Проектите за плодове и зеленчуци по инвестиционните мерки 4.1 и 4.2 от Програмата за развите на селските райони са за 900 млн. лв. със субсидия от близо половин милиард. И ако това не е приоритетно, какво е? Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на среща със земеделски производители в Бургас, част от информационната кампания на МЗХГ по кампания 2019 г. Като процент проектите по мярка 4.1 в сектор “Плодове и зеленчуци” са 43% от всички договори, а като стойност 41 на сто. Специално за биопроизводителите субсидията е 140 млн. лв.  Половината от проектите и на младите фермери са за плодове и зеленчуци, а останалите - в животновъдството.

Министър Порожанов припомни, че само за последните 7-8 месеца МЗХГ разработи 5 нови държавни помощти за подкрепа на по-малките и средни стопани, сред които са сертифициране по Глобал гап, за хладилни съоръжения, за минимандри и кланици. За подпомагане на животновъдството ще бъде разработен и пакет “де минимис” за говеда, биволи и овце. Плащанията вървят регулярно по индикативния график, другата седмица ще платим т.нар. зелени плащания, каза министър Порожанов.

Публикувана в Новини на часа
Четвъртък, 18 Април 2019 14:01

За биволите с любов!

  • Фермерът Иван Борисов от Аксаково съхранява добруджанските традиции при отглеждането на едрите черни животни
  • Освен малачета, във фермата живеят още застрашени породи овце и крави

Габриела Събева

„Радваме се на дъжда, който падна. Всичко беше започнало да изсъхва по нивите, пашата изсъхваше” - така животновъдът Иван Борисов посреща първите валежи в Добруджа след дългото и трайно засушаване. Фермерът отглежда биволи, крави и овце в гората над Аксаково. Вижда морето, а в същото време е по хълмовете на Крайморска Добруджа, недалеч от Варна.

I Borisov 1 1

Иван Борисов поставя началото на фермата си преди близо 40 години. Споделя, че отношението към животните е изградил още от детските си години. След като излиза от казармата, която тогава задължително „приема” всички 18-годишни младежи, той продължава семейната традиция – да отглежда животни. „Имах малко спестени пари и си купих 15 овчици и един кон”, спомня си Иван Борисов. 5-6 години по-късно стопанството се разраства. Минава време и се мести извън населеното място. „Купихме занемарена бадемова градина, създадена през 1968 г.”, връща се в годините назад Иван. „По времето на ТКЗС-тата дръвчетата са били варосвани, прекопавани, било е истинска цветуща градина. След това са били изоставени. После идва реституцията и градините са били върнати на наследниците на първите собственици. Но за съжаление никой не се захваща да ги обработва, никой не показва интерес и така бадемите остават занемарени. Ние купихме тази градина за нуждите на фермата – да направим двор, обори, сгради. Оставихме и дръвчетата”, допълва още фермерът. Излизайки на паша, животните преминават през градината, отиват край гората и по поляните.

Bivoli mandra 2 1

Днес във фермата се отглеждат 700 овце от медно-червена шуменска порода, общо 100 крави - черношарено и българско червено говедо и разбира се, биволи. Дългогодишният животновъд се грижи за 50 биволици от породата Българска Мурра. Броят на главите в стадото се мени и зависи от малките и подрастващите. „Цял живот с това се занимавам, с животните”, споделя фермерът. „Тук, в Североизточна България, почти няма или на пръсти се броят биволовъдите. Повечето от колегите ми са във вътрешността на страната”, допълва Иван Борисов. Фермерът не крие любовта си към големите черни „малачета”. Разглеждаме стадото, или по-скоро то ни разглежда. „Биволите са умни и любопитни животни, въпреки размерите си са с кротък нрав”, допълва Иван Борисов. Разказва, че биволиците не обичат да бъдат смущавани по време на доене. Високата млечност е една от отличителните черти на породата. Въпреки че качеството на биволското мляко се цени високо в европейските държави, у нас все още не представлява интерес за мандрите. „То има висока масленост и чудесен вкус, но фирмите не го изкупуват. Или искат да е на безценица, или искат големи количества”, разказва фермерът. Във фермата отчитат млеконадой от неколкостотин литра на ден, но има и периоди с под 100 литра дневно.

За да направи отглеждането на биволи рентабилно, Иван Борисов успява да реализира дългогодишната си мечта и да осъществи плановете си за изграждане на малка мандра. „Още преди години започнахме да мислим за преработка на биволското мляко. Изкупната цена беше обидно ниска. Направихме нужните инвестиции и ето, тук на място правим кисело мляко и сирене от нашите животни”, разказва фермерът. Обяснява, че най-много се търси киселото мляко, особено биволското. Правят различни видове сирене, включително и смес, което също има почитатели. „Ежедневно добиваме сериозно количество мляко. В края на пролетта и началото на лятото имаме по-сериозен млеконадой. Оказва се обаче, че често свършват и сиренето, и млякото. Това ни радва, значи сме направили нещо добро”, не крие Иван Борисов. Той все още отказва да смята дали инвестицията в мандрата се е изплатила. Предпочита да се наслаждава на плодовете на труда си, вместо да прави сметки.

Отглеждането на биволи у нас е все по-рядко явление. „Те са били традиционни животни в стопанствата. С тях се е вършела всякаква работа, дори са се впрягали. В нашите села е гъмжало от биволи”, разказва още фермерът. Той допълва, че тези големи и едри животни са се използвали за търговия със зърно и стоки. При отглеждането им има известни специфики. Оползотворяват по-добре грубите фуражи в сравнение с говедата. Когато няма достатъчно трева, те вдигат глави и пасат от дърветата или храстите.

„Животновъдството отмира!”, констатира със съжаление Иван Борисов. Споделя, че оцеляването е трудно. Отпусканите субсидии за застрашените породи са глътка въздух за фермерите, но все не достигат. Въпреки всичко мисълта да се откаже и да изневери на любовта си към животните е недопустима за него.

Публикувана в Животновъдство

Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за биволи имат физически и юридически лица, регистрирани като земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си 10 и повече женски животни биволи на възраст 18 месеца и повече.

Стопанството включва всички животновъдни обекти, регистрирани на името на земеделския стопанин по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност, вписани в Системата за идентификация и регистрация на животните на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

За да са допустими за подпомагане, животните трябва да отговарят на следните изисквания: 1. да са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от БАБХ, с еднакъв идентификационен номер; 2. да са регистрирани в Системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ; 3. да имат индивидуален паспорт; 4. да са вписани в регистъра на стопанството.2. индивидуалния паспорт 3. регистъра на стопанството за съответното заявено за подпомагане животно съвпада. Периодът на задържане на животните е 80 дни, считано от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. Това означава, че трябва да задържите заявените за подпомагане животни в стопанството си през този период.

За Кампания 2019 г. периодът на задържане на животните е от 11 юни (включително) до 29 август (включително) 2019 г. (при стандартна кампания без удължаване на периода за подаване на заявления).

Земеделските стопани могат да заменят заявените животни с други животни, отговарящи на изискванията за подпомагане по схемата към момента на замяната, при условие че извършат замяната в срок до 20 дни от края на събитието, което я е наложило, и заявят писмено лично или чрез упълномощено с нотариално пълномощно лице в срок до 7 работни дни от деня на замяната в съответния отдел „Прилагане на схемите и мерките за подпомагане” в областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ извършената замяна.

Земеделските стопанин трябва да реализират на пазара за периода от 1 октомври 2018 г. до 30 септември 2019 г. количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко, съответстващи на 400 кг мляко за допустимо животно.

Реализацията на мляко се осъществява в съответствие с чл. 55б от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, при спазване на реда за регистрация по чл. 12 от Закона за храните, Наредба № 26 от 2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход и чл. 7, ал. 1, т.

3а от Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и се доказва с: 1. фактури и/или фискални касови бележки, издадени от фискално устройство, когато земеделските стопани са търговци по смисъла на чл. 1 от Търговския закон; 2. документи с реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, когато земеделските стопани са лица по чл. 9, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица; 3. фактури за реализирани доставки – когато земеделските стопани доставят на търговци в други държави – членки на Европейския съюз; 4. фактури и/или касови бележки за директни продажби на мляко и/или млечни продукти – когато земеделските стопани са регистрирани или вписани по Наредба № 26 от 2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход; 5. фактури и/или фискални касови бележки, издадени от фискално устройство за реализирани млечни продукти от преработена собствена продукция, когато земеделските стопани са със затворен цикъл на производство и имат регистрирано млекопреработвателно предприятие в Националния електронен регистър наобектите за производство и търговия на едро и дребно с храни от животински и неживотински произход – Секция IX – Млечни продукти; 6. приемно-предавателни протоколи с реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството за доставка на сурово мляко за преработка на ишлеме в млекопреработвателно предприятие; 7. фактури и/или касови бележки за директно продадено сурово мляко от земеделския стопанин на други земеделски стопани за изхранване на животните.

Документите за доказване на реализирано мляко трябва да са с дата на издаване в периода от 1 октомври 2018 г. до 30 септември 2019 г. и се представят в срок от 5 до 31 октомври 2019 г. в съответната областна дирекция на ДФ „Земеделие“-РА по постоянен адрес на кандидата-физическо лице или адрес на управление на кандидата-юридическо лице или едноличен търговец лично от земеделските стопани или чрез техен представител, упълномощен с нотариално заверено пълномощно. При реализация на количества, доказани с директно продадено сурово мляко от земеделския стопанин на други земеделски стопани за изхранване на животните – ще се осъществи завишен контрол от страна на БАБХ.

Резултатите ще бъдат предоставени на МЗХГ. При установяване неспазване на секторното законодателство за фуражопроизводство на мляко, административните санкции ще включват и отписване на съответните лица като производители на първични фуражи от регистъра по Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. По схемата е важно да не забравите, освен заявлението за подпомагане за директни плащания – да подадете и документите за реализация на мляко в срок от 5 до 31 октомври 2019 г. в съответната областна дирекция на ДФ „Земеделие“-РА. 

Публикувана в Животновъдство

В България се увеличава броят на фермите с биволи над 20 животни“ каза доц. д-р Марина Цанкова, председател на “Асоциацията на биволовъдите в България”.

Днес в Шумен се събраха биволовъди от цялата страна, съобщи БНР.

На своето отчетно събрание днес българските биволовъди обсъдиха проблемите, както и възможностите за подпомагане на фермерите. Доц. Цанкова обобщи най-наболелите въпроси:

"В сравнение с 2017 година по мярка три бяха платени по 620 лева за предадено мляко, за което се искаше 400 килограма. През 2018 година тези пари бяха наполовина - 320 лева. Хората разчитат все пак на тези субсидии. Оправданието на министерството - през 2017 година кандидатствали 6 хил. животни, а в 2018-та кандидатствали 12 154, което не е вярно. Прочетох доклада на министерството на земеделието за 2018 година. Там е отбелязано, че броят на биволите в страната е 12 800, просто не знам къде отидоха парите. Хората ги боли. Поне да има някакво доплащане".

На 15 януари - Карамановден, доц. Марина Цанкова заедно с експерти в областта на генетиката ще участват в среща в Селскостопанската академия в София, организирана от Министерството на земеделието, храните и горите.

Публикувана в Животновъдство
Ясни са ставките за едно допустимо животно за подпомагане по схемите за обвързано подпомагане. Това става ясно от заповеди на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.
 
Размерът на плащането за едно допустимо за подпомагане животно по схемата за обвързано подпомагане за биволи за 2018 г. е 367,30 лева на животно за първите 250 (включително) допустими за подпомагане животни и 293,84 лева на животно за над 250- тото допустимо за подпомагане животно.
 
 
Ставката за едно допустимо за подпомагане животно по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол за 2018 г. е 542,58 лева на животно за първите 250 (включително) допустими за подпомагане животни и 434,06 лева на животно за над 250-тото допустимо животно.
Определен е и размерът за едно допустимо за подпомагане животно по схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол за 2018 г. Ставката е 73,34 лева на животно за първите 300 (включително) допустими за подпомагане животни и 58,67 лева на животно за над 300-ното допустимо за подпомагане животно.
 97,54 лева на животно за първите 250 (включително) допустими за подпомагане животни и 158,03 лева на животно за над 250-тото допустимо за подпомагане животно, ще получат фермерите, кандидатстващи по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол за 2018 г. 
 Определен е и размерът на плащането за едно допустимо за подпомагане животно по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници за 2018 г. на 152,55 лева на животно.
 Ставката за едно допустимо за подпомагане животно по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави за 2018 г. е 301,15 лева на животно.
Публикувана в Животновъдство
Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за биволи имат физически и
юридически лица, регистрирани като земеделски стопани, които отглеждат в стопанството
си 10 и повече женски животни на възраст 18 месеца и повече.
Стопанството включва всички животновъдни обекти, регистрирани на името на
земеделския стопанин по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност, вписани в
Системата за идентификация и регистрация на животните на Българската агенция по
безопасност на храните (БАБХ).
За да са допустими за подпомагане, животните трябва да отговарят на следните
изисквания:
1. да са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от БАБХ, с еднакъв
идентификационен номер;
 
2. да са регистрирани в Системата за идентификация и регистрация на животните на
БАБХ;
3. да имат индивидуален паспорт;
4. да са вписани в регистъра на стопанството.
Подсигурете се, че информацията в:
1. Системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ
2. индивидуалния паспорт
3. регистъра на стопанството
за съответното заявено за подпомагане животно съвпада.
Периодът на задържане на животните е 80 дни, считано от деня, следващ последния ден за
подаване на заявленията за подпомагане. Това означава, че трябва да задържите заявените
за подпомагане животни в стопанството си през този период. За Кампания 2018 г.
периодът на задържане на животните е от 12 юни (включително) до 30 август
(включително) 2018 г. (при стандартна кампания без удължаване на периода за
подаване на заявления).
Земеделските стопани могат да заменят заявените животни с други животни,
отговарящи на изискванията за подпомагане по схемата към момента на замяната, при
условие че извършат замяната в срок до 20 дни от края на събитието, което я е
наложило, и заявят писмено в срок до 7 работни дни от деня на замяната в съответния
отдел „Прилагане на схемите и мерките за подпомагане” в областната дирекция на
Държавен фонд „Земеделие“ извършената замяна.
Земеделските стопанин трябва да реализират на пазара за периода от 1 октомври 2017 г. до
30 септември 2018 г. количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко,
съответстващи на 400 кг мляко за допустимо животно.
Реализацията на мляко се доказва с:
1. фактури и/или фискални касови бележки, издадени от фискално устройство, когато
земеделските стопани са търговци по смисъла на чл. 1 от Търговския закон;
2. документи с реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, когато
земеделските стопани са лица по чл. 9, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица;
3. фактури за реализирани доставки – когато земеделските стопани доставят на търговци в
други държави – членки на Европейския съюз;
4. фактури и/или касови бележки за директни продажби на мляко и/или млечни продукти –
когато земеделските стопани са регистрирани или вписани по Наредба № 26 от 2010 г. за
специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от
животински произход;
5. фактури и/или фискални касови бележки, издадени от фискално устройство за
реализирани млечни продукти от преработена собствена продукция, когато земеделските
стопани са със затворен цикъл на производство и имат регистрирано
млекопреработвателно предприятие в Националния електронен регистър на обектите за
производство и търговия на едро и дребно с храни от животински и неживотински
произход – Секция IX – Млечни продукти;
6. приемно-предавателни протоколи с реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за
счетоводството за доставка на сурово мляко за преработка на ишлеме в
млекопреработвателно предприятие;
7. фактури и/или касови бележки за директно продадено сурово мляко от земеделския

 
стопанин на други земеделски стопани за изхранване на животните.
ВАЖНО!
Документите за доказване на реализирано мляко трябва да са с дата на издаване в
периода от 1 октомври 2017 г. до 30 септември 2018 г. и се представят в срок от 5 до 31
октомври 2018 г. в съответната областна дирекция на ДФ „Земеделие“-РА по постоянен
адрес на кандидата-физическо лице или адрес на управление на кандидата-юридическо
лице или едноличен търговец лично от земеделските стопани или чрез техен представител,
упълномощен с нотариално заверено пълномощно.
По схемата е важно да не забравите, освен заявлението за подпомагане за директни
плащания – да подадете и документите за реализация на мляко в срок от 5 до 31 октомври
2018 г. в съответната областна дирекция на ДФ „Земеделие“-РА.
Размерът на помощта по схемата се определя на брой допустими за подпомагане животни,
за които земеделските стопани са реализирали минималното количество мляко и са
предоставени доказателства за тази реализация. Прилага се модулирана ставка за първите
250 (включително) допустими животни на всички стопанства и за над 250-то допустимо
животно, която е по-висока за първите 250 животни.
*При необходимост, България ще се възползва от гъвкавостта,
предоставена посредством разпоредбата на чл. 53а от Делегиран
Регламент на Комисията (ЕС) №639/2014 г. за прехвърляне на средства
между схемите за обвързана подкрепа.
Публикувана в Животновъдство

Ставката за едно допустимо за подпомагане животно по схемата за обвързано подпомагане за биволи за 2017 г. на 583.75 лв. на животно за първите 250 (включително) допустими за подпомагане животни и 467.00 лв. на животно за над 250- о допустимо за подпомагане животно. Това беше определено със заповед на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. 

Публикувана в Животновъдство

На 4 октомври в Сливенще ще се проведе първи преглед на българските селекции биволи. Ще бъде направен преглед на биволските разплодници, организиран от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и развъдните организации. Събитието ще се проведе от 11 до 13,30 часа в Станцията за изкуствено осеменяване в Сливен, съобщиха от агенцията.

Освен дефиле на животните в програмата е предвиден дискусионен брифинг. Сред поканените са министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, заместник министърът на земеделието, храните и горите Цветан Димитров, деканът на Тракийския университет - Аграрен факултет Стара Загора , ръководителят катедра „Генетика, развъждане и репродукция“ към Аграрен факултет в Стара Загора, председателят в Селскостопанска академия Васил Николов, фермери, зооинженери и ветеринарни лекари.

Целта на организираното събитие е да се популяризират националните генетични ресурси при биволите от породата Българска Мурра и възможността да бъдат съхраненин и опазени за идните поколения, съобщават организаторите от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, и развъдните организации.

Публикувана в Новини на часа

Застрашена ли е популацията на Българска Мурра от изчезване .Засега е стопирано стопяването й - имаме 9700 животни, а преди шест години бяха едва 5400, казва Христо Друмев

Рая Петрова,

с. Гостилица,

Дряновска община

Визитна картичка

Христо Друмев е дългогодишен председател на Националната развъдна асоциация на млеко- и месопроизводителите (НРАММП) и бивш зам.-председател на Асоциацията на биволовъдите. През последните години той взема активно участие в работата на Консултативния съвет по животновъдство към МЗХ. Активен член е на работни групи при изготвянето на проекта на програмата "Млад фермер", както и на проекта на Наредба 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.

………………………

Биволовъдстото е един от секторите в животновъдството, който би могъл да носи големи приходи. И за фермерите, и за държавата. От две години, може да се каже, че биволовъдите са защитени. Вече е факт държавната финансова помощ, отпусната от МЗХ. Голяма подкрепа биволовъдите получиха и от браншовите си асоциации. Европейските субсидии през 2015/2016 също бяха налице - 215 евро на животно. Така че

за биволовъдите има все още някаква надежда

още повече, че с всяка изминала година расте интересът към биволите и търсенето на биволско мляко и млечни продукти. В Европейския съюз се регистрира потребителски бум в консумацията на биволски продукти. Секторът се характеризира с много по-силен растеж, отколкото този на всички други млечни производства в ЕС. В Европа биволи се отглеждат най-много в Италия, Румъния, държавите от бивша Югославия, Албания, Турция и Гърция. В изброените страни биволите се използват както за производство на мляко, така и за месо. И въпреки благоприятната пазарна среда за биволовъдния сектор, ние не можем да се възползваме, защото у нас от години няма достатъчно биволи.

Пазар има, но биволи няма

Да, това е истината, биволите у нас са все още малко, твърди и Христо Друмев, който отглежда биволи и е наясно с проблемите в сектора. Но въпреки това или може би поради това все повече се увеличава интересът към биволското мляко. И добре развитият преди години сектор, който на практика бе унищожен, виждаме, че започва полека-лека да се съвзема. Това е добре, но колко години ще ни трябват, за да си възвърнем и възстановим популацията от биволи, т.е. националното стадо. Много години, защото

възпроизводството при биволите е дълъг и труден

процес и изисква много средства, обяснява г-н Друмев. Защото в биволовъдството животните се заплождат чак на 37-38-месечна възраст, т.е. приплодът трябва да се обгрижва и отгледа, докато стане на 2,5-3 години. През целия този период в него единствено се влагат средства, от него не идват никакви приходи за фермера.

И чак на 40 месеца вече има първо поколение

Това е дълъг и тежък период на дългосрочна инвестиция с много големи разходи за биволовъда. И оттам нататък, каквото Господ покаже - дали ще има мляко, дали няма да се порази животното. Рискът през целия този процес е голям. И Христо дава два примера от личната си практика как губи две перфектни млади биволици - на второ и трето малаче. Може би при борба между животните (което е абсолютно нормално като явление при биволите) едната биволица ослепява, другата е с извадено дясно око и наранявания. Първата е със сериозна травма, а втората умира. И така загубих две чудесни майки и претърпях големи загуби, с горчивина споделя биволовъдът. И веднага допълва, че проблемите не свършват дотук.

Изключително разтревожени са фермерите в района от

пръскането с препарати за растителна защита

на земеделските площи с рапица и царевица. Дали са хербициди, или инсектициди, животновъдите не знаят. Но всяка пролет всички имат натравяния на животни. Добре че успяват да реагират навреме и няма някакви по-сериозни последици за биволите. А Христо допуска, че дори е възможно ослепяването на едната биволица да е именно в резултат на пръскането. Вторият случай е още по-тежък – преди две години 12 животни, собственост на друг фермер, минават покрай обработена с препарати рапица и на сутринта и 12-те са мъртви. И двата примера показват колко непредсказуеми са нещата за биволовъда и доказват, че в животновъдството рискът е много голям.

И все пак най-сериозният проблем при биволовъдите остава

липсата на семенен материал

Защото този, който от много години се предлага за осеменяване на биволиците, е все от наши бици. Ето защо в стадата вече има много близки родствени връзки. Българската национална асоциация за развитие на биволовъдството успява да внесе три бичета от породата Средиземноморски бивол. По този начин се осигурява вливането на свежа кръв. Това е единственият начин да се елиминира проблемът с родственото съешаване, за да се поддържа генетичната линия на Българска Мурра. Но ако се тръгне по този път за възстановяване на породата с бици от Средиземноморски бивол,

има опасност от размиване на породните и генетични качества

на нашата порода. Излиза, че това добро решение засега застрашава породата Българска Мурра за в бъдеще. Проблемът е сериозен и той се корени в ограничения ни брой животни, които не дават нужното генетично разнообразие. В момента у нас се отглеждат 9700 бивола. Според някои наши специалисти, тръгнем ли на кръстосване със Средиземноморски бивол, окончателно ще изгубим Българската Мурра. Голяма заслуга в тази борба за оцеляване има Земеделският институт в Шумен. Там са отгледали приплоди от средиземноморските бици, които са с доста добра млечност, макар и с малко по-груб вид, само за едно покриване. След това отново се връщат към осеменяване с бици Българска Мурра. Целта е да се създадат разплодни животни, които да покриват популацията. Но при Христо, който взима материал от Горна Росица, не се получава желаният резултат. Може би материалът е бил неправилно съхраняван, или по друга причина.

Има ли алтернатива

Вариантът е един-единствен - внос на животни. Преди 8 години се внасят две бичета и Христо Друмев ходи на място в Сливен, за да види биците, но не му харесват. Вярно е, че все още разполагаме със семки от мъжки разплодници от Българска Мурра отпреди 20 години, които засега вършат работа. Но с тях се е работило години наред в цялата страна. И това е довело до лош резултат:

всички биволи у нас в една или друга степен имат родствени връзки

А това е пагубно за поддържане на породните качества. Според Христо Друмев италианският семенен материал от средиземноморски бици, от който са отгледали животни в института в Шумен, донякъде ще спаси положението. Но това не е достатъчно. Животните започват да получават разпад в породата - появяват се бели петна, бели очи, а вече се раждат много често и малачета изцяло албиносчета.

Но за да не сме докрай черногледи, трябва да се съгласим с прогнозите на пазарните анализатори. А те твърдят, че предстои още по-голямо търсене на биволско мляко и млечни продукти, както и на биволско месо, и то в световен мащаб.

Е, биволовъдите ни получават сериозна държавна подкрепа, европейски субсидии - също, така че поне парите вече ги имат. Да се надяваме, че оттук нататък нещата ще потръгнат. На същото мнение е и Христо Друмев, който смята, че въпреки всички трудности и проблеми, истината е, че има много хляб в биволовъдството.

Да, напоследък не може да отречем раздвижването в животновъдния сектор. Фермерските пазари вече са факт. Така с възможността за директни продажби на специфични фермерски продукти по Наредба 26, и биволовъдите могат в свободна конкуренция да намерят своята пазарна ниша.

Кой знае, може би не е далеч времето, когато Европа ще яде българска моцарела.

Снимка

Освен биволи Христо Друмев отглежда и крави от породата Симентал. Но и за двата вида дейност той е категоричен, че висока рентабилност има само с производство на краен продукт.

Публикувана в Животновъдство

споделят собствениците на "Мурра 2002" в с. Лозенец Йордан Койчев и Стоян Желязков

Рая Петрова,

с. Лозенец, община Стралджа, област Ямбол

Хубаво е човек да има мечти, а още по-хубаво е, когато успее да ги реализира. Но в повечето случаи пътят до целта е дълъг и труден особено когато става дума за животновъдство. Затова не ни учудва признанието на двамата собственици на модерната биволовъдна ферма с 520 биволи Йордан Койчев и Стоян Желязков, че са преодолели големи препятствия, докато изградят всичко по евростандартите.

Всичко започна през 2000 г., тук, в района на с. Лозенец, където биволовъдството, може да се каже, че е с традиции, разказва Стоян Желязков. В селото имаше биволовъдна ферма още по времето на ТКЗС-ата през 1993 г. с 400 животни. В онези години раздадоха по-голямата част на правоимащи и биволите отидоха директно в кланицата, спомнят си двамата съдружници Йордан Койчев и Стоян Желязков. От кооперацията остават около 100 животни. А след още няколко години са едва 20. Тези животни бъдещите фермери получават като арендатори и с тях стартира биволовъдната им ферма.

През 2001 г. купуват още 17 биволи и така започват да разширяват стадото със собствени приплоди. В онези години пари няма и през 2004 г.

с първия кредит купуват 39 биволи и правят централен млекопровод за 100 дойни животни

Може да се каже, че това беше и голямото ни постижение на онзи етап на развитие на биволовъдната ферма, е днешната оценка на биволовъдите. И така започват да развъждат стадото сами.

На по-късен етап кандидатстват по програма САПАРД и купуват още 80 биволици, с които увеличават вече значително стадото. И оттогава насам всички животни, които са във фермата, са техни приплоди.

Вече сами си правим селекцията с изкуствено осеменяване

и имаме първите 15 малачета, родени във фермата ни, гордо споделят домакините и поясняват: Големият проблем на бранша е, че у нас не може да се намерят бици за разплод Българска Мурра. През цялото време сме работили с породисти мъжки животни, но идва моментът, когато наистина

трябва в стадото да се вкара нова кръв

И затова използвахме осеменителни животни, с които почти не се е работило. Да, може би са малко по-некачествени, но все пак са с генетично запазена линия, обясняват съдружниците. Вярно, по-късно у нас се вкараха италиански бикове в Института в Шумен, но не сме ги ползвали, казва Стоян Желязков и обяснява защо. Истината е, че това, което видяхме, не ни хареса, а и не мислим, че са по-млечни от нашите, допълва Стоян. Сега чакаме да пораснат приплодите от нашата собствена селекция и ще ги ползваме за размножаване. Скоро предстои още 15 биволици да родят, така че се надяваме всичко да е наред по отношение на

генетичната линия - тя е много важна - подчертава фермерът.

Заплождането в биволовъдната ферма е изкуствено и започва в началото на лятото - май и юни. Намеренията им са да заплодят около 50-60 биволици. За консултации при размножаването използват специалисти от Тракийския университет, които са обучили и ветеринарните техници, работещи постоянно във фермата. А ветеринарният лекар следи както процеса на заплождане, така и бременността на биволиците. Затова и биволовъдите са спокойни, защото ветеринарният екип на фермата от години се справя сам, и то много добре.

В момента биволското стадо е от 520 животни, като 320-330 са основното стадо

а останалите са подрастващи животни до 2-годишна възраст. В България има две-три големи биволовъдни ферми като нашата, поясняват двамата съдружници. Но нашата е единствената, която кандидатства и

през 2012 г. завърши обекта по мярка 121 за нитратна директива

Направихме и нов обор за 200 дойни животни, с доилна зала и нещата тръгнаха съвсем в друга насока. Вече спокойно можем да кажем, че в биволовъдната ферма се работи на високо професионално ниво. Доволни сме, защото успяхме да надградим и да създадем изключително модерна биволовъдна ферма, споделят биволовъдите. И има защо,

фермата разполага със системата „Корал”

- животните се вкарват в специално заграждение и там лесно се обработват при нужда от ветеринарен лекар - за взимане на кръвни проби, прегледи или за други ветеринарномедицински манипулации.

Друг голям плюс в биволовъдната ферма е оборът - цялостно оборудван от Италия

отговарящ на най-съвременните изисквания за оборно отглеждане на едър рогат добитък, в случая биволи. И така през 2012 г. оборудването на биволовъдната ферма окончателно приключва, биволовъдите получават и субсидията.

И като стана дума за пари, биволовъдите изрично държат да споделят, че през 2016 г. за първи път са изключително доволни от финансирането. За първи път получихме една истинска субсидия за биволите, признават двамата съдружници. Досега сякаш бяхме позабравени, но това, което ни се даде, е достойно подпомагане, още повече че такива пари никога досега биволовъдите не сме получавали. Вярно е, че проблемите никога не свършват, но когато секторът е добре подпомогнат, може да се работи по-спокойно, категорични са фермерите от с. Лозенец.

И защото винаги ще има утре, заговаряме за бъдещето. Факт е, че модерната биволовъдна ферма е изградена и работи по всички европейски стандарти. Какво следва по-нататък. Да, наистина, двамата съдружници имат

планове - догодина мислят да кандидатстват с нов проект

С него искат да направят още един обор за 100 биволици, който ще използват като родилно. Според двамата опитни биволовъди е добре да се отделят животните, преди да родят. Така освен че ще се чувстват по-комфортно и ще бъдат по-спокойни, бременните биволици ще бъдат и под постоянен ветеринарен контрол.

Работната ръка

Голямата ферма иска грижи и поддръжка. Затова и във фермата има 28 работници на постоянна работа целогодишно - 10 души са заети с животновъдството, а останалите са ангажирани със земята - работници и механизатори. Фермата обработва 10 000 дка земя, от които 1500 дка са с пасища, а останалите площи са с есенници и пролетници за осигуряване нуждите от качествени собствени фуражи.

Изхранването на биволите

У нас масово се говори и се пише, че биволът не е претенциозен при отглеждане и хранене, но съвсем не е така, твърди Стоян Желязков. Този вид си иска своето - първо, всекидневни грижи и достатъчно качествена храна. И за да осигурят на биволите си необходимите фуражи, фермерите произвеждат люцерна и силаж, купуват и концентриран фураж. Сами си съставяме дажбите и строго се следи съдържанието им според физиологичното състояние на всяко отделно животно, споделят собствениците. И биволиците им се отплащат:

средният месечен млеконадой е 8-8,5 л висококачествено биволско мляко

което според тях на този етап е много добре.

Не се оплакваме и от цената на млякото - поддържа се една цена, която нито е висока, нито е много ниска - 1,30 лв./л биволско мляко, казват фермерите. И допълват: Вярно е, че реалната цена е малко по-висока - около 1,40-1,50 лв./л. Тя би ни помогнала да инвестираме и да доразвием фермата, защото вече мислим и за производство на краен продукт. Но преработвателната дейност също изисква много работа, и то предварително. И обясняват как виждат нещата: първо, трябва да произвеждаш качествена продукция, но преди това трябва да си проучил пазара и да откриеш своята ниша за реализация. И, разбира се, да продаваш на добра цена, категорични са и двама съдружници. Признават, че мислят за нещо по-нестандартно -

малки количества бутиково производство на биволски млечни продукти

Може би дори някакви ръчни изработки в глинени съдове - по 1/2 л до 3 л при млякото. А защо не биволско сирене, питам. Що се отнася до сиренето, българинът не харесва особено силно тръпчивия вкус на биволското сирене, поясняват биволовъдите. И продължават да разкриват тънкостите в бранша: неслучайно италианците правят най-вече моцарела - защото освен че е по-лесна за производство, тя е по-мека, с по-деликатен вкус. Но варианти да провокираш вкуса на потребителя винаги има, стига да искаш да ги откриеш, категорични са биволовъдите от с. Лозенец с 15-годишен професионален опит зад гърба си.

 

Преди 10 години ни беше много трудно

Това е периодът, когато събирахме животните за стадото - около 200 биволи. А още по-голям бе проблемът с млякото. През първите 5-6 години на работа на фермата нямаше никакво финансово подпомагане отникъде и се справяхме сами. Наложи се да сменяме поне 5-6 мандри при предаване на млякото. И всичките до една, с които сме работили, много трудно плащаха, а някои почти не плащаха, просто ни забравяха. И тъй като по онова време при предаването на млякото нямаше и никаква документация, нищо не можеш да направиш, просто трябва непрекъснато да си търсиш парите. За да си вземем 20 хил. лв. сме ходили по няколко пъти, като са ни плащали на части - по 500, по 300, по 200 лв. Трудно се забравя това време, когато се е налагало да се молим за жълти стотинки, припомня си Стоян Желязков.

Сега, 10 години по-късно, положението е съвсем друго, не можем да се оплачем - редовно си получаваме парите. А за животновъда това е много важно, допълва биволовъдът.

 

Разпадане на породата - белите малачета са проблемът на бранша

За наша радост успяхме да не допуснем този проблем, споделят биволовъдите от с. Лозенец. И за да не допуснем близкородствено съешаване (инбридинг),сме обикаляли да търсим съвсем малки стопанства, за да отрием малачета с отдалечена родственост само и само да избегнем разпада на породата Българка Мурра. Причината за всичко това е, че повечето стопани

остават за разплод свои собствени бичета - от една бащина линия

И не искат да инвестират в купуването на нови животни.

Какво правят двамата съдружници: всяка година оставят около 5-6 животни от най-млечните бикопроизводителки, които се следят от Института в Шумен. И отглеждат породистите бичета за продажба, тъй като те не могат да ги ползват при размножаването. Но никой биволовъд не идва да купува и младите мъжки животни накрая заминават на кланицата. Чак миналата година продадохме наистина за разплод 7 бичета, което показва, че колегите вече разбират, че без вкарване на нова кръв, не може, казва Стоян Желязков.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта