Ябълката е овощен вид с много голямо стопанско значение за българското овощарство. В сравнение с другите култури на умерения климат се отличава с голяма родовитост, като дава най-големи добиви. Широкото и разпространение се дължи на това, че сортовете имат различни срокове на зреене, понасят добре транспортирането, а периодът им на потребление е продължителен поради дълготрайността на голяма част от зимните сортове.

В състава на ябълковите плодове най-важна е групата на разтворимите вещества, а от тях на захарите: фруктоза (средно 8,1 %), глюкоза (3,8 %) и захароза (3 %). Съдържат и ябълчна и лимонена киселина, пектин и са богати на минерални вещества. Да не забравяме и ценните за организма витамини В1, В2, С, Е, Р и РР.

Мястото, на което ще се отглежда ябълката или ще се създава ябълкова градина, трябва да отговаря на определени климатични и почвени условия.

От климатичните фактори най-голямо значение има топлинният режим, особено минималните температури и късните пролетни студове и слани, както и тяхната честота. Ябълката е една от най-студоустойчивите овощни култури и понася студове до -30 °С. Тя е особено взискателна към количеството на валежите, които у нас обикновено са недостатъчни през юли, август и отчасти - септември. Поради високата й устойчивост на студ ябълката е подходяща за отглеждане на почти всякакъв вид терени. Не са препоръчителни единствено ниските затворени котловини, защото студеният въздух пада надолу по склоновете им и се задържа в ниските места. От значение е и надморската височина - оптимално добрите условия са до 800 м, като над 600 м трябва да се имат предвид ранните есенни слани, забавящи вегетационния период. Затова на такива места не бива да се засаждат къснозреещи сортове.

Публикувана в Овощната градина

Добре е на мястото, където ще се засаждат дръвчета да се знае височината на подпочвената вода. Ако тя е повече от 2-2,5 м при семковите и повече от 1-1,5 м при костилковите видове, дръвчетата трябва да са присадени на слаби подложки с плитка коренова система.

Разстояния между дръвчетата

. Обикновено разстоянието между костилковите дървета трябва да бъде 2-3 м, а между семковите (ябълки и круши) 3-4 м.

Време на засаждане

. Ябълките, крушите и френското грозде могат да се засаждат както през есента (след опадване на листата до края на октомври) така и напролет (до разпукване на пъпките).

. Вишня, слива, джанка и орех се засаждат напролет.

При всички видове задължително е след засаждане, дръвчетата и храстите да се поливат.

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 23 Октомври 2014 16:20

Засаждане на лозички

Най-доброто място за засаждане на невкоренени лозови пръчки е при стените на къщите или селскостопанските сгради от слънчевата страна (юг, юго-запад, юго-изток, запад). Само трябва да се следи водата стичаща се от улуците да не попада по растенията, а също да не се допуска и застояване на вода.

Мястото за засаждане на лозовите пръчки се избира и подготвя през есента. За една пръчка се изкопава яма с дълбочина 50 см, за няколко се изкопава траншея, в която растенията се разполагат на разстояние 1 м. На дъното на ямата или траншеята се прави дренаж от керамзит, начупени тухли (керемиди) или други материали на 25-30 см. Върху него се посипват плодородна почва (рН – неутрална), състояща се от градинска почва, пясък, торф и прегорял оборски тор в равни части. Към всичко това се добавят и смесват и две лъжици суперфосфат или комплексен тор и няколко лопати дървесна пепел.

В ямата се поставя лозовата пръчка, засипва се хубаво. Уплътнява се около нея и се полива обилно с вода. След като попие водата около растението се прави насип висок 15-20 см от суха почва.

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 23 Октомври 2014 11:29

Грижи за хризантемите

На едно място многогодишните хризантеми могат да се отглеждат 3-4 години, а след това трябва да се разделят и пресадят. Растенията са много отзивчиви към напояването, което допринася за бързото развитие на кореновата система и формиране на растението. Ето защо, до началото на цъфтежа растенията трябва да се поливат обилно.
За да се ускори растежът на стъбла с пищна листна маса и да се формират голям брой съцветия, хризантемите трябва непрекъснато да се подхранват. Първото хранене с азотни торове се извършва една седмица след засаждане (не повече от 50-70 г/м2), след 12-14 дни, растенията се подхранват с органични торове ( оборски тор, птичи тор). След като се формират пъпки, на хризантемите се внасят фосфорно-калиеви торове (50-70 г/м2).

Публикувана в Цветарство
Четвъртък, 23 Октомври 2014 11:22

Засаждане на хризантеми

Хризантемите са капризни растения. Те се нуждаят от светлина, плодородна почва, обилно поливане без застояване на водата, често подхранване в малки дози с различни торове в зависимост от периода на развитие. Най-доброто време за засаждане на хризантемите е последните десет дни на май - началото на юни, когато почвата е добре затоплена .
Развитието на кореновата система в началото протича бавно, затова в подготвените дупки за засаждане е необходимо да се внесат торове. Най- добре е да се внесат оборски тор или торф, за да се създаде слаба киселинност на почвата. Ако почвата е тежка и плътна, би трябвало да се добави пясък. Съдържанието дупката за засаждане трябва да бъде добре смесено и навлажнено с вода, след което хризантемите могат да бъдат засаждани (в зависимост от типа на разстояние 20-40 cм.). Почвата около хризантемите трябва да бъде добре притъпкана. Растенията могат да бъдат полети с разтвор , който ускорява образуването на корени.

Публикувана в Цветарство
Петък, 17 Октомври 2014 11:41

Засаждане на лалета в касетки

Един от удобните начини за засаждане на лалета е засаждането в касетки. Така, когато се изваждат луковиците с лекота може да се се извадят всички луковици без да се губят детките. Този метод е доста прост: необходимо е да се намери една малка пластмасова касетка, в нея се поставя не голямо количество плодородна почва и се поставят луковиците. След това, в цветна градина се изкопава дупка с размерите на касетката, поставя се касетката и се покрива със слой почва, дебелината на който е равна на два пъти височината на луковиците. Това е всичко - сега лалетата няма къде да отидат, а гризачите ще създават по-малко проблеми.

Публикувана в Цветарство

За засаждане на лалета се избират слънчеви, защитени от вятър места. Лалетата се развиват добре на всекакъв вид култивирана градинска почва, но за успешното отглеждане на тези цветя е нужна водопропусклива, добре разрохкана почва, съдържаща хумус глинеста или глинесто-песъчлива почва. Тежките глинести почви могат да бъдат подобрени чрез добавяне на торф или компост.
Основното изискване при засаждане на лалета - добър дренаж!

На ниски влажни места с високи подпочвени води, дори и малко задържане на вода през зимата може да доведе до това, че луковиците да загният, да измръзнат или да бъдат лесно изложени на болести. На преовлажнени места луковиците на лалето е добре да се засаждат на висока леха.

Лалетата предпочитат неутрална или слабо алкална почва с рН 7,0-7,5. Киселите почви не са подходящи за засаждане на лалета.
За премахване на многогодишните плевели, преди прекопаването може да се напръска с раундъп. Лалетата започват да поглъщат хранителни вещества от почвата приблизително в началото на март, като дотогава всички хранителни вещества, трябва да бъдат на разположение на растението, т.е. вече да се намират в зоната на корените. Органични торове се внасят на предшественика, в годината преди засаждане на лалета.
Внасянето на пресен оборски тор при засаждането е неприемливо!

Публикувана в Цветарство

За късно есенно производство салатата успешно се отглежда след освободилите площта ранни краставици, дини, пъпеши, лук, картофи и др. След прибиране на предшественика почвата се изорава на дълбочина 18-20 см. При високите температури и недостатъчното количество валежи, характерни за м. август, обикновено преди обработката на почвата се налага напояване.

На големи площи салатата се отглежда на високи равни лехи (с ширина 0.8 – 1,0 м) на 4-5 редови ленти. Друга подходяща схема на засаждане е 25х25 см или 30х30 см, взависимост от типа на салатата. Отглеждането чрез директна сеитба се препоръчва само при добре обработени почви, които не образуват почвена кора и при подходяща поливна техника.

Срокът на засаждане на есенните салати е 10-20 септември. Готовият и непрерасъл разсад се засажда плитко (до кореновата шийка), тъй като не понася дълбоко засаждане.

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Схемата на засаждане на ягодите се избира в зависимост от сорта, срока на узряване, големината (хабитуса) на сорта, планирания срок на отглеждане на ягодите, начина на поливане и др.

Трябва да се има предвид, че ранозрелите сортове не се отглеждат повече от две години, те бързо изчерпват потенциала си. Даже някои дават добри добиви и големи ягоди само през първата година. При тях засаждането е на разстояние между растенията 20-25 см, а в реда 15-30 см, като растенията се разполагат шахматно.

За двугодишна експлоатация се използва двуредово или редово засаждане.

Средно ранните и късни сортове достигат максимално плододаване на втора, даже и на трета година. За тях е най-добре да се използва редово засаждане (80-90х25-35 см в зависимост от големината на растенията) или шахматно (90-115+25-35х30-40 см). Имайте предвид, че при тях през първата година добивите не са високи.

Растенията се засаждат в предварително подготвени бразди, като коренчетата се оправят, а ако са много дълги, трябва да се намалят. Засипват се с пръст до кореновата шийка, като вегетативният връх се оставя над повърхноста на почвата. Ако се засипе с пръст, растението спира да расте и дори може и да загине. След засаждането растенията се поливат обилно. Ако времето е много топло добре е те да се покрият, за да се защитят от слънцето.

Публикувана в Овощната градина

Празът е една от взискателните към почвата зеленчукови култури. Най-добре вирее на влагоемни и богати на хранителни вещества почви.

Празът у нас се отглежда чрез предваритерно произведен разсад и най-често като втора култура след ранни предшественици - салата, маруля, зелен лук, чесън, фасул, ранни картофи и др. У нас са застъпени местните сортове - Старозагорски камуш и Шуменски праз, от чуждите - сорт Астера и др.

Семената се засяват през март и разсадът е готов след около два месеца след поникването на растенията. По това време разсадът има височина около 30 см и дебелина 6-8 мм.

Празът се засажда през

ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ЮНИ,

до средата на юли. Растенията се засаждат на фитарии при разстояние 20-25 см между редовете и 15-20 см между растенията вътре в реда.

През вегетацията за посева се полагат необходимите грижи - редовно окопаване и плевене, поливане и подхранване с торове.

Публикувана в Зеленчукопроизводство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта