Стопаните да почукат на вратите на повече банки, съветва председателят на УС на НАЗ Костадин Костадинов

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, земеделци продължават да питат какви ще бъдат мерките на подкрепа в трудната за всички 2020 година?

- Мерките са няколко и повечето от тях са договорени още през месец август – на среща с премиера и със земеделския министър, както и на последваща среща с министъра на икономиката и с Асоциацията на банките в България. По наше предложение, Държавен фонд „Земеделие“ възстановява инвестиционното кредитиране. Условията са изгодни – гратисен период от 3 години, при 3% лихва. Кредитирането се извършва пряко от ДФЗ. Другата възможност по тази мярка е през търговска банка, която има сключен договор с Фонда за рефинансиране. С тези средства може да се закупи техника, всеки може да направи каквито инвестиции е планирал в своето стопанство.

- Изгодни ли са условията по отпуснатата кредитна линия за закупуване на семена, торове и препарати?

- Тази схема също е договорена по-рано и всеки, който отглежда семена за собствено ползване, също може да кандидатства по нея. Максималното финансиране е в размер на 300 хил. лева, при годишна лихва от 2%.

- Земеделци се оплакват, че някои банки отказват рефинансиране или отсрочване на кредити – какво точно договорихте с Асоциацията на банките?

- Ако един земеделец е с лоша кредитна история, ще му бъде трудно да се договаря с която и да е банка. Всяка търговска банка има собствена политика, фермерите трябва да почукат на повече врати и да изберат най-изгодния за тях продукт. Има избор.

- Имахте разговор и със социалния министър – там какво договорихте?

- От месец ноември земеделците ще бъдем включени в Мярката 60/40. Това е труден период за нас, защото работата на полето свършва и е важно да запазим работната ръка в стопанствата.

- От НАП ще бъдат ли направени отстъпки по отношение на данъците?

- Продължаваме да водим разговори за данъчни облекчения – заради неблагоприятните климатични условия и претърпените щети. В скоро време очакваме конкретен отговор от НАП.

- Има ли драма с работата по списването на националния стратегически план?

- Няма такава драма. След последното постановление на Министерския съвет, в тематичната работна група бяха включени и браншовите организации. Последното заседание премина конструктивно, бяха начертани конкретни цели и потребности в земеделския сектор. Те вече са изпратени за съгласуване в Брюксел. Стратегическият план ще бъде гласуван до края на тази година, след това земеделският министър ще го предложи на правителството – за одобрение. Такива са европейските правила, те не разписват националните планове да бъдат гласувани в парламента. В Националната асоциация на зърнопроизводителите работата е разпределена и всеки работи в някакво направление. В момента най-малко имаме нужда от политизиране на проблемите или от популизъм на наш гръб. Достатъчно тичане имаме в момента по сключването на доброволните споразумения. И това е работа, която единствено ние можем да свършим. Годината е тежка за всички, заедно трябва да се преборим с трудностите. Винаги съм бил директен, затова и сега ще го кажа - популисткото говорене не върши работа, на бранша са нужни реални и работещи мерки за излизане от кризата.  

Публикувана в Интервюта

При 320 лева за тон зърно, сделки към момента почти няма

Въпреки щетите от сушата, които са в размер на близо 110 хил. дка напълно пропаднали площи, имаме добиви от пшеница с високи хлебопекарни качества. Това заяви за „Гласът на земеделеца“ Костадин Костадинов, председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/.

При цена от 320 лева за тон пшеница, сделки към момента почти няма. Същинският пазар на зърно се раздвижва след септември, обясни Костадинов.

Стопаните с напълно пропаднали площи ще бъдат компенсирани, но онези, чиито загуби са под 100 %, няма да получат нищо. Става дума за 953 968 дка със зърно, които тази година са пострадали от тежката суша. Най-силно засегнати са културите в областите Бургас, Добрич, Варна, Сливен и Шумен.

Земеделци от различни сектори от години настояват наредбата да бъде променена и да се предвиди диференцирана ставка на компенсация при пропаднали площи заради неблагоприятни климатични явления, като така ще бъдат обхванати и стопани, които са претърпели загуби под 100%. За момента обаче нормативната уредба не предвижда такъв тип подкрепа.

Сушата продължава да притеснява земеделците. В онези райони на страната, в които има трайно засушаване, добивите от слънчогледа и от царевицата няма да могат да компенсират загубите при пшеницата. Дори и в момента да паднат валежи, те няма да имат съществено стопанско значение, освен за рапицата, ако сушата продължи и през есента, коментира Костадин Костадинов.

Изнесените официални данни от МЗХГ за над 4,6 млн. тона произведено зърно зърно почти се припокриват с тези на НАЗ. Средният добив при пшеницата е 393 кг/дка. Най-високи добиви от над 500 кг/дка са отчетени в областите Монтана, Видин, Велико Търново, Плевен и Ловеч. При ечемика прибраното количество от тазгодишната реколта е 560 037 тона, при реколтирани 138 059 ха. Средният добив за страната е 406 кг/дка. При рапицата се регистрира производство от 257 614 тона. Реколтираните площи са 114 732 ха, а средният добив от декар е 225 кг.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

Служебно разпределение на земята не е изгодно за никого, казва Цветан Берберов, член на УС на НАЗ, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Берберов, има ли някакви притеснения в бранша по повод сключването на доброволните споразумения за комасирано ползване на земята?

- Не виждам драма. Колегите усилено работят по споразуменията. За никого не е изгодно да се отиде на служебно разпределение. При него има ред критерии, които могат да доведат до известно изкривяване при стопанисването на земеделските земи. Правилата са такива, че при доброволните споразумения се предполага, че всеки стопанин – от най-малкия до най-големия, ще бъде удовлетворен. Затова споразуменията неслучайно се наричат доброволни. Работи се без почивен ден и без фиксирано работно време, за да се вместим в срока, който е до края на месец август.

- Тези отношения не са ли отиграни във времето?

- Да, близо 10 години правим доброволни споразумения. Търси се пресечната точка на интересите, без да се образуват драми. И без друго всички имаме много работа. Когато няма работа, тогава можем да си измисляме драми.

- В един нов Закон за земята има ли нужда от промени в тази посока?

- Т. нар. бели петна ще бъдат обект на дебати в един бъдещ закон. Трябва да се даде отговор на въпроса кой може да стопанисва по-добре белите петна - държавата или една бизнес организация?

- Въвеждането на поземлен данък също се очертава като гореща точка от този дебат?

- Има доста подводни камъни в това, което предлагат от Обединени патриоти. Лесно се пресмята, че подобна мярка ще вкара едни 40 млн. лева в бюджетите на общините, но не се отчита факторът „риск“ в земеделието. Този баланс трябва да се намери, защото при година като сегашната, говорим най-вече за оцеляване на производителите. Резонен е и друг въпрос: ако земеделците плащат данък върху земята, то общините изпълняват ли съвестно своите задължения по опазване на земеделското имущество? В тази битка продължаваме да бъдем сами. В нашите имоти се бракониерства, а обикновено отговорът от страна на общината е „Не знам, не чух, не видях“. В момента сме охранители, пожарникари и какво ли още не, за да опазим земите, които стопанисваме. И накрая пак сме виновни, че даже търпим и санкции. Ако бъде въведен данък върху земята, ще продължим ли да плащаме данък върху субсидиите? Това не е ли двойно облагане? Въпросите са много, сложни са и не бива с лека ръка да се правят промени в толкова сложна материя каквито са поземлените отношения. Обратното е просто популизъм.

Публикувана в Бизнес

Основният аргумент на бранша да иска облекчени условия – сушата като неблагоприятно климатично събитие

Анета Божидарова

Националната асоциация на зърнопроизводителите, след серия от срещи на институционално ниво, постигна принципно съгласие с Асоциацията на банките у нас и с Националната агенция за приходите – за облекчени условия към земеделците – по отношение на ДДС, на нови кредити и по погасяването на стари. Това съобщи за „Гласът на земеделеца“ председателят на УС на НАЗ Костадин Костадинов.

Основният аргумент на бранша е един – над 1 млн. дка са пропадналите площи заради сушата. Предстои да бъде уточнен обхватът на районите в страната, засегнати от тазгодишното засушаване – по справки на НАЗ и на МЗХГ. Ще бъдат предоставени и данни от НИМХ – за годишната норма на валежите в страната.

Разбиране към критичната за стопаните година вече проявиха и от страна на министерството на земеделието, храните и горите, както и от Държавен фонд „Земеделие“. Земеделците с пропаднали площи няма бъдат санкционирани, ако не са изпълнили своите ангажименти към Фонда. „На много места в страната междинните култури изобщо не са поникнали - заради сушата“, обясни част от проблемите Костадинов.

Както вече е известно, от ДФЗ отпускат кредитни линии за закупуване на торове и семена. Таванът е 300 хил. лева на стопанство. Ще бъдат увеличени парите и по отстъпката от акциза върху газьола – от 84 млн. лева те ще скочат на близо 100 млн. лева.

Облекченията за сектор „Зърнопроизводство“ ще бъдат аргументирани със сушата като неблагоприятно климатично събитие, а не като форсмажорно обстоятелство. 

За мнозина тази стопанска година ще е нулева, сушата вече се отразява зле и на пролетниците. В Каварненско и в Шабла добивите от слънчогледа са паднали на 50 кг от декар, средният добив за страната се движи между 120-150 кг/дка. Реколтата от пшеница е около 4,6 млн. тона – по данни на НАЗ.

Публикувана в Бизнес

От Обединени патриоти не са водили разговори с НАЗ по темата за въвеждането на данък „едри земеделци“, казва председателят на асоциацията

Блиц – интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, бяхте на разговор в министерство на икономиката за подкрепа на сектор „Земеделие“ – какви са новините?

- Ще можем да кандидатстваме за подкрепа през процедурата за малки и средни предприятия. Имахме разговор с представител на Българската банка за развитие – от там ще подготвят пакет от документи, който ще бъде изпратен до МЗХГ. И от там – до всички аграрни браншови организации, за да могат да се възползват от съответните облекчени банкови условия. Предстои среща и с асоциацията на банките – ще искаме да подпишем рамково споразумение с банките – за разсрочване на кредитите на земеделските производители, които са претърпели загуби тази година и не могат да ги обслужват. Търсим варианти за глътка въздух за бранша поне за 1 година напред. Просто тази беше изключително лоша за нас – невиждана суша и световна пандемия.

- Имате ли конкретни данни вече за загубите от сушата по региони?

- В момента организациите на НАЗ в цялата страна подават данни, сушата продължава и картината никак не е добра. Не изглеждат добре нещата и при пролетниците – царевицата и слънчогледа също започнаха да страдат. Затова сушата ще бъде зачетена тази година като форсмажорно събитие. Според действащото данъчно законодателство ние плащаме ДДС върху разходите. А тази година продукцията ни е под себестойност. Има земеделци, които изцяло са на загуба. Върху загубата какво ДДС да се плати?

- Договорихте ли още мерки на подкрепа към сектора?

- Постигнахме съгласие със социалното министерство да участваме по схемата „60/40“. Ще я приложим за нашите работници през зимата, когато не сме в активен сезон. Добра новина за бранша е, че Държавен фонд „Земеделие“ възобновява инвестиционните кредити.

- Бурни реакции в социалните мрежи предизвика предложението на Обединени патриоти за въвеждането на поземлен данък върху едрите земеделци, с над 20 хил. дка обработваема земя. Воден ли е разговор с вас в тази посока?

- Не, с Националната асоциация на зърнопроизводителите такъв разговор не е воден. Коментари в социалните мрежи не са сериозно основание за лансирането на подобни идеи. Законодателството, свързано с поземлените отношения е сложна материя. Ще изразим нашата позиция на по-късен етап по тази тема – в началото на новия политически сезон. Сега не е време за това. Сега мислим как да оцелеем.

 

Публикувана в Интервюта

Земята не е безкрайна величина, риск е да я обработваш, казва Радостина Жекова, член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Жекова, трудна изглежда срещата между собствениците на земеделска земя и онези, които я обработват – наематели и арендатори. Има ли нещо дълбоко погрешно в основата на този задочен разговор и започналия спор за изплащането на високи ренти в трудна година?

- По начина, по който сега се води дебата, трудно ще се срещнем. Собствениците на земеделска земя защитават своя личен интерес и това е нормално. Българското земеделие обаче не е безкрайна величина, то е риск. И ние, в Добруджа, знаем това най-добре. Хубаво, извадиха на показ хората с милиони, спечелени от земеделие. Защо обаче никой не извади на показ каква е междуфирмената задлъжнялост в сектора? Какви кредити са теглили земеделците, за да го работят същото това земеделие. В един момент да не се окаже, че милионерите в земеделието на практика ще се окажат длъжници? Всяко едно производство, за да съществува, трябва да има пари да се възпроизведе. Това е дял от 30% от нашите приходи. Той задължително трябва да остане като капитал у фермера, за да може той да се развива. Ако една година аз не инвестирам в техника, на следващата вече мога да се окажа изхвърлена от пазара. Това е истината. Още 30% от приходите трябва да отидат при собствениците на земята. При година като сегашната обаче се получава друго: за да платим високите ренти в Добруджа, ние трябва да се лишим от целия си приход.

- Негативното настроение към сектора не идва ли поради факта, че има няколко ползватели на милиони декари със земя и това обикновено се коментира в контекста на партийни зависимости?

- Да, има такива ползватели. Ако те са нарушили закона, нали има Прокуратура. Да ги разследва, да ги накаже. В НАЗ имаме различни ползватели – има хора с 5 хил. дка обработваема земя, има и с 50 хил. дка – никой на никого не се сърди, никой не гледа в паницата на другия. Кой колкото е могъл – толкова е наел. Това е реалността. Защо българинът обича да мрази някой, който е успял? Защо един успял човек да е виновен за неуспеха на другия? Според мен няма такава логика.

Развиваме нашия семеен бизнес от 30 години. Започнали сме с един трактор и с кредити до ушите. Защо през 1992 година малцина излязоха от своите топли обувки и поеха риска да се занимават с аграрен бизнес? И през всичките тези години ние се борим да сме на пазара и да се развиваме. Не разбирам хора, които не виждат реалностите, защото явно джиповете им са твърде високи, за да видят земеделската кал. В момента в Добруджа жънем от 0 до 300 кг пшеница от декар. Това е трагедия. Имам колеги, които направо влизат с дисковите брани. Цинично е на фона на тази картина да създаваш у хората илюзорна представа и да им образуваш напразни очаквания. От друга страна, българинът е беден – с рентата той иска да си оправи борчовете, да си помогне на децата, да се лекува. Но няма как рента върху 10 дка земя да ти запуши всички дупки, които са се отворили през годината. Невъзможно е. В Добруджа още през май започват да звънят и да питат за рентите. А те се плащат през ноември. У нас е така, защото хората живеят от рентата, в останалия свят никой не чака на това.

- Ваши колеги признават, че в голяма степен браншът сам е причина за вдигането на рентите – така ли е?

- Така е, ние сме си виновни. Проявили сме лакомия. В стремежа да станеш по-голям, наемаш земя. И понеже това става все по-трудно, имаш една единствена възможност – обещаваш по-високи ренти. И като я вдигнеш, ето я – добър ден, рентата идва при теб и трябва да я плащаш. При година като сегашната обаче – как да стане?

- Как може да се поправи това, какво се случва в другите европейски държави с рентите?

- В другия свят, който определяме като цивилизован, държавата, понеже е преценила, че земеделците не са съвсем грамотни, когато става дума за икономика, казва: „Ние ще определим рентата“. И на базата на справки в отделните региони, на разходите и на добивите, държавата определя годишната рента. И няма никакви битки и дебати по темата.

- У нас обаче къде е държавата в този процес?

- У нас държавата е решила, че ние живеем в условията на свободна пазарна икономика и рентата е въпрос на свободно договаряне между собственик и ползвател на земя. На практика обаче какво се получава – див капитализъм. Ако колега е обещал 120 лева рента, ти си принуден да дадеш същата – за да останеш на пазара. Това е пагубно и тази година ще има фалити. Защото в нашия бизнес, ако пропуснеш една година да инвестираш в техника, от следващата ти вече си никой. Така стоят нещата. Явно ще бъде по-добре държавата да се намеси и да се въведат регулации. Каквато практика има в други европейски държави. Примерът, който дадох, е от Франция.

- Европейската политика предопредели ли развитието на българското земеделие – ако е ясно, че бързо ще станеш богат от зърно, защо да отглеждаш праскови? А и първото не е ли по-лесно от второто?

- Не е по-лесно. Аз отглеждам и зърно, и праскови. Само че за първото има пазар, а за второто – няма. В момента бера праскови и не знам какво ще правя с тях. Моите праскови няма как да са конкурентни на евтиния и силно субсидиран внос. Проблемът не е кое производство е по-лесно, а за кое има пазар. Понеже сме в ЕС, всички стоки от европейските страни влизат у нас безмитно. Гърция е най-големият вносител на праскови у нас. Моята цена автоматично е с 20% нагоре /заради ДДС/, без значение на каква себестойност работя. При гръцката праскова няма ДДС. Като прибавим и нерегламентирания внос, става ясно защо за българските плодове няма вътрешен пазар. С кого да се борим?

- Всички повтарят: добавена стойност, добавена стойност – има ли нещо погрешно в разчитането и на тази мантра?

- Произвеждам сок от плодовете, които не мога да реализирам на пазара. За да има изобщо някакъв смисъл от това, което правя, следва да продавам моя сок на 3.50 лева. Вие бихте ли си купили толкова скъп сок, при условие, че масовата цена е под 2 лева? Нищо, че в моя има плодове, а в другите – не е ясно. Кой изобщо в България би си купил сок на цена от 3.50 за литър? Никой. И така великият израз „добавена стойност“ започва да губи смисъл, ако в него няма пазарен резултат. Никога не съм го крила – занимавам се с овощарство, защото мога да си го позволя – с приходите от зърнопроизводството. Иначе не бих се захванала. Просто ще бъда един горд собственик на качествен плодов сок, който не мога да продам. Горд собственик на висока добавена стойност – и какво от това? Но мога да го преглътна, да си позволя подобна загуба. Няма как обаче да гледаш два месеца 1 декар с домати и да искаш да живееш от тях останалите 10 месеца от годината. В това няма никаква икономическа логика. Никъде в света няма такава икономика.

- В самото начало ли се обърка моделът на земеделие у нас, къде сгрешихме?

- Още по време на предприсъединителната програма САПАРД, Европа ни предупреди: „Вие ще станете големи“. Но за да кандидатстваш тогава по САПАРД за закупуване на комбайн, изискването беше да обработваш минимум 4-5 хил. дка земя с договор поне за 5 години. Така започна окрупняването. И е логично като обработваш 4-5 хил. дка земя, да искаш да се развиваш, да растеш. За да бъдеш конкурентноспособен. Сега какво искат от нас – да станем малки и да искаме помощи от Европа. Каква икономическа логика има в това?

Публикувана в Интервюта

Не може всички производители да се слагат под общ знаменател, когато става дума за измами, казва председателят на УС на НАЗ Костадин Костадинов

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, как ще коментирате скандала с парите по обвързаната подкрепа за сектор „Плодове и зеленчуци“?

- Ще бъда откровен. Лъсна истината как от години т. нар. привилегировани сектори „усвояват“ подкрепата към тях, за която винаги са настоявали. За една година 121 млн. евро отиват само за сектор „Плодове и зеленчуци“ – по линия на обвързаната подкрепа.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите винаги сме се обявявали за ред и за контрол. Всичко трябва да бъде прозрачно. Не може обаче всички производители да бъдат поставяни под общ знаменател. Какво значи 50% нарушения? Производителите на плодове и зеленчуци да имат куража да посочат кои сред тях са схемаджии, да не говорят на едро. Защото става дума за точно определени групи. Нека от ДФЗ изнесат всички данни от проверките – да се знае кои са нарушителите и в кои сектори. Последните чертожници са сред картофопроизводителите - да ги кажат кои са. Нали до скоро имаше специален ресорен зам.-министър на МЗХГ, със съветник тъкмо от този бранш. Как така се допускат подобни злоупотреби – при проверките какво се оказва - нито телени червеи, нито картофи, че накрая и фактури за продадени такива. Как става тази работа? И кой е виновен – пак зърнопроизводителите, защото имали консултанти и знаели какво да правят. Ние работим, дума не сме казали. За мен това е откровена атака към земеделското министерство – от онези, които видяха, че няма как да им минат далаверите. Атаката определено може да се определи и като политическа, но не е наша работа да се месим там. Ние реагираме като бранш.

Няма да допуснем някой да се заиграва със сектор „Зърнопроизводство“. Подкрепяме усилията на МЗХГ и на ДФЗ за всички видове проверки, които извършват. В земеделието се работи по правила – национални и европейски - и всички трябва да ги спазват. Т. нар. чувствителните и приоритетни сектори взимат 10 пъти по голяма субсидия от зърнопроизводителите. Но какъв е резултатът? Интересът към субсидията убива реалното производство. Сектор „Зърно“ е извън това.

- Тогава не е ли по-добре да няма субсидии – за да останат истинските земеделци?

- Земеделското министерство направи всичко възможно, за да защити обвързаната подкрепа в Брюксел. Големите европейски държави са против този вид подпомагане, особено Германия. Обвързаното с производството подпомагане изкривява пазара – това са аргументите на страните, които не прилагат тази схема. При зърнопроизводството подобна подкрепа има само за протеиновите култури. Но браншът почти не се възползва от нея, защото за нас не е важно да се вземат едни пари, а дали ще можеш да реализираш произведеното на пазара. От протеиновите култури икономическият ефект е нулев, залагаме ги единствено, за да покриваме зелените изисквания.

- Онези, които очертават постоянно затревени площи – пасища, за които взимат едни добри субсидии, съща са чертожници – те не трябва ли също да бъдат оповестени от МЗХГ и от ДФЗ?

- Не ми е известно сред тях да има зърнопроизводители. За нас, реалните производители, субсидията не е фактор, ние сме пазарно ориентирани. Ако тя се дава на базата на производство /на тон продукция, например/, европейските анализи показват, че това ще изкриви пазара. Затова се дава на единица площ. По отношение на измамниците, има ли такива – да се оповестяват, да се санкционират и да се предават на прокуратурата. Не е нужно да има конфронтация между отделните сектори. Измамниците навсякъде са измамници.

- Как да бъдат предотвратени измамите със земеделски пари?

- Когато контролът се осъществява изцяло на базата на сателитно и спътниково наблюдение върху земеделските площи, тогава всичко ще бъде видно – и за българските институции, и за европейските. Сателитните снимки са кристално ясни, там няма място за дребни лъжи и тарикатлъци, на каквито сме свидетели през последните години. Не може да искаш държавата да ти покрие 100% от разходите в производството на декар и вечно да си недоволен. На всичкото отгоре да не можеш и реално да излезеш на пазара. Ако всяка година се наливат 121 млн. евро в сектор „Плодове и зеленчуци“ за обвързана подкрепа, български картофи и български пипер ли ядем? Търговските вериги се раздвижиха, но май се оказва, че не можем да ги захраним с българска продукция. Защото ни куца количеството и качеството. Това е истината. Има съвестни и честни производители на плодове и на зеленчуци, но една определена клика мъти на всички водата.

Публикувана в Интервюта
Петък, 05 Юни 2020 13:42

НАЗ – битките предстоят

Поливно земеделие и ред в поземлените отношения – това са най-спешните задачи пред българските зърнопроизводители. Времето тази година изправи всички браншове на нокти, а сушата попари надеждите на много стопани за добра реколта.

Ако е вярно, че обикновено заместник – председателите са хората, които вършат черната работа, то да им е яка гърбината на избраните за такива в Националната асоциация на зърнопроизводителите. Битките предстоят.

„Все ние сме виновни, а когато трябва да се отстояват позиции – се оказваме сами“, често казва председателят на УС на НАЗ Костадин Костадинов. Браншовата организация е единствената сред земеделските, която няма „дубльор“ и това е повече от показателно за единството на сектора.

Предизвикателствата пред зърнения бранш са много - Законът за земята и поземлените отношения е замразен. И едва ли ще бъде изваден от фризера, поне докато не минат следващите парламентарни избори. Кой е луд да разбутва толкова сложна и тежка материя, в която са преплетени мощни финансови интереси?

Зърненият сектор иска едно – предвидимост за своя бизнес и ясен регламент в дългосрочното наемане на земеделска земя. Без такъв, инвестициите в напояване са безсмислени. Няма логика да хвърлиш една камара пари за модерни поливни системи, а утре да се окаже, че това е било напразно. Защото земята внезапно отива в други ръце – често при т. нар. чертожници в земеделието. В този смисъл комасацията е повече от належаща. Но без участието на държавата в този процес, просто няма как да се случи.

Не ги мислете зърнопроизводителите, ще кажат повечето фермери. Тяхното не се губи – директните плащания си вървят, фалитите в този сектор почти са невъзможни. На пръв поглед е така.

Климатичните предизвикателства обаче и неизвестните в предстоящите нови европейски политики ще принудят зърнения бранш да се променя. Ще оцелеят най-гъвкавите, най-далновидните и най-устойчивите.

По-лесно ще се справят онези, които са единни и мислят в една посока. Така че битките предстоят – за всички земеделци.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Костадин Костадинов, председател на УС на НАЗ:

Брюкселските чиновници се оказват вредни за земеделието

Популизъм е в условията на криза да се говори за наливане на милиарди в т. нар. Зелена сделка

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, на фона на кризата, причинена от Covid -19, в Европейската комисия отново се заговори за Зелената сделка – планира се финансиране от 20 млрд. евро годишно по две стратегии – „От фермата до вилицата“ и за опазване на биоразнообразието. Какъв е вашият коментар?

- Следим темата отдавна. По мое лично мнение, няколко брюкселски бюрократи и чиновници са решили, че с нещо трябва да се занимават по време на криза. Това е предложение на Европейската комисия. Европейската народна партия обаче предупреди, че сега моментът не е удачен за подобни стратегии. Сега е по-важно да бъдат възстановени работните места, да бъдат стабилизирани устойчивите стопанства. Това предложение първо трябва да мине през Европейския парламент и след това през Съвета на министрите. И понеже има голяма съпротива, включително от Копа и Коджека, то едва ли ще се случи във варианта, в който се предлага.

Контактуваме с колеги и от други страни, много от тях са против т. нар. Зелена сделка. Тези стратегии са правени от чиновници, които работят само на маса и боравят грубо с цифрите. Това са нереални неща. Как ще се залагат цели до 2030 година, след като се очертават поне 2 години преходен период до определянето на параметрите на новата ОСП? Това означава, че стратегическите планове ще се пишат през 2023, а новият програмен период трябва да започне 2024 г. И тези срокове също са условни, предвид кризата. Нужно ли е такова натоварване на земеделските производители, след като и сушата е проблем не само у нас, но и почти в цяла Европа? Ще се окаже, че брюкселските чиновници са вредни за европейското земеделие. Защото пишат популистки стратегии, а не се съобразяват с реалностите. А и какво ни показа пандемията – цяла Европа светна в „зелено“, а земеделието не е спирало да работи. Значи не то е основна причина за замърсяването на въздуха и на околната среда. Но най-лесно е да се посочи някой с пръст и той да е виновен.

- Какви са реалностите у нас, какъв трябва да бъде балансът в земеделието?

- Неслучайно Добруджа се нарича житницата на България. Какво биологично производство може да се прави там? Как между две полета с конвенционална пшеница сееш биологична? Кого лъжем? Могат ли да се гледат плодове и зеленчуци в Добруджа, след като напояването е невъзможно? Мястото на биологичното земеделие и животновъдство е в планинските и полупланинските райони. България е толкова богата на природни дадености – във всеки район може да бъде адекватно развиван и защитен съответният вид земеделски бизнес. Ние не сме против опазването на природата, ние сме против популистките мерки, които не почиват върху националните реалности. А те трябва да бъдат отчетени и според тях да се пишат стратегическите планове.

Има и друг въпрос: как ще бъдат стимулирани земеделците да прилагат зелени политики? Един път се иска от нас да произвеждаме - евтино и здравословно. Колко хора могат да си позволят да консумират био домати, например? Колко достъпна е биологичната продукция за крайния клиент? Не може по време на криза, в която голяма част от хората ще изгубят или ще намалеят доходите им, а всички бизнеси и национални икономики търпят загуби, да се планират нереални неща.

- Тежки загуби търпите в Добруджа тази година заради сушата, а рентите там са най-високи – как ще ги плащат зърнопроизводителите?

- Всичко се обърка още в началото, тръгнахме, водени от принципите на дивия капитализъм. Давай, давай, давай - вдигай рентите, за да наемеш повече земя. И тази година какво стана – няма резерв, някои хора са натрупали задължения за две години назад, за да плащат високи ренти и сега са в калта. Не в калта, защото кал в Добруджа няма – поради липса на дъжд. В прахоляка са. Рентата е пазарно измерение на добитото, на печалбата. Така е в целия свят. Само у нас нещата са различни.

- Не може ли това да се промени?

- Може, нужна е политическа воля. Във Франция например, наемът на земя е държавно регулиран. Защо? Защото селското стопанство е приоритет за държавата. Рентите се определят на базата на приходите, разходите и печалбата за всеки регион. Черно на бяло, по документи. Държавата на тази база определя средно рентно плащане. В САЩ няма субсидии за земеделците. Там има застраховка „добив“ или „ферма“. Те гарантират, че на определени нива, разликата в добивите или в продуктивността във фермата, се покриват от застраховката. Рентите са строго определени.

Не може селското стопанство в България да се сочи като приоритет от няколко правителства, а държавата да не участва в урегулирането на поземлените отношения. Собствениците на земя веднага ще ме обвинят, но до голяма степен и те са виновни за това положение в Добруджа – ако обаче една фирма винаги започва от 105 лева рента на декар, всяка година има арендатор, който е фалирал или се е отказал, защото не може да плаща толкова висока рента. Колкото и красиво да си говорим по форумите в интернет, нямаш ли първоначален капитал, не си ли теглил заем от банка, не можеш да правиш земеделие само с помощ от държавата. Европейският модел на земеделие всъщност е социален, той не подкрепя устойчивия бизнес, който работи на пазарен принцип. Това е истината.

- Мега законодателството за земята беше поставено във фризера доста преди кризата – защо?

- Защото там се преплитат големи интереси. От Асоциацията на собствениците на земеделски земи спряха закона и скочиха срещу „белите петна“. А те са гарантирано вземане за малкия производител. И тази година пак ще има война по сключването на доброволните споразумения. Защото няма адекватно законодателство. Имаме един многократно преправян в годините Закон за собствеността и стопанисването на земеделските земи, в който има неуредени отношения между собственици и ползватели на земя. Т. нар. споразумения са доброволни, но ако там не бъдат въведени правила, всичко се превръща в слободия. Българска слободия. Ние, от НАЗ, искаме да бъдат премахнати всякакви възможности за шикалкавене и за подмяна, за действие от позицията на силата. Това не се харесва на много хора. И затова законът беше спрян. От една клика хора, бивши номенклатурни кадри, които са големи собственици на земя. Техните апетити в момента са към „белите петна“. Фондовете, които изкупуват земя, искат да съберат „белите петна“ в собствен фонд, през който те да ги отдават под наем, а на когото на му се занимава – да им продаде „белите петна“. Това е цялата работа.

- За поредна година пчелари сигнализират, че заради пръскания по посевите, масово умират пчели. Имаше и протести в Плевен. Този проблем защо остава хроничен, няма ли как да бъде решен?

- Този проблем изниква всяка година и то в една и съща област – в Плевенско. Миналата година пчеларите получиха по 60-70 лева Deminimis за пропаднал кошер. И пак бяха виновни зърнопроизводителите, макар, че проверките нищо не доказаха. В момента очакваме прословутата Наредба 13, която трябва да сложи ред в тези отношения. Пчеларите ще бъдат уведомявани по електронен път – чрез SMS и на електронна поща - за предстоящи пръскания, като те ще бъдат съобразени с фенофазите на развитие на посевите. Така че, ясно да бъде указано кога и какви мероприятия ще се провеждат. Питам защо трябва да пръскаме нощем, когато една току що поникнала царевица трябва да се пръска срещу вредители през деня? Питам също какво правят пчелите върху една току що поникнала царевица, след като те търсят цвят? Същото се отнася и за слънчогледа. Какво прави пчелата там – разходка из парка – в царевицата и слънчогледа?

От НАЗ настоявахме пролетните прегледи на пчелните семейства, които до миналата година се правеха от частно практикуващите ветеринарни лекари, този път да бъдат направени от комисия – в нея, освен ветеринарният джипи, да влизат също производител, представител на областната или общинската земеделска служба. Защото преди две години, при проверка в Ловеч, се оказа, че от подадените 100 кошера, пчели има само в 30. Това ни дава основание да се съмняваме в коректността на колегите пчелари. Най-лесно е обаче да бъдат обвинени зърнопроизводителите, които пръскат. Пролетните прегледи на пчелините тази година бяха прехвърлени върху държавните ветеринари, но те реагираха остро и заявиха, че поради многото свои задължения и малък по обем кадрови капацитет, няма да могат да извършват и тези проверки. И това задължение отново беше върнато към частно практикуващите ветеринари. Според справка на БАБХ, жалбите от пчелари тази година не са повече в сравнение с минали години. Проверката на случая в Плевенско показа, че пчели са загинали от пръскане с биоциди, а не следствие на пръскане на земеделски култури с продукти за растителна защита. Но защо отново да не са виновни зърнопроизводителите и защо да не се спретне едно активно мероприятие срещу тях, особено в период на криза – може и да се изпросят някакви пари от цялата ситуация, нали? Но нашият авторитет отново е подронен – репортажи по телевизиите, говорят некомпетентни хора, настройва се общественото мнение срещу нас. Получи се за пореден път една добра спекулация. Извинявам се, но пробите излязоха и показаха друго. Това защо не се превърна в новина?

Затова с нетърпение очакваме една работеща наредба, която да очертае правната и нормативна рамка за работата между двете страни – пчелари и зърнопроизводители. Всеки трябва да носи своята отговорност. На много места конфликтите са междуличностни, там където има диалог, проблеми няма. Проблеми има там, където има схемаджии – такива, които си гледат пчелините само през камерата на телефона, но им е важно да вземат едни пари. Съжалявам, но нали е по-добре да си казваме истината в очите. За да можем реално да решаваме проблемите.

Знам, че на всички сме им виновни ние, зърнопроизводителите, но според мен измина един програмен период, в който бяха облагодетелствани определени групи от хора - от сектори, определени като приоритетни. Тези хора днес всички наричат чертожници, схемаджии. Това повече не бива да се допуска. Трябва да се подпомага реалното производство, а не къщи за гости, риби, прилепи и не знам още какво. И като се появи проблем – съответният чиновник трябва да отива директно при фермера. А не да излиза в болничен.

- Няма да се съгласят с вас нито биопроизводителите, нито пчеларите – ще ви четат субсидиите на декар и ще казват, че зърнопроизводителите получават най-голямо подпомагане.

- Защото не четат правилно. Премиерът Борисов няколко пъти каза, че земеделието е най-подпомаганият сектор, нали така? Хайде да смятаме. 1,5 млрд. лева всяка година отиват за директни плащания. Обработваемата земя е 35 млн. дка. При средна рента от 50 лева на декар, тези пари отиват при собствениците на земеделска земя, връщат се при хората. А ние, арендаторите и наемателите на земя, работим на пазарен принцип. Какво да кажем за малцината господа, които са собственици на близо 3 млн. дка земя – при тях субсидиите са чист доход, това по цял свят го няма. А ние плащаме данък върху субсидиите, които получаваме. 800 млн. лева всяка година се разплащат по Програмата за развитие на селските райони – там няма нито един зърнопроизводител. Ние искаме да знаем какъв е ефектът от тези мерки и програми, които са само за приоритетни сектори – био, плодове и зеленчуци, животновъди и т. н. Така че, много е лесно да гледаш отстрани и да правиш чужда сметка.

- Как да бъде постигната справедливост?

- В своята предизборна програма, например, Обединените патриоти предлагаха да бъде въведен данък върху физически и юридически лица, които притежават над 30 хил. дка собствена земя. Това е добро решение, но то още си стои само като точка в предизборната програма на Патриотите. Вместо това, се развиха какви ли не абсурдни идеи – като задължителен 14-дневен обществено полезен труд в земеделието, например. Такива мерки не вършат работа. В сектор „Зърно“ наетата работна ръка е на постоянен трудов договор, плащат се адекватни за квалификацията на труда заплати и реалните осигуровки върху тях. Пак казвам – трябва да се работи с реалностите, а не с добрите намерения.

Публикувана в Бизнес

Между 2 и 5 юни превеждат парите по мярка 11 и доплащането по СЕПП 

Тази година Консултативният съвет по зърното беше свикан по-рано от обикновено – заради щетите от сушата. На брифинг в Министерския съвет земеделският министър Десислава Танева и представители на бранша по цялата верига „зърно – брашно - хляб“ оповестиха пред медиите каква е ситуацията.

Прогнозите

4,5 млн. е песимистичната прогноза за тазгодишната реколта от зърно, а по прогнозни данни на ЕК, България ще прибере близо 4,8 млн. тона, съобщи земеделският министър. Няма никакво притеснение за продоволствената сигурност, страната ни остава стабилен нетен износител на зърно, подчерта Танева. Не такива са прогнозните данни, които дават от Националната асоциация на зърнопроизводителите. По техни разчети, реколтата тази година ще е в рамките на 4,2 – 4,3 млн. тона зърно. Това означава спад с близо 30 % на реколтата в сравнение с миналата година. Костадинов изрази надежда, че падналите дъждове през последните седмици ще стабилизират ситуацията пострадалите от сушата райони. Земеделският министър припомни, че ежегодно прибраното зърно в страната се оказва средно с около 10-15% повече спрямо прогнозите.

Пропаднали площи с пшеница

28 хиляди са обследваните до момента и 100% пропаднали площи с пшеница, за които земеделците ще получат компенсации. Бюджетът по тази държавна схема за подпомагане е в размер на 4 млн. лева. На въпрос на „Гласът на земеделеца“ има ли механизъм, по който да бъдат обезщетени стопани с пропаднали площи под 100 Танева отговори така: „Няма механизъм, по който да се подпомагат пропаднали площи под 100 %. „Заявените за подпомагане до момента площи са 200 хил. дка, като някои от тях са с много малък процент на пропадане. На база на общите площи, дори и тези, които са с под 100 % , имаме около 1 % засегнати площи от сушата, които ще бъдат с намалени добиви. 28 хил. дка са площите, които ще бъдат без добиви. Там, където има пропаднали площи на 100 % , все още тече срокът за корекция на заявленията за подпомагане. Ако тези площи бъдат разорани, могат да бъдат сменени с угари в заявленията за подпомагане, тъй като все още тече срокът на подаване на заявленията за подпомагане по Директните плащания на площ и корекциите са възможни“, каза още министър Танева.

Без изненади на пазара

„Очакваме добри добиви в световен мащаб, особено в Русия и в Австралия, които ще доведат до повишаване на запасите. Сътресения на пазара не се очакват. Цените в България се ориентират по цените на международните пазари“, заяви Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България и на Консултативния съвет по зърното. На места в страната има локални проблеми заради сушата, отчете Върбанов. И припомни, че през изтеклия програмен период зърнопроизводителите са били изключени от участието с проекти по ПРСР, а директната подкрепа на единица площ често пъти надхвърля размера на рентата. „Да бъдем обвинявани в несправедлива земеделска политика е популизъм, всичко, което се прави у нас е съобразено с европейската конюнктура и с договореното от страната ни още при приемането ни в Европейския съюз“, припомни Танева по повод отправени критики от президента Румен Радев преди дни. Добра новина по повод следващия програмен период, е че ще има нетно увеличение за България на бюджета по ПРСР с 376 млн. евро, съобщи земеделският министър.

„Хлябът на страната ни е гарантиран и няма никакви притеснения по отношение на зърнения баланс у нас“, заяви от своя страна Марияна Кукушева , председател на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Не се очаква покачване на цените на продуктите от първа необходимост като брашно и хляб. Няма аргументи за искане да бъде намален ДДС върху хляба, защото сектор „Земеделие“ е един от най-субсидираните на национално и на европейско ниво, заяви в отговор на журналистически въпрос Десислава Танева. Влизането в сила на новия Закон за храните трябва да извади бизнеса на светло, допълни Кукушева.

Плащания към био, по СЕПП и за розопроизводители

Изчаква се две сертифициращи фирми да направят корекции в своите данни в биорегистъра и следващата седмица /2-3 юни/ парите по мярка 11 най-после ще бъдат преведени, увери Танева. До края на деня ще бъде ясна и корекцията на ставката по СЕПП, а доплащането земеделците ще получат в края на първата седмица на юни, уточни аграрният министър. Бюджетът по мярката Covid-19 е увеличен на 2% и става 50 млн. евро. Първите, които ще бъдат подпомогнати, са розопроизводителите. Таванът, който се коментира като максимален за едно стопанство по Covid-19 е в размер на 7 хил. евро, каза още Десислава Танева. Парите обаче ще се дават само като компенсация на загуба на доход.

Анета Божидарова

 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 8

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта