Средно 16 хиляди тона лечебни растения годишно се събират у нас. 90% от тях, или над 14 хиляди тона, се изнасят в чужбина, съобщава "Труд". Данните нареждат страната ни на водещо място в света по износ на билки с количества между 15 и 17 хиляди тона, като запазваме първата позиция по този показател в Европа. Събират се около 200 вида лечебни растения, които се търсят от фармацевтичната промишленост, козметиката, хранително-вкусовата промишленост и народната медицина. Едва 20 от тях обаче се търгуват активно. Сред най-търсените са българската липа, шипка и коприва. Първенец е липовият цвят, от който се изнасят около 1200 тона годишно. Следва копривата с 1000 тона.

Публикувана в Бизнес

Необичайно високите за месец юни температури се отразиха неблагоприятно на популацията на гъбите, и макар че сега температурите паднаха и превалява дъжд, в момента много малко количества се предават на пунктовете. Това каза за Радио „Фокус” – Смолян Захаринка Билянова, собственик на пункт за изкупуване на гъби и билки в Смолян. По нейните думи на ден изкупуват до 20 кг манатарка и пачи крак, като от манатарката преобладава второ и трето качество. „Това са последните количества от пролетната вълна на растеж на гъбите, като очакваме до десетина дни да тръгне растежът на лятната гъба”, каза Билянова. В момента манатарката се изкупува на цена от 10.00 лв./кг за първо качество, второ – 4.00 лв./кг и трето – 1.00 лв./кг. Цената на иглолистния пачи крак е 6.00 лв./кг, а на широколистния – 4.00 лв./кг.

Публикувана в Новини на часа

Билките са изчерпаем природен ресурс, затова използването им е обект на регулации от няколко закона. Това са Законът за лечебните растения, към който има списък със 739 лечебни растения, Законът за биологичното разнообразие, Законът за защитените територии и Законът за горите.

В момента съществува списък с 24 билки, за които е забранено да се събират със стопанска цел, а за други 11, всяка година министърът на околната среда и водите определя допустими количества. Това са еньовче, старо биле, ранилист, трън кисел, шапиче, червен божур, зърнастец елшовиден, иглика, катранка, решетка безстъблена и лютива тлъстига.

Тази година например мурсалският чай е забранен за беритба дори за лични нужди, тъй като естествените му находища са застрашени, припомнят от МОСВ.

Билките от защитените видове също са забранени за бране от дивата природа. Целта е да се стимулира култивираното им отглеждане, защото така се осигурява качествена и голяма по обем суровина, без да се нанасят щети на природата. Създават се и възможности за поминък на населението в планинските райони, където почвите са бедни и отглеждането на други култури е трудно.

Сега върху земеделски площи се отглеждат мента, маточина, лайка, липа, шипка, мурсалски чай, коприва и други култури.

Публикувана в Растениевъдство

Най-търсените български билки в чужбина са шипка, липа и коприва, съобщиха от Министерството на околната среда и водите пред БТА. Всяка година в заготвителните пунктове в страната се събират и обработват 15-17 хил. тона лечебни растения, от които около 90 процента се изнасят. Тези резултати поставят България на първо място в Европа и на едно от първите в света по количество на изнесените билки.

В страната се събират около 200 вида лечебни растения, които се използват във фармацевтичната промишленост, козметиката, хранително-вкусовата промишленост и народната медицина. Обект на активна търговия обаче са 20 вида, сред които липата, шипката и копривата. От тях на първо място е липовият цвят, от който се изнасят около 1200 тона годишно. Износът на плодове от шипка е около 1100 тона годишно, а на копривата - около 1000 тона за година.

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 23 Юни 2016 11:43

Първенци сме по износ на билки

България е най-големият производител и износител на билки в Европа и заема шесто място в света. С това могат да се похвалят българските билкари дни преди своя професионален празник Еньовден, който тази година се пада в петък. Общото количество билки, събрано от билкозаготвителните пунктове за диворастящи билки в страната за 2015 г. е около 15 хил.т -17 хил.т – колкото и предишните години. Това са приблизителни цифри, тъй като не включват преработените в продукти билки, уточняват от МОСВ. По неофициални данни, от 250 вида билки, използвани в медицината, у нас се събират над 100 хил. т и по-голямата част се изнася. Около 50% от добиваните у нас количества билки са от култивирани растения.

Развитието на бранша е свързано с наличието на достатъчно квалифицирани берачи. В последните години обаче броят им намалява прогресивно. Причината не е в изкупните цени, защото са добри, казва л, собственик на билкозаготвителен пункт в с. Варвара, община Септември. Според него намалява интересът от страна на берачите, които са предимно от малцинството. През последните години имало млади хора, но в последните години интересът им намалява. Близо 300 хил. семейства у нас се прехранват със събиране на билки. Билкосъбирането може да бъде препитание само, ако се постигат количества, а това става при култивиране. Тогава човек може да контролира условията, в които работи, казва Георги Маринов. Липа, мокреш, бабини зъби, жълт кантарион, медицинска ружа, бял пелин са билките, от които се събират най-големи количества в областта. Изкупната цена на липата е 2 лв./кг сурово тегло, на сезон се събира около тон сухо тегло.

Сред най-събираните и търгувани дивостарящи билки у нас са: шипка, коприва, глог, липа, трънка, бъзак, хвойна, глухарче, къпина. С най-висок рандеман от свежо в сухо тегло са: стрък маточина, блатно кокиче, мокреш, листа от черна боровинка, плодовете на черен бъз, семената на есенен минзухар от шушулки. Сертифицираните екологично чисти площи, от които се събират диворастящи плодове, билки и гъби през 2014 г. са в размер на 694 251 ха, което е с 16 226 ха повече в сравнение с предходната година. Това показват последни данни на МЗХ.

Публикувана в Растениевъдство

В дните около Еньовден, в няколко населени места от Смолянска община за четвърта поредна година се организира Фестивал на дивите цветя.

Събитието ще се проведе от 23 до 26 юни в селата от долното поречие на река Арда – Смилян, Могилица, Горна Арда, Арда и Сивино. 

Фестивалът започва на 23 юни в село Арда, където гостите ще бъдат посрещнати с вкусни мекички и сладко от диви плодове. Вечерта по поляните на село Горна Арда еньовки ще плетат венци, а призори на другия ден заедно с участничките от клуб „Хоро“ - Смолян гостите ще посрещнат изгрева на слънцето и ще участват в древния Еньовденски ритуал.

Този ден жителите на село Горна Арда празнуват и канят гостите си на богата трапеза с родопски ястия.

На 24-ти юни започва и традиционният тридневен велотур „До изворите на река Арда“ – с начална точка храм „Св. Висарион Смолянски“ в Смолян.

И тази година село Смилян кани на пъстър фолклорен събор самодейци от Родопите и цялата страна – да премерят талант и умения в надиграването и надпяването.

Фолклорен събор „Изворен глас“ ще се проведе по традиция в съботния ден - от 10 ч. Тогава е и приключението – ботанически тур в каньона „Гарга дере“, по време на който ще може да се наблюдават редки и характерни растения за Родопите в съчетание с каньонинг по река Есенска и посещение на водна пещера.

За малките любители на природата в неделя (26 юни) ще гостува Детска природна академия „Узана“ с интересни игри и екообразователни занимания за деца, организирани от Посетителски информационен център в с. Смилян заедно с Българска фондация„Биоразнообразие“.

Новото тази година е Празникът на цветята, който са подготвили самодейците от читалището в село Могилица. Празникът ще е на 26 юни в центъра на селото.

Четвъртото издание на Фестивала на дивите цветя се организира от читалищата ,,Проф. Асен Златаров 1927 г.” – с. Смилян, ,,България 1937 г.” – с. Могилица, ,,Иван Вазов 1948 г.” – с. Сивино, ,,Извор -1920 г.” – с. Арда, “Бащино огнище -1970″ с. Горна Арда, “Орфееви гори – 1870″ в кв. Райково, гр. Смолян.

Партньори са и кметствата на петте села, а съдействие оказва Екологичната организация Родопи.

Фестивалът е част от международна инициатива, чиято цел е да се популяризира богатството на Европа чрез разнообразни събития, обединени в началото от проект „Цветна Европа”.

Публикувана в Бизнес

Всяка година на 24 юни българите почитат Еньовден (Яневден, Яновден, Иванден, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка) – празникът на билките, който най-дълбоко е свързан със славянските народни традиции. В Русия например празникът се нарича Ива́н Купа́ла и се смята за езически народен празник. В Украйна името е Ивана Купала (Купайла), в Белорусия името е Купалле.

Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има задължително огън, който се прескача, а около него се танцува. Също както в България, се берат билки и се смята, че те имат най-голяма сила именно в тази нощ.

В Полша празникът се нарича Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ) и е свързан с подобни народни ритуали: палене на огньове и прескачането им, палене на сламена кукла, къпане в реките, бране на билки и закичване на девойките с венци.

На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на народния празник в България – Еньо или Яне са кратки форми на Йоан (Иван) – и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

В различните географски области на България името се произнася по различен начин – в Област София името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Великотърновско – Иван Бильобер или Драгийка. Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види – ще има пари и от здраве няма да се отърве.

Според народните вярвания нощта срещу Еньовден е изключително подходяща за т. нар. „грабене“ (крадене) и „мамене“ (примамване) на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето.

Жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за ,,болестта без име".

Денят е свързан и с обичая Еньова буля. Всички моми се събират в една къща и там обличат едно 5-6-годишно момиченце като булка - с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена кават.

Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Една мома вдига Еньовата буля върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от Св. Еньо здраве и плодородие.

Наред с Нова година, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичаят напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ина, Инка, Ива, Ивка, Ивет, Ивета, Иван, Ивана, Иванка, Ивац, Даян, Даяна, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана и имена на билки. (В списъкът на имената са включени всички, етимологично свързани със старобългарското тълкуване на Еньовден, като Еднажден, или езически – „Летен Игнажден“). Задължителен е обичаят за масово къпане.

Публикувана в Новини на часа

Болна почва не може да роди здрава храна. Това е драмата на земеделието. Докато не излекуваме земята, няма да излекуваме храната. Оттам ще разболяваме постоянно себе си.

Това каза по БНР председателят на Съюза на билкарите в България Емил Елмазов.

България има рядък късмет, че не е развила навсякъде тежко химическо земеделие. Има и земи, които не са обработвани с години, където може да се започне „на чисто“:

Много малко места в Европа вече има, където почвата не е ерозирала, не е отровена твърде тежко. Ето вижте какво се случва с рибите в Сена поради многото пестициди, които се използват в нивите край Сена – женските не са в състояние да се размножават.

Хората в градовете трябва да излязат от принудата да бъдат в градовете, категоричен е той. Според Елмазов тези, които живеят в град, трябва да се абонират към производители на чиста продукция, да се създават общества за чисти храни

Да подкрепяме местните производители! Французите вече направиха това! Техните супермаркети не приемат за продажба зелена продукция, имам предвид свежа, която е произведена на повече от 150 км. Това не е случайно.

Всеки производител на храни в момента доказва, че дозата консерванти в храната му е безвредна за един ден, но в сметката не влизат всички приети други храни и лекарства през този ден, предупреди Елмазов.

Публикувана в Бизнес

През есента производителите на билки ще могат да кандидатстват по мярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Това заяви министърът на земеделието и храните Десислава Танева при откриването на  Еньовденския събор, който се провежда в Старозагорските минерални бани. Тя допълни, че на този етап може да се кандидатства само за инсталации за преработка на билки.  „Билката е дар от природата. Държавата може да подкрепи природата да дава този дар, а не да я унищожава“, каза още министърът и припомни, че в новия програмен период има  допълнително подпомагане за традиционни български растения като маслодайната роза, лавандула и етерично-маслени продукти.

Министър Танева подчерта, че на този етап трябва максимално да се облекчат административните режими относно  разрешението за бране на билки. „Трябва да се предприемат действия относно опазването на околната среда и природата. Ние имаме такива в частта „Агроекологияот ПРСР 2014-2020 г. , така че да се берат билки и да не се унищожават. С подкрепата на министъра на труда и социалната политика Ивайло Калфин се правят и изменения в нормативни актове, които биха облекчили труда на хора , които се занимават с такава дейност“, уточни още тя.  

На присъстващите на събора Десислава Танева пожела поредната добра година и да пазят българските традиции, защото само това ще ни направи единна нация.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 01 Декември 2014 14:27

Ароматно късче от природата у дома

Разсадете многогодишните билки на постоянно място

За тези от вас, които нямат време да бъдат често сред природата, има решение – доведете природата у дома. Ако това лято сте отгледали разсади от градински чай, маточина, жълт кантарион и други ароматни билки и подправки, сега е моментът да ги засадите на постоянно място. Всички те са многогодишни култури, които предпочитат леки песъчливо-глинести почви.
- Градинският чай обича топли и сухи райони с мека и снежна зима, има добре развити корени и е студоустойчив. Расте и на бедни почви. Листата му се берат, когато растението цъфне.
- Маточината достига височина до един метър. Използваемата й част са листата, които се берат малко преди цъфтеж.
Растението обича да е на слънчево място.
- Жълтият кантарион расте не само по поляните, а може да се отглежда и в двора. Става висок до един метър. Цъфти от май до септември. Бере се в цъфтеж.
- Мащерката също може с успех да се отглежда в двора. Освен ароматна билка, в цъфтежа тя формира и прекрасни декоративни туфи, които радват окото. Ароматната билка се бере се в цъфтеж.
- Риганът доказано има място в градината. Обича слънчеви и отцедливи места. Бере се в цъфтеж.
- Розмаринът се размножава от стъблени резници. Сега е моментът да ги набодете в почвата, за да пуснат корени до пролетта. 

Публикувана в Цветарство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта