Схемата на засаждане на ягодите се избира в зависимост от сорта, срока на узряване, големината (хабитуса) на сорта, планирания срок на отглеждане на ягодите, начина на поливане и др.

Трябва да се има предвид, че ранозрелите сортове не се отглеждат повече от две години, те бързо изчерпват потенциала си. Даже някои дават добри добиви и големи ягоди само през първата година. При тях засаждането е на разстояние между растенията 20-25 см, а в реда 15-30 см, като растенията се разполагат шахматно.

За двугодишна експлоатация се използва двуредово или редово засаждане.

Средно ранните и късни сортове достигат максимално плододаване на втора, даже и на трета година. За тях е най-добре да се използва редово засаждане (80-90х25-35 см в зависимост от големината на растенията) или шахматно (90-115+25-35х30-40 см). Имайте предвид, че при тях през първата година добивите не са високи.

Растенията се засаждат в предварително подготвени бразди, като коренчетата се оправят, а ако са много дълги, трябва да се намалят. Засипват се с пръст до кореновата шийка, като вегетативният връх се оставя над повърхноста на почвата. Ако се засипе с пръст, растението спира да расте и дори може и да загине. След засаждането растенията се поливат обилно. Ако времето е много топло добре е те да се покрият, за да се защитят от слънцето.

Публикувана в Овощната градина

Празът е една от взискателните към почвата зеленчукови култури. Най-добре вирее на влагоемни и богати на хранителни вещества почви.

Празът у нас се отглежда чрез предваритерно произведен разсад и най-често като втора култура след ранни предшественици - салата, маруля, зелен лук, чесън, фасул, ранни картофи и др. У нас са застъпени местните сортове - Старозагорски камуш и Шуменски праз, от чуждите - сорт Астера и др.

Семената се засяват през март и разсадът е готов след около два месеца след поникването на растенията. По това време разсадът има височина около 30 см и дебелина 6-8 мм.

Празът се засажда през

ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ЮНИ,

до средата на юли. Растенията се засаждат на фитарии при разстояние 20-25 см между редовете и 15-20 см между растенията вътре в реда.

През вегетацията за посева се полагат необходимите грижи - редовно окопаване и плевене, поливане и подхранване с торове.

Публикувана в Зеленчукопроизводство

При избора на площи за засаждане на праз трябва да се имат предвид изложението и посоката на преобладаващите ветрове. Празът се отглежда като втора култура. След прибирането на предшественика площта се изорава на 15-18 см дълбочина. След това се бранува. Когато след прибирането на предшественика влажността на почвата е недостатъчна, преди оранта трябва да се полее.

Разсадът е готов за засаждане, когато достигне височина 30 см и

дебелина на стъблото 8-9 мм. Преди изваждането се полива обилно, което

улеснява изскубването му и запазва кореновата му система. Почвеният

профил се оформя в зависимост от начина на поливане и степента на

механизация през вегетацията. Отглеждането може да става на бразди, леко-браздова повърхност с ниски лехи, а при поливане чрез дъждуване и на равна повърхност.

Позволява разтеглен период на засаждане

Подходящият срок за засаждането на праза у нас е от 15 юни и може да продължи до 15-20 юли. Схемата, която може да се използва е 20 х 20 см - редово (30 х 30 см при браздово отглеждане) и 60+20+20+20+20+20/15-20 см или 60 + 25 + 25 + 25 +25/15-20 см (фиг. 3). Прилагането на тази схема осигурява - декар.25 – 30 хиляди растения на

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Вече са готови за разсаждане тагетисът, циниите и едногодишните астри. Има различни варианти да оформите цветната градина. Един от тях е да засаждате стръковете от един вид шахматно на петна. Но може да се оформят цели композиции, като най-отпред се слагат най-ниските. Интересна комбинация е жълтият тагетис на преден план, а зад него – сини гладиоли, които също се засаждат сега.

Публикувана в Цветарство

Ако не знаете правилата, опасността от пропаднали растения е голяма

Вече започва изнасянето на разсадите от някои по-ранни зеленчукови култури. След засаждането им на постоянно място растенията трябва да се полеят веднага. Това е необходимо защото, за да се прихванат растенията бързо, почвеният слой трябва да се навлажни, а почвата около нежните корени трябва да се уплътни. По този начин се създават благоприятни условия за бързо прихващане и вкореняване на засадените растения.
В зависимост от срока на разсаждане, от типа и температурата на почвата, от особеностите на разсажданата култура и от метеорологичните условия първата поливката може да се направи ръчно – с маркуч или с лейка без решетка или с течаща вода.
Ръчно се поливат с вода ранните и топлолюбивите зеленчукови култури през пролетта - домати, пипер, краставици, патладжан, ранно зеле и маруля. За да намалите стреса, първата поливка трябва да се направи по възможност с темперирана (престояла и леко затоплена) вода.
При по-късно пролетно и лятно засаждане същите видове се поливат с течаща вода.
В зависимост от условията за успешното вкореняване на разсадените растения броят на поливките обикновено е 1-2. Втората поливка се прави при нужда 4-5 дни след първата, когато се подсаждат и пропаднали растения. Ако почвената влажност е достатъчна – в резултат на дъжд, поливат се ръчно само подсадените растения.

Публикувана в Растениевъдство

Първата година след засаждане, особено в сухо време, дръвчетата имат нужда от редовно поливане в продължение на цялото лято. Влагата е много необходима, защото при саденето в почвата се внасят повишени количества минерални торове и при снижаване на съдържанието на вода, концентрацията им стига до опасни нива. Това може силно да угнети развитието на дръвчетата. За запазване на влагата в почвата много полезно е в околостъблената чаша под дръвчето да се направи слой от органичен мулч – слама, торф и др.

Публикувана в Овощната градина

За доброто прихващане и за по-нататъшното добро развитие на корените на дръвчето, дупката трябва да е достатъчно дълбока и широка. Ако почвата е обработвана предварително на голяма дълбочина, диаметърът може да бъде по-малък, но не по-малък от дължината и ширината на корените. Ориентировъчни размери:

  • при необработена предварително почва - диаметър 80-100 см, дълбочина 60-70 см;
  • при обработена - диаметър 50-70 см, дълбочина 50 см.

ДУПКАТА Е И СПОРЕД ПОЧВАТА

Посочените размери са за средно плодородна почва. При бедни песъчливо-глинести почви, тези размери могат да бъдат и по-големи, защото трябва да се внесе по-голямо количество оборски тор или компост.

НАЙ-ОБИТАЕМ Е 60-70 СМ ПОЧВЕН СЛОЙ

Продуктивните корени на овощните дръвчета се развиват на дълбочина 60-70 см в почвата. Затова при плодородни почви, е достатъчно дълбочината и ширината на дупката да са не по-големи от размерите на кореновата система, защото е необходимо внасянето на по-малко количество оборски тор или компост.

Публикувана в Овощната градина

При изкопаването на посадъчна дупка за засаждане на дръвче, почвените слоеве се отделят. Плодородният почвен слой (дълбочина от 0 до 30-40 см) се отделя на една страна, а почвата от по-голямата дълбочина - 30-60 см – на друга. Ако най-горният почвен слой (8-10 см) е силно зачимен, може да се използва за зачимяване на тревно пространство в двора.

ПРИ ЗАСАЖДАНЕ МЕСТАТА НА СЛОЕВЕТЕ СЕ РАЗМЕНЯТ

Плодородният слой почва се слага на дъното на посадъчната дупка и върху него се полагат корените на дръвчето. Преди това, почвата се обогатява, като към нея се прибавят 1-2 кофи добре угнил оборски тор и около 150-200 г комбиниран изкуствен тор, съдържащ азот, фосфор и калий.

Публикувана в Овощната градина

При засаждането на нови дръвчета трябва да се спазват и някой дребни, но много важни правила. С тях ще осигурите нормално развитие на растенията и ще ги предпазите от неблагоприятни последици.

МЯСТОТО НА ПРИСАЖДАНЕ ТРЯБВА ДА Е ОТГОРЕ

Дълбочината на засаждане трябва да е такава, че мястото на присаждане да остане над повърхността на почвата. Това е мярка срещу загниване или повреди от неприятели на мястото на спойката.

ОРИЕНТИРАЙТЕ ГО ПРАВИЛНО

Когато полагате дръвчето в изкопаната дупка, ориентирайте го така, че мястото над кореновата шийка (на снимката), където е отрязана подложката да бъде ориентирано на юг. По този начин, зарастналата рана ще изсъхва по-бързо (от роса, дъжд и др.) и няма опасност да загние или през нея да навлязат гъбни болести или неприятели.

ПРИТЪПКВАЙТЕ ВНИМАТЕЛНО

По време на засипване на корените с торопочвената смес, на няколко пъти почвата около корените се притъпква за да се изгони въздухът около тях. Трябва само да се внимава да не се наранят или разкъсат младите коренчета.

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 14 Ноември 2013 10:43

Засаждане на зимен чесън

Преди първия сняг, растенията трябва да са вкоренени.

Златната есен все още ни предоставя прекрасна възможност за работа в градината. Времето позволява на тези, които не са намерили време до сега да засадят зимния чесън, за който се хващаме рано напролет. Времето за засаждане на културата трябва да се прецени така, че да е приблизително около шест седмици преди началото на зимата. Това позволява на чесънът да се вкорени добре, но без да поникне до първия сняг.
Почвата се обработва на дълбочина 25 см за унищожаване на плевелите и подобряване на структурата. Преди обработката се внасят по 5-6 кг добре угнил оборски тор, 30 г суперфосфат и 20 г калиев сулфат за 1 кв. м. Един или два дни преди засаждане се разхвърлят и по 10-12 грама на 1 кв. м амониева селитра. Ако почвата е суха трябва предварително да се полее.
За да се предотврати развитието на болести през вегетацията, преди засаждане посадъчният материал се накисва за 2-3 часа в горещ разтвор на оцветен в розово разтвор от калиев перманганат. По-ефективно обеззаразяване може да се постигне с потапяне на скилидите за 3 минути в разтвор на сол (1 супена лъжица за 2 литра вода), след това за 3 минути в разтвор на меден сулфат (1 чаена лъжичка в 2 литра вода).
Разделянето на скилидките от луковиците се прави непосредствено преди засаждане, защото направено по-рано води до изсъхване на зачатъчните коренчета, заложени в дънцето на скилидите.
Чесънът се засажда на високи лехи, редово на разстояние 20-25 см ред от ред, а между скилидите в реда - 10-12 см. Важно е леглото за засаждане да бъде рохкаво, защото уплътнената почва ще забави развитието на корените и може да доведе до измръзване на чесъна.
Дълбочината на засаждане зависи от вида на почвата и размера на посадъчния материал. За оптимална се счита тази дълбочина, която след засаждане, над скилидката остават 3-4 см почва.

Публикувана в Моята вила

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта