Вторник, 12 Май 2020 15:15

Фонтелис™ СК

Нов фунгицид за борба с болестите при овощни, зеленчуци и ягоди

Фонтелис™ СК е нов SDHI фунгицид, на база ново активно вещество пентиопирад, който контролира струпясване, брашнеста мана, стемфилиум, сиво гниене, склеротиния, видове гниения при овощни, зеленчуци и ягоди.
Всяка година битката с болести по овощните, зеленчуците и ягодите става все по-предизвикателна. Отпадането на активни вещества, респективно продукти на тази база и липсата на нови активни вещества, въвеждани в производството, води до увеличаване на риска от придобиване на резистенстност на патогените към съществуващите продукти на пазара на база триазоли и стробилурини.
Решението на този проблем е Фонтелис™ СК - нов фунгицид, който защитава зеленчуците, oвощните и ягодите чрез:
• Дълготрайна и ефективна защита срещу широк спектър от икономически значими болести
• Ново активно вещество, с нов начин на действие, който позволява редуване с продукти от други химични групи и включването му в програми за резистентност
• Притежава предпазно, лечебно, локално-системно и изкореняващо действие
• Предпазва растителните части и от страната, където не е попаднал разтвор
• Притежава допълнителна газова фаза
• Устойчив на отмиване от тежка роса или дъжд един час след третиране
Фонтелис™ СК е регистриран при много култури с дълъг момент на приложение, както следва:
• При ябълки, круши, праскови, кайсии и нектарини срещу брашнеста мана, късно и ранно кафяво гниене от фаза миши уши до достигане половината от плодовете до окончателния им размер
• При краставици и тиквички срещу брашнеста мана и сиво гниене във фаза от начало на цъфтеж до пълна зрялост
• При домати, патладжан и пипер срещу брашнеста мана и сиво гниене във фаза от начало на цъфтеж до пълна зрялост
• При листни зеленчуци срещу склеротиния и сиво гниене във фаза от развитие на растителните части до формиране на цялата листна маса
• При ягоди срещу сиво гниене във фаза от поява на съцветия до втора реколта.
Фонтелис™ СК е един от малкото регистрирани продукти за борба със сивото гниене при ягоди.
Уникаленото предимство, което различава Фонтелис™ СК от другите продукти, е краткият му карантинен срок при зеленчуци и ягоди от 3 дни.
С Фонтелис™ СК може да се чуствате спокойни за здравето на вашите култури.

Публикувана в Растениевъдство

Причинителите на брашнестата мана са откраднали „договора за взаимодружба“ между микоризните гъби и растенията

Отдавна е известно, че генът Mildew Locus O (MLO) е причина повечето основни селскостопански култури да са възприемчиви към гъбната болест по листата – брашнеста мана. В същото време изключването на този ген от растенията им дава пълна устойчивост към патогена.

Но ако MLO е неблагоприятен за гостоприемника, защо се е съхранил в продължение на цялата история на растителната еволюция?

В съвместен проект между британския Център „Джон Инс“ и Шанхайския институт по физиология и екология на растенията учените открили, че генът MLO е необходим за патогенните микроорганизми на брашнестата мана, тъй като се използва от симбиотичните микоризни гъби, които помагат на растенията да получават хранителни вещества от почвата.

Микоризните гъби са полезни почвени микроорганизми. Те осъществяват симбиотичните взаимодействия в корените на растенията и способстват за подобрено усвояване на хранителните вещества. Важно е да се отбележи, че генът MLO и микоризната симбиоза са се появили много рано в еволюцията на наземните растения – милиони години преди появата на гъбите-причинители на брашнестата мана.

Експерименти на учените са показали, че колонизацията на микоризата е била намалена при мутирали растения от ечемик, пшеница и люцерна, които не са експресирали гена MLO. Това се е съпровождало с изразено намаляване експресията на много ключови гени, необходими за доставяне от гъбите на арбускулярна микориза в клетките на растенията.

Получените данни показват, че основната роля на MLO при цъфтящите растения се състои в колонизацията на гъбите на арбускулярна микориза, като впоследствие тази роля е била „присвоена“ от причинителите на брашнестата мана.

Генът MLO присъства в изключително много видове растения, включвайки такива важни култури като ориз, пшеница и бобови. Получените резултати имат важно значение за повишаване на реколтата и устойчиво селско стопанство чрез засилване полезните микоризни взаимодействия с едновременно намаляване на загубите от болести.

„Генът MLO е широко проучен във връзка с неговата роля в устойчивостта на растенията към брашнеста мана, обяснява ръководителят на експеримента д-р Катрин Джак. – Тъй като микоризните гъби и брашнестата мана колонизират съответно корена и надземните органи – листа, стъбла, плодове, трябва да работим над решението на задачата: как да се поддържа микоризата, без културата да става гостоприемник на брашнестата мана.“

John Innes Centre

Публикувана в Растениевъдство

CORTEVATM AGRISCIENCE ГАРАНТИРА

Ефикасна защита на лозята от брашнеста мана

Талендо® Екстра не само предпазва, а стопира развитието на болестта и лекува вече проявени симптоми

През последните години се наблюдава тенденция на по-масово разпространение и значителни загуби на гроздовата реколта от брашнеста мана. И настоящата 2019 година ще се окаже трудна за производителите. Климатичните условия през май и до момента през юни благоприятстват развитието на брашнеста мана.

Най-доброто решение е да се приложи сигурен и качествен фунгицид, който освен да предпазва за продължителен период от време е необходимо да може и да стопира развитието на болестта, а така също и да излекува вече проявени симптоми.

Отличен избор е Талендо® Екстра – двукомпонентен фунгицид с пълно системно и трансламинарно действие, който притежава изкореняващо и лечебно действие, както и газова фаза.

Талендо Екстра надгражда своя добре познат предшественик Талендо® 20 ЕК, като вече има добавен триазол за предотвратяване възникването на резистентност и още по-силно лекуващо и изкореняващо действие при вече проявени симптоми. Комбиниран фунгицид от висок клас с предпазно, стопиращо и лечебно действие.

Той се прилага превантивно преди видимите симптоми на болестта или рано след проявата им. Пръсканията могат да започнат в ранни стадии на развитие на културите и да продължат докато климатичните условия саблагоприятни за развитие на болестта. Особено подходящ е за фаза преди затваряне на грозда, за да се извлече максимума от силната му газова фаза.

Резултатите от практиката и опитите с Талендо Екстра показват отличен и дълготраен контрол на брашнеста мана в сравнение с други фунгициди срещу тази болест.

Талендо® Екстра показва 100% защита след една седмица при постоянна и силна зараза с брашнеста мана. В такива условия две седмици по-късно ефикасността е все още много висока – 97%. При стандартни условия продължителността на действието е 21 дни.

Талендо® Екстраосигурява тристепенна защита

Когато спорите на брашнестата мана попаднат върху листната повърхност, те образуват плодни тела, т.нар апресории. Впоследстие при благоприятни условия те навлизат в растението и започва процес на инфекция.

Когато вашата култура е защитена с фунгицида Талендо® Екстра:

  • не се развиват спори от болестта по гроздовете и листата, третирани с продукта
  • обезврежда плодното тяло (апресории), като по този начин му е невъзможно да инфектира растението
  • освободените спори, които са третирани, не могат да инфектират растителните тъкани на растението
  • Талендо® Екстра освен химична, осигурява и биологична защита чрез стимулиране на гените, отговорни за имунната защита на културата.
  • Талендо® Екстра е най-добре да се използва превантивно преди видими сериозни симптоми от болестта

Практически предимства на Талендо® Екстра

  • Отлично предпазно и лечебно действие срещу брашнеста мана
  • Страничен ефект по отношение на черно гниене по лозята, Guignardia bidwellii
  • Силна устойчивот на отмиване
  • Продължително действие - до 21 дни
  • Ниска опасност от развитие на резистентност поради комбинацията от 2-те активни вещества с различен начин на действие, които са от 2 различни групи: куиназолинони и триазоли (DMI).
  • Спорите на брашнестата мана, отделящи се от растителни части, третирани с Талендо® Екстра, не са в състояние да заразяват други растения. Талендо® Екстра предпазва лозята от вторична инфекция и благодарение на това културата е защитена за по-дълъг период от време.
  • Благодарение на газовото налягане на прокиназид, Талендо® Екстра увеличава зоната на действие до 10 см от мястото на прилагане и позволява проникването до труднодостъпни места (затворени чепки).
  • Благодарение на пълното системно действие на тетраконазол, фунгицидът защитава и новия прираст.
Публикувана в Растениевъдство

Патогените имат уникални механизми за оцеляване

Брашнестата мана - Erysiphe graminis, е една от най-разпространените болести по пшеницата и другите житни култури. Тя е добре известна на всеки земеделец, защото едва ли има някой, който да не се сблъсквал в посевите с нея. Още повече че тя може да се появи както есента, така и пролетта. Повечето зърнопроизводители са усвоили контрола й, така че нямат особени проблеми с нея. Не е нужно да бъдеш научен работник или академик, за да я диагностицираш, това може да направи всеки земеделец, който отглежда пшеница и ечемик. Въпреки че брашнестата мана е широко известна и позната болест, искаме да акцентираме върху няколко нюанса, свързани с нея, които смятаме, че са важни и следователно заслужават внимание.

Загубата на добив от тази болест варира в границите от 5 – 50%. Защо диапазонът е толкова голям, от какво зависи неговият размер?

Логичният отговор е, че колкото по-голяма листна площ е заразена, толкова загубите ще са по-големи. В крайна сметка, това се отнася за всяка една болест.

Но конкретно ситуацията с брашнестата мана е малко по-различна: за разлика от други патогени, нейният причинител има кратък цикъл на развитие. От момента на заразяване до образуването на спори първо поколение минава около седмица, докато при някои болести за това се изисква много повече време. Например, за развитие на септориозата продължителността на периода от момента на заразяване на растенията до образуване на първото поколение спори е 5 – 6 седмици. За това време брашнестата мана може да образува не по-малко от 5 поколения.

Вредността на брашнестата мана зависи от климатичните условия: ако те са благоприятни за нейното развитие, тя се разпространява мигновено, като светкавица в посева. И обратно – нивото на нейната вредоносност при неподходящи за развитие условия може и да не нарасне.

Брашнестата мана е специализиран паразит. Освен че заразява различни житни растения, тя има много специализирани форми, които заразяват овес, пшеница, ечемик. Ечемичната форма е по-малко агресивна, отколкото пшеничната.

Затова от това какъв е бил предшественикът на полето, зависи формата на брашнестата мана. Така ечемикът може да заразява пшеницата, въпреки че при него формата на болестта е по-малко агресивна и обратно.

С какво още брашнестата мана се отличава от останалите фитопатогенни гъби?
Мицелът при по-голяма част от този род гъби се намира вътре в нападнатите растения (стъбла, листа корени), а при брашнестата мана почти изцяло той е на повърхността на растенията.

Ако листата са заразени с брашнеста мана, 95% от патогена се намира на повърхността им и само 5% от мицела е вътре в растенията (за да черпи необходимите хранителни вещества). Това е уникална особеност на болестта.

Но защо този патоген не иска да проникне напълно вътре в растенията? Отговорът е, че брашнестата мана е способна да се храни само на живи зелени растения. Т. е., докато растението-гостоприемник е зелено, дотогава живее и гъбата. След като растението започне да жълтее и да изсъхва, патогенът също загива.

Също така брашнестата мана не може да се размножава на слаби посеви и на растителни остатъци. Затова тя не отделя токсини и по никакъв начин не се стреми бързо да убива растенията. Ако това действително е така, тогава възниква въпросът: с какво точно брашнестата мана вреди на растенията? Както всеки паразит, тя отнема хранителни вещества от растенията, а с налепа от своя мицел засенчва листната им повърхност, като по този начин нарушава фотосинтезата.

Брашнестата мана увеличава до десет пъти изпарението на вода

Как става така? Обяснението е просто: растението има устица и ако влагата в почвата е недостатъчна, то е способно да ги затваря, като по този начин физиологично се намалява коефициентът на транспирация. Но нападнатите с брашнеста мана листа на растенията изпаряват минимум десет пъти повече в сравнение със здравите! Болното растение не може да контролира този процес, защото мицелът на гъбата запушва устицата. Затова брашнестата мана води до съществени загуби на вода от растенията и функционира на принципа на прахосмукачката: изсмуква влагата от почвата с помощта на растенията. Затова, отнемайки влагата от растенията, особено в регионите, където нейните запаси са малко, болестта причинява намаляване на реколтата от зърно. В условия на суша пшеницата не може да формира планираното количество добив.

За да се развива болестта, тя трябва все пак отнякъде да „прелети“. А увеличава ли се количеството спори на брашнестата мана на стърнището?

Брашнестата мана има два типа спори, които се формират синхронно: едните от тях са непосредствено на повърхността на листата (бели спори, подредени във верижки), а другите – черни, със сферична форма. Защо това растително възпаление има два типа спори и защо заразяването не се причинява само от един?

Причината е, че белите спори (във верижки) са нежизнеспособни и отмират в продължение на 10 дни, ако не са успели да заразят растението. Тези обаче, които се образуват във формата на черни сферични тела, са жизнеспособни: те са способни да зимуват, но са доста по-малко като количество и имат по-малка „летална“ способност. Съответно, през лятото заразяването става с белите спори, а пролетта – с черните презимували кълбовидни спори на повърхността на стърнището.

Какви са източниците на обновяване на инфекциите на брашнестата мана? Тя не може да се съхрани в почвата, тогава какво служи за „люлка“ на патогена?

Можем да предположим, че това са дивите житни (плевели), но това не е така, защото болестта е специализирана. И тази патогенна форма, която ще излети от пирея например, не е приспособена да прогресира на пшеницата. Така причинителят на брашнестата мана не се развива във форма на семенна инфекция. Основни източници на заразяване с болестта са черните кълбовидни спори (конидии), които попадат върху листата на културите и са способни да презимуват. Друг вариант за съхранение на заразата е самосевката в стърнището.

Съответно, брашнестата мана започва да заразява културата есента, а пролетта - прогресира

Тя може да се контролира чрез подобряване на селекцията и отглеждане на устойчиви сортове пшеници. Но тук също има нюанси, защото устойчивостта на растенията към едни болести не контролира устойчивостта им към други – по принцип това е възможно, но е много сложно. С експериментално-изследователски методи е установено, че внасянето на калциев силикат значително повишава устойчивостта на пшеницата към брашнестата мана. 

Публикувана в Растениевъдство

Напролет, още със започване на вегетацията, брашнестата мана се появява по леторастите на заразените от предходната година пъпки. Листата, развили се от такива пъпки са дребни, удължени, ладиевидно завити, светлозелени и изцяло покрити с брашнест налеп от мицел и спори на гъбата. Такива листа са чупливи, по-късно прегарят и опадват по-рано. Леторастите от заразени пъпки са със скъсени междувъзлия, дребни и покрити със сивобял мицел. Кората им се напуква и те изсъхват.

Нападнатите цветове са силно деформирани, покрити със сивобял брашнест налеп и от тях не се развиват завързи, тъй като покафеняват и окапват преждевременно.

Интензивноста на проява на брашнестата мана през вегетациония период зависи от количеството зараза по младите органи на растението, също и от инфекциите към края на цъфтежа, както и от високата влажност – роса или дъжд.

Химичната борба е насочена към предпазване на листата, леторастите и плодовете от заразяване. Самостоятелната борба срещу брашнеста мана не е икономически изгодна, затова се препоръчва пръскане със фунгициди подходящи за едновременна борба и със струпясването.

Такива препарати са: Скор 250 ЕК - 0,2%, Строби ДФ - 0,02%, и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Другата важна болест при ябълката е брашнестата мана, която също се причинява от гъба. През зимата мицелът на гъбата се запазва в заразените пъпки по върховете на леторастите и при благоприятни условия започва нови заразявания.

При зимната резитба за формиране или плододаване задължително се изрязват нападнатите връхни части на леторастите. Те лесно се познават от здравите по сивосивкавият цвят и слабо развити пъпки. При силно чувствителните сортове се провежда и резитба по време на вегетацията за отстраняване на силнозаразените леторасти. За съжаление едни от най-вкусните ябълкови сортове са силно чувствителни на брашнеста мана. Най-неустойчиви на болестта са Джонатан, Джонагалд, Айдаред, Блъшинг голден, Джонафрий, Виста белла, Бял зимен калвил и др.

За предпазване на листата, леторастите и плодовете на ябълките от заразяване с брашнеста мана се правят профилактични пръскания с контактни фунгициди.

Подходящи за предпазни пръскания са сяросъдържащите фунгициди. За опазване на силно чувствителните сортове се провеждат от 10 до 16 пръскания в интервал от 8 до 12 дни в зависимост от последействието на използувания фунгицид и динамиката на растежа на дърветата. Първото пръскане се провежда при разпукване на пъпките.

При благоприятни условия за развитие на болестта се използват фунгициди със системно действие.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Брашнестата мана - Erysiphe graminis, е една от най-разпространените болести по пшеницата и другите житни култури. Тя е добре известна на всеки земеделец, защото едва ли има някой, който да не се сблъсквал в посевите с нея. Още повече че тя може да се появи както есента, така и пролетта. Повечето зърнопроизводители са усвоили контрола й, така че нямат особени проблеми с нея. Не е нужно да бъдеш научен работник или академик, за да я диагностицираш, това може да направи всеки земеделец, който отглежда пшеница и ечемик. Въпреки че брашнестата мана е широко известна и позната болест, искаме да акцентираме върху няколко нюанса, свързани с нея, които смятаме, че са важни и следователно заслужават внимание.

Загубата на добив от тази болест варира в границите от 5 – 50%. Защо диапазонът е толкова голям, от какво зависи неговият размер?

Логичният отговор е, че колкото по-голяма листна площ е заразена, толкова загубите ще са по-големи. В крайна сметка, това се отнася за всяка една болест.

Но конкретно ситуацията с брашнестата мана е малко по-различна: за разлика от други патогени, нейният причинител има кратък цикъл на развитие. От момента на заразяване до образуването на спори първо поколение минава около седмица, докато при някои болести за това се изисква много повече време. Например, за развитие на септориозата продължителността на периода от момента на заразяване на растенията до образуване на първото поколение спори е 5 – 6 седмици. За това време брашнестата мана може да образува не по-малко от 5 поколения.

Вредността на брашнестата мана зависи от климатичните условия: ако те са благоприятни за нейното развитие, тя се разпространява мигновено, като светкавица в посева. И обратно – нивото на нейната вредоносност при неподходящи за развитие условия може и да не нарасне.

Брашнестата мана е специализиран паразит. Освен че заразява различни житни растения, тя има много специализирани форми, които заразяват овес, пшеница, ечемик. Ечемичната форма е по-малко агресивна, отколкото пшеничната.

Затова от това какъв е бил предшественикът на полето, зависи формата на брашнестата мана. Така ечемикът може да заразява пшеницата, въпреки че при него формата на болестта е по-малко агресивна и обратно.

С какво още брашнестата мана се отличава от останалите фитопатогенни гъби?
Мицелът при по-голяма част от този род гъби се намира вътре в нападнатите растения (стъбла, листа корени), а при брашнестата мана почти изцяло той е на повърхността на растенията.

Ако листата са заразени с брашнеста мана, 95% от патогена се намира на повърхността им и само 5% от мицела е вътре в растенията (за да черпи необходимите хранителни вещества). Това е уникална особеност на болестта.

Но защо този патоген не иска да проникне напълно вътре в растенията? Отговорът е, че брашнестата мана е способна да се храни само на живи зелени растения. Т. е., докато растението-гостоприемник е зелено, дотогава живее и гъбата. След като растението започне да жълтее и да изсъхва, патогенът също загива.

Също така брашнестата мана не може да се размножава на слаби посеви и на растителни остатъци. Затова тя не отделя токсини и по никакъв начин не се стреми бързо да убива растенията. Ако това действително е така, тогава възниква въпросът: с какво точно брашнестата мана вреди на растенията? Както всеки паразит, тя отнема хранителни вещества от растенията, а с налепа от своя мицел засенчва листната им повърхност, като по този начин нарушава фотосинтезата.

Брашнестата мана увеличава до десет пъти изпарението на вода

Как става така? Обяснението е просто: растението има устица и ако влагата в почвата е недостатъчна, то е способно да ги затваря, като по този начин физиологично се намалява коефициентът на транспирация. Но нападнатите с брашнеста маналиста на растенията изпаряват минимум десет пъти повече в сравнение със здравите! Болното растение не може да контролира този процес, защото мицелът на гъбата запушва устицата. Затова брашнестата мана води до съществени загуби на вода от растенията и функционира на принципа на прахосмукачката: изсмуква влагата от почвата с помощта на растенията. Затова, отнемайки влагата от растенията, особено в регионите, където нейните запаси са малко, болестта причинява намаляване на реколтата от зърно. 

В условия на суша пшеницата не може да формира планираното количество добив.

За да се развива болестта, тя трябва все пак отнякъде да „прелети“. А увеличава ли се количеството спори на брашнестата мана на стърнището?

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издания на вестник "Гласът на земеделеца"

Публикувана в Растениевъдство

Високата влажност на почвата и въздуха, т.е., в дъждовно лято като настоящето, краставици, както и много други зеленчуци, често са застрашени и нападани от гъбната болест брашнеста мана. Листните петури са покрити със сребристо-бял налеп, подобно на паяжини.

За да се справите с това сериозно заболяване, а вече берете краставици и не желаете да използвате фунгициди, може да пръскате със сода за хляб. В 10 литра вода прибавете 3 супени лъжици сода и същото количество течен сапун, след което разбъркайте добре. С този разтвор третирайте ежеседмично, докато симптомите на заболяването изчезнат напълно. Обикновено се изискват средно от 3 до 6 третирания в зависимост от тежестта на пораженията и климатичните условия.

Народни средства за борба с брашнестата мана

. Йод и сапун - 20 мл йод се разтваря в 10 л вода и се прибавяполовин супена лъжица течен сапун.

. Прясно мляко - мляко и вода в съотношение 1:2.

. Калиев перманганат- 2,5 г кристали на калиев перманганат се разтварят добре в 1 литър вода, обемът се допълва до 10 литра с вода.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Докато честите валежи благоприятстват заразяванията от мана по лозата, то топлото време с висока относителна влажност на въздуха помага за развитието на брашнестата мана (оидиум).

Тя е сериозна болест, нападаща листата, леторастите и особено гроздовете. Зърната, които са нападнати в по-ранна фаза, обикновено засъхват на чепките или падат на земята. Заразяванията по наедрелите зърна водят до отмиране на клетките на кожицата и разкъсване на ципата в резултат на разрастване на месестата част. При по-слаба степен на нападение петната по зърната влошават външния вид на гроздето. Когато са заразени зелените леторасти, по тях се образуват сивкави петна, които впоследствие стават тъмнокафяви. Нападнатите дръжки на листата и чепките стават чупливи. На места с добра въздушна циркулация и слънчево изложение развитието на болестта е по-ограничено.

Третиранията за борба обикновено започват във фаза 3-6 лист и продължават до затваряне на гроздовете, а при десертните сортове до зазряване на реколтата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Патогените, причиняващи брашнеста мана, обикновено имат тесен диапазон от гостоприемници. Плевелите също са гостоприемници на брашнестата мана и по този начин могат да функционират като потенциален източник на патогена.
Брашнеста мана при доматите предизвикват Oidium lycopersici и Leveillula tauricа, която се среща по-рядко. И двата патогена са характерни с образуването на характерен бял прахообразен налеп. При Leveillula taurica налепа е само от долната страна на листата. 

Oidium lycopersici може да засегне всички надземни части на растението с изключение на плодовете. Силно засегнатите листа стават кафяви и се сбръчкват. Силните инфекции водят до значително намаляване размера на плодовете и тяхното качество. Разпространението на брашнестата мана се благоприятства от сухи условия (типично през деня), умерени температури и намалена интензивност на светлината.

Причинителите на брашнеста мана при доматите не изискват влажни листа или висока влажност на въздуха, за да инфектират листата, може да се каже, че това е болест на сухото време.
Борбата с брашнестата мана при доматите се води с фунгициди, съдържащи сяра, мед, хлороталонил или минерално масло като активна съставка. За биологична борба може да се използват масла от сусам, розмарин и мащерка.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта