• Прасковата се напада по-рядко от сачмянка. Петната се разрастват по-силно и обхващат пръстеновидно едногодишните клонки, причинявайки загиване на връхната им част. Около тях често има смола. При по-слабо развитие на болестта върху клонките се появяват изприщвания.

  • По плодовете на прасковата и кайсията се появяват дребни закръглени бледокафяви петна, ограничени с бледочервен до жълто-кафяв венец. При нарастващите плодове засегнатата тъкан засъхва и опадва, в резултат на което се образуват вдлъбнатини, които се изпълват със смола. При оформените вече плодове заразените тъкани остават.

  • По плодовете на черешата се образуват кафяво-червени петна, чийто тъкани спират да нарастват, в резултат на което се получава вдлъбване, а месестата част на плода остава сраснала с костилката.

Публикувана в Овощната градина
Петък, 19 Февруари 2016 13:24

Различни видове палмети

Разликата при палметните формировки идва от това как са разположени скелетните клони спрямо хоризонталата на почвата. Те могат да са наклонени – на 35-45 градуса спрямо хоризонталата, могат да са хоризонтални (успоредни на почвата) или вертикални. Освен това някой от палметните формировки имат централен клон – водач, а при други, като лировидната палмета например – няма.

Броят на етажите при палметните формировки също може да бъде различен. Той зависи от силата на растеж на подложката - при по-силна подложка етажите са три, а при по-слабо стигат до пет. В първия случай разстоянието от етаж до етаж е от 90-120 см, а във втория – от 50 до 70 см.

При формиране на избрания тип палмета за правилно разположение на скелетните клони се използват различни помощни средства и операции. Така например при формиране на палмета с наклонени клони за постигане на определен градус на растеж на скелетните клони се прилага наклоняване чрез (фиг.1):

  • привързване към кръстосващи се пръти;

  • забити в земята колчета;

  • вързани за водача клони;

  • разпонки забити с гвоздейчета.

Публикувана в Овощната градина
Петък, 19 Февруари 2016 13:14

За всеки вид има подходящи корони

Към закръглените пирамидални корони спадат формировките стройно вретено, подобрена етажна корона и свободно растящ храст. Формировката стройно вретено е подходяща за ябълки и круши присадени на слабо растящи подложки. Подобрената етажна корона е подходяща за ябълки присадени на семенна, силнорастяща подложка. Освен за ябълки тя е подходяща и за дюля, слива, кайсия, праскова, череша, вишня, орех и бадем. Формировката свободно растящ храст е подходяща за праскова и вишня.

Към плоските корони се отнасят т. н. формиравки тип палмета. Те са подходящи за круша.

Преди да изберете какъв вид формировка да направите, трябва да се съобразите с посочените по-горе обстоятелства и никак няма да е зле да се консултирате със специалист.

Публикувана в Овощната градина

При засаждане на младо дръвче трябва да знаем, коя е най-подходящата корона, която ще изберем за да се съобразяваме с нея при резитбата за формиране през първите години на отглеждане.

Основно короните се разделят на закръглени и плоски. Закръглените корони се подразделят на чашовидни, пирамидални и комбинирани. Освен това според височината короните се делят на ниско-, средно- и високостъблени, като ниско- и средностъблено могат да се формират дръвчета присадени на слабо растяща вегетативна подложка, а високостъблено дръвчета, които са присадени на силно растяща, най-често семкова подложка. В практиката все повече приложение намира ниско- и средностъблената формировка, тъй като тя има редица предимства пред високостъблената, а именно повече растения на единица площ, по-лесна резитба, по-добра растителна защита, по-лесна беритба и др.

Към закръглените пирамидални корони спадат формировките стройно вретено, подобрена етажна корона и свободно растящ храст. Формировката стройно вретено е подходяща за ябълки и круши присадени на слабо растящи подложки. Подобрената етажна корона е подходяща за ябълки присадени на семенна, силнорастяща подложка. Освен за ябълки тя е подходяща и за дюля, слива, кайсия, праскова, череша, вишня, орех и бадем. Формировката свободно растящ храст е подходяща за праскова и вишня.

Към плоските корони се отнасят т. н. Формиравки тип палмета. Те са подходящи за круша.

Преди да изберете какъв вид формировка да направите, трябва да се съобразите с посочените по-горе обстоятелства и никак няма да е зле да се консултирате със специалист.

Публикувана в Овощната градина

Дърветата, които засаждаме в защитните пояси, трябва да виреят добре при дадените климатични и почвени условия, да имат бърз растеж, за да създадат в скоро време защита на овощното насаждение, да достигат голяма височина, да са дълговечни, да имат компактна корона, да притежават слаба проницаемост за въздуха по цялата си височина и да не дават издънки.

Специално за защитните насаждения на овощните градини трябва да се избягва в състава им да вземат участие овощни и горски дървета, които имат общи болести и неприятели с овощните дървета в овощната градина. Освен това избраните за защитния пояс дървета по възможност трябва да притежават и други стопански ценни свойства: например липата е отлично медоносно растение; брезата, брястът, ясенът и орехът притежават ценна дървесина за изработване на различни дърводелски изделия; кленът, ясенът и брястът дават клони за подпори на овощните дървета.

Публикувана в Овощната градина

Най-често повредите по овощните култури се дължат не на абсолютните минимални температури през зимата, а на късните пролетни мразове и слани. В това отношение особено чувствителни са раноцъфтящите видове - бадем, джанка, кайсия, праскова, череша и т.н. Резките температурни промени в края на зимата силно повреждат някои овощни видове. Бадемът, кайсията, а до известна степен и прасковата при затопляне по-лесно се развиват и по-късните застудявания могат да повредят не само цветните им пъпки, но понякога повредите могат да причинят дори и загиване на дървета. Колкото по-късно през пролетта настъпи мразът и колкото по-напреднала е фазата на развитие на генеративните органи на дървото, толкова по-големи са повредите. Критичните температури при ябълката са: от –2.7 до –3.80 С за бутоните, от –1.6 до –2.20 С за цветовете, от –1.1 до –2.20 Сза завръзите.

Публикувана в Овощната градина

Листопадните овощни растения се различават по своята студоустойчивост и според някои автори могат да бъдат наредени ориентировъчно в следния низходящ ред : ябълка (най-студоустойчива), вишня, слива, круша, череша, дюля, кайсия, праскова и бадем (най-чувствителен към ниски температури). Това подреждане е до известна степен условно, тъй като между сортовете от даден вид може да има голяма разлика в студоустойчивостта. Като критични температури по време на дълбокия покой на дърветата се посочват: от –30 до – 32˚С за разпространените в нашата страна ябълкови сортове, от –28 до – 31˚С при вишнята, от –25 до – 30˚С при крушата, от –20 до – 27˚С при черешата. Прасковата започва да измръзва при температура от около – 22˚С. Tрябва да се има в предвид, че степента на повредите зависи от начина на настъпване на студовете, от скоростта на понижаване на температурата, продължителността на действието, изложението на терена, наследствените особености на сортовете и други.

Публикувана в Овощната градина

За да постигнем определени цели при отглеждането на даден овощен вид, ние прилагаме различни способи. Един от най-важните от тях е резитбата. Според целта, която преследваме и възрастта на овощните дръвчета, резитбите биват:

  • Резитба за формиране

Тя се прави, когато дръвчетата са млади – до 4-5 годишна възраст и са в период на усилен растеж. С нея се постига оформяне на избраната корона подходяща за съответния овощен вид. Тази резитба запчва от първата година на засаждането и ппродължава до окончателното формиране на короната.

  • Резитба за плододаване

Тя започва да се прилага от периода на встъпване в плододаване на овощния вид. При някой видове, които встъпват по-рано в плододаване тя се прилага още по-време на формиране – както е при прасковата. Основната задача на тази резитба е чрез прореждане и съкращаване да се осигури достатъчно количество обрастваща дървесина и да се получава редовно и оптимално количество плод ежегодно.

  • Резитба за подмладяване

Тази резитба се прилага при дървета, чийто растеж е спрял преждевременно или поради старост и плододаването е слабо и некачествено. Според степента на застаряване се прави подмладяваща резитба на различни части от дървото – обрастващи клонки,върховете на скелетните клони и разклонения, които се съкращават на многогодишна дървесина – 4-6 годишна, или се подмладява цялата корона, като силно се съкращават скелетните клони и разклоненияи се премахва почти изцяла застарялата плододаваща дървесина.

  • Зимни и летни резитби

Според сезона в който се прилага резитбата те биват зимна и лятна. Зимната резитба се прави извън вегетацията, по време на зимния покой на дръвчетата, а лятната резитба, която в съвремменното овощарство придобива все по-голямо значение, се прави по време на вегетацията, когато дръвчетат имат листа и плодове.

Публикувана в Овощната градина

Площите с цъфтящи растения, които могат да се определят и като вид природна система, представляват жизненоважни за пчелите пространства. Доказателство за това са откритите в немската провинция Средна Саксония екземпляри на считаната до момента за изчезнал вид пчела Lasioglossum pauperatum. Откритите видове са идентифицирани от учени от университета в град Гисен.

Изводите са направени и от гледна точка на това, че термофилните видове са особено облагодетелствани от промените в климата през последните години, отбеляза проф. Фолкмар Волтерс, които е ръководител на докторската работа в рамките, на която са открити видовете.

Досега се приемаше, че Lasioglossum pauperatum се среща само в южната част на Германия и то в много редки случаи. В т. нар. „червен списък“ на застрашените видове в Германия пчелата е квалифицирана като „силно застрашена“. В списъка на провинция Хесен тя дори е квалифицирана като „измиращ вид“.

По думите на Волтерс, при Lasioglossum pauperatum става дума за черна, без ясно изразени отличителни характеристики пчела, с дължина на тялото от 5 мм до 6 мм. Точно тези малки видове диви пчели са особено важни за опрашването сред природата. Те запълват пропуските, които не могат да бъдат покрити от големите медоносни и земни пчели.

Източник: https://www.topagrar.com

Публикувана в Пчела и кошер

Добре е на мястото, където ще се засаждат дръвчета да се знае височината на подпочвената вода. Ако тя е повече от 2-2,5 м при семковите и повече от 1-1,5 м при костилковите видове, дръвчетата трябва да са присадени на слаби подложки с плитка коренова система.

Разстояния между дръвчетата

. Обикновено разстоянието между костилковите дървета трябва да бъде 2-3 м, а между семковите (ябълки и круши) 3-4 м.

Време на засаждане

. Ябълките, крушите и френското грозде могат да се засаждат както през есента (след опадване на листата до края на октомври) така и напролет (до разпукване на пъпките).

. Вишня, слива, джанка и орех се засаждат напролет.

При всички видове задължително е след засаждане, дръвчетата и храстите да се поливат.

Публикувана в Овощната градина

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта