До края на годината ще имаме завършен работен вариант на Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР ) за следващия програмен период ‪2021-2027‬ г. Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева по време на видеоконферентна среща с представители на браншови организации в сектор „Рибарство“. На нея бе представен и обсъден Ситуационният анализ на състоянието на сектора. Заместник-министър Василева уточни, че именно той е основополагащият документ, който ще бъде част от бъдещата Програма. „Предвиждаме в началото на месец юли анализът да бъде качен за едномесечно обществено обсъждане на сайта на МЗХГ. След това ще бъдат отразени направените коментари и бележки “, поясни още тя. По думите й, в него се включва SWOT-анализът и идентифицирането на потребностите в сектора, на база, на които ще стъпи Управляващият орган на ПМДР и ще се разработят бъдещите мерки. „Това е изключително важен етап за планирането на бъдещия програмен период и всички заинтересовани браншови организации трябва да изкажат мнението си по него“, категорична бе д-р Василева.
В Ситуационния анализ са проследени и анализирани тенденциите по основните подсектори, а именно стопански и любителски риболов , аквакултури, преработка и пазарът на риба и други водни организми, заетост и доходи в сектор „ Рибарство“, както и тенденции в консумацията на риба и рибни продукти в страната. Направен е преглед на екологичните аспекти на сектора, както и на развитието на образованието, обучението и научно-изследователската дейност. Включени са прегледи на достъпа до финансови средства, състояние на нормативната уредба, както и на функциите и правомощията на институциите.
По време на срещата заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Василева съобщи, че през месец юли се предвижда да се проведе обсъждане с бранша по другия елемент от подготовката на Програмата. „Това е Многогодишният национален стратегически план за аквакултурите в България ‪2021-2027‬ (МНСПА). Целта ни е до началото на месец септември да завършим тези два анализа и веднага след това да проведем първото заседание на сформираната Тематична работна група, която ще започне разписването на мерките. Изключително важно е и на ниво ЕК да продължи активната работа по Регламента за Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА) ‪2021-2027‬ г.“, обясни още тя.

Публикувана в Агроновини

Участниците в InteliFresh 2020 ще получат ексклузивно анализ за търговията в Европа

С нарастване на инвестициите и площите с плодове и зеленчуци, българският пазар постепенно и сигурно отеснява за родната продукция. Това не просто поставя под натиск цените, а създава риск за реализацията изобщо на продукцията. В допълнение, въпреки ръста в стандарта на живот в големите градове, вътрешният пазар все още е с ограничена платежоспособност.

Тази ситуация очертава единствената перспектива пред производителите, ако искат да печелят и развиват агробизнеса си – насочване на продукцията към износ. В условията на силна конкуренция, обаче, заемането на позиции на външните пазари е изключително сложен и изискващ процес. За да се случи това, производството трябва да е съобразено изцяло с търсенето – както по отношение качество, така и по отношение конкурентни цени и коректни търговски взаимоотношения. А за да изградим такова производство, първата стъпка е да опознаем тези пазари.

Именно с тази цели, ИнтелиАгро подготви специализиран анализ за европейските пазари и мястото на България там, обхващаш череши, сливи, кайсии, домати, краставици и пипер. Анализът е изготвен благодарение на подкрепата на ДСК Агро и ще бъде разпространен единствено за участниците на InteliFresh 2020 – форумът за производство и продажби на плодове и зеленчуци. На 31 януари, на щанда на ДСК/Експресбанк в Интер Експо Център гостите на InteliFresh ще получат изключително ценна информация с атрактивно графично оформление, каквато не могат да намерят събрана на друго място:

-        Кои са най-големите вносители в ЕС и какъв е пазарният им прозорец

-        На какви цени внасят продукцията си в страните-членки на ЕС

-        Откъде се доставя прясната продукция в ЕС и на какви цени

-        Какви са изискванията на европейския пазар към прясната продукция

-        Как се развива българският износ

-        Кои са пазарите за българска продукция и на какви цени се изнася тя

Анализът очертава някои основни изводи – някои, от които са повод за сериозен размисъл, а други – дават надежда, че секторът, макар и трудно е тръгнал по един по-добър път:

-        Все още не се забелязва трайна тенденция за ръст в износа на български плодове и зеленчуци (с някои редки изключения), въпреки продължителния ръст в площите.

-        Износните цени на българска продукция са сред най-ниските на европейските пазари.

-        Това от една страна се дължи на факта, че голям дял от продукцията все още отива към пазари с ниска платежоспособност – Румъния, Югоизточна Европа и вероятно към Русия през трети страни. Там цените са в пъти по-ниски от тези в Западна Европа.

-        От друга – изключително малка част от българската продукция отговаря на изискванията на премиум пазарите, които остават практически затворени за нея. Тук става въпрос за много фактори – големи; еднородни и постоянни партиди; подходящи сортове; подходяща спецификация на плодовете и зеленчуците; липса на качествена следберитбена заготовка и опаковка; лош имидж и липса на трайни търговски отношения.

-        Въпреки това, се забелязва ръст в дела на износа към премиум пазари като Германия, Нидерландия, Австрия, Обединено Кралство, Скандинавски страни и ср.

-        При някои зеленчуци страната ни има добри позиции в Централна и Източна Европа, а износните им цени се доближават до тези в Западна Европа – в отделни случаи това важи дори за Румъния.

-        Българската продукция все още е в рамките на 0,5% от вноса на големите страни-вносители в ЕС, което означава, че съществува огромен потенциал, който тепърва да се научим да използваме.

-        В същото време, българският производствен прозорец до голяма степен съвпада с пика във вносния прозорец в големите купувачи в ЕС.

Участието в InteliFresh 2020 и получаването на анализа за европейските пазари на череши, сливи, кайсии, домати, краставици и пипер е само с предварителна регистрация на www.agroevents.eu. Днес (27 януари) е последният ден за записвания, а останалите места са ограничен брой.

По време на бизнес форума, производителите ще могат да се срещнат и договорят сделки и партньорства с представители на големите вериги – Кауфланд, БИЛЛА, Лидл, Т Маркет, Фантастико, както и с водещия български търговец Арон. В зоната за B2Bсрещи щанд ще има и големият швейцарски търговец Bardini+Keller, който освен в алпийската страна, търгува конвенционална и био продукция в Германия, Австрия, Италия, Швеция, Полша и др. Освен пазарът за прясна продукция, акцент е поставен и на продажбите за преработка – участие има най-големият преработвател на череши и други плодове в България – Куминяно фрут.

Участниците в InteliFresh 2020 ще могат да се срещнат и с представители на водещи доставчици на технологии, продукти и услуги – от градината до щанда. В презентационната част пък гостите ще научат от утвърдени експерти:

-        Кои са печелившите пазарни ниши в Европа;

-        Кои са сортовете плодове и зеленчуци, които владеят пазарите днес;

-        Какви са тенденциите и предизвикателствата в опаковането на прясна продукция;

-        Какви са съвременните специфики на бизнес модела на оранжерийното производство;

-        Изисквания и възможности на производството на плодове за преработка;

-        Възможности за развитие на лешникопроизовдството в България.

Форумът се организира от ИнтелиАгро в партньорство с Посолството на Кралство Нидерландия и с подкрепата на ДСК Агро, Куминяно Фрут, IFCO, НИК и DSSmithБългария.

Публикувана в Агроновини

В селското стопанство предстои огромен технологичен прогрес и хората трябва да са готови за това, който остане на едно място, реката ще го отнесе, казва анализаторът

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Вълканов, защо още сме толкова далеч от единното пазарно мислене в българския земеделски сектор?

- Ще отговоря с пример - с Италия. Тя е световен лидер в посадъчния материал, световен лидер в износа на плодове и т. н. Там стопанствата са дребни, особено на фона на българските. И въпреки това, производителите в Италия, заради изключително високата степен на работа един с друг, която се нарича коопериране, договарят количества и цени за своята продукция. И стоят стабилно на пазара, за разлика от българските. У нас все още има една степен на недоверие в тези отношения. По-младите колеги, с които работим в ИнтелиАгро, са по-отворени към всякакъв тип сътрудничество. Тяхното мислене не е исторически обременено. Затова си мисля, че без една подмяна в поколенията, този процес в България трудно ще се случи.

- В кои стопанства у нас наблюдавате унаследяване на бизнеса, семейно земеделие?

- Това са естествени процеси. По-силна е тази тенденция в сектор „Зърнопроизводство“, има я и при производителите на плодове и зеленчуци. От друга страна, не може в 21 век, в този динамичен свят човек да се чувства на 100% ангажиран с нещо, само защото това е семеен бизнес. Аз съм фен на това хората да остават и да продължават с онова, което са направили техните родители. Само така се трупа истинско познание и истинско благосъстояние. Само така се пораства. Ако вземем пример от една Германия или от една Холандия – това са стопанства и бизнеси, които са се развивали в рамките на 4-5 поколения, това са стари, семейни компании. И това е причината те да управляват търговията и света, ако щете, особено в земеделския сектор. Има обаче една съществена разлика в мисленето. Те са сложили карането на мерцедес на 6-то място в своите нужди, а не на първо. Ние още се учим кое след кое следва. Материалното е последващо успехите в бизнеса, а не го предшества. И когато върху такава философия се конструират едни бизнес отношения, няма как да не бъдат успешни.

- Това узряване от какво зависи – от манталитет, от аграрни политики?

- Хората сами ще започнат да осъзнават, че всяка една стотинка, която бизнесът им носи, трябва да бъде влагана обратно в него. За да може той да расте и да бъде успешен. Много бързо се променят технологиите, много бързо светът се променя. И ако човек иска да се задържи и да става все по-печеливш, той трябва непрекъснато да инвестира – и в себе си, и в това, което произвежда. Не можем да си позволим да стоим на едно място. Тези, които остават на едно място, реката ги отнася.

- Вие сте познавач на пазарите – как ще анализирате България в сектор „Селско стопанство“ – можем ли да бъдем по-рентабилни, да изнасяме по-висока добавена стойност? Зърнопроизводството ще запази ли своята водеща роля?

- Всичко, свързано с българския агробизнес, може да бъде по-рентабилно. Дали зърнопроизводството ще продължи да играе толкова голяма роля в структурата на селското стопанство – по-скоро да. Но нека уточним - още не сме минали през редица структурни промени, които наблюдаваме в останалите стопански направления. Животновъдството, например, още има да се изчиства от неефективни стопанства. Подобно е положението и в овощарството. Трябва да се осъзнае, че при що годе разпределената вече земя, от тук насетне онези, които разполагат с по-малко площи и искат да останат ефективни, да останат в бизнеса, трябва да се стремят към по-висока добавена стойност от всяка единица земя. Това няма как да стане със зърнопроизводство. Цели части от страната не са оптимални за зърнопроизводство – Хасковска област, Южна България. Те са по-подходящи за друг тип производство – по-интензивно, със значително по-висока добавена стойност.

- Субсидиите ли изкривяват картината?

- Ако се ръководим от чисто пазарни принципи, субсидиите са капка в морето от парите, които могат да бъдат спечелени в аграрния бизнес. За да се направи обаче някаква структурна промяна и за да видим развитие и в другите сектори, първото което трябва да дойде, е едно осъзнаване от страна на производителите: пазар има, глад за продукция има. За да се задоволи той обаче, трябва да се отговори на определени изисквания. Те не са толкова трудни и страшни. Да, изискват инвестиции, но в крайна сметка затова има европейски фондове, банково финансиране. Всичко това се отплаща, когато се работи. Другото, което трябва да се разбере, е свързано със спекулативните инвестиции, на които понякога ставаме свидетели в нашето селско стопанство. Агробизнесът е бизнес като всеки друг, но с малко по-голяма цикличност на риска. И ако някой е решил, че ще влезе в този бизнес и за 3 години ще забогатее, много се е объркал. Всяко едно от направленията в нашето селско стопанство носи определен процент доходност на капитала. Между 5 и 15, в отделни години – до 20 %, но в крайна сметка – това е една нормална доходност на капитала. Това е бизнес, в който се влагат пари и той носи дългосрочна възвръщаемост. Той не носи краткосрочни печалби.

- В този смисъл каква е вашата прогноза за развитието на българското земеделие, ще настъпят ли промени в неговия характер и структура?

- Почти няма производители, които да са ориентирани само в едно направление. Има зърнопроизводители, които отглеждат животни или плодове и зеленчуци. Не мисля, че някой трябва да се опитва да провежда твърде активна политика в някаква посока, защото много често се получава така, че политиката изостава от пазарните реалности. Правят се излишни неща, надуват се едни балони, от които после няма измъкване. Подобна картина в момента имаме при етерично-маслените култури. Нека всеки да намери своята ниша – там, където се чувства най-добър и там, където може да бъде ефективен и успешен. Това, че някой сега гледа зърно или гледа зеленчуци, не означава, че след 2 години не може да промени това. Всеки може да си намери място, където наистина се чувства най-добър и най-полезен като производител – ориентиран обаче към своите клиенти. Тогава ще се проумее, че и с отглеждането на картофи могат да се вадят страхотни пари, и с пипер, и с патладжан, и със салата айсберг, да не говорим за овощните видове. Но трябва да се прави както трябва. Не може да се прави едно нещо просто колкото да го имаме и да усвоим едни пари. Една част от големите стопанства, които диверсифицират, със сигурност се справят добре и стават по-устойчиви. Но това в никакъв случай не е панацея, не е решение за всеки. Не бива да повтаряме соц модели – да превръщаме сегашните мащабни стопанства в едни големи АПК-та, които се занимават с всичко, но на практика нищо не се прави както трябва и в нито едно от направленията няма достатъчна ефективност. Това е голямата опасност, до която води диверсификацията. Можеш да отглеждаш 4-5 култури, колкото да си покриеш изискването за сеитбооборот и да ги реализираш добре на пазара. Но не можеш да гледаш 10-15 култури, 2-3 вида животни и всичко това да го правиш добре. Просто не е устроен така светът, нещата не работят по този начин. Затова хората учат икономика, специализация на труда и т. н. Всеки прави това, в което е добър. И затова трябва да се мисли по друг начин – как например да гледаш един или два сорта ябълки на 2-3 хил. дка, да го правиш по един холандски или италиански да го кажем начин. И тогава не ти е нужна диверсификация. Ще бъдеш достатъчно успешен и стабилен и с два сорта ябълки, ако си инвестирал в необходимата защита на риска. И ще бъдеш един успешен ябълкопроизводител, чиято продукция се търси на пазара, а не един голям човек, който бълва всякаква земеделска продукция, но тя трудно се реализира.

- Климатичният фактор ли е най-голямото предизвикателство пред земеделците?

- Поради нашите географски особености, винаги сме страдали от климатичния фактор. Но това не е новина. Да си припомним литературата, историографията. „Градушка“ на Яворов, разказите на Елин Пелин, фалитите в България от края на 19 век, които са свързани с едни сушави години и т. н., примери много. Така че, не ни се случва за първи път, че да се чудим какво да правим. Днес обаче светът и технологиите са ни дали много начини и възможности ние да се справим с климатичните аномалии. Ние трябва да мислим как да правим земеделие въпреки тези проблеми. Климатичните промени няма да унищожат нашето производство. Ще го унищожи нашият мързел и ако не гледаме какво прави света, за да се справи с тях. Това означава да сме наясно с новите сортове и семена, които са устойчиви на климатични промени – градушки, слани, засушаване, съответно и на определен тип болести. В днешно време повечето климатични рискове могат да бъдат контролирани и това е въпрос на познаване на технологиите на инвестиции в тях.

- Традиционни български сортове или вносни – какво да избере един производител?

- Ако някой вижда и намира пазарна ниша в старите български сортове – нека ги произвежда. Ако за тях има търсене, той ще бъде успешен производител. Ако някой иска да изнася навън, да търгува с големи обеми продукция, трудно ще го направи със сортове, които са морално остарели. Вижте какво се случва с едно черешопроизводство, в което имаме традиции. Там половината от насажденията са със сортове, които са отпреди 100 години. Една трета са отпреди 40 години. Ако хората, които произвеждат череши, искат да изнасят за Германия, Холандия, Франция или Италия и да получават вместо 1.20 лв. 4.20 лв. за килограм, няма как да стане с такива сортове. Защото никой не ги търси, не ги купува. Морално остарели са.

- В пазарната картина какъв дял заема биопроизводството?

- В биопроизводството има потенциал. Дори и в държава като САЩ, където всичко в главите на хората често се свързва с ГМО, с хормони и със съвсем друг тип производство, Америка всъщност е най-големият пазар на биологични продукти в световен мащаб. Те са хората, които налагат тази тенденция. Също и Европа, Скандинавието – Швеция, Дания, Холандия, Австрия. Но трябва да се направи едно много важно разграничение – всеки, който е тръгнал да прави био заради субсидиите, много е сгрешил. От друга страна, мисля, че у нас нямаме като познание и като наука достатъчно знания как да отглеждаме успешно определени култури по биологичен начин. До влизането на България в Европейския съюз през 2007 г., близо 30 години сме в една летаргия в чисто технологичен план, ужасно сме изостанали. Научните звена се разбиха, специалистите напуснаха страната, опитните станции бяха занемарени, забави се внедряването на нови сортове. Всичко това ще ни съпътства още дълги години. Но призовавам онези, които наистина искат да се занимават със земеделие – да четат постоянно, да се интересуват, да ходят на различни аграрни изложения в чужбина, да посещават свои колеги и да обменят опит. Всички са отворени да споделят знания и опит, стига човек да ги търси. И ние, от ИнтелиАгро, където видим добра практика навън, се опитваме най-малкото да я покажем на производителите в България. Лежането на стари лаври не работи.

- Селско стопанство и туризъм – може ли българската икономика основно да стъпи върху тях? И как повече млади хора да бъдат привлечени в тези сектори?

- И двата сектора са преекспонирани като важни за икономиката. Истината е, че те създават между 4-5% от брутния вътрешен продукт, земеделието дори по-малко. Дали могат да правят повече – могат. Това обаче означава и двата сектора да започнат да се развиват с по-бързи темпове в сравнение с останалата част от икономиката. Говорим за търговия, IT-сектор, аутсорсинг услуги – сектори с много висока добавена стойност. За да се случи това, ние трябва да направим един технологичен скок и в двете направления. И това ще бъде ролята на младите. Няма да го направят старите поколения, които дори не могат да си включат компютъра. Но не бива да страдаме от заблуди. Има един такъв разпространен въпрос: Как да върнем младите на село? Какво значи това? Първо – кои са младите, второ – каква част от тях трябва да върнем на село, защо да ги връщаме, ако те никога не са били там? Това са ред въпроси, на които подобна философия не може да отговори. Държавата има една основна функция и тя е да изгражда добра и качествена инфраструктура, да поддържа услугите в определени райони. Когато това е направено, когато има достъпна среда в селските региони, хората сами ще поискат да живеят на по-спокойни места, на по-чист въздух, вместо да са набутани в тесни пространства. По цял свят хората живеят извън големия град, в къщи, но комуникацията и инфраструктурата там са лесни и достъпни. А който иска да е в центъра на големия град, в активния живот, той прави този избор, но си плаща съответната цена за него – мръсен въздух, стрес и т. н.

- Светът в момента е тревожно място. До колко обаче тази международна пазарна конюнктура влияе на малка България, на нашите производители?

-Всичко влияе. Ние сме част от Европейския съюз. А в него все повече отпадат търговските ограничения към други части от света. Направиха се търговски споразумения с Канада и с Япония, на път е да се възбудят процесите на световна търговия със САЩ, с Южна Америка. Световната икономика става все по-обвързана. Ако някъде има проблем, той неминуемо се отразява и на други места. При нас е видно от цените на млякото, на месото. Това не бива да ни плаши. Наред с негативите, този процес има и съответните плюсове – от чисто потребителска гледна точка светът никога не е живял в такова изобилие от достъпни стоки, от здравословни стоки. Наблюдаваме огромен бум при ядките, при горските плодове. Кога е можела вашата баба да яде боровинки или ягоди? Само в техния сезон. Но сега целогодишно можете да си ги купите от магазина. И те стават все по-евтини и все по-вкусни. В този глобален проспект трябва да намерим нашето място. Аз мисля, че то е в по-бутикови, по-нишови производства, които обаче са обърнати към потребителя. Не можем да произвеждаме заради самото производство или заради това, че дават субсидии. Трябва да произвеждаме заради хората, които ще го купят и ще оценят труда ни - с парите, които ще дадат за нашия продукт.

- Какъв пазарен играч е българският?

- Темата е дълга. Този, който спекулира, вече не печели. Това особено добре се вижда на пазара на слънчоглед – от 2014 г. насам. Този, който стои отсреща и купува, той не спи. Работата на производителя е да произведе качествена продукция и да се договори – сам или в комплект с други производители – за цена, която го удовлетворява. Която му дава достатъчно пари да издържа себе си и своя бизнес. Производителят не може да иззема функцията на търговеца. Или на преработвателя. Нагърбвайки се с все повече функции, той става слаб по цялата верига. Започва да губи почва под краката си. Мисля, че в близкото бъдеще ще видим и големи зърнени стопанства, които просто няма да успеят да се справят. А и нека не забравяме, Русия и Украйна далеч не са дали всичко, което могат да дадат на света в областта на зърнопроизводството. За Южна Америка да не говорим. Там се вадят по няколко реколти на година. В сравнение с обемите и мащабите, с които се работи там, нашите зърнени „барони“ са нищожни. У нас, ако човек няма напояване, каква царевица ще произведе, как ще печели от нея? А по цял свят най-много се печели от царевица. И затова не е толкова важно човек да гледа мащаба, важно е да бъде ефективен. Вече наблюдаваме такива тенденции сред зърнопроизводителите. Гледат да се посъберат на по-малко земя, но да са по-ефективни. Така че интересни времена се задават. Ще дам пример и с овощарството – не можеш да имаш градина от 70 дка, в която 50 от тях да са с 5 сорта сливи, а на останалите 20 дка да отглеждаш череши, праскови и нещо трето. На кого и какво ще продаваш? То просто няма как да стане. В една Холандия, които на ниво държава са много силни в производството на ябълки и на круши, 98% от площите са засадени само с два сорта. Хората правят обеми, правят качество и продават в целия свят.

- У нас мисленето е обратно – ако едното не стане, ще продам от другото и ще закърпя положението…

- То трябва да се мисли как да стане, а не как да не стане. В това е същината на пазарния успех. Защото ако едното не стане, то и другото няма да стане. Мина времето, в което имаш гарантиран пазар. Или някой идва на място, товари две щайги и си заминава. Този начин на правене на бизнес отмира.

- Българският фермер готов ли е за промени?

- Наистина призовавам хората да учат и да четат. Не всичко е на полето, не всичко е в кръчмата с приятелите и колегите. Процесите се развиват супер динамично и технологиите напредват, а в селското стопанство тепърва ще има огромен технологичен прогрес. И хората трябва да са готови за това. В противен случай, един ден ще се събудят и ще видят, че по начина, по който правят бизнес, вече не могат да печелят и да издържат семействата си. Просто не трябва да го допускат. И това не зависи от държавата. Нека всеки, който има съзнание за това, което прави, да се поинтересува кои са и къде са лидерите в технологично отношение, кои са най-продуктивните стопанства, кои са държавите с подобни на нашите географски и климатични характеристики и защо тамошните производители се справят по-добре от нас? Знания, опит, внедряване на новите технологии в земеделието – това е пътят. Може да не го правим едно към едно, можем да го адаптираме към собствените нужди и условия, но човек трябва да се учи от най-добрите. За да не се окажем в един момент безнадеждно изостанали.

Публикувана в Интервюта

Правим ли всичко, за да може почвата да оправдае нашите очаквания и надежди?

Агр. Петър Кръстев

Днес, както ние, така и земеделците по цял свят очакват от почвите си повече отвсякога. Но дали те са в състояние да оправдаят нашите надежди, ако се експлоатират безогледно, без да се прилагат каквито и да било мерки за тяхното опазване и попълване на изчерпващите се запаси от хранителни вещества. Какви са нашите възможности за управление храненето на селскостопанските култури? Нека да разгледаме най-важните въпроси, свързани с показателите, от които зависи плодородието на почвата.

Редовна и подробна почвена диагностика

Съвременните високопродуктивни технологии при отглеждане на земеделските култури са все по-взискателни към хранителните вещества. В стопанствата, използващи тези технологии на земеделско производство се изисква по-често и по-обширно тестване на почвите, отколкото при традиционните технологии. Вземането на почвени проби от полето е важна процедура и само прилагането на качествени методи на пробовземане може да даде максимално точни резултати от лабораторния анализ.

Редовната и детайлна диагностика на почвата помага да се осъществява правилен контрол на нейното състояние. В съчетание с редовното торене, тестването на почвите осигурява максималната им производителност в продължение на текущия сезон и помага тяхното плодородие да се поддържа за дълго време.

Тъй като до 60% от реколтата зависи от плодородието на почвата, подготовката на всеки нов вегетационен период трябва да започва със земята. Съществуват 17 основни хранителни вещества, необходими на селскостопанските култури. Те се подразделят на първични макроелементи, вторични макроелементи и микроелементи. Законът за минимума гласи, че хранителното вещество, присъстващо в най-малко относително количество, ограничаващо нормалното хранене на растенията. С други думи, дори съдържанието на всички хранителни вещества да е в оптимални граници, достатъчен е само един „дефицитен“ хранителен елемент, който ще попречи да се получи висок добив. В тази връзка е необходимо още веднъж да се върнем към технологията на вземане на проби от почвата и техния анализ.

Начини за изследване на почвата

Резултатите от анализа на почвата в пълна сила съответстват на показателите на качествата на взетите проби. Затова на практика е важно точното спазване на условията на пробовземане:

. Използвайте качествен уред за вземане на проба (сонда), а не лопата. Вече има фирми, които предлагат механизирано пробовземане със самоходна сонда.

. Вземете минимум от 8 до 12 проби почва, за да получите точно представяне на всеки интересуващ ви участък, като осредните пробите по клетъчна схема.

. Пробите почва трябва винаги да се вземат с единаква дълбочина. Стандартни дълбочини от връхния слой почва за отбор на проби се смятат 15, 20 и 25 сантиметра. Изключение прави дълбочината за вземане на почвени проби за трайни насаждения.

. Не накланяйте пробовземача при вземане на пробите. Сондата трябва да бъде под ъгъл от 90° спрямо повърхността на земята.

. Смесвайте пробите почва в чист пласмасов съд (подцинкованите съдове могат да повлияят на резултатите от тестовете) и ги поставяйте в торба, маркирана за тестване на почва (по една за всяко поле/участък).

. Напишете наименованието на селскостопанската култура, предполагаемия обем на добива и друга значима информация, каквато изисква съответната лаборатория по тестване на почвата.

Като правило, колкото повече проби почва вземете, толкова по-точни ще бъдат анализите, които ще получите от лабораторията. На полета, където се отглеждат високодобивни култури с прилагане на интензивни технологии, препоръчително е вземането на проби да се прави на всеки две години.

Подвижни и неподвижни форми хранителни вещества

Повечето земеделски производители вземат проби от повърхностния слой почва на дълбочина от 15 до 20 см за анализ на концентрацията на фосфор и калий. Съществуват обаче ситуации, в които вземането на проби почва да става от по-голяма дълбочина. Например мобилните хранителни вещества при проливни дъждове или при груба текстура на почвата могат да се придвижат в дълбочина на почвения профил. Хранителни вещества, като нитратния азот (NO3-N), сулфатната сяра (SO4-S), бор (B) и хлор (Cl), могат да изискват вземането на проби от по-дълбокия слой почва. При отглеждане на люцерна или други фуражни култури препоръчително е пробите да се вземат както от почвен слой по-близо до повърхността, така и от по-дълбок слой.

Осреднените проби почва от различни дълбочини дават представа за наситеността с хранителните вещества от цялото поле. За всяка дълбочина се изисква вземане от 8 до 12 проби, събрани от цялата площ на участъка земя. С помощта на тази стратегия всички получени проби се смесват в един пакет за анализ.

Отборът на пробите по клетъчния метод е най- разпространеният от всички методики за отбор на проби и може да се счита ефективен за тестване на почвата. Най- разпространените клетъчни схеми са: 4 дка, 10 дка, 20 дка или 40 дка. Пробите обикновено се вземат от центъра на клетките. Съвременното програмно осигуряване може математически да оцени показателите за участъците почви, които не влизат в клетъчната схема, гарантирайки точността на тези показания за качеството на почвата за всеки такъв терен.

Основни показатели в анализа на почвата

След като получите резултатите от проведеното изследване на почвата, трябва да проверите дали показателят киселинност на почвата (рН) е в оптимален диапазон за прилагания сеитбооборот. За повечето земеделски култури най-добра е почвата с рН от 6 до 6,5 единици. Изключение правят люцерната и някои други фуражни култури, за които рН от 6,5 до 7 е най-подходящо.

Определянето киселинността на почвата е базов тест, извършван в лабораториите за анализ на почва, в който се смесват равни части почва и вода. Измерването след това става с помощта на електроди. Когато киселинността на почвата е ниска, към пробата се добавя буферен разтвор. След протичане на реакцията отново се прави измерване. Тази стойност характеризира способността на почвата да променя своята киселинност. Ако разликата между pH на почвата и буферния pH е голяма, това означава, че киселинността на почвата лесно може да се промени. Затова е необходим относително малък разход на варуващи материали. Ако след реакцията на буферния разтвор рН на почвата се измени незначително, нивото на киселинност в нея трудно ще бъде променено. Т. е. изисква се внасяне в почвата на голямо количество варуващи материали.

В почвените проби е важно е да се анализира и показателят за съдържание на органична маса, тъй като тя е резервоар на хранителни вещества и буферен механизъм за почвата. Често лабораториите използват процента съдържание органично вещество, за да установят съдържанието на азот (N) или сяра (S), които могат да са достъпни за растенията за сезона. Повишаване нивото на органичното вещество влияе на структурата на почвата, нейната водозадържаща способност, минерализацията, биологичната активност и скоростта на проникване на вода и въздух в нея.

Показателите на почвата за установяване наличието на неподвижните хранителни вещества, каквито са фосфорът (P) и калият (K), се анализират и обработват по различен начин от този на подвижните хранителни вещества. Резултатите за стойностите на неподвижните хранителни вещества в почвата не са показател за общото им количество, а доколко тези вещества ще бъдат достъпни за растенията през вегетационния период.

Катионообменната емкост (КОЕ) е количеството положително заредени катиони, които са в състояние да се задържат в определен обем почва и могат значително да влияят на подвижността и поглъщането на хранителни вещества от растенията. Базовият набор от катиони включва Са2 +, Mg2 +, К + и Na +. Известно е, че почвата като цяло има отрицателен заряд. В случай на по-голям отрицателен заряд, тя може да задържа по-голям брой положителни катиони като водород, магнезий, калций, калий, амоний и натрий, които могат да се прикрепят като магнити. Всички тези подробности от анализа са важни данни, които дават яснота за хранителния режим на растенията.

Настоящите високодобивни хибридни сортове извличат от почвата по-големи количества хранителни вещества, отколкото обикновените хибриди от предишни поколения. Това изисква по-прецизен и постоянен мониторинг на процеса на намаляване на хранителните вещества в почвата и колебанията на показателите за плодородието й, които се проявяват в нейния профил. Затова все повече земеделци предпочитат по-често да изследват състоянието на почвата в техните полета.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 26 Ноември 2018 12:47

САРА: Около 60% от доматите у нас са вносни

По оценки на САРА Около 60% от реализираните домати чрез различните търговски канали извън преработката идват от внос, докато при пипера и краставиците вносните количества представляват приблизително 35%, сочи анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА). При подпомагане на преработвателните предприятия трябва да се търси интегриран подход, като се стимулира не само създаването на собствени насаждения, но и интегрирането на други производители за съвместна дейност. 

Според анализаторите засушаването през това лято в голяма част от Западна Европа се отразява на производството на зеленчуци и води до по-високи цени на зеленчуците в сравнение с предходни години.
По-високите цени на вносните зеленчуци и значителната зависимост от импорта се отразяват на родните цени. Средногодишните цени на дребно ще отбележат вероятно ръст при доматите с около 16% в сравнение с 2017 г., достигайки 2,82 лв/кг, без изменение при пипера – 2,89 лв/кг и понижение с 8% при краставиците, до 2,48 лв/кг.
Очертаващите се два основни проблема пред сектор "Зеленчуци" – организационен, свързан с реализация на продукцията за получаване на най-добрите пазарни условия и производствен, за постигане на по-висока ефективност и производителност, продължават да пречат за преодоляване на стагнацията в зеленчукопроизводството. В средносрочен план може да се очаква постепенен ръст във вътрешното производство и при 3 вида – домати, пипер и краставици, но вносът ще остане значителен, а самозадоволяването ще си остане на нива 0,75; • Проблемът с работната сила също е критичен фактор. Компликацията идва, че не всичко опира до заплащането на труда, а съществени са и условията на труд и мотивацията. Дългосрочните решения са в технологичното модернизиране, за което се изискват капиталови ресурси.
Намалява делът на натуралното снабдяване в общото потребление на зеленчуци, като между 2010-2017 г., по оценки на САРА, то се свива от около 32% при доматите и 23% при пипера и краставиците, до 26% при доматите и 13% при пипера и краставиците. 
Публикувана в Бизнес

Ако изключим т. нар. плодови зеленчуци (дини, пъпеши, тикви и др.), най-разпространени в световен мащаб през 2017 г., по данните на Рабобанк, по произведени количества са: доматите (170 млн.т.), лук (95 млн.т), краставици (82 млн.т), а пиперът е на 7 място (40 млн.т), съобщават от Център за икономически изследвания в селското стопанство (САРА). Доматите са и най-търгуваният зеленчук и съставляват 22% от обема на зеленчуковата търговия, докато пипера е на 2 място с дял от 12%, а износните количества на краставиците възлизат на 6%. Сред основните страни - производителки на домати се нареждат Китай с 39%, Индия с 13% и Турция с 9%, а по отношение на търговията - Мексико и Холандия, които заемат първите места в експортната класация. Световната търговия с домати през 2016 и 2017 г. възлиза между 9,4-9,9 млрд. долара. САЩ (25%), Германия (7%) и Франция (6%) са трите най-големи вносителки на домати в света. ЕС е нетен вносител на домати (пресни и охладени), като внесените отвън домати възлизат на 568 хил.т. (2017 г.), а износът на Общността се равнява на 132 хил.т. Общото производство в ЕС за същата година е около 17 млн.т, което се оценява на 13% по-малко отколкото през 2017 г. Средното потребление на човек от населението в ЕС през 2018 г. ще е между 34-35 кг.

При преработката на домати се установява, че за последните 20 години, световната търговия с доматено пюре се увеличава с рекорден годишен темп от 4,7%, от 1,4 млн.т през 1997 г. до 3,2 млн.т през 2017/18 г. Ръстът за миналата година е само 1%, което показва постепенно изчерпване на търговския потенциал. Най-голямо увеличение през тези години по данни на IHS има на износа от Китай, който през 1997/98 г. е заемал дял 8% от световната търговия, а вече достига 26%. Страните от Западна Европа продължават да доминират, но присъствието им във външната търговия пада от 55% през 1997/98 г. до 35% през 2017/18 г. 
Публикувана в Новини на часа
За втора поредна година намаляват площите със зърнени култури у нас, като последният спад е с 0,3% до 3 463 370 хектара. Категорията „Обработваема земя“ включва орните площи, при които се прилага сеитбооборот, а също и временните ливади с житни и бобови треви, угарите и оранжериите. Това показват най-новите данни за 2018 г., получени от Българската анкета за наблюдение на селскостопанската и икономическа конюнктура (БАНСИК) и публикувани от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).
За четвърта поредна година се увеличава площта на необработваната земя, като тя вече включва 195 918 хектара след 0,5% разрастване на годишна база. В това число влизат изоставени трайни насаждения и обработваема земя, която обаче не се използва за земеделско производство повече от пет години. През 2018 г. необработваната земя у нас е 3,75% от площите със селскостопанско предназначение. 
За последните десет години необработваните земи у нас са намалели повече от два пъти – през 2009 г. те са били 460 528 хектара. Размерът на реално използваната земеделска площ също отбелязва тенденция към увеличение, като през последната година то е с 0,01% до 5 030 276 хектара. В тази категория влизат обработваемите земи, трайните насаждения, разсадниците, постоянно затревените площи и семейните градини.
Категорията „Площ със селскостопанско предназначение“ обхваща най-пълно всички видове земи в селското стопанство, включително високопланинските пасища, семейните градини и изоставените терени, които не са обработвани повече от пет години.
През последното десетилетие най-голяма е била площта на земите със селскостопанско предназначение у нас през 2010 г. - 5 492 891 хектара. Следва продължителен спад, като дъното е достигнато през 2014 г. - 5 192 940 хектара. Оттогава тенденцията е към увеличение, но с минимален темп, като за четири години то е под 1%. През 2018 г. нарастването е с 0,03% на годишна база.
Размерът на реално използваната земеделска площ също отбелязва тенденция към увеличение, като през последната година то е с 0,01% до 5 030 276 хектара. В тази категория влизат обработваемите земи, трайните насаждения, разсадниците, постоянно затревените площи и семейните градини.
 
Публикувана в Бизнес

Противно на надгробните слова, които можете да чуете навсякъде по медиите относно девалвацията, деморализацията и пълната изчерпаност и провал на българската душевност, тайно и полека едно много показателно явление упорито се отстоява в живота на нашата нация. Къде ли не и по какви ли не поводи народът ни реши да пее, танцува, твори чрез всички изкуства, да общува, споделя и весели, разбира се и да похапва и пийва юнашки, както си му е редът при груповите веселби. Неувяхналата българска душа намери начин да празнува своето поредно възраждане чрез фестивалите – нещо като по-изискани и културно ориентирани наследници на традиционните събори, коментира д-р Цветелина Стоянова, социолог-изследовател в анализ за тази нова култура на българина. Ако изсърфирате из интернет, ще разберете, че всъщност страната ни се тресе от фестивали, които едва успяват да се сместят във времето на пролетта и лятото, твърде кратки за развихрения творчески изблик на българите.

През май 2018 г. агенция Маркет ЛИНКС представи резултатите от национално представително проучване реално и истински проведено от сред 1010 човека. То показва познатостта, посещаемостта и намерението за посещение през 2018 на част от фестивалите в България. Всъщност изследването няма претенциите да измерва успешността на фестивалното движение у нас. По-известните фестивали са поставени като база за сравнение с нивото на популярност, която набира едно относително ново явление – фестивалите сред природата, които се появиха преди 10-на година. Те стават сборна среща на една алтернативна общност – представителите на нова ценностна система или поне заявяващите, че се числят към нея. Как да ги наречем – „хората на новото време“ или „хипитата на 21 век“, или „зелените“, или „еко хората“, или ...трудно е да им се лепне етикет, защото те са доста различни.

Анализът няма за цел да рекламира алтернативните фестивали сред природата, а да обърне внимание на социално явление, което набира сила и при което, очевидно, комерсиалната цел е на много заден план. Разбира се, и там има вход и се купуват и продават разни неща – основно ръчни произведения и прясно приготвени храни. Но докато повечето културни и развлекателни фестивали се спонсорират от общините или рекламиращи се фирми и имат за цел повишаването на имиджа и приходите на местния бизнес и население, фестивалите сред природата нямат такава цел. Те се случват в природни местности, замислят се от чудаци и се сътворяват основно от доброволци. Като теглят чертата накрая, всички са предоволни ако завършат на нула – т.е. с поне покрити разходи. Изненадващото е, че упорството на чудаците-доброволци да сътворят тези трудни за организиране събития не отслабва с времето.

На пръв поглед музиката е основният повод за събирането на тази нарастваща общност от хора, които споделят общи идеи и светоусещане. Да, там можете да чуете уникални групи, представящи различни стилове, сред които, като че ли най-голяма възхита привличат музикантите, преплитащи традициите на фолклора с модерния саунд. Много от тези групи имат публика, но нямат сцена... и тогава ентусиастите просто им я построяват. Музиката е фонът, на който се случват тези срещи и допринася за магията, но истинските причини са много по-дълбоки и показателни.

Беглика фест, най-големият фестивал сред природата, изразява парадигмата на новото време, свързана с връщането назад към земята, опазване на природата, човешкото сътрудничество и споделяне и, съответно, събира хората, които вярват в тези ценности. Фестивалът "GOATMILK Фестивал на спомените" в Горна Бела Речка и този в село Долен постигат съживяване на западнали, затънтени места чрез сътрудничество с местното население.  Фестивалът WakeЪп!, от тази година прекръстен на "Експеримент: Събуди се!", призовава към пробуждането на човечеството и като цяло има по-философско и езотерично звучене. „Въздухария“ е фестивалът на свободния полет – и на тялото, и на душата и събира „свободни, толерантни и интересни хора“. Фестивалът „Боровинкови нощи“ на хижа Амбарица предлага на лунна светлина театрална постановка и класическа музика и организира подпомагането на благотворителна кауза за възстановяване на въжената линия до хижата.

Ако искате вярата ви в българите да се върне или вдъхнови, посетете някой от тези общностни фестивали. Без да страхувате, че сте много различни и може да останете неприети. Фестивалните хора там са приветливи, миролюбиви, отзивчиви и изненадващо трезви, нищо че голяма част от тях са облечени странно – маскарадно-ексцентрично. По поляните седят, разговарят или пеят различни групички, към всяка от които можете да се присъедините. Може да се увлечете във внезапно развихрилите се по сред бял ден танци с развети коси и да пропуснете голяма част от програмата. Но дори и през всичките фестивални дни просто да се излежавате на поляната в плен на Магията и да наблюдавате човешкия мравуняк, ще сте обзети от щастието да сте част от едно невероятно цяло.

Фестивалите сред природата, обаче, са нещо повече от един голям купон. Там наистина има различни интересни и полезни забавления, не само приятни за преживяване, но от които може и да научите нещо ново. Можете дори да чуете изказванията на някой заместник-министър или кмет или да видите презентациите на различни специалисти, които говорят за промените в обществото, алтернативните валути, здравословното хранене, еко строителство, биодинамично земеделие и т.н. Без екран и пауър пойнтски презентации - просто като разговор в кръг под шарените сенки.

С течение на времето фестивалите сред природата промениха и формата си – купонджиите хипари, вече станали родители, сега идват с децата си и не искат музиката неистово да трещи денонощно. Тишината също им стана ценна. Тишинавтите ще ви заведат на своя безмълвен остров и ще ви държат в мълчание докато... дойде следващата група. В тези фестивали задължително има кътове-детски градини, както и доста други занимания и забавления за деца. Децата станаха втората важна фестивална група.

Много съвременни продукти се кичат с титлата ЕКО. Еко фестивалите наистина се опитват да минимизират негативното въздействие от събирането на много хора на едно място. Компостни тоалетни, разделно събиране на отпадъците, компостер за органичните отпадъци, канчета и чаши за многократна употреба. И колкото и да е странно, като че природата се отплаща. Доказан факт е, че за 10 години на Беглика, никой не се е наранил сериозно, въпреки че босите крака са много, не се е удавил, въпреки че язовирът си е язовир, не е бил ударен от гръм, въпреки че е имало не една гръмотевична буря, никой не се сбил с никого, въпреки че се продава бира и, все пак, хората са много и различни.

Тези фестивали се сътворяват с героичните усилия на много доброволци. Какво кара тези младежи, вместо да отидат на бригада в чужбина или да се хванат някъде на добре платена сезонна работа, да подарят част от лятната си свобода и сили, за да построят, подредят и поддържат доста големи пространства при трудни условия, за да може общността да се наслаждава на всички музикални изпълнения, дискусии, работилници, храни, спортни и културни забавления? В наше време не много дейности могат да ти създадат усещането, че извършваш нещо значимо. Да участваш в случването на такъв фестивал очевидно е голямо и силно преживяване, което те променя за цял живот. По думите на един доброволец, „То не се обяснява. То се преживява. Който е бил, цяла година чака следващия фест“.

И така: дали като доброволец или като посетител, идете на поне един от фестивалите сред природата. Това ще ви промени. Ако не сте успели да се събудите на „Експеримента: Събуди се!“, да хапнете боровинки на „Боровинковите нощи“, все още има време да се стегнете и да поставите един заключителен акорд на лятото с десетия рожден ден на Беглика фест в края на август, или с „Въздухария“ – в началото на септември.

Публикувана в Бизнес

„Земеделски производители и собственици на черешови масиви се събраха […], за да изразят недоволството си от ниските изкупни цени.“ (2015 г.)

„Търговците и преработвателите на череши до един са смъкнали цената и не дават повече от 60 стотинки за килограм.“ (2009 г.)

Подобни информации циркулират през няколко години в медиите и трайно насаждат в главите на хората картина, която ако някой художник нарисува, вероятно би кръстил „Спекуланти съдират по три кожи от отрудения земеделец“. И докато някои черешопроизводители намериха смисъл в протеста и тази година, то други, с които разговаряхме, реагираха по следния начин:

  • „Срещу какво да протестирам?“ и „От кого да искам какво? От пазара да си коригира цените ли?“

А земеделец от Шумен обобщи ситуацията по следния начин: „Всяка година правим едно и също нещо и очакваме различен резултат. Това не граничи ли с лудост?“ Какво има предвид?, Така започва анализът на  Николай Вълканов от ИнтелиАгро. В него авторът търси причините за ежегодно повтарящите се проблеми в сектора на производстното и реализацията на череши у нас.

Производството на череши

Площите с череши в България растат през последните години и вероятно ще надхвърлят 120 000 декара през 2018 г. Само за периода 2014-2017 г. реколтираните площи са се увеличили с над 40%, по данни на Агростатистика, и с изключение на слабата заради неблагоприятни климатични явления 2016 г., страната е произвела около 50 000 тона череши на година. Производственият капацитет продължава да нараства, като по оценки на ИнтелиАгро през настоящата година в плододаване са влезли нови над 8000 дка (или по консервативни оценки над 4 хил. тона продукция).

Източник: Агростатистика, МЗХГ

От произведената продукция обикновено между 60-65% (25-30 хил. тона) отиват за преработка – най-вече пулп, който се изнася и който впоследствие се превръща в коктейлни череши, но също за бонбони и др. Ако се вярва на данните на НСИ, то средно едно домакинство в страната консумира по около 2,2 кг. череши на година (което включва покупките както от търговската мрежа, така и нерегистрираните покупки, напр. директно от производител на пътя). Това означава, че пазарът на прясна консумация у нас едва достига 7 000 тона. Официално регистрираният износ от страната през последните години се движи между 1000 и 3000 тона. Очевидно е, че при растящото производство фермерите би трябвало да изнасят все по-големи количества навън, тъй като вътрешния пазар не може да ги поеме. Това, обаче, не се случва.

Кълбото се разплита

Не всяка череша може да отиде за прясна консумация, за преработка или за износ. Всеки от тези три канала има своите специфики. Така например преработвателите търсят по-дребен плод, но това не означава непременно по-некачествен (размекнат, червив). Те не купуват едри череши, защото не им вършат работа. Родният пазар за прясна консумация предпочита т.нар. хрущялки (основно остарелите вече сортове „Ван“ и „Бинг“ с диаметър 25-28 мм., а също и български сортове). За износ критериите нарастват. Водещ е размерът (30-34 мм.), цветът (тъмно червен, еднороден в партидата), което означава и по-нови и търсени навън сортове, както и заготовка (охлаждане, калибриране), евентуално опаковка, сертифициране на стопанствата по определени международни стандарти (абсолютен минимум е GlobalGap) – все изисквания, на които в България отговарят все още незначителен процент от стопанствата.

Коя череша колко струва

Трите канала на реализация съвсем естествено носят различен приход на килограм продукция. Черешата за преработка през годините се движи на цени между 0,60-1,10 лв./кг в зависимост от реколтата, за прясна консумация за вътрешния пазар между 1,50-2,50 лв./кг. и за износ от 2-5 лв./кг. И тази година, както и в предходни, масово в медийното пространство се спекулира, че черешите се изкупуват от производителите на цени от 60-80 стотинки за килограм и впоследствие се продават по 3-4 лева в големите градове. Това, обаче, просто не е вярно. Това е цената за преработка, докато за прясна консумация цената на производител и в момента се движи в диапазона 2-2,20-2,50 лева за кг.

Защо близо 2/3 от произведената продукция у нас отива за преработка след като цената там е най-ниска? Отговорът е - защото масовото качество е такова, че няма как да се реализира на друг пазар.

А е такова по ред причини, които сме коментирали многократно през годините – сортовата (остаряла и твърде разнородна за организиране на големи партиди) и възрастовата структура на част от насажденията, масово разпространените екстензивни технологии дори сред новите градини, липсата на достатъчно инвестиции в заготовка, нежеланието на производителите да се сдружават (повече за състоянието на черешопроизводството виж тук).

Губят ли производителите?

Не. При държавна помощ за зимните пръскания от порядъка на 25-27 лв./дка и субсидии на дка от над 200 лв. (обвързано подпомагане, плащане на площ, преразпределително плащане, зачимяване на междуредията, преотстъпен акциз за горивата, намален данък печалба), което в голяма степен покрива разходите по поддръжка на насажденията, на производителите остава да платят брането от 0,25-0,3 лв./кг. и разликата в продажната цена формира печалбата. От тук следва, че доходността на единица площ зависи от добивите, качеството и пазарната реализация – т.е. от начина, по който производителите се справят с бизнеса си.

Сбърка ли някъде държавата?

Ако държавата е трябвало да вземе конкретни мерки за развитие на черешопроизводството, те са свързани най-вече с условията за получаване на публична подкрепа (основно от европейските фондове за земеделие). Политиката на ЕС за субсидиране в сектора го направи атрактивен за всякакви случайни играчи, които влязоха в него без абсолютно никаква подготовка. Въпреки растящия брой модерни, интензивни черешови насаждения с капково напояване и защита против измръзвания и градушки, прави впечатление, че все още се създават много градини по морално остарели технологии, с посадъчен материал със съмнително качество, без да се прави сметка за новите пазарни изисквания. Инвестициите в заготовка (охлаждане, калибриране, пакетиране) значително изостават от ръста на новите насаждения. Сортовия състав е толкова шарен, че е много трудно да се направи групаж от голяма по обем, еднородна продукция. Нежеланието на фермерите да си сътрудничат в планирането и предлагането на продукция на пазара, както и в преговорите с потенциални търговски партньори, също оказва огромно влияние, а изкуствените мерки за стимулиране на групите на производители от страна на МЗХГ няма да промени този факт.

В серия от публикации сме спирали вниманието си на нуждата европейското финансиране да се насочва именно в посока стимулиране решаването на тези проблеми. Инвестиционни намерения да се подкрепят там, където условията са подходящи, да са обвързани с интензивни системи за производство, с нужното напояване и защита на насажденията, с ограничен, но елитен сортов състав и едва след като се създаде суровинната база да се дава приоритет на инвестициите в заготовка и маркетинг. Давали сме и достатъчно чуждестранни примери как това може да стане на практика.

Публикувана в Бизнес

Силната световна икономика през 2017 г., според повечето анализатори ще продължи и през 2018 г, което помага много на млечния сектор, които е чувствителен към доходната и ценова еластичност на произвежданите продукти. Това сочат анализите на Центъра за икономически изследвания на селското стопанство към Институт по аграрна икономика – София /САРА/.

От началото на 2018 г. обаче се отчита натрупване на много дестабилизационни политически и икономически (търговски и митнически) събития, които могат съществено да променят средата, което ще промени не само макроикономическите показатели в страната, но и директно ще се отрази на млечния сектор. За разлика от 2016 г., когато цените на млякото паднаха съществено и бяха около 9% по-високи от тези през 2010 г. докато само индексът на цените на фуражите беше 8% по-висок от този през 2010 г. свидетелства, че производството на мляко е в трудна ситуация със засегната доходност. През 2017 г. и вероятно през 2018 г. ситуацията на пазара ще се подобрява, като цените на млякото са 28% по- високи отколкото през 2010 г. при задържащи се цени на фуражите, което показва благоприятната макроикономическа среда за млечния сектор в момента. 
Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта