Преминаването към нулева обработка изисква внимание и познание – всяка неправилна стъпка може да подведе земеделеца в оценката за ефикасността на технологията

Агр. Петър Кръстев

Нулевата обработка на почвата, известна в Америка като No-till технология, е въведена там преди повече от 30 години. Въпреки характерния за земеделците консерватизъм, тя намира все повече привърженици и у нас. Колебанието на скептиците започва да отстъпва място на прагматизма и те лека-полека се престрашават поне да пробват. Да, това е и препоръката на хората, които прилагат и са наясно с тази технология – тя първо трябва да се пробва. Но и при пробата трябва да се спазват определени стъпки, за да може земеделецът да получи максимално обективна картина дали технологията работи на неговите полета, или не. Това изисква да се търси начин да се избегнат всички възможни грешки, които биха дали невярна картина от прилагането на безорното земеделие. В тази връзка се постарах да проуча чуждия опит, но не за ползите от тази технология, за които много пъти сме писали, а за евентуалните грешки, които начинаещите могат да допуснат. Така искам да помогна на стартиращите No-till-ъри да ги избегнат, за да не претърпят провал и разочарование.

No-till набира все по-голяма популярност в съвременното селско стопанство

Отсъствието на традиционна оран в процеса на отглеждане на културите притежава редица предимства: подобрява структурната устойчивост и терморегулация на почвата; помага за съхраняване на органичното вещество и влагата в плодородния почвен слой; не нарушава естествените процеси на образуване на хранителните компоненти, протичащи благодарение на жизнената дейност на полезните микроорганизми; предотвратява или прекратява ерозията на почвата. Освен това повишава ефективността на процеса на отглежданите култури за сметка на намаляване на материалните и трудовите разходи (икономия на време при сеитбата, намаляване износването на техниката и много по-малко разходи за ГСМ, по-малко разходи за заплащане за обработки и др.).

96b76c02fd5baccffbe570704fced54f
Заедно с това обработката на почвата, включваща оран, в някои случаи не е подходяща за конкретните условия и земеделецът трябва много внимателно да подхожда към избора на един или друг метод.

Постепенен преход

В никакъв случай не е необходимо едновременно на всички обработваеми площи да се изключат прилаганите технологии и да се внедрява методът No-till. Такъв преход трябва да се осъществява постепенно. За получаване на оптимални крайни резултати е необходимо да се отчитат предимствата на една или друга технология във всеки конкретен случай и умело да се използват на практика. 

Избор на площ

Първоначално се избират няколко опитни участъка с малка по размери площ (2 – 4 дка). Желателно е те да са с различни типове почва, където ще се осъществява постоянен мониторинг на всички провеждани работи, състоянието на посевите в различни етапи от растежа и развитието им, а след това да се направи задълбочен анализ на получените резултати. В експерименталния сеитбооборот се включват няколко различни култури. Само след 3 – 4 години (за поливни площи) и след 5 – 6 на неполивна земя, по опитен път може да бъде определена целесъобразността на избора на нулевия метод на обработка за отглеждане на избраните култури на почви с конкретни характеристики.

a20f8d58f34064fd4a7c3a3d5a035fe7

Технологията No-till представлява комплекс от отделни мероприятия, които са тясно свързани помежду си и от точното им и внимателно изпълнение зависи успехът на целия процес. Тя включва подготовката на площта, правилния избор на техника, вида и сорта на културата, сеитбооборота, контрола на плевелите, болестите и неприятелите, равномерно разпределение на растителните остатъци на полето и др. Игнорирането на който и да било от тези технологични елементи може да доведе до негативни резултати.

Предварителната обработка на площта е задължителна

Една от най-разпространените грешки при преход към метода на нулеви технологии в земеделието е недостатъчната предварителна подготовка на посевната площ. Много важно е опитните участъци да са с равна повърхност, да не са били силно преовлажнени и уплътнени. С тази цел се осъществява предварителното подравняване на микрорелефа. За отстраняване на т. нар. „плужна пета“, която се образува в местата на прехода на тежката техника и представлява силно уплътняване на дълбочина 30 – 35 см слой почва, на тези участъци предварително (eсента) се прави дълбока оран, а след това повърхността се подравнява с помощта на култиватори и брануване. Препоръчителна е също сеитбата на многогодишни треви (еспарзета, детелина, фий) като почвопокривни растения и такива култури като рапица, притежаващи осева коренова система, която разрохква почвата и подобрява нейната структура. 

Избор на техника

Важни фактори са правилният избор, подготовката и експлоатацията на почвообработващата техники. Най-разпространените грешки по тази въпрос са: многократното преминаване на трактора по едни и същи коловози, водещи към уплътнение на почвата; силно напомпаните гуми на техниката, създаващи прекалено високо налягане, което причинява тяхната прекомерна твърдост и липса на пластичност при съприкосновение с почвата; максимално натоварване на техниката (комбайни, автомобили, прицепи) по време на прибиране на реколтата, водещо до нарушаване на почвената структура под действие на силата на тежестта. Най-удобни за този метод са малогабаритните леки агрегати, тъй като те са по-икономични, имат по-малък разход на гориво и защото не повишават съществено уплътнението на почвата.

662dd20a33f7b0960328cc2a385a2c6b

При избора на сеялки за технологията No-till се отдава предпочитание на агрегати с дискови ботуши. Точното поставяне на посевния материал от царевица, соя, слънчоглед се осигурява със сеялки с пневматична система на изсяване, а за пшеницата и ечемика е по-добре да се използват механични сеялки. Но тогава е желателно да се избират такива, чиято работна ширина не превишава 6 м. Освен това следва да се обърне внимание на способността на сеялките за работа в различни типове почви (преовлажнени, сухи, тежки и др.) и за лесно нарязване на растителните остатъци от различни култури. Настройката на сеялките при работа на леки почви се състои в намаляване налягането на дисковете. За образуване на равномерен мулчиращ слой при прехода към No-till е необходимо прибиращият комбайн да бъде снабден задължително със сламоразпръскващо устройство.

Мулчирането е важна част от No-till технологията

Без правилно и пълноценно мулчиране е невъзможно да се получат добри резултати от прилагането на технология за директна сеитба на културите. Малкото количество растителни остатъци на полетата в първите години на прехода на No-till се отразява негативно и на добива. Сламата, оставаща в полето след прибиране на реколтата, не само изпълнява защитна роля (препятства ветровата и водната ерозии на почвата, затруднява развитието на плевели, съхранява влагата и регулира температурния обмен в почвата), но служи и за торене. Разлагайки се, биомасата от растителните остатъци възстановява ценни хранителни елементи в плодородния слой. 

e000ededeca6df1f43b424a35d217692

На повърхността на почвата процесът на разлагане протича значително по-бавно, отколкото под въздействието на почвените микроорганизми при заравяне на остатъците биомаса в почвения слой. В първите 2-3 години натрупването на органични съединения в хумусния слой и тяхното бавно разлагане не е достатъчно да осигури напълно растежа и развитието на растенията. Подобни проблеми се решават с допълнително внасяне на минерални комплекси, на първо място азотсъдържащи торове (предпочтитан начин е листното пръскане). Разпръскването по повърхността на почвата на слабо подвижните съединения на калия и фосфора не дава необходимите резултати. Най-рационално е внасянето на тези компоненти в почвата по време на сеитбата със семената, заравяйки ги в междуредията на дълбочина до 10 см. С времето, когато вече има значително натрупване на мулчиращ слой, процесът на разлагане става по-интензивен и възстановяването на хранителната база за растенията протича по-бързо. Съответно намалява и потребността от торене. Увеличаването на количеството на растителните остатъци може да стане също чрез включване в сеитбооборота на почвопокривни култури. Те също така помагат и за справяне с плевелната растителност.

Отстраняване конкурентите на културата

Борбата с плевелите, неприятелите и болестите по растенията е много отговорен етап в системата на нулевата обработка на почвата. Задължително условие за успешно внедряване на No-till е своевременното й провеждане. За да се предотврати заплевеляването на полето, е необходима предсеитбено третиране на площта с хербициди. Видът на препарата, неговото количество, методът на прилагане – всички тези елементи могат да се различават във всеки конкретен случай. Изборът на хербицид зависи от преобладаващите на полето видове плевелни растения, нивото на заплевеляване на площта, климатичните особености. 

da01baaacbfdaa6b8d171a6a65d172a5

Преходът към нулев метод на обработка на почвата притежава не само предимства, но има и недостатъци. Неговата резултативност в значителна степен зависи от професионализма на агронома. Единен строг технологичен план за внедряване на технологията No-till не съществува: във всеки отделен случай е необходимо да се отчитат местните условия, които диктуват особеностите за прилагане на техника, оборудването, иригацията, торовете и пестицидите, правилата за спазване на сеитооборота и др.

Бед да претендирам за изчерпателност се надявам, че този материал ще допринесе полза на всички земеделци, които обмислят да пробват безорното земеделие.

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 05 Септември 2019 08:46

10 неща, които трябва да знаете за сярата

В миналото сярата често е пренебрегвана, защото се смятало, че нуждите на посевите са задоволени от атмосферните отлагания. Това обаче вече не е така. Марк Тъкър, главен агроном и бизнес мениджър на Yara в Обединеното Кралство предлага 10 факта, които трябва да знаете и да вземате предвид, когато обмисляте оптимално управление на сярата и азота.

  1. Сярата вече не се счита за хранителен елемент с второстепенно значение.

Тя е необходима на всички култури и играе жизнено важна роля за образуването на растителни протеини, аминокиселини, някои витамини и ензими. Всъщност, с годишно отлагане на сяра по-малко от 15 кг SO3 на хектар годишно, много водещи агрономи смятат, че сярата трябва да се разглежда като основно хранително вещество и второто най-важно след азота.

  1. Сярата и азота работят заедно.

Растенията се нуждаят от сяра, за да могат да използват ефективно азота. Двата елемента заедно са жизнено важни градивни съставки за протеина. Следователно N и S трябва да се прилагат едновременно. Поглъщането на хранителните вещества за добив от един тон обикновено е в съотношение 1:5 за зелеви култури и 10:1 за зърнени. Гранулиран азотен тор със сулфат може да даде възвръщаемост на инвестицията между 2 и 10£ за единица вложение.

  1. Почвите в UK са бедни на сяра.

От много години насам е доказано, че почвите в Обединеното Кралство стават все по-бедни на сяра. Анализи направени в полета с пшеница от Lancrop Laboratories в интервала август-октомври 2018 г. показват, че 98% от полетата имат недостиг на сяра. Затова вместо досегашното подхранване с NPK, помислете за комбинирани торове NPK+S.

  1. Растенията искат само сулфати.

Листата на растенията могат да абсорбират сяра от въздуха под формата на серен диоксид, което се смята за доста незначителен принос. В същото време корените на растенията могат да усвояват само сулфати. Така че от всички възможни източници (почвени запаси, органични и минерални торове) само сулфатните минерални торове предлагат надежден метод за предотвратяване на дефицита. Всички останали източници трябва първо да претърпят минерализация и чак след това стават достъпни за растенията, докато сулфатът достига до корените и се абсорбира лесно и бързо от тях.

  1. Дефицитът на сяра влияе на добива и качеството му.

За разлика от азота, сярата е неподвижна в растенията и остава в по-старите листа. Това означава, че дефицитът на сяра ще се изразява като симптом при по-младите и новите листа. При зърнените култури намалява броя на зърната в класа, размерите им са по-малки и се получава по-ниско съдържание на протеин. И докато симптомите на дефицит на сяра се проявяват твърде късно, че да може да се противодейства ефективно, по-голямата част от културите реагират отлично на навремнно прилагане на елемента. Добивите се повишават, а също и качеството.

  1. Сярата се внася по-малко и често.

В почвата тя е подвижен елемент, но мобилността и в растенията не е добра. Затова се препоръчва да се внася сяра често,но с ниски концентрации през месеците март, април и май. Внасянето ѝ може да съвпада с това на азота. Така се гарантира, че тя ще бъде достъпна в период на бърз растеж и точно, когато е необходима на растенията. Освен това няма риск от отмиване в по-долни почвени пластове. Препоръчителни торови норми за зърнени култури са 45-50кг SO3/ха и 50-75кг SO3/ха за маслодайни.

  1. Големите количества се губят

Няма полза от прилагането на твърде много сяра наведнъж, защото тя може да се „загуби“ и да не е достъпна, когато е необходима. Изследванията показват, че добивът се увеличава с 4% при многократни внасяния с ниски дози спрямо еднократно приложение в началото на сезона.

  1. Нитратните торове могат да намалят наполовина емисиите на амоняк.

Земеделските производители са под голям натиск да намалят емисиите на амоняк с 8% от базовата стойност от 2005г. до 2020 г. Прилагането на торове представлява 23% от всички емисии на амоняк в селското стопанство, така че с право ще привлече вниманието. Торовете на базата на нитрати имат една от най-ниските емисии на амоняк от всички източници на азот, освобождавайки половината уреа с инхибитор. Така осигуряват не само по-качествени добиви, но и подпомагат селското стопанство във Великобритания да спазва екологичните си цели.

  1. Едностранно азотно торене е лоша идея.

Колкото и да е атрактивна цената, преди покупка се запитайте „колко азот е нужен?“ Като ориентир 50-75% от торовете трябва да бъдат под формата на нитрати плюс сулфатен тор, а 25%- под формата на комплексна комбинирана тор NPKS или т.нар. пролетен стартер, който съдържа фосфат и калии. Те от своя страна насърчават ранния пролетен растеж на корените и стъблата.

  1. Разберете от какво имате нужда.

Отделете необходимото време и средства, за да разберете от какво имате нужда. Що се отнася до сярата, то анализът на растителните тъкани е много по-надежден, спрямо почвените проби. Като цяло нивата на сяра трябва да надвишават 0,3% сухо вещество за повечето култури и 0,45% за рапица. Резултатите от анализите трябва да се съгласуват с опитни специалисти.

Публикувана в Растениевъдство

Американският изследовател Матю Рус е получил международна награда за борба с ръждата по пшеницата, съобщават в Western Farm Press.
През последните 6 години Световната награда за полски изследвания стана основното признание в света на младите земеделски учени на възраст под 40 години.
От 1986 г. насам тя се присъжда на учени агрономи с подкрепата на Фондация "Рокфелер" за принос, за подобряване на качеството, количеството и достъпността на храната в света.
Наградата е кръстена на Норман Борлуг, лауреат на Нобелова награда на "бащата на Зелената революция" в Мексико през 40-те години на миналия век. Борлук кръстосал местни сортове пшеница с японски сортове джудже и създал много нови сортове, устойчиви на полягане. По този начин за 15 години добивът на зърно в Мексико е нараснал 3 пъти. В края на 60-те години добива на зърнени култури се удвоява също и в Индия и Пакистан, от семената получени от Берлоуг.
Настоящият носител на Световната продоволствена награда е изследовател по растителна патология в лабораторията в Университета в Минесота, САЩ. Неговата работа е насочена към предотвратяване на загубите от зърнени култури и устойчивост на пшеница и ечемик към листна и съблена ръжда.
Работата му е довела до създаването на няколко успешни сорта, устойчиви на ръжда, включително Linkert в САЩ, NARC 2011 в Пакистан и Kingbird в Етиопия.
Матю Рус е и автор и съавтор на 75 научни статии за генетиката на устойчивостта на пшеницата към стъблена ръжда.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Миладин Назарков от Ариста ЛайфСайънс получи висока оценка за своите научни разработки при царевицата и ечемика

Интервю на агр. Петър Кръстев

На Националната научна конференция с международно участие „Наука и общество – 2017“, която се проведе неотдавна в Кърджали, агрономът Миладин Назарков бе удостоен с първа награда и грамота за своите разработки „Продуктивност и качество на царевица в зависимост от приложените земеделски практики“ и „Влияние на органични биостимулатори върху добива от ечемик“. Г-н Назарков е докторант в Института по почвознание, агроекология и защита на растенията „Н. Пушкаров“ и скоро му предстои защитата на докторска степен.

В момента Миладин Назарков е мениджър маркетинг и продажби в Ариста ЛайфСайънс. Този пост дава чудесна възможност на висококвалифицирания специалист да направи връзка с практиката, като използва резултатите от научните си разработки за внедряване в земеделието.

Специално за читателите на „Гласът на фермера“

Миладин Назарков сподели с нас резултатите от научните си разработки и как те се вписват в предлаганите от Ариста ЛайфСайънс биостимулатори. С продуктите на компанията фермерите могат, от една страна, да опазят от плевели, болести и неприятели културите си, а от друга – да постигнат по-високи добиви и да получат по-качествена продукция чрез иновативни продукти, които стимулират растежа и развитието на растенията.

  • Г-н Назарков, похвално е, че един млад агроном бе удостоен с признанието на научната общност у нас за най-добро представяне със статиите си на научната конференция в Кърджали. С какво ви задължава тази висока чест в бъдеще?

  • Като докторант в Института по почвознание „Н. Пушкаров“, по пътя към защита на докторската степен беше необходимо да издам общо 3 статии през периода на обучение. Те включват научни разработки, свързани с подхранването с биостимулатори при различни култури и как по-точно това се отразява върху добива като цяло.

  • Какво практическо приложение ще имат научните ви разработки, направени при царевицата и ечемика?

  • Със сигурност резултатите ще бъдат полезни за нас, защото така още по-убедително ще предлагаме биостимулаторите, произведени от фирма Ариста. Ще бъдем по-полезни и за уважаемите ползватели, защото продукти от този тип не могат да бъдат отнесени нито към групата на пестицидите, нито към групата на листните торове. Тези продукти във висока степен гарантират успешното преодоляване на условията на стрес за културата и активират различни физико-химични процеси, отговорни за подобряване физиологията на растенията, и оттам спомагат за получаване на повече продукция от единица земеделска площ. Те директно влияят положително на културата, а също така повишават ефекта на продуктите, които се прилагат в комбинация с тях. Биостимулаторите във висока степен влияят положително и върху състава на микрофлората в почвата. Всички тези ползи бяха доказани чрез научни опити през последните години.

  • Какви са основните изводи от вашата разработка за царевицата, кой е най-важният детайл, който се отразява положително на добива?

  • В условията, при които беше отглеждана царевицата през 2015 г., основният извод беше, че добивът в най-висока степен зависи от основното торене – общо 45%, следващият по важност елемент беше използването на биостимулатор – 7%, и на последно място – използването на хербицид – 4%.

  • Какво показаха опитите с прилагането на органични биостимулатори при ечемика?

  • Опитът при ечемика представляваше подлагане на културата на неблагоприятни и екстремни условия през 2014-2015 г., които включваха предшественик слънчоглед, неколкократно дисковане, предсеитбено подхранване с 3 кг физически азот – нитрат, сеитба на бедни горски смолници и др. По време на цъфтежа през май бяха констатирани над 130 л/кв. м валежи, което повлия неблагоприятно върху процеса на опрашване на културата. Във фаза изкласяване-цъфтеж ечемикът беше третиран с няколко вида биостимулатора.

  • Минималният констатиран по-висок добив в сравнение с контролата беше в рамките на 14%, като максималният добив беше по-висок с 60%. Това доказа във висока степен потенциала на биостимулаторите, които се характеризират със степен на възвращаемост над 50% в отделни случаи.

  • Има ли промяна през последните години в схващанията за храненето на растенията и в каква посока е тя?

  • През последните години на пазара се предлагат много и различни видове стимулатори. На производителите все по-често се налага да правят избор и да ползват биостимулатори, тъй като всички ние сме свидетели на катаклизмите на времето. Стресът, на който са подложени културите в определени фенологични фази от тяхното развитие, неминуемо е свързан с редуциране на добива. Така че се търси начин да се сведе до минимум тази редукция.

  • Чрез какви механизми биостимулаторите влияят на растенията?

  • Биостимулаторите предлагат на растенията енергия – аминокиселини; съдържат стимулатори на растежа – ауксини, цитокинини, гиберилини и др.; предлагат хранителни вещества; подобряват физиологията, като повлияват положително във висока степен върху различни процеси, като нитрат, фосфат редуктазата и др.

  • Ариста ЛайфСайънс предлага ли подобен род продукти?

  • Да! В портфолиото на фирма Ариста има биостимулатори, които се предлагат от тази календарна година. Още при своята премиера те показаха висок потенциал, изразяващ се във визуална ефикасност и гарантирана възвращаемост за ползвателите.

  • Как виждате бъдещето на биостимулаторите на пазара в България?

  • В бъдеще употребата на биостимулаторите както в България, така и по света непрекъснато ще се увеличава, тъй като тези продукти, от една страна, щадят растенията, а от друга – гарантират висока икономическа възвращаемост. Най-много продукти от такъв тип се използват в Европа.

Публикувана в Растениевъдство

Подхранването на зимните житни култури е важна практика за подобряване азотното хранене на растенията при условия на недостатъчно съдържание на минерални съединения на азота в почвата. В зависимост от различните условия то се провежда повърхностно пролетта, след възобновяване вегетацията на растенията или във фаза братене на културата.

При повечето почвено-климатични условия, при които се отглеждат зимни житни култури, най-високи добиви от зърно се получават от еднократно ранно пролетно подхранване по замръзнала почва. Въпреки това невинаги има благоприятни агрометеорологични условия за ефективно провеждане на това мероприятие с наземна техника на цялата площ, заета с тези култури. В същото време не всички зърнопроизводители могат да си позволят да използват авиация за този вид дейност, още повече че на някои полета могат да възникнат ограничения по нейното прилагане поради близостта до населени места или ако в полето са разположени отделни земеделски парцели, в които еднолични собственици провеждат различна стопанска дейност.
Затова алтернатива на раннопролетното подхранване на зимната пшеница и другите зърнено-житни култури е внасянето на част от заплануваната за пролетта норма на азота в късна есен.
Целесъобразността на есенното или дори зимно подхранване е изследвано от много учени още през 60-70-те години на миналия век. Според техните изводи на леки оподзолени почви азотното подхранване е добре да се провежда рано напролет. На тежки почви в степни зони (каквато е и Добруджа - бел.ред.) влиянието върху добива на зърно на зимна пшеница при ранно пролетно и късно есенно подхранване е равностойно. А на равнинен релеф и отсъствие на снежна покривка е възможно да се прави и зимно подхранване на зимните житни култури.
Появата на съвременни сортове и хибриди от интензивен тип, а така също и глобалните климатични изменения, обуславящи перманентни пролетни засушавания, особено през 2011-2012 година, актуализират изследванията по този въпрос.
На територията на Института по почвознание и агрохимия в Украйна през 2013-2015 година е изследвана ефективността от временно пренасяне на азотното подхранване от пролетта през есента в условия, близки до нашите, с две от най-разпространените форми на азотните торове – амониева селитра и карбамид.
За да се определи по-ясно евентуалната разлика между вариантите в културите след стърнищни предшественици, е избрана достатъчно голяма доза азот, еквивалентна на 30 кг/дка амониев нитрат.
Установено е значително вариране на показателя добив на зърно при зимната пшеница в зависимост от формата на тора и сроковете на неговото внасяне, обуславящо се преди всичко от агрометеорологичните условия.
Така максималният добив през 2013 г. е получен при условия на внесена амониева селитра през пролетта по замръзнала почва – 337 кг/дка; в 2014 г. – от прилагането на карбамид есента – 754 кг/дка и през 2015 година – при есенно подхранване с амониева селитра – 591 кг/дка.
Следва да се отбележи, че терминът „есенно подхранване“ е условно название, доколкото определянето по календарните дати за провеждане на това мероприятие ни ориентира за физическите възможности на техниката да влезе в полето (според влажността и състоянието на повърхността на почвата) и природните условия в продължение на близките 10-14 дни (например отсрочка при провеждането на мероприятието поради неблагоприятни метеорологични условия, способни да доведат до прекратяване вегетацията на растенията). Поради това срокът за подхранване се колебае през годините от 20 ноември до 6 декември.
Средно за три години на провеждане на изследвания, най-висок добив зърно от зимна пшеница (с 12 кг/дка повече) е получен при условията на есенно подхранване с карбамид в доза N10,2 в сравнение с внесената аналогична доза азот в същия срок , но във вид на амониева селитра. И обратно –наблюдавано е незначително предимство (с 9 кг/дка повече) на селитрата над карбамида при условията на пролетното подхранване. При сравнение на различните срокове на прилагане на еднакви форми на азотни торове съществена разлика между есенното и пролетно подхранване не е отбелязано – колебанията на добива не са превишавали 2%, или 10-11 кг/дка, измерено в зърно.
Равностойността на есенното и раннопролетното подхранване са потвърдили също така и резултатите на друг полски опит, в който е проучвана ефективността на частичното внасяне на азотни торове: пред прекратяване на вегетацията в късна есен, по замръзнала почва и във фаза братене. Дозата на азота за всяко подхранване е била еквивалентна на 15 кг/дка амониева селитра (N51). Установено било, че през 2013 година в посеви след стърнищен предшественик на фона на присеитбено внесен амофос в доза N12Р52, частичното прилагане на амониева селитра през пролетта и във фаза братене е способствало получаването на 397 кг/дка зърно от зимна пшеница. При внасянето на този агрофон на карбамид през есента и във фаза братене, нивото на добива е било по-малко само с 9 кг/дка, или с 2%.
През 2014 година на фона на последействието на амофоса са получени аналогични резултати. Добавката към добива на зърно от пшеница при промяната на подхранването от пролетта през есента, в случая е използвана амониева селитра, е била 8 кг/дка. Замяната на селитрата с карбамид при подхранване във фаза братене е осигурила допълнително повишаване на добива зърно с 28 кг/дка, а пренасянето на подхранването с карбамид наесен и във фаза братене е дало максимален сред изследваните варианти добив от 640 кг/дка.
Разбира се, както и към всяко друго агротехническо мероприятие, при есенните подхранвания не може да има еднакъв подход, отчитайки разнообразието на почвено-климатичните условия. Този подход ще бъде неуместен на почви с лек гранулометричен състав с хидротермичен коефициент (ГТК) над 1,2, където има голяма вероятност от измиване на нитратните съединения на азота извън пределите на коренообитаемия слой почва. Ранният срок на провеждане на подхранването (първа – втора декада на октомври) на изток и юг в Украйна при продължително топло време през есента може да провокира образуването на излишна вегетативна маса, увеличение на съдържанието на нитрати в нея и накрая – намаляване нивото на захарта в кореновата система.

Цялата статия четете само в брой 522 на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Успешното отглеждането на земеделските култури без използването на пестициди е почти невъзможно. Препаратите за растителна защита стават все по-ефикасни, но не и по-евтини. Това налага земеделските производители да ги прилагат по компетентен и професионален начин, който да донесе максимален икономически ефект на стопанствата им. За постигане на тази цел има правила, които не са сложни за изпълнение, но не всеки съумява да спазва.
Как да се повиши ефективността от действието на пестицидите, съветва френският специалист Жерар дьо Ла Сал, ръководител на известната в Европа компания Alfagro.
1. За да се понижи влиянието на фактора некачествена вода, е необходимо да се намали обемът на нейното използване в разтворите
Фермерите, работещи по стари технологии и норми на работа с пестициди, невинаги вземат под внимание такъв фактор, като качеството на водата. Но както показва практиката, ефективността на действие на пестицидите пряко зависи от това: колкото по-качествен е съставът на водата, толкова по-добри резултати се получават при обработката на културите с пестициди.
В повечето стопанства на 1 дка се изразходват от 25 до 30 литра вода (работен разтвор). Това е много, тъй като при обем на резервоара на пръскачката от 4 тона, при едно зареждане могат да се обработят всичко около 160 дка. По този начин на всеки 160 дка технологичният цикъл се повтаря: отиване до източника за зареждане на вода, транспорт и др. А с този разход на време и гориво експлоатационните разходи нарастват от многократното зареждане на обема.
Производителността и ефективността от пръскането с пестициди се увеличават, ако се намали изпръскването на пестицидите с по-малко от 25 л вода на декар.
2. Отчитайки нерационалността при използване на пестициди и за да спестят разходи, по-големите фермерски стопанства започнаха да намаляват нормата на работния разтвор на декар
При пръскане на по-големи площи обикновено участват 1-2 трактора с цистерни. Съответно, това са допълнителни разходи за трактористи, многократни цикли на зареждане и транспорт на вода.
Сред европейските фермери е разпространено мнението, че колкото повече е водата, толкова по-лошо работят пестицидите. Затова много земеделски производители в Европа работят с норма от 2,5 литра работен разтвор на декар, което е почти 10 пъти по-малко от средната норма от 20 л/дка.
3. Фермерите често тълкуват цифрите некоректно
Че няма голяма разлика между 25 литра и 2,5 литра разтвор на декар се разбира, ако се направи сравнение с атмосферните валежи. Например след дъжд, от фермерите може да се чуе, че падналото количество от 1 мм – само „пребива прахта“. Но елементарната математика показва, че 1 мм вода са 1000 л/дка. Ето тук се вижда разликата: значи намаляване на обема за разтваряне на пестицидните средства в 17,5 л/дка пак е много и неприемливо, а 1000 л/дка дъжд са малко.
В крайна сметка намаляването на количеството на водата води до икономии. Фирмите дистрибутори на пестициди препоръчват използването на норма работен разтвор не по-малка от 20 л/дка. Логиката, от тяхна страна, е проста и разбираема: колкото повече разреждате с вода препаратите, толкова по-лошо работят те, и оттам – колкото ефектът от пръскането е по-малък, толкова повече пестициди ще купувате от тях.
4. С цел намаляване на нормата на използваната вода е необходимо да работите през нощта или при минимална относителна влажност на въздуха 60-65%
В денонощието именно през нощта в атмосферата се концентрира най-голямо количество влага. Когато листата са достатъчно навлажнени, устицата им са отворени, което благоприятства максимално бързото проникване на препарата в организма на растенията.
В засушливо и горещо време порите на листата се затварят, за да предотвратят изпарението на вода. В този случай по-добре е да не се пръска, защото препаратите не могат да проникнат и не оказват необходимото действие.
5. Да се работи винаги при идеални условия (при влажност по-висока от 65% и температура около 19°C), не е възможно
В такъв случай се препоръчва да се използват аджюванти (омокрители) – средства, осигуряващи продължително задържане на препарата върху листата и по-пълното му проникване вътре в растенията. Прилагането на аджюванти води до повишаване резултатите от действието на пестицидите, а това означава и възможност за намаляване на тяхната норма. Например, при такава ефективност, нормата на пестицидите може да се намали с 25 –50%.
Прилагането на аджюванти може още повече да намали разходите за пръскане. Освен разходите за препарат, тук може да се добави намаляване разходите на време, за гориво, вода и работна заплата.
Често агрономите се оправдават, че имат заплевелени полета – времето за обработка не им е стигнало, тъй като използвали норма от 25 л/дка. Но ако се спазват посочените по-горе правила, както и ако се намали разходната норма на работен разтвор на 10 л/дка, площта може ефективно да се обработи два пъти по-бързо. Така полето ще се освободи навреме от нежеланата растителност и ще получите планувания добив.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 18 Септември 2017 20:40

Китайските учени създадоха умен пестицид

Китайските учени създадоха умен пестицид, който при попадане в почвата  контролира сам себе си, за да бъде внесена точната доза от препарата.
Учените от Китайската академия на науките са използвали смес от диатомит, железен окис и магнезий плюс хитозан, за да получат съединение, което може да бъде променяно чрез промяна на рН на почвата.
"Отделянето на пестицида, смесен с тази добавка, се регулира с помощта на промяна на рН на почвата. Добавката "обгръща" препарата и действа като отваря вратата, през която пестицидът се разтваря в кисела среда", обясняват действието учените.
Те отбелязват, че изобретението им е много подходящо за едносезонни култури и помага в пъти да се намали употребата на пестициди. Отчетът им е публикуван в авторитетното международно списание Chemical Engineering Journal.
Освен това, учените отбелязват, че китайското земеделие в много голяма степен зависи от използването на пестициди, пазарът на които се оценява на повече от 1 млн. т. годишно. Но по-малко от 40 на сто от тези количества действително оказват влияние върху добивите, а останалото просто се отмива, замърсявайки почвата и водата. Докато новият умен пестицид има рециркулационен ефект, тоест се възстановява от почвата и водата.
"Ефектът на рециркулация в нашите опити показва, че 30 на сто от остатъците на пестицидите могат да бъдат възстановени", казват учените и добавят, че още е твърде рано да се изведе тяхното изобретение на пазара, тъй като нано материалите са твърде скъпи за фермерите.
"Приемаме това като нов етап на успешното мадернизиране на пестицидните продукти и ще продължим да работим, за да направим препарата по-ефективен и икономически изгоден", завършват създателите на изобретението.
Публикувана в Растениевъдство

Борбата с вредителите по овощните дръвчета става с препарати с ниски карантинни срокове. Това каза за  „Фокус“ – Пирин Генчо Генов, агроном. Той посочи, че един от тези неприятели е ябълко-плодовият червей. Генов обясни, че с такива препарати се пръскат дръвчетата, чието зреене предстои, като късните череши и ранните кайсии например. Той отбеляза, че тези препарати са интервални, което означава, че в период за 10 дни овощните дръвчета трябва да се пръскат с от 2 до 4 мл. на 10 литра вода. Генчо Генов подчерта, че най-често земеделските производители имат проблем с листните въшки или пък с червените листни петна. По думите му за листни въшки се предлагат и препарати, които се използват и за борба с колорадския бръмбар при картофите. Генов заяви, че борбата срещу листните въшки трябва да се води редовно, тъй като в противен случай може да се стигне до получаване на по-малко и по-нискокачествена плодова реколта. Той допълни, че икономически най-опасните видове листни въшки по овошките са зелена ябълкова листна въшка, зелена цитрусова листна въшка, ябълково-живовлекова листна въшка, червеногалова листна въшка, ябълково-житна листна въшка, крушова листна въшка и кръвна въшка. Агрономът добави още, че листните въшки развиват над 10 поколения през годината, което показва и тяхното постоянно присъствие в овощната градина. По думите му веднага след като се установи, че дръвчетата са нападнати от листни въшки, трябва да се предприемат мерки, като не бива да се допуска листата на дърветата да се завият, тъй като тогава борбата е много по-трудна.

Публикувана в Растениевъдство
Бащата на Зелената революция
 
Зелената революция започва през 1940 г, когато президентът на Мексико се обръща във Фонда на Рокфелер за решаването на проблема с катастрофалната реколта в страната. Фондът изпраща на помощ група агрономи, сред които и Норман Бърлоуг. В Мексико ученият остава 12 години, като кръстосва местни сортове пшеница и миниатюрни сортове от Япония и в резултат получава високодобивни сортове пшеница, устойчиви към полягане. Благодарение на тези новополучени сортове, през 50-те години Мексико вече е в състояние да задоволи собствените си нужди от зърно и дори започва износ.
След този успех Бърлоуг е канен в Пакистан и Индия, а филипинските учени, вдъхновени от мексиканския опит, отгледали високодобивен сорт ориз. След това агрономът започва да разработва програми за повишаване на реколтите, които предвиждат използването на земеделска техника, торове и пестициди. Така, Норман Бърлоуг, в същност сформира съвременния начин на земеделие.
Програмите на Бърлоуг са подлагани на критика от страна на еколозите във връзка с използването на пестициди и торове, но те са помогнали да се повишат добивите от земеделските култури и са спасили много страни от глад. За достиженията си агрономът получава Нобелова премия през 1970 г.

 

Публикувана в Агроновини

Във връзка със зачестилите въпроси към агрономите на БАСФ за поява на РИНХОСПОРИУМ по пшеница и ефикасността на фунгицидите на БАСФ за справяне с нея, от компанията заявяват категорично:

Ринхоспориум по пшеница не съществува. Твърдението, че през 2016 година в Германия и Полша е наблюдавано масово нападение от Ринхоспориум в пшеница е невярно. В тези две страни, както и в останалите, Ринхоспориум в пшеница не съществува като болест. Ринхоспориум е заболяване по ечемик, ръж и тритикале!

Както в немски, така и в български лаборатории бяха изършени посевки и анализирани микробилогични проби от различни сортове пшеница, събрани от над 20 различни района в страната. Всички листа бяха със сходни симптоми (светли, обградени от тъмен ореол петна по старите листа от долните етажи), и в пробите на нито едно от тях не се доказа наличието на Ринхоспориум.

В лабораторни условия се установиха конкретните инфекциозни и неифекциозни причинители и се доказа, че Ринхоспориум не е сред тях.

Неинфекциозни причинители:

  • част от пробите показаха некрози от измръзване, което е в резултат на дългата и тежка зима.

Сред инфекциозните причинители в различните проби ясно се разграничиха:

  • наличие на бактериоза – рядко срещано заболяване, изключително вредоносно, което не може да се контролира чрез фунгициди;

  • наличие на Fusarium nivale (Monographella nivalis), известна като снежна плесен - при определени условия снежната плесен може да се развие и върху листата на растенията, контрол срещу заболяването се постига чрез обеззаразяване на семената чрез високачествени обеззаразители. През пролетта покачването на температурите блокира заболяването.

  • наличие на септориози (Septoria nodorum) - патоген който засяга класовете и от там попада върху семената по време на жътва; сеитба на заразени семена довежда до признаци на заболяването през есенните или ранните пролетни месеци.

До момента няма потвърдени данни в научната литература (статии) и разработки, че Ринхоспориум напада пшеницата! Резултатите от проведените лабораторни тестове в Германия и България неоспоримо потвърждават това. РИНХОСПОРИУМ по пшеница НЕ СЪЩЕСТВУВА!

Растенията сега са отслабени от зимата и измръзванията, и са по-лесно податливи на заболявания.

Очакваната предстояща вълна от заболявания са Дрешлера, Базично гниене, Септориоза и на местата с по-гъсти посеви - Брашнеста мана. Когато избирате ПРЗ вниманието Ви трябва да бъде насочено към предстоящите заболявания, които ще се развият върху отслабените от тежката зима посеви.

Да се провокира в съзнанието на земеделците в България несъществуваща заплаха, чрез средствата за масова информация остава горчив привкус, в тези, които искат и знаят как да стигнат до истината. А истината е в изследванията, в техния обстоен и съвкупен анализ, предупреждават специалистите на БАСФ!

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта