В съвместно писмо министрите на земеделието на България, Хърватия, Румъния и страните от Вишеградската четворка (Чешката република, Унгария, Словашката република и Полша) призовават Европейския парламент да свика пленарно заседание възможно най-скоро за приемане на трите основни законодателни актове, свързани с новата Обща селскостопанска политика. Писмото е адресирано до председателя на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент Норберт Линс.

В документа, министрите оценяват приноса на Европейския парламент за постигането на предварителното политическо споразумение по реформата на Общата селскостопанска политика още през месец юни тази година. Те изразяват своята убеденост, че е направена важна стъпка към един по-конкурентоспособен и устойчив европейски земеделски сектор.

В хода на подготовката на националните Стратегически планове е необходимо приемането на вторично законодателство – актове за изпълнение и делегирани актове, освен на основните регламенти и тяхната публикация в Официалния вестник на ЕК.

„Вярваме, че Европейският парламент, Европейската комисия и Съветът на ЕС имат обща политическа отговорност към европейските фермери“, посочват в заключение министрите в писмото.

Мартин Иванов

Спокойно можем да кажем, че последното заседание на Комисията по земеделие в парламента може да влезе в историята не заради неговата дължина, защото и друг път се е случвало да заседава дори повече от два часа и половина, а заради тоталната липса на интерес у част от депутатите по може би най-важната точка от дневния ред – представянето от страна на агроведомството на Пътната карта. Това, което е направено по Стратегическия план за новия програмен период на ОСП, и това, което остава да се направи.

"Работата или не е била качествена, или не е била правилна и тепърва ще разберем защо. По-страшното е, че още на миналото заседание стана ясно, че не е направен анализ, който е трябвало да бъде изготвен още през 2018 година, отнасящ се до таваните на плащанията", констатира и шефът на парламентарната Комисия по земеделие Пламен Абровски след края на заседанието.

Обидно, само 5-6 депутати останаха да чуят какво имат да им казват от агроведомството – какви са представите на администрацията за бъдещето развитие на земеделието у нас. "Това, което констатирахме, е, че редицанеща липсват в Стратегическия план. Как ще насочим определени интервенции към малки, големи или средни стопанства, без да имаме точните определения в закона!", заяви и зам.-министър Румен Гечев. Всичко по думите му както по първи, така и по втори стълб от Стратегическия план е правено така, както се е правело и досега.

А темата с таваните на субсидиите, които вълнуват не един и двама фермери, защото тях ще ги има, и това го изисква конюнктурата и нагласите за по-справедливо разпределение на парчетата от баницата, бяха тема, да припомним, на предходно заседания. Споменатият пък анализ касае определяне структурата на стопанствата – микро,малки,средни, големи, и на база  данни за броя им да се избере какъв да е видът на новите тавани на плащанията– дали да са плоски за всички, надвишаващи определена сума, или постепенни.

Но вместо да чуят какво имат да им кажат от служебното ръководство на МЗХГ, по-голяма част от депутатите избра да отиде на партийна сбирка. А тревожните ноткии сигнали около състоянието на Стратегическия план не бяха една и две. Това ни кара с още по-голяма сила да си зададем въпроса, кой как е работил по него  до момента? Отговор засега няма кой да ни даде, защото бившият министър Десислава Танева пропусна дебатите, доколкото ги имаше.

А фермерите с право могат да се тревожат за бъдещето си. Както заяви зам.-министър Румен Гечев по време на заседанието, постигнатите договорки на общоевропейско ниво  в края на юни са преобърнали нещата на 180  градуса и се е наложило тотална преработка на Стратегическия план, а измененията, особено в частта му по отношение на екологичната политика, ще натоварят не само плана като документ, в който трябва да залегне изпълнението на тези цели, но и земеделските производители, които ще са натоварени с изпълнението на различни екоизисквания и схеми.  За тях базовите плащания вече няма да са безусловни. Например, за да получават  сегашната СЕПП, те ще трябва да поемат по-високи екологични ангажименти, като да оставят до 7% екологично насочени площи. Земеделските производители ще трябва да докажат чрез индикатори изпълнението на дадените параметри не само на ниво стопанство, включително пазарната устойчивост и социалните мерки.

Именно частта в него, посветена на екологичните изисквания, обаче се оказа, че се нуждае от сериозна преработка, иначе Стратегическият план е заплашен да не мине през одобрението на Брюксел и да получи екологична оценка, която е задължителна. "За да може да отговори на тези изисквания, на практика ние преработваме всичко включително и биоразнообразието", призна и Явор Гечев.

Какво не чуха депутатите и какво липсва в Стратегическия план?

Минорният състав на Земеделската комисия в последната част от заседанието не позволи на повечето нейни депутати да чуят, че всъщност работата по Стратегическия план започва наново и с ударни темпове той трябва да бъде преработен. Че в в него липсват основополагащи данни за структурата на стопанствата у нас, които да позволят правилното преразпределение на бъдещия финансов поток в сектора според вида, големината на стопанствата и техните потребности. Че в Стратегическия план тепърва ще се разработват нови технологични карти за различните култури,което да позволи да се разбере какви са разходите за засаждане и отглеждане на всяка една култура и процентът на финансиране, включително в условията на кризи. И като стана дума за управление на кризи, се разработват три нови мерки, които да позволят на производителите да запазят дейността си при различни екологични, пандемични,епизиотични и климатични кризи и за управление на нововъзникнали кризи както на пазарите у нас и в ЕС, така и на трети страни.

Депутатите са тези,  без значение в кой и какъв състав на парламента са, които трябва да вземат  и тежкото решение какво да е националното съфинансиране по новата ПРСР и на бъдещите проекти, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. От тях ще зависи  дали да се намалят таваните, да се включат всички нови дефиниции за видове стопанства в Закона за подпомагане на земеделските производители, така че бъдещото подпомагане да е законово обосновано. И не на последно място – да вземат решение кои ще са управляващите органи на Стратегическия план. Освен това трябва да решат дали и с какъв бюджет да се прилагат интегрираните териториални инвестиции в ПРСР.

На Министерството  на земеделието пък се пада задачата да определи нивата на различните видове плащания, нивата на таваните, промяната на референтната година за преразпределителните плащания за животновъдство и тютюнопроизводителите , изграждането на екологичната инфраструктура, трансферите между двата стълба, включително и за млади земеделски стопани, и определяне на социалната  условност след обсъждане с бранша.

От всичко дотук е ясно, че без съвместна работа на ниво законодателна и изпълнителна власт няма как да се говори не само за Стратегически план в земеделието, но и за национална политика в сектора. А без липсата на национална политика, сътресенията ще се усетят и в полето, и на фермата, и то твърде скоро. Часовникът тиктака, а времето за вземане на важни политически решения изтича. Земеделието обаче, както знаем, се превръща в приоритет с национално значение едва тогава, когато фермерите излязат с трактори и животни на жълтите павета. През другото време по-важни за някои явно са партийните сбирки.

Предвижда се комплекс от мерки за гарантиране устойчиво развитие и повишаване доходите на земеделските производители в сектор „Пчеларство“, заложени в Стратегическия план за новата Обща селскостопанска политика за периода 2021-2027 г. Целта е да се постигне модернизация на стопанствата, използване на цифровизация, както и по-широкото практикуване на подвижното пчеларство. Това стана ясно по време видеоконферентно заседание на Тематична работна група (ТРГ).

Ще продължи да се подпомага обучението за повишаване знанията и уменията на пчеларите за прилагане на иновации и съвременни методи на производство. Нов момент е възможността за предоставяне на консултантски услуги за подпомагане дейността на сдружения/организации и групи на производители и на техните членове.

Обсъдено бе подпомагането за инвестиции в материални и нематериални активи за модернизиране и обновяване средствата за производство и първичен добив на пчелни продукти. Това ще доведе до повишаване на ефективността в стопанствата и подобряване достъпа им до пазара.

За първи път ще се подкрепят дейности, свързани с разработване и използване на управленски практики за адаптиране към променящите се климатични условия, както и за застраховане на продукцията срещу природни бедствия и неблагоприятни климатични явления или болести.

Предоставя се нова възможност за подобряване капацитета на акредитираните лаборатории за анализ на пчелните продукти, с цел подобряване на проследяемостта, тяхното качеството и безопасност.

Ще продължи да се стимулира и самоконтролът на продуктите, ще доведе до по-добро функциониране на късите вериги на доставки. За подобряване пазарната ориентация и реализацията на по-висока добавена стойност, пчеларите ще могат да се възползват от подпомагане за разработването на продукти, обхванати от публични или сертифицирани частни схеми за качество.

С цел внедряване на нови технологии в пчеларската практика, се предвижда прилагането на мярка „Сътрудничество със специализирани органи за изпълнението на изследователски програми в областта на пчеларството и пчелните продукти“.

Обсъдено бе и подпомагането за популяризиране на пчелните продукти и насърчаване на тяхното потребление.

Фондация БИОСЕЛЕНА и Българска Асоциация Биопродукти призовават българските евродепутати да гласуват за реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) и да гарантират, че това ще допринесе за постигането на целите на стратегията „От фермата до трапезата“ и на целите на стратегията за биологичното разнообразие и ще доведе до устойчиви хранителни системи до 2030 г.

„Климатичните промени не са мит а реалност, земеделците са едни от най-потърпевшите от затоплянето на планетата и продължителните периоди на засушаване. В същото време интензивните земеделски практики като монокултурното производство, непрекъснато нарастващите количества пестициди и синтетични торове внасяни в почвата, индустриалното животновъдство и много други са част от причините за климатичните промени и загубата на биоразнообразие. Сега е моментът да се промени модела на финансиране на европейското земеделие. Не можем да си позволим да продължаваме със същите политики още 7 години, за да видим какво ще стане. Трябва да се действа сега,“ казва д-р Стоилко Апостолов, управител на БИОСЕЛЕНА.

Според Албена Симеонова поставената цел 25% от земеделските земи в ЕС да станат био до 2030 г. е изпълнима, само ако се вземат много сериозни мерки и се действа бързо и координирано. Подкрепата за фермите в преход към био и за вече сертифицираните стопанства е мярка с първостепенна важност. Целта трябва да се заложи в Стратегическия план на България и да се осигурят достатъчно средства за това в следващите 7 години.

Компромисните изменения, договорени от основните политически групи в Европейския парламент, нямат амбиция и са разочароващи. Според Курт Санен, председател на групата на фермерите в IFOAM OE, „осигуряването на 30% от парите от първия стълб за еко-схеми е положителна стъпка, но не би трябвало да се съпътства от орязване на бюджета за агроекологични мерки в Стълб 2. Плащанията за зони с природни ограничения трябва останат извън задължителните бюджети за финансиране на мерки за опазване на околната среда в Стълб 2, както е предложено от Европейската комисия ”.

Отново призоваваме българските евродепутати да гласуват в подкрепа на измененията, внесени отново за разглеждане в пленарна сесия от Комисията по околна среда, особено измененията, отнасящи се до биологичното земеделие. Смятаме, че България трябва да включи в нашия Стратегически план анализ на биологичния сектор и да определи национална цел 15% от земеделската земя да бъде стопанисвана по биологичен начин до 2030 г. Смятаме че тази цел е реалистична и постижима. Плащанията за преход към био производство и за вече сертифицираните стопанства в никакъв случай не трябва да са по-ниски от текущите плащания.

Следващите няколко дни са ключови – до петък евродепутатите ще гласуват за бъдещето на нашата ОСП. На 20 октомври министрите на земеделието на държавите-членки постигнаха съгласие по обща позиция за ОСП.

До 20 февруари тютюнопроизводителите трябва да получат средствата по схемата "Преходна национална помощ" за Кампания 2020

На 23 септември 2020 се проведе видеоконферентно заседание на Консултативния съвет по тютюна към Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ). Основните теми бяха: окончателна информация за производство 2019 г и оперативни данни за реколта 2020 г. както и данни за предстоящата кампания за изкупуване на тютюн.

По предложение на “Национална асоциация на тютюнопроизводителите -2010” (НАТ-2010) и на база входирано писмо от 21 септември 2020, са обсъдени въпроси, касаещи развитието на сектор “Тютюн” у нас:

§  Свикване на следващ присъствен КС по тютюна не по-късно от 20 януари 2021 г, на който да се гарантира изплащането на средства по схема ПНПТ кампания 2020 до 20 февруари 2021 г

§  Включване на сектор “Тютюн” през 2021 г в извънредните мерки за подпомагане на земеделски стопани, които са засегнати от кризата, предизвикана от пандемията  COVID-19

§  Разработване на финансова схема за сектор “Тютюн” през бъдещата ОСП на ЕС след 2020 г, насочена към реалните тютюнопроизводители, отглеждащи тютюн през новия програмен период 2021-2027 г.

Екипът на МЗХГ ще положи усилия преходната национална помощ за тютюнопроизводителите да бъде изплатена възможно най-рано през 2021 г., така че средствата да дойдат навреме. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на Консултативния съвет по тютюна. Тя поясни, че новият Индикативен график ще бъде представен при приключване на тазгодишния, когато се направи оценка на изпълнението му.

Министър Танева предложи проучване на възможността по време на изкупните кампании на тютюн, да има осигуряване на независим държавен експерт в отделните области. Той трябва да следи за изпълнението на договорите, с които са регистрирани производителите, в посока по-стриктна регулация, с цел да се проследи ситуацията при изкупните цени. Тя призова бранша да предостави предложения за облекчаване на работата в сектора.

Земеделският министър припомни отново, че позицията на страната ни е да запази всички възможни инструменти за подкрепа в Новата ОСП, включително и Националната преходна помощ, с нова референтна дата.

Общо изкупените количества тютюн в страната за 2019 г., декларирани от преработвателите, са  в размер на близо 10 хил. тона. Те възлизат на стойност  над 34,8 млн. лв. Засадените площи със сортовете Ориент, Бърлей и Вирджиния са 3 616 ха. Произведената продукция възлиза на 6 481 тона. Средният добив е 1 833 кг/ха.

Към момента по оперативни данни за кампания 2020 г. са засадени 4 153 ха тютюн. Пропадналите площи са 3,87 ха. До сега са реколтирани 3 888 ха. Произведената продукция е 5 141 тона, при среден добив 1 320 кг/ха.

Националните стратегически планове трябва да са готови до края на 2021 година

Съветът на Европейския съюз по земеделие и рибарство ще заседава на 21 септември в Брюксел. Продължават обсъжданията по Пакета за реформата на ОСП след 2020 г. Темите за дебат са зелената архитектура, новият модел на прилагане на политиката и системата на директни плащания.

България настоява в следващата ОСП да бъдат запазени обвързаната подкрепа и преходната национална помощ. По отношение на директните плащания, за страната ни е от съществено значение преходната национална помощ да се включи в Стратегическия план. Крайният срок за изготвяне на националните стратегически планове е до края на 2021 година.

Актуална информация по въпроси, свързани с търговията в селското стопанство, ще бъде представена от ЕК в рамките на заседанието на съвета.

Въпреки отпуснатите допълнителни средства към бюджета на ОСП заради корона кризата, все още не могат да бъдат очертани конкретни параметри на плащанията към европейските фермери. Още не са окончателно одобрени бюджетът на ЕС за следващите 7 години (Многогодишната финансова рамка 2021-2027) и помощта за справяне на европейските икономики с последиците от пандемията. Няма яснота и колко точно ще продължи т. нар. преходен период – дали 2 или 3 години, както и от кога ще започне новият програмен период, в който трябва да се прилага Общата селскостопанска политика. Новият европейски регламент за биологичното земеделие беше отложен с една година – той ще влезе в сила от 2022 година, вместо от следващата.

Днес Урсула фон дер Лайен произнесе първата си реч за новия политически сезон пред Европейския парламент. Тя беше подчинена на състоянието на ЕС в условията на световна криза, причинена от Covid– 19.

Темата за въвеждането на данък върху земята вече е сложена в дневния ред на земеделците. В тази връзка Кирил Боянов, председател на Областния съюз на земеделските кооперации в Силистра изпрати до редакционната поща на „Гласът на земеделеца“ своята концепция за усъвършенстване на поземлените отношения и преструктуриране на българското земеделие в условията на нова ОСП. Водени от убеждението, че е важно всеки земеделски глас да бъде чут, публикуваме текста на концепцията, с известни съкращения. Документът е изпратен от Кирил Боянов до всички институции и браншови организации, които имат отношение по темата. Нуждата от дебат за поземлените отношения у нас е повече от очевидна. Всички гледни точки са важни.

                  К   О   Н Ц   Е   П   Ц   И   Я

                                  З А

   УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ПОЗЕМЛЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

   И ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ

   В УСЛОВИЯТА НА О С П

  

 1.ВЪВЕДЕНИЕ

Усъвършенстването на поземлените отношения, разглеждани като правно-икономически и преструктурирането на производствените структури са в основата на земеделското производство. С тяхното усъвършенстване се цели постигането на интереси и равновесие в управлението и ефективното използване на земята като специфично средство за производство.

Възникналите проблеми и настъпилите промени след приемането ни в ЕС предизвикаха предприемането на мерки от нашето законодателство с цел синхронизиране с европейските изисквания чрез подходящи инструменти и механизми.

 Необходимостта от разработването на стратегия и в това число концепция произтича от следните мотиви:

-Непреструктурираните поземлени отношения с техните елементи: земевладение и земеползване; поземлен пазар, аренден пазар и арендни отношения. Поземлен данък и аграрно законодателство;

-Непреструктурирани земеделски производствени структури в производствено, организационно отношение;

-Нарушено съотношение и равновесие между отделните сектори на земеделието, растениевъдство и животновъдство, с критичното състояние, в което се намират производството на животинска продукция, на плодове и зеленчуци;

-Отчайващо ниска професионална подготовка на преобладаващата част от земеделските стопанства /предимно малките/;

-Недостатъчен ангажимент на общините към земеделието;

-Силно изоставащи селски райони с влошена инфраструктура, обезлюдяване на селата, продължаващата миграция и емиграция на младите хора, висока безработица;

Основна идея на тази концепция е промяната! Подпомагането на земеделските производители от ОСП /Общата селскостопанска политика/

на ЕС ще бъде само за тези, които успяха най-бързо да се преструктурират към високите изисквания.

Преструктурирането следва да се възприема, като необходимост от поемането на определени ангажименти на всички управленски нива и се стигне до прекият земеделски производител. Изпълнението на тази задача изисква държавна намеса, която е крайно необходима по отношение на аграрната политика и нейното прилагане в земеделието. Изхождайки от тази позиция ще направим опит да изложим аргументирано през земеделската общност своето становище позовавайки се на богатият опит на развитите страни, но съобразено с местните условия.

Преодоляването на натрупаните неудачи и пропуски в преходният програмен период може да се реши чрез разработване на национална аграрна политика и в последно време със стратегическият план за развитието на земеделието за периода 2021-2027г. се поставя научно-обосновано начало за развитие на отрасъл земеделие у нас. В страни с развита пазарна икономика, държавата не допуска разпределянето на земеделската земя при онаследяване и продажба, както и свръх концентрация на поземлената собственост. Тя регулира поземлените отношения и тяхното правно-икономическо проявление и зависимост не само със закони, а и чрез пряка намеса на пазара, като по този начин създава еднопосочност между интересите на земеделските стопанства и държавата. Европейската аграрна политика изисква ускорено преструктуриране на земеделието чрез държавно участие в регулирането на пазара.

2.ЦЕЛ НА КОНЦЕПЦИЯТА

Целта на концепцията е: „Да се ускори процесът на усъвършенстване и преструктурирането на поземлените отношения и на земеделските производствени структури в резултат, на което земеделието да се превърне в устойчиво и конкурентноспособно в условията на ОСП на ЕС”.

Приложението и реализирането на концепцията според нас ще доведе до:

-Повишаване на производителността на труда и увеличаване на стоковата продукция;

-Активизиране комуникацията с МЗХГ и ЕС;

-Активиране и подпомагане на държавата в ускоряване процеса на преструктурирането на земеделието на национално ниво;

-Активиране развитието на селските райони чрез повишаване на заетостта;

3.Развитие на поземлените отношения

Поземлените отношения не са грижа на ОСП на ЕС, а те са обект на националната политика на всяка една държава. В страни с развита пазарна икономика регулирането на тези отношения се извършва с прилагането на добро аграрно законодателство, с което се цели съгласуването интересите на поземлените собственици и земеползватели в тази държава.

Досегашните опити на държавата ни да регулира тези поземлени отношения са неефективни поради постоянно променящата нормативна уредба и често отлагането чрез няколко разработки във времето това поражда недоверие на стопанските субекти. Сложните правно-икономически елементи  на поземлените отношения би трябвало да се управляват със силна професионална намеса на държавата - освен чрез пакет от закони, а и с икономически инструментариум. Тази намеса на държавата следва да води до икономическа и социална политика и да е насочена към уедряване на поземлената собственост с изграждането на оптимални земеделски производствени структури. От бързото и качествено адаптиране и решаване проблемите в поземлените отношения зависи и оцеляването на земеделските стопанства в конкуренцията на единния европейски пазар.

3.1.Земеделие и земеползване

3.1.1. Размери на ползваната земя

В света и в западно европейската практика се извършва непрекъснато уедряване на земеделските имоти, без да се допуска тяхното разпределяне чрез поравно онаследяване от всички наследници. Със закон там не се допуска и прекомерното им уедряване, както и наследяване на идеални части или продажба на парцели, а само, като цялото стопанство.

Средният размер на земеделско стопанство в страните от ЕС е над 17 ха /от 5 до 70 ха за южния и северния тип стопанства/, а с 1000 дка и най-едрите – табл.1

     Таблица 1 Структура на земеделските стопанства

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

       Държава                           с над 1000 дка                       най-едрите

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

     С А Щ                                           1817                                       12412

     Германия                                   2840                                             -

     Дания                                         1860                                             -

     Франция                                     1640                                            -

     Чехия                                           7310                                       10 - 15000

     Полша                                         1680                                             -

   България                                     6213                                      24000

----------------------------------------------------------------------------------------------------

Източник: Статистически годишник: 1940; 1960; 1990-2001 и EUROSTAT

                                                                 

В много бивши социалистически страни се съхраниха изградените стопанства и собствениците на земя участват в тези земеделски стопанства чрез акционерен дял и не се допусна раздробяване на земята , каквато недалновидната и погрешна поземлена реформа в България допринесе за българската земя и сега управляващите бяха принудени да измислят неизвестно за света понятие комасирано земеползване противоречащо на българската конституция по-отношение на неприкосновеността на собствеността.

У нас дребното земевладение и земеползване в условията на членството ни в ЕС нарежда страната ни на последно място по маломерност на земеделските имоти и по силата на действащият Закон от 1949г. продължава раздробяването на земеделските имоти между сънаследниците . Уедряването на земеползването в нереални граници днес у нас е масова практика при договорното арендуване, което е правно нарушение и това производствено - икономическо комасирано земеползване и сега и в бъдеще ще създава проблеми не само на собствениците, но и на стопанските субекти, а и на държавата постоянно да „гаси пожари” и с нормативни документи да регулира тези поземлени отношения. Това състояние на земеползването създава обективна пречка за създаване на поливни площи и иригационни съоръжения.Така, че ще се                                                                           

наложи комасация на собствеността в реални граници и това, което България похарчи 15 млр.лева за земеразделяне след време поколенията ще отчетат , като „принос” в аграрното право.

3.1.2.Начини за подобряване на земевладението

За подобряване на земевладението и земеползването са възможни според нас следните начини:

-Уедряване на малките земеделски стопанства чрез комасация в реални граници /а не ликвидация/ и превръщането им в семейни ферми от западноевропейски фермерски тип;

-Ограничаване размерите на свръх големите стопанства в оптимални размери от гледна точка на норма на управляемост;

-Досегашното арендуване подпомага земеползването макар то да е временно решение, но усложнява поземлените отношения;

 -На този етап комасацията на земята в реални граници съществува само като пожелание. Преди нейното извършване е необходимо разработването и приемането на нов Закон за наследството, изграждане на Банка-земя за пазара на земята, Закон за размера на Земята, която трябва да притежава физическо и юридическо лице, Закон за продажба земя на чежденци, Закон за оземляване на млади хора и т.н.;

-Уедряване чрез продажба на съсед по парцел;

-Уедряване чрез заменка със земя от ДПФ и ОПФ;

Досегашният опит в историята за уедряване са ползвани два основни начина на уедряване на земеделското стопанство.

1.Чрез преминаване собствеността на земята от разореното и дребно селячество в ръцете на земевладелци.

2.Чрез обединяване на дребните собственици в кооперативи на собственици на земя и кооперативи от фермерски тип.

3.Чрез национализация на земята от държавата в реални граници и предоставянето и на концесия на желаещи да се занимават със земеделие.

3.2.Поземлен пазар

Поземленият пазар е много важен инструмент за развитие на земеделието и усъвършенстване на поземлените отношения. Оставен този поземлен пазар без регулиране от държавата, той често води възникване на проблеми с раздробяването на земята и пример днес е пазарът на   земята

у нас без контрол основаващ на Закона за търсенето и предлагането и закупуване на неограничени количества земя с цел получаване на субсидии и развитие на неконтролирано рентиерство. Ето защо всяка страна провежда своя национална политика, като се съобразява, че земята е национално богатство, национална сигурност и продоволствен комплекс за изхранване, търговия и защита на своята нация.

3.2.1.В страните членки на ЕС

Пазарът на земеделска земя в страни с развита пазарна икономика по принцип е развит до степен да се промени собствеността свързана с наследяването или при фалит на дадено земеделско стопанство. Там земята е намерила отдавна истинският си собственик и много малко земя се продава. В Дания право да закупят земеделска земя и да я обработват имат само тези, които имат завършено най-малко средно специално образование и с доказани практически възможности.

В Германия е също силна намесата на държавата в регулирането на пазара, като за продажба на всеки имот се изисква разрешение от местната власт .

В Швеция към Министерският съвет има създадена специална поземлена инспекция, която разрешава закупуването на земя.

Във Франция е създаден специален правителствен орган, който играе ролята на посредник при извършване на покупко-продажбата на земя /”САФЕР”/, която често пъти изкупува предлаганата земя, отдава я под аренда, докато я продаде на подходящ купувач. В страната са създадени 27 регионални поземлени структури, които контролират поземления пазар и арендата.

Освен във Франция, в Холандия и Белгия държавата дава предимство на арендаторите да закупуват първи продавания имот, който те арендуват, но на професионални земеделци. В повечето страни поземленият пазар се управлява от държавата със закони и други икономически средства, като при продажба на имота, сънаследниците предлагат първо на съседа по парцел, на наследниците и чак тогава се предлага на арендатора, който го стопанисва.

1.Цени на земята

В страните членки на ЕС няма мораториум за регулиране цената на земята, въпреки, че гражданите в тези страни имат право да купуват земя, то сделките не са чести, както е сега в България.

Австрия - 42 хил. долара за хектар има ограничение колко земя може да притежава едно физическо или юридическо лице. При извършването на сделка със земя купувача плаща 3.5 % върху сделката и също така плаща 1.1 % върху сделката за регистрация в поземленият регистър на тази нова сделка.

Великобритания - 31.4 хил.долара за хектар земеделието е силно механизирано и с висока производителност. В земеделието са заети 1.1 % от населението. В селскостопанският сектор се използва 71.3 % от земеделският фонд, а обработваемата земя е 36.3 % в този сектор. Няма ограничение чужденци да купуват земя.

Шотландия - Арендните договори са с максимален срок 75 години, а минималният размер на парцела е 0.3 хектара.

Таксата за регистрация в поземленият регистър за Англия, Уелс и Северна Ирландия варира от 0 до 1.2 % в зависимост от сумата на сделката. В Шотландия таксата е от 0 до 4.5 % от сделката. В тези страни земеделието не е популярно за млади хора в последно време се забелязва известна привлекателност. Средната възраст на фермерите е около 59 години.

Германия - 32.3 хил. долара за хектар земеделската земя е 47.9 %, но обработваемата е 34.1 % от този поземлен фонд. Минималният и максималният размер за притежаване на земя от физически и юридически лица се определя конкретно за всеки федерален окръг. Например в Белгия този минимум е 2 хектара. Бившите собственици в Източна Германия имат право да купуват земя на по-ниска цена, но трябва да имат сключен договор, че ще обработват минимум 20 години. При покупка на земя плаща купувача в размер на 3.5 % върху сделката.

Чехия - 8 хил.долара за хектар държавата не регулира цената. Плаща се данък от 3% върху сделката. Структурите в земеделието работят с договор за лизинг със собствениците на земя.

Холандия /Нидерландия/ - 63.7 хил.долара за хектар. Земеделската земя е 1.8 млн. хектара и от нея 54.9 % е поземленият фонд. В селските райони живеят 10.1 % от населението на страната, 89 % от земята е частна. Чужденците могат да купуват земя без ограничение. За сделка със   земя

купувача плаща 6% такса върху сделката, но ако сам използва и обработва земята си може да бъде освободен, като представи гаранция, че ще обработва земята си най-малко 10 години. Наемът за ползваната земя се определя от местната регионална власт. Минималният срок за ползване на земята е 6 години, а за ферма под наем е 12 години. Наемателят е с предимство да купи наетата земя или ферма при обявяване за продажба.

Италия - 25.7 хил.долара за хектар. За земеделие се ползват 46.3% от поземленият фонд. Чужденци имат право да купуват земя без ограничение. При сделка данъка е 1% върху сделката и втори данък се плаща т.н. кадастрален данък и той е 1% върху сделката.

Испания -16.1 хил.долара за хектар, 70% от земята е частна. Чужденци могат за купуват и продават земя без ограничение на размера. Данъкът върху земята е 0.3% върху данъчната оценка и този поземлен данък е различен за всеки регион. При прехвърляне на земя таксата е 6-7% върху сделката, а нотариалната такса е около 300 до 800 долара върху стойността на сделката.

Франция - 7.4 хил.долара за хектар. Тази страна произвежда 21 % от селскостопанската продукция на ЕС. Ограничение за чужденци да купуват земя, но има едно друго условие купувача-чужденец да има регистрирана фирма в страната. Сделките със земя се контролира от специализирана дирекция SAFER. Този контрол спомага да не възникват монополи и корпорации. За да купиш земя трябва да имаш разрешение от държавата, а минималният срок при наемане е 9 години, докато максималният срок се регулира от държавата.

Наемател, който е сключил договор за повече от 25 години се освобождава от поземлен данък. При покупка на земя данък плаща купувача – 5.9% от стойността на сделката, а за младите фермери този данък е 0.715% от сделката. Сделки преминали през агенция SAFERса освободени от данък. Данък върху наследството е от 5 до 60% от стойността на земята. Този пазар на земя е най регулираният в ЕС.

България - През 2018 година най-висока е пазарната цена на земята в Северо-източен регион-1345 лв./дка. Докато в Северен централен район има увеличение с 39.5% , а в Добруджа тя цената е вече над 2500 лв., докато в южен централен район това увеличение е 22.7%, а в Северозападен район увеличението е с 4.5%.

Цени на земята - Най висока е цената на земята в Люксембург 118500 евро/ха и постепенно нараства. След нея се нарежда Нидерландия със средна цена 63000 евро/ха, висока е цената на земята в Германия, Франция, Белгия, Дания, а най-ниска е в Швеция-12000-15000 евро/ха. От бившите социалистически страни България е с най-ниска цена на земята.

Повишаването и задвижването на поземления пазар в България е резултат от високия процент на безработни, които на безценица продадоха земята на своите дядовци и баби с оглед на оцеляване. Много спекуланти закупиха земя на символични цени и с това узакониха придобитият си криминален произход на капитала с цел препродажбата на по-високи цени, а не да се занимават със земеделието. Държавата трябва да ускори и приеме регулиращи функции на поземленият пазар, за да не продължи това разграбване на земята, чрез поземленият данък върху земята да се стопира това разграбване.

3.3.Аренден пазар и арендни отношения

Днес арендуването у нас и в чужбина се възприема, като положителна форма на стопанисване, но за целта е необходимо нормативните документи регулиращи тези арендни отношения да защитават справедливо интересите и на двете страни на арендния договор.

3.3.1.В страните членки на ЕС

В преобладаващата част от страните на ЕС собствениците сами обработват над 75% от земите си с изключение на Франция, Белгия и Германия, където сами обработват собствениците около 50% от своята земя, а останалата част е под аренда.

Във всички европейски страни преобладават семейни ферми, активно подпомагани от държавата, която контролира и регулира поземлените и арендните пазари с оглед уедряване на земеделските стопанства. Семейните ферми членуват в кооперативи, които подпомагат фермерите в научно отношение, ресурсното снабдяване и реализацията им на произведената продукция, като постоянно следят маржовете на стоковите пазари.

Във Франция е най-силна намесата на държавата в арендните взаимоотношения при определяне размера на рентата /наема/.

Там всеки департамент разработва типов договор за аренда, който се одобрява от префекта.

В Холандия-страна с традиции в арендуването, намесата на държавата в арендните отношения е много силна. Изискването към бъдещите арендатори и наематели са големи: да притежават минимум средно специално или висше аграрно образование и добър практически опит. В страната функционират 6 арендни бюра, които се занимават с управлението на арендните отношения, като предварително извършват проучване на желаещите да станат арендатори.

В Дания-арендата се насърчава от държавата и арендуването заема над 20% от обработваемата земя, а размерът на рентата е в зависимост от реализационната цена на зърното.

 В Швеция-решаването на възникнали спорове се извършва от т.н. ”Аренден съд” с 12 специализирани съдилища в страната, чиито състав включва по един представител на собствениците и от арендаторите и тяхното одобрение става от Министерството на правосъдието.

В Белгия-кралят назначава специална комисия, която определя размера на рентата и в тази комисия влизат трима представители от арендаторите, от собствениците и от Министерството на земеделието.

Продължителността на договорите е различна, но с тенденция за по-дългосрочна аренда Франция-9 години; Холандия-12 години; Дания-10 години /а на цялото стопанство е 15 години/; в Полша, където арендуваната земя е около 20% договора за аренда е 8 години, в Унгария от 1 до 3 години; Словакия-5 години. Договора за аренда може да се прекрати, ако собственика реши сам да си обработва земята. Размерът на рентата е най-висок в Гърция-30 до 40 евро на дка; Дания-25-30 евро на дка; Германия от 20 до 30 евро на дка. Средният размер на рентата в старите членки на ЕС е от 20 до 30 евро на декар.

3.3.2.В България

В България арендуването е най-разпространено и в миналото преди 1944г. и днес. Арендуването на земя се използва от всички организационни форми регистрирани у нас по Търговският закон, най-висок дял на арендувана земя у нас е в област Добрич. Като форма на стопанисване арендата ще остане дълго време перспективна, но само, ако се усъвършенстват поземлените отношения с ясни правила чрез нормативна уредба.

На този етап липсват достатъчно ясни правила в арендните отношения и те са недостатъчни вследствие на:

-         Слаба държавна намеса- в закона за арендата е дадена прекалена свобода на договарянето, без таван на арендуваната земя.

-         Законът за арендата и арендните отношения не е синхронизиран със западно –европейското законодателство, където държавата е пряко ангажирана с регулирането на арендните отношения, което означава, че се води държавна социална политика насочена към постигане на социална справедливост и социално изравняване на двете страни на договора. В сегашните сключени договори двете страни на договора не са еднакво равностойно защитени и сега съществува голяма поляризация в размера на рентата от 30 до 120 лв/дка. Размерът на рентата у нас не се влияе от пазарното търсене и предлагане, нито от промяната на реализационните цени, нито от производителността на труда, както е в западно-европейските страни, а най-вече се влияе от постигнатото споразумение между двете страни на договора. Макар размерът на изплащаната у нас да е изравнен с размера на рентата в много западни страни, то нерегламентираните в закона на някои правила позволяват на някои арендатори да не изплащат определеният размер на рентата. В Закона за арендата не е достатъчно уредено ползването на земеделските земи при така наречената производствено-икономическа комасация на земеползването съгласно чл.37в от Закона за земята. Често явление е без знанието на и съгласието на собствениците земята се обработва не от стопанският субект, с който е сключен договор, а от друг стопански субект в резултат на постигнатото споразумение, което от гледна точка на конституцията на България за неприкосновеността на собствеността е юридически необосновано. В сегашният Закон за арендата не е предвидена възможност за автоматично презаверяване на арендния договор, ако не е настъпила промяна, което облекчава договорящите от правене на излишни разходи продиктувани от изискванията за нотариални заверки и тяхното плащане. Затова не са рядкост случаите, когато „случайно” попаднали хора в аграрния бизнес, поради неефективно производство и некоректност към самите собственици създават допълнително напрежение в арендните отношения. На този етап нотариалната заверка е формална и в нарушение на Закона за нотариусите защото двете страни на договора не присъстват пред нотариуса при подписването, а в някои случаи поради отдалеченост това е трудно осъществимо. рентата да бъде доловен от държавата, при който се намалява В повече договори се посочва една цена на арендният договор с оглед да се плати по-малка нотариална такса, а в края на годината стопанския субект решава да изплати по-висока рента и може би при сегашната нормативна уредба този подход на определяне размера на корпоративният данък чрез заделяне на маса от печалбата за рента.

В други арендни договори се посочва, че рентата се изплаща върху 30-35% от стойността на средният добив или се ползва натурална рента, което поражда съмнения поради трудното установяване на размера му документално. Сегашната продължителност на арендният договор е 10 години, което не мотивира арендаторите да правят подобрения и инвестиции с цел по-голяма сигурност. Арендаторите вместо да увеличават размера на арендуваната земя за стопанството си е по-добре да закупуват земя с оглед на бъдещото развитие на стопанският субект.

Рентата и цената на земята са, като скачени съдове. Щом цената на земята не пада, а на този етап тя върви нагоре, то няма логика това не се отразява на рентата. Например рента на Добричкият регион се движи от 80 до 120 лв./дка и това е свободен пазар и свободна конкуренция. Тук следва да си зададем въпроса при това ежегодно увеличаване размера на рентата, какво е сбъркано, като се знае, че в много европейски страни рентите са диференцирани и се обвързват с добивите, а в много страни държавата се намесва в тези сложни правно-икономически поземлени отношения при определяне размера на рентата. От 2007 година земеделието се субсидира у нас на декар площ и рентата се формира на пазарен принцип.

При засилен интерес към закупуване на земя, то рентата става по-висока, защото това предполага по-високи добиви. Ако една земя не се търси, няма как да се иска и се дава висока рента. Декар земя в Добруджа струва вече над 2500 лева на декар и не може пазара да ограничи тази цена. По-каква логика тогава рентите да са по-ниски, тъй като рентата е пряко договаряне между страните. Високите цени на рентата в Добруджа от 120 лв/дка се получиха в резултат на засяването на много площи с лавандула и от тук извода последно време падна рязко цената на лавандуловото масло и от тук е възможно да паднат рентите. Но все пак това не е легитимно, тъй като имаме свободно договаряне. Статистиката у нас посочва ежегодно увеличаване размера на рентата и тя по региони е следната:    

 

РЕНТИ

Северозападен район – 47 лв/дка

 Северен централен район – 58 лв/дка

Североизточен район – 69 лв/дка

Югозападен район – 29 лв/дка

Югоизточен район – 35 лв/дка

Южен централен район – 31 лв/дка

По-отношение пазара на земята се отчита тенденция от 5% годишен ръст в цената на земята, но българската земя остава една от най-евтините на територията на ЕС. Основното, което спира големи инвеститори да купуват земеделска земя в България е първо липсата на комасация на собствеността и липсата на напояване, което в последно време е лимитиращо за получаване на добиви.

Въвеждането на поземлен данък в България е крайно наложително. В света няма друга държава освен България, където не се плаща поземлен данък. Чрез поземленият данък ще се регулират поземлените, производствените и икономическите отношения и той ще повлияе върху земевладението и земеползването. Не може собственик на земя от 0.500 кв.м в урбанизираната територия да плаща данък, а този придобит по нечестен начин 1 млн.дка българска земя да не плаща данък и тази земя закупена от него да не я обработва пряко, а само да я очертава за получаване на субсидии по СЕПП, а отделно я отдава под наем на трети лица и това нормално ли е за увеличаване на рентиерството в демократична България.

Нашето мнение е този поземлен данък да бъде диференциран според размера на притежаваната земя и нейната категория. Авторите на тази разработка предлагаме този начин на облагане с данък, а бихме предложили и вариант, като част от поземленият данък да остава в даденото населено място, където е землището с оглед развитието и поддържането инфраструктурата на населеното място.

3.4а-Закупена земя от физически лица /ФЛ/ и юридически лица /ЮЛ/ към 20 юли 2020г.

10 хил.до 20 хил.дка     -   29 ФП и 53 ЮЛ

21 хил.до 30 хил.дка     -     8 ФП и 20 ЮЛ

31 хил. до 50 хил.дка   -     5 ФП и   6 ЮЛ

 51 хил. до 100 хил.дка -     3 ФП и   12ЮЛ

101 хил. до 200 хил.дка -   2 ФП и     3 ЮЛ

201 хил. до 300 хил.дка - …………       4 ЮЛ

301 хил. до 500 хил.дка ………………….2 ЮЛ.

Забележка: Това е информация на МРР от поземленият кадастър.

3.5.Аграрно законодателство

Аграрното законодателство стои в основата при формиране на аграрната политика на държавата. Нашето аграрно законодателство все още не е сто процентово приведено в съответствие с европейското и затова много често изработените и приети закони се променят или се допълват, какъвто е Закона за земята, Закона за кооперациите и т.н. На първо място се нуждаем от спешно приемане на Закон, с който да се преустанови продължаващото раздробяване на земеделските земи по пътя на онаследяване, дарения, заменки и други сделки, защото по маломерност на земя сме на последно място в ЕС. В западноевропейската практика се извършва непрекъснато уедряване без да се разрешава със закон разделянето, както и прекомерното им уедряване чрез закон, който регламентира колко земя да притежава едно физическо или юридическо лице. Според нас има два начина за решение:

1.Въвеждане статуса на „единствения наследник”, който получава правото на собственост върху имота и го стопанисва, като се обезщетяват останалите сънародници по договорно споразумение между тях.

2.Наследяване в „идеални граници”, поривно между всички наследници с нотариално договорно споразумение, където никой от тях не желае да се занимава със земеделието. Ако не се възприеме един от тези варианти, то раздробяването ще продължава, ще се усложняват тези имуществени отношения между наследниците и при липса на договореност ще се увеличават белите петна в земевладението, което не е добър показател за бъдещето на българското земеделие.

Вторият по важност закон, който трябва да се приеме е този за извършване преструктуриране на поземлените отношения и на земеделските производствени структури. Отчита се до този момент това „преструктуриране” не отговаря на изискванията на ОСП на ЕС, а без него е невъзможно постигането на желаната бърза и качествена промяна и създаването   на  конкурентноспособно    земеделие,  способно да се противопостави на силната конкуренция в европейският пазар. Земеделските производители се нуждаят от защита, а такъв закон липсва.

Става дума за защита от нелоялна конкуренция при внос на силно субсидирани земеделски стоки от други страни, особено на животински, за защита доставката на консумативи за производството /торове, препарати, семена, посадъчен материал и др./ С издаване на сертификат за качеството на производството им, одобрен от държавна институция, за защита при просрочване на задължения поради природни аномалии, за защита от ползването на механизирани услуги с уеднаквени цени и т.н. Необходими са изменения и допълнения към Закона за подпомагането на земеделските производители, които се отнасят до финансовата подкрепа по ОС-1 и ОС-2. Не може да има реална конкуренция на европейският пазар без изравняване субсидиите по СЕПП в ЕС. При сегашните директни плащания на декар, големи са различията в ставките на декар. Сега картината на плащаните помощи на декар са следните:

       Гърция                                             - 118 лв/дка

       Нидерландия                                 -   89 лв/дка

       Словения                                        - 84 лв/дка

       Италия                                             - 80 лв/дка

       Ирландия                                         - 69 лв/дка

       Германия                                         - 62 лв/дка

       Франция                                           - 61 лв/дка

       Прибалтийските републики       -   37 лв/дка

       България, Румъния                       -   32 лв/дка

Друг проблем имащ отношение за регулиране на поземлените отношения са т.н. бели петна в земеползването. Отчита се, че това е земя в размер на 1,3 млн.дка, която не е договорирана със земеползватели и въпреки това се обработва от структурите, тъй като тези бели петна попадат в масивите при сключване на споразуменията между наемателите по чл.37 „в” от Закона за земята. С оглед на контролиране на тези бели петна належащо е изграждането на Национална поземлена банка, с цел да избегне и въведе ред в пазара на земята. Идеята за създаване на Национална поземлена банка е сходна с тази за изграждане на държавни бензиностанции. Чрез тази Национална поземлена банка ще минават всички пазарни сделки,

защото българската земя е национално богатство и нейното ефективно използване, като средство за производство е нужно за нацията от гледна точка на национална сигурност и осигуряване на продоволственият комплекс. Влизането на белите петна в тази Национална банка и пазарът на земята ще дадат една перспектива за собствениците на земя, че те могат да продадат земята си на държавата или на всяка друга частна организация. Създаването на Национална поземлена банка ще позволи и да се извърши комасация на собствеността. А има ли комасация ще има реална предпоставка за напояване, чрез изграждане на Национална хидромелиоративна система. В Унгария, Полша, Литва, Германия, Белгия, Италия има вече изградени такива банки и те са структури с участието на държавата. Тази структура ще бъде полезна особено за младите хора,

които са придобили опит на запад и се завръщат у нас. Ако те искат да се занимават със земеделие Националната поземлена банка може да им предостави земя да я наемат или закупят. Идеята за такава банка е още от 2003г. и тя е обвързана и със създаването на Национална земеделска камара, а това означава обединение на целият земеделски бранш за да дадем отговор защо има остра реакция против тази идея, защото всяка браншова организация сега у нас се опитва автономно да защитава своите идеи, но на практика не се получава. България е единствената от ЕС, която не е член на най-голямата европейска асоциация Копа-Коджека, която защитава интересите на фермерите в ЕС. Когато си член на тази асоциация гласът ти е много важен при гласуването в европейският състав и твоето мнение е меродавно. Доводите на някои браншовици, че не можем да си платим членски внос от 200 хил.евро е професионално неиздържана , и ако това не се случи няма кой да ни чуе в Брюксел.

В тази връзка е необходимо създаването на Специализирана земеделска банка, която ще бъде основна обслужваща банка за земеделските производители и ще подпомага дейността на ДФ „Земеделие” вместо фондът   да работи   с много   търговски   банки при   не толкова приемливи

условия.

 Създаване на гаранционен фонд  - особено е необходимо с оглед на достъп на малките и средните земеделски стопанства до неговата помощ

участието в създаването на този гаранционен фонд освен участието на държавата е добре да се подели, като участници в него от МЗХГ, МТСП, МОСВ и общините – институции, които имат пряка връзка със земеделието по-отношение създаване на работни места и опазване на околната среда.

Идеята за създаване на доброволен застрахователен фонд е добра и това час по-скоро трябва да започне нейното функциониране от гледна точка на създадените природни екстремни ситуации за земеделските култури, особено сегашната 2019/2020г.

4.Развитие на земеделските производствени структури.

Земеделските производствени структури /ЗПС/ играят ключова роля за развитието на селската икономика, за поддържане на имунната система на живот на селата и не на последно място те създават поминък на местното население.  Тяхната организационна, производствена и управленска

адаптивност към местните традиции и успешното функциониране в пазарните условия е от съществено значение и роля за ефективно земеделско производство.

4.1.Състояние на ЗПС в страните на ЕС и извън него в страните на ЕС съвместно функционират малките и големите земеделски стопанства без да влизат в противопоставяне помежду си . В тях отделните държави чрез целенасочена държавна политика на уедряване насочват тяхното развитие, а не на ликвидация на малките ферми. В страните от ЕС отделният фермер е пряк участник в производственият процес и не разчита само на наемни работници.

В Ирландия - за по-бързо излизане от аграрната криза държавата упражнява силна подкрепа.

В Унгария – още в миналата 1970г. макар и по-времето на социалистическото колективно земеделско производство, около 70% от него беше конкурентноспособно благодарение на семейните ферми подкрепяни от държавата и ТКЗС-тата, тогава чрез масово прилагане на акордно договаряне в личните дворове на член кооператорите беше постигнат този растеж и с това се решаваше обезлюдяването на селата и в Полша – комасацията на земята се извършва от общините, които регистрират и извършват покупко-продажбите /без намеса на нотариусите/ и когато след 2007г. страната влезе в ЕС и независимо от дребните семейни земеделски стопанства тя се превърна в износител на земеделска продукция, а в тези семейни ферми земята се обработва от около 75% от самите собственици. Полша въпреки 83% от земята беше частна, а колективното обработване беше 17% то при влизането и в ЕС нейното земеделско производство много по-бързо се адаптира и към европейският модел и днес резултатите са очебийни и радващи.

В Германската демократична република /ГДР/

След разпадане на източният блок след 1990г. и държавата вече Германия съхрани изградените кооперации /ЛПГ/, като ги превърна във фермерски стопанства с акционерно участие на собствениците на земя и това действие на държавата има особена социална функция и е икономическа благоприятна среда за запазване на селата и селският начин на живот.

В Русия – Големи земеделски стопанства стопанисват около 80% от обработваемата земя, а малките са около 20%, но те произвеждат 50,6% от месото и 55% от млякото, а за много продукти се разчита предимно на внос.

В Китай – След 1978г. с извършването на политическа реформа, се извършва и реформа в земеделието. На мястото на комуните се раздава земя на малките земеделски стопанства, което довежда към 2005 г. до производство на 7 пъти повече месо, 10 пъти повече мляко и над 10 пъти яйца.

В България функционират различни производствени структури в земеделието : кооперации, арендни стопанства – ЕТ, ЕООД, ООД и семейни ферми, а всички те функционират, като земеделски производители и тяхната регистрация се извършва в ОД „Земеделие” съгласно приета Наредба №3/99г.

Арендната форма на стопанисване е най-разпространена, на второ място са земеделските кооперации, които стопанисват земята на дребните и средните собственици на земя. Поради липса на ограничение за размера на арендната земя и интереса от ползването на субсидии по СЕПП, то у нас се отприщи посока на латифундиско земеделие с площи извън нормата на управляемост. По размери наши земеделски аграрни стопански субекти надминаха размера на най-големите фермерски стопанства в Северна Америка. Докато земеделието в ЕС при старите членки са в порядъка на 200-1000 дка и периода на тези стопанства доказва тяхната оптималност и ефективност на производството. Стабилността на големите арендни стопанства ще се определя от размера на притежаваната собствена земя, защото наетата и арендувана земя не гарантира стабилност и много такива фирми масово купуват земя, създават животновъдство и затварят производствения процес с краен продукт , какъвто е Недко Митев от с.Овчарово –област Добрич.

Специализацията на големите арендни стопанства е главно в производството на зърнено фуражни и маслодайни култури, където процесите са сто процентно механизирани.

Земеделските кооперации /кооперативи/ - Законодателството по отношение поземлената реформа е от най-променени закони и наредби.

Кооперациите в България притежават същите основни характеристики, като тези структури, които функционират в останалите европейски страни. Съгласно досега действащият закон те са доброволни сдружения на физически и юридически лица с променлив капитал и променлив брой членове, които чрез демократично управление и чрез взаимопомощ и сътрудничество задоволяват определени икономически, социални и културни потребности на своите членове. Приемането на Закона за кооперациите е от 1999 г. и вече над 150 промени са извършени до този момент. Земеделските кооперации са с особен специфичен правен статут и те се отличават от останалите кооперативни сдружения по това, че основното средство за производство земята е собственост на самите членове и това поражда сложни поземлени отношения от правно-икономически характер между собственика на земя и стопанският субект кооперация. Постигането на баланс между интересите на огромния брой член кооператори и стопанския субект не се свежда единствено до размера на рентата или арендното плащане, но възникват и актуални проблеми с изискването за членски отношения свързани с корелацията между права и задължения на самите член-кооператори. Кооперациите у нас са странен   субект-феномен   на 20-ти   век. От тях   зависи   не   само обработването на земята, но и в огромна степен снабдяването с консумативи за производството и реализацията на продукцията. Сегашната реализация на продукцията трябва всеки Председател да следи борсите, да следи маржа на пазарите, а на запад фермерът се грижи само да произвежда , а обединени в кооперативен съюз има звено, което извършва маркетинг на пазара и реализацията. Последните данни на статистиката в Европа показва, че 80% от земеделието в Западна Европа е кооперативно. Днешните 900 земеделски кооперации обработват над 5,5 млн. дка земя у нас. Абсурда на днешните кооперации по-сега функциониращ морално остарял Закон за кооперациите е самите член кооператори сключват арендни договори със самите себе си и тези договори са обект на правна регистрация, заверка и данъчното законодателство. Докато в Европа процесът на кооперирането е грижа на държавата и трябва нашата държава да подкрепи идеята на НСЗКБ за приемането на нов Закон за кооперирането /кооперациите/. Проектът, който се предлага и беше обсъден в широк състав на земеделските кооперации ще създаде необходимите правно-икономически условия за сдружаване, за повишаване конкурентноспособността на земеделието, за съхранение и поддържане имунната система на живот на българското село. Лансирането на този етап на латифундиското земеделие с разпродажба на земя на инвестиционни фондове и чужденци, без да се съобразяваме, че българската земя е национално богатство и част от националната сигурност в бъдеще ще се окаже недалновидна национална политика. Противопоставянето на земеделските кооперации с арендните стопанства не бива да се толерира от държавата защото, ако в правният мир „изчезнат” тези 900 земеделски кооперации, ще изчезнат и 900 български села. Ще допусне ли законодателната и изпълнителната власт в следващият програмен период 2021/2027 година да не стимулира кооперирането с цел да се постигне равновесие между растениевъдство и животновъдство с изграждането на клъстери между хранително-вкусовата промишленост и земеделието? Днес в проекта на ЕС се дискутира не изравняване субсидиите на площ за всички страни, а все още неясно мнение за таван на плащане от 80 хил.евро субсидии. Ако това предложение се приеме то земеделските кооперации със сегашните си оптимални размери следва да се реорганизират. Днешните кооперации не бива да се разглеждат като капиталови дружества, а те са в действителност организации на собственици под форма на сдружение.

Ако това се реализира спрямо земеделските кооперации ще бъде поредният „удар” за унищожаване на кооперативното движение. В момента МЗХГ на база трите SWOTанализите на УНСС, Тракийският университет и Института за агроикономика до края на тази година трябва да изготви и представи Стратегически план за развитие на земеделието за периода 2021/2027 г. и този план дава право на всяка членка от ЕС да изяви своите искания съобразени с националните интереси и стратегия за развитие на земеделието в условията на ОСП. Някои политически „Футуролози” се опитват да внушават на днешните управляващи , че кооперацията /кооперативите/ са форма от миналото и нямат бъдеще, а трябва да се превърнат в капиталови дружества противоречи на изминалият и  доказан период от близо 100  години   кооперативно движение в Западна Европа. В подкрепа на това движение и позовавайки се на публикации за злоупотреба с европейски средства, помощи или субсидии си позволявам да питам: Има ли кооперации посочвани от ОЛАФ сочени за злоупотреби с директни плащания, субсидии за обвързано подпомагане и къщи за гости, а тези злоупотреби са приоритет на арендаторите. Кооперациите са най-проверяваните от държавните органи, защото те по закона са длъжни да водят безупречно счетоводство и документиране на събитията за разлика от други стопански субекти.

Семейни ферми - /СФ/ при една добра и целева поземлена реформа трябва държавата да се погрижи за тези малки производители, които обработват около 20% от земята. Това са малки производители с по 50-100 декара земя и тяхното „захранване” за да оцелеят е крайно необходимо от държавна намеса. Възстановихме земята на собствениците в нови реални граници и с това държавата изпълни своята роля. Плати държавата 15 милиарда за земеразделяне. От тук нататък оставихме собственика на земя без финансови средства, без техника, без професионален опит да избира как да обработва или стопанисва своята земя. Тези, които помнят с цената на какви лишения са купили земята се ориентираха към земеделските     кооперации,   други-внуците,   които   не   знаят   и   не   се интересуваха от плановете за земеразделяне при въвода решиха много бързо да я продадат на безценица и да си купят билет за Терминал 2. Утвърждаването и насоките за развитие на семейните ферми беше задължение на държавата и това изискваше политическо решение да се наложи западно-европейският модел на семейни ферми. Все още има живи хора и ако държавата приложи чрез държавно стимулиране, то много млади хора безработни ще се насочат към животновъдството, към отглеждането на плодове и зеленчуци. Нашата стока от плодове и зеленчуци по магазините е под 20%; консервираните храни са под 10-15%.

Помним от миналото, че България изхранваше 9 млн. население и близо 30 милиона чрез износ. Време е държавата чрез икономически стимули да възстанови от миналото това, което семейните ферми трябва д отглеждат животни, плодове, зеленчуци, етерично маслени култури и пчелни семейства, биологично производство и черупкови култури. Не бива да се допуска, което сега е действителност една семейна ферма с 1000 и повече декари земя да се занимава със зърнопроизводство, да се конкурира с мощните арендатори и кооперации обработващи по 30-40 хиляди декари. Семейната ферма няма финансов ресурс да си закупи комбайн от 600-700 хил.лева, самоходна пръскачка от 500 хил.лв., стърнищен култиватор, сеялка за директна сеитба от 200 хил.лева за да извършва модерно зърнопроизводство. Затова държавата трябва да има отговор чрез европейските средства да стимулира и подпомага развитието и специализацията на различните организационни форми в земеделието. Макар да са и много на брой малките стопанства /семейни ферми/ поради икономически причини и без подкрепа от държавата непрекъснато намаляват, с което се ликвидира голяма част от животните в личното стопанство и производството на натурални продукти за населението, което в замяна на този поминък увеличава техният внос.

Какво е състоянието на малките стопанства /семейни ферми в ЕС/

Статистиката показва, че малките стопанства в ЕС са в неизгодно положение. Те са подложени на по-голям икономически натиск спрямо големите. Малките стопанства с под 5 ха са най-многобройните в ЕС, като броят им в последно време намалява значително по-бързо от този на големите стопанства. В същото време броят на фермите с над 100 ха земя се увеличава и от тук стремежа чрез уедряване да се засилва икономическата мощ на по-големите.

Жизнеспособни ли са малките ферми?

Според статистиката на ЕС броят на земеделските стопанства в периода 2010 г. намалява около 15%. Най-силно оредяване има при малките ферми с под 5 ха земя. Те са намалени почти 1/5, но въпреки това тази група представлява 2/3 от всички земеделски стопанства в ЕС. Докато броят на стопанствата от 50 до 100 ха е намалял два пъти по-бързо и възлиза на 3%, а при тези със земя по 100 ха отчита увеличение с 6%. Около 305000 броя стопанства или това са 3% се намират в т.н. голяма група. Много стопанства в Източна Европа са все още твърде малки сравнени с тези от Западна Европа и не са достатъчно икономически способни да оцеляват в международната конкуренция. Средният размер на фермите в Германия и Франция е 60 ха, а в Обединеното кралство – 100 ха; докато в съседна Румъния има стопанства по-малко от 4 ха, Полша – 10 ха; Италия –

12 ха. В същото време 1/3 от стопанствата се намират в Румъния, а около 13% са в Полша; а по-малко под 10% са в Италия. Делът на Германия за тези малки стопанства е само 2,6% ; Франция-4,3%. Данните от Евростат показва макар да намалява броя на малките стопанства, то площите използвани за земеделие не намаляват. От тук извода е протича процес на уедряване. Причината за рязкото намаляване на броя на малките ферми се дължи на факта, че над половината от стопанствата в ЕС генерират земеделски доход под 4000 евро. Извода е, че с такъв доход не може да се преживява и тази ферма е за тях, като допълнителна дейност или, като в Източна Европа се казва за самоизхранване. В Европа само 13% от стопанствата имат доход над 50000 евро /малко над 1,4 млн. ферми/. Други около 9% имат доход над 100 хил.евро. По икономическа мощ разпределението на произведената продукция в ЕС се падат около 17% на френските фермери, германските фермери участват с 13% ; италианските с 12%; испанските с 11%. Така, че извода, че в Румъния малките ферми са 1/3 от фермите в ЕС, то Румъния произвежда едва 3,4 % от земеделската продукция на ЕС. 

Разпределение на директните плащания към малките ферми.

Разпределението на тези плащания е на база обработваема площ и от тук

едва 16% от плащанията или горе долу 5000 евро отиват на ферма от тази група. Директните плащания на площ в размер на над 100 хил.евро са насочени към 0,5% от тези малки стопанства или сумарно тези 0,5% малки

стопанства получават общо толкова колкото 3/4 от най-малките стопанства в ЕС. Поради различията в ставката за субсидия на площ /СЕПП/ има и различия на плащанията между европейските страни. Например Франция получава земеделска премия малко над 9 млрд. евро годишно, Испания – 7 млрд.евро; Германия-6 млрд. евро; Полша-4,6 млрд.евро; Румъния-3 млрд.евро; България-5.3 млрд.евро и т.н.

Недостатъци на СФ-поради липса на държавна подкрепа, неучастие във фермерски кооперации, неучастието на голяма част от тях пряко в производствения процес, липса на достатъчна професионална подготовка, липсата на подкрепа от общините за съдействие и контрол, много от тях се отказват от земеделие или продават своята земя.

4.3.Насоки за преструктуриране на производствените структури.

Стопанските структури в земеделието на България са различни по своя статут, като ЕТ, ООД, ЕООД, АД, земеделски кооперативи /кооперации/, семейни ферми и те не са достатъчно адекватни към изискванията на аграрната политика на ЕС. Първо тези организационни структури в земеделието не са оптимизирани по отношение на обработваемата земя, структура на културите и не на последно място по норма на управляемост. Увеличаването и наемането за обработване на земя единствен критерий е получаване на повече субсидии на площ /ГЕПП/ без да се отчита структурата на културите, изискването на научно-обосновани сеитбообръщения, изискванията на пазарите и не на последно място човешкият фактор, изискването за норма на управляемост. Създаването на стопанските субекти, като размер на стопанството досега ставаше по интуиция на арендатора или Председателя на база неговият управленски опит. Тази субективна оценка и преценка какъв да е размера на стопанският субект не винаги дава положителни резултати за ефективно производство. Извършеното досега преструктуриране на субектите в земеделието в производствено, организационно, управленско и интеграционно отношение е далеч от евро стандартите, което прави невъзможно създаването на ефективно и експортно –ориентирано земеделие, способно да устои на действащата силна, конкурентна вълна на европейският и световен пазар. В този си вид досегашните структури в земеделието без производствено преструктуриране и специализация не

могат да се развиват устойчиво за разлика от структурите от старите членки на ЕС, които изминаха дълъг период на еволюционно преструктуриране.

4.3.1.Производствено преструктуриране

Производственото преструктуриране с финансов инструментариум от европейски средства и държавна помощ би имало за цел да се нормализира нарушеното равновесие между растениевъдство и животновъдство, както и вътре в самите подотрасли предлагаме следните мерки:

1.Разнообразяване /диверсификация/ на растениевъдното производство със земеделски култури, които са търсени на вътрешния и външния пазар и които   имат   приоритетно   икономическо   и пазарно   значение,   като овощарство, лозарство, зеленчукопроизводство и други алтернативни култури.

2.Увеличаване производството на биологични продукти-сливи, орехи, лешник, бадем, вишни, арония, шафран и други, чиито пазари има перспектива и е неограничен досега.

3.Разнообразяване производството и преработка на животински продукти, като се увеличи производството на търсените на европейския и други пазари без квоти за овчи и кози млечни продукти, както и на меса от дребен и едър рогат добитък.

4.Намаляване броя на млечните крави за сметка на увеличаване на качествения показател средна продуктивност, вместо отглеждането на много бройки с ниска продуктивност /практика през периодите до 1990г./ За целта е необходимо организиране селекциониране на животни с високи качествени показатели.

5.Постепенното превръщане на млечното производство в месодайно, предимно в малките ферми, които няма да успеят да се преструктурират бързо и трябва да се запазят, като социални ферми за самозадоволяване.

 6.Задължението на големите земеделски стопанства да отглеждат животни. Въвеждането на акордна система с държавно финансиране и договаряне отглеждането на животни ще създаде заетост и поминък за селското население. Днес малките земеделски стопанства произвеждат 92% от животинската продукция, докато големите само около 8%, макар,

че стопанисват около 2/3 от земеделската земя /типична българска аномалия/. В страните от ЕС -27 се отглеждат приравнени към животински единици /ЖЕ/ 82 броя на 1000 дка обработваема земя срещу 32 ЖЕ за България. Съвременно земеделие не може да има без развито животновъдство. Освен това този отрасъл, заедно с овощарството, лозарството, зеленчукопроизводството са местата, където се създават най-много работни места, а не в полевъдството.

7.Управление на земите от ДПФ и ОПФ  

Този поземлен ресурс на този етап не се управлява ефективно. ДПФ о ОПФ може да служи за оземляване и отдаване земя на млади хора, които желаят да се занимават със земеделие и животновъдство. Много голяма част от семейните ферми не разполагат със земя или за дейността си имат нужда от още земя.

8.Разработване на Областна програма за развитие на земеделското производство. Изхождайки от  спецификата на всяка област и традициите в отглеждането на растителната и животинска продукция. Тук е мястото на ПРСП и държавата да се осигури финансиране на земеделските дейности.

4.3.2.Организационно преструктуриране

Огромният брой много малки и малко на брой свръх големи стопански структури с размери 50-60 хил.дка по скоро са продукт на сблъсъка между старото и новото, между миналото и бъдещето. Статистиката у нас показва, че структурите у нас са с около 80% наета земя, докато в Западна Европа и САЩ собственикът и стопанинът са едно лице и това е решаващ ресурс и условие за земеделско производство.

Организационното преструктуриране според нас следва да протече в следните насоки:

1.Уедряване и модернизиране на малките земеделски стопанства в средни фермерски стопанства т.с. семейно дело. Този тип стопанство семейно дело е характерно с това, че фермерът е частен земеделски производител, който стопанисва собствени и наети земеделски имоти с преобладаващ личен труд и труда на членовете на неговото семейство. Не бива да се разглеждат, като фермери тези, които не участват в производствения процес лично, а използват наемни

работници. Такива са за съжаление преобладаваща част от нашите т.н.фермери.

2.Ограничаване размерите на свръх големите земеделски стопанства с размери над 35000 ха.

Въпреки това можем да бъдем обвинени, то сегашната нормативна уредба не ограничава фермера на физически и юридически лица, като собственици на земя колко земя да купуват, то тази порочна практика у нас създаде структури, като нотариуси, адвокатски къщи, депутати да се сдобият с милиони декари земя и да се развие у нас рентиерството присъщо на пещерният капитализъм. Земята е национално богатство, национална сигурност и продоволствен комплекс за изхранване на населението. Този модел на рентиерство доведе до това собствениците на тези милиони земя да очертават съгласно СЕПП притежаваната от тях земя

За получаване на европейски субсидии, а отделно отдават под наем притежаваните милиони декари земя. Веднъж получават субсидия по СЕПП и второ приходи от наем. За да се спре това разграбване и латифундиско земеделие предлагаме приемане на Закон за размера на земята притежавана от физически и юридически лица. Предлагаме да се въведе поземлен данък диференциран според размера на притежавана земя. Не може собственик на парче земя от 0.500 кв.метра земя в урбанизираната територия да плаща данък, а този който има милиони декари земя да не плаща данък.

Второ предложение за поземленият данък е част от поземленият данък да остава в кметството, където е землището с оглед за инфраструктурни подобрения нивото на хората от тези населени места.

3.Усъвършенстване и преобразуване на ПЗК

На този етап в тези производствени земеделски кооперации има известни противоречия въпреки, че те са поставени в пазарни условия.

 В днешните земеделски кооперации има скрито противоречие между тези, които са член кооператори и работят в кооперациите, като наемни работници и тези, които са също член кооператори, но не работят в кооперацията. По-отношение създаване на доходи и ползващи някои социални придобивки. Друг момент ,който не уреден нормативно днешните член кооператори сключват договори за аренда със себе си тоест, със стопанския субект, който е тяхно сдружение и именно с новият Закон за кооперативите това противоречие може да се изчисти, като се създават два типа кооперативи.

-         Кооператив на собствениците на земя

-         Кооператив на фермерите /фермерска кооперация

Трето противоречие- Броят на гласовете при участие в Общото събрание не е съобразен с размера на дяловата вноска и предоставената земя под аренда.

Четвърто противоречие-Няма изискване за ценз и професионална квалификация за избиране на Председател.

Пето противоречие-В досегашният Закон за кооперациите извършването на финансова инспекция не е задължителна, а има условия за такова по искане на Председателя, Управителният съвет, контролният съвет и   една десета от член кооператорите.

Шесто противоречие-В досегашният Закон за кооперациите има много пропуски и сегашният закон дава право земеделските кооперации да допълват тези пропуски със своите устави.

Седмо противоречие- В досегашният Закон за кооперациите актуализирането на дяловите вноски на член кооператорите при положителен финансов резултат не е задължително, а е записано по решение на Общото събрание. Порочна е сегашната практика да не се актуализира дяловият капитал, защото той символично е вид акционерен капитал и той има важно икономическо значение в правно икономическите поземлени отношения между собственик на земя и стопански субект кооперация. Дяловият капитал е икономическият инструментариум, който създава не само икономически интереси в член кооператори по-отношение получаваният дивидент , но той създава икономическата привързаност и интерес в член кооператора да продължи своето членство в този стопански субект.

Осмо противоречие-Досегашните контролни съвети се избират от Общото събрание на практика за да осъществят своята превантивна дейност и да не са зависими от Председателя, то по-добре е тяхната издръжка да се преведе на НСЗКБ и те да отчитат своята контролна дейност пред

Контролният съвет на НСЗКБ и тогава тяхната превантивна и контролна дейност ще бъде независима от Председателя на ЗК.

Вътрешното преобразуване на земеделските кооперации според някои аграрници и публикации се предлага и други варианти:

3а.Въвеждане на индивидуални акордни договори-примерно за отглеждане на животни , отглеждане на етерично-маслени и медицински растения, отглеждане на пчелни семейства от член кооператори, които не са заети в кооперирането и освен рента и дивидент от кооперацията те ще могат да си допълват доходите чрез тези акордни договори. Кооперацията ще осигурява доставките на средства за производство, консумативи и ще осигурява реализацията на тяхната продукция. Досегашният опит на земеделските кооперации да осигуряват т.н. съвместна обработка чрез машинни услуги от кооперацията на собствената земя не създаде голям икономически интерес за нейното прилагане в живота.

3б.Преобразуване на земеделските кооперации в капиталови дружества

Това е мнение на аграрници, които искат днешните кооперации да функционират по Търговският закон и това, което в ЕС-кооперативи да се премахне. При това положение, ако държавата реши да прави такова преобразуване, отново ще трябва да се извърши ликвидация, да се отчете дяловото участие на член кооператорите и тези дялове заедно с предоставената земя да се остойности. На този момент няма методика разработена за трансформиране на имущественият дял и земята в парична стойност, която да носи името акционерен капитал. Този подход е неприложим при земеделски кооперации на собственици на земя, а е приложим при изграждането на фермерски кооперации, където тежестта на капитала е условие да си приет за съдружник, да получаваш дивидент, да си увеличаваш броя на акциите и този акционерен капитал в ООД или АД е залог пред кредиторите.

3в. Преобразуване на индивидуалните /семейни/ ферми в граждански сдружения по ЗЗД-изградени най-вече на роднински и приятелски принцип.

4.3.3.Управленско преструктуриране-За подобряване и икономизирането на земеделското производство е необходимо в условията на ОСП и разработеният стратегически план за периода 2021/2027г.да се извърши

преструктуриране на всички управленски нива, отгоре-надолу, като се предприемат следните мерки:

1.Държавата да се освободи от остарели структури с остаряло мислене-За да се прекъсне инерцията от миналото, защото новите идеи и изискванията на ЕС не могат да се прилагат от хора със стари идеи .

2.Кадрово осигуряване на управленските органи в земеделието-Назначаването на кадрите се извършва чрез публичен конкурс за да отпаднат т.н. „овластени партийни невежества” назначавани само по партийно-политически признак, така наречените „калинки” вместо по притежавани професионални качества. Изборът на консултанти за службите Съвети в земеделието да се извършва след одобрение на браншовите организации и заплащането им да е с контактите с общината и земеделските стопани.

3.Подобряване    на    информационното    обслужване-   Досегашната

информационна кампания е недостатъчна, освен че е скъпа и неефективна, поради което смяната на досегашният модел с нов при наличието на днешните комуникации за да стига навреме за всеки земеделски производител още преди стартирането на дадена наредба или мярка.

4.Извършване на ново териториално регионално деление на селските райони. Да отпадне досегашният критерий за селски район за общини с център над 30000 жители. Това е мярка, която не създава икономическа среда за развитието на селата, а те нямат вина затова, че центъра е над 30000 жители, а имат належаща нужда да се развиват, да подържат имунната система на живот в условията на днешната демографска криза. И този критерий е измислен от българското правителство и не почива на никаква директива или регламент на ЕС. Препоръчително е в села, къъдето не може да се спре миграцията, емиграцията и има обезлюдяване да не се „наливат” пари както преди години се строяха стадиони в такива села.

5.Проучване и установяване на селективен подход към лицата, които искат да се занимават със земеделие при оземляване, предоставяне държавна или общинска земя безвъзмездно за целта държавата трябва да изработи критерии, по които да се прави тази избирателност.

6.Децентрализация на управлението на земеделското производство-Пожелателно е да се въведе европейският модел на управление чрез общините, като се възприемат практиките, произтичащи от директивите за местно самоуправление на ЕС. За целта би било добре държавата да прехвърли част от своите управленски права в земеделието пряко на общините, за да засили тяхното влияние и поемане на отговорност пред своето селско население.

Възможностите за въздействие според нас могат да бъдат следните:

-Регулиране и контрол на поземлените отношения-регистрация и пререгистрация на арендните договори, вместо използването на бюрократичните и скъпи процедури от нотариусите /с изключение на покупко-продажбите или даренията/. Една от основните причини за предпочитанията на собствениците на земя да отдават земята под аренда е, когато те трябва да плащат тази заверка. Масова практика е самите арендатори ползващи земята да плащат тази такса. Често явление  - нотариусите заверяват тези договори без присъствието на собствениците.

-Възможност за създаване „Общински съюз на земеделските производители”, които ще съгласуват и проучват търговските действия при доставка на средства за производство /семена, торове, горива и др./ без участието на посредници, както и подпомагане при реализация на продукцията.

-Възможност за създаване на обща складова база на продукцията до намиране на изгодни цени и следене маржовете на стоковите борси.

-Ще подпомогнат създаването на успешно развитие и специализация на семейните стопанства, като стопански субект за създаване на нови работни места. Познавайки най-добре структурата на трудовите ресурси в своя регион общините могат да насочват поминъка и специализацията избирателно към тези, които имат данни и доказан опит за успешна реализация на своето земеделие.

-Подобряване на професионалното обучение на земеделските производители чрез своите изградени информационни центрове за добиване на практически умения и подготовка на проекти за определени програми.

-Децентрализацията на управлението и преминаване на подчинение към общините на: общинските служби по земеделие; службите за съвети в земеделието и ветеринарните служби по имунопрофилактика и лечебна дейност. По този начин ще се засили ролята на общините за по-активна намеса и грижа за земеделието в региона.

4.3.4 Интеграционни дейности-Самостоятелното съществуване на земеделските стопанства, които са преобладаващо малки по размери в условията на пазарна конкуренция не е възможно. Изход и тяхното спасение е в кооперирането в различните кооперативни форми; за услуги, преработка, реализация на продукцията и доставка на средства за производство, кредитиране и пр.

В страните на ЕС, а и извън него-Кооперативите обединяват 80% от фермерските стопанства, като реализират 60% от преработената продукция и извършват голяма част от доставката на необходимите им средства за производство. Там ако фермерът не е интегриран във фермерска кооперация е обречен на мизерно съществуване индивидуално и доброволно се отказва от земеделска дейност.

Фермерските кооперации и други форми на коопериране/т.н. организации на производителите/ в Западна Европа и Северна Америка са едни от основните фактори и двигатели за успешно развитие на земеделието, и това е официалната политика на държавите. Много добре са развити и кредитните кооперации, осигуряващи изгодни кредити за фермерите /Австрия, Франция, Холандия, германия и др./ В Дания фермерите започнали да се сдружават без още да е имало някакъв закон за кооперирането.

Фермерските кооперации /ФК/-е най-подходяща форма на организация по вертикала на индивидуалните производители за колективна реализация на земеделската продукция, а не за колективно производствено земеделие.

В съседна Гърция има над 7000 ФК със среден брой членове от 100 фермера. Силно развити са и браншовите земеделски кооперации.

В България земеделските стопанства, особено малките у нас продължават да се намират под силното монополно влияние на търговските, снабдителските, преработвателните фирми, които диктуват изкупните и доставни цени. В района на Добруджа има три ФК-две за земеделско производство в района на гр. Шабла и едно в Каварна. Но при сегашната нормативна уредба те изпитват големи трудности. Поради липса на Закон за браншовите организации у нас има много създадени съсловни на предметен принцип и няма структура, която на този етап да ги обедини. Липсата на Национална земеделска камара, която би следвало, ако бъде създадена ще обедини и защити интересите на всички земеделски производители-ООД, АД, ЕООД, ЗК и семейни ферми. Опитът на държавата да обедини земеделските производители в организации на производителите се оказа неуспешна форма и причините са не само в държавата, а и в самите земеделски производители и причините най-общо се състоят в следното:

-Загубено доверие на земеделските производители в институциите;

-Усложнени   процедури   за   сдружаване   и   високите изисквания за

количествата на произведената и реализирана продукция;

-Липса на начален капитал за стартиране на дейността.

-Възникващи некоректности и недоверие в отношението между съдружниците;

-Липсата на опит и традиция от миналото и недостатъчно информиране за необходимостта от сдружаване.

В условията на членството ни в ЕС и наличието на огромен брой неоптимизирани свръхголеми и много малки земеделски стопанства възниква необходимостта от провеждане на нова Областна земеделска политика в следните насоки:

1.Създаване на пазарни структури и междуфермерски предприятия

-Кооперативи на собственици на земя, фермерски кооперативи и капиталови дружества;

 -Между фермерски предприятия за преработка на земеделски продукти чрез изграждане на клъстери;

-Въвеждане на акордна форма на организация на труда в земеделското производство;

-Създаване на кооператив на ниво община за доставка на необходимите средства за производство и потребителски стоки на приемливи цени, както и изкупуването на произведената земеделска продукция от населението

2.Създаване на браншови организации и други форми на сдружаване

Крайно наложително е приемането на Закон за браншовите съюзи. Създаването на една мощна организация от единен браншови съюз в земеделието ще бъде предпочитана и търсена структура, която обединява интересите на земеделските производители. Следваща стъпка е потребността от изграждането на Национална земеделска камара с областна структура във всеки областен център. Ролята на тези местни структури ще послужи за:

-Обединяване на специалистите от дадена област и земеделските производители в една професионална общност;

-Възможност за разработка на проекта за развитие на земеделието;

-Пряко контактуване и извършване на информационна и консултанска дейност;

-Практическо обучение на земеделските стопани и пр.;

-Създаване съюз на поземлените собственици;

-Създаване съюз на животновъдите и зооинженерите;

5.Практически действия за реализация на концепцията.Изводи, препоръки и предложения:

5.1.Ангажименти на законодателната власт

5.1.1.Създаване на Закон за поземления пазар чрез изграждане на Национална банка земя чрез, която управлява пазара, земевладението и с цел да не се допуска раздробяване на земята.

5.1.2 Създаване на нов Закон за арендата и арендните отношения, с които да се:

5.1.2.1-изработят типови договори за страната по райони;

5.1.2.2-определи минималният и максимален размер на поземлената рента за различните райони на страната;

 5.1.2.3-изплащането на договорената поземлена рента да се извършва в договорения размер , независимо от производствения резултат;

5.1.2.4-автоматично да се презаверява договора за аренда, когато е изтекъл срока му. Щом липсват претенции и от двете страни с цел премахване на излишни разходи и бюрократични нотариални процедури;

5.1.2.5-заверката на арендите да се извършва от общините /с изключение на покупко-продажбите и даренията/, защото нотариалните заверки

освен, че са свързани с разходи са най-често и формални и в нарушение на Закона за нотариусите /често двете страни не присъстват при заверката на договорите/;

5.1.2.6-създаване на специализиран „Аграрен съд” за бърза процедура при решаване на възникнали спорове в арендните отношения;

5.1.2.7-създаване на критерии, с които се разрешава на желаещите да се занимават със земеделие;

5.1.2.8-да се регламентира законово комасацията на земеползване, каквато е днешната правна норма от чл.37 „в” от Закона за земята;

5.1.2.9-да се регламентира максималният размер на стопанисваната земя под аренда създадена със структурата на културите, поголовието на животните и нормата на управляемост чрез разработка от научните институти;

5.1.3-Създаване на Закон за децентрализация на земеделското управление

С който МЗХГ да прехвърли част от правата, задълженията и отговорностите към областите и общински власти, за да се облекчат и опростят административните процедури и да се премахне бюрокрацията;

5.1.4-Спешно приемане на нов Закон за наследяване;

5.1.5-Приемане на Закон за поземлените отношения;

5.1.6-Приемане на Закон за преструктуриране на земеделските производствени структури;

5.2-Ангажименти на изпълнителната власт

5.2.1-За засилване ролята на общините и по-активна намеса в земеделието е необходимо:

5.2.1.1-Общинските служби по земеделие да преминат под общинско управление;

 5.2.1.2-Службите за съвети в земеделието и общинските ветеринарни служби също да минат под общинско управление;

5.2.2-Големите земеделски стопанства чрез икономическа подкрепа не само от ЕС, но и от държавата да се задължат да отглеждат животни с цел да се компенсира недостига и внос а на животинска продукция и постигане равновесие между растениевъдството и животновъдството чрез:

5.2.2.1-Земеделски земи от ДПФ, ОПФ и част от „белите петна”да се отдават за стопанисване и обработка на земеделски производители и млади фермери желаещи да се занимават със земеделие;

5.2.2.2-Помощите и субсидиите от държавата за единица площ да са обвързани със структурата на произведена стокова продукция растениевъдство, животновъдство-примерно 60:40;

5.2.3-Създаване на специализирана кредитна система на земеделие със:

5.2.3.1-Земеделска банка за задоволяване потребностите на земеделските производители и превръщането им в акционери на банката.

Досегашната дейност на ДФ „Земеделие”да оперира с много търговски банки е неприемлива и затруднява обслужването.

5.2.3.2-Земеделски кредитни кооперации:

5.2.3.3-Създаване на Гаранционен фонд по примера на Световната и Европейска банка за да се подпомогне усвояването на парите от ПРСР за селските райони и да се спасят от обезлюдяване и гибел малките и средни земеделски стопанства с   участието   на   МЗХГ, МТСП, МОСВ,   общините

с дяловете си имащи връзка с развитието на земеделието и селските райони.

5.2.4-Подпомагане семейните ферми чрез акордна форма на производство, вместо да се харчат пари за социални помощи за безработни;

5.2.5-въвеждане на стриктен контрол чрез БАБХ върху истиността, произхода на предлаганите хранителни продукти без сертификат;

5.2.6-Издаване на професионални лицензи за пряко участие на земеделските производители в износа и търговските вериги чрез техните сдружения без намесата на посредници;

5.2.7-Създаване на земеделска застрахователна компания със съответния гаранционен фонд;

5.2.8-извършване на ново териториално делене на селските райони с цел преодоляване на икономически и социални различия;

5.3-Ангажименти на земеделските производствени структури и техните сдружения.

5.3.1-Въвеждане акордна форма на производство с цел създаване поминък и нови работни места.

5.3.2-Създаване на единна браншова –Областна аграрна камара.

5.3.3-Създаване на т.н. общински кооператив за обслужване семейните ферми с доставка на средства за производство, потребителски стоки, консумативи и изкупуване на произвежданата земеделска продукция от личните стопанства /кожи, вълна, зеленчуци, плодове, животни без посредници/.

5.3.4-Създаване на областно сдружение на професионални начала от поземлени собственици за защита на икономическите интереси.

5.3.5-Трансформация на млечното животновъдство в месодайно в малките семейни ферми.

5.3.6-Създаване на кооперативи на собственици на земя, фермерски кооперации и капиталови дружества.

5.3.7-Установяване на по-тясно сътрудничество с научните институти и консултански фирми на договорна основа за активирането, внедряването на добри практики, нови модели на земеделие и иновации, както и участие в разработването на проекти по еврофондовете.

             И З В О Д И       И       П Р Е П О Р Ъ К И

1.Законите и всички нормативни документи отнасящи се за земеделието да не се предлагат в насипно състояние, а предварително да се форматира тяхната визия показваща посоката на развитие на поземлените отношения в условията на ОСП /лош пример-Кодекс за земеделието, Закон за поземлените отношения/.

2.Приемане на Закон за браншовите съюзи.

3.Изграждане на Национална поземлена банка.

4.Създаване на Национална земеделска камара.

5.Приемане на нов Закон за земята.

 6.Приемане на нов Закон за кооперативите.

7.Приемане Закон за комасация на собствеността на земята.

8.Приемане на нов Закон за наследството.

9.Приемане на нов Закон за арендата.

10.Приемане Закон за капиталовите дружества в земеделието.

11.Изработване на нова база данни института „Пушкаров” по-отношение категориите на земеделските земи, те не отговарят на състоянието на почвата днес.

Досегашната категоризация на земите е остаряла. Промени се не само физико-химичните качества-хумуса от 7 е вече 2.5 единици в резултат на почвена, водна, ветрова и друга ерория на земята, но и изкуственото наторяване и липса на научно сеитбообръщение промениха състава и структурата на почвата.

12.Обсъждане чрез информационна компания на изработеният стратегически план за развитие 2021/27 година със земеделските структури, преди представянето и в Европейската комисия.

13.Да се отстрани нарушеното равновесие между растениевъдството и животновъдството чрез икономически инструментариум от европейски и държавни помощи.

14.Стимулиране внедряването на научно-обосновани сеитбообръщения с оглед подобряване запасеността на почвата и земята, като национално богатство. Досегашните отглеждани култури /пшеница, царевица, слънчоглед и рапица/ не създават агросреда и бъдеще за земеделието.

15.Въвеждане на контролиран и регулиран пазар на земята.      

16.Службите Съвети в земеделието и общинска служба земеделие да минат на подчинение на общините.

17.Изграждане на специализирана земеделска банка за обслужване на земеделието. Сегашната практика ДФ ”Земеделие” да кореспондира с много търговски банки е недостатъчно ефективна и полезна.

18.Въвеждане на поземлен данък диференциран по размер и категория на земята. Не може собственик в урбанизираната територия с 0.500 кв.м. да плаща данък, а рентиери притежаващи 100 хил. и повече земя да не плащат данък. Постъпленията от поземлен данък една част да остава в землището т.с    кметството,     където е земята,  а друга част да отива в държавния бюджет. Оставащата част в кметството ще бъде източник за подобряване инфраструктурата и вътреселищната пътна мрежа.

19.Постъпленията от поземленият данък върху 50 млн.дка обработваема земя и още толкова гори ще бъде източник за актуализиране на мизерните пенсии на пенсионерите.

20.Необходимо е райониране на културите в България в зависимост от подходящите природно-климатични изисквания за всяка култура.

21.Изграждане на градозащитна система с доброволно участие на земеделските производители, застрахователи и кметове на общини и населени места.

22.Да се спре разграбването на ДПФ и ОПФ чрез заменки или продажба, а тези земи да се предоставят на млади хора, на желаещи да отглеждат животни или да създават свое семейно стопанство.

23.С новият Закон за кооперирането да се даде право на наемателите ЗК, фермерски кооперативи да изграждат комасирани поливни площи и трайни насаждения чрез промяна начина на трайно ползване чрез приемане на т.н. Договор за управление.

24.Директните субсидии /СЕПП/ да се подпомагат тези, които обработват земята, а не рентиерите /инвестиционни фондове, нотариални и адвокатски кантори, публични личности, поставени външни лица, чуждестранни граждани и т.н./

25.Осигуряване на безлихвени кредити за млади хора желаещи да се занимават със земеделие /закупуване на земя, техника, животни/.

26.Язовирите строени върху земя на собственици на земя от бившите ТКЗС сега собственост неправомерно на общините да се върнат на стопанските субекти, които обработват землището, където са построени.

27.С европейски средства и държавна помощ да се стимулира изграждането на локални поливни площи. Тази 2020г. показа и напомни, че без поливане няма земеделско производство. Пример да се поучим от Гърция и Турция.

28.По-отношение тавана на директните субсидии в новата ОСП 2021/27 г. да се даде право на всяка държава в своя стратегически план как да подходи и тук земеделските кооперации не бива да се разглеждат, като капиталови дружества, ООД, АД, ЕАД при опити за определяне на такъв таван, а да се разглеждат, като сдружение, организации на собственици на земя обедини ли се за колективно обработване на собствените си земи.

29.Субсидиите по СЕПП би следвало да не е само изискване на площ, а да има изискване за стокова продукция чрез доказан среден добив. Досегашната практика има много случаи само на база аерофотоснимки и

очертаване на наетата земя да получават субсидии без да полагат растително защитни мероприятия. Примери много със субсидиите за тикви, картофи и т.н. Според мен да се помисли процент на субсидия за площ и процент /ставка/ за стокова продукция.

30.В българското земеделие протича четвъртата индустриална революция с приложението на компютри, изкуствен интелект и събрани заедно е в основата на дигиталното земеделие, което е начало на нова аграрна революция.

31.Подготовката на днешните кадри за земеделието изисква повишаване професионалният агромениджмънт на кадрите с цел то земеделието да се превърне в модерен, мощен и динамичен сектор на българската икономика.

32.Българското земеделие въпреки европейските субсидии нямаме ръст на БВП за земеделието и изоставане от бившият източен блок-Унгария, Полша, Румъния, Естония и т.н.

33.На българското земеделие е нужна не само диверсификация на културите, но и други видове производства изградени на база получаване на добавена стойност, а това са така наречените клъстери на база суровина-краен продукт.

34.Износа на непреработена продукция е износ на национален доход.

35.Задължително спазване на европейският зелен пакет със следните предложения за периода 2021/27г.

а/30% намаление на парниковите газове от селското стопанство за всяка държава;

б/удвояване на площта на земята използвана за биологично производство на ниво държава членка или поне 30% от използваната земеделска земя спрямо 2017г.;

в/минимум 30% намаление на употребяваните пестициди на ниво държава членка спрямо 2017г.;

 г/гаранция, че 100% от повърхностните и подземни води ще отговорят на нитратната директива;

36.Последните данни от гласуваната многогодишна финансова рамка за програмният период 2021/27 г. са:

България -   29 млрд.евро                                     Румъния   -     80 млрд.евро

Франция - 40 млрд.евро                                       Полша - 160 млрд.евро

Гърция     - 72 млрд.евро                                       Италия - 200 млрд.евро

37.Избор на подходящи български сортове, селекция на сортове приспособили се към местните условия на измененията на климата. Включване на бактерии за противодействие на патогените;

38.Диверсификация на културите;

39.Ротация на културите за научно управление на сеитбообръщенията;

40.Съвместно отглеждане на повече от една земеделска култура;

41.Управление на хранителните вещества /NRK/-чрез нужният баланс;

42.Торене с променлива норма;

43.Торене с микробиални торове;

44.Торене с естествени торове-оборски и компост;

45.Зелено торене /сидерация/;

46.Междинни и покривни култури;

47.Отглеждане на азотофиксиращи култури;

48.Отглеждане на застрашени от изчезване на местни сортове;

49.Затревяване на междуредията в трайните насаждения и лозята;

50.Минимални почвени обработки с прилагане на – NO-TILмодел на земеделие и мулчиране;              

51.Провеждане дискусия с арендаторите и собствениците на земя за размера на рентата и наема за предоставена земя инсцениран от Комисията по земеделие породена от лошите климатични условия. Варианти за дискусията определяне на рентите по райони за планиране, структура на културите. Среден размер на държавна рента /ползвайки опита на Франция/;

52.Обсъждане предложението на депутати от НС за облагане с данък определеният /изплатен/ размер на рента /наем/ от стопанските субекти в земеделието, а не данък върху конкретният размер рента получен от собственика на земя;

 53.Обсъждане предложението на депутати от НС за облагане с поземлен данък на юридически и физически лица притежаващи над 10 хил.дка, а защо не се обсъжда поземлен данък под този размер?

Настоящата разработка е лично мнение на автора редови агроикономист и е на база неговият професионален и житейски опит и впечатления.Тя не ангажира институцията, която в момента представлява ОСЗК-Силистра. Разработката няма теоретична стойност, тъй като автора не е научен работник или политик, но протичаща „революция” в нашето земеделие ме активира да се опитам да направя този анализ и предложения за дискусия. Допълването, бележките и препоръките от много специалисти ще допринесе за актуализирането картината на приложението не само на СЕПП и обвързаното подпомагане, която според нас е „изкривена” и неравностойна между отделните сектори зърнопроизводство, зеленчукопроизводство, плодопроизводство и т.н. Трябва всеки сектор да има гарантиран бюджет. Настоящата разработка има за цел да предизвика дискусия сред аграрниците, научните работници, арендатори, политици, Председатели на ЗК и особено участието на юристи владеещи аграрното право и не на последно място самите земеделски ползватели.

Земеделието е било и ще продължи да бъде приоритетно не само заради съществуващите традиции и дадености, а и заради осигуряването на националната сигурност, изхранването на населението и принос в областната и национална икономика. Земеделието е сложна интелектуална дейност, която изисква прилагането на специфични практики в определена хронологична последователност.

Правителство или партия, която доразвие кооперативизма, успее да съхрани българската земя, имунната система на българското село ще съхрани България за бъдещите поколения.

Забележка: Разработката е изпратена на:

МЗХГ, комисия по земеделие; БАСЗЗ; БАН; Институт по аграрикономика; Институт за агростратегии и иновации; ОСЗК; Кметове ; Председатели на ЗК; ДФЗ; НССЗ; ABZ 2000; Арендатори; Офиси на политически партии; КБ/ПС                                                                            

автор на концепцията: КИРИЛ БОЯНОВ

Е mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

              

            

                                                        

        

Ще има ли ясно заявени политики от всеки бранш в националния стратегически план, който трябва да бъде готов тази есен

Анета Божидарова

Кой е казал, че да се занимава човек с документи е леко и приятно. От земеделското министерство удължиха срока за обществено обсъждане на Проекта на идентифицирани потребности за Новата Обща селскостопанска политика (ОСП). На какво, на какво – това би попитал всеки нормален човек, несвикнал на брюкселски език. Толкова ли беше трудно да се сложи едно заглавие „Какво земеделие искаме през следващите 10 години?“, пък отдолу да се напише сложното словосъчетание, което вероятно е изискване тъкмо на Брюксел? Уви, явно още много вода трябва да изтече, докато родната администрация проумее, че работи с живи хора, а не само с документи.

По подобен начин са написани още редица базови документи, които ще залегнат в бъдещия национален стратегически план. Колко от фермерите имат време да ги четат и да подават предложения и бележки, не е ясно. Добре е обаче да си направят този труд. За да имат своите аргументи и да не останат изненадани от написаното в националния стратегически план.

Това означава, че всеки бранш трябва да се въоръжи с експертно подготвени хора в тази посока. Които

да четат и между редовете

дето се казва. Повече от сигурно е, че особено внимателно трябва да се разчита заложеното като зелени политики. По този повод от МЗХГ публикуваха цял наръчник с добри земеделски практики, които публикуваме регулярно на нашия сайт https://zemedeleca.bg/. Общественото обсъждане в тази посока е до 10 август.

Бързо поглед на коментарите под публикациите в социалната мрежа показва, че мнозина от фермерите считат подхода към материята по-скоро формален, отколкото визионерски. Колко по-човешко би било да се разкаже за един добър пример – такива у нас се намират. Това е работа на журналистите, биха контрирали от МЗХГ. Да, няма спор. Но когато властта по-често показва, че и тя е с човешко лице, това й носи само позитиви, нали?

По повод средствата, които се очаква да получи България през новия програмен период по линия на ОСП, земеделският министър Десислава Танева оповести на своя фейсбук профил следното:

В рамките на Общата селскостопанска политика, България ще има достъп до над 7 млрд. евро, над 5 от които са за преки плащания за земеделските производители и над 2 млрд. евро за развитие на селските райони.

Приключилият Европейски съвет е един от най- продължителните в цялата история на ЕС. След дискусии продължили, пет дни и четири нощи, държавните глави постигнаха съгласие за Многогодишната финансова рамка на ЕС 2021-2027 г. и за Пакета за възстановяване от кризата, наречен „Следващо поколение ЕС“. Особено важно за България е, че беше договорено запазване на нивото на европейско финансиране за Общата Селскостопанска политика.

Споразумението, постигнато от държавните глави на Европейския съвет е по цени 2018 г. Експерти от министерство на земеделието, храните и горите направиха предварителни прогнозни изчисления по текущи цени на разпределението на средствата за Общата селскостопанска политика от общия бюджет на ЕС за България. Изчисленията предстои да бъдат финализирани след окончателно получаване от Европейския съвет на разбивките за отделните държави-членки. Министерство на земеделието, храните и горите ще публикува окончателните данни след получаване на официална подробна информация за средствата за ОСП за България от Европейския съвет.

Съгласно приетите заключения на Европейския съвет, за директни плащания и пазарни мерки са предвидени повече от 258 млрд. евро. Очакваме предвиденият финансов ресурс да позволи

повишаване на средствата за директни плащания за България прогнозно с около 5%

в сравнение с текущия финансов период и от 5,3 млрд. евро да станат 5,6 млрд. евро. За всички земеделски стопани е важно, че продължава процеса на постепенно сближаване на директните плащанията между държавите членки (външна конвергенция) чрез запазване на приложимия до момента механизъм. Именно прилагането на механизма за външна конвергенция стои в основата на увеличаването на пакета за директни плащания на България. Прогнозно осредненото плащане на хектар следва до 2027 г. да достигне 219 евро/ха.

За ПРСР са предвидени повече от 85 млрд. евро на ниво ЕС. Очакваме предвиденият финансов ресурс да позволи повишаване на средствата за развитие на селските райони за България с 250 млн. евро от ЕЗФРСР, или 10% повече в сравнение с първоначалното предложение на ЕК от 2018 г. С увеличението спрямо 2018 г. средствата за ЕЗФРСР от 1.97 млрд. евро стават 2.2 млрд. евро по текущи цени. С увеличението ще се осигури относително запазване на средства, които ще са на разположение на земеделските производители. Бенефициентите ще имат достъп до същото ниво на финансиране по мерките за развитие на селските райони предвид демаркацията с Оперативна програма „Региони в растеж“, предвид че населени места над 15 хил. жители ще са в обхвата на същата.

Представената информация е базирана на предварителни изчисления на разпределението на средствата за Общата селскостопанска политика от общия бюджет на ЕС за България. Изчисленията предстои да бъдат финализирани след окончателно получаване на разбивките за отделните държави-членки от Европейския съвет. Представените данни в заключението на Европейския съвет и оповестени от Правителството са по цени за 2018г. По цени за 2018 г. средствата за директни плащания за България са в размер на 5,06 млрд. евро като за сравнение за периода 2014-2020г. сумата е в размер на 4,7 млрд. евро, което представлява увеличение от 305 485 млн. евро.

Пакетът за Многогодишна финансова рамка предстои да бъде представен за съгласуване с Европейския парламент. Приемането на стабилен бюджет за ОСП ще осигури сигурност, стабилност и предвидимост за осигуряване на добро планиране от всеки зает в сектор селско стопанство и хранително-вкусова промишленост, повишаване на конкурентоспособността и по-добри доходи през следващия програмен период.

Въпреки, че в текста, публикуван от Танева, всичко е обяснено относително ясно и просто, колко земеделци ще разберат няколко изключително важни неща:

нито един от обявените по ОСП параметри не е окончателен

докато не бъде гласуван от Европейския парламент. Да, европейските пари за развитие на българското земеделие се запазват, дори ще получим повече, но къде е дебатът по важните за фермерите въпроси: как и с какви финансови стимули ще бъдат заложени зелените практики, които Брюксел изисква като задължителни по линия на Зелената сделка? Ако е сигурно, че въвеждането на тавани в подпомагането е доброволно, това означава, че всяка държава сама ще решава за това. Ако е близко до ума, че зърнопроизводителите вероятно с лекота ще извоюват най-доброто решение за себе си, то има ли всъщност реален и публичен дебат по тази тема?, ще попитат мнозина.

Какво се случва при животновъдите, при производителите на плодове и зеленчуци? Ако за тях определено е добра новината, че обвързаната подкрепа и преходната национална помощ ще продължат поне още две години, каква е визията на бранша за новия програмен период? Отново ли всички политики ще бъдат отвоювани с крясъци или със самотни гласове, с един основен аргумент – чувствителни сектори.

Националният стратегически план със сигурност е базов документ за развитие на българското земеделие през следващите 10 години. Никой не си прави илюзията, че той ще бъде написан ясно и просто. То няма и как. Зад витиеватите административни изрази обаче е добре да стоят ясно заявени позиции от страна на всеки бранш. За да няма сърдити след това.  

То ще прави надпроизводствени капиталови обединения - с мениджъри, които знаят как се играе тази игра, казва бившият земеделски министър

Нихат Кабил е  роден на 5 декември 1962 г. в с. Подайва, Разградско. Завършва агрономство във Висшия селскостопански институт в Пловдив. От 2001 г. е зам.-министър, а от 2005 г. – министър на земеделието, храните и горите в правителството на Симеон Сакскоругготски. Остава на поста и в правителството на Сергей Станишев.          

Нихат Кабил вярва, че фермерството е обреченост. Агробизнесът изисква постоянен темпоритъм, за който трябва човек да е готов. Работата на държавата е да създаде добрите условия за това – като задава цели, законодателство и съответните инструменти – в името на интереса на българския бизнес.

Кабил не вярва в мантрата на стратегиите, вярва в смисъла на икономическия интерес, който движи всеки предприемач.

Като зам.-министър и министър на МЗХ, той работи за подготвянето на отрасъла и на администрацията за прилагането на Общата селскостопанска политика /ОСП/ - само за година и половина са създадени ДФЗ - Разплащателна агенция, ИСАК, СИЗП, граничните ветеринарни пунктове на европейската външна граница. Създадена е и първата в историята на страната ни ортофотокарата – със заснемане на цялата територия.

Нихат Кабил започва работа в МЗХ, когато молбите за отпуск се пишат на ръка, а докладите - на пишещи машини. Когато го напуска, фермерите вече получават европейски субсидии. Затова Кабил счита за свои малки тихи революции оборудването на цялото министерство с персонални компютри, запазването на общинските и областните земеделски служби след съответното им преформатиране, запазването на Националната служба за съвети в земеделието, както и полагането на традицията портретите на всички земеделски министри след Освобождението до наши дни да бъдат закачени в сградата на министерството – за да бъде съхранена институционалната памет на ведомството.

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Кабил, илюзия ли е да се мисли, че преди 30 години политическите партии можеха да постигнат съгласие около една дългосрочна стратегия за развитие на българското земеделие? Днес отново сме изправени пред промени?

- Никога не съм имал илюзията, че българските политици могат да постигнат политически консенсус за дългосрочно развитие на земеделието с хоризонт от 20-30 години. Не вярвам в тази мантра. Вярвам в силата на предприемаческия нюх и интерес. Друг е въпросът какво е състоянието на земеделието днес. То не е онзи гръбнак на българската икономика, каквото е било след Освобождението и през първата половина на XX век. Не съм привърженик на тезата, че българското земеделие трябва да бъде натоварвано с прекомерни икономически очаквания, защото това дефинитивно ни превръща единствено в аграрна страна. Сам по себе си, аграрният продукт, каквато и добавена стойност да дава, не може да покрие останалите пазарни изисквания на съвременния свят – модерна индустрия, енергетика, цифрови технологии, услуги и т. н.

Да погледнем какво казват числата. В началото на промените след 1989 г. , в рамките на около 10 години, делът на земеделската продукция в образуването на брутния вътрешен продукт /БВП/ скача от 10 на 18%. За 2018 година той е под 4%. Това показват аграрните доклади и данните на НСИ. Брутната добавена стойност на цялата ни икономика за 2018 година е в размер на над 95 млрд. лева. 70% от нея се падат на сферата на услугите, в тях влиза и туризмът. 26% е индустрията, в това число и строителството. Делът на целия аграрен сектор е 3,9% - около 3,7 млрд. лева в парично изражение. 70% от тях – растениевъдство, 22% - животновъдство, остатъкът – услуги. Брутната продукция за 1 година от отрасъл „Растениевъдство“ е 5,6 млрд. лева, от животновъдство – 1,8 млрд. лева. Съотношението е 3 към 1. Външната търговия със земеделски стоки /преработени и непреработени/ е 16% от общия износ на страната. В парично изражение това прави 8,6 млрд. лева. Вносът е 10% - 6,5 млрд. лева. В целия стокообмен за 1 година селскостопанските стоки заемат 12%. Всички тези числа показват едно - нереализиран потенциал в областта на аграрния бизнес у нас.

- В каква посока е този нереализиран потенциал?

- Над 70% от селскостопанския ни износ е в рамките на Европейския съюз, но изнасяме основно пшеница, царевица, слънчоглед, слънчогледово масло и кюспета. Ако погледнем вноса, основно внасяме меса – всякакви меса. Мисля, че отдавна е назряло времето в земеделското министерство да бъде структуриран един отделен ресор – икономически, със заместник-министър макроикономист, с икономически анализатори и експерти – на секторно и на макроикономическо ниво. На базата на анализ, този икономически блок, трябва да може да предлага на ръководството на МЗХГ цели. Първа цел – по какъв начин да увеличаваме брутната добавена стойност в аграрния сектор? Търсим примери и модели. А такива има – веднага се сещам за Недко Митев от село Овчарово - образцов пример за успешен аграрен бизнес. Резултатите при него са впечатляващи – от земята и растениевъдството, през животните и суровината, която дават – до преработения краен месен и млечен продукт, брандиран на пазара с високо качество. Затова съм убеден, че е крайно време на аграрния сектор да се гледа през икономически очила. Иначе само се наливат едни пари, но икономически ефект за земеделието няма.

- През какви политики може да бъде реализирана подобна цел – да се гони по-висока добавена стойност?

- Като се създадат нужните условия – първо на политическо, след това на административно, организационно и на финансово ниво. Политическото решение е ключово. Първо на европейско ниво то трябва да извоюва подобна политика. И тук не става дума да воюваме за някаква икономическа самодостатъчност, защото живеем в отворен, половинмилиарден пазар. А да възстановим вътрешния баланс на българското земеделие. И за това могат да бъдат намерени постепенни механизми, допустими в рамките на ЕС. Всяка европейска държава лидира собствени аграрни стоки, България също може да направи това. Не е достатъчно да сме сред първите по износ на пшеница. Защото в това няма добавена стойност, то ни превръща в суровинен придатък на европейския и на световния пазар.

- Зърното е борсова стока, а пазарът за български плодове и зеленчуци винаги се оказва труден – защо?

- В България все още нямаме истинска национална борса, която да е свързана с европейските пазари и през която нашите производители да могат да търгуват – чрез регионални нейни представители. Ако има поръчка от някой европейски клиент, примерно за 10 хил. тона моркови от Югоизточна Европа, подобно предложение не стига до нашите фермери. У нас имаме само тържища. Друг е въпросът до колко конкурентна е българската продукция – предвид високата си себестойност, и до колко може да отговори на високите изисквания на пазара.

- Не сме ли в това положение на дисбаланс заради системите на европейско субсидиране? Ако можеш да печелиш бързо от зърно, защо, например да гледаш ябълки?

- Системите на субсидиране в ЕС са постигнати с политически консенсус по Общата селскостопанска политика - от 27-те страни. Къде бяхме ние през 1991 година – с току що възстановена собственост върху земята, но с унищожен капиталов фонд, включително и физически. Морално справедлива поземлена реформа, направена по глупав начин – разкъсахме всички изградени хоризонтални и вертикални връзки в аграрния сектор. След 1991, в рамките на 10 години, започна подготовката за членство и влизането ни в Европейския съюз. Бяхме приети през 2007 г., но още не беше възстановен загубеният капиталов фонд. И изведнъж се оказахме пред едни високи европейски изисквания, за които не бяхме съвсем подготвени.

Вече 13 години прилагаме ОСП, но още сме в догонваща позиция. Въпреки това, никой не може да отрече, че беше направено много. Световната криза, която предстои, ще катализира много процеси. Европа трябва да преодолява последствията от БРЕКЗИТ и от ковид пандемията. Вероятно и ние най-накрая ще се освестим и ще си подредим целите. Защото имаме прекрасни условия за земеделие.

- Климатът обаче все повече се превръща във враг на земеделците – в тази посока какви политики са необходими?

- Политики не се налагат чрез административни заповеди. Става по пътя на обучението и на поощрението. Защо, например, сортове българска пшеница от години са хит в Турция, а у нас масово се сеят предимно чужди? А там климатът дори е още по-рисков – откъм суша и внезапни климатични аномалии. Ясно е, че това се дължи на корпоративната политика на чуждите фирми, която чрез агресивен маркетинг атакува българския земеделец. И тук говорим не само за семената, но и за торовете, препаратите за растителна защита, земеделската техника. За мен това граничи с корпоративна корупция. Но такива са правилата на свободния пазар.

- Зелената сделка ще принуди ли българските земеделци да променят структурата на своите стопанства?

- На Зелената сделка трябва да се гледа като на огромна възможност. Днешният български земеделец, който гледа от хоризонта на своите 50-60 години, трябва да си зададе един много важен въпрос: каква земя ще остави на своите наследници, които вече е запалил по фермерството? Става дума за земята като основен капитал. Но днес тя вече върви към такива промени в своята структура, които я обричат да се превърне в пустиня – заради стремежа към максимално вадене на печалба от нея. Факт е, че хумусният слой на земеделската земя у нас драматично намалява във времето. Земята обаче не е безкрайна, не е разтеглива като локум. Затова трябва да се съхранява и да се работи умно с нея, с мисъл за бъдещето. Зелената сделка дава тъкмо такава възможност – тотално да се промени подходът към обработката на земята, с фокус върху почвеното плодородие. Има вече утвърдени технологии, които постепенно ще навлязат и у нас. Например, утайките от пречиствателните станции – след като бъдат утилизирани, те се превръщат в готов хумус. Защото ще дойде време когато зърнопроизводителите ще купуват хумус.

Зелената сделка предполага до 2050 година рязко да се ограничи употребата на химически торове. И да се премине към такива, които имат слабо или почти никакво въздействие върху околната среда. Нали всички са наясно, че щом Зелената сделка е сложена на масата, по нея вече активно се работи и ЕК няма да отстъпи. Така че няма защо нашите фермери да хвърлят къчове. По-добре да седнат и да мислят за промяна, да се свържат с хора, които са навътре по темата. За да оставят един ден на своите наследници работещ аграрен бизнес.

- Не е ли малко в повече лакомията, защо толкова трудно се променя нагласата към тези неща?

- За един среден и едър предприемач е нормално да гони печалба и в това няма нищо укоримо. И в аграрния бизнес е така. Обаче възниква друг въпрос: Добре, печелиш. Но до кога така ще печелиш? И тази година е особено показателна – виждаме какво се случи в Добруджа. Искам обаче да припомня и да подчертая, че за тези 30 години българското земеделие направи огромен скок, особено през последните 15-20 години. И аз съм минал лично през този процес – и като агроном, и като председател на земеделска кооперация, и като човек, който е работил в сферата на преработването и услугите, и като политик – като зам.-министър и министър на аграрното министерство. Някак бързо забравихме как изглеждаше земеделието преди няма и 20 години, бързо свикнахме да виждаме модерни машини на полето. За дигитализацията пък да не говорим. Надграждането в тази посока предстои.

- Това ли е бъдещето на земеделието?

- Иновации и дигитализация – те ще донесат пряк икономически ефект – по-ниска себестойност на продукцията и по-висока добавена стойност, съответно и по-голяма печалба. Всичко това обаче - през призмата на зелените практики. Да, Европа пак ще дава определен брой пари за преки плащания и за проекти, но само ако определен процент от тях са под знаменател „Зелена сделка“. От тази гледна точка всяко ръмжене е нелепо. С дигитализацията ще се преодолее сегашната сложност в администрирането на земеделието като бизнес. Спомням си какъв вой до небесата беше едно време, когато фермерите разбраха, че за да получат пари по САПАРД, трябва да подготвят 28 документа. Но това е въпрос и на психология. Новото плаши, тръгва се с рогата напред. До момента, в който някой не го направи и всички около него не се убедят, че в това има полза, файда.

- Не може се отрече, че доста схемаджии и субсидаджии се навъдиха, нали?

- Ако си влязъл в земеделието единствено заради субсидиите, рано или късно приключваш с него. Субсидиите и проектите имат една единствена цел – да запазят жизнени селските райони. В Европа на селските райони се гледа като на застрахователна полица на цялото общество. Защото всички помнят ужаса на последната световна война и най-страшното нещо – глад в продължение на години. Никой не иска това да се случва отново. Затова се ражда и идеята за Общата селскостопанска политика – фермерите трябва да бъдат защитени, за да произвеждат спокойно. Това са историческите европейски репери. Колкото и да се променят политиките в земеделието, дълбоката идея е тази – всеки в Европа да има храна на масата. И то качествена храна.

- У нас обаче нещата не се случиха точно така…

- Ще стане и у нас, макар и по-бавно. Няма как толкова бързо да догоним държави като Германия или Франция в земеделието. Въпрос на време е. Пак да припомня – ние за няма и 15 години изминахме път, който други европейски държави са извървели за много по-дълго време, даже и през войни са минали.

- Искате да кажете, че сегашният модел на земеделие у нас може да бъде променен?

- Освен, че в МЗХГ трябва да бъде създаден икономически блок, трябва да се поработи и с нашите външни търговски представителства, с аграрните ни аташета. Те не са изпратени там просто на една хубава службичка, а трябва да работят за интересите на българския земеделски бизнес. Ако не го правят, трябва да им бъдат създадени съответните стимули – през законодателна и нормативно приета уредба. Те не бива да се чувстват като тайни комисионери, ако съдействат български стоки да излязат на външни пазари, а държавата да регламентира това. Вярно е, че живеем в условията на свободна пазарна икономика, но държавата може да създаде стимули и механизми за подкрепа на пазара. С какъв инвестиционен ресурс разполагат нашите мащабни фермери? Ако приемем, че той е от порядъка на 15-20 млн. лева, нали си давате сметка, че на фона на световните икономически играчи това е нищо? Как да бъдем конкурентни?

- Какво земеделие тогава ни очаква?

- Убеден съм, че следващото поколение фермери – дигиталното, ще започне да прави надпроизводствени капиталови обединения – с мениджъри, които знаят как се играе тази игра. Онези, които са в обединението, ще произвеждат и ще преработват, надстроечният елемент ще брандира и ще реализира, а надолу всички ще си делят печалбата. Така се случват нещата в модерните и развити общества. Но те го правят от 20-50 години, а ние от няма и 20 години сме излезли на едни мегдан и още налучкваме такта на хорото, което те играят. Въпрос на време е. И в това отношение аз съм тежък оптимист – ще се случи и в България.

- Законът за земята и поземлените отношения през последните години е променян близо 100 пъти, и сега предстои ново законодателство – защо е толкова трудно да се намери баланс на интересите?

- Нямаме традициите на Германия, например, в земеползването. У нас земята винаги е била раздробена и в ръцете на малки собственици. След като се направи поземлената реформа, се оказа, че повечето от собствениците вече не са между живите. До 1991 година земята е била в съвсем друг режим на управление. Тя беше възстановена на собствениците, в реални граници. Онези, които искаха да работят земята, започнаха да я окрупняват. Тя се превърна в обект на търговски сделки. Появиха се нови субекти – арендатор, семейно стопанство и т. н. След влизането ни в ЕС, схемата по СЕПП създаде този ефект – колкото повече площи имаш, толкова повече субсидии взимаш. И започна щурмово наемане на земеделска земя. Като прибавим и възможностите, които даде САПАРД – за преки инвестиции в земеделска техника, това обяснява цялата картина в земеделието. В рамките на 5-6 години бяха създадени огромни стопанства – у нас, в Румъния, в източната част на Германия. Затова се заговори за тавани – за да се спре изкривяването на този процес. Едно е сигурно - предстоят големи промени в ОСП. Но няма законов механизъм, през който да се ограничават икономическата свобода и предприемачеството. Така че новите европейски политики ще минават през финансови стимули и през изискването за реформи.

- Защо още нямаме Закон за браншовите организации – мнозина смятат, че МЗХГ работи на принципа „Разделяй и владей“ и всъщност властта няма интерес от силни браншови организации? Само ние не членуваме в Копа и Коджека.

- Българинът трудно се сдружава, обикновено го прави под някакъв натиск или ако вижда файдата в това. В много от браншовите асоциации превес взимат личностни конфликти и тогава се получава роене. За да имаме представителство в Копа и Коджека, трябва структурата, която ще кандидатства, да има максимално представителство на целия аграрен бранш. Браншовите организации не бива да се държат като синдикат. Те са друго – те първо трябва да упражняват самоконтрол в сектора и едва след това да си партнират с държавата в стратегически план. Добър пример за това е Националната асоциация на зърнопроизводителите. Особено важно е да се обменят политики и с браншовите организации в другите европейски страни. Когато има сближаване на позициите у целия европейски земеделски бранш, могат да бъдат извоювани други политики, да се работи на друго ниво. Но и това е въпрос на време. Една изкуствено създадена структура - чрез закон, не вярвам, че ще върши ефективна работа. Така че проблемът не е в законодателството, а в узряването. Западните кооперативи работят на доброволен принцип и защото имат вътрешната убеденост в нуждата от това. Дания е страхотен пример в тази посока. Още през 2002 година го видях там, представете си къде са стигнали след 18 години. Основното, което ги движи е едно – икономическият интерес.

- Как оценявате работата на сегашното ръководство на МЗХГ?

- Г-жа Танева прави необходимото, понякога и повече. Африканската чума по свинете е голям икономически удар по бранша. Добро впечатление ми прави напоследък и работата на Държавен фонд „Земеделие“. От ЕК се изнервят, когато около тази институция се вдига шум. ДФЗ е касиер-счетоводител на европейските средства – трябва да работи акуратно и тихо. Политиките са ясни, европейските директиви са разписани, ДФЗ работи само на експертно ниво. Не е нужен шум. И сегашното ръководство го прави.

- Не е като да нямаше скандали – къщи за тъщи, нарушения по обвързаната подкрепа….

- Който е нарушил правилата, да си понесе последствията. Ние сме една от държавите в Европа с най-голям потенциал за селски туризъм и този сегмент трябва да се развива – като се обхване цялата верига, свързана с този бизнес – от полето до масата, с идеята да се запазят традициите и автентичният вкус. За това обаче е нужен цялостен маркетинг. А по отношение на обвързаната подкрепа, когато сателитните проверки изместят физическите, злоупотребите съвсем ще намалеят. Човек от телефона си вече управлява своята банкова сметка, времето на принтерите и на хартията свърши. Бъдещето е в дигитализацията на тези процеси.

- В държавата предстоят промени – как ще коментирате събитията от последните седмици? Фермерите се притесняват вероятно – всяка смяна на властта обикновено носи несигурност за тях…

- Промените са част от демокрацията. Надеждата на всички е промените да бъдат към добро. А фермерите се притесняват, защото има свръхадминистриране в земеделието. Безкрайните ротации и смени в администрацията не носят работен комфорт. В тази връзка си мисля, че е нужен нов Закон за държавния служител. Защото големи реформи без подготвени хора не се правят. От една страна, администрацията трябва да е защитена от политически посегателства, от друга – да има сериозни санкции за онзи, който си е позволил да залитне политически. Според мен е нужно да бъдат назначени държавни секретари с дълъг мандат, които да носят цялата отговорност за администрирането на конкретни политики. И тогава може би ще напредваме по-бързо в догонването на развитите европейски икономики. При смяна на правителствата, политическият кабинет си отива, но държавните секретари остават – за да продължи системата да работи. Животът ще ни наложи и това, убеден съм. А сега всеки, като дойде на власт, започва отначало. Това е незряло.  

Настояваме за силен бюджет на ОСП и справедливо финансиране на фермерите за прилагане на по-високите екологични изисквания, казва евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Асим Адемов

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Адемов, вече има конкретни параметри за отпускането на компенсации за фермерите по извънредната мярка „Covid - 19“ – 7 хил. евро на фермер и 50 хил. евро за преработвателно предприятие. Как и до кого ще стигнат тези пари?

- Веднага бързам да уточня - до 7 хил. евро на фермер и до 50 хил. евро за преработвателно предприятие. Това означава, че вероятно не всеки ще получи пълния размер на тази сума, в зависимост от броя на подадените заявления. Целта е подкрепата да стигне до повече от малките и средните стопани, които са претърпели загуби заради кризата с Covid – 19. Същото се отнася и до преработвателните предприятия. Министър Десислава Танева ще изработи заедно с бранша правилата и критериите, по които ще се отпускат тези пари. Те обаче няма да са на калпак, а за загуба на доход и за компенсации за извънредно направени разходи, свързани с противоепидемичните мерки по време на пандемията. Ако един фермер или едно предприятие са претърпели загуба на доход в сравнение с предишен период и могат да докажат това с документи /фактури/, ще бъдат обезщетени. Затова подпомагането ще стигне до онези, които изрядно са водили своето счетоводство и са работили на светло. Държа да подчертая, че тази извънредна хоризонтална мярка е изцяло заслуга на България и на усилията на земеделския министър Десислава Танева. В началото имаше известна съпротива срещу мярката, но българските евродепутати успяхме да убедим ЕК, че има нужда от такава подкрепа. Написах писмо до еврокомисаря по земеделие Войчеховски, в което го призовахме да бъде създаден такъв временен регламент и много от нашите колеги в комисията ни подкрепиха. Преборихме се да бъде увеличен и процентът на средствата – от 1 на 2 от неизразходваните средства от бюджета на ПРСР. Това е голяма победа за България. Мярката ще действа до края на месец юни, 2021 година.

- Имам към вас въпроси, които ни задават фермерите – ясно, че ще има преходен период от 1 или 2 години – това означава ли, че той ще „изяде“ част от следващия програмен период и от къде ще дойде финансирането по време на този преходен период?

- Още не са приключили преговорите за многогодишната финансова рамка /МФР/. На този етап има решение преходният период да е 1 година, но ако се наложи, той може да бъде удължен на 2 години. Относно парите по Предходния Регламент - реално през 2021 плащанията ще са от новата бюджетна рамка на ЕС, но на нивата, заложени за 2020 година, защото още нямаме приета окончателна финансова рамка. За държавите, които трябва да довършат изпълнението на ПРСР, но не са им останали средства, ще могат през 2021 да приключат дейностите с парите от новата МФР. Но всичко това не означава, че преходният период ще „изяде“ парите от новия. Целта е да се осигури плавен преход между сега действащата и новата ОСП, без това да бъде в тежест на фермерите - т.е. да има непрекъснатост на плащанията до влизане на новите правила в сила - вероятно от 1 януари 2022 или 2023 година.

- Брюксел определи безпрецедентен спасителен пакет от 750 млрд. евро за възстановяване от кризата след Covid – 19 – вярно ли, е че 16 млрд. евро ще бъдат заделени за земеделие и на какъв принцип ще се отпускат тези пари?

- Наистина около 15 млрд. евро от тези 750 млрд. евро са предвидени за увеличение на бюджета на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Това обаче минава през призмата на постигането на целите по отношение на климата и на околната среда. Няма как тези пари да не са обвързани със зеления курс, по който Европа вече афишира, че поема. А парите, които България трябва да получи по възстановителния пакет са около 15 млрд евро, като нека припомня, че пакетът още не е гласуван. Нека обаче никой не си представя, че Европа ще ни сложи парите в чувал, ще ни ги даде и ние ще правим с тях каквото си искаме. Срещу всяко евро трябва да стои идея, проект за реформа в даден сектор – съживяване и растеж на икономиката, нови работни места, внедряване на иновации. И това касае всички области на икономиката. Крайната цел е по-високи доходи, по-добър живот за хората.

- Това какво означава реално за земеделските производители?

- Означава, че ще има изисквания за по-чисто земеделие, за по-малко пестициди, за по-малко наторяване, за биоразнообразие. Зеленият пакт неминуемо ще даде отражение и при разпределението на тези средства.

- Българските фермери вече са запознати с двете стратегии „От фермата до вилицата“ и за запазване на биоразнообразието – важно е да уточним в какъв период от време ще се разположат те?

- Зеленият пакт е със заложени дългосрочни цели, но те ще се изпълняват стъпка по стъпка. До 2050 г. Европа трябва да достигне нулеви нива на произвежданите парникови газове. До 2030 година трябва да бъде намалено с 50% използването на пестициди, поне с 20% да се намалят изкуствените торове и препарати и поне 25% от земеделските площи да преминат към биологично производство. Всичко това не означава забрани и санкции, а поетапна работа. Стратегията „От фермата до вилицата“ има за цел не просто да щади природата и околната среда, но да щади и човешкото здраве – като се консумира по-качествена храна.

- Каква е цената, която земеделците ще трябва да платят за Зелената сделка – икономисти казват, че няма как да се прави рентабилно и пазарно ориентирано земеделие и в същото време да се прилагат щадящи екологични практики?

- От Европейската народна партия, крайнодесните, либералите сме изтъквали подобни аргументи и в комисия, и в пленарна зала. Настоявали сме за по-малки проценти и за по-дълъг период в постигането на целите на Зеления пакт. Но в крайна сметка, при гласуването в Европейския парламент надделя желанието на онези гласове, които са за по-зелена Европа – зелените, крайнолевите и въобще – лявата част на залата. Може би има известна доза популизъм в тези решения, но такива са реалностите в момента в Европейския парламент. Ние смятаме, че ако ще се върви към изпълнението на Зеления пакт, трябва да си поставим реалистични срокове и постижими цели, за да не останат те само на хартия - като едни красиви пожелания. А фермерите трябва да бъдат достатъчно добре финансово стимулирани, за да пренастроят своите производства – да си закупят всичко необходимо, включително и земеделска техника.

- Ще бъдат ли въведени тавани на плащанията за фермерите – има ли дебат по този въпрос в Европейския парламент?

- Приетият текст от ЕП към месец май 2019 година е за таван от 100 000 евро, но преговорите продължават. Лично съм питал предишния еврокомисар по земеделието Фил Хогън защо има неравнопоставеност по директните плащания между отделните страни-членки, между Източна и Западна Европа. Той беше директен човек и ми отговори следното: „Ами, въведете тавани и ще получите по-справедливо разпределение на европейските субсидии“. В момента разискванията в парламента са посветени на новата зелена архитектура на ОСП. Наред с агро-екологичните мерки по Втори стълб (развитие на селските райони), ще се въведат т.нар. еко-схеми в Първи стълб, а директните плащания ще бъдат обвързани със спазването на основни стандарти и изисквания по отношение на климата и околната среда, общественото здраве, здравето на растенията и животните, както и хуманното отношение към животните. Според мен би било добре плащанията за прилагане на по-високите екологични изисквания (напр. еко-схемите) да бъдат извадени от тавана, за да има стимул за прилагането им.

- Коментират ли се в Брюксел българските скандали в земеделието от последните дни?

- Не, този случай не получи гласност в Европарламента. Дори и с онези думи, че ако българските производители правят нарушения, то това не е за хвалба, министър Танева показа своята загриженост за българските фермери. И я подкрепям не защото сме съпартийци, а защото тя наистина полага големи усилия. Атакуваха я грозно и брутално, тя определено не заслужава такъв удар. Корона кризата ни показа едно – че трябва да се научим да живеем по правила. Не може едни да карат през просото, други да работят на светло, а накрая всички да искат европейска подкрепа и солидарност.