Тестване на роботи за бране на зеленчуци, разработени от инженерите на Panasonic е започнало в една японска ферма.
Машините с изкуствен интелект могат да помогнат за решаването на един от основните проблеми на селското стопанство в Япония, което е сериозно засегнато от изтичането на персонал и застаряването на населението. През периода 2005-2016 г. броят на служителите в сектора е намалял от 3,353 на 1,922 милиона души. Освен това, все повече земеделски стопани са на възраст над 65 години: техният дял през същия период се е увеличил от 61,6 на 65,2%. В резултат на това все повече и повече полета и парцели са изоставени.
"Селското стопанство не е най-популярната сфера на икономиката. Роботите могат да ни освободят от най-трудната част - прибирането на реколтата, което отнема до 20% от работното време. Надявам се, че тази технология разработена от нас ще направи живота по-лесен за всички японски фермери и самото селско стопанство по-ефективно ", казва Масатака Накамура, управляващ експерименталната ферма, в която се тестват роботите на Panasonic.
В стопанството на Накамура има три стъклени оранжерии с обща площ от 5 хектара, където се отглеждат домати. На роботите все още не се доверяват за прибирането на цялата реколта: възможностите на механичните помощници се тестват на части от плантацията.

Външно, роботът за бране на зеленчуци е подобен на метална етажерка, която се движи по релса между редовете на растенията. Вградените камери с технология за разпознаване на изображения помагат на машината да види и разпознае целта, да оцени степента на зрялост на доматите и да прецени да откъсне или не плода.
Именно на този етап на вземане на решение за зрялост на културата, се включва изкуственият интелект в процеса. "Доматоберачът" може да бъде програмиран за определен нюанс на червено или жълто, което се счита за зряло и подходящо за бране. Заснемайки плода, роботът сверява изображението с образеца и по този начин по-качествено прибира реколтата, защото хората грешат и берат зелени зеленчуци.
Скоростта на работа на робота все още е по-ниска от тази на човека. За да откъсне домат, на робота му трябват 6 секунди, докато човек се нуждае от 2-3 секунди. За разлика от работниците, машината не се уморява и може да работи до 10 часа без прекъсване и да бере зеленчуци дори в пълна тъмнина, осветявайки лехите с фенерче.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Изкупните цени от Националния статистически институт /НСИ/ за домати за първото тримесечие на 2018 г. разкриват големите разлики между тях и цените на едро. Първите са на нива от 0,92 лв/кг, което е едва 50% от цената на едро. По текущи прогнози на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA), общото производство на домати през 2018 г. ще достигне 158 хил.т. Това ще бъде приблизително същото произведено количество като през 2017 г. Делът на полските домати ще остане водещо с 96 хил.т, докато оранжерийното направление ще се увеличи до 62 хил.т. 

Производството на краставици през 2018 г. се очаква да се колебае в рамките на около 67 хил.т. Отбелязаният през 2017 г. ръст в количествата от открити площи ще остане и те ще нараснат до 16 хил.т. 
Предварителните предвиждания на САРА при пипера са за производство от 62 хил.т. Пиперът е сред 3 култури с най-големи колебания на производството защото най-голяма част от това производство се прави на открито. 
Крайните цени на краставиците в края на пролетта са с около 20% по-високи отколкото те са били през миналата година. Това се обяснява с по- слабия внос и по-ниското предлагане. Цените на дребно през лятото ще продължат да падат, но едва ли ще слязат под 1,6 лв/кг. 
 Световното производство на домати през 2017 г. вероятно ще възлезе на 175 млн.т, което ще бъде с 1% отколкото през 2017 г. Китай с 39%, Индия с 13% и Турция с 9% е водещата тройка в това производство, по данни на www.tridge.com. Световното производство на краставици през 2017 г. възлезе на около 82 млн.т., което е 2% повече отколкото през 2016 г. За последните 5 години се отчита почти 19% ръст на световното предлагане, като безспорен лидер е Китай с 83%, а много след тях са Иран с 2%. Производството на сладък пипер в света достига около 34 млн.т. през 2017 г. Производството расте с 3% годишно в последните години. Най-голям производител е Китай с 51%, Мексико – 8% и Турция – 7%. 
 Рабобанк очаква стабилен ръст в търсенето на пипер (зелен и червен), както и на запазване силното търсене на краставици, докато при доматите се предвижда задържане в следващите години. Те виждат голям шанс в тези тенденции за оранжерийното производство, което най-добре може да отговори на тях.  Службата за икономически изследвания (ERS) към Американския департамент по земеделие отчита, че публични разходи за изследвания и развитие в земеделие в най-силните икономики на света намаляват в последните 3-4 години, което може да се отрази негативно, както върху производителността, така и върху разходите на фермерите. 
 Анализът за влиянието на цените върху изборът и решенията за това какви зеленчуци да се отглеждат от фермерите води до промени в площите до около 10%. Специализацията, а не цените е водещ фактор при избора на фермерите за зеленчукопроизводството, както заради натрупания опит и изградената инфраструктура, но и заради създадените търговски контакти.  Високите цени на краставиците през май, 2018 г. бяха масово явление в съседните страни. В края на месеца, цените на дребно в Турция са около 0,7-0,8 евро/кг, което е почти двойно, което обикновено се плаща по това време на годината.  Цената на едро на доматите в Източна Европа в края на м. май е около 0,5 евро/кг. Изкупната цена на домати през м. май, 2018 г. в Турция е 0,3 US$/кг. В основни европейски страни износителки – Испания и Италия, изкупните цени се движат в рамките между 0,4-0,6 евро/кг. Характерното при цените на доматите, но и на другите зеленчуци е не само сезонността, но и голямата динамика само за дни. 
В края на май, 2018 г. цените на едро на зелен пипер от Испания вече достигат – 1,6 евро/кг. В Турция предлагането продължава да бъде на цени около 0,38 US$/кг. Цената на вносния пипер от ЕС, който ще се предлага през юни тази година няма да падне под 1,1-1,2 евро/кг за страни, сред които и България.
Публикувана в Бизнес

Наблюденията започват още с разсаждането на културите. Оранжерийната белокрилка е широко разпространена и вреди основно по доматите, но има още около 200 гостоприемника. Това са дребни, бели “ пеперудки”, дълги около 1,5 мм. Основно вредят ларвите, които смучат сок от долната страна на листата. Ларвите отделят обилно “медена роса”, върху която се развиват чернилни гъбички, които зацапват растенията и плодовете, и влошават качеството им. Като смучат сок ларвите, предизвикват отслабване на растенията. В мястото на повредата се появяват хлоротични пентна. При силно нападение, листата пожълтяват и окапват, а растенията често загиват.

Важно е растенията редовно да се преглеждат, за да се откриват възрастните индивиди. Те могат да се открият върху най-горните млади листа, а пупариите се намират върху средния и най-долния етаж на растенията. Борбата с белокрилките е много трудна поради големия брой гостоприемници. Нужно е да се води борба и в растителността в съседство с доматите.

При оранжерийната белокрилка е регистрирана устойчивост към голям брой инсектициди. За борба с нея се препоръчват Адмирал 10 ЕК, Актара 25 ВГ, Би- 58, Еуфория 045 ЗК, Карате Експрес ВГ, Ланат 20 СЛ , Метеор, Моспилан 20 СП и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Доматите се нападат от голям брой вируси. Болестите причинени от тях не могат да се лекуват.

Заразяването на растенията с вируси става по различни начини - чрез присаждане, чрез транспорт на инфектирани растения, сеитба на семена от болни растения и др. Основният начин за пренасянето им по растенията обаче е чрез насекомите. Освен че вредят, смучейки сок от растенията, те са преносители и на вирусите. Такива са листните въшки, трипсите и цикадите. Затова борбата срещу вирусните болести е насочена срещу техните преносители. С дейността си в градината човекът също може да пренася вирусите от болно на здраво растение чрез различните операции при отглеждане на доматите – култучене, връзване, окопаване и др.

Болните от вируси растения проявяват различни симптоми в зависимост от вируса, който ги причинява – обикновена тютюнева мозайка, стрик, краставична мозайка, столбур, доматена бронзовост и др. Най – общите симптоми по които може да разпознаете доматите дали са вирусно болни са :

  • Увяхване на растенията. При топло време растенията губят тургора си, но при понижаване на температурата бързо го въстановяват.

  • Мозайката е най-характерна като признак при вирусно болни домати. Листата се деформират, редуцират се по форма и размер, ламелите на листата са изтънели, нишковидни, некротични ивици по стъблото или некроза на стъблото от горе надолу (типично за леталната некроза по доматите), втрънчване.

  • Симптоми от зараза с вирус се наблюдават и по плода, което се изразява във вътрешно потъмняване и обикновенно е при плодовете от 1-ва-2-ра китка.

Борбата с вирусните болести е много трудна, поради което загубите от тях са големи. За предпазване на доматите от заразяване с вируси през вегетацията се препоръчва:

  • Дезинфекция на работния инвентар и ръцете при връзване, култучене и др. манипулации. Това намалява разпространението на болестта, ако евентуално има заразени растения.

  • Ограничаване на ръчни манипулации

  • Своевременното и качествено третиране с инсектициди и особено с минерални масла срещу векторите на вирусите – листни въшки, цикади, трипси.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Причинител на болестта кафяви листни петна е гъбата Alternaria solani, която масово напада средноранните домати и картофите. Вреди по листата, листните и цветни дръжки, и стъблата. През влажни години алтернарията причинява опадване на листата на растенията. Признаците на нападнатите от кафяве листни петна растения са много характерни - по листата се образуват дребни, тъмнокафяви некротични петна, с вписани един в друг концентрични кръгове. При голямо нападение петната бързо нарастват, понякога се сливат и целите листа прегарят.

Профилактичните мероприятия срещу алтернарията имат съществено значение за намаляване на вредата от нея, а това са: задължително спазване на сеитбообръщение;унищожаване на растителните остатъци; използване само на здрави или обеззаразени семена; засаждане на здрав разсад; оптимално напояване; използване на толерантни към болестта сортове.

При влажни условия, химичната борба трябва да започне още при откриване на първите симптоми по долните листа. Фунгицидите, които се прилагат при домати и картофи срещу картофената мана са ефикасни и срещу алтернарията. Интервалът на пръскане е през 8-10 дни.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Най-голяма вреда при доматите и картофите причинява картофената мана, която се причинява от гъба. Болестта се развива особено силно през години с хладно и влажно време. Благоприятни условия за развитие на маната по доматите и картофите е хладна нощ с наличие на роса, последвана от умерено топъл и облачен ден.

Първоначално тя се появява по най-долните листа на двете култури, които се допират до почвата във вид на петна. Те са воднистозелени и най-често започват от периферията. Постепенно се разрастват и обхващат по-голямата част от листната петура. Нападнатите листа прегарят и изсъхват. Гъбата причинител напада и стъблата, листните и плодни дръжки. Повреда в по-късен стадий се наблюдава и по зелените плодове на доматите във вид на кафяви петна с твърда, сбръчкана повърхност. Зазряващите плодове на доматите са устойчиви на патогена.

Борбата по химичен път преди да се появи болеста е с контактни (предпазни) фунгициди, които са ефективни при сухи условия за 7-8 дни. Такива са бордолезов разтвор 1%, Дитан М 45 в концентрация 0,2%, Шампион ВП - 0,15 %, Купроксат ФЛ - 0,3% и др.

При влажно време и поява на болестта, до 2 дни след заразяването се използват фунгициди със системно (предпазно и лечебно) действие. Подходящи са Ридомил голд МЦ 68 ВГ - 0,25%, Верита ВГ – 0, 15%, Акробат плюс ВГ - 0,2 %, Куадрис 25 СК – 0,075%, и др. Поради риска от поява на устойчивост на гъбата към системните препарати и поради това, че са по-скъпи, те трябва да се прилагат само в най-критичните моменти.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Опаковъчните материали, на основа бактериална целулоза, импрегнирани със сребърни наночастици, увеличават срока на годност на доматите почти два пъти.
Домати, опаковани във филм от бактериални композити, се съхраняват свежи и без де се развалят при стайна температура до 30 дни и се запазват по-добре от домати, опаковани в конвенционален полиетиленов филм.
Изследването е проведено от двама индийски учени - А. Адепу и М. Канделал. Известно е, че среброто има антимикробни свойства, затова е било взето решение да се добавят към целулозата сребърни наночастици.
Композити (бактериална целулоза, импрегнирани със сребърни наночастици), в които са включени по-малко от 2% сребро, в продължение на 3 дни показват антимикробна активност срещу смесена култура от микроорганизми с повредени продукти. Оказва се, че композитите имат по-висока антимикробна активност от колоидите със същото съдържание на сребро.

В отделно проучване филм от нанокомпозити, подсилен със сребърни наночастици, подобрява съхраняването на прасковите от сорт Shan-i-Punjab, който има кратък срок на годност. След 4 дни съхранение при 4°С, круши опаковани в този филм са се развалили 4,75% в сравнение с 15,44% в контролата (без опаковка). Също така е отчетено намаление на броя на микроорганизмите по повърхността на плодовете при съхранение в тази опаковката, отколкото без нея.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Учените от Университета на Вагенинген (Холандия) са открили дива форма на доматите от островите Галапагос, които са устойчиви на редица насекомни вредители. Важно е, че този вид е близкородствен на култивирания домат, което позволява използването му за селекцията за създадаване на хибриди, устойчиви на вредители.
Културните сортове и доматените хибриди са по-податливи на вредители и инфекции, отколкото техните диви роднини. В процеса на създаване на по-едри и по-високодобивни сортове, част от естествената устойчивост се е загубила. Селекционерите се стремят да възстановят устойчивостта на културните домати към вредители, кръстосвайки ги с дивите форми, но това не е толкова лесно.
Проблемът е в това, че повечето устойчиви видове не образуват жизнеспособно потомство с култивирани домати (Lycopersicon lycopersicum). Дивият вид от островите Галапагос е генетично много по- близък до култивираните домати. Освен това гени, кодиращи устойчивостта към вредители, се открива само в една хромозома, което значително увеличава шансовете за успешна хибридизация с културните домати.
Според Бан Восман - учен от Университета, тяхната група проучва този вид от 2010 г. насам. Те работят със семена от типа Solanum galapagense, получени от генната банка. Първото откритие е, че този вид е устойчив на белокрилка. По-късно се установи, че са устойчиви и на редица други вредители, прасковена въшка и гъсеници на Tuta absoluta при доматите. Това е било приятна изненада за учените.
Културните домати често се нападат от вредители, включително белокрилките, които са и преносители на много вируси. Вредителите обикновено се контролират с инсектициди, но тези методи не винаги са достатъчно ефективни и са вредни за околната среда. Ако се отдаде възможност на учените да създадат доматени хибриди, устойчиви на белокрилка, това ще бъде много полезно и за околната среда.
В оранжерии за контрол на вредителите се използват широко и ентомофагите, но на открито, прилагането на биологична растителна защита е много по-трудно. Учените предполагат, че новите хибриди ще бъдат най-търсени при отглеждането на домати на открити, особено в тропическите страни, където има повече вредители.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

По  предварителни  данни  на  Евростат  в  страната  през  2017  г.  са  произведени  около  159  хил.т  домати,  55  хил.т.  краставици  и  55  хил.т.  пипер.  Впечатление  прави  рязкото  увеличение  на  производството на домати, с 13% на годишна база,  силен скок за последните 2-3 години. При  пипера  се  забелязва  силно  редуциране  на  производството  на  годишна  база  с  23%,  а  при  краставиците спад от 27%, сочи анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA). Според авторите на проучването нивата на самозадоволяване в страната обаче не се  подобряват  осезаемо.  През  2018  г.  самозадоволяването с домати е 68% За сравнение  през 2007 г. процентът на самозадоволяване е бил  82%, отчитайки само официалния внос.  При  пипера,  по  прогнози  на  САРА,  нивата  на  самозадоволяване през 2018 г. ще бъдат около 77%.  През 2007 г., този процент е бил 87%. При  краставиците,  нивата  на  самозадоволяване  през  2018  г.  се  очаква  да  бъдат  около  89%.  През  2007 г., този процент е бил 101%. Цените  на  едро  през  първото  тримесечие  на  годината  са  по-ниски  отколкото  през  миналата  година, но остават сред най-високи от 2007 насам.  Във  второто  тримесечие  на  година  по  оценки  на  САРА,  цените  на  едро  ще  паднат  с  до  5%  при  доматите и 55% при краставиците.  

Същевременно Албания  и Македония,  които по  територия  са по-малки  от  България,  поддържат  високи  позиции  в  зеленчукопроизводството  и  имат  положителен  търговски баланс. Македония има  нетен  търговски  баланс   годишно от  70-80  млн. евро.  Албания  същевременно  има  неутрално  търговско  салдо  в  сектор  “Плодове  и  зеленчуци”,  а  през  2017  г.  е  произвела 280 хил.т. домати.  
В следващите  седмици и месеци  се очаква  спад  в  цените  на  всички  основни  зеленчуци,  не  само  в  Европа,  но  и  в  други  части  на  света,  най-вече  заради хубавото време, прогнозират от САРА. Според анализа потреблението на органични зеленчуци не зависи  единствено  от  доходите  на  населението.  Така  например Великобритания, Франция и Белгия имат  съпоставим  национален  доход  на  домакинство,  но  при  тях  потреблението  на  биологични  зеленчуци  е между  2-5% от цялото потребление.  В  Австрия  и  Швеция  делът  на  органичните  зеленчуци  е  между  12-16%,  при  сходен  национален доход.
Според прогнозите на САРА вертикалното  фермерство  в  зеленчукопроизводството  се  очаква  да  играе  основна роля в десетилетието след 2030 година. То  стъпва  на  специално  отношение  към  околната  среда  и  придържане  към  естествените  условия за  отглеждане  на  растенията.  Очаква  се  да  възникне  и  такова  маркетингово  направление,  подобно  на  “биологично  производство”,  “честна  търговия”  и  др.,  водено  от  вниманието  на  потребителите към тези теми. Изкупната цена на домати през месец април 2018 г. в Турция  е  0,51  US$ /кг.,  докато  изкупните  цени  на  мароканските  домати към края на същия месец са 0,2 US$/кг, по данни  на www.tridge.com. Конкурентните предимства на южните  страни  са  именно  в  този  сезон  на  годината,  като  през  лятото  европейските  страни  успяват  да  предложат  достатъчно продукция на съизмерими цени.
В  момента  изкупните  цени  на  пипер  от  Турция  са  0,4  US$/кг, докато износните цени оттам са около 1,22 US$/кг.  Износът  на  пипер  от  Гърция  е  на  цена  от  1,47  US$ /кг.  Очаква  се  износните  цени  на  пипера  от  тези  страни  в  следващите  месеци  до  лятото  да  се  понижат  до  1-1,1  US$/кг, като цените да паднат по-драстично след юли месец. Производствените цени на краставици също варират, като  в Турция – третият по големина производител, цените към  края на месец април 2018 .г са 0,38 US$/кг, а в Полша, която  вече е 11-та в света по обем на производство - 0,36 US$/кг. Придадената  стойност  в  зеленчукопроизводството  все  повече  ще  се  определя  от  качеството  на  продукцията. В  анкетно  проучване  на  McKinsey&Company  сред  23  000  европейски  потребители  се  посочва,  че  качеството  на  зеленчуците  за  тях  е  по-важно  отколкото  цената.  Подобрението  на  качеството  на  продукцията  не  води  до  увеличение  на  разходите,  а  намалението  на  добивите  се  възнаграждава от по-добрите цени, коментират от САРА.
Публикувана в Бизнес

Преди разсаждането на полето разсадът се закалява, за да се адаптира по-добре към външните условия. Преди да се засади в градината се полива добре, за да не се разкъса кореновата му система при изваждането от съдовете, в които са отглеждани растенията.

Ранните домати се засаждат най-късно в началото на май, а средноранните около средата на май.

Според традиционните схващания младите растения се прихващат по-добре от по-възрастния 60-70-дневен разсад. За сметка на това обаче, ранозрелостта е по-малка, тоест тези растения влизат по-късно в плододаване. Изследвания са показали, че най-целесъобразно е на полето да се изнася 5-седмичен разсад. Младият разсад преживява по-добре и дава по-качествена продукция.

Когато растенията обаче са твърде малки и лошо закалени, се прихващат трудно и лесно се повреждат от ниски външни температури при засаждането им на постоянно място.

При ранното отглеждане на доматие желателно растенията да имат повече и по-големи корени, но не много големи, удобни за засаждане надземни части. Добре отгледания пикиран разсад има късо, здраво, дебело стебло. Кореновата система трябва да е здрава и добре развита.

В крайна сметка продължителността на разсадния период зависи от редица фактори: сортови особености, климат, условия на отглеждане.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта