Най-после имаме пробив на зърнения пазар към трети страни – Северна Африка, Близкия изток, Индонезия. Надяваме се да стъпим на още пазари, заяви за „Гласът на земеделеца“ председателят на Управителния съвет на НАЗ Костадин Костадинов, след заседание на Консултативния съвет по зърното. В сравнение с миналата година, износът на българска пшеница е с 200 хиляди тона повече, като до 31 юли износът на хлебно зърно е 780 хиляди тона. 165 хиляди от тях са изтъргувани към държави от трети страни, което наистина е пробив за българските зърнопроизводители.

Към момента в страната са прибрани около 5, 5 млн. тона пшеница, при среден добив от 490 кг от декар. Пшеницата тази година е с изключително добри показатели – протеинът е 14-15%. При рапицата средният добив е около 250 кг от декар, най-добри са добивите в Южна и в Северозападна България. В североизточния регион площите с рапица рязко са намалели, отчитат от НАЗ. „Тази година спокойно може да се определи като годината на ечемика. Там, където валя, имаме добиви от 900 кг от декар“, каза още Костадинов. Културата също е с добри показатели. Добри са прогнозите и за царевицата, очаква се добивите да бъдат по-високи с 30% в сравнение с тези от миналата година. От бранша са поискали допълнителни конкретни указания от страна на земеделското министерство във връзка с овладяване на Африканската чума по свинете. По време на жътва, машините да бъдат дезинфекцирани на входа и на изхода в стопанството, както и да има яснота дали паленето на стърнищата би помогнало за по-бързото унищожаване на вируса. От НАЗ, както и останалите браншови организации, застават зад предприетите мерки срещу АЧС. „Не си ли помогнем сами и не сме ли заедно в тази трудна битка, няма как да се преборим с африканската чума“, категоричен е Костадин Костадинов. Според председателя на НАЗ, в момента проблемът се политизира, а това няма да помогне за неговото решаване.

Публикувана в Коментари

През последните 30 години зърнопроизводството се очертава като най-устойчивия сектор в българското земеделие. Това показват данните от swot-анализа, изготвен от Института по аграрна икономика. В страната ни се отглеждат основни зърнено-маслодайни култури: пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица и лавандула.

През 2013 година, площите с основните зърнени култури у нас достигат най-високата си стойност – 2 млн. хектара, като общо с маслодайните образуват 3 млн. хектара. Този пик намалява плавно и през 2017 година зърнените площи са 1,7 млн. хектара. Анализът показва, че пикови стойности от тук насетне са трудно достижими. Причините за това са комплексни: задържане на изкупните цени, сериозна конкуренция на пазара, прилагане на схеми с екологична насоченост, които поставят ограничения върху обработваемите земи.

Настоящата пазарна конюнктура също влияе върху българското зърнопроизводство. Постоянен е натискът на предлагане на зърнени култури в Черноморския регион, което оказва натиск и върху цените. В България почти липсват неоползотворени земеделски площи, расте делът на протеиновите култури, които са допълнително стимулирани.

През 2007 година делът на стопанствата у нас, които отглеждат зърнени и маслодайни култури е 3%, през 2016 той вече е нараснал 3 пъти – до 9 на сто. В тях е концентрирана 62% от използваемата земеделска площ и 79% от обработваемата земя.

Това са тясно специализирани стопанства, като средният размер през 216 година достига 144 хектара. В 1100 от тези стопанства се концентрира 46% от обработваемата земя в страната и 29% от производствения обем в отрасъла. Едва 3% от зърнения сектор се занимава и с животновъдство.

Този тип стопанства са изцяло пазарно ориентирани и затова тяхното място в икономиката на страната е чувствително високо. Зърнопроизводството дава около 32% от брутната продукция в земеделието и 33% от добавената стойност в отрасъла.

При маслодайните и техническите култури картината е идентична. През 2016 година брутната продукция възлиза на 26%, добавената стойност се изчислява на 27%.

Политиката на подпомагане в сектора след 2007 г., когато България става член на Европейския съюз, също е фактор за устойчивото развитие на зърнопроизводството. Субсидиите на декар площ осигуряват между 25-30% от производствените разходи и рентата на земята. Анализът показва увеличение на добивите при зърнените и маслодайните култури през последните години – с 27% при пшеницата, 36% при царевицата, 29% при слънчогледа. Това се дължи на значително подобрените семена за посев, прилаганите агротехнически мероприятия, инвестициите в модерна земеделска техника. Така се постига по-висока производителност, намаляват загубите и се повишава качеството на отглежданата продукция. Въпреки тези добри показатели, средните добиви у нас са по-ниски от тези в Европейския съюз.

Въпреки постоянният натиск върху пазара в Черноморския регион от Русия и Украйна – държави с мощно зърнопроизводство, пазарната ценова конюнктура за сектора е добра. Изкупните цени на зърното през 2016 г. са с 13% по-високи от тези през 2006 г., а при маслодайните култури ръстът е чувствителен - с 47 на сто, показват данните от swot-анализа.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите изразяват категорична позиция по отношение на бъдещите политики в земеделието в новата Обща селскостопанска политика. На база на данните от swot-анализа е видно, че българското зърнопроизводство е работещ и конкурентен отрасъл. Затова от НАЗ са против въвеждането на тавани в подпомагането. За да бъде секторът конкурентен на външния пазар, българските зърнопроизводители трябва да могат да посрещнат предизвикателствата на климатичните промени и да отговорят на най-новите тенденции за прилагане на прецизно земеделие. Това означава да се инвестират средства в модерни технологии и цифровизация на процесите в земеделието. В тази връзка от бранша искат целева държавна и европейска подкрепа за закупуване на земеделска техника. А в националния стратегически план зърнопроизводството трябва да заеме подобаващо място. „Защо ще се рита срещу сектор, който носи всички на гърба си?“, питат българските зърнопроизводители.

Публикувана в Растениевъдство

- Г-н Костадинов, от 26 юли влиза в сила обнародваната Наредба, свързана с воденето на регистър за горивата. Каква е реакцията на вашия бранш?

- Доста се изписа по темата, но никой не се сети да пита за същината на нещата. От 6 месеца участвам в работната група, която работи по промените в Закона за горивата. По силата на Наредбата, имаме 3 месеца срок, в който трябва да се приведем според правилата. В същото време, резултатите, които очакваме след срещите и преговорите в работната група са други: успяхме да убедим икономическия министър Емил Караниколов, че земеделските производители не сме търговци на горива, а крайни потребители.

- Това означава, че предстоят нови промени в Закона за горивата?

- Следващата седмица те ще бъдат представени от икономическия министър на заседание на Министерския съвет, след което предстои обществено обсъждане на промените. В този смисъл Наредбата, свързана със закона не ни притеснява, тя следва административните срокове, заложени в законодателството. Шест месеца водим битка в работната група регистрираните земеделски производители да бъдат извадени от обхвата на закона за горивата, постигнахме разбиране от страна на министър Караниколов и очакваме нещата най-после да се случат.

Блиц-интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

- Г-н Костадинов, какво съгласие е постигнато до момента в работната група по отношение на тол системата?

- Водихме дълги дебати на последната среща в регионалното министерство – по отношение на обхвата на тол системата и на размера на таксите. Постигнахме съгласие обхватът да бъде намален на 6 хил. кв. километра – в него основно влизат магистрали, второстепенни пътища, подходи и изходи към граници. Имаше предложение от страна на спедиторите, което беше предварително съгласувано с другите организации, за цена от 8-10 стотинки на километър пробна такса. От регионалното министерство се съгласиха на цена 12-14 ст./км. Тази цена ще бъде наложена през пробния период на тол системата. Той започва от 16 август и ще продължи до месец февруари, следващата година. На базата на тези 12-14 ст./км от движението на транспортните средства, които са в обхвата на тол системата, ще се изчисли реално истинският приход към държавата. Заложените в момента цифри от МРРБ като приход трябва да бъдат постигнати, но едва след реалното тестване на тол системата ще стане ясно до колко това е възможно. Ясно е, че след като се намалява обхватът на тол системата, цената на таксите вероятно ще трябва да се увеличи.

- Има ли общо искане от страна на производителите и превозвачите за размера на таксите в тол системата?

- Всеобщо е мнението, че тол системата трябва да обхване транзитно преминаващите превозни средства, но за националните и регионалните превозвачи трябва да има бонус система, при която на базата на изминати километри, да намалява цената на тол таксите. Направили сме това предложение. Другото, за което ще настояваме, е тол системата да тръгне поетапно: първо от магистралите, след това от първокласните пътища и т. н. Но това да се случи постепенно, като параметрите на тол системата трябва да почиват на базата на реални изчисления след тестовия период, а не да бъдат взети от някой, седнал на чиновническо бюро. Защото сега заложените цифри от 20-23 ст./км не отговарят на сметките, които ние сме направили. Пробният тест на тол системата трябва да покаже реалната картина.

- Защо искате преференции при тол таксите за производителите и за регионалните превозвачи, какво показват вашите разчети?

- Какво се случва при нас, зърнопроизводителите: камионът тръгва от точка А до някое пристанище и плаща тол такса. Назад обаче камионът се връща празен, но пак плаща тол такса. Така за нас всичко е умножено по 2. Колко ще е размерът на таксите, които ще плати бранша, за да превози около 11 мл. тона зърно – от стопански дворове до мелници, пристанища и т. н. ? Никак няма да е малък, естествено. В Германия например, фермерите са освободени от тези такси и това е стимул за местната икономика. Затова настояваме за преференции – защото сметката я плащаме ние, зърнопроизводителите и ще я плати и крайният потребител. Никоя транспортна фирма няма да поеме за своя сметка този разход. Имаме и друг аргумент – ние реално ползваме превоз 3-4 месеца в годината, като изминаваме средно по 50-100 км. В същото време плащаме за гражданска отговорност и за винетка на цени, на които плащат международните превозвачи. Една винетка струва минимум 4 хил. лева. Но не ние, а международните превозвачи са рискови за пътната мрежа в страната. С въвеждането на тол таксите какво се цели – да се придобият едни приходи за държавната хазна или да се подпомогне българската икономика?

- Как ще коментирате идеята на МРРБ да бъдат монтирани датчици в зърнобазите, за да се следи за претоварване на камионите?

- Проблемът с претоварването не идва от производителите. По закон, транспортните фирми носят отговорност за спазването на изискванията при товарите. Проблемът е в контрола върху трафика по националната пътна мрежа, не е на полето.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

Цветан Берберов, член на УС на НАЗ, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите:

Още сме в състояние на криворазбрана цивилизация

Липсата на работна ръка в земеделието е световен проблем, в Япония разработват роботи за полски дейности

Цветан Берберов обработва близо 10 хил. дка земя в землищата на две общини – Стара Загора и Раднево. Срещам го на поредната инициатива „Хляб на мира“, видимо развълнуван от сезона на жътвата – най-усилният за зърнения сектор период в годината – всеки ден производителите се надяват времето да е на тяхна страна и да успеят да приберат узрялото зърно.

На моя въпрос защо обществото смята зърнопроизводителите за сектор с мощно политическо лоби, Цветан Берберов се усмихва и духовито отговаря: „Ние още сме в състояние на криворазбрана цивилизация. Никой не си дава сметка колко екстензивен е зърненият сектор – получаваш малко добив от единица площ, да го обясня просто. И оттук – за да имаме приходи и печалба, трябва да обработваме по-големи масиви. Това се случва за сметка на терените с плодове и зеленчуци“.

Цветан Берберов прави ретроспекция на сектор „Зърнопроизводство“, като припомня, че още през 2007 година, когато България става пълноправен член на Европейския съюз, подпомагането в земеделието е на декар площ и на глава животно. Тази европейска политическа конюнктура обуславя бързия растеж на българските зърнопроизводители. „Лепнаха ни нарицателното „зърнари“, защото секторът видимо дръпна напред в сравнение с останалите браншове. Но ние сме достойни хора, които работят в селските населени места. Осъществяваме силен социален ефект, защото осигуряваме препитание за хората в селата. Ние, зърнопроизводителите, сме до тях през целия им живот, защото и нашият протича там“, обобщава картината председателят на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.

Липсата на работна ръка и в този бранш е основен проблем. Нужни са образовани, висококвалифицирани кадри, а някогашните баби, с бели кърпи на главите, които берат пипер и домати, вече ги няма. Младите не проявяват никакъв интерес към труда на полето. „Как да привлечеш един работник към полската работа, когато става дума за 35-40 градуса жега? Каквато и надница да му дам, той просто няма да дойде“, казва зърнопроизводителят от Тракия.

В Япония средната работна възраст на заетите в сектор „Земеделие“ е 68 години. Затова в Страната на изгряващото слънце вече се разработват роботи, които да извършват основните дейности на полето и да се намери решение на проблема с липсата на работна ръка. Той също лежи в основата на окрупняването на българското зърнопроизводство. Големите площи предполагат обработка с техника, която обаче струва скъпо. Инвестициите в такава могат да дойдат от по-големи количества произведено и реализирано зърно, обяснява стопанинът.

Предварителната подготовка е предпоставка за предотвратяване на провала – това е правилото на 5-те П-та, което всеки земеделски производител се опитва да спазва. Минали сме през всичко – през това да си броим в началото стотинките, за да си закупим хубави торове и препарати, през риска на големите банкови кредити, за да купуваме земя и модерна земеделска техника. За да имаме някаква сигурност в един рисков бизнес, какъвто е земеделието. Всичко е въпрос на планиране, на отчитане на комплекс от фактори, които оказват влияние върху един бизнес, без значение какъв е той. Който смята, че на полето е лесно – да заповяда. Към земята обаче трябва да се подхожда с голямо сърце и с голяма отговорност“, казва в заключение Цветан Берберов.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

- Г-жо Йорданова, в обществото битува мнението, че българското земеделие днес е силно дебалансирано и вие, зърнопроизводителите, имате основна вина за това. Как ще отговорите на този упрек?

- Много пъти съм коментирала този въпрос. За мен това е по-скоро популизъм, некомпетентно говорене, изопачаване на фактите. Общата селскостопанска политика в двата предходни програмни периода завари един добре структуриран и работещ зърнен сектор в България, с успешно администриране в усвояването на европейските инвестиции по различните програми. Това не означава, че на сектора е бил даден специален приоритет – въпрос на ситуация и на пазар. На мен ми се иска разговорът да бъде в друга посока – не дали сектор „Зърно“ изкривява картината в земеделието, не дали то е монокултурно или прекалено окрупнено и добре развито. На мен ми се иска да говорим за баланс – цялата земеделска общност да направим така, че да изравним със сектор „Зърно“ и другите отрасли, които са губещи или не толкова привлекателни. Иска ми се останалите браншове да се съизмерват със зърнопроизводството и да искат да се изравнят с него. За мен това е нормалната логика – целият стопански сектор да се стреми към единство. Не е толкова важно какво се говори срещу един работещ и развиващ се отрасъл, по-важното е да направим и другите такива. От друга страна, всичко е въпрос на пазар. Нашата стока е борсова. Всичко обаче зависи от световната конюнктура, от геополитиката. И ние никога нямаме докрай яснота и пълно спокойствие за това какъв ще бъде пазарът на зърно.

- При силни играчи като Русия и Украйна, какви са шансовете на българските зърнопроизводители да се наложат в Черноморския регион?

- Натискът върху нас е изключително голям. От една страна, нараства цената на ресурса, на консумативите, които ние купуваме на европейски цени. От друга – изключително силното субсидиране и разрастване на сектора в страните от Черноморския регион – Русия, Украйна, Казахстан. Те произвеждат далеч по-рентабилно и с далеч по-ниска себестойност. Имат и добри експортни мощности, каквито ние не притежаваме, за разлика от една Румъния, например.

- Как тогава се доказвате на пазара?

- Нашият изход е да бъдем по-конкурентни, като понижаваме себестойността. Това означава да въвеждаме нови технологии, а това изисква нови инвестиции. Задължително е да повишаваме своята квалификация. И , разбира се, да мислим в посока на намаляване на износа на суровина и да увеличаваме сегмента на преработване. Тук е мястото да кажем, че освен отвън, българското зърнопроизводство е под натиск и отвътре – проблемно и често променящо се законодателство, липса на работна ръка, липса на устойчивост в администрацията.

- Неясна е бъдещата Обща селскостопанска политика, но е ясно, че всяка държава трябва да изработи Национален стратегически план. Какво трябва да бъде заложено в него по отношение на сектор „Зърнопроизводство“?

- В предишния програмен период 2007-2013 година, в инвестиционната част на Програмата за развитие на селските райони, по мерките за модернизация и инвестиции в дълготрайни материални активи, зърнопроизводството и останалите сектори имаха гарантирани бюджети. За нас това е удачен и разумен вариант на подпомагане. Когато конкуренцията е само между земеделските производители от един бранш, това поставя процесите в естествена и справедлива конкурента среда. Би било добре такъв механизъм на подпомагане да се заложи предварително в националния стратегически план, но още няма яснота дали това ще бъде възможно. Още не са тръгнали преговорите на ниво Европейска комисия, нямаме яснота каква ще бъде общата финансова рамка, дали ще бъде радикално променена. В стратегическия план би следвало да бъдат заложени реални, измерими и изпълними цели – за всички сектори. Те трябва да стъпят не на някакви имагинерни и виртуални реалности, а върху действителната и истинската структура на земеползването. Нови структури заради новата ОСП и ПРСР лесно ще се създадат, но те няма да бъдат устойчиви във времето и няма да бъдат полезни за икономиката на страната. За нас, зърнопроизводителите, е важно всички сектори да бъдат национално отговорни, устойчиви, да създават заетост и да имат принос към фиска на държавата. Ако този базов механизъм не залегне в стратегическия план, ако се създадат самоцелни мерки и програми, това е все едно да наливаме вода в пясък.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

Нямаме пълна яснота по предстоящото въвеждане на тол таксите, карта още не сме видели, заяви за „Гласът на земеделеца“ Костадин Костадинов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Процесът е в работна фаза, провеждат се срещи със земеделския бранш. На последната такава, транспортният министър Росен Желязков е представил работен вариант, в който като основа за тол таксите са заложени магистралите и първокласната пътна мрежа.

От НАЗ планират още срещи със земеделски производители, за да бъдат уточнени основни пътища и алтернативни маршрути. Зърненият бранш е чувствителен към въвеждането на тол таксите защото продукцията е една от най-експортно оринетираните – с регулярен транспорт и в големи количества, обясни Костадинов.

Зърнопроизводителите имат свои представители и в работната група на икономическото министерство, която работи по Закона за горивата. Окончателното решение по промените в него обаче предстои и ще бъде направено от министъра на икономиката Емил Караниколов. Преговорите и в тази посока продължават, уточни председателят на УС на НАЗ.

Зърнопроизводителите очакват дебатите и по националния стратегически план. Първият swot анализ е готов, очакват се останалите два, свързани с агроекологията и животновъдството. „Ще използваме опита и на другите европейски държави, но за нас е важно в стратегическия план да бъдат заложени българските национални специфики“, смята Костадинов. До края на годината МЗХГ е заложило провеждането на регулярни работни срещи със земеделския бранш - във връзка с изготвянето на националните приоритети в новата ОСП. Срещите ще се провеждат по график, най-малко веднъж месечно.

Публикувана в Агроновини

Тежка година отчитат българските зърнопроизводители. „Суха зима, късно поникване, закъснели валежи. Жътвата едва сега започва, картината в страната е пъстра, но като цяло е рано да се правят прогнози“, заяви за „Гласът на земеделеца“ Румяна Ангелова, член на УС на НАЗ и председател на Врачанския съюз на зърнопроизводителите. „Надяваме се на добри изкупни цени, предвид международните прогнози. Нашият пазар обаче зависи от зърнената реколта в Русия и Украйна“, припомни Ангелова и набеляза основните проблеми в бранша. „Искаме последователна и дългосрочна политика в сектор „Зърнопроизводство“ и продължаваме да водим своите битки. Секторът е на светло и го доказва непрекъснато в годините. Ние, зърнопроизводителите, не сме крадци на горива, затова продължаваме да отстояваме нашите позиции и в тази посока. Мегазаконът за земята е изключително сложна и отговорна материя. Той трябва да бъде внимателно подготвен. Работата на парче не е продуктивна и неведнъж сме заявявали това. Законодателството, свързано с поземелените отношения, задължително трябва да бъде съгласувано с нас. Ние сме хората, които работим на терен и най-добре познаваме проблемите – както на собствениците, така и на онези, които наемат и обработват земята. Затова сме категорични: нужен е диалог между управляващите и неправителствения сектор“, каза в заключение Румяна Ангелова. Врачанският съюз на зърнопроизводителите беше домакин на поредната инициатива „Хляб на мира“. В златните полета на Бяла Слатина беше ожъната първата ръж, която България ще изпрати за замесване на тазгодишния „Хляб на мира“. Проектът е европейска инициатива, в която се включват 12 държави от Централна и Източна Европа, за да отбележат падането на Берлинската стена. 

Анета Божидарова

Публикувана в Новини на часа
Четвъртък, 20 Юни 2019 13:56

Хляб на мира – извън клишето

За поредна година България е част от европейската инициатива „Хляб на мира“. С тържествен ритуал, в землището на Бяла Слатина, ще бъде ожъната първата ръж, от която грижливи женски ръце ще замесят хляб – символ на Обединена Европа, след падането на Берлинската стена през есента на 1989 година.

Извън символното клише на инициативата, полезно е да бъдат припомнени днешните пазарни реалности и мястото на българския зърнен сектор в тях.

Всички гледат в паницата на зърнопроизводителите. Мнозина завиждат на тяхното единство. Немалко ги упрекват, че са част от едно монокултурно земеделие, което залага бъдещ природен апокалипсис.

Българските зърнопроизводители се възползваха от моментната европейска и национална политическа конюнктура. При сигурен пазар за суровината, как човек да не заложи на зърното?

Преди 30 години обаче субсидии нямаше. С връщането на земята в реални граници /още се спори дали това е било далновидно решение/, пазарно мислещите предприемачи се ориентираха към зърнопроизводството. Заради сигурните пазари. След влизането ни в ЕС, подпомагането на декар площ превърна този процес в устойчив.

Зърнопроизводителите са единственият бранш, обединен в една единствена браншова организация – Националната асоциация на зърнопроизводителите. И затова са силни. Думата им се чува. Ако решат, и правителства могат да свалят. Не са рекли, не са направили партия. Не им и трябва. Работа си имат достатъчно. Който си мисли, че на полето е лесно – да опита.

Въпреки благоприятната политическа конюнктура, мнозина от производителите са на мнение, че субсидиите на декар площ повече пречат, отколкото помагат. Защото изкривяват пазарната среда. И все някой брои парите в чуждата кесия и цъка с език. Без да отчете, че да се бориш за външен пазар с държави като Русия и Украйна не е лесна работа. На тазгодишната БАТА АГРО и търговци, и производители призоваха за целева подкрепа за закупуване на техника. Разковничето на успеха е в модернизирането на българските фермери. При такъв баланс в родното земеделие, логично е да се започне от сектор „Зърнопроизводство“. Защото е на светло и пълни държавната хазна.

Браншът се бори и с опровергаването на друг мит – че не генерира трудова заетост и по този начин обезлюдява селата. Картината на терен се оказва малко по-различна. Няма българско село, което да не е подпомагано от местните арендатори или кооперации – дават се пари за читалището, за поддържането на местните традиции и празници, за футболния отбор и т. н.

По отношение на работната ръка в сектора навлизат все повече млади и образовани хора. Просто модерната техника изисква това.

Пророчицата Ванга предрекла, че един ден камили ще пият вода от Дунав и че Добруджа ще се превърне в пустиня. Аграрните учени също са близо до подобни прогнози. Климатичните аномалии са факт, интензитетът им се увеличава циклично и постъпателно. Може пък това да е бичът Божи за зърнопроизводителите. Само времето ще покаже.

Пред хляба обаче всички сме равни. И този израз никога няма да се превърне в клише.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Г-н Костадинов, защо НАЗ призовава за ефективно опазване на земеделската продукция? Хроничен и тежък ли е проблемът в тази посока?

Законът за опазването на земеделската продукция е част от пакетното законодателство, свързано със земята и поземлените отношения. В момента този пакет от закони е в работен режим на обсъждане. Във версията, в която той беше внесен и срещна нашата съпротива, ефективната защита на земеделската продукция по-скоро беше във вариант „с пожелателен характер“. А проблемите в тази посока са дълбоки и от години чакат решение. Земеделският производител

няма никаква защита на полето от кражбите

на продукция. В момента всеки се спасява поединично и както може. Ние обикновено плащаме на охранителни фирми, но не навсякъде това е възможно. Постоянно имаме случаи на организирани кражби от хора от определен етнос и не можем да реагираме, защото няма законов регламент, според който да го направим. Последният случай от Пловдивско илюстрира дълбочината на проблема. Затова настояваме защитата на земеделската продукция да бъде регламентирана ясно в един нов закон. В момента всичко е безконтролно – кметовете на населени места издават заповеди, но не е ясно дали се спазват и кой и кога контролира тяхното изпълнение. Ще ви дам и още по-фрапиращ пример. След прибиране на царевицата, например, крадците палят полето и после на тараш обират онова, което е останало. Палят, за да го видят по-лесно. Но за това поле отговорност носи земеделският производител. Как ще докаже, че не е извършил това деяние? Кой ще му повярва? Каква е възможната развръзка? Тръгва и се води следствие срещу неизвестен извършител, то се точи 1-2 години и през цялото това време производителят е „наказан“. Затова е крайно време нещата да се сложат в ред.

Какви контретни промени предлагате от НАЗ в Закона за опазването на земеделската продукция?

Ние плащаме на общините достатъчно такси. И е логично да очакваме адекватна грижа от страна на държавата. Има общинска полиция, която може да поеме ангажимент за опазването на земеделската продукция. Може да бъде обособена група от полски стражари, полска охрана, както е имало едно време. Сега всичко е оставено на самотек. Какво бихте направили, ако сте сам на полето и хванете 5 човека да ви крадат продукцията? Нивата не е частен дом и дори нямате право да се защитите. А те могат да ви пребият и после трябва да ги съдите, и да се влачите по дела с години. Затова промените в закона не търпят отглагане.

На какъв етап е работата по изготвянето на Стратегическия национален план за земеделие, който е заложен като изискване в новата ОСП?

В този театър сме в ролята на стабилното дърво в българското земеделие, което обаче само може да поклаща клони. Ще обясня конкретно. Сформират се работни групи. Но НАЗ не е поканена да участва в тях. Засега сме със статут „право на мнение, но без право на глас“.

Къде е регламентирано това?

Ясен и конкретен регламент още няма. Но този факт показва колко дълбок у нас е проблемът с представителството в земеделския бранш. Давам ви пример: двама души, които са семейство, имат по-голям шанс да бъдат включени в една работна група, отколкото ние, зърнопроизводителите. Просто правилата в момента са такива. Защо се бави приемането на Закон за браншовите организации – защото ще лъсне реалната картина. Защо не беше прието нашето предложение тези, които претендират, че представляват определен бранш, да могат да докажат, че представляват поне 1% от регистрираните по СЕПП? И на този 1 % не се съгласиха колегите. Затова 20 години се лъжем и се дебнем. Крайно време е

да се въведат единни национални критерии за представителство

Който покрива тези критерии – участва в разговора за бъдещето на българското земеделие, който не ги покрива – не участва. В момента само в Закона за кооперациите има ясен регламент за национално представителство – 7 регионални сдружения с най-малко по 7 члена. И това е минимумът. Но това касае само кооперациите. В другите сектори картината е известна: няколко пчеларски организации, няколко градинарски и т. н. Случвало се е да водим разговори по конкретен проблем с някои от тях и после при нас идва някой друг, който претендира, че той е национално представителен и оспорва договореното с предишния негов колега. И ние се чудим как да реагираме на това разминаване. Ако има ясни критерии за представителност, подобни ситуации няма как да се случат. Дори и създаването на Камара не е решение. Едни ще влязат в нея, но други може да не поискат. Затова първо трябва да си подредим собствената къщичка. И на тази основа да решаваме проблемите. Иначе ще се въртим в омагьосан кръг. Както го правим вече 20 години.

Има нов земеделски министър, който всъщност не е нов за сектора. Какви са настроенията сред зърнопроизводителите?

Има много натрупана работа, която трябва да се свърши. В момента участваме в работните групи по пакетното законодателство, свързано със земята и поземлените отношения. Но всичко трябва да се подготвя бавно и премислено, за да не се налагат нови промени. Много от проблемите трябва да се решават генерално, с изрязване до кокал на досегашните погрешни практики. Иначе изпадаме в риск отново да останем в същия омагьосан кръг.

Още сме в сезона на градушките. И този закон е в режим на изчакване. От НАЗ реагирахте остро на последния проект на закона.

И тук трябва да се започне отначало. Въпросите са много: Дали да бъде променена наредбата, свързана с обезщетенията за пропаднали площи, какво точно означава определението 100% пропаднали площи? Да има ли задължителна застраховка, което ни вкарва в болната тема за липсата на доверие между земеделските производители и застрахователите.

Защо само 7% от земеделските площи в страната са застраховани?

Защото липсва доверие и това е натрупано в годините. Отношенията тепърва трябва да се поставят на друга основа – на взаимни компромиси и на реална оценка на риска. Ние искаме да застраховаме, но когато възникне щета и след това казусът обикновено трябва да се решава по съдебен път, ние се отказваме да застраховаме. Защото няма смисъл. Излиза, че се самобичуваме и самонаказваме, като застраховаме. Застраховката първо е доверие и сигурност. Днес това доверие е изгубено. И трудно ще бъде възстановено. Затова не трябва да бързаме. 20 години бързаме и не постигаме нищо. Това, което сме изградили, не е работещо. Работещите закони искат време, взаимни компромиси и постигането на истинско съгласие.  

И по Закона за градушките още няма съгласие. На каква фаза е работата по него?

Всеки иска да бъде защитен. Но в последния вариант, който ни беше предложен – земеделският производител да плаща по 75 ст. на декар, няма как да се случат нещата. Как да обясня на всички земеделци – от Варна до Плевен, например, че те ще бъдат защитени не от ракетен, а от самолетен способ, който не познават? Има райони, в които не е падала градушка от 3-4 години – тези хора по същия начин ли трябва да плащат? Говори се за една споделена отговорност, но споделената отговорност е термин от застраховането и означава реално обезщетение. А таксата, която ни се предлага да плащаме в последния вариант на закона е такса „превенция“. Това не е споделена отговорност. Това е едностранна отговорност, единствено за наша сметка. И ако се превърне в задължителен елемент, ще изкриви смисъла на закона. Както се случва с всяко нещо, което се прилага задължително.

И по отношение на тол таксите правилата са неясни. Зърнопроизводителите ли ще бъдат най-големите потърпевши, ако се въведе системата в последно известния вариант – за цялата пътна мрежа?

В другите европейски държави тол системата обикновено обхваща магистралите и първокласната пътна мрежа. Предлагат се и алтернативни маршрути за движение, които са извън системата. У нас обаче обхватът е по-голям и това не звучи добре. На всичкото отгоре, ние още не сме видели реалните цифри, които стоят заложени в тази тол система. Ако тя тръгне по този начин и то през август, в разгара на кампанията за нас, вероятно ще стане страшно. Затова продължаваме да настояваме за яснота. Но засега такава няма. Проект на наредба за тол системата още не сме видели.

След всичко казано дотук, как българският земеделец да се модернизира и да е конкурентен на пазара? На тазгодишното изложение БАТА АГРО стопани заговориха за целево подпомагане за техника. Възможно ли е да бъде извоювано такова, да се заложи в Стратегическия план за новия програмен период?

Като гледам какви са настроенията, по-скоро съм скептичен. А и не е ясно каква Европа ни чака. Ние, българските зърнопроизводители, продължаваме сами да се борим. Както сме го правили досега.

Интервю на Анета Божидарова

 

 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 9

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта