Във Видинска област усилено се прибира силажна царевица заради високите температури, които нанасят щети на тази селскостопанска култура и влошават нейните качествени показатели. Това каза за Радио “Фокус” - Видин Александър Александров, председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите. Той посочи, че в площите със силажна царевица в областта се работи по 15 часа на ден. „Резултатите, които отчитаме в началото на тази кампания са по-добри от миналата година, но очакванията ни бяха по-високи. Причината са в горещините, а силажната царевица се влияе от това“, казва Александров. Според него първите резултати от прибирането на силажна царевица сочат от 2 тона, до 2.5 тона от декар, като на места могат да се изкарат и до 3 тона, като крайната цена е 60 лв. за тон франко склада на купувача. „Цената през миналата година бе същата, не е променяна,а и тя е на договорна основа. При силажната царевица много важни са добивите, но при липсата на поливно земеделие, за което от години говорим, няма как резултатите ни да са добри“, допълни земеделският производител. Той допълни, че при добивите от царевица от значение е поливното земеделие, но то във Видинска област не се случва.

Публикувана в Новини на часа

Приключи жътвата на маслодайна рапица във Варненска област. Това съобщи за Радио „Фокус” – Варна Снежана Манолова, главен експерт в Главна дирекция „Аграрно развитие” към Областна дирекция „Земеделие” във Варна. Тя припомни, че общо засетите площи с рапица в региона са 61 979 декара, като са реколтирани на сто процента и няма пропаднали площи. Снежана Манолова допълни, че производството е 18 479 тона, а средният добив е 298 килограма от декар. По данни на експерта най-високи са добивите във Вълчи дол – 361 килограма от декар, докато в общините Ветрино, Бяла и Белослав добивите се движат между 315 и 350 килограма от декар. Снежана Манолова каза още, че в областта е приключило прибирането на реколтата и от тритикале. На територията на две общини в областта е имало площи с тази култура – Суворово и Долни чифлик. Няма пропаднали площи, реколтирани са всички 640 декара. Получената продукция е 401 тона при среден добив 627 килограма от декар.

Публикувана в Новини на часа

В област Пазарджик жътвата на ечемик, пшеница и рапица приключи, като добивите са малко под очакваните от производителите. Това каза за Радио „Фокус” – Пазарджик Александър Миндачкин, зърнопроизводител от Пазарджик и член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите.Той уточни, че за пшеницата средното количество е около 400 кг от декар, при ечемика – около 360 кг и около е 250 кг при рапицата. „Качеството на зърното в региона е в доста широки граници – от добро като хлебопекарни параметри до по-лошо – с фуражни параметри. Някъде около 30% от хлебното зърно е с влошено качество – тоест, не отговаря на стандарта за хлебна пшеница”, каза също Александър Миндачкин. Според него на качеството основно тази година са повлияли гъбичните заболявания. „Пролетните превалявания също намаляват глутена в хлебните пшеници. Влияе също и начинът на торене. Причините са комплексни. Има влошено качество, както вече казах, на немалка част от пшеницата”, коментира производителят.

Публикувана в Новини на часа

Високата себестойност на пшеницата не може да бъде покрита от продажните цени. Очаква се драстичен спад и на рентите

Агр. Петър Кръстев

Реколтата от пшеницата тази година като качество и количество е много добра. Средните добиви на повечето места в типичните зърнопроизводителни райони са 600 – 700 кг/дка, а там, където е използвана чужда селекция, стигат до и над 900 кг/дка. Жътвата в страната протече безпроблемно при много добри агроклиматични условия, започна по-рано и ще приключи до края на юли. Единственият сериозен проблем за производителите към настоящия момент е ниската изкупна цена. Търсенето е вяло. Има срив в цената и на пшеницата, и на ечемика, а дори и на рапицата. В сравнение с миналата година цената е по-ниска с 8 – 10 евро на тон, което е значително. В същото време, поради прекомерните валежи тази пролет, зърнопроизводителите бяха принудени да вложат доста повече средства за растителна защита, за да предпазят реколтата от болести. На повечето места третирането с фунгициди беше направено трикратно и то с качествени продукти, които, разбира се, имат и по-висока цена. Всичко това повиши себестойността както на ечемика, така и на пшеницата.

Добивите от рапица тази година също бяха по-добри от миналата година. На много места бяха 400 кг/дка, че дори и повече. Въпреки че и тук цената е малко по-ниска от миналата година, тя все пак е приемлива и се компенсира от по-високия добив, споделят фермерите.

Практиката на нашите зърнопроизводители е да складират продукцията и да чакат по-добри цени, но трябва да кажем, че напоследък тя не работи в тяхна полза. Цената на пшеницата намери равновесната си стойност и колебанията й са в минимални граници. „В момента дори няма дъно, до което да се знае, че ще паднат цените, те постоянно вървят надолу!“, притеснени са зърнопроизводители. Да не говорим, че търсенето е изключително слабо, прибират се главно количествата от фючърсните сделки, и тук-там се явяват търговци, които предлагат цена вече от 245 лв./т , че дори и 250 лв./тон. Но тази цена се обуславя както от добрите добиви в Черноморския басейн, така и от рекордните добиви, които се прогнозират в световен мащаб, за които ще стане въпрос по долу. Тези зърнопроизводители, които имат собствена складова база, могат да си позволят да позабавят продажбата в очакване на по-добри времена, но останалите – без собствена база, само ще оскъпяват още повече себестойността на зърното. А не е много далеч и времето, когато ще трябват пари за залагане на новата реколта. Тогава фермерите ще трябва да вземат решения, които няма да са в тяхна полза, но ще търсят изход от ситуацията.

В световен мащаб експертите прогнозират, че тенденцията за рекордно ниски цени на зърното ще продължи поне до края на годината. Свръхреколтата в Русия и Украйна може да задържи цените долу, а това е определящо за пазара в региона, и в частност за българския износ. Като борсова и фондова стока пазарът на зърното се повлиява дори и от очакваното излизане на Великобритания от ЕС, казват експертите.

Последните предвиждания за глобалното предлагане на пшеница на земеделското министерство в САЩ – USDA, са за повишение с 2% в сравнение с пазарната 2015/2016 година. Производството на пшеница се очаква да достигне до 727 млн. т, като предвиждат рекордно производство в ЕС, Русия и Украйна. Разчита се добрата реколта да повиши световните запаси до 257,3 млн. т.

Според прогнозата на Външната селскостопанска служба (FAS) към USDA през 2016 година реколтата от зърнени култури у нас ще бъде поне 8,5 млн. т. Реколтата от пшеница се очаква да достигне 5,15 млн. т срещу 5,004 млн. т за миналата година; от ечемика 735 000 тона срещу 757 000 за 2015 година и от царевица 2,65 млн. т срещу 2,691 т за миналата година. До момента у нас са реколтирани над 95% от площите с пшеница, а средният добив е 485 кг/дка, сочат данни от МЗХ. Изкупната ценана хлебната пшеница в момента за страната ни и за Добруджа е 260 лв/т според Главна дирекция Селско стопанство и развитие на селските райони (DGAGRI ) към ЕС. Пред тези факти нашите фермерите не могат да почувстват удовлетворение от добрата реколта, която получиха. „Цените не са били толкова ниски през последните 5-6 години. Подобни бяха цените през 2003 –2004 година, но тогава ситуацията беше коренно различна, защото разходите по отглеждането бяха значително по-малки, не се третираше толкова много срещу болести, а и рентите бяха в пъти по-ниски от сегашните“, казват арендаторите.

Много арендатори и кооперации вече дават отбой и предупреждават, че вероятността рентите да паднат драстично е реална, защото тя е резултативна величина. И това няма как да не се случи, след като за декар пшеница разходите стигнаха 100 – 110 лв. (че някъде и повече). Оттук следва, че дори при добър среден добив от 600 кг/дка, продажна цена 250 – 260 лв./т, като от този приход се извади и рентата, производството излиза на загуба или в най-добрия случай на нула. Какво остава пък за тези зърнопроизводители, които са получили среден добив доста под 600 кг/дка? За да намалят загубата от производството си, арендаторите вероятно ще редуцират размера на рентата. Но такава е ситуацията в момента: много зърно, ниски цени, вяла търговия!

Публикувана в Бизнес

Приключва жътвената кампания в Сливенска област, съобщиха за Радио „Фокус”-Сливен от Областната служба „Земеделие“. Почти на 100% е прибран ечемикът. От засетите 94 220 декара, са прибрани 99,46 на сто. Средният добив е 408 кг/дка. 1364 декара са пропадналите площи. 161 зърнокомбайни са включени в жътвата на пшеница. Ожънати са 82,28% от засетите площи, средният добив е 460 кг/дка. В община Нова Загора, където са прибрани 90% от реколтата, средният добив е 477 кг/дка. Най-ниски са добивите Котленско - 310 кг/дка. 71,94% от маслодайната рапица е прибрана в общините Сливен и Котел. Средният добив е 242 кг/дка. Общо засетите площи с маслодайна рапица в областта са 5600 декара, пропаднали са 2486 декара. 1500 декара са засети с ръж тази година в Сливенско. Ожънати са 86,67%, като няма пропаднали площи. Средният добив е 222 кг/дка. При среден добив 359 кг/дка приключи жътвата на тритикале в общините Котел и Нова Загора,. В община Сливен са реколтирани половината площи с насаждения, пет комбайна работят по прибирането им. Предстои жътвата на слънчогледа и царевицата, която ще започне в края на месец август.

Публикувана в Новини на часа

Техниката за участие в жътвената кампания подлежи на задължителна проверка от противопожарните служби. Това каза пред Радио „Фокус” – Кюстендил инспектор Петя Георгиева от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”. Тя посочи, че се извършват проверки за техническото състояние на земеделската техника, участваща в жътвената кампания. Инспекторите проверяват изправността на земеделската техника и нейната пожаробезопасност. Противопожарните органи трябва да удостоверят безопасната експлоатация на техниката, след което тя се допуска до участие в жътвената кампания.
Техниката задължително трябва да покрива изискванията, заложени в нормативните актове. В същото време се извършват проверки на земеделската техника и на място, в житните масиви.

Публикувана в Новини на часа

Приключи прибирането на реколтата от ечемик във Варненска област. Това съобщи за Радио „Фокус” – Варна Даря Велинова, старши експерт в Главна дирекция „Аграрно развитие” към Областна дирекция „Земеделие” във Варна. Тя посочи, че полученото производство е 45 510 тона, а средният добив е 501 килограма от декар. Даря Велинова отбеляза, че тази година добивите на ечемик са по-високи спрямо минали години. Най-високи са добивите в района на община Ветрино - 620 килограма от декар. По-ниски традиционно са добивите в общините Бяла и Долни чифлик - 300 до 325 килограма от декар.

Публикувана в Новини на часа

282 кг/дка е средният добив от пшеница в региона. Това съобщиха за Радио „Фокус” – Кюстендил от Областна дирекция „Земеделие”. Жътвата в областта продължава. От общо 77 131 дка площи с пшеница са реколтирани 8050 дка. При ечемика отчетеният среден добив е 342 кг/дка, ожънатите площи са 3220 дка. Засетите площи с тази култура са общо 7010 дка. При рапицата се отчита среден добив от 317 кг/дка. Все още не е започнала жътвата при площите с ръж и третикале. За територията на цялата област не са констатирани пропаднали площи от житните култури.

Публикувана в Новини на часа

Продължава жътвата на есенници на територията на област Търговище. Това съобщиха за Радио „Фокус” - Шумен от ОД „Земеделие“. От засети 361 727 дка с пшеница до момента са ожънати 112 246 дка. Производството е 55 015 тона, при среден добив от 490 кг/дка. Реколтирани са 41 372 дка от засети с ечемик 49 776 дка. Производството е 20 953.6 тона при среден добив 506 кг/дка. Ожънати са 38 413 дка от общо 46 253 дка със зимна маслодайна рапица. Получената продукция е 12 123.3 тона, а средният добив – 361 кг/дка.

Публикувана в Новини на часа

Пшеничната реколта в Южна България е по-слаба от очакваното, заяви председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Светослав Русалов пред БНР. Изказването на министър Танева, че очакваме реколта над 5 млн. тона, беше гръмко и не смятаме, че тази стойност може да се постигне, тъй като виждаме какво жънем, подчерта Русалов.

Съобщението за очаквани преходни запаси от миналата година оказа натиск върху изкупните цени, а очакванията за добра реколта в Украйна и Румъния също води до поевтиняване на зърното, посочи той. „В момента цената е значително по-ниска от миналогодишната. В началото на кампанията се започна със стартова цена от около 280 лв. на тон на пристанище. От всяка точка на страната транспортът е различен. От Пловдивския регион транспортът е около 30 лева, тоест продукцията ни ляга на 250 лева. Миналата година струваше около 300 до 320 лева”, обясни председателят на НАЗ.

Той очаква финансовият баланс при пшеницата за много земеделци да е близък до нулата, като се разчита на стабилни доходи от останалите култури. Тракторният парк също е остарял, алармират фермерите.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта