При избора на площи за засаждане на праз трябва да се имат предвид изложението и посоката на преобладаващите ветрове. Празът се отглежда като втора култура. След прибирането на предшественика площта се изорава на 15-18 см дълбочина. След това се бранува. Когато след прибирането на предшественика влажността на почвата е недостатъчна, преди оранта трябва да се полее.

Разсадът е готов за засаждане, когато достигне височина 30 см и

дебелина на стъблото 8-9 мм. Преди изваждането се полива обилно, което

улеснява изскубването му и запазва кореновата му система. Почвеният

профил се оформя в зависимост от начина на поливане и степента на

механизация през вегетацията. Отглеждането може да става на бразди, леко-браздова повърхност с ниски лехи, а при поливане чрез дъждуване и на равна повърхност.

Позволява разтеглен период на засаждане

Подходящият срок за засаждането на праза у нас е от 15 юни и може да продължи до 15-20 юли. Схемата, която може да се използва е 20 х 20 см - редово (30 х 30 см при браздово отглеждане) и 60+20+20+20+20+20/15-20 см или 60 + 25 + 25 + 25 +25/15-20 см (фиг. 3). Прилагането на тази схема осигурява - декар.25 – 30 хиляди растения на

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Вече са готови за разсаждане тагетисът, циниите и едногодишните астри. Има различни варианти да оформите цветната градина. Един от тях е да засаждате стръковете от един вид шахматно на петна. Но може да се оформят цели композиции, като най-отпред се слагат най-ниските. Интересна комбинация е жълтият тагетис на преден план, а зад него – сини гладиоли, които също се засаждат сега.

Публикувана в Цветарство

Ако не знаете правилата, опасността от пропаднали растения е голяма

Вече започва изнасянето на разсадите от някои по-ранни зеленчукови култури. След засаждането им на постоянно място растенията трябва да се полеят веднага. Това е необходимо защото, за да се прихванат растенията бързо, почвеният слой трябва да се навлажни, а почвата около нежните корени трябва да се уплътни. По този начин се създават благоприятни условия за бързо прихващане и вкореняване на засадените растения.
В зависимост от срока на разсаждане, от типа и температурата на почвата, от особеностите на разсажданата култура и от метеорологичните условия първата поливката може да се направи ръчно – с маркуч или с лейка без решетка или с течаща вода.
Ръчно се поливат с вода ранните и топлолюбивите зеленчукови култури през пролетта - домати, пипер, краставици, патладжан, ранно зеле и маруля. За да намалите стреса, първата поливка трябва да се направи по възможност с темперирана (престояла и леко затоплена) вода.
При по-късно пролетно и лятно засаждане същите видове се поливат с течаща вода.
В зависимост от условията за успешното вкореняване на разсадените растения броят на поливките обикновено е 1-2. Втората поливка се прави при нужда 4-5 дни след първата, когато се подсаждат и пропаднали растения. Ако почвената влажност е достатъчна – в резултат на дъжд, поливат се ръчно само подсадените растения.

Публикувана в Растениевъдство

Първата година след засаждане, особено в сухо време, дръвчетата имат нужда от редовно поливане в продължение на цялото лято. Влагата е много необходима, защото при саденето в почвата се внасят повишени количества минерални торове и при снижаване на съдържанието на вода, концентрацията им стига до опасни нива. Това може силно да угнети развитието на дръвчетата. За запазване на влагата в почвата много полезно е в околостъблената чаша под дръвчето да се направи слой от органичен мулч – слама, торф и др.

Публикувана в Овощната градина

За доброто прихващане и за по-нататъшното добро развитие на корените на дръвчето, дупката трябва да е достатъчно дълбока и широка. Ако почвата е обработвана предварително на голяма дълбочина, диаметърът може да бъде по-малък, но не по-малък от дължината и ширината на корените. Ориентировъчни размери:

  • при необработена предварително почва - диаметър 80-100 см, дълбочина 60-70 см;
  • при обработена - диаметър 50-70 см, дълбочина 50 см.

ДУПКАТА Е И СПОРЕД ПОЧВАТА

Посочените размери са за средно плодородна почва. При бедни песъчливо-глинести почви, тези размери могат да бъдат и по-големи, защото трябва да се внесе по-голямо количество оборски тор или компост.

НАЙ-ОБИТАЕМ Е 60-70 СМ ПОЧВЕН СЛОЙ

Продуктивните корени на овощните дръвчета се развиват на дълбочина 60-70 см в почвата. Затова при плодородни почви, е достатъчно дълбочината и ширината на дупката да са не по-големи от размерите на кореновата система, защото е необходимо внасянето на по-малко количество оборски тор или компост.

Публикувана в Овощната градина

При изкопаването на посадъчна дупка за засаждане на дръвче, почвените слоеве се отделят. Плодородният почвен слой (дълбочина от 0 до 30-40 см) се отделя на една страна, а почвата от по-голямата дълбочина - 30-60 см – на друга. Ако най-горният почвен слой (8-10 см) е силно зачимен, може да се използва за зачимяване на тревно пространство в двора.

ПРИ ЗАСАЖДАНЕ МЕСТАТА НА СЛОЕВЕТЕ СЕ РАЗМЕНЯТ

Плодородният слой почва се слага на дъното на посадъчната дупка и върху него се полагат корените на дръвчето. Преди това, почвата се обогатява, като към нея се прибавят 1-2 кофи добре угнил оборски тор и около 150-200 г комбиниран изкуствен тор, съдържащ азот, фосфор и калий.

Публикувана в Овощната градина

При засаждането на нови дръвчета трябва да се спазват и някой дребни, но много важни правила. С тях ще осигурите нормално развитие на растенията и ще ги предпазите от неблагоприятни последици.

МЯСТОТО НА ПРИСАЖДАНЕ ТРЯБВА ДА Е ОТГОРЕ

Дълбочината на засаждане трябва да е такава, че мястото на присаждане да остане над повърхността на почвата. Това е мярка срещу загниване или повреди от неприятели на мястото на спойката.

ОРИЕНТИРАЙТЕ ГО ПРАВИЛНО

Когато полагате дръвчето в изкопаната дупка, ориентирайте го така, че мястото над кореновата шийка (на снимката), където е отрязана подложката да бъде ориентирано на юг. По този начин, зарастналата рана ще изсъхва по-бързо (от роса, дъжд и др.) и няма опасност да загние или през нея да навлязат гъбни болести или неприятели.

ПРИТЪПКВАЙТЕ ВНИМАТЕЛНО

По време на засипване на корените с торопочвената смес, на няколко пъти почвата около корените се притъпква за да се изгони въздухът около тях. Трябва само да се внимава да не се наранят или разкъсат младите коренчета.

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 14 Ноември 2013 10:43

Засаждане на зимен чесън

Преди първия сняг, растенията трябва да са вкоренени.

Златната есен все още ни предоставя прекрасна възможност за работа в градината. Времето позволява на тези, които не са намерили време до сега да засадят зимния чесън, за който се хващаме рано напролет. Времето за засаждане на културата трябва да се прецени така, че да е приблизително около шест седмици преди началото на зимата. Това позволява на чесънът да се вкорени добре, но без да поникне до първия сняг.
Почвата се обработва на дълбочина 25 см за унищожаване на плевелите и подобряване на структурата. Преди обработката се внасят по 5-6 кг добре угнил оборски тор, 30 г суперфосфат и 20 г калиев сулфат за 1 кв. м. Един или два дни преди засаждане се разхвърлят и по 10-12 грама на 1 кв. м амониева селитра. Ако почвата е суха трябва предварително да се полее.
За да се предотврати развитието на болести през вегетацията, преди засаждане посадъчният материал се накисва за 2-3 часа в горещ разтвор на оцветен в розово разтвор от калиев перманганат. По-ефективно обеззаразяване може да се постигне с потапяне на скилидите за 3 минути в разтвор на сол (1 супена лъжица за 2 литра вода), след това за 3 минути в разтвор на меден сулфат (1 чаена лъжичка в 2 литра вода).
Разделянето на скилидките от луковиците се прави непосредствено преди засаждане, защото направено по-рано води до изсъхване на зачатъчните коренчета, заложени в дънцето на скилидите.
Чесънът се засажда на високи лехи, редово на разстояние 20-25 см ред от ред, а между скилидите в реда - 10-12 см. Важно е леглото за засаждане да бъде рохкаво, защото уплътнената почва ще забави развитието на корените и може да доведе до измръзване на чесъна.
Дълбочината на засаждане зависи от вида на почвата и размера на посадъчния материал. За оптимална се счита тази дълбочина, която след засаждане, над скилидката остават 3-4 см почва.

Публикувана в Моята вила
Четвъртък, 14 Ноември 2013 10:35

Засаждането е инвестиция в бъдещето

За успешно прихващане всяка стъпка е важна.

След като изберете най-подходящите фиданки за засаждане, трябва да осигурите влага на корените до момента на засаждане. За тази цел предпочитайте дръвчета, които се продават със защитени от изсъхване корени. Ако се налага да ги съхранявате няколко дни до засаждане, може да ги заровите в наклонено положение (45°) в почвата  и след това да ги полеете.
Изкопаването на дупката може да е направено предварително, което е по-добре, но в любителската практика това рядко се прилага. При изкопаването почвата от дупката се отделя на две купчини – едната от едната страна с почва от повърхностния 30 см почвен слой, а другата от другата страна с почвата от по-долните слоеве. Дълбочината на дупката трябва да е от 50 до 70 см, а ширината 50 см, като най-вече е съобразена с дължината на корените. Преди засаждане на дръвчетата на дъното на посадъчната дупка се насипва оборски тор примесен с почвата от плодородния почвен слой. Освен оборски тор се поставят и комбинирани минерални торове, съдържащи азот, фосфор и калий по 300 г на дупка, като те също се размесват добре с почвата и оборския тор. Така подготвената торо-почвена смес първо се насипва във вид на хълмче, така че около нея свободно да се разположат корените на дръвчето насочени в дълбочина. Преди поставяне на дръвчето, за да се стимулира растежът на корените, върховете им леко се съкращават. Ако има счупени или сухи те се премахват или отрязват до здрава тъкан. След това се прави постепенно засипване на корените с обогатената почва, като междувременно внимателно се притъпква с крак за уплътняване. Накрая, след заравяне на корените, дупката се дозапълва с почвата от дълбокия почвен слой. Засаденото дръвче се полива обилно, за да се уплътни почвата около корените.
Важно: при засаждането мястото на присадката трябва да е насочено на юг и да е на около 5 см над почвата.

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 14 Ноември 2013 10:34

Вече е време за засаждане на дръвчета

Най-подходящ е есенният сезон

Есента е най-подходящото време за засаждане на всички овощни видове. Изключение прави само орехът, който е топлолюбиво растение и е за предпочитане да се засажда напролет.
През есенният сезон разсадниците предлагат изключително богат избор на облагородени фиданки от различните овощни видове, а напролет обикновено се продават останалите непродадени от есента.  
От друга страна, когато дръвчетата са преминали през естествен листопад и са встъпили в покой най-добре понасят преместване и засаждане на друго място. Периодът на зимен покой е доста продължителен, за да им осигури достатъчно време за адаптация и приспособяване към новото месторастение.
При есенното засаждане трябва да се спазва едно основно правило – не трябва нито да се избързва, нито да се закъснява. При избързване е възможно да не е настъпил естествен есенен листопад, физиологичните процеси при дръвчетата не са затихнали и те са много по-чувствителни. Ако са приложени принудителни операции за обезлистване, те ощетяват дръвчетата откъм нормално оттичане на пластичните вещества към корените, което ги прави уязвими към ниски зимни температури и изсъхване. Затова дръвчетата могат да се засаждат не по-рано от настъпване на естественият им листопад и видимо встъпили в покой. Засаждането трябва да приключи не по-късно от три седмици преди очакваните замръзвания на почвата.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта