Водата е задължителен елемент от хранителната дажба на млечната крава, тъй като е незаменим компонент при обмяната на веществата на животното. Тя постъпва в организма основно с дажбата по време на хранене и при водопой. Съдържанието на вода във фуражите е от 3 до 90 на сто в зависимост от типа фураж (зелен, груб, сочен или концентриран). Водата играе съществена роля в процеса на производство на мляко от животното. Известно е, че за образуването на 1 л мляко са необходими около 4 – 6 л вода. При воден дефицит млечната продуктивност на практика се понижава още същия ден и може да достигне до 15 – 20 процента от обикновения млеконадой.

Обикновено когато се изчислява дажбата, не се отделя достатъчно внимание на наличието на вода в нея, тъй като фермите са оборудвани с индивидуални (най-вече при вързано-оборното отглеждане) или с групови поилки (предимно при свободното отглеждане на кравите).

Фактори,които влияят на количеството вода, поемана от кравата,са следните:

* процентното съотношение на сухо вещество в дневната дажба (колкото е по-високо, толкова повече вода е необходима на животното);

*млечната продуктивност - високопродуктивните крави се нуждаят от повече вода,затова животните трябва да се приучават към обилен водопой;

* температурата на околната среда.

През горещите летни дни високопродуктивните крави се нуждаят от близо 150 л за денонощие.

При температура 27 градуса за 1 денонощие са необходими около 70 л вода, а за кравите с 30 л млеконадой за денонощие – количеството е около 150 л.

Препоръчва се температурата на водата да съответства на температурата на тялото на кравата –  следователно недопустимо е поене

с ледена вода дори в най-горещите летни дни.

Недостигът на вода в дажбата може да се определи по:

* твърдите екскременти;

* намаленото уриниране;

* понижената млечна продуктивност;

* възбуденото състояние на животното.

Инвентарът за поене трябва да отговаря на следните изисквания:

* Височината на стените на поилките трябва да е около 30 см и краищата им не бива да пречат на пиенето.

* Широчината трябва да позволява на кравите да пият от двете страни (това ще намали конкурентната борба и стресовия фактор).

* За всяко животно трябва да се предвидят около 10 см водна повърхност.

* През зимата да не се допуска замръзване на водата (да се осигури постоянна циркулация или подгряване).

* При установяване на поилките навън трябва да се направи заземяване.

* Поилките да се поддържат винаги чисти.

Водата за пиене трябва да е качествена, с неутрален вкус и да не съдържа странични примеси. При задоволяване на потребностите на кравите от вода фермерите ще получат максимална усвояемост на фуражите и максимална млечна продуктивност.

Публикувана в Животновъдство

Животновъдът Ролан Форестие от селце в Южна Франция изостави производството на краве мляко поради нерентабилност, тръгна буквално от нулата и стъпи на краката си

Мила Иванова

Живописното село Монтрода в департамента Лозер в Южна Франция е разположено в равнинна част на Централния масив, заобиколено от зелени ливади, пасища, горички. В този декор фермерът Ролан Форестие отглежда по биологичен начин 215 кози от породите Кафява алпийска и белоснежната Саанска, известни със своята млечна продуктивност. Съпругата му Мелани напусна твърдо платената си работа, за да се трудят заедно в стопанство, тип EARL (Земеделско стопанство с ограничена отговорност – типична френска кооперативна форма, регламентирана законодателно. Съдружници в него може да бъдат съпрузите и още 8 души – до максимума 10 – б. а.).

Полезна селскостопанска площ: 1050 декара. Редуването на посеви обхваща 200 дка зърнени, 500 дка временни ливади на базата на люцерна и власатка и 350 дка пасбища.

Пласмент: млякото се събира от мандра Lemance в близкия департамент Лот е Гарон. Мелани твърди, че се е спряла на нея, защото тя е една от малкото мандри, които използват методите на старите френски сиренари. А техниката на зреене е приспособена към всеки продукт.

2 вата транспортьора разпределят зърнените 3 пъти на ден

Животновъдът действително прие предизвикателство

Ролан Форестие замени кравите, които отглеждаше, с кози и едновременно премина от конвенционално мляко към био. „През 2013 г. цената на млякото падна на 320 евро/1000 л. Не успявах да покрия разходите си – разказва животновъдът. – От Камарата по земеделие в Лозер узнах, че ще събират козе биомляко и търсят производители. Веднага реших да се пробвам.”

Рискът от промяната бил голям, а и финансирането на проекта въобще не се оказало лесно. Ролан спира производството на краве мляко през 2014 година. „Със сумата от продажбата на 40 крави от породата Брюн (Кафява швейцарска) едва успях да изплатя заемите си, които бях взел от близки хора, и лихвите към банковите ми заеми. Така че аз тръгнах от нулата” – разказва за трудното си начало фермерът. Ето защо много нерви и тичане са му коствали, за да убеди банките да му отпуснат нови инвестиции от 200 000 евро за оборудването на обора и 54 000 за покупка на козички.”Козата няма стабилен имидж, пък и аз нямах опит в това производство” – признава си Ролан. В очакване решението на банките, останалият без животни фермер изкарвал прехраната на семейството си с други дейности. И чак през 2016 година най-сетне получил зелена светлина за своя проектот регионалния клон на банка CIC (Промишлен и търговски кредит). „Преминах три трудни години, без да зная докъде ще стигна. Но успях да изтрия пасива и стъпих на здрави основи. Днес не съжалявам, че поех риска” – убедено твърди животновъдът.

Първите стъпки в новото направление

Така едва през юли 2016 г. Ролан най-сетне може да се захване с преустройството и оборудването на помещението. „Всичко трябваше да приключи за два месеца, защото си бях запазил 200 козички във Вандея (департамент в Западна Франция, на Атлантика – б.а), които трябваше да пристигнат през септември.” От постройката бяха запазени само стените и скелета, а вътре всичко беше направено наново.Знаех, че козите са зиморничави същества. Затова изолирах покрива и затворих страничните отвори с полупрозрачни плоскости. Осигурих и добра вентилация, за да предотвратя пастьорелозата (инфекциозно заболяване –б.а.)” – разказва фермерът.

Вече като собственик на стадо от стотина животни, Ролан разказва за нрава им. „Козите са любопитни, интелигентни и много общителни. Те се гледат по–лесно от кравите” – убеден е фермерът.

Алпийска коза към бокса 1

Що се отнася до храненето, Ролан инсталира две пътеки, върху които разнася фуражите с миксер ремарке, две хранителни ленти за зърнените храни, и азотен коректор. В началото на лактацията дневната дажба на коза включва: 1,3 кг силаж от треви и сено, 300 г ечемик, 200 г царевица и 400 г азотен коректор за средно производство от 4 литра дневно. От май до ноември животновъдът практикува пасбищен режим и тогава намалява разпределителната дажба. През 2017 г., при първа лактация, средната количество мляко от коза достигна 800 л. „Това е много по-добре от предвидените 700 литра. Козите ми имат генетичен потенциал. За 2018 г. очаквам 900 литра” – разкрива плановете си френският фермер.

Да бъдеш независим

За да бъде самостоятелен в изхранването на животните с фураж, броят им не трябва да надвишава 230 – изчислил е стопанинът им. Споделя и друго наблюдение: „Селекцията при козите е по-голяма, отколкото при кравите. Първата трева след коситбата пазя за козите в лактация, а първата окосена трева давам на сухостойните и на яретата.” През следващите години фермерът смята да изтегли напред датата за силажиране, за да има повече трева за косене. „Така смятам да намаля покупките си за азотен коректор. Ако е биопродукт, той струва 770 евро/тон. А това е много голям разход за мен. За щастие, намерих доставчик, който шест месеца ми дава храни назаем, до първото изплащане на млякото” – разказва стопанинът. Отглеждането на кози става все по-скъпо, с храна от 475 евро на тон.

Ролан не използва нито химически торове, нито фитосанитарни продукти. „Много често сменям сламата. Така имам повече тор, който да разхвърлям на моите ливади” – обяснява той. За извеждане на отходните води от залата за доене е инвестирал 5000 евро.

Трудът се изплаща

Ролан бързо констатира, че козите са по-крехки от кравите. „Те се разболяват изведнъж и човек направо се обърква.” Съпругата Мелани, която му помага, допълва, че „маститите са по-редки, но много трудно се лекуват”. Ролан се опитва да планира ражданията с козела, така че да стават групово през март. „През този период трябва да бъдем трима, за да наблюдаваме всяка коза. Термизираме коластрата, преди да я дадем на новородените ярета, за да предотвратим пренасянето на вируси и появата на кози артрит и енцефалит (CAE ).”

Доенето с 2 по 28 поста, трае само 50 минути. И ако почистването на доилната зала не представлява никаква трудност за Мелани (козите са много чисти животни и не цапат, твърди тя), проблем си остава борбата с мухите. „Много трудно можеш да ги елиминираш с биоелемент. Опитвах се да ги премахна, като пуснах миниоси, но средството се оказа недостатъчно” – споделя съпругът.

Периодът на лактацията продължава 10 месеца – от март до декември. „Паузата е добра дошла, но означава и два месеца без заплащане на млякото. А това трябва да се предвиди.”

Ролан Форестие е подписал 5-годишен договор с мандра та, като цените по изкупуването варират. „Започнах с 860 евро/1000 л през 2017 г. и стигнах до 900 евро/1000 л през 2018 г.” И тъй като мандрата продължава да търси количество, няма определен таван. „През 2017 г. предадох 153 000 литра, а през тази година очаквам да стигна 170 000” – разкрива плановете си фермерът.

С козите, които изискват повече присъствие, има работа за двама. Така ще има и повече приходи. Мелани много скоро ще започне работа като пълноценен член на семейния кооператив. „Ние открихме перспективи за бъдещето и решихме, че призванието ни са козите” – убедено е семейство Форестие.

Саанска коза към бокса

СААНСКАТА КОЗА (Saanen) е създадена в швейцарската долина Саанен, в райони с 1000 - 2000 м надморска височина и с богати пасища. Спада към групата на едрите кози: средното тегло на женските е 62 кг, а на пръчовете - 80 килограма. Цветът на космената покривка е бял. Плодовитостта на саанската коза е висока. От 100 кози майки се получават 160-175 ярета, а често и 200-250. Те с право заемат първо място в света по количеството получено мляко. Средната млечност през лактационния период, който е 270 - 280 дни, е 700 - 800 л. При добри условия на хранене и отглеждане козите дават и над 1000 л мляко. Маслеността на млякото е 3,8 - 4,0%. Световният рекорд по млечност за един лактационен период e 2950 л и е поставен в САЩ.

КАФЯВАТА АЛПИЙСКА КОЗА (Alpine chamoisée)е средна на ръст, с медено-кафява космена покривка с черна ивица на гърба. Тази млечна порода се наложи в интензивното отглеждане на козите наравно със Саанската. И двете породи влизат в селекционна схема, в която изкуственото осеменяване заема определено

място. Кафявата алпийска е най-разпространената порода във Франция – 140 000 регистрирани бройки. Тя е с високи млечни качества: произвежда средно 780 литра мляко, като млеконадоят от най-добрите често надвишава 1000 литра по време на лактацията. Високо процентно съдържане на протеин – 32,4 г/кг, и масленост 37,3 г/кг.

 

Публикувана в Животновъдство
Четвъртък, 18 Април 2019 14:01

За биволите с любов!

  • Фермерът Иван Борисов от Аксаково съхранява добруджанските традиции при отглеждането на едрите черни животни
  • Освен малачета, във фермата живеят още застрашени породи овце и крави

Габриела Събева

„Радваме се на дъжда, който падна. Всичко беше започнало да изсъхва по нивите, пашата изсъхваше” - така животновъдът Иван Борисов посреща първите валежи в Добруджа след дългото и трайно засушаване. Фермерът отглежда биволи, крави и овце в гората над Аксаково. Вижда морето, а в същото време е по хълмовете на Крайморска Добруджа, недалеч от Варна.

I Borisov 1 1

Иван Борисов поставя началото на фермата си преди близо 40 години. Споделя, че отношението към животните е изградил още от детските си години. След като излиза от казармата, която тогава задължително „приема” всички 18-годишни младежи, той продължава семейната традиция – да отглежда животни. „Имах малко спестени пари и си купих 15 овчици и един кон”, спомня си Иван Борисов. 5-6 години по-късно стопанството се разраства. Минава време и се мести извън населеното място. „Купихме занемарена бадемова градина, създадена през 1968 г.”, връща се в годините назад Иван. „По времето на ТКЗС-тата дръвчетата са били варосвани, прекопавани, било е истинска цветуща градина. След това са били изоставени. После идва реституцията и градините са били върнати на наследниците на първите собственици. Но за съжаление никой не се захваща да ги обработва, никой не показва интерес и така бадемите остават занемарени. Ние купихме тази градина за нуждите на фермата – да направим двор, обори, сгради. Оставихме и дръвчетата”, допълва още фермерът. Излизайки на паша, животните преминават през градината, отиват край гората и по поляните.

Bivoli mandra 2 1

Днес във фермата се отглеждат 700 овце от медно-червена шуменска порода, общо 100 крави - черношарено и българско червено говедо и разбира се, биволи. Дългогодишният животновъд се грижи за 50 биволици от породата Българска Мурра. Броят на главите в стадото се мени и зависи от малките и подрастващите. „Цял живот с това се занимавам, с животните”, споделя фермерът. „Тук, в Североизточна България, почти няма или на пръсти се броят биволовъдите. Повечето от колегите ми са във вътрешността на страната”, допълва Иван Борисов. Фермерът не крие любовта си към големите черни „малачета”. Разглеждаме стадото, или по-скоро то ни разглежда. „Биволите са умни и любопитни животни, въпреки размерите си са с кротък нрав”, допълва Иван Борисов. Разказва, че биволиците не обичат да бъдат смущавани по време на доене. Високата млечност е една от отличителните черти на породата. Въпреки че качеството на биволското мляко се цени високо в европейските държави, у нас все още не представлява интерес за мандрите. „То има висока масленост и чудесен вкус, но фирмите не го изкупуват. Или искат да е на безценица, или искат големи количества”, разказва фермерът. Във фермата отчитат млеконадой от неколкостотин литра на ден, но има и периоди с под 100 литра дневно.

За да направи отглеждането на биволи рентабилно, Иван Борисов успява да реализира дългогодишната си мечта и да осъществи плановете си за изграждане на малка мандра. „Още преди години започнахме да мислим за преработка на биволското мляко. Изкупната цена беше обидно ниска. Направихме нужните инвестиции и ето, тук на място правим кисело мляко и сирене от нашите животни”, разказва фермерът. Обяснява, че най-много се търси киселото мляко, особено биволското. Правят различни видове сирене, включително и смес, което също има почитатели. „Ежедневно добиваме сериозно количество мляко. В края на пролетта и началото на лятото имаме по-сериозен млеконадой. Оказва се обаче, че често свършват и сиренето, и млякото. Това ни радва, значи сме направили нещо добро”, не крие Иван Борисов. Той все още отказва да смята дали инвестицията в мандрата се е изплатила. Предпочита да се наслаждава на плодовете на труда си, вместо да прави сметки.

Отглеждането на биволи у нас е все по-рядко явление. „Те са били традиционни животни в стопанствата. С тях се е вършела всякаква работа, дори са се впрягали. В нашите села е гъмжало от биволи”, разказва още фермерът. Той допълва, че тези големи и едри животни са се използвали за търговия със зърно и стоки. При отглеждането им има известни специфики. Оползотворяват по-добре грубите фуражи в сравнение с говедата. Когато няма достатъчно трева, те вдигат глави и пасат от дърветата или храстите.

„Животновъдството отмира!”, констатира със съжаление Иван Борисов. Споделя, че оцеляването е трудно. Отпусканите субсидии за застрашените породи са глътка въздух за фермерите, но все не достигат. Въпреки всичко мисълта да се откаже и да изневери на любовта си към животните е недопустима за него.

Публикувана в Животновъдство

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и практикуващите ветеринарни лекари извършват инвентаризация на животните в стопанствата  в цялата страна, обяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Янко Иванов на среща със земеделски производители в Благоевград, цитиран от пресцентъра на агенцията. Целта на проверките е да стане ясно има ли и колко са виртуалните животни  във връзка с приема по директните плащания за Кампания 2019 г. Системата трябва да се изчисти от такива практики, категоричен беше заместник-министър Янко Иванов. “Трябва да има справедливо и ефективно разпределение на средствата, които се дават на животновъдите”, обоснова се Иванов.

По думите му проверките и инвентаризацията  ще продължат, защото трябва да има яснота и по-добър контрол.  При проверките във  фермите ще бъдат гледани и  паспорти, ветеринарномедицински свидетелства  на животни и  отразяването им в интегрираната информационна система на БАБХ „ВетИС”.

Сред основните цели на министерство на земеделието, храните и горите е Общата селскостопанска политика след 2020 г. по отношение на директните плащания да не претърпи кардинални промени, увери земеделските стопани заместник-министърът. По думите му повече внимание ще бъде отделено на малките и средни земеделски стопанства.

Публикувана в Животновъдство

Експеримент в изследователска ферма в ЮАР разсея мита, че телетата трябва да се хранят с мляко два пъти на ден. Ползите от еднократния порцион за животните и стопанството разкрива млад специалист в сп. Farmers Weekly

Мила Иванова

Южноафриканската изследователска ферма Outeniqua Research Farm се намира в близост до град Джордж, в провинция Уестърн Кейп, в плато между живописната планина Аутеникуа на север и Индийски океан на юг. Основана през 1953 г., в нея се правят различни изследвания от селскостопанската практика, за да се предоставят научнообосновани решения в отговор на предизвикателствата, с които се сблъскват фермерите в този район.

2. Стадото Джерсей на поляните с райграс 11

Фермата обхваща площ от 300 хектара, от които 114 ха се напояват постоянно. Климатът в района е умерен, с годишни валежи от 728 мм. Млечното стадо Джерсей (най-дребната порода крави за мляко) се състои от 750 животни, от които 400 крави в лактация, които са в основата на изследвания за млечната промишленост. Потокът от фуражи идва от засетите площи предимно с кукую грас и с различни видове райграс.

Именно във фермата Outeniqua Research Farm неотдавна магистърът по животновъдни науки Бертус Майбърг направи изследване, с което разсея мита, че за телетата е по-добре да получават мляко два пъти дневно, отколкото веднъж. За този експеримент разказва в репортаж британското сп. Farmers Weekly, предназначено за ЮАР.

Бертус Майбърг, който провежда изследването в защита на магистърската си степен по селскостопански науки в университета „Нелсън Мандела“, е забелязал, че млекопроизводителите в региона Саутърн Кейп (Южен Кейп) традиционно дават на телетата си мляко два пъти на ден, като се аргументират, че много мляко наведнъж действа зле на храносмилателната им система.

В същото време обаче, за да спестят разходи за труд, в изследователската ферма Outeniqua (Аутеникуа) предоставят мляко на телета веднъж дневно в продължение на години, като са установили, че това е най-ефективният начин да ги вдигне на крака след раждането. Но когато Майбърг се е опитал да убеди млекопроизводителите в региона да направят същото, те отхвърлили предложението му като „не добра идея“.

Веднъж е достатъчно, и на практика може да бъде дори полезно за животните – смята младият специалист и се заема да го докаже. Бертус Майбърг и неговият научен ръководител проф. Робин Мееске от Дирекцията по животновъдни науки в Министерството на земеделието в департамента Уестърн Кейп (Западен Кейп) решават да проведат контролирано проучване на телетата Джерсей, сравнявайки млечните режими – веднъж дневно и два пъти дневно.

Методът
В изследването са използвани 48 женски телета Джерсей и 24 мъжки телета, родени в експерименталната ферма между септември и декември 2017 г.


През първите три дни от живота им новородените са били държани до майките им, за да получат достатъчно коластра, след което са преместени в боксове и разделени на две групи.


Телетата от първата група получавали по 3 литра мляко веднъж дневно, между 8 и 9 часа сутринта, докато телетата от другата група получавали по 1,5 литра мляко два пъти дневно – между 8 и 9 часа сутринта и 3 и 4 ч следобед.

За да се предотвратят стомашните разстройства, нито една от групите не е имала достъп до вода, докато получавала мляко, или два часа след това. Този модел се поддържал в продължение на осем седмици, след което телетата били отбити.

Резултати
Майбърг измерил теглото при раждането на телетата, теглото им при отбиването и после на 90-ия, 120-ия и 150-ия ден и не открил никакви значителни разлики между животните, хранени с мляко веднъж дневно, и тези, които са били хранени два пъти на ден.


Развитието на животните също не било засегнато, тъй като нямало значителни разлики в измерванията на главата, дължината, обиколката или височината на тялото.

През първите три седмици нямало разлика и в консумацията на гранулирана храна за растежа на животните. Но от четвъртата до седмата седмица животните, получавали мляко веднъж дневно, обикновено се хранели повече от телетата от групата „два пъти дневно“. На осмата седмица консумацията нараснала значително. Майбърг си обяснява това с факта, че тези телета били готови да експериментират с храната от най-ранна възраст, защото са били гладни. Общото количество на консумираните гранули до отбиването на групата, получавала мляко веднъж на ден, съставлявало 33 кг на теленце или средно по 546 г на животно на ден. В сравнение с другата група – общото потребление на гранулирана храна било 28,5 кг/теле или средно по 474 г/теле на ден.

Телетата бичета била кастрирани през първата седмица от раждането им. Шест бичета от всеки режим на хранене били заклани на възраст осем седмици или 6 месеца. Анализите след заколването не показали никаква разлика в размера на сърцето и черния дроб, но пък обемът на търбуха на на телетата, получавали мляко веднъж дневно, бил значително по-голям на 8-мата седмица от този на телетата от втората група.

„Резултатите са страхотни, тъй като телетата с по-голям търбух могат да усвояват храната по-добре и да бъдат по-малко уязвими от стомашните проблеми, отколкото тези с по-малък търбух", обяснява Майбърг.

Допълнителни ползи
Храненето с мляко веднъж на ден има и други преимущества. Първо, работата е по-малко трудоемка, тъй като оборудването за пиене се използва, почиства и стерилизира само веднъж на ден.


Това спестява разходи, а също така намалява рисковете от заразяване от замърсени бутилки за пиене, тъй като те се използват веднъж, а не два пъти на ден.


Второ, само 25% от телетата в групата, която получавала мляко веднъж дневно, са били лекувани от стомашни разстройства през осемте седмици; докато в другата група заболяванията са били 39%.

Трето, храненето с мляко веднъж дневно освобождава повече време на персонала, за да се посвети на грижите за кравите и телетата вечер, когато хранят и поят животните. Потенциалните проблеми могат да бъдат идентифицирани по-рано, а болните телета да се лекуват навреме.

Допълнителни проучвания
В момента Майбърг проучва влиянието на храната върху търбуха, по-специално върху неговата плътност. Той е взел проби от търбуха на закланите бикове, за да прецени разликите в размера, дължината и броя на папилите на квадратен метър.

"Папилите са малки, подобни на пръсти издатини, върху стената на търбуха, които спомагат за увеличаване на повърхността на търбуха и на практика повишават усвояването на хранителните вещества", обяснява той.
Магистърът също така оценява въздействието на различния режим на хранене върху растежа на юниците. Юниците от всяка група са разделени поравно на две нови групи, на едната се дават гранули за растеж, на другата – минерали за близане.

„Досега, изглежда, че храненето с мляко веднъж дневно също не оказва значително влияние върху по-късните темпове на растеж, казва Майбърг.– Всички юници, които са получавали гранули за растеж, са на път да достигнат целевото тегло от 220 кг на 12-месечна възраст. От друга страна, тези, на които сме давали само минерали за близане, достигнат това тегло на 15 месеца."


Младият специалист също така планира да изследва възпроизводството и производството на мляко от двете групи, за да получи по-ясна картина за това как храненето с мляко веднъж дневно оказва влияние на млечното стадо от раждането на телето до появата на собственото му потомство.

Публикувана в Животновъдство

Специалистите се изправят пред нови предизвикателства – от висока производителност до въздействието на околната среда

Уилфрид ван Страален, експерт от Независимата консултантска и изследователска организация за хранене на животни, базирана в Холандия, отговоря на въпроси на журналиста Еми Колман, редактор в сайта www.allaboutfeed.net, за промените в методите за хранене на съвременните високопродуктивни млечни животни и какви са ключовите моменти при съставянето на дажбите.

- Стремежът към висок млеконадой продължава ли да е тенденция в световен мащаб?

- Да, като цяло можем да кажем, че целите на млекопроизводителите са еднакви по целия свят, но начинът на отглеждане и начинът на хранене на кравите се променя.

В млечната промишленост се наблюдават редица събития, които пряко засягат начина на хранене на кравите.

Например, преработвателите на мляко изискват от земеделските производители да спазват някои етични или екологични норми. Едно от тези изисквания е при приготвянето на фуражи да използват компоненти, които не съдържат ГМО-съставки. Ето защо фермерите в Германия, които произвеждат суровини за тези преработватели, имат по-малък избор за фуражни съставки. В същото време се търсят други източници на белтъчини като лупина или грах. Правят се изследвания как да се направи протеинът в тези съставки по-ефективен за млечните крави. Въпреки това хранителната стойност на използваните съставки не е основният проблем.

Соевият или палмовият фураж често се използва за кравите и има добри хранителни показатели. Можем да се запитаме обаче дали тези съставки ще продължат да присъстват в храните за животните, тъй като тяхното въздействие върху околната среда е по-голямо от това на компонентите, добити от местни култури.

В Холандия производителите на фуражи са подели инициатива да се изчислява въздействието на фуражните съставки върху околната среда. Така фермерите ще са запознати с въздействието върху околната среда в световен мащаб и ще могат да вземат отговорни решения.

- Изглежда, че съставянето на дажбите за кравите става все по-трудно. Как могат да помогнат съвременните модели?

-                  За да направим най-добрия избор как да храним животните, ние се нуждаем от добри и сигурни модели за прогнозиране. В нашата компания сме разработилимодела E-dairy, който описва всички етапи на ферментация в търбуха, храносмилането, както и етапите на обща ферментация и метаболизъм. Различните хранителни вещества в състава на дажбите (глюкогенни, липогенни и аминогенни) могат да бъдат изчислени с помощта на този модел. E-dairy може да помогне да се направи ферментацията в търбуха по-ефективна и от друга страна, да предотврати появата на някои метаболитни нарушения, като например ацидоза. Последното е от особен важно по отношение на високопродуктивните крави.

Кравите, произвеждащи до 30 литра на ден, могат да разчитат на нормална ферментация в търбуха, но животните, които произвеждат повече от 30 литра, имат по-високи изисквания към фуражите. Те трябва да получават храна с определено качество, с неразградими в търбуха белтъци, скорбяла и мазнини. Така се намалява рискът от кетоза.

За приготвянето на дажбите вие се нуждаете и от достоверни данни за фуражните съставки. Разработвайки нашия модел, вложихме много усилия и време, за да установим хранителните стойности на различни суровини.

Това означава, че можем да направим достоверни прогнози. Разполагаме с уникални данни. Например –как влияе времето за съхранение на царевицата върху ферментацията и разградимостта на скорбялата в търбуха, както и ефектът, който оказва размера на дадена фуражна съставка върху активността на търбуха.

Друга гореща тема в момента е да се намали относително големият принос на преживни животни към емисиите на метан. Чрез промяна на хранителния състав във фуража може да се намали производството на метан от едрия рогат добитък.

- Това означава ли, че диетологът може по-добре да контролира здравето на кравата?

- Да, с помощта на прогнозиране и моделиране специалистът по фуражите получава най-добрите препоръки как трябва да се хранят високопродуктивните крави. Ачрез данните за млечния протеин, мазнините и лактозата стопанинът от състава на млякото може да направи изводи за здравето на животните.

Високото съдържание на мазнини в млякото след отелването е сигнал за съществуването на хронична кетоза. Ниското ниво на млечна мазнина през целия живот на кравата говори, че кравата страда от ацидоза. По този начин храненето може да е отлично средство за минимизиране или предотвратяване на метаболитните заболявания при кравите. Днес ние имаме по-ефективни инструменти за създаването на перфектната диета.

Като се има предвид, че до 25 на сто от млечните крави страдат от субклинична ацидоза на търбуха, необходимостта от предотвратяването на това скъпоструващо заболяване е едно от основните предизвикателства за изследователи като нас. Сътрудничим си с Университета в Гент в Белгия, за да проучим структурата на мастните киселини в млякото и да разберем как те влияят на здравето на кравите.

Влиянието на здравето на търбуха върху общото състояние на животните остава гореща тема. Огромен интерес за учените представляват заболяванията и при останалите части от храносмилателната система на кравата, например ацидозата на дебелото черво. Това разстройство се свързва с ацидозата на търбуха, но все още знаем твърде малко за заболяването. Единственото, което е установено е, че ректумът е по-чувствителен към киселини и токсини от търбуха.

- Виждаме тенденция да се използват повече фуражни добавки при хранене на крави. Какви са ползите от това за млечните крави?

-        Хранителните добавки се използват все по-широко при храненето на преживните животни. Голямачаст от проучванията са посветени на аминокиселините, които са неразтворими в търбуха. Интересът е продиктуван от факта, че сме склонни да включваме по-малко белтъчини в храната на високопродуктивните млечни крави. Обсъжда се и използването на висококачествени протеинови източници, например соев шрот. Неразтворимите аминокиселини се включват в рецептите за хранене и диетологът може бързо да прецени дали използването на тези добавки е икономически изгодно или е по-добре да бъдат заменени с други протеинови фуражни съставки.

Наблюдава се и нарастващ интерес към употребата на витамини от група В, например холин, в диетата на млечните крави. Тези витамини поддържат чернодробната функция и се оказват особено полезни именно за високопроизводителните млечни крави.

В днешно време антибиотиците се използват основно при сухостойни крави. Намаляването на употребата им се дължи до голяма степен на доброто управление на фермата и на спазването на стриктна хигиена. Профилактиката на заболяванията започва още с грижите за телето, когато то получава достатъчно коластра и висококачествена твърда храна.

- Ще изглежда ли по същия начин храненето на млечните крави след десет години?

- Мисля, че в близко бъдеще ще сме свидетели на няколко промени. Ще имаме достъп до повече хранителни съставки. В някои страни, като Холандия, ще се обърне повече внимание на търсенето на суровини на регионално равнище, а не на внос от чужбина. Това означава, че в дажбите на холандските млечни крави ще има повече тревни компоненти и по-малко царевица. Задачата на специалистите е да намерят най-добрите фуражи за този нов тип на хранене.

В същото време се надявам, че съставянето на дажбите през следващите години ще се основава повече на усвояеми протеини, а не на необработени белтъци. Повечето правила и модели за хранене все още се основават на непречистени протеини, тъй като те могат лесно да бъдат измерени. Нивата на усвояемите белтъци са по-трудни за измерване и се определят със сложни изчисления.

На международно равнище има тенденция да се използват по-малко ГМО-компоненти във фуражите и желанието да се намали въздействието на производството на мляко върху околната среда (емисии на парникови газове), както вече бе споменато.

В бъдеще ще обърнем специално внимание на съставянето на дажбите за кравите поотделно. Всички крави имат една и съща базова дажба, съставена от груби фуражи, но ще бъдат индивидуално подхранвани в зависимост от състоянието им в момента (бременност, сухостоен период и пр.). Задачата се улеснява благодарение на иновациите– сензори и други технологии, които дават представа за кондицията на животните и други параметри.

Забелязва се повишен интерес към храненето на телетата и сухостойните крави. Тези две групи са много важни. За да имаме висококачествена млечна крава,трябва да отгледаме здраво теле. Някои фермери обаче невинаги разбират това. При по-голямо внимание към храненето на телета в ранна възраст чрез т. нар. метаболитно програмиране, вероятността кравата на по-късна възраст да дава повече мляко се увеличава.

Публикувана в Животновъдство
Новата уредба на ЕС на Закона за ветеринарните препарати ще влезе в сила от 2022 г. Тя ще бъде задъжителна за всички държави членки. Целта е да се защити здравето на селскостопанските животни, а като следствие - и на потребителите.
След като влезе в сила новата уредба, всички лекарства за селскостопанските животни в ЕС, включително и хомеопатичните, ще могат да се закупуват само след рецепта от ветеринарен лекар.
Публикувана в Животновъдство

Младият френски фермер Даниел Палоп от селце в подножието на Пиренеите разшири гамата на производство и затвори кръга с директната продажба

Мила Иванова

Вераза е малко селце в южния департамент Од – единствения във Франция, който е притиснат от два планински масива – Пиренеите и Централния масив, и в същото време има излаз на Средиземно море. В средата на октомври м.г. департаментът преживя истински апокалипсис от интензивните и опустошителни наводнения, а река Од, която протича през него, преля и потопи разположените край бреговете й райони, като нанесе непоправими щети на земеделците. Селцето Вераза, което има едва 34 жители по преброяване от 2015 г., бе сравнително пожалено от природната стихия.

„Тази зима моите 60 крави гасконки ще се отелват в обора. Така ще бъде по-удобно и за тях, и за мен” – споделя младият животновъд Даниел Палоп, който от началото на 2018-а инвестира в строителството на постройката, след като беше отглеждал кравите си на открито в продължение на 15 години. След дипломирането си като висш технически специалист по животновъдство (свидeтелството BTS във Франция дава право за ръководство на животновъдно стопанство по цялата верига – качество на храната, растеж на животните, възпроизводство, манипулации и интервенции върху животните и т.н. – б.а. ,) Даниел се установи през 2002 г. във Вераза – селцето, в което бе израснал. Младият, изпълнен с амбиции мъж, трябваше да започне от нулата. „Тук нямаше селски стопани от три десетилетия. Купих земи за фермерство, които трябваше да почистя от храсти и камънаци, преди да ги засадя за ливади” – припомня си той.

Началото

Даниел се спира на кравите Гаскон – непретенциозна, създадена в Пиренеите порода, която се е приспособила много добре към сухите региони на планината. „Закупих 18 крави и един бик, за да започна, а после постепенно увеличавах стадото си едновременно с придобиването на нови площи. Най-трудно ми беше да намеря едно хубаво лятно пасище. Защото през лятото няма трева около селото ни, което е само на 600 м надморска височина” – обяснява той. През 2002 г. Даниел се включва в пастирска група в съседния департамент – Източни Пиренеи (Pyrénées-Orientales).”Горе, на 1600 м височина, има трева и животните се чувстват много добре. Заедно с други животновъд си правим сами сеното, което ми позволява да бъде автономен по отношение на фуражите” – допълва Даниел.

2. Gasconnes

Младият животновъд започва най-напред да продава телета, е след това и месо в касети, за да увеличи принадената стойност на стопанството си. През 2012 г. в съдружие с трима свои колеги

Даниел влиза в Кооператива на производителите

Plein champs (Плодородно поле). Те отварят малък магазин, свързан с кланичен цех в близкото градче Куиза. „В този магазин предлагаме предимно месо от гасконската порода, но също плодове и зеленчуци, тесто, ориз, сирена, мед и местни вина” – уточнява фермерът. Така на клиентите се предоставя богат избор. „Предлагаме качествени меса на средни цени под тези в супермаркетите. И стратегията ни работи добре” – допълва приятелката на Даниел – Амандин, която в началото беше наемна работничка, а сега е съдружничка в коператива Plein champs.

Диверсификация

За да отговори на повишеното търсене на различни видове меса, през 2015 г. Даниел Палоп започва да отглежда и прасета. „Стандартното свинско, което купувахме от търговците на едро, не задоволяваше нашите клиенти в магазина. Мой приятел ми предложи три свине майки – аз ги купих и така потръгна и другата ми дейност” – разказва за „случайното” си попадение Даниел, който днес отглежда 8 свине майки и угоява стотина прасета годишно. Животните се извеждат на открито в парк от 40 декара, в който са построени колиби. Допълнително са хранени с ечемик от стопанството и с добавки, съдържащи азот. Прасетата се колят на 6-ия месец, дават каркаси от 100 кг и месото им, с чудесно качество, се изкупува прясно.

Даниел и Амандин са практична двойка – те решават непродадените продукти от магазина да бъдат преработвани – в хамбургери и различни блюда, които предлагат в каравана, тип food truck. „Най-сетне открихме един автобус, който преоборудвахме в кухня. Той се намира най-често до магазина, а за клиентите ни сме изнесли масички навън под навес в хубаво време. През зимата пък приготвяме храна за вкъщи” – разказва младата жена, която се чувства удовлетворена, когато клиентите похвалят ястията й с месо.

4. Daniel et Amandine dans la boutique

Даниел Палоп прекратва доставките на месо на дребно, които му отнемаха много време. Сега младият животновъд продава продукцията си на кооператива Plein champs – тридесетина телета по 5,60 евро/кг каркас и 8 – 10 крави на кланицата по 4,30 евро/кг. Прасетата се оценяват по 3,80 евро/кг трупно месо. Стопанството на работливия животновъд непрекъснато увеличава оборота си и през 2017 година достигна 89 000 евро. Фермерът твърдо вярва, че през 2019-а ще увеличи доходите си благодарение на продажбите от магазина и ресторантчето на колела.

Даниел Палоп е

активен член на земеделския кооператив

Чрез платформата Agrilocal сдружението Plein champs доставя месо на столовете в департамента Од. „Изкупуваме животните на 15-ина животновъди, за да изпълним поръките, които получаваме – обяснява Даниел, който се е натоварил с покупките и плановото управление на клането.”Средно колим по една крава, едно агне и две прасета седмично, както и един вол на всеки 15 дни – уточнява той. – Така захранваме и поддържаме кланицата в градчето Килан и работилницата по разфасоване на месото в Куиза, които се намират в нашия департамент. „Това е положителна тенденция. Но трябва да продаваме малко по-скъпо на столовете, за да може печалбата ни да е по-голяма. Докато сме принудени да съобразяваме цените си с тези на Групата Бигар (концерн производител №1на месо във Франция – б.а.), няма да ни лесно” – казва френският животновъд от селцето Вераза.

3. Диверсификация с прасета

Стопанството в цифри

Площ: 1500 декара.

Посеви: 200 дка ливади за косене;100 дка люцерна; 50 дка овес; 1150 дка за обход.

Добитък: 60 крави Гаскон със средно тегло 250 кг за 6-месечни телета, 130 – 160 кг телешки каркаси и 400 кг говежди каркаси.

Прасета на открито: 8 свине майки и 120 прасета, угоявани всяка година. Тегло: 10 кг каркаси за 6 месеца.

 
Породата Гаскон вече се развъжда и у нас
Фpенските месодайни говеда Гаскон са стара порода, възникнала още през XVI век в Пиренеите. Впоследствие породата се е разпространила в целия регион – от Атлантика до Средиземноморието. Животните Гаскон издържат както на големи горещини, така и на силни студове. Месото им е прочуто с вкусовите си качества, както и със специфичния си аромат
Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АПМПГБ) е получила разрешение за осъществяване на развъдна дейност на говедото Гаскон.
Популацията на породата Гаскон в България е 320 крави. Всички те са внесени от Франция на три транша. Породата е изключително адаптивна в планински условия и лесно може да се приспособи към по-бедни на пасища места. Основната чистопородна популация (нуклеусови стада) се намира в Югоизточна България, в района на Странджа и Ямбол, по-конкретно – селата Стефан Караджово, Странджа и Горска поляна. През последните десет години те показват изключителна адаптивност както при по-високи температури, така и при по-тежки зимни условия.

Публикувана в Животновъдство

Животновъдството е тежката артилерия на селското стопанство и има нужда от подкрепа, но за съжаление тя остава само на думи, казва доц. Иван Янчев, директор на Института по животновъдни науки - Костинброд

Лили Мирчева

За първи път на изложението АГРА предлагаме краен, завършен продукт, а не само разплодни животни, заяви доц. Иван Янчев, директор на Институт по животновъдни науки – Костинброд. По думите му това е експериментален научен продукт – телешки суджук „Вискяр“ от телета от месодайна порода Лимузин, който спечели Златен медал в Конкурса за иновации на Международното изложение за селско стопанство в Пловдив. Така учените в института затварят кръга на производство и от говедата, които се отглеждат като част от племенните стада, произвеждат вкусен деликатес, отговарящ на всички изисквания за здравословно хранене.

IMG 5735 1

Телетата от порода Лимузин се отличават от останалите месодайни говеда по фината структура на влакното и на ниския процент мазнини. Затова тяхното месо е сравнително постно и с много добри вкусови качества. За направата на суджука е използвана рецепта по Български държавен стандарт от 1983 г. за производство на Горнооряховски суджук. В продукта няма нито една добавка на консерванти, антиоксиданти и други пълнежи, характерни за съвременните деликатеси. В състава на телешкия суджук „Вискяр“ има само сол, захар, подправки... и месо. Той покрива всички изисквания за диетично и здравословно и хранене, категорични са учените от Костинброд.

Техните изследвания доказват, че 100 грама суджук съдържат 40% белтък и само 7 на сто мазнини. При това съотношението между наситени и ненаситени мастни киселини – Омега 3 и Омега 6 е 2.9 процента. За сравнение ще кажем, че границата под 4 процента в съотношението на наситени и ненаситени мастни киселини, се счита за здравословна. Продуктът е полезен дори за деца, които от своя страна ще опитат традиционния български вкус, който техните баби и дядовци все още си спомнят.

„Животновъдството е тежката артилерия на селското стопанство и за съжаление има нужда от подкрепа. Все по-малко хора се занимават с този тежък и непривлекателен труд. Ние не можем да намерим гледачи и овчари, които да гледат животните в института“, казва доц . Янчев. Според него има шанс да се възроди животновъдството в България, ако ПРСР стане наистина програмата за развитие на селските райони, а не програма за обезлюдяване на селата. „Бъдещето не е в монокултурното земеделие и в окрупняване на площи и стада, а в малки и средни ферми. Но за съжаление това остава само на думи“, коментира директорът на най-големия научен институт по животновъдство в страната.

Учените в Костинброд са поличавали и други награди и отличия за своята работа. През миналата година, пак на АГРА, но в областта на пчеларството, получиха приз за многофункционално противороево дъно за кошери. В института тепърва ще развиват и биологично пчеларство и сега пчелите са в период на преход от конвенционално към биологично отглеждане.

IMG 5731 1

В крайна сметка всеки отдел в института - по говедовъдство, овцевъдство, свиневъдство, птицевъдство, хранене на селскостопанските животни, фуражно производство, икономика и организация на животновъдството, млекарство и бубарство, героично преминава през кризата в животновъдния сектор у нас. Изграденият през 60-те години на миналия век научно-методически център, участва дейно в разработването на основните проблеми от генетиката, развъждането, храненето, физиологията и биохимията, еволюцията и екологията на селскостопанските животни, селекцията и технологията на отглеждането на говедата, овцете, конете и технологията на грубите и сочните фуражи. А шепата учени, които са останали на работа там, твърдят, че все още има надежда за българското животновъдство.

Публикувана в Бизнес

С обезщетението от държавата Греъм и Хелън Севънокс от град Абъргавени си купиха нова ферма и си подариха 3-седмично пътешествие в Австралия. Сега отглеждат 400 овце и 2000 декара земя

Мила Иванова

Ливади, които се губят в далечината, хълмист ландшафт, заблатени места, планини – за историко-географската област Уелс на Западна Британия казват, че била създадена за отглеждане на овце. В този декор е разположен Уелският национален парк Брекън Бийкънс – едно от петте места на планетата, получило специфичен статус и признание за уникалната си среда... В източната част на парка се намира живописният   град Абъргавени (14 хил. жители), от който се открива впечатляваща картина: верига от планини и меки нагънати хълмове, в долината се редуват дъбови гори и ливади със сочна зелена трева, обградени с храсти и стени с обли камъни, а сред тях са симпатичните домове на фермерите. От птичи поглед навсякъде се мяркат бели и сиви точици – естествено че това се овцете, с които толкова много се слави Уелс във Великобритания, а и зад граница. В много части на Европа с жълъди се хранят свинете, но в Уелс те са апетитна хапки за овцете.

3. След труднияпериод вълната отново зопачна да се търси благдарение на Китай

Тръгнеш ли по извънградския път на Абъргавени, изкачиш ли лека стръмнина и стигнеш ли непреодолима древна стена, разбираш, че си попаднал във

фермерското владение на фамилията Севънокс

Греъм Севънокс, на 48 години, и жена му Хелън управляват семейната ферма, разположена в подножието на високопланинска ливада, заобиколена от дъбова гора. Фермата Parc Lodge е основана още през XVI век като ловен парк за високопоставени господа и аристократи. Сега нейната територия принадлежи на Организацията по опазването на исторически паметници, забележителности и живописни места – най-голямата във Великобритания институция за защита на околната среда. Все пак тук има няколко нюанса: дъбовата гора представлява участък с особено научно значение (Site of Special Scientific Interest), а средновековната ограда се намира под контрола на Международния съвет по опазване на паметниците.

Стопанството в цифри

Повече от 20 години семейство Севънокс е взело под аренда земя. В овцевъдството Греъм и Хелън са се специализирали в отглеждането на традиционните породи: Лейн и Уелска планинска. Понастоящем стадото им наброява 400 овце, които дават годишно 560 агнета. Фермата Parc Lodge обхваща 400 декара гори и 2000 дка планински ливади. По дясната и лявата страна на долината ливадата се намира на по-висока кота, поради което я наричат „планинската ферма”. В състава на традиционното овцевъдно стопанство на Севъноксови влиза и равнинна местност, т.нар. долна ферма. В този район почвата е по-плодородна и по-пригодена за отглеждане на някои хранителни култури. Тук се намира втората ферма на стопанството – Pistyll , отдалечена на 10 км от Parc Lodge. Всеки ден Греъм отива във втората си ферма, изминава пътя, който следва долината на река Ъск, пресича няколко селца и селски райони с крупни животновъдни стопанства.

4. Фермата Парк Лодж

Рекордна суша в Уелс това лято

Фермата Pistyll включва селски дом, който семейство Севънокс е дало под наем, но селскостопанските постройки и земята използва за собствени нужди. В обора 30 бика за угояване преживят силаж. Стопанинът и се качва на трактора си, за да им донесе нова порция храна от 250-тонната силажна яма. „Това не е най-добрият силоз – споделя Греъм. – През лятото на 2017-а ни заливаха дъждове, после настъпи суша, последвана от влажна есен и непривична за Уелс дълга зима.” А през изминалото лято сушата връхлетя във Великобритания, като в Уелс отбеляза своеобразен рекорд – юни беше най-сухият месец за областта от 1942 година насам.

Семейство Севънокс отглежда 200 декара със зърнено-житни култури – ечемик, овес и пшеница, и още 100 с кръмна и жълта ряпа (брюква). Останалите площи се заемат от ливади. Но Греъм се безпокои повече за родените през април агнета – тъй като поради сушата тревата прегоря, фермерът ще трябва да храни животните допълнително.

Не всичко е било розово…

„От 1 юни 2017-а аз не произвеждам биопродукция, стига ми” – решително казва Греъм. Причината е, че фермерът получаваше за едно животно само 87 паунда, или 5,10 паунда за килограм биоагнешко. След кризата през 2008 година търсенето на биопродукти във Великобритания значително намаля. А тъй като фермерът продава своята продукция на едро, а не директно на потребителя, печалбата му се оказа скромна. А и реколтата от културите не е особено висока, поради неблагоприятното време. „Тази година ще ни се наложи да купуваме протеини три пъти по-скъпо, отколкото обикновено. А и цените литнаха нагоре” – жалва се Греъм.

1. Греъм Севъноакс държи 400 овце и 200 хетктара земя недалече от рад Абергавен

Фермерът има поводи за радост

от няколко години производството на вълна стана печеливша дейност, благодарение на нарасналото търсене от страна на Китай. Освен това на Греъм не се налага да държи голям автопарк. Във фермата си той има само трактор, балировачка, сеялка и косачна машина. Друга техника не му е нужна, защото много дейности са поверени на предприемачи – като се започне от оранта през сеитбата до извозването на тора. Но едва ли Греъм би придобил Pistyll Farm, ако пред години не му се беше случило нещастие.

През 2001 година в страната се разрази епидемия от шап с катастрофални последствия. Семейство Севънокс изгуби цялото си стадо. Тяхната ферма се оказа предпоследното, в което бе зарегистриран опасният вирус. „Ветеринарят пренесе вируса в стадото ми –уверен е Греъм. – И всичките ми животни трябваше да бъдат изклани.”

2.Четирима на квадроцикъл Грем с жена си Хелън и двете и деца Софи и Джо

И нещастието помага...

В качеството на компенсация семейството получило еднократно обезщетение от държавата. Сумата за претърпените щети били определени в зависимост от размера на стопанството. Така Греъм и Хелън получили толкова пари, че успели да закупят стопанството Pistyll Farm и в същото време да прекарат заедно три седмици в Австралия. „За толкова много години това беше единствената отпуска, която можахме да прекараме заедно. Ако не бяха животните, никога няма са ни се открие такава възможност” – разказва главата на семейството.

Страстта на Греъм са породите Белгийско синьо говедо и Шароле, а неговите любимки са завоювали многобройни награди – и британски, и европейски. В селскостопанската работа на стопанина помага цялото семейство – съпругата му Хелън и двете им деца – Джо, на 17 години, и Софи – на 11. В летните дни, в късния следобед, семейството в пълен състав облича работните комбинезони, обува гумени ботуши, качва се на квадроцикъла и заедно с двете кучета се отправя към ливадата с пасящите овце в Абъргавени – за да ги прибере отново в двора на стопанството. Картината е действително пасторална – от едната страна на ливадата е красивият планинския пейзаж на парка Брекън Бийксън, от другата са хълмовете на Блек Маунтин. В двора синът Джо отделя агнетата от майките им, а баща му прави ваксинация на всяко агънце срещу пастьорелоза. Нужно е да се капне на животните и антинематодни лекарства. Хелън маркира агнетата и ги кастрира.

Публикувана в Животновъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта