Четвъртък, 13 Февруари 2020 12:26

Земеделски политики в процес

Министър Десислава Танева с отговори на депутатски въпроси в комисия

До къде сме стигнали в подготовката на националния стратегически план, какви са настроенията в Брюксел по отношение на новата ОСП, какво ще струва на фермерите Зелената сделка, предстоят ли промени по линия на директните плащания, работи ли се в график, кога и как ще сработи доброволният гаранционен фонд за борба с градушките, кои необлагодетелствани райони ще изпаднат от подпомагане и има ли вече аграрното ведомство резервен вариант по този казус – това са част от въпросите, които депутатите от парламентарната комисия по земеделието и храните зададоха на министър Десислава Танева.

На национално ниво земеделските политики са в процес – това е обобщеният отговор на всички поставени въпроси. На ниво Брюксел още е рано да се говори с конкретика. Преди да бъде гласувана многогодишната финансова рамка, няма как да се коментират параметри. За т. нар. Зелена сделка ще бъде гласуван отделен европейски бюджет, оповести министър Танева. На въпрос на „Гласът на земеделеца“ очаква ли аграрният министър отказ от страна земеделските производители от подпомагане – заради бъдещите изисквания по прилагането на зелените политики, Танева отговори така:

Не познавам фермер, който да се откаже от директна подкрепа

Неконкурентноспособните, неустойчивите стопанства вероятно ще редуцират своите площи, предположи земеделският министър. Но отказ от субсидии едва ли ще има, въпреки наличието на такива нагласи, коментира още Десислава Танева.

Повечето от плащанията към фермерите са направени още в края на 2019 година, останалите вървят по график. Забавяне може да има единствено към биопроизводителите – във връзка със завъртането на системата на работа на новия биорегистър. Затова министърът още веднъж призова фермерите стриктно да проследят своите данни в него, защото ако те не са коректни, няма как да бъде осъществено плащане.

Промяна на обхвата на необлагодетелстваните райони

В процес на решение е въпросът с отпадането на 30% от необлагодетелстваните райони от режим на подпомагане. Изпратена е нотификация в Брюксел и очакваме отговор от там. Става дума за около 260 землища, които на този етап изпадат от категорията „необлагодетелстван район“. До момента те са получавали подпомагане по силата на дерогацията. Срокът й обаче изтича през следващата година и от земеделското министерство са решили да минимизират този риск чрез друг възможен ход.

Около 70 землища да бъдат дефинирани и включени в допълнителен слой площи, допустими за подпомагане като необлагодетелствани райони – в отделна категория НР3 - това е българското предложение до Европейската комисия. Ако получим одобрение от Брюксел, от 1 март НР3 може да бъде част от заявлението за подпомагане по директните плащания за 2020 година. Досега те са получавали подпомагане по линия на необлагодетелстваните райони, попадащи в обхвата на НР2.

В процес на структуриране е и идеята за създаването на доброволен гаранционен фонд за борба с климатичните промени, в частност – с градушките. Фондът ще заработи реално най-рано след 1 година, когато стане ясно колко фермери ще участват с доброволни вноски в него. Ставката на декар ще се движи между 0.35 и 0.70 лева на декар, като за отделните култури тя ще бъде различна, обясни Десислава Танева. Само след няма и два месеца влизаме в сезона на градушките и ако идеята за доброволния фонд вече е облечена в съответното законодателство, фермерите лесно ще се убедят, че без набирането на финансов ресурс и с тяхно участие, няма как да бъдат компенсирани когато понасят щети от природни бедствия. Добро решение е това да се случва на доброволен принцип – който участва, ще получи компенсация – на базата на вноската, която е избрал да направи. Има и още една добра новина. Ако досега само 100% пропаднали площи биваха обезщетявани, то при доброволния фонд е са заложени

компенсации за щети от 30% нагоре

Което определено ще се възприеме като по-справедливо от земеделските производители.

Ако тази идея сработи, сегментът на климатични аномалии постепенно ще бъде разширен – на по-късен етап компенсации ще се изплащат и при суша, осланяване, преовлажняване и други. Депутатите от парламентарната земеделска комисия предложиха фондът да обхване и епизоотиите при животните. Десислава Танева определи идеята като добра, но припомни, че първо трябва да се структурира цялата система и да е ясно как ще проработи на терен. „Ако няма разбиране от страна на земеделските производители и не стартираме реално работата на фонда през следващата година, това ще забави процеса във времето и няма да можем да се възползваме от преходния период, които се очертава по силата на конюнктурата в Брюксел“, подчерта министър Танева.

В този смисъл следващите две години се очертават като гранични за националните политики в земеделието. В диалог с браншовите организации, министерството търси оптималните решения на повечето проблеми. За някои от тях се чака зелена светлина от Брюксел. Там тепърва ще решават за новата Обща селскостопанска политика. Българският разговор в тази посока вече е в конкретна фаза. Трите swotанализа са налице, до края на тази календарна година националният стратегически план трябва да е готов. Има натрупан опит, има гъвкавост. Ако диалогът е по-продуктивен, резултатите могат да бъдат прилични.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Вече сме в сезона на градушките. В различни райони на страната насажденията пострадаха от падналите градушки. Повредите са разкъсване на листата, нараняване на леторасти, клони, плодове.

При избора на мероприятия за преодоляване повредите по овощните дървета от градушките трябва да се вземат под внимание възрастта на дърветата, фенофазите на развитие и степента на нанесените повреди.

Повредите от падналите в началото на вегетацията градушки дават по-добра възможност за възстановяване на овощните дървета до края на вегетационния период.Най-напред според възраста, видове и сортове овощни дървета се определя и целесъобразността от провеждане на резитбени операции. Счупените и силно наранени клони се отстраняват.Раните независимо от какво са причинени - от бури, градушки или резитби са врата за навлизане на различни болести причинени от гъби или бактерии. Затова е добре да се прецени дали повредите са довели до разкъсване на кората, ако се налага да се отстранят силно повредените части и да се замажат раните с блажна боя.

Във всички случаи обаче е необходимо незабавно да се проведе пръскане на овошките. Нанесените рани откриват възможност за инфекциозни заболявания, особено при някои овощни видове като кайсията, при която могат да се получат тежки физиологични разстройства и загиване на цели дървета. Ето защо първата грижа е незабавно пръскане на овошките с 2%-ов бордолезов разтвор, шампион 0,15% или друг мед съдържащ фунгицид.

При нужда се извършват подхранвания с азотни торове и напояване с цел бързо капсулиране и зарастване на наранените места.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Депутатите в комисията по земеделие на Народното събрание отново не гласуваха закона за градушките. Процедурата беше отложена по предложение на председателя на комисията Десислава Танева. По нейно мнение на масата на преговорите в бъдеще трябва да бъдат поканени представители на застрахователите, които да дадат своите мнения, след като проучат настоящия проект на закон.

„Една концепция без участието на застрахователите е несериозна“, според Десислава Танева. „Въпросът е как със споделена отговорност и споделено участие на всички участници в производството на земеделска продукция в страната, с подкрепата на държавата, предвид измененията на климата, да направим по-ефективна защитата от тези климатични събития. Принципното съгласие на застрахователните организации за това, че има такава необходимост, включително споделянето на финансовата отговорност, е знак, че проектът трябва да бъде направен справедливо с участието на всички страни в процеса“, каза още тя.

Представители на застрахователни компании не са съгласни с варианта процент от застраховката да отива за защита от градушки. Те обаче са съгласни да седнат на масата на преговорите и да участват в търсенето на общоприемлив модел за защита от градушки. Председателят на земеделската комисия предложи на масата на преговорите да седнат депутати, представители на застрахователите и на Министерство на земеделието, храните и горите, за да се намери консенсус за това как трябва да изглежда законът.

Законопроектът за превенция от неблагоприятни климатични събития касае превръщането на изпълнителна агенция „Борба с градушките“ в държавно предприятие, коментира Светла Василева , председател на Федерацията на синдикатите в земеделието към КНСБ. Чрез приемането на законопроекта, според нея, ще се постигне сигурност и постоянство за работещите в агенцията „Борба с градушките“. „Преобразуването на агенцията в държавно предприятие ще подсигури едно по-добро финансиране, вместо да изпада в агония, в каквото положение се намират през последните 10 години работещите в агенцията.“, посочи Светла Василева.

Публикувана в Бизнес

Получавайки с една ръка от Европа унизителните субсидии, ние отиваме към вземането на почти 1 лев от същите тези субсидии, за да закърпим финансовата дупка по застраховането, заяви Йордан Апостолов, зам. председател на Комисията по земеделието и храните, депутат от групата на НФСБ в „Обединени патриоти“:

В началото на февруари тази година имаше разговори в Министерството на земеделието с представители на застрахователния бранш. Те категорично заявиха, че няма да участват в новия модел на застраховане, в който от тях се иска да инкасират суми и да споделят риска. Тогава министерството, притиснато в ъгъла от това безпардонно държание, което имаха представителите на застрахователите, реши, че земеделските производители са тези, от които могат да бъдат взети парите. А в същото време самите застрахователи отчитат на гърба на земеделците печалби от десетки и стотици милиони левове, които изнасят към своите майки, тъй като знаем, че в България няма застрахователно дружество. Те всички са презастрахователи и печалбите се изнасят навън. Получавайки с една ръка от Европа унизителните субсидии, ние отиваме към вземането на почти 1 лев от същите тези субсидии, за да закърпим финансовата дупка в този закон, за да бъде осъществена защита.

Защо дискусиите не се задълбочиха, защо министерството и самата държава не се опитаха да поставят застрахователите да седнат на масата на преговорите, а още на първата среща с лека ръка се съгласиха с техните щения, като прехвърлиха финансовата отговорност и бреме върху земеделците.

На всички е известно как този процес се случва и се финансира в нормалните страни. Там застрахователят задължително участва в схемата с финансирането. При това земеделският производител в България не може сам да определи пред застрахователното дружество за колко да застрахова своята продукция. После му се заплащат унизителни обезщетения, които дори в някои моменти не си струва да ходи да ги търси, защото са толкова малки, че времето, което ще отнеме да се занимава, за да види колко са загубите, не си заслужава.

Предлагат Управителният съвет на предприятието да има 5 члена. В член 8 на законопроекта категорично е записано: „представител на земеделските стопани, т.е. в този УС ще има само един представител на тези, който плащат. Аз не съм виждал такова чудо – да ти вадят парите от джоба и в същото време ти да нямаш абсолютно никаква възможност да ги контролираш, защото с 1 човек като представител в УС, не може нищо да се постигне. Какво ще правят трима представители на министерството в Управителния съвет? Кои интереси ще защитават – на тези, които дават парите или на началника, който ги е назначил и утре може да ги изхвърли от работа. Как ще ме убедите, че държавното предприятие ще управлява добре няколко десетки милиона лева, които много скоро ще се съберат от стопаните? Ясно е, че и таксата няма да остане толкова и още догодина ще искат тези 75 ст. на декар да се увеличат. Все едно да дойда при вас и да ми дадете парите си, а аз да ги харча както си поискам, да стоя на кранчето и само да подписвам ордерите. Не е допустимо земеделската общност да няма ключово влияние при вземането на решенията за харчене на тези средства.

Да не се окаже в крайна сметка, че средствата да се изсипят конкретно в нечий джоб, както се случи с мобилните екарисажи. Нека внимателно да помислим, за да не се случи така, че после с шутове да бъде отхвърлен и този закон.

 

Публикувана в Бизнес

Стартът на втори законопроект в земеделието претърпя фиаско след като депутатите от земеделската комисия решиха с пълно единодушие да отложат на първо четене проекта на закона за борба с градушките. Заместник министърът на земеделието Янко Иванов представи мотивите към проекта, който трябва на практика да промени модела на защита на земеделските площи от градушки и други неблагоприятни климатични последици.

Според  авторите на законопроекта, който само броени дни след като бе предложен от Министерския съвет, влезе за обсъждане в земеделската комисия, щетите върху незащитените от градушки площи възлизат на около 53% годишно, като за периода 2014-2015 година този дял е достигнал до 75%. Законопроектът предвижда защитата от градушки да обхване 90 млн. декара от които  36,6 млн. декара обработваема земя, като ракетния способ ще трябва да се прилага върху 22 млн. декара от нея. „Ползите от разширяването на превенцията срещу градушките за аграрния сектор са свързани с намаляване на разходите на държавата за борба с градушките. Защитената продукция се предвижда да възлиза годишно на около 300 млн. лева”, каза зам. министър Янко Иванов. Според икономическите разчети на МЗХГ финансовата тежест в новото държавно предприятие, чиито годишен бюджет се определя на 28 млн. лева, трябва да се поеме от фермерите, от които ще се събират ежегодно такси от близо 20 млн. лв. Останалите 8 млн. лв. ще идват от държавната хазна. Иванов уточни, че социологическа агенция е направила проучване, според което 2/3 от стопаните били за въвеждане на пълна противоградова защита. „Тъй като сме ги разделили по размера на стопанствата, при малките положително отношение имат между 80-90%  от земеделските производители, а при големите около 50%”, уточни Атанас Кацарчев, началник на кабинета на аграрния министър.

Срещу предложеният законопроект се обявиха и от националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/, които излязоха със становище по въпроса. Според браншовата организация има съществени недостатъци като липса на разписани гаранции за качествено изпълнение на дейността на държавното предприятие.  При това се предвижда прилагане на способи за защита от градушките с различна ефективност, което ще доведе до неравнопоставеност на земеделските производители, чиито площи са защитени от ракетния, и от самолетния способ. В позицията на браншовата организация се казва, че е „налице сериозен дисбаланс между задълженията  и правата на заинтересованите страни”, предвид това, че като такава не са включени общините, въпреки че се предвижда защитата да обхване и урбанизирани територии. Според НАЗ притеснително е, че в управителния орган на бъдещото държавно предприятие липсва пропорционално представяне на различните страни, като се предвижда само един представител от фермерите да участва в него.

„Когато се приемат такива закони, трябва да се говори с потърпевшите на първо място – тези, които ще плащат. Доколкото ми е известно, трябваше в началото едни други хора да плащат и това бяха застрахователите, защото това намалява голяма част от риска. Незнайно защо, те са изключени и са останали само земеделците“, коментира Александър Сабанов, депутат от ПГ „Обединени патриоти“. По думите му земеделската комисия трябва да защитава интереса на земеделците, а „не както някой си е направил грешните сметки – да се вземат един 20 млн. лв. и един човек да ги управлява. Това нещо няма да мине и ще се наложи в кратко време да се връща този закон, и да се преразглежда. Хубаво е да се вслушаме в думите на тези, които работят в този сектор, които произвеждат и са земеделци, а не само администрацията, която непрестанно иска да прибира едни пари отнякъде“, допълни Сабанов. „Бързането с приемането на подобен закон, чрез който държавата управлява 15-20 млн. лева на фермерите е чувствителна тема, и текстовете трябва да се прецизират много добре. Иначе съм за това противоградовата защита да обхване цялата територия на страната, защото опасността и щетите от климатичните изменения са много големи, и ние ставаме свидетели на тях ежедневно”, коментира Бюрхан Абазов от ДПС. По думите му първо трябва да се изгради системата и тогава да се иска такса. „Освен това историята е доказала, че държавното предприятие като форма на управление и то дори не на публични, а на частни финанси, не е най-успешната“, допълни Абазов.

Публикувана в Бизнес

Технологията на "сеитба на облаците" не е нова и може би не е най-добрата в света, но към края на това лято в Румъния имаше 60 пункта за изстрелване на ракети, които бомбардираха облаците със снаряди заредени с йодно сребро.

Така северната ни съседка защити около 6% от общата земеделска площ от градушките. Ефективността на метода не е толкова надеждна, както става ясно. "Сеитба на облаците" широко е използвано в Русия и Китай и не винаги с най-добър резултат. Снарядите разпръскват определени химически вещества в облаците, с цел да променят процеса на образуване на дъжд или градушка.

Методът на "сеене на облаците" понастоящем се прилага в 50 страни по света, но тази технология сериозно се обсъжда от еколозите, които смятат, че се замърсява околната среда. Въпреки че среброто като метал не е опасно, като химическо съединение, то е също толкова токсично, колкото оловните съединения.

Румъния отдавна работи по ефективни начини за защита на селскостопанските култури.
През 2017 г. в Румъния имаше 34 площадки за борба с градушките, които покриваха площ от 500 000 хектара земеделска земя. През 2017 г., по време на "сезона на градушките" от април до септември, от тях бяха изтреляни 927 ракети.

След като инвестира 20 млн. евро в 26 нови системи срещу градушките, броят на площадките се увеличи на 60, покривайки площ от 870 000 хектара, което представлява 6% от общата земеделска площ .

Румънското правителство обаче иска до 2022 г. да разшири площадките за борба с градушки на 200, за да покрие 8,4 милиона хектара, защитавайки 57% от земеделската земя.

Декларираната ефективност на системата е от 1 до 14. Това означава, че за всеки милион евро, изразходвани за системата, се предотвратява вреда от 14 милиона евро.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
В сезона на градушките – отново щети върху земеделска продукция за стотици хиляди левове. Най-сериозно е положението в Старозагорско, където ледените късове унищожиха реколтата в 7 села. Прекъсната връзка с радара, е причината Агенцията за борба с градушките да не може да предотврати бедствието.

Два дни след като градушка помете село Калояновец, хората още не са се съвзели от преживения ужас. Селото, както и останалите 6 пострадали населени разчитат на защита от полигона за борба с градушките край Петрово.

В деня на стихията е имало готовност за изстрелване на ракети, но ураганният вятър прекъснал връзката с радарите.

 
В сезона на градушките – отново щети върху земеделска продукция за стотици хиляди левове. Най-сериозно е положението в Старозагорско, където ледените късове унищожиха реколтата в 7 села. Прекъсната връзка с радара, е причината Агенцията за борба с градушките да не може да предотврати бедствието.

Два дни след като градушка помете село Калояновец, хората още не са се съвзели от преживения ужас. Селото, както и останалите 6 пострадали населени разчитат на защита от полигона за борба с градушките край Петрово.

В деня на стихията е имало готовност за изстрелване на ракети, но ураганният вятър прекъснал връзката с радарите.
 

„Съборени дървета, огънати мачти на антени, спира подаването на радарна информация и става невъзможно подаването на команди към ракетните площадки”, обясни Цветелина Димитрова от агенцията за борба с градушките. Така се получило забавяне от 7 фатални минути .

Бурята буквално отнася и един от новите фургони на служителите на полигона.

От началото на годината досега са изстреляни рекордните близо 12 000 противоградни ракети. Най-много ракети са изстреляни именно в Старозагорско. За сравнение – през миналата година броят на изстреляните ракети е бил само 6500.

Въпреки големия им брой, те защитават едва 1/3 от територията на страната ни. Агенцията за борба с градушките разполага само с 9 полигона с противоградни ракетил Предстои тази година да бъдат изградени още два полигона – в Хасково и Тъжа.

Допълнителните пари, които кабинетът отпусна на агенцията за борба с градушките, са инвестирани в 12 хиляди ракети. Според специалистите обаче тези 5,76 млн. лева няма да стигнат, защото вероятно ще бъде подобрен „рекордът” от 14 000 изстреляни ракети през 2014 г.

В наличност има още 3000 ракети, които не са достатъчни, категорични са от агенцията. 

Проектозакон на земеделското министерство обмисля да въведе и самолети за разбиване на градоносните облаци.Те ще действат в гъсто населените райони, където е забранено изстрелването на ракети.

Така 100% от територията на страната ще бъде защитена от градушки. За тази цел обаче ще бъдат нужни по около 28 милиона лева на година. 

Публикувана в Бизнес

Тази година италианските фермери ще трябва да приемат неизбежните загуби.
Проливните дъждове в Северна Италия през цялия май са довели до факта, че 30% от планираната реколта от домати, няма да бъде прибрана - продукцията буквално е изчезнала под водата, прибиране на реколтата от картофи също е спряло.
В провинция Фоджа градушка с размерите на яйце само за няколко минути е унищожила труда на производителите, смляни са доматени растения и билки.
Унищожени от градушка са и плодни дървета.
"Най- много пострадаха черешите – плода се напука, също сме загубили най-малко един от четирите плодове праскови, кайсии, нектарини и сливи" – оплакват се фермери, отбелязвайки, че в допълнение към градушката, огромни щети на реколтата череши причинят и врани и скорци.
В южната част на Италия прасковите се очаква да са по-малко с 20%, на север - с 15%. Добивът на череши се очаква да намалее от 10 до 30%.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Агр. Петър Кръстев

На срещата с оризопроизводителите в Съединение министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов коментира темата за намиране на оптимално решение за борба с градушките. През последните години това природно явление все по-често се случва и най-засегнати от него са земеделските про- изводители, които търпят големи загуби от пострадалите култури. Министър Порожанов коментира становището на Асоциацията на застрахователите по концепцията за градозащита и по-конкретно отказа им да участват. Спо- ред него идеята за създа- ване на ново предприятие, което да замени Агенцията по градушките, не е целе- съобразна, защото то няма как да обхване с третиране градоносния проблем в цялата страна. В момента се изграждат още няколко площадки с ракетен способ и опазваните по този начин земеделски площи ще нараснат, като покриваемостта с тях ще достигне около 33%. Площите на останалите земеделски производители, които са основно в източната част на страната – Добруджа, не са покрити. Идеята е тези площи да бъдат покрити със самолетен способ. Той е сравнително по-евтин на квадрат и с него ще бъде обхваната цялата страна, като на тази база мероприятието ще може да бъде финансирано.

Откъде ще дойде финансирането за тази дейност?

Държавата не може из-цяло да се ангажира с този процес. Затова когато изле- зе законопроектът, отново ще има публично обсъжда- не със земеделците, които ще трябва да поемат част от финансирането, обясни министърът. По предварителни изчисления това ще са около 50 ст. на декар, без пасища и ливади, като засега не се обмисля диференциране според вида на културите. От друга страна, когато се ползва самолетният способ и се третира около София например, самата урбанизирана територия също ще бъде защитена от градушка. Това няма да се отнася за териториите, които ще бъдат защитени от ракетен способ, като Пловдив например. Затова в конкретния случай, какъвто е София или друго място, самолетният способ ще способства и за пред- пазване на урбанизираните територии. В тази връзка, каза министър Порожанов, би било добре като източ- ници на финансиране да ползваме приходи от застрахователни премии на застрахователите, най-вече основния приход, който е бил обект на наши наблюдения. Това според него са приходите от застраховките на автомобилите, които са около 500 млн. годишно, като за миналата година изплащането на застраховки към застрахованите лица е било малко над 60%. Това е бил един от мотивите да бъде поискан подобен приходоизточник в закона. Ако този начин на финансиране отпадне, трябва да бъде заменен с друг или вноските да бъдат вдигнати успоредно на държавата и на земеделците, защото иначе няма да можем да покрием като цяло този разход, уточни министърът.

Взаимоотношенията между застрахователи и земеделци трябва да са на по-добро ниво

Според министър Порожанов трябва да има по-голяма кооперативност, като част от доверието между застрахователи и земеделски производители. В момента тя не е на добро ниво. В разговорите си със земеделците те споделили пред министъра, че били склонни да приемат задължителните застраховките, но невинаги намирали общ език със застрахователите. Според Порожанов взаимоотношенията и културата на застраховане трябва да бъдат по-различни. Той припомни, че в момента има програма за финансиране на част от застрахователната премия на конкретни култури, но тя дори не се изразходва, винаги има икономия.

В България все още няма застраховка срещу суша, за разлика от други страни, а през следващите години тя сигурно ще ни сполети. Така например миналата година над 30% от земеделците в Испания и Португалия бяха засегнати от сушата. Нека се опитаме да направим малко по-цивилизовано управлението на борба с градушките, защото в момента всичко е много екстензивно, призова министърът. Защото държавата дава едни пари, стрелят се ракети, а се покриват 30% от земеделските земи, завърши коментара си за законопроекта за борба с градушките Румен Порожанов. 

Публикувана в Растениевъдство

Така започна днес чаровната синоптичка на Нова ТВ Гери Малкоданска прогнозата си за средващите дни на май, 2018 г. Да, едва ли някой се съмнява в този факт – ледените зърна вече нанесоха невъзвратими щети на реколтата в Пловдивско. На 11 май в с. Бенковски падна краткотрайна, но много интензивна градушка с големина на зърната колкото лешник. Ледената стихия не е отминала и Асеновград. Очевидци твърдят, че зеленчуковите насаждения в региона са вече само история – от тях стърчат само конструкциите от коловете, а растенията са на 100% унищожени. С това времето недвусмислено ни показа, че сме в сезона на градушките. Унищожена е реколтата от полски култури, зеленчуци, овошки, лозя и ягоди. Повредите са силно разкъсване на листата, счупване и нараняване на леторасти, клони, плодове. Възстановяването ще е трудно, за някой култури напълно невъзможно. Реколта от силно пострадалите зеленчуци, лозята, овошките и ягодите не може да се очаква.

Въпреки жестоките щети, стопаните нямат избор и трябва да търсят начин за преодоляванена повредите по овощните дървета и лозята, защото те са трайни насаждения и не могат да бъдат изоставени и преорани, както това ще се случи с унищожените зеленчукови растения.

При избора на възстановителни мерки трябва да се вземат под внимание възрастта на дърветата, фенофазите на развитие и степента на нанесените повреди.

Повредите от падналите в началото на вегетацията градушки дават по-добра възможност за възстановяване на овощните дървета до края на вегетационния период.Най-напред според възрастта, видовете и сортове овощни дървета се определя и целесъобразността от провеждане на резитбени операции. Счупените и силно наранени клони се отстраняват до здрава част. Всички вече знаят, че раните независимо от какво са причинени, от бури, градушки или резитби са врата за навлизане на различни болести причинени от гъби или бактерии. Затова е добре да се прецени дали повредите са довели до рзкъсване на кората. Ако се налага да се отстранят силно повредени части, направените големи рани трябва да се замажат с блажна боя.

Във всички случаи обаче е необходимо незабавно извършване на растителнозащитно пръскане на овошките. Ето защо първата грижа е незабавно пръскане на овошките (по възможност в първите 24 часа след градушката) с 2%- ов Бордолезов разтвор, шампион 0,3% или друг мед съдържащ фунгицид.

При нужда се извършват подхранвания с азотни торове и напояване с цел бързо калциране и зарастване на наранените места.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта