Огромна дупка – истинска яма, зейна в бюджета на ЕС след Брекзит без сделка, който Брюксел допусна поради надменност, стана ясно от финансовата рамка за програмния период 2021 – 2027, представена от презиеднта на Съюза Шарл Мишел. Според последните данни, цитирани от най-влиятелния британски, но проевропейски Гардиън става дума за 62 млрд. паунда годишно, което са 75 млрд.евро или 145,7 млрд. лева. Така вече е очевидно, че се оказаха нагли лъжи бодрите трели на нашите и евролидерите как Англия ще страда, а Европа няма да усети напускането. Сметката на Мишел на практика е същата като на финландското председателство – 1 трлн. евро общо, които белгиецът прецизира на 1,074% от БВП на страните – членки, което е 1,094 трлн.евро.


Най-тежката част от неговото предложение е рязане на земеделските субсидии срещу облекчаване – сиреч намаляване, на участието в евробюджета на най-богатите държави като Дания, Швеция, Австрия, Нидерландия. Франция, естествено, а и Германия са категорично против спад на агропарите, защото това означава да дават повече, да губят повече и да не се оплакват. Повече тежести ще получим и ние, ако не вземем мерки навреме.


Да не говорим, че според евродипломатите нашият ресор – образование, наука, култура също е заплашен от сеч на средствата. Той е под контрола на еврокомисар Мария Габриел. ЕС е толкова недалновиден, че дори парите за технологии – област, в която Общността е супер изостанала в сравнение със САЩ, Китай и другите големи, са сериозно заплашени в нормалния си размер.


България, ако разбере какво се случва, а не проспи договорния период, както направи при точилите се от 2011 до 2018 г. преговри за въглищните ТЕЦ-ове (сега ще загубим до 122 000 работни места поради проспиването на Борисов 1,2 и 3 плюс Орешарски), ще трябва да си даде зор да осигури добри национални условия. Маратонът по надлъгване е от четвъртък до неделя. Дълъг уикенд на алъш – вериш в края на новата седмица, който предстои в Брюксел. При липсата на отстояване на фиксирания курс на лева в преговорите с Еврогрупата и ЕЦБ, за които разбрахме, въпреки опитите на властта да скрие срама, надеждите ни са миниатюрни.


 Вече открито се говори за „потъване“ на кохезионните фондове – 19 минути отдавна предупреждава за това – а те са моторът на българското развитие в момента, колкото и слабо да усвояваме – 37% 10 месеца преди края на програмния период от 7 години. Голямото рязане ще бъде поне в размер на 90 млрд.евро, т.е както очаквахме в размер на поне 3-4 млрд.лв. за България, но може и повече – над 6 млрд.


За отношението към нас в Брюксел говори шегата, че групата, в която България участва: Приятели на кохезията, е наричана в евростолицата със сарказъм: Приятели на корупцията. В нея сме 15 държави – цяла Източна Европа, плюс Малта и Португалия, с включени Гърция и Кипър. Това са и страните с проблеми с върховенството на закона и в момента мекият Мишел води дискусии с Германия и Франция дали изобщо трябва да получаваме еврофондове при всичките си проблеми с корупцията, съдебната система, неразделените де факто власти, беснеещата престъпност. Богатата група Фругалс –онази на преговарящите с нас и за еврото Дания, Швеция, Австрия, Нидерландия, които традиционно са против запазването на бг проектите, нарича политиката си на рязане на фондове: „червен картон за правителствата на Приятелите на корупцията“.


„Ние не очакваме някой от Приятелите на корупцията да остане щастлив от преговорите, просто трябва да изберат градуса на неудовлетворение“, коментира пред Гардиън високопоставен източник от клуба на богатите нации.


„Няма какво да коментираме, просто няма повече да плащаме на Приятелите на корупцията, времето е наше“

Източник: 19 минути

Публикувана в Бизнес

Бюджетът по Националната програма по пчеларство за 2020 г. е в размер на 6.4 млн. лв. Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите доц. д-р Янко Иванов при официалното откриване на 18-тото Международно изложение "Пчеларство - 2020". Той допълни, че размерът на средствата, които ще получат пчеларите тази година, е с 35 % повече в сравнение с миналата година. Приемът по мерките ще стартира в края на месец февруари.

Заместник-министър Иванов подчерта, че  Министерство на земеделието, храните и горите отдава голямо значение на пчеларството. "Не случайно само то има самостоятелна програма в сектор "Животновъдство", каза още той. По думите му, инициирани са редица инициативи съвместно със сдруженията и съюзите на пчеларите в България." Създадохме Консултативен съвет по Пчеларство, на който съвместно решава проблемите в сектора", уточни заместник-министърът на земеделието, храните и горите.

По отношение на отравянето на пчелните семейства, доц. Иванов посочи, че този проблем е най-осезаем през пролетта, когато започне селскостопанската дейност."По този повод въведохме стандартна оперативна процедура за вземане на проби. Също така създадохме и лаборатория, като в момента се акредитират методите. Целта е в началото на земеделския сезон да можем да отговорим подобаващо на бранша и нарушителите да бъдат изпратени на съд", подчерта той.

Заместник-министър Иванов съобщи още, че се инициират и обучения на пчеларите в страната във връзка с новостите в сектора.

В изложението тази година участват над 135 фирми, както и представители на 20 държави.Форумът на пчеларите е организиран от Областния пчеларски съюз в Плевен в партньорство с Министерството на земеделието и храните и областната администрация в града. На него  пчеларите от страната и Балканите могат да се  снабдят с всичко необходимо за производство на мед и пчелни продукти.

Изложението ще продължи до 9 февруари включително.

Публикувана в Пчела и кошер

В новата Обща селскостопанска политика (ОСП) всички ние трябва да се стремим към опазване на околната среда, модернизиране на стопанствата и производство на качествена храна, но най-важното е да се има предвид спецификата на всяка държава членка. Когато говорим за единен пазар, единна политика и правила следва да се има предвид, че с отпадането на преходната национална помощ и предложения по-нисък процент на обвързаната подкрепа се получава драстично намаление на подкрепата за уязвимите в България сектори. Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева на среща с парламентарния държавен секретар на Федералното министерство на прехраната и земеделието на Германия г-н Уве Файлер, в Берлин.

По думите й, въпреки, че намалението на цялостния бюджет на ОСП се предвижда да бъде около 5 %, при обвързаната подкрепа се получава рязък спад от 25% за България през 2021 г. спрямо 2019 г., и спад от 21% през 2027 г. спрямо 2019 г. “Това означава значително намаление в нивата към определени земеделски стопани именно в секторите, които са в най-затруднено положение и същевременно са приоритетни за нас. Ситуацията поставя в риск много фермери, защото може да ги доведе до фалити”, категорична беше Кръстева.

Заместник-министърът разясни на г-н Уве Файлер, че подпомаганите чрез  обвързаната подкрепа сектори “Плодове и зеленчуци” и “Животновъдство” традиционно се нуждаят от повече работна ръка, осигуряват заетост на населението в селските райони и недостатъчния размер на помощта ще застраши доходите на 40 % от хората, работещи в земеделието.  “Подкрепата трябва да отива при “активни фермери” и пазарно ориентирани земеделски стопанства. Те съставляват 22% от всички бенефициенти по директни плащания през годината.”, обясни Кръстева.

По-рано през деня заместник-министър Кръстева, заедно с председателят на Комисията по земеделие и храни Мария Белова и народните представителите Бюрхан Абазов, Кръстина Таскова, Георги Стоилов, Георги Станков и Росен Живков, се срещнаха с председателя на немската Комисия по земеделие в германския Бундестаг.

Източник: МЗХГ

Публикувана в Агроновини
Има и щастливи фермери. Има и такива, които след дълго ходене по бюрократичните Еверести, получиха средства и обновиха производството си. Някои направиха обори, други - малки преработвателни предприятия, а трети - зърнохранилища. Не са малко и тези, които не искат и да чуят за европейски пари, след като са се сблъскали с корупционната практика на някои консултантски фирми и техни близки дружки в администрацията на България. Е, странно ли е тогава, че усвояването на европарите варира между 7 и 60 % за различните програми? 
За 2014-2020 г. България има на разположение 11,7 милиарда евро, разпределени през седем програми или по над 2 милиарда евро годишно. Тези пари обаче не са дадени, а зависят от способността на българската администрация – държавна и местна, да сключва договори за изпълнение на проекти по различни национални политики.

Година преди изтичането на възможността за сключване на такива договори, изпълнението между програмите варира от 7% за рибарския фонд до 68% по програмите за младежка заетост, като „резервираните“ пари са около 8,8 млрд. евро по данни на Европейската комисия. За оставащите 12 месеца администрацията трябва да подпише договори на стойност около 3 милиарда евро, за да можем да оползотворим европейските средства изцяло.

Усвоените средства от 2014 г. насам са около 5,6 милиарда евро. Тук плащания могат да се правят до 2023 г., но изпълнението е неравномерно като програмите с по-малки проекти се изпълняват значително по-добре от „по-тежките“, свързани с инфраструктура, регионално развитие и социални политики. Именно за големите проекти, България е по-силно зависима от европейските фондове, които дават около 80 на сто от публичните инвестиции в отрасли като строителство, транспорт, регионално развитие.

Колко даваме и колко ще даваме?

Според изчисленията на Комисията всички ще трябва да работят повече, за да се доберат до парите. България, която сега плаща около 430 млн. евро годишно в европейския бюджет, ще трябва да се приготви да увеличи значително вноската си.
 По данни на Комисията, цитирани от в. „Капитал“ през следващото десетилетие тя ще се нарастне почти двойно – до около 680 млн. евро годишно. Към тях трябва да се прибавят и още над 160 млн. евро, които България събира в полза на европейския бюджет от ДДС, мита, глоби и др., известни още като „собствени приходи“ на бюджета на ЕС и други доплащания.

Според финансовото министерство увеличаването на българската вноска не е повод за тревога, защото България, най-слабата икономика в ЕС, както и досега, ще продължи да получава повече пари, отколкото да дава.

В отговор на въпрос на Свободна Европа от финансовото министерство заявиха, че вноските на всички държави ще бъдат увеличени, не само българската. Както и че „въпреки очакваното повишение на вноската на страната ни, трябва да се подчертае, че в Многогодишната финансова рамка за 2021-2027 г. България остава нетен бенефициент от европейския бюджет“. Бенефициент, ама колко да сме бенефициент при това ниско удвояване на средствата?

Оптимизмът свърши

Към днешна дата едно е ясно. Оптимистичният период на България в ЕС свръшва. Бюджетното финансиране на общността намалява рязко, а големите страни донори дърпат чергата към себе си. Та кой би се интересувал от мнението на малка България?  Зелените мерки ще водят до все по-големи разходи за земеделските производители. Земеделските производители, които през последните 7 години бяха задължени да въвеждат, така нар. „зелени мерки“, като незасети синори, смяна на отглежданите култури и др., вероятно няма да си отдъхнат от тях, тъй като основен приоритет на ЕС е безумният план за т.нар неутрален климат, каквото и да значи това

Твърде възможно е парите за развитие на селските райони е да бъдат намалени, от което ще пострадат популярни досега в България проекти като развитие на къщи за гости, екопътеки, традиционни занаяти и производства. 
Макар размерът на земеделските субсидии за площ да бъде запазен, сред страни донори като Германия и Холандия има настроения за намаляване на тавана от 300 000 евро на стопанство. Това би се усетило в България - една от страните с най-едри земеделски стопанства в ЕС.
Пари за климат. Каквото и да значи това...
Срещу това Европейската комисия предлага да се създаде фонд за справедлив преход, от които да се компенсират разходите, които най-замърсяващите икономики да черпят средства за модернизация. Този фонд ще предоставя основно банкови гаранции на публични и частни инвеститори. Предвижда се той да възлезе на 100 млрд. евро за 2021-2027 г. при оценка на Европейската комисия, че за постигане на въглеродо-неутралната икономика ще са нужни инвестици от 260 млрд.евро годишно. Така че парите във фонда ще бъдат насочвани само към силно зависими от въглищата региони и към такива, изпитващи икономически и социални затруднения. Полша, една от държавите (заедно с Чехия и Унгария), които се противопоставя на плана за зелена икономика, изчисли, че за да постигне въглероден неутралитет за 30 г. ще са ѝ нужни 550 млрд. евро. България не е обявила колко би ѝ струвал подобен преход и не е изразявала публично становище относно зеления план за Европа, макар да не се противопостави на постигането на въглеродна неутралност до 2050 г., когато тя беше обсъждана през юни.

Пари нема ...

„Нови пари няма и спорът сега е да се запазят съществуващите или да се намалят. От това потърпевши ще са регионалната политика и земеделието, където пари ще бъдат пренасочени за зелени мерки“, казва Ивайло Калфин, съветник на бившия европейския комисар за бюджета Гюнтер Йотингер, който е автор на проекта за следващия дългосрочен европейски бюджет, изработен през 2018 г.
Животът в розово за България като член на ЕС е към края си. След близо 15 години, в които можехме да разчитаме на помощ, дошло е време да се оправяме сами.  Поне така изглежда проектът за следващ многогодишен бюджет на ЕС за 2021-2027 г., преговорите по който навлизат в решителна фаза.

Първата голяма промяна за България е, че от 2021 г. тя ще плаща значително по-високи вноски в европейския бюджет, като в същото време достъпът до европейски средства ще бъде ограничен и обвързан с изисквания за правене на реформи, съблюдаване на законност, разделение на властите и по-строг контрол върху корупционните практики и злоупотребата с власт.
 Ася Василева
Публикувана в Бизнес

Бюджетът на ЕС за агросектора ще е с 5% по-малко за периода 2021-2027 г. Иначе казано той ще олекне с 12 милиарда евро. Очаква се средствата за земеделие във всички 27 страни в ЕС да са в размер на 365 милиарда евро. Това съобщи на агрофорум в Пловдив Елисавета Върбанова, експерт в отдел „Директни плащания“ в Главна дирекция АГРИ към Европейската комисия. Основна причина за изтъняване на европейската земеделска пица е Брекзит. В новата финансова рамка се предвижда и намаление на преките плащания над 60 000 евро и въвеждане на таван над 100 000 евро. ЕК предлага да се намали и обвързаното с производството подпомагане. Ако това се случи, в България ще бъдат засегнати 27 000 фермери (основно в сектор плодове и зеленчуци), които сега получават субсидии по тази мярка.

Все пак има и добри новини около новия бюджет. Едната от тях е,че ще има материални стимули за младите фермери. Минимум 2% от националния пакет за директни плащания са запазени специално за тях. Предвидени са минимум 30% за интервенции по околна среда и климат и минимум 5% за подхода ЛИДЕР. Приоритет за подпомагане ще се дава също на малките и средните стопанства.

Дали повече млади хора ще искат да се занимават със земеделие и животновъдство, предстои да видим. Към днешна дата в България броят на младите фермери намалява, стана ясно от данните, които предостави на форума Калоян Костадинов, директор на дирекция „Договориране по прилагане на мерките за развитие на селските райони” – ДФ „Земеделие“. При подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от ПРСР, при приема през 2015 г., са подадени 2664 заявления със заявена субсидия в размер на 66 600 000 евро. Сключените договори са били 1263, а одобрената субсидия – 31 575 000 евро. По време на приема през 2018 г. подадените заявление са почти два пъти по-малко – 1837, а заявената субсидия – 45 925 000 евро. Одобрените кандидати са 880. Отпаднали са 178 проекта поради дублиране на бенефициентите. Одобрената субсидия за този прием е – 22 000 000 евро. От страна на ДФЗ има уверение, че бъде осигурен допълнителен ресурс, необходим за финансовото обезпечаване на чакащите 114 проекта.

Калоян Костадинов уточни, че от общия бюджет на ПРСР (2014-2020 г.) за страната – 2 366 716 966 евро, до момента е изплатена субсидия в размер на 832 246 010 евро, което е 35.16% усвояване. С най-висок процент на усвояване са мерките 11 „Биологично земеделие“ и 13 „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничени​я“, съответно 70% и 68%. Най-слаб е интересът по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ – 3.71%.

В момента се приемат документи по подмярка 4.2.2 „Инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти“, с общ бюджет 1 685 121 евро. 

Публикувана в Бизнес

Управителният съвет на ДФ „Земеделие“ увеличи годишния финансов ресурс за 2019 г. от 5 500 000 лв. на 5 571 021 лв. по схемата за държавна помощ “Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период”.

В началото на годината УС на ДФЗ утвърди годишен бюджет по схемата за 2019 г. в размер на 5 500 000 лв. Помощта се предоставя на два етапа. Първият е през пролетта. Той обхваща периода от преминаване на студовете до набъбване на плодните пъпки. При него стопани получават до 270 лв. на хектар с ДДС за закупени с разходооправдателни документи препарати за борба с вредителите. Средствата, които се предоставят за втория етап, следва да покрият част от разходите на овощарите и градинарите, направени за растително-защитни продукти, които се използват през есента, в периода на масов листопад и гниене на листата. В този случай финансовата подкрепа е до 100 лв. на хектар с ДДС.

 За пролетните пръскания стопаните усвоиха над 4, 112 млн. лв. До края на октомври градинарите и овощарите кандидатстваха за финансова подкрепа за закупените препарати, които използват за зимните пръскания. Заявеният ресурс за тях възлиза на близо 1,459 млн. лв. (1 458 812,54 лв.), който надхвърля с 71 021 лв. утвърдения от 5 500 000 лв. ресурс за настоящата година. Предвид това УС на ДФЗ увеличи размера по схемата с необходимият ресурс.

Целта на помощта е да се ограничат загубите от разпространението на вредители по трайни насаждения. Предстои ДФ „Земеделие” съвместно с Министерството на земеделието, храните и горите да изготвят промяна в указанията за предоставяне на помощта.

Източник: ДФЗ

Публикувана в Агроновини
Вторник, 17 Септември 2019 13:39

Вдигат бюджета по 4.2 с 38 млн. евро

Със заповед на заместник-министъра на МЗХГ Лозана Василева, която е ръководител на Управляващия орган на ПРСР 2014-2020,бюджетът по подмярката 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ е увеличен с 38 млн. евро. Така общото финансиране по 4.2 става 241 млн. лева. 75% от средствата са от Европейския фонд за развитие на селските райони и 25% - национално съфинансиране.

През 2018 година по подмярка 4.2 са подадени общо 538 проектни предложения на стойност над 631 млн. и 700 хиляди лева, пише в придружаващия заповедта доклад. Планираното увеличение от 38 млн. евро няма да покрие недостига от средства по подмярката.

Допълнителният бюджет по 4.2 идва от неусвоен финансов ресурс по прием на заявления за подпомагане по подмярка 4.2, проведен през 2015 г. Предложението за увеличение на бюджета е прието единодушно на проведеното 12-то поредно заседание на Комитета по наблюдение на ПРСР, състояло се на 20 юни 2019 г.

По-големият бюджет по 4.2 ще осигури възможност за одобрение на по-голям брой проектни предложения в секторите: „Мляко“, „Месо“,„Плодове и зеленчуци“, „Растителни и животински масла и мазнини“, „Технически и медицински култури“, „Производство на фуражи“ и „Гроздова мъст, вино и оцет“. 

Заповедта, публикувана на сайта на МЗХГ на 16.09.2019 г. определя и промени в условията на кандидатстване по подмярката 4.2: поръчителството отпада като допустимо обезпечение за авансово плащане. Такива са само банкова гаранция и запис на заповед.

Заповедта и изменените с нея условия за кандидатстване и условията за изменение са публикувани в електронната платформа ИСУН и на интернет страницата на МЗХГ. Заповедта може да бъде оспорена пред Административния съд София-град в 14-дневен срок от нейното публикуване.

Източник: Национална селска мрежа

Публикувана в Агроновини

След приключването на европейските избори едно от големите предизвикателства пред Европейския съюз ще бъде договарянето на следващия му бюджет. На всеки седем години ЕС се споразумява за дългосрочните си планове за разходите. Необходимо е единодушното съгласие на всички лидери и затова преговорите обикновено отнемат много време. Последният седемгодишен план бе договорен през 2013 г. и беше за периода 2014 - 2020. За пръв път в историята на организацията бе решено да бъдат намалени разходите.

На основата на дългогодишния план всяка година представители на 28-те правителства и Европейският парламент договарят точните детайли на годишния бюджет на ЕС. Би Би Си прави анализ на този за 2017 г., за да открие колко внася всяка държава членка и колко получава от ЕС.

Великобритания е нетен вносител в бюджета на ЕС. С други думи, тя допринася повече, отколкото получава обратно. През 2017 г. още девет страни са били нетни вносители. Това са Германия, Франция, Италия, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция, Дания и Ирландия. Най-големият нетен вносител е била Германия (с нетен принос от 12.8 милиарда евро), следвана от Великобритания (със 7.43 милиарда евро).

Всички страни плащат еднакъв дял от националните си приходи в европейския бюджет и затова по-богатите плащат повече, а по-бедните – по-малко. Някои като Великобритания плащат по-малко, защото ползват т.нар. рабат - бюджетните отстъпки, състоящите се в това на някои държави да се връщат част от внесените средства в бюджета на ЕС, тъй като те смятат, че допринасят твърде много за него.

ЕС харчи парите за редица проекти, но около три четвърти от бюджета всяка година отиват за две основни области – селско стопанство и развитие на по-бедните райони в ЕС. Така че по-бедните държави и тези с много ферми получават повече.

Полша бе най-големият нетен получател от бюджета на ЕС (тоест получава повече, отколкото внася), следвана от Гърция, Румъния, Унгария и Португалия. Люксембург и Белгия, две от най-богатите държави в ЕС, също са в списъка на нетните бенефициенти, защото получават по-голям дял от финансирането за администрация, тъй като много евроинституции са базирани там. България е девета в този списък.

Колко е това на глава от населението?

Ако числата за нетните вносители и бенефициенти бъдат изразени по отношение на глава от населението, се получава друга картина.

Най-големият нетен вносител на глава от населението е Холандия, следвана от Швеция, Германия, Дания и Великобритания.

Люксембург оглавява списъка на нетни получатели на глава от населението, защото голям брой евроинституции са базирани в страна с население под 600 хил. жители. Други големи получатели са Литва, Естония, Гърция, Унгария и Латвия. България е 11-а в този списък.

Колко е това като дял от БВП?

Холандия плаща най-големия дял от брутния си вътрешен продукт (БВП) – 0.47%. Германия е втора, следвана от Швеция и Великобритания.

На другия край на скалата някои страни като Литва, България и Унгария получават между 2.5 и 3 процента от техния БВП от бюджета на ЕС. Икономиките на Гърция, Естония, Латвия, Румъния и Полша получават около 2% от техния БВП.

Публикувана в Бизнес
Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов е определил допълнителен бюджет в размер до 49 455 360 евро за заявления за подпомагане, подадени в първия прием по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.  
Проект на заповед е публикуван на сайта на Министерството на земеделието храните и горите (МЗХГ).
 
В доклад по проекта, подтотвен от зам.-министъра на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева се казва:
„В рамките на периода на прием по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“, определен със Заповед №РД 09-213 от 27.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните в Държавен фонд „Земеделие“ са постъпили общо 3 362 заявена субсидия в размер на 630 192 460 евро. Определеният бюджет за този период на прием е в размер на левовата равностойност на 150 млн. евро“.
 
Зам. министър Василева изтъква големия интерес към това подпомагане, както и факта, че в бюджета на мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014 - 2020 г. са налични 48 562 405,63 евро. В това число са освободените средства и финансов ресурс, за които досега не са обявени приеми и не се предвижда обявяване на прием през 2019 г.
 
„С цел максимално усвояване на средствата от ПРСР за периода 2014-2020 и при оптимално използване на административния капацитет, Министерството на земеделието, храните и горите представя за писмени предложения и възражения проект на заповед, с която се осигурява финансов ресурс за изплащане на финансова помощ по договори, сключени под условие“, се казва в документа.
 
Предложенията по проекта може да бъдат изпращани на електронната поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. в срок до 29 януари 2019 г.
Публикувана в Бизнес

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2018 година за извършване от „Напоителни системи“ - ЕАД на аварийно-възстановителни дейности за предпазване от вредното въздействие на водите.

Заради създалата се през 2018 г. тежка обстановка по обектите за предпазване от вредното въздействие на водите (ОПВВВ) се наложи спешно предприемане на аварийно-възстановителни дейности.

В резултат на усложнените климатични процеси беше засегната техническата инфраструктура от национално и местно значение, както и пътища, поземлени имоти и земеделска продукция.

С приемането на постановлението се цели възстановяване на разрушените 74 обекта - участъци от корекции на реки, предпазни диги, отводнителни системи и други съоръжения по ОПВВВ.

С промените ще се осигурят допълнителни средства в размер на 5 000 000 лв. по бюджета на МЗХГ за 2018 г. за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 9

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта