Това е залегнало в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) през 2014-2020 г.

Безкомпромисни изисквани към безопасността на храните, увеличаването на производството на биохрани и засиленият контрол върху качеството на храните ще са сред основните приоритети на Българската агенция по безопасност на храните в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) през 2014 - 2020 година, каза Професор Пламен Моллов, изпълнителен директор на БАБХ.
За насърчаване и развитие на малкия и среден бизнес и подпомагане на селския туризъм в България, БАБХ инициира изменение в чл. 120, т. 3 от Закона за туризма, като се предвижда, обособените места за хранене, части от помещение или дворове на категоризирани къщи за гости, стаи за гости и хостели, където се извършва приготвяне, обработване и съхранение на храна в домашни условия за лична консумация да не подлежат на регистрация по чл. 12 от Закона за храните.
Стратегическите цели на Агенцията за следващия програмен период са повишаване качеството на произведените в България храни и възвръщане на доверието на българските потребители, мерки за насърчаване към производство на храни с традиционен характер, намаляване на административната тежест и улесняване на достъпа на производителите до националния пазар, това стана ясно на двудневна конференция за новата обща селскостопанска политиката, ОСП през периода 2014 - 2020 г. в представителството на Европейската комисия в България.

Публикувана в Бизнес

В периода от 2015 до 2020 г.българските фермери ще получат повече директни плащания от колегите им в Австрия. Това показват данните от разпределението на бюджета по общата селскостопанска политика до 2020 г., обявен миналата седмица, пише farmer.bg.
 
През 6-годишния период за България са планирани над 4,5 млрд евро субсидии по първия стълб. Малко над 4,1 млрд. евро е разпределението за Австрия. 
 
Разликите в системата за подпомагане между старите и новоприетите държави членки е съществена и затова не може да се прави механично сравнение. Затова и като стара държава-членка Австрия получава повече субсидии по програмата за селските райони. 
 
Бюджетът за Австрия ще надхвъри 3,9 млрд. евро, докато българската подкрепа за селските райони ще се вмести в малко над 2,2 млрд. евро.
 
Еврозаконодателството е търпяло промени в различните периоди на присъединяване на отделните държави. С предимство се ползват основателките на европейската общност, които най-дълго време са внасяли и членски внос, затова и помощта за техните земеделски производители е по-голяма.
 
Това обяснява и значително по-ниски директни плащания за българските и румънски фермери, получавани през първия програмен период. С последните промени в еврозаконодателството обаче тази разлика постепенно ще се стопява. 
 
Към 2016 г. българските и румънски фермери ще получат около 60% от субсидиите на старите държави-членки. След този срок те ще нарастват. 
 
Затова и бюджетът за директни плащания на България и Румъния за разлика от останалите държави членки ще расте прогресивно до 2020 г.
 
Така през 2015 г. родните земеделци ще получат над 642 млн. евро по първия стълб на селскостопанската политика, като през 2020 г. те ще надхвърлят 796 млн. евро. 
 
Подобна е ситуацията и за Румъния, която общо за периода ще разчита на близо 10,5 млрд. евро. През 2015 г. директните плащания в северната ни съседка са изчислени за над 1,4 млрд. евро, а през 2020 г. ще надхвърлят 1,9 млрд. евро.
 
В същото време Унгария, която беше приета 4 години преди нас и също е с развито земеделие, през следващия програмен период ще получи общо над 7,6 млрд. евро., но тези средства няма да нарастват. 
 
Увеличение на директните плащания е предвидено още за прибалтийските държави Литва, Латвия и Естония, както и за Словакия. За Словения обаче годишно средствата ще намаляват и от 138 млн. евро през 2015 г. ще паднат на 134 млн. евро през 2020 г.
 
Най-голям бюджет за директни плащания през периода отново се пада на френските фермери, които за 6-те години ще си разпределят над 45 млрд. евро, следвани от германските – 30,5 млрд. евро и английските земеделци – 21,4 млрд. евро.
 
От бившите социалистически държави най-много средства ще получат полските фермери – над 18 млрд. евро. През 2015 г. им се полагат над 2,9 млрд. евро, а през 2020 г. - над 3 млрд. евро. 

 

Публикувана в Новини на часа

Николай Вълканов
Институт по пазарна икономика

Въпреки че подробните разбивки официално все още липсват и така направените предложения биха могли да претърпят известни промени, средствата за земеделие от националния бюджет за 2014 г. вече добиха очертания.
Първото, което прави впечатление, е, че разходите за администрация (текущи и капиталови разходи на Министерство на земеделие и храните) са чувствително намалени - с 13,1% до 209,4 млн. лв. Същевременно нараства директната подкрепа за земеделските производители - националните доплащания ще достигнат 263 млн. лв. спрямо 254 млн. лв. (след актуализацията на бюджета за тази година и отделянето на допълнителни 15 млн. лв. за тютюн и зеленчукопроизводство). Ако към тях се добавят и преотстъпените 84 млн. лв. за акциз на горивата, селското стопанство отново става един от глезените сектори в икономиката. Въпреки готовността на правителството да кляка веднага щом някой бранш плесне заплашително с ръце, всъщност никой в сектора не изглежда доволен.
ОРЯЗВАНЕТО НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ РАЗХОДИ
със сигурност е добра новина - ако се отделя публичен ресурс за подпомагане на земеделието, то е по-добре той да отива в производителите, а не за издръжката на чиновници. Намалените разходи в подопечните на министър Греков ведомства говорят, че догодина ще започнат съкращения в опит за оптимизиране на безбройните структури към МЗХ. Във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити (ВРБК) към министерство на земеделието работят над 8000 души по справки с устройствените им правилници при общ брой на наетите в сектор "селско, горско и рибно стопанство" малко над 72 000 души към септември 2013 г. по данни на НСИ. На този фон съкращенията изглеждат наложителни, но успоредно с това трябва да се даде възможност на ВРБК реализираните собствени средства да остават в тях, за да се създават стимули за работа, както и да се осигури повече автономност.
ПОМОЩИТЕ ЗА ТЮТЮНОПРОИЗВОДСТВОТО - НЕОПРАВДАНО ВИСОКИ
По отношение на средствата, предназначени за национални доплащания, специфично подпомагане и одобрени схеми за държавни помощи, засега се предлага 88,5 млн. лв. (малко над една трета от всички средства) да отидат за подпомагане на тютюнопроизводството - спорно и изцяло политическо решение, което сме коментирали неведнъж. То е особено неоправдано с оглед либерализацията в сектора, която създаде предпоставки производителите да получават по-добри възможности за реализация. По данни на Евростат, средната цена на изкупувания тютюн в страната се е повишила с 15% през 2012 г. спрямо 2011 г.
За животновъдството са отделени 60 млн. лв., което още повече разбуни духовете в бранша. Запазва се плащането на глава, което не стимулира преструктурирането в сектора, а същевременно се изострят отношенията между различните подсектори (на принципа всички срещу тютюнопроизводителите).
НАЦИОНАЛНИТЕ ДОПЛАЩАНИЯ НА ПЛОЩ
като практика са в резултат от сделката между правителството и зърнопроизводителите. Средствата - около 32 млн. лв. - са пренебрежими от гледна точка на самите стопани (пада се по по-малко от лев на декар), но са величина от гледна точка евентуалното им алтернативно приложение и можеха спокойно да се пренасочат към друго перо.
Все още няма яснота какви средства ще бъдат отделени за зеленчукопроизводители и овощари, но има основания да се смята, че ще бъдат близки до тазгодишните или малко по-високи.
Изглежда ще се запази порочната практика на
ОБЛЕКЧЕНО ДЪРЖАВНО КРЕДИТИРАНЕ НА СЕКТОРА
То още повече отдалечава фермерите от реалния бизнес и дългосрочно намалява тяхната конкурентоспособност. Особено в животновъдството, където един много сериозен дял на кредитите са проблемни.
Като цяло бюджетът не отразява някаква стратегическа политика по отношение на сектора, а по-скоро дава представа за лостовете на влияние на отделните браншове и кой какво е успял да получи, притискайки правителството. Резултатът ще се види идната година и няма да се хареса на никого.

Публикувана в Коментари

За 2014-2020 г. ЕС е заделил за финансиране на селскостопанската политика 36,2% от всички средства в бюджета. За сравнение през настоящия период те са 39,4%. Общата сума на парите за земеделие за следващите седем години е 386,9 млрд. евро. Предложението на Брюксел е 281,8 млрд. евро за директните плащания и 89,9 млрд. евро за развитие на селските райони. Предвижда се за изследвания, иновации и обучение на фермерите да бъдат похарчени 4,5 млрд. евро, а за мерки за подобряване сигурността на храните 2,2 млрд. евро. В бюджета са предвидени още средства за най-бедните, за компенсиране на щетите от глобализацията ( по 2,5 млрд. евро), както и резерв срещу лоши реколти от 3,5 млрд. евро.

Публикувана в Новини на часа

Мария Габриел:  В новата селскостопанска политика  страните-членки  ще имат голяма отговорност  за адекватни решения според нуждите на сектора

 

Днес Европейският парламент окончателно гласува постигнатото споразумение за реформа на Общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 г. С този решаващ вот се финализира тригодишната работа за промени в законодателството, оформящи визията на селскостопанската политика на ЕС за следващите седем години.

Преди гласуването се проведе дебат в присъствието на комисаря по земеделие Дачиан Чолош, по време на който членовете на Европейския парламент дадоха своята оценка за взетите решения относно бъдещето на ОСП.

В дебата участва и българският евродепутат Мария Габриел от групата на ЕНП, член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, пряко ангажирана със законодателната работа по реформата на ОСП от самото начало. Тя приветства европейските институции за договорената по-справедлива, по-зелена и по-гъвкава селскостопанска политика, отчитайки приноса на Европейския парламент като пряк защитник на интересите на европейските земеделци.

„Постигнахме добри компромиси. Във връзка с директните плащания е важна извоюваната по-голяма гъвкавост между стълбовете, по-голям размер на обвързаното с производството подпомагане. Това е добро послание за животновъдите, зеленчукопроизводителите и овощарите”, заяви Мария Габриел.

Тя отбеляза и решенията в полза на младите фермери, които са приоритет в ОСП. Задължителната схема за младите селскостопански производители е сигнал за ангажимента към бъдещето на европейското земеделие - ясни цели, иновации и конкретни действия могат да задържат младите в сектора.

„Разбира се, останаха и нотки на разочарование. Пчеларите, розопроизводителите, тютюнопроизводителите можеха да намерят място в първи стълб, защото става дума за справедливост между секторите и за работни места. Но не бива да бъдем фаталисти. Има програма за развитие на селските райони, има доброволни схеми, които позволяват адекватно да се отразят националните специфики.”, подчерта българският евродепутат.

На финала Мария Габриел подчерта голямата отговорност на страните-членки за адекватни решения според нуждите на земеделския сектор. „Страните-членки следва да определят мерки, които да бъдат ефективни при прилагането им, в диалог със земеделските производители. Само така ще постигнем една по-успешна Обща селскостопанска политика.”, заключи евродепутатът.

Публикувана в Новини на часа
Вторник, 19 Ноември 2013 12:41

Пари от Брюксел 2014

През 2014 г. заложените директни субсидии на българските фермери от ЕС са за общо 1 298 млрд. лева, като нарастването е договорено още при присъединяването. Това е увеличение спрямо настоящата година, когато те бяха малко под 1,1 млрд. евро.  Фермерите ще кандидатстват отново през пролетта за финансирането.

В новата ОСП е предвидено 13 на сто от субсидиите (почти 170 млн. лв) да могат да се ползват за т.нар. схеми, свързани с производството (за животновъдство, зеленчуци, плодове). Тъй като новите правила са предвидени да влязат в сила от 2015 година, догодина това не може да се случи. Последното решение на ЕС е през преходната 2014 година държавите членки да могат да избират да насочат половината от допустимата сума за подпомагане към уязвими производства.

Това означава, че България може през следващата година да даде 6,5 на сто от близо 1,3 млрд. лева сибсидии (85 млн. лева) за подпомагане на животновъдството, овощарството и производството на зеленчуци. Преди дни от земеделското министерство обявиха, че ще се възползват от тази възможност, като това обещание е залегнало и в споразумението между министрите на земеделието и финансите и протестиращите животновъди.

В новият програмен период ЕС предвиждаше въвеждането на таван на субсидиите за най-големите фермери, но такъв по-скоро няма да има. Предвидено е за 2015-2020 г. да се въведе намаление на субсидиите с минимум 5 на сто за фермерите, получаващи нсад 150 хил. евро годишно. При последните преговори обаче бе приета и друга възможност и тя е да се въведе т. нар. преразпределително плащане, чиято цел е да насърчи най-малките производители.

Така България може да плаща по-висока от средната субсидия за регистрираните първи 30 хектара в стопанството, като тази схема може да започне да се прилага още от следващата година. Засега не е ясно дали страната ни ще се възползва от тази възможност, нито дали има готовност да започне да я прилага.

Публикувана в Новини на часа

За политика в земеделието, която да укрепи дребния и средния бизнес и да развие интензивните отрасли

Проф. д-р.Трифон Дарджонов
6. Какво да включва новата, по-добрата политика?
На първо място следва да поставим въпроса с ограничаване на свръх уедряването на земеделските площи (било арендувани, било като собствени). Като горни граници следва да приемем 6 000 до 10 000 дка в зависимост от района, а като допустими горни граници да възприемем 12 000 до 20 000 дка при положение че имат осигурени минимум 60 ЖЕ на 1000 дка. За да имаме повече животновъдство и други интензивни отрасли, стопанствата ще трябва да са по-дребни от посочените като допустими размери. Следователно едрите стопанства над посочените като критичните граници ще трябва станат по-дребни. Това показва световната практика на богатите страни. Как да стане това раздробяване е политически проблем, които може да се реши само при добро познаване на фермерското земеделие в богатите страни и при наличие на политическа воля да направим България като тях. Това включва и възприемането на горната граница и скалата на субсидиране предложена от ЕК. Позицията на България, като най-засегната от досегашната грешна практика, трябва да бъде, субсидиите на площ от ЕК да се отпускат върху цялата използвана земеделска площ, а страните членки да ги разпределят на имащите право стопани, според особеностите и нуждите на отраслите в страната, по предварително заявени правила, които отразяват националните приоритети и духът на ОСП на ЕС и възприетите ограничения.
На второ място, да се усъвършенства системата за субсидиране, като се повиши значително частта, която отива за интензивните култури. Колкото повече помощите се свържат с интинзификацията, толкова по-добре, защото ще стимулира качествената работа. Това ще важи на първо място при определянето на относителният дял на помощите за отраслите, които при нас са сериозно де балансирани. При сегашното съотношение на отраслите, и надхвърлящите вече 1.3 милиарда лева директни плащания, разпределението примерно трябва да е приблизително така, 800 милиона за площите, допълнително 300 милиона за животновъдството и 200 милиона за зеленчуци и плодове. При това положение от 800-те милиона за площите, около 600 ще отидат към зърно производството и маслодайните,150 чрез площите към животновъдството и 50 милиона към зеленчуците. Така парите за животните ще станат 450 милиона, а за зеленчуци и плодове 250 милиона. Тогава всички ще получат почти еднакъв процент отнесено към стойността на създаваната продукция, т.е ще бъдат изравнени зърно производството, със животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарството.
На трето място стои въпросът, как да се разпределят тези много пари, за интензивните отрасли за да се получи очаквания ефект. Трябва да спре порочната практика помощите да се дават на глава и да се слага толкова високо долната граница както е до сега. Например: не по-малко от 5 крави за месо и 10 крави за мляко, или 20 овце или кози и т.н.. Това е пак остатък от непознаването на фермерското земеделие и фаворизиране само на едрото. С помощи следва да бъдат осигурени по принцип всички, и дребни и едри. Но, по-съществен е въпросът как да се разпределят помощите за стопаните. Най-правилно е това да става според създаваната продукция, а не на глава, както е сега. Сега 200 лв. се дават за крава с 3000 кг млечност и със 10000 кг. Еднаква е сумата за новородено теле и за угоено до над 400 кг, поради което над 200000 телета се колят още след раждането. Това подтиска стремежът към висока млечност и повече месо.
На четвърто място в тази нова политика, ще трябва да се помисли за разпокъсаното ползване на нивите (на много места в землището), което сериозно влошава ефективността на обработката и реализирането на собствеността на земята. Най-после трябва да се осъществи комасацията.
И на последно място ще трябва да се помисли за усъвършенстването на управлението на т.н. земеделски кооперации, които почти запазиха традициите от миналия период. Не случайно новите кооперациите от 3200 останаха 940. Това се случи поради робуване на старите форми на взаимоотношения. Сега те трябва да станат съвременни земеделски предприятия с кооперативно ръководство, което наема за определен период стопански ръководители за водене и организация на производството, а отношенията им с хората собственици на земя да бъдат като между арендатор и арендодатели. Държавната подкрепа не бива да бъде различна за кооперации, за частни стопани и арендатори. Всички трябва да бъдат поставени на еднаква основа, без привилегии.
7. Да укрепим дребния и средния бизнес в земеделието?
Ние, като граждани и обществени организации, също дължим много на земеделието за да заработи то като съвременно фермерско земеделие. Не бива да забравяме, че колкото и да се усъвършенства системата на субсидиране, най-добрата гаранция за успеха на фермерското стопанство, е осигуряването на свободен пазар при изкупуване на продукцията. Защото, ако сега интензивните отрасли, животновъдство, зеленчуци и плодове и при дребните стопани непрекъснато се свиват, то главната причина е ниските изкупни цени. Малкото субсидии е вторична причина. Това ще се промени само след създаването на фермерските кооперации, които са гръбнакът на съвременното европейско земеделие и земеделието на САЩ. Ние, обикновените хора ще трябва да сме инициаторите за тяхното създаване, а министерството, ще трябва да помага, като създаде специален отдел за организиране и наблюдение на пазарите със земеделски продукти. Основен инструмент и помощник на този отдел ще бъдат фермерските кооперации, затова отделът ще трябва да работи за тяхното създаване и укрепване, чрез изграждане на широка мрежа от фермерски кооперации, които да си изградят централно ръководство.
Това ще ни даде възможност да станем членове на най-мощната фермерска организация в ЕС, COPA COGECA. Ето пример с един от нейните членове, млечните кооперации. Само 5 от тях, са изкупили в периода 1999-2011 г средно 34 милиона тона мляко годишно от общото изкупвано количество за ЕС-15 от 118 милиона тона. Средната изкупна цена за ЕС за тези 13 години е 30.5 ERU/100 кг, а от кооперативите е средно 31.1 ERU, или +1.97 %. Много или малко е това? Не е много като пряка печалба, но косвената печалба е по-важна, защото наличието на кооперативите влияе за подържането на по-добри цени общо за бранша. Ето това липсва при нас, и се мъчим без успех да замразяваме цените.
Следователно предстои ни много образователна работа за да станат нашите стопани и административните ръководителите на земеделието убедени привърженици на фермерското стопанисване. Едва тогава ще направим съвременно ефективно земеделие, в което със закрила се ползват всички, и дребните и средните и едрите, но само когато се занимават с интензивно земеделие и допринасят за обогатяването на отрасъла.
Всички тези проблеми на земеделието за които стана дума в статията, трябваше да намерят решение в Стратегията за устойчиво развитие на земеделието до 2020 г. За съжаление в този документ от над 350 страници, който беше публикуван през месец август т.г. и сега се обсъжда на различни форуми има много неща, но не са разгледани именно тези въпроси, засягащи самото създаване и съществувание на фермерското земеделие. Така както я караме скоро няма да имаме съвременно земеделие. Аз бия тревога! Престъпление е повече да бездействаме.
(Край)

Публикувана в Животновъдство

През новия програмен период младите фермери на възраст до 40 години ще могат да си разпределят до 2% от националния пакет, който се полага за България по линия на първия стълб за подпомагане.
 
Или ако сега годишно директните плащания за страната достигат 1 млрд. лв., това би означавало, че само младите фермери годишно ще усвояват по 20 млн. лв. 
 
След 2014 г. директните плащания ще надхвърлят сегашния бюджет, което означава, че фермерите до 40 години ще могат да разчитат на около 30-40 млн. лв. годишно. Тези допълнителни средства ще се изплащат в продължение на пет години. Извън тази помощ се предвиждат субсидии и по програмата за селските райони.
 
Дребни фермери
 
Дребните фермери също ще разчитат на специална схема за подпомагане. Бюджетът ще бъде в размер на 10% от националния пакет, което при сегашните условия означава 100 млн. лв. за година. 
 
Това означава, че всяко стопанство ще получава между 500 евро и 1 250 евро за година, независимо от размера на стопанството.
 
Държавите-членки могат да избират измежду различни методи за изчисляване на тези плащания. Системата за подпомагане ще бъде опростена не само за земеделските производители, но и за администрацията, съобщават от пресцентъра на ЕК.
 
Тези стопанства ще бъдат освободени от изискванията за задължително прилагане на екологични практики или за кръстосано съответствие на културите. 
 
Ще има финансиране и за предоставяне на съвети за започване на бизнес, за икономическо развитие и за преструктуриране на регионите, като особено внимание ще се обръща на перспективните малки стопанства.
 
Животновъди и зеленчукопроизводители
 
След 2014 г. българските животновъди и зеленчукопроизводители ще разчитат на така наречените субсидии, обвързани с производството.
 
България извоюва пакетът да бъде 13%. Още 2% ще се разпределят между производители на протеинови култури (соя, боб и др.)
 
Големи фермери
 
На този етап все още българското правителство не е обявило по какъв начин ще намалява директните плащания за големите стопанства. Решението на Европейската комисия до този момент е, че плащания над 150 000 евро трябва да бъдат редуцирани с най-малко 5%.
 
По решение на самите правителства се дава възможност да ограничат сумите, които всеки отделен фермер може да получи, като бъде поставен таван на допустимите субсидии от 300 000 евро. Решение, което българската асминистрация все още не е обявила.

 

Публикувана в Новини на часа

Евродепутатът Мария Габриел обяви, че стои зад искането на пчеларите да се третират като малки земеделски производители. Така те ще могат да получават между 500 и 1250 евро годишно. Въпросът бил поставен пред нея на Международния фестивал на меда в Несебър. Финансиране в такъв размер би позволило на българските пчелари да подпомогнат производството си, да подменят пчелните кошери, да бъдат по-конкурентоспособни и популяризират по-успешно качествата на българския мед. Това заяви Габриел на кръглата маса с тема “Европейското финансиране за периода 2014–2020“, която ГЕРБ организира в Сливен. В обсъждане по темата се включиха и  Бойко Борисов, зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов и други.
 
Мария Габриел, която е член на Комисията по земеделие в Европейския парламент, презентира основните моменти от новата Обща селскостопанска политика за следващия седемгодишен период и важните за българските земеделци решения.
 
„На 30 септември в Комисията по земеделие гласувахме резултатите от преговорите между Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета по последните точки от новата Обща селскостопанска политика на ЕС. Защитихме много важна за България разпоредба по отношение на преходната 2014 г. – обвързаното с производството подпомагане да бъде до 13%, ако страните-членки са прилагали СЕПП до 31 декември 2014 г. България попада именно в тази категория, което ще даде възможност за подпомагане на чувствителни сектори като зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството”, информира Мария Габриел.
 
Габриел подчерта и друг важен момент – приетата по-голяма гъвкавост между стълбовете на ОСП за преходната 2014 година. Страните-членки ще имат възможност да прехвърлят 15% от директните плащания към програмите за селските райони, както и 15% от средствата за развитие на селските райони към директните плащания. Група страни, сред които и България, ще могат да прехвърлят до 25% от средствата за развитие на селските райони към директните плащания, което е в полза на българските земеделци.

Публикувана в Новини на часа

Комисията по земеделие на Европейския парламент гласува резултатите от преговорите по новата Обща селскостопанска политикаКомисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) гласува резултатите от преговорите между Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета по Общата селскостопанска политика за периода 2014 – 2020 г., информира българският евродепутат Мария Габриел от групата на ГЕРБ/ЕНП. На неформална среща през миналата седмица, преговорните екипи на трите институции успяха да постигнат политическо споразумение по последните точки от новата Обща селскостопанска политика, свързани с Многогодишната финансова рамка. 
 
Трите институции се договориха за по-голяма гъвкавост между стълбовете на ОСП. По този начин страните членки ще имат възможност да прехвърлят 15% от директните плащания към програмите за селските райони, както и 15% от средствата за развитие на селските райони към директните плащания. Мария Габриел подчерта важния момент, че страни като България, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания, Швеция и Обединеното кралство ще могат да прехвърлят до 25% от средствата за развитие на селските райони към директните плащания. 
 
Що се отнася до процентите на съфинансиране за развитието на селските райони, по време на преговорите беше прието искането на Парламента да се увеличат средствата за по-слабо развитите региони, най-отдалечените райони и малките острови в Егейско море до 85%.
 
Във връзка с налагането на таван на директните плащания беше договорено той да бъде минимум 5% за суми над 150 000 евро с възможност за дерогация.
 
За да има по-голяма справедливост по отношение на външната конвергенция, националните пакети за преки плащания за всяка държава членка ще бъдат постепенно адаптирани, така че пакетът на държавите, където средният размер на плащанията в момента е под 90% от средната стойност за ЕС, постепенно ще бъде увеличен с 1/3 от разликата между настоящата стойност и 90% от средната стойност за ЕС., информира евродепутатът Мария Габриел. 

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта