В стопанството на добруджанския фермер нито един стрък на полето, нито капка мляко или грам тор от кравефермата не отиват на вятъра

Ася Василева

Доц. Въто Христов след посещението си в стопанството на известния добруджански агробизнесмен написа следното: „ За Недко Митев може, а и трябва да се напише цяла книга, както и да се направи филм.
От декар използвана земя (ИЗ) Недко Митев получава всяка година общ доход повече от 800 лева. Голяма или малка е тази сума, ще оставя читателите да преценят. Средно за България сумата е 170-180 лева. Старите страни членки на ЕС (15 броя), които са с много добре развито земеделие, получават средно по 540-550 лв. Само Холандия, Белгия, Дания получават по-голям общ доход от нашия фермер. Всичките останали 12 страни, които имат също много добро земеделие, където влизат Франция, Италия, Германия имат по-нисък общ доход от декар от нашия фермер. Това се дължи на обстоятелството, че полското производство е подчинено на производството на фураж за преживни животни - говеда и овце. Площите със слънчоглед заемат около 10% от обработваемата земя срещу повече от 30% за страната. Фермерът изнася ограничено количество пшенично зърно, което неговите животни засега не могат да поемат. Близо 90% от полското производство е насочено към животновъдството. Растениевъдните култури, които се отглеждат в стопанството, са пшеница, царевица, люцерна и слънчоглед“.

Този блестящ анализ е написан преди почти 5 години. Оттогава досега цифрите са още по-впечатляващи, защото фирмата на Недко Митев изгради собствени мандри и месопреработвателно предприятие, и излезе на пазара със собствени марки сирена, млека, месни продукти.

Започнах с цитат от статията на доц. Въто Христов, защото не мисля, че някой би могъл да го каже и обобщи постигнатото от Недко Митев по-добре. В края на краищата земеделие се прави, за да печелиш. Ти, и останалите.

Добруджанецът Недко Митев, собственик на една от най-големите ферми в страната, отдавна надхърлил мащабите на повечето европейски и световни стопанства, е легенда сред своите колеги. Вече два пъти е избиран за агробизнесмен на България, а храните, които произвежда, нееднокртно печелят медали на международни изложения. Признанието идва заради неговия модел на работа – да инвестира в модерни и добре подбрани технологии, да използва генетика на световно ниво, но всичко това в името на чистата и качествена храна.

„Тъй като това е основната цел, поддържаме контрол над целия процес, който започва с отглеждането на зърнените култури и подготвянето на фуражите, и завършва с крайния продукт – месото и месните продукти, млякото и млечните продукти“, коментира добруджанският фермер. „Ако българският народ знае какво му дават, какво му сервират, с политика няма да се занимава, а ще хване сопите“, казва добруджанецът.

Споделя, че е „болен на тема вестници“. В багажника на колата му има поне 10 издания и дори да се прибере в 22 часа у дома, в 23 часа ще седне да ги чете. Любопитството към света кара добруджанецът да търси и открива все по-нови и прецизни технологии, които прилага в стопанството си, а благодатната добруджанска земя и високопродуктивните животни се отплащат за добрите грижи. Но за да станат млечните и месни продукти най-хубавото нещо, което има на пазара, трябва да се извърви дълъг път.

107980871 619843858915054 5627857146641728909 n
От тук тръгва и нашият разговор с Недко Митев в уютната трапезария на бащината му къща в село Овчарово, Добричко. На кисело мляко и баница със сирене, собствено производство. Оказва се, обаче, че въпреки постигнатите успехи, разговорът изобщо не поема в оптимистична посока...

  • Господин Митев, заработи ли вече месокомбинатът, който планирахте да пуснете в работа?

  • Отворихме месокомбината преди 6-7 месеца. Не правим големи обороти, защото пазарът трябва много внимателно да се следи и да не се прави стъпка повече, отколкото може да поеме. Нашите продукти са изключително хубави, хората ги харесват. От няколко седмици вече влязохме и в големите вериги. Пазарът е много сложно нещо. Вече сме склонни да продаваме на веригите. Аз дълго време бягах от тях. В началото, когато почнахме с млечните продукти, ни предлагаха унизителни цени и се отказахме да работим с тях. Сега вече приеха цените, които имаме във фирмените ни магазини. Става работата. Малко бавно и трудно, но времената са такива. Трудни са времената, но специално нашите обороти в сравнение с миналата година, се покачват. Малко, но се покачват. Не искаме повече, защото не е възможно. Нашата стока е изключително чиста. Една прашинка няма овкусители, стабилизатори, сухи вещества, нишестета и т.н. Съществуват безбройно количество заместители. Нищо от това не допускаме.

    Нашето мляко идва от 300 метра – излиза от кравите и го вкарваме в мандрата. Няма транспорт, няма съхраняване. Работим около 30-35 тона на ден. Добиваме 100 тона мляко, а разликата продаваме на външни фирми.

    Месните ни продукти също са изключително чисти, тъй като имаме много голямо стадо. Кравите, които излизат от стадата, са не повече от трета година. Те не са лекувани. Изключително важно е в животните да няма пеницилини, да няма антибиотици. Осеменяваме ги с месодайна семка и минават в месодайното стадо. След две поколения стават месодайни животни. Те не се доят и се отглеждат на по-специален режим. Ражда кравата, телето е до нея и бозае. Породите ни са Шароле и Лимузин. Имат изключително хубаво месо, много прясно и чисто. Затова и продуктите ни са хубави, защото няма лекувани животни.

  • За вас винаги е била много важна темата за здравословното хранене и качеството на храната. Защо?

  • В миналото хората бяха абсолютно сигурни във всичко. Българският държавен стандарт беше категоричен и много стриктно се спазваха правилата. Стандартите бяха закони. А и производителят нямаше мотив да подменя съставките. Защото пазарът не беше толкова некоректен, колкото е сега. За съжаление, в България продължава “андрешковщината”. Всеки смята, че ако стане нещо лошо, то той няма да е там. Него няма да го хване болестта. Но с производството, което имаме на пазара в момента, народът ни е тотално отровен. Целият контрол, за който се говори е вятър работа. Но народът ни е беден и лесно се лъже.

  • Как излиза сметката да се прави качествена храна?
    Евтините неща стават скъпи. Истинските неща не са толкова скъпи. Милиарди се дадоха за земеделието. Не е вярно, че не са дадени пари в земеделието. Милиарди се дадоха, но те не се оползотвориха както трябва.  Защото няма стратегия. Много пари се дават, и то не само от ЕС. Според мен парите, които се дават от ЕС са вятър работа. Ние така или иначе не можем да стигнем стандартите на европейското производство. Няма как да ги стигнем с тези пари. Субсидиите са по 25-26 лв на декар. Не е все едно да работиш земя в Германия, например, и в село Овчарово, Добричко.

    Тези 25 лв на дка, са само прах в очите на хората. Уж трябваше да успеем да догоним западните страни по технологии, машини и т.н.... Всичко беше на приказки, една голяма реклама. Като разсъждаваш върху процесите, през които преминава земеделието, виждаш, че това нищо не е.

    И все пак можеше нещо да се направи. Но като че ли отстрани ни гледаха сеира и се радваха, че нищо не правим. Твърдо вярвам в това. Как може да се гради нещо, след като сринаха до нулата всичко?

    Как се купуват крави, по 4000 лв едната, горе-долу хубави? Голяма част от животните, които идват като генофонд, като начало на стада, приплодите, не са от семенна течност, а от бичета. Никога България няма да стъпи на краката си по отношение нито на земеделие, нито на животновъдство.

    Много ясно, още в началото, беше казано от хора, които са били наясно, че ние ставаме задния двор на Европа. Ние трябва да бъдем пазар, а не хора, които да произвеждаме. Знам как се работеше преди – с подредена селекция, с подредено хранене, подредена наука, култура на земеделие. С малко по-непроизводителна техника, но земеделието беше перфектно. Торенето беше научно. Всичко това се съсипа и по никакъв начин не може да се възстанови. Нито като правила, нито като култура, нито като традиции.

    Защо винаги сте се занимавали с животновъдство? Никой не иска в България животновъдство, а Вие още от началото заложихте на него?

  • Защото толкова им стига акъла. Сеят пшеница, царевица, слънчоглед и продават. На входа всичко минава през иглено ухо и на изхода по същия начин. Никаква добавена стойност не остава. С тези доходи не може да се живее. От година на година става все по-зле. Сега всички се хвърлиха на лавандулата и мислят, че ще забогатеят отведнъж. Ето, че не се забогатява от това.

  • Животновъдството е един сигурен отрасъл. Едно земеделие не може да върви само с растениевъдство. От успехите може да не направиш кои знае какви изводи, но от неуспехите задължително трябва да се направят сериозни изводи. 

  • Тази година в Добруджа има по 40 кг пшеница от декар. Човек трябва да е луд да разчита, че другата година ще бъде по-различна. Трябва да се търсят възможности. Какви ще са, всеки ще търси сам – ще се сменят култури, ще се прави производство, варианти има. Но никой не слуша.

    30 години минаха. 30 години на едно бродене из дебрите. Имаше и умни хора, имаше и грамотни хора, приказваха, даваха някакви препоръки. Никой не се съобрази с тях. И тези хора си заминаха.  

  • Защо останахте в земеделието?

    Защото съм агроном. Друго не виждах какво мога да работя. А и не виждах кой може да направи земеделие по-добре от грамотен агроном. Имах много опит. Ние навремето сме се учили да работим на огромни площи. Аз оттук, от Овчарово, не съм мърдал вече 50 години. ТКЗС-то, в което работех, стопанисваше 65 000 дка земя. В онези години се научихме да работим в такива мащаби, защото науката показваше такива модели. Тогава в България нямаше ТКЗС-та по-малки или по-големи от 60 000 дка. 2700 ТКЗТ-та имаше в България.

  • Но имаше и наука. Имаше 20 научно-изследователски института и 200 опитни станции, където се изпитваха сортовете. Сега нищо няма. Как да се ориентират хората? Купуват се сортове, които не са изпитани в българските условия. Те не са за България, не са районирани. Те са за ония страни, където валят по 1000 литра дъжд.  Тези сортове са с много големи изисквания, те са с различна структура, различна коренова система, различна вегетация. Като ги докараш тука, и като паднат 300 литра дъжд и дават по 40 кг. Това е честа практика в България.

  • Нашите сортове бяха адаптирани за нашите райони. И като студоустойчивост, и като изисквания за влага, към климат, към топлина, към слънчева светлина. Всичко беше съобразено с конкретния район. Вярно е, че в Германия и във Великобритания има определени марки коли. И в Добрич има от тези коли, ама карат по нашите шосета.

    Лошото е, че много бързо се завъртя рулетката и никой не разбра какво стана. А съм сигурен, че не е нормално това нещо. Когато дойдох в Овчарово, преди 50 години, тук имаше 700 деца ученици, сега няма 7. Четириетажно училище стои затворено. Имаше завод, в който работеха 700 души. Не произвеждаха части за совалки, а филтри за Лада. Но хората работеха. Разбутаха го за една нощ и така и си остана. За каква държава говорим?

    Няма производството, икономиката се сгромоляса. Като няма работа, няма и морал. Бедният човек е слаб човек. Няма перспектива в България. България е една една угасваща държава и някой се готви да я прилапа с всичко в нея. С реките, с планините и т.н. Това е положението.

    Кой са големите работодатели в България? Няколко вериги, които не са български. Последни сме в Европа по БВП на глава от населението. Защото няма производство. Трябва да е ясно, че интересите на България не са интересите на Европа, и интересите на Европа не са интересите на България.

    Добре, че сме жилав народ. Ние сме като троскота. Може би това дава някаква надежда. Но се съмнявам, че някога България ще стане просперираща държава. Не е просперитет да гледаш лъскави витрини, просперитет е когато имаш стабилна икономика, земеделие и производство. 

Публикувана в Бизнес

Десетки малки животновъди у нас са в дилема как да регистрират своите стопанства по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Фермери се обръщат с въпроси към редакцията на „Гласът на земеделеца“.

За да бъдем полезни за всички, ще очертаем трудните моменти по пътя. Важно е да уточним: тук не става дума за лични стопанства.

Независимо дали фермата ви е в населено място или извън него, най-добре е първо да отидете при местния държавен ветеринарен лекар. Той е наясно със стъпките, които трябва да направите, за да регистрирате вашия животновъден обект.

Усилията са в две посоки. Едната е да узаконите сградата, която ползвате и това се прави през общинската администрация, втората – фермата ви по закон да отговаря на всички ветеринарномедицински изисквания.

Ако фермата ви е в населено място, от общината трябва да ви бъде издадено Удостоверение за търпимост - в съответствие със Закона за устройство на територията.

Всяка община решава на местно ниво дали допуска отглеждането на животни в рамките на населеното място и при какви условия. И това е тежък подводен камък. От друга страна, свидетели сме и на протести от граждани, които не желаят да живеят в съседство с животновъдно стопанство и това е неприятна битка и за двете страни. Независимо какво казва местната администрация.

Много от фермерите грешат, като смятат, че след като имат договор за наем за ползване на земеделска земя, а върху нея са построили ферма, това не е проблем. Ако сградата обаче не е узаконена по установения ред, няма как да бъде получена регистрация по Чл. 137. Това узаконяване отново се прави през местната община – по реда на Закона за устройство на територията.

Фермерите попадат в омагьосан кръг, когато нямат редовни документи за сградите и постройките в своето стопанство. Незаконни постройки, които са изградени след 2000 година, почти е невъзможно да бъдат узаконени.

Законът за устройство на територията казва, че те трябва да бъдат съборени и да се започне по каналния ред: да се извади разрешително за строеж, да се представи проект със съответните архитектура, ВиК и изграждане на ел. инсталация, които трябва да бъдат одобрени от Общинския съвет и от Главния архитект на съответната община.

От Националната овцевъдна и козевъдна асоциация /НОКА/ изчисляват, че всичко това струва между 15 и 17 лева на кв. метър, без ДДС. По груби изчисления, узаконяването по Чл. 137 на постройка за ферма от 300 кв. м ще струва приблизително 20 хил. лева.

Затова от НОКА настояват в тази посока да бъде направен компромис, за да не се стигне да разрушаването на вече изградени и работещи ферми.

Местните администрации могат да направят компромис, като си затворят очите и оборите, които са на собствена земя, бъдат добавени като постройки в скиците към нотариалния акт. Това обаче един път е нарушение на закона, втори път – отваря врата за изнудване и корупция.

Важно е да се уточни, че тук става дума предимно за малки и средни животновъди, които към един предишен момент не са счели за необходимо да узаконяват постройките, в които ще отглеждат своите животни. Стопаните са подходили стихийно и емоционално. Те единствено са регистрирали своите животни в Българската агенция по безопасност на храните по чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – с вписване в системата ВЕТИС. От друга страна – тогава не е имал друго изискване към тях, за да получават например субсидии по линия на директните плащания – на глава животно.

И ако днес въпросните стопани трябва да тръгнат в посока на узаконяване на своите ферми през Закона за устройство на територията - като сгради, ел. инсталации, ВиК – това означава да извадят сериозна сума пари, за да се регистрират по Чл. 137.

Резонен е въпросът защо толкова животновъди навремето са тръгнали отзад напред – първо са купували животни и строили обори, а след това са се сетили да питат за правилата. Това е сгрешена логика и сега на мнозина ще им излезе през носа. А всички, които са се надявали да кандидатстват с проекти по няколкото целеви животновъдни мерки, които отварят тази година, ще трябва да забравят за тях. Кандидатстването е невъзможно без регистрация по Чл. 137. Нещо повече – до края на 2020 година всички животновъди трябва да притежават въпросната регистрация.

Полулегалното съществуване на болшинството малки и средни животновъди у нас обяснява и принципно липсата на голям интерес от тяхна страна към кандидатстването по мерки от Програмата за развитие на селските райони. Повечето от фермерите разчитат на нелегални продажби на мляко и месо, за да развиват своето стопанство и предпочитат да си нямат работа с държавата. А тя, държавата също е виновна – когато изработва правилата, трябва да се съобразява с българските реалности. А когато сменя правилата – да дава достатъчно време на фермерите, за да могат да отговорят на новите изисквания.

От Брюксел обаче са категорични: времето за компромиси свърши. Всички ферми трябва да работят по правилата. И българските животновъди трябва да се справят. Ако искат европейските пари да стигат до тях, трябва да са на светло. И пак да напомним: най-добре първо отидете при местния държавен ветеринарен лекар. За да сте наясно със стъпките, които трябва да извървите, за да си извадите регистрация по Чл. 137. Най-малкото – ще си спестите време.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес
Вторник, 19 Май 2020 01:46

Писма до никъде

Тъжно му става на човек, като гледа как са се юрнали българските фермери писма да пишат. Кой ще ги чете е друг въпрос.

21 браншови организации искат намаляване на ДДС за храните – на 3 до 5%. Няма да стане. Аграрният бизнес, в сравнение с други сектори, ползва огромни данъчни облекчения. Осигурителният праг за регистрираните земеделски производители е обидно нисък - 420 лева, а за едно самоосигуряващо се лице е 610 лева. Всяка година в българското земеделие влизат 1 млрд. лева. Това, че някой източва част от тези пари е друг въпрос. Но мегдан да се искат още привилегии трудно ще се намери.

Младите фермери имат визия за справяне с кризата. Чудесно. В техните ръце е бъдещето на стопанския сектор. Защо обаче рядко се чува гласът им? И защо дори и сред тях вече има битка за представителност? Ударите под кръста са видни за всички. Никак не са красиви.

Истинските млади фермери смело скачат в капана на проектите по ПРСР. Докато вземат мизерните 50 или 30 хиляди лева, вече са се набутали с кредити и триста пъти се проклинат, че са се хванали на тази въдица. Тарикатите пък си прибират парите, купуват си лъскав джип и оставят мама и тате да изпълняват бизнес-плана по проекта.

Онзи симпатичен градинар Красимир Кумчев изживя своите 5 минути слава в Министерския съвет. Сега зеленчукарите ругаят министерството и питат защо не се изпълнява планът „Кумчев“? Защото никой не е слушал внимателно.

Министър Десислава Танева многократно и ясно заяви, че компенсации ще има само за онези, които имат 20% спад в доходите в сравнение с миналата година. Документирано с фактури.

Биопроизводителите луди станаха с тазгодишната Кампания по директните плащания. На всичкото отгоре кой да ги защити – скоро взеха главата на ресорния им министър Чавдар Маринов. Биопроизводителите обаче са интелигенти и възпитани хора. Благодарни са, че в 6 без 10 от МЗХГ ги чуха и удължиха кампанията с 5 дни. Не е ли ужасно тъжно да си принуден да бъдеш благодарен от безсилие?

Овцевъдите и козевъдите си траят. Ритаха срещу подкрепата за кланиците, но после се оказа, че стоката е разпродадена. Отново предимно на черно и то на добра цена. За това, че на места е имало дефицит на българско агнешко, карай да върви. Ами толкова си можем – по едно агне за Великден връзваме. Другото е статистика. То пък кой ли й вярва?

Говедовъдството крета и умува. Сектор „Мляко“ както винаги е на кръстопът, „Месо“-то още бистри политиката на основополагащите правила. Междувременно, всички пресмятат субсидиите. Нищо, че се пишат пазарно мислещи.

Зърнопроизводителите мълчаливо стискат зъби и се молят само за едно – за дъжд. Свикнали са всички да си играят политическата игра на техен гръб. Свикнали са да бъдат трън в очите. Страната без хляб няма да остане, но десетки малки зърнопроизводители тази година може и да ударят кепенците на своя бизнес.

Зад всяка фалирала ферма обаче стоят човешки съдби. Планове, надежди, мечти за по-добър живот.

Къде ги бъркаме нещата, пусто да остане? Защо никой не чете онези дълги и пълни с умни предложения писма? Може би никой не вярва на написаното в тях. А самите автори на писмата вярват ли си?

Златна пшеница, рози, вино, мед, бяло саламурено сирене, чисти биологични продукти – каква прекрасна земеделска визитка на България става от всичко това! Ако обаче браншовете бяха единни и под една шапка – Национална земеделска камара, например.

Когато едно писмо е подписано от национално представителна браншова организация и то само от една - с цялата и категорична тежест на всички сектори, които съставляват аграрния бизнес в България, писмото има шанс да бъде прочетено от властта.

А днес браншовите земеделски организации пишат ли, пишат писма, които никой не чете. Защото това са писма до никъде.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Детайли по критериите могат да бъдат променени в хода на работа на Тематичната работна група

Според заложените критерии, гласувани на последния Комитет по наблюдение, подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ е ориентирана към средните ферми. Приемът по нея, който трябва да тръгне в началото на юни, ще бъде целеви – само за стопанства, които отглеждат и животни.

Минималният размер на финансиране за едно проектно предложение е 15 хил. евро, максималният - 500 хил. евро.

Към момента бюджетът по подмярка 4.1 е около 30 млн. евро, възможно е да бъде и увеличен.

Най-много точки /25/ ще получат стопанства с икономически размер, измерен в СПО /стандартен производствен обем/ под 38 хил. евро – такъв е средният за страната.

С 15 точки ще се оценяват стопанства с над този обем.

Допълнителни 10 точки ще се дават на биологичните стопанства.

Критериите за откриване на работни места са занижени – предвижда се откриването на най-малко едно работно място.

Стопани, които не са навършили 40 години към момента на подаване на проектното си предложение, ще получат допълнителни 5 точки.

Бонус е заложен и според териториални критерии – за населено място – 15 точки, за община – 10, за област – 5.

Допълнителен бонус по тази приоритет има за Северозападна България – 5 точки за областите Видин, Враца и Монтана, 3 – за Ловеч и 2 за Плевен.

Животновъдите, чиито стопанства се намират в район с епизоотия и искат да инвестират в биосигурност, ще получат допълнителен брой точки.

10 – ако смятат да инвестират 50% от допустимите инвестиционни разходи в тази посока и 5 точки, ако са заложили 25% за по-добра биосигурност.

Допълнителни 10 точки ще получават групите и организациите на производителите при кандидатстване по подмярката 4.1

На последното заседание на Комитета по наблюдение беше гласувано да бъде въведено следното уточнение: животновъдният обект трябва да бъде в район с епизоотия, която е обявена след 1 януари 2014.

Животните, с които се кандидатства, трябва да отговарят по вид на съответното обявено заразно заболяване. Това означава следните епизоотии: Африканската чума по свинете, чума по дребните преживни, инфлуенца по птиците, нодуларен дерматит по говедата.

Детайли по критериите могат да бъдат променени на работа на Тематична работна група - за обсъждане с бранша на проекта на насоки за кандидатстване по подмярката 4.1, припомнят от МЗХГ.

Публикувана в Бизнес

Започна прием на проектни предложения по подмярка 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“ от мярка 5 „Възстановяване на селскостопански производствен потенциал, претърпял щети в резултат на природни бедствия, и въвеждане на подходящи превантивни мерки“ от ПРСР 2014-2020 г.

Общият бюджет по подмярката е в размер на близо 46 млн. лв.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 10 юли 2020 г.

Процедурата има за цел да намали риска и да ограничи последствията както от заразни болести по животните, така и от опасни метеорологични явления. Със средствата животновъдите ще могат да закупуват или изграждат инсталации и оборудване за дезинфекция, огради и преградни съоръжения в рамките на стопанствата, безопасно съхранение на фуражи и на странични животински продукти, както и да направят инвестиции в санитарната инфраструктура..

За безвъзмездна финансова помощ по процедурата могат да кандидатстват както земеделски стопани, така и публични субекти, сред които Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), Изпълнителната Агенция „Борба с градушките” (ИАБГ) и Националният диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт „Проф. д-р Г. Павлов“ (НДНИВМИ).

Проектните предложения се подават от кандидатите чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България ИСУН 2020.

Публикувана в Животновъдство
Четвъртък, 02 Април 2020 15:03

Всички сме в една лодка

При условие, че по 3 хил. души на ден се регистрират като безработни, защото цели браншове затварят врати, меко казано е неуместно земеделието да вдига вой до небесата.

Ако в едно стопанство има случай на заразен с Covid-19, болният и контактните с него се изолират, работата продължава, беше категоричен за „Гласът на земеделеца“ главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев. За да бъдат земеделците спокойни, вече има и нарочно издадена заповед от здравния министър – за правилата на работа във фермите в режим на извънредно положение. Отварят и фермерските пазари. Така че повод за паника няма.

Правилата са повече от ясни – за да се опазят хората от вируса, режимът на работа в стопанствата трябва да се промени – да се въведат смени, да се ограничи максимално контактът между работниците, да не се допускат външни лица. Когато това е наложително – да се спазват епидемиологичните изисквания.

Какво значи да се иска специален статут за работниците в сектор „Земеделие“? Дори и да бъдат короновани с такъв, това ще намали ли риска от разпространението на заболяването, ако не се спазват правилата? Всъщност

всички сме наясно, че става дума за пари

Колко му е, ще се покрият разходите за допълнително гориво, маски, ръкавици, дезинфектанти и т. н. Хората да си пазят фактурите, каза вече шефът на ДФЗ Васил Грудев. Мисли се в посока на компенсации за тези непредвидени разходи. Едва ли обаче ще се кротнат обичайните схемаджии – хитреци, които и този път ще се наредят на опашка, за да се възползват от ситуацията. Да си носят греховете, дето се вика.

На земеделският министър Десислава Танева перушина й излезе на устата да обяснява, че продоволствена криза не се задава, че коронавирусът не ходи по храната и по животните. Даже кандиса на исканията на браншовици и създаде Щаб на продоволствието. Абсолютно излишно, само приказки да се търкалят в пространството. Нали си се знаем – ако една работа няма как да се свърши, веднага се сформира работна група. И цялата пара отива в свирката. Мир да има, сега това е по-важно. В момента

белият бизнес работи на пълни обороти

спекула при цените няма, България просто се държи блестящо на фона на държави, които имат претенции да са с изрядни икономики. Това казва Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Логистиката по границите е отрегулирана, „зелените коридори“ и у нас вече са определени. Който изнася не би следвало да има проблем.

Ако обаче кризата се задълбочи и европейски държави затворят границите си за износ, тогава вече картината може би ще се промени. Въпреки това, продоволствена криза у нас едва ли ще настъпи. Най-вече заради свитото потребление. Земеделието и животновъдството ще произвеждат, но кой, какво и колко ще купува – не е ясно.

Стотици хиляди българи се завръщат от чужбина. Вероятно повечето от тях ще увиснат на гърба на НОИ, като се регистрират на борсата. Колко обаче ще отидат да работят в земеделието като сезонни работници, ако сравняват чужбинските надници с нашите? Скоро ще разберем. И в тази посока се мислят мерки. Тъжно е, че няма единомислие между отделните браншове, между синдикатите и институциите. Някои стигнаха до странни идеи – от АЗПБ предложиха да се въведе задължителен 14-дневен труд на полето за регистрираните безработни. Пълен абсурд, естествено. Някои браншови организации от сектор „Плодове и зеленчуци“ опитват да се възползват от мярката 60/40, но също със странни идеи – безработните да си получават обезщетенията и в същото време да работят на полето с намалени надници. Това щяло да бъде подкрепа хем за безработните, хем за градинарите. И това няма как да се случи. Да гледаш да удариш кьоравото във времена на криза също не е адекватна идея. А проблемът с липсата на сезонна работна ръка в земеделието стои на дневен ред от 30 години. С такива мерки няма да бъде решен, тук са нужни кардинални промени в сферата на заетостта, които да минат през законодателството.

От КТ „Подкрепа“ призоваха правителството да ограничи непрестанното движение на хора през границите ни. Защото така заразата се разпространява по-бързо. Гладът обаче е по-категоричен съветник от страха. И кой ще спре стотици българи, които ще изберат да рискуват здравето си, но поне да припечелят пари на сезонен гурбет, отколкото да гладуват у нас? Ясно е, че родните производители няма как да се мерят по платежоспособност със своите колеги във Великобритания, Франция, Италия или Германия. Каквито и мерки на подкрепа да бъдат въведени, едва ли някой у нас ще извади 1 500 евро на месец, за да плати на сезонен работник.

Кризата удря най-малките производители

Хиляди салати умират в Петричко, защото няма как да стигнат до търговските вериги. Няма как, ако всеки сам си е правил до момента логистиката. Доказалите се на пазара нямат проблем. Сега е моментът дребните фермери да седнат и да пресмятат. Къде излиза аритметиката, ако сам си уреждаш транспорта на продукцията и колко по-евтино ще струва, ако 15-20 човека от един регион сте в кооператив и само веднъж се плаща тази цена, вместо всеки малък производител сам да се бори за пазар?

Десислава Танева тръгна на битка с веригите - да изкупуват българска продукция, но не може да ги задължи с декрет, нали сме наясно? Онези времена отдавна свършиха. А и защо не сме мислили какви договори подписваме, преди да пуснем търговските вериги у нас? Дебатът предстои, по-важно е какъв ще бъде резултатът и дали ще е временен – докато трае кризата. Свободният пазар си има собствени правила и колкото по-малко са регулациите върху него, толкова по-нормално се случват нещата. Все повече икономически анализатори казват, че агробизнесът не просто е най-слабо засегнатият в момента, но кризата отваря пред него шанс. Стига да се прояви гъвкавост и да не се изпадне в ступор.

Скромен Великден се задава

Глъчката при овцевъдите е най-голяма. Ревнаха до небесата, че няма пазар за агнета. Черен пазар няма, нека уточним. За да ангажира кланиците да изкупуват български агнета, от МЗХГ и ДФЗ въведоха скоростно схема: дават на кланиците по 7 лева за изкупено агне, ако то е от ферми с до 500 животни и е на цена минимум 5 лева, без ДДС. В момента всички се ослушват, а броженията не спират. Подозрения в схеми, животновъди алармират, че кланиците не мърдат от цена 4-4.50 за агнета и 3-3.50 за ярета живо тегло. Кланиците пък не бързат да купуват, защото очакват свито потребление. За какво им е подпомагане, ако няма да могат да реализират месото?

Гневни стопани питат: защо развъдните асоциации гълтат над 7 млн. лева, какво толкова са свършили за тези пари? Къде са браншовите организации, те какво правят, за да защитят животновъдите?

Аз пък бих попитала: защо у нас има близо 100 животновъдни организации и колко от тях всъщност реално представляват сектора? Ако има подозрения за схеми и нарушения, колко сигнала са подадени до Прокуратурата, до Комисията за защита на конкуренцията, до НАП?

И до кога няма да е ясно, че всички сме в една лодка? Тя в момента силно се клати. Всяко излишно движение може да се окаже фатално. Не е време за пунически войни и за разчистване на сметки. Просто трябва спокойно да стигнем до някакъв спасителен бряг.

Крайно време е да отбележим Великден с повече размисъл и с по-малко ядене и пиене. Не ни ли докара тъкмо безмерната лакомия до тази световна криза?

Публикувана в Коментари

В такъв момент най-важни са фермерите и журналистите. Първите – да осигурят храната, вторите – да казват обективната истина, казва Дора Мутафчиева

Ще оцелеем, няма страшно. С тези думи започва разговор лъчезарната Дора Мутафчиева, на която звъня, за да питам как оцеляват животновъдите в блокирано Банско. Единствената сертифицирана био козеферма с малка семейна мандра в региона на Банско и Разлог е в режим на извънредно положение.

„Козите в момента раждат и тази картина ни вдъхва кураж, връща ни чувството за нормалност“, разказва Дора. Във фермата е нейният съпруг Иван Мутафчиев, спокоен по дух и човек на правилата. Тъкмо от неговата потомствена любов към животните тръгва цялата идея за семейното стопанство.

В продължение на години Иван, Дора и техният син Георги изграждат стъпка по стъпка, с ум, добро планиране и познаване на административната материя една успешна семейна ферма. Просто така се прави и това е гаранция за успех. Неслучайно продуктите с марката „Козле“ печелят награда след награда – у нас и по света.

А младият Георги Мутафчиев, син на Дора и Иван, е избран да представи страната ни в Брюксел на ежегодния конкурс за европейски млад фермер – с биологичната напитка суроватка от козе мляко. Заради коронавирусната пандемия, в момента Георги е част от екипа на американски и български учени, медици и ITспециалисти, които разработват нови тестове - за бърз отговор за наличието на заразата и които да са достъпни за хората – през всяко мобилно устройство.

Малката семейна ферма успя да пробие в една от големите търговски вериги у нас с биологични продукти от козе мляко, но от две седмици не зарежда магазините – заради въведеното извънредно положение. Спрени са и доставките към хотелите и ресторантите в Банско – сезонът беше прекратен предсрочно, заради коронавируса. Семейството няма и достъп до мандрата, защото тя е в Разлог, а животновъдната ферма е в покрайнините на Банско. И така ще бъде в рамките на 14 дни – докато трае блокадата на градчето.

„Млечните ни продукти са в хладилника, като му дойде времето – ще възстановим доставките“, не унива Дора Мутафчиева. Въпреки, че говорим по телефона, веднага си представям широката й усмивка. Не безпокоя Иван, защото знам какво е да раждат 240 кози, младият Георги деликатно ме отбива в мрежата – бил затрупан със спешни текущи задачи. Естествено, коронавирусът трябва да бъде преборен колкото се може по-скоро, нали. А да се захване човек с разработката на нови тестове не е шега работа.

„Няма страшно. След като мине кризата, хората още повече ще имат нужда от чиста храна, ще си продадем сиренето. Важното е да сме живи и здрави. Паниката сваля имунитета, няма нужда от паника. В такъв момент най-важни са фермерите и журналистите. Първите – да осигурят храната, вторите – да казват обективната истина“, допълва благата Дора. И съветва хората да излязат сред природата. Като спазват въведените правила, разбира се. Животът просто продължава.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

От 25-ти март до 15-ти април 2020 г. животновъдите могат да кандидатстват за подпомагане по схемата за държавна помощ „Инвестиции за закупуване или изграждане на обекти за преработка и/или обработка на сурово мляко”. Документи ще се приемат в областните дирекции на ДФ „Земеделие“ по място на осъществяване на дейността по проекта.

Целта на помощта е да се подпомогнат малки и средни фермери и организации на производителите да преработват и реализират сами продукцията си на фермерските пазари и по този начин да увеличат доходите си.

По схемата се възстановяват до 50% от извършените разходите за инвестиции, като максималният размер на помощта е до 60 000 лв. Подпомагането се предоставя под формата на капиталова субсидия за покриване на част от разходите за реализация на инвестиции за изграждане на обект за преработка и/или обработка на сурово мляко с необходимото оборудване (мини мандри) или закупуване на временен обект за търговия на дребно за преработка и/или обработка на сурово мляко с необходимото оборудване (преместваеми модулни обекти, които могат да се транспортират). Средствата ще се изплащат по банкова сметка на кандидата след доказване на целевото изпълнение на инвестицията.

Утвърденият бюджет по схемата за 2020 г. от УС на ДФ „Земеделие” е 1 452 500 лв. С този ресурс ще бъдат финансирани поетите ангажименти по сключени договори от 2019 г. в размер на близо 720 хил. лева, както и одобрените проекти от предстоящия нов прием за 2020 г. по схемата за държавна помощ.

Кандидати по схемата могат да бъдат земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за период от най-малко 3 (три) години назад, считано от датата на кандидатстване, както и организации и групи производители, признати със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Фермерите следва да са регистрирани и съгласно Наредба № 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.

Схемата е разработена по предложение на браншовите организации в сектор „Млечно животновъдство“ и се прилага за втора поредна година. Указанията и документите за кандидатстване са публикувани на интернет страницата на ДФ „Земеделие“

Публикувана в Животновъдство

- Г-жо Попова, каква е картината в сектора на дребното преживно животновъдство?

- За съжаление, през изминалите два програмни периода не отбелязахме онзи напредък, който ни се искаше да имаме - въпреки огромния финансов ресурс, който се изля в българското селско стопанство. Надяваме се в бъдещия програмен период картината да се промени и да се постигне по-справедлив баланс между отделните браншове. Борим се за пазар, имаме напредък в тази посока, но всичко е процес, който се случва във времето. Нашият анализ показва, че едни мерки дават резултат след няколко години. Определено трябва да вървим към директни продажби и към затваряне на цикъла на производство.

- Навременни ли са промените в Наредба 44 и как браншът посреща новите правила?

- Промените в Наредба 44 бяха инициирани от земеделското министерство и изработени съвместно с бранша. От няколко години сме в усложнена епизоотична обстановка – син език, нодуларен дерматит, инфлуенца по птиците, чума по дребните преживни, африканска чума по свинете. При такава епизоотична обстановка е абсолютно наложително да бъдат затегнати мерките за биосигурност. Промените в наредбата регулират по-ясно правилата за пасищно и полупасищно отглежданите животни. Според промените в чл. 137, задължително е всеки животновъден обект да бъде регистриран – с акт 16 за въвеждане в експлоатация, с ограждения, дезинфекционни и торови площадки. Животните, които целогодишно се отглеждат пасищно, трябва да са в оградено пространство, да има табели, осигурена храна и вода, да бъде изграден навес – при неблагоприятни климатични условия стадото трябва да има къде да се подслони. При полупасищно отглежданите животни е необходим и станок – при нужда животните да могат да бъдат лесно обхващани и обслужвани.

- Тези нови изисквания ще затруднят ли животновъдите?

- Не биха ги затруднили. В крайна сметка, всички тези промени се случиха и по наше настояване – на членовете на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, както и на колегите от Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България. Който иска да отглежда животни пасищно, трябва да отговаря на изискванията, заложени в Наредба 44. По наше мнение, те са минимални.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство

Предстоящият прием по подмярката е само и единствено за животновъдни стопанства, очаква се да започне в края на март

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Цветанов, на Комитета по наблюдение бяха гласувани нови критерии по предстоящия прием по подмярката 4.1. Нека уточним – само стопанства, в които има и животни ли ще могат да кандидатстват по нея?

- Безспорно, подмярка 4.1 - от момента, в който прилагаме Програмата за развитие на селските райони до днес - е най-популярна. Предвид обаче усложнената епизоотична обстановка в страната от последните две години, която пряко засяга животновъдството, приемите по всички инвестиционни мерки през 2020 година по ПРСР са ориентирани в тази посока. Затова предстоящият прием по 4.1 е само и единствено за инвестиции в животновъдните стопанства. По този начин се опитваме в максимална степен да дадем възможност на земеделските стопани в животновъдния сектор да преодолеят трудностите, които изпитват във връзка с различните видове заболявания. Кандидатите, разбира се, могат да отглеждат и растениевъдни култури, но всъщност инвестициите са насочени целево – само за животновъдните обекти, ако имат такива. Подмярка 4.1 е такава, каквато е. По нея ще може да се кандидатства за познатите неща – да се подобри стандартът в самата ферма, да се закупи оборудване или техника, необходими за животновъдното стопанство. Новият момент е свързан със следното – ще даваме приоритет на инвестициите в биосигурност. В Наредба 44 са отразени новите условия и изисквания към животновъдните стопанства. С изпълнението на проекти по 4.1 ще се даде възможност част от тези изисквания да бъдат изпълнени.

- По кои критерии още фермерите ще получават бонус точки?

- С приоритет са млади фермери, които към датата на кандидатстване не са навършили 40 години. Също и такива, чиито стопанства са в необлагодетелствани райони. Бонус точки има за ферми в Северозападна България. С приоритет са и биоживотновъдите, но само сертифицираните. Финансирането основно ще бъде насочено към средните стопани – със стандартен производствен обем /СПО/ под 38 хил. евро – такъв е средният за страната. Целта е фермерите да се справят по-лесно със сложната епизоотична обстановка.

- С най-голямо предимство ще се ползват фермите с 38 хил. евро СПО – това означава ли, че подмярката е ориентирана към средните стопанства, към тяхното оцеляване?

- За съвсем малките стопанства има отделна Тематична подпрограма по ПРСР. Облекчени за тях са и условията за кандидатстване по подмярката 6.3, която тази година също е ориентирана към малките животновъдни ферми. И към подобряване на мерките за биосигурност в тях. Нашата идея за 4.1 е наистина да ориентираме средствата към средните стопанства. Това не означава, че големите стопанства не могат да кандидатстват. Те могат да получат приоритет по другите критерии и също имат шанс да се класират. Особено ако са на територията на възникнали огнища на заразни болести. Важно е за стопаните да разберат – при предстоящия пример по 4.1 тежестта пада върху критерии, които не сме прилагали до момента, но те са ориентирани основно към биосигурност и са продиктувани от обстановката в страната през последните години. Затова и единствено животновъди ще могат да кандидатстват по нея.

- Нека уточним още нещо, което е важно – за кои епизоотии говорим при приема по 4.1 и за кои видове въдства? На Комитета по наблюдение гласувахте въвеждането на критерий, който се отнася за епизоотии, обявени след 1 януари 2014 г. – това означава ли, например, че и говедовъди могат да кандидатстват по 4.1, ако към тази дата в техния район е имало обявено огнище на заразен нодуларен дерматит?

- Подмярката 4.1 ще бъде приложима за всички въдства. Нашата цел е да обхванем повече стопанства, които по един или друг начин са били застрашени или директно са пострадали от някаква епзиоотия във времето. Търсим по-справедливо приоритизиране в това отношение, включително и за едри преживни животни.

- На каква фаза е нотификацията на новия индикативен график по ПРСР за приемите през 2020 година и можем ли да обявим конкретен бюджет по 4.1?

- В процес на дискусия сме с Европейската комисия. Едва след като приключи нотификацията, можем да говорим за конкретни параметри и на бюджета по 4.1. Това е мярка с изключителна важност, наравно с 5.1 и 6.3, защото приемът по тях е ориентиран целево – към животновъдите, с цел инвестиции в по-добра биосигурност. Подмярката 6.3 е таргетирана към стопанства с дребни преживни животни, свине и птици. 5.1 е въведена извънредно – ситуацията в страната ни принуди да търсим още възможности да се помогне на животновъдите в тази трудна за тях среда. Трите подмерки трябва да стартират в диапазона февруари – април. До момента вървим с добри темпове – по отношение на преговорите с Европейската комисия и на гласуваното на Комитета по наблюдение. Всички проявяват колегиалност и разбиране към животновъдите. Защото те не са от вчера в тази тежка ситуация.

- Ще има ли фонд „Земеделие“ достатъчен административен капацитет да се справи в спешен порядък с обработването на толкова подадени проекти?

- Надявам се, че ще бъдат хвърлени всички ресурси и колегите от Държавен фонд „Земеделие“ ще се справят. А и подобна ситуация няма да се случва за първи път.

- Проектите вече се подават само по електронен път, през ИСУН – свикнаха ли фермерите с това?

- Нормално и човешко е всяко ново нещо да се посреща трудно. Интересът и интензивността по всички приеми, които сме провели до момента през ИСУН, показват, че земеделските производители вече се адаптират към този метод на подаване на проектни предложения. Безспорно, това е бъдещето. А и фактът, че по повечето мерки подадените проекти надхвърлят определения бюджет, е повече от показателен.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 13

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта