Всяко стопанство ще трябва да договаря плавно понижаване на рентите, като те бъдат обвързани с добивите, казва агробизнесменът Станимир Статев

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Статев, ковид кризата засегна ли ви пряко?

- Не, напролет доста бързо продадохме големи количества боб и леща – когато всички тръгнаха да се презапасяват. Бобът се изкупи още преди лятото. След това пазарът влезе в нормален ритъм. Големият проблем за всички земеделци тази година не е ковид, е сушата.

- Задава се зелена ОСП – как ще се отрази това на зърнения бранш?

- Трудно е да се каже. Към момента най-силно ни удря сушата. А ние сами се удряме с нереалните ренти, които икономически са необосновано високи.

- Деликатна и трудна е темата за рентите – как ще се променят нещата?

- Още една такава сушава година и проблемът сам ще изисква да бъде решен. Рентата трябва да се обвърже с рентабилността в стопанството. Имаш разходи, приходи и евентуално – печалба. Тази година за много от производителите печалбата е нулева, производството е на загуба. Но рентите, така или иначе, трябва да се платят. И това ще задълбае загубите на много от земеделците. Една година някак може да се изтърпи това положение, но ако и следващата е такава? А тя отсега дава индикации също да е сушава. Голяма част от пшеницата изобщо не е поникнала. Дъждовете, които паднаха, са без стопанско значение. Какво ще правим тогава?

- Това означава ли, че се задава голям конфликт между арендаторите и собствениците на земи? Ваши колеги от Добруджа заговориха за сваляне на рентите на 30 лева от декар. Кой собственик обаче ще е съгласен рентата да падне от 100 на 30 лева?

- Ще се търси компромисно решение, плавно понижаване на рентите – 50-55 лева от декар.

- Как се стигна до тези високи ренти в Добруджа?

- Преди години добивите бяха високи, изкупните цени на зърното – също. И тогава високата рента беше икономически оправдана. Впоследствие изкупните цени паднаха, паднаха и добивите, разходите се увеличиха, но рентата остана 100 лева. А тя е продукт на икономическите показатели на стопанството.

- Възможно ли е тя да бъде обвързана с някакви регулации, със законодателството?

- Не, държавата няма място в тези отношения. Ако рентата трябва да е 30% от печалбата на едно стопанство, то в година като тази ние плащаме 90%. Затова земеделците, като стопански единици, трябва сами да работят за промяна в тези частно-правни отношения.

- Очаквате ли големите стопанства да свият своя мащаб, ако бъдат въведени тавани в подпомагането в новата ОСП?

- Ако бъдат въведени тавани, може да се очаква свиване на мащабите. Ако няма тавани – големите стопанства ще запазят своя размер. Трудна работа е тепърва да започва човек да обработва земята си. Виждал съм стопански единици с 300, с 500, със 700 дка – трудно се издържа семейство с такъв мащаб на обработваема земя, трудно се купува и техника. Но много млади хора опитват. Тази година ни взеха 300 дка земя, защото се появил нов арендатор, който обещал 100 лева рента, а при добра година 120. Ние не можем да обещаем такава рента, нямаме 100 лева приход. Но нека младите опитват. Може и да устискат.

- Още ли има хора, които смятат, че бързо и лесно се забогатява от земеделие?

- Ако не правиш инвестиции в нова техника, в сграден фонд, ако нямаш наета работна ръка, може и да прецапаш през ситуацията. Всеки има право да опита. Смятам, че е твърде рано земеделците да карат мерцедеси. Това дразни хората. Ако обаче стопанството ти е трайно устойчиво, можеш да си позволиш да покажеш благосъстояние. Защото си го изработил, като години наред си се заровил в калта.

- В Добричко отчайващо ниски са добивите и от пролетните култури - от 50 до 160 кг/дка слънчоглед и от 0 до 300 кг царевица

- Слабата реколта от пшеница поставя на изпитание есенната сеитбена кампания

Габриела Събева

Продължителна липса на дъжд, горещини, суховеи, изсъхнали растения – това беше обичайната картина по добруджанските поля през последните месеци. След затрудненията, породени от COVID-19, дойде още един удар – сушата. Тя порази пшеницата и донесе в Житницата на България най-ниските добиви. В отделни общини изгорелите полета раждаха едва по 50 кг/дка зърно. Погледите на стопаните се прехвърлиха върху следващите култури с надежда да успеят някак да компенсират натрупаните загуби, тъй като на вратата чукат редица разплащания – към доставчици на семена, торове, препарати, горива и най-вече ренти. За съжаление и тези очаквания бяха попарени от сушата.

ДОБИВИ

Жътвата на слънчоглед, започнала още през август, все още тече в Добричка област. По последни данни средните добиви са 147 кг/дка. Средният миналогодишен резултат от слънчоглед е бил двойно по-висок - 280 кг/дка. Най-вероятно максималният добив през тази година едва ще достигне на места 200 кг/дка, прогнозира Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

В крайморските общини вече започна да се жъне царевица. Все още жътвата не е масова в областта, резултатите са от 0 до 300, в отделни полета до 400 кг/дка. В Шабла и Каварна ситуацията е много тежка, там се жъне по 1 кг от декар, допълни Жекова. Затова и там жътвата започна рано, още през август, тъй като растенията изсъхнаха, изгоряха.

ИСКАНИЯ

Няколко добруджански общини вече пуснаха писма със събрани подписи до областния управител Красимир Кирилов, до ОД „Земеделие” и до кметовете на населените места. В тях те искат обявяване на форсмажорни обстоятелства. Стопаните прилагат метеорологични справки, от които се виждат оскъдните или почти никакви валежи в съответните общини в продължение на месеци. В подписките са се разписали арендатори, председатели на земеделски кооперации от общините Каварна, Шабла, Добричка, Тервел, Крушари, Балчик. „Земеделската гилдия иска среща, на която да присъства областния управител, кметовете, за да се обсъдят проблемите, породени от жестоката суша”, допълни още Радостина Жекова. Тя подчерта, че исканията на земеделските стопани от всички добруджански общини са едни и същи: да бъде обявена годината за бедствена – на базата на липсата на валежи и на силно редуцираните добиви.

РЕНТИ

В публичното пространство вече се спекулира с проблема и се твърди, че земеделците няма да дават ренти. „Това е абсурдно. Истината е, че производителите ще дадем рента толкова, колкото ни позволяват финансовите възможности. Най-вероятно сумите ще бъдат около 30 % от произведената ни продукция. Вероятно на места ще бъдат редуцирани”, коментира казуса Радостина Жекова. Производителката дава пример с община Шабла. Там се ожънаха средно 50 кг/дка пшеница, 50 кг/дка слънчоглед и от 1 до 5 кг/дка царевица. „При това положение каква рента може да се очаква, как да бъде в миналогодишния размер?”, пита още Жекова и допълва: „За голямо съжаление това са реалностите на тази стопанска година. При 200-300 кг/дка пшеница говорим за приход от 65 лв. Няма как да изплатим нещо различно от реалните ренти”.

Не се сбъднаха очакванията от слънчогледа и царевицата, за които имаше надежди да покрият загубите от пшеницата. Напротив, добивите от тези култури също са силно редуцирани. „Няма откъде да прехвърлим средства, за да покрием загубите от пшеницата”, изчислява дамата. Слънчогледът вече е ясно колко дава, при царевицата тепърва предстои масовата жътва, но няма изгледи за по-високи добиви. Растенията изсъхнаха от екстремните температури, дълготрайното засушаване и горещите суховеи в Добруджа. „Ранните хибриди царевица са изключително слаби тази година в Добричка област и дават до 200 кг/дка. По-късните хибриди едва достигат 400 кг/дка, а късните отиват директно за силаж”, разкрива още тежките реалности Радостина Жекова.

СЕМЕНА И ЕСЕННА СЕИТБА

За да се подготвят стопаните за новата сеитбена кампания, Министерството на земеделието обяви Програма за нисколихвено кредитиране за закупуване на семена и торове. „Аз лично не познавам колега, който да се е възползвал, тъй като нисколихвеното кредитиране тази година не е с по-ниска лихвата отколкото в банката. А това е кредит, който изисква ипотека, залог, Т.е. едно и също е дали тази година ще работиш с банка или с фонд „Земеделие”, разяснява още Жекова.

Оптималните срокове за сеитба на пшеница в Добруджа са от 25 септември до 25 октомври. Това поне съветват учените от Добруджанския земеделски институт. Заради качеството на прибраната пшеница през това лято, сеитбата може да бъде затруднена. „Най-вероятно леко ще завишим сеитбените норми, за да получим очакваната кълняемост при тази суша”, коментира Радостина Жекова. Въпреки това ниските добиви и лошото качество на зърното могат да компрометират бъдещата реколта, алармират производители. Те споделят за занижено хектолитрово чисто и малък процент глутен. Стопаните не крият опасенията си, че може да паднат показателите на посевния материал и трудно да се намерят качествени семена. Последствията от това могат да бъдат много сериозни и да компрометират новата реколта от зърно. След една тежка и трудна година е от особено значение да се заложи добра генетика за следващия стопански сезон.

Обичайно в Добричка област всяка есен се сеят между 1 млн.200 хил.дка до 1 млн.300 хил.дка с есенни култури. Пшеницата заема около 40-45 % от обработваемите площи във всяко стопанство в Добруджа. Върху останалите площи се залагат предимно царевица и слънчоглед, които също не оправдават надеждите за добри резултати.

Земеделците очакват резултатите със свити сърца, опасявайки се за слаба реколта

Агр. Петър Кръстев

Необичайно рано започна основната жътва, която земеделците наричат „бяла“, – тя подрани почти с две седмици. При това не само на ечемика, който традиционно у нас се жъне в последната десетдневка на юни, но комбайните масово жънат и пшеничните ниви. Това подраняване, разбира се, не носи нищо добро и оптимистично, защото означава слаба реколта с неизхранено и нискокачествено зърно.

Картината не бива да се обобщава, защото има райони в страната като Централна Северна България и част от Южна България, където пшениците са в много добро състояние и добивите там ще бъдат доста добри. Очертава се и качеството на зърното там да е високо. Но горко на добруджанските зърнопроизводители, които започнаха толкова рано жътвата и прибират добиви от 50 до 300 кг/дка. Преобладаващ е добивът от 150 –180 кг/дка. Има и изключения – там, където е имало локални валежи, ще има и по-добра реколта, но тези места в Добруджа не са никак много.

Особено плачевни са резултатите от крайморските общини в североизточната част на страната Балчик, Шабла, Каварна. Жалко за труда на земеделците, които положиха всички грижи по отглеждане на реколтата, но природата и този път се оказа по-силна.

Е, не че нямаше и грешни технологични решения, като прекомерно гъсти посеви от високи сеитбени норми, ненавременно или прекомерно азотно торене и др. Но в земеделието не всичко може да се прогнозира, винаги има скрити „подводни камъни“. Лимитиращият фактор за земеделското производство у нас – влагата, по-скоро липсата й, съпътстваше основната житна култура още от сеитбата, та почти до края на активната вегетация на есенниците. Валежите, които паднаха през май и юни, бяха безвъзвратно късни и не подобриха състоянието на пострадалите от есенната и зимна суша посеви. Нещо повече, дори влошиха състоянието на изстрадалите растения.

Оплакват се земеделците, че класовете били почернели от прекомерната влага, но това е най-малкият проблем – това са чернилни гъбички, които се развиват само по плевите и не засягат зърното. Но в засегнатите от сушата райони зърното и без тези валежи вече бе с влошено качество, поради преждевременното изсъхване на листната маса, която трябваше да го изхрани.

Каквото и да е, колкото и да е, зърното трябва да се прибере от полето, независимо че това ще коства на земеделците още един разход, който няма да има възвръщаемост. Такава е съдбата на земеделието, когато е изцяло зависимо от природата.

Към този момент земеделците от пострадалите от сушата райони намират малко повече надежда в пролетните култури – царевицата и слънчогледа. Валежите през май и юни дадоха силен тласък за началното развитие на тези култури. Въпреки това пълна гаранция и там няма, защото, ако критичните фази на културите – изметляване, цъфтеж, бъдат съпроводени с високи температури и засушаване, добивите могат драстично да паднат.

Надеждата все пак остава, защото силно се надяваме, че в природата все пак има баланс – ако няма добив от есенниците, по-вероятно е да има добра реколта от пролетниците.

С рентите няма проблем, царевицата и слънчогледът ще компенсират загубите при пшеницата, казва председателят на БАСЗЗ Стайко Стайков

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Стайков, как ще се изплащат високите ренти в Добруджа тази година – има доста пропаднали площи с пшеница?

- Ние също сме голям арендодател в Добруджа – посетих лично региона. На полето реално нещата са следните: наистина тази година ще има между 5 и 10% по-ниски добиви заради лошите метеорологични условия. Рязкото застудяване през месец април повлия негативно на пшеницата. В същото време – трайно засушаване. В някои райони сушата продължи повече от 3 месеца – в Ямболско, около Бургас и Карнобат. В земеделието обаче затова има сеитбооборот – последните дъждове, които паднаха, са изключително благоприятни за царевицата и слънчогледа. И добивите там се очаква да бъдат добри, ако няма някакви нови форсмажорни обстоятелства. Така, че според нас с рентите няма проблем – царевицата и слънчогледът ще компенсират загубите при пшеницата. В земеделието е така – няма пълно щастие. Както обичаме да казваме, то е фабрика под небето и винаги има рискове. Който правилно е заложил своя сеитбооборот, не би трябвало да се притеснява. Ако загуби от една култура, ще спечели от друга. Онези, които са претърпели загуби на 100%, ще бъдат компенсирани. На компенсацията обаче - от страна на държавата или на застрахователите - не може да се гледа като на печалба. У нас е така – обичаме да се оплакваме, а когато печелим – печелим мълчаливо. Започваме трудна жътва, заради валежите. Рано е да се правят анализи, надявам се годината да е добра за целия сектор.

- Ковид кризата повлия ли на земеделието?

- Няма ден, в който земеделците да са били ограничени да стигнат до полето. И това е благодарение на адекватната реакция на земеделското министерство. Цели браншове – туризъм, ресторантьорство – бяха абсолютно затворени за няколко месеца. Нека не сме черногледи – коронавирусът не попречи на земеделците да си вършат работата. Плащанията към сектора вървят регулярно, което е важно за работата на фермерите. Очаква се и по-добър пазар на зърно, което ще компенсира по-ниските добиви. Реалистично е да очакваме среден добив на зърно в страната от 450 кг от декар. А държавата ще компенсира онези, които са претърпели щети на 100%.

- Не са ли твърде високи рентите в Добруджа?

- Рентата и цената на земята са като скачени съдове. Щом цената на земята не пада, няма логика това да се случва с рентите. В Добруджа рентата се движи от 80 до 110 лева на декар. Това е свободен пазар и свободна конкуренция.

- Има ли изобщо нещо сбъркано в механизма на образуване на рентите у нас – в много европейски държави има диференцирани ренти и те се обвързват с добивите?

- От 2007 година, от тогава земеделието се субсидира на декар площ, рентата се формира на пазарен принцип. При засилен интерес към земята, рентата е по-висока, защото това предполага и по-високи добиви. Ако една земя не се търси, няма как за нея да се иска и да се дава висока рента. Декар земя в Добруджа струва над 2 хил. лева – не можем да ограничим тази цена. По каква логика тогава рентите да са по-ниски? Рентата е резултат на прякото договаряне между две страни – арендатор и арендодател. Нека уточним и друго – високите ренти от 120 лева в Добруджа се получиха заради лавандулата, доста площи се засяха там. При ниска цена на лавандуловото масло, възможно е рентите малко да паднат. Но пак казвам, това е въпрос на свободно договаряне.

- Ковид кризата как повлия на пазара на земеделска земя?

- Както казах вече, земеделието не е спирало да работи. Възрастните хора са най-рисковата група в условията на сегашната криза. До толкова, доколкото те са евентуални продавачи на земеделска земя, пазарът може да се счита в някакъв относителен застой. Затова и от БАСЗЗ сме поели една дарителска кампания – за да помогнем, с каквото можем в тази тежка за страната ситуация. Иначе, тенденцията от 5% годишен плавен ръст в цената на земеделската земя се запазва, но тя остава една от най-евтините на територията на Европейския съюз. Причина за това е липсата на напояване и липсата на комасация у нас. При такива условия, няма как да влезе голям външен инвеститор на този пазар. Средната големина на един парцел в Южна България е 5 дка, в Северна България – 8. При такава разпокъсаност никой няма да тръгне да прави големи и дългосрочни инвестиции. Нещо повече – делбите между наследниците продължават и земята още повече се разпокъсва. Не очаквам стрес на пазара със земеделска земя, свързани с коронавирусната пандемия. А и зърнопроизводството в България е стабилно. Неслучайно за Европа, България и Румъния са зърнен резерв и това е обусловено дори исторически. При лоша година, българското и румънското зърно спасяват Европа от глад, защото са традиционни производители на пшеница – и мека, и твърда.

- Ще обясните ли с по-голяма конкретика вашата идея за създаването на Национална поземлена банка – тя предизвика доста дебати в публичното пространство?

- Това е наша инициатива още от 2003 година. Идеята за създаването на Националната поземлена банка е сходна с тази за създаването на държавни бензиностанции. Държавата се явява като регулатор, за да бъде предотвратена спекулата на тези пазари. Националната поземлена банка обаче е обвързана с учредяването на Национална земеделска камара. Последното означава обединение на целия земеделски бранш. Ролята на банката е да администрира и да управлява най-ценния български ресурс – земята. Който не желае да сключва договор, може да отдаде земята си на Националната поземлена банка или да й я продаде. Белите петна са временно решение. Ако светът вече върви към електронно управление, много от кадрите в държавната администрация ще бъдат свободни да се занимават с управлението на други процеси. В една бъдеща Национална поземлена банка е задължително да участват експерти на държавно ниво. Малко над 1 млн. и 300 хил. дка земя у нас са обявени като бели петна. Те трябва да влязат в банката, в Държавен поземлен фонд и да бъдат администрирани и контролирани от държавата. Това ще даде още една перспектива за собствениците – те могат да продадат земята си или на държавата, или на всяка друга частна организация. Въпрос на избор. Създаването на Национална поземлена банка ще позволи да се случи и реална комасация. Има ли комасация, и напояването ще стане възможно, което днес е огромен проблем за българското земеделие. И законодателството, свързано с аграрния бизнес, ще се изработва по-ефективно. В Унгария, Полша, Литва, Германия, Белгия, Италия вече има създадени такива банки и те са структури с участието на държавата. Те са полезни и за младите хора, които се завръщат от чужбина. Ако те искат да се занимават със земеделие, Националната поземлена банка може да им предостави земя – да я наемат или да я закупят. При сегашната картина свободна земеделска земя в България няма.

- Защо имаше остра реакция срещу тази идея?

- За да си отговорим всички на този въпрос, трябва да седнем на една маса. И тук е мястото отново да обясня колко е важно браншът да е обединен в една Национална земеделска камара. България е единствената държава, която не членува в Копа- Коджека – най-голямата европейска фермерска асоциация. И не защото не можем да си платим членския внос, който е 200 хил. евро на година, а защото ни е трудно да сме единни. Без обединение трудно ще постигнем успех в земеделието. Другите европейски държави прокарват и отстояват определени земеделски политики на ниво Брюксел, защото една национална организация представлява целия земеделски бранш. Това означава силен глас, глас, който се чува – и на национално, и на европейско ниво. А у нас има десетки браншови аграрни организации и земеделското министерство често се оказва под натиск от различни страни. Вместо да се карат на работни групи за едно или друго, не е ли редно в рамките на Националната земеделска камара проблемите да бъдат изяснени, да се стигне до консенсус и да се отиде в МЗХГ с единно решение по даден въпрос. Това е начинът и така го правят в другите европейски държави. Една легитимна Национална земеделска камара, която представлява целия бранш, ще работи по-ефективно с институциите – с МЗХГ, със застрахователите, с ЕК и т.н. И ще постига резултати за целия стопански сектор. А той е изключително важен за икономиката на страната. Рано или късно, Национална земеделска камара ще бъде създадена и за тази стъпка има подкрепа от реалните браншови земеделски организации в България. Имаме безценен капитал – плодородна земя и минерални води. Жалко е да превръщаме страната в пустиня, защото ни е трудно да мислим градивно и в една посока.

- Задават се коренни промени в европейската земеделска политика – как ще ги коментирате?

- Европа предопредели да правим конвенционално земеделие. В България то вече е изградено, модернизирано, в него са вложени големи инвестиции, особено в земеделска техника. Ние сме против въвеждането на тавани. Не бива устойчиви стопанства да се поставят в риск – за сметка на други производства. Нека бъде увеличено подпомагането за създаване на повече заетост в земеделието, за стимулиране на животновъдството, на производителите на плодове и зеленчуци. Истината обаче е, че трудно ще достигнем нивата на останалите европейски държави, където субсидиите са много по-големи, както и националното подпомагане. В тази посока са нужни специални политики и не е нужно да има противопоставяне между отделните земеделски браншове. Тук отново е уместно да кажа – в една Национална земеделска камара този дебат ще се води по-продуктивно.

• Очаква се до 300 000 дка да бъдат разорани, прогнозират учени от Добруджанския земеделски институт в гр.Ген.Тошево
• Комисии обследват полетата, за да установят доколко е провалена реколтата

Габриела Събева

Тревожното състояние на пшеницата в Добричка област стана повод в полетата на Добруджанския земеделски институт да се организира Ден на отворените врати. Целта на инициативата беше не само да се представят постиженията на българската селекция, но и да се анализират причините за почти провалената зърнена реколта в Добруджа.

Пожълтели полета, изсъхнали растения, на места пустинен пейзаж. Тази толкова нехарактерна за Добричка област картина предизвиква много въпроси, поражда много тревоги, създава сериозни опасения за последствията.

Добивите от пшеница ще бъдат с около 40 % по-ниски в сравнение с предходната стопанска година. Очаква се между 250 и 300 000 дка да бъдат развалени. Те представляват около една четвърт от засетите през есента 1 млн.245 хил.дка с пшеница в Добруджа. Състоянието на посевите е тревожно в цялата област, но особено критично е в крайморските общини, в които до 80 % от пшеничните площи са провалени, коментира проф.Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт.

„Има полета, в които на кв.метър има запазени едва по 5-6 класа, които са наполовина озърнени. При около 30 % от площите с пшеница в общините Шабла, Каварна, Балчик, в районите без дъжд добивите ще бъдат между 50 и 150 кг от декар”, откровен беше ученият.

Проф.Киряков участва в комисията на ОД „Земеделие”, която обследва посевите в цяла Добруджа и която трябва да се произнесе за всяко поле в какъв процент са нанесените поражения. Подадени са заявления за разваляне на близо 300 000 дка, като броят им расте постоянно.

Редукцията на добивите ще бъде по-малка при сортовете пшеница от българската селекция. „Тези сортове са създадени с данъците на българските земеделски стопани. Ако те продължават да не харесват българската пшеница, защото не била високодобивна, не ставала, създавала проблеми, може да стигнем до там да изчезне изцяло”, не крие горчивата истина професорът. Той акцентира върху важен момент от земеделското производство - съобразяването с почвено-климатичните условия на района.

„Всички знаем, че засушаването стана характерно за Добруджа. Данните показват, че през последните 4 години през април почти няма дъжд. Затова българската селекция е насочена към нашите условия. Затова навремето са създадени два института за пшеница – единият е в Садово, а другия тук, в гр.Ген.Тошево, в които се копират условията съответно за Южна и Северна България”, подчерта още проф.Киряков.

„Суша и студ в Добруджа е имало и ще има”, присъедини се към колегата си доц.Галина Михова, селекционер по пшеницата. Тя изтъкна, че основните причини за състоянието на посевите в момента са две: влошена и неадекватна сортова структура и грешни технологични решения.

Още през есента стопаните са направили грешки в сеитбата, като голяма част от посевите са били засети извън препоръчителните за региона срокове. Последва нападение от житни мухи, късни реакции и отново неадекватни решения, допълва доц.Михова. През топлата зима посевите с пшеница са се развивали добре.

Тук обаче идва основният момент: ниските запаси от влага. Отчетените стойности на валежите в Добруджанския земеделски институт от септември до края на февруари са 120 мм. „Това е крайно недостатъчно. Разчитайки на добрия външен вид на пшеницата, много от производителите не оцениха този стрес. Вкараха се огромни количества азотни торови, което е абсолютно необосновано дори при супер интензивни сортове. Така резултатът е изсъхнали посеви”, категорична беше доц.Михова.

Последвалите студове през март и ниските температури до -5 градуса се оказват фатални за сортовете пшеница, които са неподходящ и за българските условия. „Те бяха навлезли във фаза вретенене и тези ниски температури нанесоха много сериозни повреди”, продължава с констатациите си селекционерът.

Основната поука, която трябва да си изведат земеделските стопани, е да изграждат коректно своята сортова структура, подчерта доц.Михова. Тя изтъкна, че при житните култури няма понятие „идеален сорт”. ”Това са култури, които се развиват почти 9 месеца, в няколко сезона, няма как да имат идеални условия и да бъдат идеални”, заяви ученият и продължи със съветите: „Когато се изгражда сортова структура, се избира един основен сорт, който да е адаптиран към конкретните условия и след това съпътстващи сортове според избраната технология”. При изграждане на сортова листа трябва да се съобразят рисковите фактори в дадения район, почвените условия, както и да се вземат пред вид студовете през март и условията през периода на наливане на зърното. Така ще се вземат под внимание ключови моменти като поражения от възвратни пролетни студове, както и високи температури и сухи ветрове в края на вегетацията.

Стремежът към високи добиви без оглед на качеството на зърното има лоши последствия. Земеделските стопани трябва да бъдат особено внимателни при избора си на селекция. „Пшеницата не е фуражна култура. Няма такова понятие. Пшеница с протеин от порядъка на 9-10, не е пшеница. Това е генотип, принадлежащ към рода Тритикум, но пак казвам, не е пшеница!”, категорична е доц.Галина Михова.

Тя смята, че българските сортове пшеница няма да дадат фрапиращо по-ниски резултати в сравнение с миналата година. „Има обаче посеви в Добруджа, при които понижението на добива ще бъде с повече от 30-40 %. Този процент на стерилност отново е свързан с генотипа на пшеницата. При сортовете, които пострадаха от възвратните мразове през март, много от братята отпаднаха. Впоследствие се оказа, че една трета от класа няма да формира зърно”, разясни още селекционерът.

Доц.Михова е основен автор на 3 нови сорта пшеница, които през настоящата година получиха одобрение след изпитване в ИАСАС. Тези сортове са насочени към по-висока устойчивост към биотични и абиотични стресови условия и се отличават с високо качество.

Пожълтялата и преждевременно изсъхнала пшеница в Добруджа ще бъде ожъната по-рано – между 20 и 30 юни.

Освен да засеем правилно добри семена, необходимо е също да осигурим полноценна защита и хранене на растенията

Агр. Петър Кръстев

Царевицата е и си остава най-важната зърнена култура. Особено забележително нараства интересът на земеделците към отглеждането на културата за зърно. Въпреки че цените на фуражното царевично зърно остават достатъчно стабилни и относително невисоки, рентабилността на това направление е една от най-високите в растениевъдството благодарение на все по-високите добиви от културата и растящото търсене на нейното зърно.

Съвременните хибриди и сортове царевица имат значителен потенциал за добив и задачата на агрономите е максимално ефективно да използват генетичния потенциал на растенията чрез усъвършенстване на технологията и намаляване на загубите от стрес (природни условия, небалансирано минерално хранене, плевели, болести и неприятели).

Царевицата има мощна брадеста коренова система (в диаметър около 1 метър около стъблото и проникваща на дълбочина 2,5 – 3 м) и може да осигури своите потребности от влага и хранителни вещества дори при неблагоприятни условия. Но основното й формиране започва във фаза 6-и – 8-лист, а максималната дълбочина корените достигат във фаза изметляване. В началните фази на развитие, които са силно разтеглени във времето, младите растения са най-уязвими на неблагоприятни фактори (суша, недостиг на минерално хранене и др.). Потреблението на хранителни елементи от младата слаборазвита коренова система не е голямо, но техният недостиг в този период (от поникване до 7-и – 9-и лист) впоследствие остава непоправим.

Освен високите потребности от основите хранителни елементи – NPK, сяра и магнезий, царевицата има висока потребност от цинк, манган, бор и мед. Обикновено цинкът и манганът се съдържат в почвата в достатъчно количество, но тяхната достъпност за растенията често е силно ограничена (особено в условия на засушаване). Също така тези два микроелемента стават недостъпни за растенията при неутрална или алкална реакция на почвата. При недостиг на цинк царевицата е със скъсени междувъзлия, по листата се появяват светли ивици (като краят на листата и централната жилка остават зелени). Недостигът на манган се изразява в обезцветяване на листата (междужилкова хлороза). Борът действа положително на оплождането, тъй като способства растежа и проводимостта на прашниковите тръбички.

Особено актуален за царевицата е дефицитът на цинк – в ранни фази от развитие, когато кореновата система на растенията е все още недостатъчно развита, и почти навсякъде, където има недостиг на валежи (май-юни), елементът става недостъпен. Царевичните растения в този период се намират в най-важния за залагане на бъдещия добив стадий на развитие, защото именно в този период се формират генеративните органи на растенията.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на Гласът на земеделеца

Това са изучавали производители на сеялки в процеса на демонстриране и изпитване на своите машини в различни почвено-климатични зони. Обобщение на резултатите от техните наблюдения

Четирите основни фактора на добива, върху които може да се повлияе по време на сеитбата, са нормата на изсяване, разстоянието между растенията, наличието на двойници и пропуски, както и покълването. До тези изводи са стигнали производителите, изпитвайки сеялките на демополета в цял свят – в няколко различни щата на САЩ, Канада, Аржентина, Бразилия, Африка и различни европейски страни, в това число и България.

Колкото и странно да изглежда, нормата на изсяване има най-малко значение. Разстоянието между семената, тоест точното им поставяне, оказва по-голямо влияние върху добивите. Производителите и продавачите на сеялки обръщат голямо внимание на фермерите на процеса на минимализиране на двойно поставени семена и пропуски.

Но както се оказва, и това не е най-важното. Тези мерки осигуряват само равномерното разпределяне на семената по полето. А най-голямо влияние върху добивите оказва дружното поникване.

В този показател влиза процентът на кълняемост на семената, както и равномерното и дружното им поникване. За равномерно и дружно се смята покълването в първите 36-48 часа след сеитбата. Ако някое растение не успее да покълне през първите 2 денонощия, а голяма част от съседните – успява, то тези, които са покълнали по-рано ще го задушат. А това е неосъществена реколта.

Какви са причините на неравномерното покълване?

Това е станало ясно от някои опити, както и от анализа на данните от системите за прецизно земеделие. Например оказало се е, че на дълбочината на засяване на семената, определена в литературата за съответната култура като оптимална, относителната влажност на почвата варира от 20 до 60%. И това е в пределите на едно и също поле! Всички знаят, че за успешното покълване на семената, влажността на дълбочината на тяхното засяване трябва да е не по-малко от 30%.

Опитите са показали и съществено влияние върху покълването на семената и на дълбочината, на която те се засяват. Например, в хода на един от опитите е установено, че семената на царевица, засята на дълбочина 7,6 см, където е имало най-много влага, са поникнали почти всички за определеното време. За същото време семената, засети на дълбочина 5 см, едва са започнали да покълват поради недостиг на влага. А засетите на дълбочина 2,5 см, така и си останали да лежат в почвата в очакване на дъжд.

Поради тези причина една от непрекъснатите задачи на агронома е да търси „златната среда“. Тъй като ако засееш дълбоко, има повече влага, но се губи енергията на покълването. А ако засееш плитко – енергията на покълването ще е по-добра, но пък няма да достигне влага.

Също в хода на тези опити е установено, че правилният натиск на сеитбената секция има много по-голямо значение за добивите, отколкото елиминирането на двойници и пропуски. Например, при оптимално натоварване на сеитбената секция,и равни останали условия, добивите от царевица са достигнали 1445 кг от дка. При максимално притискателно усилие, когато на сеялката, както се казва, са затегнати всички пружини, добивите са намалели до 1405 кг/дка. А когато натоварването е намалено до 80 кг – добивите спаднали до 1310 кг/ха.

Разбира се, за необходимостта от коригирането на дълбочината на засяване или притискателното усилие знае всеки агроном. Но на практика дали много производители пренастройват притискателното усилие при преместването на друго поле с различни условия? Колко от тях са готови да загубят за това по 4-5 часа от 20-те часа работа на сеялката в денонощието по време на кампанията?

По този причина през последните години технологиите на прецизното земеделие позволяват да се променя притискателното усилие направо от кабината на трактора, при това по секции, точно така както малко по-рано стана възможно регулирането на нормата на засяването. Но подобни технологии струват пари. Една добра модерна сеялка, оборудвана с всички съвременни технологии, излиза 60 000 – 90 000 евро. Но пък се изплаща.

И при всичко това не бива да се забравя поговорката, родена в агрономските среди: „Сеитбата на пролетниците започва през есента“, тоест важна е добрата подготовка на почвата през есента.

Изследвания на почви, аналогични на добруджанския чернозем, доказват ползите от торене в точно определени фази на културата

Агр. Петър Кръстев

Cъвременното ефективно селскостопанско производство е невъзможно без разработка и внедряване на разходоспестяващи технологии, които осигуряват високи икономически резултати. Един от начините, отговарящи на тези потребности, стана популярната сред все повече земеделски производители и у нас система на нулева обработка на почвата, или No-till.

Преходът от традиционните енергийни разходи в методите за производство в селското стопанство към ресурсо-, почво- и влагоспестяващи рентабилни технологии стана един от най-рационалните начини за решаване на важни за земеделския отрасъл проблеми. Сред негативните проявления сазасилващата се ветрова и водна ерозия, намаляване нивото на хумуса в почвата и влошаване на екологичната обстановка. Те са резултат от многогодишното използване на досегашната традиционна система на земеделие, основана на ежегодна оран на почвата и използването на еднооперационни оръдия.

ПОЧВЕН ТИП

Системата на земеделие на основата на No-till е един от примерите на рационален подход към растениевъдството, оправдани както от икономическа, така и от екологична гледна точка. Независимо от широкото практическо внедряване на тази технология, първоначално съществува потребност от нейната адаптация към едни или други климатични и почвени условия, без които дори най-съвременната методика няма да бъде ефективна при неправилно приложение.

С цел проучване влиянието на минералните торове върху добива от пшеницата при отглеждането й без обработка на почвата в условията на недостатъчно влага, специалисти от Академията по биология и биотехнология в Южния федерален университет в Ростов на Дон, Русия, са провели различни полски експерименти. Изследванията са осъществявани със сорт зимна пшеница, първо размножение.

Почвата на опитния участък е била обикновен тежкоглинест карбонатен чернозем. В тази връзка опитът на руските учени е полезен и за нашите земеделски производители, тъй като най-големият земеделски район в страната ни – Добруджа, е с аналогичен тип почви.

За този тип чернозем е характерна частична или пълна комбинация от хумусен профил с карбонатен профил, който има нестабилна горна граница във времето и пространството.

ОПИТНИ ВАРИАНТИ

Като торове по време на провеждане на експеримента са използвани амофос – N12P52, калиево-магнезиев тор – K32Mg12S20, амониева селитра – NH4NO3N със съдържание на азот 34,4%. Първият опитен парцел е бил контролен, затова на него не са внасяни минерални торове. На втория парцел заедно със сеитбата е бил внесен амофос, във фаза братене – амониева селитра в норма 3 кг/дка в активно вещество, а в периода на флагов лист – същият тор в обем 7 кг/дка акт. в-во. На третия вариант при сеитбата е внесен калиево-магнезиев тор, а по време на братенето и флагов лист е внесена амониева селитра съответно в доза 3 и 7 кг/дка акт. в-во. Четвърият и петият опитни парцели са били с подобна технология на използвани торове: със сеитбата са внасяни амофос и калиево-магнезиев тор, във фаза братене и флагов лист – амониева селитра, съответно в дози 3 и 7 кг/дка акт. в-во. В петия вариант внасянето на торовете е осъществявано на дълбочина 10 см.

Общата площ на опитните участъци е била 110 кв. м. Повторението на опита е било четирикратно, а предшественикът е бил лен. Нормата на сеитба на всички опитни парцели е била 500 кълняеми семена на квадратен метър, а дълбочината на сеитба е била 4 сантиметра. Почвените проби в слоевете 0–5, 5–10, 10–15, 15–20 и 20–30 см са вземани преди сеитба, във фаза флагов лист и при пълна зрелост на културата. С подходящи методи са определени подвижните форми на фосфор и калий, съдържанието на нитратен и амониев азот, обменните калций, манган и подвижна сяра.

ПОВИШЕНИЕ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ

При провеждане на опита било изяснено, че внасянето на минералните торове при отглеждане на пшеница без почвена обработка е повишало съдържанието на основните хранителни елементи в почвата, което е подобрило хранителния режим на културата. Запасяването на почвата във фаза флагов лист с нитратен азот е било високо, подвижният фосфор – среден и повишен, обменният калий – много висок, а подвижната сяра – ниска. Този факт свидетелства, че при отглеждане на пшеница по безорна технология следва да се увеличават дозите на сяросъдържащите торове.

Използването на минералните торове създава по-добри условия за растеж и развитие на пшеницата, изразяващи се в повишаване гъстотата на културата, нейната братимост, увеличава се масата на растенията, количеството на листата, което е довело до по-високи добиви. Най-голямо влияние върху посочените показатели са оказали съвместното внасяне на амофос и калиево-магнезиев тор, както на нивото на дълбочината на сеитбата, така и на дълбочина 10 см.

Средно за изследванията през 2016–2017 година добивът на пшеницата на контролния вариант е бил 646 кг/дка. Внасянето на амофос и амониева селитра във фаза братене и флагов лист е увеличило обема на добива до 772 кг/дка, т. е. с 96 кг/дка, или с 15% повече в сравнение с контролата. При посевното използване на калиево-магнезиев тор с подхранване с амониева селитра добивът от пшеница се е увеличил до 789 кг/дка, което е със 143 кг/дка, или с 22% повече в сравнение с контролния вариант. Съвместното прилагане на амфос и калиево-магнезиев тор на дълбочината на сеитбата (4 см) с две подхранвания с амониева селитра във фаза братене и флагов лист е довело до получаване на 822 кг/дка. Добавката към добива от пшеница в този вариант е била 176 кг/дка, или 27%. Максимален добив от културата е бил получен при използване на същите тези торове, както и в предшестващите варианти, но при внасянето им на дълбочина 10 см– 855 кг/дка. В този случай разликата с контролата е била 209 кг/дка, т. е. с 32% повече. Освен това по време на опитите било установено, че прилагането на калиево-магнезиев тор на азотно-фосфорен фон както на дълбочината на сеитбата, така и при неговото внасяне на дълбочина 10 см, дава съществено повишаване на добива на пшеницата с 33 и 66 кг/дка съответно.

РАВНОСМЕТКАТА Е ПЕЧАЛБА

Прогнозата за икономическата ефективност от прилагането на торове при отглеждане на селскостопанските култури при безорна технология дава ръст на възвръщаемостта от прираста на добива. Възвръщането на единиците внесени торове, получени в допълнителен обем от една или друга земеделска продукция, е критерий за целесъобразността на прилагането на агрохимични препарати (в случая торове) и мярка за тяхната ефективност. В рамките на проведеното научно изследване през 2016–2017 година от специалистите в Академията по биология и биотехнология в Южния федерален университет, изплащането на торовете от допълнителния добив зърно пшеница варира средно от 5,9 до 10,7 кг на килограм активно вещество NPK, в зависимост от варианта на опита. При това максималната възвръщаемост на торовете в зърно е била получена при внасяне на амофос и калиево-магнезиев тор на дълбочина 10 см и използване на амониева селитра за подхранване на растенията във фаза братене и флагов лист. При прилагане на тези минерални торове на дълбочината на сеитбата, равняваща се на четири сантиметра, плащането на килограм активно вещество NPK с увеличение на добива от пшеница е било малко по-малко от девет килограма. Проведеният полски експеримент показва, че прилагането на минерални торове при отглеждане на зимна пшеница в посочените почвено-климатични условия по технологията No-till води до съществено увеличаване на добива от тази култура. При използвания в опита сорт се е оказало, че най-ефективно е съвместното внасяне на амофос и калиево-магнезиев тор със сеитбата и провеждането на две подхранвания с амониева селитра във фаза братене и флагов лист в дози, съответно 3 и 7 кг/дка активно вещество.

Снежана Проданова, регионален мениджър в CORTEVA Agroscience, за резултатите от PORTFOLIO Farm 2019 вс. Равно поле, Софийско

Интервю на Петър Кръстев

Точно на големия християнски празник – Петковден, който се смята за завършек на активния стопански цикъл и се прави курбан за здраве и плодородие,в софийското село Равно поле беше реализиран Открит ден „Жътва царевица“ на хибридите на Пионер. Организаторите на събитието бяха Снежана Проданова – регионален представител на CORTEVA Agriscience, и Веселин Николов – управител и собственик на фирма АГРОТЕРАТЕРМ ООД. Благодарение на изключителния си професионализъм двамата партньори за пореден път успешно реализираха демонстрационната платформа на CORTEVA AgrisciencePORTFOLIO Farm 2019, предназначена за земеделските производители от Югозападна България.

От Снежана Проданова научихме, че преди месец на същото място са били ожънати слънчогледовите хибриди с търговска марка Pioneer от всички продуктови линии – конвенционални, EnspressSunTM и Clearfield, в т.ч. както линолови, така и високоолеинови. Равносметката е, че всички участващи в демоопита хибриди са показали забележителни резултати. Най-ниският добив е бил 332 кг/дка, а най-високият 515 кг/дкапри влага 6-7,6%.

В деня на жътвата, както можеше да се очаква, царевичните хибриди на Пионер – конвенционални и от продуктовата линия Optimum® AQUAmax®, отново доказаха своята висока продуктивност и стабилност при стресови условия. Независимо че валежите в Софийското поле тази година бяха под 250 литра за цялата вегетация на царевицата, присъстващите на жътвата фермери от региона видяха забележителни добиви сухо зърно (под 14% влага) до над 1279 кг/дка, който даде Р0217, хибрид от Optimum®AQUAmax®.

На Открития ден на „Жътва царевица“ в Равно поле Снежана Проданова беше любезна да обобщи резултатите специално за читателите на „Гласът на земеделеца“.

-         Г-жо Проданова, бяхме на това поле преди 2 месеца и половина, за да видим състоянието на хибридите слънчоглед и царевица на Пионер през вегетацията. На Петковден отново сме тук, за да се убедим какво ще приберете от демонстрационните парцели на PORTFOLIO Farm 2019 хибриди царевица на Пионер в Равно поле. Кажете ни най-напред какви бяха резултатите от слънчогледовите хибриди?

-         Прибрахме слънчогледовите хибриди преди две седмици. Добивите от тях бяха много добри. Изключително добре се представи новият хибрид на Пионер Р64LE136, който ще предлагаме на нашите земеделци за следващия сезон. От него имахме две повторения в опита и резултатите бяха повече от добри, като и в двата варианта добивите са над 500 кг/дка – 505 и 515 кг/дка при влага 6-7%. Това е технологичен хибрид отExpress технологията, каквито са и повече от хибридите, които ние предлагаме на производителите.

-         В момента все по-голяма популярност набират високоолеиновите хибриди слънчоглед. Как се представиха вашите от тази група?

-         Добре се представиха и двата ни високоолеинови слънчогледа от нашето портфолио – Р64НЕ118, който e от 4-5 година на пазара, както и новото ни предложение Р64HE133. Добивите и от двата бяха над 450 кг/дка.

-         На събитието в Равно поле бяхте поканили много земеделски производители и специалисти. С какво според вас сте ги впечатлили?

-         Направихме жътва на царевичните хибриди, които бяхме заложили тук. Първо започнахме с опитните парцели, където сме заложили три различни гъстоти на три наши хибрида: Р9074 – 350 по ФАО, Р9537, който е 390 по ФАО, и Р0164 – 460 по ФАО. Трите гъстоти са със сеитбени норми 5500, 6800 и 9000 семена на декар. Получените резултати за нас не са изненадващи, защото първият хибрид – Р9074, даде най-висок добив от 1127 кг/дка при най-високата гъстота от 9000 бройки семена на декар.

-         Не е логично гъстият посев да дава най-висок добив, а вие казвате, че не сте изненадана?

-         Казвам, че не е изненада за нас, тъй като това е ранен хибрид. Съобразно условията тази пролет и по-късно през вегетацията е нормално по-ранните хибриди да се представят по-добре тази година. Имахме дълъг период от повече от месец – от началото на август до началото на септември, когато температурите бяха 34-36 градуса. Да, те не са екстремни, но въздействието на постоянно висока температура, придружено със суховей, предизвика ранно принудително изсъхване на царевичните хибриди, което се отрази най-негативно на късните от тях. Затова добиви над 1000-1200 кг/дка трябва да ни радват, защото те не са характерни за условията, каквито бяха през тази година.

-         Какво показват останалите хибриди в опитите за гъстота на посева?

-         Резултатите при следващите хибриди, състезаващи се в гъстотите, са по-различни и там по-висок добив има при средните гъстоти – 6800 семена на декар, което е нормално за хибриди с по-високо ФАО. Там конкуренцията, както и липсата на влага към края на вегетацията се отразяват върху добива.

-         Започна прибирането и на Optimum®AQUAmax® хибридите, какво очаквате от тях?

-         Optimum®AQUAmax® хибридите са акцент в нашето портфолио. Там добивите са между 990 и 1280 кг/дка, което също не ни изненадват за това поле. Да припомня, че тук имаме доста под 300 литра дъжд за целия вегетационен сезон от април до края на август.

-         Кога и къде земеделците ще могат да се запознаят с резултатите от добивите на всички слънчогледови и царевични хибриди , които бяха представени в PORTFOLIO Farm 2019 от всички локации в страната?

-         Предстои обобщаване и анализиране на резултатите от всички локации. След като станат готови, те ще бъдат публикувани в специалния ни каталог, който излиза всяка година, и ще бъдат съобщени на семинарите, които правим с производителите през зимните месеци. Добивите ще бъдат приравнени към стандартна влага, за да могат всички хибриди да бъдат сравнявани при еднакви условия.

-         Имате ли фаворит от царевичните хибриди за Софийския регион, на който сте представител?

-         Още отсега мога да кажа, че новият хибрид Р0217 от Optimum®AQUAmax® продуктовата линия се представя много добре на всички локации в страната с добиви около 1300 кг/дка. Така че съветвам земеделците да заострят вниманието си към него. За мен интерес представлява също и хибридът Р8834, който е подходящ тук, за Софийското поле, както и за по-високите полета в страната. Предвид по-голямата надморска височина е важно да се избират хибриди от по-ранна група по ФАО, които по-бързо отдават влагата си. В година, когато циганското лято е кратко, трябва да заложим на хибриди, които, от една страна, да са високодобивни, а от друга, – бързо да изпускат влагата си.

Иван Панайотов, Dr. Sci., Професор,

Управител на „Опитна станция по земеделие – Дунав”, с. Алеково, общ. Свищов

През 2019 г. бяха изведени два опита с пшеница – в гр. Лозница под ръководството на Стефан Пенев, един от водещите арендатори, и в землището на с. Българско сливово, общ. Свищов, при Людмил Тодоров, млад арендатор. Опитът в Лозница включва сортове, представени от различни фирми, сортове от ДЗИ – Ген. Тошево и сортове и нови линии от ОСЗ – Дунав. Реализирането на опита протече при стандартна технология, при отсъствие на болести и неприятели и късно поникване – през февруари –март, така, както беше почти в цялата страна. Влажната и прохладна пролет спомогна за нормалното развитие на растенията и формиране на оптимално плътен посев. Класът беше отлично развит и озърнен. До прибирането нямаше критични явления, почти без полягане, зърното беше с нормалния си цвят и плътност. Резултатите от опита са представени в следната таблица, като данните са за най-представителните сортове:

От   данните се вижда, че сортовете от ДЗИ и ОСЗ-Дунав превишават по добив всички останали сортове. Това се дължи на по-добрата приспособителна възможност на българските сортове по отношение на братимост, развитие на класа и плътното зърно. Тук не става въпрос за качеството на зърното, по отношение на което българската селекция е на високо ниво. Крайно време е в България да се произвежда хляб от качествена пшеница, без химически подобрители. Данните показват, че при използване на българските сортове производството на пшеница ще бъде повече и по-качествено. С тях ще бъде постигнато получаването на 5,6 милиона тона, както беше казано преди жътвата.

Вторият опит беше изведен на поле с надморска височина над 500 метра, върху слънчогледов предшественик, при пълно засушаване и поникване в края на февруари- начало на март. Всичко зависеше от способността на сортовете да развият вегетативна маса, да формират отличен клас и охранено зърно. Прибирането беше извършено в сухо време, зърното беше с нормалните си показатели. Основните и показателни резултати са представени в следващата таблица:

Вижда се, че разликите в добива между стандарта Авеню и новите селекционни линии са значителни, надхвърлят 200 кг/дка. Една от линиите, ОСЗ-Дунав 23/19, ще бъде представена като кандидат сорт за изпитване в ИАСАС през 2019-2020 г. под името Роки 3 и съвместно с ДЗИ –Ген Тошево. Това е нова форма на сътрудничество, надяваме се, успешно. Вероятно първите семена от него могат да бъдат предоставени след две години.

Тези резултати категорично показват, че българската селекция навлиза в период на възход. Тук отново не говорим за качество, за българските сортове то е високо, без съмнение. При тях терминът „фуражна пшеница” не съществува, това са качествени хлебни пшеници от група А и Б плюс. Тяхното превъзходство по добив и качество над всички останали сортове се дължи на вековната селекционна традиция и че са създадени тук, в България.