Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, каква е картината в Добруджа – паднаха ли валежи, ще бъде ли спасена реколтата от пшеница?

- Доста пъстра е картината – паднаха локални валежи, по 1-2 литра на квадратен метър. Има една стара приказка: Летен дъжд в Добруджа, единият вол - мокър, другият - сух. Такъв беше характерът на валежите. Надяваме се да продължи да вали, защото досегашните количества дъжд са почти без стопанско значение – по отношение на тотално пропадналата до момента пшеница.

- Има ли яснота какъв е размерът на пропадналите площи с пшеница в Добруджа?

- До края на миналата седмица имаше заявления за обследване на около 270 хил. дка пропаднали площи, 50 хил. дка ще бъдат разорани. Комисиите продължават да обследват посевите. Картината е лоша – от Балчик нагоре, Каварна, Шабла, Генерал Тошево, Добричка община. Заявленията за обследване на посевите с пшеница продължават да валят.

- Какво е положението в останалата част на страната?

- Критична е картината в района на Карнобат, Сливен и Бургас, както и в част от земеделските площи около Враца. Най-тежка е сушата в Добруджа. Пшениците масово са подкосени. След последните дъждове поне ще има възможност да се изоре. Надявам се да падне хубав дъжд, поне такива са прогнозите. Той ще помогне на пролетниците, които са в много добро състояние и на онази пшеница, която има шанс да оцелее след такава невиждана суша. От нея едва ли ще могат да се приберат повече от 100-150 килограма от декар, но няма какво да се прави – това е положението. В момента се обследват 100% площите с пшеница в цялата страна. Вероятно другата седмица ще имаме обобщена информация от страна на земеделското министерство. Като цяло картината в България е добра, падналите дъждове допълнително ще налеят зърното. В споменатите вече региони обаче ще има значителни щети.

- Бюджетът по директните плащания беше увеличен със 140 млн. лева - това ще компенсира ли загубите от сушата?

- Това решение се взе на заседание в МЗХГ с представители на всички браншове – всички бяха „За“ тази антикризисна мярка. В процентно изражение за зърнопроизводителите увеличението е с 9%, за обвързаната подкрепа - с 11%. За зърнения бранш това прави около 2.70 лева на декар. Разходите по пшеницата до момента са в размер на 80-90 лева на декар, загубите ще бъдат големи за колегите, пострадали от сушата. Засега това е единствената целева и допълнителна подкрепа за сектор „Зърно“, за което благодарим. На 29 май по наше искане е насрочен Консултативен съвет за зърното. Този път по-малко ще си говорим за добиви и повече - за оцеляването на зърнопроизводителите от някои региони в страната. 

Коментар за намеренията на Брюксел да налее милиарди за т. нар. Зелена сделка, за българското поземленото законодателство, поставено на трупчета, за мерките на подкрепа към устойчивия бизнес, за българското земеделие и политиките, които се пишат за него – очаквайте продължение на разговора с Костадин Костадинов, председател на УС на НАЗ

Публикувана в Интервюта

На дневен ред отново застава остро темата за напояването

Анета Божидарова

Светът бавно започва да се отърсва от коронавирусната пандемия. Градската болест, както я наричат мнозина анализатори, слабо засяга селата и селските региони. На полето работата върви с пълна пара, особено в сектор „Зърнопроизводство“. В момента за голяма част от българските земеделци по-големият проблем се явява сушата. Въпреки това, недостиг на зърно не се очаква, за глад изобщо не може да се говори.

„При вътрешно потребление от 700-800 хил. тона пшеница, ще ожънем такива количества без проблем, прехраната на България изобщо не е под въпрос“, коментира за „Гласът на земеделеца“ Георги Милев, зам.-председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Той обработва 20 хил. дка земя, близо половината от тях – собствена. Въпреки, че в региона на Плевен валежите също не са били обилни, в почвата все още има влага, казва Милев. Ако до десетина дни обаче не завали, добивите и в Дунавската равнина ще претърпят редукция.

Какво казват аграрните специалисти

Картината на полето днес е такава и поради друга причина – заради комбинацията от суша и прекомерно използване на азотни торове, казват аграрни специалисти. Там, където положеният азот е в по-малки количества, посевите дори и сега изглеждат се държат добре. Казано просто, наторяването действа като сол, когато е суша, а когато вали –като азот. Затова фермерите трябва да се съобразяват с валежните норми и да прилагат адекватна норма при наторяването, съветват учените.

Щети и компенсации

Тежка е картината в Сливенско, където е стопанството на Георги Радев, зам.-председател на УС на НАЗ. „Чакаме дъжд, положението при нас е трагично. Силният и постоянен вятър изсмуква за няма и ден дори и малкото влага, която се образува след оскъдните валежи. Засега не мислим да презасяваме, защото ако сушата продължи, съвсем нищо няма да приберем от полето. А ако падне дъжд, поне стотина килограма от декар все ще ожънем “, тревожи се Радев. В Добруджа мнозина от фермерите дори смятат да разорават и да презасяват, информира преди дни председателят на НАЗ Костадин Костадинов.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите очакват да минат комисии, които да констатират щетите по посевите. Обезщетения ще се изплащат при 80 до 100% загуби. „Нали знаете как става, каквито сме късметлии, ще се окаже, че щетите ни са 79%“, коментира Георги Радев. Дори и да бъдат компенсирани обаче, земеделците трудно ще покрият реалните загуби, особено когато става дума за хиляди декари с посеви и за огромни инвестиции в тях, пресмята земеделецът от Сливенско.

Как се плаща рента при 100% загуби

В регионите, в които ще се претърпят големи щети от сушата, със сигурност ще има фалити, прогнозира Георги Милев. В този смисъл е редно да бъде обявена нулева рентна година, особено за фермерите с тотални загуби. Сушата е пагубна за всеки земеделец, но тази година отново поставя остро на дневен ред темата за рентите. Според земеделеца от Плевенско, справедливото образуване на рентното плащане от декар е като се раздели на две печалбата на едно стопанство в края на всяка стопанска година. 50% от нея – за рента. „Нормално ли е в Добруджа рентата да е 95 - 110 лева от декар, при сегашната суша как ще се плаща такава висока рента?“, пита Милев. По думите му, реалният размер на рентата за цялата страна трябва да е от 35 до 45 лева. „Големите арендатори работим на светло, в края на всяка година правим отчет, имаме годишна печалба и всичко е видно“, казва още Милев. Според него е абсолютно несправедливо рентата да е фиксирана. Така някои земеделци при 70 лева чиста печалба от декар, плащат 60 лева рента на собствениците и едва 10 лева остават за тях, обяснява още той. Смяната на този режим на плащане обаче трябва да бъде облечена в съответното законодателство, в момента рентното плащане е въпрос на договаряне.

Напояването – мисия невъзможна

В контекста на все по-големите засушавания през последните години, Георги Радев поставя на дневен ред и темата за напояването. Арендатори от Сливенско са сключили договори с местното водно дружество, което ще кандидатства по подмярката 4.3 „Инвестиции в инфраструктура за напояване“. Според Радев обаче възстановяването на напоителните съоръжения ще стане факт едва през следващата година. „Ние бихме инвестирали в напояване, но ако имаме сигурност, че ще стопанисваме земята, която сме наели поне в рамките на 5 последователни години. Иначе какъв е смисълът да направим толкова голяма инвестиция и след това някой да реши и да я ползва на готово? При сегашното преподписване на арендните договори година за година, как да имаме сигурност“, разсъждава зам.-председателят на НАЗ от региона на Сливен. „Всяка година даваме пари за какво ли не – за торове, за препарати, за машини, за инвентар. Ще извадим и за напояване, няма кой друг да извади такива пари. Но ни трябва поне малко предвидимост в бизнеса“, казва Радев. Според него именно това е една от причините за казуса с напояването все още да няма трайно решение.

Проблемът всъщност е по-дълбок и е на ниво държава. Депутати от левицата преди старта на мярката за напояване зададоха въпрос към земеделския министър Десислава Танева по време на петъчен парламентарен контрол: чрез подмярката 4.3 няма ли да бъде реанимирано едно губещо предприятие, каквото е „Напоителни системи“ – не чрез пряко финансиране от националния бюджет, а през европейските програми? „Напоителни системи“ не се ли явяват единственият възможен бенефициент по подмярката 4.3? Ако цената за един кубик вода за напояване на 1 декар земеделска земя е между 0.17 – 0.20 лева, защо за вецовете е 0,003 лева на кубик? Кой има интерес от това? Защо се стига до абсурда да няма вода за напояване, защото се оказва, че тя е източена от вецовете за производство на ток, и то на скъп ток? Държавата очевидно трябва да преосмисли този казус и то на ниво политики. На въпрос на „Гласът на земеделеца“ към министър Танева дали няма риск подмярката 4.3 да бъде обсебена изцяло от „Напоителни системи“, аграрният министър заяви, че е даден шанс на всички, които желаят, да участват с проекти и да инвестират в съоръжения за напояване. Само времето ще покаже как реално е сработила тази подкрепа и за кого.

Полезният ход е да се направят реални сдружения за напояване, в които да участват и земеделците. Така, ако в момента те нямат дългосрочна сигурност по отношение на стопанисването на земята, ще могат да продават услугата „напояване“ на онзи, който иска да я ползва. В момента обаче законодателството не работи в полза на създаването на реални сдружения, защото напоителните системи и канали могат да преминават само през собствена земя, а не през наета. Това лишава арендаторите от възможността да участват в този процес. В Конституцията пише: „Частната собственост е свещена и неприкосновена“, тоест, само държавата може да отчуждава частни имоти в обществена полза. Напояването явно не се възприема като такова.

От полето по-хубаво няма

И двамата зам.-председатели на НАЗ казват, че нямат проблем с доставката на торове, семена, препарати и резервни части за машинния парк в своите стопанства. Заради очертаващата се суша в цяла Европа, се очакват по-ниски добиви от зърно. Това ще вдигне цената, както се случва при всеки дефицит, казва Георги Милев. С оглед на неясния изход от развитието на пандемията и на постепенното възстановяване на икономиките, износът на българско зърно очевидно ще е по-малък. Но вътрешното потребление изобщо не е под съмнение.

„Ако компаниите за селскостопанска техника добре са се справили във времето с продажбите, сега спокойно могат да преживяват само от сервизното обслужване“, анализира земеделецът от Плевенско. И Милев, и Радев са категорични, че който е планирал покупка на техника за своето стопанство, ще я направи. Защото въпреки извънредното положение, работата на полето си върви.

„Ние не сме натъпкани в офис, ние сме навън, от полето по-хубаво няма, карантината изобщо не ни бърка. Само малко дъжд да капне, всичко съвсем ще бъде наред.

Двамата стопани са благодарни на полицаите от КПП-та, които ги пропускат, защото вече добре ги познават. Някак за всички е ясно, че земята не признава карантина, а иска работа. И то навреме.    

Публикувана в Бизнес

В тази криза явно много хора видяха някаква възможност за изява. И започнаха да творят…глупости, казва председателят на УС на НАЗ

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, сушата в Добруджа май се оказа по-страшна от коронавируса?

- Така се оказа, картината е плачевна. За целия валежен сезон – от миналия септември до момента, натрупаното количество дъжд е около 100 - 115 литра на квадратен метър. Обичайната норма е близо десет пъти повече. Така че влага в почвата в Североизточна България изобщо няма, просто липсва. Преди няколко дни падна дъжд от 4-5 литра на квадратен метър, възбуди за кратко пшениците, но след това нещата пак тръгнаха на зле. Посевите отхвърлят братя и съхнат. Меката зима и студената пролет също влияят зле на растенията. Наблюдаваме ниски нощни температури – до минус 8, минус 9 градуса. През деня пък стават необичайно високи. Тези големи амплитудни колебания причиняват стрес на посевите. В комбинация с липсата на влага, нещата отидоха в лоша посока. Всички сме притеснени и се чудим какво да правим.

- Уведомихте ли за проблема земеделското министерство?

- Наясно са вече, очакваме комисии да обследват на място посевите и да установят пропадналите площи. Това е добре да се случи възможно най-бързо, защото много от колегите смятат да разорават пшениците и да сеят пролетници – с надеждата, че ще завали. Така е при нас, земеделците – често гледаме към небето и се молим за дъжд. Прогнозите, за съжаление, не са в наша полза. И неминуемо вече търпим загуби.

- Как очаквате да бъдете компенсирани за щетите?

- След като минат комисиите, за да обследват посевите, надяваме се, че констативните протоколи ще бъдат уважени от данъчните служби, отделно се надяваме да бъдем облекчени, като не внасяме ДДС за пропадналите площи. Презасяването ще ни струва още разходи. Преди около две седмици в Румъния беше забранен износът на пшеница и ние недоумявахме по каква причина. Оказа се, че в северната ни съседка също има проблем със засушаването - в южната част на Румъния. И сега вече проумяваме защо се е стигнало до такава мярка.

- Да разбирам ли, че се очаква недостиг на зърно – у нас и в Румъния?

- За недостиг едва ли може да се говори. При нас обаче, в североизточната част на страната, загубите ще са огромни. Добруджа е житницата на България. В трите области – Добрич, Силистра, Варна и отчасти в Шумен, засятата пшеница е близо 1,2 – 1,3 млн. дка. Общата площ със зърно в страната е около 12 млн. дка.

- Тази година земеделците навреме получиха всички плащания, дори по-рано в сравнение с други години – това не прави ли положението по-леко?

- Така е и сме доволни от това, имаме добър диалог с аграрното министерство. Въпреки въведеното извънредно положение, ние, зърнопроизводителите, не сме спирали да работим. Пролетната кампания върви с пълна сила. Взели сме всички мерки по отношение на спазването на епидемиологичните изисквания. Дори и да се появи случай на заразен с коронавирус, стопанството няма да спре да работи – според правилата, въведени специално за земеделските производители. Благодарни сме за това. Големият ни проблем е сушата, по-голям се оказа дори от коронавируса, както казахте и вие.

- Срещате ли трудности с доставките на семена, торове, препарати за растителна защита – имаше такива индикации в началото на извънредното положение?

- Няма такъв проблем. Всяка фирма си има търговска политика, планира и осигурява своите доставки, а земеделците сами избираме с кого ще работим. Нормално е най-търсеното най-бързо да свърши. Има фирми, които използват този момент, за да продадат наличното. Наясно сме, това са нормални търговски похвати. Фирми на пазара дал Господ, има какво да се избира. Не сме притеснени в тази посока.

- Ще се въздържат ли земеделците в периода на извънредното положение да купуват земеделска техника?

- Всеки решава какви инвестиции ще прави в своето стопанство. Логично е в режим на извънредно положение човек да си стиска средствата, защото не се знае утре какво ще се случи. Но онези, които вече са планирали подобна инвестиция, ще я направят и няма да се повлияят от кризата. Проблемът със закупуването на земеделска техника е друг – ние, като зърнопроизводители, не сме участвали през последните години в програми, чрез които да можем да си закупим земеделска техника. Като изключим преотстъпения данък, не сме имали целево подпомагане в тази посока. Имаше такава мярка след влизането ни в Европейския съюз, но след това бяхме изключени от подобен тип подкрепа. Днес има други приоритети. Вицепремиерът Красимир Каракачанов пак има идеи за мерки в земеделието, които излага на заседания на Министерския съвет.

- Още сте обидени от неговите думи…

- Не става дума за нашата обида. Лошото е, че се налива от пусто в празно. Някои мерки при сегашното извънредно положение са закъснели, други са неадекватни. Не знам откъде се извъдиха толкова специалисти по земеделие. Неприятното е, че им се хващат на акъла. В тази криза явно много хора видяха някаква възможност за изява. И започнаха да творят…глупости. Както и да е. Ние не казваме нищо, работим си. Само сушата в Североизточна България ни дойде в повече.

Публикувана в Интервюта

Националната асоциация на зърнопроизводителите подкрепя мерките, предложени от Министерство на земеделието, храните и горите, за предлагане на повече българска продукция в търговските обекти.

В извънредното положение, в което се намира целият свят, е важно да подпомогнем българските производители на земеделска продукция и храни.

Потребителите трябва да имат право на достъп до местното производство, а техен е изборът какво ще предпочетат.

В моментите на криза българското земеделие е този двигател на икономиката, който може да осигури не само изхранването на населението, но и предоставя работни места, приходи в държавния бюджет и стабилност в страната. Вярваме, че предлагането на повече българска продукция в търговските обекти ще подпомогне всички производители в сектор земеделие.

Публикувана в Бизнес

Да трупаш евтин политически рейтинг с популистко говорене във времена на пандемия меко казано е неуместно. Вицепремиерът Красимир Каракачанов определено стъпи върху мотиката от погрешната страна.

Дисбалансът в българското земеделие изобщо не е новина. Ако той обаче е такъв, това не е ли факт и със съучастието на всички български правителства през последните 30 години?

Ако двама души в страната държат по близо 2 млн. дка земя, кой български политик е сезирал прокуратурата за това и защо самата тя не се е самосезирала? Не е луд, който яде зелника, луд е който му го дава.

Повтарянето до втръсване на мантрата за умиращото българско село няма да го излекува. Конкретни, дългосрочни и действащи политики към него още не сме видели.

Законодателството, свързано с поземлените отношения, е поставено на трупчета. Интересите са големи, лобитата също. И българските политици са част от този процес. Вицепремиерът Каракачанов да не би да пада от Марс?

Българските зърнопроизводители са такива каквито са – пазарен продукт на една европейска конюнктура за подпомагане в земеделието и на национални решения за прилагането на тези политики. Национални, на правителствено ниво.

Не знам дали зърнопроизводителите притежават хеликоптери и вили в Сен Тропе. Даже и да ги имат, сами са си изкарали парите. Обидните квалификации към тях в национален ефир от вицепремиер в правителството са повече от неподходящи - особено на фона на задаващата се безпрецедентна криза. Междувпрочем, защо на прословутите ежедневни брифинги от Министерския съвет не присъства нито един член от т. нар. малка коалиция на Обединените патриоти?

Земеделците са хората, които ще помогнат в селата в ситуация на извънредно положение. Както и досега са го правили за други неща – за местната фурна, църква, читалище, детския отбор по футбол и т. н.

Тъкмо на земеделците разчитат да оцелеят десетките фирми за семена, торове, препарати за растителна защита, аграрна техника.

Въпреки, че още в първите дни на извънредното положение земеделският министър Десислава Танева побърза да успокои българите, че не сме заплашени от продоволствена криза, ако търговията блокира в световен мащаб, ще се наложи да се самоизхранваме. В този смисъл, земеделците са най-важният сектор в държавата. И на него трябва да му бъде осигурено спокойствие, за да работи. Защото гладът е по-страшен от всеки вирус. И не може да бъде нахранен с евтин популизъм.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Членовете на Националната асоциация на зърнопроизводителите, като част от сектор земеделие, са силно обезпокоени от изказването на вицепремиера Красимир Каракачанов в предаването на Нова телевизия „Плюс – минус“ на 25.03.2020 г., както и от представените там неверни и манипулативни данни.

Сектор зърнопроизводство е ключов за България и доставя необходимите количества за изхранване на населението на страната.

България е на ключово място в света по производство и износ на пшеница, маслодаен слънчоглед и царевица. Нашето производство на зърнени култури е достатъчно, за да задоволи нуждите на българските граждани. България е основен производител и търговец на зърно в света. За 2019 г. сме на 11-о място по експорт на пшеница в света. Наличността, която имаме към момента, е 1,7 млн. тона. Това може да ни задоволи всички вътрешни нужди на пазара за повече от една година. Наличността на царевицата е над 2 млн. тона. С тази наличност ние можем да издържим и до две години, ако дори повече няма реколта. В предприятията за производство на олио имат налична суровина за минимум три месеца. Отделно от това, неизтъргуван слънчоглед има в достатъчна наличност до края на годината.

НЕ, българските земеделски производители, членове на НАЗ, не разполагат с вили на остров Хаваи.

НЕ, българските земеделски производители, членове на НАЗ, не приемат обидните квалификации от страна на вицепремиерa Красимир Каракачанов.

НЕ, българските земеделски производители, членове на НАЗ, не са „едни момчета с анцузи“.

ДА, българските производители, членове на НАЗ, са честни и отговорни към продукцията, която осигуряват и КОЯТО Е ЧАСТ ОТ НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА СТРАНАТА.

ДА, българските производители, членове на НАЗ, осигуряват голяма част от работните места в селските райони и се гордеем с факта, че този бранш осигурява трайна и особено важна заетост в обезлюдени области на България. В кризисния момент за България и целия свят, НАЗ и министерството на земеделието работят и търсят начини да се справят с извънредната ситуация. Именно в такава извънредна ситуация обидите и негативните квалификации от български политици могат само да вредят и не водят до конструктивен диалог.

ДА, противопоставянето на отделни сектори в икономиката и на различни браншове в отрасъл земеделие е не само опасно, но и противозаконно! Всеки гражданин на Република България има правото на труд, както и областта, в която да го полага. В пазарно ориентирана икономика пазарът определя какво, как и колко ще се произвежда. Неуважително е от страна на вицепремиера Красимир Каракачанов да коментира теми, от които очевидно не разбира и да прави популистки изводи в национален ефир. Г-н вицепремиер, срам ни е от Вас!

Призоваваме да се спазва добрият тон и да се запази уважението към труда на българските земеделски производители, които непрестанно работят и по време на извънредно положение за задоволяване  продоволствието на страната.

С оглед на изложените аргументи, НАЗ призовава за навременна реакция от страна на премиера Бойко Борисов, вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов, както и на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева.

Публикувана в Бизнес

Който е планирал да купува техника, ще си я купи. Търсенето на пшеница ще расте, казва зърнопроизводителят от Плевенско

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Милев, очаквате ли срив на пазара на земеделска техника – заради коронавирусната пандемия?

- Който е планирал да купува техника, ще си я купи. Сегашната ситуация няма да повлияе. Заради един вирус няма да се върнем към мотиката. Ако нямаш адекватни машини, днес не можеш да работиш. Щом субсидиите се изплащат регулярно, пазарът върви, ние сме на полето – какъв е проблемът. Дори като земеделци сме облагодетелствани спрямо други сектори, които са в доста затруднено положение – ресторантьорският бизнес, транспортът, различни услуги.

- Затрудняват ли ви наложените ограничения?

- Не, спазваме наложените изисквания, хората работят на нужното отстояние един от друг, ограничили сме максимално контактите между работниците, оборудвали сме ги със защитни средства, пропускателният режим е ясен. Единственото, което ни притеснява е, какви ще са мерките към едно стопанство, ако в него се появи човек с положителна проба за коронавирус – само той ли ще бъде изолиран или ще трябва да спре изобщо работата във фермата. Няма пълна яснота по този въпрос. Ако се наложи 14-дневна карантина на цяла фирма, тогава вече е проблем. Има дейности на полето, които не търпят отлагане.

- Как ще се повлияят зърнените пазари от кризата?

- Борсите няма да затворят. Ако има похарчени резерви заради пандемията – трябва да бъдат попълнени. Това означава раздвижване на пазарите. И е добра новина за нас. Търсенето на пшеница ще расте.

- Очаква ли се недостиг на торове, семена, препарати?

- Нормално е да има забавяне в доставките, предвид ограниченията. Убеден съм, че повечето колеги имат в наличност всичко, необходимо за сезонната работа. Може да има дефицит на препарати от някои фирми, зависи от тях самите как са организирали своята логистика. Ние имаме избор – като няма в наличност един препарат, ще намерим друг. Така че нямаме притеснения.

- Зимата се завърна, това сигурно е лошо за посевите?

- Проблем е. Не му беше сега времето на този сняг, който падна при нас, в Северна България. Житото е към края на братене, началото на вретенене. Ако снегът се стопи бързо, ще отмие всичко, с което сме наторили. Но това са процеси, върху които не можем да влияем, няма какво да се мрънка. Свикнали сме с тези рискове, те са част от бизнеса.  

Публикувана в Интервюта

В седмия ден от извънредното положение, някак започваме да свикваме със ситуацията. А и днес за първи път сигналите от Националния кризисен щаб са в положителна посока: ако спазваме ограниченията, до три месеца може би ще се справим с кризата.

В аграрния сектор картината на пръв поглед изглежда спокойна. „Който казва, че знае какво ще се случи – лъже. Ясно е, че нищо вече няма да е същото. Но хляб винаги ще трябва да има на масата“, категоричен е председателят на УС на НАЗ Костадин Костадинов.

Коронавирусът, сушата, рестриктивната наредба за пръсканията, неясното бъдеще - това е кръгът от проблеми, които се очертават пред зърнения бранш. Засушаването през последните години отдавна не е новина за българските земеделци. И те реагират според ситуацията. Дали ще се забави сеитбата с една седмица или не, няма особено значение. Във всеки регион се реагира според съответните показатели – температура и влажност, състояние на горния почвен слой и т. н.

Остава и напрежението между зърнопроизводителите и пчеларите. Последните искат пръсканията да се извършват само нощем, опция, която от НАЗ категорично отхвърлят. „Направили сме своите предложения до МЗХГ в тази посока и се надяваме към казуса да се подходи отговорно и с разум“, коментира Костадинов.

Някои от стопаните обаче остават тревожни в друга посока – какво би се случило, ако някой от работниците в стопанството се окаже с положителна проба за KOVID-19? Това ще ограничи ли работата на полето или не? Специални инструкции в тази посока от аграрното министерство няма, в подобни случаи важат общите правила, спуснати от Националния кризисен щаб – 14-дневна карантина и дезинфекция. В момента

стопаните взимат всички възможни мерки

– не допускат струпване на работници на едно място, осигурили са маски и ръкавици, а и естеството на работата е такова, че една машина се обслужва от един човек и така рисковете се минимализират.

Притеснени са земеделци, чиито площи са в близост до села с ромско население. В момента то масово се прибира от чужбина, не се знае дали стриктно ще спазва задължителната 14-дневна карантина, под съмнение е и контролът в малките населени места. Още по-голям е рискът за сектор „Плодове и зеленчуци“, който обикновено работи с този контингент. Засега масова работа на полето няма, по-големите притеснения на овощарите са свързани с резките промени във времето и на доста места в страната вече има измръзнали овошки. Прогнозата за рязък спад на температурите през следващата седмица още повече тревожи бранша. Коронавирусната криза на първо четене отваря възможности пред „Плодове и зеленчуци“, „Мляко и месо“. Цели сектори ще освободят работна ръка. Но дали тя ще хукне към земеделието или ще предпочете да получава помощи за безработица и да очаква кризата да отмине, не е много ясно. Малко наивно е да се смята, че сервитьори, готвачи, фризьори, маникюристки, рецепционистски и т. н. ще хукнат към полето. Кризата има и добри страни.

Искат, не искат, фермерите ще трябва да се електронизират

Както за два дни учители и ученици успяха да се организират и да започнат работа в онлайн режим, даже стана видно, че и електронното правителство е възможно, така и земеделците ще трябва да се преборят със своята съпротива да работят през интернет. А и сега внуците са си вкъщи, има кой да помага, както се казва.

В подобен момент е нужна солидарност – областните и общинските земеделски служби не са спрели да работят, помощ може да бъде оказана и дистанционно. Услугите на Националната служба за съвети в земеделието са безплатни. Че Системата за електронно управление /СЕУ/ е сложна за работа, така е. Веднъж обаче човек като мине стъпка по стъпка, по-нататък става по-лесно. Сега е моментът да блеснат във фонд „Земеделие“ – един кризисен кол център ще свърши страхотна работа.

В ситуация на подобна криза всички трябва да са изключително внимателни и да не усилват излишно напрежението. Да, ще има забавяне на доставки с препарати за растителна защита, но пък и фермерите да не се презапасяват излишно. Да, ще има трудности при реализацията на пазара, но засега търговията не е спряна – макар и със забавяне, ЕС пропуска стоките по зелени коридори. Излишното мрънкане и извиване на ръце в ситуация на обявена пандемия меко казано е неморално. Ясно е, че за всички е трудно. Паниката обаче е излишна. Старите битки и днес остават същите. Защо пък това да не подейства мобилизиращо? Въпреки наложителната изолация, ключът към спасението се крие в солидарната отговорност. А тя е в ръцете на всички хора.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Парите, които се плащат за стари полски пътища, да отиват за благоустрояване на малките населени места, а не да потъват в общинските бюджети, предлагат от НАЗ

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Йорданова, на дневен ред отново се поставя въпросът за т. нар. „бели петна“ – какво показва в тази посока вашият опит като земеделски производител?

- Нямам обяснение за тази негативна кампания по повод практиката с белите петна, тъй като тя от много години се прилага у нас и определено е решение за стопанисването на непотърсени от собственици и наследници земи. Ще дам пример, за да стане по-ясна картината. Преди повече от 10 години в едно от землищата, които обработвам – в село Горичево, когато направихме първите споразумения, 395 дка се оказаха без абсолютно никаква идентификация – няма собственици, няма наследници. Към днешна дата въпросните близо 400 дка се стопиха до около 60. Това показва, че хората са започнали да управляват своята земя. Там, където има добри арендатори, където редовно се плащат рентите, никой няма интерес земята му да пустее, да не е отдадена, да не се работи или да не е в комасация. Хората сами ни намират и сключват договори – за да им се работи земята. В нашия район – Разград, белите петна са малко. Това са или малки по площ земи с много голям брой собственици или с такива, които са в чужбина и уреждането на ползването на тези земи би струвало повече, отколкото самата земя. И затова стоят като бели петна, а голяма част от площите всъщност изобщо и не стават за обработване. В цялата тази работа наистина има известна несправедливост.

- В какво се състои тази несправедливост, за кого се отнася?

- Когато сключим споразумение за ползване, ние плащаме предварително - и пътищата, и белите петна. Така другите другите арендодатели се оказват дискриминирани, защото на тях плащаме рента в края на стопанската година. А онези, които нехаят за земята си, предварително вече са си получили парите. Не знам защо държавата не си защитава интереса – от наема, който плащаме за белите петна, трябва да се удържа процент за администриране. Защото това е разход. А и това е още една причина собствениците на т. нар. бели петна да имат мотив да управляват по-добре земята си и да получават по-добър доход от нея. Има и нещо друго – след изселническите и емигрантските вълни след 10 ноември 1989 г., голяма част от собствениците изобщо не знаят, че са наследници на земя. Те няма и как да бъдат издирени, особено ако нямат роднини в България. Тези хора не са толкова много, но има такива.

- Има ли чужди граждани като арендодатели?

- В нашия район – в Разгардско, имаме такива и проблеми с тях няма. За нас излиза малко скъпо да комуникираме с тях, налага се да превеждаме пари извън страната, но в крайна сметка това е въпрос на сделка и на договорни отношения. Те се спазват и от двете страни.

- Ако бъде въведен данък върху земеделската земя, това как би повлияло на поземлените отношения?

- Може би ще дисциплинира онези собственици, които не управляват земята си или нехаят за нея. Държавата ще ги открие, за да си събере данъка. Ако не си плащат данъка, ще загубят земята си, защото държавата би следвало да им я секвистира – заради неплатени данъци. Не мога да кажа дали е добре да има данък върху земята. Ако има такъв и това повиши рентните вноски, няма да съм особено щастлива. Но ако пък чрез въвеждането на данък се въведе по-голям ред и прозрачност в земеползването – да се знае кой кой е и колко земя притежава – още по-добре.

- Какви проблеми още трябва да реши бъдещото законодателство, свързано с поземлените отношения?

Имаме прецедент в България – инвестиционни фондове с изключително голяма собственост, това в други европейски държави това не се среща. Има и друга несправедливост, която трябва да се изправи - фирми, които имат собствена земя, плащат данък печалба когато я отдават под наем. А физическите лица с огромна собственост не плащат такъв данък. Това е абсолютно несправедливо по отношение на облагане на доходите от земеделска земя. Тези въпроси трябва да бъдат решени в новото законодателство – но не емоционално, а единствено и само с оглед на икономическия резултат и равнопоставеност. Защото в този случай и интересът на държавата е ощетен. Един ЕТ или регистриран земеделски производител с 1000 дка собствена земя плаща данък върху наема, защото това е приход. А един собственик с 40 хил. дка земеделска земя като физическо лице – не плаща нищо. Справедливо ли е това?

- От Националната асоциация на зърнопроизводителите имате идея как да се разходват по-справедливо парите, които плащате на общината за бивши полски пътища, които попадат в земеделските масиви – разкажете повече?

- По комасация на нас ни се налага да работим едни стари полски пътища, които са между земеделските парцели. Те никога всъщност не са съществували, но са начертани в картата за възстановената собственост. Ние, за да направим един масив от 100 дка, който се състои от 20 по-малки имота, работим и пътищата между тях, които винаги са били обработваема земя, но по документи стоят като пътища. И за тях плащаме на общината – след съответното решение на Общинския съвет. При мен, например, попадат 20 дка пътища и аз ги плащам според определената с решение на Общинския съвет цена.

- Какво предлагате да се промени в този режим?

- В Националната асоциация на зърнопроизводителите отдавна коментираме този въпрос. Предвид на това, че селата обезлюдяват, ние, зърнопроизводителите, искаме малко по-добри условия на живот в тях. Без да се хвалим, ние сме социалната политика в селата – ние сме църквата, ние сме училището и читалището, ние сме селския сбор, ние сме спортния клуб, ние помагаме когато някой се разболее, разриваме снега през зимата и всичко това е в реда на нещата. Защото ние сме част от живота на българското село. И в тази връзка, никак няма да е лошо, средствата, които плащаме за т. нар. пътища – по доброволно разпределение, да бъдат разходвани за инфраструктурата на съответното населено място. Така ще бъде по-честно и това ще бъде стимул за местната общност да подкрепя бизнеса. Тези средства могат да се управляват от един местен обществен съвет и да се разпределят по целесъобразност. В едно село например имат нужда от ремонт на църквата, в друго – пътят има нужда от ремонт, в трето – трябва да се направи селски сбор. Хората от селото трябва да имат думата къде да отидат тези пари. Аз, например, плащам за едно село 5 хил. и 600 лева за пътища. Това са много пари за едно малко село с 250 жители. Но същите тези пари просто потъват в общия кюп на бюджета на общината. И жителите на същото това село нямат реална полза от тях. Ако бъдат дадени за инфраструктура на селото, година след година, те ще оставят траен отпечатък. Какво пречи, например, да платим на цялото село годишната такса за кабелна телевизия и за интернет? Или да направим клуб за младежите? Това би било много по-смислено, отколкото парите да потънат в общинския бюджет.

- Как ще прокарате тази идея?

- Ще бъде част от разговорите по Закона за собствеността и стопанисването на земеделските земи. Ще са нужни и промени съответно в Закона за общинския бюджет, като планираме разговори с Националната асоциация на общините. Вече сме разговаряли с няколко кметове, с общински съветници в Разград и има разбиране към нашето предложение.

- Имаше ли контрааргументи?

- Има малки села с големи землища и обратното. Което създава известна неравнопоставеност по отношение на разпределението на тези пари. Но тук е ролята на Общинския съвет – да изправи тази несправедливост и да вземе адекватни управленски решения. Това са извънредни приходи за едно малко село с малък брой жители. Но тъкмо те ще го направят привлекателно за младите хора – да останат или да се върнат в него. Особено ако се инвестират в инфраструктура и в благоустрояване на населеното място.

Публикувана в Интервюта
 За поредна зима в Добруджа няма валежи. Чакаме ги всеки ден, но като че ли търпението ни свърши вече, каза председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите за "Гласът на земеделеца" в Добрич. На полето пшениците все още се държат, добави той. Но влага за пролетниците липсва. Това ще се отрази и на кампанията. В момента се планират семена, препарати за следващата кампания. Земеделците от Добруджа се чудят дали да заложат на слънчоглед или на пшеница. Трети мислят изобщо да не сеят. Обстановката не  е добра за нас. 
Работата ни става все по-трудна и все по-скъпа, каза още Костадин Костадинов за "Гласът на земеделеца". И на фона на цялата тази обстановка ни се налагат все повече безумни рестрикции от държавните органи, като например тези за пръскането. Онзи ден излезе проект на Наредба 13, според която пръсканията трябва да се правят само вечер. Това е на практика невъзможно, тъй като Наредба 11 на АПИ гласи, че земеделските машини вечер не могат да се движат по пътищата. Това е пълен абсурд и ние сме готови за протести.
Работата през нощта освен всичко е трудна и опасна, дори имаме загинали механизатори. През нощта може да пръска само селскостопанска авиация, но тя е напълно ликвидирана. В новата Наредба 13 е записана една електронна система, която е предложение на НАЗ, но за какво ни е тази електронна система, ако ще пръскаме нощем. През нощта кого да уведомяваме? Ние искаме нещата да са регулирани - инсектицидите до 10 часа сутринта, а другите препарати нормално. Какъв е проблемът да пръскаме пшеницата? Пчелите не ядат пшеница. 
Коронавирусът е проблем в цял свят. Паднаха цените на петрола, пада цената на пшеницата и на всички земеделски стоки. В момента никой не знае какво да прави. Има вероятност коронавирусът да забави и приемането на финансовите рамки за новата ОСП. Италия вече е поискала забавяне на този процес. Дори в администрацията в Брюксел вече има болни от коронавирус. Цари пълна неяснота и не може да се прогнозира нищо. Надяваме се, че кризата скоро ще отмине и нещата ще заработят отново нормално. Като граждани обаче трябва да спазваме указанията, които са ни дадени от държавата, каза председателят на НАЗ.
Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 12

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта