Малките фермери определено са били дискриминирани досега за сметка на едрите производители, каза в Смолян земеделският министър проф. Иван Станков."Определено считам, че в цяла Европа е имало такава тенденция да се стимулира по-едрото, по-крупното, сега се налага другата тенденция и се отнася за всички страни", заяви още  министърът.

Затова държавата ни щяла да настоява в следващите два месеца пред Брюксел да се сменят критериите за нашето животновъдство, засягащи малките ферми и младите фермери, каквито били и приоритетите в европейската програма.

"Досега всичко беше насочено към зърненото производство, оказва се че така е в цяла Европа, но зърненото производство не носи допълнителни работни места, не носи добавена стойност, то е важно значимо и ние го подкрепяме, но ще включим и останалите като важни приоритети", каза Станков.

Служебния кабинет ще се ограничим до най-същественото, а то е залагането на точни приоритети по общата селскостопанска политика, която да заявим пред Брюксел и на база на тях да разработим наша аграрна политика, защото страната ни няма разработена такава, заяви Станков.

Затова като приоритети ще настояваме да се включат т. нар. по-слаби производства, сред които е планинското земеделие и животновъдство.

Станков заяви, че съществения проблем в момента са малките и средни ферми, като критерият за броя животни, при които могат да се ползват субсидии, при всички случаи трябва да бъде коригиран и трябва да има специален акцент върху планинското земеделие и животновъдство.

Досега изискването за да получават субсидии е да имат минимум 10 крави, а в Родопите почти всички стопанства са с по-малки, каза на среща със местните земеделски производители министърът.

"Имаше доста голяма съпротива от по-едрите производители, но все пак успяхме да заложим това като решение на консултативния съвет да се стимулират тези стопани, които имат три и нагоре крави, за овцете още не сме определили точната бройка, но най-дребното ние ще се опитаме да го стимулираме, защото то е заложено като приоритет в общата селскостопанска политика на ЕС", каза Станков.

Той обяви, че ще се търси промяна на схемата за плащане, като вместо досегашното единно плащане на площ,  ще се толерира субсидиране на произведена продукция,както е в целия ЕС.

Това било залегнало в новата обща селскостопанска политика в периода 2014- 2020. Според Станков изравняването на нивото на субсидиите ще стане през 2017-2018. На този етап за България и Румъния се предвиждат повече средства за директни плащания, които ще достигнат до 1.1 милиарда лева. При всички други страни се намаляват.

Публикувана в Новини на часа

Както е известно министрите на земеделието на Европейския съюз постигнаха на 19 март тази година в Брюксел важно споразумение преди ключовите преговори за бъдещето на Общата селскостопанска политика.

Сега преговорите ще продължат от 11 април, когато представители на Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия ще се срещнат, за да търсят съгласие по крайния текст. До кога ще продължи всичко, не се знае - може и до юни, казват европейските наблюдатели.

Докато България изрази нескрито задоволство от приетия общ подход от страна на Съвета на министрите, държави като Словакия и Словения отказаха да подпишат документа, предаде EurActiv, защото не смятат, че се е стигнало до справедливо споразумение за тях.

Защо министрите на Словакия и Словения отказаха да сложат подписи?
Стана ясно, че те са на мнение, че страните им не са получили справедлива сделка на този етап и ще се надяват, когато на 11 април започнат преговори по крайния текст, да наложат някои промени. В същото време и екоактивисти изразиха недоволство и разкритикуваха споразумението от 19 март в Брюксел.

Те заявиха, че са изоставени усилията на Еврокомисията за задължителни стандарти за "озеленяване" на земеделието - това е становището на Европейската екологична служба.

Публикувана в Новини на часа

Повече пари за малките и млади фермери, по-малко бюрокрация, предвижда последната позиция на Европарламента.

Разходите за селско стопанство представляват около 40% от годишния бюджет на Европейския съюз, а аграрната политика е една от централните за ЕС от самото начало на европейския проект за сътрудничество. С присъединяването на 12 страни-членки към ЕС през 2004 г. и 2007 г. стана ясно, че тя ще трябва да бъде адаптирана към новите предизвикателства. Реформата на аграрната политика следва да влезе в сила от януари 2014 г. заедно с новата многогодишна финансова рамка.
За първи път, за да влезе в сила новата финансова рамка, тя трябва да бъде одобрена от Европейския парламент, Еврокомисията и Съвета на земеделските министри на държавите членки. Всички те имат еднакво право на глас. Целта е новата ОСП да бъде напълно демократична и сраведлива. Но тромавата процедура забавя приемането на финсовата рамка неимоверно и отсега е ясно, че новата ОСП няма да стартира преди 2015 година.
Освен това Европейският парламент не приема споразумението по общата финансова рамка на държавните глави, постигнато през февруари. Според тях, то не отразява приоритети и безспокойствата, които са изразили гражданите на Европа. В Страсбург Евродепутатите си възложиха мандат и определиха рамката на ОСП, която ще получи подкрепата на Евродепутатите.  

РАМКАТА, КОЯТО ГЛАСУВАХА В ЕВРОПАРЛАМЕНТА
„Намерихме точният баланс между сигурността на хранителните продукти и опазването на околната среда, така, че новата Общата земеделска политика да може да даде повече преимущества на гражданите на ЕС. Но тя също така трябва да бъде по-малко бюрократична и по-честна към фермерите, а освен това да им помогне да се справят с кризите на пазарите на земеделска продукция”, каза президентът на Комисията по земеделие Паоло Де Кастро след гласуването.
ПО-ЧЕСТНИ И ПРОЗРАЧНИ ФОНДОВЕ ЗА АКТИВНИТЕ ФЕРМЕРИ
Разликите между страните членки на ЕС по отношение на нивата на финансиране трябва да бъдат намалени по-бързо отколкото Европейската Комисия предложи. В нито една страна-членка на ЕС фермерите не бива да получават по-малко от 65 % от средните плащания за ЕС.
Парламентът гласува също за публикуването на списък с получателите на субсидии от ЕС, с включен списък на собственици на земя, такива като летища и голф-клубове, които автоматично трябва да бъдат изключени от плащанията, освен ако фермерството е значителна част от техния доход. Страните членки могат да разширяват този лист.
ПОВЕЧЕ ПАРИ ЗА МАЛКИТЕ И МЛАДИТЕ ФЕРМЕРИ
Младите фермери трябва да получават 25 % повече плащания за максимум 100 хектара, а страните членки могат допълнително да ги подпомагат.
НО ПО-МАЛКО ЗА ГОЛЕМИТЕ ...
Парламентът одобри планът на Комисията да постави таван на плащанията към фермите до  €300 000, и значително да намали плащанията за онези, които получават повече от 150 000.   Но това ограничение няма да важи за кооперативите, които разпределят плащанията към своите членове.
ПО-ГЪВКАВО ПОЗЕЛЕНЯВАНЕ
Членовете на Европейския Парламент се съгласиха , че 30 % от националния бюджет за директни плащания трябва да бъде обвързан със зелените мерки, но подчерта, че тези мерки трябва да бъдат направени по-гъвкави и въведени постепенно. Трите основни фактора – диверсификация на културите, поддържане на пасища и създаването на екологично ориентирани райони, трябва да останат, но с определени изключения, например, да зависят от размера на фермата.
ПОМОЩ НА ФЕРМЕРИТЕ ПРИ КРИЗИ
За да се подпомогнат фермерите да се справят с нестабилността на пазарите и да се засили позицията им при определянето на цените, фермерските организации трябва да получат нови правомощия и да им се позволи да договарят контракти за доставки, казаха членовете на Европарламента. Тези правила „не бива да водят до създаването на картели, а до силни организации на производителите, които да позволят на фермерите да имат икономическа свобода и да им гарантират достоен стандарт на живот”, каза Евродепутатът Michel Dantin (EPP, FR).
„Това решение е отговор на желанията на гражданите на ЕС за това как трябва да изглежда политиката на ЕС за земеделието в бъдеще. Ние трябва да осигурим поддържането и популяризирането на селските икономики и че конкурентността им и опазцването на околната среда са добре защитени. Това е най-добрият начин, по които можем да използваме парите на гражданите, за да доставим блага на всеки”, каза  Luis Manuel Capoulas Santos (S&D, PT).
МЛЯКО, ЗАХАР И ВИНО
За да се осигури, че премахването на млечните квоти няма да доведе до сериозна криза в млечния секор, членовете на Европарламента, предложиха да се осигури помощ за поне три месеца за производителите на мляко, които доброволно намалят своята продукция с поне 5 %. Предложенията действието на млечните квоти да се продължи поне до 2015 година бяха отхвърлени.
Обратно на това, Парламентът гласува квотите за захарта да продължат действието си до 2015 година, така че производителите да се подговят за либерализирането на пазара през 2020 г. Правата на засаждане на винени сортове грозде също трябва да се продължат поне до 2030 г.
ПО-МАЛКО БЮРОКРАТИЧЕН КОНТРОЛ НА РАЗХОДИТЕ
Членовете на Европейския Парламент подчертаха необходимостта да се осигурят адекватни наказания за нарушенията на правилата. „Трябва да намалим времето, което фермерите прекарват над бумагите. Страните членки трябва да създадат помощ при кандидатстването за плащания и правилата да остават еднакви поне няколко години, така че фермерите да не трябва да извършват една и съща книжна работа година след година, а само когато има промени”, каза  Giovanni La Via (EPP, IT).
СЛЕДВАЩИТЕ СТЪПКИ
Крайната форма на новата ОСП ще бъде определена от Европейския Парламент, земеделските министри на страните членки и Европейската Комисия в три степенни преговори, които ще започнат в началото на април.
Миналата седмица земеделските министри на ЕС, сред които и българският министър проф. ИВАН СТАНКОВ,  се събраха в Брюксел, за да обсъдят  предложението на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директните плащания за земеделските производители по схемите за подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика 2014-2020.
В дневния ред на заседанието бе включено и предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти.
8hwe0bwbТам министър проф. Иван Станков заяви следната позиция:
„Основен приоритет за България е обвързаната с производството подкрепа и въвеждане на възможност за държавите членки, прилагащи Схемата за единно плащане на площ да нотифицират над 10% обвързана подкрепа.
Страната ни смята, че трябва да се разшири обхвата на обвързаната подкрепа и да се увеличи бюджета за този вид подпомагане. Предложението на Европейския парламент за увеличаване на обвързаната подкрепа до 15% е стъпка в правилната посока. Позицията на България е, че Схемата за единно плащане на площ трябва да продължи да се прилага до 2020 г., при възможност за възползване и от базовата схема на права на плащане.
България подкрепя Председателството по отношение подкрепата за малките ферми, като според нас плащането по схемата трябва да бъде в размер до 1500 евро.
По въпроса за озеленяването, България изразява притеснения, че изискването за поддържане на 7% екологично насочени площи е прекалено високо и е  добър компромис делът на екологично насочените площи за първата година да е 3%. Освен тов , налагането на санкции при неспазване на „зелените” дейности не следва да надвишава размера на „зеления” компонент. „Зелените плащания” трябва да бъдат стимул за фермерите, за да спазват допълнителните изисквания, а не да бъдат наказание за тях. По проекта за регламент за развитието на селските райони подкрепихме възможността държавите да имат гъвкав подход по отношение районите с природни ограничения и плащания за агроекология и климат“.
По отношение директните плащания, Европарламентът прие по-справедливо разпределение между страните-членки, коментира българският евродепутат МАРИЯ ГАБРИЕЛ. M.NedelchevaНационалните пакети за директните плащания ще бъдат адаптирани, така че за държавите-членки с настоящо равнище от директни плащания на хектар под 70% от средната стойност за ЕС, увеличаването ще е с 30%. За държави-членки с равнище на директни плащания между 70 и 80% от средната стойност, увеличаването ще е с 25%, а в тези държави-членки, които получават повече от 80% от средното - с 10%. Вследствие на прилагането на новите механизми, през 2014 г. полученото равнище в нито една държава-членка няма да бъде под 55% от средното за ЕС, и под 75% през 2019 г.  Това не е стопроцентово изравняване на субсидиите, но е крачка към по-справедливото разпределение на еропейските средства между страните-членки. Удовлетворена съм, че в следствие на поредицата от кръгли маси, на които се срещнах и разговарях със всички земеделци от цяла България, успях да реша макар и частично този техен проблем и да защитя техните приоритети и интереси пред Европа.

Ирландският министър на земеделието САЙМЪН КОНВЕЙ заяви: „Моментът  е решаващ, ако искаме да бъде постигнато все пак споразумение относно бюджетната рамка на ОСП преди края на март. Ако това се случи, ще може да се премине към следващата крачка в преговорите, за да бъде постигнато окончателно политическо споразумение преди края на юни“. Той заяви, че през последните седмици ирландското председателство работи усилено, за да изглади различията в позициите на отделните страни членки на ЕС и че са постигнати значителни компромиси, като се надява, че земеделските министри разбират колко важен е моментът.
dacian-ciolosСпециално за „Гласът на фермера“ европейският комисар по земеделието  ДАЧИАН ЧОЛОШ каза: „Съветът на министрите на земеделието на страните членки ще дискутира мандатът за реформата на ОСП, след решението, което взе Европейския парламент преди две седмици. Ако то бъде одобрено, ще последва тежка работа, за да се постигне политическо споразумение, решаващо за бъдещето на земеделието на ЕС и селските райони, отговарящо на очакванията на фермерите и гражданите“.
Бел. Ред.
На срещата в Брюксел министрите на земеделието успяха да постигнат компромисно споразумение, научихме малко преди редакционното приключване на броя. Какво е то - ще прочетете в следващия брой на „Гласът на фермера“ и на нашия сайт www.fermera.bg. Най-големият успех за страната ни е, че отпада референтната година,  а остава подпомагането по СЕПП до 2020 г. България постигна принципния си приоритет за опростено прилагане на директните плащания, заяви проф. Станков. Това означава да се прилага схемата, базирана на площ, без да се въвеждат права за плащане до 2020 г.
По този начин се спестява необходимостта земеделските производители да се адаптират към новата по-сложна система и значително се съкращават административните разходи, обясни зам.-министр на земеделието Снежана Благоева.
С прилагането на схема без права на плащане отпадна проблемът с рефертната 2011 год. Това означава, че ще продължи подпомагането на всички новостартиращи земеделки производители.
Успяхме да разговаряме с говорителя на Комисията по земеделие Роджър Уайт, който каза специално за „Гласът на фермера“: „След срещата на министрите на земеделието на страните членки на ЕС, мога да потвърдя, че тристранните срещи (между Съвета по земеделие, Европейския парламент и Комисията) са насрочени за 11 април, а още над 30 срещи се предвиждат до 20 юни“.

Жан-Луй Дефо, специално за „Гласът на фермера“

Публикувана в Агроновини
Петък, 22 Март 2013 12:09

ОСП за периода 2014-2020 година

Съветът на министрите по земеделие и рибарство на ЕС на 19 март 2013 г. постигна Общ подход по законодателните предложения за ОСП за периода 2014-2020 година. Постигането на общ подход беше изключително важно, защото е предпоставка за започване на преговорите в т.нар. триалози между Съвета, Европейската комисия и Европейския парламент. България подкрепи Общият подход на Съвета по реформата на ОСП. 
 
І. В областта на директните плащания бяха постигнати следните резултати:
1.България постигна принципния си приоритет за опростено прилагане на директните плащания. Страната ще има право да прилага схема базирана на площ, без да въвежда права за плащане до 2020 г. С прилагането на схема без права на плащане отпадна проблема с референтна 2011 година и се гарантира подпомагане на всички новостартиращи земеделски производители. 
2.България постигна своя приоритет за обвързана подкрепа в размер над 10%, насочена към чувствителни и важни за нас сектори като животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство. Общият подход на Съвета на министрите предвижда обвързано подпомагане в размер 12%. Ще има възможност и за преходно национално подпомагане за сектори, в които и до момента се прилагат национални доплащания- говеда и биволи, крави месодайно направление, овце и кози и тютюн. България за пръв път с реформираната ОСП ще има възможност да прилага и обвързана подкрепа за памук.
3.Беше постигнат сериозен напредък в посока за облекчаване на „зелените” изисквания, които фермерите трябва да изпълняват. Предложеният от Европейската комисия размер на Екологично насочените площи беше намален от 7% на 5%. 
4.България ще може да прилага опростена схема за подкрепа на малки ферми, при която те ще бъдат изключени от зелените изисквания и контрола на кръстосаното съответствие. 
5.Беше постигнат сериозен напредък по отношение възможността за гъвкавост между двата стълба на ОСП. Първоначалното предложение за прехвърляне на средства от Втори към Първи стълб беше в размер на 5%. Общият подход отрази възможността за прехвърляне на средства от Втори към Първи стълб в размер на 15%, а за България 25%.
 
ІІ. В областта на пазарните мерки бяха постигнати следните резултати:
1.Едно от основните искания на България беше запазване на системата от права на засаждане на лозя. Това искане беше удовлетворено, като системата за права на засаждане се запазва до 2019 г., а след това се заменя от система за разрешения за засаждане на нови лозя. Предвидено е тя да се прилага до 2024 г., като съществува възможност за нейното удължаване и след тази година. 
2.Важен приоритет за България е запазване на възможността за подпомагане на групи производители на плодове и зеленчуци за инвестиции. Благодарение на настоятелното искане на България такава възможност беше изрично уредена в Регламента за развитие на селските райони през следващият програмен период. Групите производители могат да получат подпомагане за колективни инвестиции при ниво на публично финансиране в размер на 70%. Тази мярка през следващият програмен период ще може да се прилага не само в сектора на плодовете и зеленчуците, а и във всички други сектори на земеделието. 
3.Важен за България резултат е запазването на подпомагането по отношение на Националната програма за подпомагане в лозаро – винарския сектор и Националната програма за подпомагане на пчеларството. Подкрепата на тези традиционни за страната сектори ще има благоприятен ефект за тяхното по-нататъшно развитие и за подобряване на пазарните позиции и доходите на производителите на грозде, вино и мед.
 
ІІІ. По отношение на Развитие на селските райони беше постигнато следното:
1. В чл. 12 е въведен по-гъвкав подход при одобрението на изменения на програмите за развитие на селските райони на държавите членки. 
2. На млади фермери, които създават за първи път земеделско стопанство, ще може да бъде предоставено подпомагане за инвестиции за постигане на стандартите на ЕС, приложими по отношение на селскостопанското производство. 
3. Постигнат е напредък по отношение на възможностите за гъвкавост за продължителността на периода за поемане на агроекологичните ангажименти, като в определени случаи държавите членки могат да определят и по-кратък период от 5 години.
4. Постигнато е разширение на обхвата на бенефициентите по мерките в горския сектор, като са включени и публичните организации. Увеличен е процентът на субсидията по мярката, свързана с подобряването на икономическата стойност на горите, от 50% на 65%.
Публикувана в Новини на часа

Новият заместник-министър на земеделието и храните Снежана Благоева прие официално поста от Светлана Боянова. Досега Благоева оглавяваше дирекцията в МЗХ, отговорна за директните плащания и преговорите по новата ОСП. В ресора й като заместник-министър са още Програмата за развитие на селските райони, областните дирекции „Земеделие” и политиките по управление на поземлените отношения.
„В средата на 2010 г. заварих Програмата за развитие на селските райони на 21% договорени и едва 8% платени, а я оставям на 73% договорени и 46% платени. Успяхме да решим най-големия проблем в усвояването – ос 2, където тази година за първи път имаме свръхинтерес и оттам няма да има риск от отчисление. Така че летвата е вдигната високо”. С тези думи досегашният заместник-министър Светлана Боянова предаде поста си на Снежана Благоева, която получи папка с постигнатите резултати и предстоящото по ресори. „Аз от своя страна ще продължа да държа на постигнатото ниво, за да приключим успешно преговорите по новата ОСП. Убедена съм, че поемам ресори, в които най-трудното е минало и предстои да надграждаме”, отбеляза зам.-министър Благоева.
Снежана Благоева е магистър по аграрна икономика и по право. Кариерата си в МЗХ започва преди 10 години като главен юрисконсулт в дирекция „Европейска интеграция и международни отношения”. Била е началник-отдел „Директни плащания”, а от 2010 г. е директор на дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа”. Хоноруван преподавател по Обща селскостопанска политика в Нов Български Университет.

Публикувана в Новини на часа
Основен приоритет за България е обвързаната с производството подкрепа и въвеждане на възможност за държавите членки, прилагащи Схемата за единно плащане на площ да нотифицират над 10% обвързана подкрепа.
 
Това заяви министърът на земеделието и храните проф. Иван Станков на заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство днес в Брюксел.
 
Целта на заседанието е да се постигне общ подход на Съвета по четирите основни регламента от пакета за реформа на Общата селскостопанска политика.
 
Страната ни смята, че трябва да се разшири обхвата на обвързаната подкрепа и да се увеличи бюджета за този вид подпомагане. По думите на министър Станков предложението на Европейския парламент за увеличаване на обвързаната подкрепа до 15% е стъпка в правилната посока. Позицията на България е, че Схемата за единно плащане на площ трябва да продължи да се прилага до 2020 г., при възможност за възползване и от базовата схема на права на плащане.
 
Страната ни подкрепи Председателството по отношение подкрепата за малките ферми, като според нас плащането по схемата трябва да бъде в размер до 1500 евро.
 
По въпроса за озеленяването, България изрази притеснения, че изискването за поддържане на 7% екологично насочени площи е прекалено високо и посочи като добър компромис дела на екологично насочените площи за първата година да е 3%. Освен това страната ни посочи, че налагането на санкции при неспазване на „зелените” дейности не следва да надвишава размера на „зеления” компонент. „Зелените плащания” трябва да бъдат стимул за фермерите, за да спазват допълнителните изисквания, а не да бъдат наказание за тях, посочи министър Станков.
 
По проекта за регламент за развитието на селските райони подкрепихме възможността държавите да имат гъвкав подход по отношение районите с природни ограничения и плащания за агроекология и климат.
Публикувана в Новини на часа

Така Евродепутатите определиха политиката, за която гласуваха в сряда

Специално за „Гласът на фермера”

За да бъдат осигурени сигурни доствки на висококачествени храни, като в същото време се опазва околната среда по-добре, новата политика на ЕС трябва да въведе задължителни, но гъвкави „зелени” мерки и да се подпомогнат фермерите да се справят с предизвикателствата на пазара. Това казва позицията на Европарламента по новата ОСП, която беше гласувана в сряда. Това ще бъде първата земеделска политика,  която се реформира от Парламента наравно със страните членки на ЕС.

„Днес намерихме точният баланс между сигурността на хранителните продукти и опазването на околната среда, така, че новата Общата земеделска политика да може да даде повече преимущества на гражданите на ЕС. Но тя също така трябва да бъде по-малко бюрократична и по-честна към фермерите, а освен това да им помогне да се справят с кризите на пазарите на земеделска продукция”, каза президентът на Комисията по земеделие Паоло Де Кастро след гласуването.

По-честни и прозрачни фондове за активните фермери

Разликите между страните членки на ЕС по отношение на нивата на финансиране трябва да бъдат намалени по-бързо отколкото Европейската комисия предложи. В нито една страна-членка на ЕС фермерите не бива да получават по-малко от 65 % от средните плащания за ЕС.

Парламентът гласува също за публикуване на списък с получателите на субсидии от ЕС, с включен списък на собственици на земя, такива като летища и голф-клубове, които автоматично трябва да бъдат изключени от плащанията, освен ако фермерството е значителна част от техния доход. Страните членки могат да разширяват този лист.

ПОВЕЧЕ ПАРИ ЗА МАЛКИТЕ И МЛАДИТЕ ФЕРМЕРИ

Младите фермери трябва да получават 25 % повече плащания за максимум 100 хектар, а страните членки могат допълнително да ги подпомагат.

НО ПО-МАЛКО ЗА ГОЛЕМИТЕ ...

Парламентът одобри планът на Комисията да постави таван на плащанията към фермите до  €300,000, и значително да намали плащанията за онези, които получават повече от 150,000.   Но това ограничение няма да важи за кооперативите, които разпределят плащанията към своите членове.

ПО-ГЪВКАВО ПОЗЕЛЕНЯВАНЕ

Членовете на Европейския парламент се съгласиха , че 30 % от националния бюджет за директни плащаниятрябва да бъде обвързан със зелените мерки, но подчерта, че тези мерки трябва да бъдат направени по-гъвкави и въведени постепенно. Трите основни фактора – диверсификация на културите, поддържане на пасища и създаването на екологично ориентирани райони, трябва да останат, но с определени изключения, например, да зависят от размера на фермата.

 ПОМОЩ НА ФЕРМЕРИТЕ ПРИ КРИЗИ

За да се подпомогнат фермерите да се справят с нестабилността на пазарите и да се засили позицията им при определянето на цените, фермерските организации трябва да получат нови правомощия и да им се позволи да договарят контракти за доставки, казаха членовете на Европарламента. Тези правила „не бива да водят до създаването на картели, а до силни организации на производителите, които да позволят на фермерите да имат икономическа свобода и да им гарантира достоен стандарт на живот”, каза Евродепутатът Michel Dantin (EPP, FR).

„Това решение е отгово на желанията на гражданите на ЕС за това как трябва да изглежда политиката на ЕС за земеделието в бъдеще. Ние трябва да осигурим поддържането и популяризирането на селските икономики и че конкурентността им и защитата на околната среда са добре защитени. Това е най-добрият начин, по които можем да използваме парите на гражданите, за да доставим блага на всеки”, каза  Luis Manuel Capoulas Santos (S&D, PT).

МЛЯКО, ЗАХАР И ВИНО

За да се осигури, че изтичането на млечните квоти няма да доведе до сериозна криза в млечния секор, членовете на Европарламента, предложиха да се осигури помощ за поне три месеца за производителите на мляко, които доброволно намалят своята продукция с поне 5 %. Предложенията действието на млечните квоти да се продължи поне до 2015 година бяха отхвърлени.

Обратно на това, Парламентът гласува квотите за захарта да продължат действието си до 2015 година, така че производителите да се подговят за либерализирането на пазара през 2020 г. Правата на засаждане на винени сортове грозде също трябва да се продължат поне до 2030 г.

ПО-МАЛКО БЮРОКРАТИЧЕН КОНТРОЛ НА РАЗХОДИТЕ

Членовете на Европейския Парламент подчертаха необходимостта да се осигурят адекватни наказания за нарушенията на правилата. „Трябва да намалим времето, което фермерите прекарват над бумагите. Страните членки трябва да създадат помощ при кандидатстването за плащания и правилата да остават еднакви поне няколко години, така че фермерите да не трябва да извършват една и съща книжна работа година след година, а само когато има промени”, каза  Giovanni La Via (EPP, IT).

СЛЕДВАЩИТЕ СТЪПКИ

Крайната форма на новата ОСП ще бъде определена от Европейския парламент, земеделските министри на страните членки и Европейската Комисия в три степенни преговори, които ще започнат в началото на април.

Публикувана в Агроновини

Европейският парламент прие ключова за България поправка по време на гласуването на новата Обща селскостопанска политика на ЕС за периода 2014-2020 година. Това стана по време на пленарното заседание в Страсбург, съобщиха от пресцентъра на ГЕРБ.

Според гласуваното предложение на ЕНП, в новата ОСП се позволява на държавите-членки да предоставят обвързано с производството плащане на животновъди, които не притежават по-голямата част от земята, която ползват. Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Мария Габриел съобщи, че европейските депутати гласуваха и за запазването на възможността страните-членки да предоставят до 15% от националния пакет директни плащания на сектори, които са със икономическа, социална и екологична насоченост. Това означава, че в България вече ще могат да се дават субсидии за тютюнопроизводителите, овощарите, животновъдите и зеленчукопроизводителите. В този пакет попада и субсидирането на маслодайните култури, поясни още Мария Габриел от ГЕРБ. 
По отношение директните плащания, Европарламентът прие по-справедливо разпределение между страните-членки, съобщи още Мария Габриел. Националните пакети за директните плащания ще бъдат адаптирани, така че за държавите-членки с настоящо равнище от директни плащания на хектар под 70% от средната стойност за ЕС, увеличаването ще е с 30%. За държави-членки с равнище на директни плащания между 70 и 80% от средната стойност, увеличаването ще е с 25%, а в тези държави-членки, които получават повече от 80% от средното - с 10%. Вследствие на прилагането на новите механизми, през 2014 г. полученото равнище в нито една държава-членка няма да бъде под 55% от средното за ЕС, и под 75% през 2019 г. "Това не е стопроцентово изравняване на субсидиите, но е крачка към по-справедливото разпределение на еропейските средства между страните-членки. Удовлетворена съм, че в следствие на поредицата от кръгли маси, на които се срещнах и разговарях със всички земеделци от цяла България, успях да реша макар и частично този техен проблем и да защитя техните приоритети и интереси пред Европа", заяви още евродепутатът от ГЕРБ Мария Габриел.
Европарламента прие и гласува и предложението на Комисията по земеделие за по-голяма гъвкавост между стълбовете - 10% от средствата от Втори стълб ще могат да се прехвърлят към Първи и 15% от Първи ще могат да се прехвърлят към Втори. 
По време на гласуването в Страсбург евродепутатите приеха и предложената поправка на Мария Габриел, засягаща пчеларския сектор. В следствие на промяната, институциите на ЕС и страните-членки ще разработят и предложат нова, финансирана с европейски средства, схема за подпомагане на пчеларите. Основната промяна в новата схема ще е това, че субсидиите вече ще се плащат не за кошер, а за всяко отделно пчелно семейство. „Убедена съм, че с гласуването на това предложение българските пчелари бяха справедливо защитени. По този начин българският мед вече ще може успешно да се конкурира на европейския пазар, а усилията на българските производители ще бъдат справедливо възнаградени", коментира Мария Габриел от ГЕРБ.
Европарламентът също така потвърди тавана на директните плащания и те остават 300 хиляди евро. Малките фермери ще бъдат подпомагани по решение на държавите-членки, като единичната сума за подкрепа се увеличава до 1500 евро, което ще позволи включването на повече малки ферми по схемата. Евродепутатите гласува и за запазване на правата на засаждане на лозя до 2030 г., което е важен момент за винопроизводството и винопроизводителите в България, подчерта Мария Габриел.
По въпроса с озеленяването Европарламента гласува приетите в Комисията по земеделие текстове, според които то ще се извършва при по-гъвкави условия. Диверсификацията на културите например ще се извършва при обработваема земя от 10 до 30 хектара с най-малко две различни култури, като нито едната не трябва да покрива повече от 80% от площта. При повече от 30 хектара културите ще са минимум три, като основната не покрива повече от 75%, а двете основни заедно - не повече от 95% от площта. Промяна ще има и при приоритетните екологични площи, които ще важат за стопанства над 10 хектара и ще бъдат 3% от площта до 2016 г., 5% от 2016 г., след което въз основа на анализ на ЕК могат да бъдат увеличени до 7% за 2018 г.
Мария Габриел от ГЕРБ/ЕНП уточни, че преговорите със страните-членки за окончателното споразумение относно новата Обща селскостопанска политика трябва да започнат в края на месец март. Парламентът и Съветът на ЕС имат равни правомощия за решенията относно ОСП и двете институции ще трябва да постигнат съгласие, за да може законодателната рамка, определяща бъдещето на ОСП, да влезе в сила.

Публикувана в Новини на часа

В тричасов дебат по време на днешното пленарно заседание на Европейски парламент, депутатите обсъдиха законодателните актове относно реформата на Общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 г. Дебатът предхожда гласуването на докладите в сряда, 13 март, от което ще зависи даването на мандат за преговори със Съвета на министрите и Европейска комисия. В разискването участва и комисаря по земеделие и развитие на селските райони Дачиан Чолош, който ще води преговорите от името на Комисията.

България беше представена в дебата от евродепутата Мария Габриел (ЕНП/ГЕРБ), член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони. Тя подчерта поставената още в началото голяма цел:  по-справедлива, по-гъвкава, по-зелена и насочена към малките и средни производители Обща селскостопанска политика. Приносът на Европейски парламент за това са опростени механизми и конкретни предложения, с което беше заявена още една цел: защита на общоевропейския интерес, но и всяка страна-членка да усети позитив от реформата.

„Пред нас стоеше голямо предизвикателство: всеки искаше да защити националния си интерес, но трябваше да прояви разбиране към спецификата на другия. И всичко това в контекста на намален бюджет, който, ако не разпределим правилно, рискуваме да превърнем ОСП в обект на постоянни критики. А тези критики не бива да идват от онези, за които всъщност е ОСП – активните земеделци и фермери”, заяви Мария Габриел.

Тя подчерта невъзможността за изравняване на субсидиите между новите и старите страни-членки, но точно заради това отправи апел към Европейска комисия и Съвета да вникнат в спецификата на отделните страни и да подкрепят такова разпределение на средства, което да отговори на тези специфики.

„Нужно ни е обвързаното с производството подпомагане да не дискриминира, а да отразява желанието ни да запазим работни места. Животновъдите, зеленчукопроизводителите и овощарите в България да не се чувстват повече пренебрегнати от ОСП. Нека дадем най-после заслужено място на пчеларския сектор. Нека дадем стимул на биопроизводителите. Трябва да продължим да подкрепяме младите, а на селските ни райони дадем възможност да се развиват”, призова българският евродепутат.

Накрая  Мария Габриел подчерта постигнатата чрез компромис гъвкавост между стълбовете на ОСП. Тя пожела на бъдещите преговарящи да я запазят, за да може земеделците и фермерите наистина да усетят, че техните нужди и интереси са водещи в работата на ангажираните институции.

Публикувана в Новини на часа

Уважаеми български депутати в Европейския парламент,След днешното обсъждане, утре (13 март) вие ще гласувате договаряне на мандат за реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) в Страсбург. За да се промени основно политиката на ЕС по отношението на земеделието и производството на храни в посока устойчиво развитие в следващия програмен период 2014-2020 г., ЕС трябва да настоява тази политика след 2013 г. да бъде в състояние да осигури дългосрочно устойчиво развитие на селските райони и гарантира производството на здравословни храни. Нека постигнем по-зелено и по-справедливо финансиране на селското стопанство, нека дадем приоритет на биологичното земеделие. Това трябва да бъде водещ модел за устойчиво земеделие.

Проектодокладът на Комисията по земеделие (AGRI) прави „крачка назад” в някои от вече договорените области и поставя акцент върху неясни насоки за подпомагане. Той също така не успява да гарантира висококачествена земеделска продукция и добро управление на природните ресурси, които са необходими във връзка с изменението на климата и увеличаващата се безработица в нашите селски райони.

Европейският парламент има възможност да гласува в полза на значителни промени в Общата селскостопанска политика. Това следва да доведе до екологични, социални и икономически положителни резултати.

Вие значително може да подобрите доклада на комисия AGRI, като следвате препоръките, които отдавна предлагаме в кампанията “Добра храна, добро земеделие”.(http://www.goodfoodgoodfarming.eu/)Оставаме с надеждата, че гласуването утре ще доведе до "по-зелена и по-справедлива" ОСП.

Нека си отговорим на въпросите, зададени от 500 милиона данъкоплатци, които пълнят бюджета на ОСП:

- Ще продължават ли нашите данъци да пълнят джобовете на агробизнесът и монокултурното земеделие, или европейските субсидии на фермерите най-сетне ще се използват за финансиране на устойчиво и отговорно земеделие?;

- Ще продължи ли практиката субсидиите, предвидени в Програмата за развитие на селските райони, да отива в градовете, където живеят индустриалните земеделци и техните работници, или средставата ще стигнат по предназначението си в селата, при реалните фермери?;

- Ще продължи ли ПРСР да инвестира много пари в малко на брой големи предприемачи, или фондовете на програмата ще бъдат насочени към създаване и модернизиране на множество малки предприятия в селските райони?;

- Ще продължи ли ОСП да насърчава и обогатява големите производители на химически препарати, торове и семена съсипващи околната среда, или ще подпомогне природосъобразното земеделие, което се грижи за здравето на хората, за околната среда, за биоразнообразието и за съхранение на традиоционните отрасли - зеленчукопроизводство, овощарство, животновъдство, пчеларство.

С вашият вот вие ще решите съдбата на българското село - дали ще го обречете на изчезване или ще го превърнете в привлекателно и доходоносно място за живеене през 2020 г. 

12.03.2013 г.,Българска Асоциация БиопродуктиФондация за околна среда и земеделие

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта