Събота, 19 Октомври 2019 10:16

Ферма във Върмонт без химия и ГМО

В стопанството си в градчето Джерико семейство Криста и Марк Аликзандър отглежда 75 вида сертифицирани биозеленчуци и животинско царство на открито от овце, прасета и щастливи кокошки

Мила Иванова

Стопанството Jericho Settlers Farm се намира, както подсказва името, в градчето Джерико (5000 жители), на 50 км от Бърлингтън, най-големия град в източния американски щат Върмонт. Фермата е запазила старинния си вид, който излъчва архитектурата с дървени облицовки на семейния дом и на селскостопанските сгради. В хола на къщата стопаните Марк и Криста Аликзандър са окачили картини и са създали истинска галерия – така гостите им могат да се полюбуват на пейзажите, нарисувани от местни художници, както и да се сдобият с произведения на изкуството. Стойността им не е голяма по американските критерии – от 50 долара и нагоре. Околовръст са съвременните селскостопански постройки, машинният парк, а също хладилниците, складовете с храни, цехът с готовата продукция, където зеленчуците се опаковат пред очите на купувачите.

1. Криста Аликзандър Jericho Settlers story Web

Стопанката на фермата Криста Аликзандър представя

многопрофилния характер на фамилното предприятие

„Домът ни е бил построен през 1797 г., две десетилетия след Американската революция, когато колониите обявяват независимостта си от Англия с Декларацията на независимостта (1776 г.). Стопанството ни  Jericho Settlers Farm заема 200 акра площ (800 декара, 1 акър е малко повече от 4 дка – бел.ред.), на 25 акра отглеждаме сертифицирани биозеленчуци, цветя и билки, а останалите площи – ливади и пасбища, предоставяме на стадото ни овце, на свинете и домашните птици. Освен това целогодишно поддържаме и парници на 1 акър площ. Специализирали сме се в зеленчукова продукция, салати и кореноплодни“ – уточнява стопанката.

Фермата е разположена в живописна местност с красиви хълмисти пейзажи и чист влажен въздух. Наоколо има много горски масиви. Полетата и ливадите не се намират едно до друго, а са разхвърляни на няколко места. Но фермерите не възприемат това като недостатък, а като преимущество, тъй като продажбите могат да се извършат и направо на полето – всеки клиент може да получи прясна продукция в осем различни точки на стопанството, където му е най-близко.

6. Parsnip picking party

Какво представлява системата, подкрепена от общността

От съществено значение е, че семейство Аликзандър (подобно на други фермери във Върмонт) реализира продукцията си чрез CSA програми и клиенти на едро и дребно. Ще уточним, че абревиатурата CSA (Community-supported agriculture) в превод означава „Земеделие, подкрепено от общността“, и представлява американска система за производство и дистрибуция на храни, която пряко свързва фермерите и потребителите. Накратко: хората купуват предварително дялове от реколтата на фермата и след това получават част от нея – зеленчуци, месо, яйца…

Криста представя с гордост богатия асортимент на зеленчуковата си продукция. На участъка от над 100-ина декара около къщата, който е даже малък по американски критерии, се отглеждат 75 вида зеленчуци. В зависимост от сезона те са разделени на три периода. Например, в началото на лятото фермата реализира салата, праз лук, спанак, краставици, цвекло, ранни картофи, моркови, зеле, чесън, репички. В средата на сезона идва ред на доматите, сладката царевица, морковите, чушките, тиквичките и др. В ранната есен се прибират моркови, цвекло, ряпа, фенхел, чесън, зеле, салати, спанак, лук, чушки, картофи, домати и зеле.

5. Децата на Криста

Тук се отделя голямо внимание на реализирането на продукцията. Веднъж седмично фермата оформя и разнася „зеленчукова кошница“ в зависимост от предпочитанията на поръчителя, като доставя продуктите в различни кътчета на Върмонт, основно в радиус не повече от 80 км. Ако купувачът иска сам да дойде за продуктите, то той трябва да направи поръчка на сума не по-малка от 50 долара до 12 часа преди покупката, а ако иска да му се донесе стоката на конкретен адрес, той трябва да направи поръчка за не по-малко от 100 долара.

„Основната част от нашата продукция продаваме на купувачи, които правят поръчки за едноседмични доставки през цялото лято. Още в началото на сезона те внасят предплата, а ние им гарантираме ежеседмично снабдяване – разкрива системата CSA Криста. – По този начин фермата предварително продава част от своята реколта. Що се отнася до животновъдната ни продукция, ние сами пласираме овчето, свинското и пилешкото месо. Всички продажби правим чрез нашия сайт. Половината от нашите доставки се отправя към купувачи на едро: ресторанти, хранителни магазини, болници и училища. Част от продукцията ни реализират дистрибутори от град Бостън (Масачузетс) или в щата Ню Хемпшир. Но до най-близкия до фермата ни град – Бърлингтън, се стига само за 15-20 минути с кола. Два пъти седмично ние отправяме нататък камиона с продуктите.“

4. Settlers Solar Eggs on sale at 5.29 per dozen

Животновъдната продукция на фермата

В стопанството се отглеждат 90 овце, 50 прасета, 1300 кокошки носачки и 900 бройлери за месо. Овцете пасат на съседно пасбище. „Зърното на кокошките купуваме, но ги храним и с остатъци от зеленчуковата ни продукция. На ден събираме по 1000 яйца. Цената за една дузина яйца върви по 6 долара на едро, но в нашия магазин ги продаваме по 6 – 6,5 долара, а на едро – по 4,55 долара. За сравнение: една дузина яйца от кокошки, отгледани по традиционно, а не органично производство, сее продава за 2,5 – 3 долара“ – дава разяснения за печалбата си стопанката.

Съдбата на американските ферми във Върмонт се проявява различно. Едни от тях работят стабилно от стотина и повече години. Други банкрутират и опустяват. Трети пък получават

втори живот след много години застой

Ето какво разказва Кристи за своята ферма:

  • Моите родители купиха Jericho Settlers Farm през 1960 година. Те не бяха фермери, затова дадоха земята под аренда на друга ферма, която се занимаваше с производство на мляко. Но през 1980 г. тя банкрутира. След това никой не търсеше нашата ферма и нямаше на кого да я дадем под аренда. Понякога давахме земята за сенокос. Ето защо реших сама да се заема със земята. Сега работите ни вървят добре – за различни дейности сме наели 15-ина работници, 8 от които живеят тук. Местната банка ни даде заем и ние заедно с други фермери построихме парници. Ще допълня, че преди две години съвместно с колеги построихме нов краварник.

Връзката с купувачите – по електронен път

Информацията за продуктите, които фермата предлага за продажба, достига до потребителите много просто и удобно – разкрива Криста. „Два пъти седмично ние изпращаме по електронната поща на купувачите списък с продуктите, обикновено към десетина позиции зеленчуци, и те избират онова, което им е необходимо. Ако купувачите са избрали примерно моркови, изпращаме им пакет най-малко от 12 кг. Броят на постоянните ни купувачи варира между 100 – 150, но продукцията на фермата, както вече споменах, се предлага също на около 40 ресторанта и магазини. Основните потребители на нашите храни са семейства с малки деца, които се стремят към здравословна храна. Родителите често идват тук с децата си, които могат да си играят между цветята и тревите, да влязат в оранжериите, да видят как растат доматите и краставиците…“

Садене на чесън onion

Получаването на статут био е стриктна и дълга процедура в САЩ

  • Интересно е през какви процедури е преминало фамилното стопанство Jericho Settlers Farm, за да получи статут на органична или био? Завесата открехва Криста Аликзандър:

  • „Специалисти от сертифициращата организация в продължение на три години изучаваха нашата система за производство на продукцията – пояснява стопанката. – Вземаха редовно почва за анализ, следяха каква технология прилагаме. Важно е, да не използваме химически средства за защита на растенията, както и друга химия. Когато всички тези анализи минаха успешно, ние попълнихме заявление и платихме такса от 2 хиляди долара, която сега плащаме ежегодно. Всяка година при нас идва одитор, който проверява нашите полета, понякога взема проба от почвата, проверява какви биопестициди ползваме, анализира технологиите ни, проверява дори нашето счетоводство. Ние сме длъжни да поддържаме идеална документация, какви торове и пестициди ползваме и да записваме още много различни позиции. Това е една доста дебела книга, чието попълване изисква не малко време. Държавата субсидира таксите на органичните ферми с 50 процента, така че нашата ферма плаща само 1000 долара годишно“ – уточнява Криста.

Но и тук, както при много други неща, има недомислия. Така например, ако фермата произвежда царевица за етанол, тя ще получи субсидия, но ако отглежда царевица за продажба като органична култура, субсидия няма да има. „Ние , биофермерите, не сме многобройни – въздъхва Криста, нямаме ресурси като търговските мрежи, за да лобираме за своите интереси. Поради това и подкрепата за нас е по-малка…“

3 Crew Nov2018

През юни т.г. цената на едро на доматите от органичната ферма е била 8 долара за килограм, а на дребно – 12 долара. Но това е само в периода на ранното отглеждане на зеленчуците, който приключва в края на юли. А когато дойде основният сезон, цените на килограм домати спада на 6 долара на килограм и по 8 на дребно.

В парниците прилагат капковото напояване. Един път през сезона вземат проби от почвата, за да се определи наличието на основните хранителни елементи. Но най-вече се доверяват на методите на листната диагностика: по листата определят дефицита на едни или други хранителни вещества. Според резултатите подхранват растенията с необходимите макро- или микроелементи. Тъй като фермата произвежда биохрани и е изключила химията от своето производство, в оранжериите се пускат различни насекоми, които унищожават листните въшки и другите вредители. Понякога по доматите се появява колорадски бръмбар – за борбата с него се използва биопестицид, създаден на бактериална основа.

Трудови делници

Всяка сутрин стопанката на фермата става в 5,30 ч и си ляга между 22 часа и полунощ в зависимост от натовареността. Осен работа на полето и в парниците, Криста води счетоводството, изготвя разчетите, проявява се и като кадровичка, като подбира персонала, води документацията.

Семейството има две деца – синът Ейса е на 14 години, дъщеричката Хейзъл на 10. „Старая се да ги приучвам на труд и им заплащам, когато свършат някоя задача – казва майката, но не скрива, че децата й по-често се застояват пред компютъра, отколкото на полето.

Във фермата са инсталирани слънчеви батерии, които се настройват под различни ъгли в зависимост от падането на слънчевите лъчи и осигуряват електроенергията в сградите.

Така протичат делниците на едно обикновено фермерско семейство във Върмонт – ясно е, че в основата на процъфтяването на фамилното стопанство е тежкият ежедневен, дори ежечасов труд. Защото за Криста и Марк Аликзандър фермерството е начин на живот, способ за достойно съществуване – обезпечаване на екологично чисти и пресни продукти за населението, стриктно спазване на норми и правила, без да поставят на първо място въпроса дали ще бъдат, или не субсидирани от държавата за направените разходи и труд.

Публикувана в Агроновини

„Страната ни се утвърди като лидер в производството на лавандулово масло в света. Около 80-85 % от произведеното масло намира добър международен прием, както в страните от ЕС, така и в трети страни. Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите доц. д-р Янко Иванов по време на конференция на почетните консули на Република България, която се проведе в София. Той допълни, че вътреобщностните доставки на българско лавандулово масло за Франция за поредна година са с най-голямо количествено и стойностно изражение. През 2018 г. на френския пазар са реализирани почти 50% от целия експорт от този продукт. 
Заместник-министърът на земеделието подчерта, че България предоставя огромни възможности и потенциал за отглеждане на био зеленчуци и плодове с уникален вкус. Той посочи, че през 2018 г. стойността на експортираната продукция от зърнено-житни култури превишава 1 млрд. щ. д. и формира 25 % от общия износ на земеделски продукти от България.

„Сектор „Мляко и млечни продукти“ заема водещо място в селското стопанство на България и неговият принос към икономиката е от съществено значение. От произведените български сирена се изнася средно около 1/3 от годишното производство. Износът на сирена и извара в стойностно изражение през 2018 г. достига над 96 млн. щатски долара с обем от 23 232 тона. Основни експортни дестинации са страните от ЕС - Гърция, Румъния, Германия. В трети страни добър прием българското сирене намира в САЩ, Ливан, Австралия и Ирак“, каза още той. 
Доц. Иванов посочи, че политиката на Министерство на земеделието, храните и горите е експортно ориентирана и насочена към развитие на стокообмена със страни както от Европейския съюз, така и с трети страни. Той отбеляза, че страната ни е със стабилни макроикономически показатели. По думите му, сред основните двигатели на растежа е именно аграрният сектор. Зам.-министърът допълни, че почетните консули могат да допринесат за пълноценна подкрепа на българския селскостопански бизнес.

Публикувана в Агроновини

С един месец се удължават сроковете за издаване и съответно за предоставяне на сертификатите за биологично производство във връзка с прилагане на .мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. Срокът за издаване на сертификатите от страна на контролиращите лица става до 30 октомври вместо досега предвиденото – до 30 септември. Съответно срокът за предоставяне на документа на Държавен фонд „Земеделие“- Разплащателна агенция се удължава от 30 октомври на 30 ноември.

Измененията са направени в Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., и са публикувани днес в брой 76 от 27.9.2019 г.на Държавен вестник.

Целта на промяната в наредбата е да се даде възможност за по-голяма прецизност при изпълнение изискванията за предоставяне на писмени доказателства от страна на кандидатите по мярка 11 „Биологично земеделие“.

От дирекция „Развитие на селските райони” припомнят, че всички кандидати по мярката, чийто многогодишен ангажимент изтича в края на 2019 г., са задължени да предоставят на ДФЗ–РА най-малко веднъж такъв сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство.

Документите трябва да удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура в годината на издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е поет ангажиментът.

Публикувана в Новини на часа

На 21 и 22 септември в Хисаря отново ще се проведе „БиоТрапеза” – изложение за производители на био, еко и натурални продукти, храни и козметика.

Събитието се организира за втора поредна година от Читалище „Иван Вазов-1904” с финансовата подкрепа на Община Хисаря и местния бизнес. Изложението представя натуралната и здравословна храна, с която се слави района. Хисаря е чиста и зелена община с хубави овощни градини, лозя, производители на био-зеленчуци, гъби, мед, екологични мандри и лечебни минерални извори. Тазгодишната „БиоТрапеза” отново ще предложи био-зеленчуци и сезонни плодове, вкусни месни и млечни продукти, натурални десерти, мед и био-вина.

За развлечението на посетителите е организирана съпътстваща програма с концерти, забавления за децата и томбола. Акценти в програмата са изложбата-базар на читалищата от общината „Обредни хлябове от хисарския край” и Кулинарното шоу „От фермата – на трапезата”, в което готвачи от местните ресторанти приготвят ястия с продукти от изложението. Тази година в кулинарното шоу ще се включат и децата от детска градина „Дъга” и паралелката по готварство на СУ „Хр.Смирненски”.

В началото на годината изложение „БиоТрапеза” спечели и голямата награда – златна статуетка „АГОРА” в конкурса за успешни читалищни инициативи. Читалище „Иван Вазов” – Хисаря получи признанието за добрата организация на изложението и успешното партньорство с местния бизнес и доброволческите организиции.

 

Публикувана в Новини на часа

ДФ „Земеделие“ преведе близо 34,5 млн. лв. (34 498 247 лв.) по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. Плащане получиха 2 582 земеделски стопани с одобрени заявления по направление „Биологично растениевъдство“ за Кампания 2018.

Ставките, по които се извършва оторизацията на субсидиите, са регламентирани в Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. Подпомагането по мярката е във вид на годишно компенсаторно плащане за земеделски стопани, които доброволно извършват биологични дейности. 75% от средствата се осигуряват от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), а останалите 25% - от националния бюджет.

Информираме стопаните, които имат в едно заявление комбинация от „Биологично растениевъдство“, „Биологично животновъдство“ или „Биологично пчеларство“, че ще получат наведнъж пълния размер на субсидиите си след приключване на административните проверки по всички направления, за които са кандидатствали.

Публикувана в Бизнес

В днешния брой на „Държавен вестник“ са обнародвани трите наредби за прилагане на мерките 10 „Агроекология и климат“, 11 „Биологично производство“ и 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“, които ще се прилагат през 2019 година.

Според тях годишният размер на плащанията за преминаване към биологично земеделие (периода на преход) за полските и фуражни култури при площите, заявени до 1 януари 2018 г., ще бъдат 284 евро/ха, а за площи, заявени след тази дата - 282 евро/ха.

Промяна има и при плащанията за сертифицираните биофермери. През 2019 г. плащанията за полски култури, включително фуражни, които са заявени до 1.01.2018 г.; ще бъдат 168 евро/ха. А за заявените след тази дата ще се превеждат по 166 евро/х.

При прехвърляне на стопанство, подпомагано по реда на тази наредба, приобретателят може да продължи извършването на дейностите до края на петгодишния период, когато  е регистриран в ИСАК, отговаря на изискванията за подпомагане за съответното направление и е „преминал агроекологично или биологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност по мярка 1 „Трансфер на знания и действия по осведомяване“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с минимална продължителност 3 дни или е доказал наличието на опит в извършването на дейността преди датата на одобрение на декларацията за прехвърляне на стопанството, в случай че прехвърлянето е извършено след втората година от поетото агроекологично задължение.

Прехвърлителят и приобретателят подават пред областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ (ОД на ДФЗ) по регистрация на прехвърлителя съвместна декларация по образец, одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ – РА, за прехвърляне на стопанството, по реда на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 5 от 2009 г. и в срока по чл. 14, ал. 9 от същата наредба.“

За кампания 2019 вече няма да се прилагат и разпоредбите на член 17, ал. 4, 5 и 6. Според алинея 4 „при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление по ал. 1 с до 20 на сто от първоначалния размер, но с не повече от 10 хектара, подпомаганите лица не поемат ново задължение, а разширяват ангажиментите си с новите площи за оставащия период, при условие че новите площи отговарят на изискванията на тази наредба, в случай че са изпълнени условията на ал. 1 и 2.

Отпада и алинея 5, която гласеше, че „при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление по ал. 1 с над 20 на сто от първоначалния размер или с повече от 10 хектара се поема ново задължение за петгодишен период за всички подпомагани площи и те подлежат на одобряване по реда на глава четвърта от наредбата, в случай че са изпълнени условията на ал. 1 и 2.

От тази година няма да се прилага и алинея 6, според която, „когато подпомаганите лица са поели ново задължение по ал. 5, петгодишният период започва да тече от началото на годината на одобряване на новите площи“.

Ето и промените в наредбата за прилагане на мярка 11 за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“, обнародвани в „Държавен вестник“. Размерът на годишното агроекологично плащане за прилагане на агроекологичните дейности по направление "Поддържане на местообитанията на Царски орел и Египетски лешояд в обработваеми земи с орнитологично значение" за превръщане на обработваемите земи, които са местообитания на двете редки птици в постоянно затревени площи досегашната ставка „до 278 евро/ха“ се заличава и се създават две нови:

„а) до 278 евро/ха – за площи, заявени до 1.01.2018 г.;

б) 247 евро/ха – за площи, заявени след 1.01.2018 г.;“.

Разделение се правят и за ставките, изплащани по точка 4 за контрол на почвената ерозия. Вместо досегашната ставка до 315 евро/ха за превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи, се въвеждат две нови ставки:

а) до 315 евро/ха – за площи, заявени до 1.01.2018 г.;

б) 266 евро/ха – за площи, заявени след 1.01.2018 г.;“

По отношение на противоерозионните мероприятия в обработваеми земи след ставката „до 40 евро/ха“ се добавя „за площи, заявени до 1.01.2018 г., и 36 евро/ха – за площи, заявени след 1.01.2018 г.

По направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство", подпомагането за полски култури се променя по следния начин – вместо обща ставка от 223,95 евро/ха“, през 2019 г. ще са дават до 223,95 евро/ха – за площи, заявени до 1.01.2018 г. и 221, 39 евро/ха – за площи, заявени след 1.01.2018 г..

В днешния брой на „Държавен вестник“ са обнародвани и промени в наредба 6 за прилагане на мярка 13 за „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“. Според тях в кампания 2019 компенсационното плащане на хектар допустима площ по подмярка 13.2 „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“ е в размер на левовата равностойност на 30 евро.

В чл. 5, ал. 3, което регламентира критериите за подпомагане по тази наредба, се включва допълнение, според което „при изчисляване на подпомагането след 1.01.2018 г. за обработваеми земи във всички зони се приспада средна фиксирана сума от 2 евро/ха.“

Публикувана в Бизнес
Преди 12 години семейство Щайнер от Орвил, Охайо, решило да премине от отглеждането на цалевица и соя към биологично земеделие. Тогава те разбрали, че предстоящите задачи изискват съвършено нова техника. Никакви дрони. Никакви климатици. Само базов трактор с различен инвентар и променяща се колея, за да има възможност за обработването на различни култури с различни междуредия.
През последните десетина години откакто селското стопанство е станало монокултурно, земеделската техника е последвала неговия пример, превръщайки се в специализирани компютри на колела. Но те не са подходящи за по-устойчиви цели. Но семейство Щайнер, което произвежда оборудване за земеделието от 1974 г., успява да намери уникално решение на този проблем. "Свикнали сме да работим с малки партиди, а не с огромно количество техника, обяснява Лидъл Щайнер. За големите корпорации не е изгодно да произвеждат техника за производители като нас".
В САЩ обичат старите трактори
"Прекарахме много време с биологични производители от цяла Америка и разбрахме, че те обичат да работят с  Model Gs, казва Лидъл. Това е много стар трактор, произвеждан от компания Allis-Chalmers Manufacturing от 1948 до 1955 г. И тогава си помислихме - може би трябва да върнем този модел в 21-и век". Биологичните производители имат нужда от трактор, който могат да ремонтират самостоятелно. За предпочитане е да се движи бавно. Наистина бавно. "Тогава си помислихме - ще направим нещо, което може да се движи с половин километър в час", казва Лидъл. 
През октомври 2017 г. семейство Щайнер пуска на пазара собствена марка -  Tilmor. Това е линия инвентар, съвместим с  Model Gs.  Но истинската им страс е обновената версия на самия трактор. Те искат и се надяват да го презентират на пазара още през 2019 г.
Публикувана в Агротехника

Конкуренцията между сертифициращите организации е огромна. Получават се неприятни изкривявания, заяви Албена Симеонова, председател на Българска асоциация „Биопродукти“

-Г-жо Симеонова, коя е причината за кризата в сектор биопроизводство и може ли асоциация „Биопродукти“ да съдейства за промени в законодателството?

  • Конкуренцията между сертифициращите организации е огромна. Получават се неприятни изкривявания. Учудващо много биологични пчелари има от Плевенско, Свищовско, Великотърновско, нещо, от което колегите страдат. В Министерството на земеделието, храните и горите вече има дирекция, която се занимава с биологичното производство и работна група по проблемите в сектора. Нашата асоциация участва в Комитета по наблюдение, но нямаме право на глас, защото по решение на Министерския съвет, сме регистрирани в частна полза. За съжаление правилата са такива и ще е изключително трудно да ги променим. Опитваме се заедно с фондация „Биоселена“ и други неправителствени организации да влияем при определяне на нормативната уредба, но хората, които решават съдбата на земеделието в България, не само биологичното, са консултанти и представители на различните министерства. Аз съм малък зърнопроизводител и тази година потърсих да се обединя с някой, за да продам пшеницата си. Оказа се, че съседите ми „биопроизводители“ нямат нито едно зърно биопшеница, биослънчоглед, за кориандър, да не говорим. Опитах с нахут, но това ми създаде още по-големи неприятности. Не може да отглеждаш 10 хил. дка биологична пшеница без нито едно зърно, както и хиляди декари биологични орехи без никаква продукция. Това не бива да се допуска.

  • Основен проблем пред реалните биофермери е пазарът на продукцията им. Какво прави браншовата организация за скъсяване на веригата производител - краен клиент?

  • Голяма част от българските биопродукти се изнасят в чужбина. На Зелена седмица в Берлин успяхме да договорим среща между наши представители и шестте най-големи немски търговски вериги. Тя ще се проведе в края на април или началото на май тази година в българското посолство и ще премине под егидата на министъра на външните работи  Екатерина Захариева. Оказва се, че най-големият купувач на биопродукти в Европейския съюз е Германия. На изложението в Швеция ни питаха непрекъснато: Продавате ли в Германия? Не поискаха директни продажби от нас, защото купували само от Германия. Вероятно става дума за проверките и контролът, на който имат доверие. Нашата асоциация се включи в проект, наречен „Отиди, вземи и хапни биологично“, финансиран директно от ЕК. Ние посетихме няколко изложения в Швеция, Дания, Германия и Австрия. В момента кандидатстваме за подобни участия на изложения в САЩ, Норвегия и Швейцария, като шансът да се класираме в такъв проект е доста малък. Ще направим всичко възможно да довършим вече започнатият проект. Там вече имаме реализирани не лоши продажби.

  • Докъде стигнахте с узаконяването на фермерския пазар пред сградата на агроминистерството?

  • Там нещата са в застой заради факта, че сградата на земеделското министерството е обявена за паметник на културата. Но благодарение на усилията на фондация „Биоселена“ и асоциация „Биопродукти“ всяка сряда там се провежда фермерски пазар. Мога да кажа, че най-после фермерският пазар придоби истински фасон. На него реално се срещат производители и потребители. Скъсява се веригата на доставки и се избягва факторът прекупвач.

- Докъде стигнахте в борбата за включване на биопродукти в детските храни?

  • Няма да престана да повтарям, че в останалите страни на ЕС детските храни и менютата в здравните заведения, включват над 20% биологични продукти. В България нито една институция не желае да ни помогне. Засега единствено от МЗХГ и от Комисията по здравеопазване в парламента се ангажират донякъде с проблема. Ние настояваме минимум 5% от храните в тези заведения да са с български биопродукти.

  • В момента тече европредседателството на България. Успяхте ли да включите наши биопродукти в трапезата на евродепутатите?

  • Проведохме няколко разговора с министър Лиляна Павлова. Всеки ден има кетъринг, за който се провежда търг и там се търсят най-ниските цени на храните. Затова повечето продукти са от Македония, дори от Египет има сертифицирани биопродукти, но не приемат Българската асоциация „Биопродукти“ да направи един или два от кетърингите.

  • Но както знаете, огромни са оплакванията и на обикновените потребители от високите цени в биомагазините. На практика за болшинството българи те са непосилни.

  • Това са предимно вносни продукти и факторът транспорт ги натоварва. При това прекупвачът много трудно се вписва в понятието „честна търговия“ и допълнително надува цената.

- Каква е визията Ви за развитието на биопроизводството у нас през следващия период на Общата селскостопанска политика?

  • По този въпрос може много да говорим. От Европейската комисия предлагат да има обща рамка за агроекология и климат, и всяка държава сама да решава какви мерки да прилага. Ние се обръщаме към ЕК: Моля ви, недейте! Не разрешавайте на България, Румъния и Гърция да правят такива неща, защото веднага ще измислят сеитбообороти, гъски и съответните министерства на околната среда ще отчетат екологизация … и ето къде отиват парите. Те определено не отиват при реалните биопроизводители. А колкото до бъдещето – аз съм убедена, че то принадлежи на биопроизводството. За да го популяризираме ние правим полеви демонстрации, където показваме устойчиви биосортове. Работим съвместно с научните институти към Селскостопанската академия, а студенти в аграрните специалности на университетите идват на работа в биофермите като практиканти. Нашата асоциация, съвместно с Аграрния университет в Пловдив и земеделското министерство, през март месец ще организираме конференция за посевния и посадъчен материал във връзка с новия регламент за биологично производство. Основен партньор е Селскостопанската академия и всички нейни институти ще участват на форума.

Публикувана в Бизнес

Поредната нулева година по мярката за биологично земеделие не съвпада с декларирания от управляващите приоритет на сектора. Това е сериозен удар върху нас и ще обезсърчи множество български производители, заяви Веселина Ралчева, член на УС на Българска асоциация „Биопродукти“

  • Г-жо Ралчева, Вие изнесохте потресаващи данни за разпределението на парите за биоземеделие досега. Какво очаквате да се случи през следващия програмен период на Общата селскостопанска политика на ЕС?

  • Ако не започнем да си говорим за проблемите, ще се случи същото. Сигурна съм, че вече се мислят мерки и схеми, с които източването на парите да продължи. Сега е моментът да си направим анализите и да започнем дебата за бъдещата селскостопанска политика. Разбира се, ние няма да се откажем от усилията да се открият някакви пари и за този програмен период. Но при сегашните условия средствата ще продължат да изтичат. А не може да се прекратят поети вече ангажименти.

  • За какво ще настоява вашата браншова организация относно подпомагането в сектора на биоземеделието?

  • По отношение на субсидиите ще настояваме за осигуряване на постоянна, справедлива и ефективна подкрепа на биопроизводителите, т.е. да има достатъчно финансов ресурс, разпределен равномерно през целия програмен период, за да се избегне възможността ресурсът да се изчерпи още в първата година. Подкрепата трябва да се насочи към реалните биофермери, но трябва да се мисли и за справедливо разпределение на средствата при недостиг на финансовия ресурс.

  • Какви са възможните варианти за постигане на тези цели?

  • Единият от тях е въвеждане на ограничение на площите, на бройките животни, на пчелните семейства, за които може да се получава подпомагане. Вторият възможен вариант е преизчисляване на ставките като се създадат много повече групи култури и се прецизират изчисленията. Необходимо е да се въведат критерии за оценка на заявленията за подпомагане в случай на недостиг на финансов ресурс, както и обвързване на помощта с производство.

  • Откъде идва дисбалансът в субсидирането на биосектора сега?

  • Идва от това, че имаме само 5-6 групи култури, които се подпомагат. Давам пример: ябълките и орехите получават една и съща ставка. Или пък чушките и тиквите – също. Това кара стопанствата да се насочват към тези производства във всяка една група култури, при които с много по-малко разходи се получават много по-големи субсидии. Дори може да не си прибереш продукцията от полето и да не продаваш. Така се получават субсидии без реално биопроизводство. Би могло вътре в групите култури да се направят много по-прецизни изчисления. В крайна сметка винаги трябва да сме готови финансовият ресурс да не стигне, независимо колко е голям. Ще трябва да се помисли и за критерии за оценка на заявленията, така както е в мерките по Програмата за развитие на селските райони в други сектори. Може да се говори за обвързване на помощта с продажбите на биопродукция. Сега е моментът да говорим за тези неща и да анализираме досегашните практики.

  • Въпреки сегашните трудности, които срещат реалните биопрозводители, в кои сектори очаквате бум на био-то през следващите години?

  • Надявам се да се увеличи биологичното животновъдство и биосертифицираните животновъдни ферми, защото тъкмо там е симбиозата между всички отрасли на селското стопанство. Другото е укрепването на доверието към българските биопродукти чрез промоция и реклама. Разширяване на пазарите за българските производители, търсене на партньори в чужбина, изграждане и сертифициране на нови линии за преработка на биологична продукция. Надявам се, че Българска асоциация „Биопродукти“ ще се разраства и ще приобщи максимален брой биопроизводители. Винаги съм вярвала, че сдружаването е пътят за решаване на проблемите на биофермерите за успешен маркетинг и реализация на продукцията им. Би било добре и държавните органи да оценят многобройните ползи от развитието на биологичното земеделие в България. Но обявяването на поредна нулева година по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. не съвпада с декларираното от управляващите приоритизиране на сектора. Това е сериозен удар върху нас и ще обезсърчи множество български производители.

Публикувана в Бизнес

През 2016 г. площите с биологично земеделие в Европа достигнаха 12 млн. хектара, което е 6,7% от цялата земя със селскостопанско предназначение. От 2012 г. площите с биологично земеделие са се увеличили с близо 2 млн. хектара.
По данни на Евростат - статистическа служба на ЕС, се регистрира увеличение на броя на земеделските стопани, които се занимават с отглеждането на биологични продукти. В края на 2016 г. броят им е достигнал 295 600 души.
Най-големите производители на биологична продукция са Испания, Италия, Франция и Германия.
Екологизирането на селскостопанските дейности в Европа върви неравномерно. Най-висок процент земеделски производители, отглеждащи биологични продукти са регистрирани в Австрия - 21%, следвани от Швеция (18%), Естония (18%) и Италия (14%).
Органичното селско стопанство е най-слабо застъпено в Малта (0,2%), Румъния (1,7%), Ирландия (1,7%) и Великобритания (2,8%).

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта