ДФ „Земеделие“ призовава всички кандидати по схемите и мерките на директните плащания, и най-вече бенефициентите по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 да се регистрират в Системата за електронни услуги (СЕУ) на ДФ „Земеделие“. Там всеки може да получи своевременна справка по всички въпроси, свързани с възникнали казуси и с поети ангажименти.

Припомняме, че преди дни 3 177 биопроизводители получиха над 35,6 млн. лв. (35 638 797 лв.) за Кампания 2019 по мярка 11. На близо 400 кандидати обаче, субсидията бе редуцирана поради открити несъответствия между декларираните данни и въведената информация от контролиращите лица в био регистъра на МЗХГ.

От горепосочените биопроизводители над 200 останаха без преведени средства, защото не спазиха основния си ангажимент - до 30 октомври на петата година от ангажимента си да представят писмени доказателства за произведената от тях продукция или сертификат. Обръщаме внимание, че ДФЗ проведе множество срещи със сертифициращите фирми и представители на биологичните асоциации, инициира удължаване на срока в наредбата за издаване и предоставяне на биологичните сертификати и изпрати напомнителни писма на всички кандидати.

ДФ „Земеделие“ приканва биопроизводителите, които не са получили субсидии за Кампания 2019 г., да влязат в контакт с контролиращите лица, да проверят заредените данни в био регистъра и при необходимост да ги коригират. След последващи проверки за наличие на липсващите данни в био регистъра, ДФЗ ще прекалкулира и оторизира субсидиите на изрядните кандидати.

Припомняме, че СЕУ е достъпна след индивидуална регистрация. Ако кандидатът няма създаден профил, е необходимо да подаде заявка за регистрация на потребител, след което да се яви в Областна дирекция на ДФЗ – РА за да се идентифицира и достъпът му да бъде активиран.

До момента в СЕУ са регистрирани 19 792 земеделски стопани, от които 8 271 са станали потребители от началото на 2020 г. По време на активния период за очертаване на площите за Кампания 2020 ежедневно постъпваха около 100 запитвания на ден, на които експертите от директните плащания или от звено ИСАК, отговаряха своевременно - в зависимост от естеството на запитването.

При влизане в СЕУ кандидатите на ДФЗ могат да се запознаят с разработените помощни указания: „Ръководство за работа“ и „Видео ръководство за работа“. Те са поместени в основното меню на сайта „Обратна връзка и помощ“, където се намира и подменюто „Въпроси и мнения“.

Актуална информация по мярка 11 "Биологично земеделие" може да бъде получена и на горещия телефон - 02/81 87 203.

Публикувана в Агроновини

ДФ „Земеделие“ преведе над 35,6 млн. лв. (35 638 797 лв.) по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. Най-очакваните плащания постъпиха по сметките на 3 177 земеделски стопани с одобрени заявления по направление „Биологично растениевъдство“, „Биологично животновъдство“ и „Биологично пчеларство“ за Кампания 2019. Плащането е направено в рамките на обявения в началото на тази година индикативен график за директните плащания.

    В направление „Биологично растениевъдство“ субсидии получиха 2 398 стопани, които си разпределят над 29 млн. лв. (29 219 887 лв.). Фермерите, които отглеждат стадата си по биологичен начин са 41. По банковите им сметки са наредени общо 174 870 лв. Финансова подкрепа от над 6 млн. лв. (6 244 040 лв.) е преведена на 813 биологични пчелари.

  Ставките, по които се извършва оторизацията на субсидиите, са регламентирани в Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г.

   Подпомагането по мярката е във вид на годишно компенсаторно плащане за земеделски стопани, които доброволно извършват биологични дейности. 75% от средствата се осигуряват от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), а останалите 25% - от националния бюджет.

   Тази година Разплащателната агенция за първи път превежда субсидиите по мярка 11 по изградения нов Регистър на биопроизводителите. В отговор на изискванията на регламентите на ЕС, страната ни трябваше да създаде възможно най-пълна база данни за дейността на всички оператори, които извършват биологично производство у нас. Бенефициентите, чиито данни не са въведени в Регистър на биопроизводителите, нямат оторизирани средства за Кампания 2019 г.

Публикувана в Бизнес
Вторник, 19 Май 2020 01:46

Писма до никъде

Тъжно му става на човек, като гледа как са се юрнали българските фермери писма да пишат. Кой ще ги чете е друг въпрос.

21 браншови организации искат намаляване на ДДС за храните – на 3 до 5%. Няма да стане. Аграрният бизнес, в сравнение с други сектори, ползва огромни данъчни облекчения. Осигурителният праг за регистрираните земеделски производители е обидно нисък - 420 лева, а за едно самоосигуряващо се лице е 610 лева. Всяка година в българското земеделие влизат 1 млрд. лева. Това, че някой източва част от тези пари е друг въпрос. Но мегдан да се искат още привилегии трудно ще се намери.

Младите фермери имат визия за справяне с кризата. Чудесно. В техните ръце е бъдещето на стопанския сектор. Защо обаче рядко се чува гласът им? И защо дори и сред тях вече има битка за представителност? Ударите под кръста са видни за всички. Никак не са красиви.

Истинските млади фермери смело скачат в капана на проектите по ПРСР. Докато вземат мизерните 50 или 30 хиляди лева, вече са се набутали с кредити и триста пъти се проклинат, че са се хванали на тази въдица. Тарикатите пък си прибират парите, купуват си лъскав джип и оставят мама и тате да изпълняват бизнес-плана по проекта.

Онзи симпатичен градинар Красимир Кумчев изживя своите 5 минути слава в Министерския съвет. Сега зеленчукарите ругаят министерството и питат защо не се изпълнява планът „Кумчев“? Защото никой не е слушал внимателно.

Министър Десислава Танева многократно и ясно заяви, че компенсации ще има само за онези, които имат 20% спад в доходите в сравнение с миналата година. Документирано с фактури.

Биопроизводителите луди станаха с тазгодишната Кампания по директните плащания. На всичкото отгоре кой да ги защити – скоро взеха главата на ресорния им министър Чавдар Маринов. Биопроизводителите обаче са интелигенти и възпитани хора. Благодарни са, че в 6 без 10 от МЗХГ ги чуха и удължиха кампанията с 5 дни. Не е ли ужасно тъжно да си принуден да бъдеш благодарен от безсилие?

Овцевъдите и козевъдите си траят. Ритаха срещу подкрепата за кланиците, но после се оказа, че стоката е разпродадена. Отново предимно на черно и то на добра цена. За това, че на места е имало дефицит на българско агнешко, карай да върви. Ами толкова си можем – по едно агне за Великден връзваме. Другото е статистика. То пък кой ли й вярва?

Говедовъдството крета и умува. Сектор „Мляко“ както винаги е на кръстопът, „Месо“-то още бистри политиката на основополагащите правила. Междувременно, всички пресмятат субсидиите. Нищо, че се пишат пазарно мислещи.

Зърнопроизводителите мълчаливо стискат зъби и се молят само за едно – за дъжд. Свикнали са всички да си играят политическата игра на техен гръб. Свикнали са да бъдат трън в очите. Страната без хляб няма да остане, но десетки малки зърнопроизводители тази година може и да ударят кепенците на своя бизнес.

Зад всяка фалирала ферма обаче стоят човешки съдби. Планове, надежди, мечти за по-добър живот.

Къде ги бъркаме нещата, пусто да остане? Защо никой не чете онези дълги и пълни с умни предложения писма? Може би никой не вярва на написаното в тях. А самите автори на писмата вярват ли си?

Златна пшеница, рози, вино, мед, бяло саламурено сирене, чисти биологични продукти – каква прекрасна земеделска визитка на България става от всичко това! Ако обаче браншовете бяха единни и под една шапка – Национална земеделска камара, например.

Когато едно писмо е подписано от национално представителна браншова организация и то само от една - с цялата и категорична тежест на всички сектори, които съставляват аграрния бизнес в България, писмото има шанс да бъде прочетено от властта.

А днес браншовите земеделски организации пишат ли, пишат писма, които никой не чете. Защото това са писма до никъде.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО

От името на българските биоземеделци, Българска Асоциация Биопродукти изказва благодарност на министър Танева за решението да удължи кампанията за подаване на заявления за стопанската 2019-2020 година до 20.05.2020 г., с което биофермерите, неуспели да приключат своите заявления в рамките на последната седмица, няма да търпят санкции за закъснение.

Бихме искали също да изкажем благодарност на заместник министър Вергиния Кръстева, на целия екип от експерти във МЗХГ и ДФЗ, които оказваха съдействие за решаване на казуси и затруднения на биоземеделци при подаването на заявления по 12 часа на ден, както и на хилядите служители в земеделски служби, които работиха без почивни дни, с удължено работно време, за да може да се състои кампанията по подаване на заявления в извънредната ситуация, в която се намираме.

Надяваме се сътрудничеството да продължи и в следващите три седмици, в които ще могат да се правят корекции и да се добавя мярка 11 „Биологично земеделие“ към заявленията, които показваха грешки и бяха своевременно затворени, за да се спази крайния срок.

Усилията на Българска Асоциация Биопродукти са насочени към целта всички биологични фермери, които отговарят на условията за получаване на компенсаторни плащания по мярка 11, да могат да заявят био площите, животните и пчелните си семейства, за да може осигурените допълнителни 40 млн. евро за биоземеделие да постигнат целите си – справедливо разпределение между всички биосертифицирани фермери.

Надяваме се в края на кампанията, с общите ни усилия с МЗХГ, да постигнем тази цел и да няма биоземеделци, които да се чувстват огорчени и излъгани, независимо дали са членове на нашата асоциация.

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ БИОПРОДУКТИ 

Публикувана в Агроновини
Сряда, 13 Май 2020 12:18

Подкрепа на глинени крака

Държавата лъже, че помага, фермерите лъжат, че работят на светло

Действия на пожар, подкрепа на глинени крака, популистки и неработещи решения – такъв е коментарът на производители и браншовици за мерките, които предприема земеделското министерство в кризата, причинена от Covid– 19.

„Категоричен съм, че 1 млн. лева стимул за преработвателите на череши са капка в морето. Кой ще тръгне да се разправя с една камара бумащина, за да получи мизерните 30 лева на тон“, казва производителият на биологични череши Слави Трифонов, председател на Националната биоасоциация. Пазарът тази година ще бъде труден, признава той. Всеки продължава да разчита на изградени вече търговски канали и контакти, но в ситуация на пандемия те изобщо не са сигурни. „Защо наляха 5 млн. лева в търговските вериги, след като е ясно, че малките производители няма как да стигнат до тях, защото не могат да покрият изискванията? Защо не беше взето едно далеч по-прагматично решение – ако наистина имаше воля да се помогне на малките фермери, търговските вериги можеха да отделят пространство, на което локалните производители директно да предлагат стоката си. Вместо това, те ни предложиха да продаваме на паркингите. Унизително е“, коментира Трифонов. Според него работещото решение са фермерските пазари, но в много от градовете те бяха временно забранени, а да бъдат разкрити нови такива в сегашната ситуация е нереално. „Местният, локалният пазар е мястото, където малките стопани трябва да предлагат своята продукция. Комуникацията обаче с местните власти по принцип върви трудно, какво остава при сегашната ситуация“, признава председателят на Националната биоасоциация.

Сектор „Биологично производство“ се бори и с друга криза – дните до крайния срок за подаване на заявления за подпомагане по мярка 11 изтичат неумолимо, фермерите са в паника, защото се съмняват, че ще успеят да се очертаят навреме. „Ще се очертаят, но системата е пълна с грешки и почти при всеки се явяват между 40 и 60 процента площи, които не са вкарани в системата“, обяснява Трифонов. Това означава намаляване на парите по мярката и изобщо поставя под съмнение дали стопаните ще ги получат. Между Българска асоциация „Биопродукти“ и МЗХГ върви усилена комуникация с писма, но до момента няма решение в полза на биопроизводителите. От аграрното министерство са убедени, че кампанията върви нормално и ще приключи в срок. От бранша настояват за неговото удължаване поне с 1 седмица, за да могат биопроизводителите да се справят с подаването на заявления. Казусът остава отворен.

„Защо се обявява подкрепа за черешите 1 месец преди началото на кампанията, а нищо не се говори за ягодите, които вече са в режим на плододаване?“, казва Антоанета Божинова, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. От браншовата организация са озадачени, че не са поканени да участват в разговорите, свързани с мерките за подкрепа в условията на извънредно положение.  Божинова напомня, че от условията на отпускането на въпросното подпомагане към преработвателите на череши ще зависи дали те ще се възползват от него. „Приветстваме всяка помощ, която се отпуска. Очакваме да получим яснота за правилата. Едва след това ще може да се направи преценка“, уточни тя.

 „На полето вече има български ягоди, но в търговската мрежа се предлагат гръцки“, казва Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните. Според него пазарна криза се очертава и при малините. „Българският производител има един основен проблем – не мисли пазарно и не планира. Всички се юрнаха да отглеждат едра череша или едра ягода за прясна консумация – заради тяхната по-висока цена. Какво обаче ще ги правят, ако не могат да ги реализират - заради очертаващия се труден износ и вътрешно свръхпроизводство?“, пита Петков. И признава, че браншовите организации са безсилни да въздействат върху производителите в тази посока. Което за пореден път поставя въпроса кой кого представлява в земеделския бранш и защо във всеки сектор за представителност претендират по няколко браншови организации?

„Сдружаването не е механичен сбор от няколко човека. Сдружаването се основава на доверие, на еднакви виждания за постигане на качество и на еднакви търговски цели. Не е толкова проста тази работа“, казва черешопроизводителят от Кюстендилско Даниел Постолов. Неговата овощна градина спира дъха със своята перфектност в поддържането. Тя обаче стои като самотен предупредителен знак, че в сектор „Плодове и зеленчуци“ все още властва стихийният индивидуализъм. Може би и затова сме на този хал. Държавата лъже, че помага, фермерите лъжат, че работят на светло, браншовиците са повече, отколкото е нужно. И подкрепата се оказва на глинени крака, защото всеки по веригата тегли чергата към себе си.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

- Г-н Кралев, оправдани ли са страховете на биопроизводителите, че заради грешките в биорегистъра, могат да останат без плащания?

- Няма такъв вариант. Данните за самите имоти, които са с ангажимент по мярка 11, бяха автоматично пренесени в новия биорегистър. Това са данни, които до момента са присъствали във фонд „Земеделие“ и в системата за идентификация на земеделските парцели и не би трябвало да има разминаване. Така че, който си е изпълнил ангажиментите по мярка 11, ще си получи парите.

- Софтуерен ли е проблемът с новия регистър?

- Не мисля. Контролиращите лица трябваше да въведат голям обем от данни в новия биорегистър – става дума за хиляди имоти и за хиляди животни. Затова се постарахме да осигурим автоматичен пренос на данни, но той няма как да покрие на 100% въвеждането. Със сигурност е имало нужда от корекции в данните и това е една от причините за забавянето.

- Имаше ли вариант да се даде повече време за въвеждането на данните в новия биорегистър?

- Законовият срок, в който могат да се извършват корекции в данните, въведени от контролиращото лице, е 10 дни. Така че за всеки оператор този срок се явява индивидуален. Задължението на биопрозиводителите беше да следят системата на регистъра и в момента, в който видят, че техните данни са качени, в рамките на 10 да се могат да сигнализират за корекции по тях, ако се налагат такива. Проблемът не е в срока, а в това дали данните в регистъра ще са пълни.

- От кого зависи това?

- От контролиращите лица. Затова и онези, които не са си свършили работата в срок, могат да бъдат санкционирани. Няма риск за биопроизводителите – те ще получат своите плащания по мярка 11. Ако са си изпълнили ангажиментите, разбира се. По отношение на онези, които тепърва ще кандидатстват, предприехме по-гъвкаво решение. От системата за идентификация на земеделските парцели бяха въведени в биорегистъра всички имоти по КВС и по кадастър /там, където вече има такъв/. Така всички, които имат някаква биологична сертификация, вече фигурират в регистъра. Предстои очертаване – кой и за какво иска да кандидатства по мярка 11. Има идея да бъде направен нов слой, който да фигурира на картата – слой „Биологични земи“. Но това е работа на следващ етап.

- От форума за биоземеделие, който се проведе в рамките на Агра, човек остава с впечатлението, че фермерите все още се затрудняват да четат и да прилагат нормативните уредби. Нужно ли е опростяване?

- По-просто от това няма накъде. Особено по отношение на наредбите. Европейските регламенти са сложна материя. И който се е захванал с биологично производство, трябва да е на доста високо ниво на познание. Това е най-интелектуалният вид земеделие.

- Но и тук се появиха схемаджиите и субсидажиите.

- Да, но бързо бяха разкрити.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

Хубава работа, ама българска. С пълна сила този характерен за народопсихологията ни израз може да се употреби за старта на новия биорегистър. Фалстарт отвсякъде и както обикновено – виновни няма.

Ресорният зам.-министър Чавдар Маринов и директорът на дирекция „Биологично производство“ в МЗХГ Слави Кралев свикаха нарочна пресконференция в последния момент, за да бият барабана – едва 40% от данните в новия биорегистър са коректно въведени. Още 30% щели да бъдат поправени до началото на кампанията, която започва от 1 март.

Оповестени бяха и глоби - на всички сертифициращи лица, които са подали непълна и неточна информация, ще бъдат наложени парични санкции в размер до 5 000 лв., съгласно закона. Ако се наложи, ще бъдат предприети мерки и за отнемане на лицензи.

Единствените, които нямало от какво да се притесняват, били самите биопроизводители – въпреки батака в новия биорегистър, те щели да си получат парите. Иди че вярвай! Като как ще стане тази работа и можеше ли да бъде избегната подобна неразбория?

Ако по условие всяка административна промяна води до бъг в системата, това обяснява част от картинката. Контролиращите лица или т. нар. сертифициращи фирми у нас са 15 на брой. Междувпрочем, твърде много за малка България. В Холандия, например, която е прочута със своето биопроизводство, те са 7 на брой.

Две от сертифициращите фирми у нас контролират по над 1 200 биопроизводители /административният термин е оператори/, има и фирми с по 30-40 такива. Не е трудно да се досети човек за кого е било трудно да вкара ръчно в системата данните за профилите на отделните фермери – с цялата информация за техните стопанства, която никак не е малко. Обаче, понеже, защото искаме максимален контрол, сме решили, че всичко трябва да е видно. Презастраховали сме се отвсякъде, защото парен каша духа – особено след двата смразяващи одита от Европейската комисия върху биосектора у нас, които показаха, че нещата не са наред още преди 3 години.

Сложен и респективно калпав софтуер на новия биорегистър – логичен е и този извод по повод днешната каша. Как така се славим с едни от най-добрите ITспециалисти в света, а земеделското министерство не можа да избере фирма, която да създаде оптимално опростен за всички софтуер? Отговорът е предварително известен – вероятно се е класирала фирма, предложила най-ниска цена. То затова и резултатът е такъв. Фермер с 800 животни, отглеждани по биологичен начин, получил в един ден 800 мейла – заради грешки в данните. Иди се оправяй!

Шест месеца са имали на разположение всички страни, заинтересовани от новия биорегистър. Данданията обаче се вдигна преди дни – типично по български всеки е оставил работата за последния момент. И сега се действа на пожар. И всички са нервни. Ама, моля ви се. Виновни няма, нали се разбрахме.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Четвъртък, 13 Февруари 2020 12:26

Земеделски политики в процес

Министър Десислава Танева с отговори на депутатски въпроси в комисия

До къде сме стигнали в подготовката на националния стратегически план, какви са настроенията в Брюксел по отношение на новата ОСП, какво ще струва на фермерите Зелената сделка, предстоят ли промени по линия на директните плащания, работи ли се в график, кога и как ще сработи доброволният гаранционен фонд за борба с градушките, кои необлагодетелствани райони ще изпаднат от подпомагане и има ли вече аграрното ведомство резервен вариант по този казус – това са част от въпросите, които депутатите от парламентарната комисия по земеделието и храните зададоха на министър Десислава Танева.

На национално ниво земеделските политики са в процес – това е обобщеният отговор на всички поставени въпроси. На ниво Брюксел още е рано да се говори с конкретика. Преди да бъде гласувана многогодишната финансова рамка, няма как да се коментират параметри. За т. нар. Зелена сделка ще бъде гласуван отделен европейски бюджет, оповести министър Танева. На въпрос на „Гласът на земеделеца“ очаква ли аграрният министър отказ от страна земеделските производители от подпомагане – заради бъдещите изисквания по прилагането на зелените политики, Танева отговори така:

Не познавам фермер, който да се откаже от директна подкрепа

Неконкурентноспособните, неустойчивите стопанства вероятно ще редуцират своите площи, предположи земеделският министър. Но отказ от субсидии едва ли ще има, въпреки наличието на такива нагласи, коментира още Десислава Танева.

Повечето от плащанията към фермерите са направени още в края на 2019 година, останалите вървят по график. Забавяне може да има единствено към биопроизводителите – във връзка със завъртането на системата на работа на новия биорегистър. Затова министърът още веднъж призова фермерите стриктно да проследят своите данни в него, защото ако те не са коректни, няма как да бъде осъществено плащане.

Промяна на обхвата на необлагодетелстваните райони

В процес на решение е въпросът с отпадането на 30% от необлагодетелстваните райони от режим на подпомагане. Изпратена е нотификация в Брюксел и очакваме отговор от там. Става дума за около 260 землища, които на този етап изпадат от категорията „необлагодетелстван район“. До момента те са получавали подпомагане по силата на дерогацията. Срокът й обаче изтича през следващата година и от земеделското министерство са решили да минимизират този риск чрез друг възможен ход.

Около 70 землища да бъдат дефинирани и включени в допълнителен слой площи, допустими за подпомагане като необлагодетелствани райони – в отделна категория НР3 - това е българското предложение до Европейската комисия. Ако получим одобрение от Брюксел, от 1 март НР3 може да бъде част от заявлението за подпомагане по директните плащания за 2020 година. Досега те са получавали подпомагане по линия на необлагодетелстваните райони, попадащи в обхвата на НР2.

В процес на структуриране е и идеята за създаването на доброволен гаранционен фонд за борба с климатичните промени, в частност – с градушките. Фондът ще заработи реално най-рано след 1 година, когато стане ясно колко фермери ще участват с доброволни вноски в него. Ставката на декар ще се движи между 0.35 и 0.70 лева на декар, като за отделните култури тя ще бъде различна, обясни Десислава Танева. Само след няма и два месеца влизаме в сезона на градушките и ако идеята за доброволния фонд вече е облечена в съответното законодателство, фермерите лесно ще се убедят, че без набирането на финансов ресурс и с тяхно участие, няма как да бъдат компенсирани когато понасят щети от природни бедствия. Добро решение е това да се случва на доброволен принцип – който участва, ще получи компенсация – на базата на вноската, която е избрал да направи. Има и още една добра новина. Ако досега само 100% пропаднали площи биваха обезщетявани, то при доброволния фонд е са заложени

компенсации за щети от 30% нагоре

Което определено ще се възприеме като по-справедливо от земеделските производители.

Ако тази идея сработи, сегментът на климатични аномалии постепенно ще бъде разширен – на по-късен етап компенсации ще се изплащат и при суша, осланяване, преовлажняване и други. Депутатите от парламентарната земеделска комисия предложиха фондът да обхване и епизоотиите при животните. Десислава Танева определи идеята като добра, но припомни, че първо трябва да се структурира цялата система и да е ясно как ще проработи на терен. „Ако няма разбиране от страна на земеделските производители и не стартираме реално работата на фонда през следващата година, това ще забави процеса във времето и няма да можем да се възползваме от преходния период, които се очертава по силата на конюнктурата в Брюксел“, подчерта министър Танева.

В този смисъл следващите две години се очертават като гранични за националните политики в земеделието. В диалог с браншовите организации, министерството търси оптималните решения на повечето проблеми. За някои от тях се чака зелена светлина от Брюксел. Там тепърва ще решават за новата Обща селскостопанска политика. Българският разговор в тази посока вече е в конкретна фаза. Трите swotанализа са налице, до края на тази календарна година националният стратегически план трябва да е готов. Има натрупан опит, има гъвкавост. Ако диалогът е по-продуктивен, резултатите могат да бъдат прилични.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

От 11 февруари до 14 февруари 2020 г. включително, всички биологични оператори ще получат писмо за създаден профил от контролиращите ги лица в Електронния регистър на биологичното земеделие. Операторите периодично трябва да проверяват дали профилът им е създаден и завършен. Те ще имат срок до 10 дни от датата на създаване на профила, за да потвърдят информацията, вписана в регистъра. Целта е да проверят дали биологичните им обекти (площи, животни и пчелни семейства) са пълно и точно отразени. Ако открият неточности в данните трябва да поискат незабавно от своето контролиращо лице да ги отстрани. Навременното потвърждаване на създадените в Електронния регистър профили от операторите е условие за всички биологични фермери, които очакват плащане за Кампания 2019, и които се готвят за прием през 2020 г. по мярка 11“Билогично земеделие“ от ПРСР 2014-2020. За това се договориха на среща ръководството на МЗХГ и на ДФ „Земеделие“ с представители на „Българска асоциация Биопродукти“. От страна на МЗХГ присъстваха зам. – министър Чавдар Маринов, директорът на дирекция „Биологично земеделие“ Слави Кралев и директорът на дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделски парцели“ Георги Праматаров. От страна на ДФЗ – РА на срещата бяха изпълнителният директор Васил Грудев, неговият заместник Петя Славчева, директорът на дирекция „Директни плащания“ Станислав Главчев и експерти.

Целта на регистъра е да се отразят изискванията на регламентите на ЕС, като се създаде възможно най-пълна база данни за дейността на всички оператори, които извършват биологично производство. Чрез него се осъществяват и задължителните уведомления, които контролиращите лица трябва да правят към компетентния орган (министърът), компетентното звено (дирекция „Биологично производство“) и БАБХ. Информацията в регистъра се въвежда от контролиращите лица, с които операторът има сключен договор за контрол и сертификация. При въвеждане на информацията контролиращото лице създава в регистъра профил на оператора, който ще спазва правилата на био производството. Профилът включва личните данни на оператора, данни за биологичните обекти (площи, животни и пчелини) и наложени мерки. Регистърът е публичен на интернет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите.

Източник: ДФЗ

Публикувана в Агроновини

Плащането на биологичните производители и кандидатстването по мярка 11 „Биологично земеделие“ ще става по данни от новия биорегистър. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на представянето на Социално-икономическия анализ на развитието на селските райони и напредъка по дебата за ОСП 2021-2027.  Тя допълни, че в 6-тата нотификация на ПРСР 2014-2020 г. е заложен нов прием по мярката и очакваме одобрението на ЕК по направеното предложение. „Приемът ще бъде за нови бенефициенти, както и за удължаване на ангажиментите в съответствие с критериите, определени и гласувани на Комитета по наблюдение“, уточни министър Танева.

Земеделският министър посочи, че биопроизводителите следва да проверят в базата данни дали всички техни парцели, обекти и животни са вписани в него. В момента това се прави от контролиращите ги лица.

Десислава Танева отправи послание към всички сертифициращи фирми да попълнят базата с данни на биопроизводителите до 1-ви март. Целта е да няма проблем със заявяването по кампанията за директни плащания. По думите й, малко над 3000 от биологичните производители са бенефициенти по мярка 11, но според данни на сегашния регистър има още близо 3000, които не са бенефициенти.

Тя допълни, че след одобрението на нотификацията от ЕК ще можем да изпълним и плана си за прилагане на мерките по отношение на биосигурността в животновъдните стопанства.

Източник: МЗХГ

Публикувана в Агроновини
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта