През следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от наднормени температури.

До средата на ноември прогнозираните превалявания за по-голямата част от полските райони са под 10 l/m² и на фона на продължителното есенно засушаване ще бъдат недостатъчни за преодоляване дефицита на почвена влага при зимните житни култури и рапицата. Вследствие недостига на влага в част от полските райони посевите са недобре гарнирани. На отделни места в Северна България някои от засетите през втората половина на октомври зимни житни култури все още не са поникнали.

В част от южните и източните райони, където в края на октомври и началото на ноември падналите валежи надвишиха 20-25 l/m², състоянието на зимните житни култури е сравнително добро.

Повишена вероятност за по-съществени валежи и подобрение на условията за вегетация на зимните житни култури и рапицата се прогнозира в края на периода.

През второто десетдневие на ноември при пшеницата и ечемика ще се наблюдават различни фази: поникване, начално листообразуване и фаза трети лист. На единични места, главно в източните райони рано засетите, в началото на октомври, зимни житни култури ще встъпят във фаза братене (агростанците: Главиница, Карнобат, Ямбол ).

При рапицата ще се наблюдава листообразуване. До средата на ноември на места в Югоизточна България част от посевите ще встъпят във фаза образуване на розетка (6-7 лист).

През периода при есенните посеви, особено при тези отглеждани монокултурно, трябва да продължат обследванията за установяване плътността на някои вредители: житни мухи, полска полевка, рапичната листна оса (лъжегъсеници) и при численост надвишаваща прага на икономическа вредност (ПИВ) да се извърши навременно третиране. ПИВ за обикновената полевка е 2 броя активни колонии/дка, за ларвите (лъжегъсениците) на рапичната листна оса - 2-3 броя/.

Второто десетдневие на ноември е подходящ срок за засаждане на овошки. В предварително изкопаните за целта ямки (с размери 50/50/50), ако не е извършено предпосадъчно торене, се внасят минерални и органични торове: 100-200g суперфосфат, 80-100g калиев сулфат, 10-12kg угнил оборски тор (при наличност) примесен с почва от повърхностния слой. След засаждане фиданките се поливат с 10-15 литра вода.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Продължителното есенно засушаване забави развитието на рапицата и зимните житни култури, постави под въпрос оцеляването на част от поникналите посеви. Необичайно ниско за средата на есента е съдържанието на влага при пшеницата в 50  и 100 см почвен слой в по-голямата част от страната. На места в Северозападна България, Софийското поле и Горнотракийската низина (агростанциите: Кнежа, Бъзовец, Лозен, Пазарджик, Пловдив, Сливен) нивото на влагозапасите в еднометровия почвен слой е под 50% от ППВ.

През първата половина на ноември агрометеорологичните условия ще се определят от наднормени температури. Очакваните валежи в началото и в края на първото десетдневие в по-голямата част от полските райони ще бъдат недостатъчни за преодоляване дефицита на влага при зимните житни култури и рапицата.

Валежи със стопанско значение и съществено повишение на почвените влагозапаси в 50 см слой се прогнозират през втората половина на ноември. През повечето дни от този период развитието на зимните житни култури и рапицата в полските райони ще се осъществява при средноденонощни температури близки до климатичните норми.

В края на второто десетдневие се очаква съществено понижение на температурите и във високите полета, където не са изключени превалявания и от сняг, ще настъпи затихване на вегетационните процеси при есенниците.

През третото десетдневие на ноември развитието на есенните посеви в по-голямата част от полските райони ще протича с бавни темпове, при температури доближаващи се до биологичния минимум необходим за вегетацията на пшеницата, ечемика и зимната рапица. Условия за протичане на по-активни вегетационни процеси при посевите ще се създават предимно в южните и югоизточните райони на страната.

В края на ноември при пшеницата и ечемика ще преобладава фаза трети лист. Фаза поникване ще се наблюдава при по-късно засетите ноемврийски посеви. При част от зимните житни култури в крайните южни и източни райони, които през октомвриформираха 2-3 лист, ще се наблюдава фаза братене. При рапицата, вследствие есенното засушаване, само малка част от посевите ще успеят до края на ноември да встъпят в начало на фаза образуване на розетка (5-6 лист).

Прогнозираните минимални температури през месеца, от порядъка на минус -5-8ºС, са над критичните за изостаналите, във фаза поникване, зимни житни култури.

През ноември по-подходящи условия за засаждане на овошки и за провеждане на есенните растителнозащитни пръскания ще има през първата половина от месеца.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

В началото на следващия период агрометеорологичните условия ще се определят от сухо и топло за сезона време, което ще доведе до задълбочаване дефицита на влага при есенните посеви. В по-голямата част от страната, особено на места в Северозападна България (агростанциите Кнежа, Бъзовец), Софийското поле (агростанция Лозен) и Горнотракийската низина (агростанциите Пловдив, Пазарджик, Сливен) почвените влагозапси в 50 см слой са оскъдни, под 45-50% от ППВ, а на места напълно изчерпани. В тези райони дефицитът на влага ще ограничава и задържа развитието на пшеницата, ечемика и зимната рапица.

В средата на периода се прогнозира понижение на температурите и нормализиране на топлинните условия. Очакваните превалявания ще бъдат без стопанско значение. По-съществени валежи, от които до голяма степен ще зависи оцеляването на част от покълналите зимни житни култури на места в Дунавската равнина, се прогнозират в края на следващия седемдневен период.

На фона на задълбочилото се засушаване изключения има в крайните южни и югоизточни райони, където през първото десетдневие на октомври паднаха повече валежи -над 25-30 l/m² (Сандански, Кърджали, Хасково, Елхово, Бургас). Те подобриха условията за сеитбата и протичането на началните фази от вегетацията на засетите есенни посеви.

През следващия период в районите, където влагата не е лимитиращ фактор, при пшеницата и ечемика ще се наблюдава поникване и начално листообразуване. Част от посевите в южните райони, предимно тези, засети в началото на октомври, ще встъпят във фаза трети лист (агростанция Карнобат).

През повечето дни от периода условията ще бъдат подходящи за освобождаване на площите от късните окопни култури, за прибиране на реколтата от есенно-зимните сортове овошки. До края на октомври е най-подходящият срок за есенното засаждане на малини и френско грозде (касис). У нас благоприятни условия за отглеждане на касис има в планинските и полупланинските райони на страната. На големи площи касисът се засажда в редове, при междуредово разстояние 2,5-2,8m и разстояние между растенията в реда 0,7-0,8m. На малки участъци се препоръчва междуредовото разстояние да е 1,5-2m, а вътре в реда – 1m. Растенията се засаждат в предварително изкопаните за целта ямки (40/40/40cm) на дълбочина с 5-6cm по-голяма от тази в разсадника и се поливат.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще продължат да се определят от сухо време и температури над климатичните норми. Лимитиращ фактор за началните етапи от развитието на засетите вече посеви с есенни култури ще бъде недостигът на влага в горните почвени слоеве.

През периода изтичат оптималните агротехнически срокове за сеитбата на пшеница в Южна България. При засетите в срок посеви от пшеница и ечемик, където почвената влага не е ограничаващ фактор за развитието им ще протичат фазите покълване и листообразуване (агростанция Главиница). При зимната рапица ще се наблюдава листообразуване.

През периода агротехническите мероприятия са свързани с дълбока оран на стърнищата и есенно торене с фосфорни и калиеви торове, предсеитбени почвообработки на полетата и сеитба на пшеница и ечемик, прибиране на зимните сортове круши и ябълки.При употребата на азотни торове трябва да се вземе под внимание Нитратната директива за опазване на околната среда и водите от замърсяване с азотни съединения в уязвимите райони.

Това налага ограничения в прилагането на органични и минерални азотосъдържащи торове. Възможността за употребата им е до 1 ноември, като се допуска внасяне на органичен тор до 15 ноември при създаване на нови овощни насаждения. В градините от трайни насаждеия, след прибиране на реколтата ще се извършват фитосанитарни дейности (почистване от изсъхнали клони и мумифицирани плодове, остъргване на старата и напукана кора, заораване на окапалите листа) за ограничаване на средата за развитие на болести и неприятели.

Условията ще са подходящи за обследване на посевите със зимни житни култури за появата, плътността и дейността на основни вредители като ообикновената полевка, житния бегач, житни мухи и листни въшки.Освен пряка вреда върху младите растения листните въшки са преносител на вирусното заболяване жълто ечемичено вджуджаване по пшеницата и ечемика. Особено внимане трябва да се обърне на площите, на които се прилага монокултурно отглеждане.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог в НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През повечето дни от следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от топло за сезона време. През периода валежи със стопанско значение не се прогнозират.

Падналите валежи през първото десетдневие на октомври бяха неравномерно разпределени. На много места в Северозападна България и в Горнотракийската низина те бяха оскъдни под 5-6 l/m² (Н.село, Видин, Лом, Кнежа, Пазарджик, Пловдив). В тези райони през следващия период дефицитът на почвена влага ще забави началното развитие на засетите посеви с рапица, ечемик и пшеница.

В част от южните и югоизточни райони валежите през изтеклия период надвишиха на места 25-30 l/m² (Сандански, Кърджали, Хасково, Елхово, Бургас), което доведе до подобрение на водно-физичното състояние на почвата в горните слоеве и на условията за провеждане на предсеитбените обработки и сеитбата на зимните житни култури. В средата на октомври в Южна България започват агротехническите срокове за сеитбата на пшеницата.

През периода при засетите посеви с рапица и зимни житни култури в районите, където влагата не е лимитиращ фактор, ще протича фаза поникване и начално листообразуване. При рапицата във фаза поникване повреди нанасят рапичната стъблена бълха и рапичната листна оса. В началните фази от вегетацията рапичните посеви трябва да се обследват за появата и плътността на тези вредители и при численост над ПИВ (праг на икономическа вредност) да се извърши навременно третиране.

През следващия период условията ще бъдат подходящи за освобождаване на площите от късните окопни култури, за приключване на гроздобера, за прибиране реколтата от есенно-зимните сортове овошки. В ябълковите и крушовите насаждения, след прибиране на плодовете, в началото на листопада, се препоръчва пръскане на овошките с 5% разтвор от карбамид. С това третиране се ограничава заразата от струпясване. При костилковите овощни видове, след масовия листопад, трябва да се извърши пръскане с 2% бордолезов разтвор срещу бактериалното изсъхване, къдравостта по прасковата, сачмянката и ранното кафяво гниене по кайсията, черешата и вишнята.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Падналите валежи в края на изминалия период подобриха почвеното овлажнение и условията за протичането на началните фази от развитието на засетите посеви със зимна рапица и зимни житни култури. Подобриха се и условията за по-качествено провеждане на сезонните почвообработки.

През следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от променливо време с температури около климатичните норми, при които ще протича началното развитие на земеделските култури.

През периода текат оптималните агротехнически срокове за сеитба на зимните житни култури (пшеница и ечемик) в полските райони на страната. По-подходящи условия за провеждане на сезонните агротехнически мероприятия щесе създават в дните от периода без превалявания: обработка на почвата и торене на площите за зимни и пролетни култури, есенно третиране на заплевелените посеви с хербициди за унищожаване на конкурентната плевелна растителност, обследване на посевите за появата, развитието и плътността на основни вредители като обикновената полевка, житните мухи, листни въшки и обикновения житен бегач.

Борбата с плевелите трябва да се извежда в ранен етап от развитието им за постигане на по-голяма ефективност на използваните хербициди. Периодът е подходящ за предзимно засяване на спанак, салати, чесън за ранно пролетно производство. Подготвят се площите предвидени за засаждане на млади овощни дръвчета (изкопаване на ямките с цел влагонатрупване). Ще се извършват беритби на плодовата и зеленчукова реколта.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог в НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През октомври агрометеорологичните условия ще се определят от температури около и над климатичните норми и валежи близки до нормите за месеца.

В началото на октомври прогнозираните наднормени температури, с максимални стойности до 29-30°С, ще ускорят узряването на късните сортове овошки и грозде, ще бъдат предпоставка за формиране на допълнителна продукция от късните зеленчукови култури.

След топлото за сезона време през втората половина от първото десетдневие се очаква нормализиране на топлинните условия. Падналите валежи в края на септември и очакваните през първото десетдневие на октомври ще осигурят влага за поникване на засетите в началото на есента посеви.

Засушаването в края на лятото на много места в страната забави провеждането на предсеитбените обработки на площите предвидени за засяване с есенници. По тази причина в голяма част от полските райони са пропуснати агротехническите срокове при сеитбата на зимната рапицата.

През октомври са оптималните срокове за сеитбата на зимните житни култури. През първото десетдневие е агротехническият срок за сеитбата на пшеницата в Северна България, от 15 до 25.X - в Южна България, а в края на месеца – по Черноморието.

През повечето дни от второто и третото десетдневие развитието на засетите посеви с рапица и зимни житни култури ще протича с умерени темпове, при близки до нормата топлинни условия.

Прогнозираните валежи през втората половина на октомври се очаква да подобрят нивото на влагозапасите в 50 см слой и условията за протичане на началните фази от вегетацията на есенните посеви.

В края на месеца при пшеницата, в зависимост от сеитбените дати, ще се наблюдават фазите: поникване, трети лист и начало на фаза братене, предимно при посевите засети в началото на октомври. При рапицата ще протича листообразуване. В края на октомври при най-рано засетите, през септември, рапични посеви ще се наблюдава начало на фаза образуване на розетка.

През октомври есенните посеви се нападат от редица неприятели. При зимните житни култури трябва да се следи за вредната дейност на обикновената полевка, житния бегач, житните мухи и при плътност на вредителите над прага на икономическа вредност (ПИВ) да се извърши своевременно третиране. За обикновената полевка ПИВ е 2 броя активни колонии на декар, за обикновения житен бегач - 3 бр. ларви/кв.м.

При рапицата през месеца трябва да се извършват обследвания за появата на рапичната стъблена бълха (възрастни индивиди) и рапичната листна оса (лъжегъсеници) и при численост над ПИВ да се извърши инсектицидно пръскане.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от променливо време. Прогнозираните валежи в средата на периода, предимно в югозападната част от страната, на места е възможно да окажат положително влияние върху силно намалените запаси от вода в почвата и да подобрят условията за протичането на началните фази от развитието на засетите в агротехнически срок полета със зимна рапица.

През периода започват да текат оптималните агротехнически срокове за сеитбата на пшеница в районите на Предбалкана, и Северна България. В началото на периода изтича и оптималния срок за сеитба на зимната рапица. Възможният срок за засяване на рапицата е до края на месец септември, което предполага, че растенията ще достигнат фенологично развитие гарантиращо успешното им презимуване във фаза розетка.

През периода агротехническите дейности са свързани с провеждането на почвообработки и подготовка на полетата за сеитба на зимни житни култури, сеитбата на зимна рапица, жътвата на встъпилите в пълна зрелост късни хибриди царевица. Задълбочилата се почвена суша в голяма част от земеделските райони на страната, ще продължи да затруднява качествените почвообработки. Промените в агрометеорологичните условия изразяващи се в понижение на температурите и превалявания ще окажат влияние върху съдржанието на захари на късните винени сортове грозде.

Драгомир Атанасов

Агрометеорлог в НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През първата половина от следващият седемдневен период съществена промяна в агрометеорологичните условия не се очаква. Те ще се определят от сухо и топло за сезона време. От средата на август до средата на септември валежи със стопанско значение в по-голямата част от страната не са регистрирани. В края на лятото сушата в полските райони ще се задълбочи, което ще възпрепятства провеждането на предсеитбените обработки на площите предвидени за засяване със зимна рапица и зимни житни култури. Поради тази обективна причина се очакват сериозни закъснения при есенните сеитби. Оптималните агротехнически срокове за сеитбата на рапицата изтичат в началото на третото десетдневие на септември.

В средата на периода се прогнозира понижение на температурите и постепенно нормализиране на топлинните условия. В края на второто и началото на третото десетдневие на септември се очакват слаби превалявания, но след задълбочилата се лятна суша те няма да доведат до съществена, положителна, промяна в състоянието на горните почвени слоеве.

През периода по-голямата част от късните земеделски култури ще приключат развитието си. При късните хибриди царевица ще се наблюдава масово восъчна и пълна зрелост. При ориза ще протича масово фаза узряване. Фаза узряване ще се наблюдава при памука и фъстъците. При захарното цвекло ще преобладава техническа зрелост. По-късните винени сортове грозде ще встъпят във физиологична зрелост по-рано от обичайните за страната срокове.

През повечето дни от периода условията ще бъдат подходящи за приключване жътвата на слънчогледа, за освобождаване на площите от късните окопни култури (царевица, картофи, захарно цвекло, моркови), за прибиране на узрялата зеленчукова и плодова реколта.

През втората половина на септември започва беритбата на есенните сортове ябълки и круши. За ограничаване на късните зарази от струпясване, които се развиват по време на съхранение на плодовете, 15-20 дена преди беритбата се препоръчва третиране с подходящ за целта фунгицид: Флинт Макс ВГ-0,02%, Санкоцеб 80 ВП – 0,3%, Скор 250 ЕК-0,02% и др.. Фунгицидът Геокс ВГ – 0,03% (карантинен срок 3 дни) се препоръчва срещу патогените причиняващи гниене на плодовете (кафяво гниене, сиво гниене, пеницилийно гниене).

Периодът е подходящ за засаждане на нови ягодови насаждения. При засаждане на ягоди най-често се прилага редовата схема - при междуредово разстояние 50-60см и 15-20см между растенията в реда.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от наднормени температури като отново не се очакват валежи от стопанско значение в полските райони на страната. В края на периода се прогнозира относително понижение на температурите, при които ще протича развитието на земеделските култури.

През периода при царевицата ще протича преход от млечна към восъчна зрялост при късните хибриди, а при по-ранните масово ще се наблюдава пълна зрялост.

През периода тече оптималния агротехнически срок за сеитба на зимната рапица. Предвид продължаващото засушаване и изчерпването на почвената влажност, сеитбата на рапицата в много райони на страната може да бъде възпрепятствана поради невъзможност за добра подготовка на полетата и качествена сеитба.

От основно значение за рапицата е осигуряването на качествено сеитбено легло. Отсъствието на вода в почвата е неблагорпиятно и за началните етапи от развитието на културата. Условията ще са подходящи за вече започналата жътва на слънчогледа и на хибридите царевица приключили фенологичното си развитие.

В стопанствата ще се извършва обеззаразяване и подготовка на семената за сеитба от пшеница и ечемик (срещу семеннопреносими патогени като праховита и твърда главня).

Периодът съвпада с времето за засаждане на разсада за есенно производство на марули и сеитбата на спанак.

Драгомир Атанасов

Агрометеорлог в НИМХ

Публикувана в Агропрогноза
Страница 1 от 20

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта