• Зам.-министър Вергиния Кръстева и експерти обсъдиха със стопани от Добруджа проблемите в родното селско стопанство

  • Залата се оказа тясна, за да побере присъстващите над 150 производители от осемте общини

Габриела Събева

Нови правила, нови условия, нови възможности… Факт е, че през следващите години земеделието ще се развива чрез други механизми и в друга среда. Факт е, че българският стопанин трябва да съобрази редица нормативи и да понесе повече тежест – административна, финансова, лична. Как ще се справи и как ще оцелее – това са въпроси, на които земеделецът търси отговори.

Възможностите на държавата да подкрепи различните сектори от родното селско стопанство и прилагането на европейските регламенти у нас бяха представени пред повече от 150 земеделски стопани от Добричка област на информационна среща в Добрич, на която присъстваха зам.-министърът на земеделието Вергиния Кръстева и директори на дирекции от агроведомството. Те разясниха новостите при директните плащания, държавните помощи през 2020 г., предстоящите приеми по ПРСР 2014-2020, новите моменти в законодателството в сектор „Животновъдство” и Общата селскостопанска политика след 2020 г.

Статистиката показва, че Добричка област е първенец в производството на зърнени и маслодайни култури, обобщи зам.министър Кръстева. Регионът е на второ място по усвояване на средства у нас – по линия на европейското субсидиране и от държавни помощи. Общо земеделците от Добричка област са получили 927 млн.лв. за периода 2014 – 2019 г. Тази сума представлява над 6 % от общия ресурс за страната. Земеделският отрасъл в област Добрич формира 14 % от брутната добавена стойност.

Sreshta mzhg Dobrich 3

Добруджа е водеща в производството на зърнени и маслодайни култури в национален мащаб. Обработваемите земи в областта представляват 7,3 % от всички площи в страната, като общият им размер достига близо 3,500 млн.дка. Със 7 % са нараснали площите със зърнени култури в сравнение с 2014 г., когато стартира настоящият програмен период. За този срок седем пъти са нараснали посевите с технически култури. Ръст се отчита и при зеленчукопроизводството, което се удвоява, и при трайните насаждения, които нарастват с 15 %. През 2019 г. в Добричко се обработват над 11% от всички площи със зърнени култури и 8% от тези с маслодайни култури в страната.

Пред присъстващите представители на МЗХГ земеделските стопани от Добруджа поставиха част от проблемите, които ги вълнуват. Те алармираха, че овощарството, зеленчукопроизводството и пчеларството в Добричка област са обречени на гибел. По думите на производител не е възможно от Гърция да пристигат праскови у нас и да се продават на 50 ст., докато родното производство не може да оцелее. По-високите субсидии в съседната държава правят рентабилно производството, докато у нас стимулирането на овощарството започва едва след 4-5 години разходи и при настъпване на плододаване.

Общо 491 са земеделските стопани, които отглеждат плодове на територията на Добричка област, сочат данните на областната земеделска служба. Половината от насажденията с ябълки се отглеждат в трите черноморски общини Шабла, Каварна и Балчик. През предходната стопанска година от този плод са събрани общо 2 475 тона. Според статистиката най-много нови овощни градини са създадени в община Каварна. В цяла Добричка област новозасетите насаждения са със сливи, праскови, кайсии, бадеми, орехи и малини.

Един от фермерите, които са се насочили към овощарство, е Тодор Карагюлиев. През 2005 г. той създава овощна градина от 42 дка с 6 сорта ябълки, разположена в землището на село Българево в община Каварна. След 10 години обаче фермерът се отказва от производството на вкусния плод, тъй като според него няма бъдеще. Стопанинът калкулира много разходи за пръскане, поливане, торене, складове и т.н., което показва себестойността, а пазар няма. Вносът на по-евтини ябълки отвън подбива родното производство.

Подобна е картината и в зеленчукопроизводството, което се оказва нерентабилно за стопаните от община Каварна. През изминалото лято българският домат се превърна в дефицитна стока. Трудностите по отглеждането му са показател за това какво се случва в зеленчукопроизводството.

През 2019 г. най-много площи с домати са заложени от земеделците в община Каварна – 150 дка. В цяла Добричка област декарите са били 275. В крайморската община от десетилетия има традиции в производството на домати и чушки. За съжаление през изминалата година природата се оказа немилостива към фермерите, които отглеждат домати на открито и им поднесе мана, променливи и екстремни температури. Затова според стопаните най-удачната форма остава оранжерийното производство, което гарантира запазване на растенията и по-дълъг период на реколтиране, но изисква по-сериозни инвестиции.

Статистиката на Министерството на земеделието сочи, че 67 % от доматите у нас са внос. Това количество подбива родното производство, което през лятото на 2019 г. излиза с много висока себестойност, изчисляват стопаните от Каварна.

В цяла Добричка област са регистрирани 849 земеделски производители, които отглеждат зеленчуци. Те представляват почти 30 % от фермерите в Добруджа. В същото време само около 2 % или 52 000 дка от обработваемите площи се заемат от зеленчукови градини. Оранжериите са едва 190 дка според данните на областната земеделска служба. В тях се отглеждат предимно домати и пипер. 69% от общата продукция зеленчуци в Добричка област се продава, 18% се използват за промишлена преработка, а 13% от зеленчуковата реколта е за собствена консумация.

Какви са възможностите на държавата да се намеси и да регулира нередностите в сектора, които спъват развитието му – това попитаха стопаните от Добруджа на срещата с представители на МЗХГ.

Запазват се правилата при схемите за подпомагане за плодове и зеленчуци за предстоящата кампания, разясни Преслав Петков от дирекция „Директни плащания”. Новост е въвеждането на официални теренни проверки за съвпадение на декларираната култура и начина на трайно ползване на земята. При положение, че се установи различна култура от предварително декларираната в заявлението за кандидатстване, ще се отчита като наддекларирана площ и ще се налагат санкции. Зам.-министър Вергиния Кръстева допълни, че това се случва заради опитите за злоупотреби, установени през 2019 г. Освен това проверките са констатирали 96 стопани, които са очертали парцелите си на други места, а не там, където са регистрирани правните им основания. Бенефициентите са заявили неправомерно 160 000 дка, като общо заявената площ за подпомагане по СЕПП е почти 250 000 дка. Тези площи също ще се третират като наддекларирани, т.е. санкционирани. Зам.-министър Кръстева призова земеделските производители след подаване на заявленията за подпомагане да следят системата за предупреждения за грешки. Така ще си спестят редица проблеми по-късно.

За да се спасят от капризите на природата и бедствията, с които може да съсипе реколтата, стопаните могат да се включат на доброволен принцип във взаимоспомагателен компенсационен фонд. Той се очаква да заработи през 2021 г., съобщи още Вергиния Кръстева. Ощетените земеделски производители ще бъдат подпомагани чрез средства от ПРСР по мярка „Управление на риска”. Изпълнителната агенция по борба с градушките вече е поставила седми радар край гр.Шумен. Той ще заработи през пролетта на тази година и ще даде възможност за включване на самолетен способ и защита на цялата територия на страната. Включването във фонда ще става чрез вноски, размерът на които в момента се обсъжда. Очертава се диференцирано заплащане на зърнени култури и за плодове и зеленчуци, посочи още зам.-министър Кръстева.

По време на срещата в Добрич фермерите се запознаха още с новите схеми за подпомагане в сектор „Животновъдство”, с държавните помощи, с предстоящите за отваряне мерки по ПРСР. Акцент беше поставен и върху изготвянето на националния стратегически план и дебатите за новата ОСП.

Публикувана в Бизнес

Мерки за контрол на африканската чума по свинете (АЧС) чрез използване на балансиран подход при редуциране популацията на дивата свиня в засегнатите от болестта региони на Р. България и минимизиране на риска от разпространение на вируса

Целта на предприетите мерки е създаване на условия за използване на балансиран подход при редуцирането на популацията от дива свиня в засегнатите от болестта региони на Р. България, минимизиране на риска от разпространение на вируса на АЧС. За постигането на тази цел е необходимо да се изпълнят следните задачи: 1) Максимално редуциране на популацията на дивата свиня, без риск от разпространение на вируса на АЧС. 2) Събиране на максимален брой проби от отстреляни и открити умрели диви свине за определяне на реалната ситуация със заболяването АЧС и пространственото му разпространение в дивата природа. 3) Сътрудничество между всички заинтересовани организации включително и ловците. 4) Предпазване на домашните свине.

Като цяло би следвало да се подчертае, че „активният лов няма да е ефективен инструмент за контролиране разпространението на вируса на АЧС сред популацията от диви свине, освен ако не се постигне 80% отстрел и в същото време в инфектирани зони (където е наличен вирусът) не следва да се упражнява натиск върху популацията“ както се казва в научното становище на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ) от 2014 г. Всеки опит да се контролира популацията на дивите свине трябва да се извърши в рамките на няколко години, за да се получи устойчиво намаляване плътността на популацията. Храненето на диви свине трябва да бъде забранено при популации, при които плътността подлежи на редуциране. Трансграничният характер на инфекцията от АЧС изисква и координирани трансгранични мерки за превенция и контрол на заболяването също и от съседните на България държави! Важен момент в превенцията и контрола е да се прекъсне епизоотичната връзка между популациите на домашните и дивите свине. Всички страни от региона на Балканите следва да работят координирано чрез разработване на средносрочни и дългосрочни устойчиви стратегии за управление на този риск на всички нива (търговия, селско стопанство, ловци, компетентни органи от околната среда, ветеринарни служби и др.).

На база заключенията на ЦОРХВ, може да се направят следните препоръки:

1. Съгласно извършеното смекчаване на мерките и подразделяне на обявените вече 200 км2 заразени зони на местата с установени положителни за АЧС диви свине, чрез определянето на сърцевинна и буферна (под)зони, могат да се освободят за конвенционален групов лов още по 100 км2. 2. Видими и трайни резултати за намаляване плътността на популацията от диви свине се очаква да се получат след 2-3 години планомерно и постоянно прилагане на мерките, залегнали в стратегията на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) за редуциране плътността на популацията на дивата свиня в Р. България. 3. ЦОРХВ обръща внимание, че в пограничните райони следва да се действа много внимателно и задължително в сътрудничество с ловните дружинки на отсрещната държава.

Център за оценка на риска по хранителната верига, МЗХГ

Публикувана в Животновъдство

Схемите за директни плащания за 2019 г. и информация за държавните помощи в земеделието ще бъдат една от темите на поредица от срещи със земеделските стопани, организирани от Министерство на земеделието, храните и горите. Новите моменти в националната програма по пчеларство за периода 2020-2022 г., както и отчет на проведените проверки във връзка с идентификацията на животните и регистрацията на животновъдните обекти също ще бъдат акцент в организираното мероприятие.

В Русе срещата е насрочена за 29 март и е предвидена да бъде в Областната администрация, а стартът й е от 11.00 часа. В Плевен земеделските стопани ще могат да говорят с експертите от МЗХГ на 2 април от 10.00 часа в сградата на Областната администрация. На 10 април в Перник по време на тези дискусии се предвижда да присъства и министър Румен Порожанов. Срещата е насрочена за 14.00 часа в Двореца на културата в града.

На 11 април в сградата на Областната администрация в Смолян от 11.00 часа стопаните ще могат да се срещнат с двата експерти от МЗХГ, които ще им представят актуалните към момента теми.

До края на април срещи ще бъдат проведени и в Пазарджик (12 април – 10 часа, Младежки дом), Благоевград (16 април, 10 часа, Общинска администрация), Стара Загора (18 април – 10 часа, Общинска администрация) и Бургас (19 април, 11 часа, Областна администрация).

Публикувана в Бизнес

На територията на голяма част от страната стартираха мащабни проверки за контрол по опазване на горите и движението на дървесината у нас. Те са по две направления – от 2 дни се извършват, както комплексни проверки, така и чрез поставянето на временни контролни горски пунктове пред големите ползватели на дървесина.

При тях на входа на голямо преработвателно предприятие са задържани два камиона с технологична дървесина без задължителните проследяващи GPS-и. Заради неподчинение на разпоредбите на горските служители от единия шофьор се е наложила намесата и на полиция. Инцидентът става през нощта на 30-и срещу 31-и май. След проверката се оказва, че самата дървесина е с документация и законен произход. Камионите обаче са извършили над 100 курса без задължителните GPS-и, за което са съставени актове и констативни протоколи.

При комплексните проверки са инспектирани 45 обекта за добив на дървесина - сечища, 74 обекта за преработка на дървесина и 10 превозни средства. Съставени са 10 акта и са дадени разпореждания за още 11 акта за установяване на административни нарушения. За отстраняване на пропуски са издадени и 30 констативни протокола с конкретни предписания. 

Най-честите констатирани нарушения при проверките освен превоз без задължителните GPS-и и проследяващи устройства на камионите, са още неработещи или ненасочени в правилна посока камери за видеонаблюдение, както и че не са вкарани билетите за постъпилата дървесина. В проверките участват над 200 служители от Държавните горски стопанства, Регионалните дирекции по горите и Изпълнителната агенция по горите. На 10-те временни контролни горски пунктове са съставени 6 акта и 13 констативни протокола при проверката на 278 превозни средства. Най-много нарушения са констатирани в Пловдивско.

Проверки са извършени и по Закона за лова и опазването на дивеча. При тях на територията на Ропотамо е установено, че в автомобил „Мерцедес“ има бракониерско месо от сърна. Те са задържани. 

За засилване на контрола и опазването на горските територии от нарушения е изготвена и програма за проверки през целия месец юни. Те ще бъдат в цялата страна. Ще се проверяват сечищата на място и дали е извършено маркирането на дървесината. Ще се проследи и състоянието на насажденията и дали има процеси на съхнене. 

Публикувана в Бизнес

Драстичен спад с почти 90% при терените, засети тази година с дини и пъпеши, в сравнение с аналогичния период на 2016 г. отчитат от министерството на земеделието. Дините са 686 дка, а пъпешите – 205 дка. Според експерти това се дължи на рязкото намаление на субсидиите за тези плодове при обвързаната подкрепа. Изоставане има и при площите с домати, картофи, където се наблюдава намаление около 12,4% за година.

Повече с 25,5% е засятият градински грах – 22 509 дка, сочат оперативни данни на министерството на земеделието.

Площите за реколтиране с маслодайна рапица към 27-и април са 1 695 333 дка или колкото преди година, по-малко с 20,5% са засетите парцели с ечемик – 1 296 652 дка, а с пшеница са 2,7% по-малко или 10 964 009 дка.

Оперативни данни на Министерството на земеделието сочат още, че сеитбата на маслодаен слънчоглед и пролетен ечемик изпреварва темповете от преди година, като към 27-и април площите с двете култури са с по 8,4% повече от отчетените по същото време на 2016 г. С маслодаен слънчоглед са засети 7 039 168 дка, а с пролетен ечемик – 28 999 дка.  По-малко с 1,7% са площите с царевица за зърно – 3 395 813 дка. 

Публикувана в Бизнес

Общият размер на заявената площ по основната схема за единно подпомагане на площ (СЕПП) е 3 млн. ха, което е 81% от заявената през кампания 2016 обща площ. Това сочат данните към обяд на 2 май 2017 от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), която се поддържа от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция (ДФЗ – РА).

В сравнение със същия период миналата година в страната са заявени с 13.5% повече площи по СЕПП. Изключение правят областите Ловеч, Сливен и София-област.

78 110 е общият брой на подадените заявления за тазгодишната кампания. Това е с 2% по-малко в сравнение със същия период миналата година.

От подадените заявления 59% са с приключено въвеждане в общинските служби „Земеделие“ и са предадени за обработване в областните структури на ДФЗ – РА. Към същият период на миналата година този показател е бил 64%.

Област Камп 2017 към 02 май
СЕПП, ха Заявл., бр.
Благоевград 20 338 1 582
Бургас 213 041 2 369
Варна 188 169 817
Велико Търново 180 117 1 116
Видин 61 230 746
Враца 139 484 1 030
Габрово 22 403 436
Добрич 313 549 2 673
Кърджали 10 193 2 105
Кюстендил 13 225 853
Ловеч 50 757 517
Монтана 124 464 1 165
Пазарджик 51 102 1 591
Перник 35 794 921
Плевен 217 795 1 616
Пловдив 161 821 3 972
Разград 117 106 1 213
Русе 132 749 1 057
Силистра 121 718 1 777
Сливен 91 411 2 407
Смолян 3 190 1 085
София (град) 35 157 375
София (област) 72 165 2 002
Стара Загора 155 996 1 785
Търговище 102 450 1 223
Хасково 125 654 2 467
Шумен 108 672 1 631
Ямбол 145 239 1 425
Общо: 3 014 990 41 956
 
Публикувана в Бизнес

Засетите площи с ечемик към 20 април са с 20,5% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, сочат оперативни данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). При пшеницата спдът е съответно с 2,7 процента за година.

Площите с маслодайна рапица изпреварват незначително миналогодишните и бележат лек ръст от 0,1%.

Засетите площи с маслодаен слънчоглед и пролетен ечемик са съответно с 13,2% и 15,5% над нивата отпреди една година, докато при тези, засети с царевица за зърно, се отчита намаление с 3,3%. 

При картофите и доматите също се наблюдава изоставане на зесетите площи в сравнение с миналата година - съответно с 15,2% и 71,9%.

На годишна база средните изкупни цени бележат покачване.  При хлебната пшеница цената е средно по 297 лв./т без ДДС и отчита ръст от 11,2%. Увеличението при слънчогледа е 5,4% и цените средно са 678 лв./т, а при царевицата има ръст от 17%, като средно се търгува по 303 лв.за тон без ДДС, съобщават от МЗХ.

Публикувана в Бизнес

Проект на нова наредба описва условията, при които канабис без упойващи качества може да бъде отглеждан за храна, фураж, влакно и семена за посев. Проектът на МЗХ е публикуван за обществена консултация, която ще продължи до 21 май 2017 г.

 
В проекта на наредбата се подчертава, че психоактивното вещество в конопа (тетрахидроканабинол) трябва да е под 0,2 тегловни процента – в листата, цветните и плодните връхчета. Наредбата урежда условията и реда за издаване на разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа (канабис), търговията и контрола.

Физическите и юридически лица, които отглеждат канабис, трябва да са регистрирани земеделски стопани и да притежават разрешение за производство на посевен материал от растения от рода на конопа. Документите се одобряват от МЗХ. Заявленията ще се разглеждат от специална комисия.

Фермерите ще отчитат пред агроминистерството извършената сеитба по сортове, вида и количеството продукция, складовете за съхранение, продадените количества на търговец или преработвател.

Канабисът ще се предлага с цел преработка до влакно, фураж, храна или посевен материал.

Контрол ще извършват областните дирекции „Земеделие”, Изпълнителната агенция по сортоизпитване и Българската агенция по безопасност на храните извършват контрол (БАБХ).

Предвижда се отмяна на досега действаща наредба за отглеждането на канабис от 2001 г.

Публикувана в Бизнес

В края на март 2017 г. сеитбата на пролетни култури като цяло се движи с по-бързи темпове спрямо предходната година, сочат  оперативните данни на МЗХ. Към момента засетите площи с пролетен ечемик са с 60,9% над нивата от предходната година, тези с маслодаен слънчоглед – над три пъти, а при площите с царевица за зърно се отчита годишен ръст с около шестнадесет пъти. При засадените площи с картофи се наблюдава увеличение с 12,8% на годишна база. Единствено при доматите се регистрира изоставане спрямо аналогичния период на 2016 година – с около 19,1%. 

 
 
 
Публикувана в Бизнес

Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и Фондация „77“ ще си партнират в областта на залесяването. Това стана ясно на проведена среща днес между проф. д-р Иван Палигоров, зам.-министър на земеделието и храните и Никола Рахнев, председател на фондацията и създател на инициативата „Когато станем 100 000 ще посадим гора“.

„Вашата инициатива е естествено продължение на залесителните кампании, които започват през пролетта. Залесяването се е превърнало в символ на Седмицата на гората, събитие, учредено преди 92 години. С доброволния труд на стотици хора са извършвани мащабни залесявания в различните кътчета на България. На мястото на ерозираните планински склонове и на унищожените от порои земи българските лесовъди създават 18 млн. дка нови гори“, каза проф. д-р Иван Палигоров.

„Инициативата „Когато станем 100 000 ще посадим гора“ има за цел засаждане на дървета и нови гори за България с участието на колкото се може повече доброволци, и особено млади хора и деца. Затова нашето сътрудничество ще бъде ползотворно и обърнато и към бъдещите поколения“, каза Никола Рахнев.

В специално споразумение, предвидено да се подпише следващата седмица ще се регламентират условията и ангажиментите на всяка една от страните, за да бъдат успешни залесяванията.

В работната среща участие взеха инж. Валентин Карамфилов, зам. изпълнителен директор на ИАГ и инж. Виржиния Хубчева, директор на дирекция „Развитие на горския сектор“ в МЗХ.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 12

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта