Парите, които се плащат за стари полски пътища, да отиват за благоустрояване на малките населени места, а не да потъват в общинските бюджети, предлагат от НАЗ

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Йорданова, на дневен ред отново се поставя въпросът за т. нар. „бели петна“ – какво показва в тази посока вашият опит като земеделски производител?

- Нямам обяснение за тази негативна кампания по повод практиката с белите петна, тъй като тя от много години се прилага у нас и определено е решение за стопанисването на непотърсени от собственици и наследници земи. Ще дам пример, за да стане по-ясна картината. Преди повече от 10 години в едно от землищата, които обработвам – в село Горичево, когато направихме първите споразумения, 395 дка се оказаха без абсолютно никаква идентификация – няма собственици, няма наследници. Към днешна дата въпросните близо 400 дка се стопиха до около 60. Това показва, че хората са започнали да управляват своята земя. Там, където има добри арендатори, където редовно се плащат рентите, никой няма интерес земята му да пустее, да не е отдадена, да не се работи или да не е в комасация. Хората сами ни намират и сключват договори – за да им се работи земята. В нашия район – Разград, белите петна са малко. Това са или малки по площ земи с много голям брой собственици или с такива, които са в чужбина и уреждането на ползването на тези земи би струвало повече, отколкото самата земя. И затова стоят като бели петна, а голяма част от площите всъщност изобщо и не стават за обработване. В цялата тази работа наистина има известна несправедливост.

- В какво се състои тази несправедливост, за кого се отнася?

- Когато сключим споразумение за ползване, ние плащаме предварително - и пътищата, и белите петна. Така другите другите арендодатели се оказват дискриминирани, защото на тях плащаме рента в края на стопанската година. А онези, които нехаят за земята си, предварително вече са си получили парите. Не знам защо държавата не си защитава интереса – от наема, който плащаме за белите петна, трябва да се удържа процент за администриране. Защото това е разход. А и това е още една причина собствениците на т. нар. бели петна да имат мотив да управляват по-добре земята си и да получават по-добър доход от нея. Има и нещо друго – след изселническите и емигрантските вълни след 10 ноември 1989 г., голяма част от собствениците изобщо не знаят, че са наследници на земя. Те няма и как да бъдат издирени, особено ако нямат роднини в България. Тези хора не са толкова много, но има такива.

- Има ли чужди граждани като арендодатели?

- В нашия район – в Разгардско, имаме такива и проблеми с тях няма. За нас излиза малко скъпо да комуникираме с тях, налага се да превеждаме пари извън страната, но в крайна сметка това е въпрос на сделка и на договорни отношения. Те се спазват и от двете страни.

- Ако бъде въведен данък върху земеделската земя, това как би повлияло на поземлените отношения?

- Може би ще дисциплинира онези собственици, които не управляват земята си или нехаят за нея. Държавата ще ги открие, за да си събере данъка. Ако не си плащат данъка, ще загубят земята си, защото държавата би следвало да им я секвистира – заради неплатени данъци. Не мога да кажа дали е добре да има данък върху земята. Ако има такъв и това повиши рентните вноски, няма да съм особено щастлива. Но ако пък чрез въвеждането на данък се въведе по-голям ред и прозрачност в земеползването – да се знае кой кой е и колко земя притежава – още по-добре.

- Какви проблеми още трябва да реши бъдещото законодателство, свързано с поземлените отношения?

Имаме прецедент в България – инвестиционни фондове с изключително голяма собственост, това в други европейски държави това не се среща. Има и друга несправедливост, която трябва да се изправи - фирми, които имат собствена земя, плащат данък печалба когато я отдават под наем. А физическите лица с огромна собственост не плащат такъв данък. Това е абсолютно несправедливо по отношение на облагане на доходите от земеделска земя. Тези въпроси трябва да бъдат решени в новото законодателство – но не емоционално, а единствено и само с оглед на икономическия резултат и равнопоставеност. Защото в този случай и интересът на държавата е ощетен. Един ЕТ или регистриран земеделски производител с 1000 дка собствена земя плаща данък върху наема, защото това е приход. А един собственик с 40 хил. дка земеделска земя като физическо лице – не плаща нищо. Справедливо ли е това?

- От Националната асоциация на зърнопроизводителите имате идея как да се разходват по-справедливо парите, които плащате на общината за бивши полски пътища, които попадат в земеделските масиви – разкажете повече?

- По комасация на нас ни се налага да работим едни стари полски пътища, които са между земеделските парцели. Те никога всъщност не са съществували, но са начертани в картата за възстановената собственост. Ние, за да направим един масив от 100 дка, който се състои от 20 по-малки имота, работим и пътищата между тях, които винаги са били обработваема земя, но по документи стоят като пътища. И за тях плащаме на общината – след съответното решение на Общинския съвет. При мен, например, попадат 20 дка пътища и аз ги плащам според определената с решение на Общинския съвет цена.

- Какво предлагате да се промени в този режим?

- В Националната асоциация на зърнопроизводителите отдавна коментираме този въпрос. Предвид на това, че селата обезлюдяват, ние, зърнопроизводителите, искаме малко по-добри условия на живот в тях. Без да се хвалим, ние сме социалната политика в селата – ние сме църквата, ние сме училището и читалището, ние сме селския сбор, ние сме спортния клуб, ние помагаме когато някой се разболее, разриваме снега през зимата и всичко това е в реда на нещата. Защото ние сме част от живота на българското село. И в тази връзка, никак няма да е лошо, средствата, които плащаме за т. нар. пътища – по доброволно разпределение, да бъдат разходвани за инфраструктурата на съответното населено място. Така ще бъде по-честно и това ще бъде стимул за местната общност да подкрепя бизнеса. Тези средства могат да се управляват от един местен обществен съвет и да се разпределят по целесъобразност. В едно село например имат нужда от ремонт на църквата, в друго – пътят има нужда от ремонт, в трето – трябва да се направи селски сбор. Хората от селото трябва да имат думата къде да отидат тези пари. Аз, например, плащам за едно село 5 хил. и 600 лева за пътища. Това са много пари за едно малко село с 250 жители. Но същите тези пари просто потъват в общия кюп на бюджета на общината. И жителите на същото това село нямат реална полза от тях. Ако бъдат дадени за инфраструктура на селото, година след година, те ще оставят траен отпечатък. Какво пречи, например, да платим на цялото село годишната такса за кабелна телевизия и за интернет? Или да направим клуб за младежите? Това би било много по-смислено, отколкото парите да потънат в общинския бюджет.

- Как ще прокарате тази идея?

- Ще бъде част от разговорите по Закона за собствеността и стопанисването на земеделските земи. Ще са нужни и промени съответно в Закона за общинския бюджет, като планираме разговори с Националната асоциация на общините. Вече сме разговаряли с няколко кметове, с общински съветници в Разград и има разбиране към нашето предложение.

- Имаше ли контрааргументи?

- Има малки села с големи землища и обратното. Което създава известна неравнопоставеност по отношение на разпределението на тези пари. Но тук е ролята на Общинския съвет – да изправи тази несправедливост и да вземе адекватни управленски решения. Това са извънредни приходи за едно малко село с малък брой жители. Но тъкмо те ще го направят привлекателно за младите хора – да останат или да се върнат в него. Особено ако се инвестират в инфраструктура и в благоустрояване на населеното място.

Публикувана в Интервюта
 За поредна зима в Добруджа няма валежи. Чакаме ги всеки ден, но като че ли търпението ни свърши вече, каза председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите за "Гласът на земеделеца" в Добрич. На полето пшениците все още се държат, добави той. Но влага за пролетниците липсва. Това ще се отрази и на кампанията. В момента се планират семена, препарати за следващата кампания. Земеделците от Добруджа се чудят дали да заложат на слънчоглед или на пшеница. Трети мислят изобщо да не сеят. Обстановката не  е добра за нас. 
Работата ни става все по-трудна и все по-скъпа, каза още Костадин Костадинов за "Гласът на земеделеца". И на фона на цялата тази обстановка ни се налагат все повече безумни рестрикции от държавните органи, като например тези за пръскането. Онзи ден излезе проект на Наредба 13, според която пръсканията трябва да се правят само вечер. Това е на практика невъзможно, тъй като Наредба 11 на АПИ гласи, че земеделските машини вечер не могат да се движат по пътищата. Това е пълен абсурд и ние сме готови за протести.
Работата през нощта освен всичко е трудна и опасна, дори имаме загинали механизатори. През нощта може да пръска само селскостопанска авиация, но тя е напълно ликвидирана. В новата Наредба 13 е записана една електронна система, която е предложение на НАЗ, но за какво ни е тази електронна система, ако ще пръскаме нощем. През нощта кого да уведомяваме? Ние искаме нещата да са регулирани - инсектицидите до 10 часа сутринта, а другите препарати нормално. Какъв е проблемът да пръскаме пшеницата? Пчелите не ядат пшеница. 
Коронавирусът е проблем в цял свят. Паднаха цените на петрола, пада цената на пшеницата и на всички земеделски стоки. В момента никой не знае какво да прави. Има вероятност коронавирусът да забави и приемането на финансовите рамки за новата ОСП. Италия вече е поискала забавяне на този процес. Дори в администрацията в Брюксел вече има болни от коронавирус. Цари пълна неяснота и не може да се прогнозира нищо. Надяваме се, че кризата скоро ще отмине и нещата ще заработят отново нормално. Като граждани обаче трябва да спазваме указанията, които са ни дадени от държавата, каза председателят на НАЗ.
Публикувана в Бизнес
Петък, 21 Февруари 2020 19:23

НАЗ с позиция за "белите петна"

Националната асоциация на зърнопроизводителите припомня, че няма нарушение на конституционното право на собственост при режимът на „белите петна“. НАЗ е категорично против заблужденията, които се тиражират в обществото, че чрез действащото законодателство се ощетяват собствениците на парцели земеделска земя.

Спецификата на земеделската земя в страната е в нейната разпокъсаност. 

В България средният размер е 5,5 дка на собственик и това прави не е ефективно земеползването в реални граници. Именно тази разпокъсана структура на земеделието в България безусловно определя нуждата от уедряване по масиви.

В тази връзка в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е разписана ясна процедура за уедрено ползване на земеделските земи чрез едногодишни споразумения. В тези споразумения участват всички земеделски производители, допуснати със съответните права на земеползване съгласно сключените договори. В тези масиви влизат и т.нар. „бели петна“ или земите, за които собствениците не са сключили договори и не са подали декларация за начина на стопанисване, както и не са подали декларация, че не желаят да се включат в тези масиви.

Чрез провеждането на т.нар. „уедрено ползване“, без промяна на правото на собственост, се дава възможност на собственици и ползватели, които се занимават със земеделие, да обработват земите в дадено землище уедрено, чрез образуване на икономически ефективни земеделски площи. Държавата администрира целия процес по отдаването на белите петна, а същевременно с това пак държавата събира рентните плащания за ползването на тези парцели.

Защитават се правата и интересите на малките собственици, като им се гарантира и получаването на рента съгласно пазарните стойности, изчислена по ясно регламентиран ред в закона.

Земеделските имоти (представляващи бели петна) се предоставят за едногодишно уедрено ползване чрез заповед от Областна дирекция по земеделие, като всеки имот е индивидуализиран със собственика си и по никакъв начин не може да се придобива по давност. Апелираме всички организации в сектор земеделие да се противопоставят на подобни манипулативни тези, защото те нанасят щети на утвърдени с години практики.

КАТЕГОРИЧНО ТВЪРДИМ, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ИМА ПРОМЯНА В СОБСТВЕНОСТТА НА ЗЕМЯТА ПРИ ПОЛЗВАНЕТО НА БЕЛИ ПЕТНА ЧРЕЗ СПОРАЗУМЕНИЕ.

Публикувана в Бизнес

Той ще оглавява асоциацията през следващите 3 години

Председателят на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов бе преизбран на поста от Общото събрание на браншовата организация, което се проведе в пловдивското село Старосел. След промени в устава, Костадинов ще оглавява НАЗ през следващите 3 години. Общото събрание избра и нов Контролен съвет, който се състои от трима души. Скоро ще бъдат ясни и тримата заместник председатели на УС на НАЗ.

Старият нов председател на зърнопроизводителите продължава да отстоява битките на бранша – за облекчен режим на земеделските производители по отношение на обхвата и тарифите на тол системата – с аргумента, че българските фермери работят за българската икономика и не са търговци. Със същите аргументи от НАЗ извоюваха и изваждането на бранша от обхвата на Закона за горивата.

По отношение на бъдещата Обща селскостопанска политика, Костадинов е ясен и категоричен: „Когато трябва да се водят битки, ние се оказваме най-отпред и сме сами. Иначе по условие сме виновни за всичко. Българското зърнопроизводство е най-рентабилният сектор в селското стопанство и преди да се предприемат рестрикции към него, нека всички добре си помислят – мъдро ли е да се посяга на нещо, което работи и пълни държавната хазна?“

Публикувана в Агроновини

Въвеждането на минимален данък върху земята ще сложи по-добър ред в поземлените отношения, ще дисциплинира собствениците

Анета Божидарова

Защо въпросът за т. нар. „бели петна“ в земеделието предизвика бурни дебати по никое време? Кой и защо си играе със страховете на хората? Така или иначе, промените в законодателството, свързани с поземлените отношения, бяха отложени с 1 година. Повече от ясно е, че интересите в тази посока са големи, а материята – сложна.

Две асоциации – на зърнопроизводителите и на собствениците на земеделски земи открито влязоха в спор. Причината за него – анализ на Института за политики и развитие, свързан с казуса „бели петна“.

В него се твърди, че малките собственици на земя са ощетени, защото рентата, която получават, ако земята им се стопанисва като „бяло петно“ е 50% по-ниска от пазарната. Нещо повече – ако 5 години не потърсят земята си, има реален риск да я изгубят – тя може да бъде присвоена от някой арендатор по давност. Тези изводи се споделят от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, които от няколко години настояват за друг начин на уреждане на проблема с „белите петна“. От БАСЗЗ предлагат да бъде създадена Земеделска банка, където собствениците изрично да изразят волята си как да бъде стопанисвана тяхната земя и при какви условия.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите контрират, че твърденията в анализа на Института за политики и развитие са абсурдни. Рентата върху „белите петна“ се определя от местната земеделска служба и се плаща предварително от наемодателите – на база средно рентно плащане за година, като се съхранява по сметка в общината. Често пъти размерът й е по-голям от пазарната, казват от НАЗ. По данни на асоциацията, около 30% от собствениците на „бели петна“ редовно си търсят и срещу заявление, лична карта и нотариален акт за земята получават своята рента от съответната община. В анализа на Института за политики и развитие се твърди, че тази процедура е сложна и това отказва собствениците на земя да си търсят рентата. Данните са в полза на последните – има резон да се изследват причините защо останалите 70% не са си потърсили парите.

Земеделското министерство също не остана безучастно по темата. В официално съобщение ведомството изнесе данни за процента на земите, обявени като „бели петна“. За стопанската 2018-2019 година техният размер е 4,01% спрямо общата обработваема площ в страната. За сравнение – през 2015-2016 година той е бил 6,16 на сто.

От аграрното министерство са категорични, че „земеделски имоти се предоставят за едногодишно уедрено ползване чрез заповед, като всеки имот е индивидуализиран със собственика си и по никакъв начин не може да се придобива по давност“.

Пред журналисти в Русе земеделският министър Десислава Танева обяви, че интерес от промяна на сегашния режим на регулация на „белите петна“ „могат да имат само много едри собственици на земеделски земи, които през по-голямата собственост, безспорно могат да злоупотребяват с големината на собствеността по повод изискваните ренти на обработка“.

Къде всъщност е заровено кучето по казуса „бели петна“ в земеделието?

Наша проверка в две от общинските земеделски служби в страната показа, че няма случай, в който арендатор да е придобил собственост върху земеделски земи, обявени като „бели петна“, защото според сегашното законодателство договорите за тяхното стопанисване се сключват година за година. В Закона за собствеността и стопанисването на земеделските земи няма текст, според който да се придобива земя по давност. Рентата върху „белите петна“ се съхранява по сметка в общината в рамките на 10 години и ако не бъде потърсена от собственика в този срок, тя може да бъде използвана от местната власт. Същият отговор получихме и от двама селски кметове от региона на Плевен.

Арендатори пък са на мнение, че въвеждането на минимален данък върху земята ще сложи по-добър ред в поземлените отношения – ще дисциплинира собствениците на земеделски земи, които по една или друга причина не проявяват интерес към тях. Досега обаче нито едно правителство след 10 ноември 1989 година не посмя да предприеме подобна мярка. И проблемът с „белите петна“ е висящ от години. Защото е безпощадно ясно, че времето на стария Герак, на Белчо и на Сивушка отдавна е отминало. Земята не е само емоция, земята е източник на доходи. Редно е да бъдат санкционирани онези, които не проявяват добросъвестност по отношение на нейното стопанисване – арендатори или собственици, няма значение.

Създаването на Земеделска банка е идея, която подлежи на дебат. Има ли риск сегашната държавна регулация да премине в частни ръце и да не бъде ясно какви интереси биха се прокарали през подобна структура? Въпросът е важен и изисква консенсус – обществен и политически.

Кого засяга сегашната система на разпределение на „белите петна“? За средните стопани тя като че ли няма особено значение. За онези обаче, които стопанисват земеделски земи от порядъка на 1 до 2 млн. дка определено има. Ако размерът на „белите петна в тях“ е голям, се плащат огромни суми като ренти на местните общински служби.

„Просто не им харесва да си плащат на държавата“, беше краткият коментар на един среден арендатор от Софийско. „Субсидиите объркаха всичко. Ако ги няма, няма да ги има и тези проблеми в земеделието. Всичко е заради субсидиите – няма друга причина“, допълни той.

Какъв е проблемът, ако субсидията надвишава по размер рентата, бихме попитали ние?

Връщането на земята в реални граници в началото на прехода беше по-скоро морален акт към собствениците. То обаче предпостави силната раздробеност на земята и нейното ползване. „Как се издирва собственик на земя, който е починал преди 50 години, а неговите наследници са в чужбина?“ изрева един кмет от Дунавския край. И ето така цъфват бяло петно след бяло петно.

Добро или лошо, сегашното законодателство, свързано с поземлените отношения работи. Промените в него са свързани с крупни интереси. Важно е кой и как ще стопанисва земята, по какви правила. В крайна сметка, всички заинтересовани страни трябва да седнат на една маса и да се разберат. Няма друго решение. Защото когато земята се превърне в заложник на нечии частни интереси, това нарушава обществения интерес. Както се казваше в един стих на Иван Кулеков: „Имаме земя, имаме вода. И си правим…кал“. Подобна картина е повече от тъжна.  

Публикувана в Коментари

Малките собственици на земя са защитени според сегашното законодателство

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, как ще коментирате изводите от доклада на Института за политики и развитие, в които се твърди, че практиката на отдаване под наем на т. нар. „бели петна“ ощетява с милиони малките собственици на земя?

- Твърденията в доклада показват абсолютно непознаване на българското законодателство, свързано с поземлените отношения. Някой иска да създаде хаос, а това за никого не е нужно. Новото законодателство, свързано със стопанисването и ползването на земеделските земи се отложи с една година, но и според сега действащото, твърденията в доклада, тиражирани от някои медии са неверни и манипулативни. Каква е целта на олелията, която се вдига – не знам. Знам обаче, че за да коментираш нещо, трябва добре да го познаваш. Нека тези хора от въпросния Институт за политики и развитие застанат пред земеделския бранш – с имената и със своите експертизи. Досега не са ни били известни, не сме работили с тях. 

- Как се разпределят т. нар. „бели петна“?

- „Белите петна“ са малки парцели , чиито собственици не се интересуват от тях. Тогава се обявяват като „бели петна“ и се разпределят от общинските земеделски служби – в периода на сключване на споразуменията за ползването на земята в едно землище. Ще дам пример, за да стане ясно. Ако аз съм заявил, че ще обработвам 5 хил. дка наета земя и в нейния обхват попадат 5 дка площи, обявени като„бели петна“, логично общинската служба ги разпределя на мен. Законът не ме задължава да ги обработвам, правя това по собствено желание. Но едва след като съм внесъл за тях наем в съответната община. И собственикът може да се получи рентата когато пожелае. 

- Как се определя рентата за „белите петна“, къде се внася и как собственикът може да я получи?

- Според сегашния закон, рентата върху „белите петна“ се определя на базата на 50% извадка от договорите, сключени през годината за дадено землище. Предложението на НАЗ е в новия закон това да става върху 100% - за да бъдем още по-коректни към собствениците на земя. Рентата се внася по сметка в общината и се съхранява там. Собственикът може по всяко време да я получи, дори и след години – тя му се изплаща накуп. Процедурата по получаването е проста – с лична карта, документа за собственост и подадено заявление. По наши данни, около 30% от собствениците си търсят и получават рентата от „белите петна“. 

- Вярно ли е, че рентата за „белите петна“ е с 50% по-ниска?

- Средното рентно плащане за „белите петна“ се прави за всяко землище. Подчертавам, че става дума за землище, а не община или област. Нали разбирате, че няма как рентата да е еднаква за област Варна, община Варна и за землищата, които са в предпланинския район и граничат с Добрич. Говорим за различни категории земи. Където земята е по-евтина, там рентата е по-ниска. Иначе е лесно да се обобщава на едро и да се правят погрешни внушения. Каквито има във въпросния доклад. Средното рентно плащане се определя от общинската земеделска служба. И много често то е по-високо от пазарното. 

- Каква е практиката в европейските страни – как се определя размерът на рентата?

- Във Франция и в други държави размерът на рентата е свързан с икономическите показатели. Рентата е израз на печалбата от производството на един стопанин. Приход, разход, данъци, печалба, наем на земята – това са показателите, такава е държавната политика в Европа. У нас не е така. През годините влязохме в дивия капитализъм, намесиха се фондове, големи играчи на пазара на земя. И те диктуват положението. Няма държавни регулации, както е в останалите европейски държави. Както казах вече, често средното рентно плащане е по-високо от пазарното. Така че няма как собствениците да са ощетени.

- Могат ли арендаторите да придобият собственост върху земя по давност, ако тя не бъде потърсена от собственика в рамките на 5 години?

- Няма такова нещо. Как си представяте вие да имате нотариален акт за земята, аз да ви я обработвам 5 години и ако вие не я потърсите, тя да стане моя. Ако това беше възможно, днес изобщо нямаше да има малки собственици на земя. Подобно твърдение говори за схемаджийскомислене. Тези неща се хвърлят в общественото пространство или с цел провокация или защото някой не познава законите, свързани с поземлените отношения.

---------------------------------------------------------------------

Извадка от Годишния аграрен доклад на МЗХГ за 2019 година

Използваната земеделска площ (ИЗП) се формира от обработваемата земя, трайните насаждения, разсадници, постоянно затревените площи и семейните градини. През 2018 г. тя е в размер на 5 030 276 ха или 45% от територията на страната, без съществена промяна спрямо предходната година. В обработваемата земя се включват площите, при които се прилага сеитбооборот, временните ливади с житни и бобови треви, угарите и оранжериите. През 2018 г. тя намалява незначително (с 0,3%) спрямо предходната година, до 3 463 370 ха, което представлява 68,9% от използваната земеделска площ. Овощните насаждения през 2018 г. представляват 1,8% от ИЗП на страната, като площите, заети с тях са 88 829 ха или с 5,3% повече на годишна база. Лозя – чиста култура през 2018 г. има върху 53 787 ха, което е увеличение с около 1% спрямо 2017 г. Необработваните земи включват както изоставени трайни насаждения, така и обработваема земя, които не са използвани за земеделско производство повече от две години, но експлоатационното им възстановяване е възможно с минимални средства. През 2018 г. необработваните земи са в размер на 195 918 ха и заемат около 1,8% от площта на страната.

1.6.1. Комасация (уедряване) на земеделските земи 

За стопанската 2018/2019 година са изготвени 3 545 броя споразумения или разпределения за създаване на масиви за уедрено ползване на земеделските земи, за имоти с начин на трайно ползване – „ниви”, които обхващат площ от 28 499 165 дка, с 2 342 992 дка повече от предходната стопанска година. За имоти с начин на трайно ползване – „пасища, мери и ливади” са сключени 610 броя споразумения или разпределения върху 301 922 дка, което е с 41 251 дка повече на годишна база. Наблюдава се повишен интерес на земеделските стопани към процедурите за комасирано ползване на регистрираните от тях с правно основание земеделски земи. В създадените масиви за комасирано ползване се увеличава размерът на площите на включени имоти, за които не са подадени декларации от собствениците и не са сключени договори за ползването им, т. нар. „бели петна“. Общо площите на „белите петна“ в масивите е в размер на 2 206 545 дка за ниви и 193 028 дка за пасища, мери и ливади.

--

Публикувана в Интервюта

Стопаните сами ще решават за своята индивидуална вноска на декар

Държавен фонд „Земеделие“ започва работа по изграждането на компенсационен фонд за обезщетяване на земеделските производители от настъпили неблагоприятни климатични събития. Фондът ще функционира в рамките на Разплащателната агенция. Вноската на земеделските производители ще бъде определена сума на декар - в зависимост от отглежданата култура. Участието ще става в общото заявление и ще се предава в периода март-май. Включването на стопаните ще бъде на доброволен принцип. Държавната помощ за застраховки и обезщетения ще работи единствено през този фонд.

ДФЗ ще изгради компенсационния фонд чрез доброволните вноски на земеделските производители, държавната помощ за пропаднали площи и посредством ангажиране на средства от мярка 17 „Управление на риска“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014 - 2020). България ще иска от ЕК нотификация за прилагане на мярката още през настоящата година.

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Радев, добро решение ли е за зърнопроизводителите изграждането на компенсационен фонд за обезщетяване на фермерите за щети, нанесени от климатични аномалии и то на доброволен принцип? Как ще сработи тази мярка на терен?

- Който иска, си плаща за покриване на риска от природни аномалии и съответно при щета получава обезщетения. Който не иска да си плаща – не получава нищо. Ще ви дам пример. Ако аз внасям по 0.70 лева на декар върху площите, които обработвам, тази сума ми гарантира, че при евентуално настъпване на събитие и при понесени щети над 50%, ще получа съответното обезщетение от гаранционния фонд. Такава е идеята. Колкото повече внасяш като сума на декар, толкова по-голямо обезщетение ще получиш. Всеки сам решава за себе си. В началото фондът ще компенсира щети само от градушки, когато в него са натрупа финансов ресурс от доброволните вноски на производителите, ще бъдат включени и други неблагоприятни климатични събития - щети от измръзвания, от засушаване, от преовлажняване и други.  

- Каква ще бъде разликата между гаранционния фонд и частните застрахователни компании?

- Застрахователите най-често не плащат, това показва практиката досега. При тях вноските по застраховките са двойно по-високи – от 1,50 до 2.00 лева нагоре на декар, знам го от личен опит. В договорите има известни уловки. Застрахователите обикновено покриват риск от щети, причинени от климатични аномалии от месец май нататък. Но едно осланяване примерно се случва по-рано. И тогава застрахователите не плащат нищо, защото така е по договор. При такива условия резултатът за нас не е добър – внасяме една камара пари, срещу които не получаваме нищо или почти нищо като обезщетение. Затова очаквам много от земеделците да се включат с доброволни вноски в гаранционния фонд. Важно е бързо да завъртим това колело и в него да се натрупа финансов ресурс. 

- Идеята за компенсационния фонд е заимствана от Аржентина, какво още видяхте там като полезен опит?

- Видяхме как работи тяхната противоградова защита, която е основана на самолетния способ. Градоносните облаци се облитат отгоре и се пръскат със сребърен йодид. Тамошните производители разказаха, че без този способ, ледените късове могат да достигнат размерите на бейзболна топка. Което означава, че самолетният способ работи ефективно на терен. И е хубаво да го прилагаме и у нас.

Публикувана в Коментари

Георги Радев, зам.-председател на УС на НАЗ:

Българските земеделци са победители напук на обстоятелствата

Те са с два пъти по-малко подпомагане от това на европейските фермери

Георги Радев се занимава със земеделие повече от 15 години. Обработва над 11 хил. дка земя, отглежда зърнено-житни култури и трайни насаждения в региона на Сливен. От 2 години е зам.-председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/.

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Радев, как работи Националната асоциация на зърнопроизводителите с властта, със земеделското министерство?

- Винаги търсим диалог. Сегашният земеделски министър Десислава Танева винаги е била балансьор. Посочва както грешките, така и постиженията. Това е конструктивно отношение в работата с отделните браншове в селското стопанство. Ние, зърнопроизводителите, също сме активни в диалога с управляващите – не спестяваме нашите критики към министерството. Хубавото е, че министър Танева се вслушва в тях и заедно търсим добрите решения за сектора.

- Кои са вашите най-големи страхове, свързани с бъдещата Обща селскостопанска политика?

- Докато не станат нейните параметри конкретни, нормално е тази неизвестност да ни държи в напрежение. Добра новина лично за мен е, че през следващия програмен период всички ще бъдат с равен старт по европейските програми – производителите от градските и от селските райони. Аз работя в градски регион и от моя край няма нито един проект, свързан със земеделие, който да е класиран по сега действащата точкова система. Имаме обещанието на земеделското министерство, че това ще се промени – всички ще тръгваме с равни възможности, което смятам, че е справедливо. В крайна сметка, всички работим земята, нали? Какво значение има дали сме в градски или в селски регион?

- Как ще коментирате данните, че 80% от финансирането в земеделието отива при зърнопроизводителите?

- Това е логично. Зърнопроизводството е сектор, който оперира с най-голям обем земеделска земя и е нормално субсидирането да заема също толкова голям дял. Моето семейство отглежда и трайни насаждения, там също има финансиране. Цифрата може да изглежда стряскаща за обществото, но тук става дума за стопанисването на милиони декари със зърнени култури. Затова и цифрата е толкова голяма.

- Субсидирането изкривява ли пазарната картина?

- Много пъти сме коментирали с колеги дали е правилно или не да се взимат субсидии и до каква степен. Вярно е, че откакто получаваме субсидии на декар площ, скочиха цените и на земята, на горивата, на семената, на препаратите за растителна защита. Субсидиите ни помагат, когато вече сме на червено – зимата е такъв период. Януари, февруари и март са най-тежките месеци за един земеделец. Тогава само се наливат едни пари в земята – за семена, за горива, за торове и препарати. И тези пари няма откъде да дойдат. Всички знаят, че зърнопроизводителите са силни от август до декември. Затова субсидиите идват в едно критично за нас време, те са спасителната финансова сламка, за която да се хванем, за да оцелеем. В този смисъл – помагат.

- Стана ясно, че има и злоупотреби със субсидиите. Как ще се борите с подобни лоши практики?

- Не е тайна, че има хора, които само чертаят площи заради субсидиите, а не произвеждат нищо. Те преотстъпват земята, която са очертали на нас, реалните земеделци. Ние поемаме всички рискове, защото обработваме земята, правим инвестиции, а те спят спокойно и взимат едни добри пари наготово. Ние се молим за дъжд, да ни отминат градушки и никога не сме сигурни за реколтата. А техният доход е постоянен. Слава Богу, тази порочна практика вече е на път да изчезне. Отчитаме се с фактури – за горива, за закупени машини, за продадена продукция. Не е логично да заявяваш 200 дка земя за подпомагане и да нямаш нито един трактор в стопанството, нали?

- Законът за градушките отново беше отложен - кое е работещото решение за вас, зърнопроизводителите? Защо застраховането остава проблем?

- Защото няма доверие между нас и застрахователите. То се изгражда бавно и трудно. А Законът за градушките трябва да бъде внимателно прецизиран. От него определено има нужда, но той трябва да бъде изработен така, че да удовлетворява нуждите на всички страни. Няма начин ние да не плащаме някакви пари за градозащита, стига механизмът, по който това ще се случва, да е абсолютно прозрачен и справедлив. Никой няма да откаже да плати, все повече ще ставаме зависими от климатичните аномалии. Но трябва да имаме гаранции, че парите, които ще плащаме, ще бъдат използвани ефективно. Най-добрата защита срещу градушките според мен е изграждането на повече ракетни площадки. Намирам самолетния способ за малко по-труден и по-слабо ефективен. Там, където има ракетни площадки, градозащитата е ефективна. В региона на Сливен, където аз работя, площадките са достатъчно, не сме имали проблем с градушките. Благодарни сме за работата на хората, които обслужват ракетните площадки – тази година няколко пъти реагираха абсолютно професионално и спасиха нашата реколта – продукция за милиони левове. Ние, земеделците, зависим от тях, затова още веднъж им благодаря.

- Успява ли българският земеделец да бъде конкурентен? Има ли формула за това как едно стопанство да бъде устойчиво 10 години напред? Това зависи ли от неговия мащаб?

- Мащабът има значение. Ако работиш 300 декара земя няма как да си купиш трактор за 300 хиляди лева. Ако обаче стопанисваш 3 хиляди декара, можеш да се замислиш как да си вземеш машина, която да направи твоята работа по-рентабилна. Дали сме конкурентноспособни – явно да. И не защото ние, българските земеделци, сме много упорити, не защото сме много инат, а защото като цяло българинът е такъв. Аз не съм виждал предприемач да се отказва лесно от онова, с което се е захванал. В момента много европейски фермери протестират срещу позеленяването на бъдещата Обща селскостопанска политика. Ако те обаче са на нашето място и работят в нашите условия, досега да са се отказали тотално. А ние не се отказваме. Нищо, че получаваме два пъти по-малко субсидии от техните. Значи ние сме по-добри от тях, нали? Затова сме можещи и конкурентни. Затова сме победители. Напук на обстоятелствата.

Публикувана в Бизнес

СИНДЖЕНТА ПРЕД СЕМИНАРА НА НАЗ:

Компанията вече има решение за теления червей – тази добра новина земеделците научиха на агрофорума в Пловдив

Агр. Петър Кръстев
Освен разработване на иновативни молекули за производство на висококачествени растително-защитни препарати, през последните години Синджента има забележителни постижения в селекцията на царевица, слънчоглдед и зеленчукови култури. Това прави компанията търсен и желан партньор на земеделските производители, защото им предлага балансирано портфолио с комплексни решения. След презентацията на Синджента пред зърнопроизводителите на IX Национален агросеминар в Пловдив, разговарях с ЯВОР БАКЪРДЖИЕВ – мениджър кампании рапица и слънчоглед.

– Г-н Бакърджиев, какви бяха основните пунктове в презентацията на Синджента на срещата на НАЗ?
– На срещата на НАЗ ние представихме постиженията си в културата слънчоглед за 2019 година. През изминалия сезон Синджента затвърди своя слоган „Експерт в слънчогледа“ с върхови постижения във всички технологии. Максималният добивен потенциал, който беше постигнат през миналата година, беше 460 кг/дка във всички технологии на отглеждане на културата слънчоглед. През последните 3 години ние излизаме с твърдението, че Синджента е Експерт в слънчогледа и има добиви във всички технологии над 470 кг/дка.
– Изминалата година не беше от най-добрите за културата, това отрази ли се на вашите хибриди?
– Да, през изминалия сезон метеорологичните условия не бяха от най-добрите, дори средният за страната добив е близо с 11% по-нисък от този в предходната година. Но при добивите на хибридите от Синджента това оказа само 10 кг/дка негативно въздействие.
– Какво научиха земеделците още от вашата презентация?
– Беше акцентирано на хибридите с най-висок добивен потенциал и най-стабилно представяне. Най-голям ръст в Експрес линоловия слънчоглед, като брой торби показа нашият хибрид Субаро. Това не е случайно – хибридът е изключително стабилен и адаптивен, подходящ е за доста широк ареал на отглеждане и успешно се представя във всички райони на страната. От този хибрид максималният добивен потенциал, достигнат тази година, беше 445 кг/дка. Неговият партньор в Експрес технологията – Сумико, се представи със завидните резултати от 461 кг/дка.
– В кои други технологии имате слънчогледови хибриди и как се представиха те?
– Ние сме традиционни лидери в Clearfield и Clearfield Plus хибридите. Бакарди – нашият шампион тази година показа завидните резултати от 500 кг/дка. Неома – нашият лидер в Clearfield сегмента, за поредна година е №1 в тази технология. Добивният му потенциал през изминалата година беше 474 кг/дка, което е доста впечатляващо постижение. Ние имаме хибриди във всички значими технологични сегменти на слънчогледа. При високоолеиновия, който стана много актуален през последните години, ние сме лидер в Clearfield технологията с двата хибрида в нашето портфолио – Таленто и Експерто. От тези хибриди имаме впечатляващи резултати. Хубавото, което българските земеделски производители наблюдават години наред, е, че портфолиото и генетиката на Синджента дават стабилни и високи резултати, независимо от метеорологичните условия по време на вегетацията.
– Какви други продукти и решения предлагате за цялостната технология при слънчогледа?
– На семинара на НАЗ в Пловдив Синджента гордо представи излизането ни на челна позиция – станахме №1 в продажбата на хербициди в слънчоглед. Синджента е Експерт в слънчогледа не само защото притежава прекрасна генетика, но защото има и абсолютно пълни решения за отглеждането на тази култура. Като се започне от почвените хербициди – Гардоприм Плюс Голд, който е лидер в почвените хербициди в слънчоглед в България от доста години. Тази година той отбелязва ръст. Зетрола е едно ново попълнение, което допълни портфолиото ни в хербициди в слънчоглед. Той е бързо действащ балурицид с отлично представяне. Добре познатите Листего и Листего Плюс в Clearfield и Clearfield Plus технологиите дават на българския производител адаптирани решения, така че производството на слънчоглед да бъде изведено по най-добрия възможен начин. От 2019 година Синджента притежава в портфолиото си и хербицида Експрес 50 СГ – противошироколистен в слънчоглед. Така ние допълнихме портфолиото си от хербициди в тази култура. Синджента България има решения за опазване на слънчоглед от плевели във всички технологии на отглеждане. Като допълня и фунгицида Амистар Голд и биостимуланта Куантис, Синджента действително има завидно портфолио в слънчоглед.
– Кое беше най-новото, което земеделците научиха от Синджента?
– На срещата в Пловдив беше анонсирано пускането на пазара на почвения инсектицид Форс 1,5Г, който ще даде предимство на фермерите в борбата с телените червеи. Стремежът ни е да направим културата слънчоглед рентабилна за българския земеделски производител.
ПОЖЕЛАВАМ НА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ И УСПЕШЕН СЕЗОН 2020!

Публикувана в Растениевъдство

Тол системата трябва да влезе в търговска експлоатация най-късно до 1 март 2020 година

С постановление на Министерския съвет, днес е приета тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. Tол таксите ще са от 4 до 7 стотинки на километър за масовите тежкотоварни автомобили от 3.5 до 12 тона. За по-тежките, над 12 тона, в зависимост от броя на осите, ще се плащат между 10 и 36 стотинки на километър. Компенсаторната такса за ползване на платената пътна мрежа без толтакса варира от 150 до 750 лева. Винетните такси остават непроменени за пътните превозни средства до 3,5 тона. Тол таксите са обвързани и с екологичната категория на превозното средство, с класа, и с категорията на пътя - магистрали, първи и частично втори клас пътища.

Товарните автомобили с тегло между 3,5 т и 12 т ще плащат една и съща такса за трите категории пътища, но тя ще зависи от емисионния им клас. Тези с най-високите еко класове Евро V, Евро VI или EEV ще плащат по 4 ст. на километър. За тези с емисионен клас Евро III или Евро IV тарифата ще е 5 ст. на километър, а за тези с най-ниската екокатегория - клас Евро 0, I или II - 7 ст. на километър. Целта е да се поощрява модернизирането на автопарка, за да се пази и околната среда. Тежкотоварните автомобили с тегло над 12 т и с две или три оси ще плащат в зависимост от емисионния си клас между 11 ст. и 22 ст. на километър за автомагистрали, между 10 ст. и 21 ст. на километър - за първи и втори клас пътища. Камионите с тегло над 12 тона, с четири и повече оси ще плащат в зависимост от емисионния си клас между 18 ст. и 36 ст. на километър за автомагистрала, между 17 ст. и 35 ст. на километър - за първи клас пътища, и между 16 ст. и 34 ст. на километър - за втори клас пътища.

С тарифата се определя и компенсаторната такса, която се дължи, ако товарен автомобил ползва платената пътна мрежа без тол такса. За камиони между 3,5 т и 12 т тя е 150 лв., за камиони над 12 т с две до три оси - 450 лв., за тежкотоварни превозни средства над 12 т с четири и повече оси - 750 лв., за автобусите - 150 лв. Компенсаторната такса се заплаща с цел да се избегнат административните санкции. Тя не е санкция, а по-висока пътна такса, която осигурява свободно придвижване по платената мрежа до 23:59 часа на деня, в който е наложена. Ако водачът откаже да плати компенсаторна такса на място, той трябва да заплати т.нар. максимална тол такса, за да продължи пътя си. За товарните автомобили между 3,5 т и 12 т предложеният т.нар. максимален тол е от 27 лв. до 48 лв., в зависимост от емисионния клас, за товарни автомобили над 12 тона с 2-3 оси - между 71 лв. и 146 лв., за товарен камион с тегло над 12 тона, с 4 и повече оси - от 119 лв. до 242 лв., и за автобусите - от 24 лв. до 49 лв. Електронната система за събиране на пътни такси на база изминато разстояние - тол, ще бъде въведена в търговска експлоатация най-късно до 1 март 2020 г. Дотогава ползвателите на платената пътна мрежа ще продължат да плащат винетна такса за пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, както следва: месечна, седмична и дневна.

Въпреки известните отстъпки, които зърнопроизводителите успяха да договорят за бранша, в сегашния вариант тол тарифата не ги удовлетворява, защото цялата тежест се стоварва върху вътрешните превози, изчисляват от НАЗ. На заседание на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите, което ще се проведе след Нова година, браншовата организация ще дебатира темата и възможните реакции. От регионалното министерство смятат, че всички възможни отстъпки вече са направени и в сегашния си вид тол системата е възможно най-справедливата. 

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта