Вируси, фузариум, дефицит на фосфор: главни фактори, които можем да предотвратим

Агр. Петър Кръстев

В сезон 2018/19 година много земеделците се сблъскаха с огнища на вирусни заболявания при пшеницата и ечемика, горещият юни допринесе за активното възпроизвеждане на вредители - въшки и акари, преносители на вирусни инфекции, а влажният август - патогенни микробиоти. Специалистите са на мнение, че за опасностите трябва да се говори , за да се вземат превантивни мерки, а не когато те вече са факт, да няма полезен ход.

Цялото внимание към гъбите

Сухият край на лятото не е повод да се пренебрегва фунгицидното третиране на семената. Да, сушата потиска развитието на много патогенни гъби, но не всички. Действително, сушата може да ограничи развитието на листните болести, но на причинителите на кореновото и базичното гниене, на заболяванията по проводящата система тя няма особено влияние, твърдят фитопатолозите. Тези патогени живеят в съдовете на растенията и се хранят със соковете им. При засушаване количеството вода в растенията намалява, но количеството на фитотоксините, отделяни от патогените, не се променя. И този концентрат може просто да убие растението.

По пшеницата има три групи паразитиращи микроорганизми: бактерии, гъби и вируси

Влиянието на бактериите не е за подценяване, но сериозни бактериози през последните години не са наблюдавани. Много по-важно е да не се пропуснат гъбните инфекции: фузариум, септориоза, пиренофороза, видовете главни.

Есента на 2019 година особено важно ще бъде да не се пропусне превенцията срещу кореновото и базичното гниене. Сред тях доминират тези, които причиняват видовете фузариум – вид „хищници“ в царството на гъбите.

Повишеното торене с азот през последните години води до активно размножаване на фузариум. Тази година има съобщения от различни лаборатории в страната, че много от семената от пшеница са силно колонизирани от фузариум – причинител на видовете гниене и съдови заболявания. Ако тази инфекция се реализира, възможно е да се наложи третиране срещу фузариум още през есента.

Взаимоотношенията между микроорганизмите в полските агроценози са много трудни – често един патоген поглъща друг. Учените са забелязали това, изследвайки ръждите. Ръждите често не успяват да се развият, защото причинителите на петнистостта (гъби от родовете Pyrenophora gramineum, по-известна у нас като Helminthosporium gramineum и Septoria), използват нападнатите от ръжда участъци на растенията като входна врата в тъканите и при навлизането попътно поглъщат инфектираните структури от ръждата. Все пак трябва да сме предпазливи спрямо жълтата или стъблената ръжда, която се развива в относително сухи условия. Тя е много вирулентна и много бързо унищожава листната маса, стъблата и накрая класа. С навлизането на чужда селекция у нас тя вече се развива и само благодарение на ефикасните фунгициди, пораженията от нея са ограничени.

Трябва да знаем къде да действаме – да санираме сламата

Главната препоръка преди сеитба е да се направи анализ на растителните остатъци на предшественика и почвата, така също и на семената за наличие на патогени. Резултатите от изследванията помагат да се срещне врагът „в лице“ и да знаем срещу кого, какво и защо да се борим.

Вече стана дума за връзката между азотното торене и фузариума. Оказва се, че доброто намерение на стопаните – по-скоро да разложат стърнището с помощта на внасяне на значителни количества азотни торове, често води до активно размножаване на патогени от този род. Фузариумът и алтеранарията активно се заселват върху растителните остатъци от пшеница. Освен това нахутът – смятан за много добър предшественик, способства натрупването и паразитирането на гъби от род Fusarium.Този факт трябва да се взема предвид при избора на дадена култура за предшественник на зимните житни култури, за да бъдем готови да реагираме на атаката на фузариума върху пшеницата.

За такъв инфекционен фон селекционерите преди 20-30 години можеха само да мечтаят. А сега той може да се открие на всяко поле, смятат фитопатолозите. Ние обеззаразяваме семената, за да дезактивираме патогените до зимата, след това правим пролетно третиране на посевите при братенето. А по-късно, когато растенията отслабват от различни видове стрес или при наливането на зърното, наблюдаваме следната картина: при добър стъблостой и чиста надземна маса долният лист отмира. Заглеждайки се в зоната на основата, виждаме загниване.

Намаляване на патогените в полето може да стане по различен начин, в това число и с набиращите популярност напоследък биопрепарати. При своевременна обработка бактерии-антагонисти доста активно заемат хранителната ниша на фузариума и други патогенни гъби и по този начин задържат техния растеж. „Микробиологичното саниране“ с биопрепарати в продължение на няколко години може в крайна сметка значително да оздрави почвата. Анализите от ефекта на такова биосаниране показват, че е най-добре препаратите да се внасят веднага след прибиране на реколтата, ако, разбира се, природните условия позволяват.

В сухо и горещо време и бактериалните, и гъбните композиции могат просто да загинат или за дълго време да изпаднат в състояние на покой. В такива случаи е по-добре обработката да се отложи до първите валежи или появата на роса. В такъв случай ефективността на третираните площи ще бъде по-малка, но въпреки това задачата за контрол численността на патогените ще бъде решена.

Впрочем биолозите и химиците успяха да решат проблема с влагата с комплексни бактериални препарати, които могат да се внасят както още след комбайна, така и в по-късни срокове, в това число и след появата на пониците на зимните, и дори пролетта след възобновяване на вегетацията. Тези препарати представляват многородови, многощамови балансирани микробни консорциуми, в които влизат щамове на живи микроорганизми от родовете Azotobacter, Pseudomonas, Rhizobium, Lactobacillus и други. Различните компоненти позволяват прилагането им в различни комбинации, което значително разширява „свободно маневриране“ по време и природни условия.

В съчетание с биоприлепители ефективността на микробиалните препарати нараства. В състава им има гелообразен компонент, който позволява при падане на температурите да се натрупва влага от въздуха и след това тя да се отдава на полезните бактерии. Вече е доказан ефектът при есенно приложение, когато те действат и като биостимулатори, и като саниращи, отмиращите в полето през зимата листа. Последното е особено актуално за ранните посеви зимна пшеница.

Вирусите дебнат по фланга

Миналата година есенната сеитба в много стопанства се направи в суха почва. Надеждите, че пшеницата ще поникне след първия дъжд, не се оправдаха. Семената престояха в почвата повече от 3 месеца, преди да поникнат.

През лятото на 2019-а много посеви бяха нападнати от вирусни болести. В какво се състои тяхната опасност? Прониквайки в клетките на растенията, вирусите предизвикват дълбоки нарушения на физиологичните процеси: рязко се понижават фотосинтезата, въглеродният и азотният обмен, активността на ензимите, повишава се възприемчивостта на растенията към гъбни и бактериални болести. В резултат на това намаляването на реколтата може да достигне до 85%, влошава се и нейното качество. Вирусните болести по зимните житни култури са много, но от тях само два се пренасят със семената – причинителите на ивичестата мозайка по пшеницата и ивичестата мозайка по ечемика, един вирус – мозайка по пшеницата се предава чрез почвата от почвени гъбоподобни организми. Повечето от вирусните болести се разпространяват от насекоми-преносители.

Топлите и влажни условия на този сезон са способствали активното размножение на въшки, трипсове, цикади. Много от тях мигрират през лятото от културните растения на диворастящи и плевели, а есента отново прелитат на новите посеви със зимни житни култури. Затова за борба с вирусите много важно е навреме да се направи инсектицидно третиране, за да се защитят посевите от вируси, които по един или друг път са попаднали на посевите.

Земеделците се вълнуват дали ще се повтори и през следващия сезон историята с пожълтяване на шеницата, причинено от вируси. Това беше масово наблюдавано в района на Северозападна България. Вирусите не са за една година. Преносителите им, инфузирани с тази инфекция, я пренасят от полето до горските пояси, до плевелите, така че трябва да сме готови за тях и догодина. Какво можем да направим? Да обработим участъците около полетата, да унищожаваме плевелите в горските пояси и да се борим с вредителите – преносители на вируси.

Есенно подхранване на пшеницата: акцент на сярата и фосфора

Как най-правилно да се изчислят нормите на торене? Работата следва да започне с анализ на почвата. Съдържанието на макро- и микроелементи ще покаже къде има дефицит. Преди всичко най-голямо внимание трябва да се обърне на съдържанието на подвижен фосфора в слоя 0-20 см, количеството сяра и азот.

Известно е, че добивът се определя от елемента, който се намира в минимум. А най-често ние не знаем кой е този минимум. Сега, есента, хранителният елемент номер 1 е фосфорът. Ликвидирането поне частично на неговия дефицит може да стане само сега. Пролетта за това ще бъде твърде късно. Пролетта ние можем да отчетем само колко фосфор е останал в почвата и в зависимост от това да направим корекция на внасянето на азотните торове.

Дефицитът на сяра, която определя качеството на продукцията, също трябва да се отстрани есента. Сярата може да се внесе с фосфорните торове (сулфоамофос) или с азотните (амониев сулфат). Пролетното подхранване с амониев сулфат ще бъде неефективно, защото за неговото поглъщане се изисква време.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на Гласът на земеделеца

Публикувана в Растениевъдство
Неделя, 22 Септември 2019 21:53

Ваксина за растенията: възможно ли е?

Новият метод за ваксинация на растенията е базиран на процеси за молекулярна защита в самите растения, които се задействат при наличие на вирусни инфекции

Учените са разработили ваксина срещу вируси, която дава възможност за бързо идентифициране и производство на точно определени вещества, които се борят с различни патогени. В експеримента участват университета Мартин Лутър, Хале- Витенберг (MLU), Института по биохимия на растенията в Лайбниц (IPB) и Националния съвет за научни изследвания в Италия (CNR).

По време на вирусна инфекция, клетките на растенията служат като удобен хотел за намножаване и спокоен живот на вируса, което в резултат води до създаването на молекули вирусна рибонуклеинова киселина или т.нар. РНК. Растенията могат да открият и „отрежат“ тези молекули посредством продуцирането на специални ензимни „ножици“. В този процес се произвеждат малки интерфериращи молекули РНК (интерференция е система в живите клетки, която контролира кои гени са активни и до каква степен най-общо казано). Те се разпространяват в организма на растението и могат да провокират втори етап на защита. Интерфериращите молекули РНК се прикрепят към протеинови комплекси и ги водят към вирусната РНК. В последствие последните могат да бъдат „разглобени“ до безобидни съединения.

„В този процес заразеното растение се опитва да се защити от вируса, както в мястото на инфекция, така и в цялата си структура. Проблемът е, че процесът не е особено ефективен. Когато се появи вирусна инфекция се произвеждат много и различни интерфериращи молекули РНК, но малко от тях имат защитен ефект. Повечето просто насищат протеиновите комплекси и ги правят неактивни.“ споделя проф. Свен-Ерик Беренс от Института по биохимия и биотехнология на МЛУ.

Екипът на проф. Беренс е открил начин да идентифицира малкото ефективни антивирусни молекули и да ги използва като растителни ваксини. Те са разработили методика за подбор, основана на клетъчни екстракти от растенията, което им спестило време и полагането на сложни усилия за намножаване.

За да се класифицират като потенциална ваксина, антивирусните молекули трябва да отговарят на две ключови изисквания: Да се свързват с протеиновите комплекси лесно и бързо, както и да ги отвеждат до мястото на инфекцията, където вирусната РНК да бъде разрушена.

Екипът вече е доказал ефективността на новия метод. Те са провели опити върху две групи тютюневи растения (N. benthamianа), които били заразени с вирус, засягащ и доматите. Едната група от тестовите растения била ваксинирана с защитни РНК молекули, които учените открили, докато другата служела за контрола. След 6 седмици 90% от ваксинираните растения вече нямали симптоми на заболяване, а тези в контролната група загинали от инфекцията на вируса.

Вирусите заемат второ място (след гъбните патогени) що се отнася до икономическа ефективност при растенията. Регистрирани са над 600 растителни вируса и голям брой техни щамове. За разлика от човешките или животинските вируси, растителните могат да проникнат в организма само посредством рани. Голяма роля в разпространението им играят насекомите, които се считат за вектори, преносители. Инфектираните растения може да не покажат симптоми дълго време, но предават заболяването в поколението си. Най-често това става при размножаване по вегетативен път, работа с непочистени инструменти, чрез полени, дори допир. Много често симптомите на вирусна инфекция са маскирани, проявяват се само в определени части или засягат целите растения. Вирусите са отговорни за появяването на мозайки, хлорози, некрози, изменения в растежа и т.н.

Лечението на вирусните инфекции при растенията става само чрез превенция, тоест няма лечение, а само предпазни мерки. Обикновено заразените растения се унищожават. Точно затова антивирусната ваксина би била много полезна за всички ангажирани с растениевъдство, овощарство, лозарство, цветарство и т.н.

Публикувана в Растениевъдство

Всеки знае, че ниската хигиена в съчетание с топла, и особено влажна, среда са идеалните условия за разпространяване на вируси от всякакви видове и типове. Поради климатичните условия и положението на България на кръстопът между Европа и Азия животновъдството ни е заплашено от всякакви болести и вируси. А нивото на хигиената, особено в частните стопанства тип заден двор, никога не е било на ниво. Едно поради липса на средства у стопаните и друго - поради безхаберие и спорадичен и недостатъчен контрол от страна на държавата.

Хигиена в дворовете, а и в много ферми няма, екарисажите ни се затриха умишлено поради частни интереси. Трупове се заравят където дойде и инфекции се разнасят навсякъде. Наскоро добруджанци, които ни потърсиха с конкретни предложения за справяне с АЧС, споделиха, че по селата в житницата на България мирише на мърша, а бездомни кучета влачат оглозгани трупове.

В такава среда разпространението на епидемии е бързо и неминуемо. И естествено те избухват всяка година и се разпространяват светкавично.

В момента информацията също е тревожна - в Македония е открит антракс, в Румъния - невижданото досега на Балканите заболяване скрейпи по овцете. Птичи грип отдавна има, но птиците, идващи от Африка ще продължат да го донасят. Въпрос на време е всички тези заболявания да влязат в България. Просто е неизбежно. Тогава ще започнат дълги и сърцераздирателни постове в социалните мрежи, че ни ги пускат извънземните или западните държави, за да унищожат българското животновъдство, а държавата ще почне да се лута спорадично и да избива животни пост фактум.

Тези вируси са реални. Има ги и скоро ще са тук. Трябва навреме да се вземат мерки да не се допусне тяхното разпространяване. Въпрос на отговорност от страна на държавата е да вземе съответните мерки за превенция. Да отдели средства и информационни сили, за да въведе необходимите мерки за биосигурност. Защото всички знаеха за съществуването на Африканската чума по свинете, но някакви мерки се взеха едва след като тя се превърна в епидемия. А това не помага. Пламне ли юрганът – вече е късно.

Затова предупреждаваме отрано - много вируси дебнат около границите ни. Вземете мерки!

Ася Василева

Публикувана в Животновъдство

Първоизточник на вирусните болести по фасула са заразените семена, а листните въшки, акарите и бръмбарите са вектори, които пренасят вирусите от растение на растение. Поради това борбата с вирусните заболявания е насочена главно към преносителите.

           

При нападение от вирусни болести фасулевите растения остават дребни, хлоротични, деформирани,закържавели. По растенията може да се наблюдава скъсяване на междувъзлията, имат забавен цъфтеж, чушките са с дребни семена, прошарени. Може да се наблюдват и ръждиви петна.

Борбата с вирусните болести при фасула е трудна тъй като няма средства за лечение на вирусите, борбата трябва да бъдат насочени към предпазване от инфекция. Мерките за контрол са:

  • раннасеитба, за да се избегне летежа на листните въшки;
  • унищожаване на болни растения и плевели;
  • ограничаване разпространяването на вируса от вектори (листни въшки) чрез третиране с инсектициди;
  • устойчиви и толерантни сортове на някои вируси са Прелюд, Марселин, Тендърпод и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Болните от вируси растения проявяват различни симптоми в зависимост от вируса, който ги причинява – обикновена тютюнева мозайка, стрик, краставична мозайка, столбур, доматена бронзовост и др. Най-общите симптоми, по които може да разпознаете доматите дали са вирусно болни са следните признаци:

  • Увяхване на растенията. При топло време растенията губят тургора си, но при понижаване на температурата бързо го въстановяват.
  • Мозайката е най-характерна като признак при вирусно болни домати. Листата се деформират, редуцират се по формата и размер, изтъняват, стават нишковидни,появяват се некротични ивици по стъблото или некроза на стъблото от горе надолу (типично за леталната некроза по доматите), втрънчване.
  • Симптоми от зараза с вирус се наблюдава и по плода, което се изразява във вътрешно потъмняване и обикновено е при плодовете от 1-2 китка.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Листните въшки са смучещи насекоми, които смучат сок от различни органи на растенията. При нападение листата се накъдрят, а при голяма плътност листата и цветовете увяхват и окапват. Растенията се затормозяват, изостават в развитието си, стъблата се изкривяват и изсъхват. Листните въшки са преносители на вирусни болестите по доматите.

Предпазни мерки:

  1. На полето трябва да се изнася разсад чист от листни въшки и вируси. Унищожаване на плевелите около и в площите за разсад и на полето.
  2. В началото на вегетацията да се пръска след разсаждане и прихващане на растенията, при установени единични крилати въшки.
  3. За да се избегне устойчивоста към различните инсектициди е добре редуването на продукти за растителна защита на различни бази.
  4. Пръскането с обезмаслено мляко при разреждане 1:10 през 7 дни води до образуването на филм върху растението и възпрепятства контактното пренасяне на причинителя чрез манипулациите.

Препарати за борба с листни въшки: актара, вазтак нов 100 ЕК и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

От вирусните болести по лука най-разпространена е мозайката по лука, която причинява вджуджаване на растенията с характерни надлъжни хлоротични ивици по листата. Нападнатите посеви полягат преждевременно, добивите са драстично ниски и с некачествени луковици, а семената от тях са с много ниска кълняемост.

Най-разпространената бактериална болест по лука е мекото или сипкаво гниене, която в години с благоприятни за развитието й условия е в състояние да компрометира напълно реколтата. Признаците на заболяването се изразяват в загниване на старите листа в зоната на кореновата шийка, откъдето патогенът прониква и в люспите на луковицата. Развива се обикновено в края на вегетацията след паднал дъжд. Болните луковици са негодни за консумация, съхранение и посадъчен материал.

Борбата срещу двата вида болести – вирусни и бактериални, е преди всичко в правилна агротехника, тъй като те не се лекуват с химични средства. Профилактиката включва:

  • Спазване на сеитбообръщение;
  • Оптимално торене и поливане на луковите култури;
  • Борба с плевелите, които са междинни гостоприемници на листните въшки;
  • Борба с листните въшки и трипсите, които пренасят вирусите.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Вирусните болести се пренасят в природата от листни въшки, акари, бръмбари и семената на растенията. Поради това борбата с тях се води превантивно.

Болните растения грах от жълта фасулева мозайка - Beanyellowmosaicpotyvirus (BYMV) са с мозаично прошарване, като в зависимост от агресивността на вируса и чувствителността на сорта, мозайката е с хлоротични петна без деформации на листата или със светло зелена, жълта или почти бяла хлоротичност придружена от накъдряне на листата.

Този вирус се съхранява в семената на граха. През вегетацията се разпространява от листни въшки.

Грахова жилкова мозайка - Peaenationmosaicvirus (PEMV) е друго вирустно заболяване, което се пренася с листни въшки персистентно. Съхранява се и в семената на граха.

Повредата от този вирус е по листата и прилистниците са във вид на светли почти прозрачни петънца, под формата на ивички разположени покрай жилките; от долната страна на листата се образуват израстъци, наречени енации. Нападнатите листа са силно накъдрени и значително по-дребни.

Борбата с вирусните болести се извежда трудно. Препоръчва се използването на здрав, посевен материал; унищожаване на болните растения и борба с листните въшки чрез третиране с инсектициди и минерални масла.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Агротехниката трябва да е на ниво

Много важно е при резитба да се спазват елементарни фитосанитарни правила. Те се състоят в:

. първо се режат здравите дървета;

. последно се режат болните дръвчета;

. задължително обеззаразяване на инструментите след резитба на болни дръвчета в 10%-ов разтвор на белина или спирт за горене;

. изгаряне на изрязаните болни клони.

Основни преносители на вирустните болести в градините със здрави дръвчета са листните въшки. Ако има дори само едно болно дърво на даден участък, неприятелите са в състояние да пренесат заразата на всички съседни чувствителни дървета.

Срещу различните видове листни въшки да се третира с разрешени инсектициди.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Характерно за вирусните болести е, че те не се лекуват. Препаратите и другите средства, които се използват срещу гъбните болести не са ефикасни срещу тях.

По костилковите видове има няколко вирусни болести, но най-опасни са шарка по сливата и некротични пръстеновидни петна. Шарката напада слива, праскова и кайсия, а некротичните пръстеновидни петна слива, череша и вишна, праскова, кайсия и бадем.

Вирусът се пренася при присаждане

Източник за заразяване са и няколко вида листни въшки

Шарката е основната причина за ограниченото отглеждане на разпространеният в миналото наш сорт Кюстендилска синя слива.

Съществува възможност, която на практика често се случва, дръвчетата да са заразени със шарка още при купуване от разсадниците.

В зависимост от сорта, болните от шарка дървета могат да не загинат независимо, че са носители на вируса. Има две групи сортове – силно чувствителни и устойчиви или толерантни към вируса. Ако се прилагат грижи на добър стопанин – торене, поливане, резитба, толерантните сортове са в състояние нормално да изхранват плодовете.

. Силно чувствителни сливови сортове – Кюстендилска синя слива, Италианска слива, Кралица Виктория, Дряновска, Поп Харитон, Граф Алтан.

. Толерантни сливови сортове - Стенлей, Ажанска, Жълта едра, Алтанова ренклода, Нансийска мирабелка, Опал, Септемврийска слава, Хубава лувенска, Чачанска найболя, Онтарио, Софийско чудо, Кехлибарена слива.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 6

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта