„Страната ни очаква поредна добра година в зърнопроизводството, като по прогнозни данни общият добив на пшеница ще бъде около 5,4 мнл. тона“. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева, която даде старт на жътвената кампания в община Сливен. Тя допълни, че според обследванията на Областните дирекции „Земеделие“, посевите са в добро състояние, а на реколтиране в цялата страна подлежат 11 340 000 дка.

„В България има земеделски производители с висока административна и мениджърска грамотност, които са конкурентноспособни на водещите земеделски страни в Европа“, категорична бе министър Танева. По отношение на изкупната цена на пшеницата, тя заяви, че зависи изцяло от  изцяло зависи от международните изкупни цени.

Десислава Танева уточни, че в България близо 70% от всички зърнени култури се изнасят, така че това е факторът, който определя цената.  Зърнопроизводителите имат добро браншово сдружаване, което е различно от сдружение на производителите, с цел маркетиране на продукцията и реализация.

Министърът на земеделието посочи още, че предстои важен период за сектора, защото очакванията са до края на тази година да се приеме многогодишната финансова рамка и да се финализират регламентите, които ще определят законодателството за следващия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП). „Независимо от предложените намаления,  в България директните плащания почти запазват нивата си.

Десислава Танева пожела диверсификация на стопанствата, както и бързо внедряване на новите технологии и иновации. „По този начин ще  продължите да поддържате високо ниво, до което на практика сами достигнахте, благодарение на това, че България стана член на ЕС, получи подкрепа по ОСП и отвори пазара си“, допълни Десислава Танева.

На събитието присъстваха областният управител на Сливен Чавдар Божурски, кметът на града Стефан Радев, кметът на село Жельо Войвода Стоян Генов, директорът на Областна дирекция „Земеделие“ Сливен – Тодор Братанов и Георги Радев, председател на Сдружение на земеделските производители „Хаджи Димитър” - Сливен.

Публикувана в Бизнес

Дори при много голям, но недостатъчно озърнен клас, добивът е нисък

Агр. Петър Кръстев
Пшеницата има водещо място в растениевъдното производство у нас. Потенциалният добив на културата в нашата климатична зона е достатъчно висок. Съвременните високопроизводителни сортове на нашата и чуждата селекция са в състояние да осигурят добив на зърно до и над 1000 кг/дка със сравнително високо качество.
Производителността на пшеницата се определя от редица структурни показатели: плътност на стъблостоя, масата на хиляда зърна, дължина на класа, количество на класчетата в класа. Изследванията за корелацията досега са показали, че най-голямо влияние върху добива на пшеницата оказва именно плътността на продуктивния стъблостой и озърняването на самия клас. По време на отглеждане на пшеницата обикновено не възникват особени проблеми, защото културата е с висока екологична пластичност.
Въпреки това всеки производствен сезон е различен и внася свои корективи: менят се количеството на валежите, температурният режим на въздуха и почвата и други подобни фактори на околната среда. В различни години, и дори в течение на един вегетационен период, фазите на развитие на болестите и неприятелите се изменят. Всички тези фактори, на които агрономът фактически почти не влияе, определят производителността на класа на пшеницата. Все пак има редица начини, благодарение на които производителността на културата може да се повиши: по пътя на внасяне на минерални торове, употребата на препарати за растителна защита и др. За влиятелни фактори може да се смятат нормата и срокът на сеитба на пшеницата.
ПЛЪТНОСТ НА КЛАСА
Дълго време селекционерите провеждат изследователска работа по увеличаване плътността на класа. Генетичната предразположеност за залагане на повече класови зачатъци на вретеното е характерна за високоинтензивните сортове с голям потенциал за добивност. Ориентировъчно, за да се получи добив от пшеницата на ниво 550-650 кг/дка, количеството класчета в класа трябва да се колебае в рамките на 20-22 броя, количеството на зърна в класчето - 2-3 броя, а масата на 1000 зърна - 45-50 грама. При такива показатели добивите от отглежданата пшеница вече ще бъдат рентабилни и всички производствени процеси -оправдани и възвращаеми.
При неблагоприятни условия растенията формират къс клас с малко количество класчета в него
Една от най-честите причини за недостатъчното изпълване на класа със зърна са неблагоприятните природни условия в течение на съответстващите вегетационни периоди. За ярък пример може да послужи сегашната ситуация. Сухата есен не позволи на есенниците да поникнат, зимата на места беше почти безснежна, пролетните дъждове бяха крайно малко, а в някои региони нямаше никакви валежи. Драстичният недостиг на продуктивна влага и повишени температури способстват за ускоряване на процесите на формиране на генеративните органи. В такива условия растенията формират къс клас с малко количество класчета. В случай че в следващите фази на развитие се наблюдава дефицит на влага и минерални торове, формираните вече класчета не се развиват нормално, зърното в тях се спарушва.
Във фаза начало на вретенене започва активно формиране на генеративните органи, на класовата ос се образуват зачатъците, от които се формират класчетата. С редица опити е установено, че в този период значително негативно влияние оказват едновременно недостигът на продуктивна влага и повишението на температурите. Такова съчетание на неблагоприятни фактори форсира развитието на пшеницата: растенията са още доста ниски, но вече изкласяват. В такъв случай първостепенна тяхна задача става продължението на рода на всяка цена. Подобно явление е характерно не само за зърнено-житните култури, но въобще за всички растения. Разбира се, резултатът от това е съществено намаляване на тяхната производителност – с до 50% и повече.
НЕДОСТИГЪТ НА ХРАНИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ СЪЩО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА И ОЗЪРНЕНОСТТА НА КЛАСА
Недостатъчното обезпечение с минерални елементи при формирането на класа и наливането на зърното аналогично съществено намалява размера и озърнеността на класа. Дефицитът на хранителни елементи при растенията възниква по различни причини: поради недостатъчно внасяне в почвата на жизнено важни за вегетацията на културата елементи; изветряне, измиване на азота и други елементи от коренообитаемия слой на почвата; небалансирана система на хранене. Такава причина за дефицит на минералните елементи се решава доста лесно чрез допълнителното им внасяне и корекция на системата на хранене.
Въпреки че при ниско съдържание на продуктивна влага в коренообитаемия слой почва дори при достатъчно количество NPK, достъпността им до растенията на пшеницата е изключително ниска.

Изходът от тази ситуация може да бъде прилагането на листно третиране с карбамид във фаза образуване на флаговия лист при пшеничните растения и в периода на активно наливане на зърното. Тази практика не води до съществено повишаване на добива, но благоприятства наливането на вече формираното зърно в класчетата и повишава неговото качество.
Добри резултати в сухи години има също листното внасяне на комплексни торове, в състава на които влизат както макро-, така и микроелементи в течна и лесноусвоима хелатна форма. Водещи наши зърнопроизводители вече започнаха да внасят преди сеитбата на пшеницата азот във вид на безводен амоняк. Тъй като този тор има голямо съдържание на N (82%),той се разпределя равномерно по площта, а амонякът е лесно достъпен за усвояване от растенията, особено при суха пролет. Това действие на амоняка е свързано с особеностите на неговото внасяне. Есента, преди сеитбата, торът се внася на дълбочина 15–20 см.
През зимния период и пролетта с топенето на снега известна част от него мигрира в почвения профил, но благодарение на процеса нитрификация се превръща в нитратна форма. Благодарение на това, оказвайки се в по-дълбокия и наситен с влага слой, азотът е достъпен за пшеничните растения в условия на суша. Положително влияние на процеса на наливане на зърното оказва листното подхранване с карбамид или други комплексни торове на фона на основно внасяне на безводния амоняк.

(Повече може да прочетете във в. "Гласът на Земеделеца")

Публикувана в Растениевъдство

Всичко зависи от торенето на културата. Какво трябва да внесете, за да получите стабилен резултат

Агр. Петър Кръстев

През последните години царевицата започва да се връща на приоритетното място, което заслужава в нашите полета. Предпоставките за това са много, но най-важните от тях са технологичният парк, с който разполагат нашите земеделци, ефикасните препарати за растителна защита и не на последно място – високодобивните хибриди, които предлагат лидиращите в семепроизводството чужди компании.

Продължаваме да запознаваме нашите земеделци с опита на най-успешните производители по света. Този път представяме препоръките по торене на царевицата на учените от Университета в щата Небраска, САЩ, които заемат 3-то място по брутна реколта от „царицата на полето“.

От фермерите в този щат действително има какво да се научи, защото от средата на 90-те до началото на настоящото десетилетие те са повишили добивите от царевица с повече от 15%, при стабилно ниво на използване на минерални торове. Трябва да отбележим, че от над 3,5 млн. ха площи с царевица, в щата не се поливат около 1 млн. ха. И така, средният добив от царевицата в щата е 10,5 т/ха (1050 кг/дка). За да се получи такъв добив, в почвата се внасят почти 160 кг/ха азот (16 кг/дка – това е използваното количество и в средата на 90-те), почти 50 кг/ха фосфор (5 кг/дка Р2О5) – с 20% повече, отколкото в средата на 90-те, и 30 кг/ха калий (3 кг/дка К2О), което също е почти с 20% повече, отколкото в средата на 90-те години.

Азот

При изчисляване баланса на азот учените настоятелно съветват внимателно да се вземат предвид всички източници на постъпване на азот: минерализация на органичното вещество в почвата, остатъчният азот в почвата, бобови предшественици, органичните източници и дори постъпването на азот с поливната вода. Като цяло учените от Университета в Небраска предлагат следната формула за изчисляване потребността от азот:

1,13 х (35 + (1,2 х ОД х 0,635) – (8 х NO3 – N ppm) – (0,14 х ОУ х ОВ х 0,635) - ДИП,

Където:

ОД – очакван добив ц/ха, NO3 – N ppm – средна концентрация на азот в коренообитаемата зона (до дълбочина 60 или 120 см) в частици на милион (ppm), ОВ – съдържание на органично вещество в почвата в %, 0,635 - коефициент за преобразуване на бушелите царевица от акър в ц/ха, 1,13 - коефициент за преобразуване на фунтовете на акър в кг/ха, ДИП – други източници на постъпване на азот.

Съдържанието на остатъчен азот се определя по данните от анализа на почвата от дълбочина не по-малко от 60 см (желателно е 90 – 120 см). Обемите на постъпване на азот от бобовите предшественици е невъзможно да се определят с агрохимичен анализ на почвата, тъй като те отразяват азота, който ще бъде минерализиран (или неимобилизиран), благодарение на високото му съдържание в бобовите остатъци в следващия сезон. По-точно можем да определим постъпването на азот от поливната вода и от органични източници чрез анализ на представителни проби.

Постъпването на азот от поливната вода следва да се отчита по данни за съдържание на нитрати във водата за напояване предшестващата година. Разчетите за постъпването на азот от бобовите предшественици и поливната вода са отразени в таблицата – това е т. нар. консервативен вариант, в който авторите смятат, че реалните постъпления на азот от бобови предшественици очевидно е по-високо, а постъпването му от поливната вода се отчита само в тези обеми на напояване, от които азотът е бил ефективно използван.

Таблица 1. Внасяне на азот при царевица на основата на съдържанието на органично вещество в почвата, кг/ха

Данни от агрохим. анализ на почвата, ppm Очакван добив ц/ха    
 

Отн.

ниво

38 50 63 76 89 100 114 127 140 152    
  Съдържание на органично вещество 3%    
3 ниско 68 85 102 119 136 153 170 187 209 226    
6 ниско 40 56 73 90 107 125 141 164 180 198    
9 средно   28 45 62 80 102 119 136 153 170    
12 средно     17 40 56 73 90 107 125 141    
15 високо         28 45 62 80 96 113    
18 високо           17 34 51 73 90    
21 високо               28 45 62    
24 много високо               17 34    
Съдържание органично вещество 2%    
3 ниско 73 96 119 136 158 180 198 220 243 260    
6 ниско 45 68 90 107 130 153 175 190 215 237    
9 средно 22 40 62 85 100 124 147 164 186 210    
12 средно   17 34 56 80 96 119 140 158 180    
15 високо       28 51 68 90 113 130 153    
18 високо         22 45 62 85 107 125    
21 високо           17 40 56 79 102    
24 много високо               28 51 73    
27 много високо                 22 45    
Съдържание на органично вещество 1%    
3 ниско 85 107 130 158 180 203 226 255 277 300    
6 ниско 56 79 107 130 153 175 203 226 249 270    
9 средно 28 56 79 100 125 153 175 198 220 243    
12 средно   28 51 73 96 124 147 170 192 220    
15 високо     22 45 73 96 119 140 170 192    
18 високо       22 45 68 90 119 140 164    
21 високо         17 40 68 90 113 136    
24 Много високо           17 40 62 85 107    
27 много високо               34 56 85    
33 много високо                   28    
                         

Таблица 2. Остатъчен азот след бобови предшественици (кг/ха)

Култура

Почви със среден и тежък механичен състав

Песъчливи почви

Соя 50 50
Люцерна (заемаща 70-100% от площта на полето, гъстота – около 40 бр./м2) 170 113
Люцерна (заемаща 30-70% от площта, гъстота 15–40 бр./м2) 136 80
Люцерна (заемаща до 30% от площта, гъстота – по-малко от 15 бр./м2) 100 45

Забележка: показателите за детелината са с 20% по-ниски, отколкото за люцерната.

Таблица 3. Постъпването на азот с оборския тор в първата реколта след внасянето, кг акт. в-во/т, в зависимост от произхода на органиката

Следхранителен комплекс от едър рогат добитък 1,8 – 2,25
Млечни крави 1,3
Птици 5,4 – 7,7
Компостиран оборски тор от едър рогат добитък 4,5 – 6,3

Фосфор

Често съдържанието на фосфор в почвата зависи и от внасянето на оборски тор: повече внесен оборски тор – повече фосфор в почвата. Затова вземането на проби за агрохимически анализ от места, където оборският тор се складира или внася във високи дози, дори в предшестващи години, нарушава картината на полето, защото съществено завишава стойността на представителната средна проба. Затова при агрохимичен анализ на почвата за съдържание на фосфор, такива места трябва да се изключват.

Усвояването на фосфора от царевицата като цяло не е високо – от 10 до 20%. Подобряване усвояването на елемента може да стане с локално внасяне в зоната на корените – ленточно до или по време на сеитбата. Например, при много ниско съдържание на фосфор в почвата е препоръчително внасянето на 90 кг/ха Р2О5 разпръснато или 45 кг/ха локално, при ниско – количествата съответно са 45 и 22 кг/ха. Освен това е установено, че при средно или високо съдържание на фосфор локалното внасяне на 11 – 22 кг/ха Р2О5 и 5,6 – 11,2 кг/ха азот ускорява поникването.

Други елементи

Таблица 4. Норми на внасяне на калий, кг/га.

Съдържание на калий разпръснато ленточно
Много ниско 136 22
Ниско 90 11
Средно 45 11

Забележка: при много ниско и ниско съдържание на калий разпръснатото внасяне се съчетава с ленточно, при средно се избира един от вариантите: разпръснато или локално.

Сяра и цинк

Сярата е необходима на царевицата преди всичко на почви с ниско съдържание на органично вещество. Ако царевицата се полива, трябва да се отчита постъпването на сяра с поливната вода. Ако концентрацията на сяра в поливната вода не е достатъчна, на бедни на хумус почви е желателно локално внасяне на сяросъдържащи торове при сеитбата.

Внасянето на цинк в хелатна форма разпръснато може да запаси почвата с него за няколко години. Не трябва да се забравя, че цинковите торове намаляват киселинността на почвата.

Таблица 5. Норми за внасяне на цинк, кг/ха.

Съдържание на цинк Карбонатни почви Некарбонатни почви
Ниско 2,2 в редовете или 11 разпръснато 2,2 в редовете или 5,6 разпръснато
Средно 1,1 в редовете или 5,6 разпръснато 1,1 в редовете или 3,4 разпръснато

Желязо

Симптоми на хлороза – пожълтяване на листата, могат да се появят на висококарбонатни или алкални (рН над 7,8) почви. Усвояването на желязото при тях е затруднено, затова трябва да се избират хибриди царевица, които са най-подходящи за тези почви. Още повече че някои от хибридите са много толерантни към хлороза.

Съвременните изследвания показват, че най-ефективният начин да се избегне хлороза на алкални почви е внасянето в редовете по време на сеитбата на 56 – 113 кг/ха хептахидрат (FeSO4.7H2O) желязо в сухо състояние.

Още един начин за преодоляване на хлороза е внасяне на разтвор от хелатно желязо по време на сеитбата. Този начин може да се препоръча за случаи, когато стопанството има оборудване за внасяне на течни торове. Изследванията са показали, че в този случай са достатъчни 2,8 – 4,5 кг/ха хелатно желязо. Тъй като хелатните торове са сравнително скъпи, трябва да се има предвид, че при царевицата те не са толкова ефективни, колкото при соята, защото механизмът на асимилация на желязото при бобовите растения и зърнените култури се различава.

Сулфатно или хелатно желязо може да се внася и листно, но това невинаги може да доведе до съществено повишение на добива. Неефективността на листното подхранване при хлороза често се обяснява със закъснение в сроковете на третиране. Третиранията трябва да бъдат няколко, като първото от тях – веднага, след като се появят признаци на хлороза визуално. Внасянето следва да се повтаря на всеки 7 – 10 дни, докато се установи, че вече не се наблюдават признаци на хлороза по младите листа и те остават зелени.

Препоръчително е внасянето на 1%-ен разтвор на сулфатно или хептахидратно желязо, защото концентрация на разтвора над 1,5% може да причини пригори по листата. Нормата на внасяне на 1%-ен разтвор е 190 л/ха.

Вместо железен сулфат може да се използва хелат. Усвояването на желязото се подобрява с 28 кг/ха карбамид или 5%-ен разтвор КАС-28.

Таблица 6. Износ на основни хранителни елементи с реколтата от царевица, кг/ха.

Хранителен елемент Износ със зърното Износ със стъблената маса Общ износ
Азот 153 113 266
Р2О5 72,5 40 112,5
К2О 47,5 163 210
Сяра 16 12,5 28,5
Цинк 0,17 0,34 0,5

Забележка: посоченият износ на хранителни елементи е при добив на зърно 9,5 т/ха и количество стъблена маса 10,2 т/ха.

*1 бушел царевица е равен на 25,40 кг.

** 1 акър е около 4,05 дка.

*** 1 центнер е равен на 100 кг

**** 1 фунт е приблизително 0,48 кг

Публикувана в Растениевъдство

Със среден добив от 400 килограма от декар започна прибирането на черешите в Силистренско, показва справка от областната земеделска дирекция. В Силистренско се отглеждат 4 075 декара череши. Досега е получена продукция от 200 декара. Средният добив от ягодите е 672 килограма от декар, а от малините - 180 килограма./БТА

Публикувана в Новини на часа

За да изчислите площта, която трябва да бъде разпределена за определени култури, можете да се ориентирате от средния добив на продукт от 1м2:

рано бяло зеле - 2.5-3 кг

карфиол, червено зеле, брюкселско зеле - 1,5-2 кг

моркови, цвекло, магданоз, пащърнак, целина - 3-5 кг

репички -1.5-2кг

лук, праз, чесън - 2-2,5 кг

краставици -2-3кг

домати, патладжани, чушки - 2,5-3,5 кг

тиква, тиквички -3-5кг

грах, боб - 1.2-1.5 кг

маруля, спанак, копър - 1,5-2 кг

ранни картофи -1,2-1,6 кг

късни картофи -3-3.5 кг

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Учени отАвстралийския национален университет (ANU) са превърнали цианобактериите (синьо-зелени водоросли) в машини за фиксиране на въглерода за растенията. Това ще помогне значително за повишаване на добивите от важни култури като пшеница, вигна, маниока и др.

По време на фотосинтеза растенията конвертират въглеродния диоксид, водата и слънчевата светлина в енергия. Но не винаги това е достатъчно ефективно, което се отразява негативно на добива.

За пръв път учените успешно са включили органелите (част от бактериите с определени функции) на цианобактериите в растения. За експеримента е използван тютюн, но разработеният начин може да бъде прилаган и на други растения. Внедряването на органелите на цианобактериите в културните растения може да доведе до ръст в добивите със 60%, надяват се учените от Австралийския национален университет.

Подобряване усвояването на въглерода от растенията е предадено от карбоксисомите на цианобактериите. Именно карбоксисомите отговарят за ефективната трансформация на въглеродния диоксид в богата енергия захари при цианобактериите. Тази работа е отнела на учените над пет години.

Цианобактериите могат да се смятат за прародители на съвременните растения, само че вместо хлоропласти имат органели за превръщане на слънчевата светлинаа и вода в енергия, в тях има карбоксисом, който ефективно фиксира въглерода.

При растенията за фиксиране на въглеродния диоксид от атмосферата отговаря ензима рибулозо-1,5-бифосфаткарбоксилаза/оксигеназа. Тя свързва въглеродния диоксид в началния етап на фотосинтезата, но работи бавно и лошо „различава“ въглерода от кислорода, което води до загуба на енергия.

За разлика от растенията, цианобактерията използва механизъм за концентрация на въглеродния диоксид, за да доставя големи обеми газ в карбоксисома, където е инкапсулирана рибулозо-1,5-бифосфаткарбоксилаза/оксигеназата. Това прави работата на ензима много по-ефективна — от скоростното превръщане на въглеродния диоксид захарите се увеличават, а реакцията с кислорода се минимизира. В резултат на това при цианобактериите захарта се генерира три пъти по-бързо, отколкото в растенията. Компютърните модели са показали, че и при растенията е възможно рязко увеличение на добивите при прилагане на такъв начин на фотосинтеза.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Това е основната новина от актуализираната прогноза за състоянието на глобалния баланс на царевицата през 2018/19 г. Според новата редакция на баланса, оповестен преди няколко дни от Министерството на земеделието на САЩ (USDA), поради по-малко засетите площи и почвено засушаване производството на царевица в Евросъюза през настоящия сезон ще възлезе само на 59,5 млн.т, а това е с 1,5 млн.т по-малко в сравнение с октомврийската прогноза и с 2,6 млн.т (4%) под резултата от предходния сезон и с 5,2 млн.т (8%) под нивото на средния добив от пет години насам. Експертите от Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA) отбелязват, че площите заделени за производството на тази основна фуражна култура за тазгодишната реколта са били редуцирани с 200 хил. хектара или с 4 на сто. По-изразено намаление на площите има в Унгария, Полша и Германия, като в последните две държави реколтите от царевица са били компрометирани и от силната суша.

Украинските производители на царевица през настоящия сезон са в печеливша позиция. Тези дни експертите за пореден път увеличиха прогнозата за размера на украинската реколта – до рекордните за историята на страната 33,5 млн.т, с 2,5 млн.т повече в сравнение с октомврийските данни и с 9,4 млн.т повече спрямо предходната 2017/18 г. За справка, предишният рекорден показател е бил регистриран през 2013 г. – 30,9 млн.т. Според агроспециалистите средният добив от царевица от хектар през настоящата година достигна рекордните 7,44 тона благодарение на „идеалното време през целия вегитационен период”.

Съгласно данните, предоставени от водещата украинска аналитична агенция UkrAgroConsult през септември износа на украинска царевица за ЕС възлезе на 251 хил. тона, 10,4 пъти повече отколкото през септември 2017 година.

USDA прогнозира, че през маркетинговата 2018/19 г. украинците ще доставят за световния пазар 27,0 млн. тона царевица, с 8,5 млн.т повече в сравнение с 2017/18 г. В същото време Евросъюза ще се нуждае от рекорден внос на царевица от 21 млн.т за да върже фуражния си баланс.

Публикувана в Бизнес

Израелската компания Roots Sustainable Agricultural Technologies е патентовала нова технология за отглеждане на салатата романо.
Основна особеност на технологията за оптимизиране на температурата на кореновата зона - Root Zone Temperature Optimisation (RZTO) е да поддържа температурата на кореновата зона около 24°С. Температурата в помещението може да е по-висока от 34°С.

Според проучванията, охлаждането на кореновата система намалява вегетационния период от 30-50 до 27 дни и позволява да се увеличи листната маса на 132%. Теглото на листната маса на марулите, отглеждани с помощта на технологията RZTO е 502 грама, докато теглото на марулите, отглеждани без охлаждане на корените, е 216 грама.
"Системата RZTO е универсална и може да се използва на открито, в торби, почви и хидропоника", споделя Шарон Девир, генерален директор на Roots Sustainable Agricultural Technologies.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Агрометеоролозите от европейската служба по мониторинг на културите отново намалиха прогнозите си за средните добиви при зърнените култури, съобщава topagrar.com, позовавайки се на последния им докладд. Въз основа на оценките на климатичните данни от MARS очакват средните добиви от зърно да останат с 5% под средните за последните пет години. Най-голям спад според експертите се очакват в средните добиви от ръж, които се прогнозират да изостанат с 14% от средния показател за последните пет години. Средните добиви от пшеница ще изостанат с 4,5% спрямо същия показател, а пролетния ечемик- с 4,3%. При твърдата пшеница средните добиви се очаква да надминат средния показател за последните пет сезона с 2,3%. От MARS са редуцирали минимално и прогнозата си за средните добиви от царевица (-3,6%). Експертите са направили по-сериозни негативни корекции за производството в Централна Европа и Франция заради сушата, докато оценките за производството в страни като Румъния и България са коригирани нагоре заради благоприятните климатични условия в Източна Европа.

При производството на царевица за силаж, от MARS отчитат спад в средните добиви спрямо средния показател за последните пет години с 10%. При маслодайните култури агрометеоролозите прогнозират с 13% по-слаби средни добиви при рапицата в сравнение с дългосрочния показател, докато при слънчогледа заради благоприятните климатични условия, средните добиви ще надминат средния петгодишен показател с 16%.

Публикувана в Бизнес

По първоначални оценки на Център за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA), реколтираните площи с царевица през тази година ще възлязат на 433 хил.ха. По настоящи оценки добивът ще е около 6,7 т/ха, а производство около 2,9 млн.т. Този среден добив е около 13% по-висок отколкото средният за последните 3 години.

Средната изкупна цена на царевица от място (Централна България) за цялата пазарна 2018/19 година се предвижда да бъде в рамките на 276 лв/т. Това е с около 1% по-малко отколкото средната цена за последните 3 години. 
При слънчогледа се очаква намаление на площите до 727 хил.ха. Оценката на САРА за добива през новата пазарна 2018/19 г., е той да достигне 2,4 т/ха, което е около 11% повече в сравнение с последните 3 години. Реколтираният слънчоглед в страната се предвижда на около 1,77 млн.т. Средната изкупна цена от място при слънчогледа (Централна България) се предвижда да бъде на нивата около 587 лв/т. Това е с около 8% по-малко съпоставено с последните 3 години.
Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 7

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта