Направените досега инвестиции за формиране на добър и качествен добив трябва да се защитят с последните операции при културата

Агр. Петър Кръстев

През вегетацията на пшеницата, в зависимост от нейните конкретни фази, грижите за посевите с културата имат своите особености. Основната задача за производителя на зърно още в есенния период е да подготви добре посева за презимуване. Пролетта, след възобновяване на вегетацията, пшеницата трябва да е в състояние колкото се може по-бързо да формира вегетативна маса и генеративни органи. Сега е времето да се направи всичко за съхраняване на продуктивния потенциал на културата, да се подобрят качествените показатели на бъдещата реколта до последната фаза от вегетацията и до нейното прибиране.

В късни фази от вегетацията вече е невъзможно да се постигне увеличаване на добива на пшеницата чрез внасяне на торове. Както е известно, в този период торовете повишават само качествените показатели на зърното. При добиви от пшеницата от порядъка на 500 – 600 кг/дка основна и допълнителна продукция се изнасят от 0,350 до 0,450 кг азот – неговият дефицит, както и този на други хранителни елементи в късни етапи на вегетацията, се отразява негативно на наливането на зърното. Пшеницата притежава висока способност към реутилизация на азотсъдържащите вещества от вегетативните органи, но като правило, този азот не е достатъчен за формиране на зърно с високо съдържание на протеин и суров глутен.

Основен начин, който повишава качествените показатели на зърното на пшеницата, е листното подхранване с азот

Установено е, че ефективността на листното подхранване на пшеницата се повишава благодарение на азотното хранене на растенията в началните фази на вегетацията. Затова задачата за повишаването на добива и получаването на качествено зърно от пшеницата с показатели за първа-втора група е невъзможно да се реши единствено чрез листно подхранване. Следователно трябва да се търси оптимално съотношение между дозата на азота при кореновото и листното подхранване. При внасянето с първото и второто подхранване съответно на 3,5 и 5,0 кг/дка активно вещество азот желаните резултати са налице при листно подхранване с N4,0. Такова разпределение на азота през вегетацията позволява да се получи достатъчно висок добив с високи качествени показатели на зърното. Оптималният срок за листно внасяне на карбамид в посевите с пшеница е периодът от края на цъфтежа до началото на фаза млечна зрелост на зърното. Прилагането на листно подхранване в стадий млечна зрелост води до намаляване съдържанието на глутен, тъй като се скъсява периодът за образуване на пластични вещества и тяхното натрупване в зърното.

В края на вегетацията за получаване на висок и качествен добив от пшеницата трябва да се отделя внимание не само на минералното хранене, но и на защитата на посевите от неприятели, болести и плевели. Обикновено в този период в зимните посеви няма проблеми с плевелите, защото културата е силно конкурентна към нежелана растителност.

Контролът над развитието на болести и неприятели в този период е изключително важен. Като повечето съвременни сортове, пшениците от високоинтензивен тип са устойчиви и средноустойчиви на брашнеста мана и кафява листна ръжда. Но въпреки това мощната биомаса, която вече е формирана за завършване на вегетацията, се нуждае от надеждна защита както от многобройните причинители на болести, така и от неприятели.

Нежелана и значителна вреда върху вече формирания добив често нанася фузариумът по класа на пшеницата

Причинителят на фузариума – Fusarium culmorum, и останалите гъби от този род са способни да проникнат в растенията още в ранни стадии на развитие (братене). Развитието на конидиоспорите на гъбите става в основата на стъблата на пшеницата. При топло и влажно време този процес често завършва във фаза изкласяване и цъфтеж. По време на продължителни дъждове зрелите конидии се разнасят от дъждовните капки от ниските етажи на посева към по-високите етажи и класа.

Ако това се случи в периода на цъфтеж, конидиите попадат на прашниците на цветчетата, които съдържат голямо количество хранителни вещества. При повишена влажност и топло време спорите бързо прорастват. Гъбата поразява първо цветните плеви, след което прониква в самото зърно. При по-нататъшното разпространение причинителят на болестта (мицелът на гъбата Fusarium) попада във вретеното на класа и препятства придвижването на асимилати към зърната. Затова в посевите се появяват класове с бели върхове – в зависимост от степента на поражение от гъбата, класът става наполовина или дори напълнобял (известно като белокласие). В такива класове зърното не се развива. Фузариумът по класа води не само към значително намаляване количеството на зърното, но уврежда и неговото качество, замърсявайки го с редица микотоксини. Интензивното развитие на фузариум по класа се благоприятства от температура над 20°С и повишена влажност на въздуха – над 70%. В рискова зона от масово нападение от фузариум по класа са посеви, разположени в низини, долини, по бреговете на реки или на други водоеми. Вследствие на масово нападение от фузариум по класа загубата на зърно достига до 70%.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 31 Май 2018 11:38

Ъгловати петна по краставиците

Основна болест, причинявана от бактерия, от която най-често страдат краставиците са ъгловатите петна.

Симптомите на заразените растения са появата на хлоротични (жълти) ъгловати петна по листата, ограничени от нерватурата. При влажно време (обикновено сутрин) по долната страна на листата, там където са петната се образуват дребни, блестящи капчици от бактериален ексудат, които през деня при повишаване на температурите изсъхват и стават като блестящи люспици. По-късно петната некротират, като изсъхналата тъкан опадва и листата стават като надупчени. Освен листата се нападат и стъблата, листните дръжки и плодовете, като на мястото на повредата се появяват воднисти петна, предизвикващи загниване.

За борбата с бактериалните болести по краставиците решаващо значение има комплексът от профилактични мерки, който започва от обеззаразяването на семената и всички останали мероприятия.

При поява на заболяването се провеждат пръскания с мед съдържащи препарати (без бордолезов разтвор).

Предпазните пръскания срещу кубинската мана с тези препарати имат ограничаващо действие и срещу ъгловатите петна.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

За успешното отглеждане на краставици освен спазването на всички агротехнически изисквания се налагат и чести третирания за извеждане на борбата с болести и неприятели. Новите сортове краставици са високопродуктивни с много добри вкусови качества, но са слабо устойчиви към причинителите на болести, най-често гъби или бактерии. По растенията не трябва да се допуска развитие на листни въшки, трипсове, белокрилки и цикади,тъй като някой от тези насекоми са преносители на вирусни болести.

Борбата с болестите включва комплекс от мерки, като основни са:

  • Опазване на растенията от плевели – най-често те са гостоприемници на насекоми, пренасящи вирусни и микоплазмени болести;

  • Оптимално балансирано торене с комбинирани и листни торове. Едностранчивото азотно торене изнежва растенията и ги прави податливи на заболявания;

  • Предпазване на растенията от вредители чрез пръскане с инсектициди;

  • Предпазни пръскания с контактни фунгициди преди да са се развили болестите.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Доматите се нападат от голям брой вируси. Болестите причинени от тях не могат да се лекуват.

Заразяването на растенията с вируси става по различни начини - чрез присаждане, чрез транспорт на инфектирани растения, сеитба на семена от болни растения и др. Основният начин за пренасянето им по растенията обаче е чрез насекомите. Освен че вредят, смучейки сок от растенията, те са преносители и на вирусите. Такива са листните въшки, трипсите и цикадите. Затова борбата срещу вирусните болести е насочена срещу техните преносители. С дейността си в градината човекът също може да пренася вирусите от болно на здраво растение чрез различните операции при отглеждане на доматите – култучене, връзване, окопаване и др.

Болните от вируси растения проявяват различни симптоми в зависимост от вируса, който ги причинява – обикновена тютюнева мозайка, стрик, краставична мозайка, столбур, доматена бронзовост и др. Най – общите симптоми по които може да разпознаете доматите дали са вирусно болни са :

  • Увяхване на растенията. При топло време растенията губят тургора си, но при понижаване на температурата бързо го въстановяват.

  • Мозайката е най-характерна като признак при вирусно болни домати. Листата се деформират, редуцират се по форма и размер, ламелите на листата са изтънели, нишковидни, некротични ивици по стъблото или некроза на стъблото от горе надолу (типично за леталната некроза по доматите), втрънчване.

  • Симптоми от зараза с вирус се наблюдават и по плода, което се изразява във вътрешно потъмняване и обикновенно е при плодовете от 1-ва-2-ра китка.

Борбата с вирусните болести е много трудна, поради което загубите от тях са големи. За предпазване на доматите от заразяване с вируси през вегетацията се препоръчва:

  • Дезинфекция на работния инвентар и ръцете при връзване, култучене и др. манипулации. Това намалява разпространението на болестта, ако евентуално има заразени растения.

  • Ограничаване на ръчни манипулации

  • Своевременното и качествено третиране с инсектициди и особено с минерални масла срещу векторите на вирусите – листни въшки, цикади, трипси.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Най-голяма вреда при доматите и картофите причинява картофената мана, която се причинява от гъба. Болестта се развива особено силно през години с хладно и влажно време. Благоприятни условия за развитие на маната по доматите и картофите е хладна нощ с наличие на роса, последвана от умерено топъл и облачен ден.

Първоначално тя се появява по най-долните листа на двете култури, които се допират до почвата във вид на петна. Те са воднистозелени и най-често започват от периферията. Постепенно се разрастват и обхващат по-голямата част от листната петура. Нападнатите листа прегарят и изсъхват. Гъбата причинител напада и стъблата, листните и плодни дръжки. Повреда в по-късен стадий се наблюдава и по зелените плодове на доматите във вид на кафяви петна с твърда, сбръчкана повърхност. Зазряващите плодове на доматите са устойчиви на патогена.

Борбата по химичен път преди да се появи болеста е с контактни (предпазни) фунгициди, които са ефективни при сухи условия за 7-8 дни. Такива са бордолезов разтвор 1%, Дитан М 45 в концентрация 0,2%, Шампион ВП - 0,15 %, Купроксат ФЛ - 0,3% и др.

При влажно време и поява на болестта, до 2 дни след заразяването се използват фунгициди със системно (предпазно и лечебно) действие. Подходящи са Ридомил голд МЦ 68 ВГ - 0,25%, Верита ВГ – 0, 15%, Акробат плюс ВГ - 0,2 %, Куадрис 25 СК – 0,075%, и др. Поради риска от поява на устойчивост на гъбата към системните препарати и поради това, че са по-скъпи, те трябва да се прилагат само в най-критичните моменти.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Четвъртък, 31 Май 2018 11:14

Мерки срещу болестите по ореха

Профилактиката има ограничаващо действие

Орехът се напада от два вида болести, които имат различни причинители – гъбни и бактериални. Понякога и двата вида патогени присъстват едновременно върху дървото, а признаците им са сходни и трудно се различават. Хубавото в случая е, че и двете болести се контролират с едни и същи препарати. Разликата е в периодите за третиране, които по-късно съвпадат.

Борбата с болестите по ореха през вегетацията се извежда по химичен път чрез пръскане с фунгициди. Действително, пръскането е затруднено поради големите размери на дърветата, но с подходящи дюзи на пръскачката то може да се направи качествено.

Двете най-разпространени болести по ореха запачват да се развиват още рано напролет при подходящи условия. Това определя и първото пръскане, което трябва да се направи много рано напролет, преди набъбване на листните пъпки с 2% бордолезов разтвор .То е насочено главно срещу бактериазата, която се развива рано.

Второ пръскане е в средата на май, когато женските цветове прецъфтяват. Това пръскане вече е и срещу антракнозата, която се развива при по-топло време. Тогава може да се използва 1% бордолезов разтвор - 100 г син камък и 150 г гасена вар за 10 литра вода. Освен него могат да се използват и други медни фунгициди. Това пръскане се повтаря след 12-15 дни.

При влажни условия през юни може да се наложи и четвърто пръскане. Препоръчително е то да е със системен фунгицид.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

. През май се пръскат лозята за опазването им от мана, оидиум и неприятели. В зависимост от валежите се извършват съответният брой третирания.

. За да има ефект от третирането с препарати, трябва да се прави цялостно напръскване на лозите, особено от долната им страна.

. ВНИМАНИЕ! Ако е започнал цъфтеж, не се пръска със син камък, защото предизвиква абортиране на цветовете!

. Хубаво е преди цъфтежа да извърши и лятната обработка на почвата в реда и междуредията за отстраняване и унищожаване на плевелната растителност - да е плитка - на 8-10 см.

. Започва и привързването на леторастите - чрез промушването им между двойните телове.

. Когато лозите започват да цъфтят са много чувствителни, затова в този период се избягват резитби и почвени обработки.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Агр. Петър Кръстев

През последните години царевицата отново се завръща по нашите полета, макар и не в мащабите, които заемаше в близкото минало. Затова темата е актуална, а възникналите с тази култура проблеми предизвикват много въпроси, на които невинаги може да се даде адекватен отговор. Това не е изненадващо, защото царевицата е топлолюбива култура и някои особености на нейното отглеждане понякога не са известни в нашите ширини. Ситуацията се усложнява и от факта, че всяка година на пазара у нас се появяват все повече и повече вносни хибриди, много от които са разработени в условията на средните ширини на американския континент (наши сортове почти не се сеят или се сеят на изключително ограничени площи – бел. ред.). Информацията за особеностите на техния растеж и развитие невинаги е достатъчно изчерпателна, затова ви представяме основните проблеми, възникващи при отглеждането на царевицата, както и препоръки за тяхното решаване, основани на опита на американските изследователи и фермери.

1

Растеж на царевицата и болести

Повреди по пониците и намаляване числеността на растенията

Отсъствието на поници по време на очаквания период за поникване след сеитбата може да бъде причинено от: образуване на повърхностна почвена кора, увреждания от насекоми, болести, суха или прогизнала с вода почва в продължение на няколко дни, увреждания от повишена солева концентрация, внесени торове, повреди от амоняк, действия на гризачи, увреждания от хербициди, ниско качество на семената или прекалено голяма дълбочина на сеитба.

2

Хлоротична анемия

Пожълтяването на растенията по цялата площ на листната повърхност или между нерватурата може да бъде причинена от: дефицит на азот (калий, сяра, цинк, манган, желязо), студена почва, ниски температури на въздуха, увреждания от хербициди, болести или насекоми.

Некроза

Петна или щрихи от мъртва тъкан по растенията могат да бъдат причинени от: увреждания вследствие на разхвърляне на торове или пръскане с хербициди, болест, увреждания от ветрове или град, насекоми, дефицит на азот или калий.

Нагризвания (отвори) в тъканите на листата и унищожени стъбла или тъкани на растения

Най-честата причина за загуба на тъкани на растенията, в това число нагризванията по листата и стъблата е храненето на насекомите. Увреждания под действието на вятър и град също могат да причинят такъв проблем.

3

Листа с форма на камшик или луков лист

Тъканите на листата не се разтварят откъм върха. Това може да бъде в резултат на: недостиг на калций, повреди от биурет, токсичност от бор, уреждания от хербициди или болести.

Пурпурни листа

Пурпурните листа са почти винаги признак за натрупване на захари в тъканите. Най-често захар се натрупва в листата поради проблем с корените. Листата могат да придобият пурпурен цвят в резултат на: дефицит на фосфор, цинк или магнезий, хладна почва, суха почва, прекалено влажна почва, увреждания от насекоми, механични повреди на корените, повреди вследствие използване на хербициди или болести.

4

Полягане

Силен вятър, особено когато почвата е влажна или растенията са крехки, е основната причина за полягане. Допълнителни фактори, които могат също да причинят полягане, са: увреждания от насекоми, негативен хербициден ефект, прекомерна гъстота на посевите, недостиг на хранителни вещества или въздействие на насекоми, които отслабват стъблата.

5

Повреди по кочаните

Няколко болести, а също и някои насекоми могат да повредят зърното в различните му фази на зрелост още в кочаните на полето.

Проблеми, свързани с природните условия

Образуване на почвена кора

 

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 17 Май 2018 10:15

Мана по лозата

Оптимални условия за нападение от мана по лозата са температура 18-20°С и чести, но слаби валежи, наличие на роси и мъгли. При такива условия болестта може да унищожи реколтата. Маната напада всички зелени части на лозата, но най-голяма чувствителност показват ресите, листата и гроздовете. Развива се от средата на пролетта - м. май до края на есента.

Признаци по които ще познаете маната по лозата:

- по младите нарастващи листа се появяват бледозелени, закръглени разливащи се петна, които отначало се виждат само в преминаваща светлина (мазни петна). По старите листа петната са ограничени от нерватурата, с ъгловата форма и са известни като “мозаични”. При висока влажност на въздуха върху петната, от долната страна на листата, се образува бял спорообразуващ налеп.

- най-критичният период от фенологичното развитие на лозата за нападение от мана е от “масов цъфтеж” до големина на зърната – “грахово зърно”.

При по-хладно време и с чести превалявания, които са благоприятни за развитие на маната или при поява на напетнявания е необходимо да се пръска с фунгициди с лекуващо действие до ограничаване на заразата.

Регистрирани фунгициди за борба срещу мана по лозата с лекуващо действие са : Акробат Р - 0,25%, Корсейт М ДФ - 0,25%, Шавит Ф 71,5 ВП - 0,2%, Куадрис - 0,075% и други.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Листните въшки са едни от най-големите неприятели по декоративните растения, независимо дали се отглеждат в стаята или навън в градината. Стайните растения обаче страдат през цялата година, докато градинските - само през лятото. Те не само вредят на растенията, но пренасят множество болести и вируси.

За голямата им вредност допринася високата плодовитост и голям брой поколения - до 10-15 на брой за вегетационен период.Възрастните екземпляри се развиват за 7 - 8 дни от излюпването и почти веднага започватда се възпроизвеждат.

Листните въшки нападат всички части на растението и най-веченежните, млади листа и леторасти. Основните струпвания на въшките са в основата на клоните и по долната част на листата.

Въшките се хранят като смучат сок от растенията, като остатъчните вода и захари оформят лепкава течност, така наречената медена роса. Често върху нея се образува черна плесен.

Народните методи за борба с листните въшки при цветята в дома и в градината са извлек от коприва, чай от пелин, разтвор от сапун и други. След успешното третиране на растенията, те трябва да се измият добре, защото мъртвите афиди остават полепнали по тях.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта