Георги Катранджиев е земеделец от с. Спасово, общ. Генерал Тошево. Заедно със семейството си  обработва около 30 000 дка земеделска земя. Продължава работата на своя баща - известния агробизнесмен Димитър Катранджиев. В Добрич той сподели тайната на успеха в земеделието пред "Гласът на земеделеца":
Основната причина за нашата дългогодишна успешна работа са добрите професионалисти, каза фермерът. Имаме много добър агроном. Всичките ни работници са изключително отговорни и ние по всякакъв начин се стремим да ги запазим. Залагам и на съветите на моя баща - Димитър Кантранджиев, който дълги години се занимава със земеделие. Разбира се, залагаме изключително на добра техника, отлични семена и препарати. 
Относно ситуацията на полето, Георги Катранджиев каза:
- Тази година не сяхме рапица. Поради лошите 2-3 години в Добруджа рапицата изчезна като култура. Има я на много малко места, но виждам, че където я има е в много добро състояние. Пшеницата на този етап е добре. Падналите в началото на февруари валежи се отразиха много добре на нейното развитие, пшеницата поникна равномерно навсякъде, но поради високите температура прераснаха някои от пшениците. Лошото е, че сега отново влязохме в период на засушаване. За сеитбата е още рано да се каже, но определено влагата не е достатъчно.
Виждам, че притеснението сред колегите е голямо. Особено за царевицата. На голяма част от полетата, които ще бъдат засяти с царевица имаше междинни култури като предшественик. Тази година преди разораването, междинните култури се бяха развили много добре и прораснаха. При нас в Добруджа, масово се прилага комбинация от житни и нежитни култури. Повечето колеги прилагат комбинацията на пшеница с рапица. Но рапиците прораснаха и извлякоха влагата, която имаше от есента. Когато през декември започнахме да разораваме междинните култури, на места, където рапицата беше по-гъста, почвата беше пресушена и при оран излизаха големи буци и нямаше никаква влага. Засега чакаме.
Публикувана в Интервюта
  • Гостуваме във ферма, в която от няколко години се отглежда френската порода

  • Проблемите са сериозни – млякото е на безценица, няма пазар, а сушата е на път да „изяде” фуражите

Габриела Събева

„Аз съм родом от село Опанец. Аз съм селянин, това ми е кръвта. Затова отглеждам животни”. С тези думи започна срещата ни ветеринарният лекар д-р Васил Стоев. Разказва за баща си, дядо си, чичовците си, които са били животновъди в село Опанец. И тъй като кръвта вода не става, д-р Стоев завършва Селскостопанския техникум в гр.Каварна /днес Професионална земеделска гимназия/, в паралелка по животновъдство. След това заминава за Стара Загора, за да изучи „докторлъка”. „През всичкото това време – и като ученик, и като войник, и през студентските години, винаги съм имал животни”, допълва ветеринарният лекар.

Още преди да се дипломира, строи обори и складове в селото, за да гледа стоката. „По-късно, когато се ожених, си взех апартамент в Добрич, но между четири стени не можах да издържа. През 2004 г. при ликвидацията успях да закупя сграда от бившия овцекомплекс в Опанец. Той беше част от АПК. Тук се гледаха 4500-5000 овце от североизточната тънкорунна порода. Такова стадо в момента се поддържа в Добруджанския земеделски институт, там пазят генофонда”, разказва още животновъдът.

Младият тогава ветеринар поставя началото с 4-5 кози, добавя 5 агнета, после една крава и две прасета. Започва да се грижа и за стадото овце на кооперацията, които са от породата Ил дьо Франс. Броят им стига до 215, но неволята принуждава да ги продадат на купувачи от Турция.

Днес в стопанството в село Опанец д-р Стоев и семейството му отглеждат овце от породата Лакон. Родоначалник е чистокръвно мъжко животно. „В момента отглеждам 55 майки, 15 шилета и около 70 агнета. Смятам от тях да оставя още 30-на, така че ще се заформи едно стадо от 100 овце. Мисля да ги направя 150 животни, за да е по-рентабилно. Дали обаче ще издържим, е друга работа”, разсъждава д-р Васил Стоев. „Тези животни се развъждат бързо, само трябва да имаш търпение и храна. Правим поглъщателно кръстосване и лека-полека ги увеличаваме”.

Явно личният пример и уроците без думи са много важни, тъй като синът на д-р Стоев продължава по неговите стъпки. Георги е израснал сред животните още от 5-6 годишен. Сега е студент в Аграрния университет в Пловдив, но при всяка възможност се връща в Опанец във фермата. Той става причина във фермата да започнат да отглеждат Лакон, тъй като по негово настояване се насочват към породата. Предстои до края на годината да вземат още чистопородни кочове от фермата от Съединение.

Всяка порода овце си има специфика. Лакон са първенци по млеконадой, дават по 6 литра мляко от овца. Отначало д-р Стоев не вярва, но се убеждава с очите и ръцете си. „Аз съм израснал с овце, мога да издоя цяло стадо от 300 овце, но тук ме заболяха пръстите. Осакатях дори”, смее се фермерът. Вече си е осигурил доилен апарат и с него ще се облекчи работата във фермата.

Голямата болка на семейството е липсата на пазар на млякото. „Това е овче мляко, а ни предлагат по 0,90 лв. Това е безумие. Трябва да бъде поне два пъти повече. В началото се договаряме за 1,20 лв./л, но после все нещо измислят по пробите и ти смъкват цената. Подобен проблем имат и моите колеги от района. В началото всички проби са добри, после при плащането стават лоши и така ти смъкват цената до 80-90 ст.”, разкрива „тайните” на пазара фермерът.

Овчето мляко лекува! Това старите хора го знаят и разказват. Овчето мляко е най-ценният продукт, категоричен е д-р Стоев. Дава примери от българската история с ген. Владимир Вазов, който в продължение на една година се е лекувал с овче мляко и сирене и успял да изненада лекарите. А френските доктори пък казвали, че ако човек иска да живее дълго, трябва да яде българско овце саламурено сирене.

Млякото е чист и безценен продукт. „Овцете са чисти животни, пасат цвета на тревата, пият само чиста вода. Нашите животни се гледат пасищно. От 15 април всяка година са на паша”, допълва още д-р Стоев. През това време в стопанството сами си произвеждат фуража. „Отглеждаме 25 дка. Сеем люцерна, царевица, малко пшеница. Балираме и останки от фасул”, допълва разказа на баща си младият Георги. В момента той е студент 3 курс в Аграрния университет в Пловдив, специалност „Растениевъдство и полевъдство”. Всеки свободен момент Георги е във фермата при баща си. Ежедневието му е твърде различно - става в 5 часа, вечер работи до 9-10 ч.

„За да изглеждат добре овцете, да дават качествено мляко и да са здрави, те имат нужда от качествена храна. Годишно правим 15-20 000 бали слама, люцерна, боб, просо”, разкрива младият агроном. Основното му задължение е да се грижи за площите, от които се изкарва прехраната на овцете. „Доставя ми удоволствие, харесва ми да се грижа за животните. Харесва ми да съм на полето”, не крие той и през смях добавя: „Няма връщане назад, хванахме се на хорото, продължаваме!”. Има обаче и сериозни притеснения. Вече няколко зими поред няма сняг, няма валежи. Липсата на зимна влага ще затрудни производството на фураж. „От няколко дни култивираме, влагата е само на повърхността. Отдолу е камък, суша. Няма валежи, няма да има реколта, това ще оскъпи храната на животните”, тревожи се Георги.

Много сериозен е проблемът с реализацията на млякото, връща се към основния проблем д-р Стоев. Въпреки че във Франция от млякото от овцете Лакон се прави прословутото сирене Рокфор, у нас това мляко няма пазар. „Ето, предстои да започне доенето, малките агнета пораснаха. До момента само вкарваме средства, а трябва да имаме и приходи. Една мандра да направим, пак са инвестиции. За цех с капацитет от 250 литра трябва да заделим 12 500 лв. за оборудване”, изчислява още ветеринарят.

Той уточнява, че нито е търсил, нито е получил някакви субсидии по проекти или държавни помощи. „На нас субсидии не ни трябват, искаме пазар. Субсидиите развалиха животновъдството”, смята д-р Стоев и допълва, че те са за тези, които не са истински животновъди. „Не искам помощ от държавата, искам само да не ми пречи. Обаче не се получава”, смята стопанинът.

Тъй като „лаконите” се славят и с много вкусно месо, във фермата вече имат изгледани агънца за предстоящите пролетни празници. До миналата година цената е била 6 лв. на кг живо тегло, сега се очертава 7 лв./кг. „От едно агне от 30 кг ще ни останат около 30 лв. печалба. Това обаче е нищо на фона на всичките разходи. Но при по-висока цена никой няма да купи. Хората нямат пари! Това е!”, наясно са фермерите с реалностите .

„Изчезнаха животните и докторлъкът също замря”, допълва ветеринарният лекар и уточнява: „Няма какво да лекувам. Тъй като съм специалист по конете, обслужвах 27 конюшни, сега не знам дали и 10 има. Коневъдите също закъсаха”.

Д-р Стоев дава пример с родното си село Опанец, в което в момента има цифром и словом 3 овце. Крави и прасета също няма. „На 10 км сме от Добрич, но в селото има 50-60 души. Да не говорим за по-далечните населени места, в които постепенно няма да остане никой. Нито животни, нито хора. Сякаш бомба е паднала”, описва песимистична картина фермерът.

Публикувана в Животновъдство
  • Повтаря се ситуацията от предходната зима със засушаването, анализира председателят на ПТК „Житница” в добруджанското село Житница

Габриела Събева

Различна, странна, трудна – това са само част от определенията, които земеделските стопани от Добруджа дават на изминалата 2019 г. Факт е, че климатичните предизвикателства поставиха на сериозно изпитание възможностите, познанията и уменията на производителите. Своеобразен тест минаха още както селекцията, така и продуктите за растителна защита. Факт е, че природата подготвя все по-сериозни „изпити” за земеделските стопани, които трябва да работят в невиждани и непредвидими условия.

Как се справи една от земеделските кооперации в Добруджа? Преди 27 години в село Житница, Добричка област, е създадена ПТК „Житница”. В началото обработваемите земи са били 8 000 дка, днес – 19 600 дка. През годините кооперацията нееднократно е получавала награди за стопанство с най-добри икономически резултати в цяла Добричка област. Зад постигнатите успехи се крият много труд, много усилия, икономически и агрономически познания. От създаването на кооперацията до преди година председател е бил Стоян Тодоров. Заради напреднала възраст той си подава оставката и стопанството преминава в ръцете на Венко Божанов. „Сега имам сериозно наследство, тъй като предишният председател беше човек с голям опит”, не крие новият ръководител. „Нормално е да те сравняват, сега чест чувам думите „предишният председател каза или направи”… Но трябва да се върви напред”, допълни още Божанов.

V Bozhanov

 

Каква е равносметката? „Измина една особена година. От пшеницата ожънахме средно по 470 кг/дка. Такова чудо не сме виждали. Толкова усилия положихме, за да стигнем до тези добиви”, разказва председателят на кооперацията.Той уточнява, че през миналата есен пшеницата дори не се е вкоренила, а полетата останали оголени. „После през пролетта на 2019 г. започнахме подхранване с течни торове и успяхме да закърпим положението. Но беше много трудно. Не съм срещал до сега подобно нещо. Затова и 470 кг/дка го отчитаме като успех на фона на това как изглеждаха посевите”, не крие още Венко Божанов.

За жалост картината се повтаря и тази зима – отново не валят дъждове или снегове. Отново няма възможност за натрупване на така жадуваните почвени запаси от влага. „Оказва се, че уж декември трябва да е най-студения месец, а то имаше едва ли не рекордни температури. Тук трябваше за сме заринати от сняг. Селото е разположено между Добрич и Силистра, ако ви кажа какви зими и какви преспи помня! Сняг до уши! Стигаше до един метър. Сега природата нещо си го връща… В момента трябваше да имаме сериозни запаси от влага, но няма откъде да дойдат”, анализира ситуацията ръководителят на кооперацията.

През късната есен, по-точно през ноември, Венко Божанов успява да засее 9 600 дка с пшеница от новата реколта. „Сеем големи площи с царевица, а при нея по-късно се освобождават площите, повече обработки има и затова сеитбената кампания е в по-късна есен. Сега закупихме на 100 % семена от пшеница. Нямаме българска селекция. Никой не дава цена за качествена пшеница, затова залагаме на сортове с висок потенциал за добив. Най-скъпата култура за нашата кооперация се оказва пшеницата”, обобщава още стопанинът. Той не крие, че посевите са поникнали малко по-късно, но това се оказва плюс - хесенската муха не ги е нападна или поне пораженията са в много по-малка част. „Има полета и колеги, които в края на 2019 г. вече имаха по три пръскания. Това обаче няма смисъл. След като е снесено яйцето от мухата, ларвата си е вътре и само пръскаш, а няма полза”, допълва производителят. Той не крие, че на полето в Добруджа има един сериозен проблем, свързан с кафявата ръжда. „Положението е много сериозно, особено през последните 3-4 години. Още от ноември-декември посевите вече са нападнати от това заболяване. Напролет трябва да третираме срещу кафявата ръжда. Тези болести и неприятели се събират в междинните култури и после трябва да хвърлим много повече химия в полетата, за да се справим. Пръскаме, но развъдникът си стои”, не крие горчивата истина Божанов.

Проблемите са свързани, смята още стопанинът. „Не ни разрешават да опалваме стърнищата след царевица или пшеница. Ние смятаме, че е нужно контролирано палене, а не безразборно. Но няма как, сложени са подписите, съгласили сме се на едни правила и трябва да ги спазваме. Но така по-трудно стават обработките, не са качествени, правим повече разходи, а при контролирано опалване болестите и неприятелите няма да са в тези размери. Съгласен съм с еколозите, че при палене се замърсява околната среда, но сега замърсяваме повече. Толкова химия преди години не сме слагали в почвата. Драстични са количествата в момента!”, анализира производителят.

В кооперацията са прибрани през есента 6 000 дка с царевица. Слънчогледът обаче се оказва по-неизгодна култура, тъй като цените са паднали. „Ожънахме средно по 310 кг/дка. Продадохме го на 603 лв./тон. Преди години дори произвеждахме семена от маслодайната култура. Това вече не ни устройва. Тази година решихме да пробваме с малки площи високоолеинов слънчоглед заради по-доброто заплащане. Но наблюденията ми са, че тук в района се опрашва малко по-трудно. Всяка култура, всеки сорт или хибрид трябва да си намерят мястото”, смята още кооператорът. Той планира напролет да сеят 5 600 дка с царевица. През тази есен от тази култура са прибрали средно по 800 кг/дка. „Когато се наливаше зърното, нямаше никакъв дъжд. Хибридите имаха заложби за повече, очаквахме поне с 200 кг/дка повече”, не крие Божанов.

ПТК „Житница” обхваща почти 6 землища. „Добри земи са, но има места, за които плащаме рента, а не можем дори да ги обработим заради наводнения или камъни. Имаме близо 900 договора за земята и не можем да си позволим да разделим или категоризираме всеки един и да даваме различна рента”, уточни още председателят.

Кооперацията притежава зърнобаза с вместимост 5000 тона, нови складове, навес за почистване на зърно, ведомствена бензиностанция, собствен водоизточник.

„Имам много добро наследство. Добра база, която трябва да се поддържа. Но имам и планове за бъдещето на кооперацията”, не крие Венко Божанов. Първата стъпка трябва да е обновяване на автопарка. „На външен вид тракторите изглеждат много добре, но те вече са над 10 годишни. При тази възраст един ремонт изобщо не е рентабилен, излиза солено. Минат ли 10 000 моточаса, по-добре да се замислиш за нова инвестиция. Затова за мене това е най-важното – да обновим машините”, планира ръководителят. Като втора задача той си поставя вдигане на добивите. „Тези показатели са ниски за нас. В същото време дадохме рента от 100 лв./дка, която на фона на резултатите идва висока. Повечето собственици на земя при нас вече са възрастни хора с по 10-20 дка, чакат на тези средства, за да си помогнат някак. С една дума, няма как да лавираме с рентата, а трябва да работим за по-добра печалба”, продължава с целите си Венко Божанов. Разбира се, нищо не е безпроблемно: „Притеснява ме, че работим ден за ден. Не заделяме средства за по-лоши години, тъй като природата дава знак, че няма да е особено благосклонна. Имаме нужда от високопроизводителни машини, например от нов трактор около 150 к.с., за да можем по-ефективно да използваме пръскачката. Другата ми цел е да закрепим работната ръка. Не искаме да има текучество. Трудно е, но трябва да се справим!”.

В края на януари всички проблеми ще бъдат дискутирани на годишния семинар на Националния съюз на земеделските кооперации у нас, който ще се проведе край Варна.

Публикувана в Бизнес
Неделя, 22 Декември 2019 11:27

Златното руно на Добруджа

Изчезващата „североизточна тънкорунна” порода овце се съхранява в Добруджанския земеделски институт

Габриела Събева

30 797 е броят на овцете, регистрирани по Наредба 3 за 2019 г. в Добричка област, сочат данните на ОД „Земеделие”. Три години по-рано броят им е бил 37 429. А ако се върнем десетилетия назад, виждаме почти десет пъти по-големи числа. Преди години почти във всяко добруджанско село са се отглеждали по 3000 - 5000 овце. Основите на старите овцекомплекси с многобройните сгради, предназначени за овце-майки, малки, шилета и мъжки животни все още стоят край по-големите населени места в Добричка област.

Породата „североизточна тънкорунна овца” е символ на овцевъдството в Добруджа през миналия век. Така както е определяла бита на българина от Шумен до Карнобат и от Силистра до Русе, така днес породата е обявена за застрашена. В момента най-голямото стадо с тези животни се отглежда в Добруджанския земеделски институт. Стопаните там се грижат за 1700 овце.

Свикнали сме да възприемаме научния център в гр.Ген.Тошево като място за селекция на български сортове от различни полски култури. Някак встрани остава ангажиментът за опазване на генофонда на породата. 1080 глави е основното стадо от овцете-майки, 70 коча и над 500 малки се помещават днес в бившия чифлик Орлово в землището на Добруджанския институт.

Десет пъти повече овце е имало преди години в тази ферма. Десет пъти повече са били и в цяла Добруджа. „От шест години съм в овцефермата, овцете са все толкова – около 900-1100. Преди години обаче са били до 10 000. Всички са взимали оттук животни”, разказва Пламен Ташев, бригадир към овцевъдната ферма на Добруджанския земеделски институт. Според фермера овцевъдството загива и дава пример за частно стопанство в съседство, в която са ликвидирани преди няколко месеца над 500 овце.

„Ние имаме най-голямото племенно стадо от североизточна тънкорунна порода и наше задължение е да го размножаваме и поддържаме чистотата на породата”, категоричен е Стефан Димитров, ръководител на производството в научния център. Тази задача обаче не е от лесните. Племенното стадо връзва двата края с помощта на субсидиите и още нещо – растениевъдната дейност на института.

Въпреки че продажбата на животните трябва да е приходно перо, от него идва все по-малка печалба за фермата. Причината е в цената. „Чакаме пролетните празници, за да си реализираме продукцията и да можем до някаква степен да обезпечим производството. Тогава интересът към агнетата е най-голям по обясними причини”, допълва специалистът. През пролетта на тази година агнетата са вървели по около 4,60 до 4,80 лв./кг живо тегло. Тези цени са успели да покрият само част от себестойността на агнетата, произведени във фермата. Изводът за пореден път е ясен - от животновъдство трудно се излиза на печалба. Задачата за опазване на генофонда на „североизточната тънкорунна порода” си остава.

При продажба на агнета Добруджанският земеделски институт не може да излезе на свободния пазар, а трябва да спазва редица правила. Едно от условията е да се търгува с лицензирана кланица. „Трябва да спазваме изисквания, които много ни спират пазара и така кланиците ни диктуват цените. Ако частните лица продават например на 6 лв., при нас ни се извиват ръцете и виждате – по Великден давахме агнета за 4,60-4,80 лв. Но няма как, трябва да ги реализираме някак. Ние не можем да задържим животните извън определения минимум, тъй като това е свързано с разходи”, допълни Пламен Ташев.

Сериозен проблем през последното десетилетие се оказва тоталният срив на цената на вълната. Трудностите са много, споделя още Ташев. „Изискват се кадри, няма пазари, никой не те подкрепя от никъде. Няма пазар за вълната. Овцете ни са за вълна, а тя е без пари днес. Хората я изхвърлят и са съгласни някой да я остриже, но да се поддържат животните. Преди години 7-8 лв. струваше килограм вълна, а сега? На нас дават по 2 лв./кг, защото имаме количества. Но на други хора е под 1 лев, по 0,80 лв./кг”, обяснява ситуацията на пазара Пламен Ташев. Той показва колко са фини влакната от овчето руно, но за съжаление този природен продукт никъде не се използва. У нас текстилната промишленост вече не търси вълна. Овцефермата произвежда редовно по 5-6 тона, които трябва някак да бъдат реализирани.

Намирането на кадри за работа в овцефермите е проблем за цяла Добруджа, който не подминава института. Вече става въпрос изобщо за работна ръка, а не за квалифициран персонал, уточнява още бригадирът. „Нито един ученик от селскостопански техникум не е дошъл при нас. Другото е, че почти никой не гледа животни в къщата си и не знае какво прави. Сложно е, хващаш човек от пътя и тепърва го учиш”, посочва още Ташев.

Въпреки всички трудности, стадото със североизточна тънкорунна овца трябва да бъде опазено – за по-добри времена, когато овцевъдството отново ще бъде доходен занаят. „Дано не изгубим овцевъдството”, не крият притесненията си фермерите от института. Те поясняват, че преди години ние сме учили френски и испански животновъди на овцевъдство, а сега е обратното. В страните от Европа науката е развита, подкрепя се и е силно застъпена в животновъдния сектор. „Просто е жалко, при милиони овце сега останаха хиляди. Трябва да има ясна държавна политика спрямо животновъдството. Няма регламент. Ние топлата вода няма как отново да я открием. Нашите предци са го измислили, от нас се искаше да усъвършенстваме”, жалва се още Пламен Ташев.

Началото на породата е поставено през 1954 г., когато започва създаването и въвеждането на родословна книга с цел извършване на селекционна дейност. Така в процеса на селекция през 1974 г. с Министерско постановление тънкорунната овца е призната у нас. Основното направление на породата е за вълна, тъй като тогава текстилната индустрия е процъфтявала. По-късно, преди 20 и повече години, селекционерите започва да акцентират върху добива на месо, за да задоволят търсенето. Създават се кръстоски с помощта на друга порода – Ил дьо Франс. Основното направление обаче – за вълна, си остава.

„Всички тънкорунни и мериносови овце са създадени само за вълна. Това е заради специфичността на самото влакно, което е невероятно фино. Така наречения габардин едно време се е правел само от такава вълна”, разказва още Стефан Димитров.

Някога, в древността вълната е била равностойна на злато. Не е случайно, че още Омир е описал бродещите тънкорунни стада, символ на богатство. Не е случайно, че в древна Колхида са скрили Златното руно и го пазели като очите си. Поне така е в митологията.

Днес рухналите основи на големите овцевъдни комплекси, побирали от 3000 до 5000 животни, все още стоят в Добруджа. Те реално показват състоянието на един изчезващ български поминък.

Публикувана в Животновъдство
Събота, 14 Декември 2019 11:09

По-ниски ренти плащат в Добруджа

По-ниски ренти плащат тази година земеделските производители в област Добрич. Намалението е с 10-20 лева, а на места и повече, съобщиха собственици на земя.

През миналата година в областта бе отчетен ръст от 4,6 % на рентата за един декар наета или арендувана земя, като цената достигна средно 91 лева. При почти двойно по-висока от средната за страната. Най-висока беше рентата в община Балчик, където на собствениците на земя се плащаше средно по 102 лева рента. 93 лева беше в община Добричка, по 92 лева – в Шабла и Добрич. Най-ниска бе в Крушари – 81 лева.

Тази година обаче ръст не само няма да има, но се отчита и чувствителен спад – между 10 и 30%.

По-ниски добиви и по-ниски изкупни цени са сред причините за намалените ренти.

Лавандуловото масло преди година се изкупуваше за 230 лева/тон, а сега цената му падна до 60 лева. Нахутът беше 2-2,50 лева/кг, а сега и за 50 стотинки не може да се продаде.

По-ниски тази година са цените и на пшеницата. Добивите също са по-ниски и това е тенденция вече няколко години. Постепенно цените слизат надолу. При това не само на пшеницата.

За 13 години средната рента в Добруджа е нараснала 4 пъти – от 25 лева през 2006 г. до 100 лева през последните години. В един период от време конкуренцията между колегите за наемане на земя беше доминиращият фактор и тогава рентите растяха. При това, неоправдано бързо и неоправдано високо. Имаше периоди,  които при ръст в производството от 30 процента, арендното плащане скочи с почти 100 процента. Това беше в резултат на конкуренция, очакван ръст на доходите и т. н.

Цената на пшеницата беше стигнала 550 лева/тон, на слънчогледа – 1 000 лева/тон, а на царевицата – 400 лева/тон. Но тези години вече ги няма. Тенденцията е друга. Тогава цената на земята растеше, защото имаше икономическа обосновка, доходите от нея растяха. От три години това не е така. Снижението на цените през последните две години не може да се компенсира с високи добиви. Защото и тях вече ги няма..

През последните две години добивите на основните култури – пшеница, царевица и слънчоглед са под средните за последното десетилетие.

Понижението на рентите тази година е с 10-20 лева, но на места в региона и повече. То зависи от производствените и икономически резултати на производителите, както и от района.

 

Публикувана в Бизнес
  • Пшеницата се превръща в култура с най-висока себестойност

  • Кои са факторите, които влияят върху зърнопроизводството – разговор със земеделския стопанин Петър Димитров, който обработва 12 000 дка в общините Балчик, Каварна и Ген.Тошево

Габриела Събева

Почти 720 000 тона зърно са произведени в Добричка област през тази година от засетите 1 млн.300 хил.дка с пшеница. Средният добив е 553 кг/дка. Зад тези цифри се крият много усилия, свързани не само с прякото производство, но и със справянето с редица проблеми, които през последните години „набират” скорост и се появяват по полетата у нас. Оказва се, че за да изкарат тези 500-600 кг/дка пшеница, фермерите влагат много средства. Пшеницата се превръща в култура с най-висока себестойност.

В Черноморския басейн наши основни конкуренти в производството на зърно са Русия и Украйна. При едно сравнение обаче става ясно, че пшеницата, произведена в България, е неконкурентна, т.е. има по-висока себестойност. „Причините са няколко. Специално за Добруджа важен фактор са високите ренти”, обобщи Петър Димитров, земеделски стопанин, обработващ 12 000 дка в общините Балчик, Каварна и Ген.Тошево. Той посочи, че конкуренцията между самите фермери също играе роля. „Имаше периоди, в които земеделската продукция беше по-скъпа и високите нива на рентите се запазиха оттогава. Реално в момента стопаните печелят по-малко, а в дадени случаи могат да излязат на загуба, за да издържат на конкуренцията. Затова през последните 5 години рентите са между 80 и 100 лв./дка”, уточни още земеделският производител. Според него лавинообразният ефект при изплащането на дължимото на собствениците на земя се предава от една община на друга, от едно землище на друго. „В Добричка област в община Балчик има най-високи средни ренти. Голяма част от земята ни е там и съответно когато даваме ренти, изплащаме еднакво във всички общини – и в Балчик, и в Каварна, и в Ген.Тошево. Съответно това оказва влияние върху съседите. Така щафетата се предава”, коментира още Петър Димитров.

P Dimitrov 3

Като втора причина за „скъпата” пшеница производителят посочва заплащането в сферата на земеделието, а като трета – цените на горивата, на торовете и на препаратите за растителна защита, които скачат с всяка стопанска година. В Европа продуктите търпят редуциране на активните вещества. „Получава се така, че на пазара остава по-скъпата химия. Преди да се разреши едно активно вещество, то минава редица изпитания години наред. След известен период става ясно, че това активно вещество ще се спира пак в резултат на някакви изследвания. Тук следва въпросът кога бяхме излъгани – когато го пускаха на пазара или когато го спират. Не може в единия случай да е отговаряло на изискванията, а в следващия момент – не”, коментира още Петър.

Цената на пшеницата също следва логиката на международните пазари. Украйна има до 2028 г. квоти за безмитен внос на земеделска продукция. Това означава не само житни и технически култури, а плодове, месо и други агростоки, на които се сринаха цените в ЕС – именно в резултат на този безмитен внос. Т.е. засегнат е секторът не само на зърнопроизводството, а и много други. При една по-висока себестойност на пшеницата, субсидиите се оказват недостатъчни, за да покрият разликата”, изчислява още Петър Димитров и дава пример: „При 700 кг/дка среден добив при цена да речем от 30 ст./кг и субсидия от 30 лв. излизат бруто 240 лв. на декар. От тях 100 лева е рентата. Остават 140 лв., в които фермерът трябва да се вмести с разходи от 80 до 120 лева. Сами виждате какво се получава. А да не говорим, че има разходи по пшеницата, които надвишават тази сума. С всяка изминала година тази култура става все по-скъпа”, посочва Петър. Още от есента започват пръскания срещу болести, неприятели, напролет отново. „Имаме многократни влизания, за да стигнем до добив, който едва покрива себестойността. Да не говорим, че земеделският производител трябва да има възможност да прави капиталови инвестиции, независимо каква му е печалбата. Без да инвестира, той няма възможност за развитие. Получава се амортизиране на техниката, а в този програмен период зърнопроизводителите бяха „отстранени” от програмите. Така този сектор от едни високи нива на развитие сега търпи загуби и дърпа назад. Вече имаме фалирали кооперации и арендатори”, посочи Петър Димитров.

В Добричка област вече има производители, които губят земя, а други имат проблеми с разплащанията. „Смятам, че този проблем тепърва ще се задълбочи. Тези процеси се очакваха. Моите притеснения са, че следващия програмен период ще има сериозни проблеми и промени в сектор „зърнопроизводство”. От една страна ще се запази или ще има лек спад в субсидиите. В същото време обаче изискванията ще доведат до по-големи разходи. Пак ще дам пример – с повечето третирания с пестициди една част или цялата субсидия отива за извеждане на химическа борба. С една дума, спазването на условията води до допълнителни разходи, които преди това си ги нямал”, не крие горчивите изводи фермерът. Това ще доведе до неконкурентно зърнопроизводство у нас.

Инфраструктурата в България също не трябва да се пропуска като елемент от цялостното калкулиране на разходите. „Имам предвид пристанищата. Нашите пристанища не могат да поемат големи кораби, докато в Констанца или Одеса могат. По-голям тонаж от 25-50 000 тона може да пътува на по-големи разстояния и така разходите за транспорт са по-малки. Плавателните съдове с по-малък тонаж могат да доставят продукцията да речем само в рамките на Средиземно или Черно море или по-близо. Така инфраструктурата, която имаме, също оказва влияние”, обобщи Петър Димитров. Той допълни, че не трябва да пропускаме и тол таксите, които се предвиждат, тъй като това ще окаже влияние върху разхода от вътрешността на страната към пристанищата. До какво ще доведе всичко това? Пшеницата ще стане още по-нерентабилна, тъй като пада цената към фермера. Това също е част от причините в Добруджа да се търсят други решения и през последните 5-6 години те дойдоха в сектора на етерично-маслените култури.

Новата стопанска година започва с разходи за пшеницата. 1 млн.245 хил.дка са площите с жито, които засяха стопаните от Добруджа през тази есен. Според земеделския производител Петър Димитров големият проблем и през тази година ще бъде опазването на площите от заболяването „кафява ръжда”. По думите му вече има двукратно третиране на пшениците. Според учени от Добруджанския земеделски институт, участвали в обследването на посевите, вече има до 90 % поражение от заболяването. Селекционерите и фермерите посочват, че основната причина за разпространението на проблемните болести и неприятели са така наречените междинни култури, при които е забранено пръскането и разораването. Тези „зелени площи” са част от европейските правила за земеделие. Изискванията за екологично насочени площи обаче имат обратен ефект у нас. Посевите с междинни култури стават първопричина за масовата поява и разпространение на кафява ръжда и житни мухи, смята Петър Димитров. „Идеята на това зелено плащане е да се увеличат биоразнообразието, да няма загуба на въглероден двуокис, да се запази органичната материя. В същото време обаче ако сложим чертата, виждаме, че се увеличават болестите и неприятелите”, анализира стопанинът.

Правилата за екологично насочени площи не са съобразени с особеностите на европейските държави, смята още той. „На практика имаме една обща селскостопанска политика, валидна както за Гърция, така и за Финландия, т.е. за различни климатични, почвени и биологични условия. На един места тя може да действа, но у нас има обратен ефект”, категоричен е Петър. Той прогнозира, че през декември и януари кафявата ръжда отново да бъде на „дневен ред” и фермерите да чакат подходящ момент за поредното пръскане.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 07 Октомври 2019 12:55

Първата пшеница в Добруджа е поникнала

След падналите напоследък валежи около 10 на сто от засетите площи с пшеница в Добричка област вече са поникнали.

Това коментира за БТА професор д-р Иван Киряков, завеждащ „Селекция на зърнено-житните и бобовите култури“ в Добруджанския земеделски институт.

По думите му сеитбената кампания, която трябва да приключи до 25 октомври, е в оптималните срокове.

В чернозема има запаси от влага – от 35-40 до стотина литра на квадратен метър в различните райони в областта.

Земеделските стопани в Добричко са засели към началото на октомври около 86 000 декара с пшеница и са подготвили над 682 000 декара за кампанията.

Добричкият регион традиционно произвежда най-много зърно в страната като през отминаващата стопанска година реколтата бе прибрана от близо 1 300 000 декара.

Възможно е тази есен площите с пшеница да достигнат и до 1 500 000 декара заради намаляване на масивите с рапица. Това смята професор Киряков.

Ученият добави, че при прогнозата за топло време през октомври семената ще поникнат и младите посеви ще се подготвят за зимата.

Възвръща се интересът сред земеделските производители към българската селекция пшеници, коментира Иван Киряков.

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 03 Октомври 2019 12:36

Има ли шанс за рапицата в Добруджа?

  • Маслодайната култура е на път да отпадне от сеитбооборота
  • Трайните засушавания и жегите отказаха фермерите от рапицата
  • Сушата застрашава и сеитбата на пшеница

Габриела Събева

Рапицата е една от културите, която през последните 10 години породи бурни страсти и емоции в Добруджа. Рязко засилване на интереса към тази култура заради търсенето на биодизел и бързата й реализация още след жътва, благоприятни климатични условия през няколко поредни стопански години, довели до високи добиви и добра цена – това бяха само част от причините за нарастването на декарите с маслодайната култура. През 2010 и 2011 г. площите с рапица в Добричка област достигнаха 330 000 дка. Само за една стопанска година беше отбелязан скок от над 100 000 дка. Разбира се, медалът винаги има две страни. Първите знаци дойдоха след една люта, ветровита и типична за Добруджа зима, през която посевите с рапица измръзнаха. От засетите 328 000 дка с маслодайната култура в Добричка област загинаха над 90 %. Така „любовта” към рапицата продължи да се движи на приливи и отливи. Поредният „минус” дойде точно преди година. Тогава природата реши да се покаже немилостива и заложи на силно и жарко слънце без дъжд в продължение на месеци. Така семената от 189 000 дка с рапица си останаха в почвата без дори да покълнат. Около 60 000 дка бяха разорани и презасети с пролетни култури.

Seitba

Средните добиви от рапица в Добричка област през това лято достигнаха 256 кг/дка, а общото произведено количество – близо 33 000 тона.

„В момента сме на път да се повтори ситуацията от преди година”, коментира Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. „Проблемът се задълбочава, тъй като ние имаме „натрупан” недостиг на влага още от есента и зимата на 2018 г.”, посочи дамата и уточни, че именно липсата на сняг направи още по-сериозен проблема както с рапицата, така и с пшеницата. „Сега ни трябва много дъжд, за да си наваксаме загубите. За съжаление дългосрочните прогнози показват, че до средата на октомври ще има суша и високи температури. Ето, в края на септември паднаха дъждове, но те бяха по 5-6 литра – крайно недостатъчни”, допълни Радостина Жекова.

„Няма никакъв шанс за рапицата. Имаме сериозно редуциране на площите заради липсата на дъжд през последните месеци в Добричка област. Почти нямам колеги, които да са рискували и да са засели рапица”, обобщи още стопанката.

Един от потърпевшите през годините, който е претърпял загуби от маслодайната култура, включително и през тази стопанска година, е Иван Балабанов. Фермерът обработва 16 000 дка в община Ген. Тошево. „Няколко години поред се опарихме от рапицата. Това е хубава култура, но тя е синтетична, създадена от човека. Затова смятам, че рано или късно ще дойде нейният край”, прогнозира фермерът. „Изменят се вкусовете, изменят се тенденциите, променят се пазарите, особено в северните държави. Пада консумацията на рапичното олио. Виждате настроенията срещу дизела. Има още какво да се изброява, има още проблеми при отглеждането на рапица. Със забраната на редица продукти за растителна защита, невъзможност за пръскане по време на цъфтеж – всичко това води до сваляне на стопанските резултати”, категоричен е Иван Балабанов. „В крайна сметка това е скъпа култура, която е супер интензивна, изисква висока степен както на механизация, така и на растителна защита и торове, на енергоснабдяване и в същото време е много рискова. Единственият бонус на рапицата беше бързият й пазар през юли, бързите свежи пари, които носеше. Това обаче също отпадна, тъй като борсовите сесии вече са през септември и това налага да мислим складово място и за нея. Поради всички тези причини рапицата полека-лека отстъпва мястото си”, обобщи стопанинът.

В стопанството му вече е започнала сеитбата на пшеница. Използват падналите около 25 литра дъжд в региона. „Това е късмет и трябва да го оползотворим максимално, за да може поне тази година да се порадваме още през октомври на поникнала пшеница. През миналата нямахме такива. Първите пшеници поникнаха декември, тогава паднаха и първите дъждове при нас. Те бяха оскъдни, недостатъчни, а през януари имахме летеж на мухи и трябваше дори да пръскаме. Това беше невиждано”, връща се назад фермерът. Иван Балабанов е категоричен, че за да се получат добри стопански резултати от полските култури, трябва да се полагат сериозни грижи за почвата. „Трябва да престанем варварски да палим полетата и да унищожаваме органичната материя. Почвата е богатство, което е наследено от нашите предци и това е преди всичко биология. Трябва да се грижим за нея с добри мерки и мероприятия. Тогава ще имаме прекрасни резултати, ще си гарантираме бъдещето!”, категоричен е още земеделецът.

Hristo Hursev agronom

„Нямаме рапица. През миналата година се стигна до много разорани площи. Затова взехме решение ако към момента на сеитба в края на август няма нужната влага, изобщо да не сеем, защото няма да има смисъл” – това заяви Христо Хърсев, старши агроном в „БГ АГРО” АД. Фирмата обработва 120 000 дка земя, разположени в областите Шумен, Разград, Силистра, Добрич, Варна. Тъй като нивите са в различни региони и културите се отглеждат при различни почвено-климатични условия, това дава възможност за по-реални преценки и изводи за прякото производство. Навсякъде обаче рапицата е била културата, породила много притеснения и загуби. „Сега нямаме рапица, тъй като нямаше дъжд. При едно изчакване на евентуална влага и закъсняване от нормалните срокове за сеитба, редуцирането на добивите е много сериозно. Всяко изместване на сроковете напред във времето увеличава рисковете за презимуване на рапицата”, обобщи още старши агрономът. Въпреки сушата, сеялките за пшеница вече са в полетата и сеят зърното за новата реколта. „В момента няма влага, но при голямо производство като нашето трябва да сме напред със сеитбата. През последните години климатичните условия постоянно ни провокират. От засушаване се преминава към рязко застудяване и това подлага на риск по-късните сеитби. Затова вече сме заложили над 40 % от пшеницата”, разясни Христо Хърсев.

Една млада дама от община Тервел е решила обаче да рискува и избира отново да заложи рапица през тази есен. „Предходната година беше много трудна, отново заради засушаването. Засяхме рапица, после я разорахме. Сега обаче напук на всичко отново засяхме от маслодайната култура и се надяваме в близките дни да завали”, не крие надеждите си Вероника Чалъкова, агроном във фирма „Рай Мег Агро”. Фирмата е малка, семейна, със седалище в тервелското село Кладенци. Сеитбата е извършена в оптималните за тази култура срокове, които започват около 25 август. „За мене е предизвикателство и удоволствие да работя, да съм на полето, да наблюдавам растенията и развитието им и на финала да жънем”, не крие ентусиазма си младата и чаровна дама. Не крие обаче и притесненията си заради продължителните засушавания през последните години и предизвикателствата, пред които е изправен всеки агроном. „Условията за сеитба на пшеница към момента не са добри. Твърде голяма суша е. През последните две седмици паднаха общо 10 литра дъжд. Това е абсолютно недостатъчно за нормална подготовка на полето и за нормална кампания”, смята Вероника.

Veronika agronom 1

Оптималните срокове за сеитба на пшеница в Добричка област са до 20-25 октомври. До тогава масово ще се сее по полетата. „Трябва ни дъжд. Много дъжд, за да имаме шанс!”, подчерта още веднъж Радостина Жекова. Ежегодно в Добруджа се залагат 1,200-1,300 млн.дка със зърнено-житни култури.

Публикувана в Бизнес

Габриела Събева

Земеделската земя в плодородна Добруджа продължава да е най-скъпа в сравнение с останалата част на страната. Реални сделки се сключват на цени 2200-2700 лв./дка, въпреки че продавачите вече търсят и над 3000 лв./дка. „Много са факторите, които оказват своето въздействие при формирането на цената на земята. Добруджа е облагодетелствана с най-добрата земя в цяла България. Качеството е високо и съответно добивите от селскостопанската продукция са най-добри в сравнение с други райони на страната”, коментира Павлина Тодорова, управител на Агенция за недвижими имоти в Добрич. „Става все по-трудно да се продава земя, тъй като интересите на двете страни се срещат все по-трудно”, допълни експертът. Според Тодорова няма сериозно раздвижване на пазара на земята, такова се забелязва по-скоро при жилищните имоти.

„Рентите са основният фактор, който влияе върху търговията с чернозем. Няколко поредни благодатни реколти през годините доведоха до повишаване на рентите в Добруджа и съответно това даде отражение върху формирането на цената на земеделската земя. Рентите тръгнаха нагоре и стигнаха до 100-120 лв./дка”, допълни още Павлина Тодорова и уточнява: „Важен фактор е дори колко са арендаторите в даденото населено място и какви площи обработват, тъй като това влияе върху размера на рентата”. Сделките с чернозем на високи цени зависят от още фактори като големина на парцел, доходност, категория, разположението, срока на сключения аренден договор. Ако той изтича в най-скоро време, то тогава собственикът на земята ще има по-богат избор от купувачи. Интерес към тези парцели ще проявят и инвеститори, имащи за цел развиване на бизнес в дългосрочен план. Ако обаче до края на договора остават доста години, продажбата ще заинтригува само физически лица, които купуват с цел получаване на рента.

„През последните месеци съм сключил сделки на цени от 2500 и 2650 лв. за декар земя”, заяви Димитър Коларов, брокер в агенция за недвижими имоти. През юни купувачите вече са показали, че са готови да плащат и по 2800 лв./дка. Целта е инвестиция в земеделска земя, чрез която да се развива бизнес с добра доходност. Според Димитър Коларов най-скъп е черноземът в общините Ген.Тошево и Балчик. Една от големите сделки в крайморската община е осъществена на цена от 3000 лв./дка, като парцелът е бил голям – 1600 дка. В общините Шабла и Каварна земята се продава на 2100 и 2300 лв./дка, уточни още брокерът.

„Земеделските производители са готови да платят и по 3000 лв. за декар, когато искат да направят дълготрайна инвестиция ида развиват бизнес. Не са малко случаите да теглят кредити или взимат заеми за осъществяване на сделките”, коментира още Коларов. Според него сериозна роля на пазара на земя се оказва нарастването на насажденията с етерично-маслени култури. Отглеждането на лавандула, маточина, бял равнец, салвия, копър и хизоп става все по-атрактивно и провокирано от високата печалба от декар. При покупка на земя за отглеждане на етерични култури по-важни се оказват бъдещите доходи, а не моментната цена.

И още нещо… …

Официалната статистика на НСИ в Добрич показва, че средната цена на декар земя в областта за 2018 г. е 1697 лв., докато средната цена за страната е драстично по-ниска – 941 лв./дка. Справката на Отдел „Статистически изследвания” също сочи, че крайморските общини са първенци по цена на земята. През 2018 г. в Балчик черноземът се е търгувал средно по 2635 лв./дка, в Каварна – 2369 лв./дка, а в Шабла – 2312 лв./дка. Учудващо статистиката оставя община Ген.Тошево на по-ниски позиции с цена от 1656 лв./дка. Обичайно най-ниска е цената на чернозема в района на Тервел – 1121 лв./дка. Според Димитър Коларов обаче и там се сключват сделки на цени от 1800-2100 лв./дка.

Статистически данни за Добричка област показват среден размер на рентата от 91 лв. за 2018 г., което е ръст от 4,6 % в сравнение с предходната година. В останалите части на страната рентата е двойно по-ниска – средно по 48 лв./дка. Средният размер на сумата, която получават собствениците на земя през последните 3-4 години, е от 80 до 91 лв. Само за сравнение – през 2010 г. средната рента в Добричка област е била 61 лв./дка.

„В отделните добруджански общини също се забелязват тенденции при определянето на рентите. Те са в зависимост от отношенията между самите земеделски стопани”, коментира брокерът Димитър Коларов. Отличници по изплащане на най-високи ренти са земеделските производители от община Балчик, които дават средно по 102 лв./дка, в община Шабла – по 92 лв./дка и в община Каварна – 91 лв./дка.

В съседната Силистренска област цените на чернозема и на рентата съответно са с около 15 % по-ниски в сравнение с Добричка област. Това са двата района на Добруджа, които имат най-скъп чернозем в цялата страна, като най-скъпо се е продавала земята в общините Вълчи дол 1343 лв./дка и Суворово – 1241 лв./дка. Най-ниска е цената на земеделската земя в общините Бяла и Варна, съответно 480 лв. и 516 лв. на декар. Лек ръст от 3,6 % бележи рентата, която достига в крайморската област до 58 лв./дка.

Инвестицията в земя е ней-сигурният начин за влагане на средства. Брокерите на недвижими имоти смятат, че чувствителна промяна в пазара на земеделска земя ще настъпи след 2020 г., когато правилата в сектора ще се определят от новата Обща селскостопанска политика на Европа.

Публикувана в Бизнес

- Община Ген.Тошево инициира срещи за създаване на Асоциация на производителите на лавандула

- Десет пъти са нараснали насажденията с етерично-маслената култура в Добруджа през последните 4 години и вече достигат 72 000 дка

Габриела Събева

Едно красиво, нежно и ароматно лилаво цвете превзе безкрайните добруджански полета. Лавандулата стана вече символ не само на Добруджа, но и на страната ни. 72 239 дка са насажденията с етеричната култура в Добричка област през настоящата година. През миналото лято площите са били 39 640 дка. Статистиката е показателна, тъй като през 2016 г. ароматната билка се е отглеждала върху десет пъти по-малко декари – 6900. Данните изнесе Петър Кировски, нач.отдел „Растениевъдство” в МЗХ по време на Шестия фестивал на лавандулата в Ген. Тошево.

Lavandula G Toshevo 15

„Все още не знаем изкупната цена на лавандуловото масло. Миналата година беше над 200 лв., на места 250 лв./кг. Сега ще е по-надолу”, коментира Павлина Димитрова от с. Калина. Заедно със семейството си от 9 години тя отглежда 400 дка лавандула. По-късно идва етапът за изграждане на и дестилерия. „Декарите с лавандула станаха твърде много. Започнахме да мислим и за други етерично-маслени култури, но още не сме решили към коя да се насочим”, допълни производителката.

Броени дни остават до пълното узряване на лавандулата и старта на жътвата. Културата изисква сухо и горещо време, за да качи маслото в съцветията и да напълни казаните. Твърде многото неизвестни в началото на кампанията провокираха организирането на открита дискусия, за да се начертаят назряващите проблеми в сектора и да се търсят решения.

„Лавандулата е модерна, индустриална култура, тя става поминък на все повече млади хора”, заяви Нина Гиргинова, председател на организационния комитет на фестивала. Тя допълни, че Добруджа е хегемон в национален мащаб по площи лавандулови насаждения. „По официални данни за тази година те са 72-74 000 дка, което означава, че от миналата година вече имаме почти двойно увеличение. По неофициални данни земеделци споделят, че насажденията в Добруджа достигат 100 000 дка. А ако добавим и тракийските полета, то това означава, че България наистина превръща в свой основен поминък лавандулата”, обобщи още Нина Гиргинова.

Sreshta Lavandula

От няколко години сред земеделските стопани расте тревогата дали лилавият „балон” няма да се пукне. В навечерието на настоящия сезон фермерите питат – ще има ли реализация и на каква цена лавандуловото масло?

Нарастването на продукцията води до срив на цената. Като изход от ситуацията Тодор Джиков, съветник на министъра на земеделието по въпросите на растениевъдството, посочи обединяването на производителите на лавандула с цел защита на общите интереси.

„Когато имате работеща асоциация или регистрирано сдружение с председател, то той ще може да изпълнява редица задачи – да контактува с министерството, да се включва във възможностите за сваляне себестойността на продукцията”, посочи експертът. Какво може да направи Министерството на земеделието, за да организира и регулира производството – риторично попита Слави Кралев, директор на Дирекция „Растениевъдство” в МЗХ.  ”В близък сектор – на розовия цвят и розовото масло, вече има готов закон, който мина на първо четене в Парламента. Той урежда засаждането на насаждения с качествен материал, сключването на задължителни договори, за да не се получава хаос при изкупуването на етерично-маслените култури”, поясни Кралев пред фермерите. Той подчерта, че в лавандулопроизводството се повтарят проблемите от розите – срив на пазара и трудна реализация. Една организация на производителите обаче трябва да се създаде от самите стопани, те трябва да са инициатори за едно бъдещо обединение.

„Вашите проблеми са във ваши ръце. При създаването на асоциация или клъстер се въвежда единна технология на производство, а не технологичен хаос, както е досега”, подчерта Ивелин Желязков, управител на Научно-изследователски център за етерични масла. „Така организацията ще е гаранция за доброто качество на лавандулата, ще се организират големи партиди, ще се диктува цената, като световен производител ще имате роля на международните пазари”, допълни още Желязков и посочи, че фермерите във Франция работят на този принцип.

Въпреки че България е световен лидер в производството през последните години, то тя не диктува пазара. Този парадокс може да бъде повлиян именно от единение на производителите, което да гарантира качество и количество и може да отстоява цена. Българската лавандула трябва да е конкурентноспособна на международните пазари, смята Христо Павлов, председател на ОС в гр. Ген.Тошево, земеделски производител и един от крупните преработватели на етерично-маслени култури: „Ние страдаме от това, че се очертава по-ниска цена, но в момента не сме в позицията да я зададем”, допълни Христо Павлов.„Идеята за организация не е лоша. Защо да не бъде направена в столицата на лавандулата, в Ген. Тошево? Защо да не инициираме създаването на подобна организация?”, попита още едрият фермер. „През миналата година цената растеше, сега имаме очаквания, че ще падне. Никой от нас не иска това. Мисля, че сега е моментът България да заеме мястото на световен лидер в производството на лавандула. Тя обаче трябва да бъде равностойна на Франция и като отглеждане, и като качество, и като цена. Трябва да покажем, че можем да се справим”, подчерта още Христо Павлов. Той допълни още, че лавандулата е сектор, който дава шанс на малките земеделски производители.

P Dimitrova

„Ние като местна власт можем да инициираме срещи със земеделските производители от Ген.Тошево, а защо не и от цяла Добричка област за обсъждане и създаване на подобна асоциация”, заяви пред стопаните кметът Валентин Димитров.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта