Българското земеделие има нужда от пазарно ориентирани политики, категоричен е председателят на НАЗ

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, хвалим се пред почетните консули, че българското зърнопроизводство е най-печелившият отрасъл в селското стопанство, изнесли сме за 2018 г. продукция за над 1 млрд. щатски долара. Какви политики обаче се задават в сектора?

- Ние работим и това се вижда. Има резултат. Неслучайно експортният дял при зърнопроизводството заема над 25% от общото количество на износ от аграрния сектор. Затова е нормално земеделското министерство да се хвали точно с българското зърнопроизводство. А новите политики се надявам да бъдат умни и пазарно ориентирани.

- Какво е вашето мнение за новия агрокомисар Януш Войчеховски?

- Още не сме го видели в действие. Едно е да се явиш на две изслушвания, съвсем друго е реално да започнеш да работиш. Смятам, че няма логика да се очакват коренни промени в бъдещата Обща селскостопанска политика. Националната асоциация на зърнопроизводителите от 3 години работи по тази тема – на национално и на европейско ниво. Нека припомня, че 22 европейски държави, сред които и Полша, са на позицията, че всяка страна трябва да има свободата да определя въвеждането на тавани в подпомагането. Затова нека видим новият агрокомисар в действие и тогава ще коментираме. Знам, че Януш Войчеховски цял живот се е занимавал със земеделие, но едно е да си на терен, а съвсем друго – да си на върха и да търсиш баланса на интересите на 26 държави в прилагането на европейските политики в земеделието. Камбанарията е различна. Често давам пример с пръстите на ръката, които не са еднакви. Не можеш с едно трионче да ги изравниш. Те просто са различни и се съобразяваш с този факт. Така е и с постигането на баланса в политиката. Трудна е задачата. Надявам се в бъдещата ОСП да има ум и размисъл, а не бюрократични намерения, зад които всъщност да стоят лобистки интереси на отделни държави. Но затова има толкова сложен механизъм на работа в ЕС, има Копа и Коджека, има силни национални браншови организации, каквато е и НАЗ. Проблемът е, че няма много време. Надявам се, че няма да се вземат прибързани решения на европейско ниво, а от там и на национално.

- Защо е толкова трудно за българските зърнопроизводители да диверсифицират производството, да се занимават и с животновъдство, например?

- Днес е много трудно да се гледат животни по две причини – липса на пазар за крайния продукт и липсата на работна ръка. Когато нямаш пазар за едно производство, ти работиш на загуба. В това няма смисъл. Направихме опит да се диверсифицираме, но в повечето случаи създадохме губещи производства. И в това няма смисъл. Ние, зърнопроизводителите, работим в силно конкурентна среда и не можем да си позволим да залагаме на рискови дейности. Да сме модерни, но да сме губещи – безсмислено е.

Моето дълбоко убеждение е, че българското земеделие има нужда от пазарно ориентирани политики, другото е утопия. Каква е ползата от едни красиви думи, зад които няма пазарна логика и които водят до фалити? Как да работим и животновъдство, когато няма пазар за него? Не става само с добри намерения. Може да ме сметнете за прекален реалист, но за мен това е утопия. Логично е една държава да залага на пазарно ориентираните и изградени отрасли в икономиката, нали? И ако не иска да помага, поне да не пречи. Ние, зърнопроизводителите, отдавна сме се доказали като успешни. Не с думи, а на пазара. А неговата логика е безпощадно ясна.

Публикувана в Интервюта

- Г-н Милев, Народното събрание удължи срока за регистрация по Закона на горивата до 26 януари 2020 г. – това решение какво означава за зърнения бранш?

- Ние очакваме да бъдат приети промените в Закона за горивата, които ще извадят земеделските производители от обхвата на закона. И тъй като промените още не са гласувани в пленарна зала, остават в сила старите правила. За нас, зърнопроизводителите, решението да бъде удължен срокът за регистрация до края на януари, следващата година е практично и удобно. Ако беше останал старият срок, който изтича на 26 октомври, трябваше близо 9 хиляди земеделци да се регистрират в Министерството на икономиката в рамките на 10-12 работни дни. Нали си представяте какво щеше да произведе това? Хаос и напрежение.

- Отлагането на приемането на промените, които трябва да извадят земеделците от обхвата на Закона за горивата за какво е знак?

- Темата продължава да е предмет на дебати, има съпротива от търговците на горива, което е разбираемо. Срокът за общественото обсъждане на промените в Закона за горивата обаче изтече. Ние, зърнопроизводителите, водим битка от години да бъдем извадени от обхвата на този закон, успяхме да убедим икономическото министерство, че ние сме крайни потребители на горива, а не търговци. И твърдо стоим на позицията, че трябва да бъдем изключени от него. Търпеливо ще изчакаме това да се случи, защото сме привели убедителни аргументи. За протести изобщо не може да става дума. Такива действия дори не са били предмет на коментар от ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Вярваме, че аргументите са по-силни от крясъците.

Блиц-интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Агроновини

Г-н Берберов, въпреки забраната за паленето на стърнища, тази практика продължава – как ще го коментирате?

Нарушителите да си понесат санкциите, разписани в законодателството. Има си правила, те са за всички и никой не бива да се счита за изключение. Който е решил, че свободата е свободия, да си носи отговорност според цялата строгост на закона.

Падна ли дъжд в региона на Стара Загора, каква е картината?

Слаби валежи, притесняваме се да не провокират засятата на места рапица. Пределната полска водоемност в момента е ниска - около 50-55. Ако не паднат още валежи, това означава трудна оран, амортизация на техниката. На този етап най-важното е да се подготвим за сеитба и да засеем. Технологичният срок за сеитба на пшеницата е от 1 до 25 октомври, на ечемика – от 15 до 20 октомври.

Добра ли е реколтата от слънчогледа и царевицата, пазарната конюнктура каква е в момента?

В региона на Стара Загора добивите не са високи. Слънчогледът е под миналогодишните средни добиви, дори отива под критичния минимум на доходност от единица площ. Технологията при слънчогледа е по-скъпа, което още повече сваля неговата доходност. Добра реколта от царевицата имаме там, където са паднали дъждове и където има условия за поливно земеделие. Средните добиви са между 450-550 килограма от декар. И при царевицата доходността в момента е по-ниска, в сравнение с тази при пшеницата и ечемика. Пазарната конюнктура в момента не е благоприятна. Царевицата се изкупува на 23.5 – 24 стотинки за килограм, слънчогледът – около 51-52 стотинки. Миналата година цените бяха по-високи – 60 стотинки за килограм слънчоглед и около 27-28 стотинки при царевицата.

С какво се обяснява този спад в цените при царевицата и слънчогледа?

Това са борсови стоки, пазарът е единственият ценови регулатор. Всичко тръгна от последния доклад на аграрното министерство в САЩ (USDA). В него бяха прогнозирани по-малки площи с царевица в Америка. Впоследствие обаче, данните в доклада се промениха и това повлече надолу както цената на пшеницата, така и на царевицата. Ето как една спекулативна информация може да повлияе на ценовия пазар. В момента може да се говори за ценова депресия на зърнения пазар. Въпреки настъпилото успокоение, ценовите стойности от миналата година трудно ще бъдат достигнати. За българските зърнопроизводители проблемът е голям, защото ние произвеждаме суровина, не произвеждаме принадена стойност. Това ни прави слабо конкурентни.

Какви стимули са нужни, за да произвеждат българските зърнопроизводители принадена стойност, а не суровини?

Все по-трудно е да бъдем рентабилни – оскъпиха се голяма част от ресурсите, които използваме – работната ръка, наетата земя. В момента се говори за намалени ставки на въглеродни емисии, което за нас означава намаляване на обработката на земеделските площи. Ние трябва да вдигнем енергийната наситеност на единица площ и да умножим инвентара, който ползваме няколко пъти, за да можем да покрием тези изисквания. Говоренето за дигиталицация на земеделието е нещо прекрасно, но нека да е ясно – ние влагаме стотици хиляди левове за продукт, който се продава за стотинки. Много пари могат да се налеят в земеделието, но дали това ще бъде по най-ефективният начин? Тази преценка трябва много добре да се направи. Ние искаме да не ни се пречи да работим, нищо друго. В момента се лутаме в най-различни нормативни изисквания, които ни правят повече администратори, отколкото земеделци. Парите, които се отпускат за сектора, е по-добре да бъдат целеви, този подход е по-градивен. Сега не е съвсем ясно къде потъват и за какво. Ние, зърнопроизводителите, няма как да правим компромиси в своята работа. В условията на пазарна конкуренция, който прави компромиси в земеделието, жъне загуби. Но ние сме свикнали да се борим. 

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

НАЗ е партньор и представлява България на ежегодната годишна конференция

Националната асоциация на зърнопроизводителите взе участие в годишната международна конференция „Мир и земеделие“. Тази година страна домакин на събитието беше Литва.

От 19 до 21 септември 2019 г. във Вилнюс бяха поканени всички държави, които са партньори по проекта „Хляб на мира“. От българска страна това е Националната асоциация на зърнопроизводителите, а участие в Конференцията взе председателят на НАЗ Костадин Костадинов. Сред официалните гости беше и заместник-министърът на земеделието и храните Вергиния Кръстева. Проектът се реализира под патронажа на федералния министър на земеделието, храните и защита на потребителите на Германия Юлия Кльокнер. Гости на Конференцията бяха министри и заместник-министри, както представители от министерствата и посолствата на държавите участнички, национални асоциации и изследователски институти – партньори от съответната страна, неправителствени организации и др. Тази  година акцент в Конференцията бяха младите фермери и предизвикателствата пред селското стопанство и устойчивостта на климатичните промени. Инициативата на немската асоциация „Хляб на мира“ е провокирана от отбелязването на 25-та годишнина от падането на Берлинската стена, но сдружението има амбицията проектът да се превърне в ежегоден. Освен Германия в него участват още 11 държави – членки на ЕС от Централна и Югоизточна Европа: България, Естония, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Чешката република, Унгария и Хърватия. „Хлябът на мира“ има за цел да покаже връзката между осигуряването на мира и приноса на устойчивото земеделие за благосъстоянието на населението. Проектът стартира през 2013 г. като всяка една държава-участничка зася ръж на исторически места. Семената ръж бяха изпратени от Хумболтския университет, а добити през 2012 г. от полето около Помирителната църква в Берлин, която се намира на мястото на някогашната „ивица на смъртта” на Берлинската стена.

Публикувана в Агроновини

Краен срок за кандидатстване - 5 ноември 2019 г.

За четвърта поредна година Националната асоциация на зърнопроизводителите обявява конкурс за стипендия „Иван Генчев Танев“. Отличието е учредено с Решение на Управителния съвет в памет на Иван Генчев Танев, председателстващ Тракийския съюз на зърнопроизводителите в периода декември 2011 г. – август 2014 г., и неговите изключителни заслуги за развитието и дейността на НАЗ.

Условия за кандидатстване:

• Студентът да завършва бакалавърска специалност и да продължава обучението си за придобиване на образователно-квалификационна степен “магистър” в областта на: растителната защита, растениевъдството или аграрното инженерство.

• Студентът да се обучава в редовна форма на обучение;

• Средният успех от бакалавърската специалност да е не по-нисък от отличен 5.50.

Стипендията се отпуска еднократно в размер на едногодишна такса за обучение за академичната 2019/2020 година в съответната специалност на даденото висше учебно заведение. Конкурсът е отворен за кандидати от всички висши учебни заведения в страната, акредитирани за горепосочените специалности. Предимство в подбора ще имат кандидатите с по-ниски или приблизителни до средните за страната доходи.

Необходими документи:

– Попълнен формуляр „Молба-декларация“ – образец изтегли;

– Академична справка за целия период на обучение в ОКС „бакалавър“;

– Уверение, издадено от съответното висше учебно заведение, за продължаване на обучението в редовна форма в магистърска специалност;

– Документ за брутния месечен доход на член от семейството за периода 01.02.2018 г. – 30.07.2019 г. (служебни бележки за всички видове доходи);

– Попълнена декларация за съгласие за събиране, използване и обработване на лични данни изтегли

Краен срок за кандидатстване: 05.11.2019 г.

Конкурсът ще протече в два етапа. Първият кръг представлява разглеждане и преценка на кандидатурите. В рамките на втория етап ще се проведат индивидуални интервюта с кандидатите.

Документите за кандидатстване следва да бъдат подадени в указания срок по електронен път на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или по пощата на адрес: 1606 София, ул. „Владайска“ 39А, ап. 2.

За повече информация: тел: 02/953 37 26, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Публикувана в Агроновини

Изваждането на земеделските производители от обхвата на Закона за горивата ще бъде гласувано в парламента през октомври

Интервю на Анета Божидарова

Г-н Костадинов, на път сте да спечелите една голяма битка – земеделците да бъдат извадени от обхвата на Закона за горивата. Каква е процедурата до окончателното приемане на промените в закона?

До 26 септември е срокът за обществено обсъждане на промените в закона, след това те ще бъдат гласувани на заседание на Министерския съвет и ще влязат в Народно събрание. Битката водим от три години, през последните 6 месеца на всяко заседание на работната група, която беше създадена в Министерството на икономиката, сме изтъквали своите аргументи в полза на тези промени и те вече са факт. Най-късно през октомври промените трябва да бъдат гласувани в парламента.

Очаквате ли реакция срещу промените в Закона за горивата, политически битки в Народното събрание?

При обсъждането на промените в пленарна зала ще стане ясно дали работят определени лобита и в каква посока. Нашите аргументи бяха приети с разбиране от икономическия министър Емил Караниколов, вярваме, че ще има адекватно отношение към исканията на бранша и от депутатите в Народно събрание.

Защо се появи подозрение към зърнопроизводителите по отношение на горивата, има ли наистина лоши практики в тази посока?

Това отношение към нас беше умишлено създадено, доста лобита имат интереси в сектора на горивата. Тази битка се пренесе и в парламента. Но ние, зърнопроизводителите, не сме търговци на горива, ние сме крайни потребители. Нашата дейност е строго разписана от закона - заплащаме акциз, ДДС и ползваме горивото за производство на крайна селскостопанска продукция. Всеки производител декларира горивото, с което работи – в деня на пристигането, с електронен подпис, изписва се посредством работни карти, както е по Закона за счетоводството. Така че, нашето отчитане на горивото е напълно ясно и проследимо. Това показаха и направените проверки от финансовото министерство – няма установен нито един случай на нарушение на закона от страна на земеделските производители.

Значи няма вариант да се приложи „схема“ за нарушение на закона?

Както знаете, ние получаваме отстъпена ставка от акциза на газьола. Не можеш, например, да купуваш гориво на 1.20, да го продаваш и после да го купуваш на 2 лева, защото си нещо мазохист. Това е несериозно. Ние, зърнопроизводителите, работим по строго определени правила и нормативи.

Публикувана в Интервюта

Националната асоциация на зърнопроизводителите разгледа подробно публикувания проект на Анализ на селското стопанство и Хранително-вкусова промишленост (ХВП), изготвен от Института по аграрна икономика. НАЗ отправя своите забележки към секторния SWOT анализ.

Смятаме, че изходните данни за този анализ трябва да се посочат. Не са използвани правилно данните от статистиката. Откриваме грешни и неясни термини в съдържанието.

Анализът на много места включва препоръки, неподкрепени с данни, които не съответстват на възложеното задание. Стилът на изложението не е неутрален, безпристрастен и независим.

Не сме съгласни с част от изводите, които определяме като неясни, противоречиви и необосновани. В анализа не трябва да се изразява отношения и да се дава оценка.

Посочената в анализа бройка от 220 хиляди стопанства от 2016 г. е невярна. Това не са действащи стопански единици. Трябва да предупредим, че ако се използва тази бройка на стопанствата, това ще бъде опасно и подвеждащо, както и изкривяващо програмирането на европейските и национални средства за земеделие.

При SWОT анлиза по специфични цели има неправилно разределени силни и слаби страни, възможности и заплахи. Присъстват общовалидни твърдения, които не са изведени от анализа или от изводите.

Така направен анализът не може да послужи за идентифициране на нуждите и дефицитите в селското стопанство и не може да е основа за стратегическо планиране.

НАЗ настоява, представеният анализ да бъде коригиран, преработен, като се включат експерти от браншови организации и други заинтересовани стани. Очакваме дебат по анализа, който да бъде проведен по специфичните цели и отделно по сектори.

Източник: НАЗ

Публикувана в Агроновини

- Г-н Костадинов, очертава се по-ниска ставка на подпомагане по схемата за газьола – заради по-големия брой кандидати. Как ще го коментирате?

- Още преди няколко години зърнопроизводителите започнахме битка и успяхме да извоюваме въвеждането на тази схема. Тя се прилага от три години и е държавна помощ за целия стопански сектор, не само за зърнопроизводителите. Числата показват, че за 3 години кандидатите са се увеличили с над 30 % и това логично ще доведе до намаляване на ставката по схемата за газьола. Затова от НАЗ смятаме, че методиката трябва да бъде актуализирана. Има сектори като биопроизводство, планинско животновъдство, пчеларство, плодове и зеленчуци, които не успяват да изразходят горивото, което им се полага. Особено когато говорим за механизирани дейности в първичното селскостопанско производство.

- Не очаквате ли всички браншове ще скочат срещу вас, ако поискате промяна на методиката?

- Свикнали сме да бъдем лошите. Както сме свикнали да бъдем сами, когато трябва да се отстояват определени политики в земеделието. Справедливо е всички да бъдем наясно за какво използват гориво производствата, в които има повече ръчен труд, например. Или в едно пчелно стопанство, особено ако не се занимава с подвижно пчеларство. Според сегашните параметри, заложени в методиката на изчисление по схемата за газьола, за сектор “зърнопроизводство“ количествата гориво не стигат, а за другите сектори остават неизразходвани. Затова ще искаме среща с финансовото министерство, за да търсим варианти за промяна. Лошото е, че пак ще бъдем сами. А когато извоюваме нещо, всички се нареждат на опашката за пари.

- Тол системата тръгна пробно. На какъв етап са преговорите в работната група?

- Работната група ще се събере през септември. Остана да се изчистят някои моменти по отношение на обхвата и да се определят тол таксите. На базата на тези 12-14 ст./км от движението на транспортните средства, които са в обхвата на тол системата, ще се изчисли реално истинският приход към държавата. Заложените в момента цифри от МРРБ като приход трябва да бъдат постигнати, но едва след реалното тестване на тол системата ще стане ясно до колко това е възможно. Тол системата трябва да обхване транзитно преминаващите превозни средства, но за националните и регионалните превозвачи трябва да има бонусна система, при която на базата на изминати километри, цената на тол таксите да намалява. Направили сме вече това предложение и то е в защита на целия бранш, който работи. Ще се борим за бонусна система, защото голямата цена от въвеждането на тол системата ще се плати от нас, зърнопроизводителите. А ние не сме съгласни с това. И не защото е засегнат нашият личен интерес, а защото подобна мярка спъва развитието на българската икономика, на местния бизнес, част от които сме и ние.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

Най-после имаме пробив на зърнения пазар към трети страни – Северна Африка, Близкия изток, Индонезия. Надяваме се да стъпим на още пазари, заяви за „Гласът на земеделеца“ председателят на Управителния съвет на НАЗ Костадин Костадинов, след заседание на Консултативния съвет по зърното. В сравнение с миналата година, износът на българска пшеница е с 200 хиляди тона повече, като до 31 юли износът на хлебно зърно е 780 хиляди тона. 165 хиляди от тях са изтъргувани към държави от трети страни, което наистина е пробив за българските зърнопроизводители.

Към момента в страната са прибрани около 5, 5 млн. тона пшеница, при среден добив от 490 кг от декар. Пшеницата тази година е с изключително добри показатели – протеинът е 14-15%. При рапицата средният добив е около 250 кг от декар, най-добри са добивите в Южна и в Северозападна България. В североизточния регион площите с рапица рязко са намалели, отчитат от НАЗ. „Тази година спокойно може да се определи като годината на ечемика. Там, където валя, имаме добиви от 900 кг от декар“, каза още Костадинов. Културата също е с добри показатели. Добри са прогнозите и за царевицата, очаква се добивите да бъдат по-високи с 30% в сравнение с тези от миналата година. От бранша са поискали допълнителни конкретни указания от страна на земеделското министерство във връзка с овладяване на Африканската чума по свинете. По време на жътва, машините да бъдат дезинфекцирани на входа и на изхода в стопанството, както и да има яснота дали паленето на стърнищата би помогнало за по-бързото унищожаване на вируса. От НАЗ, както и останалите браншови организации, застават зад предприетите мерки срещу АЧС. „Не си ли помогнем сами и не сме ли заедно в тази трудна битка, няма как да се преборим с африканската чума“, категоричен е Костадин Костадинов. Според председателя на НАЗ, в момента проблемът се политизира, а това няма да помогне за неговото решаване.

Публикувана в Коментари

През последните 30 години зърнопроизводството се очертава като най-устойчивия сектор в българското земеделие. Това показват данните от swot-анализа, изготвен от Института по аграрна икономика. В страната ни се отглеждат основни зърнено-маслодайни култури: пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица и лавандула.

През 2013 година, площите с основните зърнени култури у нас достигат най-високата си стойност – 2 млн. хектара, като общо с маслодайните образуват 3 млн. хектара. Този пик намалява плавно и през 2017 година зърнените площи са 1,7 млн. хектара. Анализът показва, че пикови стойности от тук насетне са трудно достижими. Причините за това са комплексни: задържане на изкупните цени, сериозна конкуренция на пазара, прилагане на схеми с екологична насоченост, които поставят ограничения върху обработваемите земи.

Настоящата пазарна конюнктура също влияе върху българското зърнопроизводство. Постоянен е натискът на предлагане на зърнени култури в Черноморския регион, което оказва натиск и върху цените. В България почти липсват неоползотворени земеделски площи, расте делът на протеиновите култури, които са допълнително стимулирани.

През 2007 година делът на стопанствата у нас, които отглеждат зърнени и маслодайни култури е 3%, през 2016 той вече е нараснал 3 пъти – до 9 на сто. В тях е концентрирана 62% от използваемата земеделска площ и 79% от обработваемата земя.

Това са тясно специализирани стопанства, като средният размер през 216 година достига 144 хектара. В 1100 от тези стопанства се концентрира 46% от обработваемата земя в страната и 29% от производствения обем в отрасъла. Едва 3% от зърнения сектор се занимава и с животновъдство.

Този тип стопанства са изцяло пазарно ориентирани и затова тяхното място в икономиката на страната е чувствително високо. Зърнопроизводството дава около 32% от брутната продукция в земеделието и 33% от добавената стойност в отрасъла.

При маслодайните и техническите култури картината е идентична. През 2016 година брутната продукция възлиза на 26%, добавената стойност се изчислява на 27%.

Политиката на подпомагане в сектора след 2007 г., когато България става член на Европейския съюз, също е фактор за устойчивото развитие на зърнопроизводството. Субсидиите на декар площ осигуряват между 25-30% от производствените разходи и рентата на земята. Анализът показва увеличение на добивите при зърнените и маслодайните култури през последните години – с 27% при пшеницата, 36% при царевицата, 29% при слънчогледа. Това се дължи на значително подобрените семена за посев, прилаганите агротехнически мероприятия, инвестициите в модерна земеделска техника. Така се постига по-висока производителност, намаляват загубите и се повишава качеството на отглежданата продукция. Въпреки тези добри показатели, средните добиви у нас са по-ниски от тези в Европейския съюз.

Въпреки постоянният натиск върху пазара в Черноморския регион от Русия и Украйна – държави с мощно зърнопроизводство, пазарната ценова конюнктура за сектора е добра. Изкупните цени на зърното през 2016 г. са с 13% по-високи от тези през 2006 г., а при маслодайните култури ръстът е чувствителен - с 47 на сто, показват данните от swot-анализа.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите изразяват категорична позиция по отношение на бъдещите политики в земеделието в новата Обща селскостопанска политика. На база на данните от swot-анализа е видно, че българското зърнопроизводство е работещ и конкурентен отрасъл. Затова от НАЗ са против въвеждането на тавани в подпомагането. За да бъде секторът конкурентен на външния пазар, българските зърнопроизводители трябва да могат да посрещнат предизвикателствата на климатичните промени и да отговорят на най-новите тенденции за прилагане на прецизно земеделие. Това означава да се инвестират средства в модерни технологии и цифровизация на процесите в земеделието. В тази връзка от бранша искат целева държавна и европейска подкрепа за закупуване на земеделска техника. А в националния стратегически план зърнопроизводството трябва да заеме подобаващо място. „Защо ще се рита срещу сектор, който носи всички на гърба си?“, питат българските зърнопроизводители.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 10

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта