Добивите от зърнените култури, засети в Европейския съюз през есента, ще надхвърлят средния показател за последните 5 години, достигайки 55,2 центнера от хектар спрямо 53,2 центнера от хектар, обявиха от европейската Агенция за наблюдение на селскостопанските ресурси, цитирани от електронното издание ZOL.

Метеорологичните условия в България и Румъния бяха благоприятни и там добивите от есенниците може да достигнат рекордни резултати, посочват от агенцията. Оптимистични са и прогнозите за добивите на Пиринейския полуостров и в Унгария, докато в останалите държави-членки на ЕС показателите ще бъдат сравними със средните за последните 5 години с изключение на Полша, Гърция и Кипър, където ще останат под тях.

Оценката на агенцията за добивите от мека пшеница е коригирана слабо в посока на повишение – с 0,3 центнера до 61 центнера от хектар. Продължителните валежи и мрачното време във Франция обаче накара експертите да понижат предвиждането си за добива от мека пшеница там с 0,8 центнера до 73,7 центнера от хектар. Ако то се оправдае, резултатът би бил с 6,9% по-слаб от миналогодишния, но с 0,2% над средния показател за последните 5 години. Посевите от твърда пшеница в страната обаче са пострадали в по-малка степен заради по-хубавото време в южна Франция.

Прогнозата за добивите от пшеница в Германия е оставена без промяна въпреки силните валежи през юни.

От агенцията отчитат също, че перспективите пред производството на царевица са благоприятни и прогнозите са реколтата са положителни, но че добивите ще зависят и от времето през следващите няколко седмици.

Публикувана в Растениевъдство

Комитетът на професионалните селскостопански организации на Европейския съюз (COPA-COGECA) изчислява бъдещата реколта от мека пшеница в ЕС на 153,4 млн. тона.

В сравнение с добивите от предходни години, текущата реколта ще бъде с 3% по-слаба. Основните причини за по-ниските добиви и качество на зърното са:

  • лошо време;

  • вредители;

  • болести.

Въпреки това, прогнозата за добивите от зърнени култури в ЕС остават положителни в сравнение с 2015 г. - 310 млн. т (+ 1,3%).

Превод Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 21 Юли 2016 16:14

Бум в малинопроизводството

При повечето трайни насаждения се отчита повишение на средния добив спрямо миналата година, като най-чувствително е при малините (с 45,6%), маслодайната роза (44,9%) и прасковите (с 42,5%), сочат данните на оперативния анализ на Министерство на земеделието и храните от 20 юли 2016 г. 

По-ниски средни добиви се наблюдават при черешите (с 19%) и ябълките (с 87%).
Към 14 юли събраната продукция от вишни, кайсии, ябълки, маслодайна роза, лавандула и малини е с между 13% и 71% повече спрямо същия период на предходната година. Още по-значителен ръст на годишна база - около четири пъти, се наблюдава при прасковите и сливите, като при прасковите това се дължи на комбинация от по-ранно прибиране на реколтата и значително по-висок среден добив, а при сливите – главно на повечето реколтирани площи към момента. От друга страна, продукцията от ягоди и череши намалява съответно с около 5% и 22% на годишна база, сочат данните от бюлетина на МЗХ. 
Публикувана в Бизнес

Към края е кампанията по прибиране на лавандулата у нас. Площите, подлежащи на реколтиране в страната са 50 000 декара. Добивите отново поставят страната ни на първо място по производство на масло от етерично-маслената култура. Производителите с по-големи площи прибират ароматното растение механизирано, а тези с по-малки площи използват работна ръка. Ръчното прибиране става със сърп и за ден един берач може да ожъне от 100 до 150 кг. Надниците са по 30-40 лв/ден.

Рандеманът е 1 кг масло от 80 кг сурова свежа маса лавандула. Цената на килограм лавандулово масло тази година е с около 20-25% по-малка от предходните години, споделят производителите, и се движи от 50 до 60 евро/кг.  Тя зависи от качеството на маслото, което в различните региони на страната е различно. Маслото, което се произвежда от лавандулата в Розовата долина е с едни качествени показатели, а това от равнинните части на страната с други. Лавандуловото масло се изнася главно в Англия, Франция и Швейцария, където се използва в парфюмерийната и фармацевтичната промишлености.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Както всяка година, Европейската комисия направи своите прогнози за добива на хлебна пшеница, царевица и ечемик в Европейския съюз. Само 12 дни след старта на сезона обаче, се наложи ЕК да съобщят за промяна в прогнозата, а именно – понижение.

Според ЕК реколтата от хлебна пшеница ще бъде 144,6 млн. тона, а само до преди няколко дни прогнозите бяха за поне 451,1 млн. тона. Прогнозите за износа на пшеница остават непроменени – 29 млн. тона. През миналата година износа е надхвърлил прогнозите на ЕК, като е достигнал 31 млн. тона при очаквани 30 млн. тона.

Посока на понижение се отчита и при реколтата на царевица. Експерите от ЕК коригираха прогнозата си до 65,2 млн. тона, като първоначалната прогноза беше за 65,8 млн. тона.

Единствено при ечемика има надежда – там експертите са за производство на 62,4 млн. тона, при оценка до момента от 62,2 млн. тона.

Публикувана в Бизнес

Заради големите дъждове и резките температурни промени тази пролет лавандулата не успя да се налее с масло и се чакат ниски добиви. Семенцата в съцветията са „празни“. Един литър ще се получава от 100 кг цвят, а не от 60 кг, както беше през 2015 г. Това казаГергина Христова, производител от района на Стрелча, цитирана от AgroLife.

Прогнозира се и пълен обрат по отношение на цените. Очакваше се те да бъдат като през 2015г., когато лавандуловото масло се търгуваше по 120-130 лв. за литър.  Докато сега се носят слухове, че ще бъдат наполовина по-ниски, каза Гергина Христова.

Обяснението било, че в страната има залежали количества лавандулово масло. Става дума за 30-40 тона, което влияе върху цените. Но дали това е така или се спекулира, не може да се каже със сигурност, допълни Христова.

Заради ниските температури в момента се бави и жътвата. Очакваше се тя да започне около 7 юли. Температурите в момента обаче са ниски , затова никой не жъне – нито в Ямболско, нито в Казанлък и Шумен. Прибирането на реколтата не е започнало и в Добруджа. За жътвата температурата трябва да е над 30 градуса. Тогава маслото се качва в семенцата. Докато в момента има маса, а няма масло.

От друга страна жътвата не може да се отлага, защото растенията започват да прецъфтяват.

Според Христова положението е отчайващо както по отношение на добивите, така и по отношение на качеството. През м.г. добивът бе около 500-600 кг цвят от декар, но сега тези нива няма да бъдат постигнати.

От 2014 г. страната ни е на първо място в световното производство на лавандулово масло. Но тази година пазарната ситуация не е благоприятна.

Публикувана в Бизнес

С настъпването на жегите, които тази година започнаха още от края на май, започва и големия проблем на градинарите – поливките. Рисковано е да се разчита на „небето”, тъй като не винаги дъждовете съвпадат с нуждите на растенията, а освен това от изминалите седмици виждаме, че то може да ни изненада и не само с дъжд.

И така, нужно е да се полива и то в течение на часове. За плододаващи дървета са нужни минимум 20-30 л вода за седмица.

Поливките могат да носят не само ползи, но и вреда. За да не се случи това, използвайте малки хитрости:

    1. поливайте дърветата по-рядко, но обилно, така влагата ще стигне до дълбочината на корените;

    2. най- добре е да поливате сутрин в 6-7 ч. или вечер към 9-10 часа;

    3. растенията не обичат студена вода, използвайте темперирана (престояла в съдове);

    4. не се престаравайте с поливките при новозасадени растения- те имат малки корени и няма да успеят да използват голямо количество влага, но могат да загният;

    5. струята вода не трябва да бъде силна, за да не измива почвата от хранителни вещества;

    6. ако почвата е много суха, за да достигне водата до корените без да се загубва е добре да започнете с чести поливки, но с по-малки количества;

    7. колкото е по- разрохкана почвата, толкова по- малко поливки са нужни- влагата тук се задържа по-добре.

Публикувана в Овощната градина

Световното производство на слънчогледово семе през селскостопанския сезон 2016-2017 г. ще достигне рекордните 44,73 млн. тона, смятат експерти на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирани от електронното издание АПК-Информ. Оценката им за тазгодишната реколта е за 41,88 млн. тона. От компанията очакват по-силно производство в Украйна (до 12,2 млн. тона от 11,5 млн. тона през настоящия сезон), в Русия (до 10,3 млн. тона от 9,7 млн. тона), в Европейския съюз (до 8,4 млн. тона от 7,63 млн. тона), в Аржентина (до 3,3 млн. тона от 2,83 млн. тона) и в Турция (до 1,4 млн. тона от 1,32 млн. тона).

Предвижданията на експертите сочат по-слаба реколта само в САЩ – до 1,23 млн. тона от 1,33 млн. тона през настоящия сезон.

Като основна причина за увеличаване на производството на слънчоглед е посочено очакваното разширяване на засетите площи с маслодайната култура до 25,8 млн. хектара, като с най-голям дял ще бъдат страните от ОНД. Прогнозата е там да бъдат засети 13,7 млн. хектара при 13,1 млн. хектара през сезон 2015-2016 г., тъй като неблагоприятните метеорологични условия доведоха до свиване на площите, засети с есенници и рапица, осигурявайки по този начин повече площи за засаждане на традиционни пролетни култури. Увеличаване на засетите площи се очаква и в Аржентина на фона на отмяната на таксата върху износа на слънчоглед и обезценяването на местната валута.

Според експертите на компанията рекордната реколта ще доведе и до по-високо предлагане на слънчоглед през новия сезон, което ще достигне 47,64 млн. тона при 44,9 млн. тона през настоящия. Ще се увеличат и преработваните количества – до 39,82 млн. тона от 37,32 млн. тона.

Същевременно от компанията очакват свиване на световното производство на рапица през сезон 2016-2017 г. до 63,65 млн. тона от 64,35 млн. тона през настоящия. В най-голяма степен се предвижда да намалее реколтата в Китай (до 8,5 млн. тона от 9,5 млн. тона), в ЕС (до 21,75 млн. тона от 22,34 млн. тона) и в Украйна (до 1,38 млн. тона от 1,85 млн. тона). В Индия и Австралия обаче се очаква производството да нарасне съответно до 6,3 млн. тона от 5,6 млн. тона и до 3,6 млн. тона от 3 млн. тона.

Като причина за понижаване на реколтата се посочва свиването на засетите площи до 33,1 млн. хектара от 33,3 млн. хектара през настоящия сезон, тъй като много фермери преминават към отглеждане на финансово по-изгодни култури. В Австралия, Индия, Русия и Канада обаче експертите очакват разширяване на засетите площи с маслодайната култура.

Освен това експертите предвиждат и по-слаби добиви през сезон 2016-2017 г., макар че ще бъдат с 5% над средния показател за последните 5 години.

Всичко това ще се отрази върху предлагането на рапица в световен мащаб, което ще се понижи до 69,03 млн. тона от 70,29 млн. тона през сезон 2015-2016 г.

Публикувана в Бизнес

Климатичните промени могат да тласнат в крайна бедност над 100 милиона души до 2030 година чрез разрушаване на земеделието и благоприятстване на разпространението на малария и други болести. Това оповести в свой доклад Световната банка. Докладът, разпространен броени седмици преди срещата на върха на ООН по въпросите на климата в Париж, показва неравномерните последици от глобалното затопляне. Бедните в света са неподготвени да се справят с климатични шокове като повишаване на морското равнище или тежки суши, според експертите. "Те имат по-малко ресурси и получават по-слаба подкрепа от семейството, общността, финансовата система и дори от системите за социално осигуряване", посочва Световната банка. Докладът цитира проучвания, които показват, че климатичните промени може да доведат до спад в световната реколта от 5 процента до 2030 г. и 30 процента до 2080 г.

Публикувана в Растениевъдство

24-часовият цикъл, който е свързан с промяната на деня и нощта и регулира биохимичните, физиологичните и поведенческите процеси в нашия организъмq е наречен от учените Циркадни ритми. С други думи, това е нашият "вътрешен часовник". Той съществува не само при хората, но също и при животни, гъби, цианобактерии и растения.
Учени от Йейлския университет са успели да открият ключовия генетичен механизъм, който определя работата на циркадния часовник на растенията. След това откритие, ще бъде възможно да се установи, кои култури ще се развиват целогодишно на всяка територия.
Циркадният часовник на растенията работи благодарение на взаимоотношенията между "сутрешните" и "вечерни" гени. Протеините на сутрешните гени потискат гените на вечерните протеини, а вечер след залез Слънце, тяхното ниво пада, тогава отново се активират вечерните гени, за да завърши 24-часовия цикъл.
Учените са установили, че главна роля в потискането на вечерните гени играе генът DET1. "Часовниците на растения, които произвеждат по-малко DET1 работят по-бързо и те по-бързо цъфтят," - казва авторът на изследването Он Сан Лау.
"Земеделските производители са ограничени от определени сезони, но ако се разбере циркадният ритъм на земеделските култури, благодарение на който протича фотосинтезата и цъфтежа, ние можем да създадем растения, които ще дават добив през цялата година и във всяка точка на Земята" - добавя друг учен Ксинг Ванг Дънг.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта