Тази болест е струпясването и се причинява от гъба. По листата още при показването им след разпукване на пъпките се появяват закръглени мазни петна най-напред от долната им страна. По-късно петната се развиват от двете страни на листната повърхност. Първоначално те са неправилни, мъхести (като кадифе) със светлокафяв до маслиненозелен цвят. Нападнатите млади листа остават дребни и деформирани, болестта пречи на нормално нарастване на младите листа и те остават по-дребни и се нагърчват. Заразените тъкани покафеняват, а по-късно прегарят. Напетняването нарушава фотосинтезата и засилва транспирацията, плодовете остават дребни, залагат се по-малко плодни пъпки.

Освен листата болестта поврежда и цветовете. При нападение от струпясване по тях се появяват тъмнокафяви петна. При силно нападение цметовете окапват преждевременно.

Най- масово заразяване става по време на цъфтежа.За да се избегнат заразявания, пръсканията започват още след фаза “миши уши”. След цъфтежа пръсканията са през 10-15 дни при благоприятни условия.

Препаратите са дитан М 45, индар 5 ЕД, кепър кий, луна експирианс и др. Препоръчва се редуване на продукти с различен механизъм на действие върху гъбата. Препоръчително е също така и пръскането с фунгицидна смес – системен фунгицид с контактен.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Брашнестата мана е проблем за производителите на ягоди, включително и в оранжерийния сектор. Наталия Перес, професор по патология на раститенията в Университета на Флорида, заедно с група учени предлагат на фермерите нова технология за защита на растенията, използвайки обработка през нощта с ултравиолетова светлина.

Първо, екипът експериментира със свои собствени разработки, мобилно оборудване за оранжерии с няколко UV лампи.

Според професор Перес пробивът в научните изследвания е станал, когато норвежки учени са открили, че това лечение е по-ефективно, когато се провежда през нощта.

Патогенът е еволюирал, за да оцелее при естественото въздействие на слънчевата светлина. Но в процеса на тази адаптация към слънчевата светлина се стигна до факта, че патогенът е загубил защитата си от естествената ултравиолетова радиация през нощта. По този начин нощното облъчване с ултравиолетови лъчи заобикаля естествената защита на патогена на брашнестата мана.

Новата технология е тествана върху ягодови полета във Флорида, подобни тестове се провеждат в Северна Америка и Европа при грозде, хмел и краставици.

Въпреки, че ултравиолетовите лампи се използват широко за пречистване на водата и микробиологична стерилизация, те все още не се използват много в оранжериите.„Лечението с ултравиолетови лъчи, прилагано веднъж или два пъти седмично е толкова ефективно, колкото и най-добрите фунгициди, използвани при подобни схеми за борба с брашнестата мана по ягодите. Тестовете са успешно повтаряни в продължение на три сезона”, казва професор Перес.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Ранното кафяво гниене се проявява в много опасна форма - опожаряване на цветовете. Проявява се особеносилно при кайсия, череша, вишня, слива, а в последно време и по семкови овощни видове.

Болестта се причинява от гъба, която постоянно присъства в овощната градина и се развива в нападнатите органи. Ранното кафяво гниене се причинява от гъбата Monilialaxa. Заразяванията през вегетационния период започват при поява на цветовете. За заразяването е нужно навлажняване чрез дъждовни капки или роса. Спорите се разнасят чрез въздушните течения, вятър, насекоми. Инфекцията прониква през плодника и тичинките в завърза и се разраства по цветната дръжка в кората на носещата плодната клонка, в едногодишните и по-дебелите клони.

При кайсията и вишнята заразата може да достигне до тригодишни клонки, по които се образуват раковини, от които изтича смола. Видимите признаци от заразяването са поява на кафяви петна по венечните листенца, които бързо обхващат изцяло цвета и той омеква и загнива. Отделните цветни кичури или целите леторасти изсъхват и изглеждат като опожарени и остават до късно наесен по клоните – тази форма на болеста е известна като „опожаряване” на цветовете. Болестта заразява листа, леторасти, клони, цветове и плодове.

За да предпазите дръвчетата от кафявото гниене със зимната резитра трябва да отстраните всички болни и изсъхнали клонки и да просветлите короните, с което се постига по-добро проветряване. Отстранените клони се изнасят от градината и се изгарят.

Не пропускайте предцъфтежното пръскане с 0,1% бордолезов разтвор, шампион ВП- 0,4% и др. меднипрепарати за растителна защита, след появата на венечните листа.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Другата важна болест при ябълката е брашнестата мана, която също се причинява от гъба. През зимата мицелът на гъбата се запазва в заразените пъпки по върховете на леторастите и при благоприятни условия започва нови заразявания.

При зимната резитба за формиране или плододаване задължително се изрязват нападнатите връхни части на леторастите. Те лесно се познават от здравите по сивосивкавият цвят и слабо развити пъпки. При силно чувствителните сортове се провежда и резитба по време на вегетацията за отстраняване на силнозаразените леторасти. За съжаление едни от най-вкусните ябълкови сортове са силно чувствителни на брашнеста мана. Най-неустойчиви на болестта са Джонатан, Джонагалд, Айдаред, Блъшинг голден, Джонафрий, Виста белла, Бял зимен калвил и др.

За предпазване на листата, леторастите и плодовете на ябълките от заразяване с брашнеста мана се правят профилактични пръскания с контактни фунгициди.

Подходящи за предпазни пръскания са сяросъдържащите фунгициди. За опазване на силно чувствителните сортове се провеждат от 10 до 16 пръскания в интервал от 8 до 12 дни в зависимост от последействието на използувания фунгицид и динамиката на растежа на дърветата. Първото пръскане се провежда при разпукване на пъпките.

При благоприятни условия за развитие на болестта се използват фунгициди със системно действие.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Ябълките и крушите в момента се намират във фенофаза от “набъбване на пъпките” до “разпукване”. В тези фазиклиматичните условия са благоприятни за развитието на икономически най-важнитеболести при семковите.

Струпясването е гъбна болест, която презимува в окапалите заразени листа и много рядко върхузаразените клонки на киселиците.

Заразяването може да започне още от началото на вегетацията, във фаза “миши уши”, а масово се развива обикновенно по време на цъфтежа.

Благоприятни условия за струпясването са повишена влажност и температура по-висока от 5оС. Първите признаци след заразяване се появяват най-малко след 9 дни, при температура между 17 и 23оС. През вегетацията на ябълките и крушите броят на инфекциозните периоди (заразявания) зависи от валежите и температурата. Затова не може предварително да се определи броят на пръсканията.

Посочваме критичните моменти, в които трябва да се реагира с предпазно или лекуващо пръскане:

. набъбване на пъпките;

. зелен конус;

. миши уши;

. разделяне на цветните от листните пъпки;

. показване боята на цвета;

. цъфтеж (начало, масов, край);

. оформяне на плода (завърза);

. нарастване на плода до големина орех.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Къдравостта при прасковата се причинява от гъба (Taphrina deformans), която зимува между люспите на пъпките и по кората на клоните. При благоприятни условия през зимата и рано през пролетта (влажно време и атмосферна влажност 95-100%), гъбата започва размножаване чрез пъпкуване. Тази особеност в развитието на патогена е причина за силни нападения на къдравостта по прасковата, дори при много слаба зараза от предната година.

Дъждовните капки разнасят инфекцията по короната на дръвчетата. Пролетта те попадат в разпуканите вече пъпки и заразяват още слабо диференцираните тъкани, преди показването на листата. През този период обикновено температурите са ниски, а това благоприятства масовото проявление на болестта.

Борбата с къдравостта по прасковата е насочена основно срещу зимуващата форма на патогена. В периода на покой задължително се провеждат две пръскания - в края на листопада наесен и рано напролет преди набъбване на пъпките. За тези пръскания се препоръчват медни фунгициди, като шампион бордолезов р-р и др.

През последните години пръсканията в периода на покой срещу къдравостта не са достатъчни за предпазване на прасковите от заразяване през вегетацията. Налага се провеждането на допълнителни пръскания и през вегетацията, особено при хладно и влажно време. Тези пръскания трябва да започнат още при показване боята на цветните бутони и се повтарят през 12-14 дни до момента, в който условията ограничават развитието на гъбата – сухо време и температури над 26ºС. Могат да се използват както медни фунгициди, така и каптан 80, косайд 2000, фунгуран ОН 50, витра 50 и др. Всички посочени препарати са контактни – не проникват в растителните тъкани и имат предпазно, а не системно и лекуващо действие. Това налага след дъжд, пръскането да се повтаря, независимо че не е изтекъл карантинният им срок.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Бичът за костилковите е ранното кафяво гниене

При ябълки и круши най-вредоносно е струпясването

При костилковите

От болестите това са ранното кафяво гниене, гъбна и бактериална съчмянка, къдравост и брашнеста мана при прасковата, и други. Заплаха за тези овощни видове са неприятелите сливовата плодова оса, анарзията, листните и щитоносни въшки, листозавивачките и листогризещите гъсеници.

При семковите

Най-опасни болести за семковите овощни видове са струпясване по ябълка и круша, брашнеста мана по ябълка, загиване завръзите по дюлята и огненият пригор. В този сезон те трябва да се защитят и от листните и щитоносни въшки, крушовата листна бълха, хоботници по ябълката, листозавивачки и листогризещи гъсеници.

Зимният запас от неприятели се разпълзява и започва да се развива при температура на въздуха около 8˚С. Това е важно да се знае, защото в този период те са и най-уязвими на въздействие от инсектициди.

Затова при предцъфтежното пръскане за едноавременна борба и с неприятелите, към фунгицидният разтвор за предцъфтежно пръскане прибавете и инсектицид.

Използват се препарати от всички групи, но предвид нестабилността на времето през пролетта и фазата на развитие на дръвчетата, за предпочитане е да се използват продукти с по-дълъг карантинен срок.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

154 милиона евро отпуска тази година Европейската комисия за борба с болести по животните и вредители по растенията. Това става ясно от съобщение, публикувано в Брюксел. Основният фокус е поставен върху мерките срещу африканската чума по свинете.

В сектора на растениевъдството ще бъдат подкрепяни научни проекти за растителна защита. Най-голямата част от средствата, 141 милиона евро, е предвидена за осъществяването на 142 одобрени програми за мониторинг и борба с болести по селскостопанските животни. Най-голям приоритет в тази област има aфриканската чума по свинете. В момента заболяването е установено в Балтийските републики, Полша, Чехия, Румъния, Словакия, Унгария и Белгия. Европейска подкрепа ще получат и мерки срещу туберкулоза при говедата, бяс и салмонелоза при птиците.

За растенията са заделени 13 милиона евро. С тези средства ще се работи срещу 62 вида вредители, разпространени в 24 от страните-членки на Европейския съюз, като най-голямата сума е предвидена за програми срещу ксилела фастидиоза. Според здравния еврокомисар Витенис Андриукайтис тази бактерия и aфриканската чума по свинете в момента са най-големите заплахи за селското стопанство в Европа.

Публикувана в Бизнес

Сбирка от насоки за подлежащите на задължително обявяване болести по животните, включително и какво се случва, когато има съмнения за или се потвърди такова заболяване

Подлежащи на задължително обявяване  са тези болести по животните, за които вие сте законово задължени да докладвате на официален ветеринарен лекар дори и ако вие само подозирате, че може да има едно единствено засегнато животно.

Подлежащите на задължително обявяване  болести могат да бъдат:

  •  ендемични – такива, които вече са налични в страната, каквато е туберкулозата по говедата;
  •  екзотични – такива, които нормално не са налични в страната, каквато болест е шапът.

Някои ендемични и екзотични болести са зоонози, което означава, че тези болести могат да се предават от животни на хора. Такава болест е бесът.

Ако подозирате за наличие на подлежаща на задължително обявяване болест по животните, вие сте длъжни да я докладвате веднага като се обадите на официален ветеринарен лекар в съответната Областна дирекция по безопасност на храните. Ако не успеете да направите това, вие сте извършили престъпление.

Какво се случва, ако подозирате наличие на болест, подлежаща на задължително обявяване

Ако подозирате наличие на екзотична болест, подлежаща на задължително обявяване:

  1.  Докладвайте, като позвъните на телефона на БАБХ и/или ОДБХ на тел: 0700 122 99
    Ветеринарните лекари на БАБХ веднага ще разследват случая - те обикновено посещават вашия животновъден обект и провеждат проучване на възможните причини.  Официален ветеринарен лекар от ОДБХ ще ви информира, какви ограничения трябва да се приложат във Вашия животновъден обект, още преди пристигането на ветеринарен инспектор от ЦУ на БАБХ.
  2.  Ако ветеринарният инспектор на ОДБХ има подозрение за наличие на болест, която подлежи на задължително обявяване, тя/той веднага ще вземе проби за изследване (което би могло да включва и умъртвяване на предполагаемото животно преди вземане на проби).
  3.  Налагат се ограничения върху вашия животновъден обект.  Това означава, че трябва най-малкото да преустановите придвижването на всички животни, които са възприемчиви към съответно подозираната болест в посока навътре или навън съответните помещения на обекта.  Това може да включва и спиране на придвижването на всичко, което може да предава болестта, като месни продукти, оборудване или превозни средства.
  4.  Ако има съмнения за някои болести (особено за шап или африканска чума по свинете и чума по дребните преживни животни), ще бъде въведена временна контролна зона около всички помещения на съответния животновъден обект.  Това налага забрана върху всякакви придвижвания на животни, възприемчиви към съответната болест.
  5.   Ограниченията остават в сила до приключване на проучването и изключване на наличието на съответната екзотична болест, подлежаща на обявяване.

Какво се случва, ако се потвърди наличието на болест, подлежаща на задължително обявяване?

Когато се потвърди наличието на болест, подлежаща на задължително обявяване:

  1.  Ще бъдат предприети действия в засегнатия животновъден обект, за да се намали рискът от разпространение на болестта, включително ограничаване на движенията.  За някои болести, като шап и африканската чума по свинете, това ще включва умъртвяване на всички възприемчиви животни.  След това помещенията се почистват и дезинфекцират, като в последствие се спазват най-строги правила за разрешаване на тяхното последващо ползване за целта /зареждане с нови животни/.
  2.  Компетентният орган разследва откъде идва болестта и дали тя се е разпространила.
  3.  Компетентният орган поставя ограничения върху всички животновъдни обекти, където болестта вероятно се е разпространила от или до (например, когато животните са преместени).
  4.  В зависимост от риска от разпространение на болестта могат да бъдат въведени допълнителни ограничения в по-широка област.  И по-конкретно, в случаите на шап или на други особено опасни болести по животните, е възможно въвеждането на ограничения върху придвижването на животни в границите на цялата страна.  За някои болести следва автоматично да се прилагат съответните зони за контрол.  БАБХ ще ви информира какви действия трябва да предприемете - това зависи от естеството на болестта и изискванията на ЕС.
  5.  Възможно е налагането на забрана върху следните дейности, които могат предизвикат разпространението на болестта:
  •  лов или стрелба;
  •  събиране на животни (както е при пазари или панаири)
  •  износ.

Борба срещу и контрол на екзотични болести, подлежащи на задължително обявяване:

Плановете за действие в извънредни ситуации очертават начина, по който компетентният орган следва да управлява справянето с огнище на една екзотична болест, подлежаща на задължително съобщаване:

  •  План за действие в извънредни ситуации в случай на подлежаща на задължително обявяване болест в България;
  •  План на България за действия в извънредни ситуации в случай на подлежащи на задължително обявяване екзотични болести по животните

Как да предотвратим появата на подлежащи на задължително обявяване болести

Можете да помогнете за предотвратяване на подлежащи на задължително обявяване болести, като изпълните следното:

  •  прилагане на стриктни практики за биосигурност;
  •  стриктно спазване на правилата за внос и износ;
  •  стриктно спазване на правилата за хранене на селскостопански животни

Животни или птици, които биха могли да бъдат спасени от умъртвяване:

За повечето болести, подлежащи на задължително обявяване, са налице законови разпоредби, изискващи избиването на животните, за да предотврати разпространение на болестта в случай на нейна поява.

Някои животни и птици, включително изложени на риск породи, могат да бъдат пощадени от умъртвяване, ако това не компрометира борбата с болестта (това не е гарантирано).

Компенсация, когато животните са умъртвени принудително:

При някои подлежащи на задължително обявяване болести е възможно получаването на компенсации /обезщетения/, но само ако Вашите животни или птици бъдат умъртвени принудително.

Бъдете известени за случай на избухване на някоя екзотична болест:

Можете да получите най-новите новини за огнища на подлежащи на задължително обявяване екзотични болести на адреса на сайта на БАБХ.

Болести, подлежащи на задължително обявяване.

Публикувана в Животновъдство

Случвало ли ви се е да сте отгледали здрави моркови, а скоро след като сте ги оставили за съхранение те започват да изгниват. При това заразата обхваща кореноплодите само за няколко дни.

Ако са поразени от бяло гниене морковите стават меки, а бял като парцалени парчета налеп ги покрива бързо. Тези кореноплодите са заразени още на полето, а поразените прехвърлят болестта на здравите и така ще бъде обхванато цялото количество. Заразата се разпространява много бързо на топло.

Засегнати от сиво гниене тъкани се размекват и посивяват, стават мокри, а на повърхността се появява сива плесен. Болестта засяга цвеклото, при допир се предава бързо и на здрави кореноплоди. Заразата пълзи и по въздуха, чрез спорите лесно се придвижва, от единични огнища гниенето пламва в различни участъци в избата. Няма да помогне пререждането. Добре е да се знае, че първи се разболяват наранените или оставени на студ кореноплоди.

Когато температура в помещението е твърдеи висока, тогава има опасност от сухо гниене. Върху кореноплодите се появяват леко вдлъбнати сиви петна, а тъканта под петната е суха и се рони. Когато кореноплодите са прибрани навреме, опасността от сухо гниене е по-малка.

Морковите се засипват на слоеве с влажен пясък, за да се изолират един от друг. Тогава е и по-слабо изпаряването на влагата и вероятността да пламнат инфекции е по-малка.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта