Малиновите храсти вече дадоха своя плод и е време да ги подготвите за зимата. Добре е тази работа да се свърши сега, защото в по-късната есен в градината има достатъчно друга работа – торене, обработка на почвата, засаждане на нови дръвчета, пръскане и др.

Резитбата на малините не е никак сложна. Биологията на растението само подсказва, какво трябва да се прави. Малините са многогодишни храсти, но всяко стъбло живее само две години – първата израства, а втората плододава и изсъхва. Затова в края на вегетацията се изрязват всички плододавали през годината издънки.

В процеса на резитба, освен плододалите се отстраняват и част от едногодишните леторасти. Това се прави след преценка за гъстотата и силата на самите леторасти. На 1 линеен метър не трябва да има повече от 15-20 издънки, като се оставят по-силните от тях.

Съкращаването на върховете на оставените за плододаване издънки се прави напролет, защото ако зимата е студена те измръзват. По този начин се предпазва от измръзване основната част на растението, където се намират цветните пъпки.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
  • . Недостиг на азот

При недостиг на азот връхните клончета на дърветата са с дължина под 15 сантиметра, листата са светлозелени и рано пожълтяват, а плодовете остават дребни. При азотно гладуване през вегетацията може да се приложи и листно пръскане с азот. Подходящ за това е карбамидът в концентрация 0,05% (5 г на 10 литра вода).

  • Фосфорен дефицит

Симптомите на фосфорното гладуване са по-рядко явление. Симптомите на добре изразено фосфорно гладуване са слаб растеж, дребни, матовозелени листа и дребни, интензивно оцветени плодове.

  • Недостиг на калий

При умерен недостиг на калий плодовете са слабо оцветени, с лошо качество. При голям недостиг листата на дръвчетата са маслинено кафяви, завити нагоре към средния нерв с хлоротични ръбове, които прегарят. Тези признаци се проявяват най-напред в основната част на леторастите и след това се придвижват към горните листа.Чуствителност към недостатък на калий е възможен главно при песъчливи почви.

Листното подхранване с фосфор и калий се прави през юли-август. То подпомага залагането на повече плодни пъпки за следващата реколта. Но за тази цел използвайте специално формулирани за листно подхранване продукти, съдържащи тези еклементи.

Подхранването на растенията с минерални торове е отговорна работа. Не превишавайте посочените от производителите концентрации, използвайте продуктите според инструкциите, не пренебрегвайте техниката на безопасност.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Направените досега инвестиции за формиране на добър и качествен добив трябва да се защитят с последните операции при културата

Агр. Петър Кръстев

През вегетацията на пшеницата, в зависимост от нейните конкретни фази, грижите за посевите с културата имат своите особености. Основната задача за производителя на зърно още в есенния период е да подготви добре посева за презимуване. Пролетта, след възобновяване на вегетацията, пшеницата трябва да е в състояние колкото се може по-бързо да формира вегетативна маса и генеративни органи. Сега е времето да се направи всичко за съхраняване на продуктивния потенциал на културата, да се подобрят качествените показатели на бъдещата реколта до последната фаза от вегетацията и до нейното прибиране.

В късни фази от вегетацията вече е невъзможно да се постигне увеличаване на добива на пшеницата чрез внасяне на торове. Както е известно, в този период торовете повишават само качествените показатели на зърното. При добиви от пшеницата от порядъка на 500 – 600 кг/дка основна и допълнителна продукция се изнасят от 0,350 до 0,450 кг азот – неговият дефицит, както и този на други хранителни елементи в късни етапи на вегетацията, се отразява негативно на наливането на зърното. Пшеницата притежава висока способност към реутилизация на азотсъдържащите вещества от вегетативните органи, но като правило, този азот не е достатъчен за формиране на зърно с високо съдържание на протеин и суров глутен.

Основен начин, който повишава качествените показатели на зърното на пшеницата, е листното подхранване с азот

Установено е, че ефективността на листното подхранване на пшеницата се повишава благодарение на азотното хранене на растенията в началните фази на вегетацията. Затова задачата за повишаването на добива и получаването на качествено зърно от пшеницата с показатели за първа-втора група е невъзможно да се реши единствено чрез листно подхранване. Следователно трябва да се търси оптимално съотношение между дозата на азота при кореновото и листното подхранване. При внасянето с първото и второто подхранване съответно на 3,5 и 5,0 кг/дка активно вещество азот желаните резултати са налице при листно подхранване с N4,0. Такова разпределение на азота през вегетацията позволява да се получи достатъчно висок добив с високи качествени показатели на зърното. Оптималният срок за листно внасяне на карбамид в посевите с пшеница е периодът от края на цъфтежа до началото на фаза млечна зрелост на зърното. Прилагането на листно подхранване в стадий млечна зрелост води до намаляване съдържанието на глутен, тъй като се скъсява периодът за образуване на пластични вещества и тяхното натрупване в зърното.

В края на вегетацията за получаване на висок и качествен добив от пшеницата трябва да се отделя внимание не само на минералното хранене, но и на защитата на посевите от неприятели, болести и плевели. Обикновено в този период в зимните посеви няма проблеми с плевелите, защото културата е силно конкурентна към нежелана растителност.

Контролът над развитието на болести и неприятели в този период е изключително важен. Като повечето съвременни сортове, пшениците от високоинтензивен тип са устойчиви и средноустойчиви на брашнеста мана и кафява листна ръжда. Но въпреки това мощната биомаса, която вече е формирана за завършване на вегетацията, се нуждае от надеждна защита както от многобройните причинители на болести, така и от неприятели.

Нежелана и значителна вреда върху вече формирания добив често нанася фузариумът по класа на пшеницата

Причинителят на фузариума – Fusarium culmorum, и останалите гъби от този род са способни да проникнат в растенията още в ранни стадии на развитие (братене). Развитието на конидиоспорите на гъбите става в основата на стъблата на пшеницата. При топло и влажно време този процес често завършва във фаза изкласяване и цъфтеж. По време на продължителни дъждове зрелите конидии се разнасят от дъждовните капки от ниските етажи на посева към по-високите етажи и класа.

Ако това се случи в периода на цъфтеж, конидиите попадат на прашниците на цветчетата, които съдържат голямо количество хранителни вещества. При повишена влажност и топло време спорите бързо прорастват. Гъбата поразява първо цветните плеви, след което прониква в самото зърно. При по-нататъшното разпространение причинителят на болестта (мицелът на гъбата Fusarium) попада във вретеното на класа и препятства придвижването на асимилати към зърната. Затова в посевите се появяват класове с бели върхове – в зависимост от степента на поражение от гъбата, класът става наполовина или дори напълно бял (известно като белокласие). В такива класове зърното не се развива. Фузариумът по класа води не само към значително намаляване количеството на зърното, но уврежда и неговото качество, замърсявайки го с редица микотоксини. Интензивното развитие на фузариум по класа се благоприятства от температура над 20°С и повишена влажност на въздуха – над 70%. В рискова зона от масово нападение от фузариум по класа са посеви, разположени в низини, долини, по бреговете на реки или на други водоеми. Вследствие на масово нападение от фузариум по класа загубата на зърно достига до 70%.

Поради високия вредоносен потенциал на фузариумните гъби от тях не трябва в никакъв случай да се допускат епидемии. Особено важни за намаляване количеството на епифитотиите са агротехническите мерки като: избор на сорт, предшественик, вид обработки, а също и своевременна обработка на пшеницата с фунгициди в началото на цъфтеж. При необходимост, в години, които са благоприятни за развитие на причинителите на болести, се прилага и повторна обработка във фаза млечна зрелост на зърното. Ефективни срещу гъби от род Fusarium са фунгициди от групата на триазолите, съдържащи активни вещества от най-новата група – SDHI, и комбинации между тях.

Септориозата по класа, благодарение на своите възможности повторно да заразява растенията през вегетацията, също е способна в значителна степен да намали добива на културата. Особено голяма опасност от епифитотии възниква в стопанствата, практикуващи ресурсоспестяващата технология No-Till през първите години. Това заболяване при благоприятни природни условия бързо се разпространява в посевите с пшеница и води до намаляване на добива с над 30%. За съжаление, още не са създадени устойчиви пшеници на септориоза, която силно засяга растенията в периферията на полето и на по-бедните участъци. По-склонни към нападение са сортовете пшеница с големи сочни листа.

Профилактични пръскания на растенията със септориозата по класа е целесъобразно да се правят в години с топло и влажно време при температура на въздуха над 25°С и висока влажност – 80-100%, при чести дъждове в периода показване на класа с флаговия лист. За химическа защита на посевите с пшеница е целесъобразно да се използват фунгициди с контактно-системно и системно действие. Сроковете на внасяне на фунгицидите трябва да се планират така, че да бъдат защитени връхните три листа, които играят най-важна роля във формирането на бъдещата реколта. Най-добър ефект се получава при трикратно внасяне на фунгициди във фази: вретенене, цъфтеж и наливане на зърното.

Брашнестата мана, както и фузариумът рязко намаляват добива от пшеница. При силно поражение на посевите от брашнеста мана се повреждат не само долните, но и по-високите листни етажи, а накрая и целият клас. В значителна степен развитието на брашнеста мана в посевите на зърнените култури се благоприятства от гъсти посеви и прекомерно внасяне на азотни торове. Спазването на сеитбената норма, количеството на внасяните торове и използването на фунгициди в подходящите фази от вегетацията на пшеницата намаляват риска от масово разпространение на болести до минимум.

В генеративната фаза на развитие на пшеницата трябва да се отделя голямо внимание на неприятелите, по-точно на пшеничния трипс. Максималната численост на имагото на този вредител в посевите с пшеница се наблюдава в началото на изкласяване. Най-голяма вреда нанасят ларвите, хранещи се с класовите плеви и зърното. При широко разпространение на трипс, добивът от зърно намалява с 200 – 250 кг/дка.

Вредната житна дървеница е от типа на смучещите фитофаги и е един от най-опасните неприятели по пшеницата. В късни фази на вегетацията, освен листата, дървениците повреждат стъблата и класовете. Ако стъблото е повредено от вредителя до началото на изкласяване, това води до празнокласие и значително намаляване на добива. Въпреки това най-голяма вреда нанасят ларвите в зависимост от тяхната възраст. Повредените от ларвите зърна се деформират, тяхната маса намалява до 60%, едновременно с това се влошават и хлебопекарните показатели на зърното. Добри резултати осигуряват инсектициди с продължителен период на защита.

Целият комплекс от мероприятия по хранене на пшеницата, защитата й от гъбни болести и неприятели позволяват да се удължи функционирането на фотосинтетичния апарат до 10 – 12 дни, а това, от своя страна, способства доброто наливане на зърното и повишаване съдържанието на протеин и суров глутен.

Значително намалява кълняемостта на зърното на пшеницата и неговото качество от преждевременното му покълване в класа. Този проблем е характерен при обилни валежи по време на жътва. В отделни години загубата на зърно от преждевременното покълване на корен може да стигне над 40%. Известно е, че при едва забележимо навлажняване на зърното добивът на брашно рязко намалява, физическите свойства на тестото се влошават, еластичността му се губи, хлябът от такова тесто е с изключително лошо качество. Най-голяма склонност към покълването на корен имат сортовете пшеница с бяло зърно. Това обикновено е обусловено от активността на ензима алфа-амилаза, който разрушава брашното в ендосперма на зърното. Такъв процес започва след завършване на покоя. Преждевременното прорастване на семената на пшеницата се провокира не само от морфологични признаци (бяло зърно, плътност на придържане на плевите в класа), а така и от външни фактори: чести дъждове, резки колебания в температурата, наличие и количество на хранителни вещества. Важно значение в устойчивостта към прорастване на семената имат фитохормоните (абсцизова киселина и гиберелин), а така също и специфичните гени, които са налични в генотиповете на всички сортове пшеница.

Тъй като диагностиката на пшеницата към преджътвено покълване непосредствено в полето е затруднена, обикновено този показател се анализира в лабораторни условия с помощта на падащи числа, които корелират обратно с активността на aлфа-амилазата. Понижението на падащото число означава по-висока активност на амилазата и обратно. Други разпространени показатели за устойчивостта на пшеницата към прорастване в класа е индексът на прорастване – той зависи от природните условия, при които е протекло формирането на семената. Определено е, че сортове пшеница, устойчиви към прорастване на корен, имат падащо число в границите 250 – 450 с. На този факт следва да се обърне внимание при избора на сорт преди сеитбената кампания.

Устойчивостта на сортовете пшеница към преждевременно покълване в класа е свързана и с друг показател – продължителност на следжътвеното доузряване на семената. Отсъствието на този период в дъждовни години предизвиква преждевременно прорастване на семената. Освен това, ако срокът за доузряване се увеличава, е възможно да се намали полската кълняемост на свежоприбраните семена.

Следжътвено доузряване

Следжътвеното доузряване е сложно явление, продължителността на което може да е от няколко дни или да се проточи с месеци. На тези процеси оказват значително влияние особеностите на сорта, грижите за семепроизводните посеви и природните условия в периода от наливане на зърното до пълното му узряване. Според някои автори, при сеитба на семена, реколтирани предишната година, се наблюдава по-ранно и дружно поникване, осигуряващо формиране на добър посев до началото на зимата. Към момента няма еднозначна информация за относителното влияние на агроекологичните условия на периода на покой на семената. По данни от наблюдения, продължителността на следжътвения покой се влияе от природните условия в периода на зреене и прибиране. При голямо количество дъждове и понижение на температурата на въздуха, периодът на следжътвено доузряване на семената се увеличава.

Такова въздействие на природните условия се отразява особено на сортове, в които генетично е обусловен кратък период на следжътвено доузряване на семената.

Тези сортове притежават висока устойчивост към преждевременно прорастване на семената в класа, затова този показател е тясно свързан с периода на следжътвено доузряване на семената. Обикновено в последните години восъчната и пълната зрялост на зърното на пшеницата настъпва още в началото на юли. Затова дори при сортовете с продължителен период на доузряване на семената, който може да продължи до 60 дни, този процес приключва до настъпване на оптималните срокове за сеитба, не оказва негативно влияние на кълняемата енергия на семената и не причинява „шарени“ посеви.

Прибиране на реколтата

По време на прибиране на реколтата трябва да се отчитат не само природните условия, но и особеностите на сорта. Да, всеки сорт има своя устойчивост към прорастване на корен и оронване при достигане на пълна зрелост на зърното. Ако се подценят тези условия, няма да се избегнат значителните загуби на зърно и влошаването на неговите качествени показатели. Пшеницата няма дълъг период за оптимално прибиране на реколтата. След настъпване на пълна зрелост на зърното за прибиране на реколтата има по-малко от 10 дни. Затова, особено при неблагоприятни природни условия, загубите на добив рязко нарастват. По-ранно започване на жътвата също не бива да се прави, защото нарастват енергийните разходи за сушене на зърното. Ако жътвата трябва да започне по-рано, в случаи, когато посевите зреят неравномерно или са заплевелени, е наложително да се направи разделна жътва. Косенето на пшеницата при такива условия започва от три до пет дни преди пълна зрелост на височина най-малко 20 – 25 см за добро проветряване и сушене на откосите.

Не трябва наведнъж да се коси голяма площ, която превишава дневната норма за работа на комбайна с подбирач. В случай на закъснение с вършитбата и попадане на откосите под дъжд, добивът и качеството на зърното намаляват.

Разбира се, в случаи на нормални посеви, където пшеницата узрява равномерно, най-добрият икономически ефект обикновено се постига при директна жътва в първите пет дни след настъпване на пълна зрелост на зърното. За увеличаване скоростта на прибиране и намаляване на енергийните разходи за сушене на зърното в някои случаи преди жътвата е целесъобразно използването на препарата Раундъп. Хербицидът се използва седмица преди жътвата при влажност не по-голяма от 30%. Други положителни фактори от това приложение са допълнителният контрол на плевелите за следващите култури. Посевите, които са били нападнати от болести (фузариум по класа), трябва да се прибират колкото може по-бързо и да се съхраняват отделно.

Количеството на прибраната реколта от пшеница и нейното качества са тясно свързани с природните условия, използването на минерални торове, биопрепарати, химични средства за защита на растенията и внимателния избор на сорт. Всичко това дава възможност да се получи максимален добив при минимални разходи.

Публикувана в Растениевъдство

Жълтата и черната сливова плодова оса се срещат и вредят заедно в началото на вегетацията при сливата. Те предизвикат червивост и окапване на завързите. Осите летят през март, а ориентир е цъфтежът на тръкосливите. Осите снасят яйцата си в чашечните листенца и по-рядко в самата чашка на още неразтворените цветове на сливата. В мястото на снасяне цвета на тъканта се променя от зелен в кафяв. От тези яйца се излюпват лъжегъсеници които се хранят с вътрешността на завръзите, като ги изпълват с черна саждива материя. При разрязване нападнатите плодове издават миризма на дървеница. За да завършат развитието си лъжегъсениците повреждат от 4 до 6 плодчета, които окапват заедно с дръжките. Тяхното развитие в плода е 21-28 дни. След това ларвите напускат плода и отиват в почвата, където под форма на пашкул остават до следващата година.

Химичната борба срещу възрастното на този неприятел трябва да започне още преди да започне да яйцеснася. Това съвпада с периода преди цъфтежа на ранните сливи. Провежда се и второ пръскане в края на цъфтежа когато 2/3 от венчелистчетата са завехнали, но не са окапали, за да се предотврати вгризването на ларвите в плодчетата.

Регистриран инсектицид за борба е децис 2,5 ЕК, но могат да се използват и органофосфорни инсектициди с по-дълъг карантинен срок като Агрия 1050, Релдан, Нуреле 4Д, Нуреле Дурсбан и др. в регистрираните дози.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Бързането рано напролет най-често не е оправдано и носи само негативни последици както за посевите, така и за почвата

Агр. Петър Кръстев

Въпреки че отглеждането на пролетни житни култури у нас е рутинна практика, всяка година се сблъскваме с едни или други проблеми... Условията се променят: дъжд, техника, технология, а подходите остават едни и същи. При използването на десеттонни трактори подходът трябва да бъде друг.

Основни проблеми, с които ежегодно се сблъскват стопанствата по време на сеитбата на зърнено-житните пролетни култури:

  • висока влажност на почвата и нейната физическа незрялост;

  • преуплътнение повърхността на полето;

  • полепване на почва по работните органи;

  • недостатък на достъпна влага за осигуряване на дружно поникване и начало на вегетацията.

Да разгледаме тези фактори поотделно и да потърсим възможностите за решаване на проблемите.

Физическа зрелост на почвата

Признаците за физическа готовност на почвата за обработка е, когато тя престане да е жилава и мокра, не залепва по повърхността на работните органи. Обработката на физически незряла почва води до образуване на устойчиви на разбиване буци, и в такъв случай дори при повторни обработки не може да се постигне високо качество на работата.

Не бива да се сее във физически неподходяща почва само защото съседът вече е направил това. Подобна практика води не само до излишни разходи за гориво, но е и реална предпоставка за непланиран ремонт на техниката. Освен това предимствата на ранната сеитба са доста съмнителни. По-често водят до намаляване на добива и допълнително увреждане плодородието на почвата.

В практиката са наблюдавани много случаи, когато някое стопанство сее пролетния ечемик прекалено рано. В такива случаи в продължение на няколко седмици след сеитбата не се виждат никакви поници, а когато се появятq те са неравномерно разпределени и слаби. От агрономическо изследване за причините на такова състояние на поникващите растения специалистите са стигнали до извода, че ечемикът не покълва поради отсъствието на кислород в почвата, вследствие на нейното преуплътнение. Така че опитът да се излезе колкото се може по-рано в полето, може да струва доста скъпо на стопанството.

Преуплътнение на почвите

Особено осезаемо този фактор влияе на отглеждането на пролетните култури, коренова система на които е по-слабо развита, отколкото на зимните житни култури. Пролетта е сезон, когато за сеитбата е отредено прекалено малко време. Затова много стопанства използват широкозахватна тежка техника, която има висока производителност, и влизат в полето, когато почвата физически е още незряла.

Резултат: измамна икономия на време, което води до допълнителни икономически разходи и загуба на добив. Преуплътнението е проблем, който не се проявява непосредствено след сеитбата. Когато не достигнем плануваните резултати от добива, започваме да търсим причините: малко дъжд, лоши семена, техниката ни подведе... Стопанствата, които са анализирали в дълбочина причините за лошия добив, отдавна са се освободили от тези проблеми, тъй като добре са осъзнали, че един от важните фактори, влияещ на добивността на културите, е преуплътнението на почвата. Така че, ако почвата на полето лепне като пластилин, – не се започва никаква работа в нея. За да се избегне нейното преуплътнение, трябва да се работи само с физически зряла почва.

Полепване на почва по работните органи на техниката

Едва ли има земеделец, който да не се е сблъсквал с този проблем. Основната причина е не техническа, а незрялата почва. Разбира се, на теория всичко изглежда просто. Пролетта инженерите и агрономите поставят ясно задачата: време е за сеитба. Но каква полза от това, след като засетият рано със скъпа техника, изискваща и скъп сервиз (дори при денонощна работа), пролетен ечемик не пониква? Физически зрялата почва не полепва по работните органи на почвообработващата и сеитбена техника, ако тя съответства на избраната технология.

Влажност на почвата в началото на вегетацията

Най-добре почвената влага се съхранява при условие на едновременно провеждане на плитки обработки с брануване, каквито органи имат комбинираните култиватори-компактори. С тях се осигурява добро разрохкване на почвата и подравняване на нейната повърхност. Създаването на поле с фина структура на почвата предотвратява изпарението на влага, защото прекъсва капилярната връзка между долните (влажни) и повърхностните (сухи) почвени хоризонти. Предпосевната обработка осигурява разрохкване на повърхностния слой и създава плътно и влажно посевно легло, за да могат семената да се разположат равномерно в него и да бъдат покрити с рохкав слой почва, който да им осигурява максимално добър достъп на влага, топлина и въздух. Култивирането се прави непосредствено преди сеитбата на дълбочината на заравяне на семената (3 – 5 см), а след това посевът от житни култури задължително се валира за запазване на влагата.

Забавянето на валирането дори с един ден след сеитбата, особено в засушливи години, води до големи загуби на влага от почвата и влошава качеството на по-нататъшните обработки в посевите с пролетни житни култури. Установено е, че при гребеновидна повърхност на почвата (след оран), особено на преуплътнени почви, в пролетните слънчеви дни се изпарява от 8 – 10 тона вода от декар. Затова „запечатването“ на почвената влага е важно агротехническо мероприятие.

Обърнете внимание, че валирането на посевите може да се направи само тогава, когато почвата е физически зряла. Това се отнася особено за дребносеменните култури като рапица или люцерна. След валиране на мокро поле повърхността ще бъде като замръзнал бетон!

Валирането е нецелесъобразно при използване на сеитбени комплексни агрегати, тъй като тази функция се изпълнява от самия агрегат. Допълнително валиране след такъв сеитбен комплексен агрегат би довело до излишно преуплътняване на почвата. По време на сеитбата на пролетните зърнени култури трябва да се отдели особено внимание на сеитбената техника. В крайна сметка, през пролетта стопанствата нямат толкова много време за провеждане на сеитбените операции, както през есента. Затова в „преследването” на повече декари много често не се спазват технологиите, поради което се допускат некачествени посеви. Посевната техника трябва да бъде не само високопроизводителна, но и да отговаря на изискванията на пролетните посеви. През пролетта е много по-лесно да се наруши балансът на екосистемата в почвата, затова пролетният посев не прощава на бързането. Получаването на дружно поникване е много по-важно, отколкото извършването на ранна сеитба. Обработката на физически незряла почва води до лошо развитие на растенията поради кислородно гладуване, а така също причинява преуплътнение и съществено намалява плодородието.

Тук е полезно да посочим мнението на германския специалист Юрген Клер от Баварския държавен селскостопански научно-изследователски институт:

Сухата почва има висока устойчивост към уплътняване. По-лесно се уврежда влажната, физически незряла почва. Насищането на почвата с влага в определена степен зависи от типа на почвените капиляри. Почвените капиляри се разделят на три вида:

  • Големи – с диаметър над 1 мм: водата в тях не се задържа, чрез тях се осъществява газообменът

  • Средни – чрез тях влагата се поглъща от растенията, тъй като разликата в налягането достига 17 атмосфери. Към тях се отнасят и капилярите, които съдържат вода под налягане по-малко от 17 атмосфери, т. е. достъпна за растенията

  • Малки – тези капиляри са с толкова малък диаметър, че силата за задържане на вода в тях превишава всмукателната сила на растенията.

Какво се случва по време на движението на тежка техника по незряла физически почва? Големите капиляри се свиват и въздухът в тях се сгъстява. Средните капиляри също се свиват, но водата в тях не може да се сгъсти – образува малки капиляри и преминава в недостъпна за растенията форма. По този начин сеитбата, направена с тежка техника по незряла физически почва, не гарантира достъпа на влага до растенията и дори обратно – увеличава процента на недостъпната за тях вода и значително влошава газообмена.

Целесъобразно е налягането на колелата на трактора да се намали, защото:

. контактната площ на гумата с полето се увеличава с една трета, така че налягането намалява, съответно и уплътняването е по-малко;

. теглителния капацитет на гумите е значително увеличен;

. на рохкави почви повърхността на колелата по-малко уплътнява, защото при обработката формата си променя не почвата, а самата гума.

Положително на състоянието на почвата влияе използването на двойни (сдвоени) колела.

Агротехнически мероприятия, които позволяват да се избегне преуплътнението на почвата:

  • директна сеитба и сеитба върху мулч повишава стабилността на почвата;

  • едно минаване на тежък сеитбен комплексен агрегат нанася по-малко вреда, отколкото няколко минавания по полето на почвообработваща и сеитбена техника;

  • по възможност – плитка обработка, оптимално – с прицепни машини;

  • намаляване количеството и интензивността на операциите по обработка на почвата, ако това е възможно – използване на комбинирани агрегати;

  • оптимален избор на култури и спазване на сеитбооборота, подходящ за конкретните местни условия.

Ако все пак имате полета с преуплътнени почви, първото нещо, което трябва да направите за тяхното отстраняване, е есенна дълбока обработка за разрушаване на плужната пета. Практическият опит в това отношение е показал, че след обработка на полето с продълбочител в преуплътнени почви, пролетните полски работи могат да започнат с 10 –12 дни по-рано от поле, в което тази операция не е направена. Земята има два пътя за постъпване и загуба на влага: атмосферата и по-дълбоките слоеве на почвата. Плужната пета прекъсва втория от тях. Преди сеитба полето бавно просъхва, защото влагата може само да се изпарява и не може да премине в по-дълбоките слоеве. По-нататък източник на влага могат да бъдат само валежите, защото капилярите от по-дълбоките слоеве са прекъснати от уплътнението.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 19 Февруари 2018 12:02

Агрометеорологична прогноза 19.02-25.02.2018

През второто десетдневие на февруари агрометеорологичните условия бяха с повишена динамика, с редуващи се краткотрайни застудявания с наднормени температури. В средата на десетдневието на много места в южните и източните райони стойностите на средноденонощни стойности достигнаха биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури.

През следващия период отново се очакват краткотрайни, зимни, прояви на времето, които ще задържат нежелателното, преждевременно, развитие при трайните насаждения, ще поддържат в покой по-голямата част от есенните посеви.

Падналите валежи през първата половина на февруари, надвишиха на много места в страната месечните норми (Видин - 50 l/m², Шумен - 54 l/m², Чирпан - 64 l/m², Ст.Загора - 61 l/m², Карнобат - 56 l/m², Кърджали - 71 l/m², Хасково - 72 l/m²). Очакваните валежи до средата на третото десетдневие ще поддържат преовлажнени горните почвени слоеве и неподходящи условията за подхранване на есенниците с азотни минерални торове. При първа възможност трябва да се подхранят посевите, при които наднормените температури през зимните месеци периодично създаваха условия за протичане на забавена вегетация. При част от тях се наблюдават признаци на дефицит на някои важни елементи за метаболизма на растенията.

Третото десетдневие февруари е подходящ срок за сеитба на някои студоустойчиви зеленчукови култури в южните райони на страната: грах, спанак, лук, чесън, магданоз.

Сеитбата на градински грах е желателно да се извърши при първа възможност до края на февруари. Грахът се сее на дълбочина 5-6см. Сеитбата може да се извърши по няколко начина;

- гнездова сеитба – в едно гнездо се поставят 4-5 семена при разстояние 60см между редовете и 30см между гнездата

- редов посев с 20см разстояние между редовете и 8-10 см вътре в реда

- лентова сеитба – редуват се ленти с 2, 3 до 4 реда в лента. Разстоянието между редовете в лентата е 15-20см, а между лентите 50-60см.

В началото на вегетацията на граха, при височина на растенията 5-6см, трябва да се извърши плитка почвообработка за унищожаване на конкурентната плевелна растителност

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза
Понеделник, 13 Ноември 2017 11:15

Агрометеорологична прогноза 13-20.11. 2017

 Мекото време в края на първото десетдневие на ноември поддържаше активна вегетацията на пшеницата, ечемика и зимната рапица.

В началото на следващия седемдневен период развитието на засетите есенни посеви ще протича при наднормени температури, с максимални стойности в полските райони от порядъка на 15-20°С. Високите за сезона температури и наличните на много добри почвени влагозапаси ще ускорят поникването на по-късно засетите, през първата седмица на ноември, зимни житни култури.

През първата половина от периода при пшеницата и ечемика, засети през първото десетдневие на октомври, ще се наблюдавамасово фаза братене, а при засетите в края на второто и началото на третото десетдневие посеви - фаза трети лист. Фаза поникване ще преобладава при зимните житни култури засети в началото на ноември. При рапицата ще протича листообразуване и начало на фаза формиране на розетка (5-6-7 листа).

През втората половина от периода се очаква влошаване на топлинните условия. В края на второто десетдневие на много места в страната стойностите на средноденонощните температури ще бъдат близки до биологичния минимум, необходим за развитието на зимните житни култури. Във високите полета, където не са изключени превалявания от сняг, ще се наблюдава затихване и прекратяване на вегетационните процеси при есенните посеви.

Очакваните валежи през второто десетдневие на ноември ще поддържат високо нивото на почвените влагозапаси и неподходящи условията за приключване на сезонните агротехнически мероприятия. В по-голямата част от страната есенните влагозапаси в 50 и 100см. почвен слой са над 80-85% от ППВ, а на места в Софийското поле и в Южна България (Пазарджик, Пловдив, Сливен, Ямбол, Карнобат) - близки до ППВ. По-ниски, под 75-80% от ППВ са влагозапасите в 50см. почвен слой в част от югозападните райони (агростанциите Кюстендил, Сандански).

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза

Стопаните, които през годината са имали силно нападение от струпясване по ябълки и круши трябва да вземат мерки за ограничаване на заболяването. За тази цел е необходимо в началото на листопада да се направи третиране с 5% воден разтвор от карбамид – 500 г карбамид на 10 литра вода. Ако този момент на пръскане е изпуснат, пръскането може да се извърши в края на листопада. Тогава се използва вече 7% разтвор от карбамид, като се напръсква добре и опадалата листна маса.

Освен, че унищожава заразата от струпясване, карбмидът едновременно служи и за подхранване на клоните и клонките. Той подобрява и тяхната лигнификация (образуване на защетен слой от коркови клетки), която има важна роля за студоустойчивостта на дръвчетата.

Напръскването на опадалата листна маса с разтвор от карбамид способства за по-бързо разлагане на растителните остатъци. По този начин, зимуващият запас от гъбната инфекция остава без хранителна среда и загива.

След пръскането пръскачката задължително трябва да се измие много добре, защото карбамидът разяжда всички железни части.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Екстремно високите температури и ниската атмосферна влажност в началото на второто десетдневие на юли се отразиха неблагоприятно на част от пролетните култури, бяха причина за окапване на цветовете и завръзите при някои зеленчукови култури ( домати, краставици, тиквички, зелен фасул и др.).

След сухото и горещо време в средата на юли настъпи чувствително понижение на температурите и промяна в агрометеорологичните условия. Падналите валежи в края на изтеклия седемдневен период и очакваните – в началото на следващия, ще бъдат от важно значение за вегетацията на пролетните култури, за преодоляване дефицита на почвена влага при културите в част от Тракийската низина (агростанциите Пазарджик, Пловдив, Сливен) и в югоизточни райони на страната. В тези райони през изтеклия период отсъстваше влага в 50см. почвен слой, а в 100см. слой почвените влагозапаси бяха оскъдни – под 50-55% от ППВ.

До края на второто и началото на третото десетдневие на юли при подобрени почвени влагозапаси и температури близки до нормата ще продължи цъфтежа, оплождането и наливането на семената при слънчогледа. При царевицата, в зависимост от ранозрелостта и, ще се наблюдават различни фази – от изметляване при по-късните хибриди до начало на фаза млечна зрелост при ранните хибриди царевица в южните райони на страната. При памука до края на периода ще се наблюдава начало на фаза цъфтеж.

В началото на периода отново се прогнозира вероятност за градушки и риск за разпиляване на зърното. По-подходящи условия за провеждане жътвата на пшеницата ще има през втората половина от периода. Към момента получените средните добиви от пшеница са добри и много добри, на много места в страната над 500кг/дка.

Очакваното относително сухо време в края на второто и началото на третото десетдневие ще осигури възможност за своевременно провеждане на растителнозащитните пръскания.

Високите юлски температури бяха предпоставка за увеличение популацията на акарите и др. вредители по овощните култури. За борба с акарите при овошките са регистрирани акарицидите; Ортус 5 СК – 0,05%(15дни), Енвидор 240 СК – 40ml/dk(14дни), Санмайт 20 ВП – 0,05%(21 дни).

През втората половина на юли не трябва да се подценява борбата срещу гъсениците от второто поколение плодови червей. При плътност над икономическия праг на вредност (при ябълката при червивост на плодовете над 1,5%) трябва да се извърши третиране с някои от посочените инсектициди; Карате Зеон 5 КС–0,02% (14 дни), Вазтак Нов 100 ЕК – 0,0125% (7 дни), Децис 2,5 ЕК-0,03%(7 дни), Ранер 240 СК – 0,04% (14 дни), Релдан 40 ЕК – 0,12% (14 дни), Суми Алфа 5 ЕК – 0,02% (14 дни), Суперсект мега – 0,015% (7 дни), Ламбада 5ЕК – 0,015% (28 дни), Дурсбан 4 ЕК-0,2% (28 дни), Нуреле Д – 0,05% (28 дни) и др.

Препаратите трябва да са с подходящ карантинен срок, съобразен с периода на узряване на културите.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза

Благодарение на Систива първото третиране с фунгициди през вегетацията може да се забави във времето и да бъде с продукт от икономичен клас

Агр. Петър Кръстев

На демонстрационната платформа на БАСФ в с. Михалци, Великотърновско, фермерите бяха разделени на групи по култури – така те можаха да се запознаят детайлно с приложените продукти и технологии, както и да задават въпроси към специалистите на компанията. Основната житна култура – пшеницата, беше презентирана от Мария Неделчева – търговски мениджър на БАСФ за Българияи Любомир Трифонов, търговски представител за региона .

Какво видяха фермерите при пшеницата?

Приложението на Систива в пшеница- Систива е уникален фунгицид, тъй като се прилага върху семената заедно с обеззаразител а пази растенията от сеитба до пролетта благодарение на мобилността на най-качествения SDHI –xemium от БАСФ.

За контрола беше оставена парцелка, третирана само с обеззаразител, без никакво друго третиране. След това фермерите видяха приложение на Систива плюс Премис без никакви вегетационни пръскания с фунгициди. „Още от есента имаше наличие на септория, а на българския сорт – и брашнеста мана”, коментира пред фермерите Любомир Трифонов състоянието на контролата, нетретирана със Систива. Следваше парцелка, третирана единствено със Систива без вегетационен фунгицид, – в контролата всички листа бяха повредени от болести, докато третираните с продукта бяха почти напълно опазени.

Действие на Систива заедно с вегетационни продукти: тук Систива е приложена в доза 75 мл на 100 кг семена. По време на вегетацията има два вегетационни фунгицида – единият е Танго Супер, фунгицид в икономичен клас с доза от 80 мл/дка. Благодарение на дълготрайната защита на Систива, доста по-късно от обичайното за приложение на фунгициди време, може да се включи икономичен фунгицид, който държи посева чист до флагов лист-изкласяване. Тогава вече трябва да приложим втори фунгицид, за да защитим флаговия лист и класа. Приложението на Систива в тази доза осигурява превантивна защита, което е изключително важно от сеитбата наесен до пролетта, когато времето ще позволи да се влезе с фунгицид, т. е. първо фунгицидно третиране може да бъде леко закъсняло във времето. Това е благодарение на Систива, която продължава да пази посевите и позволява да се използва икономичен клас фунгицид. Във фаза флагов лист специалистите на БАСФ препоръчват прилагането на фунгицид от висок клас, за да има и физиологичен ефект върху растенията.

Кинто Плюс предпазва от кореново и базично гниене

При почти всички опитни варианти (с изключение на тези със Систива) фунгицидната технология е започната с обеззаразителя Кинто Плюс. Много важна стъпка е изборът на обеззаразител, който често се подценява от фермерите – подчерта Мария Неделчева. А всъщност обеззаразителят дава чистия старт на културата. Освен широкия спектър срещу болести, пренасяни със семената, Кинто Плюс е първата стъпка и в борбата с базично и кореново гниене. Тук, на опитното поле в Михалци, фермерите видяха следи от задържана влага и преовлажнени почви, което е сериозна предпоставка за развитие на тези болести. Това обуславя и избора на специалистите от БАСФ да третират семената с Кинто Плюс.

Следващите стъпки в борбата с болестите е продължаване на вегетационните третирания с подходящи продукти, какъвто в случая е Капало.

Разбрахме, че полето с опитните парцели с пшеница е повторка, което още повече утежнява условията и прави още по-важен избора на правилния обеззаразител.

.

Фунгицидна технология през вегетацията

„Заедно с хербицида Биатлон 4D приложихме първия фунгицид през вегетацията в пшеницата -Танго Супер на 80 мл/дка в началото на април“, каза Любомир Трифонов.

Много ясно се виждаше отсъствието на фунгицид в контролата – листата на растенията бяха силно нападнати от болести. След третиране с Танго Супер, благодарение на дългия период на действие от 6 седмици, продуктът бе опазил културата от септорията. „Във фаза изкласяване, за борба с фузариум е приложен Дует Ултра в доза 60 мл/дка. Той е универсален фунгицид на БАСФ както в Т1, така и в Т2 за контрол на фузариум, видове ръжди и брашнеста мана на по-късен етап”, поясни специалистът. Ясна беше разликата за действието на фунгицид и нетретираната контролна парцелка.

Следващата парцелка в Т1 бе третирана с Капало – любимия фунгицид на немските, а вече и на българските фермери, а като втори фунгицид бе приложен Диамант Макс от концепцията AgCelence. Капало с уникалната си комбинация Stick&Stay перфектно се справя с болестите и благодарение на дългото си последействие. Третирането с Диамант Макс в доза 120 мл/дка от AgCelencve концепцията прави растенията по-наситено зелени и по-толерантни към стресовите фактори.

На всички опитни парцели с пшеница е бил приложен най-новият хербицид на БАСФ – Биатлон 4D. В нетретираната контрола много добре се виждаше плевелният състав – най-драстично над посева се открояваше лепката, която не само че бе оцеляла в конкуренцията на култура, но бе развила хабитус над 1 метър. Докато в третираните с Биатлон 4D парцели, продуктът доказа своята изключителна ефикасност срещу този упорит и създаващ големи проблеми при жътвата плевел.

Мария Неделчева подчерта, че Биатлон 4D е подходящ за използване във всяка фаза от вегетация, но през 2017 година той носи поне три допълнителни ползи, за които специалистката се аргументира с факти.

Биатлон 4D е изключително гъвкав за приложение

В условията на хладна и дъждовна пролет като отминалата, широката регистрация на Биатлон 4D – от трети до флагов лист, позволява да се влезе тогава, когато има максимално поникнали екземпляри от лепка и други широколистни плевели, които могат да бъдат унищожени без фермерът да се съобразява каква е фазата на културата. Гъвкавостта в избора на време позволява да се влезе в посева, когато времето е подходящо и има достатъчно поникнали плевели. Втората причина, поради която Биатлон 4D е подходящ за 2017 година, е, комбинацията му с Деш. Тук аджувантът, от една страна, подобрява прилепването и бързото усвояване от плевелната растителност, а от друга, позволява дори в студено време да се разчита на ефикасен контрол срещу широколистните плевели, което беше напълно доказано от контролната парцелка. И третото предимство на продукта е, че фермерът има пълна свобода да го смеси с каквито и да било необходими продукти за третиране на посева – противожитен хербицид, фунгицид, инсектицид или листен тор. Тази свобода на смесимост във всеки един момент е голямо предимство на продукта.

Медакс Топ върши отлична работа на преовлажнени площи

Вторият общ продукт във всички опитни парцелки е третиране с растежния регулатор на БАСФ Медакс Топ.

Полягането зависи от много условия. Възможно е да сме опазили посева почти до края и класът вече да е натежал, но ако изведнъж падне огромно количество дъжд, посевът поляга, даде пример Мария Неделчева. С Медакс Топ този риск е преодолян напълно

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта