Внедряването на дронове в земеделието не е панацея срещу проблемите и сами по себе си те няма да повишат добивите, няма да въведат ред в работата и няма да помогнат с планирането. Само при наличието на желание, време, техническа и финансова възможност е възможно стъпка по стъпка да се внедрят новите технологии като се интегрират с уникалната система на работа на всяко конкретно стопанство.

Някои от рационалните варианти за използването на дрони в земеделието са следните:

Получаване на данни за планиране и контрол на разходите

1. Създаване на картографска основа (граници и площи на полята, препятствия, разполагане на културите и т.н.);
2. Създаване на релефа на полята;
3. Получаване на съпътстващи данни (определянето на площи за жътва, определяне на участъци с полегнали култури, идентифициране на пропуски в сеитбата, сгъстени посеви и т.н.)
4. Картиране на областите със слабо развитие на растенията в периода на максималната листна маса.

Получаване на данни за контрол на работата и оперативна намеса в технологичните процеси в периода на вегетация на културите

1. Контрол върху изравнеността на площите;
2. Планиране и контрол на оптималните посоки на почвообработката;
3. Контрол върху гъстотата на поникналите растения
4. Картиране на разпределението на плевелите (анализ по междуредията);
5. Картиране на разпределението на азота в листната маса;
6. Картиране на пропуските непосредствено сред провеждане на мероприятия по растителна защита;
7. Контрол на площите за поразеност от заболявания (видове и степен), в това число и на поразеност от ръжди.

Получаване на данни за диференцирано внасяне на азот.

Получаване на данни за дългосрочно планиране на работата.

Важно е да се разбира, че внедряването на безпилотните технологии е системен и поетапен процес.

1. Получаване на картографска основа и инвентаризиране на площите е първостепенна задача. Целта е планиране и предвиждане на ресурсите. Данните се използват 2-3 години.

2. Получаването на релефа на полята е втората по важност задача. Целта са влагоопазващи, мелиоративни, противоерозионни мероприятия. Данните могат да се използват средно 5 години.

3. Получаването на съпътстващите данни цели контрол на ресурсите, планиране на резултатите, изглаждане на технологичните процеси и управлението на работата. Тези данни могат да бъдат използвани само през текущия сезон.

4. Картиране и анализ на областите на слабо развиващи се растения. Целта е вземане на решения и провеждане на мероприятия за увеличаване на продуктивността на културите в следващия сезон.

Ася Василева
Повече - във вестник "Гласът на земеделеца"
Публикувана в Агротехника
Дронът, който е съвместна разработка с Urban Air Mobility Volocopter има диаметър от 10 метра.
 
Този дрон е снабден със скенер за плевели и пръскачка за култури, което позволява сканирането на плевелите от въздуха и специално контролиране.
Резервоарът с вместимост 10.6 литра се пълни автоматично в станция в края на полето, където се извършва и автоматично зареждане на батерията.
 
Времето на полет с напълно заредена батерия е 30 минути. Основното предимство на този дрон е прецизното прилагане на пестициди, което значително намалява използваните количества.
 
Възможно е и пръскане от въздуха, независимо от полевите условия.


Volocopter се специализира в производството на големи безпилотни апарати, които ще се използват в градовете на бъдещето като въздушни таксита.  Двете компании виждат в технологияна голям потенциал.

Публикувана в Агротехника
Неделя, 08 Септември 2019 11:26

А над полето дронове не летят

За безпилотните летящи апарати се говори много – на конференции, в новините, в медиите. Но над полята те никакви не се виждат. Защо?

Ася Василева

През последните 3-4 години темата за дроновете е много модерна. Ние също не останахме настрани и доста писахме за новите безпилотни технологии, активно споделяхме новостите на пазара.


И защо все пак при целия този шум над полетата не се виждат никакви дронове? Къде са хилядите работещи апарати, за които се пише по медиите? Къде са стотиците безпилотни самолети, които уж всяка година се продават на земеделците?

Нека да се опитаме да погледнем трезво на ситуацията. Основният вид дронове, който се използва от земеделците са китайските DJI Phantom 3 и 4. В най-добрия случай те се ползват от грамотни агрономи, за да могат бързо и на място да идентифицират проблеми с посевите. Но най-вече не се използват изобщо или с тях се заснема някоя свадба или красиви кадри от жътвата за споделяне с колеги.

Земеделците купуват дронове, които не решават техните проблеми. Най-разпространените решения са квадрокоптерите DJI. Но техните мащаби не са относими за по-големите стопанства в България, които трябва да правят мониторинг на хиляди декари. Например, DJI Phantom 4 може с едно излитане да направи ортофотоплан с площ до 500 дка, въз основа на който може да се анализира състоянието на посевите. Същият дрон може да облети до 100 дка за едно излитане при събиране на данни за преброяването на поникналите растения при окопните култури (технология Plant Counting).

Това не е рационално за стопанства с обработваема земя над 30 000 дка. Може да се купят 10 батерии, да летиш цял ден, постоянно да зареждаш батериите през инвентор, да се опитваш да хванеш интернет на равното или да се връщаш в офиса, за да източиш данните... Но тогава ще трябва на всеки 2 месеца да сменяш батериите, а най-вероятно и самия дрон.

Да, този недостатък може да се компенсира с провеждането на видеомониторинг, когато с 1 излитане същият този DJI Phantom 4 снима видео от 3000 дка, а с 5 батерии може за ден да заснеме до 20 000 дка. Но какво става после? Това не е автоматична обработка на данните. Получавате 6 и повече часа видео запис, който някой трябва да изгледа, да анализира и да обощи. И това със сигурност няма да бъде агронома...

С дронове така и не се внасят средства за растителна защита...

Непрекъснато четем за скорошното нашествие на дронове за пръскане на културите. Времето си върви, а нашествие няма и не се предвижда. Защо? Защото тази технология няма гарантиран резултат и не е рентабилна в сравнение с класическото внасяне на средства за растителна защита с пръскачки.


Но при това успешно се развива пазарът на внасянето на трихограми с дронове (използването на трихограма (паразитна за царевичния стъблопробивач оса) е прост, ефективен и надежден метод за борба с този вредител.) Но той е много по-малък и не присъства в пубичното пространство. Затова всички продължават да четат новини за 10-литрови DJI Agras.

Смятам, че ултранискообемното пръскане е перспективна технология, но или само на опитни участъци, или при нишови култури.

Какви са перспективите за дроновете на агропазара?

Шест за основните посоки, в които използването на дронове в земеделието има бъдеще:

. Мобилен инструмент в помощ на агронома – когато агрономът използва дрона за минимализиране на загубите си на време;

. Измерване на площи – използването на самолетните платформи за получаването на точни контури и площи на полята с оглед на релефа;

. Анализ на ефективното прилагане на технологиите – използването на дронове за 1-2 облитания през сезона с цел анализиране на нарушения в технологията на производството, откриването на проблеми с оборудването и т.н.;
. Аналитичен инструмент за прецизно земеделие – използване на дронове и мултиспектърни или RGB камери за анализ на състоянието на посевите и създаване на работни карти за диференцирано торене и пръскане;

. R&D проекти – използване на дронове и мултиспектърни камери за мониторинг на демо участъци, използването на октокоптери за нискообемно внасяне на средства за растителна защита;

. Борба с кражбите – използването на дронове с топловизьори.

Еднозначно дроновете имат перспектива. Особено с оглед на динамичното развитие на computer vision, big data, machine learning технологиите и компаниите, които ги внедряват. Но трябва да се разбира кое е още перспектива и кое – съществуващ работен инструмент, който може да решава реални задачи още сега и да възвърне инвестицията в себе си.

Както е писал Марк Твен: „Шумът не доказва нищо: кокошката снася яйце, а кудкудяка така, сякаш е снесла цяла планета. “.

Публикувана в Агротехника

В прочутия винопроизводителен район Лаво безпилотни самолети заместват трактори и хеликоптери. Швейцария първа в Европа въведе и опрости процедурата за третиране на насажденията от въздуха

Алекс Петров

 Терасовидните лозови насаждения на Лаво(Lavaux) – най-известния винопроизводителен район на Швейцария, се простират на 30 км край брега на Женевското езеро от Лозана до Веве. В течение на векове на стръмните склонове на езерото са се създавали тераси, които укрепвали с каменни стени. Преобразеният ландшафт на Лаво с лозовите си насаждения, които заемат 8000 декара, стана уникален пример за взаимодействието на човека и околната среда и през 2007 г. местността бе включена в списъка на обектите на Световното наследство на ЮНЕСКО.

2. Дрон готов за работа

Град Веве ще бъде домакин на Фестивала на лозарите от 18 юли до 11 август 2019 г. С това събитие се отдава почит на различните професии, свързани с отглеждането на лозите и производството на вино в района Лаво. Честването на традицията не изключва, разбира се, иновациите. Така например все повече винопроизводители използват за пръскане на лозята си дронове – един нов работен инструмент на прецизното земеделие, практичен и щадящ околната среда.

Прецизни автоматични устройства

От разстояние те приличат на шестокраки насекоми, отблизо – на супермодерно устройство. Дроновете за пръскане на култури сега могат да се видят да летят над швейцарските лозя. Преди две години компанията AgroFly, базирана в кантона Вале, бе първата в Европа, получила официално разрешение за използване на безпилотни самолети за пръскане на продукти за растителна защита. Днес пет швейцарски компании имат разрешение за полети с лозаро-винарски дронове. 

Първите прототипи са тествани над лозята във Вале през 2016 г. През 2017 г. AgroFly получава одобрение от Федералната служба за гражданска авиация , Федералната служба за опазване на околната среда и  Центъра за селскостопански разработки на Конфедерацията да предложи на пазара този нов инструмент. Дронът на AgroFly е с броня, изработена от въглеродни влакна и алуминий, има шест ръце и шест витла с размах на крилата от около два метра, тежи около 40 кг заедно с полезния товар. Снабден е с много точна система за пръскане. Сглобяването, подготовката и настройката за прецизни дейности отнема около седмица.

4л Ред по ред

 „Този ​​безпилотен самолет може да работи във всички труднодостъпни зони, където трактори, всъдеходи, дори хеликоптери не могат да достигнат. Извършените на земята анализи показват, че 85–100% от продукта, разпръскван от дронове, достига целта. За сравнение: с хеликоптер успешните попадения са само 30–40% “, обяснява изпълнителният директор на AgroFly Дидие Берсе.  Тази точност позволява на земеделците не само да използват по-малко фитосанитарни продукти, но също да избегнат разпиляването на тези продукти и замърсяването на пътища, реки, езерни и други повърхности.

Екологични и практични

Летящ на 1,5 метра над лозята, дронът следва реда, спира и се премества за следващия ред. С едно зареждане на батерията той може да лети в продължение на 20 минути, като пръска точно в областта, програмирана от инженер-оператора. Жан-Филип Бюрде, ръководител на изследователската и развойна дейност в Школата по лозарство и енология  (винопроизводство) Changins , обяснява: „Ние непрекъснато подобряваме надеждността и производителността на безпилотния самолет, правим го по-лесен за експлоатация. Наблягаме на необходимостта от по-нататъшни подобрения в точността на пръскане. Технологията все още е нова, тя крие голям потенциал за усъвършенстване“.

le vignoble plonge dans les eaux du lac leman photo dl greg yetchmeniza 1537433265 1

„Този инструмент е обещаващо средство, защото щади и човешкото здраве, и околната среда”, казва Пиер-Анри Дюбюи, фитопатолог (специалист по растителни болести) от „Агроскоп“. „Дронът драстично намалява излагането лозарите на опасносттаот фитосанитарни вещества –апаратът се зарежда в защитена зона и след това се управлява дистанционно. Точността на дрона при пръскане е полезна за опазване на околната среда, тъй като отклонението на продукта от целта е малко.“

Манипулацията с продуктите от разстояние и щадящото въздействие върху околната среда са фактори в полза на дрона за земеделските производители: „ Голямо предимство за нашето здраве, благодарение на дрона, е да не бъдем в пряк контакт с вредните вещества. В допълнение, той по-малко шуми и ни позволява да работим, без да безпокоим околните домове. Тази технология допълва трактора, който остава предпочитан инструмент за достъпните повърхности”– споделят те. Според Жан-Филип Бюрде дроните могат да заменят хеликоптерите до 2025-2030 г. за третиране на лозя с относително ниско ниво на механизация.

Швейцария – пионер в Европа

Ако фирмата Agrofly от Вале бе първата в Европа, която получи лиценз за третиране на лозя с безпилотни летателни апарати, Швейцария също е пионер по отношение регулирането на дейностите във фермитеТя не само въведе бързо процедурата за широко разпространяване на тази практика в страната, но от март 2019 г. дори опрости практическите действия. „С тази нова процедура продуктите за растителна защита могат да се разпръскват на по-малки разстояния за безопасност от тези на хеликоптерите и маршрутитене подлежат на проверки от експертите“, казва Натанаел Аптер от Федералната служба за гражданска авиация. Прецизната законова рамка, уникална в Европа, убеждава все повече и повече последователи на дроновете. Понастоящем две френско- и три немскоговорящи компании имат право да разпространяват фитосанитарни продукти от дронове в Швейцария. Очаква се този брой да нарасне значително през следващите месециспоред Федералната служба за гражданска авиация.

Публикувана в Растениевъдство

1.Цели и бюджет

Банално? Не съвсем, тъй като може би и най-скъпият дрон, който може да си позволите, няма да реши задачите, които искате да му поставите. Ако изберете дрон според съветите, които ви предлагаме, няма да похарчите излишни пари. На първо място направете списък на задачите, които дронът трябва да изпълнява във вашето стопанство и задължително при покупката се ръководете от тях. Като най-удобни за управление модели, които са подходящи за земеделието, с право се сочат китайските DJI.

2. Коптер или крило

Евтин и пъргав или скъп и мощен? Днес хеликоптерите са по-популярни от крилатите си събратя. На всеки дрон има от 4 до 8 пропелера, които ловко маневрират във въздуха.

За разлика от дроните с неподвижно крило, хеликоптерите могат да излитат и кацат вертикално, така че могат да бъдат пускани в полет от всякаква повърхност и не се нуждаят от писта за излитане.

Хеликоптерът се разглобява по-лесно и се събира в малка чанта, поради което дори големите машини с 8 ротора са удобни за транспортиране. Те по-лесно се управляват както от оператора, така и в режим на автопилот. На счетоводството също ще му е по-лесно да се справи с разходите за закупуването им. Един хеликоптер ще ви струва от $1500, докато професионалните дронове с неподвижно крило може да ви излязат 5-7 пъти повече.

Но хеликоптерите летят само на къси дистанции – на всеки половин час машината ще иска да й сложите нова батерия. Аеродинамиката на апаратите с няколко пропелера ги прави по-уязвими към промените във вятъра. Поради това, ако вашата местност е силно ветровита, ще трябва да се насочите към тежките и стабилни дрони с фиксирани крила.

Тези дрони приличат на малки самолети. Те се състоят от централен корпус с две крила и една или няколко перки. След излитането във въздуха крилата създават подемна сила, която компенсира немалкото тегло на дрона и му позволява да лети. И въпреки че този тип дрони е по-малко разпространен извън селското стопанство и нефтодобивната промишленост, той е несправедливо недооценен.

Самолетите летят по-дълго с едно зареждане, което означава, че са незаменими за картирането на големи площи. Ако самолетът по някаква причина загуби мощност, той може безопасно да се приземи, което му дава много повече шансове да преживее падането.

3. Камера и спектър

Много е важно да се съпоставят конкретните задачи, които ще се решават, с характеристиките на камерата на дрона. Смятате само да измервате площи и да търсите визуални признаци на огнища на заболявания в средата на полето? Спрете са на простата и стандартна RGB камера. Ако целта ви е стриктно до монитирате състоянието на посевите, то тук ще ви са ви необходими NIR-изображения (в инфрачервения диапазон). Тези камери позволяват да се определи коефициентът на отразяване на светлината от растителността. Повече светлина се отразява от растения с голямо количество хлорофил. Това позволява да се идентифицират болните растения.

Ако пък възнамерявате да идентифицирате потенциални нарушители във вашите площите – купувайте камери с топлочувствителност и мощен зум. Добре е, ако дронът е приспособен за различни видове камери, но в този случай ще струва повече.

Камерата е най-важната част от дрона, така че опитайте се да вземете устройството с най-висока разделителна способност, което се вмества в бюджета ви. Сензорите на камерите с високо качество правят снимки с по-висока плътност на пикселите. А това означава, че ще получите по-точни карти. Картографското програмно осигуряване за дроновете обработва картите по пътя на съпоставянето на подобни изображения. Тоест, колкото повече общи точки може да открие, толкова по-добре.

3. Програмно осигуряване

Джойстикът е в ръцете ви, батериите са заредени, а камерата приветливо ви намигва. Нямате търпение да пратите дрона в небесата. Но този ентусиазъм може да изчезне, след като вие или агрономът ви седне да систематизира гигабайтите заснет материал. Картината е добра, но как да я обработим? Препоръчително е да се обзаведете с качествено програмно осигуряване. Има безплатни като Hover, B4Fly, Kittyhawk. Или “зверове“ като специалните програми за земеделие като DroneDeploy Precision Ag Package. Тази програма ще ви създаде и матрица на релефа, ще ви покаже и вегетационните индекси.

Подобна е и програмата SlantView от SlantRange. Не пропускайте и 3D-позиционирането от Pix4D! Тези продукти ще превърнат вашите снимки в обемни модели, които може да преглеждате на монитора оффлайн и да качвате в облак.

И разбира се, убедете се , че имате Google Earth на телефона, тъй като най-основният въпрос, които ще ви зададе всеки дрон, е – къде да лети.

Публикувана в Агротехника
Дроновете станаха много популярни в растениевъдството - те помагат за бързото откриване на плевелите, вредителите и дефицити на хранителни вещества. С какво обаче дроновете могат да са полезни в животновъдството?
В този отрасъл внедряването им върви по-бавно. Но ситуацията се променя. Няколко американски фермери тестват безпилотниците в своите стопанства.
Кевин Кестер, президент на най-голямата животновъдна организация в САЩ - Националната асоциация на животновъдите (NCBA) е голям почитател на дроновете, за които намира нови и нови приложения в ранчото си в Калифорния. Ранчото му е разположено на територия от 8 км в хълмиста местност.
Отначало той използва дроновете, за да проверява отдалечените поилки за животните и да определя местонахождението на стадата в някои отдалечени каньони. След това опитва с тяхна помощ да премества животните от едно пасище на дрего. "Забелязахме, че ако докараме дрона до животните, те не бягат уплашени, а просто внимателно се преместват. Така, че решихме да местим стадата, без да използваме хора и кучета", разказва Кестер. Освен това, използването е на дрон е екологично, тъй като не се налага използването на машини, които горят дизел.
 Ранчото на Емет Колдуел, в което се отгеждат породисти животни от породата Ред Ангъс е на границата на Небраска и Канзас. Дроновете той използва по същия начин, както и Кестер. "Използвам дрон с камера, за да намеря стадото на пасищата и да намаля времето за преместването му. Някои животни се местят от звука на апарата в посоката, която ми е необходима. Останалите обикновено ги следват. Освен това, с помощта на дрон мога да намеря загубили се животни, проверявам нивото на водата във водоизточниците и замърсяванията на пасищата, без да ми се налага да отидо до мястото".
Батерията осигурява около половин час полет на дрона. Това е достатъчно, за да се видят оградите, водоизточниците, хранилките и местоположението на животните. Животновъдите използват  дрон DJI Phantom 4  със стандартна камера и приложение за фермери. Цената на добра система може да достигне от 2000 до 3000 щатски долара. "Това не е твърде много, имайки предвид времето, което пестя", казва Колдуел.
Рас Бъргър, продавач на дронове за животновъдството, казва, че интересът кам тази технология определено нараства. "През последните няколко месеца посетихме няколко конгреса по отглеждане на едър рогат добитък и говорихме със собствениците на ранчо за какво те биха искали да плащат. Открихме, че те биха искали дрон, който да може да проверява електропастирите, както и биха платили да приложени, позволяващо да се определи моментът на разгонване на кравите".

 

Публикувана в Животновъдство
На Агритехника 2017  компания Rauch представя първия в света дрон, способен да внася торове. 8-роторният дрон  (октокоптер) с диаметър 4 метра и тегло 80 кг е оборудван с тороразхвърлящо устройство с електрическо задвижване и бункер за торове с вместимост 50 л, който може да носи до 30 кг торове.
Новият апарат, наречен  CultiCopter, според представители на компанията, превъзхожда всички налични до момента наземни роботи за торовнасяне. Машината може да разхвърля гранули, дребни семена и високотехнологични торове, които се внасят с ниски норми. Двата акумулатора са достатъчни за полет с продължителност 40 минути, а времето за презареждането им е 20 минути.
 
Публикувана в Агротехника

Компания Yamaha презентира селскостопански дрон — YMR-01. Новото съоръжение е предназначено за внасяне на пестициди в полетата. Дронът ще влезе в продажба през 2018 година.

Селскостопанския отдел на компания Yamaha е известен с дистанционното управление на вертолетите Fazer и Rmax, които се използват за обработка на големи по площ полета. Дронът YMR-01 ще бъде в достъпен ценови вариант и ще може да разпръсква химикали над полета с площ до 10 хил. кв.м.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Земеделските производители често купуват дрони, но не разбират докрай ползата от тях. Например, за стопанството е важна скоростта на получаване и качеството на данните, а не скоростта, която развиват самите апарати. Особено внимание трябва да се обърне на показателите и площта, която покрива дрона с едно излитане.
Освен това, специалистите отбелязват, че тези машини трябва да бъдат лесни за работа и в голяма степен автоматизирани. Това ще позволи на агрономите по-лесно да овладеят технологииге и да работят с дрон на полето.
Специалистите условно отделят няколко начина за използването на дрони през сезона. Първият са почвените анализи. Дроновете са в състояние да създават точни  3D-карты, които могат да се използват за планиране на картите и задачите при сеитбата. След сеитбата, анализът на вегетацията предоставя данни за напояване и управление на нивото на азота.
Вторият начин е при внасянето на средствата за растителна защита. Дроните могат да летят на зададена височина над растенията, разпръсквайки зададената им норма на химикали или да внасят биологични организми. Тук се използват сензори, позволяващи на дрона да регулира височината си според промяната на релефа, като по този начин се избягва сблъсък с други обекти. Като резултат намалява количеството на използваните химически вещества и фермерите спестяват пари.
Огромните площи са голямо препятствие пред мониторинга на посевите. Все по-непредсказуемите климатични условия водят до рискове и високи разходи за производство. Преди спътниковите изображения предлагаха най-съвършената достъпна форма за проследяване на състоянието на културите. Но те имат и недостатъци. Сателитните снимки трябва да се поръчват предварително, може да се правят само веднъж на ден, и са неточни. Освен това струват скъпо, а качеството на изображението в мрачни дни е лошо. Днес снимките, направени с помощта на дрон могат да покажат реалното развитие на културите и да открият неефективните производства, проблемните зони, позволяват да се подобри управлението. Единственото препятствие при работата на дрона може да бъде дъжда.
Дроните с мултиспектрални камери могат да правят снимки в различни спектърни канали, и да получават различни вегетационни индекси и коефициенти, описващи относителната плътност на посевите и здравето на културите. Специалистите добавят, че е малко просто да се фиксират проблемите на полето с помощта на дрон, тези технологии позволяват да се съберат данни и да се анализира ситуацията още преди началото на възможните проблеми.
Трябва да се разбира, че дроните са само част от технологията на прецизното земеделие, а проблемите на полето трябва да се решават комплексно и систематично. 
 
Публикувана в Агротехника
Компания  Sentera представи нова гама дронове за прецизно земеделие, които имат висока скорост и могат да летят по предварително зададен маршрут.
Sentera Phoenix е двукилограмов дрон с фиксирано крило, който се пуска ръчно. Той може да лети цял час без зареждане, а максималната му скорост е 56 км/час. Дронът е оборудван с автопилот, който позволява заснемане на полето по предварително зададен маршрут. След зареждане дронът се връща на позицията, от която е прекъснал заснемането. Апаратът може да се издига на височина 120 метра.
Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта