Вече пет години дъвчем този въпрос и аз ще съм най-доволен ако има правила, защото през годините оттук и оттам се появява някоя група, която се кръщава „национална“, но и от страна на законодателната власт срещаме неразбиране, коментира Костадин Костадинов, председател на НАЗ

–   Г-н Костадинов, какво е моментното състояние на посевите с пшеница в България?

–   Ако времето се позатопли и се задържи по-дълго така, ще наблюдаваме едно възстановяване на пшениците. Проблемът е при рапицата. Голяма част от площите, засети в рапица, тази година ще бъдат разорани. След края на месец февруари реално ще можем да дадем по-точна картина на случващото се със зърнено-житните култури. Но рапицата в голямата си част ще бъде разорана. Пуснал съм искане до всички регионални организации да изготвят справки за състоянието на посевите с пшеница и рапица и какво са наблюденията им в момента. За Северна България е още рано да се каже какво ще стане с посевите, за Южна България – също, защото виждате какво е времето.

–   Мнозина специалисти биха тревога, че зърнено-житните култури са в много критично състояние тази пролет. Има ли опасност от провал на реколтата?

–   Ще има редукция по отношение на добивите, но сега никой не може да каже колко ще е. Не бива да заблуждаваме хората с апокалиптична информация.

–   Като председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите Вие не пропускате възможността да повдигнете въпроса за приемане на Закон за браншовите организации. Защо все не можем да стигнем до такъв закон?

–   Поне от пет години настояваме да се приеме Закон за браншовите организации, но засега сме доникъде. Ако ни погледнете – има много браншови организации в България. Ако се приеме такъв закон, ще се регламентира що е то национално представена браншова организация. Тогава се вижда кои – колко са. На една маса няма да сме 20-30 организации, както е сега, а ще останат само няколко, отговарящи на критериите на закона. Това е едното. Не знам за кого е спънка приемането на закона, но това е една от реалните причини.

–   Само в браншовите редици ли е причината? Само „отдолу“ ли са виновниците да нямаме все още приет Закон за браншовите организации?

–   Не е само долу причината, а обратно – отгоре. Има неразбиране от страна на законодателната власт да изготви такъв закон. Ние като браншови организации можем да кажем, да предложим на някой, но нямаме това законодателно право.

–    В началото на всяка парламентарна сесия се говори за приемането на този закон, но лично аз съм чувала депутати в Комисията по земеделието и храните в Народното събрание да казват, че няма да се стигне до приемането му. Защо и „горе“ не вярват, че е възможно да се приеме законодателство в тази толкова важна област? Да не би управляващите да се страхуват да влязат в конфронтация с определени земеделци или организации?

–    Изглежда се нарушават доста интереси, не знам. Стана пет години дъвчем този въпрос и аз ще съм най-доволен ако имаме закон, защото през годините оттук и оттам се появява някоя организация, която се кръщава „национална“. Според Закона за нестопанските организации са необходими само 7 членове и адрес за регистрация, за да се кръсти някоя организация Национална асоциация. Този тежък въпрос споменаваме всеки път при срещите ни с управляващите, но никаква полза. От едното ухо – в другото.

–   Картината сега е такава – законодателите се оплакват от браншовиците, а самите браншови организации се оплакват от управляващите. Докога ще се прехвърля топката?

–   Не знам.

–   Наскоро бе представена Стратегия за цифровизация на земеделието в България. Каква е позицията на НАЗ по този въпрос?

–   Ние виждаме ползата от тази стратегия, защото тя е основата на нещо, което все още в Европа го няма. Сега научавам, че и България се включва сред първите държави в ЕС като подготвя своя стратегия за дигитализация на земеделието. Само по себе си тя ще помогне на всички. Ние, зърнопроизводителите, и сега ползваме космически технологии, за да описваме земите си, но всеки работи сам за себе си. Виждам, че усилията са насочени към обединяването на всички структури, включително и учебните заведения, научните институти, за да се създаде продукт, който ще върши работа на производителя. Надявам се тази стратегия да бъде приета от Министерския съвет, защото както знаете ние нямаме много стратегии за развитие на определени отрасли. Дано тези неща тръгнат навреме. Болшинството от хората трябва да разберат за какво става въпрос, което ще се постигне с обучение. Въпросът е крайната цел - да се постигне нещо, насочено към земеделеца, което обединява всички.

Публикувана в Бизнес

Тази характеристика даде Мариела Йорданова от НАЗ, без да се ангажира с оптимистична прогноза

Агр. Петър Кръстев

Мариела Йорданова от НАЗ направи кратка характеристика на състоянието на есенните култури пред аграрни медии на семинар в Правец. Ето главните акценти в нейното изказване:

В Североизточна България, без да се визира Добруджа, есенниците са в добро състояние, но не може да се каже, че то е много добро или отлично. По-тревожно е състоянието на късните посеви и на ечемиците. Най-ранните посеви също не са особено добре, защото имат много вредители. Причините за това състояние са тежкото есенно засушаване, както и отпадането на братя. Но все пак има посеви и в много добро състояние, коментира специалистката.

Не така стои въпросът с посевите в Северозападна България, Централна Северна България, в част от Добруджа, където състоянието на рапиците е драматично. В Южна България ситуацията също не е добра. Това се дължи на много тежката суша есента. Сега тревогата е, че времето през февруари е малко по-топло от обичайното за този месец. Ако в Северна България не падне тежък, дебел сняг, няма да има добри есенници, прогнозира Мариела Йорданова. „Но все още има надежда, защото зимата е преминала наполовина. При всички положения, каквото и да се случи оттук нататък, както и да реагираме с агрохимически мероприятия, нещата ще са с една крачка назад“, обобщи коментара си агроном Йорданова.  

Публикувана в Бизнес

По инициатива на Управителния съвет свикваме редовно Общо отчетно събрание на Сдружението, което ще се проведе на 21.02.2019 г. /четвъртък/ от 10.00 часа, в гр. Хисаря, Спа Хотел „Аугуста“ (адрес: Хисаря 4180, бул. „Генерал Гурко“ № 3), зала „Аугуста“,е съобщиха ог асоциацията на зърнопроизводителите. Събранието ще премине при следния дневен ред:

1. Отчет за дейността на Председателя и Управителния съвет;

2. Отчет за дейността на Контролния съвет;

3. Приемане на нови членове и освобождаване на стари членове на Сдружението;

4. Изменения и допълнения в Устава на Сдружението;

5. Избор на членове на Управителния съвет на Сдружението;

6. Приемане бюджета на Сдружението и определяне на годишния членски внос.

При липса на кворум, на основание чл. 27 от ЗЮЛНЦ, редовното Общо отчетно събрание ще се проведе в същия ден, от 11.00 ч. на същото място и при така обявения дневен ред, независимо от броя на членовете, които са се явили.

Съгласно чл. 20, ал. 4 от Устава, във вр. с чл. 26, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, настоящата покана се счита за редовно връчена с публикуването ѝ на интернет страницата на Сдружението (www.grain.bg) и с изпращането ѝ на посочените от членовете електронни пощи, най-малко един месец преди насроченото Общо събрание.

 

Публикувана в Бизнес

Земеделието сега е изправено пред сериозни изпитания – от промяна в европейската и националната политики до нови схеми за финансиране. На Осмия Национален семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) се срещнаха представители на законодателните органи, изпълнителната власт и българските фермери

Лили Мирчева

Дискусиите за бъдещето на Общата селскостопанска политика бяха фокус в работата на Осмия Национален семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), проведен в Пловдив. „Положително е, че държавите членки могат да договорят това, което те наистина желаят, но и отрицателно, защото времето напредва, а все още не е ясно бъдещето на най-старата и единствена обща политика на Европейския съюз (ЕС)“, заяви Пауло Гоувея, главен съветник по политики в Копа-Коджека – най-голямата европейска браншова организация на фермерите. 

553B2866

В своите презентации гостите на форума очертаха бъдещата Обща селскостопанска политика и нейните хоризонти, като не скриха притесненията си относно ренационализацията на цялостната политика на ЕС. „В този програмен период отчетохме факта, че някои мерки не са лесни за разбиране, особено от фермерите. Негативното в случая е, че дори нямаме много време да вникнем какво се има предвид, какво трябва да се направи. Нашето притеснение е, че някои от нещата, които ние се опитваме да прецизираме чрез диверсификация и т. н, отнемат време и не могат да заработят моментално“, каза още Пауло Гоувея. По думите му т. нар. нова зелена архитектура, казано по брюкселски, трябва да се въведе, без да се губи балансът между земеделие, икономика и околна среда. Или казано по нашенски: фермерите на може да са зелени, ако са на „червено“.

Особено тежък ще е дебатът относно

таваните на субсидиите

„Директните плащания са изключително важни, тъй като те са базата и основният компонент в приходите на фермерите. Точно затова искаме да запазим системата за директни плащания. Считаме, че поставянето на задължителен таван на плащанията, не е правилният начин. Затова и се обявихме срещу тавана на плащанията“, заяви председателят на НАЗ Костадин Костадинов. По думите му страните членки имат различни условия и съответно различни сектори, които трябва да бъдат подпомагани. Зърнопроизводителите се обединиха около тезата, че не трябва да се налага таван на плащанията, тъй като това ще доведе до спад в производството на стопанствата, които са гръбнакът на българското земеделие.

Според Костадин Костадинов обучение на младите и приемствеността на поколенията са приоритет в работата на браншовата организация. Относно стратегическия план на България за бъдещата ОСП той заяви, че е необходимо в него да участват и те. „Реално да си нагодим нашите условия по нашата национална същност“.  

Идеята е браншовата организация да бъде информирана добре, преди да бъде написана новата стратегия на страната ни, за да чуят в Брюксел и хората от практиката. По думите му браншът очаква един истински анализ, с реални данни.

„Няма един зърнопроизводител със спечелена програма в този програмен период на ПРСР. Знаете, че страната има определени приоритети, към които тя се насочи, но ние бяхме изхвърлени отвсякъде“, каза още Костадинов и изрази надежда, че земеделското министерство ще изготви анализ по сектори, който ясно ще покаже приносът на различните агросектори в Брутния вътрешен продукт на страната.

Друг акцент в дебатите на форума бе

Законопроектът за поземлените отношения

До 28 февруари 2019 г. е удължен срокът за представяне на проекта в Министерския съвет. Това се случи, след като Комисията по земеделието и храните реши да разшири обхвата му, съобщи Лилия Стоянова, експерт в МЗХГ. По думите й проектът предвижда да стимулира регистрирани млади земеделци до 40 г. да създават или разширяват стопанства. Обсъждат се варианти за преференциално отдаване на земеделски земи от Държавния поземлен фонд под наем или аренда за дългосрочен период от време.

Отпада териториалното ограничение за реализация на млечни продукти от овче, козе и биволско мляко на фермерските пазари. Това гласи ново изменение на Наредба 26. Предстои то да бъде нотифицирано пред Европейската комисия и държавите членки, преди да бъде публикувано в Държавен вестник. Целта е да се стимулира производството на сурово овче и козе мляко от малки и средни производители. Съгласно новите изменения млечни продукти от овче, козе и биволско мляко, произведени в обектите за търговия на дребно, могат да се доставят до други обекти за търговия на дребно или до мобилни хладилни витрини, които се намират на територията на цялата страна.

„Определено земеделието ще продължи с познатите за всички фермери субсидии по директни плащания и по ПРСР. Но наистина един много силен момент е хоризонталният приоритет на съюза

европейското земеделие да става все по-иновативно

и да може да се конкурира със земеделието в САЩ, например. Там технологиите, цифровите особено, са на много голяма почит и техните фермери ги използват много, не защото някой им дава субсидия, а защото са видели ползата от иновациите от чисто бизнес гледна точка“, коментира Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации. 

Тя даде пример с големия брой изследвания, публикувани от различни организации, с наблюдението, че населението на Земята нараства и ако не се промени моделът на производство на храна, светът е обречен на глад. Заложеното в регламента е всяка една държава членка да прецени и да определи цифровизирането с дадени параметри като приоритет и да го заложи в стратегическия си план. По думите й 90% от иновациите са свързани с цифровите технологии, но държавата трябва да даде сериозно рамо за изграждане на широколентов интернет, както и за обучение на фермерите.

Но докато цифровизацията неминуемо ще навлезе в практиката на фермерите, въпросът, който виси със страшна сила, е кога и българското земеделие ще има модерна поливна инфраструктура или поне такава, каквато е имало преди 40-50 години.

Публикувана в Бизнес

Осмият Национален Агро Семинар, който ще започне на 29 ноември в Гранд Хотел Пловдив, ще премине с международно участие. Тасос Ханиотис,директор на дирекция „Стратегии, опростяване и анализ на политики“ към ГД АГРИ на Европейската комисия, и Пауло Гоувея, Главен съветник по политики в Копа Коджека, ще представят позиции относно бъдещата ОСП след 2020 година. В рамките на втория ден на програмата Земеделските камари от Чехия и Унгария ще представят своите структури и дейност пред българските си колеги.

Семинарът ще се проведе на 29 и 30 ноември 2018 г. в Гранд Хотел Пловдив, гр. Пловдив, под надслов „Зърнопроизводството на кръстопът?“. Престижното събитие ще събере сектора заедно с представители на публични органи, образователни институции, търговски и анализаторски компании, чуждестранни неправителствени организации, и др.

НАЗ отново залага на богата двудневна програма с дискусионни панели, споделяне на добри практики и презентации по най-важните теми и последните постижения при производството на зърнени и маслодайни култури. Изложбената зона ще позволи на всички гости да осъществят контакти с водещи компании – производители и вносители на продукти за растителна защита и подхранване, семена, земеделска техника, аналитична апаратура и софтуерни решения.

Официалното откриване на Осмия Национален Агро Семинар ще започне с тържествено връчване на третата стипендия на НАЗ „Иван Генчев Танев“. След деловата програма Асоциацията ще отпразнува и своята 12-та годишнина.

Генерален спонсор на тазгодишното издание е Агрополихим АД.

Програмата на Осмия Национален Агро Семинар можете да видите тук:https://www.grain.bg/%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%80/ В приложения файл можете да се запознаете се представянията на гост-лекторите.

Публикувана в Новини на часа

Не може да наказваш този, който е градил, създавал едно стопанство, и да го ограничиш с тавани, казва Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ)

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Костадинов, презасяват ли се есенници в момента, защото няколко месеца тракторите не са можели да влязат в нивите заради огромната суша?

  • Остава съвсем малко за дозасяване. Едва преди седмица падна първият дъжд от доста време насам. Тези, които не са успели да направят качествена обработка, ще се опитат сега да дозасеят.

  • Бяхте казали, че ако се повтори 2017-2018 г., ще бъде много лошо за земеделците. Но и тази стопанска година започна много екстремно. Нещата не тръгват нормално, както е било винаги. Готови ли са зърнопроизводителите да посрещнат предизвикателствата на климата?

  • По принцип всички говорим за климатичните промени, но на никой не му се вярва, че настъпват.

  • Защо?

  • Защото земеделието в България е доста пъстро, различно е в региони и райони. Като тръгнем през Видин, Враца, Монтана, до една част от Плевен и стигнем до Добруджа, ще видим, че на половината територия има, а на другата половина – няма засушаване. На нас не ни се вярва, че има промяна във времето, но реално тя настъпва под някаква форма. А дали сме готови? Какво значи да сме готови? Ние реално работим по традиционни методи и технологии за обработка на почвата. Сега навлизат новите технологии от рода на  No-till, Strip-till, но при това положение, толкова дълго време без влага и дъжд, не вярвам, че някоя технология ще издържи.

  • Защо ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите реши Осмият национален агросеминар да мине под названието „Зърнопроизводството на кръстопът“? Пред какъв кръстопът сте застанали?

  • Както говорихме досега, миналата година бе изпълнена с различни агрометеорологични фактори – мека зима, суха пролет и оттам нататък – дъждовно лято. В същото време виждаме една суха есен, което някъде в страната доведе до незадоволителни резултати от производството. На други места обаче имаше добри резултати.

  • Добра ли е пазарната конюнктура тази година?

  • Ние търгуваме зърно в Черноморския регион, но не оказваме никакво влияние на търговията в региона. Силните страни тук са Русия и Украйна и те работят здраво. Това от една страна, а от друга казваме, че се намираме на кръстопът и заради дебатите по новата Обща селскостопанска политика (ОСП). В настоящия програмен период зърнопроизводството е като дете-сираче на българското земеделие. По програмата за селските райони няма нито един зърнопроизводител, който е спечелил проект. Всичко бе насочено в друга посока и ние продължаваме да гледаме само отстрани към ПРСР.

  • Но нали в дебатите за новата ОСП се чува гласът на НАЗ?

  • Сега ни дават увереност, че страната има възможност за повече свобода при изпълнение на стратегическите планове, които предстои да бъдат написани. НАЗ участва активно в диалога с браншовите организации и управляващите.

  • Как си обяснявате това, че почти всички браншове се изправиха срещу зърнопроизводителите с обвинението, едва ли не заграбват огромната част от евросубсидиите?

  • От НАЗ вече няколко месеца настояваме да се направи анализ какви цели си поставихме в настоящия програмен период на ОСП през 2014-2020 г. и докъде са изпълнени тези цели, кои браншове, как са подпомагани спрямо другите. Да се направи добър анализ, за да се разбера кой - какво е заграбил. Вие знаете, че при зърнопроизводителите получават субсидии само по СЕПП и зелените плащания. При нас няма нищо друго. Може да се добавят преразпределителните плащания, които са до 300 дка и за млад фермер.

  • Имате ли твърдото обещание от министър Порожанов, че ще бъде изготвен такъв анализ?

  • Министърът вече съобщи, че независима фирма ще го извърши, за да се види къде и какво е свършено, дали са изпълнени целите, залегнали в ОСП в този програмен период. Това ще помогне на НАЗ като бранш и отрасъл да определи накъде иска да върви българското зърнопроизводство. Дали в посока на създаване на едни икономически структури, които да се издържат сами, да са конкуретноспособни и да работят, или към социални структури, които разчитат само на субсидии. В тази посока трябва да се започне с реални дефиниции и това е залегнало в законодателните инициативи на Европейската комисия.

  • Какво имате предвид по-точно?

  • В последния доклад на ЕК по земеделие и селски райони се налага изискването да се определи що е то реален, истински производител или фермер, или както ще да е в превода. Но ние на държавно ниво трябва сами да кажем кой е истинският производител – този, който получава само субсидиите или този, който работи и получава субсидията, за да е конкурентноспособен на колегите си от Европа и света. Вижте какво се получава в последно време - голяма част от нашата пшеница отиде в Англия. Ние сме най-големият вносител на пшеница от ЕС в островната държава.

  • Но пък украинската пшеница свободно влезе в общия пазар и измести българската донякъде.

  • Това стана по политически причини. Знаем, че ЕС отпусна на Украйна 1 млн. тона безмитен внос на зърнени култури, но става дума за внос и на мед, зеленчуци и други продукти. Те реално подбиват нашите цени, защото себестойността на продукцията в Украйна е съвсем друга – там горива, торове, работна ръка, са на съвсем други цени. Ние нищо не можем да направим, защото това е политика на самия Евросъюз. Сега има внос на слънчоглед и виждате каква е цената му. От други страни, през Румъния, маслодайното зърно влиза у нас. Как да се издържа тогава българският зърнопроизводител? Затова тази година мотото ни е „Зърнопроизводство на кръстопът“, но това е кръстовище с много пътеки. Идеята е дали държавата, отрасълът и агроминистерството ще погледнат към зърнопроизводството, което е гръбнакът на цялото ни селско стопанство, като двигател на целия агросектор в страната. А същевременно сме най-оплюваните и най-очерняните...

  • Вие разчитате много на този анализ, за да се поставят основите на бъдещата политика в земеделието, но знаете колко средства глътна Световната банка, за да направи анализ и стратегия за напояването в България, като досега нищичко не помръдна. Не е ли обезкуражаващо обещанието на министър Порожанов сега?

  • Ние също работим по един такъв анализ и ще представим нашите изчисления каква е себестойността на зърнопроизводството, както и цената на рентите. Ще дам пример - в Добруджа на 2,5 млн. декара осреднената рента е 70-80 лв./дка. Тези пари отиват при собствениците на земеделска земя и захранват самия регион. Да не говорим за социалната политика, която водим ние в селата. Фермерите вършат почти всичко – през зимата чистят сняг, помагат в доставките на хляб и храни. Затова разчитаме на анализ, който ще е само от сухи цифри, но ако са направени без манипулация, ще се видят много неща.

  • Ще намерят ли експертите точните механизми, по които може да съчетават всички браншове в агросектора, така че всеки да работи в своята територия „без да гледа в паничката на другия“?

  • Това е българска национална черта и още повече, че тоягите по гърба на другия, са нищо. Още от влизането ни в ЕС, през първия и втория вече програмен период, зърнопроизводителите поработиха здраво. Тези, които успяха да участват с проекти по мярка 121 на ПРСР, създадоха първите здрави стопански структури и голяма част от тях могат да се издържат сами, стига да няма затрудняващи икономически фактори. Нека говорим по отношение на работната ръка, която е при нас. Цялата страна изпитва нужда от кадри, а при нас работниците получават много над средната заплата. Същевременно навлизат нови технологии, за които трябват млади, образовани хора, а тях ги няма. Затова сме подели кампания за популяризиране на нашия сектор и работата в селското стопанство.

  • Бихте ли обяснили повече подробности за тази кампания?

  • НАЗ провежда ежегодно конкурс за стипендията „Иван Генчев Танев“ за студенти. Необходимо е да завършват бакалавърска специалност и да продължават обучението си за придобиване на образователно-квалификационна степен “магистър” в областта на растителната защита, растениевъдството или аграрното инженерство. Да учат в редовна форма на обучение и средният успех от бакалавърската специалност да е поне отличен 5.50. Стипендията се отпуска еднократно в размер на едногодишна такса за обучение за академичната година в съответната специалност на даденото висше учебно заведение. Ако не си направим къщичката сами, няма кой. Търсим варианти, защото през новия програмен период 16 млрд. евро ще усвои целия ЕС за иновации в земеделието и ние трябва да имаме подготвени хора.

  • Ще успеем ли да се наредим в редичката, за да получим пари по това перо или средствата ще отидат само при консултантски организации у нас?

  • Посещавам много ферми и икономически единици по зърнопроизводство, и виждам – ние вече го правим. С радост и гордост мога да кажа, че има много сериозни иновативни фирми, които работят в страната. Но това зависи основно от управителя или собственика им, който е решил да си направи къщичката така, че да произвежда, да е конкурентноспособен и да въвежда новите научни достижения, за да оцелява и печели повече.

  • Каква е окончателната позиция на НАЗ относно тавана на плащанията в земеделието?

  • НАЗ има становище, което е известно отдавна и то е, че ние не искаме да има таван на субсидиите.

  • Как се обосновавате?

  • Кому е нужен този таван? Нали с него се ограничава работата на така или иначе готови икономически структури, в които са влагани труд и средства толкова години в прехода. Не може да наказваш този, който е градил и създавал едно стопанство и да го ограничиш в тавани. В последния доклад на ЕК виждаме,че голяма част от страните се обединяват в идеята всяка държава сама да определи дали да има таван и ако има – как да го прилага. Затова разчитаме анализът на министерството да определи какво значи жизнеспособна фирма или какво е реален фермер. Дали ще разчита само на субсидии и дали ще работи само заради помощите. При първоначалния проект, който беше да се наложи таван от 60 хил. до 100 хил. евро субсидии, по наша сметка фермерът трябва да обработва до 3 хил. дка земя. Ако погледнем към животновъдите, виждаме, че 50-60 крави и малко земя, и те стигат тавана. Има ли смисъл да разбиваме готови структури.

  • Но няма ли да се бетонира статуквото така, че да не могат да влязат нови фермери в разпределението на земята?

  • За всеки има място под слънцето. Защо смятате, че ще се бетонират едни фермери. Аз не вярвам, че някой колеги ще тръгнат да наемат още земя. Мина времето, когато се изграждаха големи фирми, обработващи хиляди декари. Ние искаме да се изясни какво е рентабилно стопанство в България.

  • Какви трябва да са основните показатели, за да е рентабилно стопанството?

  • Ние сме малка страна с различни почвено-климатични особености и има голяма разлика в различните региони, и като стопанисване на земята, и като добиви, които се получават в районите. От последно наше проучване разбрахме, че 88%-89% от субсидиите на фермерите отиват за наем на ползваната земя. А в Добруджа и в части от Северна България, отиват на над 100%.

  • Не са ли рентите надиграване между фермерите, които наемат земя, за да я обработват?

  • Да, но във всяка друга страна в Европа има регулация на държавата върху този процес. Тя определя докъде може да се стигне и не може да стоиш на загуба всяка година, да поддържаш минимума като плащаш големи наеми, но не плащаш данък печалба, да работиш и да плачеш само за субсидии. Тук нещата трябва да се регулират по съвсем друг начин. Може би на регионално и национално ниво. Може да се поучим от опита на Франция, която е голям земеделски производител и там регулацията е направена на база на анализи за рентабилността на стопанствата. А тук работим в условията на див капитализъм. Затова трябва да се наложат регулации от страна на държавата и браншовете в частност.

  • Страхуват ли се зърнопроизводителите от доста крайното позеленяване на ОСП и дали няма да ни наложат изисквания, несъвместими с нашите условия?

  • Затова искаме да се направи стратегически план. Каква е концепцията за новата ОСП - няма много голяма разлика от тази, която изпълняваме сега. И сега има стратегически планове, в които има възможност да наложим нашите изисквания и да си поставим цели. Какво е позеленяване – да се обърнем към въздуха, околната среда, измененията на метеорологичните условия и да погледнем към почвата. Така че по отношение на тези цели като страна можем да изберем и се насочим към конкретни цели. Ще дам пример – ние и сега изпълняваме изискванията за добри земеделски практики. Но имаме възможност да ги напаснем по нашите приоритети и по нашите географски особености. Примерно по отношение на зелените плащания в Добруджа има полезащитни пояси, които са екологични съоръжения, пазят почвата от ерозия и вятър. Едно на ръка, че голяма част от тях не се поддържат, защото са държавна собственост. Сега има възможност да се дават на фермерите и това да се приема като изпълнение на зелени изисквания. Сега навлизат нови технологии – No-till, Strip-til, които защитават почвата и запазват нейната структура. Какво ни пречи да ги наложим в практиката? Има много неща, които можем да изберем като национална политика, стига да има желание за диалог.

  • Ще бъдат ли систематизирани и казани всички предложения на НАЗ по време на конференцията и вярвате ли, че ще бъде чут гласът на зърнопроизводителите?

  • Ние участваме във формат земеделски форум заедно с други асоциации. В рамката на този формат имаме добър контакт с министерството на земеделието. Дали ще бъдем чути навсякъде, не мога да твърдя. Ще се радвам нашите предложения да бъдат взети предвид, защото те идват от практиката, от работата на полето. Те реално са за по-нормална работа, като при това изпълняваме всички изисквания, които ни се поставят. Не бива да забравяме, че в този период изискванията към българските фермери бяха чисто копи-пейст от западните държави в Европейския съюз. Затова искаме да участваме в работните групи, да се чува нашето мнение, за да нагодим целия този процес към българската действителност.

Публикувана в Бизнес

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) в България използва ръж от реколта 2017/2018 г., отгледана край Генерал Тошево, за благотворителни цели

Лили Мирчева

Ръженият хляб от реколта 2017/2018 г., отгледана в плодородните полета на Добруджа, вече пътува към всичките осем добруджански общини на областта, за да зарадва диабетно болни граждани. Неслучайно това става точно когато Българският червен кръст (БЧК) навършва 140 години от създаването си, съобщи директорът на Областния съвет на БЧК д-р Артюн Еринозов по време на символичното дарение на 600 ръжени хляба, произведени от ръж, отгледана от членове на Асоциацията на зърнопроизводителите в Генерал Тошево. Церемонията по повод ежегодната дарителска кампания на НАЗ в рамките на международния проект „Хляб на мира“ се състоя в Добрич. Насъщният се дарява на диабетноболни хора от Добрич и Домашен социален патронаж, а по волята на дарителя бе разпределен по всички общини в областта.

IMG 20180911 105407 1

„Тази инициатива има своята история – на 2 юли зажънахме в землището на Генерал Тошево, защото нашата асоциация беше национален домакин в инициативата „Хляб на мира“, създадена от министъра на земеделието на Германия преди пет години като символ на обединена Европа“, коментира Стелиян Стоянов, член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите Генерал Тошево – 2006. По думите му в нея участват всички държави от бившия Източен блок, които всяка година засяват и жънат семена от ръж, изпратени от Германия. „Реколтата, която прибираме, е в символични количества. Даряваме я в голямата си част като краен продукт“, обясни още Стоянов. „Хлябът е направен от наши добруджански производители, а догодина церемонията ще се състои в друга област на страната – най-вероятно в Северозападна България“, каза още добруджанският зърнопроизводител. Според него европейската инициатива стига до голяма част от населението в България, тъй като от 2014 година се изпълнява в нашата страна. Членовете на НАЗ са решили тази инициатива да се реализира от Българският червен кръст. Тъй като всяка страна-участник в инициативата „Хляб на мира“ сама решава как да реализира ожънатата ръж, нашите зърнопроизводители я даряват за хляб, който отива при социално слаби хора. „Тази година 600 души получиха по един ръжен хляб. Има символика в дарителската кампания“, каза още Стоянов. Той припомни думите, казани по време на зажънването на ръжта: „Хлябът е мир, а мирът е хляб“.

IMG 20180911 110520 1

Ръжта за международния проект „Хляб на мира“ се произвежда ежегодно в рамките на участието на НАЗ в европейския проект „Хляб на мира“. Всяка година представител на Асоциацията от различен регион на страната поема отглеждането на културата. До този момент зърното беше произведено в стопанствата на Ангел Вукодинов, член на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив, бивш председател на НАЗ (за 2014 г.), Мариела Йорданова, член на УС на НАЗ и председател на Сдружението на зърнопроизводителите от Лудогорието (за 2015 г.), Николай Киров, председател на Съюза на зърнопроизводителите от Бургаска област, Теодор Тодоров, бивш председател на Съюз на зърнопроизводителите „Маркели“ – Карнобат (за 2016 г.) и Димитър Мачуганов, бивш зам.-председател на НАЗ и председател на Сдружението на зърнопроизводителите – Ловеч (за 2017 г.)

Инициативата „Хляб на мира“ започва през 2013 г., когато в 12 държави от Централна и Източна Европа - бивши членки на Варшавският договор и настоящи членове на Европейския съюз, са засети семена от ръж, добити от полето около Помирителната църква в Берлин, намираща се на мястото на някогашната Берлинска стена. Семената от ръж се изпращат в страните-участнички в проекта „Хляб на мира“, а те ги сеят и жънат на собствена територия. После част от зърното изпращат обратно в Берлин, а останалото се използва за символичното замесване и изпичане на „Хляба на мира“. Така всяка година символично се отбелязва падането на Берлинската стена и създаването на обединена Европа.

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) в България винаги използва добитата ръж за благотворителни цели. Тази година жестът на добра воля е насочен към добруджанци. Преди няколко години Асоциацията на зърнопроизводителите е подпомогнала като партньор на БЧК, когато част от Добрич беше наводнен и много жители бедстваха, припомни д-р Артюн Еринозов. По думите му не е важно количеството на добротворчеството, я това да го има и да е направено от сърце. Социално-помощната дейност е водеща в работата на БЧК, подчерта д-р Еринозов, защото все още има много хора, които се нуждаят от подкрепа и подпомагане и да не остават сами.

По традиция инициативата „Хляб на мира“ продължава с конференция „Мир и земеделие“. „Очакваме насрочване на датата и мястото за провеждане на конференцията“, съобщи Стелиян Стоянов. По думите му това ще бъде в определен регион на границата между Латвия и Естония. Ще участват всички 12 държави и ще направят отчет на свършеното през годината. „Ще се определи следващата държава-домакин. Миналата година беше България и в Евксиновград дойдоха всички министри на земеделието и представители от посолствата от 12-те страни. Инициативата е благотворителна и е своеобразен жест, който се прави за единството на Европейския съюз“, допълни Стоянов и пожела раздаването на символичен хляб да стане традиция.

Публикувана в Бизнес

На 11.09.2018 г. от 11: 00 ч. в гр. Добрич по инициатива на Националната асоциация на зърнопроизводителите ще се проведе ежегодната дарителска кампания на хляб, произведен от ръж по проект „Хляб на мира”. Събитието ще се състои в сградата на Областен съвет на Български Червен кръст – Добрич. Стелиян Стоянов, член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите и председател на Асоциацията на българските зърнопроизводители 2006” – Генерал Тошево, и Добри Драгневпредседател на ОС на БЧК-Добричще предоставят ръжен хляб на диабетноболни и представители на диабетно дружество „Добруджа“ в Добрич и Домашен социален патронаж - Община Добричка, а по волята на дарителя ръжените хлябове ще бъдат разпратени до всички осемобщини в област Добрич.

Тази година ръжта по международния проект „Хляб на мира“, чийто официален партньор за България е НАЗ, бе отгледана в землището на гр. Генерал Тошево с домакин „Асоциацията на българските зърнопроизводители 2006” – Генерал Тошево. Богатата реколта позволи да бъдат приготвени 600 хляба, които ще бъдат дарени на хора със специални хранителни потребности.

Ръжта „Хляб на мира“ се произвежда ежегодно в рамките на участието на НАЗ в европейския проект „Хляб на мира“. Всяка година представител на Асоциацията от различен регион на страната поема отглеждането на културата. До този момент реколтата през годините беше произведена в стопанствата на: Ангел Вукодинов, член на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив, бивш председател на НАЗ (за 2014 г.); Мариела Йорданова, член на УС на НАЗ и председател на Сдружението на зърнопроизводителите от Лудогорието (за 2015 г.); Николай Киров, председател на Съюза на зърнопроизводителите от Бургаска област, и Теодор Тодоров, бивш председател на Съюз на зърнопроизводителите „Маркели“ – Карнобат (за 2016 г.) и Димитър Мачуганов, бивш зам.-председател на НАЗ и председател на Сдружението на зърнопроизводителите – Ловеч (за 2017 г.).

 

Публикувана в Новини на часа

За трета поредна година Националната асоциация на зърнопроизводителите обявява конкурс за стипендия „Иван Генчев Танев“. Отличието е учредено в памет на Иван Генчев Танев, председателстващ Тракийския съюз на зърнопроизводителите в периода 12.2011 г.-08.2014 г., и неговите изключителни заслуги за развитието и дейността на НАЗ.

Стипендията се отпуска еднократно в размер на едногодишна такса за обучение за академичната 2018/2019 година в съответната специалност на даденото висше учебно заведение, на студент, който:

  • завършва бакалавърска специалност и продължава обучението си за придобиване на образователно-квалификационна степен “магистър” в областта на: растителната защита, растениевъдството или аграрното инженерство;
  • се обучава в редовна форма на обучение;
  • има среден успех от бакалавърската специалност не по-нисък от отличен 5.50.

Конкурсът е отворен за кандидати от всички висши учебни заведения в страната, акредитирани за горепосочените специалности. Предимство в подбора ще имат кандидатите с по-ниски или приблизителни до средните за страната доходи.

Подробности относно условията за кандидатстване и подаване на необходимите документи можете да намерите на сайта на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ): www.grain.bg.

Краен срок за кандидатстване: 05.11.2018 г.

Конкурсът ще протече в два етапа. Първият кръг представлява разглеждане и преценка на кандидатурите. В рамките на втория етап ще се проведат индивидуални интервюта с кандидатите.

За повече информация: тел: 02/953 37 26, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Линк към обявлението на сайта на НАЗ: https://www.grain.bg/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F/

Публикувана в Новини на часа
За трета поредна година Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) обявява конкурс за стипендия „Иван Генчев Танев“, съобщиха от асоциацията. Предишните две победителки в конкурса бяха Пресиана Русева и Камелия Георгиева.  
Условията за кандидатстване: 
-Студентът да завършва бакалавърска специалност и да продължава обучението си за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър” в областта на: растителната защита, растениевъдството или аграрното инженерство. 
-Студентът да се обучава в редовна форма на обучение; 
-Средният успех от бакалавърската специалност да е не по-нисък от отличен 5.50. 
Стипендията се отпуска еднократно в размер на едногодишна такса за обучение за академичната 2018/2019 година в съответната специалност на даденото висше учебно заведение. 
Конкурсът е отворен за кандидати от всички висши учебни заведения в страната, акредитирани за горепосочените специалности. Предимство в подбора ще имат кандидатите с по-ниски или приблизителни до средните за страната доходи. 
Необходимите документи: 
– Попълнен формуляр „Молба-декларация“ – образец;
– Академична справка за целия период на обучение в ОКС „бакалавър“;
– Уверение, издадено от съответното висше учебно заведение, за продължаване на обучението в редовна форма в магистърска специалност;
– Документ за брутния месечен доход на член от семейството за периода 1 февруари - 30 юли 2017 г. (служебни бележки за всички видове доходи);
– Попълнена декларация за съгласие за събиране, използване и обработване на лични данни. 
Крайният срок за кандидатстване е 05.11.2018 г.
Конкурсът ще протече в два етапа. Първият кръг представлява разглеждане и преценка на кандидатурите. В рамките на втория етап ще се проведат индивидуални интервюта с кандидатите, посочват от НАЗ.Документите за кандидатстване се изпращат на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или по пощата на адрес: 1606 София, ул. „Владайска“ 39А, ап. 2.
Отличието е учредено с решение на Управителния съвет в памет на Иван Генчев Танев, председателстващ Тракийския съюз на зърнопроизводителите в периода декември 2011 г. – август 2014 г., и неговите изключителни заслуги за развитието и дейността на НАЗ.
Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта