Фермерите вече могат да кандидатстват за подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ . Бюджетът по приемът е в левовата равностойност на 20 млн. евро. Документите е щсе подават в областните дирекции на ДФ „Земеделие“ според местонахождението на животновъдния обект. Това може да става лично или чрез упълномощено лице, съобщиха от фонда.

Фермерите, които кандидатстват за пръв път по мярката, не поемат многогодишен ангажимент. Земеделските стопани, които през 2017 г. са поели доброволни петгодишни ангажименти, могат да увеличават броя на животните, одобрени за подпомагане с първото заявление, както и да заявяват нова дейност или помярка, без да поемат нов ангажимент.

От помощта по мярката може да се възползват стопаните, отглеждащи говеда, биволи, овце и кози.

Преди да подадат заявление за участие по мярката, стопаните трябва да актуализират данните за отглежданите от тях животни в Системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ. Актуализацията включва мястото на отглеждане на животните и капацитет на обекта. За дребните преживни животни се изисква изрично да е посочено и тяхното предназначение.

Кандидатите, които желаят да актуализират своите данни или заявяват нови животновъдни обекти, трябва да предоставят становище, издадено от БАБХ, което удостоверява наличието на достатъчно свободна площ в животновъдния обект, съгласно изискванията на мярката, уточняват от ДФЗ.

Публикувана в Животновъдство

Четири са сценариите за Европейския съюз, които звучат повече или по-малко оптимистично, според изследване на френското министерство на земеделието

Мила Иванова

Министерството на земеделието на Франция публикува наскоро проучването си как ще се развива животновъдството в перспектива 2025 година в страната и в по-широк мащаб – в Европейския съюз. Целта е да предизвика размисъл у фермерите и да им предложи подходящ инструментариум при преминаване на тази съдбоносна за тяхното стопанство фаза на развитие. Предполагаме, че този прогнозен анализ ще заинтересува и фермерите в България, като страна членка на Европейския съюз, поради което го предлагаме на нашите читатели.

В изследването с едри щрихи е обрисувана сегашната политическа, икономическа и социална конюнктура, която няма изгледи да се промени в близките години. Ето основните й характеристики: цената на млякото си остава ниска и нестабилна; Общата селскостопанска политика (ОСП) крие несигурност по отношение на глобалния бюджет, помощите, както и към националните селскостопански политики на страните членки; напрегнат поземлен пазар с все по-нарастващите цени; професионална дейност, която изисква все повече капитали и компетентност срещу ниско заплащане; неотменими трудоемки задачи... Към всичко това се прибавят все по-ограничителните норми, повишените стандарти и усилващият се натиск на еколози и защитници на правата на животните. На този фон не е чудно, а е твърде закономерно, че животновъдите ще се сблъскват с все повече трудности за намиране на човек, на когото да предадат фермата си.

Ето защо предаването на щафетата в животновъдството се е превърнало в горещ картоф и се обсъжда от много селскостопански организации. Министерството на земеделието на Франция също направи прогнозен анализ по въпроса. Защото ако и днес е трудно да предадеш едно животновъдно стопанство дори на наследника си, какво ще стане през 2025 година?

Предвиждат се четири сценария, повече или по-малко оптимистични, като въздействието от премахването на млечните квоти е трудно да се изчисли.

Първи сценарий: Все по-трудно предаване на щафетата

Сценарият, наречен „наследени стопанства” включва няколко хипотези:

• икономическият контекст продължава да бъде доминиран от високата променливост на селскостопанските пазари и от ниските изкупни цени;

• поддържане на сегашната селскостопанска политика в Европа, но с акцент върху екологията (обуславяне на помощите от екосъобразността на производството, намаляване на употребата на продукти за растителна защита, промени в обработването на земята и зоотехническите практики);

• продължава тенденцията на намаляване броя на стопанствата в същите пропорции, както и в момента, леко намаляване на производствения потенциал;

• земеделските стопани се адаптират чрез преструктуриране на своите ферми, като се опитват да контролират продажбените цени и проявяват по-голяма предприемаческа логика. Но тяхната тежест в икономиката и обществото все повече намалява, с което се губи привлекателността на занаята.

• при всички случаи тежестта на млекопроизводителите си остава ниска в сравнение с тази на индустриалците, които са извършили сериозно преструктуриране – чрез увеличаване на мащабите на фермите и внедряването на автоматизацията и роботизацията, посочва изследването.

• Някои от млекопроизводителите се обръщат към зърнените култури, други избират да интензифицират системата за угояване на телета.

Втори сценарий: диверсификация на дейностите

Вторият сценарий, наречен „договорирано селско стопанство", се основава на следните постулати:

  • ·Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (Feader) и гъвкавост на националните рамки за селскостопанска дейност;
  • намаляването на броя на селскостопанските предприятия, но със запазване и дори подобряване на производствения потенциал;
  • по-малко на брой земеделски стопани, които развиват фермите си и подобряват дейността й (променен статут, повече капитали и т.н.), като в същото време се ползват с уважение на своята територия, защото увеличават нейния икономически потенциал.

2. Угояване на телета

В животновъдния сектор тенденциите, описани в първия сценарий, се задълбочават. Много животновъди се отказват от млякото и в бранша остават само високопроизводителни фермери, които управляват големи стада и съвременни преработвателни предприятия. Оцеляват спорадично само някои малки производители. В месната промишленост угояването на едрия рогат добитък бележи подем във Франция, така че през 2025 година ще бъде прекратен експортът на телета в Италия. Някои ферми ще се преструктурират, други ще се уедрят– се казва в анализа. – Много от тях ще сключат договори за преработка, за да адаптират своята продукция към търсенето.
Тази серия от промени се съпровожда с повишаване на сигурността в селскостопанската дейност, което заедно с подема на кооперативните форми ще улесни идването на нова смяна в животновъдството.

Трети сценарий: Ферми-заводи – нови модели

В рамките на третия сценарий анализът на френското министерство на земеделието предвижда:
• либерализация на пазарите, но с могъщи селскостопански вериги, засилена динамика в търсенето;

• отслабване на ОСП (премахване на директните плащания, изцяло делегиране на правата на районите, спазване на общо законодателно право от всички предприятия;

. изчезване на малките ферми и на едноличните предприятия, като цялостният производствен потенциал остава същият благодарение на квалифицираната работна ръка. 

В резултат ще се получи концентрация па млечното животновъдство с малко на брой, но големи цехове, използващи новите технологии. Те ще разполагат с реална власт на пазара. Само продуктите със ЗНП (защитено наименование за произход), които се ценят от клиентите, ще успеят да оцелеят. В месната промишленост ключовите думи са преструктуриране и специализация. Пасищата се изпразват от животни и гората възвръща владенията си.

Четвърти сценарий: възвръща се привлекателността на професията
Неговите основни постулати предполагат:

• силна ОСП, фокусирана върху икономиката на териториите и опазването на околната среда, гарантирана чрез сключването на един истински пакт;

• фермери, които се стремят едновременно към икономически и екологически показатели, те могат да разчитат на фамилна и местна подкрепа;

• връщане към модела на семейния бизнес с ограничен размер, но който може да привлече под контрол чуждестранни капитали и да участва в колективни инициативи, създаващи добавена стойност, икономика с човешки ръст и близки социални връзки;

• прекратяване на закриването на ферми с възможно овладяване на зони за селскостопански дейности от новодошлите в бранша;

• активно участие на местните сдружения за създаване на маркетингови схеми за селскостопанска продукция.

Като резултат: както в млечното, така и в месодайното животновъдство фермите са диверсифицирали дейността си и осигуряват храната на своето стадо. Разпределението на труда, инвестициите и поемането на рисковете от стопанствата са ключът на системата, която позволява поддържането на постоянна млечна наличност.

Този последен сценарий, за разлика от първия, възвръща привлекателността на професията земеделец и животновъд. И макар че икономическата и политическата ситуация остава непроменена, могат да се намерят благоприятни решения за предаване на щафетата: чрез прилагане на различни форми на сдружения, влагане на капитали, модернизация на цеховете, повишаване на техническото равнище на производителите.

Бъдещето ще покаже към кой модел на преход ще се насочи една страна. Възможно е да се получи смесица от четирите сценария. Едно обаче е сигурно: финансиране на оперативния капитал, придобиването на солидни и разнообразни умения и сигурността в селскостопанската дейност ще бъдат от първостепенно значение – се казва в заключение на анализа.

Публикувана в Животновъдство

От следващата седмица започва провеждането на заседания на Областни консултативни съвети по плодове и зеленчуци в страната. От началото на месец юли се провеждат и заседания на Областните консултативни съвети по животновъдство. Целта е да се осъществява оперативна връзка и по-добра комуникация между регионалните структури на Министерство на земеделието, храните и горите, животновъдите и производителите на плодове и зеленчуци по места. Всеки производител, който има интерес по предложените теми, може да вземе участие.

По време на срещите се провежда дебат относно условията за допустимост по схемите за обвързано подпомагане за животни, плодове, зеленчуци и зеленчуци оранжерийно производство.

Популяризират се добрите практики и възможностите за развитие. Експерти от Областните дирекции „Земеделие“ оказват съдействие при кандидатстването по различни схеми за държавни помощи, както и за текущи и предстоящи приеми по мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г.

Дневният ред на заседанията включва и изслушване на земеделските стопани по възникнали проблеми на местно ниво и предприемане на мерки за решаването им.

Публикувана в Новини на часа

УС на ДФ „Земеделие“ гласува предоставянето на 3 248 928 лв. за извършени ветеринарни мероприятия през първите 5 месеца на 2019 г. Средствата се отпускат по схемата за държавна помощ „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерките по Държавната профилактична програма и Програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните“.

Схемата цели подпомагане на земеделските стопани, отглеждащи селскостопански животни и осъществяващи дейност в първичното селскостопанско производство, чрез покриване на разходите за дейности със задължителен характер, свързани с гарантиране здравето на животните и недопускане на заразни болести и зоонози.

Отпуснатият бюджет ще се разпредели по направления, както следва:

  • Имунопрофилактични мероприятия - 1 377 314 лева;

  • Клинични изследвания - 1 050 002 лева;

  • Вземане и изпращане на проби за лабораторни изследвания - 447 510 лева;

  • Идентификация на еднокопитни животни отразяване на данните във ВетИС - 483 лева;

  • Отразяване на данни по идентификация във ВетИС - 373 619 лева;

Гласуваните средства са част от общия финансов ресурс по схема за държавна помощ „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерките по Държавната профилактична програма и Програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните“, в размер на 20 млн. лв. за 2019 г.

Публикувана в Животновъдство

Съвети на френски експерти за осигуряване на комфортна околна среда и балансиран режим на хранене на животните през горещите летни месеци

Мила Иванова

Лятото у нас влезе във владенията си, юлските "горещници" тепърва предстоят, а съчетанието между топлина и влажност представлява тежко изпитание за организмите на млечните крави. Предизвикателство пред професионалните животновъди е да ограничат въздействието на топлинния стрес върху животните. В това отношение полезни могат да бъдат съветите на френски експерти от асоциацията Elvup в Нормандия, която ползва експертизата на специалисти по хранене, ветеринари, инженери и техници. Ще отбележим, че само през миналата седмица термометрите във Франция регистрираха температури от 35 и дори 40°C, което изискваше спешни решения за предпазване на животните от прегряване. Препоръките на специалистите, публикувани в последния брой на сп. Le Mel agricole, включват създаването на комфортна околна среда и режим на отглеждане на животните през горещите летни месеци.

Известно е, че кравите се чувстват по-добре на студено, отколкото на топло. Щом температурата надвиши 22°C, животните вече излизат от тяхната зона на термичен комфорт. Още повече че топлината се комбинира и с влажност. Причината за по-добрата кондиция на кравите на студено се дължи на активността на техния търбух, който действа като топлинен радиатор. Към това се прибавя и топлината, която се отделя при производството на мляко. „Крава, която произвежда 32 кг мляко, генерира 48% повече топлина от сухостойната“ – обяснява Франсоа Норман, мениджър по обзавеждане в Elvup. И добавя, че лактиращите крави са изложени на повече рискове в горещите дни поради засиления метаболизъм, който повишава телесната температура

Негативи на топлинния стрес

Големите горещини поставят животните в стресова ситуация, разстройват метаболизма, влошават храненето и намаляват млечната им продуктивност. „Една крава, която е била изложена на 8-часов топлинен стрес през деня, намалява приема си на храна с 2 кг и производството на мляко с 3 кг“ – уточнява експертът. Това се отнася особено за кравите в началото на лактацията, които трудно мобилизират мастните си резерви. Намаляването на млечната продуктивност върви ръка за ръка с понижаването на имунитета, влошеното адаптирането към топлината и проблемите с фертилността.

2 Водопой

„Топлината влияе на физиологичните нужди и добрият статус на животните както непосредствено, така и в дългосрочна перспектива. Една бременна крава, която страда от топлинен стрес, ще роди и по-дребно теленце“ – предупреждава Франсоа Норман.

При така очертаващото се топло и сухо лято, какво може да помогне на животните да се справят с многобройните прояви на топлинен стрес?

Проветряването – ключов проблем

Най-напред трябва да се помисли за оборудване на помещенията. Ако животните ще останат в обора през лятото, полупрозрачната повърхност не трябва да надвишава 5%, в сравнение с често препоръчваните 15%. За да се ограничи топлинния стрес, ключов проблем остава вентилацията.

Естествената вентилация трябва да има добре разположени отвори за комбиниране на ефекта пресичане с ефекта на комина. В по-големите помещения обаче това се оказва недостатъчно. Изисква се динамично проветряване с хоризонтални или вертикални вентилатори. Те трябва да бъдат поставени над пътеката за движение и мястото за хранене, за да подтикнат кравите да се хранят. Освен това над боксовете е необходимо да бъдат монтирани други вентилатори, за да изсушават зоната за лежане и да намалят рисковете от мастит. Средства за тези съоръжения не бива да се пестят, съветват експертите.

3. Качествена храна

Създаването на водна мъгла трябва да се прави само в най-топлите райони. „Кравите си лягат с мокра кожа, което увеличава риска от здравословни проблеми – предупреждава Ф. Норман. – За да се намали телесната температура, е по-добре да се предвидят душове, например в зоната за изчакване.“

На сянка, на въздух, с много вода

Ако животните се извеждат навън, на пасищата трябва да има осигурени сенчести места и прясна вода в достатъчно количество. Местоположението на водните източници трябва да е много добре познато на животното преди настъпването на горещините. То не бива да се придвижва прекалено дълго до мястото с водата. Освен това водните корита или контейнери трябва да са достатъчно големи и проектирани така, че да осигуряват достатъчно вода. Животновъдите знаят, че кравите пият много вода: 100 литра на ден в нормално време. Но през големите горещини трябва да прибавите още по 40-50 литра – съветват специалистите и образно сравняват животното с котел, който произвежда енергия. Освен това една крава много по-трудно охлажда организма си в сравнение с човека. За да регулира температурата си, тя трябва да увеличи респираторния си ритъм и да се поти значително. През зимата кравата губи от 15 до 20 литра при потене, докато през лятото количеството надхвърля 40 литра. Ето защо, за да компенсира този разход,, тя може да изпие до 150 литра в горещо време.

.  Специално меню за горещините –

балансирано хранене с увеличен прием на минерали.

Горещото време създава съществен дисбаланс в обмяната на веществата на кравите, затова правилното хранене е важен фактор за управление на топлинния стреси влияе съществено на млечната продуктивност.

Топлинният стрес повишава риска от възникване на субацидоза и дори на ацидоза: ускоряването на дихателната честота понижава рН на кръвта, т.е. на буферните свойства на слюнката за търбуха и нарушава преживянето. Приемът на натриев бикарбон от 250 до 300 г ограничава тези рискове. За сухостойните крави този прием може да се направи под формата на литотам (червени водорали). "През лятото съдържанието на целулозата в дажбата трябва да бъде по-добре адаптирано, съветва Оливие Ро, специалист по хранене в Elvup. – През зимата степента на суровата целулоза може да варира между 17 и 20%, но през горещите периоди тя трябва да бъде 18 – 19%. Защото, ако суровите влакнини помагат за намаляване на риска от ацидоза, тяхното храносмилане мобилизира в по-голяма степен търбуха[h1], който пък се "затопля" още повече“ – обяснява специалистът.

Дажбите трябва да се добре балансирани и по съдържане на минералите, за да компенсират загубите на организма при изпотяване и уриниране. Увеличението на натрия, калия и магнезия може да намали топлинния стрес в стадото, макар че увеличаването на техния прием е скъпо, признава Оливие Ро.

Балансираното храненето в горещите месеци е от ключово значение за състоянието на животните и подпомага овладяването на топлинния стрес и негативните ефекти от високите температури. В този период на годината високопродуктивните крави се нуждаят от дажби с високо съдържание на енергия, за да се постигне максимален млекодобив и да се избегне ситуация на кетонен обмен на веществата

И още: в големите горещини фермерите трябва да реорганизират деня си: да преместят някои дейности вечерта, да ограничат движението на животните през горещите часове, да променят часовете за доене – рано сутрин или късно следобед. „Доенето може да става на партиди, за да ограничите групирането в зоната на изчакване, където температурата се повишава бързо“ – съветват френските експертите от Elvup.

Освен за състава на дажбата, топлината влияе и върху качеството на съхранявания фураж, което крие рискове за неговото разваляне. Ето защо раздававането на фураж се препоръчва да става вечер, на прохлада.


Какво представлява топлинният стрес?

Това е комбинация от топлината, която се отделя от животните, температурата и влажността на въздуха. Животните отделят над 15 пъти повече топлина от човека и вследствие на повишените температури през летните месеци се увеличава рискът от прегряване. Това води до стрес и намален добив на мляко. Кравите изпитват ужас от топлината – чувстват се некомфортно още от 22 – 23°C . За признак на топлинно натоварване се приема, когато температурата е между 26о и 32оС и влажността варира между 50 и 90%. Тези признаци включват учестено дишане, обилно потене и приблизително 10% намаление на производството на мляко. Когато температурите надхвърлят 35оС, е възможно кравата да изпадне в сериозна стресова ситуация, а млеконадоят да отбележи рязък спад. Примери за по-значителни признаци на топлинен стрес са дишане с отворена уста и изплезване на езика.

 

Публикувана в Животновъдство

Не му увира главата на българина и това е. Второ огнище на Африканска чума по свинете цъфна в Плевенско. В стопанство тип „заден двор“ с 13 прасета. По закон животните за лична консумация могат да бъдат само 3. Поредният нашенец обаче е решил да припечели от нелегалната продажба на малки, че даже и нерез отглежда – за заплождане. Няма лошо, ще каже някой, не е ли грехота да гледаме в паницата на бедния българин, който е с най-ниската пенсия в Европейския съюз.

Тази милозливост обаче трудно може да послужи като оправдание, когато в съседна Румъния африканската чума още вилнее, а у нас е заплашен индустриален бизнес, чиито потенциални загуби се измерват приблизително на 2 млрд. лева.

Най-лесно е да се каже, че няма контрол. Очевидно е, че в системата има пробойни, след като едва 1 година след първото огнище във Варненско, второто се установи на повече от 200 километра в плевенското село Жернов.

БАБХ въведоха мерки, които очевидно никой не спазва. Отново се очаква информацията, подадена от кметовете на населени места да се размине с реалната картина. То и българският селски кмет не е завиждане – освен, че за всичко е виновен, сега трябва да обикаля селото къща по къща и да брои домашните свине.

Да не говорим, че повече от 20 години държавата не може да се справи с реалната идентификация на животните и изобщо не е ясно колко дълго още ще си говорим за виртуални такива, за които едни по-големи тарикати получават едни добри субсидии. В тази връзка леко пресилен e и воят срещу промените в Наредба 44. Не се ли въведе по-строг ред в сектор „Животновъдство“, управия няма да има. Проблемът е, че твърде често се сменят правилата и затова най-употребяваният израз от българския фермер е: „Нямаме сигурност“.

Докато управленската конюнктура влияе върху политиките в земеделието, трудно ще се постигне устойчивост. А раздялата с дребния тарикатлък е въпрос на личен избор. На когото докъдето му стига манталитетът. Жалко е да го измерваме с няколко килограма свинско във фризера, заразено с африканска чума. Един ден ще ни приседне на всички.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

В стопанството Bel Orient се изпробват нови модели на производство, държи се на комфорта и хуманното отношение към животните и се изработват специализирани решения за животновъдите във Франция

Мила Иванова

Стопанството „Бел Ориан“ (Bel Orient) се разпростира на 1550 декара земеделска площ, притежава 150 млекодайни крави, които скоро ще станат 300, и се обслужва от четирима работници и един мениджър. Намира се в град Роан, регион Бретан, Северозападна Франция.Това е млечната ферма на утрешния ден според нейния собственик и вдъхновител – фирма Vital Concept – известна в цяла Европа като онлайн верига за продажби на органични храни и витамини. Това бретанско предприятие обаче има и други, по-възвишени цели: в Bel Orientсе влагат големи инвестиции с амбицията да се внедряват всички иновации в селското стопанство, да се изпробват нови модели на производство, за да се дадат специализирани решения в помощ на френските земеделци. По-конкретно със създаването на фермата се цели да се обменя опит за благополучието на животните, оптимизацията на работата и икономическите резултати. Както се изрази собственикът и главен изпълнителен директор на Vital Concept Патрис Етиен: „Бел Ориан“ ще бъде витрината на френското млечно производство“. Фермата бе открита в края на миналата година и функционира вече четвърти месец, като приема посетители, предимно животновъди, от цяла Франция.

1. Bel Orient

 

Мениджър на това капиталистическо, финансирано със собствени средства, предприятие е синът на собственика – Виктор Етиен, амбициозен млад мъж, завършил маркетинг и мениджмънт. Той представи

четирите стълба на експерименталната ферма

А това са: ефективност на работата, прецизирана до най-дребния детайл; хуманно отношение към животните, с което откликват на изискванията на обществото; оптимизация на агрономическия потенциал на почвата чрез технологиите и инструментите на прецизното земеделие и икономическа ефективност, която се изразява в анализ и сравнение на многобройните данни от фермата с тези от традиционното животновъдство.

Фермата работи по нови концепции и създава високи стандарти за отглеждане на животните – по отношение на инфраструктурата, организацията на работата, използването на съвременна техника и технологии, собствен машинен парк. „Всички иновация в нашия занаят ще бъдат изпробвани“ – твърди Виктор Етиен и навлиза в детайлите.

Комфортно настаняване

Фермата обхваща сгради с площ 7000 кв. м с капацитет 150 млечни крави и техните потомства. Още по време на строителството на главното помещение – обора, бе предвидено, че всяка крава ще разполага с площ от 10 кв. м за спане и още 5 кв. м в свободното за движение пространство. „Предимство се дава на комфорта“ – споделя Виктор Етиен. Оборът по новозеландски модел е отворен и от двете страни и е разделен на две помещения, с под от сено. В едната част са настанени 80 черно-бели крави Прим Холщайн – най-продуктивната млечна порода в света, а в другата по съседство съжителстват 70 светлокафяви Джерсей, датчанки по произход, от най-дребната порода, но пък млякото им е с най-висок процент мастни вещества и сух безмаслен остатък. Стадото произвежда 1,5 милиона литра мляко.

2. Юници и теленца

Всяка крава има електронна обеца на ухото и детекторно колие на врата, така че всички животни са свързани с терминала.

Друга сграда, построена също по модела на отворен коридор, е подслонила теленцата и юниците в боксове. Всички женски животни на стопанството се отелват тук – холщайнките на 24 месеца, джерсейките на 22.

Хранителен режим

Основна цел на стопанството е да осигури автономен хранителен режим на стадото. „Нашите 950 декара райграс и люцерна ни позволяват да изхранваме стадото и неговото потомство през цялата година. Равновесието в дажбите се осигурява с прибавянето на царевично зърно (изсушено в хамбара ни), пшеница и ечемик, отглеждани в стопанството. Купуваме единствено соево кюспе и рапица, за да увеличим протеините“ – разказва Виктор Етиен.

3. Controle laitier

Стопанството притежава огромен хамбар-сушилня. Принципът е тревите за фураж да се прибират точно навреме, при определена влажност, да се сушават и да се складират, без да губят хранителната си стойност. „Ние сушим целия фураж в хамбара на стопанството (райграс и люцерна). Това ни позволява да раздаваме сухи и еднакви през цялата година дажби без хранителен преходен период и да осигурим целогодишен храносмилателен комфорт на животните“ – хвърля светлина върху новата технология на хранене мениджърът. Освен това фермата притежава и вътрешностопанска продоволствена фабрика за дозировка и смесване на суровините с добавките и пневматичен транспорт към 12-те силоза, които захранват 14 станции ЦАП.

Във фермата се правят и първите

опити за подсилване на имунната система на телетата

Целта е да се измери хранителната ефективност и да се открие точният момент за раздаването на добавките.Според едно проучване 59% от телетата нямат достатъчно прием на имуноглобулин. Здравето на телетата влияе директно върху растежа на животните и дълголетието на кравите. Дори ако приемът на коластра през първите 6 часа се спазва, необходима е също така и достатъчната концентрация на специфични антитела.

5 а тракторът

В залата за доене, която е обща и за двете породи крави, са разположени доилни инсталации 2 х 16, като с увеличаването на стадото съоръжението ще стане 2 х 22. Двама души се занимават с доенето – сутрин и вечер, по 2 ч и 15 мин за 150-те крави.

Всичко трябва да блести! Веднъж месечно екипът измива с апаратура под високо налягане помещението за разходки с каучуков под и доилните инсталации, за да поддържа оборудването безупречно.

Фермата в цифри

Площ на стопанството: 1550 дка земеделски земи, от които 700 дка напоявани

Култури: 800 дка хибриден райграс и 200 дка люцерна; или 1200 т суха материя;

250 дка силажна царевица; 200 зимен ечемик, 100 царевица за зърно.

Площ сгради: 7000 кв. м, разположени на 40 декара

Площ за една крава: 10 кв. м за лежане, по 5 кв. м за движение

Млечно стадо: 80 крави Прим Холщайн и 70 крави Джерсей

Млеконадой: 1,5 милиона литра мляко

Работна сила: четирима работници и един мениджър.

Публикувана в Животновъдство

Да, месоядството влияе на околната среда, но кравите не убиват климата, твърди в дискусионна статия американският проф. Франк Митлънър

4 Франк

Проф. Франк Митлънър е виден специалист по животновъдни науки в Калифорнийския университет „Дейвис“. Статията, която публикуваме, е от платформата The Conversation (Разговорът), създадена за основани на факти дискусии и обмяна на мнения, често противоположни, по актуални и важни теми. Американският професор оспорва зачестилите напоследък несправедливи и на практика необосновани обвинения за пораженията на животновъдната индустрия върху околната среда и климата.

Тъй като мащабите и въздействията от изменението на климата стават все по-тревожни, месото се превърна в удобна боксова круша. Радикални еколози призовават обществеността да яде по-малко месо, за да спаси околната среда. Някои активисти пък настояват за облагане с данък на месото, за да се намали консумацията му.

СХЕМА СВЕТОВНО ПРОИЗВОДСТВО NB

Основното твърдение, което стои зад тези аргументи, е, че в световен мащаб производството на месо генерира повече парникови газове в сравнение с целия транспортен сектор. Това твърдение обаче е очевидно погрешно, както показват фактите. Но упоритото придържане към него доведе до фалшиви предположения за връзката между месото и изменението на климата.

Изследванията на проф. Франк Митлънър се фокусират върху начините, по които животновъдството влияе върху качеството на въздуха и климатичните промени. „Според мен има много причини дали да изберем животинския протеин или вегетарианската селекция. Пренебрегването на месото и месните продукти не е екологична панацея, както мнозина биха повярвали. Но ако го доведем до крайност, това също би имало вредни хранителни последици“ – предупреждава американският учен.

Вменени рекорди на месото и парниковите газове

Основната причина за лошата репутация на месото произтича от твърдението, че добитъкът е най-големият източник на парникови газове в световен мащаб. Така например в публикувания през 2009 г. анализ на института Worldwatch със седалище Вашингтон, се твърдеше, че 51% от глобалните емисии на парникови газове идват от отглеждането и преработката на добитъка. Според американската Агенция за опазване на околната среда най-големите източници на емисии на парникови газове в САЩ през 2016 г. са производството на електроенергия (28% от общите емисии), транспортът (28%) и промишлеността (22%). Емисиите от цялото селско стопанство възлизат общо на 9%.

Приносът на животновъдството в тази сума е по-малко от половината, защото представлява едва 3,9% от общите емисии на парникови газове в САЩ. Това е много различно от твърдението, че негативните последици от отглеждането на добитъка са съизмерими и дори надвишават тези от всички видове транспорт – позовава се на фактите проф. Митлонър.

Как да си обясним това погрешно схващане?

През 2006 г. Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) публикува проучване, озаглавено "Дългата сянка на добитъка", която получи широк международен отзвук. В него се казваше, че животните са произвели стряскащите 18% от световните емисии на парникови газове. Агенцията направи изненадващо заключение: Животновъдството нанася на климата повече вреди, отколкото всички видове транспорт, взети заедно.

Последното твърдение бе погрешно и още тогава бе коригирано от Хенинг Щайнфелд, главния автор на доклада. Проблемът е, че анализаторите на ФАО бяха използвали всеобхватна оценка за жизнения цикъл на животните, за да проучат влиянието на добитъка върху климата, и съвсем различен метод при анализа им за транспорта.
При добитъка те бяха отчели всеки фактор, свързан с производството на месо. Това включваше емисиите от производството на торове, от превръщането на горите в пасища, отглеждането на фуражи и преките емисии от животните (освобождаване на газове и производство на оборски тор) от раждането до смъртта.

Въпреки това, когато изследваха въглеродния отпечатък на транспорта, авторите на доклада пренебрегнаха въздействието върху климата от производството на материали за автомобили и автомобилни части, за монтажа на превозни средства и поддържането на пътища, мостове и летища. Вместо това те изчисляваха само газовите емисии от готовите автомобили, камиони, влакове и самолети. В резултат, сравнението на ФАО за емисиите на парникови газове от добитъка с тези от транспорта беше значително изкривено.

Изследователите вече откриха множество възможности за намаляване на емисиите на парникови газове от животновъдния сектор. Червени кодове алармират за потенциалната заплаха от всяка практика.

В статията си американският професор твърди, че е посочил този недостатък в речта си пред колегите учени в Сан Франциско на 22 март 2010 г., която предизвикала потоп от медийно отразяване. „Чест прави на ФАО, че незабавно призна грешката си. Но за съжаление, първоначалното твърдение на агенцията, че на животните се пада лъвският пай от световните емисии на парникови газове вече бе получило широко покритие. И до ден-днешен ни се налага да оборваме това твърдение.“

В най-новия си оценъчен доклад ФАО изчисли, че животновъдството произвежда 14,5 процента от глобалните емисии на парникови газове в резултат на човешката дейност. При транспорта все още не съществува съпоставима пълна оценка на жизнения цикъл. Въпреки това, както посочва Щайнфелд, преките емисии от транспорта в сравнение с добитъка могат да бъдат сравнени и съставляват респективно 14 срещу 5%.

Отказването от месо няма да спаси климата

Много хора продължават да мислят, че ако избягват консумацията на месо поне веднъж седмично, ще допринесат значително за положителна промяна на климата. Но според едно скорошно проучване дори ако американците елиминират напълно животинския протеини в диетата си, те биха намалили емисиите на парникови газове в САЩ само с 2,6%. „Според изследването ни в Калифорнийския университет "Дейвис", ако практиката на Безмесен понеделник (Meatless Monday) бъде възприета от всички американци, ще намалим емисиите само с 0,5%“ – съобщава проф. Франк Митлънър.

Освен това технологичните, генетичните и управленските промени, които се случиха в селското стопанство на САЩ през последните 70 години, направиха животновъдството по-ефективно при интензивно намаляване на парниковите газове. Според статистическите база данни на ФАО директните емисии на парникови газове от добитъка в САЩ са намалели с 11,3% от 1961 г. насам, докато производството на месо се е увеличило повече от два пъти.

Търсенето на месо се увеличава в развиващите се и нововъзникващите икономики като Близкия изток, Северна Африка и Югоизточна Азия, която смело проправя пътя си напред. Но потреблението на месо на глава от населението в тези региони все още изостава от това на развитите страни. През 2015 г. средното годишно потребление на месо на глава от населението в развитите страни е 92 килограма, в сравнение с 24 килограма в Близкия изток и Северна Африка и 18 килограма в Югоизточна Азия.
Все пак, предвид прогнозирания ръст на населението в развиващия се свят, със сигурност ще има възможност за страни като САЩ да развиват и занапред устойчивото си животновъдство.

Месото е важна съставка от качествената храна

Ако предположим, че премахнат постепенно животните от американското селско стопанство, то това би намалило само в малка степен националните емисии на парникови газове, но в същото време ще затрудни задоволяването на населението с качествена храна. Много критици на животновъдството прибързано твърдят, че ако фермерите отглеждат само растения, те биха произвеждали по-голямо количество храна и повече калории на човек. Но хората се нуждаят също така от много важни микро- и макроелементи за поддържане на доброто им здраве.

Трудно е да намери убедителен аргумент за това, че в Съединените щати изпитват калоричен дефицит, предвид високите национални нива на затлъстяване при възрастни и деца. Нещо повече, не всички части от растенията са годни или желани за консумация. Увеличаването на добитъка е начин да се добави хранителна и икономическа стойност за растителното земеделие.
Ето един убедителен пример: енергията в растенията, които се консумират от животните, най-често се съдържа в целулозата, а тя е несмилаем за хората и за много други бозайници. Но кравите, овцете и другите преживни животни могат да преработват целулозата и да освобождават слънчевата енергия, която се съдържа в този огромен ресурс. Според ФАО до 70% от земеделските площи в световен мащаб представляват земя, която може да бъде използвана като пасищна за преживните животни.

Според прогнозите световното население се очаква да достигне 9,8 милиарда души до 2050 година. Изхранването на толкова много хора ще представлява огромно предизвикателство. Освен това порция месо е по-питателна и богата на хранителни вещества, отколкото вегетарианското блюдо, а преживните животни до голяма степен използват храна, която не е подходяща за хората. Развитието на животновъдството осигурява така необходимите доходи за дребните земеделски стопани в развиващите се страни. В световен мащаб животновъдството осигурява прехрана за 1 милиард души.

Климатичните изменения изискват неотложно внимание, а животновъдната промишленост слага глобалния си екологичен отпечатък, който влияе на въздуха, водата и земята. Тези фактори, в съчетание с бързо нарастващото население в света, ни дават властни аргументи да продължаваме работата за повишаваме ефикасността на животновъдството. Смятам, че отправната ни точка трябва да бъде базирането на научните факти – пише в заключение проф. Франк Митлънър.

Публикувана в Животновъдство

 От 28 юни до 15 юли 2019 г. ще продължи приемът на документи по схемата de minimis за земеделските стопани, отглеждащи крави, юници, биволи, овце – майки и кози – майки, одобрена с Решение на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ от 17.06.2019 г. Документи ще се подават лично или чрез упълномощено лице в областните дирекции на Фонда по постоянен адрес за физическите лица и по адрес на управление за юридическите лица.

     Общият размер на отпусната помощ е 26,3 млн. лева. От нея могат да се възползват стопани, които са подали валидно заявление за директни плащания за 2019 г. Земеделските стопани се подпомагат за допустимия брой животни за Кампания 2018 г. по схемите за директни плащания. Фермерите трябва да имат:

       • най-малко 5 броя крави, юници или биволи, както и не повече от 15 декара постоянно затревени площи на животинска единица за Кампания 2018.

    • от 10 до 300 броя овце-майки или кози-майки, допустими за подпомагане за Кампания 2018;

       • минимум 301 овце-майки или кози-майки, както и не повече от 15 декара постоянно затревени площи на животинска единица за Кампания 2018.

     Подпомагането е разпределено, както следва:

       • до 40 лв. за крава и юница до 250-то животно;

       • до 40 лв. за бивол до 250-то животно;

       • до 20 лв. за крава и юница от 251-то до 500-то животно;    

       • до 20 лв. за бивол от 251-то до 500-то животно;

       • до 15 лв. за овца-майка или коза-майка при минимум 10 животни;

       • до 7 лв. за овца-майка или коза-майка за стопанства с най-малко 301 животни.

     Ползвателите на помощта трябва да имат и актуална регистрация като земеделски стопани, да нямат изискуеми задължения към ДФ „Земеделие“, да не са в открито производство за обявяване в несъстоятелност, да не са обявени в несъстоятелност или ликвидация.

     Общият размер на помощите de minimis за един земеделски производител, както и за едно и също предприятие, не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895,75 лв.) за период от три бюджетни години (2017 – 2019).

     След обобщаване на приетите заявления ДФ „Земеделие“ ще определи размера на помощта за всеки бенефициент. Помощта ще бъде изплатена на стопаните до 9 август 2019 г.

Публикувана в Животновъдство

Картината в сектор „Мляко“

Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България:

Върху имитиращите млечни продукти да има надпис „Опасно за човешкото здраве“

Димитър Зоров е роден през 1970 г. в Своге. От 2000 г. е председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България. През 2005 г. оглавява Националния млечен борд. Съпредседател е на Националния съюз на говедовъдите. Притежава кравеферма и овцеферма, собственик е на млекопреработвателното предприятие “Пършевица”.

Г-н Зоров, повече от месец животновъдите се оплакват от ниска изкупна цена на суровото мляко. Какво се случва в сектора?

Известно е, че аз съм и от двете страни на барикадата – отглеждам животни и преработвам. И едните, и другите имат право. Какво имам предвид? Повечето колеги, които преработват, са принудени да спрат изкупуването на мляко от животновъдите по една причина: складовете им са пълни с нереализирана продукция. Млекопреработвателният бранш иска затягане на контрола по отношение на имитиращите продукти. Колеги от Плевенско дори предлагат на етикетите на имитиращите продукти да има специален надпис „Опасно за вашето здраве“. Тази лоша пазарна среда оказва влияние и върху животновъдите. Преди дни МЗХГ изнесе данни, които предизвикаха доста коментари. Каква е картината според тях? Отчетените количества произведено сурово мляко абсолютно не са достатъчни за произведените количества млечни продукти през 2018 година. Всеки знае, че

няма как от 2 литра мляко да се произведе 1 килограм сирене

Затова в голяма част от млечните продукти, освен сурово мляко, има вложено и нещо друго, което не е мляко. Такива продукти се предлагат на по-ниска цена. А преработвателите, които работят само със сурово мляко, изпадат в криза. Те или трябва да свалят цените на своите продукти, или да свалят изкупната цена на суровото мляко, или изобщо да спрат да го изкупуват. На последния консултативен съвет по животновъдство беше зададен и въпросът: защо в магазинната мрежа изчезнаха щандовете с имитиращи продукти? Само се смениха табелите: от имитиращи станаха млечни.

Нали има нова нормативна уредба, свързана с млекопреработвателния сектор? Тя не сработи ли?

Законодателството ни е перфектно, но въпросът е в каква степен го спазваме. Някак не е честно да се търси отговорност единствено от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Д-р Дамян Илиев и в Господ да се превърне, няма да може да се справи с този проблем. Оказва се, че европейската политика в областта на храните не е приложима на Балканите. Говоря за морал и за самоконтрол. Когато става дума за пари и за печалба, нашият манталитет поставя морала и самоконтрола на заден план. Няма как с 20-30 инспектора на БАБХ в столицата да се контролират ефективно 5 хиляди обекта, в това число училищни столове, детски гради и т. н. Можете да влезете в интернет сайта на Агенцията по храните – има свободни работни места за контролиращи лица, но кандидати явно няма. Млекопреработвателният бранш се възползва от тази ситуация и това рефлектира върху животновъдите. По статистика, декларираното произведено сурово мляко е не повече от 60-70% от количествата, които са необходими, за да покрият капацитета на преработвателите. Тоест, ние работим в ситуация на дефицит. От една страна дефицит на сурово българско мляко, от друга – произведените млечни продукти залежават. И така се стига до логичния извод:

в нашата бизнес среда има нелоялна конкуренция

Няма как да се борим за пазар срещу сирене по БДС, обявено на цена между 4.50 и 6 лева. Ясно е колко е по БДС. Затова колегите, които работят само със сурово мляко, не могат реализират своята продукция. Търговците ги притискат да свалят цените, защото никой не купува сирене на 10-11 лева. Как обаче да се слезе на цена между 4.50 и 6 лева, ако искаш да работиш само със сурово мляко? Като „убиеш“ фермера с ниска изкупна цена. Няма как да стиснеш за гърлото доставчиците на горива, електроразпределителните дружества или социалното министерство заради високия осигурителен праг. Това е живата истина за картината в бранша.

Какъв е изходът от тази ситуация?

Абсолютна забрана за работа с растителни мазнини при производството на млечни продукти. Такава, междувпрочем в наредбата има, но друг е въпросът кой я спазва. Малко грубо звучи, но защо върху млечните продукти, които не са произведени само и единствено от сурово мляко да не се постави наистина подобен предупредителен надпис: „Опасно за вашето здраве“. Както има такъв върху цигарите, например. Че и красноречиви картинки са сложени даже.

Това не е ли въпрос на национална политика?

Абсолютно. Нека се направи широка разяснителна кампания през медиите, финансирана от държавата, за да се подобри хранителната култура на българина. Той да бъде наясно какви са ползите и вредите от едните и от другите продукти. Ясно е, че никой няма да умре от сирене, в което са вложени съставки, различни от млякото, но в дългосрочен план това влияе на човешкото здраве. Има достатъчно специалисти по темата, нека те да говорят. Но не пред ограничена аудитория, а всички български граждани да бъдат информирани. Ще дам пример: ако при производството на сирене само от сурово мляко се влага по-по-голямо количество вода, това нарушава процеса на зреене, който се изисква – 45-60 дни. Същевременно, това производство е разрешено, но сирене с такова водно съдържание е трудно усвояемо от организма. Ако има вложени и растителни мазнини, човешкият организъм със сигурност търпи дългосрочни вреди, но нека здравните специалисти да обяснят за тях – как това влияе на кръвоносните съдове, на метаболизма, на наднорменото тегло и т. н. И когато българинът купува такова сирене евтино, то всъщност му излиза скъпо – заради парите, които ще трябва един ден да плаща за своето здраве. При млечни продукти с нормален процес на зреене, усвояемостта от организма е 80-90%. И тук говорим само за сирена, произведени от мляко. Ако това се обясни на хората, те ще направят информиран избор като потребители. Но това трябва да се превърне в държавна политика. Има достатъчно ведомства, които да се заемат с това: Център по оценка на риска, регионалните здравни инспекции, научно-изследователските институти и т. н. От бранша на млекопреработвателите сме категорични, че една широка разяснителна кампания през медиите би имала сериозен ефект.

Според изнесените данни от системата ВетИС, за последните три години, 76 хиляди ферми са неактивни, фалирали са. Как ще коментирате тази статистика?

Това всъщност са отдавна неработещи стопанства, които са имали регистрация като животновъден обект, но реално не са отговаряли на нормите и не са развивали дейност. Българската агенция по безопасност на храните е задължена до 3 години да запази тази регистрация, независимо дали в тези обекти има реална дейност. Логично е след този период, онези ферми, които не са работещи, да бъдат заличени. Ако бяха активни, щяха да са в съответната статистика. При 300 хиляди крави в страната и близо 1 млн. овце, няма как в страната да има функциониращи близо 80 хиляди животновъдни обекта. От Агенцията по храните за първите 5 месеца отчитат само около 200 хиляди приплоди при овцете. Как става това при 1 млн. овце: тези овце не раждат ли, къде са им агнетата? Всеки ветеринарно-медицински лекар има интерес да регистрира едно новородено животно в системата, защото за това получава пари от държавата. Затова данните са коректно подадени. Другите отговори се подразбират.

Как ще коментирате въведените ограничения за броя на животните в едно домашно стопанство, които се отглеждат за лични нужди?

Това не са ограничения. Определеният таван дори е твърде висок. Бих попитал къде отива млякото от 30 домашни овце? Може ли едно семейство да изконсумира такива количества в рамките на един ден? Подобен въпрос може да се зададе и към личните стопанства с 9 крави – какво се случва с млякото? Повече от ясно е, така се произвежда сив сектор.

На прага сме на нов програмен период, на нова ОСП – какво трябва да залегне в т. нар. Стратегически план, в който България трябва да определи своите приоритети в земеделието?

Ако искат и Космически план да го назоват, проблемите в стопанския сектор искат кардинални решения. За жалост, европейската политика в земеделието е твърде популистка –стопанствата се делят на големи и малки, което настройва един срещу друг субектите в бранша. Защо ги делят? Не е ли логично да се подпомагат работещите и развитите стопанства, независимо дали са малки или големи? Средните и големите винаги са на прицел. Затова те са на светло – плащат данъци, декларират продукцията си, създават легални работни места. Защото не могат да си позволят да бъдат неизрядни при една проверка и да плащат глоби от порядъка на 10 хиляди до 50 хиляди лева. Малките никой не ги търси за нищо. Такава е европейската политика, такава е и нашата, националната. Или трябва да се прави политика за работещия бизнес, или да се провежда социална такава. Поне аз не знам някой в световен мащаб да е успял да намери пресечната точка и баланса между тези две политики. И вълкът сит, и агнето цяло не става. Затова казвам, че са нужни кардинални, пазарно ориентирани решения.

Интервю на Анета Божидарова

 

снимка: Капитал

Публикувана в Интервюта
Страница 1 от 35

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта