Бавното и контролирано действие гарантира максимално усвояване на хранителните елементи без замърсяване на околната среда

Агр. Петър Кръстев

Производителите на минерални торове постоянно подобряват своите продукти с цел повишаванена тяхнатаефективност. Това е особено важно за азотнитеторове, но също така е необходимо да се намали неблагоприятното въздействие на този вид агрохимикали върху околната среда като еутрофикацията*, замърсяването на подпочвените води и др.

Постигането на повишенаефективност от азотните торове не е лесна задача, тъй като растенията усвояват азотаот почвения разтвор с кореновата си система във формата на нитратни или амониевийони. При това амониевата форма на азота, за разлика от нитратната, се фиксирав почвения поглъщателен комплекс, затова почвата и растениятасе конкурират за амониевия азот, намиращ се в почвата или внесен с азотните торове.

Такава конкуренция за амониев азот е основен проблемпри определянена дозите за внасяне на минералниторове, тъй като само част отелемента може да бъде използвана от растениятапрез вегетационния период. От практична гледна точка ефективността от използване нахранителните вещества може да се определи чрез разликата между частта от общото количество достъпни форми азот в почвата или постъпилия с торовете, с усвоения от културата за определено време. Повишаване ефективността от използване нахранителните веществав минералните торове от културите винаги е било и си остава важен изследователски проблем.

Стратегия, повишаваща ефективността от минералния азот

Различните видове азотни торове, използвани в селското стопанство, все повече подлежат на контрол с цел подобряване на глобалния азотен баланс както в краткосрочна, така и в дългосрочна перспектива. Най-важната задачаепо-нататъшното повишаване на ефективното им усвояване. Известно е, че при внасяне на минерални торове през първата година растенията използват само 50 – 60% азот, 10 – 25% фосфор и 50 – 60% калий. Поради това че значителна част от азота в торовете се губи в годината на внасяне, дозата му трябва да бъде балансирана с оглед максимално задоволяване нуждите на растенията с хранителния елемент. Това изисква вземането на определени агротехнически решения, фокусирани върху технологии, които позволяват да се достигне максимална съвместимост между потребността на културата и постъпването на азот от всички източници, в това число и от торовете. Тази стратегия включва:

  • стимулиране растежа на кореновата система за сметка на подобряване структурата и оптимизиране киселинността на почвата (алкализиране), повишаване съдържанието нахумус, способност за запазване достъпността нахранителните вещества;
  • извършване напочвен и растителен анализ за съдържание на хранителни вещества, а също така и на постоянен мониторинг на растежа и развитието на селскостопанските култури;
  • определяне дозите хранителни вещества, съответстващи на потребностите на земеделските култури и на условията на отглеждане;
  • избор на оптимална форма на минерален тор и начин на неговото внасяне, например инкорпориране в зоната на кореновата система.

Много добър начин за повишаване ефективността на минералния азот е използването наторове с бавно и контролирано действие, коитопостепенно освобождават хранителните вещества в съответствие с потребностите и динамиката на усвояване от конкретната култура.

Формула за идеален тор

Идеалният тор трябва да има следните характеристики:

  • При еднократно внасяне да осигурява достатъчно количество хранителни вещества на растенията, необходимизатехния оптимален растеж и развитиепрез целия вегетационен период.
  • Съдържа максималенпроцентхранителни елементи, за да се получи най-голяма възвръщаемост на инвестицията.
  • Има минимално неблагоприятно въздействие върху почвата, водата и околната среда.

В голяма степен на тези изисквания отговарят торовете със забавено и особено с контролирано освобождаване на азот и стабилизираните торове. С тяхна помощ е възможно повишаване коефициента на използване на хранителните вещества при минимално количество тор и намаляване негативното въздействие на околната среда. Трябва да се знае, чегрешките, допуснати в технологията на отглеждане на културите, не могат да се поправят с помощта на тези специални видове азотни торове.

Минералният азот: задграничен опит

В катедрата по агрономство в Университета по естествени науки в Познан, Полша, в продължение на няколко години в полски опити е наблюдавана реакцията на хибридите царевицакъм различните форми азотни торове. Внасяне на 140 кг N/ха (14 кг N/дка) във вид на азотен тор Super N46 е оказалопо-голямо влияние върху добива – съответно с 12,1 и 8%, в сравнение с амониевата селитра или карбамида. За отбелязване е, че тези резултати са били получени в много сухата и гореща 2018 година.

Азотът и хибридите царевица

При разработката на технологии за торене на царевица с азот много важно е да се отчита генетичният профил на избрания хибрид. При класическите хибриди, царевичните растения усвояват от 85 до 100% от азота в периода на активен вегетативен растеж. Във фаза наливане на зърното при същите започва процес на реутилизация (повторно използване) на органичните азотни съединенияот натрупаните по-рано ресурси в растението и частично от почвата. Този механизъм е присъщ само на класическите хибридии не важи за различните технологични линии хибриди. Индексът на реутилизация (придвижване) на азота и другите хранителни вещества за класическите хибриди е положителен, т. е. във фаза на генеративен растеж (наливане на зърното) те използват резерви, натрупани във фаза на вегетативен растеж.

От друга страна, механизмът на усвояване на азота от хибридите отразлични технологични линиие диаметрално противоположен и индексът на реутилизация на азота при тях е отрицателен. Това се отнася също за фосфора и магнезия. С други думи, основен източник на азот за растенията от различните технологични линии царевица в периода на наливане на зърното е почвата. Тази особеност на хибридите изисква прилагането на азотниторове със забавено действие (карбамид, амониев сулфат с полимерни покрития) или внасяне на азота на части, което е значително по-трудно при високи растения.

В изследванията, проведени в полската катедра по агрономство, хибридите от различини технологични линииса показали по-висок добив на фона на всичкипроучвани видовебавнодействащи азотниторове. Най-голям допълнителен добив зърно е бил получен във вариантите с карбамид и притора Super N46 . Затова, необходимо условие за внедряване на прогресивни хибриди от различните технологични линии царевица изисква промяна в стратегията на внасяне на торовете, базирана на знания за конкретната физиология на хранене.

*еутрофикация - „цъфтеж“ на водните басейни, в резултат на намножаване на определен вид водорасли от замърсяването с химични елементи от торовете

Публикувана в Растениевъдство

Специалистите от Агрополихим дават конкретни препоръки за дозите на приложение, съобразени с температурните условия

Агроинж. Владимир Желев

Подходящ за третиране на есенниците е течният азотен тор UAN. Той е продукт, съчетаващ в себе си два взаимно незаменими азотни тора – амониев нитрат и карбамид. Във формулата си той съдържа и трите форми на азот – амидна, амониева и нитратна. Това съчетание дава възможност при употребата му растенията да се обезпечат с бързо достъпна за тях храна, както и продължително отдаване на лесно усвоимите форми на азота във времето. Съдържанието на известен процент вода в химическата формула на течния азотен тор не позволява големи загуби при приложение без инкорпориране в почвата, което го прави водещ продукт в азотното хранене.

Програмите за хранене на растенията, където е заложено азотно подхранване, могат частично или изцяло да се обезпечат с течен азотен тор. Технологиите на отглеждане на културите позволяват и съчетание на конвенционалните азотни торове с UAN, където неговото приложение е чрез подхранване по време на вегетация и коригиращо торене. Като най-добър вариант е торовата норма да бъде разпределена минимум 2 пъти - първото подхранване да бъде края на февруари, началото на март, когато започва пролетната вегетацията на есенниците, и второто приложение да бъде минимум 3 седмици след това.

Определянето на торовата норма в земеделието е широко понятие, но ние препоръчваме при високодобивната генетика пшеница минимум 16-17 кг/дка акт. в-во. азот. Това може да бъде постигнато при две приложения на UAN – напролет, като норма от 22 л/дка при първо приложение, и след минимум 3 седмици – още 18 л/дка.

Има няколко условия при приложението на течни торове, които трябва да съобразим, за да получим максимално добър резултат. Едно от тях е изборът на подходяща дюза за приложение, като тя задължително трябва да бъде струйна. Температурата е второто условие за приложение, като тук обръщаме внимание на второто подхранване, тъй като обикновено то се прави в края на март, началото на април – т.е. в период, когато дневните температури са високи. Трябва да съобразим този фактор и да отложим приложението през по-хладните часове – рано сутрин или цяла вечер.

Течният азотен тор UAN е подходящ за всички видове култури. Успешно се прилага в зърнопроизводството, лозарството, овощарството, зеленчукопроизводството, цветарството и др. Поради формите на азот, съчетани в него, той е лесно достъпен за подхранване във всяка една фаза от развитието на културите, през която е необходимо да се направи азотно хранене.

Публикувана в Растениевъдство

Аномално високите температури провокират вегетация и разпространение на заболявания в посевите с зимни житни култури и маслодайната рапица

Агр. Петър Кръстев

Ще започна малко извън контекста на настоящия материал, като се върна малко назад в годините. Искам да припомня едно изказване на наш министър председател от трибуната на Народното събрание. През 2008 година беше вече започнала световната икономическа криза и нашият висш държавник смело заяви: „Световната икономическа криза няма да засегне България!“ Още тогава думите му предизвикаха у мен, (а предполагам и у много реално мислещи българи), недоумение от тази недомислена (да не казвам друга дума, която би била по-подходяща) констатация! Времето разбира се доказа, че той не е прав.

Нещо подобно в момента се случва и с изявленията на учени и експерти от цял свят, че в момента с непредсказуеми темпове тече процес на глобално затопляне на климата на Планетата ни. Отново у нас има хора, които смятат, че едва ли не този процес няма да ни засегне пряко.

Но времето ни показва друго – картината и у нас е доста нетипична за сезона, отсъстват валежи, няма сняг, температурите са драстично високи за сезона. Преди 20-тина години в България неофициално се разпространяваше една секретна информация от НАСА, в която се прогнозираше, че след около 50 години климата в Европа ще е доста променен. Там се казваше, че в нашата географска ширина валежите ще стават все по-оскъдни, климата ще върви към опустиняване и че няма да има условия за отглеждане на зърнено-житни култури. Това време като че ли идва с непредсказуемо бързи темпове.

Аномално високите за това време на годината температури продължават

Навсякъде в страната отсъства снежна покривка,нивото на валежите е значително под нормата, а температурите са драстично високи. Зимните зърнено-житни култури и рапицата не могат да встъпят в пълен покой, който тези култури трябва да преминат. Дори може да се каже, че вегетацията не е спирала. В растенията не протекоха нормалните процеси на концентрация на захарите. Вегетиращите растения не натрупаха необходимите им за зимуване захари в най-важните за възобновяване на пролетната вегетация органи – възелът на братене при пшеницата и другите житни култури, и кореновата шийка при рапицата. Това ги прави изключително уязвими към рязко падане на температурите дори и не много под нулата. В клетките на растенията се намира много свободна вода, която при евентуален замръз ще доведе до образуване на кристали лед, които ще причинят разкъсване на тъканите и загиване. Това важи и за рапицата, особено за посевите с прерастнали растения, които са изнесли растежният връх над почвата. Без снежна покривка те силно ще пострадат от частично или пълно измръзване.

Да не говорим, че незатихващата вегетация, както прогнозирах в материала от миналия брой на „Гласът на земеделеца,“ ще доведе до ранен азотен глад. Това явление вече е факт и на много места в страната посевите с зимни житни култури масово жълтеят. Разрешеното време за пролетно подхранване на есенниците с азот съгласно Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяване с нитрати от земеделски източници е след 5 февруари.

В момента агрономите нямат формула за успешен ход!

На специалистите в зърнопроизводителните стопанства в това време, когато няма валежии температурите са високи, не им остава нищо друго освен редовно да наблюдават посевите от близо. Защото при тези условия съществува реална опасност болести и неприятели рано да нападнат изнежените и незакалени посеви. Инокулумът от болести при рапицата и житните култури е в посевите още от есента. Единствено липсата на влага до известна степен го задържа от развитие. Най-засегната от сушата отново е Добруджа, където недостига на влага е най-осезаем. Там също преобладават високи за сезона температури, които придружени от характерните за района ветрове водят до физиологична суша на растенията и бързо изсушаване на почвата.

Публикувана в Растениевъдство

Течният азотен тор в амониева форма позволява лесно усвояване и предотвратява загубите от елемента

Агр. Петър Кръстев

Перспективно решение за усъвършенстване системата за хранене на пшеницата е есенното внасяне на течни азотни торове в амониева форма на дълбочината на кореновата система на културата. Това позволява да се повиши ефективността от усвояването на азота и да се предотвратят загуби от елемента.

Днес пред земеделските общества по света стои задачата за интензификация на производството на растителна продукция, обусловена от ръста на населението и намаляване на посевните площи. Житните култури са изразени азотофили и за формиране на добива използват значителни количества азот. Практически е невъзможно поддържането на почвеното плодородие на високо ниво само благодарение на естествените процеси на азотфиксация. За попълване запасите с основния градивен елемент за растенията масово се използват азотни торове, което изисква значителни разходи на средства и енергия. От цялата енергия, необходима за производство на трите основни хранителни елемента – азот, фосфор и калий (NPK), 87% се използва за синтез на амоняк. Ако днес производителите на зърно се откажат от използването на азотни торове, в продължение на няколко години обемът на селскостопанското производство ще спадне толкова, че редица страни, които днес изнасят големи количества продукция, едва ще смогнат да осигурят собствените си потребности.

По данни на ФАО в света се използват около 100 млн. т азотни торове, като 60% от тях отиват за производството на зърно. Изчислено е, че при повишаване на ефективността на използвания азот дори само с 1% ежегодно, могат да се икономисат около $250 млн. Ефективността от използването на азота в света в посевите със зърнени култури е доста ниска – около 33%. Този нисък процент произтича от сложността при избора на система за азотно хранене. На азота се падат по-малко от 1-3% от сухата маса на растенията, но независимо от това, при недостатъчното му наличие в почвата нормалният растеж и развитието на зърнените култури са невъзможни.

В развитите страни фермерите често се презастраховат и внасят прекомерно количество тор за култури, които вече са добре снабдени с азот, или когато периодът на прилагане на тора не съвпада с най-високата потребност на растенията от елемента. Освен това огромна част от азота не се изнася с реколтата и влошава екологичната ситуация в агрофитоценозите. Затова много земеделски стопанства в света широко използват течните азотни торове. Те са удобни за внасяне, съдър­жат едновременно амониева, нитратна и амидна форма азот. При използването им се предотвратява ниската ефективност на усвояване на азота при повърхностното внасяне на карбамид без инкорпориране, когато загубите на азот могат да достигнат до 40% и повече.

Плюсове на есеннето внасяне на течен азотен тор

Известно е, че в есенния период на вегетация, за развитие на вегетативната маса пшеницата изисква малки количества азот. В зимния период потребността на пшеничните растения от хранителния елемент е минимална. В този период, в условия на преовлажняване в съчетание с положителни температури, са възможни значителни загуби на елемента, ако внесеният тор е в нитратна форма.


След началото на вегетацията – рано напролет, потребността от азотни торове рязко нараства. Високата потребност от азот се наблюдава също във фазите цъфтеж и наливане на зърното.

Изследвания с белязан азот (15N) са показали, че загубата на елемента в производството на зърнено-житни култури може да стигне от 20 до 50% от внесеното количество. Ефектив­ността на усвояването му от пшеницата в значителна степен зависи от условията на отглеждане. Ниска ефективност при второ и трето подхранване може да се наблюдава практически при всички почвено-климатични зони и условия, ако внасянето е съпътствано с високи температури и недостиг на влага в периода от фазите вретенене до формиране на класа.


Известно е, че внасянето на амониев азот може да повиши ефективността от прилагането на торовете. Причината е, че йоните NH4+ по-добре се фиксират от почвените колоиди и не се измиват от почвата. Установено е, че при внасяне на елемента в амониева форма, за културата е достъпно достатъчно количество азот в продължение на цялата вегетация. Увеличената интензивност на поглъщане на азота по време на наливане на зърното свидетелства за потенциалното преимущество на амониевото хранене (NH4+) при отглеждането на зърнено-житните култури. Опитно е установено също, че локалното внасяне на течни азотни торове, съдържащи елемента и в амониева форма, благодарение повишаването на концентрацията на амониевите йони, забавя процесите на нитрификация, което благоприятства запазването на азота в почвения профил.

Перспективи за течните азотни торове

Прилагането на течни азотни торове е перспективно поради ред положителни причини. Тази технология е особено актуална на големи площи, поради възможността за пълно механизиране на транспорта и внасянето на тора в почвата. Освен това се осигурява по-равномерно внасяне в сравнение с гранулираните торове. Известно е, че разходите за ресурси при внасянето на течен азотен тор в почвата са с 20 – 40% по-малко, отколкото при използване на твърди гранулирани торове, а и разходите за труд намаляват до 2 – 2,5 пъти.


Ефективността от течните азотни торове се увеличава при внасяне на определена дълбочина в почвения профил. Установено е положително влияние на амониевата форма върху добива на зърно в сравнение с внасянето на карбамид и амониева селитра по повърхностния начин. Като цяло, внасянето на азотните торове под повърхността на почвата способства за по-продължителното съхранение на азота, а също така за по-пълното му използване от растенията.


С намаляване количеството на валежите в пролетно-летния период, което все по-често се наблюдава през последните години, ефективността от подхранването на посевите с пшеница намалява. Затова все повече ще се налага практиката в зърнопроизводството през есента еднократно да се внасят течни азотни торове на определена дълбочина в почвения профил (15 – 20 см). Това е обяснимо поради по-добрата достъпност на азота за пшеницата, благодарение на повишената влажност на този слой почва.


Въпреки многото изследвания, проведени в областта на оптимизация на азотното хранене на пшеницата, все още много въпроси остават нерешени. Колко азот поглъщат растенията в есенния период при внасяне на елемента на дълбочина 15 – 20 см при различна продължителност на есенния вегетационен период? Какви форми амониеви торове е добре да се използват? Как влияе осигуреността на растенията с азот на презимуването и на възобновяване на пролетната вегетация? Как високите концентрации амониев азот влияят на хумуса на почвата при многогодишно внасяне на такъв вид тор?

Тези въпроси заедно с още други търсят решение. Затова оставяме темата отворена, като сме готови да публикуваме всяко едно аргументирано и компетентно мнение.

Публикувана в Растениевъдство

Как да изберем подходящия тор с основния хранителен елемент за нашето стопанство

Агр. Владимир Желев
Предсеитбеното (основно) хранене на растенията е едно от най-важните мероприятия, които ни гарантират добър старт на културата и добри добиви. Винаги трябва да се ориентираме за правилния тор по реакцията на почвата (кисела или алкална). Ако се съобразим с това единствено правило, всичко останало е въпрос на избор от икономическа гледна точка.
АМОНИЕВ НИТРАТ
Най-популярният и масов азотен тор е амониевият нитрат. Той обуславя бързо усвояване на активното вещество от растенията. Усвоява се бързо в благоприятна среда. Под благоприятна среда се разбира умерена влажност на почвата, инкорпориране на самия тор и рН в границите от 6,5 до 7,5. При наличие на всички показатели културата ще получи необходимото азотно хранене и ще го усвои напълно. Амониевият нитрат не трябва да се употребява на кисели почви, почви с лек механичен състав и почви със склонност към вкисляване. Ако почвите ви попадат в тези групи, не е желателно да го прилагате, защото едностранчивото торене ще доведе до силно вкисляване, което пък от своя страна ще блокира усвояването от растението на останалите хранителни вещества, намиращи се в почвата.
ТЕЧЕН АЗОТЕН ТОР СЪС СЯРА
Този продукт съчетава в себе си положителните качества на три различни азотни тора – амониев нитрат, карбамид и амониев тиосулфат. Всички предимства на течния азотен тор в комбинация със сяра го правят уникален по рода си продукт, който може да даде най-добрия старт на всяка една култура. Приложим е не само при масовите полски култури, но и при зеленчукопроизводството, трайните насаждения, лозя и др. Наличието на трите форми азот в съчетание със сяра не са основните му предимства. Амониевият тиосулфат действа като инхибитор на нитрификационните процеси и по този начин отдаването на азота се забавя и може да продължи от 8 до 12 седмици.

Agropolihim tabl01

Публикувана в Растениевъдство

При опити, проведени в университетите Оксфорд и Кеймбридж, учените създадоха „молекулярен диалог“ между растенията и бактериите около корените им. Това е жизнено важна стъпка напред в симбиозата на азотфиксиращите организми без участитето на бобови култури, а само на зърнени, като пшеница и царевица. Тези неприсъщи взаимодействия биха имали огромен потенциал в световен мащаб за отглеждането на културите при неблагоприятна почвена запасеност. А от друга страна биха свели използването на синтетични торове до минимум.

Д-р Барни Гедес от отдела за растителните науки на Оксфордския университет твърди, че са намерили начин да свържат корените на зърнено-житните култури с азотфиксатори в почвата. Този вид комуникация позволява на растенията да се възползват от „услугите“ на бактериите, като същевременно ги стимулират да се развиват и работят по предназначение.

Наред с фиксирането на азот, техниката има потенциалът да стимулира процеси на растежа не само в растенията, но и в микроорганизмите, като например производство на растителни антибиотици и хормони, както и по-добра усвоимост на хранителните елементи в почвата.

Д-р Пондрай Парамашиван от лабораторията в университета в Кеймбридж казва, че основно предимство на изкуствено създадената взаимовръзка растение-микроорганизми е че тя ще е от полза само за една специфична култура, която е проектирана да произвежда сигнала. Това означава че плевелите, които досега бяха облагодетелствани, колкото и културните растения, от внасянето на минерални торове, сега ще бъдат в неизгодна позиция. Конкурентите няма да могат да се възползват от съдружието на бактериите с културните растения, защото не продуцират иновативния и много специфичен сигнал.

Проучването е публикувано на 31.07 в Nature Communications и създава редица потенциални предпоставки за подобряване на добивите от зърнено житни култури. В труда на учените се казва:

„Микробиологията в почвата, подобно на тази в човешкия организъм, е от решаващо значение за здравето на растенията и качествените показатели на добива“.

Усвояване на азотните торове

Според център „Джон Инес“ в Норфолк, който е фокусиран върху растениевъдството, генетиката на растенията и микробиологията, 120 млн. тона азотни торове се внасят в полетата ежегодно. Въпреки това производството и прилагането на този хранителен елемент е неустойчиво.

В същото време бобовите растения например, не зависят пряко от внасянето на азотни торове. Всъщност с течение на времето те са развили полезната симбиоза с азотфиксатори, която учените се опитват умишлено да предизвикат и при други културни растения.

В замяна на захарите, които произвежда растението, азотфиксиращите микроорганизми улавят азота от въздуха и го преобразуват във форма, подходяща за директно усвояване от растенията. Тази тясна взаимовръзка между два различни биологични организма означава само, че азотът в почвата не е толкова необходим.

Публикувана в Растениевъдство

Все повече земеделски производители по света се интересуват от тези култури

Агр. Петър Кръстев

Покривните култури са растения, отглеждани на обработваемите земи в междинните сезони, за да защитят почвата от ерозия. Освен това те подобряват качеството на почвата, а в някои случаи осигуряват паша за животните. Покривните култури осъществят контрол над плевелите, намаляват потребността от прилагането на агрохимия и създадат обитаема среда за насекомите-опрашители. Ето защо тяхното отглеждане се поощрява със субсидии като част от плана за управление здравето на почвата.

Типичните почвопокривни култури варират в зависимост от географското местоположение на площите и предназначението си и включват зърнени (ръж – зимна и пролетна, овес, ечемик и др.), бобови (грах, видове фий и др.) и зеленчукови култури (ряпа, репички), както и някои едногодишни треви (сорго, суданка, разновидности на сорго). Използването на такива култури изисква планиране и спазване на срокове, а често и специално оборудване

Наред с борбата с ерозията, едно от основните предимства на отглеждането на покривни култури е подобряване здравето на почвата. Разнообразието от растителност целогодишно увеличава съдържанието на органично вещество и въглерод в почвата, фиксира азота от въздуха и намалява потребността от прилагането на азотни торове. Пасищните култури дават допълнителна изгода от органичен тор. Многогодишните треви могат да помогнат за намаляване засолеността на почвата, макар и не веднага.

Почвопокривните култури са добър инструмент в борбата с плевелите, защото намаляват плътността и размера на плевелните растения, като образуват своеобразен фон, който заема своя дял от вода, светлина и хранителни вещества - така се ограничава размерът на плевелите и се намалява количеството на необходимите хербициди.

Идентификацията на видовете плевели, които трябва да се контролират, времето на тяхното появяване и растежът са ключови елементи в програмата за борба с тази растителност, както и сеитбата на растения, които ще произведат адекватна биомаса.

Всяка култура има своя специфика и е важно да се избере най-правилният вариант за постигане на преследваната цел. Пролетната ръж или сортовете зимна ръж, засети в по-студени климатични условия, помагат за разрохкване на твърдата почва и препятстват развитието на плевели. Ряпа, тип дайкон, е подходяща за естествена обработка на почвата, тъй като има дълбок централен корен. Косматият фий пък е отлична култура за фиксация на азота. Червената детелина е оптимален вариант за пасище на добитък и за привличане на насекоми-опрашители.

Миксовете от почвопокривни култури работят съвместно за изпълняване на най-различни задачи. Подборът на видове за почвопокривен тревостой със стокова култура, които делят едно и също поле, е важен за получаване на максимална изгода.

Ръжта например се съчетава добре със соя. Тя потиска плевелите, осигурява контрол на ерозията по време на силни пролетни дъждове, а нейните брадести корени помагат да се предотврати уплътняването на почвата от преминаването на техниката по време на пролетните сеитби.

Днес опциите за сеитба включват използването на различни сеялки, сеитба от въздуха и презасяване между редовете на постоянна култура. Специални навесни сеялки позволяват на земеделците да сеят традиционни култури в площи с постоянни покривни култури. Покривната култура в този случай осигурява контрол над плевелите и влага за стоковата култура, когато започва вегетация.

Но докато този подход може добре да работи при соята, при царевицата може да създаде проблеми – има болести, преносими от тревите от една култура на друга.

Успехът с почвопокривните култури включва правилното унищожаване на културата в точното време, така че планирането е важно. При използването на хербициди задължително трябва да се използва подходящият продукт както за покривната, така и за стоковата реколта, както и спазване на ограниченията, свързани с температурата и валежите.

Анализ на разходите показва, че почвопокривните култури носят най-голяма финансова изгода в рамките на програми, включващи паша на добитък. При пресмятане разходите за сено, гориво и работна сила, пускането на крави на площите с покривни култури икономисва за някои производители значителни средства на крава, което освен това дава още две предимства – подобрено хранене на животните и подобряване състоянието на почвата.

В допълнение към общоизвестните предимства, някои земеделци смятат, че прибирането на зърнените култури за продажба на семена може да повиши стойността на тяхната система на производство.

Експертите съветват, че работата с покривните култури трябва да се върши с малки стъпки. Затова поставете си ясни цели, проучете методите и се запасете с търпение. Качеството на почвата не се подобрява за ден или година. Почвопокривните култури са дългосрочна перспектива.

Публикувана в Растениевъдство

До стадий осми лист царевицата потребява по-малко от 2% от необходимия й азот

Подхранването на царевицата с минерални торове дава възможност да се получи прираст на добива с 10-12% и повече.
В някой случаи дори на висок фон почвено внесени торове, проблематично е да се получи висок и качествен добив без внасянето на комплекс от хранителни елементи под формата на микроторене.

Царевицата реагира много добре на листно подхранване с 6% разтвор на карбамид (6 кг карбамид на 100 л вода). Пръскането на посева се прави сутрин или вечер, когато температурата на въздуха не е висока.
Най-добре е подхранването на растенията да се направи от фаза 6-7 лист в продължение на три седмици 1-3 пъти през 6-8 дни. Едновременно с това се внасят и микроелементи, и водорастворим магнезиев сулфат (MgSO4 5% -на концентрация).
Оптималното осигуряване на растенията с фосфор и калий увеличава устойчивостта на царевицата към термичен стрес и недостиг на вода, подобрява аминокиселинния състав и протеините.
Фосфорът и магнезият способстват по-доброто озърняване, осигуряват равномерно и бързо узряване на реколтата.
В същото време най-много от всичко върху качеството на зърното влияе азотът, защото освен повишаването на добива, той повишава съдържанието на протеини и масло в зърното.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Подхранването на царевицата с минерални торове дава възможност за увеличаване на добива с 10-12% или повече. В някои случаи, дори при високо ниво на почвено торене е трудно да се получат високи и качествени добиви, без да се внесат комплекс от хранителни вещества под формата на микроелементи.
Царевицата реагира добре на подхранване с 6% разтвор на карбамид (6 кг карбамид на 100 литра вода). Пръскането на културата трябва да става сутрин или вечер, когато температурата на въздуха е ниска.
Най-добре е растенията да се подхранват от фаза 6-и-7-и лист в течение на три седмици 1-3 пъти през 6-8 дни. Едновременно се внасят микроелементи и водоразтворим магнезиев сулфат (MgSO4 в концентрация 5% концентрация).

Оптималното осигуряване на растенията с фосфор и калий увеличава устойчивостта на царевицата към температурен стрес и недостига на вода, подобрява се аминокиселинния състав на протеините.
Фосфорът и магнезият допринасят за по-добро наливане на зърното, осигуряват равномерно и по-бързо узряване на културата.
В същото време азотът влияе най-много върху качеството на зърното, като в допълнение към увеличаването на добива, увеличава съдържанието на протеини и мазнини в зърното.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Все по-голямо значение в производството на селскостопанските култури в съвременното земеделие придобиват ресурсоспестяващите и щадящи околната среда практики. В тази връзка, един от най-важните хранителни елементи за растенията - азота, е и най-податлив на загуби чрез измиване, излитане в атмосферата и др., с което нанася изключително големи екологични вреди на почвата, водата и организмите, които ги обитават. За ограничаване загубата на азот, замърсяването на околната среда с торовете, в които той се съдържа и за повишаване ефективността от неговото приложение в развитите в земеделско отношение страни се въвеждат специфични практики, като начини на внасяне (в почвата) и иновативни формулации (с бавно освобождаване) на азотните торове. Освен това, вече има разработени значителни научни постижения, като инхибитори на ензима уреаза, които са приложими в земеделската практика и водят до елиминиране на загубите на този основен хранителен елемент от торовете.    

Загубата на азот под различни форми е един от основните лимитиращи фактори при формиране на добива. Изследвания показват, че, при определени условия, загубите на азот могат да достигнат до 40% и то само за 3-4 дни след неговото прилагане през вегетацията на културите.

Амидната форма на азот (урея) също търпи загуби в почвата под различна форма. В зависимост от етапа (сезона) на приложение на торове съдържащи урея (УАН) и съответните атмосферни условия, загубата на амиден азот се изразява най-често  чрез неговата транформация в амониева форма, катализирана от ензима уреаза, който се продуцира от някои почвени микроорганизми, както и от растенията. Този процес има още по-силно изражение, когато торенето е по повърхността на почвата. В този случай загубата се осъществява заради формирането на амониев карбонат, поради реакцията на урея с вода и при по-висока температура.

Амониевият карбонат е нестабилен, разпада се на въглероден диоксид и амоняк и по този начин газообразните съединения се губят в атмосферата. Тези загуби могат да достигнат до 40% в рамките само на 3-4 дни, особено при алкални почви, тъй като високото pH ускорява процеса на разпадане на амониевия карбонат. В повечето случаи, загубите са около 20%.

Нарастващото потребление на хранителни продукти, налага множество научни и практически разработки за нови мерки по отношение на ефективно производство на земеделска продукция, които да са и екологосъобразни. От години се правят изследвания в посока на подобряване и повишаване ефективността на азотните торове като най-използвани в земеделието. Продуктите за инхибирането на ензима уреаза, са резултат от тези изследвания. Съществуват множество субстанции, които инхибират трансформацията на урея, причинена от уреазата. Като една от тях се е наложила с практическа и агрономическа важност и това е NBPT-тиофосфорен триамид. Проучвания показват, че продуктите на основата на NBPT, приложен заедно с торове, съдържащи урея (УАН), могат да редуцират загубите на азот до 53%. Като резултат се наблюдава повишаване в добивите средно с 6% в зависимост от културата. 

Изчислено е, че търсенето на инхибитори на уреаза ще се увеличава с 10-12% всяка година през следващите 10 години. Използването му може да бъде наложено и като екологична мярка, например: в Германия е приета наредба, в която от 2020г. се изисква всички торове съдържащи урея, приложени по почвената повърхност, да съдържат инхибитори или да бъдат инкорпорирани.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 8

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта