Парите, които се плащат за стари полски пътища, да отиват за благоустрояване на малките населени места, а не да потъват в общинските бюджети, предлагат от НАЗ

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Йорданова, на дневен ред отново се поставя въпросът за т. нар. „бели петна“ – какво показва в тази посока вашият опит като земеделски производител?

- Нямам обяснение за тази негативна кампания по повод практиката с белите петна, тъй като тя от много години се прилага у нас и определено е решение за стопанисването на непотърсени от собственици и наследници земи. Ще дам пример, за да стане по-ясна картината. Преди повече от 10 години в едно от землищата, които обработвам – в село Горичево, когато направихме първите споразумения, 395 дка се оказаха без абсолютно никаква идентификация – няма собственици, няма наследници. Към днешна дата въпросните близо 400 дка се стопиха до около 60. Това показва, че хората са започнали да управляват своята земя. Там, където има добри арендатори, където редовно се плащат рентите, никой няма интерес земята му да пустее, да не е отдадена, да не се работи или да не е в комасация. Хората сами ни намират и сключват договори – за да им се работи земята. В нашия район – Разград, белите петна са малко. Това са или малки по площ земи с много голям брой собственици или с такива, които са в чужбина и уреждането на ползването на тези земи би струвало повече, отколкото самата земя. И затова стоят като бели петна, а голяма част от площите всъщност изобщо и не стават за обработване. В цялата тази работа наистина има известна несправедливост.

- В какво се състои тази несправедливост, за кого се отнася?

- Когато сключим споразумение за ползване, ние плащаме предварително - и пътищата, и белите петна. Така другите другите арендодатели се оказват дискриминирани, защото на тях плащаме рента в края на стопанската година. А онези, които нехаят за земята си, предварително вече са си получили парите. Не знам защо държавата не си защитава интереса – от наема, който плащаме за белите петна, трябва да се удържа процент за администриране. Защото това е разход. А и това е още една причина собствениците на т. нар. бели петна да имат мотив да управляват по-добре земята си и да получават по-добър доход от нея. Има и нещо друго – след изселническите и емигрантските вълни след 10 ноември 1989 г., голяма част от собствениците изобщо не знаят, че са наследници на земя. Те няма и как да бъдат издирени, особено ако нямат роднини в България. Тези хора не са толкова много, но има такива.

- Има ли чужди граждани като арендодатели?

- В нашия район – в Разгардско, имаме такива и проблеми с тях няма. За нас излиза малко скъпо да комуникираме с тях, налага се да превеждаме пари извън страната, но в крайна сметка това е въпрос на сделка и на договорни отношения. Те се спазват и от двете страни.

- Ако бъде въведен данък върху земеделската земя, това как би повлияло на поземлените отношения?

- Може би ще дисциплинира онези собственици, които не управляват земята си или нехаят за нея. Държавата ще ги открие, за да си събере данъка. Ако не си плащат данъка, ще загубят земята си, защото държавата би следвало да им я секвистира – заради неплатени данъци. Не мога да кажа дали е добре да има данък върху земята. Ако има такъв и това повиши рентните вноски, няма да съм особено щастлива. Но ако пък чрез въвеждането на данък се въведе по-голям ред и прозрачност в земеползването – да се знае кой кой е и колко земя притежава – още по-добре.

- Какви проблеми още трябва да реши бъдещото законодателство, свързано с поземлените отношения?

Имаме прецедент в България – инвестиционни фондове с изключително голяма собственост, това в други европейски държави това не се среща. Има и друга несправедливост, която трябва да се изправи - фирми, които имат собствена земя, плащат данък печалба когато я отдават под наем. А физическите лица с огромна собственост не плащат такъв данък. Това е абсолютно несправедливо по отношение на облагане на доходите от земеделска земя. Тези въпроси трябва да бъдат решени в новото законодателство – но не емоционално, а единствено и само с оглед на икономическия резултат и равнопоставеност. Защото в този случай и интересът на държавата е ощетен. Един ЕТ или регистриран земеделски производител с 1000 дка собствена земя плаща данък върху наема, защото това е приход. А един собственик с 40 хил. дка земеделска земя като физическо лице – не плаща нищо. Справедливо ли е това?

- От Националната асоциация на зърнопроизводителите имате идея как да се разходват по-справедливо парите, които плащате на общината за бивши полски пътища, които попадат в земеделските масиви – разкажете повече?

- По комасация на нас ни се налага да работим едни стари полски пътища, които са между земеделските парцели. Те никога всъщност не са съществували, но са начертани в картата за възстановената собственост. Ние, за да направим един масив от 100 дка, който се състои от 20 по-малки имота, работим и пътищата между тях, които винаги са били обработваема земя, но по документи стоят като пътища. И за тях плащаме на общината – след съответното решение на Общинския съвет. При мен, например, попадат 20 дка пътища и аз ги плащам според определената с решение на Общинския съвет цена.

- Какво предлагате да се промени в този режим?

- В Националната асоциация на зърнопроизводителите отдавна коментираме този въпрос. Предвид на това, че селата обезлюдяват, ние, зърнопроизводителите, искаме малко по-добри условия на живот в тях. Без да се хвалим, ние сме социалната политика в селата – ние сме църквата, ние сме училището и читалището, ние сме селския сбор, ние сме спортния клуб, ние помагаме когато някой се разболее, разриваме снега през зимата и всичко това е в реда на нещата. Защото ние сме част от живота на българското село. И в тази връзка, никак няма да е лошо, средствата, които плащаме за т. нар. пътища – по доброволно разпределение, да бъдат разходвани за инфраструктурата на съответното населено място. Така ще бъде по-честно и това ще бъде стимул за местната общност да подкрепя бизнеса. Тези средства могат да се управляват от един местен обществен съвет и да се разпределят по целесъобразност. В едно село например имат нужда от ремонт на църквата, в друго – пътят има нужда от ремонт, в трето – трябва да се направи селски сбор. Хората от селото трябва да имат думата къде да отидат тези пари. Аз, например, плащам за едно село 5 хил. и 600 лева за пътища. Това са много пари за едно малко село с 250 жители. Но същите тези пари просто потъват в общия кюп на бюджета на общината. И жителите на същото това село нямат реална полза от тях. Ако бъдат дадени за инфраструктура на селото, година след година, те ще оставят траен отпечатък. Какво пречи, например, да платим на цялото село годишната такса за кабелна телевизия и за интернет? Или да направим клуб за младежите? Това би било много по-смислено, отколкото парите да потънат в общинския бюджет.

- Как ще прокарате тази идея?

- Ще бъде част от разговорите по Закона за собствеността и стопанисването на земеделските земи. Ще са нужни и промени съответно в Закона за общинския бюджет, като планираме разговори с Националната асоциация на общините. Вече сме разговаряли с няколко кметове, с общински съветници в Разград и има разбиране към нашето предложение.

- Имаше ли контрааргументи?

- Има малки села с големи землища и обратното. Което създава известна неравнопоставеност по отношение на разпределението на тези пари. Но тук е ролята на Общинския съвет – да изправи тази несправедливост и да вземе адекватни управленски решения. Това са извънредни приходи за едно малко село с малък брой жители. Но тъкмо те ще го направят привлекателно за младите хора – да останат или да се върнат в него. Особено ако се инвестират в инфраструктура и в благоустрояване на населеното място.

Публикувана в Интервюта
Петък, 21 Февруари 2020 19:23

НАЗ с позиция за "белите петна"

Националната асоциация на зърнопроизводителите припомня, че няма нарушение на конституционното право на собственост при режимът на „белите петна“. НАЗ е категорично против заблужденията, които се тиражират в обществото, че чрез действащото законодателство се ощетяват собствениците на парцели земеделска земя.

Спецификата на земеделската земя в страната е в нейната разпокъсаност. 

В България средният размер е 5,5 дка на собственик и това прави не е ефективно земеползването в реални граници. Именно тази разпокъсана структура на земеделието в България безусловно определя нуждата от уедряване по масиви.

В тази връзка в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е разписана ясна процедура за уедрено ползване на земеделските земи чрез едногодишни споразумения. В тези споразумения участват всички земеделски производители, допуснати със съответните права на земеползване съгласно сключените договори. В тези масиви влизат и т.нар. „бели петна“ или земите, за които собствениците не са сключили договори и не са подали декларация за начина на стопанисване, както и не са подали декларация, че не желаят да се включат в тези масиви.

Чрез провеждането на т.нар. „уедрено ползване“, без промяна на правото на собственост, се дава възможност на собственици и ползватели, които се занимават със земеделие, да обработват земите в дадено землище уедрено, чрез образуване на икономически ефективни земеделски площи. Държавата администрира целия процес по отдаването на белите петна, а същевременно с това пак държавата събира рентните плащания за ползването на тези парцели.

Защитават се правата и интересите на малките собственици, като им се гарантира и получаването на рента съгласно пазарните стойности, изчислена по ясно регламентиран ред в закона.

Земеделските имоти (представляващи бели петна) се предоставят за едногодишно уедрено ползване чрез заповед от Областна дирекция по земеделие, като всеки имот е индивидуализиран със собственика си и по никакъв начин не може да се придобива по давност. Апелираме всички организации в сектор земеделие да се противопоставят на подобни манипулативни тези, защото те нанасят щети на утвърдени с години практики.

КАТЕГОРИЧНО ТВЪРДИМ, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ИМА ПРОМЯНА В СОБСТВЕНОСТТА НА ЗЕМЯТА ПРИ ПОЛЗВАНЕТО НА БЕЛИ ПЕТНА ЧРЕЗ СПОРАЗУМЕНИЕ.

Публикувана в Бизнес

Въвеждането на минимален данък върху земята ще сложи по-добър ред в поземлените отношения, ще дисциплинира собствениците

Анета Божидарова

Защо въпросът за т. нар. „бели петна“ в земеделието предизвика бурни дебати по никое време? Кой и защо си играе със страховете на хората? Така или иначе, промените в законодателството, свързани с поземлените отношения, бяха отложени с 1 година. Повече от ясно е, че интересите в тази посока са големи, а материята – сложна.

Две асоциации – на зърнопроизводителите и на собствениците на земеделски земи открито влязоха в спор. Причината за него – анализ на Института за политики и развитие, свързан с казуса „бели петна“.

В него се твърди, че малките собственици на земя са ощетени, защото рентата, която получават, ако земята им се стопанисва като „бяло петно“ е 50% по-ниска от пазарната. Нещо повече – ако 5 години не потърсят земята си, има реален риск да я изгубят – тя може да бъде присвоена от някой арендатор по давност. Тези изводи се споделят от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, които от няколко години настояват за друг начин на уреждане на проблема с „белите петна“. От БАСЗЗ предлагат да бъде създадена Земеделска банка, където собствениците изрично да изразят волята си как да бъде стопанисвана тяхната земя и при какви условия.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите контрират, че твърденията в анализа на Института за политики и развитие са абсурдни. Рентата върху „белите петна“ се определя от местната земеделска служба и се плаща предварително от наемодателите – на база средно рентно плащане за година, като се съхранява по сметка в общината. Често пъти размерът й е по-голям от пазарната, казват от НАЗ. По данни на асоциацията, около 30% от собствениците на „бели петна“ редовно си търсят и срещу заявление, лична карта и нотариален акт за земята получават своята рента от съответната община. В анализа на Института за политики и развитие се твърди, че тази процедура е сложна и това отказва собствениците на земя да си търсят рентата. Данните са в полза на последните – има резон да се изследват причините защо останалите 70% не са си потърсили парите.

Земеделското министерство също не остана безучастно по темата. В официално съобщение ведомството изнесе данни за процента на земите, обявени като „бели петна“. За стопанската 2018-2019 година техният размер е 4,01% спрямо общата обработваема площ в страната. За сравнение – през 2015-2016 година той е бил 6,16 на сто.

От аграрното министерство са категорични, че „земеделски имоти се предоставят за едногодишно уедрено ползване чрез заповед, като всеки имот е индивидуализиран със собственика си и по никакъв начин не може да се придобива по давност“.

Пред журналисти в Русе земеделският министър Десислава Танева обяви, че интерес от промяна на сегашния режим на регулация на „белите петна“ „могат да имат само много едри собственици на земеделски земи, които през по-голямата собственост, безспорно могат да злоупотребяват с големината на собствеността по повод изискваните ренти на обработка“.

Къде всъщност е заровено кучето по казуса „бели петна“ в земеделието?

Наша проверка в две от общинските земеделски служби в страната показа, че няма случай, в който арендатор да е придобил собственост върху земеделски земи, обявени като „бели петна“, защото според сегашното законодателство договорите за тяхното стопанисване се сключват година за година. В Закона за собствеността и стопанисването на земеделските земи няма текст, според който да се придобива земя по давност. Рентата върху „белите петна“ се съхранява по сметка в общината в рамките на 10 години и ако не бъде потърсена от собственика в този срок, тя може да бъде използвана от местната власт. Същият отговор получихме и от двама селски кметове от региона на Плевен.

Арендатори пък са на мнение, че въвеждането на минимален данък върху земята ще сложи по-добър ред в поземлените отношения – ще дисциплинира собствениците на земеделски земи, които по една или друга причина не проявяват интерес към тях. Досега обаче нито едно правителство след 10 ноември 1989 година не посмя да предприеме подобна мярка. И проблемът с „белите петна“ е висящ от години. Защото е безпощадно ясно, че времето на стария Герак, на Белчо и на Сивушка отдавна е отминало. Земята не е само емоция, земята е източник на доходи. Редно е да бъдат санкционирани онези, които не проявяват добросъвестност по отношение на нейното стопанисване – арендатори или собственици, няма значение.

Създаването на Земеделска банка е идея, която подлежи на дебат. Има ли риск сегашната държавна регулация да премине в частни ръце и да не бъде ясно какви интереси биха се прокарали през подобна структура? Въпросът е важен и изисква консенсус – обществен и политически.

Кого засяга сегашната система на разпределение на „белите петна“? За средните стопани тя като че ли няма особено значение. За онези обаче, които стопанисват земеделски земи от порядъка на 1 до 2 млн. дка определено има. Ако размерът на „белите петна в тях“ е голям, се плащат огромни суми като ренти на местните общински служби.

„Просто не им харесва да си плащат на държавата“, беше краткият коментар на един среден арендатор от Софийско. „Субсидиите объркаха всичко. Ако ги няма, няма да ги има и тези проблеми в земеделието. Всичко е заради субсидиите – няма друга причина“, допълни той.

Какъв е проблемът, ако субсидията надвишава по размер рентата, бихме попитали ние?

Връщането на земята в реални граници в началото на прехода беше по-скоро морален акт към собствениците. То обаче предпостави силната раздробеност на земята и нейното ползване. „Как се издирва собственик на земя, който е починал преди 50 години, а неговите наследници са в чужбина?“ изрева един кмет от Дунавския край. И ето така цъфват бяло петно след бяло петно.

Добро или лошо, сегашното законодателство, свързано с поземлените отношения работи. Промените в него са свързани с крупни интереси. Важно е кой и как ще стопанисва земята, по какви правила. В крайна сметка, всички заинтересовани страни трябва да седнат на една маса и да се разберат. Няма друго решение. Защото когато земята се превърне в заложник на нечии частни интереси, това нарушава обществения интерес. Както се казваше в един стих на Иван Кулеков: „Имаме земя, имаме вода. И си правим…кал“. Подобна картина е повече от тъжна.  

Публикувана в Коментари

Всеки собственик e свободен да избира начина на управление на земеделските си земи, съобразно тяхното предназначение, се казва прес релийз, разпространен от МЗХГ. Може да я обработва лично или чрез предоставянето й под наем или аренда с договор. За тези обстоятелства собственикът е длъжен да подаде декларация, като може да го направи и електронно. В тази декларация собственикът на земеделска земя може изрично да отбележи, че не желае имотите му да се включват в масиви за уедрено ползване (така наречените едногодишни споразумения за уедрено ползване).

В България земеделската собственост е изключително разпокъсана, като средният размер е 5,5 дка на собственик и прави не е ефективно земеползването в реални граници. Именно тази разпокъсана структура на земеделието в България безусловно определя нуждата от уедравяне по масиви.

В тази връзка в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е разписана процедура за уедрено ползване на земеделските земи чрез едногодишни споразумения, без промяна на правото на собственост. В тези споразумения участват всички земеделски производители със съответните права на земеползване съгласно сключените договори. В тези масиви влизат и т.нар. „бели петна“ или земите, за които собствениците не са сключили договори и не са подали декларация за начина на стопанисване, както и не са подали декларация, че не желаят да се включат в тези масиви.

Процентът на тези площи спрямо общата обработваема площ в годините намалява, както следва:

Обработваема площ

(дка)

"Бели петна"

(дка)

% на "белите петна" спрямо общата обработваема площ (дка)

Стопанска година 2018-2019

32 542 980

1 305 020

4,01

Стопанска година 2017-2018

32 505 190

1 410 770

4,34

Стопанска година 2016-2017

32 425 120

2 289 128

7,06

Стопанска година 2015-2016

32 218 530

1 983 440

6,16

Режимът на „белите петна“ - понятие „бели петна“ не съществува, както и няма имоти без собственици. Има обаче имоти, за които не се регистрира никакво действие по управлението им от страна на собственици или ползватели, т.е. това са изоставени имоти. В практиката тези имоти разговорно са добили популярност като „бели петна“.

Чрез споразумението за ползване се постигат следните цели:

1. Възпрепятства се неправомерното ползване на имоти, чиито собственици не се интересуват от тях поради различни причини – в чужбина са, неразбирателство между наследници, разходоемко управление заради малкия размер на площите, нямат възможност и др.

2. Чрез провеждането на т.нар. „уедрено ползване“, без промяна на правото на собственост, се дава възможност на собственици и ползватели, които желаят да се занимават със земеделие, да обработват земите в дадено землище уедрено, чрез образуване на икономически ефективни земеделски площи.

3. Защитават се правата и интересите на малките собственици, като им се гарантира и получаването на рента съгласно пазарните стойности, изчислена по ясно регламентиран ред в закона.

4. Постигат се добри икономически резултати в земеделското производство, като същевременно се отчитат и пазят интересите на дребните собствениците.

Земеделски имоти се предоставят за едногодишно уедрено ползване чрез заповед, като всеки имот е индивидуализиран със собственика си и по никакъв начин не може да се придобива по давност.

С този режим са абсолютно гарантирани правата на собствениците на най-малки размер имоти, както и собствеността, опазването и съхранението на качеството на земеделските земи и получаването на пазарната рента за района.

От прилагането на тази процедура средно годишно 237 хиляди собственика на земеделска земя имат право ежегодно да получат доход от нея, без разходи за стопанисването и управлението й. Собствениците на т.нар. „бели петна“ могат да получат сумите от Общинските служби по земеделие, платени за ползването им. Необходимо е да подадат заявление и да се легитимират като собственик или наследник.

Публикувана в Бизнес

Малките собственици на земя са защитени според сегашното законодателство

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, как ще коментирате изводите от доклада на Института за политики и развитие, в които се твърди, че практиката на отдаване под наем на т. нар. „бели петна“ ощетява с милиони малките собственици на земя?

- Твърденията в доклада показват абсолютно непознаване на българското законодателство, свързано с поземлените отношения. Някой иска да създаде хаос, а това за никого не е нужно. Новото законодателство, свързано със стопанисването и ползването на земеделските земи се отложи с една година, но и според сега действащото, твърденията в доклада, тиражирани от някои медии са неверни и манипулативни. Каква е целта на олелията, която се вдига – не знам. Знам обаче, че за да коментираш нещо, трябва добре да го познаваш. Нека тези хора от въпросния Институт за политики и развитие застанат пред земеделския бранш – с имената и със своите експертизи. Досега не са ни били известни, не сме работили с тях. 

- Как се разпределят т. нар. „бели петна“?

- „Белите петна“ са малки парцели , чиито собственици не се интересуват от тях. Тогава се обявяват като „бели петна“ и се разпределят от общинските земеделски служби – в периода на сключване на споразуменията за ползването на земята в едно землище. Ще дам пример, за да стане ясно. Ако аз съм заявил, че ще обработвам 5 хил. дка наета земя и в нейния обхват попадат 5 дка площи, обявени като„бели петна“, логично общинската служба ги разпределя на мен. Законът не ме задължава да ги обработвам, правя това по собствено желание. Но едва след като съм внесъл за тях наем в съответната община. И собственикът може да се получи рентата когато пожелае. 

- Как се определя рентата за „белите петна“, къде се внася и как собственикът може да я получи?

- Според сегашния закон, рентата върху „белите петна“ се определя на базата на 50% извадка от договорите, сключени през годината за дадено землище. Предложението на НАЗ е в новия закон това да става върху 100% - за да бъдем още по-коректни към собствениците на земя. Рентата се внася по сметка в общината и се съхранява там. Собственикът може по всяко време да я получи, дори и след години – тя му се изплаща накуп. Процедурата по получаването е проста – с лична карта, документа за собственост и подадено заявление. По наши данни, около 30% от собствениците си търсят и получават рентата от „белите петна“. 

- Вярно ли е, че рентата за „белите петна“ е с 50% по-ниска?

- Средното рентно плащане за „белите петна“ се прави за всяко землище. Подчертавам, че става дума за землище, а не община или област. Нали разбирате, че няма как рентата да е еднаква за област Варна, община Варна и за землищата, които са в предпланинския район и граничат с Добрич. Говорим за различни категории земи. Където земята е по-евтина, там рентата е по-ниска. Иначе е лесно да се обобщава на едро и да се правят погрешни внушения. Каквито има във въпросния доклад. Средното рентно плащане се определя от общинската земеделска служба. И много често то е по-високо от пазарното. 

- Каква е практиката в европейските страни – как се определя размерът на рентата?

- Във Франция и в други държави размерът на рентата е свързан с икономическите показатели. Рентата е израз на печалбата от производството на един стопанин. Приход, разход, данъци, печалба, наем на земята – това са показателите, такава е държавната политика в Европа. У нас не е така. През годините влязохме в дивия капитализъм, намесиха се фондове, големи играчи на пазара на земя. И те диктуват положението. Няма държавни регулации, както е в останалите европейски държави. Както казах вече, често средното рентно плащане е по-високо от пазарното. Така че няма как собствениците да са ощетени.

- Могат ли арендаторите да придобият собственост върху земя по давност, ако тя не бъде потърсена от собственика в рамките на 5 години?

- Няма такова нещо. Как си представяте вие да имате нотариален акт за земята, аз да ви я обработвам 5 години и ако вие не я потърсите, тя да стане моя. Ако това беше възможно, днес изобщо нямаше да има малки собственици на земя. Подобно твърдение говори за схемаджийскомислене. Тези неща се хвърлят в общественото пространство или с цел провокация или защото някой не познава законите, свързани с поземлените отношения.

---------------------------------------------------------------------

Извадка от Годишния аграрен доклад на МЗХГ за 2019 година

Използваната земеделска площ (ИЗП) се формира от обработваемата земя, трайните насаждения, разсадници, постоянно затревените площи и семейните градини. През 2018 г. тя е в размер на 5 030 276 ха или 45% от територията на страната, без съществена промяна спрямо предходната година. В обработваемата земя се включват площите, при които се прилага сеитбооборот, временните ливади с житни и бобови треви, угарите и оранжериите. През 2018 г. тя намалява незначително (с 0,3%) спрямо предходната година, до 3 463 370 ха, което представлява 68,9% от използваната земеделска площ. Овощните насаждения през 2018 г. представляват 1,8% от ИЗП на страната, като площите, заети с тях са 88 829 ха или с 5,3% повече на годишна база. Лозя – чиста култура през 2018 г. има върху 53 787 ха, което е увеличение с около 1% спрямо 2017 г. Необработваните земи включват както изоставени трайни насаждения, така и обработваема земя, които не са използвани за земеделско производство повече от две години, но експлоатационното им възстановяване е възможно с минимални средства. През 2018 г. необработваните земи са в размер на 195 918 ха и заемат около 1,8% от площта на страната.

1.6.1. Комасация (уедряване) на земеделските земи 

За стопанската 2018/2019 година са изготвени 3 545 броя споразумения или разпределения за създаване на масиви за уедрено ползване на земеделските земи, за имоти с начин на трайно ползване – „ниви”, които обхващат площ от 28 499 165 дка, с 2 342 992 дка повече от предходната стопанска година. За имоти с начин на трайно ползване – „пасища, мери и ливади” са сключени 610 броя споразумения или разпределения върху 301 922 дка, което е с 41 251 дка повече на годишна база. Наблюдава се повишен интерес на земеделските стопани към процедурите за комасирано ползване на регистрираните от тях с правно основание земеделски земи. В създадените масиви за комасирано ползване се увеличава размерът на площите на включени имоти, за които не са подадени декларации от собствениците и не са сключени договори за ползването им, т. нар. „бели петна“. Общо площите на „белите петна“ в масивите е в размер на 2 206 545 дка за ниви и 193 028 дка за пасища, мери и ливади.

--

Публикувана в Интервюта

Ако декларациите за обработване на земите се подадат до 31 юли, то тогава няма как да има конфликт за т.нар. „бели петна“. До 15-ти август има срок за корекции, а регистрите са публични. Това заяви пред Националното радио Николай Маринов, ръководител на Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ в Министерството на земеделието и храните. Коментарът му бе по повод протестите през миналата седмица в Хаджидимово и Гърмен, когато собственици изразиха недоволството си заради начина, по който за обработка се разпределят земите, по-известни като „бели петна“.

Всяка година има изненадани, въпреки че законът действа от 2009 година, коментира Маринов. Той припомни, че при обработката на земята, най-вече когато България влезе в ЕС и започнаха да се получават субсидии, много от земеделските стопани са обработвали земята на собственици, без да заплащат за това и без да има сключени договори. Това е наложило и създаването на „споразумения“ в закона. „Много от арендаторите не плащаха за това, че обработват земите на хората, затова се въведе едно законово изискване – всяка година до 31 юли всеки един, който ще обработва земята си за следващата стопанска година, да подаде декларация, че той ще обработва. Едновременно с това той представя сключените наемни договори, арендни договори – за всичко това, което той ще обработва за следващата стопанска година“.

Николай Маринов коментира още, че ако до 31 юли собствениците не са подали заявление, че ще обработват земята си, се прави регистър, в който са вписани всички договори и собствени земи.

„И остават едни земи, които са свободни, в съответните масиви на съответното землище. Тези земи се наричат „бели петна“ и те са обект на споразумение между самите арендатори. Когато те успеят да се споразумеят, се казва „доброволно споразумение“, а когато не успеят –„служебно разпределение“.

Арендаторът задължително плаща за обработка на „белите петна“ средната рентна цена на декар за съответното землище. Цените пък варират, като в Добричко стигат до 100 лева на декар, в Благоевградско 25-30 лева на декар в зависимост от качеството на земята и от съответните добиви. Тези средства се внасят по сметките на съответната Областна дирекция „Земеделие“ и се съхраняват в продължение на 10 години.

Публикувана в Бизнес
Белите петна заемат средно 5% от масивите за ползване, за които има сключени споразумения. Това стана ясно от отговор на министъра на земеделието Румен Порожанов на парламентарен въпрос от депутатите проф. Светла Бъчварова и Георги Гьоков. Министърът предостави данни за размера на т. нар. бели петна по области, ккато и формите на стопанисването им.
 
През стопанската 2017/2018 година са сключени 3 541 споразумения за създаване на масиви за уедрено ползване на земеделските земи за ниви, които обхващат площ от 26 156 173 декара. В това число попадат 1 331 359 декара бели петна, сочат данни на Аграрния доклад на МЗХГ.
За имоти с начин на трайно ползване „пасища, мери и ливади“ споразуменията са 589 броя за 260 671 декара през 2017 г. Година по-късно споразуменията за пасища включват 322 841 декара бели петна.
Справка от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) показва, че земеделските производители, които участват в споразумения за ползване, са изплатили почти 100% от дължимите суми за непотърсените земи. От начислените общо 28 075 949 лв. във фонда, администриран от МЗХГ са внесени 27 990 289 лв.
По време на дебатите за новия Закон за земята миналата година стана ясно, че във фонда са се натрупали около 80 млн. лв. от непотърсени рентни вноски. Засега няма краен срок, в който собствениците на бели петна“ могат да получат плащанията за използването на земите им.
Най-много са площите с липсващи собственици или за които все още се водат събедни дела в областите Бургас – близо 153 хил. декара, София област – 150 хил. декара и Хасково – 103 хил. декара. Най-малко са нивите бели петна в Смолян, Силистра и Добрич, сочат данните, представени на депутатите.
Публикувана в Новини на часа

България стана развъдник на болести и опасно замърсяване на почвите, коментира Йордан Апостолов, депутат от Обединени патриоти в 44 Народно събрание

Лили Мирчева

  • Г-н Апостолов, Вие предложихте пред комисията по земеделие в Народното събрание доста еретичната идея в сега обсъждания проект на Закон за поземлените отношения и опазването на земеделските земи да се вкара процедура за разрешаването на строго забраненото палене на стърнища. Какви са мотивите Ви?

  • Хората, които се занимават със земеделие, знаят, че съседни нам държави като Гърция и Румъния, използват опалване на стърнища контролирано, независимо какво иска от тях Европейският съюз. Спокойно може да се помисли за такава процедура за контролирано палене на стърнищата и у нас. Ще ви кажа, че България стана развъдник на болести – фузариум, базично гниене и други все болести, които ги е нямало в миналото. Вече десетилетия наред по българските полета се завръщат нощенки, пеперуди... и ние сме принудени да използваме все по-голяма маса от инсектициди, фунгициди, да тровим земята и съответно – продукцията на животните и храната на хората. Аз предлагам процедурата на контролирано опалване да залегне в новия Закон за поземлените отношения и опазването на земеделските земи. По моя преценка, паленето може да бъде извършвано на всеки 3 години, т.е. земеделският стопанин да има право да прилага такива мерки само в определен срок. На всеки три години да може да превърти площите, които обикновено са заети с есенни култури, защото там се извършваха основно дейностите по опалване на стърнища. Така ще може да се намали рискът от болести по растенията и използване на химични продукти за противодействието им.

  • Не се ли страхувате, че еколозите ще скочат срещу предложението ви?

  • Да, те ще излязат със становища, че така се нарушава хумусният слой на почвата. Но мога да кажа, че данните от едно 3-годишно изследване на Русенския университет, проведено в над 20 области на страната, бяха оповестени преди месец. Те сочат, че в последните 20 години хумусният слой е намалял с 45%, т.е. няма процедури по опалване, но хумусът пак си намалява. Този дебат е много тежък, но аз съм сигурен, че везната би наклонила в полза на контролираното палене в тригодишен срок. Така ще се извърши превъртане на площите.

  • Как си представяте тази процедура?

  • Контролирано, с органи на противопожарна защита. Знаем, че всички земеделски стопанства си имат собствени цистерни, оборудвани са с плугове. Когато всичко е направено както трябва – с изорани ивици и с източници на пожарогасене, няма да има абсолютно никаква опасност. А който предизвика пожар или пожароопасна обстановка – да му се налагат тежки санкции. Така всеки ще си прави сметката какви действия извършва на своите полета и в земите на своите арендодатели.

  • Сега се обмисля идеята собствениците да получават 80% от сумите за обработване на нивите, които фермерите плащат в специални сметки в общините, а останалите 20% от тези средства да отиват в държавния бюджет. Приемате ли предложението на земеделското министерство да се задържа по 20% от рентата за белите петна, срещу което скочиха от партия ДПС?

  • Не съм съгласен с мнението на бившия зам.-министър Бюрхан Абазов, че МЗХГ ще се превърне в агенция за недвижими имоти относно администрирането на белите петна. Мога да му дам много примери от Добруджа, където средното плащане на декар се вдига много заради наддаването на свръхвисоки цени на имотите там (има имоти, които на търговете стигат до 167 лв. на дка). В такива случаи някои умни собственици, защото в последните години има много лекари, адвокати и добре платени специалисти от София, използват следната аритметика: според тях е по-добре да не сключват договори с арендатори – те биха получили по-голямо плащане за бяло петно през общината, защото средната цена е висока. По този начин, вместо да стимулираме уреждане на взаимоотношенията чрез договори, където всичко е ясно и всеки знае своите права и задължения, се допуска утежняване на работата на администрацията. Тези собственици използват несъвършенствата на закона, за да могат да извлекат максимални облаги за своите земи.

  • Но те не извършват нарушение...

  • Прави са да разсъждават, че земята е тяхна и могат да търсят най-добрия приход от нея. Но пък този най-добър приход ощетява всички останали в землището. Отделно от това има много собственици, за които покупката на земя е просто вид инвестиция. Те не се интересуват във времето от тази покупка, а по-скоро я приемат като пенсионно наследство, за да имат доходи в определен момент от своя живот. Но така се получава каша сред тези, които искат да обработват земята.

– Какво предлагате Вие?

  • Приветствам идеята да се налага санкция от 20% от арендното плащане за белите петна, както се предлага в проектозакона. При това държавата отделя ресурс за администриране на тези земи. Нека собствениците им да си търсят правото и да сключат договор с най-добрия според тях арендатор, а не да пречат на всички останали в едно землище.

  • Приемате ли двугодишния срок, залегнал в проекта на Закона за поземлените отношения и опазването на земеделските земи, в който трябва да уредят всички реституционни процедури?

  • От 1994 г. досега мина достатъчно време. Това са повече от 27-28 години. Приключени са търговете за имущество от ликвидационните съвети. Няма значение за какво е купено то – дали като строителен материал, или като сгради. Много от хората, които са купили навремето сгради на бившите ТКЗС-та, са ги съборили, за да вземат строителния материал, независимо че се водят собственици на сградите. Те спират процеса за уреждане на отношенията в определени стопански дворове. Мога да ви дам десетки примери на добре уредени стопански дворове на земеделски стопани, в средата на които стои една дупка, обрасла с тръни. Отстрани е добре направено, оградено, с овощни градини, със силози, складове и сгради, а в средата няма нищо, защото някой си е купил нещо, но не го е регистрирал, както изисква законът.

  • Не е ли плащал данъци за този собственост човекът?

  • Не е плащал данъци, а могат да му бъдат начислени за години назад. Това означава, че държавата е изгубила данъци за 20-годишен период от време. При това голяма част от собствениците вече ги няма на белия свят. Те са купили, съборили и взели от сградите строителния материал, а техните наследници дори не знаят, че бащите и дядовците им са участвали в търгове на ликвидационните съвети, защото документите от ликвидационните съвети вече въобще ги няма. Така че тези хора не бива да бъдат стимулирани. Дори този двегодишен срок е изключително голям. Който иска да се регистрира – да се регистрира. Просто трябва да се сложи точка. Знае се, че в България всичко се случва в последния момент и когато наближи крайната дата, всички започваме да си вършим работата и да се оплакваме, да искаме удължаване на сроковете. Това трябва да се стопира, да му се сложи край. Който има да регистрира, да го е направил в този над 20-годишен период, за да може да тръгне процедурата, за да може държавата да продава земята под тези съборени обекти. Крайно време е те да се използват рационално и пълноценно от хора, които искат да развиват своята дейност.

  • Известни ли Ви са примери от практиката – как действат стопаните в такива случаи?

  • Много от земеделските стопани тръгват да правят процедури за промяна на предназначение, т.е. унищожават земеделска земя, за да могат да развиват своята дейност. От другата страна са имоти, които са в рамките на стопанските дворове, независимо дали са в регулация, или не, но с тях хората не могат да правят нищо, тъй като собственикът го няма.

  • Има предложение такива имоти да се прехвърлят на общините. Подкрепяте ли го?

  • Какво ще направят общините с тях две години? – Нищо! А ако този имот е абсолютно опасен за обитателите наоколо? Означава, че общините не могат нищо да направят в този двегодишен срок. Просто им се вменява един ангажимент. Министърът отговаря за земята, а кметът трябва да се справя със самосрутващата се сграда или с ямата на някой стар кантар, в която може да падне някой...

  • Усилено се спори и по въпроса – какъв процент от собствениците трябва да са съгласни, за да се сключи споразумение за обработването на даден имот. Какво мислите Вие?

  • Дали да са 25% , или 50% от собствениците, съгласни с даден договор, за това се водят жестоки полемики. Аз съм заринат с писма, в които хората се оплакват. Те описват случаи, в които два дни след излизането на поправката в закона само 25% от собствениците са подписали договор за аренда, а останалите 75% не могат да направят нищо. По този въпрос трябва да се помисли и да се изравнят нещата като при договорната аренда – с 50% от хората, тъй като има абсолютна неравнопоставеност на собствениците в момента.

Публикувана в Бизнес

Фермери и общински служители втори ден са в пълно неведение по декларирането на дългогодишните договори за наем, които с последните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от май тази година трябваше да бъдат приключени до 30 юни тази година. Преди седмица парламентът за пореден път прекрои този закон, така че сроковете да бъдат удължени до 31 юли 2018 г., но поправките още не са обнародвани в „Държавен вестник“ и работата по места напълно е блокирала.

Очаква се текстовете да бъдат обнародвани на 3 юли, вторник. Но дори и с утрешното узаконяване на последните поправки фермерите са изумени от законодателната каша, която ще настъпи с презаверката на някои от старите договори.

Причината е в новите текстове, свързани с валидирането на онези договори, които по принцип трябва да се уреждат със законите за арендата (арендните договори) и за задълженията и договорите (договорите за наем), а не със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вместо това в закона за собствеността беше записано, че „договорите за наем на земеделска земя със срок, по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите на страните, извършени едновременно. Става въпрос за договорите, които се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице“.

Само да припомним какво наложи законът за земята да се коририга два пъти, след като в края на декември 2016 г. депутатите тихомълком въведоха поправки в този закон, в резултат на което всичките „бели петна“ станаха обществено достояние и това доведе до скалъпването на схема за кражба на имоти, развихрила се през лятото на миналата година, след като с тълкувателно решение на Върховния касационен съд по Закона за задълженията и договорите беше отворена врата за преотдаване под наем на вещи, дори и на земеделски земи от хора, които не са техни собственици.

В резултат на това две русенски фирми спретнаха чудна схема за пренаемане на „бели петна“ с фалшиви договори за собственост, които впоследствие са преотдавали на нови арендатори. Веднага след като наемателите са превеждали парите за наем за три години напред, фирмите им изчезвали от правното пространство и новите арендаторите оставали излъгани. Така земеделците остават без земя и без рента, която вече са превели на мнимите собственици на тези "бели петна". И всичко това стана напълно законно, както коментират юристи.

Схемата беше засечена от службите по земеделие през лятото на 2017 г., установявайки, че измамниците са действали чрез свързани фирми и то в региони, където има най-много „бели петна“ ( непотърсени от собствениците им парцели), а именно – Монтанско, Ямболско и Великотърновско.

Законно действащите арендатори и собствениците на земя не биха влезли никога в подобна схема, защото по този начин губят всичко – доходи от ренти, европейски и национални субсидии. Именно затова вместо да прекрояват наново закона за земята, администраторите можеха да блокират измамниците, които бяха установени бързо чрез справки в търговския регистър.

Старите арендатори са против поредните промени, тъй като чрез тях отново са прокарани корпоративни интереси от крупни стопани, възнамеряващи лесно да придобият нови „бели петна“. Подозренията са неслучайни, тъй като последните корекции в закона за земята минаха през парламента отново без съгласуване с браншовите организации. И което е още по-странно, в преходните и заключителните разпоредби на Закона за рибарство и аквакултури беше направена нова кореция в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с поставен нов срок за валидиране на договорите първи октомври 2018 г.

Публикувана в Бизнес

Това заболяване е широко разпространено във всички области отглеждащи ягоди. Болестта напада както културните, така и дивите видове.
Първите признаци от бели петна се откриват през пролетта - в средата на май, пикът на развитие достига в края на реколтата. На листата се появяват ъглови или почти заоблени червеникаво-кафяви петна, с времето те се превръщат в бели, с тъмночервен ръб петна, често петната се сливат, а на тях се формира бял налеп.
Болестта се развива по-силно при тежки, силно плодородни почви с излишък от органични вещества. За разпространението на инфекцията допринася топлото и влажно време. Инкубационният период е 10-15 дни. Патогенът прониква в листата от долната страна. Кондиите върху петната се появяват след 7 до 9 дни дори при 5°С. Оптималната температура за развитието на заболяването е 20-22°С. Спорите покълват както при роса , така и при висока относителна влажност (85% или повече). В горещо време, е налице повишено развитие на болестта през първата половина и в края на периода на вегетацията, а в средата на лятото има леко затихване. Последното се дължи на влиянието на високите температури и недостатъчната влажност.
Гъбите се разпространяват със спори с въздушни течения и посадъчен материал. В благоприятни години болестта причинява големи щети. При силно нападение една трета от листата може да загинат, а това намалява добива с 8 - 15%. Големият брой петна по листата отслабват растенията и водят до падане на добива и качеството на продукцията.
За да се предотврати заболяването е необходимо да се спазва сеитбообращение, да се прилага правилно торене, да се води борба с плевелите.
Рано напролет и след прибиране на реколтата е необходимо да се почистват и унищожават старите увредени листа. Не се препоръчва косене, защото то засилва развитието на болестта, тъй като инфекцията на младите, растящите листа се развива по-бързо.
Преди цъфтеж растенията е добре да се пръскат с 0,005% разтвор на калиев йодид или 0,1% боракс.
През сезона се прилагат пръскания с медни фунгициди
Първото пръскане се извършва в началото на израстването на листата на ягодите, второто - по време на образуване на цветните пъпки, третото- след прибиране на реколтата. При силно развитие на заболяването се препоръчва четвърто пръскане - 12-14 дни след третото.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта