Много често се води дискусия на тема – кое е оптималното време на годината за засаждане на дръвчета! Този въпрос най-често се задава и от начинаещи любители, които досега нямат опит в засаждане и отглеждане на овощни видове. Разбирасе, кога е правилно да се засаждат дръвчета зависи от много фактори и най-често отговорът може да бъде – и наесен, и напролет. Точно този е отговорът и ако сте от страната на производителите на посадъчен материал. Те са склонни да продават по всяко време на годината, стига да им е останал непродаден посадъчен материал.

Практиката е показала, че по-успешно е засаждавнето наесен, когато е настъпил листопадът. През последните години дългите и топли есени обаче не позволяват този листопад да протечее в оптимално време. Това води до грешната практика от страна на производителите, коит принудително обезлистват дръвчетата, без да се съобразяват с биологичните им особености. Само и само, за да могат да ги предложат за продажба. По този начин в дръвчетата не могат нормално да протекат физиологичните процеси, които ги подготвят за покой и ги правят устойчиви на зимни студове. Нормално влезлите в покой дръвчета есента се прихващат по-успешно, а през зимата дори има и растеж на кореновата им система.

А сега за – за пролетното засаждане

Пролетното засаждане все по-често е срещана практика за любителските градини. За него може да се каже, че ако се направи както трябва, като се изпълнят всички правила, успешното прихващане е почти толкова сигурно, колкото и есенното. Въпросът тук е дравчетата да са все още в покой или в съвсем начална фаза на набъбване на пъпките.

Могат да се засаждат и цъфнали дръвчета

Навлезлите нови начини за отглеждане на облагорлодени дръвчета позволяват засаждането и на цъфнали дръвчета. Тук става дума за тези, които се отглеждат в контейнери и могат да се пресаждат от саксията в почвата по всяко време. Достатъчно условие е 24 часа преди пресаждането да се полеят, за да могже при операцията почвата да не се разпадне, а да остане компактна около корените. Така че шанс има за всички, дори и за най-закъснелите, които искат да обогатят видовия състав в градината си с някое ново, желано плодно дръвче.

Агр. Петър Кръстев

Агр. Петър Кръстев

Овощарите, които се грижат добре за овощните градини, могат да разчитат на богата реколта. Началото на пролетта за тях означава и начало на новата вегетация на овошките. Това е и времето, когато дръвчетата са най-уязвими към факторите на околната среда, на причинителите на болести и на интервенцията от презимувалите поколения на неприятелите.

Някои пролетни работи вече не могат да се отлагат

Сега е времето, когато може да се предотврати появата на болести по дърветата, за да се гарантира тяхното нормално развитие. Започва важен период за овощарите, които подготвят овощните си градини и трябва да извършват определени сезонни дейности, необходими не само за увеличаване на плододаването, но и за получаване на висококачествени плодове.

За закъснелите овощари, началото на април е последният срок за резитба на дръвчетата. Последен срок тече за костилковите видове, които са по-чувствителни на студ. Това важи за сливи, череши, вишни и за праскови. Тези, които не са направили резитбата на ябълките, все още могат да го направят и сега, особено в северната част на страната. Но във всички случаи това трябва да стане преди цъфтежа на дръвчетата.

Резитбите са различни видове

Важно е да знаете, че техниките за резитба се различават в зависимост от вида и сортовете на овощните дървета, от тяхната възраст, както и от целта, която овощарят си е поставил.

Резитбите биват:
. за формиране – на дръвчета от 1-3 (5) години;

. за плододаване – след 3-та-5-та година, в зависимост от вида;

. за подмладяване – на стари дървета, преминали интензивния си период на плододаване;

. фитосанитарна резитба – за отстраняване на болни, сухи и счупени части от дърветата.

Независимо какъв вид е резитбата, тя включва едни и същи резитбени операции, основни от които са съкращаване и просветляване.

Фитосанитарните процедури в началото на вегетацията са особено важни

Пръскането на дърветата рано напролет е една от най-важните практики, за да има здрава и плододаваща овощна градина. Болестите и неприятелите могат да намалят не само количеството на реколтата, но също така и нейното качество. Поради това е добре да се предприемат ранни мерки за предотвратяване на заразяване и развитие на патогени.

За акарите, в случай, че температурите на въздуха вече са над 10-12°С се третира с РЗ масло - парафиново масло. Това пръскане се прави самостоятелно, поради спецификата на продукта.

Когато температурите се задържат трайно около и над 15°С, всички овощни видове могат да се напръскат профилактично с продукти на медна основа. Към тях се прибавя и инсектицид за едновременна борба с неприятелите.

Варосването през пролетта не е безусловно необходимо, но в никакъв случай не е излишно. Варта като дезинфектант, предпазва кората от някой проблеми. Чрез варосването механично се унищожават яйцата на насекомите, които са в пукнатините в кората.

Също така напролет е необходимо разрохкване на почвата под короната на дръвчетата и да се внесат торове, които да допълнят хранителните вещества в почвата.

Важно условие за добро прихващане, добро развитие, високи и редовни добиви е изборът на подходяща почва за новата овощна градина, според свойствата на която да се избере и съответната подложка за овощните сортове.

В овощарската практика се използват два основни типа подложки – семенни и вегетативни (клонови):

• Семенни подложки

Те индуцират по-силен растеж от клоновите, осигуряват по-дълъг живот на присадените сортове, освен това най-често са свободни от вирусни болести. Кореновата система на този тип подложки е дълбоко разположена в почвата и осигурява по-добро закрепване и по-добра приспособимост към почвените условия на дръвчетата.

• Клоновите подложки

Те придават по-слаб растеж на присадниците, дърветата встъпват по-рано в плододаване, но са по-слабо приспособими към неблагоприятни почвено-климатични условия.

Петър Кръстев

Редките и слаби, а в повечето случаи напълно липсващи валежи в определени райони не могат да осигурят необходимата за дръвчетата влага в почвата. Овошките силно реагират на напояването и се отблагодаряват. Ябълката, дюлята, крушата върху дюлева подложка се нуждаят от повече поливки в сравнение със сливата, кайсията, прасковата.

В периода до узряването на плодовете поливайте редовно, а периодът на наедряване на плодовете иска най-много вода.

Спрете поливките петнайсетина дни преди беритба, за да не се напукат плодовете при костилковите и да се увреди съхраняемостта при семковите.

След прибиране на продукцията при суха есен също се полива - това са влагозапасяващите поливки. Но внимание: напояването на млади дръвчета се спира още в края на август, иначе ще причините късен вегетативен растеж на леторастите и през зимата те могат да измръзнат.

Петър Кръстев

• . Недостиг на азот

При недостиг на азот връхните клончета на дърветата са с дължина под 15 сантиметра, листата са светлозелени и рано пожълтяват, а плодовете остават дребни. При азотно гладуване през вегетацията може да се приложи и листно пръскане с азот. Подходящ за това е карбамидът в концентрация 0,05% (5 г на 10 литра вода).

• Фосфорен дефицит

Симптомите на фосфорното гладуване са по-рядко явление. Симптомите на добре изразено фосфорно гладуване са слаб растеж, дребни, матовозелени листа и дребни, интензивно оцветени плодове.

• Недостиг на калий

При умерен недостиг на калий плодовете са слабо оцветени, с лошо качество. При голям недостиг листата на дръвчетата са маслинено кафяви, завити нагоре към средния нерв с хлоротични ръбове, които прегарят. Тези признаци се проявяват най-напред в основната част на леторастите и след това се придвижват към горните листа.Чуствителност към недостатък на калий е възможен главно при песъчливи почви.

Листното подхранване с фосфор и калий се прави през юли-август. То подпомага залагането на повече плодни пъпки за следващата реколта. Но за тази цел използвайте специално формулирани за листно подхранване продукти, съдържащи тези еклементи.

Подхранването на растенията с минерални торове е отговорна работа. Не превишавайте посочените от производителите концентрации, използвайте продуктите според инструкциите, не пренебрегвайте техниката на безопасност.

Петър Кръстев

Регулирането на обрастващата и скелетна дървесина при невстъпили в плододаване овощни дървета се постига чрез превиване и наклоняване на по-силните леторасти, клончета и клонки. Така се отслабва растежът им и се предизвиква по-бързо встъпване в плододаване.

Превиването при дръвчета се прилага от втората половина на юни до началото на юли на новите млади леторасти преди да се вдървесинят. Операцията се прилага най-често при ябълката и крушата. Вземат се под внимание биологичните особености на вида, сорта и подложката на която е присаден. Превиването на клонките се прекратява, когато дръвчетата встъпят в плододаване.

Клонките се извиват в основата, където пъпките не са добре оформени и се привързват за стъблото или към друг клон. По този начин сокодвижението се забавя, връхните пъпки се поставят в неблагоприятно за растеж положение. Широки дъговидни извивки не се правят, защото стимулират появата на лакомци по леторастите. След образуването на плодни пъпки близо до скелетните клони горната част на превитата клонка се премахва.

Петър Кръстев

. При добре развити млади дръвчета с пензирането може да се стигне до по-ранното им плододаване

Пензирането е стара овощарска практика. Тя се изразява в премахване на растежния връх на силно растящи леторасти, заедно с 2-3 недоразвити листенца. Това спира нарастването по дължина и преразпределя хранителните вещества по клонките. В резултат на това част от пъпките в пазвите на листата, които са заложени като листни, се преобразуват в плодни. По този начин нетърпеливите любители овощари могат да опитат плодовете на своето дръвче още на следващата година. Практиката е особено полезна при костилковите видове – череши, праскови, кайсии, но с успех се прилага и при семковите.

Петър Кръстев

В зависимост от повредите съответно са и мерките, които трябва да се предприемат от стопаните за опазване на дръвчетата от неблагоприятните последици от градушката. Най-добре е веднага след градушката да се направи пръскане на всички дървета - и млади и стари. Целта на това третиране е бързото зарастване (калциране) на раните, за да не се превърнат те във входни врати за причинителите на болести. Този процес се благоприятства от фунгициди, които съдържат елемента мед. Такива са бордолезов разтвор , Шампион и друти.

РАНИТЕ ПО ДРЪВЧЕТАТА СА ОПАСНИ

Всички вече знаят, че раните независимо от какво са причинени, от бури, градушки или резитби са врата за навлизане на различни болести причинени от гъби или бактерии. Затова е добре да се прецени дали повредите са довели до рзкъсване на кората. Може да се наложи дори да се отстранят силно повредените части и раните да се замажат с блажна боя или латекс.

Ако след силна градушка завърза на дървото е опадал, не бива да го изоставяте - продължете с пръсканията за болести и неприятели, за да може на следващата година да очаквате плод.

Особено неблагоприятна е градушката по време на наедряване на плодовете на дръвчетата. За да ги запазите от загниване, напръскайте веднага след събитието

Петнър Кръстев

Кога, как и колко да е водната доза?

Отсега нататък предстоят няколко важни поливки. Ако времето е дъждовно, някоя от тях може да бъде отменена.

Вдворове и вилни места, при овощните дървета най-често практикуваният начин на поливане е в околостъблени чаши или околостъблени кръгове.

Още с окопаването на младото дръвче около стъблото се оформя басейн с издигнат в кръг тир. Диаметърът на чашата трябва да е 1,5 пъти по-голям от диаметъра на короната, за да се овлажни почвата в зоната на нарастващите корени. При по-възрастните дръвчета се изкопават канавки в кръг (пръстени) със същите изисквания към диаметъра.

Честото поливане с малко вода не е желателно, защото водата не стига до активната част на кореновата система, а се изпарява и дръвчетата страдат от суша. При чести поливки с малко вода младите дръвчета разполагат плитко корените си и стават податливи на летните суши.

Петър Кръстев

Превиването на клончетата е помощна операция, с която се регулират растежът и плододаването чрез разпределяне на хранителните вещества в дървото, без да се съкращават части от него, т.е. без резитба. Целта е да се стимулира образуването на плодни пъпки и да се ускори встъпването на клончетата в плододаване.

Клонките се извиват в основата, където пъпките не са добре оформени и се привързват за стъблото или към друг клон. По този начин сокодвижението се забавя, връхните пъпки се поставят в неблагоприятно за растеж положение. Широки дъговидни извивки не се правят, защото стимулират появата на лакомци по леторастите. След образуването на плодни пъпки близо до скелетните клони горната част на превитата клонка се премахва.

Превиването при младите овощни дръвчета се прилага в началото на пролетта на миналогодишни клонки и през лятото - втората половина на юни до началото на юли, на новите млади леторасти преди да се вдървесинят. Операцията се прилага най-често при ябълката и крушата, особено при плоските формировки - палмета, кордон и др. Вземат се под внимание и биологичните особености на вида, сорта и подложката на която е присаден. Превиването на клонките се прекратява, когато дръвчетата встъпят в плододаване.

Петър Кръстев