През 2018 г. средната цена на един декар земеделска земя в област Добрич достига 1 697 лв., при средна цена за страната 941 лева. на декар. Спрямо  предходната година средната цена на земеделската земя в област Добрич намалява  с 16.5%, и продължава да бъде най-висока в сравнение с останалите области.

Спад на цената на земеделската земя в област Добрич с 16,5 %  отчита за 2018 г. регионалната статистика. Средната цена на декар чернозем достига 1697 лева при средна цена за страната 941 лева, съобщават от отдел „Статистически изследвания” – Добрич към териториалното статистическо бюро-Североизток. Въпреки намалението, обаче, земеделската земя в Добруджа продължава да е най-висока в сравнение с останалите области, отчитат специалистите. Най-висока е цената на земята в крайморските общини Балчик, Шабла и Каварна, където декар чернозем се търгува съответно за 2 635,  2 369 и 2 312 лева, сочат обобщените данни. Близо 2000 лева е цената в община Добричка /селска/. В община Крушари сделките са се извършвали средно за 1780 лв/дка, в община Генерал Тошево за 1 656 лв, а най-ниска – 1 121 лева за декар е средната цена в община Тервел. За земеделските земи в района на Добрич-град данни  няма.

 От статистиката отчитат ръст от 4,6 % на рентата за един декар наета или арендувана земя, като цената достига 91 лева. В страната средната цена на рентата е почти двойно по-ниска – 48 лева. Отново най-високи са нивата в община Балчик, където на собствениците на земя се плаща по 102 лева рента. 93 лева е рентата в община Добричка, по 92 лева плащат арендаторите и земеделските кооперации в Шабла и град Добрич, 91 лева е рентата в община Каварна. Следват общините Генерал тошево, Тервел и Крушари, където рентата съответно е 88, 84 и 81 лева, става ясно от статистическите справки за 2018 година.

 

източник pronewsdobrich.bg

Публикувана в Бизнес

През 2018 г. средната цена на един декар земеделска земя достига 941 лв., което е със 7.9% повече в сравнение с 2017 година се посочва в последно проучване на Националния статистически институт. Спрямо предходната година през 2018 г. увеличение е отчетено в цената на нивите - с 12.6%. Цената на постоянно затревените площи намалява с 16.8%.

През 2018 г. най-висока e цената на земеделската земя в Североизточния район - 1 345 лв. на декар констатира от НСИ.Увеличение на цената на един декар земеделска земя спрямо предходната година е отчетено в Северния централен район - с 39.5%, и в Южния централен район - с 22.7%. Цената на земята в Югоизточния район остава почти на същото равнище спрямо 2017 г. - отбелязано е слабо повишение с 0.8%. През 2018 г. се наблюдава намаление в цената на един декар земеделска земя в Югозападния район - с 53.4%, в Северозападния - с 4,5%, и в Североизточния район - с 4.0%.

През 2018 г. средната цена на рентата на един декар наета/арендувана земеделска земя достига 48 лв., което е с 4.3% повече спрямо 2017 година. Спрямо предходната година увеличението на рентата за нивите е с 6.4%. Цената на постоянно затревените площи остава без промяна. През 2018 г. най-висока е цената за един декар наета/арендувана земеделска земя в Североизточния район - 69 лева. Увеличение на цената на рентата спрямо предходната година се наблюдава във всички статистически райони с изключение на Южния централен район .

Публикувана в Бизнес

Ако декларациите за обработване на земите се подадат до 31 юли, то тогава няма как да има конфликт за т.нар. „бели петна“. До 15-ти август има срок за корекции, а регистрите са публични. Това заяви пред Националното радио Николай Маринов, ръководител на Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ в Министерството на земеделието и храните. Коментарът му бе по повод протестите през миналата седмица в Хаджидимово и Гърмен, когато собственици изразиха недоволството си заради начина, по който за обработка се разпределят земите, по-известни като „бели петна“.

Всяка година има изненадани, въпреки че законът действа от 2009 година, коментира Маринов. Той припомни, че при обработката на земята, най-вече когато България влезе в ЕС и започнаха да се получават субсидии, много от земеделските стопани са обработвали земята на собственици, без да заплащат за това и без да има сключени договори. Това е наложило и създаването на „споразумения“ в закона. „Много от арендаторите не плащаха за това, че обработват земите на хората, затова се въведе едно законово изискване – всяка година до 31 юли всеки един, който ще обработва земята си за следващата стопанска година, да подаде декларация, че той ще обработва. Едновременно с това той представя сключените наемни договори, арендни договори – за всичко това, което той ще обработва за следващата стопанска година“.

Николай Маринов коментира още, че ако до 31 юли собствениците не са подали заявление, че ще обработват земята си, се прави регистър, в който са вписани всички договори и собствени земи.

„И остават едни земи, които са свободни, в съответните масиви на съответното землище. Тези земи се наричат „бели петна“ и те са обект на споразумение между самите арендатори. Когато те успеят да се споразумеят, се казва „доброволно споразумение“, а когато не успеят –„служебно разпределение“.

Арендаторът задължително плаща за обработка на „белите петна“ средната рентна цена на декар за съответното землище. Цените пък варират, като в Добричко стигат до 100 лева на декар, в Благоевградско 25-30 лева на декар в зависимост от качеството на земята и от съответните добиви. Тези средства се внасят по сметките на съответната Областна дирекция „Земеделие“ и се съхраняват в продължение на 10 години.

Публикувана в Бизнес

Макар че в нито една държава от Общността няма мораториум върху покупко-продажбите, сделките се сключват трудно. Холандия продава най-скъпо земята си, в Шотландия максималният срок на аренда е 175 години

Аналитичният център на Европейския съюз изследва как се развива пазарът за земеделска земя в страните членки. Откроява се изводът, че във всички страни на Общността без изключение няма мораториум върху покупко-продажбата на земи, като основно се улесняват регулирането на цените и определянето на площта на продавания парцел.

Въпреки факта, че гражданите на тези страни и чужденците (в повечето случаи) могат да купуват и продават земя, на практика сделките не се изповядват толкова често. Трудностите да се купи земя се пораждат от редица изисквания към аграрните собственици, тяхното местопребиваване и гаранциите за спазване на екологичните стандарти.

Благодарение на отворения и либерален пазар, селското стопанство в тези страни се отличава с висока производителност, иновации и грижливо отношение към земята.

Публикуваме този материал с идеята да бъдем полезни за онези фермери и бизнесмени, които желаят да увеличат своята недвижима собственост. Сравненията на база икономика, практика, внедряване на иновации в селското стопанство с държавите с високо развито земеделие, както и с по-прогресиращите от нас източноевропейски страни от бившия соцблок може да послужат като стимул и поука за бъдещия ни просперитет като аграрна страна.

Цените на земята в страни на ЕС

Страна   Цена $/дка

Земя – частна

собственост

 

Австрия 4200 53%
Германия 3230 49%
Великобритания 3140 90%
Чехия 800 80%
Холандия 6370 89%
Франция 740 80%
Испания 1610 70%
Белгия 2800 99%
Гърция 1100 60%
Дания 2600 98%
Ирландия 3930 91%
Португалия 740 93%
Финландия 1100 98%
Швеция 980 91%
България 460 98%
-------------------- ----------------- ------
Швейцария 7000 100%

 

 

 Страна                   Цена $/дка           Земя – частна

                                                                 собственост

Австрия                     4200                             53%

Германия                   3230                           49%

Великобритания       3140                             90%

Чехия                           800                             80%

Холандия                   6370                             89%

Франция                        740                            80%

Испания                     1610                            70%

Белгия                        2800                             99%

Гърция                       1100                             60%

Дания                        2600                             98%

Ирландия                  3930                             91%

Португалия                740                             93%

Финландия               1100                             98%

Швеция                      980                            91%

България                   460                             98%

------

Швейцария              7000                           100%

Пазарът на земя в Австрия

Вид на пазара: отворен.

Цена на земеделската земя: $4200 на декар.

Основни характеристики: Австрия е силно развита индустриална страна с интензивно и механизирано земеделие.

Земеделската земя представлява 38,2% от поземления фонд на страната. От тях 42,9% са обработваема земя. Използването на съвременни методи на земеделие позволява да се задоволят 75% от нуждите на вътрешния пазар.

Как се регулира пазарът

Чужденците могат да купуват земя, ако получат разрешение от държавата. Стопанства в планините могат да бъдат закупени само от предварително зарегистрирани фермери.

Собственикът на земя може да прехвърли своя имот само на един наследник. Поделянето на земя от няколко наследници е забранено. В някои провинции има изключения.

В 9 провинции има различни правила за прехвърляне на собствеността върху земята. Сделките се регулират от местните власти.

В някои провинции са установени ценови ограничения, лимит за минимална площ и изискване на разрешение за закупуване.

Минималният срок за аренда на земя е 3 години. 

Данъци: налог от продажбата се заплаща от купувача в размер на 3,5% от цената на сделката. Същият заплаща и регистрацията в поземления регистър – 1,1% от цената на сделката. Данъкът върху дохода от продажбата на земя е 20% от цената на сделката.

Резултати от реформата

Реформата на консолидацията на земята и либералният пазар в Австрия подобряват финансовото състояние на земеделските производители. Днес 1,9% от едрите фермери притежават 18,4% от земеделските земи. 53% от земята е частна собственост.

Печелившата селскостопанска дейност е тясно свързана с опазването на околната среда и почвите. Многофункционалният подход към консолидацията увеличава доходите на земеделските производители и стимулира растежа на националната икономика.

Пазарът на земя във Великобритания

Вид на пазара: отворен.

Цена на земеделската земя: $3140 на декар.

Основни характеристики: Великобритания е една от най-развитите индустриални страни в света. Селското стопанство е сред най-механизираните и с най-висока производителност в света. В същото време в него работят едва 1,1% от населението.

В селскостопанския сектор са използвани 71,3% от земята, от които 36,3% (или 25,9% от поземления фонд) са обработваеми.

Как се регулира пазарът

Няма ограничения за чужденците. В Англия собственикът на земя може да бъде всяко лице, навършило 18 години. Минимални и максимални размери на земята в имота не са определени.

В Шотландия минималният размер на парцела е 3 дка. А максималният срок на аренда е 175 години.

Данъци и такси. Таксата за регистрация в Англия, Уелс и Северна Ирландия е от 0 до 12% в зависимост от сумата на сделката. В Шотландия – от 0 до 4,5%.

Резултати от реформата

Либералният пазар допринася за растежа на производителността на индустрията. Селското стопанство е интензивно, с висока степен на механизация. През последните години се наблюдава повишаване на инвестиционната привлекателност и цените на земеделските земи.

В същото време земеделието не е популярно сред младите хора. Страната има проблем със застаряването на земеделските производители. Средната възраст на земеделеца е 59 години. Въпреки това 90% от земята е частна собственост.

Пазарът на земя в Германия

Вид на пазара: отворен.

Цена на земеделската земя: $3230 на декар.

Основни характеристики: Германия е силно развита постиндустриална страна (секторът на услугите осигурява повече доход, отколкото индустриалния сектор). Тя заема водещо място в Европа в производството на селскостопански продукти. Въпреки това селското стопанство представлява само 0,7% от БВП.

Земеделските земи съставляват около половината от земята на страната (47,9%). Обработваема земя – 34,1% от поземления фонд.

Как се регулира пазарът

Чужденците и германските граждани могат да купуват и продават земя без ограничения и лимит за максимална площ. Минималният парцел може да бъде определен от всеки федерален окръг поотделно. Например в Бавария минималната площ е 20 дка.

Цените се регулират от пазара. В някои случаи в Източна Германия има специални цени за бивши собственици, които са загубили земя по време на колективизацията – съставлява 65% от пазарната цена.

За някои земи има изисквания за опазване на ландшафта и околната среда. Бившите собственици могат да купуват земеделска земя на по-ниска цена в зависимост от качеството на почвата, но след това трябва да я използват най-малко 20 години по предназначение.

Данъка върху покупката на земя заплаща купувача в размер на 3,5% от стойността на сделката. Данъкът върху покупката на земя не се заплаща, ако цената на сделката е по-малка от $2,8 хиляди.

За земеделските земи е налице намалена ставка на общинския данък: до 1,2% за земеделска земя и 2,4% за други земи.

Резултати от реформата

Пазарът на земя в Германия е либерален и отворен. Това допринася за намаляване броя на нерентабилните предприятия. След реформата финансовото състояние на земеделските производители се подобрява.

След 20 години реформа средните семейни ферми и големите корпоративни стопанства доминират в структурата на собствеността.

Днес има консолидация на земя между земеделските производители, които искат да увеличат своя дял на собственост върху земята. Търсенето на земеделска земя расте. В Източна Германия 49% от земята е частна собственост.

Пазарът на земя в Чешката република

Вид на пазара: отворен.

Цена на земеделската земя: $ 800 на декар.

Основни характеристики: 54,6% от територията на страната е земеделска земя. 74,6% (40,8% от общия поземлен фонд) – обработваема земя.

Как се регулира пазарът

Чужденците могат да купуват земя от 2011 година. Държавата не регулира цената. Данъкът върху продажбата на земеделска земя е 3% от цената на сделката. Данък върху земята не се начислява.

Резултати от реформата

Чешката република е доминирана от големи корпоративни стопанства. Разпространено е владението на земя от съсобственици. Структурата на земята е силно раздробена, което възпрепятства развитието на пазара и покачването на цените на земеделските земи. Това се дължи на факта, че бившите държавни и колективни стопанства се разпаднаха на по-дребни и продължават да работят по старата схема с договори за аренда със собствениците.

Пазарът на земя в Холандия

Вид на пазара: отворен.

Цена на земеделската земя: $6370 на декар.

Основни характеристики: Нидерландия е силно развита индустриална страна с интензивно високопроизводително земеделие. Делът на селското стопанство е 1,8% от БВП и 2% от заетите лица.

Площта на земеделските земи е 18 милиона дка, или 54,9% от поземления фонд на страната. 10,1% от населението живее в селските райони. 89% от земята е частна собственост.

Как се регулира пазарът на земя

Чужденците могат да купуват земя без ограничения. Цените се определят от пазара. Размерът на земя в имота не е лимитиран.

Данъкът върху покупката се заплаща от купувача в размер на 6% от цената на сделката. Но той може да бъде освободен от данък, ако предостави гаранция, че ще използва земята за селскостопански цели най-малко 10 години. Допълнително се заплащат и нотариални такси.

Минималните и максималните цени за аренда се определят от регионалните власти. Всяка година се допуска само незначително отклонение от цената на наема.

Ползването на земята се контролира от закони за околната среда и производствени квоти. Минималният срок за наем на земя е 6 години, за ферма е 12 години. При продажба, наемателят има приоритетно право да закупи парцела.

Резултати от реформата

Благодарение на отворения и либерален пазар на земя, площта се използва ефективно. Днес Холандия използва иновативни технологични системи, които осигуряват 5 пъти по-висока производителност от средната за Европа.

Цената на земеделските земи е една от най-високите в ЕС и в света. На пазара се установява популярна операция, когато финансово учреждение изкупува участък от собственик и му я отдава в аренда. В края на срока на договора бившият собственик може да си върне обратно земята.

Такъв механизъм дава възможност на земеделските стопани да привличат допълнителни средства за управление на селскостопанския бизнес с ниско равнище на дълг. Като цяло, има намаление на селскостопанските работници поради увеличение производителността на труда.

Пазарът на земя в Италия

Вид на пазара: отворен.

Цена на земеделската земя: $ 2570 на декар.

Основни характеристики: Италия е силно развита индустриално-земеделска страна с високопродуктивен аграрен сектор. За селското стопанство се използват 46,3% от земята, половината от които са обработваеми площи (23,2% от общия поземлен фонд). Цялата земя е частна собственост.

Как се регулира пазарът на земя

За чужденците няма ограничения. И физическите, и юридическите лица имат право да купуват земеделска земя. Максималният и минималният размер на закупения участък, както и цената за него, не се регулират от държавата.

Регистрационна такса – 10% от сделката. Данък върху промяна на собствеността върху земята – 1% от цената на сделката. Кадастрален данък – 1% от цената на земята. За земя, която преди това не е била регистрирана – 200 долара.

Резултати от реформата

Поземлената реформа унищожава класата на наемодателите. 65% от собствениците на земеделски земи ги управляват сами. Пазарът на земя е активен и стабилен. Споразуменията за покупко-продажба на земеделска земя са около 1-2% от площта на земята. Селскостопанското производство е високопроизводително.

Въпреки големия данък върху регистрацията на правата за собственост, пазарът е динамичен и привлекателен за инвестиции.

Пазарът на земя в Испания

Вид на пазара: отворен.

Цена на земеделската земя: $1610 на декар.

Основни характеристики: Испания е развита индустриално-аграрна страна. 70% от земята е частна собственост.

Как се регулира пазарът на земя

Чужденците могат да купуват и продават земя. Минималната и максималната площ, както и цената за нея не се регулират от държавата.

Данък върху земята – 0,3% от стойността на земята (в зависимост от региона, процентът може да бъде по-висок). Данъкът върху прехвърлянето на собствеността на земята е 6 –7% от цената на сделката в зависимост от региона. Таксата за регистрация е около $200 – 600 (в зависимост от цената на сделката). Нотариалната такса се начислява в зависимост от цената на сделката (средно $300 – 800).

Резултати от реформата

Земята стана по-консолидирана. Въведена е концепцията за „приоритетна ферма“, с която се идентифицират стопанства, имащи право на дългосрочни договори за наем. Те могат да получат помощ от правителството за 8 години и са освободени от данъчно облагане при прехвърляне на собствеността за горски пояс.

Освен това испанското правителство ежегодно изготвя годишен план за селскостопанска застраховка. Според плана земеделските производители получават финансова подкрепа, която може да покрие някои от извънредните ситуации. Субсидията е 50% от застрахователната премия. Тази политика помага на професионалните фермери, приоритетните холдингови компании и младите земеделски производители да увеличат селскостопанската производителност.

Пазарът на земя във Франция

Тип на пазара: отворен с ограничения.

Цена на земеделска земя: $740 на декар.

Основни характеристики: Франция е силно развита индустриално-аграрна страна. Тя произвежда 21% от селскостопанските продукти на ЕС.

Площта на земеделските земи съставлява 52,6% от общия фонд на страната. 63,6% от земеделската земя (или 33,4% от общия поземлен фонд) е обработваема земя.

Как се регулира пазарът

Не са поставени ограничения за физически лица, чужденци. Седалището на чуждестранното юридическо лице трябва да бъде регистрирано във Франция.

Сделките на френски граждани се контролират от държавната агенция SAFER. В повечето случаи купувачът трябва да е жител на района, където придобива земята. Минималната и максималната площ на земята в имота не е лимитирана, но неофициалните ограничения са определени от SAFER. Агенцията гарантира, че на пазара не възникват монополи и големи холдинги.

За да закупите земя, трябва да получите разрешение от държавата. Минималният срок за наемане е 9 години. Договорите за аренда за повече от 12 години трябва да бъдат нотариално заверени. Подновяването се регулира от държавата.

Наемателят, който е сключил договор на аренда за повече от 25 години, е освободен от плащане на местен данък в размер на 0,6% от наема за следващите 20 години.

Данъкът върху покупката на земя се заплаща на купувача в размер на 5.09% от цената на сделката. За младите земеделски производители има намалена ставка от 0,715%. Сделките, сключени чрез SAFER, са освободени от плащане на данъци. Данък върху наследството – от 5 до 60% от стойността на земята.

Резултати от реформата

Във Франция е най-големият минимален срок на договора за аренда и най-голямата площ за наета земя. Страната има един от най-регулираните пазари на земя в ЕС. И въпреки че повечето сделки са одобрени от SAFER, процесът е много сложен, скъп и продължителен. Това усложнява покупката и продажбата на земя, което се отразява негативно на привлекателността на пазара.       

Алекс Петров

По материали от ЕС

Публикувана в Бизнес

Новият закон ще осигури и гарантира по-нататъшното развитие на отрасъла в същата посока - още по-едри собственици и ползватели на земя, които потискат дребните фермери, диктуват пазара и арендуването на земите, коментира икономистът Въто Христов

Интервю на Лили Мирчева

Г-н Христов, вече няколко години усилено се работи за подготовка на проект за Кодекс за поземлените отношения. Какво наложи Законът за земята да бъде толкова пъти доработван?

  • От септември 2017 г. работата по закона се ускори и след обществено обсъждане през юли и август 2018 г., в началото на октомври, проектът беше внесен в парламента. На 10 октомври Комисията по земеделие го обсъди и реши той да бъде доработен. На 12 октомври миналата година, по предложение на Десислава Тaнева, проектът бе върнат отново и срокът за доработка и внасяне в Народното събрание се удължи до 28 февруари 2019 г. Основните мотиви за връщането бяха, че са засегнати недостатъчно въпросите за собствеността на земята, арендните отношения, опазване на земята и земеделското имущество, и как да се избегне наказателната процедура срещу България, предприета от ЕК поради забраната чужденци да купуват земя. МЗХГ се зае с изпълнение на тези указания и на 17 декември 2018 г. бе обявено обществено обсъждане на допълнения проект с краен срок 17 януари 2019 г. Наименованието на новия документ е Закон за собствеността, поземлените отношения и опазване на земеделските земи. Проектът е придружен с мотиви за внасяне и цялостна предварителна оценка на въздействието. В проекта са направени значителни промени и допълнения, целящи подобрението на законодателния документ. Извършена е огромна по своите мащаби работа. Качеството на закона е несравнимо по-добро от предложения в началото на 2017 г. закон от адвокатското дружество "Георгиев, Тодоров и Ко", по който имаше над 300 забележки, но бяха платени авансово 100 хил. лв. и в края на краищата отиде да отлежава в прокуратурата.

  • Какво, според Вас, липсва в законопроекта и и трябва да се добави в текста на документа, регулиращ собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи?

  • Аз имам съвсем конкретни предложения. Смятам, че трябва да се вземе под внимание резолюцията на ЕП от 27 април 2017 г., отнасяща се до актуалната концентрация на земеделска земя в ЕС и как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята. Тя беше подмината и при разискванията в НС на 19 септември 2017 г. За приемането на тази резолюция са изложени над 40 мотива, превърнати в 42 регламента. Когато човек я прочете, остава с впечатление, че тя се отнася за нас. Това е така, защото сме в групата от няколко страни, където концентрацията на земя като собственост и ползване е взела застрашителни размери. ЕП се тревожи, че едва 3,1% от земеделските стопанства в ЕС през 2013 г. са контролирали 52,2% от земеделската земя в Европа, а 76,2% от стопанствата са ползвали едва 11,2% от земеделската земя. Посочва се, че тази тенденция върви в разрез с устойчивия многоотраслов европейски модел на земеделие, който се основава на семейните земеделски стопанства. При нас тези проценти са съответно 2,4% и 80% при едрите и 91% и 7% - при дребните. Системата за земеделска счетоводна информация за 2015 г., която обхваща 114 410 стопанства, отчита, че 1,1% от стопанствата (1310) са произвели повече от половината от брутната продукция от земеделието. За 29 г. след промените не можахме да прочетем, а камо ли да научим и приложим европейския модел на едно цветущо земеделие. Явно е, че не желаем.

  • Каква е причината у нас картината да е толкова крайна?        

  • Фундаментът на поземлените отношения са размерът на собствеността и използваната земя. Тези показатели при нас са взели застрашителни размери. Имаме вече собственици на десетки и стотици хиляди декара земя. Същото е положението и с ползваната земя. В България има арендатори, ползващи целите землища на населени места. Други са се разпрострели на земя в няколко общини, трети - в няколко области. Това е една от причините за обезлюдяване на много селища и райони. Няма защо да се чудим, че през 2017 г. 64 милионери са получили 135,52 млн. лв. субсидии, средно по над 2 млн. лв. Най-крупният ползвател на земя е получил повече от 24 млн. лв. субсидии. Разликата между дребните и средните ползватели на земя, от една стана, и едрите ползватели е зашеметяваща.

  • Значително място в проектозакона е отделено на арендните отношения. Смятате ли, че те са регулирани добре?

  • Нашето земеделие е арендаторско. Около 80% от обработваемата земя се арендува. При затревените площи, които са предимно държавни и общински, този процент е още по-голям. Много пъти е поставян въпросът да се ограничи размерът на арендуваната земя. Това беше направено в Закона за арендата в земеделието от 1996 г., но беше отменено през 1999 г. и тогава се отприщи стихията на крупното арендаторство. 

  • Предвижда ли се ограничаване на размера на арендата и доколко?

  • Прекомерно обтекаеми са сроковете за арендуване на земята - от 5 до 10 г., а за наемане - от 1 до 4 г. Във Франция срокът за арендуване е 9 години и нищо повече. Сегашната практика е арендаторът да подготвя и предлага договора с всички негови клаузи, а арендодателят е принуден "доброволно" да го подпише. Разумно е предложението в закона да има типов договор, който да се конкретизира в частта за размера на рентата от областните дирекции и общинските служби.

  • Ще доведе ли новият закон до намаляване на земята на крупните арендатори?

  • Предвидена е възможността за преарендуване на земята. Това дава възможност на крупните арендатори, когато са застрашени от намаление на субсидиите, да прехвърлят част от арендуваната земя на фирми, свързани с тях. Тази възможност трябва да отпадне, както това е направено за държавните и общинските земи, отдавани под аренда. Изключително е усложнена процедурата по регистрирането на арендните договори.

  • Как са регламентирани поземлените отношения при търговията със земеделска земя?

  • Това не е засегнато в предлагания закон. Търговията е оставена на пазарната стихия. Всеки, който желае, купува - арендатори, фондове за недвижими имоти, земеделски кооперации, чужденци (някои с поставени лица) и др. Не се поучихме от опита на много европейски страни, които добре регулират този процес. Германският Конституционен съд още на 12 януари 1967 г. е постановил, че търговията със земеделска земя не следва да бъде толкова свободна, колкото търговията с всеки друг капитал. В предлагания закон трябва да се оформи раздел или глава "Търговия със земеделска земя" и как държавата да я регулира.

  • Европейският парламент призовава страните членки да създадат подходящи институции с държавно участие и публичен надзор за управление на земята. Защо у нас това се прави при доста неясни правила, създадени от земеделското министерство?

  • Този въпрос е обсъждан много пъти, но досега не е намерил решение. Във Франция през 1960 г. са създадени т.нар. Дружества за земеделско настаняване и комасация (САФЕР). Те са много подходящи за нас, когато ни предстои да възраждаме села чрез настаняване на нови земеделски стопани и намаляване размера на крупните ползватели на земя. В Унгария имат Министерство на поземлените отношения. В предлагания закон е добре да се регламентира създаване на подходяща институция по примера на Франция.

  • В резолюцията на ЕП е отделено сериозно внимание на малките земеделски стопанства с цел привличане на млади хора и жени в агросектора. Предвиждат ли се конкретни механизми в това отношение в законопроекта за земята?

  • Илюзия и мираж е записаното в чл.172, че с предоставянето без търг на земеделски земи от Държавния поземлен фонд на лица до 40 г., ще се постигне голям ефект. Такива земи почти няма, тъй като вече са заграбени или са останали малко и на неподходящи места. Ако искаме да привлечем млади хора и възродим селата, погледите и действията трябва да бъдат насочени в друга посока - към едрите ползватели на земя и тези, които са се разпрострели на землищата на цели села, в няколко села, общини и области.

  • Какво определя законопроектът относно покупката на земя от чужденци?

  • Успокояващо звучи записаното в чл.4 (ал.5): "Граждани и юридически лица от държави членки на ЕС и на държавите по Споразумението за европейско икономическо сътрудничество могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на този закон." Надеждата е, че с тази разпоредба ще избегнем предприетата към нас наказателна процедура, което сигурно ще стане. Но при положение, че със закона не ограничаваме размера на собствеността на българските граждани, това не можем да направим и за тази категория чужденци. Тогава ще излязат на светло собственици като Марк Жирардели, които вече са купили земя с подставени лица. Ще се появят нови купувачи, а фондовете за недвижими имоти и крупни собственици това и чакат. Едните ще се сдобият със сравнително евтина земя, а продавачите ще спечелят някой и друг милион. Търговията на земя ще се засили, тъй като ще бъде подпомогната от комасацията на земя на едрите собственици. Двигатели на този процес са фондовете за недвижими имоти и фирми, които закупиха и продължават да купуват на безценица дребни парчета земя. Искат комасация, за да продават скъпо.

  • Досега Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, приет през 1991 г., е променян 67 пъти. С новия закон се правят още промени. Може ли да се получи някакво объркване в правната материя?

  • Много често има съвпадения и повторения на цели раздели в текста, което не трябва да се допуска.

  • Как регулира законът наследяването на земя?

  • В закона не се взема отношение към продължаващото раздробяване на земята при наследяване. Това е една от причините за незавършената реституция, където наследниците са много. Оттук произтичат и много конфликти при арендуването, наемането на земя и изплащането на рентата. Много европейски страни със закон са стопирали този процес. Нужно е това да стане и у нас и то тъкмо с този законопроект.

  • Проектът на Закона за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи е на финалната права. Очаквате ли още обществени дебати?

  • Предстои да бъде внесен в Народното събрание, но не очаквам да има много участници при неговото обсъждане, както нямаше и при обсъждането през август и септември миналата година. Ако има, те ще са едри собственици и ползватели на земя. Имам усещането, че се бърза и се прави всичко възможно той да бъде приет в предложения вид. Така подготвеният закон ще изпълни замислите на управляващите, обявени преди 3 г. при сключването на договорите с адвокатското дружество "Георгиев, Тодоров и Ко". Но той ще постигне и една друга важна, скрита и опасна цел.

  • Каква е тази цел?

  • Да се бетонира статуквото в българското земеделие. Нещо повече, той ще осигури и гарантира по-нататъшното развитие на отрасъла в същата посока - още по-едри собственици и ползватели на земя, които потискат дребните фермери, диктуват пазара и арендуването на земите, ще спъват желаещите да се занимават със земеделие. Младите ще напуснат страната, селата ще продължават да опустяват и изчезват. Земеделието ще продължава да бъде монокултурно - производство главно на зърно и маслодайни семена, с най-малко брутна продукция от декар, равняваща се на 80 евро. Ще изнасяме суровини и внасяме хранителни продукти с висока добавена стойност. Ще продължаваме да изнасяме още работна ръка за земеделието в Европа. Тези въпроси не се третират в мотивите и цялостната предварителна оценка на въздействието на закона.

  • Какво предлагате Вие?

  • Позволявам си да направя следното предложение - преди да започне обсъждането на закона в парламента, той да бъде предмет на дискусия на най-висок форум с участието на лидерите на парламентарно представените партии, както и някои извънпарламентарни, на омбудсмана и българските евродепутати. На този форум да се търси решение на проблемите, поставени в резолюцията на Европейския парламент от 27 април 2017 г., които да залегнат в подготвения закон.

Публикувана в Бизнес

Огромна заплаха тегне над дребните и средни арендатори и собственици на земя, които ще бъдат изтикани от хубавите си парцели, ако отпадне 100-процентовото правило  при доброволно споразумение за комасация

Лили Мирчева

Наскоро бе публикувано кратко съобщение, което хвърли в смут дребни и средни собственици на земя, както и болшинството арендатори в страната. В него се казва, че по предложение на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) отпада 100-процентовото правило  при доброволно споразумение за комасация в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. По кой начин отпада - дали в бъдеще, след приемането на поредните кръпки в закона, или просто в някаква наредба, не става ясно. От текста не се разбира кога точно ще стане това, а се внушава, че поправката вече е в ход. За хората, които не са наясно с хаоса в българското законодателство, касаещо управлението на земеделските земи, съобщението може да мине между капките. При това остава неясно какво трябва да се промени, щом оставал досегашният режим, според който споразумението за комасация влиза в сила, когато се разпише от минимум 2/3 от ползвателите на земеделски земи.

Но да продължим по текста на неясната публикация. Освен, че експертите на земеделското министерство приели старото – ново предложение на АЗПБ, в нея се казва, че за тези, които не са подписали споразумението за комасация, т.е. недоволните от дадено решение за разпределение на обработваемата земя, ще се прави служебно разпределение. „Водещо в такива случаи

ще бъде правното основание, районите и местностите, в които е то“, обяснява пред „Агрозона“ Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Нещо повече – постигнат бил консенсус между асоциацията и агрочиновниците за отпадане  възможността едновременно да бъдат в споразумение и да работят в реални граници. „Деклариращите, че ще работят в реални граници, ще трябва да  се откажат от участието си в споразумения“, категоричен е Върбанов. По думите му

не трябва да се развалят моделите, които са се доказали през годините, а да се подобрят... Само дето не е ясно за кого – за шепата лобисти или за болшинството собственици на ниви, дръзнали да се занимават със земеделие у нас.

Какво обаче означава това за различните собственици и ползватели на земя? Според някои – това е поредният опит да се издърпа килимчето под краката на малките и средни фермери.

„Тихомълком искат да прокарат тази поправка, която ще обслужи само големите в земеделието. Ако тя мине и бъде приета, означава, че огромна част от гласоподавателите ще оттегли доверието си от това правителство“, коментира фермер, поискал да остане анонимен. По думите му не би трябвало Законът за собствеността и ползването на земеделските земи да се политизира, но „плачът“ за двойното увеличение на осигуровките за фермерите е нищо, в сравнение с тази лобистка поправка в закона. По думите му ако предложението на АЗПБ се приеме, когато отидат да си видят земите, фермерите ще останат изненадани, че вече не са тези, които са имали. Просто ще бъдат натикани да работят ниви по баири, жълтопръстници, чукари и т. н.

„Имам проблеми от две – три години с комасацията на земята“, разказва млад фермер от Разградско. Семейството му решило да се занимава със земеделие преди 6-7 години и започнало да купува неголеми, но плодородни парцели земеделска земя. Вложили всичките си семейни спестявания, като плащали по над 1600 лв. на декар, но в точно определени местности, които са по-плодородни, с убеждението, че тръгват на сигурна основа в новото начинание. Тогава се сблъскали с фирмите, който обработват поне от 20 години насам огромни площи в региона.

Само който е работил земя в България знае, че от нива до нива има огромна разлика. От една можеш да изкараш два тона царевица, а от съседната – едва стотина килограма. И тъкмо тук се крие разковничето на проблема с комасацията – кой ще грабне тлъстата хапка и кой ще работи за този, дето клати гората. Тъкмо затова от години се води война на терена на българското законодателство. Ако решението за комасация трябва да е подписано от всички фермери, т.е. важи 100-процентовото правило  при доброволно споразумение, тогава собствениците на добри парцели ще могат да ги защитят и в последствие да ги обработват. Но ако бъде върнато старото правило, за което АЗПБ сега настоява отново – решението за дадено землище да се взема с 2/3 мнозинство, тогава ще се чува думата само от едрите ползватели, а малките и средните ще останат безгласна буква. Казано образно - няма значение дали Иван, Петкан или Драган са недоволни. Щом останалите 2/3 от арендаторите са съгласни, (а това са предимно монополните фирми), ще си направят споразумение, а недоволните ще бъдат изтикани в неплодородните терени.

Според мнозина фермери споразуменията няма да се правят дори в службите по земеделие , а в офисите на големите фирми, които ще казват къде-кой ще работи земята.“ Законът е много добър, но искат да го променят, само защото не е удобен за тях.Те вече виждат проблеми, защото малките фермери се усетиха и започнаха да плащат повече пари, само и само да наемат по-добра земя, но оттам нататък решават управляващите“, коментират фермери с опит.

Не остава никакъв шанс за малките и средни стопани, които притежават плодородните блокове. Те просто няма как да ги обработват, защото при комасацията те ще бъдат изхвърлени настрани. Както разказва наш читател, купува най-скъпата и плодородна земя, за която плаща скъпо, а на практика обработва ниви, които струват тройно по-евтино.

От АЗПБ искат да отхвърлят изискването за 100% съгласие на участниците в комасацията. Защото само един човек да не подпише – няма споразумение, но пък така ще бъдат защитени правата на всички собственици и ползватели на земя. Ако остане обаче предложението на асоциацията бъде прието, хората с плодородни ниви остават извън земите си, които едрите фермери ще обработват. „Те ще работят в най-добрите масиви, в които ние не можем да влезем“, коментира нашият читател. По думите му в момента се обсъжда тази „поправчица“ в закона. Просто добавят една - единствена дума - отпада 100%-овото съгласие. „Приемат ли това нещо като закон, а аз силно се надявам, че няма да стане, означава, че всички по веригата приключваме – малки и средни стопани. Но истинските последствия ще се видят след 2-3 години, когато тези фермери ще бъдат изхвърлени от бизнеса. Това ще се отрази и на цените на земята, и на рентите, дори на целия кръг от търговия с машини, семена, торове и препарати“, коментира читателят ни, пожелал да остане анонимен.

Единствената му надежда е малките и средните фермери, които са многобройна общност, да се съюзяват и кооперират.

Публикувана в Бизнес

Предложеният от земеделското министерство вариант трябва да се допълни с цели раздели, решиха депутатите от ресорната комисия в парламента

Лили Мирчева

На редовното заседание на парламентарната комисия по земеделие в сряда подготвеният за внасяне в Министерския съвет законопроект за поземелените отношения отново се върна в изходна позиция. „,Не трябва да бързаме с приемането на този ключов и много тежък закон, който трябва да обедини в себе си различното сега законодателство в сектора и да реши редица проблемни въпроси с управлението на земята“, коментира Десислава Танева, председател на комисията по земеделие. Затова депутатите решиха текстовете да се допълнят и доработят, а крайният вариант на проекта да е готов през януари догодина.

Очаква се окончателното решение за това да бъде гласувано в пленарната зала през тази седмица

Земеделското министерство представя проекта на Закона за поземлените отношения и опазването на земеделските земи, изготвен върху предварителен анализ на материята, уреждаща поземлените отношения. Анализът е внесен в Народното събрание в края на декември миналата година и проектът бе изготвен в МЗХГ в10-месечен срок“, съобщи заместник министър Вергиния Кръстева пред депутатите в Комисията по земеделието, храните и горите. По думите й в проекта са уредени теми като bползването на земеделските земи, държавния поземлен фонд, както и опазването на земеделските земи.

Новост е въвеждането на отделен търг за млади земеделски стопани при разпределението на държавния и общинския поземлен фонд

Във връзка с призива на еврокомисаря Фил Хогън, който каза, че сектор земеделие е застаряващ не само в България, а в цяла Европа, във връзка с бъдещата обща селскостопанска политика, от съществено значение е да се предвидят различни процедури, които да дадат предимство, така че земеделието да стане сектор, интересен за младите хора“, обясни намеренията на законотворците ни Вергиния Кръстева. Според нея текстовете уреждат варианти за споразуменията за комасирано ползване, в които се предвижда доброволно и служебно споразумение, ясни правила при разпределението на пасищата от общинския и държавен поземлен фонд, заплащането на белите петна, уреждане на собствеността на стопанските дворове, опазването на земеделските земи и ред още болни за земеделието ни теми.

Предстои текстовете от новия закон, който надхвърля 200 страници, да бъдат отново допълвани, поправяни и съгласувани. С една дума – общественото обсъждане продължава. Стана ясно, че в проекта на земеделското министерство изцяло липсва законодателството, разписано в момента в Закона за арендата в земеделието, както и предложения по ключови теми, като например какво да се прави със забраната за покупка на земя от чужденци и започналата в Брюксел наказателна процедура срещу България.
Според текста, предложен от експертите в земеделското министерство, се предвижда

Отдържане на 20% от рентата, която държавата събира от арендаторите за т.нар. бели петна с идеята да я възстанови на собственика, когато той я потърси

Тази сума трябва да бъде внасяна в държавния бюджет с мотив, че държавата има административни разходи по процедурата. По линия на управлението на държавните земи е предвидена и нова възможност за размяна на парцели между държавата и общините с цел реализация на инвестиционни проекти на местните власти, предвиждат още предложенията.

Мирослав Каракашев от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи посочи като недостатък на проекта, че не урежда арендните отношения. Десислава Танева го подкрепи и посочи други липсващи теми в проекта: собствеността и управлението й, опазването на селскостопанското имущество, градушките. Тя смята, че с проекта не трябва да се бърза, за да бъде изработен „в пълнота“.

Ще припомним, че за изготвянето на цялостен кодекс за поземлените отношения упорито се говори от няколко години. Дори това бе основно предложение в управленската програма на предходния кабинет на ГЕРБ. Мнозина си спомнят и скандала с наемането на адвокатската кантора „Георгиев, Тодоров и ко“, която трябваше да изготви правен анализ на законодателството в сферата и да предложи нов поземлен кодекс. След това поръчката стигна до прокуратурата, но още няма публична информация дали е открита нередност в процедурата.
Министър Румен Порожанов нарече предложения кодекс „изключителна боза“ и „абсолютна нула“, а от думите му стана ясно, че ведомството ще изработи собствен проект. Тъкмо този обещан проект се обсъжда сега в парламента, като работата по него ще продължи до края на януари 2019 г. Но като се съди колко нерешени проблеми има дори около реституцията на земеделската земя, заради която бе написан първият вариант на сегашния закон, нещата може още да се отложат.

Вестник „Гласът на фермера“ ще представи с подробности новите предложения на екипа на земеделското министерство, но е отворен за мненията на читателите. Ако имате идеи – пишете ни. В момента се кове най-важният закон за земята и общественото обсъждане тепърва предстои.

Публикувана в Бизнес

Таксата за нотариална заверка на договори за аренда и наем на земеделска земя да е 10 лева, гласуваха депутатите от земеделската комисия при разглеждане на второ четене на промените в закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Депутати разказаха за случаи, при които нотариуси злоупотребяват със земеделските производители, съставяйки договорите с по-едър шрифт, и събирайки такса от 10 лева на страница. Остра дискусия между депутатите се разгоря по предложението, през нотариална заверка да минават освен договори за аренда и наем на земеделски земи, и такива за съвместно ползване на земята. Според проф. Бъчварова ако се приеме подобна промяна  това  ще доведе до нарушаване правата на кооперациите, дейността на които  както е известно е регламентирана по специален закон според който те са регистрирани в съда със съответните контролни и управленчески органи и са на светло.

На второ четене не беше прието и предложението на Бюрхан Абазов от ДПС за изключване на маломерните земи обработвани в реални граници от доброволните споразумения. Сред мотивите на вносителя беше този, че се касае за земи от по няколко декара, обработвани от възрастни хора в труднодостъпни планински и полупланински райони, и тяхното изключване от доброволните споразумения няма да наруши процеса на доброволна комасация. От МЗХ контрираха, че много малка част от собствениците на земи в реални граници подават декларация, че ще ги обработват , и че в регистрите и кадастъра не излиза информация, дали тези земи в реални граници се обработват от собствениците си. От аграрното министерство се оправдаха също, че не разполагат с информация за броя на земеделските производители, които обработват маломерни земи в реални граници. Стана ясно само  че около 1/3 от земята у нас е върната в реални граници.

Публикувана в Бизнес

14,6 % ръст в цената на земеделската земя през 2017 г., спрямо година по-рано. Това показват данни на НСИ. Средната стойност на декар  достига 872 лв. Увеличение се отчита и стойността на  на нивите – с 13.0%. Постоянно затревените площи пък поевтиняват с 3.4%.

За миналата година най-висока e цената в Североизточния район – 1 401 лв. на декар. Най-голямо увеличение спрямо предходната година пък е отчетено в Югозападния район – с 83.4%. През 2017 г. намаление  в цената на един декар има в Северния централен район – с 13.0%.

Средно рентата на декар достига 46 лв., което е с 4.5% по-скъпо. При нивите има ръст с 6.8%, а при постоянно затревените площи – с 6.7%.

Най-скъпо декарът се наема в Североизточния район – 67 лева, като увеличение има във всички статистически райони.

Публикувана в Бизнес

Дяловият капитал на 2 хиляди земеделски кооперации, които фалираха, изчезна в частни джобове, коментира Иван Добрев, председател на земеделска кооперация „16 декември“ в Силистренското село Гарван

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Добрев, къде се намира кооперацията, чийто председател сте от години насам?

  • Намира се в силистренското село Габър, което е под габърчето на картата. Дори в някои карти го няма, но пък кооперацията ни отдавна е известна с това, че дава по 100 лв. на декар рента на своите член-кооператори. Печелим в класация на кооперациите в България за най-висока рента, най-високи добиви по култури, най-висок процент дивиденти, за най-много инвестиции и т.н. По тази класация сред първите 15 най-добри кооперации в България, 10 са в Силистренския край.

  • Защо според Вас в Североизточна България има много повече земеделски кооперации, отколкото в северозападната част на страната?

  • Според мен манталитетът на хората в тези две части на България е коренно противоположен. В Североизточна България са кротки, работливи и сговорчиви хорица. Докато Северозападна България е бунтарски край. Оттам е минала Ботевата чета, от там е бунтовният поп Андрей и съвсем не е вярно, че Северозападна България е най-бедна. Селата там са много по-благоустроени отколкото са селата в Североизточна България. Може би и заради румънското робство и непрекъснатото мачкане, хората от Южна Добруджа са склонни много повече да се кооперират, да се съюзяват, да се сдружават. Докато врачани имаха Врачански партизански отряд, в Монтана – също партизански движение, а това означава повече пари и помощи по времето на социализма. Когато моите родители са работили за 60-70 стотинки по 14 часа на ден, там се е плащало по 6 лв. надник.

  • Само в народопсихологията ли виждате причината за съществуването на кооперациите?

  • Бяхме на семинар преди няколко години и един председател на кооперация ме попита нямам ли намерение да приватизирам кооперацията. Отговорих му, че съм се борил за тази кооперация четири години, докато излезе от мизерията, защото председателят преди мен я беше подготвил за приватизация. Абсурд, му казвам, невъзможно е, а той ми отговори, че няма невъзможни неща. Управителният и Контролният съвет при тях са си преразпределили капитала на кооперацията. Оказа се, че са изкупили дяловия капитал на една от последните врачански кооперации. В Закона за кооперациите трябва да има повече изисквания за качествата, на които би трябвало да отговаря един председател, за да оглави този важен пост. Земеделската кооперация продължава да бъде една от най-демократичните структури, с най-много социални дейности в селата - видими и не толкова явни, мълчаливо признавани от хората, но доста неглижирани от пресата.

  • Не е тайна обаче, че някои от председателите на кооперации купуват машини, семена, препарати и торове, за които са получили най-голяма комисионна, а не тези, от които има нужда стопанството?

  • Пикът на кооперативното движение в България е през 1997 г., когато имаше 3140 кооперации. От тях в момента има 800, които са „на крака“. Едни от най-силните и жизнеспособни кооперации са тези, които имат над 10 хил. декара обработваема земя. Европейската комисия забеляза преди 7-8 години, че 70% от евросубсидиите се усвояват от 3% от земеделските производители у нас, т.е. 97% фермери усвояват останалите 30% от субсидиите. Тогава ЕК направи скала за санкциониране - до 150 хил. евро субсидия без санкции, от 150 хил. до 200 хил. евро – санкцията е 20% от горницата, от 200 хил. до 250 хил. евро - 40% и над 300 хил. евро – без никаква субсидия. Идеята бе много добра, така че дребните фермери да имат достъп до подпомагане, а не субсидиите да се излапат от най-големите. Какво направиха нашите управляващи в милата ни татковина? - Дадоха срок от една година на всички, които обработват големи площи земя, да си измислят как да разроят и редуцират крупните стопанства. Те ги намалиха до 9 999 дка и сега удвояват европейските субсидии чрез шурея, жената, тъщата, децата и всички от семейството. Касата остана обща и няма санкция за това. Това обаче не можеше да се случи при кооперациите.

  • Защо и кооперациите не се възползваха от промяната?

  • Те са една тромава структура и обяснението е, че решенията се вземат от Управителния съвет, а Контролният съвет трябва да е в течение дали решението е законно. Накрая и Общото събрание трябва да каже тежката си дума. Но Общото събрание си има регламенти и обикновено все се намира някаква слабост или противоречие със закона. В крайна сметка решението се отлага за друг път или се отменя. Но най-лошото е, че земята са раздроби на наследници – внуци и правнуци. Те обаче са във Франция, в Англия, в Америка и нехаят за наследството от дядо им. В събранията останаха немощни хора, които си доизживяват дните. Болшинството от тях са интелигентни, но не са активни. За сметка на това има съсловие, които агресивно се бори за председателския пост. Има и друго съсловие - граждани на село раждани, които са се върнали след пенсионирането си в родния край. Те не крият мерака си да бъдат фактор и да им се чува думата, а горките дори не са прочели „Винету“.

  • Какво е бъдещето на нашите земеделски кооперации?

  • В първите години на т. нар. преход към пазарна икономика около два милиона и 300 хиляди българи се оказаха наследници на земеделска земя. Впоследствие в държавата се случиха такава мизерии - от Закона за поземлените отношения, през Закона за арендата и ред още …Случи се така, че нотариуси, адвокати, дребни търговци, станаха крупни земевладелци с по хиляди декари земя, купена по 60-70-80 лв. на декар. Един квадратен метър балатум струва 19-20 лв. Следователно един декар балатум струва 19-20 хил. лв., а един декар земеделска земя, която ни храни и се е образувала в течение на милиони години, никой не би трябвало да ни казва колко може да струва. Но в мизерията хората бяха принудени да продават на безценица. Позволено бе на собственици - латифундисти да диктуват правилата, да определят цената на рентата, да я спазаряват индивидуално, да извиват ръце… И ние в кооперацията няма какво да правим, щем – не щем приемаме условията им, защото сме инвестирали в зърнопроизводство, правили сме силози, строили сме складова база и сме купували техника…Но и този балон с наддаването за ренти ще се спука. Както знаем, най-големият разход на един земеделски производител е рентата. Ако разходите непрекъснато нарастват – значи летиш към фалит. Не е светло бъдещето на земеделските кооперации.

  • Може ли да се каже, че арендаторите имат сериозен апетит за завладяване на кооперации?

  • Все едно че гледаме филм по телевизията - хиени разкъсват бременна антилопа, а останалите от стадото наблюдават пасивно, въпреки че могат да помогнат на жертвата. Това се наблюдаваше и при ликвидирането на толкова много земеделски кооперации.

  • Какво се случи при ликвидацията?

  • Никой не си направи труда да опише процеса. Етапите на ликвидация и фалит на всяка една земеделска кооперация са едни и същи, то е щампа, без значение дали се намират във врачанския или в силистренския край, няма значение как са превзети. Обикновено става чрез предателство отвътре. Още от Троя се знае, че крепостни стени се превземат с Троянски кон отвътре. Купува се председателят, купува се Управителният съвет с тлъсти пачки. Но тези пачки са една хилядна от това, което арендаторът ще завладее после. Затова за поста председател и за членовете на Управителния съвет в кооперациите трябва да има посочени морални критерии, какви хора биха могли да ги заемат. Гледах филм по телевизията за няколко малки градчета в Австрия и Швейцария, които приличаха на райски градини. Кметовете там кметуват от 30 години - нямат мандат и определен срок, но пък имат пълното доверие на местните хора.

  • Защо европейският модел на коопериране се различава от модела на българските кооперации? Докато Европа призовава да се кооперираме, тук кооперациите загиват? Къде се разминаваме?

  • Ние с Европа сме се разминали още в първите години от „демократичния“ преход. Говореше се по времето на Филип Димитров за ликвидиране на всичко, което е остатък от социализма. Изклаха се бременни животни, всичко се разруши и разграби – такъв вандализъм нито една държава не си позволи. След това дойдоха Орсовките, а на старите кооперации гледаха като на социалистически придатък. В днешна Унгария 60% от земята се обработва от кооперативи. А в днешна България едва ли обработваме 16-17% от земята. Кооперациите вече не са този мощен фактор, който може да диктува и променя нещо.

  • Защо кооперациите изгубиха битката с арендаторите?

  • Кооперациите въобще не могат да се мерят с арендаторите по много неща. Кооперациите нямат лобита като арендаторите - в парламента, във фонд „Земеделие“, в агроминистерството, в Комисията по земеделие…нищо нямат. Докато арендаторите имат. Благодарение на лобита-марионетки, отсрочиха им с година времето, за да си редуцират стопанствата, като примерно от 200 хил. декара ги направят на 20 по 9 999 дка. Кооперациите са примамлива хапка за всеки арендатор, защото имат комасирана земя, обработвана много добре. Нещо друго – в България има много държавна земя. Държавата е най-големият собственик на земеделска земя и на гори. За да отрежат кооперациите от възможността да участват в търгове за държавна земя, приеха една наредба – кооперации и арендатори могат да участват в търгове за Държавен поземлен фонд ако имат по-малко от 10 хил. декара земи и гори. Това устройва всички редуцирани стопанства на големите арендатори, както и кооперациите, които берат душа и са под 10 хил. декара. Отрязани са обаче жизнеспособните кооперации.

  • Следователно от години върви покушението срещу кооперациите?

  • Голямата анархия започна през 1998 г. и около 1000 кооперации загинаха само за три години. Имаше едни мафиотски сделки за търговия със зърно с банков кредит. Изкупиха зърното, произведено от кооперации и стопани, а после търговецът не плати, защото банката не му дала кредита. Държавата наблюдава безучастно, дори когато се стигне до съдебно дирене на задължения. Аз заварих в кооперацията щети за 821 хил. лв. – външни и вътрешни задължения. Имаше и неплатили суми от контрагенти. Заведох дела и ходих на 34 съдебни заседания заедно с една от най-добрите юристки в Силистра. Спечелихме всички дела, които водехме, но оттам нататък – нищо не ни бе върнато. Питам се - кой го е измислил този ред. При това имахме допълнителни разходи за съда. Като свършиха делата на две инстанции, трябваше да заведем изпълнително дело. Но този, когото търсихме за погасяване на над 200 хил. лв. задължения, се сприятелил със съдия-изпълнителя и след като бил предупреден, замина в чужбина. Години наред си живее с парите, за които го дирим. Скръбна история и мафиотизирана държава. Кооперациите са нещо много добро, но вижте какъв е съставът им сега – аз съм на 70 години. При арендатора има приемственост, а в кооперацията – не, защото тези над 2 хил. кооперации, които фалираха, лепнаха такова петно върху председателската длъжност, че няма измиване. То е страховит катран. Това петно тежи и над най-добрите кооперации. Преди години мой приятел, който вече не е сред живите, присъствал на събрание на крупни собственици на земя в Добрич. Когато се представил на събранието като председател на кооперация „Мотор“ в село Бабово, един човек му казал: “ А-а, ти си от тези, дето крадете много“. Моят приятел не му отговорил нищо, но ако бях аз, щях да му докажа кой краде наистина.

  • С какви аргументи ще докажете?

  • Примерно нашата кооперация има 19 хил. дка, а землището в селото е 22 хил. дка. Когато ме избраха за председател през 2000 г., имаше около 21 хил. дка обработваема земя и двама арендатори с по 250 дка. Кооперацията беше в реанимация, но когато купихме машини по 400 к.с. - високопроизводителна техника и когато 23% от земята е 3-та категория, но започна да дава по един тон царевица от декар и по 800 кг пшеница, нападнаха ни като марокански скакалци разни арендатори. Един имал мандра, друг – фурна, защото най-лесно се перат пари в земеделието, в зърнопроизводството. В момента има 18 ползватели на земя около нас. Когато боксувахме на една място и давахме едва 8 лв. рента на декар, закъсали в мизерията хора се принудиха да си продадат земята на безценица. Тогава кооперацията не беше в състояние да купува земя. А хора със свободни пари има в България колкото искаш, незнайно как са ги акумулирали, но не е с миньорски труд. Те накупиха земя и сега са крупни собственици. Във Франция има държавна агенция, която изкупува земя и я предоставя на този, който ще я обработва, а не на адвокати и банкери. Ние бяхме първата кооперация в Силистренска област, която построи силози за 3 хил. тона зърно. Когато кандидатстваме с проект по САПАРД, в София ми казаха, че няма лимит, т.е. средства, но може да ни помогнат да направим проект и чрез фонд „Земеделие“ да ни плащат 6-процентната лихва по инвестиционния кредит. Това се случи през април месец 2005 г. На 16 май обаче са одобрени два проекта на двама души за строеж на силози по 10 хил. тона. Ние кандидатстваме за 3 хил. тона силози, като в предишната година отчетохме, че сме произвели 14 хил. тона стокова продукция. Аз кандидатствах за да съхраняваме зърното, което произвеждаме. Единият от спечелилите проекти беше на виден наш агробизнесмен, а после и политик, на когото хитреци бяха подсказали, че трябва да има и преработвателни мощности. Тогава той купи машина за пакетиране на жито за 6 хиляди долара и така получи огромния подарък от САПАРД – силози за 10 хил. тона зърно. Другият проект бе на бизнесмен от Силистра, който вече имаше изградени силози за 50 хил. тона. За нашата кооперация обаче нямаше проект и пари. С една дума - парите на са там, където трябва да бъдат. Хората с пари сега диктуват техните си условия. Върнахме се в мрачните години, описани от Димитър Димов в романа „Тютюн“. Там пише: „Над околийския началник стоеше областния, над областния стоеше министъра, над министъра стоеше правителството, а над правителството стоеше мафията - жестока и безмилостна в своята алчност“.

  • Не е ли парадоксално, че един арендатор е по-силен от цял колектив, съставляващ кооперацията?

  • Арендаторът лъже собствениците на земята един път при калкулацията на разходите, които е направил за отделните култури, лъже и за среден добив на година. Калкулацията на разходите на арендаторите край нас е с 15-20 лв. по-висока, отколкото е нашата. Ние даваме на член кооператорите по реална себестойност, без да изчисляваме печалба. Ако някои собственик иска сам да отглежда нещо, даваме му до пет декара да си ги обработва. Но ако иска да ползва повече от 5 дка, трябва да плаща на кооперацията с 40% повишена калкулация. Нещо друго - средният добив при нас, в сравнение с арендатора, е с 200-300 кг повече при пшеницата, а видима разлика в реколтата не се вижда. Значи лъже хората и за средния добив. Третото е рентата, която даваме на собствениците на земя. При арендатора е с 20-30 лв. по-ниска на декар, откакто е стъпил през 2007 г. в землището. В две съседни села се вижда добре кой как работи и кой краде.

  • А как стана така, че тъкмо председатели на кооперации изкупиха дяловия капитал на член-кооператорите и се превърнаха в арендатори?

  • Твърде късно някои председатели видяха благоденствието и благополучието на големите арендатори и им завидяха. Сега не могат да спят спокойно заради мисълта как да станат арендатори. А то става като ликвидираш дяловия капитал или го приватизираш. Може да се изкупи на безценица или се разпредели между свои хора, които са в Управителния или в Контролния съвет. Това са непочтените начини. Колко дялов капитал на хората изчезна, за какви пари в национален мащаб става дума. Във всичките 2 хиляди фалирали кооперации дяловият капитал се е изпарил и е трансформиран в ръцете на новите арендатори. Да не говорим за стопанските дворове, които бяха приватизирани с целия инвентар, кантар, сграден фонд и машини, които бяха дялов капитал на хората. Арендаторите изкупиха на безценица земята на собствениците. Хората продават наследствени земи в критичен за тях момент - за операция, за детето, продават от зор и арендаторът използва този момент. Законът го позволява, но този закон е неморален. Не може да отидеш с ръце в джобовете и да излезеш след това с 1000 дка земя. Много от кооперациите бяха купени от хищници –председатели, които от алчност са взели по 30 сребърника от далновидни арендатори. Затова казвам, че трябва да има специални изисквания към морала на председателите на земеделски кооперации. А с лесните пари се обяснява и това, че при арендаторите има приемственост, а в кооперациите няма.

  • Повечето земеделски кооперации в България се хвалят и със социалната дейност в селата.

  • Докато социалната дейност на огромната част от арендаторите е нулева. Ние поддържаме в читалището две фолклорни групи и в тях участват хората, които работят в кооперацията. Ако я няма, край и със селото, а 50 къщи трябва да хлопнат капаци. Поддържаме пенсионерски клуб, кметството, църквата, цялото село. Кооперацията се грижи и за пътищата.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 5

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта