Поради увеличеният брой на заразени граждани с COVID-19 и спазвайки мерките за сигурност, Националната асоциация на зърнопроизводителите отменя официалното откриване на жътвената кампания и ритуалното зажънване на ръжта по международния проект „Хляб на мира“.

През последната седмица броят на положителните тестове на COVID-19  се увеличи значително и това доведе до решението на ръководството на НАЗ, пишат от асоциацията.

"Придържаме се към изискванията на Националния оперативен щаб за ограничаване на масовите събития и струпването на много хора на едно място.

Пожелаваме на земеделските производители от цяла България успешна и богата жътва, въпреки лошите климатични условия тази година.

Бъдете здрави и отговорни в името на вашето здраве и това на близките ви“, призовава председателят на УС на НАЗ Костадин Костадинов.

Проектът „Хляб на мира“ е европейска инициатива, в която се включват дванадесет държави от Централна и Източна Европа. Проектът стартира през 2012 г. като добитата ръж от полето около Помирителната църква в Берлин е изпратена до всяка държава-участничка. Така през 2013 г. се полагат първите ръжени семена на исторически важни места в 12-те държави.

НАЗ е официален партньор по Проекта за България от самото му начало. Традиционно всяка година представител на Асоциацията на зърнопроизводителите от различен регион на страната поема отглеждането на ръжта.

Публикувана в Агроновини

Земята не е безкрайна величина, риск е да я обработваш, казва Радостина Жекова, член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Жекова, трудна изглежда срещата между собствениците на земеделска земя и онези, които я обработват – наематели и арендатори. Има ли нещо дълбоко погрешно в основата на този задочен разговор и започналия спор за изплащането на високи ренти в трудна година?

- По начина, по който сега се води дебата, трудно ще се срещнем. Собствениците на земеделска земя защитават своя личен интерес и това е нормално. Българското земеделие обаче не е безкрайна величина, то е риск. И ние, в Добруджа, знаем това най-добре. Хубаво, извадиха на показ хората с милиони, спечелени от земеделие. Защо обаче никой не извади на показ каква е междуфирмената задлъжнялост в сектора? Какви кредити са теглили земеделците, за да го работят същото това земеделие. В един момент да не се окаже, че милионерите в земеделието на практика ще се окажат длъжници? Всяко едно производство, за да съществува, трябва да има пари да се възпроизведе. Това е дял от 30% от нашите приходи. Той задължително трябва да остане като капитал у фермера, за да може той да се развива. Ако една година аз не инвестирам в техника, на следващата вече мога да се окажа изхвърлена от пазара. Това е истината. Още 30% от приходите трябва да отидат при собствениците на земята. При година като сегашната обаче се получава друго: за да платим високите ренти в Добруджа, ние трябва да се лишим от целия си приход.

- Негативното настроение към сектора не идва ли поради факта, че има няколко ползватели на милиони декари със земя и това обикновено се коментира в контекста на партийни зависимости?

- Да, има такива ползватели. Ако те са нарушили закона, нали има Прокуратура. Да ги разследва, да ги накаже. В НАЗ имаме различни ползватели – има хора с 5 хил. дка обработваема земя, има и с 50 хил. дка – никой на никого не се сърди, никой не гледа в паницата на другия. Кой колкото е могъл – толкова е наел. Това е реалността. Защо българинът обича да мрази някой, който е успял? Защо един успял човек да е виновен за неуспеха на другия? Според мен няма такава логика.

Развиваме нашия семеен бизнес от 30 години. Започнали сме с един трактор и с кредити до ушите. Защо през 1992 година малцина излязоха от своите топли обувки и поеха риска да се занимават с аграрен бизнес? И през всичките тези години ние се борим да сме на пазара и да се развиваме. Не разбирам хора, които не виждат реалностите, защото явно джиповете им са твърде високи, за да видят земеделската кал. В момента в Добруджа жънем от 0 до 300 кг пшеница от декар. Това е трагедия. Имам колеги, които направо влизат с дисковите брани. Цинично е на фона на тази картина да създаваш у хората илюзорна представа и да им образуваш напразни очаквания. От друга страна, българинът е беден – с рентата той иска да си оправи борчовете, да си помогне на децата, да се лекува. Но няма как рента върху 10 дка земя да ти запуши всички дупки, които са се отворили през годината. Невъзможно е. В Добруджа още през май започват да звънят и да питат за рентите. А те се плащат през ноември. У нас е така, защото хората живеят от рентата, в останалия свят никой не чака на това.

- Ваши колеги признават, че в голяма степен браншът сам е причина за вдигането на рентите – така ли е?

- Така е, ние сме си виновни. Проявили сме лакомия. В стремежа да станеш по-голям, наемаш земя. И понеже това става все по-трудно, имаш една единствена възможност – обещаваш по-високи ренти. И като я вдигнеш, ето я – добър ден, рентата идва при теб и трябва да я плащаш. При година като сегашната обаче – как да стане?

- Как може да се поправи това, какво се случва в другите европейски държави с рентите?

- В другия свят, който определяме като цивилизован, държавата, понеже е преценила, че земеделците не са съвсем грамотни, когато става дума за икономика, казва: „Ние ще определим рентата“. И на базата на справки в отделните региони, на разходите и на добивите, държавата определя годишната рента. И няма никакви битки и дебати по темата.

- У нас обаче къде е държавата в този процес?

- У нас държавата е решила, че ние живеем в условията на свободна пазарна икономика и рентата е въпрос на свободно договаряне между собственик и ползвател на земя. На практика обаче какво се получава – див капитализъм. Ако колега е обещал 120 лева рента, ти си принуден да дадеш същата – за да останеш на пазара. Това е пагубно и тази година ще има фалити. Защото в нашия бизнес, ако пропуснеш една година да инвестираш в техника, от следващата ти вече си никой. Така стоят нещата. Явно ще бъде по-добре държавата да се намеси и да се въведат регулации. Каквато практика има в други европейски държави. Примерът, който дадох, е от Франция.

- Европейската политика предопредели ли развитието на българското земеделие – ако е ясно, че бързо ще станеш богат от зърно, защо да отглеждаш праскови? А и първото не е ли по-лесно от второто?

- Не е по-лесно. Аз отглеждам и зърно, и праскови. Само че за първото има пазар, а за второто – няма. В момента бера праскови и не знам какво ще правя с тях. Моите праскови няма как да са конкурентни на евтиния и силно субсидиран внос. Проблемът не е кое производство е по-лесно, а за кое има пазар. Понеже сме в ЕС, всички стоки от европейските страни влизат у нас безмитно. Гърция е най-големият вносител на праскови у нас. Моята цена автоматично е с 20% нагоре /заради ДДС/, без значение на каква себестойност работя. При гръцката праскова няма ДДС. Като прибавим и нерегламентирания внос, става ясно защо за българските плодове няма вътрешен пазар. С кого да се борим?

- Всички повтарят: добавена стойност, добавена стойност – има ли нещо погрешно в разчитането и на тази мантра?

- Произвеждам сок от плодовете, които не мога да реализирам на пазара. За да има изобщо някакъв смисъл от това, което правя, следва да продавам моя сок на 3.50 лева. Вие бихте ли си купили толкова скъп сок, при условие, че масовата цена е под 2 лева? Нищо, че в моя има плодове, а в другите – не е ясно. Кой изобщо в България би си купил сок на цена от 3.50 за литър? Никой. И така великият израз „добавена стойност“ започва да губи смисъл, ако в него няма пазарен резултат. Никога не съм го крила – занимавам се с овощарство, защото мога да си го позволя – с приходите от зърнопроизводството. Иначе не бих се захванала. Просто ще бъда един горд собственик на качествен плодов сок, който не мога да продам. Горд собственик на висока добавена стойност – и какво от това? Но мога да го преглътна, да си позволя подобна загуба. Няма как обаче да гледаш два месеца 1 декар с домати и да искаш да живееш от тях останалите 10 месеца от годината. В това няма никаква икономическа логика. Никъде в света няма такава икономика.

- В самото начало ли се обърка моделът на земеделие у нас, къде сгрешихме?

- Още по време на предприсъединителната програма САПАРД, Европа ни предупреди: „Вие ще станете големи“. Но за да кандидатстваш тогава по САПАРД за закупуване на комбайн, изискването беше да обработваш минимум 4-5 хил. дка земя с договор поне за 5 години. Така започна окрупняването. И е логично като обработваш 4-5 хил. дка земя, да искаш да се развиваш, да растеш. За да бъдеш конкурентноспособен. Сега какво искат от нас – да станем малки и да искаме помощи от Европа. Каква икономическа логика има в това?

Публикувана в Интервюта

Националната асоциация на зърнопроизводителите ще открие официално жътвената кампания на 3.07.2020 г. в землището на община Пазарджик. Заедно с Жътва 2020 Управителният съвет на НАЗ ще направи и традиционното зажънване на ръжта по международния проект „Хляб на мира“.

Програмата започва от 10.00 ч. Домакин е Съюзът на производителите на зърнени и маслодайни култури – Пазарджик. Поканени на събитието са министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева и изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев.

Предвидена е пресконференция за медиите.

Проектът „Хляб на мира“ е европейска инициатива, в която се включват дванадесет държави от Централна и Източна Европа. Проектът стартира през 2012 г. като добитата ръж от полето около Помирителната църква в Берлин е изпратена до всяка държава-участничка. Така през 2013 г. се полагат първите ръжени семена на исторически важни места в 12-те държави.

НАЗ е официален партньор по Проекта за България от самото му начало. Традиционно всяка година представител на Асоциацията на зърнопроизводителите от различен регион на страната поема отглеждането на ръжта.

Публикувана в Агроновини

Националната асоциация на зърнопроизводителите винаги е защитавала прозрачното управление в сектор "Земеделие". Нашите членове са подлагани на постоянни проверки от контролните органи. Ние се придържаме към всички законови изисквания и спазваме разпоредбите на регламентите и наредбите в страната.

Призоваваме за спокойствие в сектор "Земеделие" и продължаване на политиката за надграждане и развитие на най-важния за страната ни ресор, който осигурява храната и ресурсите за нейното производство.

Апелираме да не се използва сектор "Земеделие" за политически цели и нападки, защото това няма да доведе до положителен резултат за българските земеделски производители, които не спряха своята работа дори през трудните месеци на извънредното положение.

Предстоят ни важни месеци, свързани с предстоящия нов програмен период и важни преговори за бъдещата Обща селскостопанска политика. Нужно е обединение и единомислие в посока развитието на България като успешна аграрна страна.

Публикувана в Агроновини

Не може всички производители да се слагат под общ знаменател, когато става дума за измами, казва председателят на УС на НАЗ Костадин Костадинов

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, как ще коментирате скандала с парите по обвързаната подкрепа за сектор „Плодове и зеленчуци“?

- Ще бъда откровен. Лъсна истината как от години т. нар. привилегировани сектори „усвояват“ подкрепата към тях, за която винаги са настоявали. За една година 121 млн. евро отиват само за сектор „Плодове и зеленчуци“ – по линия на обвързаната подкрепа.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите винаги сме се обявявали за ред и за контрол. Всичко трябва да бъде прозрачно. Не може обаче всички производители да бъдат поставяни под общ знаменател. Какво значи 50% нарушения? Производителите на плодове и зеленчуци да имат куража да посочат кои сред тях са схемаджии, да не говорят на едро. Защото става дума за точно определени групи. Нека от ДФЗ изнесат всички данни от проверките – да се знае кои са нарушителите и в кои сектори. Последните чертожници са сред картофопроизводителите - да ги кажат кои са. Нали до скоро имаше специален ресорен зам.-министър на МЗХГ, със съветник тъкмо от този бранш. Как така се допускат подобни злоупотреби – при проверките какво се оказва - нито телени червеи, нито картофи, че накрая и фактури за продадени такива. Как става тази работа? И кой е виновен – пак зърнопроизводителите, защото имали консултанти и знаели какво да правят. Ние работим, дума не сме казали. За мен това е откровена атака към земеделското министерство – от онези, които видяха, че няма как да им минат далаверите. Атаката определено може да се определи и като политическа, но не е наша работа да се месим там. Ние реагираме като бранш.

Няма да допуснем някой да се заиграва със сектор „Зърнопроизводство“. Подкрепяме усилията на МЗХГ и на ДФЗ за всички видове проверки, които извършват. В земеделието се работи по правила – национални и европейски - и всички трябва да ги спазват. Т. нар. чувствителните и приоритетни сектори взимат 10 пъти по голяма субсидия от зърнопроизводителите. Но какъв е резултатът? Интересът към субсидията убива реалното производство. Сектор „Зърно“ е извън това.

- Тогава не е ли по-добре да няма субсидии – за да останат истинските земеделци?

- Земеделското министерство направи всичко възможно, за да защити обвързаната подкрепа в Брюксел. Големите европейски държави са против този вид подпомагане, особено Германия. Обвързаното с производството подпомагане изкривява пазара – това са аргументите на страните, които не прилагат тази схема. При зърнопроизводството подобна подкрепа има само за протеиновите култури. Но браншът почти не се възползва от нея, защото за нас не е важно да се вземат едни пари, а дали ще можеш да реализираш произведеното на пазара. От протеиновите култури икономическият ефект е нулев, залагаме ги единствено, за да покриваме зелените изисквания.

- Онези, които очертават постоянно затревени площи – пасища, за които взимат едни добри субсидии, съща са чертожници – те не трябва ли също да бъдат оповестени от МЗХГ и от ДФЗ?

- Не ми е известно сред тях да има зърнопроизводители. За нас, реалните производители, субсидията не е фактор, ние сме пазарно ориентирани. Ако тя се дава на базата на производство /на тон продукция, например/, европейските анализи показват, че това ще изкриви пазара. Затова се дава на единица площ. По отношение на измамниците, има ли такива – да се оповестяват, да се санкционират и да се предават на прокуратурата. Не е нужно да има конфронтация между отделните сектори. Измамниците навсякъде са измамници.

- Как да бъдат предотвратени измамите със земеделски пари?

- Когато контролът се осъществява изцяло на базата на сателитно и спътниково наблюдение върху земеделските площи, тогава всичко ще бъде видно – и за българските институции, и за европейските. Сателитните снимки са кристално ясни, там няма място за дребни лъжи и тарикатлъци, на каквито сме свидетели през последните години. Не може да искаш държавата да ти покрие 100% от разходите в производството на декар и вечно да си недоволен. На всичкото отгоре да не можеш и реално да излезеш на пазара. Ако всяка година се наливат 121 млн. евро в сектор „Плодове и зеленчуци“ за обвързана подкрепа, български картофи и български пипер ли ядем? Търговските вериги се раздвижиха, но май се оказва, че не можем да ги захраним с българска продукция. Защото ни куца количеството и качеството. Това е истината. Има съвестни и честни производители на плодове и на зеленчуци, но една определена клика мъти на всички водата.

Публикувана в Интервюта
Петък, 05 Юни 2020 13:42

НАЗ – битките предстоят

Поливно земеделие и ред в поземлените отношения – това са най-спешните задачи пред българските зърнопроизводители. Времето тази година изправи всички браншове на нокти, а сушата попари надеждите на много стопани за добра реколта.

Ако е вярно, че обикновено заместник – председателите са хората, които вършат черната работа, то да им е яка гърбината на избраните за такива в Националната асоциация на зърнопроизводителите. Битките предстоят.

„Все ние сме виновни, а когато трябва да се отстояват позиции – се оказваме сами“, често казва председателят на УС на НАЗ Костадин Костадинов. Браншовата организация е единствената сред земеделските, която няма „дубльор“ и това е повече от показателно за единството на сектора.

Предизвикателствата пред зърнения бранш са много - Законът за земята и поземлените отношения е замразен. И едва ли ще бъде изваден от фризера, поне докато не минат следващите парламентарни избори. Кой е луд да разбутва толкова сложна и тежка материя, в която са преплетени мощни финансови интереси?

Зърненият сектор иска едно – предвидимост за своя бизнес и ясен регламент в дългосрочното наемане на земеделска земя. Без такъв, инвестициите в напояване са безсмислени. Няма логика да хвърлиш една камара пари за модерни поливни системи, а утре да се окаже, че това е било напразно. Защото земята внезапно отива в други ръце – често при т. нар. чертожници в земеделието. В този смисъл комасацията е повече от належаща. Но без участието на държавата в този процес, просто няма как да се случи.

Не ги мислете зърнопроизводителите, ще кажат повечето фермери. Тяхното не се губи – директните плащания си вървят, фалитите в този сектор почти са невъзможни. На пръв поглед е така.

Климатичните предизвикателства обаче и неизвестните в предстоящите нови европейски политики ще принудят зърнения бранш да се променя. Ще оцелеят най-гъвкавите, най-далновидните и най-устойчивите.

По-лесно ще се справят онези, които са единни и мислят в една посока. Така че битките предстоят – за всички земеделци.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

На редовен Управителен съвет Националната асоциация на зърнопроизводителите избра своите четирима заместник-председатели. Председателите на регионалните сдружения на НАЗ гласуваха доверие на предишния екип на Асоциацията – Георги Милев, Георги Радев, Илия Проданов, както и на новия член в ръководството – Людмил Работов. Четиримата заместник-председатели са избрани с мандат от три години.

През февруари Националната асоциация на зърнопроизводителите преизбра Костадин Костадинов като председател на Управителния съвет на проведено Общо отчетно-изборно събрание. Преди това Костадинов беше две години председател на Управителния съвет, две години заместник-председател на НАЗ, както и две години част от Контролния съвет на асоциацията.

Георги Милев е председател на Национална асоциация на земеделските арендатори в региона на град Плевен.

Георги Радев е председател на Сдружение на земеделските производители „Хаджи Димитър” в региона на град Сливен.

Илия Проданов е председател на Сружение „Съюз на зърнопроизводителите „Маркели“ – Карнобат. 

Людмил Работов е председател на Съюз на зърнопроизводителите от Пловдив. 

Публикувана в Агроновини

Костадин Костадинов, председател на УС на НАЗ:

Брюкселските чиновници се оказват вредни за земеделието

Популизъм е в условията на криза да се говори за наливане на милиарди в т. нар. Зелена сделка

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, на фона на кризата, причинена от Covid -19, в Европейската комисия отново се заговори за Зелената сделка – планира се финансиране от 20 млрд. евро годишно по две стратегии – „От фермата до вилицата“ и за опазване на биоразнообразието. Какъв е вашият коментар?

- Следим темата отдавна. По мое лично мнение, няколко брюкселски бюрократи и чиновници са решили, че с нещо трябва да се занимават по време на криза. Това е предложение на Европейската комисия. Европейската народна партия обаче предупреди, че сега моментът не е удачен за подобни стратегии. Сега е по-важно да бъдат възстановени работните места, да бъдат стабилизирани устойчивите стопанства. Това предложение първо трябва да мине през Европейския парламент и след това през Съвета на министрите. И понеже има голяма съпротива, включително от Копа и Коджека, то едва ли ще се случи във варианта, в който се предлага.

Контактуваме с колеги и от други страни, много от тях са против т. нар. Зелена сделка. Тези стратегии са правени от чиновници, които работят само на маса и боравят грубо с цифрите. Това са нереални неща. Как ще се залагат цели до 2030 година, след като се очертават поне 2 години преходен период до определянето на параметрите на новата ОСП? Това означава, че стратегическите планове ще се пишат през 2023, а новият програмен период трябва да започне 2024 г. И тези срокове също са условни, предвид кризата. Нужно ли е такова натоварване на земеделските производители, след като и сушата е проблем не само у нас, но и почти в цяла Европа? Ще се окаже, че брюкселските чиновници са вредни за европейското земеделие. Защото пишат популистки стратегии, а не се съобразяват с реалностите. А и какво ни показа пандемията – цяла Европа светна в „зелено“, а земеделието не е спирало да работи. Значи не то е основна причина за замърсяването на въздуха и на околната среда. Но най-лесно е да се посочи някой с пръст и той да е виновен.

- Какви са реалностите у нас, какъв трябва да бъде балансът в земеделието?

- Неслучайно Добруджа се нарича житницата на България. Какво биологично производство може да се прави там? Как между две полета с конвенционална пшеница сееш биологична? Кого лъжем? Могат ли да се гледат плодове и зеленчуци в Добруджа, след като напояването е невъзможно? Мястото на биологичното земеделие и животновъдство е в планинските и полупланинските райони. България е толкова богата на природни дадености – във всеки район може да бъде адекватно развиван и защитен съответният вид земеделски бизнес. Ние не сме против опазването на природата, ние сме против популистките мерки, които не почиват върху националните реалности. А те трябва да бъдат отчетени и според тях да се пишат стратегическите планове.

Има и друг въпрос: как ще бъдат стимулирани земеделците да прилагат зелени политики? Един път се иска от нас да произвеждаме - евтино и здравословно. Колко хора могат да си позволят да консумират био домати, например? Колко достъпна е биологичната продукция за крайния клиент? Не може по време на криза, в която голяма част от хората ще изгубят или ще намалеят доходите им, а всички бизнеси и национални икономики търпят загуби, да се планират нереални неща.

- Тежки загуби търпите в Добруджа тази година заради сушата, а рентите там са най-високи – как ще ги плащат зърнопроизводителите?

- Всичко се обърка още в началото, тръгнахме, водени от принципите на дивия капитализъм. Давай, давай, давай - вдигай рентите, за да наемеш повече земя. И тази година какво стана – няма резерв, някои хора са натрупали задължения за две години назад, за да плащат високи ренти и сега са в калта. Не в калта, защото кал в Добруджа няма – поради липса на дъжд. В прахоляка са. Рентата е пазарно измерение на добитото, на печалбата. Така е в целия свят. Само у нас нещата са различни.

- Не може ли това да се промени?

- Може, нужна е политическа воля. Във Франция например, наемът на земя е държавно регулиран. Защо? Защото селското стопанство е приоритет за държавата. Рентите се определят на базата на приходите, разходите и печалбата за всеки регион. Черно на бяло, по документи. Държавата на тази база определя средно рентно плащане. В САЩ няма субсидии за земеделците. Там има застраховка „добив“ или „ферма“. Те гарантират, че на определени нива, разликата в добивите или в продуктивността във фермата, се покриват от застраховката. Рентите са строго определени.

Не може селското стопанство в България да се сочи като приоритет от няколко правителства, а държавата да не участва в урегулирането на поземлените отношения. Собствениците на земя веднага ще ме обвинят, но до голяма степен и те са виновни за това положение в Добруджа – ако обаче една фирма винаги започва от 105 лева рента на декар, всяка година има арендатор, който е фалирал или се е отказал, защото не може да плаща толкова висока рента. Колкото и красиво да си говорим по форумите в интернет, нямаш ли първоначален капитал, не си ли теглил заем от банка, не можеш да правиш земеделие само с помощ от държавата. Европейският модел на земеделие всъщност е социален, той не подкрепя устойчивия бизнес, който работи на пазарен принцип. Това е истината.

- Мега законодателството за земята беше поставено във фризера доста преди кризата – защо?

- Защото там се преплитат големи интереси. От Асоциацията на собствениците на земеделски земи спряха закона и скочиха срещу „белите петна“. А те са гарантирано вземане за малкия производител. И тази година пак ще има война по сключването на доброволните споразумения. Защото няма адекватно законодателство. Имаме един многократно преправян в годините Закон за собствеността и стопанисването на земеделските земи, в който има неуредени отношения между собственици и ползватели на земя. Т. нар. споразумения са доброволни, но ако там не бъдат въведени правила, всичко се превръща в слободия. Българска слободия. Ние, от НАЗ, искаме да бъдат премахнати всякакви възможности за шикалкавене и за подмяна, за действие от позицията на силата. Това не се харесва на много хора. И затова законът беше спрян. От една клика хора, бивши номенклатурни кадри, които са големи собственици на земя. Техните апетити в момента са към „белите петна“. Фондовете, които изкупуват земя, искат да съберат „белите петна“ в собствен фонд, през който те да ги отдават под наем, а на когото на му се занимава – да им продаде „белите петна“. Това е цялата работа.

- За поредна година пчелари сигнализират, че заради пръскания по посевите, масово умират пчели. Имаше и протести в Плевен. Този проблем защо остава хроничен, няма ли как да бъде решен?

- Този проблем изниква всяка година и то в една и съща област – в Плевенско. Миналата година пчеларите получиха по 60-70 лева Deminimis за пропаднал кошер. И пак бяха виновни зърнопроизводителите, макар, че проверките нищо не доказаха. В момента очакваме прословутата Наредба 13, която трябва да сложи ред в тези отношения. Пчеларите ще бъдат уведомявани по електронен път – чрез SMS и на електронна поща - за предстоящи пръскания, като те ще бъдат съобразени с фенофазите на развитие на посевите. Така че, ясно да бъде указано кога и какви мероприятия ще се провеждат. Питам защо трябва да пръскаме нощем, когато една току що поникнала царевица трябва да се пръска срещу вредители през деня? Питам също какво правят пчелите върху една току що поникнала царевица, след като те търсят цвят? Същото се отнася и за слънчогледа. Какво прави пчелата там – разходка из парка – в царевицата и слънчогледа?

От НАЗ настоявахме пролетните прегледи на пчелните семейства, които до миналата година се правеха от частно практикуващите ветеринарни лекари, този път да бъдат направени от комисия – в нея, освен ветеринарният джипи, да влизат също производител, представител на областната или общинската земеделска служба. Защото преди две години, при проверка в Ловеч, се оказа, че от подадените 100 кошера, пчели има само в 30. Това ни дава основание да се съмняваме в коректността на колегите пчелари. Най-лесно е обаче да бъдат обвинени зърнопроизводителите, които пръскат. Пролетните прегледи на пчелините тази година бяха прехвърлени върху държавните ветеринари, но те реагираха остро и заявиха, че поради многото свои задължения и малък по обем кадрови капацитет, няма да могат да извършват и тези проверки. И това задължение отново беше върнато към частно практикуващите ветеринари. Според справка на БАБХ, жалбите от пчелари тази година не са повече в сравнение с минали години. Проверката на случая в Плевенско показа, че пчели са загинали от пръскане с биоциди, а не следствие на пръскане на земеделски култури с продукти за растителна защита. Но защо отново да не са виновни зърнопроизводителите и защо да не се спретне едно активно мероприятие срещу тях, особено в период на криза – може и да се изпросят някакви пари от цялата ситуация, нали? Но нашият авторитет отново е подронен – репортажи по телевизиите, говорят некомпетентни хора, настройва се общественото мнение срещу нас. Получи се за пореден път една добра спекулация. Извинявам се, но пробите излязоха и показаха друго. Това защо не се превърна в новина?

Затова с нетърпение очакваме една работеща наредба, която да очертае правната и нормативна рамка за работата между двете страни – пчелари и зърнопроизводители. Всеки трябва да носи своята отговорност. На много места конфликтите са междуличностни, там където има диалог, проблеми няма. Проблеми има там, където има схемаджии – такива, които си гледат пчелините само през камерата на телефона, но им е важно да вземат едни пари. Съжалявам, но нали е по-добре да си казваме истината в очите. За да можем реално да решаваме проблемите.

Знам, че на всички сме им виновни ние, зърнопроизводителите, но според мен измина един програмен период, в който бяха облагодетелствани определени групи от хора - от сектори, определени като приоритетни. Тези хора днес всички наричат чертожници, схемаджии. Това повече не бива да се допуска. Трябва да се подпомага реалното производство, а не къщи за гости, риби, прилепи и не знам още какво. И като се появи проблем – съответният чиновник трябва да отива директно при фермера. А не да излиза в болничен.

- Няма да се съгласят с вас нито биопроизводителите, нито пчеларите – ще ви четат субсидиите на декар и ще казват, че зърнопроизводителите получават най-голямо подпомагане.

- Защото не четат правилно. Премиерът Борисов няколко пъти каза, че земеделието е най-подпомаганият сектор, нали така? Хайде да смятаме. 1,5 млрд. лева всяка година отиват за директни плащания. Обработваемата земя е 35 млн. дка. При средна рента от 50 лева на декар, тези пари отиват при собствениците на земеделска земя, връщат се при хората. А ние, арендаторите и наемателите на земя, работим на пазарен принцип. Какво да кажем за малцината господа, които са собственици на близо 3 млн. дка земя – при тях субсидиите са чист доход, това по цял свят го няма. А ние плащаме данък върху субсидиите, които получаваме. 800 млн. лева всяка година се разплащат по Програмата за развитие на селските райони – там няма нито един зърнопроизводител. Ние искаме да знаем какъв е ефектът от тези мерки и програми, които са само за приоритетни сектори – био, плодове и зеленчуци, животновъди и т. н. Така че, много е лесно да гледаш отстрани и да правиш чужда сметка.

- Как да бъде постигната справедливост?

- В своята предизборна програма, например, Обединените патриоти предлагаха да бъде въведен данък върху физически и юридически лица, които притежават над 30 хил. дка собствена земя. Това е добро решение, но то още си стои само като точка в предизборната програма на Патриотите. Вместо това, се развиха какви ли не абсурдни идеи – като задължителен 14-дневен обществено полезен труд в земеделието, например. Такива мерки не вършат работа. В сектор „Зърно“ наетата работна ръка е на постоянен трудов договор, плащат се адекватни за квалификацията на труда заплати и реалните осигуровки върху тях. Пак казвам – трябва да се работи с реалностите, а не с добрите намерения.

Публикувана в Бизнес

Между 2 и 5 юни превеждат парите по мярка 11 и доплащането по СЕПП 

Тази година Консултативният съвет по зърното беше свикан по-рано от обикновено – заради щетите от сушата. На брифинг в Министерския съвет земеделският министър Десислава Танева и представители на бранша по цялата верига „зърно – брашно - хляб“ оповестиха пред медиите каква е ситуацията.

Прогнозите

4,5 млн. е песимистичната прогноза за тазгодишната реколта от зърно, а по прогнозни данни на ЕК, България ще прибере близо 4,8 млн. тона, съобщи земеделският министър. Няма никакво притеснение за продоволствената сигурност, страната ни остава стабилен нетен износител на зърно, подчерта Танева. Не такива са прогнозните данни, които дават от Националната асоциация на зърнопроизводителите. По техни разчети, реколтата тази година ще е в рамките на 4,2 – 4,3 млн. тона зърно. Това означава спад с близо 30 % на реколтата в сравнение с миналата година. Костадинов изрази надежда, че падналите дъждове през последните седмици ще стабилизират ситуацията пострадалите от сушата райони. Земеделският министър припомни, че ежегодно прибраното зърно в страната се оказва средно с около 10-15% повече спрямо прогнозите.

Пропаднали площи с пшеница

28 хиляди са обследваните до момента и 100% пропаднали площи с пшеница, за които земеделците ще получат компенсации. Бюджетът по тази държавна схема за подпомагане е в размер на 4 млн. лева. На въпрос на „Гласът на земеделеца“ има ли механизъм, по който да бъдат обезщетени стопани с пропаднали площи под 100 Танева отговори така: „Няма механизъм, по който да се подпомагат пропаднали площи под 100 %. „Заявените за подпомагане до момента площи са 200 хил. дка, като някои от тях са с много малък процент на пропадане. На база на общите площи, дори и тези, които са с под 100 % , имаме около 1 % засегнати площи от сушата, които ще бъдат с намалени добиви. 28 хил. дка са площите, които ще бъдат без добиви. Там, където има пропаднали площи на 100 % , все още тече срокът за корекция на заявленията за подпомагане. Ако тези площи бъдат разорани, могат да бъдат сменени с угари в заявленията за подпомагане, тъй като все още тече срокът на подаване на заявленията за подпомагане по Директните плащания на площ и корекциите са възможни“, каза още министър Танева.

Без изненади на пазара

„Очакваме добри добиви в световен мащаб, особено в Русия и в Австралия, които ще доведат до повишаване на запасите. Сътресения на пазара не се очакват. Цените в България се ориентират по цените на международните пазари“, заяви Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България и на Консултативния съвет по зърното. На места в страната има локални проблеми заради сушата, отчете Върбанов. И припомни, че през изтеклия програмен период зърнопроизводителите са били изключени от участието с проекти по ПРСР, а директната подкрепа на единица площ често пъти надхвърля размера на рентата. „Да бъдем обвинявани в несправедлива земеделска политика е популизъм, всичко, което се прави у нас е съобразено с европейската конюнктура и с договореното от страната ни още при приемането ни в Европейския съюз“, припомни Танева по повод отправени критики от президента Румен Радев преди дни. Добра новина по повод следващия програмен период, е че ще има нетно увеличение за България на бюджета по ПРСР с 376 млн. евро, съобщи земеделският министър.

„Хлябът на страната ни е гарантиран и няма никакви притеснения по отношение на зърнения баланс у нас“, заяви от своя страна Марияна Кукушева , председател на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Не се очаква покачване на цените на продуктите от първа необходимост като брашно и хляб. Няма аргументи за искане да бъде намален ДДС върху хляба, защото сектор „Земеделие“ е един от най-субсидираните на национално и на европейско ниво, заяви в отговор на журналистически въпрос Десислава Танева. Влизането в сила на новия Закон за храните трябва да извади бизнеса на светло, допълни Кукушева.

Плащания към био, по СЕПП и за розопроизводители

Изчаква се две сертифициращи фирми да направят корекции в своите данни в биорегистъра и следващата седмица /2-3 юни/ парите по мярка 11 най-после ще бъдат преведени, увери Танева. До края на деня ще бъде ясна и корекцията на ставката по СЕПП, а доплащането земеделците ще получат в края на първата седмица на юни, уточни аграрният министър. Бюджетът по мярката Covid-19 е увеличен на 2% и става 50 млн. евро. Първите, които ще бъдат подпомогнати, са розопроизводителите. Таванът, който се коментира като максимален за едно стопанство по Covid-19 е в размер на 7 хил. евро, каза още Десислава Танева. Парите обаче ще се дават само като компенсация на загуба на доход.

Анета Божидарова

 

Публикувана в Бизнес

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, каква е картината в Добруджа – паднаха ли валежи, ще бъде ли спасена реколтата от пшеница?

- Доста пъстра е картината – паднаха локални валежи, по 1-2 литра на квадратен метър. Има една стара приказка: Летен дъжд в Добруджа, единият вол - мокър, другият - сух. Такъв беше характерът на валежите. Надяваме се да продължи да вали, защото досегашните количества дъжд са почти без стопанско значение – по отношение на тотално пропадналата до момента пшеница.

- Има ли яснота какъв е размерът на пропадналите площи с пшеница в Добруджа?

- До края на миналата седмица имаше заявления за обследване на около 270 хил. дка пропаднали площи, 50 хил. дка ще бъдат разорани. Комисиите продължават да обследват посевите. Картината е лоша – от Балчик нагоре, Каварна, Шабла, Генерал Тошево, Добричка община. Заявленията за обследване на посевите с пшеница продължават да валят.

- Какво е положението в останалата част на страната?

- Критична е картината в района на Карнобат, Сливен и Бургас, както и в част от земеделските площи около Враца. Най-тежка е сушата в Добруджа. Пшениците масово са подкосени. След последните дъждове поне ще има възможност да се изоре. Надявам се да падне хубав дъжд, поне такива са прогнозите. Той ще помогне на пролетниците, които са в много добро състояние и на онази пшеница, която има шанс да оцелее след такава невиждана суша. От нея едва ли ще могат да се приберат повече от 100-150 килограма от декар, но няма какво да се прави – това е положението. В момента се обследват 100% площите с пшеница в цялата страна. Вероятно другата седмица ще имаме обобщена информация от страна на земеделското министерство. Като цяло картината в България е добра, падналите дъждове допълнително ще налеят зърното. В споменатите вече региони обаче ще има значителни щети.

- Бюджетът по директните плащания беше увеличен със 140 млн. лева - това ще компенсира ли загубите от сушата?

- Това решение се взе на заседание в МЗХГ с представители на всички браншове – всички бяха „За“ тази антикризисна мярка. В процентно изражение за зърнопроизводителите увеличението е с 9%, за обвързаната подкрепа - с 11%. За зърнения бранш това прави около 2.70 лева на декар. Разходите по пшеницата до момента са в размер на 80-90 лева на декар, загубите ще бъдат големи за колегите, пострадали от сушата. Засега това е единствената целева и допълнителна подкрепа за сектор „Зърно“, за което благодарим. На 29 май по наше искане е насрочен Консултативен съвет за зърното. Този път по-малко ще си говорим за добиви и повече - за оцеляването на зърнопроизводителите от някои региони в страната. 

Коментар за намеренията на Брюксел да налее милиарди за т. нар. Зелена сделка, за българското поземленото законодателство, поставено на трупчета, за мерките на подкрепа към устойчивия бизнес, за българското земеделие и политиките, които се пишат за него – очаквайте продължение на разговора с Костадин Костадинов, председател на УС на НАЗ

Публикувана в Интервюта
Страница 1 от 13

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта