Четвъртък, 13 Февруари 2020 12:26

Земеделски политики в процес

Министър Десислава Танева с отговори на депутатски въпроси в комисия

До къде сме стигнали в подготовката на националния стратегически план, какви са настроенията в Брюксел по отношение на новата ОСП, какво ще струва на фермерите Зелената сделка, предстоят ли промени по линия на директните плащания, работи ли се в график, кога и как ще сработи доброволният гаранционен фонд за борба с градушките, кои необлагодетелствани райони ще изпаднат от подпомагане и има ли вече аграрното ведомство резервен вариант по този казус – това са част от въпросите, които депутатите от парламентарната комисия по земеделието и храните зададоха на министър Десислава Танева.

На национално ниво земеделските политики са в процес – това е обобщеният отговор на всички поставени въпроси. На ниво Брюксел още е рано да се говори с конкретика. Преди да бъде гласувана многогодишната финансова рамка, няма как да се коментират параметри. За т. нар. Зелена сделка ще бъде гласуван отделен европейски бюджет, оповести министър Танева. На въпрос на „Гласът на земеделеца“ очаква ли аграрният министър отказ от страна земеделските производители от подпомагане – заради бъдещите изисквания по прилагането на зелените политики, Танева отговори така:

Не познавам фермер, който да се откаже от директна подкрепа

Неконкурентноспособните, неустойчивите стопанства вероятно ще редуцират своите площи, предположи земеделският министър. Но отказ от субсидии едва ли ще има, въпреки наличието на такива нагласи, коментира още Десислава Танева.

Повечето от плащанията към фермерите са направени още в края на 2019 година, останалите вървят по график. Забавяне може да има единствено към биопроизводителите – във връзка със завъртането на системата на работа на новия биорегистър. Затова министърът още веднъж призова фермерите стриктно да проследят своите данни в него, защото ако те не са коректни, няма как да бъде осъществено плащане.

Промяна на обхвата на необлагодетелстваните райони

В процес на решение е въпросът с отпадането на 30% от необлагодетелстваните райони от режим на подпомагане. Изпратена е нотификация в Брюксел и очакваме отговор от там. Става дума за около 260 землища, които на този етап изпадат от категорията „необлагодетелстван район“. До момента те са получавали подпомагане по силата на дерогацията. Срокът й обаче изтича през следващата година и от земеделското министерство са решили да минимизират този риск чрез друг възможен ход.

Около 70 землища да бъдат дефинирани и включени в допълнителен слой площи, допустими за подпомагане като необлагодетелствани райони – в отделна категория НР3 - това е българското предложение до Европейската комисия. Ако получим одобрение от Брюксел, от 1 март НР3 може да бъде част от заявлението за подпомагане по директните плащания за 2020 година. Досега те са получавали подпомагане по линия на необлагодетелстваните райони, попадащи в обхвата на НР2.

В процес на структуриране е и идеята за създаването на доброволен гаранционен фонд за борба с климатичните промени, в частност – с градушките. Фондът ще заработи реално най-рано след 1 година, когато стане ясно колко фермери ще участват с доброволни вноски в него. Ставката на декар ще се движи между 0.35 и 0.70 лева на декар, като за отделните култури тя ще бъде различна, обясни Десислава Танева. Само след няма и два месеца влизаме в сезона на градушките и ако идеята за доброволния фонд вече е облечена в съответното законодателство, фермерите лесно ще се убедят, че без набирането на финансов ресурс и с тяхно участие, няма как да бъдат компенсирани когато понасят щети от природни бедствия. Добро решение е това да се случва на доброволен принцип – който участва, ще получи компенсация – на базата на вноската, която е избрал да направи. Има и още една добра новина. Ако досега само 100% пропаднали площи биваха обезщетявани, то при доброволния фонд е са заложени

компенсации за щети от 30% нагоре

Което определено ще се възприеме като по-справедливо от земеделските производители.

Ако тази идея сработи, сегментът на климатични аномалии постепенно ще бъде разширен – на по-късен етап компенсации ще се изплащат и при суша, осланяване, преовлажняване и други. Депутатите от парламентарната земеделска комисия предложиха фондът да обхване и епизоотиите при животните. Десислава Танева определи идеята като добра, но припомни, че първо трябва да се структурира цялата система и да е ясно как ще проработи на терен. „Ако няма разбиране от страна на земеделските производители и не стартираме реално работата на фонда през следващата година, това ще забави процеса във времето и няма да можем да се възползваме от преходния период, които се очертава по силата на конюнктурата в Брюксел“, подчерта министър Танева.

В този смисъл следващите две години се очертават като гранични за националните политики в земеделието. В диалог с браншовите организации, министерството търси оптималните решения на повечето проблеми. За някои от тях се чака зелена светлина от Брюксел. Там тепърва ще решават за новата Обща селскостопанска политика. Българският разговор в тази посока вече е в конкретна фаза. Трите swotанализа са налице, до края на тази календарна година националният стратегически план трябва да е готов. Има натрупан опит, има гъвкавост. Ако диалогът е по-продуктивен, резултатите могат да бъдат прилични.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Европейското съфинансиране на програмите за активен надзор, наука и превенция за АЧС не трябва да се намаляват. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел. По думите й, именно те са най-важни за ранното откриване и диагностициране на заболяването, както и за намаляване на щетите от възникващи огнища след това. "По отношение на финансовата част е добре да се помисли за корелация между обезщетенията в последствие, или респективно за тяхното съфинансиране", каза още министър Танева. Тя отправи препоръка към ЕК за изготвяне на наръчник или друг нормативен акт, с който цялата експертиза на ЕС и световната наука да бъдат имплементирани във високи стандарти за биосигурност.

Десислава Танева подчерта, че провелата се Международна конференция за АЧС в рамките на Зелена седмица 2020 в Берлин, е била много полезна, особено за засегнатите от заболяването страни. Министър Танева изтъкна и доброто сътрудничество на България с ЕК относно бързата реакция за всеки един проблем, по който страната ни е изисквала становище или помощ на място.

По време на днешното заседание бяха отчетени резултатите от Международната конференция на високо равнище "Бъдещето на световното производство на свинско месо в условията на заплаха от АЧС", която се проведе в Берлин, Германия. Страните-членки изтъкнаха необходимостта от глобална стратегия, както и от целеви кампании за информираност на обществото, за да бъдат ограничени щетите от болестта.

Източник: МЗХГ

Публикувана в Агроновини

Плащането на биологичните производители и кандидатстването по мярка 11 „Биологично земеделие“ ще става по данни от новия биорегистър. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на представянето на Социално-икономическия анализ на развитието на селските райони и напредъка по дебата за ОСП 2021-2027.  Тя допълни, че в 6-тата нотификация на ПРСР 2014-2020 г. е заложен нов прием по мярката и очакваме одобрението на ЕК по направеното предложение. „Приемът ще бъде за нови бенефициенти, както и за удължаване на ангажиментите в съответствие с критериите, определени и гласувани на Комитета по наблюдение“, уточни министър Танева.

Земеделският министър посочи, че биопроизводителите следва да проверят в базата данни дали всички техни парцели, обекти и животни са вписани в него. В момента това се прави от контролиращите ги лица.

Десислава Танева отправи послание към всички сертифициращи фирми да попълнят базата с данни на биопроизводителите до 1-ви март. Целта е да няма проблем със заявяването по кампанията за директни плащания. По думите й, малко над 3000 от биологичните производители са бенефициенти по мярка 11, но според данни на сегашния регистър има още близо 3000, които не са бенефициенти.

Тя допълни, че след одобрението на нотификацията от ЕК ще можем да изпълним и плана си за прилагане на мерките по отношение на биосигурността в животновъдните стопанства.

Източник: МЗХГ

Публикувана в Агроновини

Анета Божидарова

Формално сме готови да пишем националния Стратегически план. И трите swotанализа са налице. В средата на годината ще започне интензивната работа по него, а в края на 2020 трябва да е готов и да можем да го представим в Брюксел.

Това обяви по време на представянето на третия swotанализ земеделският министър Десислава Танева.

Впечатляващият труд от близо 600 страници

изследва ефекта от прилагането на Програмата за развитие на селските райони у нас в рамките на близо 10 години – от 2008 до 2017. Анализът е изготвен от екип икономисти от Университета за национално и световно стопанство /УНСС/, с ръководител проф. д. ик. н. Пламен Мишев.

Като изключим неудобството на оказалата се малка Голяма конферентна зала на УНСС, което принуди голяма част от дошлите да чуят представянето на swotанализа да стоят прави в продължение на часове, липсата на вентилация, лошата преценка за видимост и чуваемост в цялата зала, форумът имаше своята логика.

Интересните разговори обаче се случиха извън конферентната зала. „Аз нямам никаква идея какво е национален Стратегически план, но е страшно удобно за Брюксел да работи с 26 такива готови документа“, пошегува се духовитият проф. Пламен Мишев.

И за самия него се оказа трудно да представи есенцията от толкова мащабен труд, какъвто е третият swotанализ. Картината в българските селски региони е позната – те обезлюдяват, преобладаващото население е над 65-годишна възраст,

демографската катастрофа е базов фактор

в този процес, безработицата е трайна – между 30 и 50%. Въпреки липсата на работна ръка в земеделието, оказва се, че липсват специалисти между въпросните проценти и затова и двата проблема стоят нерешени. Което поставя на дневен ред въпроса за професионалното образование. Задължително трябва да се въведе дуалното обучение, смята проф. Мишев, защото то обвързва теорията с практиката на терен.

Все пак, има и

добри новини за българското село

През 2017 година броят на хората, които са се изселили от селските райони е равен на онези, които са се заселили в тях. Ако това се превърне в тенденция, има светлина в тунела. Рискът от бедност в селата остава, но всъщност в рамките на 10 години е намалял повече от 50%. Най-успешни в селата се оказват микропредприятията с до 9 човека наета работна ръка. Те представляват 93% от общия брой такива в страната. Това означава, че има предприемачи, които знаят как да се възползват от Програмата за развитие на селските райони – в сферата на търговията, услугите и преработвателната промишленост. Селата са атрактивни за туризъм, но лошата инфраструктура слага прът в колелата на този бизнес. На къщите за гости им се смачка фасонът - заради няколко драстични нарушения в тази посока, но това не бива да затръшва възможностите за подобен тип бизнес.

Отличници по ПРСР

се оказват Местните инициативни групи /МИГ/. „Има политическо съгласие МИГ-овете да усвояват по-голяма част от финансовия ресурс по Програмата за развитие на селските райони. Това са структури, които най-добре познават местната общност и най-успешно могат да работят в неин интерес“, заяви пред журналисти Десислава Танева.

Като се тегли чертата под вложенията, направени по линия на ПРСР и постигнатите резултати, трябва да бъдат определени новите политики на национално ниво за селските райони, посъветва проф. Пламен Мишев. Те, разбира се, ще трябва да бъдат поставени в контекста на новата Обща селскостопанска политика.

Какви ще бъдат политиките за селските райони – ще стане ясно в края на 2020 година. Когато националният Стратегически план вече е написан. Важният въпрос е: къде грешим, след като всяка година в българското земеделие и в селските райони се наливат милиарди, а делът на селското стопанство в образуването на брутния вътрешен продукт е едва 5%?

Публикувана в Коментари

До 31 януари 2020 г. се удължава срокът за групово ловуване на дива свиня в цялата страна. Мярката се предприема със заповед на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева. Целта е максимално редуциране на популацията на дива свиня във всички ловностопански райони на страната като мярка за ограничаване разпространението на заболяването Африканска чума по свинете (АЧС).

Освен удължаване на сроковете за ловуване, със заповед на министъра на земеделието, храните и горите се отменя и зонирането на инфектираните зони при констатирани случаи на АЧС. Отпада забраната за лов в територии, в които е установена дива свиня с наличие  на вируса. 

Ловните дружинки следва да спазват стриктно мерките за биосигурност. За провеждане на лов, ловците предварително подготвят ями за загробване на остатъците от отстреляните диви свине. Задължително трябва да се осигурят и препарати за дезинфекция и пръскачки, с които ловците да обработят използваните инструменти, облеклото, обувките, оръжията и принадлежностите към тях, както и автомобилите.

Всички отстреляни по време на лов диви свине задължително се изследват за вируса на АЧС като изследванията са за сметка на БАБХ.

Публикувана в Агроновини

По Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. са договорирани  71,2 % от бюджета, включващ многогодишните ангажименти. Разплащането е достигнало 42,4 %, като в значителна степен е наваксано изоставането.Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на заседание на Министерски съвет днес.  „Останаха само две мерки, които трябва да се финализират през януари месец. По Програмата за морско дело и рибарство договорирането е 69%, а разплащането - 23,2%,  от което 16,2% е в 2019 г.“, посочи министър Танева. По думите й, одитът за биологичното производство, по предварителни данни от заключителната среща, е  преминал успешно, вследствие на което ще може да се проведе дебата за мярка 11 „Биологично производство“.

Земеделският министър подчерта, че изпращаме годината с една изключително добра реколта в областта на зърнените култури. Пшеницата достигна 6,1 млн. тона, по прогнозни данни, което е с 5% увеличение, а при ечемика с 20%. Брутната добавена стойност в аграрния сектор, по резултати за деветмесечието,  има ръст на всяко тримесечие. Стокообменът при външната търговия достига 3,4 млрд. евро, като има 7,4% ръст положително външно търговско салдо в размер на 823 млн. евро. Най-голям дял има увеличението при износа на зърнени култури, които като темп е значително по-висок от предходни години.

Министър Танева каза, че предизвикателството в земеделието за тази година беше заболяването Африканска чума по свинете (АЧС). Тя обобщи, че приключваме годината с 42 регистрирани огнища на болестта, от които само 8 са в производствени комплекси. Около 140 хил. са засегнатите домашни свине, а близо 200 са случаите на засегнати диви прасета. В момента е ловен сезон и се изпълнява Планът за депопулиране. „За тази година приключваме с са изплатени 70 млн. лв. за превенционни дейности, дейности по унищожаване на огнищата и компенсации, свързани с заболяването АЧС. От тях 9 млн. евро са предоставени от Европейската комисия, като се очаква постъпване още 22 млн. евро съфинансиране.

Десислава Танева благодари на всички стопани, които изпълниха препоръките на държавата  и благодарение  на тях болестта беше овладяна. Тя посочи, че в света към тази година са засегнати 51 страни и са унищожени  6,6 млн. свине.

Земеделският министър припомни, че миналата седмица приключи конференцията за АЧС, от където заедно с цялата научна общност, беше изготвен заключителен доклад и препоръки. В момента се изготвя план 2020 г. за превенция и борба със заболяването, който предстои да бъде представен и приет на Централната епизоотична комисия.

В началото на следващата година, предстои приемането на нормативни изменения, включително в Закона за ветеринарномедицинската дейност, които уреждат условията за отглеждане на домашни свине. Всички те са изготвени в посока повишаване на мерките за биосигурност. Министър Танева посочи, че в процес на отваряне са шест мерки от ПРСР за подкрепа на животновъдството.  Две от тях за обучение вече са отворени, а още четири предстои да бъдат отворени през първите месеци на следващата година. Тя обобщи, че за първи път засегнатите от АЧС свинекомплекси ще могат да ползват европейски средства за репопулиране.

Публикувана в Агроновини

„За мен е удоволствие да бъда част от този празник.  Виждам тази пълна зала с много отличници, в различни специалности, които са необходими на държавата, за да се справим с предизвикателствата на времето. Пожелавам Ви от сърце да се развивате задълбочено, да търсите и да преодолявате предизвикателствата и да останете да се развивате в България“. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на церемонията по повод дипломирането на студенти от Аграрен университет – Пловдив, Випуск 2019 .

Тя изказа благодарност към всички преподаватели от университета за доброто партньорство по изготвянето на новата Обща селскостопанска политика.  „SWOT анализът за „Околна среда и климат“, който се изготвя от Вас, бе приет добре от бранша още при първоначалното му представяне. Вчера в Европейската комисия се анонсира и „Зелената сделка“ на Европа. Предизвикателствата предстоят. Надявам се да постигнем европейско ниво и България да стане част от страните, които поемат инициативата в отделни политики“, допълни министър Танева.            

На церемонията дипломи получиха 590 възпитаници на Аграрния университет. От тях 348 успешно завършват „бакалавър“, а 242 „магистър“ в направленията: Растениевъдство, Растителна защита, Животновъдство, Науки за земята, Икономика, Туризъм, Администрация и управление, Общо инженерство. Сред дипломираните са първият випуск от 6 абсолвенти от Република Южна Африка, обучавани на английски език в магистърски курс “Plant Medicine”.

Професор д-р Христина Янчева, ректор на Университета, връчи благодарствена грамота на министър Танева за принос в развитието на политики и стратегии за модерно висше аграрно образование, научни изследвания и устойчиво партньорство с Аграрен университет – Пловдив.

Публикувана в Агроновини

Общо 230 са селските общини, които са се възползвали от възможностите, които предоставя Програмата за развитие на селските райони през двата програмни периода 2007-2013 г. и 2014-2020 г. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на форум на Националното сдружение на общините в Република България.

209 общини са получили европейски и национални средства през първия период на програмата 2007-2013 г., като са им изплатени над 1 млрд. евро. Това са 33% от целия бюджет на Програмата за този период. Министърът посочи, че  със средствата са изградени 2431 километра улици и 2056 километра ВиК инфраструкстура, а 2 460 000 души е населението в селските райони, което се е възползвало от тези услуги в първия период. Това е 90% от населението на общините, определени като селски и допустими за подпомагане по програмата.

162 са общините - бенефициенти със сключени договори през настоящия период 2014-2020, като договорените средства са 654 млн. евро. Разплатени в момента са над 150 млн. евро, което представлява 15% от всички разплатени средства, съобщи още министърът. Тя уточни, че настоящата програма е договорена на 73% и са разплатени около 40% от средствата. Изградени към момента през втория програмен период по Програмата са 719 км пътища и 1108 км ВиК инфраструктура, построени и реновирани са общо над 250 училища, детски градини и друга социална инфраструктура. Населението, което се е възползвало от подобрените условия на живот през втория програмен период, е 1 600 000 души или 61% от населението в селските райони.

Министърът информира и че има значително наваксване в темпа на обработка на процедурите по договаряне по подхода Лидер – ВОМР за настоящия програмен период. До края на годината ще бъдат обработени входираните процедури, като са планирани и 35 за януари 2020 г., като до края на месец януари се надяваме да приключим със забавянето. Приключва работата и по мярка 6.4 за неземеделски дейности, като уточни, че и тук забавянето в обработката на проектите в значителна степен е компенсирано. В края на месец януари 2020 г. се очаква да бъдат обработени и проектните предложения по мярка 8.6 за бенефициенти в дървопреработвателната промишленост, обясни Десислава Танева.

Министър Танева благодари на НСОРБ за ползотворното партньорство за прилагане политиките за развитие на селските райони. Относно заболяването Африканска чума по свинете, което засегна и България, земеделският министър информира, че се подготвя стратегически план 2020. Пикът на заболяването започва след около 8 месеца и ние следва всички пропуски, които установихме този сезон, да сме готови да ги преодолеем през следващия. Тя информира, че по време на всеки ловен уикенд, се отстрелват по 2300-2500 диви свине и от 2 до 8 проби показват наличие на заболяването. Положителни проби излизат вече в цялата страна, включително в Източна България. В този контекст тя припомни подготвените промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, по които заинтересована страна е и сдружението на общините и се очаква разбиране за важността на превенцията.

Публикувана в Агроновини
Петък, 06 Декември 2019 16:27

Тъжен парламентарен петък

По-добре да закрият петъчния парламентарен контрол. Той обикновено се случва пред полупразна зала и човек остава с впечатлението, че е досадно задължение и за двете страни. Едни депутати задават едни въпроси, защото е добре да се отчетат пред своите избиратели. Нали един ден пак ще искат да седнат на топлите парламентарни банки. И трябва да имат очи отново да се наредят в депутатските листи. Министрите прилежно са подготвили отговори на зададените въпроси. Четат бързо, с известна досада. И те се отчитат. Макар и пред няколко народни представители. Подобни неща не влизат в новините.

 Новините се случват в кулоарите. Тълпа от репортери чака земеделския министър Десислава Танева. Полско пилешко със салмонела – това се казва новина! Как оцеляват 30 години земеделците без напояване и хидромелиорации – на кого му пука? Важната новина, че подмярката 4.3, свързана с инвестиции в напояването ще бъде отворена за прием на проекти в средата на януари, следващата година, е чута от няколко депутати в почти празната парламентарна зала. Дори и депутатският въпрос е периферен, свързан с един конкретен регион – Хасково. Като че ли в останалата част на страната напояването е уредено. Само че въпросният депутат, избран от Хасково, гони личната задача да се отчете пред своя електорат. Тъжно е, че липсва по-мащабно мислене.

Тази година сме първенци по глобени фермери, които неправомерно са палили стърнища. Хидромелиорации и напояване изграждаме бавно, но сме тръгнали в правилната посока. Догодина ще бъде отворена подмярката 4.3 и напоеното земеделие ще цъфне и ще върже. Никой да не се тревожи за загробените умъртвени от Африканска чума прасета – всичко се случва по правилата. Такива са отговорите на министър Танева. Формални въпроси, формални отговори. Тъжен парламентарен петък.

В стола на Народното събрание предлагат палачинка с пилешко. Тъжна и безвкусна, като петъчен парламентарен контрол. Ако наистина има риск от салмонела, щяха ли да включат пилешко в менюто?

Анета Божидарова

 

Публикувана в Коментари

Потреблението на риба и рибни продукти  в страната се увеличава всяка година. Това обяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева, която посети изложението „Обичам българската риба“, което се провежда на площад “Бански“ в София. По думите й, всички показатели в сектор „Рибарство“ бележат положителен тренд през последната една година.Общото предлагане на пазара, което включва улов, производство и внос на риба, е над 64 000 тона за 2018 г. Това е с над 10% повече в последните три години”, каза още министър Танева.

Тя допълни, че по статистика за 2018 г. всеки човек консумира средно по 5.2 кг. риба годишно. „Имаме много да достигаме други страни по отношение консумацията на риба и рибни продукти, защото безспорно това е от най-полезните храни. За страни, които са с най-висока консумация, този показател вероятно е с над 5-6 пъти повече отколкото в България“, подчерта Десислава Танева. Тя допълни, че при риболовните стопанства за производство на аквакултури също се отчита ръст при производството за последните 3 години. Земеделският министър припомни, че България прилага Програмата за морско дело и рибарство, чрез която подкрепя производителите на риба.  „Към момента договарянето по програмата в настоящия програмен период е над 62%“, каза още тя.

Министър Танева съобщи, че през следващата година се планира по-широкомащабна кампания, в която да се представи производството на аквакултурите в България. Тя ще включва и приложението им в кухнята и свързаното с нея здравословно хранене.

Изпълнителният директор на изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури доц. д-р Галин Николов заяви, че страната ни изнася годишно около 10 хил. тона. “Най-много изнасяме слакодовна риба от видовете – шаран, бял амур, толостолоб“, каза още той.

Изложението в София , организирано от ИАРА  и МЗХГ, ще продължи до 6-ти декември включително. По време на него, потребителите могат да си закупят директно от производителите прясна българска риба от видовете шаран, акула, калкан, морска лястовица, толстолоб, сом, веслонос, както и  миди и рапани.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 5

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта