Новият европейски комисар по земеделие и развитие на селските райони определено се очертава като странна птица. А новата ОСП - като уравнение с много неизвестни.

Първото изслушване на полякът Януш Войчеховски пред европейските депутати започна с фалстарт. Второто протече по-добре, но постави редица въпросителни.

На пръв поглед, еврокомисарят по земеделие остава във философията на досегашната Обща селскостопанска политика. Тя непременно се поставя в контекста на климатичните промени, на подкрепата за стимули и инструменти, които да задържат младите фермери в сектора на селското стопанство. Войчеховски обяви подкрепа и за малките семейни ферми – в стилистиката на европейските политики, които имат за цел да развиват селските райони. Неслучайно и самата програма, която се прилага по Втори стълб на ОСП, се нарича така – Програма за развитие на селските райони.

Къде са въпросителните?

15 години след голямото разширяване на Европейския съюз, има неравенство в подпомагането между старите и новите държави-членки, припомни Войчеховски. Той смята,че е време това да се промени. Любопитно е как полякът ще посрещне очакваната съпротива от страните от Западна Европа, които някак по условие считат, че носят на гърба си новоприсъединилите се държави от Източна Европа. Без съмнение, Войчеховски ще получи подкрепа за подобна мярка от страна на последните, но дали ще успее да я наложи? Особено в условията на Брекзит и на задваща се рецесия. Предстои да разберем. Ако изобщо успее, това би било радикална промяна в Общата селскостопанска политика.

Тук е оправдано да вметнем един исторически и шеговит културологичен елемент по отношение на поляците. Те имат едно особено усещане за мисия, историческата им съдба ги кара да се изживяват като Христос на Европа и Балканите. Те искат революция и промени на всяка цена. Не такива са съседите им обаче. Чехите са готови да се откажат от революцията, ако има бира. Българинът пък пита: А каква е цената на промяната?

Този шеговит портрет е популярен сред университетските хуманитарни среди, но е показателен за народопсихологията на всяка от споменатите държави. Може би с изречението

ОСП не е Библия

Януш Войчеховски дава заявка за революционни промени, но никой не го разбира. А кой би го подкрепил е съвсем отделен въпрос.

Типично и понятно за нашите географски ширини обаче, Войчеховски има солидна черна точка в биографията. Въпреки, че тя отдавна не е новина, нека я припомним.

Полякът е разследван от Европейската агенция за борба с измамите (ОЛАФ) - заради съмнения за финансови злоупотреби, съобщи сп. „Шпигел“. Предполагаемите нарушения са свързани с възстановена на Войчеховски сума за пътни разходи от времето, в което той е бил евродепутат – от 2004 до 2014 г.  Пред германското издание полякът твърди, че става дума за сума от 11 хил. 250 евро, за която той нямал „достатъчно документи“, за да докаже пътните разходи. „Шпигел“ обаче пише, че ОЛАФ разследва и други трансацкии на Войчеховски, а според информация от Европарламента, става дума за „петцифрени суми“, пише още изданието.

Този определено смущаващ момент в биографията на Войчеховски не го извади от позицията кандидат за аграрен еврокомисар, а ледената Урсула фон дер Лайен запази мълчание по темата, с което даде да се разбере, че това изобщо няма да повлияе на избора.

На първо четене, за страните от Източна Европа, човек от Полша е повече от приемлив за позицията агрокомисар. Полезно е обаче да припомним каква е структурата на полското селско стопанство. Тя дава отговор на тежненията на Войчеховски към малките семейни ферми.

Според данни от аграрния анализ на Бизнес компас, през 2014 година средната обработваема земеделска площ в Полша е 87 декара за 1 стопанство. В сектора работят 14,8% от общо заетите в страната, но въпреки това делът на селското стопанство в БВП е едва 4%. За разлика от промишлеността, полското селско стопанство остава в частни ръце при социализма, което след промените позволява бърза модернизация на сектора и днес Полша е значим производител в Европа и света на селскостопански продукти.

През последните 5 години обаче тенденциите са ясно очертани и приближават структурата на полското земеделие до тази в останалите страни от Източна Европа: намалява броят на земеделските стопанства, но се увеличава тяхната площ; земеделските стопанства до 50 дка са намалели с 25%, стопанствата с площ от 50 до 200 дка са намалели със 17%, наблюдава се значителен ръст от 34% при стопанствата с площ над 500 дка.

Изнасяме тези данни, в опит да обясним поведението на Януш Войчеховски по време на неговите изслушвания. Полякът се обяви като защитник на малките и средните земеделци, на онези, които прилагат зелените политики и хуманно отношение към животните.

Вероятно

20% от директните плащания ще отидат за прилагането на зелени политики

предположи Войчеховски. Със сигурност на европейските крупни производители тази новина няма да се хареса. Защото ще означава орязване на субсидиите и нови инвестиции, за да бъдат спазени европейските изисквания. Българските зърнопроизводители няма да бъдат изключение. Няма логика да се пречи на един работещ и пазарно ориентиран сектор, който е на светло и носи приходи в държавната хазна, многократно са заявявали своята позиция от Националния съюз на зърнопроизводителите. Битките на бранша и без друго не са никак малко – земеделците чакат да бъдат извадени от обхвата на Закона за горивата, месеци наред се борят за преференции по отношение на въвеждането на тол системата, чудят се как да посрещат предизвикателствата на времето и как да се модернизират, ако искат да бъдат конкурентни на пазара. Секторът у нас има нужда от

целева подкрепа в две посоки – поливно земеделие и средства за закупуване на техника

До колко това ще залегне като политики в бъдещия национален стратегически план, зависи и от рамката на новата ОСП, която ще бъде зададена от Януш Войчеховски.

По време на второто изслушване, агрокомисарят се обяви за подкрепа на биологичното земеделие, като обеща да представи план за неговото развитие. В България секторът е критичен – невиждан бум на биопроизводителите в рамките на няма и 5 години, стопирано финансиране, промяна в правилата и недоволство от страна на фермерите. Доброто име на съвестните биопроизводители е компрометирано и тепърва трябва да се излиза от тази кал. Едно е ясно – правилата трябва да са такива, че да не допускат схемаджии и чертожници в бранша. Сегашното ръководство на земеделското министерство, с обновяването на данните в електронния биорегистър, всъщност започна въвеждането на мерки в тази посока.

Механизмите на подкрепа на Общата селскостопанска политика едва ли ще бъдат променени. Директните плащания и мерките по Програмата за развитие на селските райони остават базови. Единственият пункт, по който бъдещият агрокомисар вероятно ще срещне безусловна подкрепа, е че ОСП трябва да бъде опростена. От там насетне всичко е въпрос на битка на лобита и интереси.

Европейският агрокомисар Януш Войчеховски определено се очертава като най-странната птица в досегашната история на Европейската комисия. Дали ще е революционер или комформист, тепърва ще видим. Новият състав на Европейската комисия ще бъде гласуван на 23 октомври.

Анета Божидарова

Сн. ЕПА/БГНЕС

Публикувана в Коментари

Битката за голямата баница ОСП започна. Крехкият земеделски министър Десислава Танева трябва да убеждава аграрните министри на развитите европейски икономики колко много страната ни се нуждае от запазване на досегашните схеми на подпомагане и в новата Обща селскостопанска политика. Дали е така?

Първо да погледнем в нашата собствена градина. Близо 19 млрд. лева е общият финансов ресурс, който страната ни получава за земеделие в рамките на един програмен период от 5 години – европейски субсидии и национални доплащания. С тези пари до сега да сме станали райска градина. Да, ама не.

Според данните на първия swot-анализ, изготвен от Института по пазарна икономика, българското земеделие не само, че не е мръднало и на йота, а напротив – то се свива и заема все по-малка част от икономиката на страната. Показателен в това отношение е фактът, че

страната ни е на опашката по брутна продукция

Ако средната за ЕС е 940 евро от хектар, то у нас тя е 350 – близо три пъти по-ниска. Единственият безспорно рентабилен и пазарно ориентиран сектор е зърнопроизводството. Критични остават плодовете, зеленчуците, животновъдството.

На фона на тази картина всички реват за пари и искат колкото се може по-голямо парче от баницата. Хубаво, но какъв ще е ефектът?

На човек може свят да му се завие от десетките схеми за подпомагане в земеделието. Има ли схеми, появяват се и схемаджиите. Ако и в следващия програмен период плащанията към българските земеделски стопани продължат да се определят въз основата на подадени документи, трудно ще се похвалим с по-различна картина на родното селско стопанство след 5 или 7 години.

Преди да се създават схеми, трябва да се изработят успешни модели. Да се работи по опростени и ясни правила. С минимален риск от изкривяване.

Държавата трябва да си подреди политиките. Няма логика големите и рентабилни големи стопанства да бъдат пренебрегвани, защото са печеливши. Те обаче трябва

да бъдат стимулирани да диверсифицират

да отглеждат плодове и зеленчуци, както и животни. Да създават нови работни места. И без друго селата обезлюдяват, ще бъде глупаво на устойчивите зърнопроизводители в тях да се гледа като на бездушни земеделски капиталисти. По-умно е да се помисли как те да бъдат полезни за създаването на цялостен и работещ модел в селата. Как около тях да се завихрят съответните дейности, които ще имат и социален ефект – инфраструктура, образование, местни пазари на земеделска продукция, създаване на затворен цикъл на производство, къси вериги към крайни клиенти. Този модел може да сработи първо на местно ниво и това не би било трудно.

Първо обаче трябва да се намерят съответните стимули. Малцина са зърнопроизводителите днес, които се занимават и с животновъдство. Примерите се броят на пръсти. Затова не е трудно от тях да се потърси акъл като как да се изработят въпросните стимули, които да мотивират хората в тази посока да се увеличават.

От години секторите „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“ са в графата „чувствителни“. Ако погледнем обаче докладите на аграрното ведомство, повече от ясно е, че т. нар. чертожници са превзели тази територия.

Казахме вече –

има ли схеми, появяват се и схемаджиите

Затова е резонно предложението на Националния съюз на градинарите в България подпомагането да се опрости – да бъде базово, за вид стопанство. Така то има шанс да е по-прозрачно и по-честно. И в него да е заложен един единствен критерий – ефективност, добавена стойност. Но не на документи, а след проверка на терен. Лесно може да се случи – като се намали излишната бумащина в работата на местната администрация.

И без друго новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова бъдещия еврокомисар по земеделие Януш Войчеховски да се работи за модерна и опростена ОСП. Ключови думи са климатичните промени и технологиите. Новата ОСП няма как да бъде поставена извън този контекст.

В него и България трябва да намери своето място. Като определи ясни приоритети и заложи дългосрочни политики. В поредна битка за по-голямо парче от баницата няма да стане. С гледане в паницата на другите – също. Всеки бранш прекрасно познава собствените кривици. Затова промяната трябва да започне от там. Вместо т. нар. работни групи и консултативни съвети да се превръщат в говорилни, нека всеки има доблестта да признае първо каква е картината в собствената му къща, кое има смисъл да се подпомага и с каква цел.

Да се мисли за само за днешния ден не е достатъчно. Стратегии дал Господ, стига да има кой да ги прочете и да ги приложи. С предварително постигнато съгласие и заявена воля обаче от страна на всички браншове, че трябва и може да се върви в една посока – към ефективно и модерно българско земеделие. Иначе, за пореден път всеки ще се натъпче с отреденото му парче от баницата, наречена ОСП, но накрая мнозина ще останат гладни, а на други ще им приседне.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Ден по-късно премиерът Бойко Борисов отрече да се водят подобни преговори и заяви, че страната ни се интересува от модерни ресори като кибесигурност и IT технологии

България иска земеделското портфолио за Мария Габриел в следващата Европейска комисия, съобщава БНТ, като се позовава на "Политико“. Изданието твърди, че министър-председателят Бойко Борисов вече е провел разговори по темата с бъдещия председател на ЕК Урсула фон дер Лайен. 

Ден по-късно премиерът Бойко Борисов отрече да се водят подобни преговори и заяви, че земеделието не представлява интерес за България, защото това е ресор с ясно разчертани финансови параметри към отделните държави. Борисов определи тиражираната кандидатура на Габриел за ресор "Земеделие" като фалшива новина и посочи като интересни за страната ни кибесигурност и IT технологии. 

В края на септември ще стане ясно дали Мария Габриел изобщо ще влезе в битката за еврокомисар по земеделието. А на 22 октомври новият състав на Европейската комисия ще бъде гласуван в европарламента.

Мария Габриел е родена на 20 май 1979 г. в Гоце Делчев. През 2001 г. завършва "Българска и френска филология" в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и магистратура по "Сравнителна политика и международни отношения" в Докторската академия по политически науки в Бордо през 2003 г. До 2008 г. е асистент научен изследовател в академията. Евродепутат от групата на ЕНП е от 2009 г.
От 2012 до 2014 г. е координатор на ЕНП в Комисията по права на жените и равенство между половете на Европейския парламент. На 19 октомври 2012 г. Мария Габриел е избрана за заместник-председател на ЕНП жени.
След европейските избори през 2014 г., Мария Габриел е зам.-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент по въпросите на Средиземноморието, Близкия изток и Северна Африка и ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП. През 2012 г. се омъжва за Франсоа Габриел, който по това време е част от екипа на председателя на групата на ЕНП в Европарламента Жозеф Дол. През 2015 г. се ражда синът им Жан-Едуард.

В изтичащия мандат на Европейската комисия Мария Габриел е еврокомисар с ресор „Цифрова икономика и цифрово общество“.

Публикувана в Новини на часа

Европейската комисия публикува днес предложения за промени на Общата селскостопанска политика, които ще опростят достъпа до средства както за фермерите, така и за администрацията.

Промените предвиждат въвеждането на специфичен Инструмент за стабилизиране на доходите за различни земеделски сектори. Това ще даде на всяка държава членка възможност да изработи инструмент за специфичен сектор, който ще се съобразява с нуждите на фермерите и администрацията.

Опростяват се правилата за достъп до заеми и до други финансови инструменти. Целта на промените е да се даде необходимия стимул в земеделския сектор и да се даде по-добър достъп до капитал за фермерите, особено младите, за които проблемът е най-сложен. Целта е публичните пари да се изразходват по-ефективно и да се увеличи конкурентоспособността на сектора.

Комисията предлага да се даде повече свобода на страните членки да прилагат определението „активен фермер“. Всяка страна ще може да реши дали да продължи да прилага съществуващата дефиниция, или да я промени, за да постигне повече предимства за своята администрация и фермерите.

Публикуваните днес от Европейската комисия предложения са част от пакета за Многогодишната финансова рамка на ЕС. Решението те да бъдат приети трябва да бъде взето от Съвета на ЕС и Европейския парламент, като целта е тези нови мерки да влязат в сила от 2018 г.

Европейската комисия остава съсредоточена върху необходимостта от допълнително опростяване на Общата селскостопанска политика, коментира еврокомисарят по земеделие е развитие на селските райони Фил Хоган. „Особено се радвам, че редица промени, предложени днес, особено във връзка с инструмента за стабилизиране на доходите, достъпът до финансови инструменти и прилагането на клаузата за „активен фермер“, са директен отговор на притесненията на фермерите, които постоянно чувам откакто заех поста еврокомисар и по време на моите посещения в страните членки.“

Публикувана в Бизнес

От 12 септември 2016 година, (понеделник), стартира прием на мярката за помощ за намаляване на производството на краве мляко. Мярката е част от допълнителния пакет на Европейската комисия, с който се предоставя помощ от 150 млн. евро за всички производители на краве мляко, които решат доброволно да намалят доставките си към първи изкупвачи за период от 3 месеца. Помощта, в размер на 0,14 евро/кг.,  се определя въз основа на разликата в доставените количествата през референтния период и този на прилагане на мярката.


Средствата се отпускат на производители, които ще заявят намаляване на доставките с най-малко 1 500 кг. за тримесечния период на намаляване на производството. Друго условие е да са активни доставчици към първи изкупвачи през юли 2016 г., за което да представят документ за доставки. Всеки производител ще може да подаде само едно заявление по цялата мярка.
Приемът на заявления ще приключи на 21 септември. На държавите-членки се предоставят 3 работни дни след приключване на приема да обработят допустимите заявленията и на 26 септември да уведомят ЕК за заявленията и количествата, поети като ангажимент за намаляване на доставките на краве мляко от производителите през тримесечния период. 

В заявлението за участие в мярката кандидатите трябва да посочат общото количество краве мляко, доставено на първите купувачи през референтния период, както и количеството, което планират да бъде доставено в периода на намаляване на производството. Планираното количество на намаляване на доставките на краве мляко, за което се иска помощ, не трябва да бъде по-малко от 1 500 кг. Към заявлението трябва да бъдат приложени и документи, доказващи че кандидатът е производител на мляко, който е доставял такова на първи купувачи през юли 2016 г.

Публикувана в Животновъдство

Вместо да забрани на офшорни компании да купуват ниви, брюкселската бюрокрация се бори за отстраняването на „дискриминационни мерки“ в националното законодателство на пет държави в ЕС

Лили Мирчева

До 26 юли България трябва да представи в Европейската комисия какви мерки е предприела, за да бъдат отменени „дискриминационните“ правила за придобиване на земи от чужденци. Заедно с още четири държави в Общността - Словакия, Унгария, Латвия и Литва, сме длъжни да отговорим как ще променим законодателството си, така че да не обиждаме чуждестранни купувачи, тръгнали да реализират сделки със земеделски земи у нас.

„Такава позиция не е подготвена. Въпросът беше не за офшорните компании, а за премахване на правилото за отседналост от 5 години, което изисквахме, за да може да се купува земя“, съобщи за в. „Гласът на фермера“ депутатът Светла Бъчварова, бивш председател на Комисията по земеделието и храните. По думите й тази тема не е обсъждана скоро в парламентарната комисия и по нея не се водят дискусии. „Мисля, че това е по-скоро – да създадем работа на някакви чиновници. Не сме само ние – доста държави имат такова предупреждение“, коментира още Бъчварова.

Ще припомним, че според последните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се предвиждаше забрана за покупка на ниви от страна на офшорни компании.

Със забраната бяха въведени санкции от 100 лв./дка за притежаване на земеделски земи за български юридически лица със собственост извън ЕС. От бизнеса се обявиха против промените с аргумента, че публичните компании нямат контрол върху лицата, които купуват от акциите им на борсата. От 1 май 2015 г. трябваше да влезе в сила също изискването поне 5 години да са живели в България чуждeнците, които искат да купят ниви, но ограниченията, приети от българския закон, все още не са влезли в сила.

В края на май 2016 г. Европейската комисия обяви, че общо пет държави нарушават свободното движение на капитали и правото на свободно установяване и ограничават правата на чуждестранни физически и юридически лица да придобиват земеделски земи на техните територии. От Брюксел ни предупредиха официално да променим законите си до два месеца. Дори ни заплашиха, че ако не сторим това, Еврокомисията ще се обърне към Съда на ЕС, който да раздаде „европейско“ право.

Засега само Словакия реши да отстъпи пред исканията на ЕК. След призива на Брюксел Словакия обяви, че ще промени правилата, приети през 2014 г. В момента земеделска земя в страната може да бъде придобита от чужденци, ако са извършвали селскостопанска дейност поне 3 години и да имат разрешение за пребиваване в Словакия за поне 10 години. Законът се отнася за площи по-големи от 2 декара, намиращи се извън територията на една община. По закон един собственик на земеделска земя може да я продаде на чужденец само ако не успее да я продаде на физическо или юридическо лице базирано в Словакия. Сега страната ще отмени това правило, съобщиха от пресцентъра на словашкото агроминистерство. Ведомството не планира да приема промени, които дават предимство на словаци в придобиването на земи.

Полша също въведе ограничаващи закони, но защити решението си, като заяви, че оценката на Европейската комисия за върховенството на закона в страната е вътрешна процедура, към която държавата няма никакво задължение. Според юристи обаче страната е оставила „вратички“ в закона, които правят възможно придобиването на земеделски земи от чужденци.

В Унгария има силно ограничителна система, която налага пълна забрана върху придобиването на земя от юридически лица и задължение за купувача сам да обработва земята. В Латвия и Литва купувачите трябва да бъдат земеделски стопани.

Според ЕК оспорваните национални разпоредби съдържат някои ограничения, които могат да дадат възможност за дискриминационно третиране на инвестто за пребиваване в дадената страна, ограниченията за лица без постоянен адрес забрани за лица без професионални познания, за прехвърлянето на правото на ползване на земи или за юридически лица, както и правна несигурност, свързана с предварителното одобрение на договорите за продажба.

Искането на ЕК е под формата на официално уведомително писмо. Това е първият етап от процедурата за установяване на нарушение съгласно член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Засегнатите държави членки имаха срок от два месеца за отговор по този въпрос.

От МЗХ разпространиха съобщение, в което се казва, че България ще спази този срок, поставен от ЕК за изготвяне на отговор, но всичко потъна в мълчание. Вероятно и българските чиновници се надяват, че заради голямата си тревога от брекзита, ЕК ще забрави за такива маловажни теми. Но никак няма да е чудно, ако някой ден осъмнем наказани с голяма парична глоба заради неспазването на европейското законодателство.

 

БАН: Около 12.5 хил. граждани на Турция са дошли да живеят у нас през 2015 г.

Над 25 000 чужденци са се установили да живеят у нас през 2015 г. Това сочат данни на Института за изследване на населението и човека при БАН. Половината от тях са граждани на Турция (25% от всички дошли в страна), Сирия (15%) и Русия (14%). Сред пристигналите да живеят в страната ни 35.4% са във възрастовата група 20-39 години, 29.9% са на възраст 40-59 години, 17.5% са по-възрастни от 60 години. Под 20 години са 17.2%.

В същото време от БАН отчитат нова тенденция във вътрешната миграция - над 37% от хората в България са се преместили да живеят от града на село през 2015 г. Общо 119 202 лица са се преместили от едно населено място в друго.

Близо 30 000 българи, повечето млади и трудоспособни, са емигрирали от страната миналата година.

Публикувана в Бизнес

У нас фермерските пазари едва оцеляват в опит да върнат традиционния вкус на местните храни - от киселото мляко и истинското сирене, до старите сортове плодове и зеленчуци

Лили Мирчева

Докато идвах в България, мислех, че ще изучавам великото българско селско стопанство, защото едно от нещата, които съм завършил, е селскостопански институт. Оказа се, че съм дошъл на погребение. Това сподели при гостуването си у нас руският академик Мирзакарим Норбеков, доктор по психология, педагогика, философия в медицината, професор, член и член-кореспондент на редица руски и чуждестранни академии. Той припомни, че в бившите републики на Русия огромно количество от селскостопанската продукция беше с етикет „Произведено в България“, но сега тези продукти ги няма. Преди няколко години Норбеков нарече „килъри“ фермерите, които работят единствено заради европейските субсидии, забравяйки националните си интереси.

Колкото и да е странно, тъкмо такива мисли „изскочиха“ от огромния казан на популярния телевизионен шеф-готвач Ути Бъчваров. Пред камери и фотоапарати той атрактивно забърка миналата седмица в задния двор на Министерството на земеделието и храните традиционна българска лятна гозба миш-маш. Хайдушкият казан побра 1000 яйца, 20 килограма лук, 15 килограма сирене, 10 килограма извара, 20 кг печена капия и 15 кг домати, 30 връзки пресен лук и 30 връзки магданоз. Изрично ще споменем, че всички продукти бяха „истински“ - от сиренето и изварата, до зеленчуците и подправките. Произведени от дребни фермери по традиционен начин. И тъкмо тук бе атракцията, защото в традиционния миш-маш, който масово си похапваме, обикновено няма български зеленчуци, а сиренето и изварата са от имитиращи продукти.

А защо в двора на МЗХ, попитахме участниците в кулинарното шоу.

МЗХ е един от органите, които се грижат на нашата трапеза да има истинска храна”, коментира Ути Бъчваров. По думите му има хора, които искат да ядат фермерски продукти и има фермери, които да ги произвеждат. „Затова правим този мини-фермерски събор, за да покажем на хората, които решават малките букви от закона, че вкусът има значение”, коментира Ути, допълвайки, че продуктите в храната са главният фактор да бъдем здрави.

Всъщност това бе трето поред кулинарно събитие „Обяд с вкусни храни от Балкана“ в МЗХ. Първото му издание бе през 2014 година, последвано от кулинарни демонстрации в Швейцарското посолство в София, Българското посолство в Берн и няколко още събития. То е част от българо-швейцарския проект "Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони", известен накратко като „За Балкана и хората“. Той стартира през септември 2012 г. с бюджет от 4.79 млн. швейцарски франка, от които 590 хил. швейцарски франка е съфинансирането от българските партньори. Дейностите се осъществяват в девет Натура 2000 зони в Западна и Централна Стара планина и в национален мащаб.

В резултат на швейцарското финансиране дребни фермери от северозападния район на страната предлагат продукцията си от мобилни хладилни витрини на съботния пазар в софийския квартал „Борово“, участват във фермерските пазари за Коледа и Великден в столицата, на национални празници и изложения.

Такива дегустации се правят и в европейските институции, например три дни в сградата на Еврокомисията служителите ядат биохрани. Нещо подобно се опитваме да направим и тук, идеята е тези храни да стигнат до потенциални клиенти“, заяви Стоилко Апостолов, управител Фондация за биологично земеделие „Биоселена".
На импровизирания обяд за поне 300 служители на МЗХ, в задния двор на ведомството се представиха девет ферми. Ще ги изброим поименно, защото такива в България са много малко. Те не гонят европейски субсидии, а на собствен риск и финансиране са започнали малкия си бизнес. Повечето от тях са минали през иглените уши на лицензиращите фирми за биопроизводство.

Ферма „Чемерник“ от с. Бов с 15 млечни крави и 110 млечни овце, притежаваща 700 дка пасища и ливади, представи своето овче и краве сирене. „Ферма под Балкана“ от карловското село Васил Левски, където на 1800 дка се отглеждат 110 биволици, 600 овце от редки породи, 80 кози и 25 млечни крави, за пореден път доказа качеството на продуктите си - кисело мляко и сирене, съответно биволско, овче и краве. Във фермата „Братя Пендански“ от врачанското село Алтимир се грижат за 34 млечни крави на 500 дка пасища и правят великолепен кашкавал по стара българска рецепта. Иван Иванов от с. Железна, община Чипровци, който отглежда 100 кокошки, предостави пресните яйца за миш-маша, забъркан от Ути Бъчваров. Христо Василев от врачанското село Нефела отглежда 30 крави на 850 дка ливади. Той предложи за дегустация сирене и кисело мляко.

По традиция пчеларите отбелязаха силно присъствие на подобни събитие. Пчелин Попови от Калофер притежава 110 пчелни семейства и предлага разнообразни биологични пчелни продукти. Пчелин Начеви, също в Калофер, има 200 пчелни семейства и също осигурява биопродукция. Пчелинът на Теодор Пушкаров от с. Меляне, Георги Дамяново има 150 пчелни семейства, като произвежда и конвенционален мед.

Интересно в този ред на фермери е присъствието на фирма „Синевка“ ООД, създадена в Чипровци от три жени, работили оръжейния завод в Горни Лом до деня на взривяването му. Както в. „Гласът на фермера“ писа за тях, сега те произвеждат невероятно богата гама домашни сладка от диви плодове, био сокове и пюрета, лютеница по бабина рецепта. Техният проект в „За Балкана и хората“ включва изграждането на хлебарница, непосредствено до сладкарския им цех и магазинче. Трите жени вече стискат палци строителните работи да минат по вода и най-късно догодина да заработи фурната за ръчен хляб.

Присъстващите на импровизирания фермерски базар в агроминистерството опитаха биволско, краве и овче сирене, различни видове кашкавали, мед, сладка с горски плодове и вина. Като един от най-привлекателните за опитване продукти се очерта кашкавалът с боровинки. Не му отстъпва и десертът от биволско кисело мляко с орехи, обилно полят с мед. А любителите-винари с чаша в ръка оживено разговаряха за предимствата на бялото или червеното вино през лятото. Някои от предлаганите бутилки бяха също с етикет биопродукт, което във винарството си е висш пилотаж.

Общо 840 са регистрираните фермери у нас, които могат да реализират продукцията си директно до краен потребител и без посредници, съобщи Любомир Кулински, директор на дирекция „Контрол на храните“ в Българската агенция п охраните (БАБХ). По думите му Наредба 26 на МЗХ, която вече три пъти е преправяна, цели да осветли пазарите на фермерски храни.

Едно от предимствата на тези пазари е допирът до производителя, неговият разказ къде и как произвежда, като по-разговорливите дори споделят стари или собствени рецепти. Други пък – своите наблюдения от практиката. Така Христо Василев обясни, че в различните сезони сиренето сменя вкуса си, тъй като на полето, където животните пасат, има различни видове треви. Според това и качеството на млякото е различно, поясни той. „Нашето сирене е леко солено, защото солта е основният консервант”, коментира Василев, който е собственикът на малка ферма от около 40 животни. Той обаче обясни, че това не е проблем, тъй като клиентът може да си го изкисне.

Най-приказливи са пчеларите. С тях, без да усетите, може да разговаряте дори час и да научите всякакви тайнства от живота на пчелите, тънкостите при производството на мед и производните му продукти или пък за какви болежки да ги ползвате. Производителите обясниха, че цветът на меда зависи от годината на производство и от времето. Ментето много трудно се разпознава. Захаросването също не е критерий - и истинският мед се захаросва, и ментето също, твърдят пчеларите.

На такива живописни пазари се вижда, че опазваната природа дава поминък за местните хора и устойчиво развитие на района им, а българите имат достъп до вкусна и качествена храна. Но защо ли трябва да дойдат швейцарци, за да ни покажат какво сме загърбили в последния четвърт век? В рамките на проекта наскоро бе открита Национална генетична лаборатория в Изпълнителната агенция по селекция и репродукция към МЗХ. Определянето на породите с нови методи ще позволи резултатите да бъдат признати от международната общност и да се правят референтни ДНК – анализи, ще могат да бъдат създадени генетични карти на националните породи и да се разкрият закономерности, необходими при разработване на развъдни стратегии и програми за съхранение на генетичните ресурси.

С една дума – пълен напред към забравените, стари породи животни и сортове растения, към традиционните храни. И дано погребението им не се е състояло.

Публикувана в Агроновини

След дълги бюрократични процедури Европейската Комисия удължи лиценза на глифозата за още 18 месеца. В бележките на решението обаче се посочва, че всяка страна членка поема отговорността да реши за себе си какво ще се случи с глифозата на нейна територия.

 

Публикувана в Растениевъдство

Необходимо е да бъдат отменени ограниченията при търговията с различните видове животински продукти и частично при живите говеда, твърди министърът на земеделието Десислава Танева

Ние предложихме ЕК да излезе със специално решение за промени в законодателството, касаещо заразния нодуларен дерматит. Необходимо е да бъдат променени икономическите регулации или по-скоро ограниченията при търговията с различните видове животински продукти, и частично при живите говеда. Инициативата е наша, но част от решенията, които ще се приемат от ЕК, на практика ще се ползват и от други страни. Заболяването вече е на 40 км от Румъния, а в Македония и Сърбия има много огнища. Това заболяване на практика ще продължи да се разпространява.

Имаме приет план за действие за цялата страна. Към момента 1,6 млн. лв. са одобрени за обезщетения за 155 огнища на зараза, където са евтаназирани са 1797 животни. След Консултативния съвет, проведен съвместно с браншовите организации на 1 юни т.г., ние предложихме минимална помощ de minimis за компенсиране на фермерите, чийто стада бяха унищожени. Ставката е от 140 лв. на теле под 6 месеца, което е под селекционен контрол, и до 900 лв. за крава под селекционен контрол. Тези сметки бяха направени на база пропуснати приходи, които са имали фермерите в този период от 6 месеца за повторно започване на производството. За да може икономическите щети да са по-малки, ние трябва да спазваме ограниченията, наложени от ЕК.

Затова настояваме ЕК да излезе със специално решение за търговия между засегнатите страни, каквито са, примерно, Гърция и България. Това се отнася за живи животни, без ограничение. По отношение на останалите ограничения – няма забрана дори в сегашното законодателство, единствено при контрола на произхода на съответното месо и задължението продуктите да са минали термична обработка.

Публикувана в Животновъдство

Санкции за 26,025 млн. евро са наложени досега на страната ни по старата Програма за развитие на селските райони. Това става ясно от информация на аграрното министерство. Финансовите корекции по ПРСР 2007 – 2013 г. към днешна дата са в резултат на 14 проучвания на ЕК между 2011 и 2016 г. Под лупата на европейските инспектори е било изразходването на средства по мерки 211, 212, 213 и 214 до 2011 г., както и начина за разпределение на средствата по останалите мерки от програмата.

Първоначално общият размер на наложените санкции е бил 294, 5 млн. евро, но има предложение наказанията по някои от проведените инспекции да бъдат намалени. Европейската комисия вече е одобрила по-малка санкция по проверка на проектите по мерки 121 и 123 и вместо първоначалните почти 3 млн. евро, сумата е свита до 317 хил. евро.

Все още се чака решението на Брюксел за корекции по проверките, които са обхванали мерки 321 и 322 в периода 2012 – 2014 г. Там е предложението за най-голямото наказание – 235 млн. евро, но след намалението се очаква санкцията да падне до 28,4 млн. евро.

Освен това друга санкция от почти 3 млн. евро може да бъде свита десет пъти до малко над 300 хил. евро, ако ЕК реши. Обект на нарушения отново са двете най-атрактивни мерки през стария програмен период сред неземеделските дейности – 311 и 312. По тях се изградиха хотели в селските райони и се разкриха предприятия, работещи в неземеделски сектори в селските общини.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта