Управителният съвет на ДФ „Земеделие” взе решение за удължаване сроковете на изпълнение на инвестиционните проекти от прием 2019-та по трите схеми за държавни помощи „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция”, „Инвестиции за закупуване на съоръжения за добив и съхранение на сурово мляко и съоръжения за изхранване на новородени животни с мляко“ и „Инвестиции за закупуване или изграждане на обекти за преработка и/или обработка на сурово мляко”.

Всеки един сключен договор по трите схеми по прием 2019 г. ще се удължи със срока за времето на извънредно положение плюс още 3 месеца. Това означава, че при обявеното към момента извънредно положение от два месеца, за всеки бенефициент срокът за изпълнение на проекта се удължава с пет месеца.

Решението е взето с оглед обявеното извънредно положение в Р България, заради пандемията от коронавирус (COVID-19) и постъпилите искания от бенефициенти за удължаване на срока за изпълнение на договорите, поради обективна невъзможност за изпълнение на инвестицията.

Указанията за прилагане на държавните помощи ще бъдат допълнени и утвърдени от Министъра на земеделието, храните и горите.

Публикувана в Бизнес

От 25.03.2020г. стартира прием на заявления по схемата за държавна помощ "Инвестиции за закупуване на съоръжения за добив и съхранение на сурово мляко и съоръжения за изхранване на новородени животни с мляко"

Приемът е до 15.04.2020г. Документи ще се приемат в областните дирекции на ДФ „Земеделие“ по място на осъществяване на дейността по проекта.

Целта на държавната помощ за доилна техника е да стимулира земеделските стопани да направят инвестиции за подобряване на общата производителност и устойчивост на стопанствата си и по-специално – да намалят производствените разходи.

Предвижда се да се възстановяват до 50% от разходите за инвестиции, като максималният размер на помощта е не повече от 25 хил. лева. Подпомагането се предоставя под формата на субсидия за покриване на част от разходите за реализация на инвестиции в стационарни и мобилни доилни съоръжения, оборудване за съхранение на мляко и съоръжения за изкуствено изхранване на новородени животни с мляко.

Кандидати по схемата могат да бъдат земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за период от най-малко 3 (три) години назад, считано от датата на кандидатстване, както и организации и групи производители, признати със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

Утвърденият от УС на ДФ „Земеделие бюджет на помощта за 2020 г. е в размер на 2 000 000 лв., който ще се разпределя до изчерпването му по реда на кандидатстване.

Държавната помощ за минимандрите е предназначена за малки и средни фермери и организации на производителите, които да преработват и реализират сами продукцията си на фермерските пазари и по този начин да увеличат доходите си.

По схемата се възстановяват до 50% от извършените разходите за инвестиции, като максималният размер на помощта е до 60 000 лв. Подпомагането се предоставя под формата на капиталова субсидия за покриване на част от разходите за реализация на инвестиции за изграждане на обект за преработка и/или обработка на сурово мляко с необходимото оборудване (мини мандри) или закупуване на временен обект за търговия на дребно за преработка и/или обработка на сурово мляко с необходимото оборудване (преместваеми модулни обекти, които могат да се транспортират). Средствата ще се изплащат по банкова сметка на кандидата след доказване на целевото изпълнение на инвестицията.

Утвърденият бюджет по схемата за 2020 г. от УС на ДФ „Земеделие” е 1 452 500 лв. С този ресурс ще бъдат финансирани поетите ангажименти по сключени договори от 2019 г. в размер на близо 720 хил. лева, както и одобрените проекти от предстоящия нов прием за 2020 г. по схемата за държавна помощ.

Кандидати по схемата могат да бъдат земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за период от най-малко 3 (три) години назад, считано от датата на кандидатстване, както и организации и групи производители, признати със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Фермерите следва да са регистрирани и съгласно Наредба № 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.
https://www.dfz.bg/…/darzhavni-po…/invest-doilni-suorajenia/

Публикувана в Животновъдство

Макар и в тесен семеен кръг, Великден ще се празнува и няма да останат непродадени агнета, коментира за „Гласът на земеделеца“ Димитър Зоров, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите в България. Наша проверка показва, че в момента прекупвачите предлагат цена на едро от 5 лева на родните овцевъди, а внос от Румъния и от Северна Македония почти няма. Заради мерките, свързани с ограничаването на коронавирусната инфекция, логично е той да намалее, коментира още Зоров. Затова в момента овцевъдите се пазарят с кланиците за по-висока изкупна цена на едро – от 5.50 на килограм живо тегло.

Животновъди от Ихтиманско коментират, че спекулирането с цените в този период на годината е редовна практика, но до дни картината ще се нормализира. В зависимост от региона, изкупната цена на агнета живо тегло варира. Около София стопаните продават животни до 20-22 килограма – такива се търсят от клиентите. В други региони на страната, където има мюсюлманско население, се търсят по-големи агнета – до 35-40 килограма.

При директна продажба на клиент, цената е между 7-8 лева на килограм живо тегло. В магазинната мрежа то се движи от 12.50 до 17.00 лева. „Нямаме толкова голямо производство на агнета, до сега не е останала непродадена стока. Всеки търси високата цена, но в крайна сметка цените се движат в един диапазон и плавно се качват. 10 години продавахме на 6 лева живо тегло, последните две – на 7, тази година някои колеги са вдигнали на 8 лева“, разказват овцевъди от Северна България. Стопани около София признават, че за да задоволят нуждата от търсене, голяма част от фермите са продавали румънски агнета като български. „Сега ще лъсне колко произвеждаме“, коментират те.

Вече имат яснота и как ще се изкупува овчето мляко – между 1.20 и 1.35 за литър. „Иска ни се повече, но това предлагат от мандрите“, казват животновъдите. Те не са притеснени от извънредното положение, наясно са с въведените правила, работата в стопанствата върви с нормален ритъм. „Който се опитва да всява смут в такива времена, си навлича грехове на душата“, казват стопаните от Ихтиманско.

Извънредното положение едва ли ще бъде отменено за Великденските празници, но макар и в тесен семеен кръг, българинът ще спази традицията и ще сложи агнешко на трапезата. Какво по-хубаво от това да е българско.

Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство
  • Гостуваме във ферма, в която от няколко години се отглежда френската порода

  • Проблемите са сериозни – млякото е на безценица, няма пазар, а сушата е на път да „изяде” фуражите

Габриела Събева

„Аз съм родом от село Опанец. Аз съм селянин, това ми е кръвта. Затова отглеждам животни”. С тези думи започна срещата ни ветеринарният лекар д-р Васил Стоев. Разказва за баща си, дядо си, чичовците си, които са били животновъди в село Опанец. И тъй като кръвта вода не става, д-р Стоев завършва Селскостопанския техникум в гр.Каварна /днес Професионална земеделска гимназия/, в паралелка по животновъдство. След това заминава за Стара Загора, за да изучи „докторлъка”. „През всичкото това време – и като ученик, и като войник, и през студентските години, винаги съм имал животни”, допълва ветеринарният лекар.

Още преди да се дипломира, строи обори и складове в селото, за да гледа стоката. „По-късно, когато се ожених, си взех апартамент в Добрич, но между четири стени не можах да издържа. През 2004 г. при ликвидацията успях да закупя сграда от бившия овцекомплекс в Опанец. Той беше част от АПК. Тук се гледаха 4500-5000 овце от североизточната тънкорунна порода. Такова стадо в момента се поддържа в Добруджанския земеделски институт, там пазят генофонда”, разказва още животновъдът.

Младият тогава ветеринар поставя началото с 4-5 кози, добавя 5 агнета, после една крава и две прасета. Започва да се грижа и за стадото овце на кооперацията, които са от породата Ил дьо Франс. Броят им стига до 215, но неволята принуждава да ги продадат на купувачи от Турция.

Днес в стопанството в село Опанец д-р Стоев и семейството му отглеждат овце от породата Лакон. Родоначалник е чистокръвно мъжко животно. „В момента отглеждам 55 майки, 15 шилета и около 70 агнета. Смятам от тях да оставя още 30-на, така че ще се заформи едно стадо от 100 овце. Мисля да ги направя 150 животни, за да е по-рентабилно. Дали обаче ще издържим, е друга работа”, разсъждава д-р Васил Стоев. „Тези животни се развъждат бързо, само трябва да имаш търпение и храна. Правим поглъщателно кръстосване и лека-полека ги увеличаваме”.

Явно личният пример и уроците без думи са много важни, тъй като синът на д-р Стоев продължава по неговите стъпки. Георги е израснал сред животните още от 5-6 годишен. Сега е студент в Аграрния университет в Пловдив, но при всяка възможност се връща в Опанец във фермата. Той става причина във фермата да започнат да отглеждат Лакон, тъй като по негово настояване се насочват към породата. Предстои до края на годината да вземат още чистопородни кочове от фермата от Съединение.

Всяка порода овце си има специфика. Лакон са първенци по млеконадой, дават по 6 литра мляко от овца. Отначало д-р Стоев не вярва, но се убеждава с очите и ръцете си. „Аз съм израснал с овце, мога да издоя цяло стадо от 300 овце, но тук ме заболяха пръстите. Осакатях дори”, смее се фермерът. Вече си е осигурил доилен апарат и с него ще се облекчи работата във фермата.

Голямата болка на семейството е липсата на пазар на млякото. „Това е овче мляко, а ни предлагат по 0,90 лв. Това е безумие. Трябва да бъде поне два пъти повече. В началото се договаряме за 1,20 лв./л, но после все нещо измислят по пробите и ти смъкват цената. Подобен проблем имат и моите колеги от района. В началото всички проби са добри, после при плащането стават лоши и така ти смъкват цената до 80-90 ст.”, разкрива „тайните” на пазара фермерът.

Овчето мляко лекува! Това старите хора го знаят и разказват. Овчето мляко е най-ценният продукт, категоричен е д-р Стоев. Дава примери от българската история с ген. Владимир Вазов, който в продължение на една година се е лекувал с овче мляко и сирене и успял да изненада лекарите. А френските доктори пък казвали, че ако човек иска да живее дълго, трябва да яде българско овце саламурено сирене.

Млякото е чист и безценен продукт. „Овцете са чисти животни, пасат цвета на тревата, пият само чиста вода. Нашите животни се гледат пасищно. От 15 април всяка година са на паша”, допълва още д-р Стоев. През това време в стопанството сами си произвеждат фуража. „Отглеждаме 25 дка. Сеем люцерна, царевица, малко пшеница. Балираме и останки от фасул”, допълва разказа на баща си младият Георги. В момента той е студент 3 курс в Аграрния университет в Пловдив, специалност „Растениевъдство и полевъдство”. Всеки свободен момент Георги е във фермата при баща си. Ежедневието му е твърде различно - става в 5 часа, вечер работи до 9-10 ч.

„За да изглеждат добре овцете, да дават качествено мляко и да са здрави, те имат нужда от качествена храна. Годишно правим 15-20 000 бали слама, люцерна, боб, просо”, разкрива младият агроном. Основното му задължение е да се грижи за площите, от които се изкарва прехраната на овцете. „Доставя ми удоволствие, харесва ми да се грижа за животните. Харесва ми да съм на полето”, не крие той и през смях добавя: „Няма връщане назад, хванахме се на хорото, продължаваме!”. Има обаче и сериозни притеснения. Вече няколко зими поред няма сняг, няма валежи. Липсата на зимна влага ще затрудни производството на фураж. „От няколко дни култивираме, влагата е само на повърхността. Отдолу е камък, суша. Няма валежи, няма да има реколта, това ще оскъпи храната на животните”, тревожи се Георги.

Много сериозен е проблемът с реализацията на млякото, връща се към основния проблем д-р Стоев. Въпреки че във Франция от млякото от овцете Лакон се прави прословутото сирене Рокфор, у нас това мляко няма пазар. „Ето, предстои да започне доенето, малките агнета пораснаха. До момента само вкарваме средства, а трябва да имаме и приходи. Една мандра да направим, пак са инвестиции. За цех с капацитет от 250 литра трябва да заделим 12 500 лв. за оборудване”, изчислява още ветеринарят.

Той уточнява, че нито е търсил, нито е получил някакви субсидии по проекти или държавни помощи. „На нас субсидии не ни трябват, искаме пазар. Субсидиите развалиха животновъдството”, смята д-р Стоев и допълва, че те са за тези, които не са истински животновъди. „Не искам помощ от държавата, искам само да не ми пречи. Обаче не се получава”, смята стопанинът.

Тъй като „лаконите” се славят и с много вкусно месо, във фермата вече имат изгледани агънца за предстоящите пролетни празници. До миналата година цената е била 6 лв. на кг живо тегло, сега се очертава 7 лв./кг. „От едно агне от 30 кг ще ни останат около 30 лв. печалба. Това обаче е нищо на фона на всичките разходи. Но при по-висока цена никой няма да купи. Хората нямат пари! Това е!”, наясно са фермерите с реалностите .

„Изчезнаха животните и докторлъкът също замря”, допълва ветеринарният лекар и уточнява: „Няма какво да лекувам. Тъй като съм специалист по конете, обслужвах 27 конюшни, сега не знам дали и 10 има. Коневъдите също закъсаха”.

Д-р Стоев дава пример с родното си село Опанец, в което в момента има цифром и словом 3 овце. Крави и прасета също няма. „На 10 км сме от Добрич, но в селото има 50-60 души. Да не говорим за по-далечните населени места, в които постепенно няма да остане никой. Нито животни, нито хора. Сякаш бомба е паднала”, описва песимистична картина фермерът.

Публикувана в Животновъдство

Френският животновъд Жан-Мари Гужа, чиято крава бе избрана за лице на тазгодишния Международен салон по земеделие в Париж, постави болезнените проблеми на професията си и защити изпадналите в криза свои колеги

Мила Иванова

Френският фермер Жан-Мари Гужа, едно от разпознаваемите лица на току-що приключилия Международен салон по земеделие в Париж (SIA се проведе в дните 22 февруари – 1 март), използва най-голямото събитие за Франция в областта на селското стопанство, за да изложи болезнените проблеми на националното животновъдство. Младият 33-годишен мъж стана известен покрай кравата си Идеал от породата Шароле, избрана за лице на SIA, и ведно със заслужената гордост от признанието изрази и страховете си за една професия, която е изпаднала в бедствено положение.

Животновъд – фамилна професия

Когато Жан-Мари Гужа узна новината, че неговата крава се е преборила с конкурентките си в цяла Франция, той веднага се зае с подготовката на Идеал за събитието – повече внимание към храната и “тоалета“ й, без обаче да пренебрегва останалите 125 крави от стадото от месодайната Шароле. Животните са отглеждани по екстензивен метод във фамилното стопанство с площ от 1870 декара, от които 1770 дка трева и стотина дка царевица.

1

Семейната ферма „Гужа“ (Goujat) наЖан-Мари е създадена от дядо му в селцето Кур-ла-Вил в департамента Рона, Западна Франция. Разположена е амфитеатрално на заоблен планински хълм, на 80 км северно от Лион и 45 км от градчето Шарол (област Шароле) – люлката на прочутата френска месна порода. През 2014 г. Жан-Мари се присъединява към фамилното сдружение GAEC (типична френска кооперативна форма – б.а.) в състав баща му Бруно и брат му Лоран. „Родителите ни веднага разбраха моята и на брат ми любов още от детството към кравите Шароле. И ни стимулираха – бяхме едва 6 – 7-годишни, когато представяхме нашите животни на различни конкурси. А когато по-големият ми брат навърши 18 години, баща ни изпрати и двама ни в Елзас, за да изберем и купим сами един бик за разплод. Остави ни да се оправяме сами! Защото знаеше, че искаме да се занимаваме именно с това в живота ни.“

Система на типично пасищно хранене

Фермата произвежда тежки млечни телета, които продава на частен търговец (430/440 кг живо тегло) за италиански угоителни стопанства и за пазарите на Магреб (Северна Африка). Част от женските животни фамилия Гужа запазва за възпроизводство, а друга част угоява във фермата. Като цяло, продукцията на животновъдите се продава с червен етикет (Label Rouge– знак за високо качество по екостандарти –б. а.). Младото попълнение на фермата – Жан-Мари и Лоран, са възприело класическата пасищна система за изхранване на месодайните животни.

2. Idéale et Roi des Prés sont dans les starting blocks

 

В дните на SIAв Париж фермерът Жан-Мари Гужа, пристигнал с Идеал и теленцето й на изложението, бе на разположение на гостите и на журналистите и с готовност отговаряше на многобройните им въпроси.

С какво се храни Идеал?

През зимата Идеал и останалата част от стадото се хранят с рациони, произведени изключително от земите на стопанството (93%) – на основата на сено, смес от зърнени храни и зеленчуци и царевица. Останалата част от дажбата се състои от шрот от рапица и минерали. През пролетта до края на есента животните са на открито, на пасбищата с треви, като всяка от тях ползва 10 декара площ. Кравите се прибират в обора през ноември, когато започват и ражданията.

„В началото на декември Идеал роди мъжко теленце, което нарекохме Roi des prés (Краля на ливадите) – умилява се Жан-Мари. – Преди раждането за първи път Идеал беше настанена в по-специален бокс, за да бъде спокойна. Благодарение на камерата аз мога да наблюдавам директно от смартфона си дали всичко върви гладко в обора. Най-често кравите се справят сами, но все пак аз предпочитам да бъда край родилката, за всеки случай“ – разказва животновъдът.

3 md

Теленцето на Идеал беше до майка си в Салона по земеделие през цялото време, за да бозае – до 9 месеца. „То може да изпие до 10 литра мляко на ден. Телето е четвъртото поред за 6-годишната Идеал, която се държи много майчински с потомството си“ – хвали я стопанинът й.

Философията на фермера

„Нашето виждане за животновъдството не е да гоним бройката, ние действително се стремим да постигнем качество. Освен това ние искаме да водим сносен живот и да се издържаме от нашата професия“ – заяви пред агенция Франс прес Жан-Мари Гужа.

Фермерът на Христова възраст, когото възприемаха като знатен животновъд, изненадващо съобщи, че той печели по-малко от минималната работна заплата във Франция – под чертата на Smic (Акронимът Smic означава гарантирана минимална заплата, под която никой наемен работник над 18 години не може да падне. От 1 януари 2020 г. тя е определена на 1539,42 €, при 35-часова работа седмично – б.а.). „Не смятам че това е правилно, особено когато бъхтя по 70, 80 часа седмично. А честно казано, аз не съм от най-зле платените, защото имам право да етикетирам месото, да продавам животни за репродукция“ – заяви Жан-Мари Гужа. За да подкрепи основателния си стремеж за достойно заплащане, младият животновъд изброи и усилията, които прави, за да отговори на обществените очаквания: агромерки за опазване на околната среда, запазване на флората и т.н. Той допълни, че всички ливади в стопанството се поддържат без пестициди, че опазва защитените видове растения на неговия ареал.

Със своя баща и брат си Жан-Мари прави животновъдство, което отговаря на ценностите, които защитава, – грижа към околната среда, добро отношение към животните, уважение към човека. „А уважението към човека предполага, че трябва да можеш да се издържаш от занаята си и да отглеждаш децата си, без да живееш като маргинал в обществото“ – изрази своето и на колегите си убеждение младият животновъд, женен, баща на две деца – син на 9 и дъщеря на 5.

Животновъдният сектор е ощетен и застрашен

„Ако искаме френското животновъдство да го бъде, ние трябва да продаваме нашето месо по справедливи цени. Нашият модел отговаря на очакванията на обществото и ние искаме това да се знае“ – това добре обмислено послание Жан-Маре Гужа повтори няколко пъти пред политиците, които по традиция посещават изложението SIA.

Още по-категоричен бе Ги Ермуеш, президент на говедовъдната секция в Interbev (Националната професионална асоциация по животновъдство и месопроизводство – б.а.): – "Нашата цел е да се премине изцяло на производство на месо с червен етикет Label Rouge) от 3 на сто сега до 40% по щандовете на магазините от 2023 година нататък. Освен това при годишното договаряне трябва да се вземат предвид по-високите разходи за производство на едно кило месо с червен етикет и то да се изкупува поне с едно евро повече – по 4,60 евро“ – посочи Ермует. Според Interbev средният доход на животновъдите през 2018 г. е бил 13 000 евро годишно (бруто преди социалните изплащания и данъците) и е спаднал с още 20% през 2019 г.

„Днес доходите на животновъдите са катастрофални. И ако утре не се направи нещо, животновъдството ще изчезне“ – бие тревога Ги Ермуеш, „Освен това пазарите за износ тепърва ще се отварят – например за Китай“ – допълва Жан-Мари Гужа, който предупреждава, че ако неговото висококачествено месо не бъде оценявано достатъчно в родината му, той е готов да го изнася в Поднебесната…

Идеал – звездата на Салона по земеделие 2020

Тази крава напълно отговаря на името си – Идеал е превъзходна представителка на месната порода Шароле, масивна, с хармонична конструкция, с благ майчински нрав. Тя е на 6 години, избрана да краси афиша на SIA след прецизна селекция и като истинска топманекенка, издържа на светкавиците на камери и фотоапарати, не прояви нито капризи, нито раздразнение в дните на своята слава.

„За нас бе огромна чест, че Идеал победи всички свои съпернички от породата“ – сподели нейният собственик Жан-Мари Гужа, поласкан от оценките на експертите. „Идеал притежава всички качества, за да се хареса, твърдяха организаторите на Салона, като не пестяха суперлативите си. – Тя има къса глава и широка муцуна, красиви заоблени рога във форма на полумесец, които отиват на големите й очи, широк и мускулест гръб, силно развити бутове. Великолепна посланичка на своята порода!“ А кротката Идеал позволяваше на посетителите да се доближават до нея и изпитваше удоволствие от техните ласки.

Плодовита майка, Идеал ражда редовно всяка година. В началото на декември м.г. тя роди 4-ото си теленце.

И още за кравите Шароле. Това е най-разпространената порода във Франция, с поголовие 1,6 милиона глави. Всяка втора крава там е Шаролез. Породата е създадена в Бургундия, в областта Шароле-Брионе, откъдето носи името си. Рентабилна, тя дава месо с високо качество. Подвластна на природните цикли, Шароле изхранва телетата си със свое мляко в продължение на 9 месеца – от раждането до отбиването им.

Кравите тежат между 700 – 850 кг, а биците съответно 1000 – 1300 кг. Млечността на кравите варира от 1800 до 3000 кг, като млякото е с 4% мастни вещества. Животните се характеризират с големи потенциални възможности за интензивен растеж, като за разлика от други месодайни породи месото е бедно на тлъстини. Средният дневен прираст е 1,300 – 1,400 кг, кланичният рандеман е 60 – 90%.

Кравите Шароле се изхранват предимно с трева, адаптират се към всяка среда и всеки климат, поради което тази порода се отглежда в над в 70 страни по света.

Публикувана в Животновъдство
Вторник, 25 Февруари 2020 13:38

Добрият пример на Франция

Гордите и елегантни французи с основание считат страната си за витрина на европейското земеделие. Международното селскостопанско изложение СИА е с 57-годишна традиция. И французите обичат този форум. Най-впечатляващо е, че повечето семейства водят своите деца на изложението. А Франция възпитава децата в любов към земеделието още от ранна детска възраст.

Decata na foruma 2

Всяко френско дете има елементарните умения как да нареже хляб, сирене камембер, както и кой вид хляб с кое сирене си подхожда. Дори и да стане земеделец, детето вече е възпитано във вкус към естествените неща в живота, към френската традиция. То се е докоснало до различни селскостопански животни, нацапало е краката си с оборска тор, вдъхнало е специфичния мирис на фермата. И вече знае, че да си фермер във Франция е престижна работа.

Decata na foruma

Начините децата да бъдат привлечени към здравословния начин на живот са многообразни. В това отношение французите са повече от изобретателни. В социалните мрежи хит е кратък клип, в който президентът Еманюел Макрон утешава малък малчуган, който плаче и търси своята майка, докато замесва хляб с предучилищната група. На висок глас Макрон търси майката на разстроеното момченце и така с един куршум отстрелва няколко заека.

Франция първо се грижи за семейството, после за семейния бизнес и винаги иска да е с едни гърди напред пред европейските държави. Как да не си горд, че си французин!

Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство

Как църковна земя може да се превърне в печеливш и екологичен агробизнес. Репортаж от бивше монашеско стопанство в Бургундия, едно от първите в страната, специализирало се в биологично производство

Фермата Пиер-Куи-Вир (Pierre-Cui-Vir) се намира в селцето Сент Анян (705 жители) в Северна Бургундия. В нейната история има две важни дати. През 1938 г. тя е купена от монасите на местното абатство, а през 1969 г. започва нейното екологично чисто производство, което я превръща в един от пионерите на това щадящо природата направление във Франция.

Така започва репортажът на независимия френски агрожурналист Филип Калди от стопанството в Бургундия, чийто 50-годишен опит в биопроизводството на мляко може да бъде взаимстван.

Началото

През 1994 г. монасите сами прекратяват дейността си във фермата и младият амбициозен мъж Филип Абраамс започва работа като управител. Той уточнява: „По онова време имаше три сценария за бъдещата ферма. Продажба, превръщането й в горско стопанство или търсене на други възможности за развитие“. Като краен вариант залагат на млякото, създавайки стадо от 80 кози и 80 крави от породата Кафява швейцарска. Причината за този избор е следната: фермата се намира в Природен парк „Морван“, в регион с бедни земи, но подходящ за производство на фураж.

2. Органично мляко

Днес фермата се управлява от гражданско земеделско дружество SCEA (специфично френско сдружение, което се състои от не по-малко от двама партньори; няма минимален или максимален капитал, възможни са депозити в натура или в техника – б. ред.). Стопанството с новото име Pierre-qui-Vire се ръководи съвместно от трима мениджъри: Филип Абраамс, съпругата му Вероника и монах, представляващ абатството.

„Нашата философия е да произвеждаме мляко на ниски цени и да осигурим на животните възможно най-дълъг живот“, казва Филип. Фермата днес заема 1700 декара площ, от които 1500 дка са ливади, а останалите са зърнени култури (тритикале + грах).

Млечното стадо произвежда около 450 000 литра мляко годишно, от които 300 000 литра се преработват във фермата, а около 160 000 литра се продават в Biolight, компания, която изкупува биомляко във Франция.

Стадото кози произвежда от 35 000 до 40 000 литра мляко годишно, а в бъдеще се планира млеконадоят да достигне 50 000 литра.

Особена грижа към храненето на животните

Кравите пасат от април до средата на октомври, като грижата за животните е на преден план. „Най-старата крава във фермата е на 12 години и тя е една от най-добрите в стадото! – хвали я Филип. – Целта е всяка крава да се отели един път годишно. През зимата, при отглеждането на закрито в обора, на кравите се дават порции от висококачествено сено. През 2016 г. фермата инвестира в собствена сушилня.“

3. Сеното се скаладира в 4 камери

„Минералното хранене за кравите е много важно“, добавя управителят на фермата. Тъй като калцият не е достатъчен в местните почви, а има и недостиг от него в растенията, на животните се дават 25 – 50 г/ден от определен минерален фураж, произведен от Symbiopole.

Symbiopole е местна компания, която произвежда специализирани фуражи и минерални добавки от разнообразни растения, като коприва, хвощ (едно от най-богатите растения на силиций, а силицият позволява да се фиксира калция – б. а.), бодил, глухарче, артишок. Като профилактика срещу паразити на животните се добавят кестени.

„Ако кравите се хранят правилно, те ще имат по-малко здравословни проблеми“, напомня Филип. Минералните добавки се прибавят към концентрата, приготвен във фермата (на базата на грах, дехидратирана люцерна, ечемик), и се разпределя на животните с помощта на автоматични хранилки. С този рацион кравите произвеждат от 5000 до 6000 литра мляко годишно с 4,6 – 4,7% мазнини и 3,5 –3,6% протеин.

Отглеждането на козите се осъществява по същия принцип на балансирана дажба. Доенето става два пъти на ден, със среден годишен млеконадой на стадото – 400 литра. „Нашата цел е да достигнем между 500 и 600 литра в периода на кърмене“,разкрива Филип Абраамс.

След издояването козите се хранят със сено от люцерна плюс концентрат (800 г/ден), който се състои от смес натрошени зърнени храни (царевица, ечемик, овес) плюс грах.

Един от ключовите фактори на работата е поддържането на продуктивни пасища с голямо биологично разнообразие на смески от треви – от ливадна тимотейка до бяла и червена детелина, както и от други растения, които са били отглеждани от монасите в древни времена.  

Френският Национален институт за изследване на земеделието (INRA) провежда редовни проучвания на тези ливади с голямо разнообразие на флората.

Производство на биосирена и йогурт

Основните млечни биопродукти, които фермата произвежда, включват краве и козе сирена, обикновен и ароматизиран йогурт от краве мляко.

„Трима души участват в производството на сирена и ние преработваме от 500 до 600 кг сирена на ден“, обяснява Филип с подробности за етапите в производството на сирене.

Всяка седмица фермата има заявки от близо 50 клиенти. Продуктите се изпращат до магазини, ресторанти и пунктове за търговия на едро както в региона, така и в цялата страна.

По пътя към автономията

През изминалото десетилетие във фермата са направени две значителни инвестиции – съоръженията за производство на биогаз и за сушене на трева. „Те ни позволиха да се приближим до заветната цел – пълната автономност на фермата – споделя Филип и добавя: – Автономността от местни възобновяеми ресурси е мечтата на абатството от много години.“ Така през 1968 г. стартира хидравлична централа с мощност 450 kWt, а от 2005 г. абатството се отоплява с котел на дървени стърготини с мощност 1200 kWt.

4. Прибавяне на боя в сирената

През 2012 г. след модификацията на част от краварника е инсталирано оборудване за метанизация. Съоръжението позволява съхраняване на суспензията от отходи за производство на енергия за сиренарския цех – по 140 000 куб. м биогаз годишно. В биогаз се преработват 2000 тона тор от добитъка и 200 тона растителни отпадъци..

През 2016 г. фермата се сдобива със сушилня за трева

„Качеството на събраното сено зависи от много фактори, включително от времето, казва Филип. – Искахме да оптимизираме процеса на производство на сено от добитите треви и успяхме.“

Обектът, който работи един месец в годината по време на събирането на тревите, се състои от 4 камери, където тревата се съхранява на височина от 2 до 3 м. Преди да постъпи в сушилнята, тревата се оставя на полето в продължение на 2 дни и може да се събира, когато съдържанието на сухо вещество е 70%. Режимът на работа на сушилнята е прост и автоматично контролиран: въздухът, който влиза под покрива, се нагрява от слънцето, въздухът отдолу се затопля от работещ според нуждите котел. Средно са необходими два дни, за да се изсуши тревата и да се получи сено от много високо качество.

„Днес работим за удължаване на полезния период на пасището. Например, със сеитбата на късни сортове върху освободени парцели. Това ще ни позволи да се запасим с повече качествени фуражи “, заключава Филип.

През 2019 г. фермата отбеляза 50 години успешно биологично земеделие.

Публикувана в Животновъдство

Сложната епизоотична обстановка в страната, свързана с Африканската чума по свинете и с други заразни болести по животните, наложи промени в законодателството. Санкциите за животновъди, които не спазват хигиенните изисквания, са завишени в пъти. Промените в Закона за ветеринарномедицинската дейност минаха на второ четене в Народното събрание.

Личните стопанства вече трябва да се регистрират по указан от закона реда, разписани са завишени отговорности към кметовете, договорите с ветеринарен лекар са задължителни.

Личните стопанства се регистрират през кметовете – с подаване на заявление. Регистрацията е безплатна за стопаните. Кметовете от своя страна имат задължението да подават информацията в съответната Областна дирекция по безопасност на храните – в срок от 10 дни след като заявлението е входирано в кметството.

От 500 до 1000 лева е глобата за стопани, които не са изпълнили предписания на БАБХ след проверка във фермата. В стария текст на закона санкцията беше между 50 и 200 лева.

Ако бъдат установени нанесени икономически щети, следствие същото нарушение, глобата скача от 2 000 до 5 000 лева.

Ако нарушителят е едноличен търговец или юридическо лице, санкцията е от 20 000 до 30 000 лева, при повторно нарушение – от 30 000 до 50 000 лева.

Санкции грозят и онези стопани, които надвишават допустимия от закона брой животни в личните си стопанства – при първо нарушение глобата е от 200 до 500 лева, при повторно - от 500 до 1000. За еднолични търговци и юридически лица санкциите са по-високи – от 500 до 3 000 лева, при повторно нарушение – от 3 000 до 6 000 лева.

В закона са разписани санкции и за регистрираните ветеринарни лекари. Те имат задължението да уведомят в срок от 3 дни официалния ветеринарен лекар за наличието на животни в епизоотичен риск. Ако не спазят указания в закона срок, ще бъдат глобявани от 400 до 2 000 лева, а при повторно нарушение – от 2 000 до 4 000 лева.

Публикувана в Животновъдство

В стопанството на швейцарското семейство Буркалтерови в кантона Берн кравата Титан премина заветната бариера като майка си, баба си, прабаба си и пра-прабаба си. Истински подвиг!

Мила Иванова

Всеки животновъд се гордее, ако има поне една крава, която произвежда заветните 100 000 кг мляко. Емоцията е още по-силна, когато този феномен се възпроизвежда пет поколения подред, което е уникален случай в световното животновъдство.

Такава гордост изпитва наследственият швейцарски животновъд Жан-Пиер Буркалтер, чието стопанство се намира в село Курт (1420 жители), кантон Берн. Той самият като че ли не може да повярва на чудото и простичко споделя: „То си е направо налудничаво: историята с нашите крави продължава вече 40 години!“. Комуналната територия е благоприятна за животновъдство – селото се намира в долината на река Бирс, приток на Рейн, заобиколено от хълмовете на Бернска Юра, с 61% площи, заети от гори и пасбища.

„Налудничавата“ история започва

от прочутия швейцарски Панаир на животновъдите в Шендон през 1977 г., на който била изложена Трим, юница в края на бременността си. „Цял ден се колебаeх дали да я купя и накрая, привечер, се реших. Два дни по-късно Трим роди Тюлипа“ – припомня си животновъдът.

Трим е първата крава на семейство Буркалтер, която преминава бариерата от 100 000 кг мляко през 1991 г. Жан-Пиер и съпругата му Козет никога не са си представяли, че следващите поколения ще поемат по същия път. Първата дъщеря на Трим – Тюлипа, през второто си лято е дадена за отглеждане на един съсед. „Той ни каза, че тази крава никога няма да се отели. А освен това тя имаше много нездрава космена покривка, не беше никак красива“ – уточнява Козет. Но това не попречва на Тюлипа на свой ред да премине бариерата от 100 000 кг още през 1993 г. Тара, деветото теле на Тюлипа, постига заветния млеконадой през 2003 г. После пък седмото теле на същата – Тизан, поставя своеобразен рекорд през 2011 г. със 123 551 кг произведено мляко. Последната по време – Титан, родена на 4 май 2004 г., преминава този праг през 2018 г.

3. Жан Пиер и Козет с таблото

Такъв млеконадой в продължение на пет поколения е изключително постижение, експерти предполагат, че това явление е единствено в света! Най-голямата федерация по говедовъдство в Швейцария Swissherdbook проведе анкети чрез социалните медии и няколко специализирани издания, за да се открие друга крава по света с пет поколения с по 100 000 кг млеконадой. „До този момент Swissherdbook не е открила прецедент. Така че можем да предположим, че кравата Трим вероятно държи световния рекорд в това отношение”– коментира експертът от федерацията Марсел Егли (вж карето – б.а.).

Титан и нейните предшественички са крави в много добро здраве, които износват теленцата си относително лесно и не създават особени проблеми. „Но това също е поколение твърдоглавки. Мисля си, че и затова подобна продуктивност продължава толкова дълго време“ – допълва с умиление стопанинът им.

Страст към животновъдство

Стопанството на Буркалтерови се намирав колибарската махала на село Курт на 820 м надморска височина. Обхваща 400 декара: 10 дка царевица, 10 дка тритикале, останалото са ливади и пасбища. Семейството отглежда 30-ина крави, в обор и на открито, от породите Холщайн, Червено-шарен Холщайн и Швейцарски флеквих. Синът Джон помага в стопанството, но се занимава допълнително и с механика – продава и поправя моторни шейни.

Животновъдството си остава истинската страст на Жан-Пиер и Козет. „Ако в един и същи ден у нас пристигнат модно списание и каталог за бикове, изборът ми е направен предварително“ – шегува се швейцарската селянка. В стопанството именно тя избира биковете за осеменяване. Знае ги поименно, познава и качествата им, и слабостите им. Следи всички поколения животни, може да си припомни специфичните раждания и чертите на характера на всяка крава, която е пребивавала в обора. Козет се е нагърбила с административната дейност и изхранването с фураж на животните. Жан-Пиер и Джон пък са поели издояването и всички по-трудни дейности в стопанството. Дажбата на кравите се състои от една трета сено и две трети отава (трева, пораснала отново след косенето). През лятото животните са на свободна паша, а през зимата се хранят с царевица и фураж.

Критерии за селекция

Животновъдите са си поставили за цел първото отелване да става на 26-ия месец. Кравите се осеменяват 2,5 пъти средно. Стопаните използват най-напред сексирана сперма, а после избират бик Лимузин за третото заплождане. Пресушаването на кравата трае приблизително 6 седмици. Средният интервал между отелванията през 2018 г. бе 369 дни. Жан-Пиер и Козет си имат принципи, на които не изневеряват: готови са за специални грижи при ражданията, на които присъстват винаги; веднага дават на родилките калций.

При селекцията фамилната двойка е особено внимателна към млечната продуктивност и морфологията на животното. „Обичаме красивите и в добро здраве крави. Следя много критерии, не само един специално. Ето например, не харесвам високите задници“ – уточнява Козет. Буркалтерови са създали досега 10 животновъдни семейства. Те продават крави за отглеждане – между 12 и 15 всяка година.“Принудени сме да го правим, за да компенсираме много ниските цени на млякото. Но най-добрите екземпляри запазваме за себе си“ – допълва стопанинът. Фермерите комерсиализират също един бик за разплод всяка година. Всички първотелки преминават теста Оценкапо тип и екстериор (линейна класификация), на такъв тест са подложени редовно и кравите.

В близко бъдеще шесто поколение със 100 000 кг годишен млеконадой засега не се задава. „Не бяхме сигурни дали тази авантюра ще продължи и ние продадохме първите „момичета“ на Титан“ – обяснява Козет. В момента в стадото има три нейни потомки – Циган, Тифан и Тибан, респективно в 3-та, 2-ра и 1-ва лактация… Синът Джон Буркалтер, който от Новата 2020 г. поема юздите на фамилното стопанство, не крие надеждата си да открие сред тях евентуалната 6-а героиня в славния млечен сериал.

Мнение на експерта

Изумително постижение!

Марсел Егли, отговорен служител в Swissherdbook, най-голямата федерация по говедовъдство на Швейцария, коментира за изданието Agri:

Пет поредни поколения с млеконадой от 100 000 кг е изключително постижение. То е още по-знаменателно, защото 5-те крави са постигнали този резултат в едно и също стопанство. Необходими са много елементи за този рекорд, и по-специално условията в стопанството. Кравите на семейство Буркалтер трябва сами да търсят фуража си, понякога много далече. Много от пасбищата се намират на стръмни склонове, което придава още по-голяма стойност на това постижение. Петте крави са произвели млякото си с това, което имат на разположение! Важна е и генетичната характеристика: представителките на тази фамилия са дълголетни и много плодовити, защото всички те практически са раждали всяка година. Функционалните критерии са също важни, за да се получат силни и здрави крави, без мастити и метаболични болести. И накрая – управлението и добрите грижи към стадото. От само себе си се разбира, че за една крава с такава доживотна продуктивност се изискват много любов и всеотдайност в отглеждането на стадото.

Публикувана в Животновъдство

Произвеждаме годишно едва 46 кг месо от крава срещу над 200 кг в европейските страни

Доц. Въто Христов

Добре известен е големият срив в животновъдството, станал след промените от 1989 г. Много аграрни специалисти определят този срив като катастрофа. Изводите са въз основа на конкретни числа от статистиката. През изминалите 30 години, броят на различните видове животни и птици, както и на продукцията от тях, са намалели от два до осем пъти. От износители на животни и животински продукти се превърнахме във вносители. При производството на говеждо и телешко месо спадът е най-голям. Да направим анализ на данните.
 

                   Брой крави и произведено месо (*)                                                  

Показатели 1989 г. 2018 г. Намаление в пъти
Крави - хил. броя 659 351 1,8
Месо - кл. тегло, хил. т 130 16 8,0
Месо от крава - кг 197 46 4,3



* В броя на кравите и произведеното месо са включени за 1989 г., 11 хил. биволици и за 2018 г.,10 хил. биволици и месото от тях.
Източници: Статистически годишник на РБ, 1991г.
                       Аграрен доклад на МЗХГ, 2019г.


     Очевидно и доста голямо е намалението през 2018 г. в сравнение с 1989 г.: на кравите – 1,8 пъти; на произведеното месо – 8 пъти; на месото, изчислено на крава – 4,3 пъти. Страните членки на ЕС произвеждат от крава от 200-240 кг., ние само 46 кг. Изводите оставям на читателите.
     Нека се спрем и анализираме по-подробно числата за 2018 г. При наличието на 351 хил. крави (в т.ч. 10 хил. биволици), ако сме нормална държава е логично да произведем около 70 хил. тона месо в кланично тегло, а отчетеното е само 16 хил. тона. Далеч по-малко от възможните 54 хил. тона.


                                           Какво показват изчисленията?


     При 20% годишен ремонт на основните стада (крави и биволици) ще се осигури производството на около 14 хил. тона (70 хил. х 200 кг). При плодовитост от 95 %, годишно се раждат над 333 хил. телета. От тях 70 хил. остават (се отглеждат) за подмяна на бракуваните крави, за ремонт. За производство на месо чрез угояване остават 262 хил. (в т.ч. 96 хил. женски), като ресурс за 52 хил. тона.
     Повече и интересна информация за произведеното месо през 2018 г. ни дават данни от Аграрния доклад за 2019 г. По числата могат да се направят много коментари, изводи и да се поставят важни въпроси.

  • Съотношението на месо. Млади: Възрастни говеда е 43:57%, а би трябвало да бъде приблизително 75:25%.

Производство на говеждо месо през 2018 г. – кланично тегло                                  

Месо от Промишлено производство В стопанствата Всичко
  тона                                            % тона                  % тона                  %
Телета и млади говеда 592                                      8,1 6530               73,4 7122             42,8
Възрастни говеда 6665                                  91,9 2369               26,6 9034             57,2
Всичко 7257                                   100,0 8899             100,0 16156           100,0
  • • От възрастните говеда липсват 5 хил. тона месо или 35,5% от възможното производство, докато при телетата и младите говеда липсата е 46 хил. т или 86,5% от възможното производство.
    • Основния извод е, че от двата вида месо липсват повече от 50 хил. тона месо. Резонният въпрос е - къде е месото? Да потърсим отговора.
  •   При положение, че разполагаме с ресурс от 263 хил. телета с възможност за производство на повече от 53 хил. т месо от млади говеда сме произвели (отчели) само 7 хил. Това количество, разделено на броя на телетата означава, че от едно животно сме получили само по 27 кг. Това число обаче скрива истинската картина, тъй като макар и неголяма част от телетата се угояват до по-голямо тегло и по този начин се завишава средното кланично тегло. За това, че по-голямата част от телетата се колят наскоро след отелването, се потвърждава и от данните за структурата на говеждото стадо. Към 01.11.2018 г. кравите заедно с биволиците са 65% от общия брой на животните. При угояване на телетата той ще бъде под 45%. Общия брой на говедата и биволите към посочената дата е бил 542 хил., а би трябвало да бъде над 750 хил.

Затруднявам се да намеря подходящи думи, за да охарактеризирам отношението към създадения и похабен (неизползван) ресурс за производство на месо. В целия свят се счита за икономически грях подобно действие - за да бъдат задоволени, макар и скромните ни консумативни нужди, сме принудени да внасяме всяка година 15-20 хил. тона говеждо месо. Някои могат да възразят, че направените от мен изчисления не са точни – висока е заложената плодовитост на кравите или, че не е отразена смъртността при телетата, която често е висока при някои стада. Подобни въпроси ще отворят теми за друг разговор, който няма да е излишен и ще добави още аргументи за обяснение на лошите резултати.

Преди няколко години с проф. Трифон Дарджонов (вече покойник) се опитахме да убедим един зам. министър – зооинжинер за необходимостта от угояване на телета, изключени от разплод. По този начин можеше да бъде преустановен вноса и дори да разполагаме с количества за износ. Изненадахме се от отговора. Той дословно беше – ние не угояваме телета, защото те произхождат от крави, специализирани за мляко и са със слаби месодайни качества. Европа подлага на угояване всички телета. Това сме правили и ние. В Аграрния доклад на МЗХГ за 2019 г. стр. 36, ще видим, че от посочените 341 хил. крави, 107 хил. са месодайни. Само от тях би могло да се произведе над 20 хил. тона месо – повече от произведените 16 хил. тона от всичките крави. Тук изниква въпросът - толкова ли са реално месодайните крави и наистина ли са от това специализирано направление?

От първата таблица се вижда още, че производството на месо е достигало 130 хил. т – повече от 14 кг на човек, износът е 15-20 хил. тона, а консумацията е възлизала на 12-13 кг. Сега, при намалено по брой население, произведеното месо на човек е по-малко от 2,5 кг., а с вноса консумацията се движи около 5 кг.

Числата във втората таблица показват и други тревожни факти. Промишленото производство на месо от телета и млади говеда е едва 8,1 % от всичкото добито месо в тези кланици и само 3,7% от общото производство. В стопанствата се добива по-голямото количество. Явно е, че там разцъфтява сивия сектор, но няма кой да види тази дейност.

 През 2018 г. в 8 оторизирани кланици са класифицирани 10 785 говежди трупа на животни над 8 месечна възраст. Основната част на класифицираното месо по скалата на общността EUROP е добито от животните с млечно направление, чийто кланични трупове са с нисък рандеман и слаба конформация Р (слаб) – 71,3% и залоеност 2 (слаб) – 56,2%. Тези показатели дават оценка слаб 2 и на работата ни по качествено месо от говедовъдството.

     От националния бюджет ежегодно се изплащат около 90 млн. лв - за кравите за мляко и за месо, за селекционна дейност и за биволите. Тук е големия парадокс. Плащаме за женските разплодни животни, за да се заплодят и отелят, а в млада възраст ликвидираме новородените. Някои ще ми възразят, като кажат, че на нас ни трябва мляко. Годишното производство на краве мляко след присъединяването ни към ЕС е намаляло с 416 хил. т , това на месото със 7 хил. тона при почти запазен общ брой на кравите. Кравите за мляко са сведени до 234 хил., а тези с месодайно направление са достигнали 107 хиляди. Въпреки това, пропускаме възможността да произведем още 50 хил. тона месо. С какво разполагаме?

  • Налице е основният ресурс – телета и крави
  • Достатъчно фуражи. Всяка година изнасяме огромни количества зърно и белтъчни фуражи. Много от грубите фуражи се похабяват чрез изгаряне или биват заоравани. При необходимост може да се промени структурата на растениевъдството.
  • Добре укрепнали производствени структури, част от които могат да се заемат с тази дейност. Могат да се създадат и нови специализирани предприятия.
  • Имаме значителен опит в угояването на телета. Богат е опитът на европейските страни, който можем да използваме
  • Налице са научни институти, ВУЗ-ове и проектантски организации, които могат да разработят съвременни технологии за угояване на телета и окажат научно – техническа помощ за тяхното внедряване.
  • Не са необходими големи инвестиции. При желание могат да се осигурят от европейските субсидии (по Втори стълб) и от националния бюджет.

                                                        Какво липсва?

  • Управленски капацитет на най-високо равнище в отрасъла, придружен с безхаберие и безотговорност

  • Икономическа изгода, която да стимулира фермерите и личните стопани да угояват телетата. Кратко и ясно казано, това са ниските изкупни цени на угоените животни. От тази дейност печелят прекупвачите и месопреработвателите. Това принуждава голяма част от собствениците да заколят преждевременно животните и да ги реализират в сивия сектор. ДФЗ през тази година ще плати за земеделието близо 3 млрд. лв. (2,899 млрд.) по различните програми, но за угояване на телета не се дава и лев. Няма защо да се чудим, че резултатите са плачевни.

         В отрасъл “Животновъдство” няма по-добра икономическа ниша от угояването на телетата. Ще се увеличи работната ръка заета с тази дейност, с производството и преработката на фуражите, транспорта и натоварването на кланиците. Брутната продукция ще нарасне с повече от 200 млн., а успоредно с нея и брутната добавена стойност. Ще осигурим достатъчно говеждо и телешко месо за вътрешна консумация и за износ.

         Министър Танева, вие повече от 10 години сте начело в управлението на земеделието, храните и горите – в Народното събрание - като председател на ресорната комисия, два пъти сте министър. В състояние ли сте да промените трагичното състояние в производството на говеждо месо или ще продължавате да бъдете първи съучастник в това безхаберие и икономическа безотговорност? Надявам се да вземете мерки.



Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 41

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта