През първата десетдневка на април метеорологичните условия за растежа и развитието на селскостопанските култури в полетата на Украйна се оказаха напълно удовлетворителни за есенниците и съвсем неудовлетворителни за ранните пролетни зърнени и зърнобобови култури, става ясно от обзора на Украинския хидро-метеорологичен център, цитиран от електронното издание АПК-Информ. „Липсата на валежи и ниската относителна влажност на въздуха в съчетание с усилването на вятъра водеха до възникването на суховеи. Налице бе бързо съхнене на горния слой почва (5-10 сантиметра), което задържаше и затрудняваше покълването на семената и поникването на засетите ранни пролетни зърнени и зърнобобови култури”, обясняват експерти на центъра последиците от създадената метеорологична обстановка в Украйна.

В доклада се посочва също, че образуването на слани е било опасно за вече поникналите ранни пролетни култури, като на места в южните области на Украйна са регистрирани увреждания по кълновете на пролетния ечемик.

Публикувана в Бизнес

Дъждът, който падна през последните няколко дни в област Добрич, зарадва зърнопроизводители и експерти и върна надеждите на хората за съдбата на есенниците.

„Това беше дъждът, който чакахме! Важен е и за есенниците, и за пролетните култури. Ако продължи да вали и през следващите няколко дни, както обещават синоптиците, сумарно ще се съберат около 40 л на кв метър, което ще се отрази благоприятно върху развитието на земеделските култури”

– коментира за ПроНюз Добрич Радостина Жекова – председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

Дъждът ще повлияе добре върху есенниците, смята и проф. д-р Иван Киряков – зав. секция „Селекция на зърнено-житните и бобовите култури” в Добруджанския земеделски институт. „Посевите, които бяха започнали да пожълтяват, започват да зеленеят. Дъждът е идеален и за пролетниците, тъй като влагата и добрата температура на въздуха ще се отразят добре върху поникването на растенията. Този дъжд ще помогне и на рапиците, които започват да цъфтят” – каза проф. Киряков.

Все още е рано за окончателна оценка на влиянието на падналия дъжд, посочи Десислава Иванова, директор на Областна дирекция „Земеделие” в Добрич. Тя добави, че през следващата седмица предстои повторно обследване на 10% от площите с есенни култури в областта, за да се установи състоянието на житните посеви.

Публикувана в Агроновини

Проблемите съпътстват есенниците още от поникването им. Препоръчват се две, а при обоснована необходимост и три фунгицидни пръскания, но направени навреме и с подходящи препарати

Агр. Петър Кръстев

Вече се усеща, че краят на зимата наближава, но това буди още по-големи тревоги у зърнопроизводителите. Никак не ги успокояват и непрекъснатите уверения от страна на специалистите (предимно от търговските фирми), че посевите наваксват закъснението и ще излязат от зимата в оптимална фаза. Защото опитните очи на земеделците, които се занимават със зърнопроизводство, виждат картината по друг начин и то не през розови очила.

Природата не търпи празно пространство и в случая – в черните доскоро ниви, в празните пространства се настаниха плевели. Те, както всички знаем, са много по-адаптивни от културата и бързо се развиват, което доста ще усложни борбата. Защото, докато дойде времето за пръскане, със сигурност плевелите ще са прераснали.

Но не само плевелите ще създават проблеми в посевите със зимни култури. Тази година, повече от всяка друга, и болестите рано се настаниха. Това почувствахме и ние, в редакцията, – притеснени земеделски производители ни се обаждат непрекъснато, пишат ни писма, изпращат ни снимки с болни растения с молба да посредничим и да предупредим колегите им за опасностите.

Оказва се, че заразата с кафява ръжда по пшеницата е вече факт и то не от сега, а още от есента, с поникването на пшеницата. По този повод потърсихме за коментар компетентното мнение на доц. Петър Чавдаров от Института по растителни генетични ресурси в Садово.

Експертът подчерта, че поради топлата есен и подходящите температури е наблюдавано много ранно заразяване с кафява ръжда още от есента. Дори някъде (където посевите са поникнали навреме) се е наложило есенно третиране с фунгициди. Заразата тръгва от самосевки, върху които заболяването се съхранява и оттам инокулира съседни посеви с житни култури. Нападат се предимно посеви с чувствителни сортове, където агротехниката е занижена, има прекомерно азотно торене, не е спазен сеитбооборотът и др. фактори. В момента това, което наблюдават земеделците, са уредоспорите и мицелът на гъбата, с които заболяването презимува, но на този етап не могат да се предприемат някакви мерки. Според доц. Чавдаров, независимо че болестта е най-агресивна малко преди изкласяване, наличието на зараза от есента може да причини силно нападение още в края на март и началото на април при покачване на температурите над 20С и чести превалявания. Затова препоръката на фитопатолога е: стопаните трябва да са много внимателни и след 15 – 20 март и да правят непрекъснати обследвания на посевите всяка седмица. Според специалиста е несериозно някой зърнопроизводител да смята, че ще мине без пръскане. Дори едва ли ще е достатъчно само едно пръскане, за да се предотвратят инфекциите. Защото освен кафява ръжда, при очертаващото топло време, доцентът прогнозира, че ще се развият и други болести. Затова той препоръчва две, а при обоснована необходимост и три фунгицидни пръскания, но направени навреме и с подходящи препарати. Освен болестите, голяма е вероятността слабите посеви да бъдат и в по-голяма степен нападнати от неприятели. Затова, предвид необичайната за есенниците година, повече от всякога е необходимо зърнопроизводителите да търсят и компетентната помощ на независими добри специалисти, за да вземат най-правилните и навременни решения за посевите.

Публикувана в Растениевъдство

Тази характеристика даде Мариела Йорданова от НАЗ, без да се ангажира с оптимистична прогноза

Агр. Петър Кръстев

Мариела Йорданова от НАЗ направи кратка характеристика на състоянието на есенните култури пред аграрни медии на семинар в Правец. Ето главните акценти в нейното изказване:

В Североизточна България, без да се визира Добруджа, есенниците са в добро състояние, но не може да се каже, че то е много добро или отлично. По-тревожно е състоянието на късните посеви и на ечемиците. Най-ранните посеви също не са особено добре, защото имат много вредители. Причините за това състояние са тежкото есенно засушаване, както и отпадането на братя. Но все пак има посеви и в много добро състояние, коментира специалистката.

Не така стои въпросът с посевите в Северозападна България, Централна Северна България, в част от Добруджа, където състоянието на рапиците е драматично. В Южна България ситуацията също не е добра. Това се дължи на много тежката суша есента. Сега тревогата е, че времето през февруари е малко по-топло от обичайното за този месец. Ако в Северна България не падне тежък, дебел сняг, няма да има добри есенници, прогнозира Мариела Йорданова. „Но все още има надежда, защото зимата е преминала наполовина. При всички положения, каквото и да се случи оттук нататък, както и да реагираме с агрохимически мероприятия, нещата ще са с една крачка назад“, обобщи коментара си агроном Йорданова.  

Публикувана в Бизнес

Препоръки към земеделците на Пламен Петров – технически консултант по селекция, семепроизводство и внедряване на нови сортове пшеници в „Пестицид”

Агр. Петър Кръстев

В изложението си пред участниците в семинара на фирма „Пестицид” ЕООД – Шумен в курорта Златни пясъци, техническият консултант на фирмата Пламен Петров направи моментна снимка на положението с есенниците в страната и даде ценни препоръки за предстоящите мероприятия на земеделците.

Състояние на есенниците към момента

Пламен Петров характеризира тази есен като доста особена. В по-дългосрочен план назад у нас е имало 4-5 подобни години, без поникване на пшеницата до 1 ноември. Тази година се е получил точно този вариант. Една от основните причини в някои райони пшениците да не поникнат е липсата на влага. Положението в страната си остава много различно, поясни г-н Петров и описа следната картина. В Предбалкана, като се започне от Врачанския Балкан и се стигне до Варна, близо до планината, има доста посеви, които са в напреднало състояние, особено в района на Луковит, Угърчин, Ловеч, Летница към Велико Търново, малка част на Омуртаг. Там има пшеници в начална фаза на братене. Изненадващо е положението в Южна България – там е имало нормални валежи есента и сега пшениците са малко по-напред от черноземите в Северна България. Най-жестоко е положението в Централна Северна България – от Обнова до Видин. В този район има посеви, които още не са поникнали, едва сега тръгват.

Какво следва да се направи оттук нататък?

Пламен Петров не се наема да даде точна характеристика как ще се развиват посевите, прогнозата е свързана с доста неравномерните температури. Температурите докъм 22 – 24 февруари се очакват да бъдат около 10°С, което според специалиста показва, че дотогава няма да наблюдаваме по-рязко развитие на пшеницата. И макар че през последните 10 дни пшеницата в Северна България е започнала да позеленява, все още темповете на забавяне на нейното развитие не са приключили, констатира специалистът.

Годината е подходяща за обективна преценка на сортовете

В тази връзка г-н Петров посъветва земеделците да си направят преценка на сортовете, които сеят. Според него някои от сортовете независимо от лошите условия се развиват много добре. Въпреки малкото валежи и ниските температури през ноември те са успели да развият добра коренова система от порядъка на 5 – 6 см. Но някои сортове са забавили развитието си, от което не следва, че те не струват или че не може да се разчита на тях, предупреди земеделците Пламен Петров. Има моменти, които са много важни отсега нататък, най-важният от тях е предстоящото хранене. Но в отделните райони, в отделните стопанства, в зависимост от структурата на почвата картината е различна, поради което не могат да се направят общи изводи. Карбонатният чернозем по-бързо се затопля и има хранителни вещества в горната част на орния слой, но там самото растения няма коренова система, която да тегли тези хранителни вещества и да ги преработва. Така че трябва да се вземат решения на място. В случая земеделците имат на разположение екипа от специалисти на „Пестицид”, които могат да ги консултират как да подходят в конкретните ситуации, насочи земеделците Пламен Петров. На много места пшеницата е 1-ви – 2-ри лист, а я торят с азот, предимно карбамид, с укор сподели той.

Междинните култури могат да създадат проблеми на есенниците

Пламен Петров изложи пред земеделците още един проблем: на много места вече се използват No-till и Strip-till технологии. При междинните култури, които се сеят по-рано, тази есен се наблюдаваше добро поникване и развитие. „В случай че имаше нормално поникване и при есенниците, щеше да има негативен ефект от съсредоточаване на неприятели в посевите”, каза специалистът и предупреди, че това вероятно ще се случи тази пролет и ще се наложи да се използват инсектициди.

Пламен Петров обясни причините, обуславящи тази ситуация: При по-ранната сеитба на междинните култури има условия те да поникнат нормално и в момента са в много по-добро състояние от есенниците. Там обработките са по-малко и фактически има добри условия да се развиват и неприятели. Тази година са открити три нови карантинни за България неприятеля, които ще нападнат основно житните култури – царевица и пшеница, съобщи г-н Петров. „Затова на този етап търсете консултации с колегите специалисти и не правете излишни разходи, защото много е важно кога ще предприемете необходимите мерки”, посъветва земеделците агрономът. При евентуално влажна пролет, особено за Добруджа, Силистра и Разград, има вероятност от развитие на кореново гниене, предупреди още специалистът. Затова ще е необходимо по-прецизно обследване на площите и наблюдение на различните сортове пшеница, за да може всеки стопанин да си направи оценка за всеки един сорт как се развива и доколко е устойчив на заболявания.. Специалистът препоръча да не се правят прибързани оценки, защото има сортове, които се развиват по-бавно, но дават нормален добив.

Накрая Пламен Петров обобщи оценката си – до голяма степен всичко зависи от пролетта. И пожела на земеделците тази пролет да е по-нормална, не толкова влажна, за да могат те да извършат всички мероприятия навреме и да получат нормални добиви.

Публикувана в Растениевъдство

Не само реколтата от есенниците е застрашена още от самото начало, но под въпрос е и бъдещето на пролетниците

Агр. Петър Кръстев

Отпреди 10-11 години не сме били свидетели на подобна суша, каквато ни сполетя тази есен. Явлението е повсеместно и засегна цялата страна. Дъжд не валя нито в равнините, нито в планините. Сушата ще засегне всички сфери, защото дефицит вече има и във водните басейни. Но най-силно засегнати от това природно бедствие остават земеделците, които безпомощно кършат ръце и изпадат в отчаяние. Както коментират метереолози, в еднометровия почвен слой няма никакво наличие на влага. Дъжд със стопанска стойност не е валял повече от три месеца. Падналите на отделни места спорадични валежи от 3 – 5 литра на кв. м не подобряват, а напротив – влошават картината, като провокират фатално поникване. Почвата пресъхна и в нея не остана грам влага. Всичко това се отрази изключително негативно на земеделското производство и вероятно на места ще има пагубно въздействие върху есенните култури.

Почти никъде не могат да се видят дружно поникнали посеви от пшеница и ечемик, от рапица още по-малко. Дори и първите засети площи с пшеница не са братили. Изключенията са на минимален процент площи, главно там, където в края на август и началото на септември са паднали локални валежи в количества около и малко над 15 литра на кв. м. Отсега стопаните с тревога говорят за разораване на рапици, които не са поникнали, и посевите нямат нормална гарнираност с растения. Да не говорим, че на много места дори да има необходимият брой растения, те няма да могат да влязат във фазата за успешно презимуване розетка. Съдбата на такива посеви засега не може да се предскаже.

Слабите растения са податливи на вредители

Както сме свикнали да казваме, – една беда никога не идва сама. Такава е ситуацията и през настоящата есен. Заедно със сушата, която не позволи нормално поникване и развитие на есенниците, дойдоха и вредителите – болести и неприятели. В Добруджа посевите с пшеница са нападнати от хесенска муха и на места зърнопроизводителите вече третираха площите. И друга година е имало известно нападение от житните мухи есента, но когато посевите са нормално развити и имат достатъчно братя, тези повреди не са от съществено значение. Бедата през тази година е, че при липса на братя неприятелят снася яйцата си върху основното пшенично растение. След излюпване ларвата поврежда именно централното стъбло и от тези растения не може да се очаква много.

Слабото развитие на посевите доведе и до ранно нападение от ръжди по пшеницата, като на места вече има изведена борба с фунгициди.

Посевите с пшеница на царевичен предшественик са обект на нападение и от още една напаст – полската мишка. Нападението е масово и стопаните залагат отровни примамки. От друга страна, пшениците, засети на площи с този предшественик, поникват най-трудно, дори има такива, които още не са поникнали.

Трябва да отбележим, че на фона на фаталната суша, технологиите все повече имат основно значение в растениевъдството. На местата, където се правят минимални обработки на почвата и веднага след прибиране на предшественика, както и директните сеитби, в почвата има повече запазена влага и посевите поникват дружно.

От суха есен, посевите влизат в студена зима

Синоптиците прогнозират, че температурите рязко падат. Предстои слабите растения да попаднат под следващия стрес – ниски температури. Липсата на влага в почвата не позволя нормално изхранване, защото, от една страна, кореновата система не е достатъчно добре развита, от друга, – няма как да се усвоят хранителни елементи от сухата почва. Изоставането във физиологичното развитието на посевите също е рисково за успешно презимуване на растенията. Напълно възможно е, ако зимата е безснежна и ветровита, масово да се наблюдава физиологично изсъхване на растенията.

Твърде мрачна е предполагаемата картина, която в момента описваме. Дано не сме лоши пророци и състоянието да се подобри. Но каквото и да се случи оттук нататък, щетите, които сушата нанесе на есенните култури, няма как да бъде компенсирана. Изоставането на растенията в края на ноември е факт и той няма как да не се отрази негативно на растенията. На места сушата е толкова драстична, че има изсъхване на растения, а слабите растения са изкючително податливи на нападение от болести и неприятели.

Продукцията от пролетници залежава

Прекалено рано е да се каже, но липсата на влагозапасяване към този момент може да се окаже фатална и за пролетните култури царевица и слънчоглед. Не се знае дали ще се стигне до набавяне необходимия запас зимна влага най-малко от 500 мм за тези култури. То и без друго ниската цена и липсата на търсене от купувачите задържа слънчогледа от тазгодишната реколта по складовете на производителите. Въпреки по-високите добиви от културата, ниската изкупна цена от 520 – 530 лв/т не е достатъчна да покрие вложените разходи, както и рентата, която се изплаща на декар. Отсега се говори, че следващата година ще има повишено търсене на олеиновите слънчогледи, за които обаче няма достатъчно семена.

По-добре се търгува царевицата, която се изкупува по 270 лв/т. Сравнително добра е и търговията с пшеница, която, разбира се, не е хлебна. Въпреки това цената от 350 лв/т устройва производителите.

Лоша шега изигра на производителите и залитането им по нахута тази година. Оказа се, че протеиновата култура не се търси, освен това качеството й е доста ниско. То се дължи на валежите в края на юли и началото на август, които доведоха до набъбване на зърната, които впоследствие се сбръчкаха от сушата. Не само липсата на търговски вид е причина за залежаване на стоката. Производителите бяха подведени от високите цени миналата година от 2000 – 2100 лв/т, но се оказа, че нахутът е изкупуван за заготвяне на семена. Тази година това вече не е актуално и няма търсене.

Публикувана в Растениевъдство

Дефицитът на влага в почвата продължава повече от 100 дни не само у нас, но и в цяла Европа

Агр. Петър Кръстев

Поредна ситуация на непредвидимост сервира времето на земеделските производители и тази есен. Този път потърпевши са земеделците, които стопанисват и обработват най-голямата част от земеделските площи в страната - зърнопроизводителите. Невероятно сухата есен кара засетите семена дълго да стоят в почвата, което силно ги изтощава и изчерпва кълняемата им енергия. На местата, където имаше минимална влага за покълване, пониците изсъхват от последвалия дефицит на влага.

Трагично е състоянието на есенните култури в цялата страна. Повече от три месеца никъде не е валял дъжд със стопанска стойност. Спорадичните валежи в минимални количества от 2-3 до 4-5 литра на кв. м само провокират семената към покълване и впоследствие ги тласкат към гибел от силния дефицит на влага.

В резултат на тази изключително неблагоприятна за есенните култури картина, почти никъде в страната няма нормално развити за сезона посеви. Там, където има поникване, то е неравномерно, растенията са хилави, корените им са слабо развити, фазата изостава във времето. Това се отнася както за зимните житни култури, така и за зимната маслодайна рапица. Не се очертава възможност растенията и от двете групи култури да успеят до настъпване на зимните студове да наваксат фазата, в която могат да презимуват успешно.

В такава ситуация трудно може да се направи нещо, безсилни са и фермерите, които са си свършили работата както трябва, но по-нататък нещата не зависят от тях.

Очертава се доста непредвидима картина в полето както през зимата, така и напролет, когато ще се види кои култури ще оцелеят. Възможно е да има тотално пропадане на площи, което ще принуди стопаните да развалят посеви и да търсят алтернатива с пролетни култури. А изборът от такива не е много голям, трябва да се спазва и сеитбооборот, така че без да сме прекалено черногледи, трудностите предстоят.

Държавата доколкото ни е известно едва ли ще направи нещо съществено, за да подпомогне стопаните в тази очертаваща се трудна стопанска година.

Ако все пак прояви разбиране и отовност за подпомагане, може да вземе пример от държави като Полша, Швеция и Германия, чийто правителства вече стартираха програми, с които ще подпомогнат своите земеделци.

Продължителната суша нанесе значителни щети на селското стопанство в много части на Европа. В редица страни за пострадалите фермери вече работят програми за държавна подкрепа. Нашите фермери също се нуждаят от такава подкрепа!

Как Полша ще компенсира своите фермери?

Миналата седмица правителството на Полша взе решение за изплащане на държавни помощи на фермерски стопанства, пострадали от сушата. В края на годината агросекторът трябва да получи около 187 милионов евро субсидии за понесените щети. Министрът на селското стопанство на Полша Яна Кшиштоф Ардановска, казва че планираните компенсации са до 234 евро за хектар.

В Швеция помощ за щетите от сушата ще получат животновъдите

Добивите на зърно в Швеция са най-ниски за последните 30 години. Правителството там е отделило за фермерите, пострадали от сушата, помощ в размер на 117 млн. евро. Но за разлика от поддръжката на растениевъдите (както е в ситуацията с Полша), в Швеция основно внимание се отделя за поддръжка на животновъдите, за чийто животни в резултат на сушата фуражите не достигат.

Фермерите в Германия също ще получат компенсации

Сушата в Германия е призната за бедствие от национален мащаб. Федералният министър на селското стопанство Германия Юлия Клекнер съобщава, че фермерите ще получат компенсации за щетите общо в размер на 340 милионаевро!

„Заявявам, че сушата тази година е събитие от национален мащаб“, казва Клекнер миналата сряда в Берлин. Тези фермери и компании, чийто агробизнес се намира под заплаха от прекратяване поради загубите, могат след проверка да получат компенсация за над 30% -на загуба на добив средства от федералната програма. Така правителството определя конкретните мерки за поддръжка.

Според министър Клекнер, тази година Германия се е сблъскала с най-високата температурна аномалия от началото на записите на времето от 1881 година.

Публикувана в Растениевъдство

Падналите валежи възпрепятстваха жътвата на някой есенни култури в страната. Публикувани оперативните данни на експерти на МЗХГ към 12.07.2018 г. показват, че са реколтирани със 7% по-малко площи с пшеница спрямо отчетените по същото време на 2017 г., а при площите с тритикале, ечемик и ръж намалението е по-съществено - от 12,3% до 18,2%. При тези култури (с изключение на ръжта) се наблюдава и по-нисък среден добив - с между 4,4% (при пшеницата) и 11,8% (при маслодайната рапица). В резултат, прибраните количества пшеница, тритикале, ръж и ечемик са под миналогодишните, като най-съществено е намалението при ечемика – с 22,1%. До момента, единствено реколтата от маслодайна рапица е над нивото отпреди една година (с близо 33%), което се дължи основно на по-ранното й прибиране.

Публикувана в Бизнес
Вторник, 13 Февруари 2018 12:44

Топлата зима носи проблеми

Житните посеви така и не можаха да преминат през дълбок покой и огладняха преждевременно

Агр. Петър Кръстев

Необичайно топлата зима даде възможност за наваксване на изостаналите във фенологично отношение посеви с пшеница и ечемик. Но хубавото от тези климатични условия като че ли се изчерпва дотук. Почти през цялата зима зимните житни култури, макар и слабо, не спряха да вегетират. Това, от една страна, доведе до разкаляване на растенията и невъзможност да преминат през дълбокия зимен покой, който им е необходим за нормалното протичане на яровизационните процеси. От друга страна, в резултат на зимната вегетация беше изчерпан достъпният азот в почвата и наблюдавахме явление, което отдавна не сме наблюдавали – масово жълтеене на посевите. Жизнената дейност на растенията ставаше за сметка на натрупаните резервни хранителни вещества, което ги прави по-слаби и изнежени и като следствие – податливи на неблагоприятни въздействия. Съществува повишен риск от измръзване при евентуално рязко падане на температурите под минус 15°С.

За състоянието на посевите в Южна и Северна България потърсихме мнението на двама специалисти.

Фитопатологът доц. д-р Петър Чавдаров от ИРГР Садово смята, че към момента по-голямата част от посевите със зимни житни култури в Южна България е в добро състояние. Повечето производители са направили подхранване с карбамид още през януари, а сега разхвърлят амониева селитра. Чрез това подхранване посевите в тази част на страната ще преодолеят по-бързо азотния глад, за разлика от тези в Северна България, където условията не позволяват да се влезе в полето. Според специалиста не се наблюдава нападение от септория, брашнеста мана, жълта и кафява ръжди и други икономически важни болести. Поради топлата и умерено влажна зима се очаква инфекциозният натиск от патогени през март и април да бъде доста висок, прогнозира фитопатологът. Макар и без снежна зимна покривка, за момента влагата за посевите е достатъчна благодарение на честите превалявания от дъжд. Разбира се, очакванията за повече валежи през пролетта остават.

Има и една малка част посеви от пшеница и ечемик в Южна България, които се намират в по-лошо състояние. Причината за незавидното им развитие е неспазване на агротехническите изисквания – лоши обработки, сеитба с необеззаразени семена, късна сеитба и др. Резултатът е, че тези посеви са още във фаза 3-ти лист и от тях не може да се очаква нищо добро, коментира доц. Чавдаров.

Зърнопроизводителят Костадин Костадинов, председател на регионалния съюз на зърнопроизводителите в Добруджа, подкрепя мнението, че състоянието на посевите в Добруджа в момента е добро, въпреки че изпитват азотен глад поради относително топлата зима. Този глад е по-силно изразен при силно братящите сортове, където дори вече по-слабите братя отпадат, уточни специалистът. В момента полето е доста влажно и не позволява да се прави подхранване на посевите. В резултат на топлата и влажна зима и в Добруджа очакват по-силен натиск от болести през пролетта, още повече че около 80 –90% от засетите сортове пшеница са от западноевропейска селекция, която изисква повече грижи срещу патогените. Още отсега се наблюдава малко нападение от кафява ръжда. Зърнопроизводителите сеят чужди пшеници, защото искат да получат добив и да имат по-добри икономически резултати, аргументира се фермерът. Българската селекция на пшеници според него е занемарена и предлаганите сортове не са конкурентни, затова зърнопроизводителите ги избягват.

Няма поражения от житен бегач, защото в Добруджа работим професионално, културата ни на земеделие е на високо ниво, заяви г-н Костадинов. – Почти нямаме повторки, а ако някъде има малко площи, то на тях са взети всички превантивни мерки. Няма голяма популация и от мишки, тъй като есента добруджанци са извеждали борбата двукратно.”

Рапицата в Добруджа също е презимувала добре при тези меки условия. На повечето места се е развивала добре, само някъде картината е по-пъстра, поради късна сеитба, коментира специалистът. Има известен процент изтеглени растения.

В момента се правят последни уточнения по плановете за пролетната сеитба, каза Костадин Костадинов. Върви и регистрацията на земеделските производители по Наредба №3. От 1 януари 2018 г. влезе в сила регламент на ЕК за екологично насочените площи (ЕНП), който забранява в тях да се използват препарати за растителна защита.

Все още е повишен интересът към нахута, който е специфична, малко позната, но интересна за производителите култура, сподели г-н Костадинов. Висок е интересът и към останалите протеинови култури, най-вече грах. Производителите, които ги отглеждат и като ЕНП (без химия) култури, ще получат допълнителни субсидии. Намеренията за сеитба на нахут в страната са доста големи: над 1,200 – 1,300 млн. декара. Въпреки отсъствието на снежна покривка, влагозапасяването на почвата е добро, завърши коментара си Костадин Костадинов.

Публикувана в Растениевъдство

В резултат на удължената вегетация растенията изпитват азотен глад

Агр. Петър Кръстев

В резултат на аномално високите температури през декември, само до преди седмица при зимните житни култури вегетацията все още не беше преустановена. От една страна, това се отрази добре на късно поникналите посеви – те успяха да наваксат развитието си, в резултат на което към момента почти всички есенници в страната са в оптималната за периода фаза – братене. От друга страна, удължената вегетация, благодарение на сравнително високите температури през зимния месец – от 7-15°С, доведе до изнежване на растенията и не позволи нормалното протичане на характерните за сезона процеси.

Поради това че зимните житни култури не встъпиха навреме в пълен покой, в тях настъпиха закономерни изменения от морфологичен и физиологичен характер: умерено се увеличи размерът на конуса на нарастване, нарасна коефициентът на братене, увеличи се масата на растенията. Отсъствието на ниски отрицателни температури и големи денонощни амплитуди не даде възможност в растенията нормално да настъпи процесът на закаляване. Температурните условия, както и достатъчната почвена влажност благоприятстваха растежните процеси и позволиха на растенията да изразходват натрупаните в недостатъчно количество резервни хранителни вещества, което доведе до значително намаляване на тяхната студоустойчивост.

При рязко падане на температурите има опасност от измръзване

Специалистите се надяват, че постепенното захлаждане, което се случи в края на първата декада на януари, и очакваните умерени студове във втората половина на месеца ще способстват за протичането на прехода на растенията към зимен покой и значително ще повишат тяхната студоустойчивост. Въпреки това, в случай на рязко падане на температурите и при отсъствие на снежна покривка в продължение на 4-5 дни, има сериозна опасност посевите да пострадат от повреди, причинени от измръзване. При тази ситуация състоянието на зимните житни култури в момента може да се оцени като задоволително. За тяхното успешно презимуване има необходимост от добра снежна покривка, която да ги предпази от негативното въздействие на резки температурни промени.

Силно се надяваме да не се реализира прогнозата на метеоролозите, за вероятността от падане на леден дъжд в равнинните райони на страната. Подобно събитие наистина би нанесло необратими негативни последици върху недостатъчно закалените посеви с пшеница и ечемик, така както се случи през 2000г. Тогава, след топъл декември, през който есенниците усилено вегетираха, падна обилен дъжд, последван от рязко падане на температурите до -17°С. В резултат на места в Добружда есенниците загинаха на от измръзване на 100% - явление, което не е наблюдавано през последните 100 години.

В резултат на удължената вегетация есенните посеви гладуват

Удължената есенно-зимна вегетация на пшениците доведе до още едно явление, което скоро не беше наблюдавано. Посевите, на които не е направено предсеитбено азотно торене, изчерпаха наличните количетва от елемента в почвата и вече изпитват силен азотен глад. По тази причина в момента в Добруджа масово се наблюдават пожълтели пшенични полета. Това допълнително ще се отрази негативно на бъдещия добивен потенциал на растенията. Проблемът до известна степен ще бъде решен след първото пролетно подхранване с азотен тор, което предстои да бъде направено.

Няма данни за повишена популационна плътност от мишки

Към момента няма конкретни данни по региони в страната за повишена популационна плътност от полската мишка. Има отделни стопанства, където вече са залагани отровни примамки. Това е главно на места, където предшественикът е бил царевица. Необходимо е специалистите и стопаните да правят периодични обследвания на посевите, за да бъде установено актуалното състояние на популацията на неприятеля.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 6

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта