Сагата с поземленото законодателство се точи от 5 години, краят остава неясен във времето

Законът за земята и поземлените отношения за пореден път е поставен на трупчета. Аргументите на политиците: добре е първо да станат ясни параметрите на бъдещата Обща селскостопанска политика и едва след това да структурираме нашето национално законодателство. В един бъдещ дебат е полезно да бъдат чути повече гледни точки. Особено на хора, които години наред наблюдават картината в българското земеделие. Един от тях е доц. Въто Христов. Специално за „Гласът на земеделеца“ той коментира парламентарната сага за съдбата на Закона за земята.

Сагата с този закон е почти 5-годишна. Всички започнаха с голям ентусиазъм, но след като се потопиха в проблемите, видяха, че

нямат интерес да променят статуквото

категоричен е доцентът. Първоначално, инициативата за промяна на законодателството е на министър Десислава Танева – по време на нейния първи мандат и на тогавашния председател на земеделската комисия в парламента Румен Христов. Платени са 462 хил. лева на адвокатско дружество, което да направи анализ на земеползването в България, припомня Въто Христов. Написан е доклад от 960 страници, който доцентът е „изчел от началото до края – с молив в ръка“. В него се прави сравнителен анализ със земеползването в Австрия, Унгария и Полша. Но нашите политици не са взели нищо от тези примери. Ние и досега

не сме прочели европейското земеделие

То е предимно семейно, а ние работим точно в обратната посока, казва аграрният специалист. Как продължава сагата със закона? На фирмата, която е изготвила доклада, се възлага да изработи и проекто-закон за земята. Платени са й авансово 100 хил. лева. Фирмата изготвя проект за Кодекс на земята и по него има 348 забележки. „Самият закон е със 600 члена – няма изчитане“, казва Христов и проследява по-нататъшните събития. Румен Порожанов сменя Десислава Танева на поста земеделски министър. Според Порожанов изработеният проекто-закон е „боза“. И той отива в кошчето. Започват нови политически игри по темата. Маневри и отбиване на номера в пленарна зала, като

на закона така и не е отделено необходимото време за дебат

В края на 2017 г е внесен нов проект на закона от ГЕРБ и цялата сага започва отначало. Политическо говорене и конфронтации по темата в парламента и в парламентарната земеделска комисия колкото щеш и нито една от тях – по същество и с положителен резултат. Всичко това е видно от стенограмите на Народното събрание, казва Въто Христов, който внимателно ги следи. И така става видно, че правителството изобщо не е влязло надълбоко в проблемите на земята и поземлените отношения и действа единствено по политически подбуди. Което е грешка.

Никъде в бъдещото законодателство не се споменава Европейската резолюция от 27 април 2017 година – базов документ, върху който трябва да се стъпи. Той се отнася до крупната собственост и стопанисването на земя, до крупното арендаторство и изводите и препоръките в резолюцията се отнасят предимно до България, Румъния и Унгария. Резолюцията е с 47 регламента и дава насоки за развитието на средното и дребното земеделие. Европа прави извод, че крупното фермерство е една от причините за обезлюдяването на селските райони и затова трябва да се вземат мерки то да бъде ограничено. Трябва да се даде достъп на повече млади хора и на повече жени до земята. „Ние още мълчим за тази европейска резолюция и се правим, че такава не съществува. Е, тогава в Европа ли сме или не сме?“, пита доц. Христов и допълва.

„Най-отговорно заявявам, че у нас има много земя, купена от чужденци чрез подставени лица. И смятам, че могат и трябва да бъдат въведени

ограничения върху ползването и стопанисването на земята

Тогава повече хора ще имат достъп до нея. Това е сърцевината на един нов и по-справедлив Закон за земята. И европейските препоръки са в тази насока.“

В България има двама собственици с по близо 1 млн. дка собствена земя, припомня експертът. Всички се позовават на своетоконституционно право, че частната собственост е неприкосновена. Какво искат да ни кажат? Не ни закачайте! Да не говорим за онези, които със своите свързани фирми стопанисват над 2 млн. декара земя. Това е моята голяма тревога. Как ще се поправи такава несправедливост? Това е раната, в която трябва да бръкнем и да я лекуваме. Но ние не го правим.

Въто Христов поставя и друг въпрос. У нас всеки купува земя. Защо купува, с какви пари и с каква цел – никой не знае. В много европейски държави има ред в тази работа, има правила. У нас няма. Във Франция има специална държавна организация, която се занимава със земеделско настаняване и с комасация на земята. Ние не правим нищо по този въпрос. В европейската резолюция от 2017 година тази тема е поставена – всяка европейска държава да поощрява създаването на

държавно-обществени структури, които да управляват земята

нашето аграрно министерство бяга от този въпрос. А нима не се знаят зулумите със заменките на земи и гори. Явно някой има интерес от това, констатира Христов.

Могат ли крупните арендатори да бъдат впрегнати в полза на държавата? Могат и още как. Като зърнопроизводството се обвърже с животновъдство. Само за 1 година в България влизат между 2 и 3 млрд. лева за земеделие. Нека по-малко отиват за зърнопроизводство и повече за животновъдство, предлага доцентът.

Подпомагането трябва да се обвърже с брутната продукция от декар земеделска площ, смята Въто Христов. Известно е, че сме на последно място в Европа по брутна продукция от декар – с 80-85 евро. А в другите страни-членки това число е чувствително по-високо - 300 до 1760 евро от декар.

Важно е да бъдат посочени и

добрите примери

Такъв е агробизнесменът Недко Митев. При него брутната продукция от декар е между 450 и 900 лева. Стопанството отглежда животни, има затворен цикъл на производство, произвежда месни и млечни продукти. „Халал да са му парите на Недко Митев! Той може само да служи за пример!“, казва доцентът и добавя, че трябва да има повече такива като него, които освен със зърнопроизводство се занимават и с животновъдство.

Държавата трябва да стимулира подобни стопански модели, за да не бъдем това, което сме в момента – суровинен придатък на Европа.

Сега дотираме зърнопроизводството с 20%, животновъдството – с 8-10, да не говорим за зеленчуците – там субсидирането трябва да е два-три пъти по-високо, но не е така, анализира Христов и предлага:

Лидерите на всички политически партии трябва да седнат и да се разберат по този въпрос. Как да се управлява земята. Толкова ли ще е страшно ако всеки голям арендатор отстъпи по едни 1000 дка – на един млад човек, който тепърва иска да се захване със земеделие. Но за това е нужна воля и закон.

Ако има едно политическо споразумение за дългосрочна стратегия в земеделието, смяната на правителствата няма да има значение. Просто там няма да се пипа и на земеделския сектор ще бъде осигурено спокойствие да работи. Такава политическа воля обаче засега няма. А сагата със Закона за земята е с неясен във времето край.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Пакетното мегазаконодателство, свързано с поземлените отношения, за пореден път беше отложено. То се очертава като една от важните земеделски теми през 2020 година.

Извън емоциите, отлагането на приемането на Закона за земята определено е умно решение. Прибързаните промени рискуваха да доведат до хаос, вместо да изработят едни справедливи правила на земеползване. Вероятно щяха да се окажат пореден кърпеж.

Повече от ясно е, че е трудно да бъде постигнат баланс на интересите между над 3 млн. собственици на земя и близо 10 хиляди земеделци.

Гледните точки са различни

и изисква време те да се срещнат така, че всички интереси да бъдат удовлетворени. По този пункт всички браншови организации са съгласни. Затова и приеха с облекчение отлагането на мегазакона за поземлените отношения.

Нещо повече – преди да се правят промени в националното законодателство е добре да сме наясно каква нова Обща селскостопанска политика предстои. За да не се налага то отново да бъде променяно – съобразно конюнктурата в Брюксел.

Законът за собствеността и ползването на земеделските земи

до сега е променян над 120 пъти

– още един аргумент в полза на твърдението, че не бива да се бърза. Честите промени отблъскват и големите инвеститори – те не биха си хвърлили парите в бизнес, който утре може да се окаже поставен в риск - поради липсата на ясни и устойчиви във времето правила.

И собствениците и ползвателите на земеделска земя гонят своите интереси. Разковничето за намиране на баланс се крие в диалога. В изслушването на отсрещната гледна точка и в постигането на приемливи компромиси и за двете страни. Ако всеки дърпа чергата към себе си, резултатите няма да са добри.

Хидромелиорации, комасация и характер на земеползването

– това са трите важни пункта, които определят едно земеделие като печелившо и устойчиво.

Изграждането на ефективни хидромелиорации у нас все още е мираж. Административният инструментариум е толкова сложен, че това отказва земеделците от инвестиции в тази посока. А и как се инвестира в изграждането на съоръжения за напояване, ако нямаш сигурност, че ще ползваш поне 10 години напред земята, която обработваш?, често питат земеделците.

Подмярката 4.3 „Инвестиции в инфраструктура“, която включва напояването, е с общ бюджет от 50 465 860 евро. Максималният размер на помощта за един проект ще бъде 15 000 евро, а за „Напоителни системи“ – 6 млн. евро. Тези числа са повече от обeзкуражаващи. До къде ще ни стигнат няма и 50 млн. и половина лева и за какви хидромелиорации иде реч? Тук е нужна държавна стратегия със заложени конкретни цели. Такава обаче липсва. Нищо, че си имаме т. нар Водна стратегия, изработена от Световната банка още през 2016 година. И за нея са платени една камара пари. Стратегията е с обем от 107 страници и предлага конкретни стъпки за управление на водните ресурси у нас – в полза на едно по-ефективно земеделие, особено в контекста на все по-честите климатични аномалии, най-вече – засушаването.

Близо 4 години по-късно, нито една от 7-те стъпки, описани във Водната стратегия не е облечена в реални действия. А

подмярката 4.3 още не отворена

То и като отвори, ползата ще е най-вече за „Напоителни системи“ - като бенефициент. Кооперациите и водните сдружения са другите потенциални кандидати. Как обаче ще реанимираш водно съоръжение с мизерните 15 хил. евро? Ако изобщо успееш да минеш през целия административен батак на критериите за допустимост по подмярката. Ще бъдат ли достатъчни трите месеца на отворен прием по 4.3, за да се изготвят толкова сложни проекти, с които да се кандидатства? Правилата и изискванията за кандидатстване тепърва ще се умуват и е резонен въпросът кой изобщо ще се навие да прави проекти? Единственият сигурен и възможен кандидат изглежда „Напоителни системи“. Няма ли обаче да попаднем под ударите на санкции от Брюксел, които забраняват предприятия, които развиват търговска дейност да се подкрепят с нерегламентирана държавна помощ. Междувпрочем, и кооперациите могат да бъдат определени като такива.

Комасацията у нас също буксува. По силата на доброволните споразумения в момента тя е възможна едва в рамките на 1 година. Това предпоставя неустойчиви поземлени отношения и земята продължава да се обработва разпокъсано, което означава

липса на предвидимост за земеделския бранш

Без ясен хоризонт пред себе си, скрепен със силата на закон, земеделието у нас е обречено да оцелява година за година.

Държавата задължително трябва да се включи в процесите на комасация на земята. Примерите са много, да посочим един. Може да бъде създадена Държавна поземлена банка, която активно да участва на пазара на земя и така да стимулира процесите на комасация.

Безпредметно е да се коментира дали връщането на земята в реални граници беше грешка. По-важно е земеползването да бъде адекватно на сегашните реалности. А какви са те?

Над 3 млн. собственици на земя бранят своите интереси. Повечето от тях са извън пределите на страната и искат яснота и дългосрочна предвидимост в отношенията си с наемателите или арендаторите. Но тя не може да бъде безкрайно дълга в годините напред, защото конюнктурата на пазара се променя. Затова се търси приемлив компромис. „Никъде

в Европа не съществува терминът „бели петна“

Как да обясним на нашите деца, които искат да се завърнат от чужбина и да обработват земята си, че не могат да го направят, защото тя е отдадена под наем като „бяло петно“? Не е приемливо да има договори със срок от 30-40 години на ползване на земята“, категорични са от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.

Земеделците имат своите контрааргументи: редно ли е в законодателството да бъдат заложени крайни срокове при договарянето между собственици и ползватели на земя? Това не погазва ли правото на едно свободно договаряне между две страни? Юридически издържано ли е приравняването на аренден и на договор за наем на земеделска земя? И ред други въпроси остават отворени за дебат. В търсенето на отговори е задължително да се включат юристи, които отлично познават материята.

Една година време стои пред собствениците, ползвателите на земеделска земя и държавата. Този период не бива да се пропилява. Трябва

всички страни да седнат на масата

и да потърсят възможно най-добрите и работещи решения. Аграрният бранш има нужда от ясни правила, опростени административни процедури и предвидимост за своя бизнес. Най-малкото, несериозно е да се прави бизнес година за година. Собствениците на земя трябва да бъдат удовлетворени по силата на тяхното право, гарантирано от Конституцията – частната собственост е неприкосновена. Интересите трябва да се срещнат на полето на приемливите компромиси. За да не се обвиняват след това всички в лобизъм. И за да не се налага поредна промяна в националното законодателство, свързано с поземлените отношения. След поредния недомислен кърпеж.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Изработването на нов Закон за земеделските земи се отлага поне с 1 година. Това реши Министерски съвет на оперативно заседание вчера, 4 декември. За отлагането съобщи днес Кирил Стоянов, експерт в Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ в Министерството на земеделието, пред бТВ.

Експертът коментира, че Законът за земеделските земи „вероятно има по-голям ефект, отколкото, да речем, Конституцията има върху българските граждани - тъй като засяга почти всички български граждани“. 

По данни на министерството Законът ще засегне около 3,5 млн. български граждани, които притежават земеделски земи. Целта е в резултат от общественото обсъждане да се получи един баланс на интересите, който да бъде удовлетворяващ.

Това е една от причините, поради които различни браншови организации са поискали да продължи дебатът по Закона, е предстоящото приемане на нова Обща селскостопанска политика (ОСП). „За съжаление ОСП закъсня. Промените в нея трябва да бъдат отразени в този закон“, обясни Кирил Стоянов.

Той категорично отхвърли тревогите, че предложеният от аграрното министерство проект ще засегне правото на собственост или интересите на малките собственици на земя. 

„Промените в Закона за земеделските земи целят да се защитят собствениците на обработваема земя, а не да ги ощетят“, подчерта Кирил Стоянов.

По думите му е невъзможно хората да загубят правата си върху земеделските земи, когато се пристъпва към уедряване например.

„Процедурата за комасация съществува от 2007 г. Направихме шест проекта в едни от най-бедните села на България – успяхме да възстановим работни места, напояване и на нито един човек не му беше отнета земята“, каза Стоянов.

Според него процедурата по отдаване на земя под аренда е демократична и е създадена с помощта на холандските власти, а участието в комасацията е доброволно и няма да става принудително.

„Всеки един собственик е равен на останалите, включително на държавата и общината. Ако вие искате да участвате в процеса по комасация, имате един глас, независимо кой с колко имота участва“, обясни експертът.

Той припомни, че една от целите е да се прекрати практиката за отдаване на земя за ползване с някои стари договори, сключвани от един съсобственик за „99 години за 1 лев“. Тези стари договори са ощетявали останалите съсобственици, а това положение може да се промени само със закон.

 

Публикувана в Бизнес

Пада забраната чужденци да купуват земеделски земи у нас

Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) публикува  за обществено обсъждане  ПРОЕКТ на ЗАКОН за ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ. 

05.12.2019 г. е датата на приключване на обществената консултация, в рамките на която могат да бъдат изпращани становища на е-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., Дирекция „Поземлени отношения и комасация“, МЗХГ.

В законопроекта са обединени:

  • Закона за собствеността и ползването на земеделските земи,
  • Закона за опазване на земеделските земи,
  • Закона за арендата в земеделието и
  • Закона за опазване на селскостопанското имущество.

Променен е срокът при отдаването на земеделските земи от държавния поземлен фонд под наем или аренда,чрез провеждане на тръжна процедура. Министърът на земеделието, храните и горите ще издава заповед за откриване на търга за следващата стопанска година до 15 февруари на текущата календарна година, а не както досега до 31 март.

В процедурата по разпределение на общинските и държавни пасища, мери и ливади е предвидено съответните общински и държавни комисии да разпределят в съществуващата последователност първо имоти от двата фонда в землището, където е регистриран животновъдният обект на лицето. След това ще се разпределят имоти от ОПФ и ДПФ в съседни землища.

Предвидена е нова процедура, която предоставя възможност за промяна на предназначението на неземеделска земя в земеделска, въз основа на заявление на собственика до Комисията за земеделските земи, като за процедурата няма да се заплаща такса.

С цел намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса е направено изменение, свързано със сроковете за валидност на решението за промяна на предназначението на земеделските земи.

Нормативната уредба, свързана с опазването на селскостопанското имущество, е уредена в законопроекта, като е съобразена със съвременните обществено – икономически отношения в страната.

Пада забраната чужденци да купуват земеделски земи у нас. Това гласи проектът на Закон за земеделските земи, който беше публикуван тази вечер за обществено обсъждане. От мотивите към закона става ясно, че промяната се налага под натиск, заради заведена процедура относно противоречие с текстове на Договора за функциониране на ЕС. Спорът по този въпрос продължава отдавна.

„Граждани и юридически лица от държавите – членки на Европейския съюз, и на държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на този закон», гласи предвидения текст.

Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците – и при наследяване по закон.

Чужди държави не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи, предвижда проектът. Политическите партии и организации, движения и коалиции с политически цели, също не могат да имат ниви.

Освен това чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на ползване на земеделски земи или други ограничени вещни права върху земеделски земи при условия и по ред, определени със закон.

Публикувана в Бизнес

Народното събрание даде още 10 месеца срок на министъра на земеделието Румен Порожанов да внесе единен закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи. С решението от днес внасянето на нов закон се отложи за втори път, което предизвика редица критики.

В отсъствието на БСП депутатите гласуваха удължаване на срока за внасяне на единен законодателен акт, който да урежда обществените отношения за неползването от 28-и февруари до 31-ви декември.

Първоначално по проект на решение на левицата земеделският министър беше задължен да внесе единен закон до средата на октомври миналата година. Впоследствие решението беше изменено до 28-и февруари.

От ГЕРБ обосновават необходимото ново отлагане с постъпили редица противоречиви становища от граждани и браншови организации по проекта за закон, който е в етап на обществено обсъждане.

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 14 Февруари 2019 13:10

Предложиха ни много лош вариант на закон

Трябва да има сериозен анализ на процесите на ползването на земята, особено след 2007 г., за да се стигне до модел на земеползване и защита на собствеността, който да задоволява всички страни, коментира Светла Бъчварова, депутат от БСП

Интервю на Лили Мирчева

-Г-жо Бъчварова, има ли шансове скоро да бъде изработен и приет Закон за земята. Както всички знаем, доста пари на данъкоплатците отидоха в адвокатската фирма, която изготви неуспешния Кодекс на земята. Приемането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи също пропадна и бе решено да се отложи приемането му. Тепърва ще се създават работни групи... Има ли шанс различните икономически интереси към земеделската земя в България да постигнат консенсус?

- Приемането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи бе втори опит и много лош вариант на закон. Доколкото мога да се ориентирам, няма да се изпълни срокът, който е до 28 февруари, законопроектът да се представи в Народното събрание. Разбираме, че сега предложеният на обществено обсъждане текст ще бъде оттеглен и ще започне нова работа по него.

–   Каква е причината?

–    Причината да се стигне до такива движения наляво – надясно е, че с решение на Народното събрание бе отложено приемането на първия вариант на закона през 2017 г. Тогава бе предложено да се направи първо анализ на поземлените отношения в България и да се даде идея в каква посока искаме да ги развиваме - дали в защита на собственика, подкрепа на ползвателите и т.н. Ако този анализ беше направен и се каже, че с този законопроект искаме да решим тези и тези въпроси на база на анализа, може би нямаше да се стигне дотук. Продължавам да смятам, че трябва да има много сериозен анализ на процесите на ползването на земята, особено след 2007 г., за да се стигне до модел на земеползване и защита на собствеността, който да задоволява всички страни.

Публикувана в Бизнес

Ще бъде създадена работна група със земеделските асоциации по Закона за земята. Това съобщи земеделският министър Румен Порожанов по време на Седмата национална среща на земеделските производители в България. „Вече сме пуснали писма до всички асоциации, които са изразили мнение в публичното обсъждане в закона. Ще направим работна група, защото нещата са много деликатни. Когато става дума за пари интересите са абсолютно разнопосочни“.

В момента няма нужда от бързане, имаме законова рамка, която работи, категоричен бе Порожанов. „Настоящата 2019 г. и стопанската година, която е в ход ще си върви в тази рамка. Ние не можем да вкараме два режима едновременно. За да не се политизира темата ще вкараме в дебат всички заинтересовани страни и ще поискаме удължение на сроковете за приемане“.

Коментирайки ОСП Порожанов каза, в момента има много документи, които са на дневен ред в Брюксел. Първия и най-важен е многогодишната финансова рамка, която като документ в момента е в обсъждане от Европейския съвет. Очакването е в рамките на късна есен – октомври, ноември – да има решение по нея. Това ще даде параметрите по бюджетите на всяка страна- членка по двата фонда – гаранционния и ПРСР. „В многогодишната финансова рамка с много труд  сме поставили елементи на ОСП, които автоматично ще се пренесат в регламентите. Това например са таваните на плащанията“, каза Порожанов.

По-дългият въпрос е трите регламента, които са част от ОСП, допълни министърът. Те бяха представени като проект в края на мандата на българското председателство и тогава стартира същинския дебат. Този дебат е много подробен, детайлен и всички страни-членки разглеждат и предлагат своите бележки по тях. Няма ревизиран вариант на нито един от трите регламента. Същевременно, с това ЕП е в процес на доклад, изготвен от ресорната комисия по земеделие и той ще бъде внесен за одобрение в рамките на този ЕП. Според бележките, които ще се върнат от ЕП, ще стартира тристранен диалог. „Ние имаме много искания – позиции по директните, таваните, бюджета. Дебатът по самите регламенти и тяхното одобрения очакваме да продължи извън тази година“.

Публикувана в Бизнес
Публикуваният за обществено обсъждане втори проект на нов Закон за земята, наречен Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи, няма да бъде внесен в Народното събрание, а подготовката му ще тръгне съвсем отначало.
 Работата по проекта ще започне наново, след като по представените от аграрното министерство текстове бяха заявени отрицателни становища от много неправителствени организации. Това съобщи председателят на парламентарната Комисия по земеделието и храните Десислава Таневана среща с фермери и представители на земеделски кооперации в Добрич, предаде БТА.
 Целта е да бъде постигната справедливост и равнопоставеност в поземлените отношения.
 По думите на Танева от 1991 г., когато е приет общият Закон за земята, са направени повече от 60 поправки. Според нея сега е необходимо законодателните решения да се обединят в един закон, текстовете да се синхронизират и да се осъвременят законодателните актове.
 „Пазарът на земя и на ползването на земеделска земя е изключително атрактивен“, коментира Десислава Танева. Тя допълни, че се вършат и измами, на които засега не може да се реагира бързо по реда на Наказателния кодекс.
 С проектозакона трябва да постигнем визионерство как да се развива секторът, каза Танева. Тя поясни, че, за да бъде внесен проектът в Народното събрание, трябва да бъде постигнат консенсус в общественото обсъждане. По думите й всички досегашни законодателни норми ще важат през започналата стопанска година.
 Председатели на стопанства поискаха на срещата да бъде подготвен и нов закон за земеделските кооперации. По-късно днес председателят на парламентарната комисия ще се срещне и със земеделски производители от региона.
Публикувана в Бизнес
Понеделник, 04 Февруари 2019 12:22

Закон за земята по български

Във фермерските западноевропейски държави, включително от Скандинавието, министърът на земеделието обикновено се назначава от влиятелните структури на селскостопанското общество. Тоест от самите земеделци, работещи собствена или арендована земя. И в повечето случаи министърът е един от тях. В буквалния смисъл на думата той е принуден да слезе от трактора или да напусне обора, за да се заеме с административни задължения. Но това не означава, че изоставя фермата си. Когато свърши срокът на новите му отговорности, че и по време на министерстването си, много често той отново облича работните дрехи. 

Има ли съмнение, че такъв човек познава отлично земеделския труд, нуждите и потребностите на своите колеги? Немислимо е да се предположи, че някой в тези държави ще дръзне да прави закон, който да не отразява мнението на земеделските организации и на самите фермери, не познава тънкостите на земеделието и още повече – дори да пречи на работата им. Та нали и на самия министър след изтичането на мандата ще му се наложи да работи според законовите постулати.

Припомням сиза всичко това, което съм видяла при нееднократните ми посещения в тези държави сега, когато в България се обсъжда новиятЗакон за земеделските земи. И нещо повече поставя се краен срок за неговото приемане.

Всички фермерски организации поставят с особено възмущение въпроса, че се работи върху документ, който е значително по-лош от съществуващия досега и за който под никаква форма не е поискано тяхното мнение.

Според Националната асоциация на зърнопроизводителите например, проектът трябва изцяло да бъде преработен. „Самата концепция на целия проектозакон ни притеснява. Искаме той да се преразгледа и да се направи нещо стойностно. Мога да кажа, че предният вариант на закона беше по-добър от този, който се предлага сега“, каза Костадин Костадинов, председател на асоциацията.

Асоциацията на земеделските производители в България заяви категорично, че „не подкрепя предложения проект, предварителната оценка на въздействието, както и начина на настоящия процес на обществено обсъждане, без провеждането на каквато и да било експертна дискусия със заинтересованите страни“. 

Българската асоциация на собствениците на земеделски земи също настоява някои неща да останат, а други да бъдат променени. “Разбира се, че ще има различни мнения по темата, но точно заради това трябва да се съберем и да работим заедно. Само така накрая ще се постигне закон, който да е оптимален и да удовлетворява всички. Закон, който да работи за бранша, а не да ни пречи, казва Костадин Костадинов. Ние не искаме да се ограничаваме времево. Срокът, поставен от Народното събрание, няма как да бъде спазен. Няма как да се справим за месец, два или три. Просто за такъв основополагащ акт, с който искаме да работим 10-15 години, без да го пипаме и преправяме, трябва време, за да се изработи и да стане нещо наистина стойностно“, категоричен е той.

Представителите на всички браншови организации в земеделието са за задълбочено преразглеждане на Закона за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи, което означава кардинално прекрояване на проекта, предложен от министерството на земеделието. Това становище е изразено от ръководствата на представителните съюзи и асоциации при срещата им в земеделското министерство в края на миналата седмица.

„Всички ние имаме сериозни забележки към този проект, който, ако бъде приет, би довел до сериозни нарушения, включително и до противоречие с член 17 от Конституцията, гарантиращ неприкосновеността на частната собственост“, посочи Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя.

Според хората от бранша сегашното законодателство, въпреки своите несъвършенства, е далеч по-приемливо за земеделските стопани от това, което предлага администрацията с новия закон. „Именно затова е важно да не се бърза, още повече че нямаме яснота и по бъдещата Обща селскостопанска политика на ЕС след 2020 г.", каза Стайков. И добави в случай че таваните на плащанията бъдат сериозно намалени, каквито са някои от очакванията, поземлените отношения в България би трябвало да претърпят и значително по-сериозни промени.

Сегашното положение устройва повече фермерите и администрацията, защото проблемите със Закона за арендата, с отчуждаването и белите петна са познати и при конкретни казуси биха могли бързо да се превъзмогнат. С новия закон ситуацията би станало толкова заплетена, че земеползването би предизвикало хаос в системата, предупреждават хората от бранша.

Според фермерите е редно да се изчакат европейските избори, за да има яснота по новото развитие на земеделието. Това е становището на зърнопроизводители, биофермери, градинари, малки и средни производители. 

Чудя се защо е това бързане. Отново ли ще бъде изработен документ, който на практика ще бъде неприложим? Спомням си, че след създаването на сегашния Закон за земята един от неговите автори самокритично ми сподели – този закон едва ли ще може да бъде приложен, тъй като в него има взаимноизключващи се и противоречащи си текстове. Но какво ли толкова се учудвам, след като никой от ръководствата на МЗХГ и ДФЗ не е и помирсвал земеделски труд. Чиновникът винаги е политическа креатура и единствено се интересува от партийните указания. Докога ли ще продължаваме така, не знам. Но едно е сигурно докато земеделци не оглавят органите, които се занимават със селското стопанство, едва ли ще се получи някакъв пробив.

Самият министър Румен Порожанов изрази притеснението си пред депутатите от парламентарната комисия по земеделие, че „повечето от уважаваните от нас по-големи асоциации, искат да се разглежда по-подробно този закон“, който по думите му „едва ли е неработещ“. Обяснението на министъра е, че в него се преплитат много интереси - на собственици на земеделски земи, на ползватели, на арендатори и е много трудно да се намери баланс между тях. Както обясни министър Порожанов, засега приемането на Закона за земята се отлага.

В заключение само ще припомня, че най-добрите специалисти в България изработиха стратегии за развитие на земеделието, дори получиха хонорари за това, но всичко написано от тях си остана на книга и неприложено в практиката. Парадоксално е, но е факт – въпреки че някои от създатели на сега действащия Закон за земята не вярваха, че той може да проработи, българските земеделци успяваха да се приспособят към него дълги години. Така че и новият закон, който им подготвят сега, едва ли ще ги сплаши – те са свикнали да се справят с всичко...

Ася Василева

Публикувана в Бизнес

Може да има удължаване на срока за работа по Закона за земята. Това става ясно от думите на земеделския министър Румен Порожанов вчера по време на блиц-контрола в Комисията по земеделие и храни в Парламента. Информация за заседанието публикува в социалните мрежи председателят на комисията Десислава Танева. „В момента се анализират всички становища, свързани със Закона за поземлените отношения и собствеността. Предстоят и още разговори с големите асоциации“, казва още министърът. Той е обяснил, че са получени много становища и Законът за земята е надграден след първоначалния вариант. „Може би някои регулации, които са заложени на експертно ниво са подразнили повече бранша. В момента анализираме всички становища. Има различни интереси, свързани със собственици на земеделски земи, на ползватели и на арендатори. Много е труден балансът в цялото това отношение. Може да поискаме удължаване на срока за работа по този закон“, заявил още Порожанов.

Наредбата за обвързано производство е качена за обществено обсъждане на страницата на МЗХГ, за да може да бъде приета до края на месец февруари. Това е казал още Порожанов по време на блиц-контрола. За първи път схемите за обвързаното подпомагане при зеленчуци се разделят с отделни бюджети, промени има и в изискването за броя на животните при предстоящото подпомагане. Зеленчуците са разделени на три групи по сходство на себестойността, като целта е ставките да покриват еднакъв относителен дял на тези култури. За плодовете е запазена една единна ставка, казва още министърът. Предвидено е доказване чрез приплод 50% и 50 на сто чрез продадено мляко. Заместник – министрите Вергиния Кръстева и Лозана Василева са обяснили, че по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци няма отпаднали или добавени нови култури, а прегрупиране в три групи, за да се доближи до реалната себестойност на всяка култура. По отношение на схемите за животни е добавена реализацията на месо.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта