Вторник, 01 Октомври 2019 20:24

Хей, ресор – здравей, здравей!

Хей, ресор – здравей, здравей! Примерната и акуратна българка Мария Габриел, бъдещ еврокомисар с ресор „Иновации и младеж“ беше изпратена след изслушването в европарламента с ръкопляскания. А българските й колеги евродепутати казаха добри думи за нея. Доколко са били искрени или просто са искали да спазят благоприличие, няма значение.

През следващите 5 години Габриел ще се бори за по-справедливо разпределение на европейския бюджет, заделен за нейния огромен ресор. В момента 100 млрд. евро са само парите по програмата „Хоризонт Европа“ и 15 млрд. евро по „Еразъм +“. Българският еврокомисар ще гони увеличение на тези бюджети, защото ресорът „Иновации и младеж“ обхваща широк кръг отрасли: наука, образование, култура, спорт.

В хода на изслушването и последвалите въпроси, Габриел спомена и селското стопанство, като го обвърза с иновациите.

Ха сега да видим! Каква е картината у нас? Прословутата мярка 16.1, свързана с иновациите в земеделието, така и още не е видяла бял свят. Мярката се прочу повече със своето отлагане, отколкото с възможностите, които предлага – общ бюджет от 20 млн. евро и между 60 и 100% финансиране на одобрените проекти.

Според последното отлагане, 16.1 трябва да бъде отворена в края на октомври, най-късно през ноември, но дали това ще се случи, изобщо не е ясно.

Струва си задълбочено да бъдат анализирани следните въпроси – имаме ли реална готовност за сътрудничество между науката, земеделието и новите технологии или просто отново сме водени от лошия импулс за „усвояването“ на едни пари.

Ако се направи анализ на състоянието на българската наука, изводите ще бъдат по-скоро печални. Въпреки, че мнозина от нашите аграрни учени са световно признати, у нас те по-скоро имат славата на „синодални старци“, както грубо ги нарече един финансов министър, който си служеше с прийоми, непознати по нашите географски ширини. Като например да илюстрира бюджета с постна пица. Междувпрочем, въпреки грубия израз, Симеон Дянков се оказа прав в същината на своята оценка.

Българските учени са самотни войни на българското обществено поле. Те трудно работят в екип и са на опашката по брой подадени и одобрени европейски проекти. От друга страна, държавата нехае за техния труд и рядко ги чува. Така малкото смислени стратегии за устойчиво развитие на българското земеделие остават само на хартия. А общественият образ на българският учен от години се свързва с една тъжна процесия: в Деня на будителя едни хора правят мирно шествие в центъра на София, като развяват черни знамена и плачат, защото науката в България била хронично недофинансирана. Къде тогава отиват европейските пари, предназначени за наука, пита се средностатистическият българин? И защо учените глави продължават да напускат страната, вместо да работят за нея?

Как българският фермер може да бъде конкурентен? Като развива модерно фермерство. То обаче се прави с нови технологии, които струват пари. Иновациите не са някакви отвлечени решения, които се раждат само в главите на компютърните специалисти. Иновациите са реални решения на реални проблеми.

Днешното земеделие има нужда от конкретни отговори: как производителите ще се справят с предизвикателствата на климата, как да се реши въпросът с контрола върху всяка агрохранителна верига, за да спрем да си говорим за измами? Как европейските пари наистина да стигат до човека и не просто да направят неговия живот по-хубав, а да създадат поминък и смисленост на онова, което се нарича малък и среден семеен бизнес? Защото това е гръбнакът на всяка икономика. И ако Габриел има амбицията Европа да се мери с Китай и САЩ, ние нека първо подредим собствената си къща. Защото Европа дава, но в кошара не вкарва.

България в момента предимно изнася земеделски суровини. Иновациите могат да придвижат селското ни стопанство една идея напред – като активно участват в създаването на добавена стойност. Чрез преработване, затваряне на цикъла на производство, разширяване на цялата верига, като към нея се привличат и други субекти. Най-накрая всичко това би имало и социален ефект.

Политики, ориентирани към човека – такава е заявката на Мария Габриел. Остава да си отговорим на въпроса: какви човеци сме днес, повече от 10 години след влизането ни в Европейския съюз. Ако продължаваме да се правим на тарикати, номерът няма да мине. И без друго, рано или късно, си плащаме цената за това. Ако сме мнителни и не залагаме на екипното начало – отново ще се провалим. Ако все гледаме в паницата на другия, а не мислим за цялата общност, далече няма да стигнем.

Хей, ресор – здравей, здравей! Винаги готови – да „усвоим“ едни пари! За утрешния ден ще му мисли някой друг! Ние днес да си спасим кожите.

С такава философия, язък ни за хубавия ресор.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Ясни са вече имената и ресорите на новите еврокомисари. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи днес своя екип и състава на новата ЕК. Ресор „Земеделие“ отива при полякът Януш Войчеховски, а българката Мария Габриел е предложена за еврокомисар по иновациите и младежтa.

Новата комисия ще се състои от осем заместник-председатели, в това число върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел (Испания). Заместник-председателите отговарят за водещите цели на ЕК. Те ще ръководят работата по въпроси като опазването на природата, цифровизацията, икономиката, съхраняването на европейския начин на живот.

Трима изпълнителни заместник-председатели ще имат двойна функция. Те ще бъдат едновременно заместник-председатели, отговарящи за една от трите основни теми в дневния ред на новоизбрания председател, и еврокомисари.

Изпълнителният заместник-председател Франс Тимерманс (Холандия) ще съгласува работата по Европейския зелен пакт. Той ще отговаря и за политиката за борба с измененията в околната среда. Изпълнителният заместник-председател Маргрете Вестагер (Дания) ще съгласува цялата програма за подготвеност на Европа за цифровата ера и ще бъде комисар по въпросите на конкуренцията.

Изпълнителният заместник-председател Валдис Домбровскис (Латвия) ще съгласува работата в областта на икономиката в интерес на хората и ще бъде комисар за финансовите услуги. Останалите петима заместник-председатели са Жозеп Борел, Вера Юрова, (Чехия), Маргаритис Схинас (Гърция), Марош Шефчович (Словакия), Дубравка Шуица (Хърватия).

Останалите кандидати за еврокомисари са:

Йоханес Хан (Австрия) ще отговаря за "Бюджет и администрация" и ще се отчита пряко пред председателя на ЕК; Дидие Рейндерс (Белгия) ще бъде еврокомисар по правосъдието, включително по въпросите за върховенството на закона;  Стела Кириакидис (Кипър) е предложена за еврокомисар по здравеопазването; Кадри Симсон (Естония) ще отговаря за енергетиката; Юта Урпилайнен (Финландия) ще поеме международното сътрудничество; Силви Гулар (Франция) ще отговаря за вътрешния пазар; Ласло Трочани (Унгария) ще отговаря за политиката на съседството и разширяването на ЕС; Фил Хоган (Ирландия) е предложен за еврокомисар по търговията; Паоло Джентилони (Италия) ще бъде еврокомисар по икономиката;

Виргиниюс Синкявичюс (Литва) ще бъде еврокомисар по околната среда; Никола Шмит (Люксембург) ще отговаря за работните места; Хелена Дали (Малта) ще отговаря за въпросите за равенството;  Елиза Ферейра (Португалия) ще бъде еврокомисар за сближаването и реформите; Рована Плумб (Румъния) ще бъде новият еврокомисар по транспорта; Янез Ленарчич (Словения) ще поеме управлението при кризи; Илва Йохансон (Швеция) е предложена за еврокомисар по вътрешните работи. 

При избора на членовете от екипа си Урсула фон дер Лайен е спазила половия паритет. Сред еврокомисарите има 14 мъже и 13 жени. 8 от тях са от предишния състав на ЕК. 

Публикувана в Агроновини

България с европейски комисар по земеделие – човек се чуди дали да се радва, или да се стресне от подобна възможност. Слуховете витаят отдавна, че за поста се спряга името на Мария Габриел. Изданието „Политико“ публично оповести този факт, ден по-късно премиерът Бойко Борисов го нарече фалшива новина и заяви, че страната ни се интересува от модерни сектори като киберсигурност и ITтехнологии. Без съмнение, позицията еврокомисар по земеделие е престижна и апетитна – 30% от европейския бюджет отиват за прилагането на Общата селскостопанска политика.

С апетитите обаче е по-добре да се разделим още в началото. Ако българските фермери си представят, че към България ще потекат милиарди евро, в случай, че наш човек оглави поста, дълбоко грешат. Върху гърба на бъдещия еврокомисар по земеделие ще легне тежка задача – да балансира между лобитата на отделните държави членки и като виртуозен диригент да намери баланса в интересите. Задачата е още по-трудна в един Европейски парламент без ясно очертаващо се мнозинство. Новата Обща селскостопанска политика все още е на ниво маркирани намерения, битките тепърва предстоят.

Ако погледнем свършеното досега от българските евродепутати в ресор „Земеделие“, трудно ще намерим с какво да се похвалим. Вярно е, че на масата бяха поставени някои проблеми – за двойния стандарт при храните, за ролята на пчелите като опрашители, за подкрепа на земеделието в планинските райони. Реални политики обаче на ниво Европейски съюз по тези въпроси още няма. В този план е резонен въпросът – до колко Мария Габриел, която има дълъг стаж като евродепутат, е подготвена за земеделското портфолио и как ще отговори на интересите на фермерите в 27 европейски държави?

Преди да възлагаме прекомерни надежди България да оглави поста европейски комисар по земеделието, полезно е да си припомним, че прилагането на политиките на Брюксел е в ръцете на всяко национално правителство. Още не знаем какво ще напише българското в т. нар. национален стратегически план. Позициите на отделните браншове вече са известни и картината изглежда позната. Като че ли отново надделява досегашният манталитет всеки да дърпа чергата към себе си, за да „усвои“ едни европейски пари. Политическите битки за пореден път се очертават тяснопартийни. Мисли се на парче, а не за общото благо. Този манталитет и това ниво на политическа култура вероятно лежат в основата на изначално сбъркания генезис на родното селско стопанство. Горко ни, ако продължаваме така. И е по-добре да се разделим с илюзията, че български еврокомисар по земеделие може да ни спаси.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Министър-председателят Бойко Борисов информира председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за решението на правителството да издигне кандидатурата на Мария Габриел за член на ЕК от България.

В писмо до Юнкер Борисов припомня, че темата е обсъдена между двамата в телефонен разговор в петък. „С радост мога да Ви съобщя, че днес – още на първото си заседание, българското правителство взе решение да номинира за този пост Мария Габриел. Благодарение на нейните професионални качества и дългогодишен опит в Европейския парламент съм убеден, че Мария Габриел ще има важен и стойностен принос към работата на Комисията”, посочва министър-председателят.

Той изразява очакване да обсъди възможно най-скоро с председателя на ЕК номинацията и да получи неговото съгласие, както предвижда Договорът за ЕС.

Публикувана в Новини на часа

Зам.-председателят на Групата на ЕНП в Европейския парламент и ръководител на българската делегация в нея Мария Габриел, която е председател и на Работната група по пчеларство в Европарламента, отправи пореден въпрос до Европейската комисия, свързан със здравето на пчелите. Тя настоя за конкретен отговор възнамерява ли Европейската комисия да изготви европейска инициатива за опрашителите, която да вземе под внимание устойчивостта на растенията към вредители, засягащи пчелите и други опрашители. За това призова и Европейският парламент в резолюция относно средносрочния преглед на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие. Въпросът за опрашителите беше в основата на Петото издание на Европейската седмица на пчелите и опрашването, която Мария Габриел организира през юни в Европейския парламент.

„През последните години се наблюдава тенденция към намаляване на видовете опрашители, които допринасят за производителността в селскостопанския сектор. В случай, че не бъдат предприети конкретни защитни мерки и тази тенденция се задълбочи, това ще има силно отрицателно въздействие върху селското стопанство, производството на храни и продоволствената сигурност, биологичното разнообразие, екологичната устойчивост и екосистемите“, коментира председателят на Работната група по пчеларство в Европейския парламент Мария Габриел.

В отговора на европейския комисар по здравеопазване и безопасност на храните д-р Витянис Андрюкайтис се посочва, че в момента Европейската комисия проучва възможностите за евентуална инициатива за опрашителите. Заедно с Европейския орган за безопасност на храните ще извършат преглед на настоящи и минали изследвания на ЕС, за да се определят допълнителните нужди от възможно финансиране по Хоризонт 2020.

Публикувана в Пчела и кошер

Високопоставени представители на европейските институции, пчелари и земеделски производители от цяла Европа, учени, представители на бизнеса и неправителствения сектор си дадоха среща на международната конференция „Пчелите се грижат за европейците. Европейците грижат ли се за пчелите?“, която се проведе в рамките на Европейската седмица на пчелите и опрашването в Брюксел. Форумът на високо ниво откриха Мария Габриел, организатор на мащабната инициатива и председател на Работната група по пчеларство в Европейския парламент, и принцът на Монако Албер II, чиято фондация води активна борба за защита на дивите пчели. 

Давайки начало на конференцията, Мария Габриел очерта основната задача на форума – насочване на вниманието към пропуските в европейските политики с цел да се предложат конкретни инструменти за защита на пчелите и опрашителите. Тя специално благодари на принца на Монако за ангажираността му с каузата, защото подкрепата на силни личности като него е ясен знак за значимостта на тази кауза. 

„Европейската седмица на пчелите и опрашването е символ на дълбоката ангажираност на група евродепутати, които работим усилено за отговор на предизвикателствата в пчеларския сектор.  Трябва да помним, че опрашителите носят ползи за европейското селско стопанство в размер на най-малко 22 милиарда евро годишно и осигуряват опрашването на 80% от културите. Опрашването е тих процес, дар от природата за човечеството – трябва да го ценим! Информираността за значението, което пчелите имат за човечеството, и включването им в по-широкия въпрос за опазване на биологичното разнообразие, изискват решително обединение на всички заинтересовани страни“, призова Мария Габриел. 

Тя очерта три ключови области, в които трябва да се съсредоточат усилията занапред. На първо място са научните изследвания и осигуряването на достъп до тях, тъй като все още липсва задълбочена научна работа, особено по проблема с високата смъртност при пчелите.  На следващ ред е постигането на действителна промяна на парадигмата в селското стопанство и насърчаване на европейска ангажираност с пчеларския сектор, защото по-високото ниво на безопасност на храните зависи именно от пчелите и опрашването. Не на последно място Мария Габриел наблегна на необходимостта от обединяване за цялостен европейски подход към пчеларството въз основа на партньорство между секторните и междусекторни политики на ЕС. 

Принцът на Монако също потвърди решаващата роля на научните знания за превенция на заболяванията при пчелите. „Здравето на пчелите е важно не само за нас, но и за бъдещите поколения. Днес трябва да гарантираме живота на пчелите, защото те гарантират биоразнообразието и продоволствената сигурност. Ние, хората, трябва да поемем нашата собствена отговорност - от това зависи собственото ни оцеляване“, предупреди Албер II. Той подчерта и необходимостта от намиране на дълготрайно решение по въпроса с неоникотиноидните пестициди и разработването на конкретни инструменти за обучение на пчеларите. 

Публикувана в По света
Сряда, 25 Февруари 2015 09:21

Страсбург - за първи път в Европа

Българските пчелари бяха с ясни послания. България беше почетен гост на първото заседание на председателстваната от Мария Габриел работна група по пчеларство в Европейския парламент

Специален пратеник на ПиК Димо Димов
„Българските пчелари се представиха изключително достойно и впечатлиха с много ясни и разбираеми послания, които бяха и потвърдени от реакциите на ентусиазъм и поддръжка от другите участници.
Те изразиха силно послание за това, че Европа има нужда от адекватно финансиране на пчеларството, има нужда от обучение на младите пчелари, поддържане на местните линии медоносни пчели, освен това е много важно да се работи за квалификацията заедно с другите производители. Българските пчелари показаха, че са на абсолютно същото ниво като останалите пчелари в другите страни. Те имат не само представа от проблемите, но имат и идеи за това как могат да бъдат разрешавани и то по най-европейския начин – с общи усилия.
ЗАТОВА ПОСЛАНИЕТО ИМ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИЛНО!
Strast 1Това беше отговорът на евродепутат Мария Габриел на въпроса на Манол Тодоров, пчелар №1 на България, веднага след учредителното първо заседание на работната група в Страсбург.
Ето накратко и информация за това, първо по рода си събитие в пчеларския живот на Европа.
В Европейския парламент в Страсбург се проведе първото учредително заседание на Работната група „Пчеларство и здраве на пчелите”, създадена по предложение на Мария Габриел, ръководител на българската делегация в ЕНП и зам.-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент. Тя беше избрана и за председател на работната група.
Заседанието откриха Мария Габриел, Етиен Брюно - председател на работната група „Мед” в най-голямата европейска земеделска организация Копа-Кожека, Павел Пок -председател на Интергрупата по климатичните промени, биоразнообразието и устойчивото развитие, в рамките на която е работната група по пчеларство. Силен знак за предстоящата работа на групата беше участието на евродепутати от различни политически групи, сред които Мейриид Макгинес - зам.-председател на Европейския парламент, Елизабет Кьостингер – председател на Интергрупата по горите, Паоло де Кастро – председател на Комисията по земеделие в ЕП (2009-2014 г.), Пиер Андрийо от Комисията по земеделие, Жули Гирлинг – докладчик по директивата за меда, Владимир Уручев от групата на ЕНП/ГЕРБ и много други. По покана на Мария Габриел, на първото заседание присъстваха експерти от МЗХ и делегация от български пчелари, включваща доайена на пчеларството Кирил Киров, Манол Тодоров, Димо Димов гл. редактор на в. „Пчела и кошер“, Тодор Найденов, Петя Иванова-председател на Сдружението на жените-пчелари, младите пчелари Теодора Тодорова и Петко Симеонов.
Председателят на Работната група по пчеларство Мария Габриел благодари на всички, допринесли за създаването на групата, включително българските пчелари и министъра на МЗХ Десислава Танева за подкрепата. „Създаването на групата е едновременно завършек и перспектива. Успешен завършек на работата по въпроса, който е сред приоритетите ми още от първия мандат, с цел да продължаваме да поставяме темата за пчеларството и здравето на пчелите в европейския дневен ред. Перспектива, защото чрез нея вече имаме институционална рамка и място за постоянни срещи, на които да анализираме състоянието на сектора в отделните държави-членки, да подкрепяме инициативи и проекти, позволяващи да увеличим чувствителността на институциите и гражданите към предизвикателствата пред пчеларския сектор.”, заяви Мария Габриел.
По време на заседанието беше обсъдено състоянието на пчеларския сектор и здравето на пчелите в Европа. Представено бе проучването на Европейската комисия “Европейският червен списък на пчелите”, а българските пчелари направиха прочит на предизвикателствата в контекст на ситуацията в България. Те наблегнаха на необходимостта от запазване на местната пчела, обучения на млади пчелари, информационни кампании, субсидиране с европейски средства, комуникация и сътрудничество с другите земеделски производители. Като основен проблем откроиха високата смъртност на пчелите, с която се сблъскват пчеларите в почти всички региони на страната. Участниците се съгласиха, че това са валидни и за другите страни-членки предизвикателства – проблемите са общи, което изисква и единен подход за решаването им.
Във връзка с предстоящите първи дейности на работната група бяха презентирани проект на Обществото на пчеларите в Страсбург за разполагане на кошери върху покрива на Европейския парламент и проект на френската лаборатория по апидология за заселването на пчелите.
МАРИЯ ГАБРИЕЛ АНОНСИРА И МАЩАБНАТА ИНИЦИАТИВА СЕДМИЦА НА ПЧЕЛИТЕ
която ще се проведе през септември. В продължение на няколко дни ще се провеждат дискусии за пчеларството, а паралелно с тях ще бъде организирано Селище на пчелата, предлагащо интересни тематични занимания за ангажиране и запознаване на по-голям брой хора с пчеларския сектор.
Накрая председателят на Работната група по пчеларство Мария Габриел даде предложение на всяко заседание на групата една страна да бъде почетен гост, така както в първото бе България. Идеята беше приветствана единодушно, а следващата среща на групата се очаква след няколко месеца.

Публикувана в Пчела и кошер

Председателският съвет на Европейския парламент одобри списъка на интергрупите за периода 2014-2019 г. Председателите на всички политически групи гласуваха 29 интергрупи, които ще работят по време на мандата на Европейския парламент.

По инициатива на Мария Габриел, ръководител на българската делегация в ЕНП и зам.-председател на Групата на ЕНП, за първи път в Европейския парламент ще има Работна група по пчеларство в рамките на интергрупата „Климатични промени, биоразнообразие и устойчиво развитие”. Резултатът е израз на усилията на българския евродепутат за поставяне на проблемите в пчеларския сектор в центъра на европейските секторни политики.

„Радвам се, че председателите на политическите групи подкрепиха идеята ми за създаването на Работна група по пчеларство. Още повече, че никога досега не е съществувала такава група в Европарламента, избиран пряко от 1979 г. Удовлетворението ми е още по-голямо като знам, че този резултат е вследствие на годините съвместна работа с българските пчелари. Техният хъс, всеотдайност и отговорност винаги са ми давали сили да отстоявам необходимостта от по-голямо внимание към пчеларския сектор”, сподели Мария Габриел. Тя ще бэ ?де председател на Работната група „Пчеларство и здраве на пчелите”, както и зам.-председател на цялата интергрупа по климатичните промени, биоразнообразието и устойчивото развитие.

Интергрупите , известни още като смесени групи, представляват свързващото звено по определени въпроси между Европейския парламент, експертите от страните-членки и гражданското общество. Те спомагат за по-доброто разбиране на реалната ситуация, проблемите и потребностите на определени целеви групи или сектори. Интергрупите са платформа, която дава по-голяма видимост на проблемите и допринася за тяхното решаване.

Публикувана в Новини на часа

„В Европейския парламент направихме така, че гласът на българските пчелари да се чува", заяви пред земеделските производители в Плевен евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Мария Габриел. Тя припомни, че е българска идеята за директни субсидии на пчелно семейство и изрази увереност, че тази идея ще има положително за сектора развитие.

Габриел бе категорична, че ще продължи да отстоява интересите на българското земеделие.

„Преборихме се за забрана на неоникотиноидите, през миналата година в Брюксел направихме изложение на български мед и пчелни продукти и все още колегите от ЕП говорят за невероятно качество на тези продукти. Нещо повече - успяхме да привлечем вниманието на двамата най-активни по отношение на пчеларството еврокомисари - комисарят по земеделието Дачиан Чолош и комисарят по здравеопазването Тонио Борг. И двамата ни подкрепят във всичко, което се опитваме да правим за българското пчеларство", посочи Мария Габриел.

Тя заяви, че обявената преди констатация, че до момента липсва механизъм, който да контролира вноса на фалшифициран мед в ЕС, след намесата на българските пчелари ще получи благоприятно решение и механизъм за контрол ще бъде създаден.

Мария Габриел очерта приоритетите на Европейския парламент в програмния период 2014 - 2020 и посочи като изключително важни за страната мерките - „Млад фермер" и „Озеленяване". Срещата на евродепутатът Мария Габриел със земеделските производители в Плевен бе инициирана от ГЕРБ - Плевен. Заедно с г-жа Габриел бе областният организационен секретар Ралица Добрева.

Преди срещата г-жа Габриел присъства на откриването на Международното пчеларско изложение в Плевен.

Публикувана в Новини на часа

В Брюксел се провежда втория Европейски конгрес на младите фермери, съорганизиран от евродепутата Мария Габриел

 

Стават ясни носителите на „Европейската награда за млади фермери”

 

След успеха на първото издание на Европейския конгрес на младите фермери, евродепутатите Нуно Мело, Мария Габриел, Елизабет Кьостингер и Ауксилиадора Кореа Замора, в сътрудничество с CAP - португалскaта конфедерация на младите фермери и ASAJA - испанска организация на селскостопанските производители, организираха конгреса за втора поредна година. На 29 януари в Европейския парламент в Брюксел си дават среща десетки млади селскостопански производители, земеделски организации и политици на европейско ниво, за да дискутират мерки за подкрепа и насърчаване на младите фермери днес, за да го има селското стопанство утре.  

Специално участие в конгреса ще вземат Жозеф Дол, Председател на Групата на ЕНП в ЕП, Георг Хойзлер, Ръководител на кабинета на комисаря по земеделие Дачиан Чолош, Паоло де Кастро, Председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони на ЕП и др.

На тържествена церемония на финала на конгреса ще бъде връчена  „Европейската награда за млади фермери” в трите конкурсни категории – за най-добър проект, най-устойчив проект, най-иновативен проект. Миналата година български проект спечели наградата за най-устойчив проект.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта