през целия аграрен бизнес министър Танева.

Тя припомни, че за 5 години в сектора са направени инвестиции за 7,7 млрд. лева, а процентът, с който земеделието участва в образуването на Брутния вътрешен продукт /БВП/ на страната се движи между 3,5 и 3,8 на сто. Не е нужно човек да е голям икономически експерт, за да прецени, че инвестициите надхвърлят очакваните резултати. Което подсказва, че още има какво да се иска по отношение на изсветляването на българското селско стопанство.

Иновациите са ключ към модерното земеделие и имат своето запазено място на Агра. Особено любопитни са онези, които са разработени от млади хора – с идеята да направят работата на фермерите по-ефективна. За тях ще разкажем отделно – в следващите броеве на „Гласът на земеделеца“.

На Агра любителите на храната и на виното могат с часове да обикалят съпътстващите изложения „Фуудтех“ и „Винария“. За поредна година Италия присъства със своите специфични и ненадминати вкусове. Автентичната българска храна обаче винаги се радва на верни почитатели – на изложението могат да бъдат видени от най-малкия производител до онези, които вече са се наложили като утвърден бранд на пазара.

Това й е хубавото на Агра – всеки може да намери онова, което търси. Може да проведе директен разговор с експерт от държавната администрация, да потърси контакт с научните среди, да срещне клиент или бъдещ бизнес партньор. Ако тази година не успее, може да го направи следващата.  

Публикувана в Агроновини

Въвеждането на минимален данък върху земята ще сложи по-добър ред в поземлените отношения, ще дисциплинира собствениците

Анета Божидарова

Защо въпросът за т. нар. „бели петна“ в земеделието предизвика бурни дебати по никое време? Кой и защо си играе със страховете на хората? Така или иначе, промените в законодателството, свързани с поземлените отношения, бяха отложени с 1 година. Повече от ясно е, че интересите в тази посока са големи, а материята – сложна.

Две асоциации – на зърнопроизводителите и на собствениците на земеделски земи открито влязоха в спор. Причината за него – анализ на Института за политики и развитие, свързан с казуса „бели петна“.

В него се твърди, че малките собственици на земя са ощетени, защото рентата, която получават, ако земята им се стопанисва като „бяло петно“ е 50% по-ниска от пазарната. Нещо повече – ако 5 години не потърсят земята си, има реален риск да я изгубят – тя може да бъде присвоена от някой арендатор по давност. Тези изводи се споделят от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, които от няколко години настояват за друг начин на уреждане на проблема с „белите петна“. От БАСЗЗ предлагат да бъде създадена Земеделска банка, където собствениците изрично да изразят волята си как да бъде стопанисвана тяхната земя и при какви условия.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите контрират, че твърденията в анализа на Института за политики и развитие са абсурдни. Рентата върху „белите петна“ се определя от местната земеделска служба и се плаща предварително от наемодателите – на база средно рентно плащане за година, като се съхранява по сметка в общината. Често пъти размерът й е по-голям от пазарната, казват от НАЗ. По данни на асоциацията, около 30% от собствениците на „бели петна“ редовно си търсят и срещу заявление, лична карта и нотариален акт за земята получават своята рента от съответната община. В анализа на Института за политики и развитие се твърди, че тази процедура е сложна и това отказва собствениците на земя да си търсят рентата. Данните са в полза на последните – има резон да се изследват причините защо останалите 70% не са си потърсили парите.

Земеделското министерство също не остана безучастно по темата. В официално съобщение ведомството изнесе данни за процента на земите, обявени като „бели петна“. За стопанската 2018-2019 година техният размер е 4,01% спрямо общата обработваема площ в страната. За сравнение – през 2015-2016 година той е бил 6,16 на сто.

От аграрното министерство са категорични, че „земеделски имоти се предоставят за едногодишно уедрено ползване чрез заповед, като всеки имот е индивидуализиран със собственика си и по никакъв начин не може да се придобива по давност“.

Пред журналисти в Русе земеделският министър Десислава Танева обяви, че интерес от промяна на сегашния режим на регулация на „белите петна“ „могат да имат само много едри собственици на земеделски земи, които през по-голямата собственост, безспорно могат да злоупотребяват с големината на собствеността по повод изискваните ренти на обработка“.

Къде всъщност е заровено кучето по казуса „бели петна“ в земеделието?

Наша проверка в две от общинските земеделски служби в страната показа, че няма случай, в който арендатор да е придобил собственост върху земеделски земи, обявени като „бели петна“, защото според сегашното законодателство договорите за тяхното стопанисване се сключват година за година. В Закона за собствеността и стопанисването на земеделските земи няма текст, според който да се придобива земя по давност. Рентата върху „белите петна“ се съхранява по сметка в общината в рамките на 10 години и ако не бъде потърсена от собственика в този срок, тя може да бъде използвана от местната власт. Същият отговор получихме и от двама селски кметове от региона на Плевен.

Арендатори пък са на мнение, че въвеждането на минимален данък върху земята ще сложи по-добър ред в поземлените отношения – ще дисциплинира собствениците на земеделски земи, които по една или друга причина не проявяват интерес към тях. Досега обаче нито едно правителство след 10 ноември 1989 година не посмя да предприеме подобна мярка. И проблемът с „белите петна“ е висящ от години. Защото е безпощадно ясно, че времето на стария Герак, на Белчо и на Сивушка отдавна е отминало. Земята не е само емоция, земята е източник на доходи. Редно е да бъдат санкционирани онези, които не проявяват добросъвестност по отношение на нейното стопанисване – арендатори или собственици, няма значение.

Създаването на Земеделска банка е идея, която подлежи на дебат. Има ли риск сегашната държавна регулация да премине в частни ръце и да не бъде ясно какви интереси биха се прокарали през подобна структура? Въпросът е важен и изисква консенсус – обществен и политически.

Кого засяга сегашната система на разпределение на „белите петна“? За средните стопани тя като че ли няма особено значение. За онези обаче, които стопанисват земеделски земи от порядъка на 1 до 2 млн. дка определено има. Ако размерът на „белите петна в тях“ е голям, се плащат огромни суми като ренти на местните общински служби.

„Просто не им харесва да си плащат на държавата“, беше краткият коментар на един среден арендатор от Софийско. „Субсидиите объркаха всичко. Ако ги няма, няма да ги има и тези проблеми в земеделието. Всичко е заради субсидиите – няма друга причина“, допълни той.

Какъв е проблемът, ако субсидията надвишава по размер рентата, бихме попитали ние?

Връщането на земята в реални граници в началото на прехода беше по-скоро морален акт към собствениците. То обаче предпостави силната раздробеност на земята и нейното ползване. „Как се издирва собственик на земя, който е починал преди 50 години, а неговите наследници са в чужбина?“ изрева един кмет от Дунавския край. И ето така цъфват бяло петно след бяло петно.

Добро или лошо, сегашното законодателство, свързано с поземлените отношения работи. Промените в него са свързани с крупни интереси. Важно е кой и как ще стопанисва земята, по какви правила. В крайна сметка, всички заинтересовани страни трябва да седнат на една маса и да се разберат. Няма друго решение. Защото когато земята се превърне в заложник на нечии частни интереси, това нарушава обществения интерес. Както се казваше в един стих на Иван Кулеков: „Имаме земя, имаме вода. И си правим…кал“. Подобна картина е повече от тъжна.  

Публикувана в Коментари
Четвъртък, 13 Февруари 2020 12:26

Земеделски политики в процес

Министър Десислава Танева с отговори на депутатски въпроси в комисия

До къде сме стигнали в подготовката на националния стратегически план, какви са настроенията в Брюксел по отношение на новата ОСП, какво ще струва на фермерите Зелената сделка, предстоят ли промени по линия на директните плащания, работи ли се в график, кога и как ще сработи доброволният гаранционен фонд за борба с градушките, кои необлагодетелствани райони ще изпаднат от подпомагане и има ли вече аграрното ведомство резервен вариант по този казус – това са част от въпросите, които депутатите от парламентарната комисия по земеделието и храните зададоха на министър Десислава Танева.

На национално ниво земеделските политики са в процес – това е обобщеният отговор на всички поставени въпроси. На ниво Брюксел още е рано да се говори с конкретика. Преди да бъде гласувана многогодишната финансова рамка, няма как да се коментират параметри. За т. нар. Зелена сделка ще бъде гласуван отделен европейски бюджет, оповести министър Танева. На въпрос на „Гласът на земеделеца“ очаква ли аграрният министър отказ от страна земеделските производители от подпомагане – заради бъдещите изисквания по прилагането на зелените политики, Танева отговори така:

Не познавам фермер, който да се откаже от директна подкрепа

Неконкурентноспособните, неустойчивите стопанства вероятно ще редуцират своите площи, предположи земеделският министър. Но отказ от субсидии едва ли ще има, въпреки наличието на такива нагласи, коментира още Десислава Танева.

Повечето от плащанията към фермерите са направени още в края на 2019 година, останалите вървят по график. Забавяне може да има единствено към биопроизводителите – във връзка със завъртането на системата на работа на новия биорегистър. Затова министърът още веднъж призова фермерите стриктно да проследят своите данни в него, защото ако те не са коректни, няма как да бъде осъществено плащане.

Промяна на обхвата на необлагодетелстваните райони

В процес на решение е въпросът с отпадането на 30% от необлагодетелстваните райони от режим на подпомагане. Изпратена е нотификация в Брюксел и очакваме отговор от там. Става дума за около 260 землища, които на този етап изпадат от категорията „необлагодетелстван район“. До момента те са получавали подпомагане по силата на дерогацията. Срокът й обаче изтича през следващата година и от земеделското министерство са решили да минимизират този риск чрез друг възможен ход.

Около 70 землища да бъдат дефинирани и включени в допълнителен слой площи, допустими за подпомагане като необлагодетелствани райони – в отделна категория НР3 - това е българското предложение до Европейската комисия. Ако получим одобрение от Брюксел, от 1 март НР3 може да бъде част от заявлението за подпомагане по директните плащания за 2020 година. Досега те са получавали подпомагане по линия на необлагодетелстваните райони, попадащи в обхвата на НР2.

В процес на структуриране е и идеята за създаването на доброволен гаранционен фонд за борба с климатичните промени, в частност – с градушките. Фондът ще заработи реално най-рано след 1 година, когато стане ясно колко фермери ще участват с доброволни вноски в него. Ставката на декар ще се движи между 0.35 и 0.70 лева на декар, като за отделните култури тя ще бъде различна, обясни Десислава Танева. Само след няма и два месеца влизаме в сезона на градушките и ако идеята за доброволния фонд вече е облечена в съответното законодателство, фермерите лесно ще се убедят, че без набирането на финансов ресурс и с тяхно участие, няма как да бъдат компенсирани когато понасят щети от природни бедствия. Добро решение е това да се случва на доброволен принцип – който участва, ще получи компенсация – на базата на вноската, която е избрал да направи. Има и още една добра новина. Ако досега само 100% пропаднали площи биваха обезщетявани, то при доброволния фонд е са заложени

компенсации за щети от 30% нагоре

Което определено ще се възприеме като по-справедливо от земеделските производители.

Ако тази идея сработи, сегментът на климатични аномалии постепенно ще бъде разширен – на по-късен етап компенсации ще се изплащат и при суша, осланяване, преовлажняване и други. Депутатите от парламентарната земеделска комисия предложиха фондът да обхване и епизоотиите при животните. Десислава Танева определи идеята като добра, но припомни, че първо трябва да се структурира цялата система и да е ясно как ще проработи на терен. „Ако няма разбиране от страна на земеделските производители и не стартираме реално работата на фонда през следващата година, това ще забави процеса във времето и няма да можем да се възползваме от преходния период, които се очертава по силата на конюнктурата в Брюксел“, подчерта министър Танева.

В този смисъл следващите две години се очертават като гранични за националните политики в земеделието. В диалог с браншовите организации, министерството търси оптималните решения на повечето проблеми. За някои от тях се чака зелена светлина от Брюксел. Там тепърва ще решават за новата Обща селскостопанска политика. Българският разговор в тази посока вече е в конкретна фаза. Трите swotанализа са налице, до края на тази календарна година националният стратегически план трябва да е готов. Има натрупан опит, има гъвкавост. Ако диалогът е по-продуктивен, резултатите могат да бъдат прилични.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Европейското съфинансиране на програмите за активен надзор, наука и превенция за АЧС не трябва да се намаляват. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел. По думите й, именно те са най-важни за ранното откриване и диагностициране на заболяването, както и за намаляване на щетите от възникващи огнища след това. "По отношение на финансовата част е добре да се помисли за корелация между обезщетенията в последствие, или респективно за тяхното съфинансиране", каза още министър Танева. Тя отправи препоръка към ЕК за изготвяне на наръчник или друг нормативен акт, с който цялата експертиза на ЕС и световната наука да бъдат имплементирани във високи стандарти за биосигурност.

Десислава Танева подчерта, че провелата се Международна конференция за АЧС в рамките на Зелена седмица 2020 в Берлин, е била много полезна, особено за засегнатите от заболяването страни. Министър Танева изтъкна и доброто сътрудничество на България с ЕК относно бързата реакция за всеки един проблем, по който страната ни е изисквала становище или помощ на място.

По време на днешното заседание бяха отчетени резултатите от Международната конференция на високо равнище "Бъдещето на световното производство на свинско месо в условията на заплаха от АЧС", която се проведе в Берлин, Германия. Страните-членки изтъкнаха необходимостта от глобална стратегия, както и от целеви кампании за информираност на обществото, за да бъдат ограничени щетите от болестта.

Източник: МЗХГ

Публикувана в Агроновини

Плащането на биологичните производители и кандидатстването по мярка 11 „Биологично земеделие“ ще става по данни от новия биорегистър. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на представянето на Социално-икономическия анализ на развитието на селските райони и напредъка по дебата за ОСП 2021-2027.  Тя допълни, че в 6-тата нотификация на ПРСР 2014-2020 г. е заложен нов прием по мярката и очакваме одобрението на ЕК по направеното предложение. „Приемът ще бъде за нови бенефициенти, както и за удължаване на ангажиментите в съответствие с критериите, определени и гласувани на Комитета по наблюдение“, уточни министър Танева.

Земеделският министър посочи, че биопроизводителите следва да проверят в базата данни дали всички техни парцели, обекти и животни са вписани в него. В момента това се прави от контролиращите ги лица.

Десислава Танева отправи послание към всички сертифициращи фирми да попълнят базата с данни на биопроизводителите до 1-ви март. Целта е да няма проблем със заявяването по кампанията за директни плащания. По думите й, малко над 3000 от биологичните производители са бенефициенти по мярка 11, но според данни на сегашния регистър има още близо 3000, които не са бенефициенти.

Тя допълни, че след одобрението на нотификацията от ЕК ще можем да изпълним и плана си за прилагане на мерките по отношение на биосигурността в животновъдните стопанства.

Източник: МЗХГ

Публикувана в Агроновини

Анета Божидарова

Формално сме готови да пишем националния Стратегически план. И трите swotанализа са налице. В средата на годината ще започне интензивната работа по него, а в края на 2020 трябва да е готов и да можем да го представим в Брюксел.

Това обяви по време на представянето на третия swotанализ земеделският министър Десислава Танева.

Впечатляващият труд от близо 600 страници

изследва ефекта от прилагането на Програмата за развитие на селските райони у нас в рамките на близо 10 години – от 2008 до 2017. Анализът е изготвен от екип икономисти от Университета за национално и световно стопанство /УНСС/, с ръководител проф. д. ик. н. Пламен Мишев.

Като изключим неудобството на оказалата се малка Голяма конферентна зала на УНСС, което принуди голяма част от дошлите да чуят представянето на swotанализа да стоят прави в продължение на часове, липсата на вентилация, лошата преценка за видимост и чуваемост в цялата зала, форумът имаше своята логика.

Интересните разговори обаче се случиха извън конферентната зала. „Аз нямам никаква идея какво е национален Стратегически план, но е страшно удобно за Брюксел да работи с 26 такива готови документа“, пошегува се духовитият проф. Пламен Мишев.

И за самия него се оказа трудно да представи есенцията от толкова мащабен труд, какъвто е третият swotанализ. Картината в българските селски региони е позната – те обезлюдяват, преобладаващото население е над 65-годишна възраст,

демографската катастрофа е базов фактор

в този процес, безработицата е трайна – между 30 и 50%. Въпреки липсата на работна ръка в земеделието, оказва се, че липсват специалисти между въпросните проценти и затова и двата проблема стоят нерешени. Което поставя на дневен ред въпроса за професионалното образование. Задължително трябва да се въведе дуалното обучение, смята проф. Мишев, защото то обвързва теорията с практиката на терен.

Все пак, има и

добри новини за българското село

През 2017 година броят на хората, които са се изселили от селските райони е равен на онези, които са се заселили в тях. Ако това се превърне в тенденция, има светлина в тунела. Рискът от бедност в селата остава, но всъщност в рамките на 10 години е намалял повече от 50%. Най-успешни в селата се оказват микропредприятията с до 9 човека наета работна ръка. Те представляват 93% от общия брой такива в страната. Това означава, че има предприемачи, които знаят как да се възползват от Програмата за развитие на селските райони – в сферата на търговията, услугите и преработвателната промишленост. Селата са атрактивни за туризъм, но лошата инфраструктура слага прът в колелата на този бизнес. На къщите за гости им се смачка фасонът - заради няколко драстични нарушения в тази посока, но това не бива да затръшва възможностите за подобен тип бизнес.

Отличници по ПРСР

се оказват Местните инициативни групи /МИГ/. „Има политическо съгласие МИГ-овете да усвояват по-голяма част от финансовия ресурс по Програмата за развитие на селските райони. Това са структури, които най-добре познават местната общност и най-успешно могат да работят в неин интерес“, заяви пред журналисти Десислава Танева.

Като се тегли чертата под вложенията, направени по линия на ПРСР и постигнатите резултати, трябва да бъдат определени новите политики на национално ниво за селските райони, посъветва проф. Пламен Мишев. Те, разбира се, ще трябва да бъдат поставени в контекста на новата Обща селскостопанска политика.

Какви ще бъдат политиките за селските райони – ще стане ясно в края на 2020 година. Когато националният Стратегически план вече е написан. Важният въпрос е: къде грешим, след като всяка година в българското земеделие и в селските райони се наливат милиарди, а делът на селското стопанство в образуването на брутния вътрешен продукт е едва 5%?

Публикувана в Коментари
Страница 1 от 6

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта