Общата селскостопанска политика (ОСП) трябва да продължи да бъде силна и адекватно финансирана. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев на среща на министрите на земеделието на страните от Вишеградската група и България, Румъния и Словения. В град Варшава министрите обсъдиха  бъдещето на ОСП в контекста на междинния преглед на Многогодишната финансова рамка. По време на срещата бяха дискутирани и предложенията за опростяване на политиката, включени в предложението „Омнибус”. Основният акцент бе върху това държавите членки да поемат 100% от финансовите последици от невъзстановяването на дългове по формата на неправомерни плащания. Министрите обсъдиха и предложението максимално допустимата финансова помощ за организации на производители, изпълняващи оперативни програми, да бъде 1% от стойността на търгуваната продукция, по които делегациите изразиха остра съпротива.


Дискутирани бяха също въпроси за търговията със селскостопански недвижими имоти, пазарните механизми в секторите на захарта и полските култури, както и регламентите от хигиенния пакет.


В края на срещата министрите подписаха обща декларация относно по-добро участие от страна на изследователския потенциал на страните от Централна и Източна Европа (ЕС-13) в процеса на прилагането на проекти в рамките на „Хоризонт 2020” в областта на земеделието, в това число и биоикономиката.

Публикувана в Новини на часа

Преди точно 20 години в ирландския град Корк делегати от цяла Европа подписват декларация, която впоследствие води до промени в Общата селскостопанска политика. Новостите тогава са основно в посока директни плащания и развитието на селските райони. Днес по всичко личи, че е време за нова равносметка и нови насоки в европейската земеделска политика. През септември бе изготвена и подписана нова „Декларация от Корк“, озаглавена "По-добър живот за селските райони". Документът представя възможните начини за справяне с икономическите предизвикателства, пред които са изправени селските райони, а именно: инвестициите и създаването на работни места, опазването на околната среда, изменението на климата, както и ефективното прилагане на политиките. Декларацията също така се отнася до необходимостта от проверка и евентуални промени на други области на политиката на ЕС, като се вземат предвид селските райони. Тя подчертава значението на разработването на политика, отразяваща местните нужди и възприемането на „подхода отдолу-нагоре" за развитието им.

10 политически насоки

Участниците във Втората европейската конференция за развитие на селските райони в Корк, заявяват в приетата Декларация, че иновативната, интегрирана и приобщаваща селскостопанска политика на Европейския Съюз следва да се ръководи от следните десет насоки:

  • Насърчаване на благоденствието в селските райони

  • Укрепване на добавената стойност по цялата верига на земеделското производство

  • Инвестиране в жизнеспособността на селските райони

  • Запазване на селскостопанския ландшафт

  • Управление на природните ресурси

  • Насърчаване на дейности, свързани с адаптиране към климатичните промени

  • Увеличаване на подкрепата за науката и иновациите

  • Подобряване на управлението на селските райони

  • Опростяването на прилагането на политиките

  • Подобряване на ефективността и отчетността

Препоръки

Тези "насоки за политиката" са последвани от серия заключителни препоръки от конференцията, с които делегатите призовават за подкрепа от страна на политиците в ЕС. Сред тях са нуждата от подобряване на обществената осведоменост за потенциала на селските райони, инвестирането в "идентичността" на селските общности и необходимостта да бъдат привлекателни за хората, които живеят и работят там през целия си живот. В документа се посочва още, че политиката за развитие на селските райони трябва да премине към "ориентиран към резултатите, опростен и гъвкав подход, основан на партньорство, който същевременно да отразява целите на ЕС, както и нуждите и стремежите на земята".

Освен това в декларацията се казва още, че другите макро и секторни политики трябва да бъдат преразгледани през призмата на селското стопанство като се вземат под внимание потенциалното и реалното въздействие върху работната заетост в селата, социалното благополучие и състоянието на околната среда в селските райони и общините. Документът призовава също така политиците да включат постулатите на декларацията в бъдещото развитие на политиката.

Политика

Еврокомисарят Фил Хоугън подкрепя насоките на новата Декларация от Корк, заставайки зад призива за признаване на потенциала на селските райони да доставят иновативни, приобщаващи и устойчиви решения за настоящите и бъдещите предизвикателства пред обществото. Той заявява, че тази декларация ще бъде включена в обсъжданията за бъдещето на ОСП. Хоугън подчертава още, че публичните средства трябва да създават обществени услуги, "които са едновременно подходящи и с добавена стойност". Еврокомисарят подчертава също необходимостта от опростяване и прозрачност на администрирането на селските райони, като в същото време се запазят високите наложени стандарти. По думите му приетата декларация е "важен крайъгълен камък", но подчертава, че "истинската работа започва сега".

В отговор на въпрос по отношение на това какви промени в селските райони се очаква да бъдат видяни в следващите 10 години, Фил Хоугън очертава редица проблеми, на които се надява да бъде обърнато внимание. Той посочва продоволствената сигурност като най-голямо предизвикателство пред човечеството и че ЕС трябва да гарантира осигуряването на висококачествена храна не само за своето нарастващо население, но и за гражданите по целия свят. На второ място той посочва повишената грижа от страна на фермерите към поддържаните от тях обществени блага, така че те да отговорят на промените в околнота среда и изменението на климата. Еврокомисарят подчертава, че „ако искаме да прегърнем технологиите на бъдещето“, би искал да види производството на храна като професионална заетост на младите хора, което да доведе до смяна на поколенията в селското стопанство. По отношение на агро технологиите той е категоричен, че след 10 години те ще бъдат "неузнаваеми", в сравнение с днес, позовавайки се на повишено използване на нано-технологиите, фотониката и сензорите.

Фермерски реакции

Европейските неправителствени организации приветстват приемането на плана от десет точки от Корк. От фермерската организация Копа-Коджека посочват, че декларацията признава необходимостта от опростяване на политиката за развитие на селските райони и намаляване на бюрокрацията и че е необходимо да се преодолее цифровото разделение, за да може селските райони да се възползват от потенциала на цифровизацията, така че земеделските производители да могат да използват най-новите технологии. От европейската организация на биологичните производители IFOAM определят декларацията като своевременна, тъй като налице е "нарастващо признание, че европейската политика за земеделието и селските райони вече не може да продължава по старому". IFOAM посочват, че малки промени в политиките няма да имат ефект и ОСП има нужда от „основен ремонт".

Бившият еврокомисар по земеделие, Франц Фишлер, който председателства конференцията, която произвежда оригиналната „Декларация от Корк“ преди 20 години и е считан от мнозина за архитект на политиката за развитие на селските райони като част от ОСП, също призова след тазгодишната конференция, ролята на селските райони в Европа да бъде доминираща в напредъка на Общата селскостопанска политика на ЕС.

Материалът е предоставен от Институт за агростратегии и иновации, по материали на Agra Europe.

Публикувана в Бизнес
Неделя, 18 Септември 2016 16:11

Европейската комисия опростява ОСП

Европейската комисия публикува предложения за промени на Общата селскостопанска политика, които ще опростят достъпа до средства както за фермерите, така и за администрацията.

Промените предвиждат въвеждането на специфичен Инструмент за стабилизиране на доходите за различни земеделски сектори. Това ще даде на всяка държава членка възможност да изработи инструмент за специфичен сектор, който ще се съобразява с нуждите на фермерите и администрацията. Опростяват се правилата за достъп до заеми и до други финансови инструменти. Целта на промените е да се даде необходимия стимул в земеделския сектор и да се даде по-добър достъп до капитал за фермерите, особено младите, за които проблемът е най-сложен. Целта е публичните пари да се изразходват по-ефективно и да се увеличи конкурентоспособността на сектора.

Комисията предлага да се даде повече свобода на страните членки да прилагат определението „активен фермер“. Всяка страна ще може да реши дали да продължи да прилага съществуващата дефиниция, или да я промени, за да постигне повече предимства за своята администрация и фермерите.

Публикуваните днес от Европейската комисия предложения са част от пакета за Многогодишната финансова рамка на ЕС. Решението те да бъдат приети трябва да бъде взето от Съвета на ЕС и Европейския парламент, като целта е тези нови мерки да влязат в сила от 2018 г.

Европейската комисия остава съсредоточена върху необходимостта от допълнително опростяване на Общата селскостопанска политика, коментира еврокомисарят по земеделие е развитие на селските райони Фил Хоган. „Особено се радвам, че редица промени, предложени днес, особено във връзка с инструмента за стабилизиране на доходите, достъпът до финансови инструменти и прилагането на клаузата за „активен фермер“, са директен отговор на притесненията на фермерите, които постоянно чувам откакто заех поста еврокомисар и по време на моите посещения в страните членки.“

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия публикува днес предложения за промени на Общата селскостопанска политика, които ще опростят достъпа до средства както за фермерите, така и за администрацията.

Промените предвиждат въвеждането на специфичен Инструмент за стабилизиране на доходите за различни земеделски сектори. Това ще даде на всяка държава членка възможност да изработи инструмент за специфичен сектор, който ще се съобразява с нуждите на фермерите и администрацията.

Опростяват се правилата за достъп до заеми и до други финансови инструменти. Целта на промените е да се даде необходимия стимул в земеделския сектор и да се даде по-добър достъп до капитал за фермерите, особено младите, за които проблемът е най-сложен. Целта е публичните пари да се изразходват по-ефективно и да се увеличи конкурентоспособността на сектора.

Комисията предлага да се даде повече свобода на страните членки да прилагат определението „активен фермер“. Всяка страна ще може да реши дали да продължи да прилага съществуващата дефиниция, или да я промени, за да постигне повече предимства за своята администрация и фермерите.

Публикуваните днес от Европейската комисия предложения са част от пакета за Многогодишната финансова рамка на ЕС. Решението те да бъдат приети трябва да бъде взето от Съвета на ЕС и Европейския парламент, като целта е тези нови мерки да влязат в сила от 2018 г.

Европейската комисия остава съсредоточена върху необходимостта от допълнително опростяване на Общата селскостопанска политика, коментира еврокомисарят по земеделие е развитие на селските райони Фил Хоган. „Особено се радвам, че редица промени, предложени днес, особено във връзка с инструмента за стабилизиране на доходите, достъпът до финансови инструменти и прилагането на клаузата за „активен фермер“, са директен отговор на притесненията на фермерите, които постоянно чувам откакто заех поста еврокомисар и по време на моите посещения в страните членки.“

Публикувана в Бизнес

Всички страни в ЕС прилагат своя политика – във Франция има 20% държавно участие в икономиката, в България е под 7%

Лили Мирчева

В европейската комисия вече откровено се говори, че субсидиите в сегашния си модел са остаряла форма на финансиране. Дебатът за това върви от година и половина - две и мнозина са на мнение, че директните субсидии са доста неефективен механизъм. Нашата страна е нагледен пример за това.

По предложение на партията на европейските социалисти се обсъжда идеята за пакет от мерки по отношение на финансирането на селското стопанство и подкрепа за дребните и средни фермери. „Подел съм инициатива и вече говорих с евродепутатите. Започваме да мислим за директива в ЕС, касаеща пакета от субсидии – европейски и национални”, съобщи за в. „Гласът на фермера” бившият зам. министър на земеделието и храните Явор Гечев. По думите му ще се подпомагат обособени единици, примерно за една крава, овца, декар домати или ябълки, като най-високата и най-ниската субсидия в даден сектор не трябва да се разминават с повече от 30 процента.

За да се стимулират хората да работят в агросектора, би трябвало да се направят няколко неща. Едното е да се обмисли добре мярката за полупазарните стопанства. Това се отнася за хората, които се занимават със земеделие, но имат друга основна работа.

От агросектора си докарват допълнителни доходи

подпомагат и семействата си, което също е устойчива форма на земеделие, коментира Гечев. По думите му другата мярка, която може да се въведе, е изцяло пазарна. Тя обхваща малки и средни стопанства, където се отглеждат интензивни култури на площ до 50-100-200 дка. Това са предимно семейни ферми.

Ако първият сегмент е сравнително безпроблемен, вторият е трудно разрешим, защото как да ограничиш монополите, да ги свиеш на практика и как да развиеш капацитета на средните, устойчиви стопанства за зеленчуци, плодове или в животновъдството, риторично пита бившият зам. министър.

Отговорът е открит отдавна в икономически развитите държави в ЕС, но ние пак ще търсим топлата вода. „Погледнете една Франция – тя е най-кооперативната държава в света. Не говоря за ТКЗС-та, имаме и сега нелоши кооперации, но трябва да се разшири законовата база. Страната ни направи

пробив в селската програма чрез т. нар колективни инвестиции

Те целяха следното – нека всеки да си гледа поотделно земята, но примерно 10 човека да ползват един трактор, да вземат повече субсидия като получават бонус от програмата, да пазаруват заедно препарати, да имат общ агроном, да ползват общи пазари и то синхронизирайки се „на зелено”, т.е. да уговарят сортове, които ще сеят. Така единствено могат да просъществуват дребните фермери, тъй като всеки сам по себе си не може да захрани целогодишно нито един голям магазин – започвайки с оранжерийните зеленчуци, осигурявайки ранно и късно производство от градините“, обобщи Явор Гечев. Той припомни, че мнозина са били недоволни от окрупняването на земята преди 10 ноември 1989 г., а после се случи по-лошата реформа, защото единствената по-лоша форма от държавния монопол, е частният.

„Смело мога да кажа, че в сектор земеделие, на практика

Европа е във вторична планова икономика

Защо толкова мрънкахме против плановата икономика, а сега направихме псевдопланова икономика? Всички държави в ЕС прилагат своя политика – във Франция има 20% държавно участие в икономиката, в България е под 7% и е най-раздържавената държава в Европа.

Планирането в агросектора е сложен процес, защото е свързан със земята. Има изгубени години - я градушка, я суша, я слана ще провали реколтата, и всичко това трябва да се планира.“

Бившият зам. министър на земеделието призна, че в България системата на контрол и планиране е направена така, че да

обслужва само най-големите фермери

и нищо друго. „Преди ако една баба гледа домати в двора си, не й искаха касов апарат, не искаха сертификат, не я глобяваха от 5 институции. Нека има минимален принцип на контрол, но не и сегашните драконови мерки срещу малките производители. Изискванията за една животновъдна ферма, в която се гледат до 100 прасета, е много по-различна в чужбина, много по-лесна. Защо нямаме директни доставки – този процес започна, но не раздвижи особено дребния бизнес сред фермерите“, коментира човекът, който преди близо две години беше от другата страна на барикадата. Той попита защо не се дават

държавни земи на животновъди за по-дълъг период от време

в който да имат срочно право на строеж за животновъден обект. Гечев припомни за началото на процес на разработки на типови проекти, включително за строителство на ферми за 50-100-200-300 овце, 20-50-100-200 крави и т.н. Това са готови проекти, държавна собственост, които могат да се предоставят на фермерите безплатно.

Има нещо изкривено и в даването на пасища и ливади на животновъди. От една страна изискването да се дават общински и държавни земи на животновъди е добре, но България сега има малко животни. При това сегментът - отглеждане на животни свободно и пасищно, почти липсва. Тогава къде отиват тлъстите субсидии за поддържане на пасищата в добро екологично състояние? От друга страна фермерите не могат да правят бизнес план и да инвестират в отглеждането на 400-500 крави, щом договорът за наем на общинската или държавна земя е едногодишен.

„Ако някои поеме ангажимент да гледа 1000 крави за 5 години на 500 дка или на 1000 дка, но не просто да ги отглежда, а да облагороди пасището, вкл. да го полива, да го насее с благородни смески, няма как да го направи. Стъпка в правилна посока е наредбата на МЗХ само животновъди да наемат пасища, но идеята не трябваше да е точно такава. Трябва да има възможност за дългосрочни инвестиции, за

ползване на типови проекти за строеж на ферми

включително да се създадат мобилни кланици“, казва Явор Гечев. За пореден път той потвърди, че законодателството в България е правено за най-големите преработватели. „В цял свят обаче има сегмент, наречен директни продажби. В Германия могат да ти смелят и продадат наденица на улицата, тук – не може. Ние сме по-католици от папата. Замисълът бе да се направят малки типови ферми, да се актуализира законодателството и да се въведат по-малко изисквания. Да не ти е нужна хладилна камера и метални уреди, за да произвеждаш храни така, както са го правили преди 100 години“, коментира Явор Гечев. Така малките преработватели ще могат да правят продукти от 200-500 л мляко на ден, или да заколят теле и 3-4 прасета, за да направят домашни наденици, които на всичко отгоре ще са по местен стандарт. А ако искаме да помечтаем – може и да се регистрират в ЕК като защитени географски означения или с традиционно специфичен характер. Оттам крачката към привличане на туристи е много малка, но затова пък трябват законови промени.

Публикувана в Бизнес
Петък, 17 Юни 2016 13:38

Време е за дискусии

Все още няма официална позиция на България за резултатите от прилагането на първия период на ОСП

Лили Мирчева

До 1 август България трябва да представи официалната си оценка за резултатите от прилагането на първия програмен период на Общата селскостопанска политика, но досега нито дума не излезе по темата от нито един експерт в агроминистерството. Дори не се знае има ли специалисти, които се занимават с такава стратегическа задача, защото от поуките би трябвало да се спестят грешките във вторият програмен период, т.е. от 2014 до 2020 г. Защото от точните анализи се раждат правилните стратегии.

Мълчанието на управата на агроведомството не бе нарушено дори от бомбата, която хвърли в публичното пространство академичният годишен доклад за 2015 г. на учени от Икономическия институт към БАН. В него се прави смразяващия извод, че аграрната политика на България е най-скъпата икономическа политика за последните 25 години, погълнала е над 10 млрд. евро, но без никакъв ефект за икономиката на страната и агросектора.

В доклада е направена оценка и на резултатите от първия програмен период на ОСП в България и там резултатите също да нелицеприятни. „От 2008 г. се наблюдава свиване и на добавената стойност в селското стопанство. Брутната добавена стойност, изразена в съпоставими цени, като цяло спада. През 2015 г. тя достига нива, които са с 1/4 по-ниски от средните за периода 1998-2006 г. Съответно и делът на селското стопанство в общата БДС спада под 5% за първи път, откакто има статистика за БДС на страната.

Въпреки еврофинансирането основният извод, който се налага е, че ваграрния сектор на България протичат парадоксални икономически процеси, които не са характерни за страните от Европейския съюз, както и за страните-членки от Източна и Централна Европа със сходна историческа съдба“, се казва в доклада на БАН. За публичното му представяне бе организирана специална пресконференция, на която освен журналисти, присъстваха и експерти от МЗХ. Последните се опитаха да опровергаят автора на доклада доц. Огнян Боюклиев, но позицията им потъна в общото неодобрение.

Вече две седмици като камък, хвърлен в блато, из публичното пространство се носят вълните от съкрушителните оценки за аграрната политика у нас, а от МЗХ не решиха да излязат с официален отговор.

Дори на зададен въпрос по време на блиц контрола в парламентарната комисия по земеделие, министър Десислава Танева отговори, че по време на представянето на доклада експерт от МЗХ е оборил с официални данни позицита на учените. Вместо да представи публично своя оценка за резултатите от първия програмен период, агроведомството срамежливо нарече цифрите в доклада „неточни“.

„Този доклад, качен на сайта на БАН, има претенцията да е научен. Ние предоставихме всички статистически данни, които имаме в МЗХ, както и аграрните доклади, където също има много информация. Разминаването в числата в този доклад на БАН и техните източници, се оказаха много сериозни“, обяви зам. министър Георги Костов пред депутатите в аграрната комисия. С една дума – официалните данни не са такава. Нищо, че още на следващия ден Националният статистически институт излезе с нови, отново съкрушителни данни за развитието на агросектора у нас. Оказва се, че на всеобщия ръст на икономиката в страната, само селското стопанство бележи спад, както на тримесечна, така и на годишна база. Тъкмо затова от МЗХ не посмяха са излязат с официално опровержение на доклада на БАН. Във ведомството обаче продължават да си вярват, че цифрите говорят в тяхна полза.

Затова пък в публичното пространство проехтя призивът „да се изчисти земеделието от вредни фермери“ ,т.е. от едрите зърнопроизводители, които обрали парите от преките плащания и селската програма.

Крайно време е да се направи дискусия за реалните проблеми на българското земеделие. В нея трябва да участват управляващи, учени, администратори, фермери, неправителствени организации. В противен случай чиновниците ще продължават да интерпретират еднопосочно данните на статистиката, а и съвсем неверни твърдения ще намерят благодатна почва.

„Истината е че, в 1989 г нашето земеделие осъмна с амортизиран парк - 20-30 годишни комбайни и трактори, свинекомплекси и краварници, които от построяването си през 70-те години не са обновявани и поддържани правилно и т.н. Стара генетика“, коментира Теодор Иванов, главен секретар на Българска Асоциация на фермерите. По думите му тогава малцина смелчаци са тръгнали да се занимават със земеделие, но без лев помощ от държавата. Всъщност всички помним мутренските времена, когато се взривяваха джипове и се палеха силози. С европейските пари се усили апетита за земя и така юристи, строители, учители бързо се преориентираха към агросектора. Политиката на държавата в тези години създаде едрите зърнопроизводители. Според правилата на селската програма за България най-лесно и бързо се реализираха проекти, свързани със закупуване на техника. В същото време над 10 големи международни търговци на зърно - мултинационални трейдъри, успешно задвижиха износа на суровина от България. За добра ценова конюнктура решаваща роля изиграха и климатични неблагополучия в други краища по света, както и модата на биогоривата. Българската царевица и рапица станаха хит на световните пазари. Тогава се построиха много рафинерии за преработка на биоетанол, биодизел, повечето от които сега са хлопнали кепенците. Така се наливаха основите на едрото зърнопроизводство у нас и негативното отношение на мнозина към „вредните фермери“, които изнасят суровини, вместо да ги преработват и повишават добавената стойност на продуктите.

Сега пък е модата да се говори за дребни и средни фамилни ферми. Но защо трябва да се унищожават големите, създали модерни стопанства, само защото получавали големи евросубсидии? Защо трябва да се наказват най-предприемчивите, дръзнали да експериментират в мътните времена в началото на безкрайния ни преход към пазарна икономика. Само върху компетентни анализи може да изгради и правилната агрополитика. Иначе ще продължаваме да се лутаме между добри намерения и лоши резултати.

Публикувана в Агроновини
Петък, 15 Май 2015 14:41

Реакция на Комисията

Комисар Хоган поздрави председателството за работата му по постигането на консенсусното решение на Съвета за опростяване на ОСП и приветства проведените разговори, като каза, че всичко това ще бъде "важен принос" за текущото преразглеждане на ОСП.

Сега Хоган ще "направи оценка и ще отговори“ на направените заключения, но той припомни на министрите на земеделието, че на национално ниво органите също могат да действат в посока да "намалят тежестта на местно ниво за земеделските стопани".

Изпълнителната власт на ЕС ще продължи да преглежда законодателството на ОСП за още възможности за опростяване, облягайки се на първия набор от предложения, представени на 11 май от Хоган.

Публикувана в Растениевъдство

Що се отнася до инструментите за управление на пазара, Комисията е създала "работна група", за да се приведат около 200 регламентa по ОСП в съответствие с Лисабонския договор.

Работната група трябва да се съсредоточи върху редица въпроси, включително избягването на ненужни изисквания за докладване, рационализирането на пазарните стандарти за премахване на ненужната административна тежест и опростяването на изискванията за организациите на производители и оперативните програми в сектора на плодовете и зеленчуците, се казва още в заключенията на Съвета.

Държавите-членки трябва да имат по-голяма гъвкавост и по отношение на използването на предпазни мерки, като например частното складиране и публичната интервенция. Работната група трябва да проучи възможността за прилагането на кризисни инструменти, особено в страните, в които се касае за малки обеми на продукцията, пише още в документа.

Що се отнася до развитието на селските райони в рамките на ОСП, втори стълб – програмирането и одобрението на национални/регионални програми следва да бъде опростено и тяхното наблюдение и оценка да са по-леки, завяват правителствата.

"Не бива да се добавят нови условия и изисквания по време на процеса на одобрение на програмата, които не са предвидени в приложимото законодателство". Правителствата искат още правилата по втори стълб за програмиране и отчитане да бъдат хармонизирани с тези на другите структурни и инвестиционни фондове на ЕС.

Публикувана в Растениевъдство

В заключенията си Съветът призовава Комисията да покаже "гъвкавост" в рамките на 2015 г., предвид трудностите, пред които са изправени земеделските стопани и администрациите. Изпълнителната власт на ЕС трябва да се съсредоточи върху "даването на съвети и превантивните мерки" тази година, се съгласиха от правителствата на държавите-членки.

Изобщо не е изненадващо, че опростяването на екологичните изисквания е ключова тема за Съвета. В решението си за реформи Комисията се ангажира да преразгледа екологично насочените площи след 2015 г. и да предложи промени, ако има "значително намаляване" на потенциалната производителност на стопанствата.

Държавите-членки искат още от Комисията да опрости прилагането на правилата за постоянни пасища, диверсификация на културите и определянето на видовете екологично насочени площи. Изискванията за схеми, признати като "еквивалентни" на позеленяването, също могат да бъдат опростени, като се даде възможност за „по-голяма гъвкавост на държавите-членки по отношение на въвеждането им, предвид природните условия и като им се позволяват по-целенасочени проверки," съгласиха се правителствата.

В заключенията си Съветът призовава и за "по-пропорционален и съобразен с риска подход" по отношение на контрола, като заявява, че честотата на проверките следва да предвиди риска и разходите, ефективността на разходите, целите и резултатите. Комисар Хоган е заявил, че е готов да променя и в бъдеще регламента за извършването на проверки, така че те да са по-свързани с реализацията и резултатите.

Правителствата са съгласни, че многократните проверки на позеленяването трябва да се избягват и искат "пропорционални" намаления на плащанията и санкциите в случай на неспазване на изискванията, особено за дребни нарушения. Няма да се прилагат санкции през 2015 г. и 2016 г., но от 2017 фермерите ще са изправени пред опасността за намаляване на тяхното "базово" плащане, както и за 30 % загуба на плащанията за екологизиране.

В заключенията на Съвета се посочва още, че насоките, дадени от Комисията до държавите-членки относно прилагането и ефективността на разходите при докладването са две области с "големи възможности за опростяване".

Други елементи, където правилата могат да се опростят, са "практическото прилагане" на определението за активен земеделски стопанин, за допустимостта за субсидиране на юридически лица по схемата за подпомагане на млади земеделски стопани, схемата за подпомагане на дребни земеделски стопани и обвързаното подпомагане, казват още правителствата.

Публикувана в Растениевъдство

Страните-членки на ЕС се споразумяха за обща позиция относно опростяването на ОСП 2014-2020, а Европейската комисия представи първия набор от предложения – фокусиран върху екологично насочените площи.

Правителстватa призоваха Брюксел да намали бюрокрацията в редица области, особено по отношение на изискванията и контрола за екологизиране, в т.нар. "Заключения на Съвета" за опростяване на ОСП, приети на Съвета в Брюксел на 11 май.

На 11 май Комисията предложи някои първоначални ходове за опростяване, а именно предоставяне на повече свобода на действие на национално ниво по отношение на екологично насочените площи, за да може новите правила да влязат в сила още тази година.

В заключенията на Съвета се казва още, че държавите-членки са се споразумяли на 11 май да вземат предвид "преразглеждането и опростяването", за които настоява комисарят по земеделието Фил Хоган. Хоган поиска още от Европейския парламент да консолидира мнението на членовете на Европейския парламент в свой "доклад по собствена инициатива" по-късно тази година.

В момента Комисията прави ревизия на цялото законодателство на ОСП, с конкретни предложения за облекчаване на бюрократичната тежест, като то трябва да бъде представено до края на 2015 г. – като се започне с директните плащания, пазарните мерки и схемата за защита на качеството на селскостопанските и хранителни продукти.

Хоган подчерта, че тези предложения няма да променят основното законодателство – регламентите на Общата селскостопанска политика – по-скоро вторичното законодателство (делегираните актове и актоветe за изпълнение ), които поясняват подробнo правилата за прилагане и имат за цел да се осигури унификация в целия блок.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта