Петък, 13 Януари 2017 15:21

Снегът в овощната градина

Защо е важен снегът в овощната градина? Въздействието на снега върху дръвчета и храсти, а така също и на ягодоплодни и цветя е голямо и се проявява през цялата година.

Особенно голяма е ролята на снега при защита от ниските температури. Снегът като лош проводник на топлина, защитава почвата от силно охлаждане. Той намалява колебанието на температурата на почвата както абсолютно, така и отнасително. Температурата на почвата в градината през зимата в много случаи се определя и от съществуващата снежна покривка - дебелината и плътноста й, също така и от колебанията на температурата на въздуха. Под снега температурния режим е благоприятен за всички растения.

Съществено влияние на температурата на почвата има височината на снежната покривка, а така също и неговата плътност. Една височина от 50-60 см напълно би изолирала почвата от ниските арктически температури на въздуха. За да сме сигурни, че корените на нашите насаждения в градините и на вилата няма да измръзнат е нужен сняг от началото на зимата поне 20 см, а във втората половина да е още по-дебела снежната покривка. При снежна покривка по-малка от 5 см дори е по-вредно от съвсем липсващата, тъй като способства за по-голямо охлаждане на почвата. Това се обяснява с факта, че толкова сняг не може да възпрепятсва загубата на топлина от почвата, а в същото време напълно отразява слънчевите лъчи.

Температурните условия на повърхноста на почвата имат изключително важно значение за живота на трайните насаждения и ягодоплодните.

Ако температурата на почвата е около 0°С или по-висока, въдейсвието върху корените е положително, но такава температура може да се отрази неблагоприятно на състоянието на надземните части. За ягодите такава температура е добра, съхранява се напълно листната маса и с настъпване на топли дни вегетацията започва веднага.

Клоните и стъблата на овощните и ягодоплодните растения в зависимост от температурата получават изменения в тъканите си. Рязката смяна на температурата на повърхноста на снега води до силно замръзване и измръзване на кората, кадмия и дървесината. Тези повреди рязко се изразяват в долната граница по повърхноста на снега. Нагоре по ствола те са най-вече до 20-40 см. По- нагоре увреждания по ствола не се наблюдават. Растенията с такъв тип повреди напролет разпукват пъпките, но след това изсъхват. При частично измръзване на тъканите се наблюдава задържане на разпукването на пъпките, цъфтеж и образуване на малки листенца. От такива повреди често страдат ябълките и крушите, не страдат аронията и малината.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Януари е най-студеният месец в годината. Градините са в плен на снега и арктическия студ и като че ли нямат кой знае каква нужда от нас, защото в покой са цветя, дървета и храсти. Наистина няма много работа през студения януари, но колкото и малко да е, не е за отлагане.

За зеленчуковата градина трябва да се потърсят и закупят семеназа отглеждане на разсада. Към края на месеца в южните райони на страната настъпва благоприятния срок за сеитба на пипера, а веднага след него и на доматите, които се отглеждат като ранни култури на открито. Онези, които ще ги отглеждат в пластмасови оранжерии, трябва да засяват и по-рано, според района и особеностите на оранжериите. През втората

половина на месеца се подлагат на рътене картофите, които щe се

засаждат за ранно производство. Засява се и разсадът за ранно зеле и

ран карфиол.

В овощната градина снегът понякога може да откърши с теглото си клони на дървета и храсти, затова своевременно трябва да се отстранява. При благоприятни метеорологични условия, когато температурите се нормализират, може да започне резитбата на плододръваващите дръвчета, ако се преценява, че времето до началото на сокодвижението и набъбването на пъпките няма да стигне за свършване на тази работа. При такива условия си заслужава да се събират и калеми за присаждане.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 24 Ноември 2016 12:23

Ако почвата в градината е уморена

Причина за умората на почвата в овощната градина е натрупването на продукти от полуразпада на растителните остатъци в нея – листа, малки клончета, плодове, а след изкореняване на дърветата и големи корени.

В почвата под стари ябълки, се намират множество вредни за плодните дървета вещества. Ето защо в течение на четири-пет години на мястото на изкоренени дървета трябва да се отглеждат само едногодишни култури или ягоди.
За съкращаване на времето за почивка на почвата, от четири-пет на три години, след изкореняване на дървото на освободената площ могат да се засяват смеси от
житно-бобови треви, като червена детелина и ливадна власатка иличервена детелина и тимотейка.

Есента на втората година тревата се разорава. В началото на следващата година се засяват сидерати, като рапица, синап, овес и др., които се разорават по време на цъфтежа. В този случай на четвъртата година вече може да се засаждат отново плодни дръвчета.

Вместо двугодишно отглеждане на тревни смески, на мястото на изкоренените дървета, могат да се настанят и зеленчучи, но тогава е задължително да ги отглеждате с внасяне на тор.

За максимално съкращаване на срока за сеитбообръщение е необходима частична замяна на почвата. При изкореняване на дървото се изкопава яма дълбочина не по-малко от 70-80 см и с диаметър около 1 м. Ямата запълваме със свежа почва, към която сме добавили органични и минерални торове. Почвата вземаме от своята градина, но от места не по-близки от 12-15 м от растящи дървета от същия вид.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

На всяко едно растение е необходимо да се отдели определено място в гадината. Но сега да погледнем градината от друг ъгъл, а именно - различните групирания на културите по видове.

Комбинираното разполагане на културите в градината на зеленчуци, ягоди, ягодоплодни храсти и др. сред младите дръвчета от ябълки и круши например е до определено време. С времето дърветата израстват и междуредовите култури остават в сянка, а от там се намалява техния добив.

За да не се засенчват дърветата от високите сгради през деня, те се засаждат поне на 3 м разстояние от тях. Освен това височината на растенията трябва да намалява с приближаването към сградите. Около дома е добре да са разположени най-ниските растения: цветя, трева, може малко ягоди, храсти и зеленчуци. Високите дървета се засаждат в дъното на градината.

На най-сухите, но добре осветени места е добре да се засаждат сливи, вишни, френско грозде, а на по-ниско и влажно (но не и блатисто) – ябълки и круши. Вишните и сливите може да засадите в дъното до оградата, но задължително трябва да са на добре огрято от слънце място. Не трябва да се засаждат костилкови култури на север от семковите или в междуредията им. Вишните и сливите при такива условия се изтеглят и дават слаби добиви въпреки полаганите грижи.

Добре е да се знае и височината на подпочвената вода, ако тя е повече от 2-2,5м при семковите, а при костилковите повече от 1- 1,5, овощните насаждения може да се отглеждат на слаборастящи подложки с плитка коренова система. Може да се засадят дървета и на хълм с височина 30-50 см.

Обикновено разстоянието между костилковите дървета е 2-3 м, а между семковите (ябълки и круши) 3-4 м с изключение на тези, които са присадени на слаборастящи подложки. Тогава разстоянията между дръвчетата могат да бъдат 1,2-1,5 м.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

. Прецизно почиствайте растителните остатъци.

. Засаждането и сеитбата трябва да стават само със здрави растения и фиданки, с обеззаразени семена.

. По време на вегетацията на културите трябва да се води редовно борба с неприятелите - част от тях пренасят нелечимите болести.

. Вирусните и микоплазмени болести се пренасят от трипсове, цикади и листни въшки, които трябва да се унищожават.

. Ако имате дръвчета - варосвайте стъблата редовно.

. Не оставяйте загнили и червиви плодове по дърветата и под тях след беритбата!

. Преди да обеззаразявате с препарати почистете хубаво от плевелите.

. Редовно торете растенията, поливайте и водете борба с плевелната расатителност - тя повишава влажността в лехите и благоприятства привличането на неприятели и поява на болести.

. Редувайте културите в градината през няколко години!

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

. Корените и листата на гръцкия и черния орех отделят вещества, оказващи се на практика токсични за всички плодни и ягодови култури. Ябълките и крушите в съседство с орехите растат лошо, а младите растения често загиват.

. Калината и дрянът подтискат растежа на съседните насаждения, затова и нямат приятели в градината.

. В дряна е открито огромно съдържание на алкалоид, оказващ вредно влияние върху околните растения. За дряна добри съседи са малината, леската и крушата, но приятелство между него и ябълката не съществува.

. Между черното френско грозде и вишната понякога се натрупват враждебни отношения, вероятно поради силно ароматните, летливи вещества, отделящи се от ягодовите насаждения.

. Царевицата въздейства положително на гроздето, а дребнолистният бряст, бялата акация и ечемика – отрицателно.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

През есента, след окапване на листата е най-подходящият период за профилактичен преглед и механична интервенция на дръвчетата.

Независимо, че след листопада дръвчетата встъпват в покой, голяма част от техните врагове - болести и неприятели, остават по тях. Някои, за да презимуват, други, за да продължат вредната си дейност - акари, щитоносни и листни въшки, плодови червеи, струпясване и брашнеста мана, монилия (кафявото гниене) и др.

ОГЛЕДАЙТЕ ДОБРЕ КОРОНАТА

Оголената корона на дръвчетата позволява по тях да се забележат всички вредители и да се отстранят механично. Това може да стане чрез остъргване на старата и напукана кора, унищожаване на яйчни или гъсенични купчинки, отрязване на заболели и счупени клонки до здрава тъкан и др. Задължително съберете останали по дървото болни или червиви плодове, съберете и опадалите листа. Изрязаните и събрани материали изнесете от градината и унищожават чрез изгаряне.

Прекопайте почвата под дърветата, за да унищожите и зимуващите форми на неприятелите – какавиди, ларви и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

От есенното време зависи как ще се подготвят дърветата и храстите за зимата. Засаждането на дърветата също.Освен това, старите дървета в градините се готвят по различен начин за суха и влажна зима. По листопада може да се предсказва, каква ще бъде есента и зимата.

Ако листопадът започва рано и няма засушаване, това е добър признак в повечето случаи. Листата при черешите никога не опадват, ако хранителните вещества не са се оттекли в корените. Падайки такива листа бързо изгниват и почти не пренасят инфекция.

Ако края на лятото не позволи на листата да узреят, първият мраз ги опърля. Те изсъхват направо на дървото и опадват в снежно време.

Късния листопад може да означава веднага настъпване на ранна зима с неприятни изненади, но и с големи «прозорци» със затопляне до настъпването на Нова година. Такова време при плододаващи дръвчета не е никак полезно.

Виждайки късен листопад не се препоръчва затрупване на лозите с дебел слой почва, за да се избегне запарване в началото и в края на зимата. Ако обаче наблюдавате ранен листопад е добре да се затрупават лозите за дълго срещу студа, без значение дали ще бъде сухо с не голям студ, които не причинява вреда на увивните растения.

Така стои въпросът и при обвиването на стъблата на овощните дръвчета. Зайците и мишките нагризват кората и корените най-вече когато има сняг. Пред голям сняг листата падат на мокра почва и много късно. Именно при очакване на голям сняг трябва внимателно да обвържем дърветата на височина до 1,2 м не по-малко, при дълбок сняг зайците нагризват високо стъблото.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
  • Зимният чесън засадете до половин месец преди настъпване на постоянните студове. Сроковете на сеитба се променят в зависимост от региона - от средата на септември до средата на октомври.

  • Моркови се сеят седмицата преди началото на постоянните студове. Засятите преди зимата моркови се развиват по-добре от засятите през пролетта. За тази сеитба изберете ранни сортове.

  • Магданозът е добре да се сее преди зимата, той може да издържа минусови температури. През пролетта пониква рано.

  • Семената от копър, засети през есента покълват веднага след като снегът се стопи и ще се насладите на първите витамини.

  • Семената на пащърнака поникват за около 15-20дни, а при засушаване до 40. Предзимните посеви обаче трябва да се засяват с късни сортове пащърнак, с по-дълъг вегетационен период, защото растенията от ранните сортове образуват преждевременно цветоносно стъбло.

  • Киселец може без проблем да се засява преди зимата, той понася добре ниските температури.

  • Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Петък, 14 Октомври 2016 12:18

Тайните при презасаждане на рози

Причините за пресаждане на рози могат да бъдат много. Например искате да промените дизайна на градината, искате да създадете розариум, или обратно да разсадите храстите из целия парцел, тъй като те се разрастват и се създава нежелана сянка помежду им, затрудняват се обработките и т.н

Каквито и да са обстоятелствата, поради които на розовите храсти ще се променя мястото на развитие е добре да се знаят някои малки тайни на процеса на презасаждане:

  • Първо е необходимо да се намери подходящо място в градината за розата. Трябва да се знае, че розата не търпи съжителство с много растения, не обича сянка и места в които се застоява влага.

  • Важно е също така и да се избере подходящо време за презасаждане на розите. Най-подходящо време за тази операция е началото на пролетта или есента.

  • Необходимо е да се подготви храста за презасаждане. Първото нещо, което трябва да се направи - е да се направи резитба. Приблизителната височина на храста за презасаждане трябва да бъде 40 до 50 cм.

  • Дупката в която ще бъде засадена розата се изкопава по-голяма, за да може да се постави дренаж и върху него компост. Всичко това се прави предварително минимум 2-3 седмици. Не забравяйте да полеете обилно.

  • Изкопайте корените на розата заедно с пръст. Трябва да знаете, че корените на розовия храст са със същия диаметър като короната. Поради това е необходимо да се уверите, че възможно най-малко от корените ще се повредят при изваждането им от земята и при презасаждането на новото място.

  • Поливането. Необходимо е да се полее самото място и растението.

    Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта