Скоро няма и да има. С доходите си средностатистическият българин едва си купува хляб и кофичка кисело мляко на ден от най-евтините супермаркети. Над 3 милиона от общо 7 милиона българи живеят под чертата на бедността. И последното, за което ги е грижа, дали млякото, за което едва са събрали последните си стотинки е здравословно. 
В България хората, които са готови да се разделят с 5 лв за кило биологични домати или ябълки или с 20 лв за половинка ръчно правено сирене са много малко. За тях са достатъчни и 1-2 биопроизводителя.
Биопроизводители обаче има много. Да се чудиш къде реализират продукцията си! Или може би разчитат само на субсидии? 
Навсякъде по света био-то е бутикова ниша за богати. Затова и западните фермери не искат да се занимават с такова производство. За България да не говорим. Тук сме бедни. И преди да си говорим за здраве и ползите от тези храни, трябва да вдигнем доходите на населението. Защото 5000 програмиста хипстера с високи доходи в София и Варна, не са достатъчен пазар.
Да се чудиш как уж интелигентни хора просто не могат да смятат. Правят сайтове, фермерски пазари с умопомрачителни цени, нароиха се хиляди био магазинчета. И всички те след време закономерно затварят врати.  Доколко продуктите в тях наистина са био е тема на друг коментар. 
За съжаление сме твърде бедни, за да ядем био. И изобщо не трябваше да се връзваме на западняците, когато си оставиха конвенционалното производство за техните държави, а на нас ни казаха да правим биологично земеделие... 
Ася Василева
Публикувана в Бизнес

Постигнато е споразумение с протестиращите организации от секторите плодове, зеленчуци, картофи и биопроизводство. Това стана по време на среща, на която министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов покани представители на протестиращите асоциации. По тяхно искане ще бъде назначен ресорен заместник-министър, който ще отговаря за биологичното земеделие, растениевъдството и картофопроизводството.  Той ще бъде предложен от бранша.

Сред другите искания на производителите, по които се стигна до консенсус, са изготвяне на дългосрочен план за развитие на сектор „Плодове и зеленчуци“, стратегия за възраждане на българското биопроизводство, както и участие на представители на асоциациите в работни групи и консултативни съвети.

Публикувана в Новини на часа

Почти 1/5 или 17% от германските фермери са готови да преминат към биоземеделие, като от местната браншова организация настояват за удвояване на бюджета за биоземеделие, информира topagrar.com. Делът на площите за биоземеделие от общия обем през 2018 година е нараснал  до 8,9%. 12% от стопанствата в  страната произвеждат биопродукция. От Германския съюз на биопроизводителите отчитат, че в последните пет години биопроизводителите успяват да  задовлят и покрият потреблението на биологично произведени зеленчуци, месни и млечни продукти. Въпреки това в момента  30%  от  дела на потребяваното биомляко в страната се дължи на вноса. Новоизбраният президент на браншовата организация Хенрик  Вендорф поиска търговците и производителите да заместят вносните суровини с произведени във федералната република регионални и биопродукти.

„Голяма част от продуктите носят обозначение на опаковката си, че са произведени в Германия, докато при чуждите потребителите трябва по-детайлно да се информира за техния произход”, каза Вендорф. По данни на AgrarmarktInformation-Geselschaf tпроизводството на биомляко в страната през последните пет години се е увеличило с 50%. Премиите за агроекология според  Вендорф,  обаче не могат да допринесат за стабилни цени на биомлякото, което средно се продава по 48 цента за килограм, докато премиите за агроекология средно възлизат на 210 евро за хектар.

Според него, само премия, съобразена с търсенето, може да направи производството на биомляко и икономически устойчиво. По-високи субсидии също биха помогнали за достигане на дял от 20% в биопроизводството през следващите 5-10 години.

Публикувана в Бизнес

260 компании ще се включат във второто издание на Откритите дни по биоземеделие, които ще се проведат на 3 и 4 юли 2019 година във Франкенхаузен, Германия, информира специализираният портал topagrar.com. „Отворените дни са една платформа, на която ще бъде показано какви са възможностите на биоземеделието, какви иновации предлага и как можем да продължим да развиваме обработваемите площи и животновъдството”, заяви принц Феликс фон Льовенщайн, председател на Германския съюз на производителите на биологични храни. Откритите дни на полето се утвърдиха като най-важното събитие за биопроизводителите в провинция Хесен.  „Отзвукът от откритите дни е още по-голям , отколкото при първото им издание през 2017 година, тъй като се очаква да бъдат представени с 1/3 повече машини, а освен това са разширени и обработваемите площи”, добавя фон  Льовенщайн.

По време на откритите дни среща ще си дадат освен биопроизводители и техни колеги, произвеждащи конвенционална продукция, изследователи и лица от политическите среди.

50 селскостопански машини ще са във фокуса на Откритите дни на полето, като ще покажат всичко в биопроизводството-от обработката на почвата през сеитбата и  разораване. Ще бъдат показани различни прототипи на селскостопанска техника като плугове и машини за мулчиране. „Биопроизводството съществува съвместно с дигитализацията, ето защо използваме висококачествена техника в ежедневната си работа” , казва още Льовенщаин. На опитните полета всички посетители ще могат да се запознаят с полезни селскостопански практики при отглеждането на различни растения и да потърсят експертна помощ.

Публикувана в Бизнес

През 2017 година делът на площите с биокултури в ЕС е достигнал до 7%, информира topagrar.com. В абсолютни числа това означава 12,6  млн. ха. Статистиката публикува Европейската статистическа служба, като данните обхващат период от 2012 до  2017 година. Според данните през 2017 година за биоземеделие са използвани 1,3 млн. ха, което е дял от 8,2% от общия обем на обработваемите площи. Това е малко над средните за ЕС стойности. Делът на биостопанствата  от от общия брой в  същото време е достигнал  11%. От браншовата организация на германските биопроизводители съобщиха по време на изложението „Зелена седмица”, че през 2018 година се очаква нов лек растеж в обработваемите площи за биоземеделие. Конкретни цифри се очаква да бъдат оповестени по време на стартиращото следващата седмиица изложение BioFach 2019 в Нюрнберг.

Австрия, Естония и Швеция са страните в ЕС с най-висок дял на площите за биоземеделие. В тези страни делът на площите за биоземеделие е между 19,2% и 23,4%. С най-нисък дял на площите за биоземеделие в ЕС са Румъния, България и Великобритания. Делът на обработваемите площи и тези за зелено предназначени за биоземеделие е почти равен - 44,5% спрямо 44,4% , докато делът на площите за биоживотновъдство от общите за ЕС остава нисък-почти 5%

Публикувана в Растениевъдство

В Люксембург, на 12 юни се проведе и заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, съобщи пресцентърат на Министерския съвет. 

По време на заседанието беше проведен дебат по предложението за регламент относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти. Дискусията се съсредоточи върху възможността за продължаване на преговорите с Европейския парламент. Правителството прие документа от заседанието на Съвета на ЕС.

Публикувана в Бизнес

 Земеделските стопани, поели ангажименти по мярка 10 „Агроекология и климат” и мярка 11 „Биологично земеделие” в Кампания 2015, трябва да преминат агроекологично или биологично обучение до 31 декември 2016 г.

  Стопаните могат да упълномощят друго лице да прилага агроекологичните и/или биологичните дейности при условие, че упълномощаването е направено до края на втората година от първото одобрение по съответното направление. Това означава, че нотариално заверените пълномощни на тези лица трябва да са издадени не по-късно от 31 декември 2016 година. Документ за преминато обучение или опит, както и нотариално заверено пълномощно (в случай на упълномощаване) трябва да бъдат представени най-късно с подаването на заявление за плащане на третата година от ангажимента, Кампания 2017.

   Към момента много от кандидатите по мярка 10 и мярка 11 все още не са представили документи, с които да докажат, че са изпълнили изискванията. Документите се подават в областните дирекции на ДФ „Земеделие” по място на кандидатстване. Стопаните могат да представят документ за преминато агроекологично или биологично обучение с минимална продължителност 18 часа, издаден от обучаваща институция съгласно Закона за висшето образование или Закона за професионалното образование и обучение, или документ за демонстрационна дейност, издаден от обучаваща организация, одобрена по мярка 1 „Трансфер на знания и действия по осведомяване" от ПРСР 2014-2020.

  Признават се и документи за преминато обучение или документи, удостоверяващ наличие на опит по мярка 214 "Агроекологични плащания"от ПРСР 2007-2013, както и дипломи: за средно професионално или висше образование, за образователна и научна степен „доктор“ или научна степен „доктор на науките“, с квалификация земеделие или ветеринарна медицина.

   Фермерите, които прилагат мярка 11 „Биологично земеделие”, могат да докажат опит и със сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни или пчелни продукти с правилата за биологично производство. Сертификатът трябва да бъде издаден до 31 декември 2016 г. от контролиращо лице, одобрено от министъра на земеделието и храните и да удостоверява биологично качество на продуктите.

  Когато земеделският стопанин е бил бенефициер по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР за периода 2007-2013 г. и вече е представил документ за преминато обучение или е доказал наличие на опит, не е необходимо отново да представя същия документ.

   В случай че по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007-2013 е представен документ на името на упълномощено лице, кандидатът за подпомагане трябва да предостави актуално нотариално заверено пълномощно, което да е издадено до 31.12.2016 г. и да потвърждава, че и в програмния период 2014-2020 г. същото лице ще извършва агроекологичните или биологичните дейности в стопанството му.

  Фонд „Земеделие“ се обръща към всички бенефициери, които вече са преминали обучение и имат наличен документ, който отговаря на изискванията по мерките, да го представят пред Фонда.

   ДФ „Земеделие“ може да прекрати ангажиментите си към бенефициерите, които не подадат документи, отговарящи на описаните изисквания и срокове. В тези случаи може да се наложи те да възстановят 100% от получените до момента субсидии.

Публикувана в Бизнес

„Храна за живот: фотографии от екологични ферми“ е името на фотографската изложба, която всички желаещи могат да разгледат в Gallery 2.0 (ул. 6-и септември № 26) до 22 ноември. Инициатор на проявата е „Грийнпийс“- България, а целта е да се популяризира екологичното земеделие и добрите български примери в тази област. Фотографиите представят живота и работата на няколко български земеделски стопанства, които следват принципите на екологичното земеделие, а автори са Иван Дончев и Анастас Търпанов. След 22 ноември изложбата ще бъде преместена в различни други локации.

„Основната ни идея е да покажем как бихме желали да изглежда системата за производство на храната ни, как тя може да се развива в хармония с околната среда и какви са проблемите и трудностите, с които се сблъскват фермерите, избрали този път на развитие. Допитахме се до различни производители, запознахме се с множество истории и се срещнахме с много иновативни фермери, с отговорно отношение към природата, които са решили да оставят комфорта на градския живот и да се отдадат на това да произвеждат храната ни по начин, който е по-добър за нас като потребители и за околната среда“ - споделя Меглена Антонова, координатор „Екологично земеделие“ в „Грийнпийс“- България.

„Всяка една история на фермерите е уникална. Сред тях има както българи, така и чужденци, както потомствени производители, чието семейство от поколения развива лозарството, така и начинаещи фермери, които никога не са се занимавали със земеделие, но са се вдъхновили от традициите и начина, по който местните хора отглеждат храната си и днес всеки ден се учат от грешките си, за да правят същото“ - добавя Меглена Антонова.

Изложбата е част от кампанията на „Грийнпийс“ за екологично земеделие, в рамките на която организацията анонсира също онлайн платформата в помощ на земеделските производители bg.farmers2farmers.org, както и пилотната програма за международен обмен на фермери в страни от Европейския съюз.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия е наложила на България първата санкция през новия програмен период и тя е свръзана с биопроизводството. Глобата възлиза на 14 млн. евро или 28 млн. лв., съобщи списание „Икономист“, цитирайки изводи от проверка на Службата по храните и ветеринарните въпроси към Еврокомисията, проведена през ноември миналата година.

Парите са платени на нашите фермери през февруари тази година и са за биоангажименти, проведени през 2015 г. Те обаче няма да бъдат възстановени на страната заради сериозни нередности, доказани от евроинспектори. 

От съществуващите в страната 14 фирми, които издават сертификати за биопроизводство, евроинспекторите са проверили две, допуснали сериозни пропуски при контрола на семената, използвани в този вид земеделие.

Вместо сертифицирани биосемена се оказало, че фермерите са ползвали обикновени, които се третират с препарати, а това е недопустимо за биологичното производство.

В доклада е посочен и друг проблем, свързан с липсата на контрол от самото министерство върху сертифициращите органи.

Резултатите от проверката, заедно с установените 23 пропуски, са описани в писмо, изпратено до МЗХ през април тази година.

Засега чиновниците от агроминистреството са подготвили екшън план за отстраняване на нередностите с обещание в бъдеще европарите ще бъдат използвани само по правилата.

Според този екшън план в следващите 30 дни ще излезе списък с лабораториите, имащи право да анализират почвата на биофермерите. Биофермерите ще имат електронни досиета, където ще се описват всички ползвани препарати.

Министерство на земеделието и храните ще подготви списък с европейски признаните семена и препарати.

Ако страната докаже, че засилва контрола, възможно е санкцията от 14 млн. евро да бъде намалена, обясниха от МЗХ.

Публикувана в Бизнес

След като турците разбраха повече за опасностите от химически торове, инсектициди, хербициди и хормони на растежа в земеделието, интересът към биологичните продукти расте и стимулира раждането на един нов сектор.
В Турция има поговорка: "Всичко започва със здравето", която потвърждава важността и значението на доброто здраве и продължителността на живот. Именно затова биологичното земеделие в последно време привлича все повече внимание в южната ни съседка. Д-р Ченгиз Ергюн, генерален секретар на Истанбулската търговска камара каза, че биологичното земеделие се е превърнало в начин на живот за някои групи от турското общество.
Данните от Министерството на земеделието на Турция показват, че в страната в края на 2010 г. са произведени 11 179 вида органични продукти. Пълното производство на биологични продукти в Турция достигна миналата година 331 361 тона зеленчуци и плодове, отглеждани на площ от 191 785 кв. м.
В същото време биологичното земеделие има редица проблеми в Турция.
"Турски фермери често се отказват от този метод на производството на продукция, тъй като отказвайки се от торенето, от един и същи район се получава много по-малко реколта.
Разбира се, това се отразява на цената на екологично чистите продукти, която не е по джоба на всички турци. Много турски фермери не искат да се ограничават само до малката група потребители "- заяви председателят на Асоциацията на турските фермери Ибрахим Aткин.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта