За да не направим грешка за години напред при разполагането на видовете и сортовете трябва предварително да си изготвим план, къде кои видове ще разположим. Този план трябва да е съобразен с изискванията на отделните видове и техните характеристики. Това значи, че трябва да се съобразим с техните изисквания към светлина, устойчивост на вятър, големината на короните според формировките, които ще изберем, силата на растежа и др.

Като правило се използва засаждането на по-дребноплодните и силно растящи видове да започва от северната страна. Такива са сливи, бадеми, череши и др. Плодовете им по-трудно се събарят от вятъра, а по-високите им корони не засенчват по-нискорастящите /на вегетативна подложка/, едроплодни и чуствителни към вятъра ябълки, круши, дюли и др., които се засаждат от към южната страна на мястото.

Освен това отново трябва да се вземе предвид опрашването на отделните видове и сортове и те да се разположат, така че взаимно опрашващите се сортове да са един до друг.Тогава процентът на опрашване и завърза е най-голям. Ако засаждате самостерилни видове трябва да засадите поне по два сорта от тях.Не разчитайте на това, че съседът има от същите видове – няма голяма гаранция, че неговите дръвчета ще опрашват вашите.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

В малкото дворно пространство на всеки му се иска да има от всички овощни видове и затова на такива площи преобладават смесени овощни градини. Това разбира се е нормално, но при създаването трябва да се съобразим с основните характеристики на отделните видове и сортове, за да ги разположим така, че те да не си пречат едни други. Това изисква да знаем предварително какъв е растежът на различните видове и сортове, за което трябва да се информираме при покупката на посадъчния материал. Трябва да знаем, че дръвчетата на семенни подложки имат изразен силен растеж, а тези на вегетативни подложки много по-слаб. Освен това един и същи овощен вид може да е самоопрашващ, но може и да е самостерилен, което значи че сам себе си не може да оплоди. За тази цел при купуване на такива сортове, задължително трябва да ги комплектоваме с друг сорт, който да служи за опрашител. Нещо повече при някой овощни видове има дори група от сортове, които не се самоопрашват, но не се опрашват и помежду си. Такива сортове има при ябълката, черешата, крушата и бадема, а частично и при някой сортове от другите видове – сливи, дюли, вишниджанки и орехи.

Освен всички тези неща предварително трябва да сме решили и какви сортове ще засаждаме по отношение на времето на тяхното узряване. Почти всички видове имат голямо разнообразие от ранни, средно ранни и късни сортове. Това зависи от личните предпочитания на собственика. Като и тук е характерно за личното стопанство е, че всеки иска да има зрели плодове почти през цялото лято.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Подходящи за овощни градини са равните места с добър въздушен дренаж - главно в долините на реките, в подножията на планините или възвишенията, както и приосновните им склонове с неголям наклон.

Речните долини са най-подходящи за създаването на насаждения от ябълки, круши и дюли, за които трябва да бъде осигурено напояване. По-тежките и влажни глинести почви обикновено са по-студени, поради което при тях плодовете узряват по-бавно, стават малко по-едри, но не са типично оцветени и понякога не успяват да развият напълно вкусовите си качества. При тежките глинести почви обработката на почвата се извършва много по-трудно. От друга страна, леките почви са по-топли, проветриви, но по-слабо запасени с хранителни вешества и с по-слаба влагоемност. При осигурено торене и напояване от овощните растения върху тях могат да се получат достатъчно едри, типично оцветени и с добри вкусови качества плодове. В по-топлите райони на страната, където влажността на въздуха през лятото е много ниска, овощните дървета се развиват и плододават добре само на по-дълбоки почви с добра аерация, където кореновата система има възможност да проникне на по-голяма дълбочина. Когато почвите са по-плитки, овощните дървета могат да имат сравнително добър растеж и продуктивност само в по-прохладните и влажни планински и полупланински месторастения или в близост до големи водни басейни. Когато овощните дървета са засадени на почви с лоша аерираност, растежът им през пролетта е забавен и продължава до късно лято, а листопадът протича по-късно през есента. Слабата аерация на почвата действа подтискащо върху образуването на нови смукателни коренчета, вследствие на което се затруднява поглъщането на вода и хранителни вещества от почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Тревистите многогодишни растения биха украсявали всяко място в двора, стига то да отговаря за различните им предпочитания. Ехинацея, пенстемон дигиталис, астра левис са подходящи за слънчевите места с песъчлива почва. Там ще се развиват без проблеми също великденчето и белият равнец. Тези растения имат дълбоки корени и издържат на засушаване. Добре е да се поливат първото лято след засаждането, за да се вкоренят здраво.

На слънчеви места с глинести, плодородни, добре задържащи влагата почви се развиват добре хелениум, камбанка, агастахе, ехинацея и степник.

На заблатени места чудесно стават сибирски ирис, крина и витошкото лале. В сенчестата леха настанете млечка и здравец. Може да добавите също меконопсис, който цъфти красиво и се самозасява.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство
Сряда, 25 Януари 2017 13:06

Изисквания на видовете

Дърветата, присадени на силно растяща семенна или клонова подложка се формират главно като подобрена етажна корона, а при тези на по-слаборастяща вегетативна подложка (М9, М26) се предпочита вретеновидната корона.

Като цяло резитбите за формиране са по-слаби, за да се избегне предизвикването на прекалено силен растеж и удължаването на периода до встъпване в плододаване.

Отстраняват се по-силните и излишни клони и клонки, а при необходимост от разклоняване на скелетните части се извършва съкращаване.

Първата резитба след засаждането се прави рано напролет, като се подхожда в зависимост от развитието на дръвчета и системата на формиране.

При подобрената етажна корона напълно оформеното дърво се състои от водач, първи етаж, формиран от 3-4 скелетни клона и единично разположени скелетни клони в междините, образувани от клоните на етажа, или общо 5-6 скелетни клони.

От скелетните клони израстват по 2-3 скелетни разклонения, отдалечени на 50-60 см едно от друго или вместо тях полускелетна обрастваща дървесина. За формиране на подобрена етажна корона дръвчетата, които са без предивременни клончета се съкращават на височина 70-80 см. Ако има предивременни клончета по стъблото до 50-60 см от почвената повърхност се премахват, а в зоната на етажа се оставят 3-4 клончета, подходящи за развитие на скелетни клони.

През лятото на първата вегетация, когато леторастите достигнат дължина 8-10 см се извършва филизене и един от тях се избира за централен клон (водач), като се премахват конкурентите му, избират се 3-4 за скелетни клони, а всички останали се отстраняват. Добре е за резерв да се оставят 1-2 филиза.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Различните овощни видове изискват различни системи за оформяне. Трябва да ги знаете, за да се съобразите с тях в градината.

. Ябълката изисква вретено.

. Крушата с подложка дюля може да се формира като вретено или палмета.

. Дюлята иска подобрена етажна корона.

. Сливата с подложка джанка или домашна слива изисква подобрена етажна корона.

. Кайсията с подложка кайсия, зарзала или джанка се нуждае от подобрена етажна корона.

. Прасковата може да се оформи в подобрена чашовидна или свободно растяща корона.

. Черешата изисква подобрена етажна корона.

. Вишнята се нуждае от подобрена етажна корона (и на подложка махалебка, и на дива череша).

. Облачинската вишня на собствен корен изисква свободно растяща корона.

. Орехът е за подобрена етажна корона.

. Бадемът в обикновено насаждение иска подобрена етажна корона, в интензивно насаждение - подобрена чашовидна корона.

. Лешникът иска храст с 3-6 стъбла, ако е на собствен корен, или едностеблена формировка.

. Касис, малина, къпина, актинидия, арония, шипка изискват система на формиране храст.

. Смокинята на собствен корен може да е с едностъблена формировка, полухраст или стелеща се.

. Нарът изисква формировка храст.

. Хинапът изисква подобрена чаша.

. Дрянът се нуждае от формировка храст.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Естествената еволюция при дивите предшественици на отделните овощни видове е довела до различни форми на короните им. В зависимост от това, голяма част от формировките, прилагани при резитбата на овощните дръвчета е взаимствана от техните естествени прародители. В зависивост от това при резитбите на различните видове се прилагат и различни форми на короните. Най-често срещаните от тях са:

. метловидна;

. пирамидална (конусовидна);

. обратноконусовидна;

. кълбовидна;

. широко разлата.

Въз основа на тези естествени форми на корони, овощарите са създали различни видове формировки за различни овощни видове, които максимално да ги доближават до естествения им растеж, а от там и до способността им да плододават оптимално.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Любителят трябва да има познания както за калема, така и за подложката. Повечето сортове круши, вишни, ябълки, праскови най-добре се развиват върху подложки от същия вид като дива круша, киселица, дива зарзала.

. ВНИМАНИЕ: Не могат да се облагородяват ябълка върху круша или обратно, независимо че са семкови.

. ИМА ИЗКЛЮЧЕНИЯ: Могат да се облагородяват растения от различни видове в едно и също семейство - прасковата и сливата се присаждат на зарзала, крушата върху дюля, мушмулата - върху дюля и глог.

Ако търсите обаче най-добрите варианти, те са:

. ябълките присаждайте на диви ябълки и киселици;

. крушите върху дива круша и дюля;

. всички видове череши - върху дива череша и махалебка;

. вишните върху вишня, махалебка и череша;

. всички видове сливи върху джанка, зарзала и трънкосливка;

. всички видове кайсии върху джанка и зарзала;

. прасковите върху джанка, зарзала и дива праскова;

. дюлята върху дюля;

. мушмулата върху мушмула, дюля и глог;

. бадемът върху горчиви бадеми.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Черното гниене напада ябълки, круши, дюли, мушмули, праскови, череши, грозде, черници, горски плодове. То не прощава и на декортивните видове - роза, люляк и други.
Гъбата напада всички надземни части на растенията, а плодовете се заразяват в периода на узряване до консумирането им. Черното гниене по плода започва като тъмнокафяво до черно петно, рязко ограничено, което бързо нараства и в центъра се изприщва от многобройни черни брадавички. Те му придават черен вид, откъдето идва името на болестта.Тези брадавички са ориентир за разграничаването му от късното кафяво гниене. При разрязване на плода се вижда, че гниенето се развива конусообразно към семенната кутийка.

РАНИТЕ ПО ДЪРВЕТАТА СЪХРАНЯВАТ ИНФЕКЦИЯТА

Причинителят на заболяването зимува в повреди по стеблата и по дебелите клони на нападнатите овощни дървета. Характерно е, че болните плодове остават по клоните и лесно се забелязват, а голяма част от мумифицираните - окапват. Плодовете на ранните сортове гният още в градината, а на късните - загниват по време на запазването им.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ

Редовното проветряване на помещенията и съхраняването на плодовете при темперутура около 0,5-1°С могат да ограничат значително заболяването.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

ГЛОГОВА ЛИСТОЗАВИВАЧКА

Тя е разпространена повсеместно и напада всички видове овощни дървета.

Гъсениците се излюпват в края на март, началото на април и се хранят с листните и плодни пъпки, изгризват плодниците на цветовете в основата. По-късно нагризват и младите плодчета, скрити под залепен с паяжина за плода лист.

КАФЯВОЛИСТНА ЛИСТОЗАВИВАЧКА

Гъсениците се излюпват в края на март-началото на април. Първоначално гъсеничките се вгризват в набъбналите пъпки, след това оплитат в паяжина цветните пъпки, цветовете, цветните дръжки, вгризват се в плодниците и ги повреждат. Венчелистчетата на повредените цветове, изсъхват, покафеняват и остават върху тичинките като калпаче. След прецъфтяването на цветовете, гъсениците преминават върху листата, които често завиват косо или перпендикулярно на главната жилка. Нагризват и завръзите, скрити под лист, прикрепен с паяжинка към плода.

Публикувана в Овощната градина

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта